ХРОМОЗОМНИ АНОМАЛИИ.

 Хромозомите са образувания вътре в ядрото на всяка клетка, чиито

най-важен съставен дял е двойноизвитата спираловидна молекла на
дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК).
 Сегменти от молекулата на ДНК, които пренасят генетичната
информация на дъщерните клатки се означават като гени.
Следователно хромозомите са носители на гените в клетките.
 Гените на всяка хромозома са нанизане по подобие на бисери на
огърлица.
 Всеки ген има на хромозомата си свое постоянно генно място (генен
локус).
 Генните локуси на отделната хромозома се наследяват и не се
променят от генерация в генерация. Генът на определен генен локус
може да се появи в няколко различни форми – алпели. Алелите се
различават незначително помежду си по структурата на ДНК Алелите
могат да бъдат нормални или променени чрез мутаци, така че при
определени условия да обуславят ненормална фенотипна проява
 Човек има между 30 000 – 40 000 гени локуси и също толкова гени ,
разположени в 23 хромозомни чифта
 На практика диагнозата хромозомна аномалия се поставя най-често
чрез анализ на хромозомите от ядрата на лимфоцитите на периферната
кръв и по-рядко от ядрата на амниотичните клетки на плода или от
други клетки.
 Всяка телесна клетка на човека носи по 46 хромозоми, които са
разпределени в хромозомни чифта.
 От тях 44 хромозоми (22 чифта) се означават като автозоми (не
полови хромозоми), докато 23 я чифт формират 2 полови хромозоми
(Х и Х при жените и Х и У – при мъжете).
 Хромозомите вътре във всеки чифт се означават като хомоложни
хромозоми, при което едната е от майката, а другата от бащата.
Хомоложния хромозомен чифт носи чифтовете гени с идентична
функция, които са разположени на идентични генни места (локуси).
  Общият брой от 46 хромозоми в човека се означават като диплоиден
брой. Той е налице във всички телесни клетки с изключение на
половите клетки (гамети). При съзряването на половите клетки
диплоидният брой хромозоми 46 се намалява на половина
(редукционно деление), така че зрялата полова клетка носи само 23
хромозоми, т.е хаплоиден брой хромозоми. В момента на зачеването ,
съединяването на сперматозоида и на яйцеклетката, настъпва
оплождане на яйцеклетката – зигота. В нея са налице 23 хромозоми от
бащата и 23 хромозоми от майката, общо 46 – т.е. диплоиден брой. От
този момент завинаги генетично е дефинирано ново човешко същество
със свой самостоятелен геном. Чрез деленето на зиготата по време на
развитиеуто се образуват всички други телесни клетки с диплоиден
брой хромозоми, в които се намира неговият генотип.

