Alan Vremeto 2

АЛАН ЛАКЕЙН
ВРЕМЕТО Е ЖИВОТ
Как да контролираме времето и живота си
Превод от английски: Стефани Хаджийска

Изд. "Холотера", София, 2014
Alan Lakein
How to Get Control of Your Time and Your Life, 1973
Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 1

Когато бях съвсем млад, току-що завършил колежа по право,
нетърпелив да поема своя път в живота, по внезапна прищявка
оставих настрана предпочитаните от мен книги с фантастика и
история, и си купих една от тези, с приложна психология – "Как да
контролираме времето и живота си" от Алан Лакейн. Основният
акцент в книгата е необходимостта от включване в работния ни
списък на кратко-, средно– и дългосрочни жизнени цели, а след
това категоризирането им по реда на тяхната важност – А група
включва най-важните, В група – умерено важните, С група –
последните от списъка. Все още пазя изданието с меки корици,
сега почти тридесет години по-късно съм сигурен, че имам някъде
един стар списък, затрупан сред моята документация... Помня този
списък – исках да бъда добър човек, да имам добър брак и деца,
да имам добри приятели, да направя един успешен политически
живот, и да напиша една велика книга."
Бил Клинтън, 42-ри американски президент,
из автобиографичната му книга "Моят живот"
(изд. "Сиела", 2004)
Проучвал съм въпроса с управлението на времето в продължение

на повече от тридесет години. Потопявал съм се в трудовете на
Питър Дракър, Алекс Маккензи, Алън Лакейн, Стивън Кови и
много, много други.
из книгата "Изяж жабата"
(изд. "Световна библиотека" 2010)
от Брайън Трейси, американски лектор по мотивация
и мениджмънт, автор на множество книги,
аудио и видео програми
за личностно развитие и управление,
бизнес консултант на повече от
петстотин глобални корпорации
Тази книга идва точно навреме за всички нас. Кодовото слово в

нея е Баланс. Толкова необходим за ежедневното ни планиране,
както и за дългосрочното.
Авторът ни открива най-големия ключ за щастлив живот: ДА
ПЛАНИРАШ ОЗНАЧАВА ДА ПОСЕЕШ БЪДЕЩЕТО ЧРЕЗ НАСТОЯЩЕТО
ПО ТАКЪВ АНЧИН, ЧЕ ДА МОЖЕШ ДА ГО КОНТРОЛИРАШ.
Да започваме сега!
Жана Иванова, изд. "Жануа 98"
Алън Лакейн онагледява идеите си с тази неизменно полезна

книга, давайки множество ценни примери, които на пръв поглед
изглеждат остарели, но всъщност в книгата са важни принципите,
които всеки интелигентен читател може да приложи в живота си,
променяйки и актуализирайки ги към настоящата икономическа,
технологична и прочие ситуация.
Димитър Тонин, изд. "Шамбала"

>> * <<
ЗА АВТОРА
Алан Лакейн е световно известен американски кон-

султант по планиране на времето, създал собствена
система за тайм мениджмънт (управление на време-
то), благодарение на която е помогнал на милиони
хора и множество компании да разпределят по най-
добрия начин този невъзстановяем ресурс и да кон-
тролират възможно най-ефективно живота и бизнеса
си. Създал е няколко обучаващи филма и написал
няколко книги по тайм-мениджмънт, от които най-
известна е настоящата 'How to Get Control of Your
Time and Your Life' (1973), преведена на множество
езици и продадена в над 3 милиона броя досега.
>> * <<
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Защо да се интересуваме от времето си?

Времето е Живот
2. Наградата: контрол над собствения ни живот

Какво имам предвид под контрол?
Не се превръщайте във времеманиак
Вие вземате решенията
3. Нося се по течението: удавям се или вземам решение

Кой има сили да се справи с всичко?
Всеки от околните иска частица от вашето време
Правете това, което вие искате
Вкопчили ли сте се в миналото?
Защо вземането на решения е толкова трудно?
Вземане на решения

4. Контролът започва с планирането
Учете се от професионалисти
Знаете ли как да определяте настоящите си приоритети?
Лесно като А, В и С
5. Какво наистина искате от живота?

Каква е целта на Вашия живот?
Упражнението "Моите житейски цели"
Вторият житейски въпрос
Третият житейски въпрос
Работа с трите въпроса едновременно
Как да разрешаваме конфликти между целите си
Как да определим житейските си приоритети
6. Започнете веднага!
Какви действия да предприемем за осъществяване на нашите
най-важни цели
Елиминиране на задачите с нисък приоритет
Изберете си временен приоритет
7. Как помагат графиците?

"Но кой има време да планира?"
Как да освободим време за А–целите си.
Направете промяна в разпределението на времето си
Разполагате с два вида prime time
Бъдете гъвкави за ефективно планиране
8. Времето, които никога не сте знаели, че притежавате

Свършете повече неща, без да вършите нищо
Специфичният проблем на домакините
Използвайте максимума от "преходното" време
Как да се възползваме от времето за пътуване до работа и
обратно
Истинската цена на обяда
Как да използваме почивката за кафе
Как да оползотворим времето, прекарано в чакане
Как да накарате сънят ви да работи за вас
Как да премахнем ефекта на Закона на Паркинсон
Как да използваме петте свободни минути по-ефективно
9. Как да извлечем максимума от приоритетите си

Нужен ви е само по един списък всеки ден
Кои задачи принадлежат на вашия списък
Не се притеснявайте дали ще успеете да изпълните целия списък
със задачи

Как да вършим повече смислени дейности
10. Задачи, които е по-добре да останат несвършени

Правилото 80/20
Кога да не вършим С–действия
Кога С се превръща в криза
Нуждаете се от С–чекмедже
Всяка домакиня заслужава да има бюро
Следващата спирка: кофата за боклук
Как да се справяме с хартиената кула
Веднъж, но с чувство!
Как да се справяме с информационното претоварване
Да четем книгите като вестници
Подходящо ли е скоростното четене за вас
11. Комфорт. Вашият собствен и този на околните

Как да кажем: "Не"
Компромиси, които вършат работа
Споделяне на време
12. Как да намерите спокойно време за себе си

Когато дразнителят е на четири години
Време за контакти срещу време за мислене
Определете часове, в които сте на разположение
"Тихото" време е нож с две остриета
Как да успеете да намерите "тихо" време и да елиминирате
прекъсванията?
Как да се справим с общителните хора
13. Задайте си въпроса на Лакейн

Задавайте си въпроса на Лакейн през цялото време
Кога перфекционизмът помага и кога пречи
14. Методът на швейцарското сирене

Избрали ли сте вярното А–1 действие?
Протакането е...
Как да преодолеем непреодолимите А–1
Какво можете да свършите за пет минути
Направете последен опит
Ако трябва, откажете си
15. Мигновени задачи за мигновена намеса

Търсете повече информация
Опитайте въвличаща задача
Възползвайте се от настоящото си настроение

Изнесете си мотивираща реч
Поемете ангажимент към някого
16. Прилагайте различни стимули, за да не губите мотивация

Не е необходимо да се отегчавате
Петминутка или пауза
Твърде малко или твърде много информация
Неосъщественият гоблен
17. Понякога забавянето на темпото помага

Директно се залавяйте с неприятните неща
18. Не позволявайте на страха да ви отклони от целта

Как да потушим страха си
Как да удържим страха си
Как да нокаутираме страха си
Затворете страховете си в буркан
19. Истинската цена на закъснението

Задълбочаване на проблемите
Каква е истинската цена на закъснението?
Вземете предвид рисковете
Недостатъците на работата под напрежение
20. Акцентирайте върху преимуществата

Как да се самовъзнаграждаваме
21. Как да се върнем обратно след като сме избягали

Седем често срещани грешки
Признайте си, когато си губите времето
Как да елиминираме каналите си за бягство
Как да протакаме ефективно
22. Как да се справим по-добре следващия път

Опитайте тези упражнения за развитие на волята
Как да се отделим от телевизора
Няколко допълнителни минутки за помощ
23. Дайте най-доброто от себе си и приемете резултата за успех

Стойността на Пробата и Успеха
Приложение: Как самият аз спестявам време

На Жан
>> 1 <<
ЗАЩО ДА СЕ ИНТЕРЕСУВАМЕ
ОТ ВРЕМЕТО СИ
ВРЕМЕТО Е ЖИВОТ. То е необратимо и незаменимо. Да пилееш

времето си е равнозначно на това да прахосваш живота си. Да
управляваш времето си означава да си господар на живота си и да
използваш пълния потенциал, който притежаваш.
Аз съм консултант по планиране на времето. Помагам на
клиентите си да открият и поставят своите житейски цели. За целта
създадох своя собствена система, която в момента помага на милиони
хора да разпределят по най-добрия начин времето си и да
контролират собствения си живот.
Не съм от типа организатори, които се опитват да свършат
всичко за най-кратък срок, с възможно най-малко действия. Подобен
подход означава да сведем процеса до серия механични действия и да
премахнем всякаква мисъл. Да превърнем деня си в сбор от правила,
без капчица творчество и забавление. Ако разпределим времето си до
секундата, ще лишим от смисъл и фантазия живота си.
В моята работа се опитвам да стимулирам мисленето на
клиентите си, вместо да им давам готови решения. Ако изберете да
последвате моите предложения, може би ще започнете да си задавате
въпроси как наистина искате да прекарвате времето си, за да
работите по-малко и да се наслаждавате повече на живота. Затова,
моля ви, не ме бъркайте с експерт по висока продуктивност. Аз съм
експерт в сферата на ефективността, като под ефективност имам
предвид да изберете най-подходящата за вас задача от всички
възможни и да я свършите по най-добрия начин. Да изберете най-
добрия начин, по който да използвате времето си е много по-важно от
това да свършите добре някоя работа само защото в момента някой
трябва да я свърши. Не искам да кажа, че за мен изпълнителността е
отрицателно качество, просто наблягам на факта, че ефективността е
много по-важна.
Някои от техниките, които използвам, може би ще ви изненадат.
Ето един пример. Представете си, че имате десет свободни минути
преди да стане време да отидете на зъболекар. Ако сте като повечето
хора, просто ще пропилеете това време.

Аз мога да ви науча как да инвестирате тези десет минути така,
че да направите първата крачка в някое голямо начинание, което
отлагате от много време – например да поставите началото на план за
бъдещ ремонт на къщата си, който отлагате от години или да
анализирате какви разходи правите за месец за дадени продукти. Тези
десет минути ще ви помогнат да избегнете мотаенето и излишното
притеснение и да намерите време да свършите дълго отлагана работа,
която все някога трябва да бъде свършена.
В тази книга ще прочетете много истории, в които мои клиенти,
членове на семейството ми и аз самият споделяме как на практика
прилагаме откритите от мен техники. И ще се убедите, че
предложената система не е обременяваща, скучна или механична.
Всъщност, тя е доста далеч от подобни епитети! Системата ми е
забавна за прилагане и може да приеме всякакви експерименти а
ползите от нея идват незабавно и се увеличават с времето.
Системата ми за ефективно оползотворяване на времето
проработи успешно за корпоративни клиенти като: A.T. & T., Bank of
America, I.B.M., "Lever Brothers" и "Standard Oil Company of California";
също така даде положителен тласък на работата на многобройни
регионални и федерални агенции, както и на много заети хора: като
звездата Нийл Даймънд, писателката феминистка Глория Стайнъм,
дизейнерът Милтън Гласър, Майк МакКлъски (изпълнителен директор
на "Sierra Club") , Уилям Бол (генерален директор на Театър на
Американската Консерватория), Майк Мърфи (президент на Esalen
Institute, Майкъл Бътлър (продуцент на филма "Коса") и още хиляди
изпълнителни директори, професионалисти, предприемачи, домакини,
студенти и всякакви хора, които се консултираха с мен по време на
моите семинари или чрез лични срещи.
Аз искрено вярвам в ефективността на откритата от мен система,
защото тя ми даде контрол над собствения ми живот. Убеден съм, че
системата може да проработи успешно и във вашия живот и той да
се превърне в това, което вие искате. Не се опитвам на всяка цена да
ви покажа как можете да станете президент на компанията, в която
работите, или как успешно да жонглирате с ролите на майка и жена с
успешна кариера. Моята система действително може да ви помогне да
постигнете подобни цели, но само ако го искате. Моята система може
да ви помогне да бъдете по-ефективен студент, шахматист, майстор на
свещи или много търсен плейбой. Всичко зависи единствено от вас.
И моля ви, не забравяйте най-важното: няма такова нещо като
недостиг на време! Всички хора разполагат с достатъчно време да
свършат всичко, което наистина искат да свършат. Ако, подобно на
много други хора, повтаряте, че сте "твърде заети", които са доста по-
заети от вас, а успяват да свършат много повече неща от вас. Те не
разполагат с повече часове, минути или секунди, а може би имат по-
малко време от вас. Те просто извличат много по-голяма полза от
времето си! Ефективното разпределение на времето е умение, подобно
на шофирането на кола, и подобно на него може да бъде усвоено. в

моята книга съм събрал всички знания, които ще са ви нужни за
усвояването на това магическо умение. Ще ви покажа разумни
практически начини, които ще ви превърнат от роб на часовника в
негов господар и ще ви дадат свободата да разполагате със
собствения си живот.
Каквото и да говорим, в живота ви няма нищо по-ценно от
времето. Всички ние имаме точно 168 часа на седмица – нито повече,
нито по-малко. Не мога да увелича времето, с което разполагате. Но
мога да ви помогна да използвате това време много по-ефективно.
Така че... смело напред!
>> 2 <<
НАГРАДАТА:
КОНТРОЛ НАД СОБСТВЕНИЯ ВИ ЖИВОТ
> Какво имам предвид под контрол?
"Контрол" е ключово понятие в тази книга. Позволете ми да

го илюстрирам с пример, защото не мога да намеря точен синоним на
значението, което лично аз влагам в думата контрол.
Стиснете ръката си в юмрук. Стискайте колкото можете и
почувствайте напрежението, което се създава. Ако задържите ръката
си в състояние на подобно напрежение само за няколко минути,
усилието ще предизвика болка в мускулите на ръката ви. Един свит
юмрук няма да ви върши никаква работа в ежедневието (поне не за
мирни цели).
След това отпуснете дланта си, като свалите всякакво
напрежение от мускулите. В тази позиция също едва ли ще успеете да
извлечете някаква продуктивност от ръката си, нали?
Сега бавно вдигнете ръка пред себе си и я задействайте да
оживее. Постепенно раздвижете пръстите си и почувствайте как
мускулите ви са в състояние на добър тонус и извършват красиви,
контролирани движения. Ето това вече е ръка която е наистина
способна да свърши нещо.
Видът контрол, който препоръчвам, в много отношения, е
подобен на добрия тонус на мускулите. Това е видът контрол над
времето (и живота ви), който не е нито твърде стегнат (насилствен,
ограничаващ, фанатичен), нито твърде хлабав (или апатичен,
безучастен, ленив). Подобен вид контрол ще ви да се справите със

задачите си като същевременно продължавате да бъдете гъвкави и
спонтанни.
Тайната се крие в баланса.
> Не се превръщайте във времеманиак
Целта на тази книга не е да ви превърне насилствено в

поклонник на часовника, нито в постоянно зает и агресивен
изпълнител на задачи. Следва описание на три убийствени типа хора,
на чиято компания не се наслаждавам нито аз, нито който и да е друг
нормален човек.
Преорганизираният: ще го познаете по склонността му
постоянно да прави списъци, да ги обновява и да ги губи. Когато
подобен човек трябва да свърши нещо, обикновено прекарва твърде
много време да обмисля всяка възможност и да планира детайлите, за
да се увери, че това, което се кани да свърши, му е вързано в кърпа.
Той не предприема действие, без първо да е планирал и най-малкия
детайл, затова много често изобщо не достига до фазата на реално
приключване на много от задачите си. За такъв човек е много по-
важно да се чувства добре, да бъде информиран и подготвен за
всякакви ситуации, отколкото реално да свърши нещо. Ако днес не
успее да пристъпи към фазата "изпълнение на плана", какво от това,
утре ще състави по-добър план. Преорганизираният човек е толкова
погълнат от това да бъде добре организиран, че често е сляп за
промените, новите възможности ли нуждите на останалите.
Работотрошачът пък е толкова зает да върши всякакви неща,
че няма време да оцени истинската им стойност. Трудно е да
доближиш подобен човек, дори с идеята да му спестиш време. Никой
не го харесва, защото обича да обяснява на околните какво би
трябвало да свършат. На работотрошача му липсва спонтанност и
гъвкавост. Той е ужасно експедитивен, но също така много често се
озовава да "драпа със зъби и нокти по погрешното дърво". Всяка
негова минута, без значение дали си е у дома или на работа, е
запълнена с дейност и той никога не отделя и една секунда за
почивка.
Времеманиакът пък е непреодолимо обсебен от времето. Той
изнервя себе си и околните с вечното притеснение да не прахоса и
една минута. Винаги бърза, тормози околните и хвърчи в
пространството, гонейки невъзможен за изпълнение график. Фучи и
трещи, ако някое заседание закъснее дори с една минута. Пази
подробен отчет на работата, която е свършил през всеки един ден.
Човекът, който е открил как да спести 11 секунди, докато яде своето
сутрешно мюсли, определено не е приятен нито като колега, нито като
личност за съжителство.

