10. Хипоталамо-неврохипофизарна система. Невросекреция.

Хормони на
неврохипофизата. Физиологично действие и регулация на отделянето им.

Хормони на хипофизата – секреция на хормони от неврохипофизата..

Хипофизата, обозначавана като главния диригент при регулацията на жлезите с

вътрешна секреция по морфология е с хетерогенна структура включваща
аденохипофиза и неврохипофиза. Аденохипофизата е с типична жлезиста структура
изградена от три вида клетки – еозинофилни, базофилни и хромофобни.
Неврохипофизата е изградена от глиоподобни клетки наречени питуицити
реализиращи опорна структура на невроните, чиито тела са разположени в
паравентрикуларните и супраоптични ядра на хипоталамуса.
Неврохипофизата секретира два хормона с три имена произвеждани в
паравентрикуларните и супраоптични ядра на хипоталамуса:

1. Антидиуретичен хормон (АДХ) наречен още вазопресин – по структура е

пептид обуславящ механизъм на действие чрез втори посредник – в случая е цАМФ
свързващ се със специфични рецептори по таргетните структури:V1-по кръвоносните
съдове и V2 по събирателните каналчета на бъбреците.
Антидиуретичният хормон реализира следните физиологияни ефекти:
1. Стимулира обратната резорбция на вода в събирателните и дисталните каначета на
бъбреците (контролира 15% от движението на водата в бъбрека – 85 % се движи
пасивно и следва макромолекули) Този ефект се реализира чрез образуването на
аквапорини т.е. водни каналчета на базата на активен транспорт и намаляване на
диурезата (количеството урина за 24 часа – средно 1,5 л)
2. Свиване на кръвоносните съдове (вазоконстрикция) – ефект, реализиран чрез
повлияване на Са2+ и водещ до повишаване на артериалното кръвно налягане.
3. Контрол върху приема на течности – свързан със състоянието на дехидратация (при
повишен прием на натриев хлорид) или при хиперхидратация
4. В ЦНС АДХ улеснява процесите на обучение и памет и метаболизирането на
норадреналин от една страна и от друга стимулира проопиокортиновите клетки
(стимулират секрецията на АКТХ)
Секрецията на АДХ се контролира чрез фактори, повлияващи осмолалитета,
концентрацията на натрий в ЕЦТ и обема кръв в ССС.
Секрецията се стимулира при следните условия:
*понижаване на плазмения осмолалитет
*хиперволемия
*повишаване на артериалното кръвно налягане
*повишаване секрецията на предсърден натрий-уретичен пептид (ANP)
*азотен окис
*простагландини
Промени при нарушена секреция: алкохолът потиска секрецията на АДХлипса на
АДХполиурия(17-25л за 24ч); воден или безвкусен диабет (diabetes insipidus)

2. Окситоцин – пептид, механизъм на действие – чрез 2ри посредник цАМФ

Физиологични ефекти:
1. Повлиява възбудимостта на маточната мускулатура в края на бременността (ефект
потенцииран от естрогените)
2. Повишаване тонуса на изходните каналчена на млечните жлези след раждане
свързан с разширяване на цервикалния канал по време на раждане, дразненето на
рецепорите по външните гениталии и сукане.

NB! Секрецията на окситоцин се потиска при състояние на стрес. Окситоцинът е

средство на избор при слаба родова дейност.

Тези хормони достигат до неврохипофизата от където се секретират чрез така

нареченият хипоталамо-хипофизален тракт (аксоните на невроните, чиито тела
произвеждат гореспоменатите хормони)