1.

Предмет и система на социологията на правото

Обикновено с понятието общество се обозначават различни човешки съвкупности.
Следователно, ако социологията е наука за обществата, а обществото е понятието за
човешките съвкупности, то социологията е и наука за човешките съвкупности. Тя
изучава процесите и закономерностите на развитие на различните човешки
съвкупности и факторите, които влияят върху развитието на обществото или разпада
му. Всеки човек притежава определени социологични познания, които са достатъчни за
поддържане на социални контакти, но не са достатъчни в юридическата практика.

Приемането на всеки закон трябва да се предшества от предварително

проучване на онези фактори, които причиняват дезорганизацията в обществото,
които или остават скрити за юристите, или съзнателно се елиминират.

На базата на натрупания от социологията като наука за обществото опит самата

юриспруденция започва да се променя и то в 2 насоки: 1. Променя се самата система
от юридически категории и понятия; 2. В правото започват да се прилагат
социологически методи на изследване, насочени към усъвършенстване на правната
система.

Науката за правото е социология на правото, а правото е съвкупност от закони.

„Правна област на обществения живот“ – основен елемент в социологичната

структура, който включва вътрешните елементи: 1. Необходимост от правно
регулиране на определени обществени отношения на определен етап от развитието на
обществото; 2. Правните норми; 3. Правното съзнание като съвкупност от правна
информираност; 4. Правните институции; 5. Правната дейност.

Социологията на правото изучава взаимодействието между правната област и

останалите области в социалната структура на обществото, следователно социологията
на правото има по-скоро институционален характер. Т.е. не е отраслова дисциплина и
освен това използва специален инструментариум за своите изследвания, който се
нарича емпирично правно социологическо изследване.

3.Социализация. Правна социализация.

Понятието култура има латински произход (cultivare – обработка на почвата). В
социологията понятието култура означава съвкупността от всички произведения на
човешката дейност, ценностите както и създадените образи и норми на поведение,
предавани на бъдещите поколения. В системата на културата се включват моралните
принципи и правните норми, като онази част от културата, в която се включват се
нарича правна култура. Съществуват различни механизми, чрез които културата влияе

1
върху поведението на личността, но основните са 4. Първият механизъм се нарича
социализация – това е процесът на приспособяване на личността към действащите в
обществото социални норми. В процеса на социализацията всеки човек усвоява
определени знания и умения. На второ място социологията моделира заложените у
човека биологични желания и инстинкти без обаче да ги отстранява. Социологията
научава индивида да спазва определено поведение, което да е в съответствие с
очакванията или на групата, към която принадлежи, или на обществото като цяло. В
процеса на социализацията се постига т.нар. конформено поведение, т.е. поведение,
съответстващо на очакванията на групата, в това число и на утвърдените в тази група
социални норми. Част от социологията е т.н. правна социология, което е процесът
на приспособяване на личността към действащите в обществото правни норми.
Вторият механизъм, чрез който културата влияе в правната сфера е процесът на
изграждане на определени ценности. Понятието ценност се използва както в
ежедневния живот, така и в много научни области – етика, естетика, история и т.н.
Третият механизъм, чрез който културата влияе върху поведението е установяване на
определени образци и норми на поведение. Четвъртият механизъм на влияние е
изработването на определени модели или идеали. Образците на поведение, част от
които са и правните норми, са нещо обективно, в някаква степен доста определено
като форма, докато идеалът изпълнява различна задача – той е символично
представяне на нещо, което високо се цени в групата или в обществото и се предава
като образец на подражание на всяко следващо поколение.

По-голямата част от правните норми не могат да бъдат реализирани без да са

осъзнати от индивида, т.е. без да са пречупени през неговото правно съзнание.

В социологията на правото ценност е всяко явление, идея, институция, по

отношение на които личността и социалните групи изпитват уважение, приписват им
важна роля в своя живот, а стремежа към тях възприемат като задължение. Правото се
занимава с въпроса за ценностите по 2 причини. Първата е, че самата правна система е
своеобразна йерархия на ценности. Втората причина е, че самото право заема
определено място в съзнанието на индивида и по-точно в неговата ценностна
система, независимо, че правото в тесен смисъл на думата е вторично творение на
човека, което има своите несъвършенства основното му предназначение е да осигури
ред и стабилност в обществото, но реализацията на правото не става автоматично така,
както всяка правна норма е пречупена през индивидуалното съзнание на всеки правен
субект.