Ако мислите, че да "контролирате времето и живота си" означава
да станете супер организирани, супер заети или тревожно втренчени
във всеки отделен миг, докато то се изплъзва под носа ви, уверявам
ви, случаят не е такъв. Всеки от скицираните по-горе три типа хора е
превърнал потенциално значимата си склонност да цени времето в
порок. Всеки от тях контролира живота си също толкова зле, колкото
тотално неорганизираният човек, който никога не изпълнява
обещанията си, никога не планира каквото и да било и преминава от
една криза в друга.
Крайностите не водят до нищо добро. Прекалено голямата
организация е също толкова неефективна, колкото твърде малката. За
съжаление, няма универсална рецепта. Различните хора се нуждаят от
различна степен на организираност и спонтанност. Освен това, всеки
човек има различни нужди, в зависимост от това в какъв период от
живота си се намира, в кой сезон или житейска ситуация. Някой
човек, добре организиран на работното си място, може да бъде
изключително нехаен към всичко извън професията. Или човекът,
който на тридесет години има ясни цели и знае как иска да инвестира
времето си, на четиридесет може внезапно да открие, че трябва да се
отърве от всякакви подобни планове, за да се развива и твори.
> Вие вземате решенията
Моята система не е създадена, за да бъде следвана буквално и

автоматично. Единствената й цел е да ви помогне да се освободите от
вътрешните и външните ограничения, без да отнема нищо от вашата
свобода и индивидуалност.
Разпределението на времето е нещо строго индивидуално и
единствено на вас принадлежи решението дали и по какъв начин ще
използвате предложенията в тази книга, изключително важно е да
адаптирате моите предложения по начин, който ще ви помогне да
действате най-ефективно. Докато четете книгата, направете си
равносметка на собствените си силни и слаби страни. Преценете какви
проблеми имате с разпределението на времето и набележете какво
бихте искали да подобрите. Не се страхувайте да си водите бележки
върху книгата, докато четете – така ще направите своя.
Подчертавайте ключовите за вас понятия и си водете бележки в
празните полета. Направете си списък с най-полезните за вас
страници то вътрешната страна на предната корица, за да можете да
ги намирате по-лесно.
Изберете една или няколко от моите идеи. Имайте предвид, че
различните техники работят различно при различните хора и понякога
един съвет може да е добър за вас, но да е напълно безполезен за
друг. Подберете онези идеи, които ще Ви донесат най-голяма полза и
ще ви помогнат да водите по-пълноценен живот.

Няма значение дали работите в офис, дали сте домакиня, студент
или безработен; с каквото и да се занимавате ще ви покажа начин да
го правите по-ефективно. Ще ви помогна да разграничите смислените
от безсмислените действия. Вярвайте ми, винаги има начин да
свършите важните неща, дори да ви се струват неприятни, много
трудни или направо невъзможни.
Омръзнало ли ви е никога да не успявате да свършите нищо,
защото все не успявате да се захванете с някакво начинание? Ще ви
покажа начини как да спрете да се чудите и размотавате веднъж
завинаги.
Желаете ли да повишите своята концентрация и да спрете да
обръщате внимание на факторите, които ви разсейват? Искате ли да
развиете най-важното качество, което ви е необходимо, независимо с
какво се занимавате, а именно постоянството? Да започнете да
работите по-лесно с хора? Аз ще ви покажа не само как да ръководите
по-ефективно, но и как подчинените ви да се чувстват щастливи по
време на работния процес.
Тази книга предлага изпитани техники за справяне със задачи
под голямо напрежение и ще ви разкрие всички тайни на това как да
работим прецизно, творчески и в срок.
Системата, която описвам, може да ви помогне да печелите
повече, ако се стремите към това. Ако използвате по-добре времето
си, шефът ви ще ви цени повече, а ако притежавате собствен бизнес,
ще имате повече време да го развивате.
И най-важното, настоящата книга ще ви покаже как да работите
по-умно, а не повече, за да ви остане повече време за себе си,
семейството и приятелите. Или повече време да осъществите мечтата,
която дълго сте отлагали, защото "все не ви достига време". Вече няма
да се чувствате зависими от милостта на фактори, които не зависят от
вас, като ситуацията или околната среда. Ще можете,
импровизирайки, да подчинявате подобни фактори и да ги карате те
да служат на вашите цели и вашата визия за света.
И макар да звучи противоречиво, аз вярвам (и се надявам, че
след като прочетете книгата, ще се съгласите с мен), че най-голямата
награда за способността сам да контролирате времето си е
свободата, която произтича от това умение.

>> 3 <<
НОСЯ СЕ ПО ТЕЧЕНИЕТО:
ДАВЯ СЕ ИЛИ ВЗЕМАМ РЕШЕНИЕ
Една сутрин, докато чете сутрешния си вестник, госпожа Кей

помирисва дим и вижда как кухненските пердета над печката горят.
Как най-добре би могла да оползотвори времето си в този момент: да
намаже филийката си с масло и да довърши четенето на новините (1)
или бързо да започне да гаси разрастващия се пожар (2)? Без
значение дали госпожа кей ще се втурне към завесите с кофа вода, ще
се обади на пожарната или ще активира пожарната аларма, всеки ще
се съгласи, че в този момент няма да е най-разумно да оползотвори
времето си като си намаже филийка с масло.
Разбира се, повечето избори, които правим, не са толкова
абсурдно лесни. След четиринадесет години работа в автомобилната
индустрия господин Уилямс обмисля да смени професията си.
Кариерата му в сферата на автомобилната индустрия напредва, но не
толкова успешно, колкото се е надявал. Той работи като началник на
производствен отдел в Келъмъзуу, Мичиган, и постът, който заема не
му е особено интересен. Уилямс е отегчен от Келъмъзуу и решава, че
животът и работата в Чикаго ще са по-вълнуващи.
Г-н Уилямс се изкушава да направи промяна. Но се пита каква да
бъде тя. Дали да използва опита си като началник на отдел, за да
смени бранша? Дали да си търси работа в Чикаго или в друг голям
град? Дали първо да се премести и после да си потърси нова работа?
И как точно да търси нова работа? Може би е по-добре напълно да
смени посоката на дейността си и да се преквалифицира в брокер. С
толкова много възможности крайното решение съвсем не е лесно и
ясно.
Също като госпожа Кей и господин Уилямс всички ние ежедневно
трябва да вземаме безброй различни решения, някои лесни, други не;
някои жизненоважни, а други – дребни и битови.
> Кой има сили да се справи с всичко?
Какво искате – да бъдете лекар, адвокат, индиански вожда,

музикант, архитект, занаятчия, бейзболен играч? Искате да пътувате в
Европа, Южна Америка, Нигерия, Тимбукту? Всичко това не е въпрос
само талант и пари. Дори Айнщайн или Онасис няма да успеят да
направят всичко, което може да бъде направено и да видят всичко,
което може да бъде видяно. Решения, безброй решения, навсякъде
около нас крещят за нашето внимание.

Да вземем например днешния ден. Ще ходите ли на работа или
ще гледате някое представление, ще четете книга, ще ходите на гости,
ще спите до обяд, ще играете карти? Времето ви е ограничено, но не и
въображението ви. Повечето хора са способни само за няколко минути
да измислят достатъчно неща за правене, така че да запълнят времето
си за следващите няколко седмици, дори месеци.
Ама всички онези неща, които трябва да свършите: да напишете
доклада, който шефът ви очаква, да отговорите на получените писма,
да резервирате билети за театър, да планирате почивката си, да
интервюирате хора, които кандидатстват за ваши асистенти, да се
тревожите за оценките на сина си, да си купите нов костюм, да
отидете на зъболекар, да окосите градината? Как изобщо е възможно
днес да свършите всичко това?
Ами утре? За утре има куп нови неща за вършене. Животът е
непрестанен поток от възможни дейности, които очакват от вас
семейството ви, учителите, шефът, подчинените ви, както и нуждите,
свързани с вашето битуване. Постоянно към списъка от задачи се
прибавят нови и нови. Има толкова много неща за вършене и толкова
малко време!
Всъщност до известна степен животът с многото възможни опции
е изобретение на съвременния човек. В не толкова далечното минало
възможните житейски избори не са били особено много, животът не е
бил толкова сложен, хоризонтите не са се простирали до безкрая, а на
хората им се е налагало да мислят по-малко за това как да прекарват
времето си. За всички хора, с изключение на шепа привилегировани,
нуждата е диктувала почти всичките им действия. Много аспекти от
живота на хората били определяни от строги и ясни правила,
обусловени от традициите, религията, социалната принадлежност и
средата, в която живеели.
Днес, когато светът доста се е променил в социално,
икономическо и културно отношение, всичко хора, разполагат поне с
някакво свободно време и възможностите да вземат решения, както и
напрежението, произтичащо от това, са се увеличили значително.
Вземането на решения в съвремието често е сложен и труден процес,
особено за жените, тъй като възможностите им са се увеличили
неимоверно през последното столетие.
> Всеки от околните иска частица от вашето

време
Може би вие едновременно сте работещ човек, съпруг(а),

дъщеря, играч на бридж и човек, който ходи редовно на църква. Член
на "Lion's Club" и политически активен гражданин. Налага ви се да
жонглирате с безброй задължения, който всяка една от тези роли ви
налага. И това не е всичко. Дузина гневни клиенти настояват

едновременно за светкавична доставка на една и съща изчерпана
стока. Всички членове на вашето семейство се борят за вниманието ви
от мига, в който прекрачите прага на дома си. Три телевизионни
канала настояват да ги гледате. И всичко това в едно и също време!
Огромните изисквания към вас са в конфликт помежду си и ще
отнемат цялото ви време, ако се опитвате да удовлетворите всички
желания.
Разбира се, някои молби трябват да бъдат изпълнявани
великодушно и безропотно. Когато нещо е важно за някого от
любимите ви хора (например пиеската, в която участва дъщеря ви),
дори да не е важно за вас, напомнете си, че в този свят всички
зависим един от други, а това в някакъв аспект означава да споделяте
времето си с околните.
Все пак, когато се "наехте" да работите на това място или да се
ожените за този човек, сте знаел, че ще ви се налага да давате
някаква част от свободата си в замяна на нещо, което считате за
важно – любов, сигурност, приятелство, пари или вечеря. Преживейте
го. Понякога се налага да правите това, което другите искат. Но
съвсем не винаги!
> Правете това, което вие искате
Госпожа Рийдс е категорична, че е направила най-добрия план

за бъдещето на сина си. Според нея, след като Джак завърши
гимназия, трябва да отиде да учи в колежа, който са завършили
родителите му. Джак обаче има други идеи за бъдещето си. На него му
е писнало от училище, не е убеден, че има полза от висшето
образование и чувства, че за него ще бъде най-добре да попътува
година-две и да опознае света.
Кой е най-добрият за Джак начин за оползотворяване на
времето? Този въпрос няма еднозначен отговор, независимо че
младият човек и майка му имат твърдо мнение по въпроса.
Важно е да определим: кой в тази ситуация трябва да вземе
решение? Със сигурност това е Джак. Колкото и искрено госпожа
Рийдс да вярва, че има право да решава бъдещето на сина си, дори
Джак да реши да отиде в колеж (само за да угоди на майка си), той е
човекът, който е взел това решение.
Понякога ни се струва, че ситуациите, в които сякаш някой друг
решава вместо нас, не са рядкост. Всички хора, с които общуваме –
родители, деца, съпрузи, началници, приятели – имат мнение за
начина, по който трябва да прекарваме времето си, като често тяхната
представа е по-детайлна от нашата собствена.
Въпреки това обаче, колкото и другите да ни съветват как да
прекарваме времето си, само и единствено ние вземаме крайното
решение. Или приемаме, или отказваме направеното предложение.

Разбира се, някои решения водят до болезнени последствия.
Например, шефът ви иска да работите по даден проект, но вие имате
собствена идея как да прекарате този ден. Ако проявявате упорство и
безхаберие към задачите, които ви поставят, може би бързо ще се
окажете без работа. В много други ситуации обаче елементът на
свободния избор играе важна роля.
На практика животът е така устроен, че понякога сякаш имаме
съвсем малко поле на свободен избор. Глупаво би било да отричаме,
че фактори като възраст, образование, житейски опит, икономическо
положение, пол и расова принадлежност поставят някакви прегради
пред всеки един от нас. Реален факт е, че в живота на всеки човек
има фактори, които той не може да промени и контролира, затова
колкото по-бързо открие и осъзнае кои са те и ги приеме като
даденост, толкова повече болки, разочарования и време ще си спести.
За съжаление играта: "Само да бях... по-млад / по-богат / по-
образован / по-умен / по-успешен / по-слаб" си е чисто прахосване на
време. Но ако реално направите нещо, за да промените дадена
ситуация, доколкото ви е възможно, това ще са отлично
оползотворени мигове.
Разбира се, съществуват и ограничения. Няма човек, който да
може да взема свободни и независими решения, воден единствено от
собственото си желание в 100% от ситуациите, които му налага
животът. Но всеки от нас е свободен да решава как да постъпи – и то
по-често, отколкото му се струва. В много случаи ние се
заблуждаваме, че външни фактори контролират живота ни. По-скоро
самите ние не вършим необходимото, за да контролираме онези
аспекти от нашия живот, над които имаме власт.
> Вкопчили ли сте се в миналото?
Ще споделя с вас историята на един мой клиент, топ продавач.

Той толкова успешно продаваше продуктите на компанията, за която
работеше, че го повишиха в ръководител по продажбите. На новата си
позиция обаче се справяше много по-зле и затова, безкрайно отчаян,
дойде при мен за съвет. След като поговорихме, видях ясно неговия
проблем. След повишението си той изживяваше вътрешен конфликт,
породен от стария му навик сам да продава и необходимостта, която
новият му пост налагаше – да обучава и мотивира продавачите да
работят добре. Оказа се, че той твърде често си отговаря на въпроса:
"Как най-добре да оползотворя времето си?", но от позицията на
продавач, а не като ръководител на продажбите.
Моят клиент успя постепенно да промени навиците си и да
посвети по-голямата част от времето си на своите нови задължения. За
целта той си водеше дневник, в който вписваше колко часа прекарва,
работейки като продавач и колко като началник.

