Елин Пелин е един от емблематичните автори на българската литература. Твори в края на 19 в.

и
началото на 20в. Представител на социалния реализъм. Прякорите му „Певеца на българското
село“ и „Майстор на късия разказ“ обуславят неговото творчество което е насочено към
изобразяване на селото. Проблемите които интерпретира в разказите си са свързани със
социалното разделение, несправедливия живот и тежката съдба на простия отруден човек.

Разказът „Спасова могила“ осмисля вярата и надеждата като спасители- като източник на воля и
сила за живот, като облекчение на човешките страдания и като контрапункт на страха. Вярата е
тази движеща сила, която не позволява на човека да изгуби смисъл от душевното си съществуване.
Надеждата е крепителка на духа, тя задава нови хоризонти на очакване на доброта и край на
болката и страданието. Съмнението е свързано с лечебната сила на Господ и рационализирането
на религията. Спасение е несправедливо, като единствено може да се намери на небесния свят.

Ключови елементи от творчеството на Елин Пелин са пейзажите, портретната и речевата

характеристика на героите. Началото на действието се развива когато „слънцето вече захожда“ и
„тайнствено и с въздържано дихание дебне нощта“. Деня носи със себе си надеждата и вярата
за по-добро, той носи светлината, която придава смисъла за живот. Постепенното скриване на
слънцето дава превес на нощта изпълнена с несигурност, незнание, съмнение и безнадеждност.
Нощта олицетворява трагичната човешка съдба съпроводена с болка и страдание. Времето в
разказа е в унисон със съдбата на героите.

От разказа става ясно че на Спасова могила се изкачват безбройно много хора, вариращи от
„Бедняци, дрипави, с оголени меса“, до „Богати, пременени празнично“. Това сравняване
представя ,че всички са равни пред болестта, всички са равни пред Господ. Не се набляга на
конкретизирането относно социалния статут на хората, а на тяхното изравняване пред болестта и
съдбата. Общото което ги събира на Спасова могила е вярата и надеждата за изцеление и
спасение от тежката участ: „Всички носят по един недъг и по една надежда за изцеление“

Елин-Пелиновият разказ има двама герои- дядо Захари и Монка. Дядо и внуче, различаващи се
във вярванията им , но приличащи си в страданието. Дядо Захари полага много труд и усилия, за
да закара малкия Монка до Спасова могила, изпитва затруднения, но не губи надеждата, че ще
стигне до върха: „пред очите му минават кървави мъгли, но той върви полека“. Дядо Захари вярва
механично на религията и си обяснява всичко случващо чрез нея. За него Господ дава сили и на
останалите хора, като докторите: „Какво може да направи докторът без божата воля!“.
Риторичното възклицание представя силната вяра на дядо Захари и благодарение на божата воля
всичко се случва на този свят.

— Болните ще оздравеят ли, дядо?

— Всички — всички! — отговори с дълбока увереност дядо Захари. — Може сега, може след
година, след пет, след десет. Който вярва, ще се спаси.

. Дядото се опитва да предаде вярата на внука си-разказва му библейски сюжети и го учи го как да
се кръсти. В началото Монката с голям интерес разпитва относно вярата и дядо Господ. Интересът
му към новото и към света се представя чрез очите му: „Големите му сини очи, някак страшно
отворени, се въртяха навред“ в сравнение със скопчения в земята поглед на дядо му. Семето на
съмнението и разочарованието се посява у Монката след като разбира, че може да не е оздравее
веднага, а дори чак след 20-години: „Монката пак се замисля. След двайсет години! Детският
мозък на болното момче никак не може да разбере това и върху чистата му душа, изпълнена с
надежди и радост, пада сянката на разочарованието.“ Желанието, че момчето ще се спаси от
страданията си става реалност, но не на земния свят. Намира изцеление на небесния сакрален свят
при майка си, която предоставя сигурност, хармония, топлота и изцеление от всичките си мъки.
Спасението е жестоко и несправедливо. Изцеление на земния свят не съществува.

Разказът представя вярата и надеждата като подбудителки към живота. Те дават опори на човека
да се бори и осмислят неговото съществуване през душевен начин. Съмнението намира път към
вярата на човека когато той вложи разум във вярванията си. Спасение на земния свят не
съществува. То е нечестно и жестоко, като може да бъде открито само на небесни свят.