5. Ойген Ерлих и концепцията му за живото право.

2
 Ойген Ерлих живее през периода 1862-1922г. и е бил професор и ректор в
университета Франс Йосиф в гр. Черновици. Той е автор на книгата „Основи на
Социология на правото”. Редица изследователи твърдят, че Ерлих е основателят на СП.

Ако правото не се занимава с някои явления не е обществено значимо. Известно е

че правните норми във всяко общество се формират като постепенно нравствени
норми. Поставя се въпроса за отговорността на законодателя.

Вебер разглежда правото като организирана принуда, но и като авторитет.

Ерлих в своя предговор изказва мнение – „В наши дни, както и във всички времена,
центърът на тежестта в развитието на правото не се намира нито в законодателното,
нито в правното”. За него правото е вътрешното устройство на социологическите
отношения. То е организираността на социалните групи. Основната идея на Ерлих, е че
всички правни норми предварително се зараждат и оформят в отношенията между
хората в различни групи. Само привидно е обстоятелството, че правните норми
започват да се спазват едва след като са били формулирани в закон, а просто
развитието на обществото е породило тези норми. Юридическото оформяне е само
краен резултат. Подобни разсъждения имат основание доколкото винаги
законодателят се стреми да включи в закона норми, необходимостта от чието
приложение се чувства в обществото. С основната си идея, Ерлих се обявява против
юридическия етатизъм и става привърженик на юридическия плурализъм (множество
неща, същности). Ерлих отрича монопола на държавата единствено тя да създава
закони. Той не лишава държавата от възможността да твори норми, но смята, че тя не
трябва да има такива привилегии. При Ерлих има равнопоставеност между държавните
и останалите социални групи при създаване на правни норми. Право се създава от
обществото, а под общество той разбира съвкупност от човешки съюзи.

Разделя тези съюзи на две групи, като ги нарича самобитни (или генетични) и нови.
Самобитни са тези съюзи, които възникват в резултат от естественото развитие на
човечеството, когато то се намира под въздействието на несъзнателни пориви. Тук
Ерлих посочва рода, семейството и други обединения, които възникват по естествен
път, без съзнателна дейност. Други като Държавата, църквата, според Ерлих изискват
съзнателна дейност и за това те образуват друга група. Правото има място както в
самобитните, така и в новите групи и за това то трябва да се изучава
от социологията. Според Ерлих социологията е наука, която дава
представа за право в едно общество. В своето творчество Ерлих обособява няколко
правни факта – обичаи, господство на човека над човека и господство на човек над
вещите. По-късно, като правен факт, Ерлих разглежда волеизявлението.
Организационните норми, добиват широк спектър от относителни и характерни правни
норми, но все пак правните норми се нареждат в самите социологични групи, в
поведението на хората там и в резултат от правилата на това поведение възниква
голяма група норми, която нарича норми на решение. Има известни правила в

3
социологичните групи и когато се оформят в писмен вид, те са норми на решение.
Ерлих защитава гледната точка, че правните норми се създават и във всеки документ
(договор за кредит, завещание и др.).

Концепцията на Ерлих за живото право има още един аспект и той се отнася до
възможността на съдиите да интерпретират законите и да ги прилагат по един или друг
начин в конкретния случай. Според Ерлих всеки отделен случай е индивидуален и
поради това всички негови аспекти не могат да бъдат отразени в правната норма. Така
се налага съдиите да се намесват и да прилагат нормата като я конкретизират в
зависимост от това как я разбират. В крайна сметка всеки съдия е човек със свои
чувства, настроения и той може да приложи един или друг подход при тълкуване на
нормата.

Всички тези идеи на Ерлих за живото право не срещат подкрепа сред европейските
му колеги.