Всяка голяма промяна в живота ни, свързана със смяна на
"ролята", която играем – постъпване в колеж, женитба, раждане на
дете, смяна на работата или местожителството, пенсиониране –
изисква период на адаптация. В такива ситуации се уверете, че
разпределяте времето си по правилен начин, съобразно новата
ситуация, в която се намирате, а не по стария начин, с който сте
свикнали.
> Защо вземането на решения е толкова

трудно?
На момента всеки се сблъсква със собственото си желание да

направи в един и същ момент различни и противоречиви неща.
Рационални, емоционални и физически нужди – всички те трябва да
бъдат задоволени, но не винаги могат да бъдат удовлетворени
едновременно. Във всяка ситуация едно от желанията има превес.
Работа или голф? Да почета книга или да поиграя с детето? Да пия
втора чаша кафе или да се върна в офиса? Как да решим кое за
момента е най-важното?
Господин Смит е наясно, че употребата на диктофон би му
спестила много време, но мрази да говори на неодушевен предмет.
Дали да послуша разума си и да използва диктофон, или да се
поддаде на емоцията и да диктува на секретарката си? Господин
Смит открива най-доброто решение. Той поставя снимка на
секретарката си на бюрото, докато диктува. Снимката му дава
чувството, че говори на истински човек, който записва думите му.
Всичко е перфектно, докато един ден жена му не идва в офиса да го
вземе на вечеря и не намира снимката на секретарката на бюрото.
Налага се господин Смит да дава обяснения и да плати висока цена за
лукса да изпитва комфорт на работното си място! Може би по-добра
идея би била да сложи до диктофона снимка на семейството си, за да
му напомня къде отиват парите, които изкарва.
Друг, често срещан конфликт, е този между краткосрочни и
дългосрочни цели. Да приготвите вечерята и да започнете подготовка
за партито, което организирате през уикенда? Да полеете моравата
или да почетете книга за градинарство?
Господин Мартин има огромно количество недовършена работа в
офиса. За да я свърши, ще се нуждае от около мсец, но неговият
началник му два срок от една седмица за приключване на натрупаните
задачи. Господин Мартин измисля система, която ще съкрати
наполовина времето, необходимо за изпълняването на задачите му, но
ще минат поне два месеца, докато успее да внедри новата система.
Какво решение да вземе? Може да каже на клиентите, че
поръчките им ще бъдат готови след два месеца. Това време ще му

даде възможност да внедри новата си система, но в офиса ще настъпи
хаос.
Или да продължи да се старае да свърши работата възможно
най-бързо, като поне някои от клиентите му останат доволни от
спазения срок. Вярно е, че това ще му отнеме много повече време, но
нещата винаги са се случвали по този начин, има установено статукво.
А и ако избере този вариант, ще показва ежедневен напредък с
количеството отметната работа, нещо, което не би могъл да покаже,
ако за два месеца изцяло се посвети на новата система.
Дали Мартин да акцентира върху краткосрочните резултати и да
поддържа ежедневна производителност, или да се съсредоточи върху
дългосрочните цели, които ще имат трайна полза за компанията?
Каквото и да избере, някой ще бъде ощетен от неговия избор. Ако
поеме по прекия път, ще изгуби дълготрайните ползи. Ако избере
обиколния път, ще има проблеми с изпълнение на ежедневните си
задължения. В подобна ситуация той може да изложи проблема си
пред началника, да вземе решение да се гмурне в една от двете
крайности или да съчетае двата пътя чрез известни компромиси –
едновременно с извършването на текущите си задачи да се опитва да
развие новата технология. Което и да избере, Мартин трябва за себе
си да разреши конфликта между дългосрочните и краткотрайните
цели, ако иска да запази работата и здравето си.
> Вземане на решения
Как прекарвате своето време е резултат от хиляди големи и

малки избори, които правите всяка година, месец, седмица, ден и
минута. Давате ли си ясна сметка защо вземате определени решения?
Ето някои възможности:
1. По навик
Години наред се виждате със семейство Джонсън веднъж
седмично. Определено вече не ви е интересно да се виждате с тях и
трябва да признаете, че напоследък никак не се забавлявате заедно.
Въпреки това навикът е толкова силен, че продължавате да
поддържате традицията.
2. Заради другите
Съпругът ви от месеци ви моли да поканите на вечеря хора,
контактите с които, според него, ще бъдат полезни за бизнеса му.
Въпреки че не ги харесвате, в крайна сметка се съгласявате да
организирате вечеря.

3. Липса на кураж
Мечтаете си да излезете заедно с половината си и друга двойка,
която сте срещнали наскоро, но така и не събирате кураж да ги
поканите, защото сте притеснени да не помислят за натрапници.
4. В бързината
Изведнъж решавате, че искате да отидете на театър тази вечер и
звъните на семейство Андерсън, но те са ангажирани. Предлагат ви да
излезете с друга двойка, която не харесвате особено, но в бързината
приемате.
5. По подразбиране
Винаги чакате някой друг да ви покани да излезете и така
прекарвате по-голямата част от времето си или у дома, или с хора,
които не са ви приятни.
6. Съзнателно решение
Сядате спокойно със съпруга(та) си и съставяте план да
поканите всички нови познати, с които ви е приятно да общувате, и
всички стари приятели, с които не сте се срещали от години.
Решенията, взети съобразно конкретната ситуация, са напълно в

реда на нещата. Няма нищо "лошо" и в решенията, взети по
подразбиране, по навик, заради някой друг или поради липса на
смелост. Но ако не сте доволни от резултатите от решенията си, ще се
наложи да правите по-съзнателни избори. Колкото и да ни изкушава
да се носим по течението, не бива да забравяме, че в трудни ситуации
можем да се удавим, вместо да плуваме на брега. Затова трябва да се
запитваме честно как наистина искаме да постъпим? Съществуват две
алтернативи. Бихме могли само да мечтаем да направим това, което
искаме и да продължим да се носим по течението, докато се удавим,
или да вземем конкретно решение и наистина да постъпим, както
желаем.

>> 4 <<
КОНТРОЛЪТ
ЗАПОЧВА С ПЛАНИРАНЕТО
"Чувствам, че губя огромна част от времето си във вършене на

неща, които не са истински важни за мен, а междувременно животът
изтича през пръстите ми."
"Имам толкова много неща за вършене, че времето няма да ми
стигне за всичко."
"Чувствам се раздразнен, затрупан от работа, изтощен и
напрегнат. Сякаш от цяла вечност живея на границите на собствените
си възможности и никога не мога да се отпусна напълно."
Това са все неща, които чувам често от хората, които идват да се

консултират с мен относно проблемите си с разпределението на
времето. Зад всяко едно от тези изявления стои желанието нещата да
изглеждат по различен начин. всеки от тях си мисли: "Само ако можех
по някакъв начин да променя нещата" или "Само ако можех да бъда
повече като еди-кого си, който има време за всичко и едновременно с
това успява да бъде спокоен и щастлив", или "Само ако можех да
върша това, което наистина искам", или "Само ако можех да
контролирам ситуацията".
Контролът започва с планирането.
Да планираш означава да изградиш бъдещето чрез настоящето,
но по такъв начин, че да можеш да го контролираш.
Всеки си прави планове: какъв филм да гледаме утре, кои
приятели ще посетим следващия уикенд, къде ще отидем на почивка
следващата седмица, планове малки и големи, реалистични и отвъд
границата на здравия разум, забавни и сериозни. Целият живот е
изтъкан от планове.
Повечето хора правят планове твърде хаотично и обикновено
планират само тогава, когато се чувстват принудени. Например:
чувствате се безпомощни пред огромен обем работа, която трябва да
свършите за един ден и това ви принуждава са планирате времето си.
Или наближава краят на годината и ви е останала неизползвана
отпуска, която искате да прекарате по подобаващ начин. Подобен тип
инцидентно и само по конкретни поводи планиране наистина е
полезно оръжие в борбата с времето, но и то, като всяко нещо, си има
граници. Ако планирате само по този начин, вие сте изложени на риск
да не планирате точно това, от което най-много се нуждаете.

До момента не съм срещал случай, в който методът на
планиране, който ви предлагам, да е навредил. Но познавам много
хора, които са страдали от неуспешно и неадекватно планиране.
> Учете се от професионалистите
Нека разграничим понятието фотограф любител от понятието

професионален фотограф. Човекът, който от време на време използва
фотоапарата си, за да заснеме рожден ден, пейзаж или семейно
събиране, ще изщрака няколко кадъра от вълнуващи момент, с
нетърпение ще разгледа снимките и в крайна сметка – най-вероятно –
ще бъде разочарован от резултата. От около дузина снимки някои ще
са размазани, някоя ще изобразява само част от главата на един от
гостите, друга ще е запечатала момента начумерена физиономия,
вместо сияйна усмивка. Авторът на снимките с право ще заключи, че
не е добър фотограф.
Професионалният фотограф процедира по коренно различен
начин. Той използва няколко филмови ленти. По-късно проучва
лентите, за да реши кои да прояви. И забележете, в този процес той
открива много повече негодни кадри от аматьора. Но тъй като е
направил десетки различни снимки, той ще открие някои, от които ще
бъде доволен.
След това отива в тъмната стаичка и набелязва какво може да
подобри във всеки един кадър. Експериментира с рязането на
снимката, експозицията и т.н. и крайният резултат са дузина проявени
снимки, от които фотографът ще остане доволен. От тях той ще избере
най-добрите, ще ги представи на публиката и може дори да спечели
награди с един от заснетите фотоси.
По такъв начин съществува разлика и между хората, които
правят инцидентни планове, и онези, които се отнасят сериозно и
отговорно към планирането. Случайните "творци" на планове имат
размита представа каква точно цел преследват и затова много често
изобщо не я постигат. Това ги депресира и поражда у тях
неудовлетворение, защото положените усилия са големи, а
резултатите – незначителни и не оправдават вложеното време. След
края на цялата одисея хората се предават и се отказват от идеята да
правят планове.
От друга страна, човекът, чиито планове са сериозни, обмисля
целта си и я разглежда от много различни гледни точки. В процеса на
работа целта се избистря, добива ясни очертания и фокус, и
първоначалните противоречия и неясноти изчезват. Процесът се
оптимизира и човек вече не стреля напосоки в тъмното, а се движи
право към целта. Планът се обогатява с нови подробности и детайли и
се изпълва със съдържание.

Сериозният човек редовно следи как се движи собственият му
план, стои нащрек за евентуални проблеми, грешни предположения,
забавяния и трудности и в движение внася промени, когато е
необходимо. Също като нашия професионален фотограф той
обработва своя план отново и отново и става все по-добър в
изпълнението му.
Познавам един банкер, който сега прекарва много повече със
семейството си на яхтата, отколкото в офиса, защото се научи да
контролира работния си процес. Той планира стриктно времето си,
затова му е по-лесно да се впуска в нови проекти и да адаптира
ежедневните си задачи към дългосрочните цели, които си е поставил.
Той умее да планира, не защото се е родил с това умение, а защото
инвестира много време и усилия в усъвършенстване на житейския си
план.
> Знаете ли как да определяте настоящите си

приоритети?
Планирането и вземането на решения често е трудна работа.

Тези процеси включват внимателно обмисляне и поемане на
отговорност. Изискват също и яснота относно критериите, според
които определяте своите приоритети. Съпругата на много успешен
филмов продуцент ми призна, че има чувството, че си губи времето.
Оказа се, че когато определя своите приоритети, тя използва за
критерий нуждите на семейството си, докато в същия момент жадува
да отдели време за собствените си занимания. Тя осъзна, че ако
започне да отделя повече време за себе си, ще се справя по-спокойно
с потребностите на своето семейство.
Ако човек не успее да подреди приоритетите си, сам ще
предизвика дълбок вътрешен конфликт. Тази ситуация трябва да бъде
осъзната, за да можем да решим проблема, както го е сторила
съпругата на кинопродуцента. Ще илюстрирам казаното с още един
пример. Да си представим учителка, която през деня преподава в
училище, а вечер посещава курсове за повишаване на
квалификацията. Учениците й са важни за нея, но освен това тя иска
да се развива и да напредва в професията. Дилемата, пред която е
изправена, когато се прибере след лекциите, е дали да провери
съчиненията на третокласниците или да напише есето по сравнителна
литература, необходимо за университета? Ако за нея приоритет са
учениците – проверява съчиненията, но ако приоритет е собственото й
развитие, тогава по-добре ще оползотвори времето като работи върху
есето. Изборът й зависи от нея, но каквото и да реши, правилното
планиране ще й помогне да избегне конфликта между нуждите на
учениците й и нейните собствени.
Установих, че много хора се затрудняват да планират, защото
под "планиране" разбират само и единствено "мислене", а мисленето

при мнозинството се изразява в гледане към празното пространство и
сънуване с отворени очи. Тези хора трябва да превърнат планирането
в по-конкретно занимание. От моя опит с хиляди клиенти съм
заключил, че е много по-точно да възприемаме планирането като
писане, вместо като мислене.
Следващите глави съдържат голям брой упражнения и ще ви
моля да записвате отговорите на някои въпроси. Записването на
отговорите ще ограничи склонността ви да фантазирате и ще ви
помогне да вземате по-добри решения. Наричам времето за планиране
"Време за Решения", защото планирането е чисто и просто вземане на
решения относно какво и кога и, ако е необходимо, как.
При всяко планиране, без значение дали е дългосрочно или
краткосрочно, първо се прави списък (1) и след това се определят
приоритети (2). Не всички позиции от списъка имат еднаква стойност.
След като сте готови със списъка, определете си приоритетите на
базата на това какво е важно за вас сега, в този момент. Според мен
нито един списък не е завършен, ако в него не са уточнени
приоритетите. Винаги, когато съставяте списък, завършвайте с
определянето на вашите приоритети.
> Лесно като А, В и С
Използвайте системата АВС, за да уточните вашите приоритети.

Отбележете с буква А тези цели, които са най-важни за вас, с буква В
тези, които остават на втори план, и с буква С обектите с най-ниска
стойност. Докато го правите трябва да сте наясно, че до някаква
степен налучквате. Ще ви е необходимо време, за да разберете дали
сте подредили правилно приоритетите си. Сравнете ги, разгледайте ги
от различни страни, не бързайте. Тези със стойност А трябва да са от
най-голяма важност за вас. На тях трябва да отделите по-голямата
част от времето си. Преценете какво е спешно да се свърши днес, като
разделите задачите си по-детайлно; определете А-1, А-2, А-3, А-4 и
т.н. в зависимост от вашата гледна точка (не забравяйте, че именно
вие вземате решенията). Не попадайте в клопката на собствената си
неяснота. Например, дадена задача е важна за вас, защото очаквате
изпълнението й да ви донесе някакъв бонус, но в процеса на нейната
реализация започвате да изпитвате силен дискомфорт и дори мисълта
за бонуса не може да ви вдъхнови да продължите. Логично е да си
зададете въпроса: дали тази задача наистина е приоритет А? Дори се
съмнявате в собствената си преценка и мислите дали нечие чуждо
мнение няма да се окаже по-вярно от вашето? Според мен вие сте най-
добрият съдия на собствените си приоритети и ако не сте
удовлетворени от резултата, ще се наложи да усъвършенствате
умението си да се съсредоточавате над истински важните за вас неща.
Приоритетите със стойности А, В или С също са относителни
понятия. Първите означават, че в момента им отдавате най-голямо

значение, в сравнение с останалите, подобно на картина, в която
фигурите, нарисувани на преден план, изпъкват и привличат
вниманието на наблюдателя. Вашите обекти А трябва да са тези, които
привличат вниманието във вашия списък.
Не забравяйте нещо много важно: АВС-тата ви могат да се
променят с течение на времето. Днешното А може да бъде утрешно С,
а днешното С утрешно А. трябва постоянно да определяте своите
приоритети, за да можете да извлечете максимална полза от времето
си във всеки момент.
АВС-тата могат да се променят в зависимост от това колко време
сте решили да инвестирате в конкретен проект. Ако вашият шеф иска
да напишете доклад по дадена тема, може да го удовлетворите, ако
работите два часа върху доклада, който сте определили като степен
на важност С. Но можете да го впечатлите, ако се задълбочите в
проблема и отделите четири часа (в такъв случай за вас докладът е
бил с приоритет В) или да получите една голяма "червена точка в
тефтерчето за повишения" ако сте третирали в дълбочина проблема,
който той е поискал да разгледате в доклада, и сте му отделили десет
часа работа (сложили сте му приоритет А).
Ако прекарате няколко минути да се тревожите заради лошите
оценки на Боби, може и да ви дойдат няколко полезни идеи как да се
справите с положението, но би било загуба на време да мислите по
този въпрос твърде дълго, без да сте го обсъдили с Боби или с неговия
учител по математика.
Да прекарвате по един час на ден в игра с малкия си син може
най-спокойно да бъде приоритет А. Да отделите шест часа за същото,
би означавало да пренебрегнете грижата за съпругата и къщата си.
Играта, в най-добрия случай, може да е В; а да прекарвате в игра
цялото си време, така че нито вие, нито синът ви да можете да
свършите нещо друго, това определено ще е С.
Очевидно няма смисъл да посвещавате големи усилия на задачи
с нисък приоритет. От друга страна, проект с голяма стойност
заслужава огромна отдаденост и трудолюбие. Единствено доброто
планиране ще ви помогне да извлечете максимални ползи от
инвестираното време и усилия.

>> 5 <<
КАКВО НАИСТИНА
ИСКАТЕ ОТ ЖИВОТА?
Кои са житейските ви цели.

