Professional Documents
Culture Documents
Изпитна тема
Изпитна тема
https://drive.google.com/file/d/1E_lJ3LIOu8oTsV0ikLHiGt9zsWdA8v8V/view
Кои са 6-те периода на детската възраст? Между отделните споменати шест периода
на детската възраст не може да се прекара строга граница, но за удобство на
практиката индивидуалното развитие на детето може да се раздели на следните
основни периоди:
Кризата e явление или съвкупност от явления в личен или обществен план, нестабилно
или опасно състояние засягащо личност, група, общност или цялото общество. В
личен план означава стресово състояние свързано с различни проблеми – здравни,
финансови, в семейните отношения и др.
Децата нямат нашия житейски опит и понякога реагират по не особено приемлив начин (агресивно,
автоагресивно) на промените, затова ние, големите, е добре да ги подпомогнем като им покажем
успешни модели за справяне, търпеливо и без да ги притискаме да ги преведем през техните лични
революции, за да се научат да се справят сами в един следващ етап от своя живот.
Настъпва на около две и половина, три годишна възраст (според особеностите на всяко едно дете
може да е по различно време, понякога и на около 4 годишна възраст). Това е т.нар. бебешки
пубертет или още „Кризата на ината”
В този период детето иска да направи всичко само. То вече е подготвено за своята самостоятелност и
започва да изпробва своите възможности – да се катери, да кара колело, да скача от високо, да рита
топка, да се опитва да рисува върху лист, а защо не и върху стените, масата и където намери, да се
храни и пие от чаша самостоятелно, да се съблича и събува, да се облича и обува, да контролира
физиологичните си нужди и т. н. Говорът се развива, изреченията стават сложни, започват
разнообразните въпроси и влизането на детето в различни роли у дома, в детската градина, навън.
Започва да се състезава с другите деца. То активно играе с играчки, но и с наличните му предмети
вкъщи и много обича да подражава на големите – да готви, чисти, простира, храни, къпе играчките,
разучава телефона на татко, гримира се с козметиката на мама и какво ли още не. Но детето все още
няма окончателно формирани пространствено-времеви усещания, поведението му е импулсивно и то
следва своите потребности и желания, като все още не умее да изпълнява чуждите.
Получава сблъсък между това, което то иска да прави самостоятелно и правилата, наложени му от
вън, от средата – родители, възпитатели и др. Този сблъсък поражда криза. Тази Първа възрастова
криза е много важен период в развитието на детето.
Как да се справим?
И как да подпомогнем детето да премине през тази своя криза сравнително безболезнено за всички?
Няколко са нещата, които бихме могли да направим, за да се преодолее неприемливото, агресивното
или автоагресивното поведение при вече порасналото дете:
Тази Първа възрастова криза и свързаните с нея поведенчески реакции на две и половина, три
годишното дете е част от неговото израстване, няма как да ни подмине или да я прескочим. Детето
ни има нужда от нас, родителите, за да премине през нея, да го гушнем, когато страда, да сме до него,
за да му покажем и обясним, да го оставим да опита да се справи само, като не го блокираме, а го
подпомогнем с обич и търпение.
И да го поощрим, когато е успяло в своя самостоятелен опит, защото Аз мога сам! е от голямо
значение за емоционалното израстване на три годишното дете и му дава стимул и увереност да научи
още повече, да умее още повече, да получи своя жизнен опит, който ще му помага да се справя в
разширяващия се негов свят (в който ние, големите, сме на едно оптимално разстояние, за да го
контролираме) – до следващия скок в неговото развитие и следващата Втора възрастова криза –
кризата на първокласника.
Втора възрастова криза – кризата на първокласника.
Детето вече е преминало през предучилищната възраст. То е развило своята социална компетентност,
станало е самостоятелно (но все още се нуждае от подпомагане, контрол и присъствие на възрастен в
различни житейски ситуации). Дейностите, които извършва стимулират активното му внимание,
емоциите му са по-устойчиви. Детето е осъзнало своя пол.
То използва съзнателно речта, и разказва минали събития или чути/прочетени истории. Става все по-
любознателно. Фантазиите и страховете му са по-мащабни. Вече се е отделило от майка си и общува
с други възрастни и с деца. Действията му са не така импулсивни.
Започва неговото обучение в училище. Детето се сблъсква с нови изисквания, правила и норми.
Как да се справим?
–Да разговаряме с детето за породилите се в него агресивни чувства. Добре е да говорим с детето
тогава, когато то е в състояние да ни слуша, да сме спокойни (децата чуват преди всичко тонът, с
който им се говори и блокират голяма част от думите, когато им се караме), да използваме достъпни
за възрастта му думи.
