Изпитна тема № 1: Дейност на помощник-възпитателя

Роля на помощник-възпитателя в организацията на възпитателно-

образователния процес. Функции на помощник-възпитателя в детската градина
съобразно неговата длъжностна характеристика. Взаимодействие между
специалистите и помощник- възпитателя. Ефективно взаимодействие между
детето, семейството на детето и
помощник-възпитателя. Етични принципи и норми в дейността на помощник-
възпитателя. Етичен кодекс на работещите с деца

https://drive.google.com/file/d/1E_lJ3LIOu8oTsV0ikLHiGt9zsWdA8v8V/view

Изпитна тема № 2: Развитие и социализация на детето

Същност на развитието и социализацията. Влияние на факторите на средата
върху развитието на детето. Възрастови и сензитивни периоди на
развитието. Показатели за развитието на детето. Възрастови кризи на детето
– характеристики и поведенчески прояви. Общуването като механизъм на
детското развитие.
Социалното и емоционалното развитие е обвързано с цялостното развитие на децата, поради което
контактите с другите деца са от особена важност.

Необходимото взаимодействие между децата се осъществява в детската градина. Това помага да се

достигнат други важни етапи в развитието. Ето защо предприетите извънредни мерки и неотварянето
на детските градини са в сериозен ущърб на благоприятното и адекватно детско развитие. Развитието
на социални и емоционални умения у децата ги подготвя за цял живот на по-здравословни
взаимодействия във всички аспекти от живота. Тези умения са неразделна част от общественото
функциониране. Показването на добри обноски, ефективното общуване с другите, зачитането на
чувствата на другите и изразяването на личните нужди са важни компоненти на солидните социални
умения. Подпомагането на децата да развият тези важни умения изисква различен набор от стратегии
във всеки етап от развитието.Чрез играта с други деца, се усвояват умения, към които се придържаме
през целия си живот. Малките деца са егоцентрични по природа. Поставянето им в средата
на детската градина помага на детето по естествен път да излезе от тази фаза. Споделянето,
определянето на граници и решаването на проблеми всички идват от социализиране и
взаимодействие. Децата се научават да проявяват съпричастност към другите хора, разпознават кога
приятелите им са тъжни или щастливи. В крайна сметка започват да използват тези умения у
дома. Детската градина учи децата на дисциплина. Именно там те разбират, че всяко действие има
своите последствия, получавайки социални сигнали. Учат се кое поведение е социално приемливо и
кое не. Връзките са критичен принос за развитието на социално-емоционалните умения на малкото
дете и цялостното му развитие. Развитието на социални и емоционални умения е от съществено
значение и дава основа за цял живот на учене и положителни взаимоотношения. Взаимодействията в
рамките на тези взаимоотношения са основа за всяко по-нататъшно развитие и учене. Стабилното
социално и емоционално благополучие помага на децата да изследват и да се ориентират в нова
среда и опит, улеснява развитието на отношенията с възрастни и връстници и подкрепя способността
им да участват в нови дейности.
Взаимодействието с връстници е изключително полезно за комуникационните умения на децата.
Освен че развиват емоционалната си компетентност, те развиват и когнитивните си умения.
Посещаването на детска градина насърчава също и познавателните и езиковите умения. Децата,
посещаващи детско заведение имат по-богат речник спрямо техните връстници, отглеждани изцяло у
дома.
Да бъдеш в детската градина е различно от това да си у дома. Средата е различна, но нейното
преживяване помага на децата да научат за важните граници по отношение на своето лично
пространство, както и това на другите. В детската градина децата растат по-уверени по отношение
както на индивидуални, така и в групови занимания. Детската градина насърчава независимостта и
самостоятелността на децата.
Социалното взаимодействие е тясно свързано с емоционалното развитие в ранна детска възраст. Не
само емоционалното развитие на детето може да бъде възпрепятствано от липса на социални
контакти, физическият растеж на мозъка му също може да е повлиян. Липсата на социални контакти
води до намален растеж на лявото мозъчно полукълбо, което може да доведе до повишен риск от
тревожност и депресия при децата. В допълнение, те могат да проявят повишена чувствителност в
лимбичната система, което може да доведе до тревожни разстройства, и намален растеж на
хипокампуса, което може да допринесе за увреждане на ученето и паметта.
Приятелството в предучилищна възраст също е съществено полезно за развиване на социални и
емоционални умения, увеличаване на чувството за принадлежност и намаляване на стреса.
Огромните ползи от социалните връзки в ранна детска възраст, които се създават и изграждат в
детската градина, просто не могат да бъдат игнорирани!

От момента на раждането до превръщането на детето във възрастен, то преминава

през 6-те периода на детската възраст. В хода на този процес настъпват множество
промени и усъвършенстване не само във външния вид, физически, но и по отношение
на функцията на различните органи и системи. Промяната в поведението също е
съществена част от този период, както и специфичните болестни процеси, които
могат да липсват или да доминират през определена възраст. Възрастовият период, в
който се намира детето, всъщност помага на клинициста да насочи диагностичното си
мислене към характерните заболявания за този момент на развитие.

Кои са 6-те периода на детската възраст? Между отделните споменати шест периода
на детската възраст не може да се прекара строга граница, но за удобство на
практиката индивидуалното развитие на детето може да се раздели на следните
основни периоди:

1. Период на вътреутробно развитие: ембрионален – до 3 месец, и фетален – от 3-

ти до 10-ти лунарен месец
2. Период на новороденото (от раждането до 28-ия ден)
3. Кърмачески период (от 29-ти ден до края на 12-ти месец)
4. Период на ранното детство (яслена възраст – от 1 до 3 години)
5. Предучилищен период (от 4 до 6 години)
6. Училищен период (7 до 18 години)

Говорейки за криза в съзнанието на повечето от нас изплува нещо плашещо,

травмиращо, нещо, което ни се иска да избегнем, да не се случва, да ни подмине.
Определението за криза е всеизвестно: криза (от древногръцката дума κρίσις –
решение, повратна точка) – революция, преходно състояние. Състояние, при което
съществуващите средства за постигане на целите стават неадекватни, като по този
начин се създават неочаквани ситуации и проблеми.

Кризата e явление или съвкупност от явления в личен или обществен план, нестабилно
или опасно състояние засягащо личност, група, общност или цялото общество. В
личен план означава стресово състояние свързано с различни проблеми – здравни,
финансови, в семейните отношения и др.

Кризата изважда наяве скритите конфликти и дисбаланси. Тя може да бъде внезапно

влошаване, но и внезапно подобрение на нормалното (балансирано) състояние. Всяко
внезапно прекъсване на нормалния ход на събитията в живота на един човек, което
изисква повторно оценяване на модели на действие и мислене е криза.

Възрастовите кризи са регулярен процес, обусловен от логиката на личностното

развитие и от необходимостта да бъдат разрешени основните възрастови
противоречия. Като психологически феномен кризата се разглежда:

1. като социално-психологическа ситуация;

2. като особено състояние, имащо своите субективни и обективни
характеристики;
3. като процес на преживяване”.

Имайки предвид тези характеристики на кризата (в т. ч. на кризите на детското развитие) и знаейки,

че това е преходен период, който не може да бъде избегнат, но може да бъде управляван, е добре да
сме наясно, че децата имат нужда от нашата подкрепа, разбиране и любов при преминаването през
тези техни периоди на израстването.

Децата нямат нашия житейски опит и понякога реагират по не особено приемлив начин (агресивно,
автоагресивно) на промените, затова ние, големите, е добре да ги подпомогнем като им покажем
успешни модели за справяне, търпеливо и без да ги притискаме да ги преведем през техните лични
революции, за да се научат да се справят сами в един следващ етап от своя живот.

Първа възрастова криза – Кризата на ината

Настъпва на около две и половина, три годишна възраст (според особеностите на всяко едно дете
може да е по различно време, понякога и на около 4 годишна възраст). Това е т.нар. бебешки
пубертет или още „Кризата на ината”

В този период детето иска да направи всичко само. То вече е подготвено за своята самостоятелност и
започва да изпробва своите възможности – да се катери, да кара колело, да скача от високо, да рита
топка, да се опитва да рисува върху лист, а защо не и върху стените, масата и където намери, да се
храни и пие от чаша самостоятелно, да се съблича и събува, да се облича и обува, да контролира
физиологичните си нужди и т. н. Говорът се развива, изреченията стават сложни, започват
разнообразните въпроси и влизането на детето в различни роли у дома, в детската градина, навън.
Започва да се състезава с другите деца. То активно играе с играчки, но и с наличните му предмети
вкъщи и много обича да подражава на големите – да готви, чисти, простира, храни, къпе играчките,
разучава телефона на татко, гримира се с козметиката на мама и какво ли още не. Но детето все още
няма окончателно формирани пространствено-времеви усещания, поведението му е импулсивно и то
следва своите потребности и желания, като все още не умее да изпълнява чуждите.
Получава сблъсък между това, което то иска да прави самостоятелно и правилата, наложени му от
вън, от средата – родители, възпитатели и др. Този сблъсък поражда криза. Тази Първа възрастова
криза е много важен период в развитието на детето.

Как да се справим?

И как да подпомогнем детето да премине през тази своя криза сравнително безболезнено за всички?
Няколко са нещата, които бихме могли да направим, за да се преодолее неприемливото, агресивното
или автоагресивното поведение при вече порасналото дете:

–Добре е да му дадем модел как да се справи, да му покажем, да направим „нещото” заедно,

родител/и и дете. Освен, че му се дава пример, модел, съвместното извършване на дейностите
(независимо дали е игра, четене на приказка или дейност от ежедневието) дава на децата и така
нужния им контакт с родителя, те наблюдават, имитират, трупат опит.
–Да помолим детето да ни помогне като си разменим ролите и си поиграем (например мама става
дете, а детето мама).
–Да отстояваме наложените правила и режим, като обясним на детето какво искаме от него или какво
е направило (не многословно – детето разбира думите, но все още не може да осмисли казаното,
затова е добре да използваме кратки изречения и инструкции).
–Да сме на „една ръка разстояние” (достатъчно наблизо, за да го подпомогнем, но и достатъчно
далеч, за да не правим всичко вместо него).
–Да подходим с търпение, спокойствие и обич.

Тази Първа възрастова криза и свързаните с нея поведенчески реакции на две и половина, три
годишното дете е част от неговото израстване, няма как да ни подмине или да я прескочим. Детето
ни има нужда от нас, родителите, за да премине през нея, да го гушнем, когато страда, да сме до него,
за да му покажем и обясним, да го оставим да опита да се справи само, като не го блокираме, а го
подпомогнем с обич и търпение.
И да го поощрим, когато е успяло в своя самостоятелен опит, защото Аз мога сам! е от голямо
значение за емоционалното израстване на три годишното дете и му дава стимул и увереност да научи
още повече, да умее още повече, да получи своя жизнен опит, който ще му помага да се справя в
разширяващия се негов свят (в който ние, големите, сме на едно оптимално разстояние, за да го
контролираме) – до следващия скок в неговото развитие и следващата Втора възрастова криза –
кризата на първокласника.
Втора възрастова криза – кризата на първокласника.

