Синдромът на властолюбието

Интерпретативното съчинение въз основа на „Бай Ганьо журналист“ и

„Балкански синдром“,

След Освобождението българското общество е изгубило всякакви морални и

нравствени ценности, забравило е историята и националните си герой, а отговорността
към съгражданите и себе си е останала някъде между свободата и робството. Именно
тук се намесват Алеко Константинов и Станислав Стратиев. Автори, които пишат в две
различни епохи- Алеко Константинов в следосвобожденската, а Станислав Стратиев
след Втората световна война , но с една обща цел- да осмеят недъзите настанили се в
българското общество. Чрез техните произведения и средствата на хумора и сатирата
те искат обществото да се поучи и да тръгне към един по-добър път.
Всички искат да властват. Има различни начини да упражним власт над някого-
чрез слово, сила, позиция или просто да си цар на твой собствен измислен свят.
Интереса към властта и властолюбието се е настанило у хората като „синдром“, който
не може да се премахне. Проявяването на синдрома на властолюбието е характерен с
множество симптоми, отклоняващи се от нормалното. Ярък пример за състояние с този
синдром са героите Бай Ганьо и бай Цончо.
Бай Ганьо и бай Цончо са герои от хумористични произведения, отразяващи
недъзите на обществото в което са създадени. Бай Ганьо е герой на
следосвобожденската действителност като осмива политическата безпристрастност
(„Сега там е цаката - дали правителствен, дали опозиция?“) на хората съпроводена с
грубия материализъм и липсата на всякаква отговорност у гражданите. Бай Цончо е
роден в комунистическа България с функцията да осмива двуличността,
подмазничеството, надменността („Абе какво да ги правиш – народ.“) и липсата на
респект към всякакви културни институции („Плъпнаха из театъра, набараха
гардероба, всеки
навлича това, дето му душа сака…“). Социалното положение на Ганьо за жалост е от
голямо значение за обществения живот на държавата. Той е конформист и популист,
груб и алчен, решен е да издава вестник с предимно лъжлива и жълта информация
(„седни тази вечер, па напиши една уводна статия... Тури му там: Ваши смирени
чада,… Па сетне тегли един калай на опозицията.“) без изявена политическа позиция.
Цончо пък е псевдо интелектуалец, неразбиращ от култура и изкуство, алчен(„всичко
се хвърля на короната…Накрая, за да има мир, я взех аз.“) и „народен човек“. Под
названието „народен човек“ не се разбира смисъла от Вазово време когато човек е
готов да се жертва за благото на народа си. Тук смисълът се е изгубил между вековете и
единственото нещо, за да станеш „народна личност“ е да се разбираш с масата от
населението. Културата на двамата герои от части се различава, от части е еднаква.
Еднаква е по отношение на това, че и двамата не се интересуват от нея и не я
респектират. Различното при Бай Ганьо е, че той чрез културата или по-точно словото и
привидното си родолюбие иска да забогатее и да спечели(„на сухо патриотизъм-
бошлаф“). Възгледите и на двамата са алчност, лицемерие и лична изгода(„Ми тука е
по-спокойно, долу много народ…“). За тях това са елементи на родното, докато всичко
което пречи на тяхното осъществяване е чуждо.
В „Бай Ганьо журналист“ отношението към властта и управляващите е
представено безпристрастно и без никакъв интерес на главния герой към
упражняващите власт(„засега да я караме с правителството... Па сетне…с
новите пак на власт, а?“). За Бай Ганьо най-важното е да има лесна печалба(„Обещаха
ли ви нещичко?“, „То се знай, без него не може.“) без да се труди, като не проявява
интерес към политиката в страната. Това е представено чрез неговите лични качества-
безотговорност, нагаждачество, хамелеонство и липса на всякакви социални и
граждански идеали, които за жалост се отразяват и във вестника(„Народно величие“),
който той решава да издава. Словото е четвъртата власт и има силата да манипулира
много лесно заблудените граждани. Ганьо и приятели омаскаряват вестника си на
много патриотичен и достоверен източник на информация, но всъщност зад това се
крият всички недъзи на обществото. В комедията „Балкански синдром“ отношението
към властта е, че не може да се изгради правилно връзка между това, което се говори и
това което се прави. Правителството казва, че всички хора живеят добре и имат еднакво
социално положение(„всеки пише: „Произхождам от бедно, но прогресивно
семейство““) обаче на практика изобщо не е така, и всички се борят за малкото
елементи на властта, макар и да са бутафорни(„всичко се
хвърля на короната.“). Изразяването на отношението към властта става с бутафорното
осмисляне на силата в театъра. Така се принижава авторитета на началството.
Наличието на думата ритник в двата текста свидетелства за ценностите,
идеалите и моралните норми на главните герои. В „Бай Ганьо журналист“ употребата
на думата ритник изразява плана на Ганьо да зареже старите управляващи когато
дойдат новите на власт(„като подушим, че им се разклатят краката, да им ритнем
едно текме и с новите пак на власт, а?“). Това е достатъчно добър показател, за да
покаже какъв конформист е Бай Ганьо, съпроводен с безпринципност и хамелеонщина.
В комедията „Балкански синдром“ ритникът намира друго значение. В нея ритането и