–Да му дадем модел за справяне като разиграем различни ситуации и да му покажем печелившо
поведение без влизане в конфликт. Децата са наблюдателни и личният пример, който родителите
даваме е от голямо значение за това как ще се справят занапред.
–Да му даваме малки задачи, свързани с ежедневните дейности у дома и в социалната среда, които
детето само да изпълни, за да се почувства полезно и самостоятелно.
–Заедно да разгледаме правилата в новата социална среда (клас) и да обсъдим тяхното спазване и
различни стратегии за безконфликтно общуване в училище.
–Да се интересуваме от новите му приятели.
–Да изслушваме детето.
–Да му разкажем какви сме били ние като първокласници (много добре въздействат на децата снимки
от ученическите години на родителите, подкрепени със съответните разкази за тях).
–Да запишем детето на спорт или извънкласно занимание, което му харесва.
–Да общуваме с него по обичаните от семейството начини, за да не се губи така необходимия за
емоционалното, а и за социалното израстване на нашия първокласник, контакт дете-родител.
–Да му кажем, че винаги може да разчита на нашата помощ, когато има нужда и то да е наясно, че
има подкрепата на значимите възрастни в неговия свят.
–Да подходим с търпение, спокойствие и обич.
„Изходът от кризата настъпва едва тогава, когато нейната психологическата задача е изпълнена” и
детето е намерило своето място сред своите съученици, разбрало е как да се справя с конфликтите
само. То се е научило на това с активната намеса на възпитателите – учители, родители. Сега детето
вече е готово умствено и емоционално да се включи в учебния процес.
1. Физическо развитие
• Върви на пръсти.
• Марширува в ритъм.
• Хвърля топката чрез тяга с ръка и рамо; улавя топката с изпънати ръце.
• Люлее се на люлка.
• Ходи по греда.
• Кара триколка.
• Разкопчава дрехи.
• Мие зъбите си с четка за зъби, използва гребен за да среше косата си и мие си ръцете.
• Рисува къща, дърво, човешка фигура, животни и др., като прави впечатление, че рисунките са
• Мие зъбите си с четка за зъби, използва гребен за да среше косата си и мие си ръцете.
• Може да използва най-малко четири предлози или да демонстрира своето разбиране за значението им.
• Назовава картинки с действия в детски книжки или списания и може да отговори на въпрос: „Какво
прави?“.
• Може да направи разказ по една картина, като забелязва и съобщава за отношения между обекти и
събития.
3. Когнитивни умения
• Задава въпроси.
• Научава името си, адреса, телефонен номер, пол, възраст и имената на родителите си.
• Разпознава монетите.
• Справя се отлично с класификации като: дървета, домашни и диви животни, дрехи, обувки, превозни
средства и др.
4. Социално-емоционално развитие
• Изразява съжаление.
• По-отзивчиво и съвестно е.
• Разбира полово-ролевата идентичност (т.е. какво означава да бъдеш мъж или жена).
Ако за човека е свойствено да се страхува от нещо, за детето още повече, предвид заобикалящият го
огромен и непознат свят. Малкото може да се изплаши от неща, които за всеки възрастен са
абсолютно безопасни. Като се има предвид, че страхът се явява наи-опасната eмоция, родители и
възпитатели трябва да се обръщат с особено внимание и разбиране към детските страхове. Като
причина могат да се явят и разпространените страхове сред децата. Например, по-силно дете
плаши другите с разни страшни истории. Детска тревожност заради фантазии. Честа причина за
страх и детска тревожност е детската фантазия. Детето нерядко си измисля само предмети на страх.
Много от нас в детството си изпитвахме страх от тъмното, когато пред погледа ни оживяваха
чудовища и призраци, а от всеки ъгъл дебнеха страхотилища. Но всяко дете реагира различно на
такива фантазии. Някои ги забравят веднага и се успокояват. А при други може да се стигне до
непоправими последствия. Чувство на страх може да се формира също от вътресемейни
конфликти. Често децата си вменяват вина за конфликтите между родителите им или се боят
да не се окажат причина за тях. Нерядко и причина за страха стават взаимоотношенията с
връстниците. Ако детския колектив не приема детето, обиждат го, не играят с него – то, естествено
отказва да ходи на детска градина, тогава вероятността да се страхува да не бъде унижавано е много
голяма. Тревожността е нормално емоционално състояние, която всички ние сме опитвали в
определени моменти от живота си. Тя е тясно свързана със страха, който е друго естествено и
необходимо чувство, от което всеки има опит. Страхувайки се в определени ситуации, ние се
предпазваме от опасността.