Детето вече е преминало през предучилищната възраст. То е развило своята социална компетентност,
станало е самостоятелно (но все още се нуждае от подпомагане, контрол и присъствие на възрастен в
различни житейски ситуации). Дейностите, които извършва стимулират активното му внимание,
емоциите му са по-устойчиви. Детето е осъзнало своя пол.

То използва съзнателно речта, и разказва минали събития или чути/прочетени истории. Става все по-
любознателно. Фантазиите и страховете му са по-мащабни. Вече се е отделило от майка си и общува
с други възрастни и с деца. Действията му са не така импулсивни.

Започва неговото обучение в училище. Детето се сблъсква с нови изисквания, правила и норми.
Как да се справим?
–Да разговаряме с детето за породилите се в него агресивни чувства. Добре е да говорим с детето
тогава, когато то е в състояние да ни слуша, да сме спокойни (децата чуват преди всичко тонът, с
който им се говори и блокират голяма част от думите, когато им се караме), да използваме достъпни
за възрастта му думи.
–Да му дадем модел за справяне като разиграем различни ситуации и да му покажем печелившо
поведение без влизане в конфликт. Децата са наблюдателни и личният пример, който родителите
даваме е от голямо значение за това как ще се справят занапред.
–Да му даваме малки задачи, свързани с ежедневните дейности у дома и в социалната среда, които
детето само да изпълни, за да се почувства полезно и самостоятелно.
–Заедно да разгледаме правилата в новата социална среда (клас) и да обсъдим тяхното спазване и
различни стратегии за безконфликтно общуване в училище.
–Да се интересуваме от новите му приятели.
–Да изслушваме детето.
–Да му разкажем какви сме били ние като първокласници (много добре въздействат на децата снимки
от ученическите години на родителите, подкрепени със съответните разкази за тях).
–Да запишем детето на спорт или извънкласно занимание, което му харесва.
–Да общуваме с него по обичаните от семейството начини, за да не се губи така необходимия за
емоционалното, а и за социалното израстване на нашия първокласник, контакт дете-родител.
–Да му кажем, че винаги може да разчита на нашата помощ, когато има нужда и то да е наясно, че
има подкрепата на значимите възрастни в неговия свят.
–Да подходим с търпение, спокойствие и обич.
„Изходът от кризата настъпва едва тогава, когато нейната психологическата задача е изпълнена” и
детето е намерило своето място сред своите съученици, разбрало е как да се справя с конфликтите
само. То се е научило на това с активната намеса на възпитателите – учители, родители. Сега детето
вече е готово умствено и емоционално да се включи в учебния процес.

Трета възрастова криза – пубертетът.

Пубертет, юношество, тийнейджърска възраст – може би най-обсъжданата, най-проучваната и най-

трудната възраст в развитието на индивида. Време на мащабни промени, физически и психически.
Преходът от детството към ранната зряла възраст.

Изпитна тема № 3: Специфика на отглеждането на дете през първата година от

живота
Психосоциална характеристика на възрастта. Изграждане на доверие към света в
контекста на основните потребности на детето през първата година. Особености на
режима – сън, хранене, хигиена, дейности. Рискови фактори за здравето и живота на
детето. Грижи за безопасността съобразно възрастта на детето. Отделяне от
семейството и подготовка за прием в детско заведение.

Изпитна тема № 4: Специфика на отглеждането на дете през ранното детство

(1-3 години)
Психосоциална характеристика на възрастта. Кризата на третата година. Специфика
на езиковото развитие. Особености на режима – сън, хранене, хигиена, дейности.
Рискови фактори за здравето и живота на детето. Грижи за безопасността на детето.
Подготовка за прием в детско заведение.
 Изпитна тема № 5: Специфика на отглеждането на дете през предучилищна
възраст Психосоциална характеристика на 3 – 7-годишното дете. Детската група
като фактор за социализация на детето от предучилищна възраст. Особености на
режима – сън, хранене, хигиена, дейности. Методи и средства за формиране на
отговорност у детето по отношение на личната хигиена и правилата. Формиране на
положителна представа у 3 – 7-годишното дете за себе си. Рискови фактори за
здравето и живота на детето, структуриране на безопасна среда.

Децата от 3 до 6 годишна възраст са готови за усвояване на нови знания, изучаване на

цифри и букви, четене и математика. Наблюдава се голям напредък в груби двигателни и
фини моторни умения. Интересите им са разнообразни, вълнуват се от музика, от
изкуство, занаяти и разбира се обичат да играят и да се забавляват. Често проявяват
интерес към спорта и участват в организирани мероприятия.
През този период децата продължават да учат докато играят. Разнообразието от игри
насърчава развитието на езика, социализацията и креативността. Интересът към
изследване на заобикалящата ги среда насърчава ранният им интерес към науката. Децата
обичат да строят с конструктори, дървени блокчета, кубчета и други.
Игрови дейности
Това е най-бързият период на растеж за фронталните лобови мрежи, едновременно с това
се увеличава скоростта на обработка на информацията, паметта и разрешаването на
проблеми.
Въображаемата игра става все по-богата и описателна, а играчките помагат за да се
създаде сцена за развитие на тези умения. Често в този възрастов период децата проявяват
интерес към определена професия, можете да им осигурите набор от играчки, например:
кухненски уреди и прибори, инструменти за ремонтиране на превозни средства,
медицински комплекти, кукли и разбира се дрехи за тях, животни, конструктори и т.н.
Езиковите и социални умения практикувани чрез въображаемите игри помагат на детето
да намери приятели с които заедно да играе. Настолните игри спомагат за въвеждане на
концепцията за редуване и споделяне с другите, докато играчките и игрите за
разпознаване на букви, думи и цифри подобряват обучението. През свободното си време
може да изберете нови книжки от книжарницата или да посетите местната библиотека.
Докато четете на детето си, ще развивате въображението му пренасяйки го в непознати
светове и едновременно с това ще обогатите неговият речников запас.
Повечето деца в тази възрастова група харесват творческите занимания с художествени
материали (пластелин, глина, пастели, цветни бои, колажни материали). Не забравяйте да
осигурите на детето си и въже за скачане, топка, триколка и разбира се първият велосипед
с помощни колела.
Основни етапи на развитието:

1. Физическо развитие

Физическо развитие от 3 до 4 годишна възраст

Обща моторика (груби моторни умения)
• Скача, прескача и бяга.

• Може внезапно да спре и да тръгне.

• Върви на пръсти.

• Стои на един крак.

• Марширува в ритъм.

• Редува краката си при изкачване на стълби.

• Хвърля топката чрез тяга с ръка и рамо; улавя топката с изпънати ръце.

• Люлее се на люлка.

• Ходи по греда.

• Кара триколка.

Фина моторика (фини моторни умения)

• Строи кули от около 9 или 10 кубчета.

• Държи молив и пастели.

• Рисува прави линии и копира кръгове.

• Рисува човешка фигура състояща се от 3 елемента.

• Прави опити да реже с ножица.

• Разкопчава дрехи.

• Издърпва големи ципове.

• Използва лъжица и вилица.

Физическо развитие от 4 до 5 годишна възраст

Обща моторика (груби моторни умения)

• Бяга бързо, завива, прави салто и виси на решетка.

• Скача няколко пъти подред.

• Изкачва високи катерушки.

• Скача напред, като използва ръцете си за засилка.

• Подскача нагоре и надолу.

• Хвърля топката отгоре с по-малко движение на тялото.

• Топа топка и хваща топката с лакти пред тялото си.

• Може да скача на един крак, да прескача и да скача.

• Може да хване топка с две ръце.

Фина моторика (фини моторни умения)

• Рисува къща и човек.

• Копира собственото си име.

• Прави формички от пластелин/ глина.

• Мие зъбите си с четка за зъби, използва гребен за да среше косата си и мие си ръцете.

• Обува обувките се самостоятелно, с изключение на връзване на връзките им.

• Облича се и се съблича самостоятелно.

• Може да копира прости форми.

• Използва ножици и реже в права линия.

Физическо развитие от 5 до 6 годишна възраст

Обща моторика (груби моторни умения)

• Бяга бързо, завива, прави салто и виси на решетка.

• Скача няколко пъти подред.

• Изкачва високи катерушки.

• Скача напред, като използва ръцете си за засилка.

• Скача нагоре и надолу.

• Хвърля топката отгоре с по-малко движение на тялото.

• Топа топка и хваща топката с лакти пред тялото си.

• Може да скача на един крак и да прескача.

• Може да хване топка с две ръце.

• Кара колело с и без помощни колела.

Фина моторика (фини моторни умения)

• Рисува къща, дърво, човешка фигура, животни и др., като прави впечатление, че рисунките са

обогатени с все повече елементи.

• Копира цялото си име.

• Прави формички от пластелин/ глина.

• Мие зъбите си с четка за зъби, използва гребен за да среше косата си и мие си ръцете.

• Обува обувките си самостоятелно, връзва обувките си.

• Облича се и се съблича самостоятелно.

• Може да копира прости и сложни форми.

• Използва ножици и изрязва.

2. Езиково- говорно развитие

Езиково- говорно развитие от 3 до 4 годишна възраст

• Знае имената на домашните животни.

• Може да използва най-малко четири предлози или да демонстрира своето разбиране за значението им.

• Назовава картинки с действия в детски книжки или списания и може да отговори на въпрос: „Какво

прави?“.

• Назовава основните цветове.

• Може да повтори 4 цифри, когато са казани бавно.

• Често се отдава на въображението си.

• Разбира такива понятия като по-дълги, по-големи.

• Лесно следва прости команди.

Езиково- говорно развитие от 4 до 5 годишна възраст

• Използва притежателни местоимения.

• Използва двойно отрицание.

• Може да отговори на въпроси: „Как?“, „Кой?“, „Кога“.

• Следва указания от 4 стъпки.

• Използва трето лице.

• Разказва прости шеги.

• Казва цялото си име.

• Знае средно 900 думи.

• Показва бързо развитие на езика.

• Използва изречения, които са с дължина от три до четири думи.

• Слуша с удоволствие приказки и истории.

• Разбира повече думи, отколкото може да използва.

• Разказва кратки случки с последователност.

• Демонстрира началото на фонологичното осъзнаване (чуване и разпознаване на звуковете на езика).

• Използва думи за изразяване на идеи и чувства.

• Обикновено следва молбите и може да бъде мотивирано.

