„Който вярва, ще се спаси“

Литературно интерпретативно съчинение

(„Спасова могила“)

Елин Пелин е един от емблематичните автори на българската литература. Твори в

края на 19 в. и началото на 20в. Представител на социалния реализъм. Прякорите му
„Певеца на българското село“ и „Майстор на късия разказ“ обуславят неговото творчество,
което е насочено към представянето на българското селото. Ключово значение в неговото
творчество взимат речевата и портретната характеристика на героите и подробното
обрисуване на пейзажите. Проблемите, които интерпретира в разказите си са свързани със
социалното разделение, несправедливия живот и тежката съдба на простия отруден човек
Разказът „Спасова могила“ осмисля вярата и надеждата като спасители- като
източник на воля и сила за живот, като облекчение на човешките страдания и като
контрапункт на страха. Вярата е тази движеща сила, която не позволява на човека да
изгуби смисъл от душевното си съществуване. Изцелението може да бъде постигнато само
и единствено чрез силното вярване на човека в Господ. В текста вярата е представена
изцяло в контекста на християнската религия, а спасението е несправедливо, като може да
бъде намерено единствено на небесния свят.
Заглавието има ключово значение за творбата. То насочва към два смислови
мотива- за спасението и за естетизираната смърт, която ще го осъществи. Определението
„Спасова“ насочва към изцелението, което ще дойде от Спасителя. Могилата представя
извисеността към бог, която се намира на земята. Пътят до нея представя изкачването
нагоре, интерпретиращо извисяване, но и загиване.
Ключови елементи от творчеството на Елин Пелин са пейзажите, портретната и
речевата характеристика на героите. Началото на действието се развива когато „слънцето
вече заседна“. Деня носи със себе си надеждата и вярата за по-добро, той носи светлината,
която придава смисъла за живот. Постепенното скриване на слънцето дава превес на
нощта изпълнена с несигурност, незнание, съмнение и безнадеждност. Нощта
олицетворява трагичната човешка съдба съпроводена с болка и страдание.
Художественото време е в унисон със съдбата на героите.
На Спасова могила се изкачват безбройно много души „Зер има и отдалече, има
сакати, слепи, има такива дето не знаят пътя, може да се заблуди някой…“. Не се набляга
на конкретизирането относно социалния статут на хората, а на тяхното равенство пред
болестта и тежката съдбата. Общото което ги събира на Спасова могила е вярата и
надеждата за изцеление и спасение от тежката участ: „Който вярва, ще се спаси“.
Изцелението може да бъде предоставено от Господ, който „ще повика едно ангел, за да му
носи патерицата“. Патерицата представя очовечения образ на Дядо Господ.
Елин-Пелиновият разказ има двама герои- дядо Захари и Монка. Дядо и внуче,
различаващи се във вярванията им , но приличащи си в страданието. Дядо Захари полага
много труд и усилия, за да закара малкия Монка до Спасова могила, изпитва затруднения,
но не губи надеждата, че ще стигне до върха. Дядо Захари вярва механично на религията и
си обяснява всичко случващо чрез нея.
„— Болните ще оздравеят ли, дядо?
— Всички — всички! — отговори с дълбока увереност дядо Захари. — Може сега,
може след година, след пет, след десет. Който вярва, ще се спаси.“
. Дядото се опитва да предаде вярата на внука си-разказва му библейски сюжети и
го учи го как да се кръсти. В началото Монката с голям интерес разпитва относно вярата и
дядо Господ. Интересът му към новото и към света се представя чрез очите му: „Големите
му сини очи, някак страшно отворени, се въртяха навред“ в сравнение със скопчения в
земята поглед на дядо му. Семето на съмнението и разочарованието се посява у Монка
след като разбира, че може да не е оздравее веднага, а дори чак след 20-години: „Монката
пак се замисля. След двайсет години! Детският мозък на болното момче никак не може да
разбере това и върху чистата му душа, изпълнена с надежди и радост, пада сянката на
разочарованието.“ Желанието, че момчето ще се спаси от страданията си става реалност,
но не на земния свят. Намира изцеление на небесния сакрален свят при майка си, която
предоставя сигурност, хармония, топлота и изцеление от всичките си мъки. Спасението е
жестоко и несправедливо. Изцеление на земния свят не съществува.
Вярата е една от седемте християнски добродетели. Така тя бива разглеждана и в
Елин-Пелиновата творба „Спасова могила“. Благодарение на вярата човек намира така
чаканото спасение което ще го избави от болестта. Тя има изцяло религиозен характер.
Вкара ли се съвсем малко съмнение и разум в ирационалното спасение няма да се получи,
зашото вярата не е силна. Спасение на земния свят не съществува. То е нечестно и
жестоко, като може да бъде открито само на небесни свят.
.