Р. Паунд и други американски социолози изучават идеите на Ерлих и достигат

постепенно и до други изводи. Р.Паунд започва да разглежда правото като средство
за социален контрол, и тъй като контролът регулира поведението,
взаимоотношението между хората го нарича Юридическо социално инженерство.
Оформя се едно направление юристи, които смятат, че съдиите трябва да имат пълна
свобода при вземане на решения. Така на практика се оказва, че една част от юристите
отхвърлят правните норми и процеса на тяхното обобщение, създаването на
кодифицирано право. Освен това юристите се обявяват и против прецедентното право,
доколкото то също съдържа норми и правила.

6. Емил Дюркем. Социална солидарност и право.

Дюкрем живее през 1858 – 1917г. Дюкрем смята, че социологията е наука за
социалните факти. Според него социалните факти са всички тези начини, чрез които
личността се принуждава да има едно или друго поведение. Икономиката, правото са
социални факти. Социалните факти трябва да се разглеждат като вещи и за тези свои
идеи той е обвиняван в споделяне на марксистки идеи. Дюкрем смята, че социологията
се дели на социална морфология, социална физиология и обща социология.
Морфологията и социологията са понятия от частните науки. Социалната морфология
се занимава с разположението на социалните факти с особеностите на обществото във
връзка с това каква е инфраструктурата, какъв е живота на групите в град или село.
Социалната физиология разглежда социологията на отделните факти. Дюкрем
обособява икономическа социология; социология на морала; на правото; на
естетиката.

4
 Дюкрем поставя един важен въпрос за взаимоотношенията между хората; за
зависимостта, в която те се намират, в различни етапи от живота си и разработва
понятието „Социална солидарност”. Това са взаимоотношенията между хората.
Дюкрем има следният израз: „Хлебаря зависи от обущаря и обратно. Дейността на
единия е предпоставка за дейността на другия. Всеки човек чувства потребност от
продуктите, които създава друг човек”. В обществото се получава сложна система от
взаимности. В началните етапи от развитието си, хората не са имали възможност за
самоизява. Били са лишени от индивидуалност. Личното АЗ не е съществувало. Хората
са мислили и чувствали така, както е прието. При това положение общуването с други
племена е ограничено. Всеки е общувал с членовете на своята общност. Обществото се
развива и се стига до Социална солидарност. Солидарността в ранните етапи от
развитието на обществото Дюкрем нарича механична солидарност. Тя не може да се
изучи емпирично и си поставя за задача да открие определен социален факт, който да
се разглежда като критерий за социална солидарност и от неговото развитие и
състояние да се съди за живота на социалната солидарност. Смята, че такъв критерий е
правото. Нарича правото „видимия символ на социалната солидарност”. За да докаже
своята гледна точка, той разглежда правото в ранните етапи от развитието на
човечеството и правото от по-късните етапи.

Нарича правото от ранните етапи РЕПРЕСИВНО (наказателно) право, а от по-

късните етапи –РЕСТИТУТИВНО (съвременно) право. Съвременното право съдържа
всички раздели на правото: административно; гражданско; наказателно и смята, че
основната особеност на реститутивното право е възстановяване на щети, което може
да стане чрез по-леки наказания или глоба, а при по-ранните етапи в развитието на
обществото репресивното право се проявява само под формата на наказание и твърде
често на убийство на извършителя. Дюкрем смята, че при всяко нарушение и
престъпление има някакво нарушение, отклонение от колективната норма, от
съзнанието. И всяко наказание се прилага, за да бъде удовлетворено колективното
съзнание. Дюкрем е далеч от идеята, че наказанието се предвижда и въвежда, за да се
избегнат повторно виновно действие.

Аномия - означава липса на норми в големи мащаби. Често отношенията се

характеризират с взаимна нетърпимост, егоизъм; фалити; безработица и др. явления.
Нарушават се различни норми. Това са признаци на Аномия. Дюкрем смята, че не може
да съществува общество без нарушение на отделни норми. Отклоненията трябва да
бъдат в някакви норми, така, че стабилността на обществото да е сигурна.