ТИПОВЕ ХРОМОЗОМНИ АНОМАЛИИ – Хромозомните аномалии могат да

бъдат бройни или сруктурни.
Най-честите бройни аномалии са тризомии и монозомии.
Тризомия – настъпва когато в телесните клетки една хромозома е 3 бройки
вместо 2. Общият хромозомен брой в клетките тогава е 47 вместо 46. Най-
честата тризомия е на 21 автозомна хромозома. Фенотипно тя се проявява
като синдром на Даун. Тризомия на половите хромозоми, при която в
клетките съществуват две Х и една У хромозома, клинически се означава като
синдром на Klinefelter.
Монозомия – Настъпва когато, недостига една хромозома , така че общия
брой на хромозомите е 45. Най-честа е монозомията на половите хромозоми
и хромозомната формула се означава с 45, ХО, а клиничната картина на този
кариотип се определя като синдром на Turner. Структурните аномалии се
наблюдават, когато структурата на определената хромозома е нарушена, най-
често поради загуба на частица от хромозомата (хромозомна делеция) или
един сегмент от хромозомата е удвоен (хроозомна дупликация). Известни са
така наречените микроделеции, които могат да се открият с помощта на
специални техники. Хромозомна транслокация – настъпва когато част от една
хромозома е преместена (транслокирана ) на друга хромозома. Носителят на
транслокация може да пренесе транслокацията в потомството си. При това
потомъкът може да получи наследство балансирана транслокация. В този
случай общата хромозомна маса остава нормална и няма промяна във
фенотипа. Потомъкът може да унаследи както излишък така и недостиг на
хромозомна маса – тогава говорим за небалансирана транслокация.
Първопричината за поява на хромозомни аномалии все още не е напълно
изяснена. Промените в броя и структурата на хромозомите се появяват като
„случайни” грешки в процеса на раздвояването на хромозомите
(нераздвояване на хромозомите) в течение на мейотичното деление на
половите клетки. Известно е че честотата на някои аномалии е свързана с
увеличаване на възрастта на майката (тризомия 21), но кой е механизмът на
старрееенето на яйчниците, който обуславя развитието на тризомия 21, все
още е неизвестен.
СИНДРОМ НА ДАУН - най-известната хромозомна аномалия – тризомия 21.
Клинична картина: Установява се интраутеринно и постнатално изоставане в
телесното развитие, умствена изостаналост и типични особености във
фенотипа. Обикновено главата е смалена, лицето и тила са плоски, очите са
косо поставени и раздалечени (хипертелоризъм), наличие на епикантус, носа
и устата са малки, ушните миди са лошо моделирани. Ставите са халтави, а
мускулатурата е хипотонична. Дланите са широки, с къси пръсти. На дланите
се открива т. нар. „маймунска бразда”.
Обикновено синдромът на Даун е свързан с малформации на жоизнено
важни органи (сърце, храносмилателен тракт и други) Повечето от децата
които преживяват първата година, достигат до зряла възраст, но никога не
достигат умствените възможности на здравите деца. Някои деца със синдром
на Даун могат да се научат да четат и пишат, но повечето от тях не са в
състояние да посещават и да се обучават в нормално училище. Момчетата,
които достигат пубертета, остават безплодни, докато момичетата имат
поколение. Кариотипът на повечето от 90% от децата показва тризомия 21.
Около 5% от децата имат т.нар. транслокационен тип: в клетките общия брой
на хромозомите е нормален т.е. 46, но въпреки това съществува излишък на
хромозомна маса, тъй като на хромозома 14 или 22 е придаден транслоциран
участък от хромозома 21. Честота: При майки до 30 г. от живота е 1/2000
новородени. С нарастването на възрастта на майката над 30-40г. честотата на
родените деца със синдром на Даун нараства значително, като достига 0,1-
0,2% у майки между 30-34 г . и до 1-2% след 44 годишна възраст на майката.
Днес се препоръчва всяка по-възрастна жена да използва възможностите за
пренатална диагноза на синдром на Даун. Единият метод е амиоцентеза през
16 гестационна седмица. Амиоцентезата обаче не е съвсем безопасна
процедура, тъй като в известен, макал и малък процент може да предизвика
аборт. С оглед на това много специалисти не подкрепят този метод като
„рутинен”. Те препоръчват други неинвазивни и безопасни методи за
пренатално откриване на синдром на Даун. Към тях спада изследването на
някои хормони в кръвта на бременната (triple test), чрез който може с голяма
вероятност да се предскаже синдрома на Даун в плода на тази майка. При
родители на дете със синдром на Даун, често се наблюдава депресия и
чувство на вина. На тези родители обаче трябва търпеливо да се обясни
същността на този синдром и техните задължения при отглеждането на това
дете. Един от първите въпроси, които родителите поставят е за причината
довела до раждането на дете със синдром на Даун В този случай те трябва да
получат пълна информация от специалисти от центъра за медико-генетична
информация. На родителите трябва да се обясни, че развитието на тяхното
дете в значителна степен зависи от това как ще бъде прието вътре в
семейството и неговата близка общност. На детето със синдром на Даун
трябва да се осигурят всички съществуващи възможности за оптимално
физическо и нервно-психическо развитие. Те включват физикална терапия,
логопедия, посещение в училище и контакти със здрави връстници. Полезно
е общуването и между родители на деца със синдром на Даун за получаване
на взаимна подкрепа, съвети и разделяне на грижите, обмяна на опит и
окуражаване.
СИНДРОМ НА ТЪРНЪР – Синдромът на Търнър е пример за монозомия, който
обикновено протича с нормална продължителност на живота.
Генотипно това са момичета, които се раждат с нисък ръст, като в своето
развитие достигат височина между 120 – 150 см.
Те са с първична аменорея, стерилитет и изоставане в развитието на
вторични полови признаци. Вместо оварии има само фиброзни повлекла.
Често съществуват сърдечни малформации (коарктация на аортата) и
аномалии на отделителната система. Умственото развитие обикновено е
нормално.
Цитогенетичното изследване в приблизително половината от болните,
установява липсата на едната полова хромозома (монозомия Х). Кариотипът
се отбелязва 45 ХО. По-малък брой от болните имат хромозомен
мозицаизъм с две клетъчни линии: 45, ХО/46, ХХ с по-лека клинична картина.
Някои от тези пациенти в зряла възрастг имат фертилна способност.
Продължителността на живота на децата със синдром на Търнър зависят от
съпътстващи сърдечни и бъбречни аномалии. Ако те не съществуват,
продължителността на живота на пациентите може да бъде нормална.
Лечение: Провежда се чрез използването на естрогенни хормони и гестагени
по време на очаквания пубертет т.е около 13 год. възраст, което предизвиква
появата на вторични полови признации. Такава хормонална терапия може да
предотврати ранното развитие на остеопороза. Лечението с растежен хормон
в течение на няколко години преди и по време на очаквания пубертет може
да осигури повишаване на ръста с 5 см.