Езиково- говорно развитие от 5 до 6 годишна възраст

• Трябва да разпознава и назовава цифрите до 10.

• Речта трябва да бъде напълно разбираема.

• Може да направи разказ по една картина, като забелязва и съобщава за отношения между обекти и

събития.

3. Когнитивни умения

Когнитивни умения от 3 до 4 годишна възраст

• Проявява любопитство за това как работят нещата.

• Започва да разбира гледната точка на другите.

• Интересува се от размер и форма.

• Определя основните цветове.

• Брои от едно до десет.

• Отброява два или повече предмета.

• Задава въпроси.

• Отговаря на въпросите които му задават.

• Научава името си, адреса, телефонен номер, пол, възраст и имената на родителите си.

• Показва възрастта си с пръсти.

• Развива по-добро разбиране за причината и следствието.

• Разграничава фактите от измислиците.

Когнитивни умения от 4 до 5 годишна възраст

• Разбира специални понятия (например около, отпред, високо, до).

• Може да подреди пъзел от 6-8 части.

• Започва да разбира понятията за време.

• Разбира прости математически понятия.

• Подобрява се способността за разсъждения.

• Знае кога има рожден ден.

• Разпознава монетите.

• Знае сезоните и описва специфичните им характеристики.

• Започва да разбира необходимостта от правила.

• Разбира концепцията за текстура, размер, разстояние и температура.

• Формира логически изводи.

• Наслаждава се на игри, които тестват способностите.

• Подобрява способността му да запомня минали събития.

Когнитивни умения от 5 до 6 годишна възраст

• Различава правилно от грешно.

• Приема правилата, но не винаги ги разбира.

• Увеличен обем на вниманието и концентрацията.

• Разбира термини като „повече от“ и „по-малко от“.

• Справя се отлично с класификации като: дървета, домашни и диви животни, дрехи, обувки, превозни

средства и др.

• Подрежда блокчета в редица (от малки до големи, от тънки до дебели).

• Задава много въпроси, включително и въпросът „Защо?“.

4. Социално-емоционално развитие

Социално-емоционално развитие от 3 до 4 годишна възраст

• През повечето време е в добро настроение.

• Показва чувствата си по-приемлив начин.

• Научава се да се редува и да споделя.

• Изпитва нови страхове (животни, бури, тъмнина, призраци и чудовища).

• Свързва се лесно с приятели и може да има предпочитание към определени деца.

• Участва в съвместна игра.

• Опитва да угоди на възрастните; търси похвали и одобрение.

• Изпълнява поставените задачи.

• Има интереси и предпочитания.

• Изразява гнева си физически (удря, хапе и стиска).

• Търси утеха от родителите и полагащите грижи.

• Участва в въображаема игра.

• Има въображаем приятел.

• Радва се да помага в прости задачи свързани с домакинството.

Социално-емоционално развитие от 4 до 5 годишна възраст

• Не иска да му се казва какво да прави.

• Обвинява възрастните, че са нахални и нечестни.

• Чувства силна привързаност към семейството и дома.

• Желание за одобрение от родители и учители.

• Наслаждава се на съвместна игра.

• Често е нахален и невнимателен.

• Увеличава се интереса към приятелите.

• Споделя лични вещи.

• Приема промени в рутината.

• Проявява загриженост и съчувствие към другите.

• Изразява съжаление.

• Радва се да бъде с други деца.

• Има засилен стремеж към независимост.

• Изразява гнева си по-драматично.

• Осъзнава социалното одобрение или неодобрение.

• Изпитва гордост от личните си постижения.

• Различава момчетата от момичетата.

• В игрите се редува и може да преговаря.

Социално-емоционално развитие от 5 до 6 годишна възраст

• По-отзивчиво и съвестно е.

• Търси подкрепа и одобрение.

• Иска разрешение и следва инструкциите.

• Обича да работи и да се забавлява с другите.

• Предпочита приятели на същата възраст; обикновено от собствения си пол.

• Гордее се и обича да помага на родителите си.

• Може доброволно да помогне на по-малките си братя и сестри.

• Разбира полово-ролевата идентичност (т.е. какво означава да бъдеш мъж или жена).

• Зачита собствеността на другите.

• Изразява гнева си по-скоро вербално, отколкото физически.

• Момчетата се карат повече и използват повече физическа сила от момичетата.

• Участва в сложни и въображаеми ролеви ситуации.

 Изпитна тема № 6: Специфика на отглеждането на детето от начален етап на
образование
Психосоциална характеристика на възрастта. Нагласи и очаквания у детето по отношение на
училището. Особености на режима – сън, хранене, хигиена, дейности. Планиране и организация
на ученето и самоподготовката на детето-ученик. Методи и средства за формиране на
отговорност у детето по отношение на учебната дейност. Рискови фактори за здравето и живота
на ученика, структуриране на безопасна среда.

Изпитна тема № 7: Проблемни ситуации при отглеждането на децата

Източници на тревожност у децата. Симптомите на стрес при децата, адекватни реакции на
възрастните по отношение на детското поведение. Детската агресия – причини, прояви и
последствия. Справяне с гневните изблици и съперничеството между децата. Ограничаване на
агресивното детско поведение. Взаимодействие и работа в екип за справяне с проблемните
ситуации.

В психологията страхът е целесъобразна емоционална реакция, която мобилизира за търсене на

стратегии за спасение при реална опасност. Тревожността е емоция, която сигнализира възможна,
очаквана, недиференцирана, неясна застрашеност. Това е една от нейните най-важни
характеристики. Човешката способност за предвиждане на евентуалното бъдеще и обмисляне на
всички възможни алтернативи се явява основата за появата на тревожността. Детска
тревожност и връзката дете – майка Съливан определя състоянието на детска тревожност като
интерперсонална емоция, проявяваща се при фрустриране на връзката дете – майка. Тази емоция се
свързва със загубата на сигурността и любовта, с усещане за безнадежност и безпомощност от
страна на детето. Всичко това води до едно непрекъснато състояние на напрежение. В теориите
на бихевиористите тревожността се приема като реакция на някакъв непосредствено
предхождащ стимул и се поддържа посредством подкрепляне на последствията. Това е така
наречения близък стимул. Той може да е външен – като например предстоящ изпит или отхвърляне
на значим друг, или вътрешен – себеобезценяване, въображаеми опасности и други.

Ако за човека е свойствено да се страхува от нещо, за детето още повече, предвид заобикалящият го
огромен и непознат свят. Малкото може да се изплаши от неща, които за всеки възрастен са
абсолютно безопасни. Като се има предвид, че страхът се явява наи-опасната eмоция, родители и
възпитатели трябва да се обръщат с особено внимание и разбиране към детските страхове. Като
причина могат да се явят и разпространените страхове сред децата. Например, по-силно дете
плаши другите с разни страшни истории. Детска тревожност заради фантазии. Честа причина за
страх и детска тревожност е детската фантазия. Детето нерядко си измисля само предмети на страх.
Много от нас в детството си изпитвахме страх от тъмното, когато пред погледа ни оживяваха
чудовища и призраци, а от всеки ъгъл дебнеха страхотилища. Но всяко дете реагира различно на
такива фантазии. Някои ги забравят веднага и се успокояват. А при други може да се стигне до
непоправими последствия. Чувство на страх може да се формира също от вътресемейни
конфликти. Често децата си вменяват вина за конфликтите между родителите им или се боят
да не се окажат причина за тях. Нерядко и причина за страха стават взаимоотношенията с
връстниците. Ако детския колектив не приема детето, обиждат го, не играят с него – то, естествено
отказва да ходи на детска градина, тогава вероятността да се страхува да не бъде унижавано е много
голяма. Тревожността е нормално емоционално състояние, която всички ние сме опитвали в
определени моменти от живота си. Тя е тясно свързана със страха, който е друго естествено и
необходимо чувство, от което всеки има опит. Страхувайки се в определени ситуации, ние се
предпазваме от опасността.

Детската тревожност и външния свят - Всяко дете слуша и гледа по телевизията различни истории
за пострадали от земетресения, наводнения, мълнии, урагани и става свидетел на страха и ужаса,
които засегналите изпитват. Всички тези фактори генерират у него основателен страх, защото детето
разбира, че това са лоши неща, от които човек страда и понякога заплаща с живота си. Страхът от
природните бедствия може да се отнесе към т.нар. вечни страхове. Това е проблем, който засяга
цялото човечество.В повечето случаи децата нямат представа за опасностите, които ги заобикалят, до
момента, в който нещо силно и необичайно ги накара да се стреснат. Това поражда силна тревожност
у тях. Тревожност при деца, дължаща се на страх от изоставяне - Децата се страхуват най-много
от това да не ги разлюбят и изоставят родителите им. С отритването идва гневът и за отмъщение, че
си бил отритнат, гневът ражда престъпление. Дете, на което отказват обичта към която се стреми,
рита котката и прикрива тайната си вина. Друго открадва, дано златото го направи обичано, трето
тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението, и нова вина!”

Детето никога не трябва да бъде заплашвано с изоставяне! Нито на шега, нито в яда си не бива да
го предупреждаваме, че ще го напуснем. Човек често дочува как някоя вбесена майка крещи на
залисалото се по улицата или в супермаркета дете:” Ще те оставя, ако не дойдеш веднага.”

Подобна реплика поражда непрекъснато прокрадващ се страх от изоставяне. Тя разпалва огъня на

въображението и детето си представя как ще го оставят само в света. По-добре да дръпнем детето за
ръка, щом се шляе повече от позволеното, вместо да го заплашваме с думи. Семейно консултиране и
терапия помага да се намерят проблеми между двойката, които може би пораждат също така
напрежение, което се отразява в общуването към детето.

Някои деца се плашат, ако майка им не си е у дома, когато се върнат от училище-моментално се

пробужда дремещата в тях тревога.
Когато живота ни застави да се разделим с малките си деца, то раздялата трябва да се
предхожда от специална подготовка. На някои родители е трудно да съобщят, че ще отсъстват
поради операция, ваканция или обществен ангажимент. Страхувайки се от реакцията на детето, те се
измъкват през нощта или когато то е на училище, оставяйки бавачката или някой роднина да
изяснява положението. Има и ситуации в които родителя и детето разиграват заминаването и то по-
малко се страхува от отсъствието на родителите си.

Тревожност при децата, дължаща се на чувство за вина. Волно и неволно родителите

предизвикват чувство за вина у децата си. Вината подобно на солта е полезна съставка, придаваща
вкус на живота, но тя никога не бива да се превръща в негово”основно ястие”. Има място за вина и
укор, в случай че детето е нарушило правилата за социално и нравствено поведение. Когато обаче
забранени за детето са отрицателните чувства или „непристойните” мисли, тогава то неизбежно ще
изпитва прекалено много вина и тревога.