Как искате да прекарате следващите три години?
Как бихте изживели живота си, ако знаехте, че точно след
шест месеца светкавица ще ви убие на място?
> Каква е целта на вашия живот?
Замисляли ли сте се, че цял живот трупате богатства –

богатството на опита си, богатството на изживяното време. Основният
капитал, с който всеки от нас разполага, е неговото време – всички
минути, часове, дни и години, през които живее. Доброто планиране
на времето е възможно само и единствено в рамките на нашия живот.
Затова ви приканвам да започнете с определянето на житейските си
цели.
Скоро ще обърнем внимание и на ежедневните ви проблеми и
грижи. Но точно сега един списък на житейски цели ще ви помогне да
откриете какво действително искате да правите, ще ви мотивира да
го направите и ще придаде нов смисъл на начина, по който
прекарвате дните си. Списъкът ще даде посока на живота и мечтите
ви. Ще донесе приятното усещане, че управлявате съдбата си. И ще ви
даде ориентир, спрямо който да преценявате всяка нова възможност,
която ви предлага животът. Ако знаете целта си, ще можете по-добре
да разпределяте задачите си и да избегнете ненужните вътрешни
конфликти и усещането, че времето изтича през пръстите ви.
Списъкът с житейски цели не е някакво магическо упражнение,
нито е свещена мъдрост, дарена ни от извънземна цивилизация, която
има намерение да ни дари с нови, неподозирани сетива. За да
напишете своя личен списък, от вас не се изисква нещо необикновено.
въпреки това много хора се чувстват неспокойни, докато го правят.
Имат усещането, че се захващат с нещо, по-голямо то самите тях и
това ги притеснява. Други пък се тревожат, че написаното черно на
бяло ще ограничи възможностите им за творчество и експерименти, ще
блокира тяхната спонтанност и ще ги лиши от забавната страна на
живота. Уверявам ви, че подобно твърдение е много далече от
истината. По време на моите семинари над петнайсет хиляди души са
формулирали своите житейски цели и след това всеки от тях е имал
по-ясна картина как иска да изживее живота си. Преди семинарите

много малко хора бяха опитвали да формулират точно и ясно
житейските си цели.
Нека ви задам един въпрос:
Каква е целта на Вашия живот?
По един или друг начин, без значение дали сте го правили
съзнателно или не, вие мислите за житейското си предназначение
почти от момента, в който сте се родили. Но повярвайте ми, да мислиш
за целите си между другото е много по-различно от това да ги
напишеш на хартия. Незаписаните цели често остават като неясни и
утопични мечти от типа: "да пътувам по света" или "да стана
милионер". Записването на целите ще ги направи по-конкретни и ще
ви помогне да откриете себе си, да разберете какво се крие под
повърхността на всички стари клишета, на които робувате от години.
Писаното слово променя гледната точка. Ако мечтата ви е да
имате семейство, когато я видите написана на хартия, ще ви прозвучи
по съвсем нов начин. След като мечтите ви добият конкретни
измерения и идентичност, ще можете да ги анализирате по-добре.
Премислете, вижте детайлите и не се страхувайте да променяте,
подобрявате и осъвременявате целите си.
С времето най-вероятно ще откриете цели, които са важни за
вас, нищо, че никога не сте ги обличали с думи и не сте ги приемали
като сериозни до този момент. И всичко това, благодарение на
написаното, защото писането изисква да бъдем конкретни, кара ни да
изберем само няколко от всичките думи, които минават през главата
ни. Ще откриете с удивление, че изборът какво да напишете в списъка
с целите неочаквано ще ви покаже, че най-важно за вас е нещо, за
което дори не сте се замисляли.
Ако никога досега не сте опитвали да запишете житейските си
цели, следващото упражнение ще ви помогне да започнете. Ако вече
разполагате с подобен списък, упражнението ще ви даде нова посока
и нови идеи.
> Упражнението "Моите житейски цели"
Имате нужда от хартия, молив или химикалка, часовник със

стрелка за секундите и около петнайсет минути свободно време. Най-
отгоре на листа напишете: Какви са моите житейски цели? (Не
забравяйте, че е нормално отговорите на този въпрос да бъдат
различни при хора на пет, двайсет и пет и шейсет и пет години.
Затова набележете житейските си цели към настоящия момент, от
гледна точка на днешния ден.)
Сега, за не повече от две минути отговорете на въпроса, като
напишете всичките отговори на листа. Заради краткия срок ще ви се
наложи да посочвате доста общи и абстрактни понятия, но не се

извинявайте с липсата на време, за да отбягвате отговорите. То е
достатъчно, за да напишете какво желаете в личен план, за какво
семейство мечтаете, какви са професионалните ви търсения, към
какви финанси се стремите и накъде искате да продължите в духовен
план. Опитайте се да направите списъка възможно най-конкретен и
пълноценен. За тези две минути запишете на листа колкото се може
повече думи. Просто изреждайте на хартията всичко, което ви идва на
ум, без да се замисляте за конкретните си желания.
Не се страхувайте да включите и трудно достижими цели като
например изкачването на Матерхорн, намиране на страстен любовни,
да изядете цял чийзкейк наведнъж, да си вземете една година отпуска
и да обиколите света, да си купите къща в Италия, когато се
пенсионирате, да имате собствена яхта, да осиновите тризнаци, да
свалите осемнайсет килограма само като тичате по един час сутрин и
т.н. Дайте крила на фантазията си. Не я ограничавайте с нищо.
След като двете минути изтекат, дайте си още две минути и
напишете всички промени, на които сте готови, за да постигнете
целите си, които сте поставили пред себе си на този етап.
Можете да добавите една или две житейски цели, кат се вгледате
в навиците си и начина си на живот. Например, ако всяка сутрин
усърдно четете книга, докато пътувате за работа, може да имате
неизречен и неосъзнат стремеж да продължите образованието си.
Редовното четене на вестник често е знак, че скате да опознаете по-
добре света и да се забавлявате повече. По-късно ще имат време да
прецените дали тези цели са истински важни за вас или не.
> Вторият житейски въпрос
Ако бързате и без да се задълбочите започнете да изброявате

житейските си цели, най-вероятно ще включите и много общи понятия
като "щастие", "успех", "любов", "да направя нещо добро за околните"
и др. За вас ще бъде много по-лесно да определите целите си по-
конкретно, ако си зададете следния въпрос: Как искам да прекарам
следващите три години от живота си? (Ако сте над трийсет,
задайте си въпроса "следващите пет години"). Отново бързо изредете
отговорите си в рамките на две минути, после отделете още две, за да
включите неща, които може би сте пропуснали.
> Третият житейски въпрос
Сега погледнете нещата от съвсем различна гледна точка и си

задайте въпроса: Как бих изживял живота си, ако знаех, че
точно след шест месеца ще ме убие светкавица? (Това означава,
че ви остават само шест месеца живот, през които да направите

всичко, което е важно за вас. Преди да започнете да изброявате,
приемете, че всичко, свързано с напускането на тази земя е вече
уредено. Написали сте завещанието си, купили сте си парцел в
гробищата и всичко останало. Нека отговорите ви на този въпрос
засягат как бихте изживели тези шест месеца.)
Идеята на този въпрос е да откриете дали има цели, които са
важни за вас, но които все отлагате да започнете да осъществявате.
Цели, които заслужават да им отделите повече внимание през
следващите шест месеца. В тези хипотетични последни шест месеца
можете да продължите да живеете както обикновено. Ако разполагате
със средства, може да напуснете работа и да изживеете това време
максимално ползотворно. Какво бихте направили Вие? Имате две
минути, за да отговорите на въпроса, плюс още две за редакция. Моят
съвет е да не се изгубвате в мисли при отговора на този въпрос,
просто оставете ръката ви да пише.
Ако до този момент само сте чели обясненията за упражнението
и не сте отговорили на трите житейски въпроса, горещо ви съветвам а
го направите. Това упражнение е много важно и със сигурност ще ви
донесе полза.
> Работа с трита въпроса едновременно
Използвайте следващите две (или повече) минути за прочит и

редакция на всички ваши цели, които сте определили, като отговори
на трите въпроса.
Когато четете отговорите, вероятно ще отриете, че отговорите на
втория въпрос са продължение на отговорите на първия. Това е
напълно нормално, дори е желателно. При някои хора и отговорите на
третия въпрос са естествено продължение на първите два. Но при
повечето хора отговорите на третия въпрос рязко се отклоняват от
отговорите на предишните въпроси, заради внезапното осъзнаване, че
времето им е ограничено.
Например, аз не бих напуснал работа, за да пътувам по света.
Бих се опитал да работя по-интензивно и да си взимам по-големи
отпуски, но като цяло не бих променил живота си кой знае колко,
защото това, което правя, ме кара да се чувствам щастлив.
Някой друг обаче може би ще си каже: "Е, аз бях дотук. Сега
само ще ям, ще пия и ще се веселя, защото след шест месеца няма да
ме има. Ще пътувам по света. Ще похарча всичките си пари и ще
направя всички неща, за които някога съм мечтал."
Не съществуват "правилни" и "грешни" отговори на въпросите.
Изборът зависи от личните потребности на всеки един от нас.

За тези, които са щастливи, въпросът за шестте месеца би
послужил като потвърждение – ако не бихте променили нищо в живота
си, значи сте на прав път.
Най-вероятно хората, които отговарят коренно различно на
последния въпрос в сравнение с предишните два, се нуждаят от
някаква коренна промяна в живота си. Няма смисъл да отлагаме
хубавите времена за някой следващ момент. Въпросът със шестте
месеца ще ви помогне да откриете как бихте живели, ако сте
принудени от обстоятелствата да направите равносметка на живота си.
Всъщност, при умно разпределение на времето няма причина да не
започнете да правите още сега нещата, които иначе бихте правили
само ако сте на път да напуснете този свят.
Вече разполагате със списъка на вашите цели. Най-вероятно в
него сте записали повече неща, отколкото имате време да свършите.
Този недостиг на ще предизвика конфликти и "надпревара" коя от
целите да бъде постигната първа.
Не се притеснявайте от това. Не се чувствайте виновни, ще
отделяте повече време за да напреднете в професионален аспект,
вместо да го посветите на семейството си или обратното. Състезанието
между тези две цели ще ви научи и в двата случая да давате най-
доброто от себе си и да изживявате пълноценно всеки миг. А ако
привидното противоречие между целите, които сте си поставили, ви
обърква, едно по-рационално разпределение на времето лесно ще
разреши проблема.
> Как да разрешаваме конфликти между

целите
Конфликтите между отделните цели се разрешават чрез

определяне на приоритети. Единствено вие можете да определите кои
цели са най-важни за вас в даден момент.
Някои конфликти ще се разрешат от само себе си само като ги
запишете на хартия. Когато човек си даде сметка, че не отделя доста-
тъчно време на това, което дълго време е смятал за най-горещото си
желание, осъзнава, че всъщност винаги е знаел, че има по-важни цели
от това желание. Просто никога досега не си е признавал истината.
Други противоречия не са толкова лесни за разрешаване. Ако
сте изправени пред болезнената задача да изберете между две
противоположни цели, не забравяйте, че приоритетите се променят в
зависимост от ситуацията. Бъдете гъвкави, не се вкопчвайте в
написаното. Записали сте целите си върху хартия – не сте ги
гравирали върху камък за вечни времена.
Ако неохотно определяте висок приоритет на някоя цел
(например да продължите образованието си) за сметка на друга (да

прекарате повече време със семейството), просто приемете, че и двете
неща са еднакво важни за вас. Дори за момента едното занимание да
има превес над другото, в следващия момент ситуацията може да се
промени. Ако пък желанията ви взаимно се изключват и няма как да
бъдат свършени по едно и също време, не унивайте – това е временно
положение. Обещайте си, че ще отдадете необходимото време на
"пренебрегнатата" цел, когато свършите неотложните си задачи.
Няма друг начин. Трябва да се изправите пред
предизвикателството да решите какво е важно за вас точно в този
момент и да се посветите на реализацията му. За целта ще ви
помогнат трите списъка, които сте съставили.
> Как да определите житейските си приоритети
Вземете списъка с житейските си цели и за една минута изберете

вашите топ три. Отбележете най-важната от тях с А-1, втората по
важност с А-2, третата с А-3. След това повторете упражнението с
тригодишния и шестмесечния списък.
На този етап вече сте подбрали девет цели от трите списъка. За
да изберете трите най-важни цели от деветте, вземете празен лист
хартия и напишете отгоре: "Трите най-важни цели в моя живот са..."
Номерирайте ги: А-1, А-2, А-3. Току-що завършихте подготвителния
етап на определянето на целите си. Изяснихте си какво искате да
направите с живота си в настоящия момент.
Когато работя с клиенти, отделям много време, за да им помогна
да усъвършенстват формулировката на житейските си цели. Понякога
минаваме през шест или седем чернови за период от около две
седмици, преди да успеем да формулираме истинските, същински
важни за човека неща. И вие се опитайте да редактирате вашите
мечти и стремежи толкова пъти, колкото е необходимо, за да се
почувствате удовлетворени.
Спомнете си за фотографа, който заснема една и съща ситуация
десетки пъти, за да постигне желания ефект. И вашият списък от цели
и стремежи ще се повлияе добре от няколко последователни версии.
Утре повторете упражнението и сравнете получените резултати.
Отговорите ви няма да бъдат същите като първия път. Интересното е,
че наяве ще излезе допълнителна информация, която не сте включили
първия път. Просто така работи човешкият мозък.
Тъй като формулировката на житейските ви цели не е нещо
застинало, добре е периодично да я преглеждате и редактирате.
Добра идея е да правите това всяка година на рождения си ден. Дори
и да сте "заснели перфектния кадър" миналата година, тази година сте
вече различен човек и може миналогодишната "снимка" да не ви
удовлетворява напълно. Целите и стремежите на човека не са нещо
застинало. Те се променят и развиват заедно с него.

>> 6 <<
ЗАПОЧНЕТЕ ВЕДНАГА
Вашето ясно и точно формулиране на целите в живота ви ще ви

помогне да посеете бъдещето в настоящето, като нарисува по-ясна
картина на вашето мечтано, съвършено бъдеще. Вторият начин за
планиране на времето започва от мига, в който сте определили за себе
си кои са вашите приоритети. Той ще ви научи как да предприемете
конкретни действия, които ще ви помогнат да постигнете
дългосрочните си цели.
Не можете да вършите цел. Дългосрочното планиране и
поставяне на цели трябва да бъде допълнено от краткосрочно
планиране, което изисква конкретни действия. Не можете да
извършвате цел, но можете да извършвате действие. Действията са
вашите стъпала към целта. Да кажем, че мечтаете за финансова
сигурност. Откриването на сметка, в която внасяте вашите първи десет
долара или обсъждането на някоя конкретна инвестиция с вашия
борсов посредник са действия, които ще ви доближат до целта.
Когато вече сте планирали и дългосрочните и краткосрочните си
цели, вашите последователни действия ще започнат да работят за вас,
подобно на частите на добре смазана машина. Повечето, да не кажем
всички действия от краткосрочния вариант на вашия житейски план,
ще допринесат за осъществяването на дългосрочните ви цели.
> Какви действия да предприемем за

осъществяването на нашите най-важни цели
Ако целта ви е нещо мащабно като щастие, успех или финансова

независимост, възможни са огромен брой действия, чрез които да се
опитате да я постигнете. Друг пример: представете си, че тази вечер
просто искате да се забавлявате. Предполагам, че на секундата
можете да изброите между двайсет и пет и петдесет неща за правене,
без да включвате нищо, от което ще напълнеете или ще ви вкара в
затвора. Същото е валидно за всяка цел, без значение колко
съдбоносна или обичайна е тя.
За да определите правилните действия за постигането на вашите
цели, отбелязани като приоритет А, избройте възможните действия,
които водят до всяка цел (1) и си набележете стъпки, които да ви
помогнат да изберете най-добрия начин за действие в настоящия
момент (2).
Дайте воля на фантазията си и бъдете възможно най-освободени
при изброяването на нужните действия. Бързо запишете всички идеи,

