ПРИХОДИ И РАЗХОДИ НА ФИРМАТА.

Приходи на фирмата: общ, среден и пределен приход. Разходи на фирмата: явни и

неявни. Икономически и счетоводни разходи. Печалба – нормална и икономическа
печалба. Разходите на фирмата в краткосрочен период: видове разходи и построяване
на техните криви. Минимизиране на разходите в кратък период.

1.Приходи на фирмата: общ, среден и пределен приход.

От мотива за максимизиране на печалбата произтича, че основните
променливи, от които зависи поведението на фирмата, са нейните приходи и разходи.
Фирмата е стопанска единица, която купува производствени фактори, трансформира ги
по един или друг начин в готова продукция и я продава с цел печалба. За покупката на
производствени фактори тя прави разходи, а от продажбата на готовата продукция
получава приходи. Съотношението между тези две пера в баланса на фирмата определя
ефективността на нейната дейност. Ето защо определянето на приходите и разходите е
ключов елемент за бизнесрешенията относно производството и предлагането.
Приходите на фирмата представляват количеството пари, което тя получава
от продажбата на стоки или услуги през определен период от време (най-често 1
година). Това са парични постъпления от редовни и случайни, постоянни или временни
източници, т.е. всичко онова, което през даден период постъпва в полза на стопанския
субект. Следва да се разграничават приходи от дейност на фирмата и общи приходи,
включващи финансови и извънредни приходи.
Общият приход може да се определи като общата сума на постъпленията от
продажба на продукцията, която е създадена (закупена), или като извличането на пари
от оказана услуга за определен период от време. По отношение на отделния продукт
общият приход се изразява като произведение от реализираното количество продукция
по цената за единица от него:
TR = Q . P
където: TR е общо приходи от дейността; Q – количество продадена
продукция; P – пазарната цена.
Средният приход на фирмата представлява постъплението от единица
продадена стока или оказана услуга за определен период. Тя се определя като
отношение на общия приход към количеството продадена продукция:
TR
AR = ,
Q
където AR е среден приход на фирмата; TR е общият приход; Q е количеството
реализирана продукция.
Средния приход отразява еластичността на търсенето на продукцията на
фирмата. Неговата крива по същество съвпада с кривата на търсенето, пред която е
изправена фирмата на пазара.
Пределният приход заема много важно място в съвременния
микроикономически анализ. Това е добавъчният (допълнителният) приход от всяка
допълнително реализирана единица продукция или извършена услуга. С този показател
се измерва прирастът на общия приход ∆TR по отношение на прираста на продадената
продукция или извършената услуга ∆Q чрез формулата :
∆TR
MR =
∆Q
където: MR е пределният приход на фирмата; ∆TR е изменението ( прирастта )
на общия приход; ∆Q е изменението (прирастът) на продадената продукция.
Пределните приходи показват тенденции, които характеризират финансовото