За да предпазят децата си от ненужното им претоварване с вина, родителите трябва да се

отнасят към детските простъпки така, както добрият механик се отнася към повредената кола.
Той не засрамва собственика, а посочва какво трябва да се направи. Не осъжда издаваните от
колата шумове, тракания или поскърцвания, а ги използва за диагностични цели. Задава си
въпроса:” Какъв е вероятният източник на повредата?”

Голяма утеха за децата е да знаят дълбоко в душата си, че са наистина свободни да мислят каквото си
искат, без да се опасяват, че ще загубят любовта и одобрението на родителите си. Полезни са
изказванията от сорта на: „Ти мислиш по един начин, а аз – по друг. Имаме различни виждания по
въпроса. Родителите могат несъзнателно да предизвикат чувство за вина у децата с многословието и
с излишните си обяснения. Това особено важи за „модерните” родители, които смятат, че дори когато
въпросът е заплетен, а партньорите- незрели, трябва да имат съгласието им, за да могат да
управляват.

Детска тревожност, дължаща се на отричане на автономията и статуса Когато предпазват детето

от занимания и задължения, които действително са по силите му, то реагира вътрешно с негодувание
и гняв. Гневът на свой ред може да предизвика фантазии за отмъщение, които раждат или вина, или
страх от ответната отплата. Резултатът в двата случая е един и същ-тревога.

Децата не усвояват уменията с безупречна сръчност. Нужно им е много време, за да завържат

обувките си, да закопчаят палтото си, да обуят ботушите си, да развият капачката на буркана или да
завъртят валчестата дръжка на вратата. Търпеливото изчакване и деликатното коментиране на
трудността на задачата е най-добрата помощ, която можем да им окажем: ”Не е лесно човек да обуе
тези ботуши.” „Капачката на този буркан се развива трудно.”
Подобни забележки са полезни за детето, независимо от това, дали усилията му ще завършат с успех,
или с провал. Ако сполучи, то е удовлетворено, защото знае, че се е справило с трудното задължение.
Ако не успее, му остава утехата, че родителите му са знаели, че задачата е трудна. И в двата случая
детето усещасъчувствие и подкрепа, които създават по- голяма интимност между него и родителите
му. То не счита себе си за некадърно само защото не се е справило с конкретната задача.

Много важно е живота на детето да не бъде ръководен от родителската потребност от

експедитивност. Експедитивността е враг на детството. Тя може да спъне потенциалните му
възможности, задушава интересите му и може да доведе до емоционален срив.

Тревожност при децата, дължаща се на неразбирателство между родителите. Когато родителите

воюват, децата изпитват трвога и вина. Тревога, защото домът им е в опасност. Вина поради
действителната или въображаемата си роля в семейния раздор. Основателно или не, децата приемат,
че те са причината за домашния конфликт. Децата не остават неутрални в тази „гражданска война на
духовете”, а заемат страната или на бащата, или на майката, което носи вредни последствия както за
психосексуалното и м развитие, така и за развитието на характера им. Когато момчето отхвърли баща
си или момичето – майка си, те остават без подходящ модел за идентификация. Когато родителите са
принудени да се съревновават за любовта на децата си, те често използват антипедагогически
средства, каквито са подкупът, ласкателството, лъжата. Децата растат с разединено чувство за
вярност и в постоянна двойственост. Така децата се научават да манипулират другите, да
интригантстват и да изнудват, да шпионират и да клюкарстват.

Тревожност при деца, дължаща се на ограничаване на физическата активност Липсата на

пространство за двигателн игри и занимания разстройва малките деца в много съвременни семейства.
Тесните апартаменти и скъпите мебели налагат строга забрана върху катеренето, тичането и
скачането. Обикновено ограниченията се появяват много рано в живота на детето; на пеленачето не
разрешават да се изправя в количката, на прохождащото бебе - да се качва по стълби, на детето- да
тича из дневната.

Ограничаваните по този начин деца натрупват в себе си напрежение, което поражда тревога.
Решаването на проблема се съдържа в неговата формулировка. Малките деца трябва да изливат
напрежението си във физическа активност. Те се нуждаят от пространство за тичане и от подходящи
предметиза игра. Нуждаят се от стая или двор, който да дава възможност за буйни игри в обстановка
на психологическа безопасност.

Детска тревожност, породена от среща със смъртта Детето не бива да бъде лишавано от
правото си да скърби и да тъгува. То трябва да бъде свободно да изпита печал, щом загуби
 същество, което е обичало. Човечността на детето се изостря и характерът му се облагородява, когато
му се даде възможност да поплаче за края на един живот или на една обич.

Основното изискване е да не изключваме децата от неизбежните скърби и радости на семейния

живот. Първото нещо, което трябва да направим, за да му помогнем да посрещне загубата, е да му
позволим да изрази докрай своите чувства, страхове и фатазии. Споделянето на дълбоките
преживявания със слушател, който не ще остане равнодушен към тях, носи успокоение и утеха.

Детето се чувства по-спокойно, щом фактите му се съобщават просто и откровено, придружени

от нежна пегръдка и любящ поглед. Този подход дава резултат, когато самите родители са приели
реалностите на живота и смъртта. Както при всички по-важни въпроси, так и в този случай нагласите
са по-красноречиви от думите.

Силната тревожност може да е резултат и от прекалена взискателност и строгост от страна на

родители и учители. Тогава всяка една оценка по-ниска от отличната се преживява от детето като
драматично и травмиращо събитие. Самооценката му зависи от резултатите в училище и когато не
получи максималната оценка, приравнява цялата ли личност с “провал”. В някои случаи
тревожността може да се зароди в началното училище, когато детето изпитва по-големи затруднения
при изграждането на умения за четене, писане, решаване на задачи или от проблеми със слуховата об

Какви са причините за агресивността на децата? Агресия може да възникне в следните

случаи:
• като реакция на разочарованието и опит за преодоляване на препятствие по пътя към задоволяване на
нуждите, постигане на емоционален баланс;
• в краен случай, когато детето е изчерпало всички други възможности за задоволяване на своите
нужди;
• като „научено“ поведение, когато детето действа агресивно, следвайки модела (най -често
поведението на родители или значими възрастни, литературни, филмови и телевизионни герои).
• проявата на агресивност се влияе от биологични фактори (особености на нервната система,
наследственост, биохимични фактори).
Следните видове агресивност на детето изискват специална намеса:

• Дете на възраст над пет години обича да измъчва други деца и животни. Подобна проява е рядкост,
но винаги изисква специално лечение от психотерапевт и психолог.
• Агресивност на хиперактивно дете. Такова дете е неспокойно, агресивно, всичко го докосва, следва
го „влак“ на унищожение и негодувание. Поведението му се характеризира с импулсивност,
необмислени действия, нарушаване на забраните. Такова дете може да е любящо, щедро, сладко по
душа, но биохимичният дисбаланс на мозъчната кора прави поведението му свръхактивно и
регулирането му е въпрос на грижа.
• Детето проявява немотивирана, безусловна агресия, а възпитателните мерки не помагат.
• Агресивно поведение на деца със специално психофизическо развитие.
Как да предотвратим разрушителна проява на агресия при дете?

• Най -добрият начин да избегнете прекалена агресивност при дете е да покажете любов към него.
• Родителите трябва да се опитат да разберат причините за агресивното поведение на детето си.
• Дайте на детето възможност да изхвърли енергията си – накарайте го да се забавлява сам или с
приятел; не позволявайте на свръхактивно дете да седи – нека енергията му да се изразходва за
„мирни“ цели (спорт, научни кръгове, хоби занимания и т.н.).
• Избягвайте да гледате филми и телевизионни програми със сцени на насилие и жестокост.
• Помогнете на детето си да намери приятели, научете го да общува с връстници – в съвместни
дейности децата бързо ще научат нормите на общоприето поведение.
• Не използвайте физическо наказание!
• Покажете на детето си личен пример за ефективно доброжелателно поведение – не допускайте
изблици на гняв и ярост, обиди, говорене за отмъщение на нарушителите и т.н.
„Лечение“ на агресивността
За коригиране на агресивното поведение при деца са подходящи приблизително същите методи като
за профилактика. За дете от този тип само една мила дума може да премахне гнева му. Не считайте
такова дете за „разглезено“. Ако започнете да мислите по този начин, може да покажете отчуждение,
отхвърляне на детето. То определено ще почувства това и чувството за самота сред най-близките му
може да доведе до факта, че детето ще стане още по -трудно. Ако ви е трудно да се справите с
агресията на детето, опитайте се да потърсите помощ от специалисти – психотерапевти и
невропсихиатрични лекари, психолози, учители.

Основни изводи
Самото дете страда най-много от агресивността – кара се с родителите си, губи приятели, живее в
постоянно раздразнение и най-често в страх. Всичко това прави детето нещастно. Грижата и
топлината за такова дете са най-доброто лекарство. Нека всеки момент да чувства, че родителите му
го обичат, оценяват и приемат. Нека детето види, че е необходимо и важно за вас.

Изпитна тема № 8: Инциденти, травми и заболявания при децата

Правила за поведение при инциденти – чужди тела в дихателните пътища, отравяния, изгаряне и др.
Видове рани и травми. Оказване на първа долекарска помощ и съдействие на специалистите. Основни
симптоми на вирусни и бактериални инфекции. Емоционалните преживявания и поведенческите
прояви на болното дете според неговите индивидуални особености и характера на заболяването.
Работа в екип с медицинските специалисти и с близките на детето в рискови ситуации

Спешна помощ при инциденти с деца

Не очакваме нещастен инцидент. Не искаме да мислим за такава вероятност даже, защото ни е страх
и ни е неприятно. Ние вече сме разумни и порастнали, но малките палавници сега опознават света. Те
искат да пипнат всяко нещо, да опитат вкуса му, да бягат, да се катерят...трябва да ги пазим. Не
пожелавам на никого да изпита уплахата на майката, чието дете е претърпяло нещастен инцидент. И
ако все пак това стане, по-добре е да сме подготвени и да направим възможно най- правилното, с
което да помогнем да детето си.
В такъв шокиращ момент не трябва да се паникьосваме. Нужно е да знаем какво се налага да
направим и да действаме – може ръцете ни да треперят, но мислите ни трябва да са си на място.
Добре е да имаме винаги подготвени “за всеки случай” на едно листче номерата на Бърза помощ,
личния лекар (мобилен телефонен номер), ЕГН на цялото семейство (в Пирогов ми казаха, че
изискване на здравната каса е да се попълва ЕГН на пациента, за да им възстановят разходите.
Посъветваха ме, да имам винаги към личните си документи ЕГН-тата на цялото семейство, защото в
спешен момент няма да имам възможност да ги търся вкъщи), име на личния лекар и в коя
поликлиника е (не казвам, че в такъв момент лекарите от Бърза помощ няма да помогнат, но би било
по-удобно, ако можем да представим тези данни).
Добре е да знаем, къде се намира адреса на Бързата помощ, ако се наложи ние да заведем детето там.
Съветвам ви даже и при най-малко съмнение за здравето и живота на детето си да търсите мнение на
лекар. За това е хубаво да имате под ръка и телефона на някой “резервен” педиатър или лекар, който
може да се отзове 24ч в денонощието (в случай, че детето е вдигнало много висока температура през
нощта, а не можете да намерите своя лекар и т.н.).
В дома си трябва да имаме аптечка с най-необходимите медикаменти и материали: памук, стерилни
компреси, цитопласт, руло марля, ножици, пинсети, шише риванол, шише йодиран спирт,
термометър, чист спирт, кислородна вода. Необходимо е да съхраняваме аптечката на удобно за нас и
недостъпно за децата място.
Другото, което е важно да направим, за да намалим вероятността за нещастен инцидент, е да
обезопасим дома.
Въпреки, че не искаме да ни се случи, и аз не го и пожелавам на никого, добре е да знаем какво да
правим в моменти, в които минутите са решаващи.