които ви идват на ум – това е добър начин да стимулирате творческото
си мислене. Опитайте се да сътворите колкото се може повече идеи,
мислете бързо – това ще събуди интуицията ви и ще я накара да
работи на пълни обороти. Всичките ви сетива ще се включат в този
творчески процес, без да бъдат ограничавани от рационалното ви
мислене. Високата скорост ще ви помогне да профучите покрай
всичките си задръжки, защото просто няма да имате време да ги
задействате. Най-важното нещо в упражнението "Изреждане на
действия" е да не спирате да пишете. Губите си времето, ако моливът
ви не се движи постоянно по листа.
И най-важното – не правете никакви опити да оценявате или
цензурирате собствените си идеи. Този първи списък е само за ваше
лично ползване. Ако се отказвате от идеите, които ви хрумват, или се
опитвате да скриете нещо, само ще излъжете себе си. Важно е да не
категоризирате действията като "добри", "лоши" или "несериозни"
поне докато ги изброявате. По-късно ще прецените всички
предложения и ще се освободите от всичко излишно.
Не си поставяйте ограничения, че не сте в състояние да
извършите конкретно действие. Може да се окаже, че то е напълно по
силите ви, независимо, че на пръв поглед ви изглежда невъзможно.
Поне за момента се абстрахирайте от собствената си мнителност.
И не се оставяйте на страха, че щом напишете нещо в списъка,
ще трябва да го изпълните. Никой няма да ви кара насила. Докато
определяте приоритетите си, може да прецените, че дадена дейност не
си заслужава времето и усилията, които трябва да вложите в нея.
Понякога се оказва, че дори и невъзможните мечти могат да ни бъдат
от полза в бъдеще.
Ако се изчерпят идеите ви, може да повторите някоя, която вече
сте записали. Опитайте различни варианти на едно и също нещо,
различен подход към неща, които вече сте записали; допълнете
списъка дори с неща, които се подразбират от само себе си, наситете
го с по-големи или по-малки подробности, експериментирайте,
изменяйте гледната точка от по-субективна към по-обективна.
Важното е да не спирате да пишете!
Представете си, че целта ви е да станете алпинист. Избройте
всички планини, които можете да изкачите, за да постигнете целта си,
включително и всички невъзможни мечти: Матерхорн и Еверест. А
може би се интересувате само от покоряването на
северноамериканските върхове? Или върховете в Европа? Или в Азия?
Разпределянето на действията по категории, подкатегории и под-под-
подкатегории помага в доста голяма степен. Важното е да не спирате
да пишете!
Окуражавам ви да не обръщате внимание на собствените си
предразсъдъци и да записвате всичко, което ви идва на ум, но ви
предупреждавам за нещо много важно: не бъркайте конкретните
действия с целите. Помнете: действието е нещо, което може да бъде
свършено. Ако целта ви е да водите здравословен начин на живот,

конкретните действия за изпълнението й са да се откажете от
десертите, да правите упражнения три пъти седмично или да не
пушите двайсет и четири часа.
Може би вече сте готови да съставите своя списък. Вземете три
бели листа и напишете на всеки от тях по една цел, която определяте
с приоритет А. След това е време да откриете конкретните действия,
които водят до нея. Като следвате инструкциите, дадени по-горе, в
следващите три минути напишете възможно най-дълъг списък от
действия, чрез които можете да осъществите цел А-1. След това
повторете същото за А-2 и А-3. След това отделете по още минимум
три минути на всеки списък като редактирате, добавяте нови неща,
зачертавате ненужното, обединявате, перифразирате, изобретявате
нови действия. Избройте колкото може повече възможности.
Да вземем например един гимназист, който иска да стане
професионален бейзболен играч. За него това е цел А. Но освен това
той иска да отиде да учи в колеж, друга цел А. Младият човек има и
трета цел А: да стане стартиращ питчър в отбора на своето училище.
Последната цел е най-спешна. За да я постигне, той трябва да
поддържа добра физическа форма през цялата зима като тича по една
миля всяка сутрин и три пъти седмично хвърля топки в салона, за да
бъде готов за пролетта. За да е сигурен, че ще го приемат в желания
от него колеж (например UCS, който има много силни бейзболни
традиции), момчето ще продължи да учи усилено. Подготовката му за
теста по математика в края на срока ще бъде действие с приоритет А.
И, естествено, да даде най-доброто от себе си в мача за купата на
шампионата на отделните училища също ще бъде важно действие,
защото го води към друга основна цел – да стане професионален
бейзболист от висшата лига.
Класически пример е този за жената, която иска да се върне на
работа. Трите й деца са пораснали, ходят на училище и тя има
свободно време. Преди да се омъжи преди дванайсет години е
работила като медицинска сестра. За да осъществи своята цел с
приоритет А – да се върне на работа – тя трябва да извърши действия:
да се запише на опреснителен курс, който ще й помогне да
осъвремени познанията си, да говори с практикуващи сестри относно
нововъведенията в системата, за да бъде сигурна, че всички настоящи
изисквания я удовлетворяват, да провери има ли свободни работни
места и да види дали те са съвместим със задълженията й у дома.
Друг добър пример е завършващият колежанин. Неговите
дългосрочни цели включват да живее щастлив живот и да получава
достатъчно добра заплата. Но пред него стои и краткосрочната цел да
отрие в коя област ще се реализира най-успешно, а това е свързано с
намирането на подходяща работа. Най-важните действия в такъв
момент включват решаване към какви важни позиции да се ориентира,
разговори с хора от различните браншове, които го интересуват,
изготвяне на автобиография, писане на писма, вземане на решения и
ходене на интервюта.

Имах клиент, който чувстваше, че пропилява огромна част от
времето си. Той ми каза: "Нещастен съм на позицията, която заемам.
Продавам застраховки, но чувствам, че истинското ми място е във
връзките с обществеността. Запълвам всяка свободна минута с това да
звъня по телефона и да търся нови възможности за работа."
Всъщност се оказа, че през последния месец той е говорил само
с пет човека и то със същите пет, с които вече е говорил и предишния
месец. Накратко, определено не се беше засилил да си намери нова
работа. За да си намери работа в конкурентен бран като връзки с
обществеността, ще му се наложи да контактува поне с петдесет
човека на месец и постоянно да общува с нови хора, ако старите му
познати не са се отзовали. В случая само подобна интензивна дейност
би довела до добър резултат.
> Елиминиране на задачите с нисък приоритет
Ако съвестно сте съставили списъците си с необходимите най-

важни стъпки, които трябва да предприемете, вие вероятно
разполагате с повече действия, отколкото можете да извършите.
Дошло е време да определите приоритетите си, тоест да превключите
от това да бъдете творчески личности към това да бъдете практични
реалисти. И този път започва с елиминиране на дейностите с нисък
приоритет.
За всяка една дейност си задайте въпроса: Поемам ли
отговорност да отделям на тази дейност поне пет минути всеки
ден през следващата седмица? (Или по-малко, ако дейността може
да бъде напълно завършена за това време.) Ако отговорът е "не",
зачеркнете въпросната дейност от списъка.
Не е необходимо да се обосновавате с конкретни аргументи за
зачеркването на дейностите. Може просто да не искате да ги вършите.
Може някоя дейност да зависи от някой друг, който не може да ви
съдейства през следващата седмица. Може да е твърде трудно. Може
да не ви стигат силите. Оставете незачертано само онова, което бихте
вършили с радости и доброволно, като му отделяте нужните пет
минути всеки божи ден през следващите седем дни.
Ако сте зачеркнали почти всичко от списъка си, върнете си,
отделете колкото време ви е нужно и запишете нови четири дейности,
които за вас са смислени и с които бихте се занимавали всеки ден в
продължение на една седмица.
Не се притеснявайте да зачерквате големи и важни дейности
(като например да си намерите нова работа). Ако не искате да се
захващате с някоя дейност сега, просто я зачеркнете, за да не се
подлагате на ненужен стрес. Можете да обмислите тази дейност
отново следващата седмица.

След като сте премахнали всички излишни дейности, обединете
трита списъка с А-дейности в един. Този списък вероятно ще включва
около дузина дейности, които са важни за вас и в които бихте
инвестирали време през следващата седмица. Следващата стъпка е да
си поставите приоритети. Класифицирайте най-важната дейност като
А-1, а следващите респективно като А-2, А-3 и т.н. Като сте наясно с
целите, които сте си поставили, определете си краен срок за някои от
дейностите и разпределете задачите си за следващите седем дни. Ако
ходите на вечерно училище три пъти седмично, остават ви две вечери,
за да излезете и да вечеряте навън. Кой ден ще си изберете? Ако
възнамерявате да започнете да четете "Война и мир", кога ще
започнете? Докато пътувате до работа? Водете си бележки за взетите
решения в бялото поле на списъка.
> Изберете си временен приоритет
Как най-скоро ще се приближите до постигането на целта си в

живота? Всеки ден предлага безброй нови възможности. Изберете си
една А-дейност, върху която да работите и започнете веднага. Това е
началото на действения план за постигане на вашата съкровена цел.
Първоначално, когато избирате А-дейност, върху която да
работите всеки ден, направете го възможно най-кратко и
осъществимо. Ако изберете А-дейност, която изглежда непреодолима
или твърде трудоемка, разделете я на части и започнете или с най-
лесната част, или с най-малко проблемната, или с тази, която цените
най-много.
След като веднъж сте забелязали какво трябва да направите,
имате ясен приоритет за деня. За периода от шестнайсет часа, през
които сте будни всеки ден, винаги, ама винаги можете да намерите
пролука от пет минути, за да работите за постигането на своята важна
и желана цел. Какво ще кажете да започнете още сега!
Тази глава и предишната са в основата на добрата организация

на времето. Ето кратко резюме: изредете всички възможни
дългосрочни цели (1), определете си приоритети и А-цели (2),
изредете възможни дейности, които водят към вашата А-цел (3),
определете приоритетите и дейностите си в настоящия момент (4),
направете график на всички важни и водещи към целта дейности (5),
изпълнете го (6).

>> 7 <<
КАК ПОМАГАТ ГРАФИЦИТЕ
Ако и преди не ви е стигало времето, сега с новите дейности,

необходими за постигане на целите ви, които сте добавили към
списъка си със задължения, със сигурност още повече ще страдате от
времеви дефицит. Вероятно ще ви се налага да се справяте с
всекидневните си задължения (домакинстване, ходене на работа,
пазаруване) плюс няколко нови задачи, които определихте като
приоритетни в предишната глава.
За да намерите изход от тази дилема, първо забравете за
няколко минути за важните цели, към които се стремите и погледнете
нещата от друга гледна точка: Дайте си сметка какво имате да
свършите днес?
Със сигурност се нуждаете от време за основни неща като
хранене и почивка, и въпреки че тяхната продължителност може да
варира, съществува абсолютен минимум, който е необходим, за да
може организмът ви да функционира нормално. В случай, че нямате
големи спестявания и не ви издържа някой друг, ще се наложи да
работите, за да си набавяте пари за храна, облекло и домакински
разходи. Това означава, че всяка сутрин ще ставате от леглото, ще се
обличате и ще пътувате до работното си място. Всички тези дейности
са неизбежни и отнемат доста време.
Ще установите, че се нуждаете от време за безброй рутинни
занимания: ставане от леглото, четене на вестник, проверяване на
пощата, седмичните оперативки в службата, подреждане на работното
място, гледане на телевизия, миене на съдове, водене на децата на
училище. Вашите делнични задължения са обусловени от позицията
ви в службата, от семейното ви положение и от социалните
ангажименти, които имате.
Дребните ежедневни задачи, които вършим от години, без да се
замисляме, запълват по-голямата част от деня ни.
Всъщност те на практика са превзели и контролират живота ни!
Една секретарка веднъж ми се оплака, че никога не й остава
време за специалните задачи, които нейният шеф й възлагал, и които
те особено харесвала. След разговора ни тя осъзна проблема си, а
именно, че прекарва целия си работен ден в изпълнение на рутинни
задължения – отговаряне на телефонни обаждания, писане под
диктовка, подреждане на документи, посрещане на гостите на
началника си, записване на часовете за срещи, поддръжка на
чистотата в офиса... нейният пакет от рутинни действия е толкова
препълнен, че тя няма време и енергия да поеме нови, много по-

интересни задължения. За съжаление това е често срещана ситуация и
при домакините.
Разберете: само ако работите много упорито и организирано, ще
успеете да вършите едновременно всичките си рутинни задължения и
да преследвате високите цели, които сте си поставили.
Днешните ви задължения обикновено са част от процесите, които
вече сте започнали вчера, миналата седмица или миналия месец. Те
включват както ежедневните задължения, така и уговорки, направени
преди време. Известен автор, чиято книга стана бестселър още с
появата си на пазара, започна да получава много покани от различни
хора, за да представи произведението си. На него много му се иска да
има свободно време, което да посвети на семейството си или да
започне да работи над новата си книга, но графикът ми е запълнен за
месеци напред с лекции, интервюта и участия в телевизионни
предавания. За съжаление, често откриваме, че времето ни в днешния
ден е заето с ангажименти, уговорени дълго преди той да настъпи.
Неочаквани събития или инциденти също могат да предявят
своите сериозни и неотменими претенции към вашето време.
Събуждате се и откривате, че снощи сте оставили фаровете на колата
светещи и, вместо да отидете в офиса петнайсет минути по-рано, за да
наваксате с работата си закъснявате с два часа. Когато най-накрая
пристигате, ви съобщават, че господин Джоунс се е обаждат пет пъти
да пита за продукта, който сте обещали да му изпратите вчера, така
че се налага да бързате като луд и да молите куриера също да
побърза.
Времето, което отделяме, за да може тялото ни да функционира
нормално, рутинните задължения, предварително уговорените
ангажименти плюс неочаквани събития и инциденти – всичко това
може да срине надеждите на когото и да било да разполага с пет
минути на ден, за да се приближи към осъществяването на своята
заветна мечта. Не трябва да позволяваме мечтите ни да бъдат
прекършени. Всичко зависи от нас, от способността да разпознаваме и
да се справяме със ситуациите, които ни изяждат времето и със
способността ни да освобождаваме и намираме време за себе си. Аз
лично не знам друг начин да постигнете целите си, освен да
планирате времето си всеки ден.
> "Но кой има време да планира?"
Без значение колко сте заети, винаги трябва да отделите малко

време за планиране. Колкото по-малко време ви остава за планиране,
толкова по-ефективно трябва да се постараете да го оползотворите.
Дори да отделяте само по десет минути на ден сутрин или вечер, тази
инвестиция ще ви се отплати многократно.

Има моменти, в които ще сте толкова заети, че ще си мислите, че
наистина нямате никакво време за планиране. Може би сте прави,
може би наистина нямате време и трябва да използвате всяка една
минута, за да отмятате безбройните си задачи. Но погледнете нещата
от друг ъгъл: ако не си направите план за деня, на практика
спестявате само десет минути, но за какво ще ги използвате? Най-
вероятно както за важни неща, така и за куп ненужни занимания.
Дори и да се придържате към вършенето на А-дейности, може би няма
да свършите най-важните от тях. Затова дори и да си мислите, че
нямате време да планирате, защото сте ужасно заети, инвестираните в
план десет минути винаги ще ви отведат една крачка напред.
Разберете парадокса: именно защото нямате време за
планиране, то трябва да отделите време за планиране.
Обикновено най-доброто време за планиране е сутрин, веднага
след събуждане или вечер преди лягане. Планирането сутрин на свежа
глава има много предимства. Докато си помислите какво трябва да
свършите и хоп! – неусетно вече сте го свършили. Ако имате ясни
приоритети за деня в главата си, много по-малко вероятно е да се
разсеете с други неща някъде по трасето.
Преимуществото на вечерното планиране е, че досега сте
работили, и тази гледна точка ще ви помага да изберете откъде да
започнете утре и какво да свършите. Освен това, ако вечерта сте
планирали целия си график, на другата сутрин няма да губите
допълнително време в дебати със себе си. Другото преимущество на
вечерното планиране е, че мозъкът ви ще има време да приеме плана
и на подсъзнателно ниво ще твори идеи през цялата нощ, така че на
другата сутрин ще пристигнете на работа в пълна бойна готовност.
И сутрешното, и вечерното планиране имат своите преимущества
и заслужават да се възползвате от тях. Моето лично предложение е да
планирате и сутрин, и вечер.
Можете ли да си позволите да отделите това време? Помолих
няколко мои клиенти да си записват подробно колко време на седмица
отделят за определени действия. Те са съзнателни хора, които се
интересуват от рационалното използване на времето и го планират
много по-добре от средностатистическия човек. Убедени са във
важността на планирането и му отделят толкова време, колкото е
нужно. Оказа се, че цялото им време за планиране е по-малко от
четири часа седмично. Те заключиха, че планирането наистина не
отнема много време (много по-малко от час на ден), но резултатите са
значителни. Дават им възможност да извършват повече важни и
смислени действия и по-малко да се разпиляват в дреболии.
Планирането ги е държало фокусирани върху важните неща.
Някои изпълнителни директори не напускат офиса, преди да са
изготвили плана си за следващия ден. Други, които истински ценят
времето и успеха си, сутрин отиват на работа петнайсет минути по-
рано, за да избистрят намеренията си как да прекарат работния ден.