1
положение на фирмата и състоянието на равновесие в отрасъла. Ето защо някои
икономисти определят пределните приходи като оптимални величини за предприятието
от гледна точка на максимизиране на реализираните печалби и получените ползи или
изгоди.
2. Разходи на фирмата: явни и неявни.
Разходите на фирмата изразяват паричната стойност на ресурсите и услугите,
които тя използва за производството на продукцията.
Дейността на фирмата предполага явни и неявни ( имплицитни ) разходи.
Явни са тези разходи, които фирмата прави за покупката на нужните й производствени
фактори на пазара: плащанията за работна заплата на наетия персонал, за закупуване на
суровини, полуфабрикати и пр. Освен тях фирмата има и имплицитни, неявни
разходи, които не се изразяват в преки парични плащания или пазарни трансакции.
Една част от неявните разходи е свързана с използване на дълготрайни
производствени фактори: сгради, машини, съоръжения и др. За тях фирмата плаща
веднъж при закупуванета им и по-нататък в процеса на продължителното им и
многократно използване не прави допълнителни плащания. Но тези средства в процеса
на своето функциониране постепенно се изхабяват и стойността на тяхното изхабяване
представлява текущ имплицитен разход за фирмата. Той се определя и отчита чрез
системата на амортизационните отчисления. По такъв начин чрез амортизационните
отчесления в общите производствени разходи се включва и елемент, който не изразява
някакви непосредствени плащания на фирмата за текущ период.
Другата и по-важна част от неявните разходи възниква във връзка с
използването на ресурси, които са собственост на самата фирма. Към тях се отнасят
собствения капитал на фирмата, услугите на нейния собственик, използваните патенти,
търговски марки, уникално природни ресурси и др. Ангажирането на тези ресурси е
свързано с разходи на фирмата, дотолкова, доколкото те са отвлечени от друго
възможно алтернативно тяхно приложение, което би носило доходи. Затова към
неявните разходи следва да се добавят и алтернативните разходи за предоставените от
собственика на фирмата ресурси и услуги. Нека припомним, че алтернативните разходи
за даден ресурс се определят от неговата стойност при следващия, възможно най-добър
начин за приложението му. Това разбиране за неявните разходи се основава на факта за
оскъдността на ресурсите и възможностите за тяхното алтернативно използване.
Чрез категорията за алтернативните разходи става възможно да се даде
обоснована оценка за много действителни, но неизразени разходи по производството на
продукцията. Ако например управлението на фирмата се осъществява от нейния
собственик, от това не произтичат преки плащания, но от икономическа гледна точка
тази услуга е елемент на разходите и трябва да се оценява по алтернативната й
стойност, т.е. според дохода, който би носил ресурса при възможно друго негово
приложение. По същият начин от използването на собствения капитал на фирмата
произтичат алтернативни разходи в размер на обичайната пазарна лихва и т.н.
3. Икономически и счетоводни разходи.
Съвкупността от явните и имплицитните разходи на фирмата се обединяват в
една обща категория –икономицеска разходи. Именно чрез тази по-обхватна
категория в икономическата теория се анализира дейността на фирмата и нейната
печалба. Главната особеност на икономическите разходи е, че за разлика от
счетоводните разходи те включват и възнаграждението за труда на собственика и
нормалната печалба за инвестирания от него капитал. По тази начин икономическите
разходи обхващат цялата съвкупност от разходи, които фирмата трябва да покрие, за да
осигури ефективната си производствено-стопанска дейност.
4. Печалба – нормална и икономическа.

2
 Въз основа на концепцията за икономическите разходи, печалбата на фирмата
се разделя на два вида:
Нормалната печалба изразява нормалната възвръщаемост на
производствените фактори, определена на базата на възможно най-доброто им
приложение. По своята същност тя е тази част от икономическите разходи, която
осигурява компенсиране на капитала и труда на собствениците. Нормална печалба се
получава, когато общите приходи на фирмата са равни на нейните пълни икономически
разходи. В този смисъл нормалната печалба често се определя като „нулева” печалба.
Получаването на нормална печалба е условие за задържане на фирмата в
конкретната дейност. Ако ангажирането на производството на производствените
фактори не осигурява нормална печалба, собствениците биха изтеглили капиталите си
от дадената дейност, за да търсят по-ефективно им приложение.
Икономическата печалба е добавъчната печалба, представляваща прираста
над нормалната печалба. Тя се получава, когата приходите на фирмата са по-големи от
нейните икономически разходи и по същество представлява тази положителна разлика.
Реализирането на икономическа печалба не е задължителен момент за фирмената
дейност. По принцип при конкурентни условия икономическата печалба е временно
явление. Нейното получаване в дадена дейност е сигнал за навлизане на други нови
фирми в отрасъла, което увеличава предлагането, намалява цените, а с това и
възможностите да се извлича допълнителна печалба. Същевременно икономическата
печалба изпълнява важна роля при разпределянето на оскъдните ресурси между
различните отрасли и дейности в икономиката. Тя носи на фирмата информация за
оптимално използване на ресурсите и за възможностите да се търсят по-изгодни
алтернативи за приложение на труда и капитала.
5. Разходите в краткосрочен период: видове разходи и построяване на
техните криви.
Динамиката на разходите в краткосрочен период е пряко свързан с пазарните
цени на производствените ресурси. Тя зависи също от продуктивността на
използваните технологии.
За да проследим изменението на разходите си служим с три разновидности:
Общите разходи (ТС) за производството на продукцията в краткосрочен
период се състоят от постоянни и променливи разходи. Към постоянните общи
разходи (ТFC) се отнасят тези разходи, които са свързани с използването на фиксирани
производствени производствини разходи. Те се характеризират с това, че величината
им не зависи от количеството на произвежданата продукция. Такива разходи фирмата
прави даже, ако за даден период не произвежда никаква продукция. Качеството на
постоянни разходи имат например разходите за охрана, за поддържане на сградите и
производственото оборудване, плащанията на наеми, лихви, административни разходи
и др. Категорията постоянни разходи има отношение само към краткосрочния период,
тъй като само при него са налице фиксирани, неизменни ресурси.
Общите разходи имат и променлива част. Променливите разходи ( TVC ) са
тези, които варират в зависимост от обема на производството. Тук се включват
разходите за суровини, материали, работна заплата, гориво и пр. Сумата от
постоянните и променливите разходи оброзува общите разходи: TC = TFC + TVC . С
увеличаването на производството общите разходи растат с съответствие с динамиката
на променливата си част.