ритника представляват волята на „малкия човек“ да се бори за короната и за неща,
които иска да получи(„всичко се хвърля на короната…, вкопчил се, не я пуска…, рита
по-прогресивните по капачките…“). Короната дава усещането на властимащ и затова
всички се бият за нея. Йовчо е на мнението, че не всеки заслужа короната и тези, които
са по-напреднали не заслужават короната заедно с нейната бутафорна илюзия за власт.
Речевата характеристика на героите е сходна по това, че и двамата говорят
много жаргонно(„Па сетне…, дявола да го вземе“) което принизява тяхното
интелектуално ниво. Различното в говора на Бай Ганьо е използването му на диалектни
фрази(„там е цаката…, ритнем едно текме..“) и повторения на частицата „па“(„па
напиши…,Па помени…,“) с които по-добре се изгражда неговия образ на необразован,
груб и невъзпитан индивид. Бай Цончо от своя страна не се съобразява как трябва да се
държи и говори в културна институция(„тука е по-спокойно, долу много народ…, това
ви е слабото място…, една корона, за кого по-напред!…“) каквато е и сатиричният
театър. Другото отличаващо се нещо в неговата речева характеристика е надменността
в говоренето му(„Абе какво да ги правиш – народ“). Той смята, че е нещо повече от
останалите хора, но не може да осъзнае еднаквостта му с тях.
 Бай Ганьо и бай Цончо виждат възможността чрез езика да манипулират хората,
които не притежават критическо мислене. Ганьо поради тази сила на словото ще издаде
вестник, публикуващ лъжлива и недостоверна информация за политическия и
обществения живот в страната с цел лесно забогатяване. Цончо използва езика, за да
покаже неговото чувство за това как е по-велик от останалите и не се интересува от
тях(„какво да ги правиш – народ. Плъпнаха из театъра, набараха гардероба, всеки навлича
това, дето му душа сака… Като децата са“). Привидно той говори лошо против масата
от населението с която той е дошъл на сватба, но всъщност не може да разбере, че е
най-голямото олицетворение на селящината и глупащината.
Няма никаква случайност в сходствата на названията в имената на двамата
главни герой от произведенията. Използваното и при двамата название е „бай“.
Използва се при тях двамата, защото са много добре познати на обществото и доста
голям брой души ги познават(„таткото на булката, бай Цончо, старейшината на
нашия род. Опората!… Народен човек!…“). Това обуславя и тяхната социална
принадлежност и определянето им като „народен човек“. Използването на „бай“
детерминира ниския разговорен пласт при общуването характерно за двамата
герой(„дявола да го вземе… , ритнем едно текме… , там е цаката“) . Заменя се
формалното обръщение господин, защото Цончо и Ганьо не са толкова възпитана,
образовани и интелектуални , за да заслужат официалното обръщение.
В думите на Бай Ганьо се разкриват политическите събития случили се в
историята на България относно падането на правителството на Стефан Стамболов и
назначаването на новото начело с Константин Стоилов. Характерно за управлението на
Стамболов е прозападна политика срещу Русия, а за Константин Стоилов дипломация с
Русия. Това обуславя и решенията редом с кои ще вървят Ганьо и приятели при избора
си на вестник- с тогавашните русофоби или с новите русофили(„дали правителствен,
дали опозиция?“). „Балкански синдром“ е комедия, написана в комунистическа
България. Тогава властта се е централизирала и решенията са се вземали от един
единствен човек. Партийният лидер е бил по-висш от обществото, като народа за
когото толкова много са му мислили доброто е стоял под него. Характерен пример за
това отношение към обществото е бай Цончо качил се горе на подиума, гледайки
бутащия се народ долу(„Ми тука е по-спокойно, долу много народ…“, „за да има мир, я
взех аз“).
Балканщината свързва героите и техните светове. Характерно за Бай Ганьо и бай
Цончо е балкански манталитет и мислене. За него е отличително подценяващо
отношение към околните и привидната простащина която излъчват с поведението си.
Винаги си мислят, че са по-добри от другите(„какво да ги правиш – народ“, „Като
децата са.“) ,но всъщност не могат да видят по-надалече от собствения си двор. Не
зачитат мнението на другите и винаги налагат своето като правилно колкото и да не е.
Налице е липса на единство и разбирателство с възможност за самоунищожение.
Уважаването е илюзия, а зачитането на всякакви норми, правила и ценности-кошмар от
който трябва да се събудят. Откроява се опозиционната двойката сън-пробуждане и
може би ще станат по-добри хора ако душевно се пробудят и се извисят духовно.
И двамата автори използват иронията и сарказма като похвати на хумора и
сатирата. Сатирата в двете произведения има за цел да осмее слабостите настанили се в
колектива. Писателите я използват с надеждата, че когато прочетат творбите им хората
ще се видят отстрани и ще имат желанието да се променят. Сатирата също изобличава
тогавашната политическа система и абсурдите в обществения живот.
В заключение на всичко това мога да кажа, че властта не е за всеки. Тя има
прекалено голяма сила, за да попадне в грешните ръце. Отиде ли на неправилното
място следват процеси на разединяване, манипулиране и самоунищожение. Затова ние
трябва като народ с граждански и социални идеали да предотвратим това да се случи.