ВЪТРЕШНИ УСИЛИЯ В РАВНИННИ ПРАВИ ГРЕДИ:

(Метод на сечението, статично определими греди)

ЛЯВО ЗАПЪНАТА КОНЗОЛНА ГРЕДА

УСЛОВИЕ:
L 1,5 L Да се построят диаграмите на вътрешните усилия
q за показаната на схемата греда.
F1
Дадено е: L = 1 m; q = 6 kN/m;
M F1 = 10 kN; F2 = 3 kN; M = 4 kN.m.
F2

РЕШЕНИЕ:
I. Опорни реакции
L 1,5 L Означавам опорните реакции като Аx, Az и MA.
MА q ∑ xi = 0: Ax –F1 = 0;
F1
Ax = F1 = 10 kN.
Ax A B
M ∑ zi = 0: Az + F2 – q.1,5L = 0;
Az F2
L+1,5L/2 1,5L/2 Az = 6.1,5.1 − 3 = 6 kN.
Q=q.1,5L ∑ MAi = 0: MA + M + F2(L+1,5L) – q.1,5L(L+1,5L/2) = 0;
MA = 6.1,5.1(1+1,5.1/2) –4 –3(1+1,5.1) = 4,25 kNm.
Проверка:
∑ MBi = 0: MA + M – Az(L+1,5L) + q.1,5L.1,5L/2 = 0;
4,25 + 4 – 6(1+1,5.1) + 6.1,5.1.1,5.1/2 = 0, O.K.

II. Вътрешни усилия - гредата има два участъка

І участък, лява част, x  [0; L], →:

MА My1 ∑ xi = 0: N1 – Ax = 0;
Ax A N1
N1 = Ax = 10 kN = const.
Az x Qz1 ∑ zi = 0: Qz1 – Az = 0;
Qz1 = Az = 6 kN = const.
∑ Myi = 0: My1 + MA – Az.x = 0;
My1 = 6x − 4,25 - уравнение на права линия;
I у-к ІІ участък My1(x=0) = –4,25 kN.m; My2(x=L) = 1,75 kN.m.
II участък, дясна част, x  [0; 1,5L], ←:
Qz2 q ∑ xi = 0: N2 – F1 = 0; N2 = F1 = 10 kN = const.
F1 ∑ zi = 0: Qz2 + F2 – qx = 0;
N2 B Qz2 = 6x – 3 - уравнение на права линия;
My2
M F2
x Qz2(x=0) = –3 kN; Qz2(x=1,5L) = 6 kN.
∑ Myi = 0: My2 + qx.x/2 – F2.x – M = 0;
My2 = – 3x2 + 3x + 4 - квадратна парабола;
My2(x=0) = 4 kN.m; My2(x=1,5L) = 1,75 kN.m.
Изследване за екстремуми:
dM y 2 3
 Qz 2  6 x  3  0; xextr   0,5 m;
dx 6
extrM y 2  M y 2 x  xextr   4,75 kN.m.

Copyright © 2014 доц. Николай Николов, Технически университет – София. Всички права запазени. Стр. 1 от 2
Източник: http://smat.info
III. Диаграми на вътрешните усилия

IV. Проверка на диаграмите на вътрешните усилия

1. Проверка за вид на кривите
 І участък: q=0  Qz1 = const, Му1 – права линия  вярно;
F1  ІІ участък: q = const  Qz2 – права линия, Му2 – квадратна парабола  вярно.

Ax MA qz1 = 0 qz2 = const

M 2. Проверка за скокове и рогови точки
Az F2  Ax предизвиква скок в N-диаграмата с големината на Ax  вярно;
 F1 предизвиква скок в N-диаграмата с големината на F1  вярно;
Ax F1
 Az предизвиква скок в Qz-диаграмата с големината и посоката на Az  вярно;
 F2 предизвиква скок в Qz-диаграмата с големината и посоката на F2  вярно;
Qz1 = const Qz2 – права
 МА предизвиква скок в Му-диаграмата с големината на МА  вярно;
Az
 Нанася се МА върху Му-диаграмата от външната ѝ страна, в сечението, в което
действа. Стрелката на М сочи към скока  вярно;
F2
 М предизвиква скок в Му-диаграмата с големината на М  вярно;
 Нанася се М върху Му-диаграмата от външната ѝ страна, в сечението, в което
My1 – права My2 – кв.п. действа. Стрелката на М сочи към скока  вярно.
MA 3. Проверка за екстремуми
 І участък: Qz1 ≠ 0 във всички сечения. Му е права линия и няма екстремуми;
M  ІI участък: В сечение с координата х = 0,5 m се получава Qz2 = 0. В същото
сечение Му има екстремум  вярно.

Copyright © 2014 доц. Николай Николов, Технически университет – София. Всички права запазени. Стр. 2 от 2
Източник: http://smat.info