Разбира се, в течение на деня често изникват непредвидени неща и се
налагат промени в плана.
Аз планирам почти изцяло сутрин. Колкото и да се старая, за
тази дейност не са ми необходими повече от три часа и половина
седмично. Обикновено се събуждам към пет сутринта преди всички у
дома, и използвам това тихо време за най-важната ми дейност –
планирането.
Част от личния ми ритуал по планиране е да хвърля едно око на
важните цели в живота си и да открия всички А-действия, които мога
да свърша днес, за да се придвижа напред към целта. Останалото
време преди закуска прекарвам вършейки А-дейности. Да довърша
тази книга за мен беше А-дейност и всъщност написах голяма част от
нея, докато всички у дома спяха.
Препоръчвам ви да използвате петък следобед за анализ на
изминалата седмица, общо планиране на предстоящата седмица и
подробен план на понеделника. Използвайте понеделник сутрин за
усъвършенстване на плана си и за започване на работата по А-целите
си за седмицата.
> Как да освободим време за А-целите си?
Един от основните компоненти на планирането е изготвянето на

график. Но под график разбирайте не само да поберете всичките си
задачи (срещи, крайни срокове, задължения) във времето, с което
разполагате. Да си съставите график означава да си освободите време
за това, което наистина искате да правите – вашите А-цели.
Най-важното в изготвянето на графика е да отделите възможно
най-много време за А-целите си. Посвещавате им големи отрязъци от
време в графика си, за да можете да наберете скорост. Запазете си
конкретни дни от седмицата (например вторник и четвъртък сутрин)
само за по-важните задачи. Дори непредвидените събития да нарушат
графика ви, опитайте се да запазите необходимото време за вашите А-
цели.
За да намерите повече време за А-целите си, си отделете
специално, неприкосновено време всеки ден и строго си забранете
всички С-дейности. Започнете с изолирането на малък отрязък от
време – например петнайсет минути всеки ден само и единствено за А-
дейности. Постепенно ще свикнете с идеята да поставяте най-важните
неща на първо място и да увеличавате този отрязък "неприкосновено"
време.
Опитайте се да изолирате А-време хоризонтално в календара –
например едно и също време всеки ден, да речем от понеделник до
петък 09:30–10:30, или вертикално – например всяка сряда от 14 до
16 часа.

Един мъж се чувствал зле от факта, че съпругата му приема
твърде много покани за вечеря и не й остава време за тях двамата,
затова написал "ангажирана" в календара й на мястото на всяка вечер
във вторник. Когато хората я канели на гости във вторник, тя
поглеждала календара си и откривала, че е "ангажирана". Ето как той
успял да изолира време, в което да са само двамата.
Чел съм статии, посветени на управление на времето, които
проповядват, че за да упражнявате контрол над собственото си време,
е необходимо да си записвате какво правите всяка минута 24 часа
дневно, 168 часа седмично. Не съм напълно съгласен с подобен
подход, смятам го за доста обременяващ, но и не съм убеден, че е
пълна загуба на време. Представете си, че усещате потребност да
промените хранителните си навици. Вече интуитивно знаете, че за по-
балансирано хранене трябва да намалите пържените храни и да
добавите протеини и зеленчуци в храната си. Би било загуба на време
да описвате всяко нещо, което изяждате, преди да решите какви
промени да направите. От друга страна, воденето на дневник относно
количеството пържено и зеленчуци, които изяждате всеки ден в
продължение на месец, може значително да ви помогне да се храните
по-добре. Същото е и с времето. Смятам, че е много по-подходящо да
наблюдавате разхода на време избирателно, като следите конкретно
действие, което според вас поглъща прекалено много от времето ви.
Личният ми опит показва, че хората, които се опитват да
записват всички свои действия по минути, се затрудняват толкова
много, че се отказват след няколко дни, отчаяни от ситуацията, без да
са направили никакви подобрения в разпределението на времето си.
Смятам, че самоцелното водене на времеви дневник е безсмислено
занимание, но избирателното записване на данни с цел промяна на
конкретен навик, може да бъде много полезно.
> Направете промяна в разпределението на

времето си
Можете да промените разпределението на времето си, както

можете да промените и начина си на хранене. Ако чувствате, че
прекарвате твърде много време в работа и твърде малко със
семейството си, или че не отделяте нито минута за себе си, започнете
да си тръгвате от офиса, когато работният ден официално приключва,
спрете да работите допълнително и започнете да планирате повече
уикенди със семейството си.
Твърде много голф и твърде малко социални контакти? Не ви е
необходимо специално планиране на времето, за да намалите голфа.
Твърде много чистене у дома и твърде малко творчески занимания?
Оставете праха да се натрупа за ден или за два.

Вместо да си водите дневник за всяка минута, направете си
график, защото когато спазвате график, можете да освободите много
време за изпълнение на целите си. Помнете: винаги има достатъчно
време за важните неща. И най-заетите хора са способни да намират
време за това, което искат, не защото разполагат с повече време от
останалите, а защото умеят да си "създават" време чрез внимателно
планиране.
Вършенето на едно и също нещо по едно и също време всеки ден
едновременно спестява и генерира енергия. Спестява енергия, защото
елиминира нерешителността. Вършете задълженията си механично. По
този начин навикът генерира енергия – да провеждате важни
телефонни разговори, да се храните здравословно, да четете вестник,
да ходите на лекции или на концерти по едно и също конкретно
време. Това ви дава сигурност и стабилност.
> Разполагате с два вида prime time1
Друг много важен аспект от изготвянето на график е "prime"

времето. Вътрешният prime time е времето, през което работите
най-ефективно – сутрин, следобед, вечер или нощем. Външният
prime time е най-доброто време за взаимодействие с другите, без
значение дали отношенията ви с тях са служебни, лични или семейни.
Вътрешният prime time е времето, през което се концентрирате
най-добре. Познавам ранобудници, на които не им е хрумнала дори
една-едничка идея след седем сутринта, и нощни птици, които са най-
творчески настроени между десет вечерта и полунощ. Ако трябва да
изберете два часа от деня, в които мислите най-ясно, които биха били
те? От десет сутринта до обяд? От четири до шест следобед? Възможно
е концентрацията ви наистина да е най-добра през двата часа, които
сте посочили. Но през следващите две седмици можете да проверите
дали наистина е така.
Опитайте се да запазите целия си prime time за наистина
важните занимания за постигане на най-значимите цели.
Повечето работещи хора посочват първите няколко часа на
работа като техен вътрешен prime time. Въпреки това, обикновено
през това време те четат вестник, отговарят на рутинна поща,
отговарят на пропуснати обаждания и си говорят с колегите и
подчинените. Много по-ефективно е подобни действия да се
извършват във времето, през което не сме в кондиция за
съсредоточена работа.
1
Prime time — от английски: "първостепенно", "най-важно", "най-ползотворно"
време. Използва се като термин в радио- и телевизионната журналистика, с който се
обозначава промеждутък от време в денонощието, когато електронните медии се
радват на най-голяма по брой аудитория, т.е. на най-много гледаемост и
слушаемост. — Бел.ред.

Една домакиня сподели, че получавала огромен прилив на
енергия, когато сутрин съпругът и децата й излязат от къщи. Втурвала
се из стаите и започвала трескаво да оправя леглата, да мие чиниите,
да пере, да събира играчки и в 11 часа била свършила с всичката
домакинска работа за деня. След което се чувствала като изцедена до
около 14:30 часа, когато трябвало да вземе децата от училище.
Планирането й било наистина на ниво: разсъждавала, че ако първо
свърши всичката ненавистна домакинска работа, ще й остане много
време да се занимава с правенето на свещи – почасова надомна
работа, на която истински се наслаждавала. Но открила, че след като
свърши домашните си задължения, е твърде изтощена, за да се заеме
с творчески занимания. След като привършвала чистенето към 11,
вече нямала желание да извади оборудването си за правене на свещи
отново да изцапа кухнята. В крайна сметка жената решила, че няма
време за правене на свещи. От позицията ми на страничен наблюдател
веднага забелязах основната грешка в графика й. Разместване в
поредността на заниманията й подариха два часа от нейното
първокласно време за личния й проект. Така към 11 часа доволна от
красивите свещи, тя без особено усилие се залавяше с домакинската
работа.
Друг мой клиент, химик и изследовател, който използваше
следобеда за преглед на научната преса в търсене на публикации в
неговата сфера и за рутинни административни задължения, допускаше
същата грешка само че с обратен знак. Той е от породата на нощните
птици и мозъкът му започва да работи на пълни обороти чак следобед.
След като премести рутинните си задължения сутринта, следобедът му
беше свободен за същинската част от работата.
Външният prime time настъпва, когато ресурсите (обикновено
други хора) са на разположение и в готовност за вземане на решения,
отговаряне на запитвани или за информационен обмен. Това е
времето, в което можете да се допитате до шефа си за важно решение,
преди да е заминал в едноседмична командировка. Продавачите знаят,
че техният външен prime time е от 9 до 17 часа – това е времето, в
което се срещат лично с клиентите си, затова планират рутинните си
задължения за времето извън този период.
Важно е предварително да уговорите срещите си с хората, които
са ви необходими. Домакинята ще си запази часове при зъболекаря,
лекаря или фризьора. Тя знае кога работят магазините, в които
пазарува. Контактува с другите майки от класа на детето си и знае кой
е наред да кара децата на пикник през следващата седмица.
Изпълнителният директор планира телефонните си обаждания за
времето, когато има най-голям шанс да намери човека, който му е
необходим. Той трябва да бъде наясно кога колегите му са свободни
за консултации и трябва да планира времето си така, че да може да се
възползва от него.
Повечето хора не умеят да се поставят на мястото на
другите и затова не умеят да предвиждат графиците им и да се

възползват от тях. Ако вие успеете да го направите, ползите за
вас определено ще са големи. Един изпълнителен директор, когото
познавам, често прекарва обедната почивка с шефа си в офиса му на
по сандвич, защото знае, че той никога не излиза, а в този момент
останалите са на обяд.
Друг вариант да хванете шефа си е точно когато се връща от
обяд и закача шапката и палтото си, преди да го е погълнала
работата.
> Бъдете гъвкави за ефективно планиране
Необходима е гъвкавост, за да посрещнете успешно всека

непредвидена ситуация. Ако сте запълнили всяка секунда от графика
си със задачи и срещи, без никакви дупки, освен за обяд, вие сте
обречени да се приберете у дома изтощени, нервни и напрегнати.
Неочакваните събития също се нуждаят да им отделите от своето
време. Дори и графикът ви да не е изцяло запълнен, неща като
пристигаща поща, посетители и телефонни обаждания могат да бъдат
напълно достатъчни, за да претоварят програмата ви. Сигурно
забелязвате, че всеки ден се налагат прекъсвания и се появяват
неочаквани задължения, за които никога не сте и помисляли, а още
по-малко да се подготвите предварително. Затова ще ви бъде
необходимо да си отелите малко време за всякакви непредвидени
микро-кризи или възможности, които пресичат пътя ви през деня.
Винаги заделяйте поне един час на ден за непредвидени
обстоятелства. Оставете си дупка в графика, за да се възстановите
след напрегнато интервю или си отделете достатъчно време, за да
прочетете пощата и да наваксате с документацията. Опитвайте се да
свършите най-належащите неща в началото на деня, за да бъдете
спокойни през останалата част от времето дори и при изненадващи
обстоятелства.
Ако си направите прекалено строг график и се опитвате да го
следвате изрядно, през цялото време ще се чувствате подвластни на
часовника. А животът на човек, който винаги с едното си око следи
стрелките, може да се окаже доста тягостен. Животът ви ще тече по-
леко и без излишни залитания, ако си съставите балансиран график, в
който има и задачи за изпълнение, и свободно време за разпускане –
и го следвате пълноценно и творчески.

>> 8 <<
ВРЕМЕТО,
КОЕТО НИКОГА НЕ СТЕ ЗНАЕЛИ,
ЧЕ ПРИТЕЖАВАТЕ
Много хора, изкачвайки се по "стълбата на успеха", позволяват

работата им напълно да осакати личния и семейния им живот. Други
хора пък са толкова целеустремени към израстването в
професионален план, че дори се чувстват виновни, ако вършат
каквото и да било, ако не е свързано с работата им.
Постоянно слушаме доста тъжни истории за съпрузи, които се
трудят толкова упорито, че почти никога не се виждат със семействата
си и накрая получават язва или сърдечен пристъп. Статистиката от
едно скорошно проучване върху живота на изпълнителните директори
показва, че много от мъжете, които заменят личния си живот с работа,
в крайна сметка се провалят.
Опитът ми показва, че когато работната центрофуга завърти
работещите хора, те изгубват представа за важните неща в живота.
Затова вършат второстепенните за сметка на наистина значимите.
Обикновено изтощението от свръхнатовареността се натрупва и се
образува един порочен кръг: колкото повече работи един човек,
толкова повече се изтощава и толкова по-малко ефективна е работата
му. Решението е следното: по-висок коефициент на полезна дейност
за по-малко работни часове, вместо мъчителни вечери в офиса след
като всички отдавна са поели към домовете си, към театъра или към
клуба за чаша бира.
Спомням си един архитект, който стигна до мен, защото
работеше твърде много и се забавляваше твърде малко. той току-що
се беше възстановил след операция от спукана язва и отново беше
започнал да работи по шестнайсет часа на седмица. Оплака се, че
никога няма време да види жена си и децата си. Предложих му
следващия петък да работи до обяд и след това да заведе семейството
си на любимото им място на езерото Тахо за целия уикенд. Лятото
тъкмо започваше. Той нае вила, в която през следващите месеци
прекара всички уикенди заедно със семейството си. Не е
изненадващо, че отново се влюби в съпругата си, опозна децата си и
сериозно подобри здравето си. А откакто вече не можеше да
компенсира несвършената работа с работа през почивните дни,
започна да се концентрира по-добре в офиса си и да я свършва за
времето, с което разполага. Всъщност, при четиридесет и пет часова
работна седмица успяваше да свърши много повече неща, отколкото
когато работеше по шейсет часа. В допълнение към казаното, докато
почиваше на брега на езерото, му дойдоха някои от най-чудесните
идеи, защото почивката се отплати щедро на творческите му

способности. Всъщност, всичко, което изгуби, намалявайки работната
си седмица с петнайсет часа, беше да чертае собственоръчно всичките
си проекти. Оказа се, че чертежите просто могат да бъдат поверени на
професионален чертожник.
Смятате ли, че можете да работите ефективно, ако сте
преуморени? Най-вероятно не. Може би много по-добро решение е да
си вземете почивка следобед и вечерта и на следващия ден да се
върнете свежи и готови да работите два пъти по-добре.
> Свършете повечето неща, без да вършите

нищо
Смятам, че ако организирате времето си така, че да имате

възможност да си почивате и да "не вършите нищо", ще сте по-
ефективни в работата си и ще се забавлявате повече.
Един мой клиент, самолетен инженер, никак не умееше да не
"върши нищо". Всяка секунда от "свободното" му време беше
планирана и запълнена с някакъв вид интензивна дейност. Имаше и
график на спортовете, които практикува, и бързо превключваше от
ски на хокей на лед и от водни ски на тенис. Приятелката му го
придружаваше до всичките му начинания, въпреки че би предпочела
поне веднъж да не правят нищо и просто да си почиват вкъщи пред
камината. Моят клиент, подобно на много други хора, изпитваше
нужда да прави нещо през цялото време, защото да не прави нищо му
се струваше загуба на време. Неговата "почивка пред камината" се
състоеше от игра на шах или бридж и в четене на научна литература.
Дори сексуалният му живот следваше определено строг график.
По време на един от сеансите ни го помолих да си "загуби"
времето в продължение на цели пет минути. През тези пет минути той
се отпусна, притихна без да прави нищо и дори се размечта. След
време клиентът ми успя да приеме факта, че досега е отричал
почивката като губене на време, поради дълбоко скрити в него
емоционални проблеми, и коренно промени светогледа си. Откакто
прие, че почивката е добра инвестиция на време, престана
непрекъснато да си търси занимания и започна да се наслаждава
повече на нещата, които върши. Преди той беше толкова зает с
правенето, че не му оставаше никакво време да изпита удоволствие
от него. Клиентът ми започна да върши по-малко неща и да се
забавлява повече. Когато го срещнах отново след три години, той
продължаваше да е много зает с работата си, но вече умееше да
балансира между нея и почивката. В понеделник сутрин отиваше свеж
и отпочинал на работа, вместо изцеден от напрегнат уикенд, пълен
със самоналожени "почивни дейности".
По мое мнение не съществува дейност, която е "тотална загуба
на време". Дори да стоиш без да вършиш нищо не винаги е загуба на

време. Всяка крайност е вредна! Като казвам това се сещам за един
друг мой клиент, който трябваше да бъде сериозно разтърсен, за да
изплува от хроничната си апатия и да свърши каквото и да било.
Успях да го активирам да започне да действа отново, като му показах
всичките му неплатени сметки и ипотеки и той осъзна, че само след
няколко дни може да остане без покрив над главата си.
Понякога единственото, което можете да направите, е
своенравно да намалите натоварването си на работното място. Ако
свободното ви време е крайно недостатъчно, за да си починете, може
би трябва да предприемете някои ключови промени в работното си
ежедневие. Финансовият директор на една фирма за мъжко облекло се
мъчеше две години с твърде много работа, защото шефът му не
искаше да му наеме помощник. Най-накрая моят клиент се отказа от
тази фирма и си намери нова, където не трябваше да работи по
осемнайсет часа седмично и имаше повече време за семейството си.
Главният счетоводител на същата фирма за мъжко облекло реши своя
проблем със свръхнатовареността като взе решение да върши токова
работа, колкото е по силите му и да не се тормози за онова, което не е
успял да направи. Неговото решение се оказа успешно : когато шефът
забеляза, че работата не е свършена, му позволи да си наеме
помощник. Финансовият директор можеше да си спести тези две
нещастни години, ако беше направил същото, или просто като беше
напуснал по-рано.
> Специфичният проблем на домакините
Домакините имат огромен проблем при намирането на свободно

врем. Те са на смяна 24 часа в денонощието и постоянно ги заливат с
неотложни задачи – например да сготвят вечеря за цялото семейство.
Децата удрят краката и ръцете си, разболяват се и непрестанно се
нуждаят от внимание, контрол или утеха веднага. И майките винаги са
на бойното поле, винаги на разположение. Те не си тръгват от работа
в пет и не намират масата подредена, а вечерята сервирана. Истината
е, че като се вземе под внимание пазаруването, изготвянето на
домашния бюджет, дребни ремонти, изслушването на оплакванията на
съпруга, изхранването на семейството, поддържането на къщата,
вземането на решение "колко деца могат да използват това колело"
плюс физическото натоварване, всяка домакиня управлява сама свой
малък рисков бизнес и отговорността е изцяло нейна.
С толкова проблеми на главата домакините трябва много да се
потрудят, за да намерят време за себе си. Решението отново се крие в
изготвянето на график. Домакинята трябва да включи в дневния си
режим и свободното време. Една майка например ангажирала
детегледачка всяка сряда следобед, за да може да отиде на театър,
музей, да пазарува или да се види с приятелки.