Детската тревожност и външния свят - Всяко дете слуша и гледа по телевизията различни истории
за пострадали от земетресения, наводнения, мълнии, урагани и става свидетел на страха и ужаса,
които засегналите изпитват. Всички тези фактори генерират у него основателен страх, защото детето
разбира, че това са лоши неща, от които човек страда и понякога заплаща с живота си. Страхът от
природните бедствия може да се отнесе към т.нар. вечни страхове. Това е проблем, който засяга
цялото човечество.В повечето случаи децата нямат представа за опасностите, които ги заобикалят, до
момента, в който нещо силно и необичайно ги накара да се стреснат. Това поражда силна тревожност
у тях. Тревожност при деца, дължаща се на страх от изоставяне - Децата се страхуват най-много
от това да не ги разлюбят и изоставят родителите им. С отритването идва гневът и за отмъщение, че
си бил отритнат, гневът ражда престъпление. Дете, на което отказват обичта към която се стреми,
рита котката и прикрива тайната си вина. Друго открадва, дано златото го направи обичано, трето
тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението, и нова вина!”
Детето никога не трябва да бъде заплашвано с изоставяне! Нито на шега, нито в яда си не бива да
го предупреждаваме, че ще го напуснем. Човек често дочува как някоя вбесена майка крещи на
залисалото се по улицата или в супермаркета дете:” Ще те оставя, ако не дойдеш веднага.”
Голяма утеха за децата е да знаят дълбоко в душата си, че са наистина свободни да мислят каквото си
искат, без да се опасяват, че ще загубят любовта и одобрението на родителите си. Полезни са
изказванията от сорта на: „Ти мислиш по един начин, а аз – по друг. Имаме различни виждания по
въпроса. Родителите могат несъзнателно да предизвикат чувство за вина у децата с многословието и
с излишните си обяснения. Това особено важи за „модерните” родители, които смятат, че дори когато
въпросът е заплетен, а партньорите- незрели, трябва да имат съгласието им, за да могат да
управляват.
Ограничаваните по този начин деца натрупват в себе си напрежение, което поражда тревога.
Решаването на проблема се съдържа в неговата формулировка. Малките деца трябва да изливат
напрежението си във физическа активност. Те се нуждаят от пространство за тичане и от подходящи
предметиза игра. Нуждаят се от стая или двор, който да дава възможност за буйни игри в обстановка
на психологическа безопасност.
Детска тревожност, породена от среща със смъртта Детето не бива да бъде лишавано от
правото си да скърби и да тъгува. То трябва да бъде свободно да изпита печал, щом загуби
същество, което е обичало. Човечността на детето се изостря и характерът му се облагородява, когато
му се даде възможност да поплаче за края на един живот или на една обич.
• Дете на възраст над пет години обича да измъчва други деца и животни. Подобна проява е рядкост,
но винаги изисква специално лечение от психотерапевт и психолог.
• Агресивност на хиперактивно дете. Такова дете е неспокойно, агресивно, всичко го докосва, следва
го „влак“ на унищожение и негодувание. Поведението му се характеризира с импулсивност,
необмислени действия, нарушаване на забраните. Такова дете може да е любящо, щедро, сладко по
душа, но биохимичният дисбаланс на мозъчната кора прави поведението му свръхактивно и
регулирането му е въпрос на грижа.
• Детето проявява немотивирана, безусловна агресия, а възпитателните мерки не помагат.
• Агресивно поведение на деца със специално психофизическо развитие.
Как да предотвратим разрушителна проява на агресия при дете?
• Най -добрият начин да избегнете прекалена агресивност при дете е да покажете любов към него.
• Родителите трябва да се опитат да разберат причините за агресивното поведение на детето си.
• Дайте на детето възможност да изхвърли енергията си – накарайте го да се забавлява сам или с
приятел; не позволявайте на свръхактивно дете да седи – нека енергията му да се изразходва за
„мирни“ цели (спорт, научни кръгове, хоби занимания и т.н.).
• Избягвайте да гледате филми и телевизионни програми със сцени на насилие и жестокост.
• Помогнете на детето си да намери приятели, научете го да общува с връстници – в съвместни
дейности децата бързо ще научат нормите на общоприето поведение.
• Не използвайте физическо наказание!
• Покажете на детето си личен пример за ефективно доброжелателно поведение – не допускайте
изблици на гняв и ярост, обиди, говорене за отмъщение на нарушителите и т.н.
„Лечение“ на агресивността
За коригиране на агресивното поведение при деца са подходящи приблизително същите методи като
за профилактика. За дете от този тип само една мила дума може да премахне гнева му. Не считайте
такова дете за „разглезено“. Ако започнете да мислите по този начин, може да покажете отчуждение,
отхвърляне на детето. То определено ще почувства това и чувството за самота сред най-близките му
може да доведе до факта, че детето ще стане още по -трудно. Ако ви е трудно да се справите с
агресията на детето, опитайте се да потърсите помощ от специалисти – психотерапевти и
невропсихиатрични лекари, психолози, учители.