Според Дюкрем когато в обществото има кризи, когато възникнат различни

сътресения нараства броя на самоубийствата. Дюкрем обособява няколко вида
самоубийства: 1. егоистично самоубийство- при него причините трябва да се търсят в
постепенното отдалечаване на личността от групата, от обществото. Човек започва да
се чувства изолиран, затваря се в себе си и понякога прибягва до такава крайна мярка.
Обяснява се с факта, че човека е социално същество, живее винаги чрез контактите,
5
чрез взаимоотношенията с други хора и затова лишаването от такива контакти може да
породи депресия, мисли за подобни действия и предприемане на действия; 2.
алтруистично самоубийство /любов към човека/. Силна привързаност към групата и
личността се подчинява на мненията, на решенията, които се взимат от групата; 3.
аномично самоубийство – хора, които поради социални съображения, резки промени в
обществото, изгубват утвърдения при тях начин на живот, изгубват богатството си и
трябва да живеят с незначителни средства. Някои хора не могат да го понесат и
предприемат по-крайна мярка. Поражда се от кризи в обществото, някакви състояния,
които са извън нормалното; 4. пателистично самоубийство – това е самоубийство,
което се извършва по принуда на групата, без човека да е сигурен, че така трябва да се
получи.

За да обособи видовете поведение, които са свързани с отклонението от нормите,

Робърт Мъртън използва две особености на обществото: целите, които си поставя и
средствата, възприемани от него като допустими възможни за постигане на целите.

1. Първи вид поведение: КОНФОРМИЗЪМ – това е поведение, при което няма

отклонение от нормите и хората, които са носители на това поведение имат
положително отношение и към целите и към средствата на обществото. Някои
социолози са скептици за това: когато човек се съобразява с нормите се лишава от
индивидуалност.

2. Друг вид поведение е ИНОВАЦИЯ – създаване на нещо ново. При иновацията

има положително отношение към целите на обществото, но средствата, които се
предвиждат за тяхното постигане се разглеждат като недостатъчни.

3. Друг вид поведение е РИТУАЛИЗЪМ – действие, което се извършва строго по

правилата при тяхното стриктно спазване. Целта не е важна , а са важни средствата.

4. Друг вид поведение е БЯГСТВО – при хора, които са изолирани от обществото,

не приемат неговите цели и средства, нито пък са в състояние да създадат нови
такива цели и средства. Това са групи на алкохолици, наркомани.

5. Друг вид поведение е БУНТ – налице е когато има отхвърляне на

съществуващите цели и средства, но и предлагане на други цели и средства. Поставя
се задача да се създаде ново общество.

7. Социология на правото на Макс Вебер.

Макс Вебер е роден през 1864 г. Юрист е по образование. За него социологията е
наука за социалното действие. бикновено когато човек действа, предприема нещо, той
очаква страната /групата/човека, към която е предприето действието да го разбере. За
това най-често действията са свързани с определени норми, които придават и

6
съответен смисъл на тези действия. Не всички действия са социални, насочени към
други хора.

„Нотабили“ – познавачи на правната традиция; съдии.

Като ВИСШ тип правна система той разглежда правната система на Германия в края
на 19в. Отбелязва следните черти: всяко конкретно правно решение се разработва на
основание на абстрактно правила, всички важни човешки действия са организирани,
чрез правото. Ако нещо не е отразено в правото, то е правно незначително. Когато
говори за висшия тип правна система, към която всяко общество трябва да се стреми,
Вебер се спира на 2 основни изисквания. Смята, че правната система трябва да се
отличава с формалност и рационалност. Тези две понятия имат специфично значение в
неговата СП. Формалността се създава като се прилагат единствено правни критерии за
решаването на един или друг случай. Според Вебер не трябва да навлизат
политически, морални, социални и други странични основания. Трябва да се зачита
само това, което е право в момента в една държава. Рационалността се свързва с
формулирането на общите правила (норми) – да е регламентирана в една правна
система. Това означава тя да се ръководи от универсални правила валидни за всички
конкретни случаи. Като обединява тези две понятия (формални, рационални) Вебер
приема, че висшия тип право трябва да притежава формална рационалност – да взима
всички решения, като се ръководи от правото.