3
 Криви на общите разходи.

От графиката се вижда, че с растежа на количеството на продукцията нарастват

общите променливи разходи TVC , а постоянните разходи ( кривата TFC ) запазват
едно и също равнище. Кривата на общите разходи ТС е сума от кривите на постоянните
и променливите разходи. В своето начало те нарастват сравнително по-бавно, но след
известен интервал, под влияние на закона на намаляващата възвращаемост, растежа им
се ускорява.
Ако общите разходи се разделят на количеството произведена продукция Q се
получават средните разходи ATC за единица продукт:
TC
ATC =
Q
Както и общите разходи, средните разходи също се образуват от сумата на
средните постоянни AFC и средните променливи разходи AVC:
ATC = AFC + AVC.
При анализа на разходите важно значение има категорията пределни разходи
(МС). Те представляват допълнителните разходи, необходими за увеличаване на
производството с единица продукция. Пределните разходи могат да се определят като
отношение между прираста на общите разходи към прираста на количеството
продукция:
∆TC
MC = .
∆Q
Пределните разходи са величина, която фирмата може да контролира най-
непосредствено. Те показват разходите, които фирмата трябва да направи за
производството на последната единица продукция и същевременно – разходите, които
могат да бъдат „спестени” в случай на съкращаване обема на производството с тази
последна единица. Показателят за средните разходи не дава такава информация.
Сравнявайки пределнити разходи с пределните приходи, фирмата може да определи
изгодността на едно или друго изменение в мащабите на производството. За това
решенията за обем на производството и максимизацията на печалбата обикновено имат
пределен характер, основават се на използване на пределни величини.
6. Минимизиране на разходите в краткосрочен период.
В краткосрочен период проблемът за минимизиране на разходите се свежда до
определяне на оптимален обем на произвежданата продукция при зададени технологии.
Добавяйки всяка допълнителна единица от променливия фактор, трябва да следим в
какво съотношение се намира нарастването на количеството продукция и нарастването
на разходите. Целта е да се определи такъв обем на производството, при който
производствените разходи спрямо получената продукция ще достигнат своето най-
ниско равнище.
За аналаз на зависимостта между производството и разходите се използва
динамиката на средните и пределните разходи. Именно тяхното изменение показва
дали производството расте по-бързо или по-бавно в сравнение с общите разходи за
вложените ресурси. Ако количеството на продукцията нараства с по-високи темпове

4
спрямо общите разходи, то средните и пределните разходи ще намаляват. И обранто –
увеличаването на средните и пределните разходи сигнализира, че разширяването на
производството се осъществявя при нарастващи разходи за всяка следваща единица
продукция.

На фигурата са дадени типични криви на средните и приделните разходи. Те

се определят от цените, по които фирмата купува производствените фактори и от
физическата продуктивност на тези фактори при различните равнища на
производството. При дадени цени на производствените фактори кривите на средните и
пределните разходи представляват реципрочен израз на същите зависимости, които
показват кривите на средния и пределния продукт. Както се вижда от графиката всички
криви с изключение на кривата на средните постоянни разходи имат U-образна форма.
Това се дължи на действието на закона за намаляващата възвръщаемост и показва, че в
съответствие с него след даден момент допълнителните разходи на ресурси имат
прогресивно спадаща ефективност. Минималните равнища на кривите на средните и
пределните разходи съответстват на точките, в които средния и пределния продукт
достигат своя максимум. При кривата на средните постоянни разходи се наблюдава
друга зависимост. Тя е низходяща във всичките си точки, тъй като при разширяване на
производството едно и също количество общи постоянни разходи се разпределя върху
нарастващо количество продукция.
Ключово значение при анализа на условията за минимизиране на разходите в
краткосрочен период има кривата на пределните разходи – МС . Тя пресича
последователно кривите на средните променливи и съвкупните средни разходи в
техния минимум – т.А и А1.
Точка А определя минималното равнище на средните променливи разходи
AVC . Тя има значение за изясняване възможностите на фирмата да остане на пазара и
да участва в конкурентната борба. В особено тежки периоди фирмата може да
осъществява своята дейност и да продава продукция по цени, които покриват само
минималните й средни променливи разходи. В такъв случай ту ще има загуби в размер
на постоянните разходи. Но такива загуби фирмата ще търпи, даже ако спре
производството. Ето защо т.А се определя като „ точка на бягството на фирмата от
пазара”. При всяка цена под тази точка тя не би могла да остане на пазара.
В т.А1 пределните разходи се изравняват със съвкупните средни разходи:
MC=ATC. Това равенство представлява общо условие за минимизиране на разходите в
краткосрочен период. Или фирмата минимизира своите производствени разходи при
количество продукция, при което пределните разходи се изравняват със средните
разходи. Това количество определе икономическия капацитет на фирмата – Q.
Понятието „капацитет” в случая се използва в икономическия, а не във физическия му
смисъл. То показва най-големия обем продукция, който може да произвежда фирмата