Основни изводи
Самото дете страда най-много от агресивността – кара се с родителите си, губи приятели, живее в
постоянно раздразнение и най-често в страх. Всичко това прави детето нещастно. Грижата и
топлината за такова дете са най-доброто лекарство. Нека всеки момент да чувства, че родителите му
го обичат, оценяват и приемат. Нека детето види, че е необходимо и важно за вас.
Не очакваме нещастен инцидент. Не искаме да мислим за такава вероятност даже, защото ни е страх
и ни е неприятно. Ние вече сме разумни и порастнали, но малките палавници сега опознават света. Те
искат да пипнат всяко нещо, да опитат вкуса му, да бягат, да се катерят...трябва да ги пазим. Не
пожелавам на никого да изпита уплахата на майката, чието дете е претърпяло нещастен инцидент. И
ако все пак това стане, по-добре е да сме подготвени и да направим възможно най- правилното, с
което да помогнем да детето си.
В такъв шокиращ момент не трябва да се паникьосваме. Нужно е да знаем какво се налага да
направим и да действаме – може ръцете ни да треперят, но мислите ни трябва да са си на място.
Добре е да имаме винаги подготвени “за всеки случай” на едно листче номерата на Бърза помощ,
личния лекар (мобилен телефонен номер), ЕГН на цялото семейство (в Пирогов ми казаха, че
изискване на здравната каса е да се попълва ЕГН на пациента, за да им възстановят разходите.
Посъветваха ме, да имам винаги към личните си документи ЕГН-тата на цялото семейство, защото в
спешен момент няма да имам възможност да ги търся вкъщи), име на личния лекар и в коя
поликлиника е (не казвам, че в такъв момент лекарите от Бърза помощ няма да помогнат, но би било
по-удобно, ако можем да представим тези данни).
Добре е да знаем, къде се намира адреса на Бързата помощ, ако се наложи ние да заведем детето там.
Съветвам ви даже и при най-малко съмнение за здравето и живота на детето си да търсите мнение на
лекар. За това е хубаво да имате под ръка и телефона на някой “резервен” педиатър или лекар, който
може да се отзове 24ч в денонощието (в случай, че детето е вдигнало много висока температура през
нощта, а не можете да намерите своя лекар и т.н.).
В дома си трябва да имаме аптечка с най-необходимите медикаменти и материали: памук, стерилни
компреси, цитопласт, руло марля, ножици, пинсети, шише риванол, шише йодиран спирт,
термометър, чист спирт, кислородна вода. Необходимо е да съхраняваме аптечката на удобно за нас и
недостъпно за децата място.
Другото, което е важно да направим, за да намалим вероятността за нещастен инцидент, е да
обезопасим дома.
Въпреки, че не искаме да ни се случи, и аз не го и пожелавам на никого, добре е да знаем какво да
правим в моменти, в които минутите са решаващи.
Отравяне
(детето случайно е погълнало нещо отровно – препарат за почистване, нафталин, медикаменти и др.)
Какво трябва да направим ?
- Не трябва да губим време. Трябва да се обадим на лекар и да попитаме опасно ли е веществото. Ако
сме сигурни, че е опасно – направо водим детето в токсикологичния кабинет на Бърза помощ. Ако
видим, че детето ни е изяло нещо, което не знаем какво е (намерило е нещо) – вземаме част от
веществото, за да го покажем на лекаря. Независимо дали детето изглежда видимо нормално е важно
да го заведем в болницата. Колкото по-рано отидем – толкова по-добре. Даже и тревогата да е
фалшива – по-добре да сме се застраховали. Промивката на стомаха се извършва чрез приемане през
устата на разтвор на черен въглен. Не е страшно, ако се направи навреме.
- Ако детето е в много тежко състояние потърсете Бърза помощ. Бъдете готови да отговорите колкото
е възможно по-точно относно естеството и количеството на отровния продукт, часа на случката и
първите наблюдавани симптоми.
Ако детето се задушава и забележим в дъното на гърлото му някакъв предмет, трябва да го измъкнем
с пръсти и да започнем изкуствено дишане. Трябва да се извика лекар.
Ако не успеем да извадим предмета, много бързо трябва да обърнем детето с главата надолу и да го
тупнем няколко пъти силно по гърба между плешките. Ако с няколко удара не постигнем нищо, е
необходимо да пренесем детето в болница пордължавайки да му правим изкуствено дишане уста в
уста.
Това означава, че някакво чуждо тяло е попаднало в храносмилателния път. Обикновено това не води
до сериозни последици и е съвсем различно от онова, което става, когато предметът е вдишан
(независимо дали през устата или носа), т.е. попада в дихателните пътища.