Отравяне
(детето случайно е погълнало нещо отровно – препарат за почистване, нафталин, медикаменти и др.)
Какво трябва да направим ?

- Най-вече да запазим спокойствие.

- Не трябва да губим време. Трябва да се обадим на лекар и да попитаме опасно ли е веществото. Ако
сме сигурни, че е опасно – направо водим детето в токсикологичния кабинет на Бърза помощ. Ако
видим, че детето ни е изяло нещо, което не знаем какво е (намерило е нещо) – вземаме част от
веществото, за да го покажем на лекаря. Независимо дали детето изглежда видимо нормално е важно
да го заведем в болницата. Колкото по-рано отидем – толкова по-добре. Даже и тревогата да е
фалшива – по-добре да сме се застраховали. Промивката на стомаха се извършва чрез приемане през
устата на разтвор на черен въглен. Не е страшно, ако се направи навреме.

- Ако детето е в много тежко състояние потърсете Бърза помощ. Бъдете готови да отговорите колкото
е възможно по-точно относно естеството и количеството на отровния продукт, часа на случката и
първите наблюдавани симптоми.

Ако детето се задушава и забележим в дъното на гърлото му някакъв предмет, трябва да го измъкнем
с пръсти и да започнем изкуствено дишане. Трябва да се извика лекар.

Ако не успеем да извадим предмета, много бързо трябва да обърнем детето с главата надолу и да го
тупнем няколко пъти силно по гърба между плешките. Ако с няколко удара не постигнем нищо, е
необходимо да пренесем детето в болница пордължавайки да му правим изкуствено дишане уста в
уста.
Това означава, че някакво чуждо тяло е попаднало в храносмилателния път. Обикновено това не води
до сериозни последици и е съвсем различно от онова, което става, когато предметът е вдишан
(независимо дали през устата или носа), т.е. попада в дихателните пътища.
Погълнатият предмет ще върви полека по целия храносмилателен път и накрая ще бъде изхвърлен с
изпражненията. Само в един случай могат да се очакват усложнения – ако предметът е остър (игла
примерно) и може да остане забоден в стените на храносмилателния тракт. Тогава е добре да се
посъветвате с лекар.

В случай на задушаване или друга злополука, при която дишането спира и се налага да се прави
изкуствено дишане, обърнете се към Бърза помощ. Но за да не губите нито секунда, започнете да
правите сами изкуствено дишане. Най-простият и най-ефикасен начин е уста в уста. Той е приложим
при всечки случаи, когато дишането спира: удавяне, задушаване (с газ или нагълтан чужд предмет),
електрошок, злополука по пътя.

Важното е да действате бързо: спиране на дишането в продължение на няколко минути предизвиква

невъзвратими мозъчни увреждания.
Белези, по които се забелязва, че е нужно да се прави изкуствено дишане:

1. Посиняване на устните и лицето е признак на липса на кислород и неизбежна опасност.

2. Пострадалият много скоро губи съзнание.

3. Дишането спира

Какво трябва да се прави:

1. Разкопчайте яката и всичко, което стяга гръдния кош.

2. Рязко обърнете главата назад, за да се освободят дихателните пътища. В противен случай езикът,
паднал в дъното на гърлото, ще блокира пътя на въздуха.

3. Поемете дълбоко въздух, отворете широко устата си и плътно я притеснете до отворените уста.

Колкото детето е по-малко, толкова вдухването трябва да бъде по-малко и по-леко. При бебетата
вдухвайте едновременно и в устата и в носа, като обхванете и двете с вашата уста.

4. След всяко вдухване се изправяйте.

5. Вдухвайте, докато забележите, че гърдите на детето се повдигат. В този момент спрете – ако
упорствате, рискувате да пръснете белия дроб.

6. През цялото време на изкуствено дишане дръжте главата на пострадалия отметната назад.
Продължавайте с честота 20-40 вдухвания в минута. И така докато дишането стане нормално.

7. Ако езикът е запушил дъното на гърлото и пречи въздуха да премине – извърнете главата още по-
назад.

8. Ако преминаването на въздуха е затруднено от някакъв предмет попаднал в гърлото – почистете

гърлото и бързо подновете вдухването. Ако не успеете да го извадите, опитайте поне да го отместите,
тупнете пострадалия между плешките ( както при “задушаване”).

9. Ако се прави изкуствено дишане на по-голямо дете или възрастен – вдухването трябва да е по-
силно и да се стискат ноздрите.

Признаци, че изкуственото дишане уста в уста е сполучливо:

1. Обдишвнето трябва да прилича на нормално дишане.

2. Детето порозовява.

3. Възобновява се дишането

4. Продължете, докато то стане съвсем нормално.

Ако задушаването е продължило много дълго (повече от няколко минути), сърцето също спира.
Тогава се налага сърдечна реанимация. Тя крие известна опасност. Трябва да прибегнем към нея само
ако сме убедени, че сърцето не бие вече и да се използва само ако имаме точни познания. Без да
прекъсваме изкуственото дишане, то се редува с външен сърдечен масаж.
Принцип на масажа: детето е легнало по гръб и външния сърдечен масаж се състои в това да
упражним натиск въху долната трета на гръдната кост приблизително 60 пъти в минута. Не трябва да
се натискат ребрата (те лесно се чупят).

И пак да повторим: масажът на сърцето изисква познаване на метода.

Трябва да се положи ранения легнал по гръб, с глава, обърната настрани (в случай че започне да
повръща); само ако раната е в гърдите или от носа му тече кръв, ще го поставите в седнало
положение. Отстранете тълпата и предупредете службите за бърза помощ като посочите съвсем ясно
какво е нараняването и колко тежко е на вид, а също така и точното място на нещастието (път, окръг,
близост до населено място). Трябва да се убедите, че раненият диша – ако не сте сигурни поднесете
под носа му огледалце – от дъха то се изпотява. Ако раненият не диша, първото нещо е да направите
изкуствено дишане. Проверете, без да събличате ранения, дали просто е в шок или е тежко ранен,
дали няма кръвоизлив, фрактури.
Запазете самообладание. Когато раненият види, че сте силно разтревожен, това ще утежни
положението му, а в момента той има нужда от всичките си сили, за да се бори и да помогне на
онези, които се грижат за него.
Разкопчайте дрехите: яката, колана, маншетите.

Не трябва да местите ранения, освен ако е абсолютно необходимо. Добре е ранения да изчака
идването на кола на Бърза помощ. Ако има няколко ранени и трябва да изберете кого пръв да отнесат
в болницата, изпратете най-напред онзи, който има силен кръвоизлив или е в безсъзнание.

Ако детето е бъркнало с пръсти в електрическия контакт и не може да ги изтегли, прекъснете тока от
главния бушон, преди да се опитате да измъкнете детето. Ако е получило шок от електрическа жица,
отстранете проводника с дървена пръчка или друг лош проводник на електричество. Ако детето не
диша, венага трябва да се приложи изкуствено дишане.

Ако детето е загубило съзнание, ако повръща, ако от устата, носа или ушите му тече кръв, ако
движенията му са ненормални, извикайте лекар или направо водете детето в болница. Докато чаката
колата на Бърза помощ и по време на транспортирането спазвайте следните препоръки:

- колкото е възможно по-малко движете детето;

- не позволявайте на никой да го пипа;

- много внимателно го поставете да легне, като главата е съвсем малко по-ниско от останалата част
на тялото и с лице, обърнато на една страна, защото, ако от носа му тече кръв или детето повърне,
може нещо да попадне в бронхите.

- Не му давайте нищо да яде или да пие.

Дори, ако от падането видимо няма никакви последици, лекарят може да сметне за необходимо да
поиска рентгенова снимка на черепа.

В дните след падането трябва да внимавате за следните признаци: повръщане, температура, гърчове,
нарастваща и постоянна бледност, неспокоен сън (постоянна дремливост или безсъние). Първата нощ
ставайте през равни интервали и повиквайте детето, за да се убедите, че то се събужда.
Обезпокоителни са и други признаци: рязка смяна на настроението – детето изведнъж става
безразлично към всичко или да е силно възбудено; смущения в зрението – може да се появи
разногледство. При всички тези случаи потърсете лекар или веднага заведете детето в болница.

Ако детето е ударило лицето или брадата и има рана, която може да доведе до траен и грозен белег е
необходимо да заведете детето при хирург, който ще му направи един или няколко шева. Докато
чакате, измийте раната с вода, почистете я от замърсяването (пръст, пясък и т.н.), след което я
намажете с риванол.

Ако детето се ожули леко – измийте и обеззаразете мястото.

При синини помага компрес със студена вода.

При лека рана – измийте внимателно мястото с вода и сапун, ако мислите, че пръст или нещо друго е
влязло в раната. След това дезинфекцирайте, като намажете с риванол. Накрая превържете с
цитопласт или превръзка с тампон от марля и бинт. Не бива много да стягате, раната трябва да
“диша”, а кръвта да се движи.

При тежка рана (дълбоко порязване със стъкло, нож и т.н.): открийте раната, като махнете дрехата
(може да я разкъсате или дори срежете). Махнете късчетата (от стъкло, метал, пясък и др.), които са
около раната, но не пипайте онези, които са забодени в самата рана. Не се опитвайте да
дезинфекцирате раната. Поставете върху нея дебел тампон и притиснете силно (по този начин
кръвоносния съд е притиснат върху твърдата основа, която в случая е костта.) Натискайте поне пет
минути. След това притегнете тампона с бинт. Ако нямате превързочни материали, направете тампон
от кърпичка, салфетка и др. (трябва да са чисти); дори и да нямате чиста материя, не се двоумете:
най-напред спрете кръвоизлива, инфекцията е второстепенна.