В своята СП Вебер се опитва да разкрие същността на правото. В него той очертава

два основни аспекта: от една страна за него правото е организирана принуда, а от
друга страна правото е авторитет. Правото внушава респект и уважение сред
гражданите на обществото и това е една от основните причини поради, които хората
спазват правните норми. Според Вебер не е възможно хората да се съобразяват с
правото, водени единствено от страх да не бъдат наказани. Правото със своите
справедливи решения си е извоювало да бъде зачитано от преобладаващата част от
гражданите.

8. Девиантно Поведение (ДП).

Това е поведение с разностранен характер. Към него се отнасят убийствата,
пороците и хората, които ги обслужват, а също така и корупцията, всяко
противозаконно или неетично поведение, нарушение на традициите, обичаите и др.
Трудно е да се открие критерий за ДП.

ДП от гледна точка на морала е недопустимо; от гледна точка на религията е

олицетворение на злото; от гледна точка на правото е незаконно; от гледна точка на
медицината може да се характеризира като болестно състояние. Може да се каже, че
ДП е отклонение от груповата норма, като води до изолация , лечение, затвор или

7
друга негативна санкция. При всяко ДП са налице няколко елемента: -Присъства човек
или група от хора, която извършва определени действия. – Присъства и друг човек или
група от хора, която реагира на вече извършените действия.

Редица изследователи се опитват да открият причините за проявление на ДП:

- Ломборзо: „роден престъпник“ – хората, склонни за извършат определени

девиации, се раждат с предразположение към тях; могат да се разпознаят по
черти на тялото – особена структура на черепа, несъразмерни крайници;
признава, че това не е валидно за всички случаи
- Шелдън: ектоморфи – умерена пълнота, затворени хора; мезоморфи – добре
сложени, с мускулесто тяло; ендоморфи – слаби и склонни към самоанализ
- Юнг: екстроверти – отворени за света, лесно възприема идеи и начини на
поведение; интроверти – преобладаваща ориентация към самите тях, трудно
създават приятелства и контакти.
Според Айзенк (използва делението на Юнг) екстровертите са склонни в по-
голяма степен да извършат престъпления, тъй като тяхната ориентираност към
външния свят им позволява да се приобщават към различни групи от хора, но те
обичат динамиката и не се задълбочават в усвояването на нормите на
поведение на една или друга група. Поради това нито едни норми не
представляват ценност за тях и не е проблем да ги нарушат. Според Айзенк у
интровертите се формира страх, че ще бъдат отстранени от групите или
наказани ако нарушат нормите.
- Фройд: 2 вида агресия: * Доброкачествена агресия – тя намира израз в
случаите, когато човек трябва да се защити от други хора, тогава той ще заеме
отбранителна позиция, която е израз на този вид агресия; *Злокачествена – тя е
насочена срещу другите хора, цели тяхното унищожение. Именно тази агресия
трябва да се преодолява, с нея трябва да се води борба.
- Хорни: невротична личност – развива се по една от линиите: Още от
ранна възраст, поради неправилно възпитание, липса на разбиране или
непоследователно поведение на родителите. В един случай прилагат наказание,
а в друг случай нищо не следва. Подобни прояви водят до отчуждение на детето
и то може да се развие неправилно, като формира в себе си главно 1 линия на
поведение: І линия – движение към хората, ІІ – движение срещу хората, ІІІ –
отдалечаване от хората. Когато детето се движи към хората, то признава своята
безпомощност и се опитва да получи любов и привързаност. Ако детето се
движи срещу хората, то приема враждебността като
задължителен елемент на своето поведение. Когато човек се отдалечава от
хората той не желае нито да се присъединява, нито да се бори.
- Кетле: обществото съдържа зародиша на всяко престъпление. В него се
създават условия за извършване на девиация, а престъпникът е само оръдие,
което предприема съответното действие.

8
 - Маркс: престъпленията зависят от нивото на бедността.

Социологията има и теорията за стигматизацията (стигма – означава знак,

белег). Стигматизацията се получава, когато някой човек бъде определен от страна на
обществото, че той е девиант (престъпник). Тогава е твърде вероятно човека да
започне да се държи в съответствие с въпросния етикет. Социологически е подходът,
при който се говори за престъпление без жертви (наркоманите).

ТЕРОРИЗМЪТ – това е нарушение на редица правни и морални норми и всичко

това го определя като ДП.