Погълнатият предмет ще върви полека по целия храносмилателен път и накрая ще бъде изхвърлен с
изпражненията. Само в един случай могат да се очакват усложнения – ако предметът е остър (игла
примерно) и може да остане забоден в стените на храносмилателния тракт. Тогава е добре да се
посъветвате с лекар.
В случай на задушаване или друга злополука, при която дишането спира и се налага да се прави
изкуствено дишане, обърнете се към Бърза помощ. Но за да не губите нито секунда, започнете да
правите сами изкуствено дишане. Най-простият и най-ефикасен начин е уста в уста. Той е приложим
при всечки случаи, когато дишането спира: удавяне, задушаване (с газ или нагълтан чужд предмет),
електрошок, злополука по пътя.
3. Дишането спира
3. Поемете дълбоко въздух, отворете широко устата си и плътно я притеснете до отворените уста.
Колкото детето е по-малко, толкова вдухването трябва да бъде по-малко и по-леко. При бебетата
вдухвайте едновременно и в устата и в носа, като обхванете и двете с вашата уста.
5. Вдухвайте, докато забележите, че гърдите на детето се повдигат. В този момент спрете – ако
упорствате, рискувате да пръснете белия дроб.
6. През цялото време на изкуствено дишане дръжте главата на пострадалия отметната назад.
Продължавайте с честота 20-40 вдухвания в минута. И така докато дишането стане нормално.
7. Ако езикът е запушил дъното на гърлото и пречи въздуха да премине – извърнете главата още по-
назад.
9. Ако се прави изкуствено дишане на по-голямо дете или възрастен – вдухването трябва да е по-
силно и да се стискат ноздрите.
2. Детето порозовява.
3. Възобновява се дишането
Трябва да се положи ранения легнал по гръб, с глава, обърната настрани (в случай че започне да
повръща); само ако раната е в гърдите или от носа му тече кръв, ще го поставите в седнало
положение. Отстранете тълпата и предупредете службите за бърза помощ като посочите съвсем ясно
какво е нараняването и колко тежко е на вид, а също така и точното място на нещастието (път, окръг,
близост до населено място). Трябва да се убедите, че раненият диша – ако не сте сигурни поднесете
под носа му огледалце – от дъха то се изпотява. Ако раненият не диша, първото нещо е да направите
изкуствено дишане. Проверете, без да събличате ранения, дали просто е в шок или е тежко ранен,
дали няма кръвоизлив, фрактури.
Запазете самообладание. Когато раненият види, че сте силно разтревожен, това ще утежни
положението му, а в момента той има нужда от всичките си сили, за да се бори и да помогне на
онези, които се грижат за него.
Разкопчайте дрехите: яката, колана, маншетите.
Не трябва да местите ранения, освен ако е абсолютно необходимо. Добре е ранения да изчака
идването на кола на Бърза помощ. Ако има няколко ранени и трябва да изберете кого пръв да отнесат
в болницата, изпратете най-напред онзи, който има силен кръвоизлив или е в безсъзнание.
Ако детето е бъркнало с пръсти в електрическия контакт и не може да ги изтегли, прекъснете тока от
главния бушон, преди да се опитате да измъкнете детето. Ако е получило шок от електрическа жица,
отстранете проводника с дървена пръчка или друг лош проводник на електричество. Ако детето не
диша, венага трябва да се приложи изкуствено дишане.
Ако детето е загубило съзнание, ако повръща, ако от устата, носа или ушите му тече кръв, ако
движенията му са ненормални, извикайте лекар или направо водете детето в болница. Докато чаката
колата на Бърза помощ и по време на транспортирането спазвайте следните препоръки:
- много внимателно го поставете да легне, като главата е съвсем малко по-ниско от останалата част
на тялото и с лице, обърнато на една страна, защото, ако от носа му тече кръв или детето повърне,
може нещо да попадне в бронхите.
Дори, ако от падането видимо няма никакви последици, лекарят може да сметне за необходимо да
поиска рентгенова снимка на черепа.
В дните след падането трябва да внимавате за следните признаци: повръщане, температура, гърчове,
нарастваща и постоянна бледност, неспокоен сън (постоянна дремливост или безсъние). Първата нощ
ставайте през равни интервали и повиквайте детето, за да се убедите, че то се събужда.
Обезпокоителни са и други признаци: рязка смяна на настроението – детето изведнъж става
безразлично към всичко или да е силно възбудено; смущения в зрението – може да се появи
разногледство. При всички тези случаи потърсете лекар или веднага заведете детето в болница.
Ако детето е ударило лицето или брадата и има рана, която може да доведе до траен и грозен белег е
необходимо да заведете детето при хирург, който ще му направи един или няколко шева. Докато
чакате, измийте раната с вода, почистете я от замърсяването (пръст, пясък и т.н.), след което я
намажете с риванол.