На практика е трудно да се различи артерия от вена. Общо взето: при срязана вена кръвта изтича
равномерно на струйка и е тъмночервена. При срязана артерия кръвта блика на тласъци и е
светлочервена. Ако превръзката, която описахме по-горе, не е достатъчна, трябва да се направи
турникет или да се затисне с пръст срязаната артерия над раната (т.е. между раната и сърцето) и
бързо да се занесе детето в болница.

Като затискате кървящата ноздра, внимавайте да не се появи червено петно под кожата в основата на
носа (хематом). Ако това стане, вероятно има фрактура на носната преграда (много е болезнено).
Необходимо е веднага да се отиде при специалист.

Непосредствената опасност от едно изгаране е в зависимост от неговата степен. Ако детето се изгори
(от огън, вряща течност, пара или киселина) и при положение, че изгорената повърхност е повече от
5% от тази на тялото, трябва бързо да се отнесе в болница. Това изгаряне се смята за обширно.

Докато чакате лекарския преглед, не прилагайте никакви антисептични средства, нито мехлеми.
Ограничете се само с това да увиете детето в много чист чаршав без да правите опит да свалите
дрехите му. Допирът до въздуха причинява болка, а някои манипулации водят до инфекции и трябва
да се избягват, колкото е възможно. На мястото на изгарянето дрехите остават стерилни от
температурата. Важно е да се избегне замърсяване на изгореното място. Извикайте Бърза помощ и
отведете детето в болница.

По време на пренасянето в болницата, както и докато чакате колата, давайте на детето да пие вода.
Вземете завивка – не бива детето да чувства студ.

Ограничено изгаряне

Трябва да се облекчи болката и да се предпази от инфекция. Измийте изгореното място с детски

сапун и преварена вода.

И недълбокото изгаряне (зачервяване на кожата без мехури) все пак е сериозно. Почистете кожата
около обгореното място с тампон от марля или памук, натопен в риванол, и след това го изолирайте
от въздуха: за целта направете превръзка от стерилен компрес, намазан с вазелин или дефламол.

Не бинтовайте два пръста заедно: кожата като зараства ще се слепи. Разделете пръстите с бинта.

Ако нежната част от тялото е изгорена (например окото) – покажете го на лекар.

Как да познаем дали изгарянето е дълбоко?

При изгаряне от първа степен кожата става червена.

При изгаряне от втора степен кожата е червена и се вдига мехур. Лекувайте, както е описано по-горе
без да пукате мехура. Ако, като подновявате превръзката, установите, че около мехура се е събрала
гной, покажете изгореното на лекар.

Изгаряне трета степен: кожата подпухва, размеква се като каша, придобива тъмен цвят. Зеведете
детето на лекар.
Чуждо тяло в ухото
Ако срещате дори и най-малка трудност да извадите предмета, който детето е пъхнало в ухото си, не
се опитвайте: рискувате да нараните слуховия канал. Заведете детето при ото-рино-ларинголог. Той
разполага с необходимите инструменти.
Чуждо тяло в окото

В окото на детето може да попадне малка песъчинка, стърготина и др. Детето получава силни и
нетърпими болки, а понякога и възпаление.
Първо трябва да се избягва всякакво триене на болното око, защото с него може да се вкара още по-
надълбоко чуждото тяло или да се нарани тъканта на окото.
Ако тялото не е много навътре, трябва полека да се избърше с края на чиста носна кърпа или още по-
добре – с влажен памук. За тази цел този, който ще върши това, застава зад пострадалото дете и
опира главата му на своите гърди. С палеца и показалеца внимателно отваря клепачите на
пострадалото око и лекичко избърсва чуждото тяло.

Изпитна тема № 9: Играта на детето

Значение на играта за психофизическото развитие на детето. Видове игри на детето според
периода на развитие. Специфика на игровото пространство в детската градина. Ролята на
помощник-възпитателя в организирането и провеждането на игри. Форми и подходи за партниране
в играта на детето според неговата възраст. Осигуряване на безопасна игрова среда.

Детските игри са много разнообразни. Правени са различни опити за тяхното класифициране.

Например Ш. Бюлер разпределя игрите в пет групи: функционални, или сензорно-моторни игри,
игри на илюзии, рецептивни игри (гледане на картини, слушане на приказки), конструктивни игри и
колективни игри. Тази класификация не е задоволителна, понеже не е логически издържана. Първите
три категории се основават на критерия за упражняваните при играта функции, четвъртата се
основава на дейността, а петата – на личния състав на участниците в играта. Ж. Пиаже разпределя
игрите в три основни категории: игри на упражнение, символични игри и игри с правила. Към
първата категория Пиаже отнася игри, при които се осъществява просто упражняването на известни
функции, без да имат определен сюжет или правила. Символични игри са онези, при които детето си
представя липсващ предмет или замества реалният предмет с въображаем (кутията става автомобил).
Ние ще приемем класификацията предложена ни от проф. Г. Пирьов, която разделя игрите в три
категории: предметни игри, творчески игри и игри с правила. Предметните игри, както самото
название показва, са тези, които се осъществяват с предметите от околната среда, без да следват
определени правила и без да се включват в някакъв сюжет. Това са найранните игрови действия,
които се явяват още през първата и втората година от живота на детето, макар че не загубват
значение и през по-късните години на предучилищната възраст. При тези игри се използват както
обикновените предмети в семейната среда като кутии, ключове, мобилни телефони, така и топки,
кубчета, гумени и пластмасови играчки. Една от най-ранните прояви на предметна игра е тази при
която детето чука с твърд предмет върху друг или пък изпуска играчката многократно, докато има
кой да му я подава. Богато украсените предмети, тези които издават характерен звук и блестящите
предмети са особено привлекателни. Във всички случаи характерно е това, че детето се опознава с
околната среда, “проучва” качествата на предметите и главното се проявява като активен фактор в
тази среда. Затова колкото повече предметът дава възможност на детето да прави нещо с него,
толкова по-добре се осъществява играта. Творческите игри, обикновено се зараждат на основата на
предметните, но се отличават от тях по това, че играчките и предметите се включват в някакъв
сюжет, а детето влиза в определена роля. При тях децата сами изграждат сюжет и изпълняват
определени роли и някои автори ги наричат сюжетноролеви игри. Сюжетно-ролевата игра е важен
етап в развитието на игровата дейност. Тя заема съществено място в живота и в развитието на детето
от предучилищна възраст. Голяма част от творческите игри черпят своето съдържание от трудовия
живот на по-възрастните. Но и другите дейности на по-големите деца също дава богато съдържание
за творчески игри. Към източниците на сюжетите на творческите игри трябва да се отнесат и
приказките, разказите, съобщения от медиите, впечатления от телевизионни програми, кино, цирк и
др. В началния период от развитието на сюжетно-ролевата игра игровият мотив се обуславя преди
всичко от желанието на детето да пресъздаде действията на възрастните. По-късно мотивът се
обогатява – детето започва да се интересува от човешките взаимоотношения и основното в
изпълнението на ролята стават именно те. Във връзка с това правилата на игровите действия се
усложняват, като се включват и правила за взаимоотношенията между участниците в играта. В
процеса на тази промяна възникват и други белези на сюжетно-ролевата игра, които са свързани с
нейното развитие: • децата все по-диференцирано пресъздават действията на възрастните, техните
взаимоотношения и нормите, които ги регулират; • последователно и логически се пресъздават цели
жизнени ситуации с нарастваща сложност; • променя се съотношението между действия и реч при
поставяне и постигане на игровата цел. Разсъжденията, съпоставянето, сравняването, изразени
словесно, предхождат и планират действията; • осъществяват се преходите по посока на връзките:
предмет-действие; действие-предмет; словодействие. Характерно за творческите игри е това, че
детето се пренася в един нов, създаден от неговото въображение свят, в който заживява свой реален
живот. Друга характерна особеност на творческите игри е ролевия характер. В стремежа си да
възпроизведат дейностите на по-възрастните, децата изпълняват по своеобразен начин техните роли
в живота. Игровата обстановка е друга характерна особеност на сюжетно-ролевата игра. Тя отразява
и пресъздава околната действителност. Необходимата съставка на игровата обстановка са играчките
и другарите в играта. Всички предмети, които се намират в игровата обстановка и служат за целите
на играта, се превръщат в играчки. Разбира се, желателно е да се доставят и специални играчки,
особено конструктивни материали. Творческият характер на тези игри се проявява именно в това, че
децата преобразяват както обикновените неща от околната среда, така и специалните играчки с оглед
на своите цели. Конструктивна игра - понятието конструктивна игра най-често се свързва с онази
дейност на децата, която води до частично или пълно преобразуване на обект от близката среда. В
конструктивната игра замисълът възниква под влияние на активното мислене и въображението на
децата. Въображаемият модел е подобен на този при изобразителната дейност, но реализацията му е
различна и средствата за изобразяване са други. Децата изграждат конструкции в пространството с
обемни и равнинни елементи и достигат до завършен, реален обект. В самостоятелната
конструктивна дейност у децата се възпитават и много други социални качества и способности.
Например да се съветват помежду си, да отстояват собствената си позиция и др. Конструктивната
игра също е начин да се упражнява, усъвършенства и придобива конструктивен опит именно по пътя
на примера, подражанието, сътрудничеството, на свободното съгласуване и взаимодействие между
децата. В конструктивната игра знанията на децата стимулират възникването на замисъла и
определят общия ход на играта. Случайно възникнали и епизодични детски хрумвания и
индивидуални изяви ентусиазират децата. Възникването и развитието на конструктивната игра се
основава не само на жизнения опит но и на уменията на децата за конструктивна дейност.
Необходими са още самостоятелност, взаимопомощ и сътрудничество между тях. От значение са
някои личностни качества, например – детето се ориентира бързо в средата, да се приспособява към
промените в нея, да бъде дружелюбно и открито в поведението си, да търси присъствието и помощта
на другите деца и да се чувства добре в съвместната дейност. Игра-драматизация, също се отнася към
творческите игри. Те се отличават от сюжетно-ролевите игри по това, че в типичните игри-
драматизации се пресъздава определен текст и ролите се определени предварително. Този текст може
да е приказка, разказ, пиеса или част от филм, направила най-силно впечатление на децата.
Характерен пример на този вид игри са и куклените спектакли, които самите деца си устройват.
Творческите моменти в тези игри се изразяват в умението да се подбере текстът; да се подготвят
декорите и костюмите; да се изпълнят изразително ролите. За всички разновидности на творческите
игри е характерно това, че се възпроизвеждат някои дейности на възрастните, като се претворяват
според възможностите на децата. Това възпроизвеждане не е пряко подражание, а носи елементи на
известно обобщаване на типичното в тези дейности. За тези игри е необходима игрова ситуация,
която може да се създава и с най-обикновени неща от околната действителност. Във всички случаи
тези игри имат подчертан социален характер, тъй като се играят винаги от няколко деца, дори и
когато игровия партньор е въображаем. Игри с правила. Тези игри не се развиват с онази свобода и
творческо участие, които са характерни за творческите игри, а се изграждат по определено от по-
рано съдържание и по известни установени правила, без чието спазване не може да се участва в тях.
Както в творческите игри има голямо разнообразие, така и игрите с правила са извънредно
разнообразни. При това трябва да се каже, че известни игри могат да се отнасят към едната или
другата категория в зависимост от това, кой елемент преобладава при конкретните обстоятелства.
Такива гранични игри са например конструктивните. Игрите с правила могат да се подразделят на
подвижни с правила и дидактически. При подвижните игри с правила доминират разнообразните
движения, чрез които именно се осъществява играта. Това не значи, че при дидактичните и другите
игри не се извършват движения, но те не са така типични. Тук трябва да се отнесат и много игри с
топка и всички спортни игри, при които правилата са най-сложни и прецизни. По-голямата част от
игрите с правила без сюжет имат състезателен елемент. В началото това е състезание между две
единични или две малки групи деца, които не са вътрешно диференцирани, а действат като цяло без
да се възлага строго определена роля на отделния член на групата, както е в отбора. Дидактичната
игра може да се разглежда като подразделение на игрите с правила. Това, което ги отличава от
другите игри с правила, е, че при тях се използва строго определен материал, изработен с оглед на
известни образователни и възпитателни цели, които се преследват при използването на материала.
Тези игри имат определено предназначение, тъй като с оглед на дадена цел преднамерено се
подготвят и използват определени дидактически материали. Те не се сливат с обикновеното
обучение, а запазват характера си на игри, поради което представляват достатъчно привлекателна
дейност за децата, увличат ги и будят тяхното активно участие. Към дидактичните игри могат да се
отнесат и някои от словесните игри. Почти всички игри се придружават от говор, но при някои
говорът има доминиращо място и значение. Когато речта е основен елемент на самата игра, тогава
говорим за словесни игри. В този случай не са необходими други материали или играчки. Към тези
игри се отнасят всички гатанки и скоропоговорки. При гатанките участието на мисловните процеси е
нужно в много по-голяма степен, отколкото при скоропоговорките.
Помощник възпитателя стимулира участието на детето в играта. Той подпомага и
активно участва в процеса на игровата дейност на децата. Помощник възпитателя
познава същността, етапите и функциите на играта и ги прилага според нейната
специфика по указание на педагога.