5
преди да се сблъска с растящите разходи за единица изделие. Фирмата постига
равновесие и най-висока ефективност на производството, когато работи на границата
на своя капацитет. Както неговото надхвърляне, така и непълното му използване
повишава разходите над възможния при дадените технологически условия техен
минимум.
7. Разходи на фирмата в дългосрочен период.
Видяхме, че в краткосрочен период не може да се противодейства на закона за
намаляващата възвръщаемост, тъй като някои от производствените фактори са
фиксирани. Това принуждава фирмите да преминат към намаляване на
производствените разходи в дълъг срок, където всички фактори са променливи.
Досега краткосрочните и краткосрочните разходи бяха разглеждани
независимо едни от други. В действителност между средните съвкупни разходи в
кратък период и съвкупните разходи в дълъг период има връзка. Нека приемем
следните обозначения:
SRATC – краткосрочни съвкупни разходи;
LRATC – дългосрочни съвкупни разходи.

Дългосрочна обвивна крива LRATC

Кривите на краткосрочните разходи ( SRATC1,2,3,4,5 ) са разположени на

различни нива, което както видяхме е под влияние на действието на закона за
намаляващата възвръщаемост. То е значително по-слабо изразено в дълъг период, но не
може окончателно да бъде елиминирано. Технологическите промени изместват тези
криви надолу до определен момент, след което те се покачват, тъй като след определен
брой технологични изменения разходите се повишават. Това определя и формата на
дългосрочната крива LRATC като плавен контур. Той съединява най-ниските точки на
петте променливи разходи. Обвивната крива също има U-образна форма, но значително
по-слабо изразена. Низходящата част от нея отразява наличието на икономии от
мащаба, средната – неизменна възвръщаемост, а възходящата – загуби от мащаба
на производството. Точката А показва най-ниската точка на краткосрочните разходи,
която съвпада със SRATC3 . Това са минималните разходи на фирменото производство
в даден отрасъл ( вид продукция ). Тази точка е същевременно минимумът на
дългосрочните средни съвкупни разходи.
8. Възвръщаемост от мащаба на производството.
В някои отрасли и производства е възможно технологичните изменения да
водят към постоянно намаляване на производствените разходи, т.е. да се наблюдават
само икономии от мащаба на производството. Такава ситуация е представена на
следната фигура: фиг. 1

6
Дългосрочна обвивна Обвивна крива при Дългосрочна обвивна
крива при икономии от неизменна възвръщаемост крива при загуба от
мащаба на производство мащаба напроизводството

В този случай обвивната крива LRATC има отрицателен наклон. Тя може да

бъде права линия, ако зависимостта между нарастването на производството и
намаляването на разходите е строго пропорционално при всяка промяна на
технологичния режим на производството. Въобще кривата LRATC ще има различно
положние и форма, съобразно промените в производството и разходите на всеки
следващ етап на смяна на технологията.
Ако фирмата поддържа неизменна възвръщаемост от мащаба на
производството за продължителен период, тогава обвивната крива ще представлява
права линия. При промяна в технологичните режими краткосрочните средни съвкупни
разходи ( SRATC1,2,3,4 ) ще бъдат равни. В техните минимални точки ще се изразяват и
дългосрочните средни съвкупни разходи – LRATC.(фиг.2)
При някои фирми е възможно с промяната в технологичния режим на
производството и увеличаванена неговия мащаб да се получи загуба от мащаба. В този
случай обвивната крива ще има положителен наклон, т.е. с увеличаване на
краткосрочните разходи ще се увеличават и дългосрочните. ( фиг.3 )
От всичко казано до тук може да се направят два извода:
• При технологични изменения в дълъг срок се постигат икономии
от мащаба на производството и се избягват загубите от него.
• Фирмите да използват възможностите си за диверсификация на
производството, което означава да се прехвърлят ресурси от производства с
нарастващи към производства с намаляващи пределни разхози. Това води до смъкване
на най-ниските точки на кривите на краткосрочните съвкупни разходи ( SRATC ).