При лека рана – измийте внимателно мястото с вода и сапун, ако мислите, че пръст или нещо друго е
влязло в раната. След това дезинфекцирайте, като намажете с риванол. Накрая превържете с
цитопласт или превръзка с тампон от марля и бинт. Не бива много да стягате, раната трябва да
“диша”, а кръвта да се движи.
При тежка рана (дълбоко порязване със стъкло, нож и т.н.): открийте раната, като махнете дрехата
(може да я разкъсате или дори срежете). Махнете късчетата (от стъкло, метал, пясък и др.), които са
около раната, но не пипайте онези, които са забодени в самата рана. Не се опитвайте да
дезинфекцирате раната. Поставете върху нея дебел тампон и притиснете силно (по този начин
кръвоносния съд е притиснат върху твърдата основа, която в случая е костта.) Натискайте поне пет
минути. След това притегнете тампона с бинт. Ако нямате превързочни материали, направете тампон
от кърпичка, салфетка и др. (трябва да са чисти); дори и да нямате чиста материя, не се двоумете:
най-напред спрете кръвоизлива, инфекцията е второстепенна.
На практика е трудно да се различи артерия от вена. Общо взето: при срязана вена кръвта изтича
равномерно на струйка и е тъмночервена. При срязана артерия кръвта блика на тласъци и е
светлочервена. Ако превръзката, която описахме по-горе, не е достатъчна, трябва да се направи
турникет или да се затисне с пръст срязаната артерия над раната (т.е. между раната и сърцето) и
бързо да се занесе детето в болница.
Като затискате кървящата ноздра, внимавайте да не се появи червено петно под кожата в основата на
носа (хематом). Ако това стане, вероятно има фрактура на носната преграда (много е болезнено).
Необходимо е веднага да се отиде при специалист.
Непосредствената опасност от едно изгаране е в зависимост от неговата степен. Ако детето се изгори
(от огън, вряща течност, пара или киселина) и при положение, че изгорената повърхност е повече от
5% от тази на тялото, трябва бързо да се отнесе в болница. Това изгаряне се смята за обширно.
Докато чакате лекарския преглед, не прилагайте никакви антисептични средства, нито мехлеми.
Ограничете се само с това да увиете детето в много чист чаршав без да правите опит да свалите
дрехите му. Допирът до въздуха причинява болка, а някои манипулации водят до инфекции и трябва
да се избягват, колкото е възможно. На мястото на изгарянето дрехите остават стерилни от
температурата. Важно е да се избегне замърсяване на изгореното място. Извикайте Бърза помощ и
отведете детето в болница.
По време на пренасянето в болницата, както и докато чакате колата, давайте на детето да пие вода.
Вземете завивка – не бива детето да чувства студ.
Ограничено изгаряне
И недълбокото изгаряне (зачервяване на кожата без мехури) все пак е сериозно. Почистете кожата
около обгореното място с тампон от марля или памук, натопен в риванол, и след това го изолирайте
от въздуха: за целта направете превръзка от стерилен компрес, намазан с вазелин или дефламол.
Не бинтовайте два пръста заедно: кожата като зараства ще се слепи. Разделете пръстите с бинта.
Изгаряне трета степен: кожата подпухва, размеква се като каша, придобива тъмен цвят. Зеведете
детето на лекар.
Чуждо тяло в ухото
Ако срещате дори и най-малка трудност да извадите предмета, който детето е пъхнало в ухото си, не
се опитвайте: рискувате да нараните слуховия канал. Заведете детето при ото-рино-ларинголог. Той
разполага с необходимите инструменти.
Чуждо тяло в окото
В окото на детето може да попадне малка песъчинка, стърготина и др. Детето получава силни и
нетърпими болки, а понякога и възпаление.
Първо трябва да се избягва всякакво триене на болното око, защото с него може да се вкара още по-
надълбоко чуждото тяло или да се нарани тъканта на окото.
Ако тялото не е много навътре, трябва полека да се избърше с края на чиста носна кърпа или още по-
добре – с влажен памук. За тази цел този, който ще върши това, застава зад пострадалото дете и
опира главата му на своите гърди. С палеца и показалеца внимателно отваря клепачите на
пострадалото око и лекичко избърсва чуждото тяло.
СОП могат да имат деца, които срещат различни затруднения в обучението си, поради:
Обн. ДВ. бр.89 от 11 Ноември 2016г., отм. ДВ. бр.86 от 27 Октомври 2017г.
Децата с увреждания имат право да получават всичко онова, което и останалите деца получават. Те трябва да
имат възможност да играят, да общуват, да излизат навън, да ходят на детска градина, на училище...
Изпитна тема № 15: Ежедневни дейности и грижи за деца с увреждания
Групи деца с увреждания. Особености на развитието при децата с увреждания.