Изпитна тема № 10: Модели за организация на свободното време

Самостоятелна дейност на децата в детската градина извън занятията. Методи и форми за
организиране на свободното време на деца съобразно тяхната възраст. Особености на
организацията на свободното време в разновъзрастовите детски групи. Ролята на
помощник-възпитателя в организиране отдиха на децата. Осигуряване на безопасна среда
на децата в условията на организиран отдих. Умения за подходяща намеса в кризисни
ситуации и справяне с детските конфликти.

Изпитна тема № 11: Фактори на възпитанието

Същност на възпитанието. Общуване и възпитание. Възпитание в мултикултурна и
мултиетническа среда. Семейство и възпитание – родителски стилове на възпитание.
Училището като фактор на възпитание. Интернет и медиите в процеса на възпитание.
Осигуряване на позитивна възпитателна среда.

Изпитна тема № 12: Възпитателно-образователното взаимодействие в системата

на предучилищното образование Институции в системата на предучилищното и
училищното образование. Съдържание на възпитателно-образователното взаимодействие
в системата на предучилищното и училищното образование. Участници във
възпитателно-образователния процес. Условия за реализиране на ефективно
педагогическо общуване. Модел за работа със семействата и децата в периода на
адаптация от семейната среда към детското заведение. Осигуряване на безопасна среда в
системата на предучилищното и училищното образование.

Институциите в системата на предучилищното и училищното образование са детските градини,

училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена.
 Изпитна тема № 13: Социално включване на децата с увреждания и хронични
заболявания
Същност на социалното включване. Групи деца с увреждания и хронични заболявания.
Реакции на родителите спрямо заболяването/увреждането на детето и насоки за работа
със семейството. Рискови фактори за социалното включване и закрила от дискриминация
на деца с увреждания и хронични заболявания. Превенция на насилието над деца с
увреждания и хронични заболявания. Разпределение на отговорностите по грижите и
социалното включване на децата с увреждания и хронични заболявания.

СОП могат да имат деца, които срещат различни затруднения в обучението си, поради:

• Сензорни увреждания (нарушено зрение или увреден слух);

• Физически увреждания;
• Умствена изостаналост;
• Езиково-говорни нарушения;
• Специфични обучителни трудности;
• Емоционални или поведенчески;
• Нарушения на общуването и комуникацията;
• Хронични заболявания, които водят до СОП;
• Множество увреждания

Изпитна тема № 14: Децата с увреждания и хронични заболявания в системата на

предучилищното и училищното образование
Нормативна регламентация на приобщаващото образование на деца с увреждания и
хронични заболявания. Деца със специални образователни потребности. Институции,
ангажирани с реализиране на приобщаващото образование. Създаване на достъпна и
подкрепяща среда. Екипна работа в планирането и реализирането на подкрепа за
личностно развитие на децата с увреждания и хронични заболявания. Ролята на
помощник-възпитателя в приобщаващото образование на децата

НАРЕДБА ЗА ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ ОТ 2016 Г.

Приета с ПМС № 286 от 04.11.2016 г.

Обн. ДВ. бр.89 от 11 Ноември 2016г., отм. ДВ. бр.86 от 27 Октомври 2017г.

Децата с увреждания имат право да получават всичко онова, което и останалите деца получават. Те трябва да
имат възможност да играят, да общуват, да излизат навън, да ходят на детска градина, на училище...
 Изпитна тема № 15: Ежедневни дейности и грижи за деца с увреждания
Групи деца с увреждания. Особености на развитието при децата с увреждания.
Специфика на взаимодействието и развиване на социални умения у децата с увреждания.
Подкрепа за децата с увреждания в различните дейности. Формиране на умения за
самообслужване. Взаимодействие с медицинския персонал, специалистите и семейството
на децата с увреждания.
Децата с увреждания се нуждаят от повече възможности за участие. Участие обхваща начини, по
които децата могат да оформят решения, които ги засягат, като изразяват своите притеснения или
възгледи. Съществуват общи съображения за ангажиране с деца с увреждания, като говорене
директно на детето (а не на полагащия грижи) и зачитане на независимостта на децата, като не се
правят предположения за това какво могат и не могат да направят. Съществуват обаче по-конкретни
съображения при ангажиране с деца със специфични увреждания. Увреждания на речта /
комуникацията

Децата с говорни увреждания често говорят бавно или трудно.

• Бъдете търпеливи. Отделяйте време да слушате детето, избягвайте да го прекъсвате или да

завършвате изреченията му и не предполагайте, че детето не ви е чуло или разбрало
• Помолете детето да повтори това, което е казало, ако не сте разбрали
• Помислете за други форми на комуникация като методи за писане, табла за символи,
компютърни технологии и др.
• Детето може да иска помощ при комуникация

Физически увреждания/ Увреждания на мобилността

Уврежданията на мобилността или физическите увреждания могат да се различават значително, но

често децата използват помощно оборудване като инвалидна количка или протеза. Може да имат
трудности при движение.

• Уверете се, че съоръжението, което използвате, е достъпно (например, има ли рампи?

Вратите достатъчно широки ли са, за да премине количката? Удобни ли са опциите за
транспорт?)
• Помощните средства са част от личността на детето, не сядайте и не се подпирайте на тях
• Когато се обръщате към детето, уверете се, че сте на същото ниво като него (например,
седнете на стол, за да сте на нивото на очите на дете в инвалидна количка [8])
• Изберете дейности, в които всички могат да участват, но по време на групови практически
дейности, проверете дали детето има затруднения и ги свържете с друго дете, ако имат нужда
от помощ
• Бъдете гъвкави и с желание да адаптирате дадена дейност спрямо нуждите на детето.

– За децата със специални нужди е необходимо индивидуално работно място, което да бъде
съобразено с тяхното състояние и необходимостта от използване на помощни средства (специални
столчета, вертикализатори, нехлъзгащи се подложки за сядане и за работа на масата, приспособления
за улесняване на писането, хартия с релефни широки редове, папки с ограничителни редове, дебели,
триъгълни моливи, подложки за рисуване, специализирани ножички за лява и дясна ръка и др.) –
Средата трябва да бъде изчистена от излишни стимули и картинки. На работната маса се поставят
само необходимите за конкретната дейност материали и пособия. Ако е необходимо, се изработват
специални дидактични пособия, а играчките и дейностите се съобразяват с възможностите,
интересите и потребностите на конкретното дете. – За децата с нарушения от аутистичния спектър
индивидуалните работни места трябва да бъдат обърнати с лице към стената, ограничени с параван,
екран или с помощта на някои от мебелите в стаята. Препоръчваме при възможност да се използват
две кутии – едната за „начало“ (вляво на масата | 11 на детето) и другата за „край“ (разположена от
дясната страна на масата). В кутията, обозначена с „начало“, се поставят материалите за работа.
Детето ги взема последователно, следвайки визуално разписание или номерация, работи и след
приключване на дейността поставя материала в кутията за „край“. Друг разпространен начин за
организиране на работно място за дете от спектъра на аутизма е като се ползват шкафчета с няколко
рафта или чекмеджета едно под друго. Тогава материалите се разпределят по един от най-горния до
най-долния рафт и детето, спазвайки визуално разписание, работи последователно до приключване
на задачите.

– При деца със синдром на Даун е добре столчетата да имат удължени напред странични
ограничители, които да не позволяват прекалено разтваряне на краката. При продължително стоене в
абдукция, има опасност от деформация в тазобедрената става. Да не се допуска децата със синдром
на Даун да сядат по „турски“ на земята. Както за тях, така и за децата с ДЦП, е подходяща поза
„русалка“. – При децата с повишена хиперактивност могат да се поставят подложки с нехлъзгаща се,
релефна повърхност на столчетата им, триъгълни, релефни подложки, възглавнички за баланс също с
релефна повърхност. Стимулацията, която детето получава, докато седи в част от времето на такива
релефни повърхности, в повечето случаи може да подобри концентрацията му върху последващата
дейност.