Силно препоръчвам всяка домакиня всяка седмица да си заделя
свободно време за себе си. Ако си кажете просто: "Ще си взема
свободен ден тази или следващата седмица", винаги нещо ще ви
попречи да го изпълните. Но ако си заделите конкретен ден, това води
от очакването на това свободно време и позитивни резултати от
приятното прекарване. Познавам една домакиня, която всеки вторник
имаше фиксирана уговорка със съпруга си да вечерят в ресторант, за
да може да излезе от дома си да не й се налага да готви и да прекара
няколко спокойни часа с любимия си мъж.
Ако се случи нещо неочаквано и "изяде" свободното врем на
някоя домакиня, необходимо е тя незабавно да го компенсира с друго
време, което е предвидила за домашни занимания. Една дама
посещаваше курс "Променящата се роля на жената в обществото" и
беше ангажирала детегледачка за всеки вторник следобед. Тя много
добре знаеше кога приключва курса и можеше да задържи това време
свободно за себе си, като каже на детегледачката да остава и след
края на лекциите. Но тази жена не предприе нищо и по този начин се
лиши от единствения си свободен следобед в седмицата и от
възможността да преследва личните си цели.
Според мен е разумно от време на време да поглеждате два-три
месеца напред и да си дадете сметка какво предстои. Как можете да
оползотворите времето, през което децата са на училище или
партньорите ви са на почивка? Вземете предвид събитията, които
оказват силно въздействие върху вашата заетост: ежегодния панаир
на производителите или крайния срок за сезонния каталог. Какво
трябва да свършите след Деня на труда, за да наваксате с работата?
Ами след коледните празници? А след романтичния ви уикенд за Свети
Валентин на Бермудите или в Мексико сити?
Често, ако планирате тези ситуации предварително, можете да
си отворите "времеви коридор", в който да придвижите най-напред
най-важните си цели.
> Използвайте максимума от "преходното"

време
Според мен балансът между работата и удоволствията е жизнено

важен. Вие, разбира се, можете да ми опонирате, че не ви достига
време дори само да си свършите работата. Ще ви отговоря така: "Да
се опитаме да ви намерим малко време тогава!" По-конкретно, нека
видим дали не разполагате с отрязъци от време, които сте
пренебрегнали. Една от тези често подценявани възможности наричам
"преходно" време.
Това време започва, когато се събудите сутрин и свършва, когато
започнете да вършите обичайните си дневни задължения. За повечето
хора това са около четиридесет минути дневно, като при жените

обикновено е по-дълго, отколкото при мъжете. Познавам един мъж,
който го е съкратил до петнайсет минути. Сутрин той върши само
жизненоважните дейност: закусва, бръсне се и се облича, при това
възможно най-експедитивно.
Съществува едно предимство в удължаването на преходното
време. Ако денят ви е разпределен между много различни дейности,
най-вероятно преходното време е единственият времеви отрязък, в
който можете да бъдете сами и необезпокоявани. Преходното време е
много подходящо да планирате деня, който ви предстои, и да
упражните техниките по разпределение на времето, които вече ви
показах. Както споменах в предишните глави, всяка сутрин ставам в
пет и прекарва двата часа преходно време като планирам деня си и
работя върху житейските си цели. Кое е най-подходящото време за
събуждане сутрин? Много известни, заети хора на отговорни постове
стават рано. Такъв например е сенатор Дирксън – той започва да
работи в 5 или 5:30 сутрин и успява да премести планини от
документи до 9 часа, когато телефонът му започва да звъни като на
пожар.
Разбира се, съществуват и други начини да се оползотвори
преходното време. Робърт Кенеди е признавал, че слуша
Шекспировите пиеси на запис, докато се бръсне. Един директор
забелязал, че най-добрите му идеи идват веднага след като се събуди
и започнал да ги "дебне" и да ги записва, докато са още свежи.
Преходното време може да бъде оползотворено и за любимото ви хоби
– тичане в парка, рисуване, скулптура, четене, писане и т.п.
> Как да се възползваме от времето за

пътуване до работа и обратно
Ако имате чувството, че ви отнема твърде много време да стигате

до работа, защо не се преместите по-близо? Въпреки че сигурно ви се
струва невъзможно, със сигурност съществуват варианти да живеете
по-близо до офиса си. Или се опитайте да издействате от службата и
да ходите в офиса два пъти седмично, а останалите три дни да си
спестявате 45-минутното шофиране по магистралата.
Ако се придвижвате с кола, вие сте доста ограничени във
възможността да използвате времето, в което пътувате за работа. И
все пак има свободни пролуки. По време на задръстванията можете да
слушате радио, да обогатявате речника си за някой чужд език, да
слушате бизнес отчет, или да практикувате упражнения за памет (но
не забравяйте все пак, че шофирате и сигурността е на първо място).
Времето за пътуване до службата е шанс да подредите предстоящия
ден в главата си и когато стигнете в офиса да запишете плана си на
хартия.

> Как да използваме почивката за кафе
Почивките за кафе могат да бъдат добра възможност да си

починете за момент. Но представете си, че не сте особено изморени
или напрегнати. Защо не използвате почивката си за кафе, за да
научите нова дума от речника? Или за да напишете онази неприятна,
но важна бележка до банката, за да им обясните защо сте закъснели с
вноската по ипотеката? Или да се обадите на зъболекаря да си
запазите час, преди временната ви пломба да е паднала сама?
> Истинската цена на обяда
В сферата на продажбите най-важен е клиентът. Затова обядът с

клиента на практика е нещо много важно за работния процес. Но в
общия случай обядването извън офиса е пълна загуба на време. За
повечето служители в офиса обядът означава само допълнителни
разходи и калории, без които спокойно могат да минат. Много лекари
в наши дни са против класическата формула "три хранения на ден" и
много диетолози или изобщо пропускат обяда или го заместват с нещо
съвсем леко.
Обедната почивка е прекрасна възможност да свършите
натрупалата се работа, докато телефоните не звънят и колегите ви са
навън. От друга страна, по време на натоварен работен ден обедната
почивка може да бъде единствената ви глътка свеж въздух. В такъв
случай, ако пропуснете обяда, вероятно ще намалите трудовата си
ефективност през оставащата половина от деня. А можете да
използвате обедната почивка и да поплувате в близкия басейн или да
се разходите.
Един току-що повишен главен мениджър по продажбите спрял да
излиза навън през обедната почивка. Той почувствал, че новата му
позиция е много по-отговорна и трябва да бъде на линия през цялото
време, затова просто изяждал по един сандвич на бюрото си. След
няколко седмици на такъв режим започнал да става раздразнителен
следобед, да нагрубява колегите си и да не може да се съсредоточава
над работата си. Аз го убедих да започне отново да използва обедната
почивка, за да се презареди преди втората половина на работния ден.
Той започна да излиза да обядва навън, като не позволяваше нищо и
на никого да нарушава почивката му. Започна всеки ден да обядва с
различни хора. Някои от тях бяха негови лични приятели, но
постепенно започна да обядва с подчинените си и по този начин ги
опозна по-добре. Това се отрази положително на екипната работа в
офиса им и когато шефът помолеше екипа си да свърши нещо спешно
и колегите го молеха за помощ, всички откликваха, заради личните
отношения, които бях изградили помежду си.

Преди този главен мениджър внимаваше да не яде твърде много
на обяд, за да не му се спи следобед, но след това откри, че с кого и
как прекарваш обяда си е много по-важно от това какво ядеш.
> Как да оползотворим времето, прекарано в

чакане
Времето, което прекарвате, докато чакате метрото, автобуса или

шофьора си, също може да бъде използвано ефективно. Можете,
разбира се, да си прочетете вестника, но представете с, че сте си
поставили за задача да прочетете класическите литературни
произведения. Повечето от тях имат издания с меки корици. Наистина,
не винаги ще сте в настроение да четете "Дон Кихот" на спирката в
автобуса, но винаги е хубаво да имате на разположение още една
възможност.
Времето за чакане е идеално да обмислите отново проблема,
който ви тормози в службата. Започнете с определяне на различните
аспекти на проблема стъпка по стъпка. Ако имате още време, изберете
си един от тях, който да разгледате по-задълбочено – примерно за пет
минути. Най-вероятно няма да имате време да откриете решение на
целия проблем, но поне ще задействате процеса.
> Как да накарате сънят ви да работи за вас
В колко часа обикновено си лягате? Ако сте решили да ставате

рано, това означава ли, че трябва да си легнете по-рано? Спането е
най-големият, непрекъснат отрязък от време в ежедневието ни.
Проспивате ли живота си? Лекарите са открили, че повечето хора
прекарват в сън много повече време, отколкото физически имат
нужда. Когато променят навиците си и започнат да спят по-малко,
обикновено не усещат промяна в здравословното си състояние или в
ефикасността на работата си.
Можете да се опитате да си намалите съня с половин час. Дайте
си няколко дни да свикнете с новия режим. Ако успеете да се
адаптирате без да намалите ефективността си, ще получите бонус,
равносилен на една седмица допълнително време годишно.
Нуждите от сън с различни за всеки човек. Обикновено през
почивните дни спим много повече, отколкото през седмицата. Или ако
всеки вторник си лягате късно, защото играете боулинг, сигурно сте
забелязали, че сте необичайно изморени всяка сряда.
Повечето функции на тялото продължават да са активни, докато
спим. Защо тогава да не използваме времето за сън по най-добрия
начин? Както знаете, подсъзнанието ви работи, докато спите. Можете

съзнателно да го накарате да работи по решаването на труден за вас
проблем. Ето как:
Задайте въпрос на подсъзнанието си точно преди да заспите.
Изберете въпрос, който се нуждае от часове размишления, защото
подсъзнанието ви ще има цели седем-осем часа за работа по темата.
Недейте съзнателно да мислите върху проблема, само задайте въпроса
и най-вероятно ще имате отговор на сутринта. Този метод е прилаган
успешно от много хора. Но ако се окаже, че щом си зададете въпроса,
вече не можете да заспите, откажете се от това упражнение веднага.
Какво правите, ако имате осем часа да свършите работа, която
не ви е приятна? Да кажем, че временно сте решили да работите
нещо, което не ви удовлетворява. Ако работите само, за да си
получите заплатата, има ли начин да вършите нещо по-полезно,
вместо да симулирате заетост?
Скоро проведох много интересен разговор с един младеж, който
с много плам и вдъхновение развъждаше декоративни рибки.
Започнал да развъжда пелицелии на десет годишна възраст и
постепенно достигнал до развъждането на десетки килограми рибки.
Неговата професия е много еднообразна, но му дава свободата всяка
вечер да се посвети на хобито си, което му отнема по три часа.
Наскоро младежът решил да отглежда много рядък вид рибки, внесени
от Африка. Видът им бил в списъка на застрашените и той направил
задълбочено проучване как може да ги отглежда в апартамента си на
втория етаж, в сред доста различна от естествения им хабитат в
африканските потоци. Неговата еднообразна, но стабилна работа му
осигурявала парите и свободното време, необходими му за любимото
хоби.
Натаниел Хоторн е известен пример за това какво може да
постигне човек, който работи рутинна и еднообразна работа. Докато
дълги години работел в митницата в Салем, Масачузетс, Хоторн
написал четири романа, включително класическия "Алената буква".
> Как да премахнем ефекта на закона на

Паркинсон
По мое мнение не е необходимо хората да бъдат непрестанно

заети и да са под напрежение всяка една минута от работния си ден.
Това не означава да не свършат работата, а да редуват дейността си
мигове на отдих. Винаги съм се опитвал да стимулирам хората, които
работят за мен, да използват добре времето си като им позволявам да
четат, пишат, плетат или изобщо да правят каквото намерят за добре,
след като свършат задачите, които съм им поставил. Дори да ги
изпращам вкъщи, преди края на работния ден, ако няма нищо за
вършене.

Съвременната тенденция хората да бъдат принуждавани да седят
на бюрата в офиса дори и да нямат нищо за вършене е чисто
прахосване на безценно време и води до множество психологически
проблеми. Както е казал Паркинсон, работата се разширява, за да
запълни времето, което й е отредено, тъй като твърде често хората,
работещи на пълен работен ден, нямат право на избор. Лично аз
смятам, че е време да се освободим от влиянието на закона на
Паркинсон и да позволим на хората да се наслаждават на ползата да
свършат всичката си работа и в такъв случай да им дадем право да си
тръгнат по-рано.
Законът на Паркинсон обаче не е в сила при "безкрайните"
професии като изследователската дейност, продаването на
енциклопедии или почистването на всяка прашинка от къщата, защото
в подобни случаи винаги има достатъчно работа. На практика, някои
задачи трябва да бъдат свършени в определени ден, иначе се
проточват до безкрайност. Истината е, че не можеш да накараш
хората да бъдат вдъхновени и да развихрят фантазията си по команда.
Често седенето в офиса от осем до пет не е най-добрият начин за
творческо развитие, както научихме от историята с архитекта в
предната глава.
Законът на Паркинсон е много точен и актуален: работата
наистина заема цялото време, което сте й отредили, защото дори и да
я свършите по-рано, няма да можете да се приберете у дома.
Опитвайте се да убедите шефа си да ви пуска по-рано, ако сте
свършили всичката си работа за деня. Обяснете му колко голям стимул
би било това за вас да работите по-качествено и експедитивно. Ако ви
откаже, опитайте се да го убедите да ви позволи да посветете
оставащото време на някакви лични интереси – да учите език, да
четете, да пишете писма и т.н.
> Как да използваме петте свободни минути

най-ефективно
Можете да дадете летящ старт на най-съкровените си цели, ако

сте готови да инвестирате всяка свободна минута, която животът ви
подари, и да я отдадете на вършенето на някоя ваша А-дейност. Много
лесен начин да направите това е да си определите тъй наречените
"цели със специален приоритет", които да траят от една седмица до
няколко месеца. Всеки ден вършете поне една А-дейност, обозначена
като ваш специален приоритет.
Да предположим, че сте си поставили за цел да се издигнете в
интелектуално отношение. Като подзадача сте решили да обогатите
речника си, защото е добро средство за развитие на интелекта. В този
случай целта ви със специален приоритет би могла да бъде да учите
по една нова дума всеки ден в продължение на месец. Отнема само
някоя-друга минута да откриете нова дума, да проверите значението й

и да я употребите в няколко примерни изречения. След това включете
новата дума в някои разговори, които водите през деня.
Една млада, обещаваща готвачка, която се интересуваше от
гурме-кухня, си постави за цел да опитва ново зеленчуково ястие
всеки ден в продължение на седмица. Тя се постара да планира
рецептите за седмицата предварително и лесно осъществи целта си.
Мъжът и жената от една двойка се чувстваха лишени от прия-
тели, затова си направиха програма за възобновяване на социалните
контакти. В продължение на един месец всеки уикенд излизаха от
къщи и прекарваха осен приятни вечери, в които канеха познати на
обед или вечеря или приемаха покани за разходки или танци.
Има цял списък от лесни изометрични упражнения, които могат
да се изпълняват, докато приготвяте вечерята, седите на бюрото или
дори докато чакате човека отсреща да вдигне телефона. По този
начин, ако имате за цел да започнете да се движите повече, може да я
вместите безболезнено в графика си.
Задачите, които получавате на работа, също могат да бъдат
специални. Продавачите например могат да си поставят специална цел
да имат по една голяма продажба всеки ден. Управителят на фабрика
може лично да провери качеството на току-що произведения
автомобил, като се прибере с него вкъщи. Журналистът на свободна
практика може да открие поне три идеи за истории всеки ден, когато
няма възложени проекти. Офис мениджърът може да отделя по десет
минути всеки ден, за да се сприятели и да опознае подчинените си.
Всички тези дейности могат спокойно да бъдат адаптирани към
графика ви, без да го променят, ако просто си изготвите план и
приемете, че сега е времето да действате.
Вършенето на А-дейности не само ще ви доближи до постигането
на целта, но и ще укрепи духа ви по невероятен начин, защото всеки
ден ще виждате как се приближавате към мечтата си с още една
крачка, защото вече няма само да мислите какво бихте искали да
направите, а и ще предприемете реални стъпки към целта.
Дръжте пред очите си нещо, което винаги ще ви напомня накъде
сте се устремили. Ако не виждаме дадена картина достатъчно често,
забравяме за нея. Напишете целта си на листче и го пъхнете в джоба
си, за да ви напомня за себе си. А какво ще кажете да си направите
табела? Предложих на един клиент да сложи малка табела на бюрото
си на място, където само той може да я вижда. Клиентът ми беше
споделил с мен, че губи твърде много време в говорене по телефона.
На табелата пишеше: "Твърде дълго ли говоря по телефона?" Само за
една седмица след като постави табелата на бюрото си, той успя да
намали значително своите протяжни телефонни разговори.
Една домакиня, която се опитваше да намери сили да не
прекарва цялото си време в чистене и готвене, сложи следната табела
в кухнята си: "Излез оттук и се забавлявай!"
Казвате, че нямате никакво време? Шегувате ли се с мене?