Специфика на взаимодействието и развиване на социални умения у децата с увреждания.
Подкрепа за децата с увреждания в различните дейности. Формиране на умения за
самообслужване. Взаимодействие с медицинския персонал, специалистите и семейството
на децата с увреждания.
Децата с увреждания се нуждаят от повече възможности за участие. Участие обхваща начини, по
които децата могат да оформят решения, които ги засягат, като изразяват своите притеснения или
възгледи. Съществуват общи съображения за ангажиране с деца с увреждания, като говорене
директно на детето (а не на полагащия грижи) и зачитане на независимостта на децата, като не се
правят предположения за това какво могат и не могат да направят. Съществуват обаче по-конкретни
съображения при ангажиране с деца със специфични увреждания. Увреждания на речта /
комуникацията
– За децата със специални нужди е необходимо индивидуално работно място, което да бъде
съобразено с тяхното състояние и необходимостта от използване на помощни средства (специални
столчета, вертикализатори, нехлъзгащи се подложки за сядане и за работа на масата, приспособления
за улесняване на писането, хартия с релефни широки редове, папки с ограничителни редове, дебели,
триъгълни моливи, подложки за рисуване, специализирани ножички за лява и дясна ръка и др.) –
Средата трябва да бъде изчистена от излишни стимули и картинки. На работната маса се поставят
само необходимите за конкретната дейност материали и пособия. Ако е необходимо, се изработват
специални дидактични пособия, а играчките и дейностите се съобразяват с възможностите,
интересите и потребностите на конкретното дете. – За децата с нарушения от аутистичния спектър
индивидуалните работни места трябва да бъдат обърнати с лице към стената, ограничени с параван,
екран или с помощта на някои от мебелите в стаята. Препоръчваме при възможност да се използват
две кутии – едната за „начало“ (вляво на масата | 11 на детето) и другата за „край“ (разположена от
дясната страна на масата). В кутията, обозначена с „начало“, се поставят материалите за работа.
Детето ги взема последователно, следвайки визуално разписание или номерация, работи и след
приключване на дейността поставя материала в кутията за „край“. Друг разпространен начин за
организиране на работно място за дете от спектъра на аутизма е като се ползват шкафчета с няколко
рафта или чекмеджета едно под друго. Тогава материалите се разпределят по един от най-горния до
най-долния рафт и детето, спазвайки визуално разписание, работи последователно до приключване
на задачите.
– При деца със синдром на Даун е добре столчетата да имат удължени напред странични
ограничители, които да не позволяват прекалено разтваряне на краката. При продължително стоене в
абдукция, има опасност от деформация в тазобедрената става. Да не се допуска децата със синдром
на Даун да сядат по „турски“ на земята. Както за тях, така и за децата с ДЦП, е подходяща поза
„русалка“. – При децата с повишена хиперактивност могат да се поставят подложки с нехлъзгаща се,
релефна повърхност на столчетата им, триъгълни, релефни подложки, възглавнички за баланс също с
релефна повърхност. Стимулацията, която детето получава, докато седи в част от времето на такива
релефни повърхности, в повечето случаи може да подобри концентрацията му върху последващата
дейност.
– Ако в детската група има дете със сериозни двигателни нарушения, при което се наблюдава
повишен или понижен тонус на мускулите в устата, отговорни за дъвкане и преглъщане (на устните и
езика), тогава е необходимо хранещите детето да се консултират с родителите му, с
кинезитерапевт/рехабилитатор, логопед от екипа специалисти, работещи с него, за подходящия
модел на хранене. Важно е да се внимава за открито или скрито аспириране. При децата с ДЦП от
изключителна важност са и приборите за хранене. Те не бива да бъдат метални, тъй като това би
повишило спастичността им и би засилило саливацията. Подходящи са почти плоски пластмасови
лъжици и пластмасови чашки с изрязана част от едната страна на стената, така че да има място за
носа и да се улесни дишането по време на пиене. Когато децата с ДЦП се приучават към
самостоятелно хранене и пиене, могат да се ползват адаптирани прибори – лъжици с удебелени
дръжки за подпомагане на захващането на детето и изкривена предна част под различен ъгъл за по-
лесно поднасяне към устата, а чашите за пиене за по-голяма стабилност трябва да имат дръжки от
двете страни за двете ръце. Чиниите трябва да бъдат фиксирани върху нехлъзгаща се повърхност. –
Децата от спектъра на аутизма също имат особености при храненето, които трябва да се имат
предвид. Това могат да бъдат различни алергии, сензорни нарушения и/или диети, с които храната
им трябва да бъде съобразена. Понякога неправилното сервиране на храните може да доведе до
прояви на неприемливо поведение. Те лесно могат да бъдат избегнати като се използват съдове с
няколко отделения, в които различните вкусове и консистенции да не се смесват. • Занимания,
свързани с различните области на развитие Двигателно развитие (Обща и фина моторика),
Комуникация и езиково развитие, Познавателно развитие, Социално и емоционално развитие,
Адаптивни 14 | умения (грижа за себе си), но се предлагат, без да се поставят „граници“ между тях
Сензорно-базираните дейности са в основата на всички занимания.