• Визуализацията на средата, на дейностите от ежедневието са от изключителна важност в процеса на

обучение на децата със СОП. Визуални графици, свързани с ежедневните дейности, ползването на
тоалет, миенето на ръце, подготовката за обличане, хранене, сън и др., помагат и подкрепят детето в
самостоятелното им изпълнение (след като бъдат обучени да ги следват). Учителите не трябва да
забравят, че ако е нужно прилагането на визуално разписание за дневния режим в групата, то цялата
група трябва да бъде въвлечена в използването му. Използването на символни картинки подпомага
детето при разбиране на инструкциите и подобрява социалното поведение. Въвеждането на символна
картинка, означаваща „промяна“ или „изненада“ и обяснението на предстоящите събития би
помогнало на детето по-лесно да се настрои и адаптира към неочаквани промени. Ако детето със
специални нужди използва жестов език или друг алтернативен метод на комуникация, то учителите и
другите деца от групата трябва да са запознати с това, за да реагират по адекватен начин и да му
оказват съдействие. Всяко дете има силни страни, които учителят и терапевтите трябва да открият.
Те ще бъдат база, от която да се тръгне, за да бъдат преодолявани затрудненията едно по едно.

– Ако в детската група има дете със сериозни двигателни нарушения, при което се наблюдава
повишен или понижен тонус на мускулите в устата, отговорни за дъвкане и преглъщане (на устните и
езика), тогава е необходимо хранещите детето да се консултират с родителите му, с
кинезитерапевт/рехабилитатор, логопед от екипа специалисти, работещи с него, за подходящия
модел на хранене. Важно е да се внимава за открито или скрито аспириране. При децата с ДЦП от
изключителна важност са и приборите за хранене. Те не бива да бъдат метални, тъй като това би
повишило спастичността им и би засилило саливацията. Подходящи са почти плоски пластмасови
лъжици и пластмасови чашки с изрязана част от едната страна на стената, така че да има място за
носа и да се улесни дишането по време на пиене. Когато децата с ДЦП се приучават към
самостоятелно хранене и пиене, могат да се ползват адаптирани прибори – лъжици с удебелени
дръжки за подпомагане на захващането на детето и изкривена предна част под различен ъгъл за по-
лесно поднасяне към устата, а чашите за пиене за по-голяма стабилност трябва да имат дръжки от
двете страни за двете ръце. Чиниите трябва да бъдат фиксирани върху нехлъзгаща се повърхност. –
Децата от спектъра на аутизма също имат особености при храненето, които трябва да се имат
предвид. Това могат да бъдат различни алергии, сензорни нарушения и/или диети, с които храната
им трябва да бъде съобразена. Понякога неправилното сервиране на храните може да доведе до
прояви на неприемливо поведение. Те лесно могат да бъдат избегнати като се използват съдове с
няколко отделения, в които различните вкусове и консистенции да не се смесват. • Занимания,
свързани с различните области на развитие Двигателно развитие (Обща и фина моторика),
Комуникация и езиково развитие, Познавателно развитие, Социално и емоционално развитие,
Адаптивни 14 | умения (грижа за себе си), но се предлагат, без да се поставят „граници“ между тях
Сензорно-базираните дейности са в основата на всички занимания.
Препоръки за работа с деца от аутистичния спектър: Структуриране на околната среда • Осигурете
ясни физически и визуални граници, ако в групата имате дете от спектъра на аутизма. Използвайте
етикети, символи, цветово кодиране, номерации, снимки при организиране на средата. Използвайте
конкретни помагала, като таймери, часовници, списъци, разписания. Намалете до минимум визуални,
звукови, физически отвличания на вниманието. • Помислете за подходящото индивидуално работно
място за детето, като обърнете внимание на местоположението, близостта на другите деца,
представяйте правилата и рутините ясно и визуално, покажете ясни и визуални системи за награда.
Ако е необходимо, понякога използвайте „подмамващи” предмети. 22 | Структуриране на задачите •
Ако е необходимо, помолете детето да повтори инструкцията и му дайте време за мислене • Винаги
се обръщайте по име към детето, преди да отправите инструкцията. • Давайте подходящо
предварително предупреждение за край или промяна • Дайте постижими задачи, за да се гарантира
успех • Инструкциите трябва да са ясно формулирани, недвусмислени и специфични Използвайте
кратки изречения. • Направете инструкцията визуална, а не само вербална. Използвайте стратегията
„Първо ... после...“ • Научете го да иска помощ /може да използвате символ – нарисувана длан/ • Не
си мислете, че уменията могат да бъдат прехвърляни между различните области • Но имайте високи
очаквания • Осигурете стратегии за недовършена работа • Повтаряйте инструкциите точно без
перифразиране • Преди да започне детето да изпълнява задачата, уверете се, че сте му дали това, от
което има нужда • Проверете прогреса и намалете задачите, ако е необходимо • Проверете
разбирането като избягвате въпросите, изискващи отговор „да/ не” • Разбийте задачата или
инструкцията на малки стъпки • Учете по една стъпка. Въвеждайте промените постепенно Рутини •
Покажете дневния режим в символни картинки, както и правилата в групата • Бъдете ясни и
категорични относно очакваните поведения • Опитайте се да осигурите определено начало и край на
дейностите. Може да използвате кутии за „начало“ и „край“ • Предварително предупреждавайте за
промяна (на персонал, стаи и т.н.) • Преходите могат да бъдат улеснени със свързващи предмети или
картинки Групова работа • Не предполагайте, че детето може да се справи с груповата работа •
Двойка с поддържащо партньорство (може да прикрепите дете от групата като ментор за детето с
аутизъм) • Давайте специфична задача в рамките на способностите на детето | 23 • Бъдете готови да
се откажете, ако ситуацията изисква това Справяне със стреса • Бъдете гъвкави на моменти или на
места, където на детето му е трудно • Таблата с нарисувани лица с различни емоции помагат на
детето да изразява чувствата си • Осигурете на детето време да говори за тях • Наблюдавайте за
предупредителни знаци и причини, за да успокоите предварително ситуацията • Знайте какво
успокоява или отвлича детето: предпочитан предмет, мания, храна, успокояващо място, човек •
Разказвайте и играйте сензорни драматизации • Предлагайте сензорно базирани дейности • Подкрепа
от връстници, системи за приятелство, кръг на приятели могат да помогнат • Приемете, че всяко
поведение, предизвикано от стрес, може да бъде изразяване на нужда от получаване на: разбиране (на
дейност, инструкция, съчетание, промяна), помощ, внимание, пространство, отмяна, спасение
(хиперсензитивност), желан обект, достъп до мания, стимулация, контакт или нужда от изразяване,
протест, гняв, страх, тревожност, фрустрация, отегчение, умора, възбуда Мотивация • Наградите
трябва да бъдат незабавни и смислени за детето • Наблюдавайте. Попитайте детето или родителите
какво е мотивиращо за него – стикери, предпочитана дейност, избор, храна • Осигуряване на
възможност за ангажиране с любима дейност (мания) като награда • Силните желания и специалните
интереси се променят. Бъдете в крачка! • Даването на награди може да става все по-рядко или
времето между тях може да се удължи • Планираните силно желани и предизвикващи интерес неща
намаляват тревожността • Дайте „нещо за нищо“. Така ще повишите положителния опит • Вземете
под внимание специфичните интереси на детето • Достъпът до компютър понякога може да бъде
полезен • Позволете на другите деца да разберат специфичните интереси на детето

• Епилепсия Епилепсията е заболяване, засягащо Централната нервна система (ЦНС), което се

характеризира с индивидуалната предразположеност към повтарящи се прояви, наречени
епилептични пристъпи. Епилептичните пристъпи се характеризират с периодично, непровокирано,
еднотипно за всяко дете и в повечето случаи непредсказуемо нарушение на съзнанието, поведението,
емоционалното състояние, двигателните функции, възприятията или съчетание на изброените
нарушения. Много често епилепсията е и съпътстващо заболяване при други състояния. Ако в
групата има дете с епилепсия, необходимо е с помощта на родителите и медицинско лице да се
изготви протокол за действие в кризисна ситуация, съобразно индивидуалните нужди на детето.
 Изпитна тема № 16: Хигиенни изисквания към организираните форми на
възпитание и обучение в детските заведения
Хигиенни норми и средства за обезпечаване на безопасна вътрешна и външна среда.
Организиране и поддържане чистотата на помещенията за занимания и отдих. Хигиенни
изисквания към провеждането на педагогически ситуации. Медико-хигиенни изисквания
към детските играчки. Хигиенни изисквания при организиране отдиха на децата. Рискови
фактори в средата на детето и формиране на умения за безопасно поведение.

Изпитна тема № 17: Работа с деца с хронични заболявания

Видове хронични заболявания при децата. Влияние на хроничното заболяване върху
живота на детето и семейството. Ограничения пред детето и семейството при хронична
болест на детето. Специфика на общуването и развиване на социални умения у децата с
хронични заболявания. Подходящи игри и занимания. Взаимодействие с медицинския
персонал, специалистите и семейството на децата с хронични заболявания.
Броят и честотата на хроничните заболявания (астма, диабет, хипертония, гастрит и язва, алергии,
различни кожни и ставни болести) се увеличават в технологично напредналите общества, като
особено уязвими са децата. Продължителното, понякога доживотно протичане на тези болести, се
отразява сериозно на житейските планове за детето и на социално-икономическото положение на
семейството.
Заболяванията се определят като психосоматични, защото състоянието на психиката влияе значимо
на протичането и лечението им. Някои психични характеристики - преумора, нервно напрежение,
стресови преживявания, силно вълнение, гняв, особености на личността, могат да доведат до поява,
влошаване или усложняване на дадено заболяване. А неговият вид, протичане и тежест могат да
причинят кратковременни или по-трайни промени в психиката и в личността на болното дете -
повишена тревожност, страх, напрегнатост, депресивност, промени в характера.

Изпитна тема № 18: Закрила на детето

Правна рамка при закрила правата на детето. Основания за предоставяне на закрила на
детето. Функции на специализираните органи за закрила на детето. Законово
регламентирани мерки за закрила и ред за тяхното осъществяване. Закрилата на детето на
практика – услуги в подкрепа на рискови групи деца. Координация между ангажираните
институции и ролята на помощник-възпитателя при предоставяне на закрила.

"Закрила на детето" е система от законодателни, административни и други мерки за

гарантиране правата на всяко дете.Агенцията за социално подпомагане (АСП) реализира
дейности и мерки в сферата на защита правата и интересите на децата като създава
подкрепяща среда и условия за насърчаване на социалното включване без оглед пол,
религия, възраст, увреждане и/или други дискриминационни елементи. По отношение на
децата, които са в зависима позиция спрямо възрастните, тъй като се нуждаят от техните
грижи, закрила, обич и сигурност, нормативната уредба гарантира правата им на закрила
срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за тяхното физическо, психическо,
нравствено и образователно развитие. Израстването на децата в благоприятна и спокойна
среда, гарантиране на техните права ще допринесе за пълноценното им личностно
развитие и израстване, за формиране на морални качества и ценности.