Препоръки за работа с деца от аутистичния спектър: Структуриране на околната среда • Осигурете
ясни физически и визуални граници, ако в групата имате дете от спектъра на аутизма. Използвайте
етикети, символи, цветово кодиране, номерации, снимки при организиране на средата. Използвайте
конкретни помагала, като таймери, часовници, списъци, разписания. Намалете до минимум визуални,
звукови, физически отвличания на вниманието. • Помислете за подходящото индивидуално работно
място за детето, като обърнете внимание на местоположението, близостта на другите деца,
представяйте правилата и рутините ясно и визуално, покажете ясни и визуални системи за награда.
Ако е необходимо, понякога използвайте „подмамващи” предмети. 22 | Структуриране на задачите •
Ако е необходимо, помолете детето да повтори инструкцията и му дайте време за мислене • Винаги
се обръщайте по име към детето, преди да отправите инструкцията. • Давайте подходящо
предварително предупреждение за край или промяна • Дайте постижими задачи, за да се гарантира
успех • Инструкциите трябва да са ясно формулирани, недвусмислени и специфични Използвайте
кратки изречения. • Направете инструкцията визуална, а не само вербална. Използвайте стратегията
„Първо ... после...“ • Научете го да иска помощ /може да използвате символ – нарисувана длан/ • Не
си мислете, че уменията могат да бъдат прехвърляни между различните области • Но имайте високи
очаквания • Осигурете стратегии за недовършена работа • Повтаряйте инструкциите точно без
перифразиране • Преди да започне детето да изпълнява задачата, уверете се, че сте му дали това, от
което има нужда • Проверете прогреса и намалете задачите, ако е необходимо • Проверете
разбирането като избягвате въпросите, изискващи отговор „да/ не” • Разбийте задачата или
инструкцията на малки стъпки • Учете по една стъпка. Въвеждайте промените постепенно Рутини •
Покажете дневния режим в символни картинки, както и правилата в групата • Бъдете ясни и
категорични относно очакваните поведения • Опитайте се да осигурите определено начало и край на
дейностите. Може да използвате кутии за „начало“ и „край“ • Предварително предупреждавайте за
промяна (на персонал, стаи и т.н.) • Преходите могат да бъдат улеснени със свързващи предмети или
картинки Групова работа • Не предполагайте, че детето може да се справи с груповата работа •
Двойка с поддържащо партньорство (може да прикрепите дете от групата като ментор за детето с
аутизъм) • Давайте специфична задача в рамките на способностите на детето | 23 • Бъдете готови да
се откажете, ако ситуацията изисква това Справяне със стреса • Бъдете гъвкави на моменти или на
места, където на детето му е трудно • Таблата с нарисувани лица с различни емоции помагат на
детето да изразява чувствата си • Осигурете на детето време да говори за тях • Наблюдавайте за
предупредителни знаци и причини, за да успокоите предварително ситуацията • Знайте какво
успокоява или отвлича детето: предпочитан предмет, мания, храна, успокояващо място, човек •
Разказвайте и играйте сензорни драматизации • Предлагайте сензорно базирани дейности • Подкрепа
от връстници, системи за приятелство, кръг на приятели могат да помогнат • Приемете, че всяко
поведение, предизвикано от стрес, може да бъде изразяване на нужда от получаване на: разбиране (на
дейност, инструкция, съчетание, промяна), помощ, внимание, пространство, отмяна, спасение
(хиперсензитивност), желан обект, достъп до мания, стимулация, контакт или нужда от изразяване,
протест, гняв, страх, тревожност, фрустрация, отегчение, умора, възбуда Мотивация • Наградите
трябва да бъдат незабавни и смислени за детето • Наблюдавайте. Попитайте детето или родителите
какво е мотивиращо за него – стикери, предпочитана дейност, избор, храна • Осигуряване на
възможност за ангажиране с любима дейност (мания) като награда • Силните желания и специалните
интереси се променят. Бъдете в крачка! • Даването на награди може да става все по-рядко или
времето между тях може да се удължи • Планираните силно желани и предизвикващи интерес неща
намаляват тревожността • Дайте „нещо за нищо“. Така ще повишите положителния опит • Вземете
под внимание специфичните интереси на детето • Достъпът до компютър понякога може да бъде
полезен • Позволете на другите деца да разберат специфичните интереси на детето