>> 9 <<
КАК ДА ИЗВЛЕЧЕМ МАКСИМУМА
ОТ ПРИОРИТЕТИТЕ СИ
Отне ми няколко месеца проучване да открия тайната на

способността да вършим повече работа за по-малко време. Когато
започнах да се занимавам по-задълбочено с по-ефективното
използване на времето, интервюирах множество успешни хора.
Основният ми въпрос беше каква е тайната на успеха им. Спомням си
един от първите ми подобни разговори с вице-президента на Standard
Oil Company of California. Той ми каза: "О, просто си правя списък:
Неща, които ще свърша днес" Тогава не подозирах колко ценен може
да бъде този съвет и просто не му обърнах внимание.
На следващия ден трябваше да пътувам до един голям град, за
да изнеса семинар за управление на времето. Докато бях там, обядвах
с един бизнесмен, който на практика притежаваше града. Той беше
председател на отоплителната и осветителна компания, президент на
пет фабрики и управляваше още дузина предприятия. Успешен
бизнесмен по всички критерии. Попитах го как успява да върши
толкова много неща едновременно и той ми отвърна: "Просто е. Правя
си списък на нещата, които трябва да свърша." Но неговият списък
беше малко по-различен. Той ми сподели, че за него списъкът е като
игра. Първото нещо, което въпросният бизнесмен върши всяка сутрин,
е да седне и да напише на един лист всичко, което иска или трябва да
свърши днес. Вечерта отново поглежда списъка си, за да види колко
от задачите в него са останали несвършени, и сам си пише оценка.
Целта му е в списъка да няма пропуснати задачи.
Той играе със списъка си така, както се играе бинго – зачертава
обектите от списъка си в течение на деня, като използва
възможностите, които му се предоставят – например някое телефонно
обаждане му подсказва какво решение да вземе, по време на рутинно
съвещание на околните някоя своя нова идея, споделя вечерта
творческите си проекти със съпругата си. Този бизнесмен винаги
започва първо със задачите с най-висок приоритет, после със среден и
така нататък. В края на деня той е провел всички разговори,
извършил е необходимите дейности и е написал важните писма, които
са му осигурили "идеален резултат" в играта.
С колкото повече успешни бизнесмени и административни
ръководители говорех, толкова повече ми споменаваха за списъка с
неща за вършене. Затова по врем на един мой семинар попитах
участниците колко от тях са чували за правене на списък с
приоритетни задачи. Естествено, нямаше човек в залата, който да не
беше чувал за това. След което попитах отново участниците колко от
тях съзнателно изготвят подобен списък всеки ден, подреждат

точките в него по важност и задраскват всяка задача, след като я
свършат. Открих, че много малко хора пишат списъци всеки ден,
повечето прибягват до списък, когато са много натоварени, а трябва
да помнят безброй неща или имат краен срок за приключване.
> Нужен ви е само по един списък всеки ден
Всички хора са наясно с ползата да си правят списък със задачи

всеки ден. Но разликата между хората на върха и тези на дъното е, че
първите се възползват от тази техника всеки ден, за да разпределят
по-добре времето си, а вторите не го правят. Една от най-важните
тайни как можем да свършваме повече работа през деня е да си
правим списък със задачи всяка сутрин, да го държим на видно място
и да го използваме като пътеводител през всички минути и часове на
деня.
Нека погледнем отблизо това фундаментално оръжие за
планиране на времето. На практика съставянето на списък е нещо
много елементарно.
Вземете празен лист и напишете върху него: "Днес ще
(свърша)": избройте по-долу нещата, над които искате да работите,
зачерквайте тези, които сте свършили, добавяйте нови идеи, които са
ви хрумнали в движение и препишете списъка си в края на деня или
когато е толкова издраскан, че вече трудно се чете.
Една от тайните на успеха е да напишете всичките си задачи
заедно на един голям лист, вместо на хиляди малки случайни
листчета. Добре е да държите листа в тефтерчето си с ангажименти.
Един изпълнителен директор, когото познавам, има специално рафтче
на бюрото си за списъка за деня, а една моя позната никога не си
купува дрехи без джоб, за да може да държи списъка винаги в себе
си.
Една домакиня непрестанно губеше списъците си и отделяше
повече време да търси списъка от вчера, отколкото й трябваше да
напише нов. Предложих й да съставя списъците си в тетрадка. Така тя
не само не губеше списъците си, но можеше и да добавя към днешния
несвършените задачи от вчера.
Някои хора се опитват да си съставят списък само мислено, но
моят опит показва, че тази практика често е неуспешна. А и защо да
задръствате съзнанието си с неща, които просто можете да запишете
на парче хартия? Много по-добре е мозъкът ви да бъде свободен за
творческа дейност.

> Кои задачи принадлежат на вашия списък
Ще включите ли в списъка си всичко, което трябва да свършите

за деня, включително рутинните си задължения? Или ще запишете
само извънредните задачи и събития? Ще включите ли всичко, което
може би ще свършите днес, или само нещата, които със сигурност
планирате да направите? Съществуват много алтернативи, като
различните хора предпочитат различни решения. Аз лично ви
препоръчва да не включвате в своя списък рутинните си задължения,
но да включите всичко с висок приоритет, което може да не успеете да
свършите, ако не му обърнете специално внимание.
Не забравяйте да включите в списъка всички важни А-дейности,
които ще ви доближат до целта, към която се стремите. Дори да ви
изглежда странно, задачи като "да започна да уча френски" или "да си
намеря нови приятели" да бъдат в един и същи списък с "да купя
мляко" и "да нарисувам картичка за рождения ден на майка си", няма
противоречие. На практика вие искате да свършите тези неща в един
и същи ден. Дневният списък е вашият пътеводител, който сочи пътя
от днес към следващите дни, месеци и години, затова е необходимо да
включите в него и по-дългосрочни проекти, за да не ги забравяте,
улисани в ежедневието.
Преди да се захванете с нещо, погледнете списъка си и
определете колко задачи може да поверите на някой друг. Не става
дума само за подчинените ви или за детегледачката, но и на хората на
вашето ниво, и дори на тези, които са над вас в йерархията, които
могат да свършат дадена работа по-бързо, притежават пълномощия, с
които вие не разполагате или могат да ви предложат по-ефективно
решение на проблема.
Ако сте организирани и креативни и работите упорито, ще
успеете да приключите всички задачи от списъка за деня. Дори да ви
изглежда невъзможно, опитайте. Най-вероятно, ако наистина е
възможно, ще проявите своя разум и добра преценка. Когато имате
твърде много неща за вършене, по-добре да направите съзнателен
избор какво да пренебрегнете, отколкото да го оставите случайността.
Не знам как да го подчертая по-силно: Вие трябва да си
поставяте ясни приоритет. Някои хора се стараят да свършат
възможно най-много задачи от списъка си. Те имат висок коефициент
на изпълнение, но са ниско ефективни, защото повечето от нещата,
които са свършили, са с приоритет С. Други хора обичат да вършат
задачите си подред, започвайки от номер едно, без значение кое е
важно и кое не е. Най-добрият начин да организирате списъка си е да
сложите АВС обозначения на задачите, после да "подарите" колкото се
може повече задачи на някой друг (по възможност с най-нисък
приоритет) и да започнете да изпълнявате останалата част от списъка.
Един познат използва цветен код за приоритета на задачите си:
черен цвят за нормалните и червен за много важните. За хората, които

се затрудняват с постигането на приоритетите, предлагам един списък
за А и В задачите и отделен за многобройните С-та. Другият вариант е
А и В списъкът да е над С. Така всеки път, когато вдигате листа, за да
свършите С дейност, ще сте наясно, че не използвате времето си по
най-добрия начин.
Задачите в списъка могат да бъдат подредени по различни
начини. Единият от тях е функционалният: "да погледна..., да се
обадя на..., да помисля относно..., да реша..., да продиктувам...".
Може да групирате дейностите по теми (например "всичко за водното
замърсяване"), местоположение (няколко клиента в един и същ
квартал) или един и същ човек (няколко въпроса, които трябва да
обсъдите с шефа си). Една-единствена дейност също може да
представлява цяла група (да подредя документацията, да изпълня
поръчките по еди-какъв си проект).
> Не се притеснявайте дали ще успеете да

изпълните целия списък със задачи
Просто започнете да изпълнявате задачите от списъка, като

първо свършите тези с приоритет А, след тях онези, отбелязани с В и
най-накрая всички С-та (или ако позволява възможността
междувременно, пътьом докато вършите задача с по-висок приоритет,
може да отметнете и някоя с по-нисък). В някои дни ще успеете да се
справите с всички свои задачи, но те ще са по-скоро рядкост. Ако
изпълнявате задачите си в АВС-ред, ще има дни, в които няма да
успеете да приключите всички с приоритет А. В други дни ще се
справите само със задачите от клас А и В, а в трети – с всичко, което
сте планирали. Хората рядко успяват да свършат всичките си задачи
от списъка. Но най-важната ви цел не е да задраскате всичко от
списъка, а да употребите времето си по най-добрия възможен
начин. Ако ви останат само С задачи за вършене, помислете за нови
възможни дейности, които да добавите към списъка си – да подредите
документацията си, да довършите "Война и мир", да изберете подарък
за рождения ден на леля си – това са всички онези А-та, които не сте
включили в списъка от страх, че днес няма да ви остане време за тях.
Ако се окажете с малко свободно време, може поне да започнете да
работите върху тях.
Хора с различни професии, служители в офиси, домакини и
спортисти са идвали на мои семинари, защото са чувствали
необходимост да "организират живота си". Повечето от тях няколко
месеца след семинара споделят, че се чувстват много по-
организирани, само защото всеки ден си правят списък и си поставят
приоритети. Една дама, която беше повишена в старша сестра на
голяма болница, започна да използва моите методи и в личния си
живот, след като откри колко много й помагат те в работата.
Качественото оползотворяване на времето е еднакво важно и в

работата, и в личния живот. Разбира се, не искате да наложите на
личния си живот режим, подобен на работния, но ще можете да си
почивате много повече, ако личните ви задачи са организирани по
приоритети и бъдат свършени бързо и ефективно.
Главният счетоводител, когото споменах в предишната глава, не
изпитва стрес на работното си място, защото е убеден, че от всички
задачи, които стоят пред него във всеки момент върши най-
неотложната. Той отделя време да определи приоритетите си и се
прибира вкъщи, доволен от работния ден, защото е успял да свърши
най-важните задачи от своя списък.
Хората са прави, когато казват, че малките камъчета обръщат
колата. Списъкът със задачи, подредени по своята важност, ще ви
осигури спокойствието, че не забравяте и не пропускате нищо важно.
Само с един поглед ще обхванете всичките си задължения, ще
прецените ситуацията, ще задраскате ненужното и ще изберете от
цялата палитра онази дейност, която ще свършите най-добре в
дадения момент.
Ако вършите повече А и по-малко С задачи, вашите постижения
във всички области на живота ще се увличат. Можете да превърнете
старите си А в нови А и В, понижавайки старите В приоритети в нови С
и напълно да изхвърлите повечето от старите С задачи от списъка си.
> Как да вършим повече смислени дейности
В предишните глави отбелязах, че приоритетите на човек се

променят с годините. Ето един пример. За вас посещението в
училището на дъщеря ви в Деня на Родителя преди една година би
било обозначено като приоритет А. Но тази година имате нова работа,
участвате в голям проект за моден дизайн и дъщеря ви знае колко сте
заети и какво удоволствие ви доставя работата ви, затова ще ви бъде
трудно да отидете на Деня на Родителя, ако имате спешна работа.
Друг пример: Миналата година сами сте направили годишната
инвентаризация на материалите и активите, които има вашата фирма.
За щастие сте записали стъпка по стъпка цялата процедура, така че
миналогодишното А (да създам система за проверка) се превръща в
тазгодишно С (да следвам стъпка по стъпка бележките си). Вече
можете да поверите годишната инвентаризация на новото момче,
което работи в склада и да използвате времето си за по-добро
пласиране на продуктите на фирмата на пазара.
Един търговец, който редовно обновява списъка с клиентите си,
открива, че миналогодишните му А-клиенти (тези със сметка от 100
долара), са тазгодишните му С-клиенти. Тази година неговият А-
клиент е със сметка от 500 долара, а В-клиентът – от 250 долара. Той
е развил бизнеса си като съзнателно е работил най-вече с А-клиентите
си. Търговецът прекарвал все повече време с тези клиенти, които

харчат над 100 долара за негови продукти, така че постепенно успял
да категоризира всички клиенти със сметка под 100 долара като С-
клиенти. За да стимулира развитието на своя бизнес, той преглеждал
папките си с клиенти всяка седмица, като изхвърлял от тях поне един
неперспективен клиент. Моят опит показва, че повечето търговци
могат да се облагодетелстват значително, ако спрат да инвестират
време и внимание в двайсетте процента най-неперспективни и
недоходоносни клиенти.
Да се научиш да свириш на музикален инструмент е почти
същото. Когато си начинаещ в пианото, А-целта ти е да упражняваш
прости мелодийки. Когато си напреднал, тази цел се превръща в С и
започваш да упражняваш все по-сложни и по-трудни мелодии. Когато
заучавате ново парче, А-целта ви е да го свирите точно и вярно, без
да обръщате внимание на акцентите, а С – да го свирите с нужното
темпо, но вероятно и с доста грешки. А когато овладеете определен
пасаж, А-целта ви е да го свирите в истинското му темпо.
Докато се учите как най-успешно да използвате времето си и да
си създадете полезни навици, вашата главна цел може да бъде да
наблюдавате как прекарвате първите пет минути от всеки час в
продължение на цял ден, за да станете по-осъзнати в употребата на
времето си. Когато вече сте постигнали ново отношение към времето,
това упражнение се превръща в С-задача, освен ако не искате да
изострите допълнително тази своя способност.
Човекът, който използва времето си пълноценно, има постоянен
поток от възможни А-дейности, не зацикля над решението коя А-
дейност да свърши и не изразходва безценни минути, за да свърши
всичко по най-перфектния начин. Вместо това се заема с няколко А-
дейности всеки ден, защото е осъзнал, че най-подходящият момент да
свърши нещо е настоящият!
>> 10 <<
ЗАДАЧИ, КОИТО Е ПО-ДОБРЕ
ДА ОСТАНАТ НЕСВЪРШЕНИ
Какво се случва когато забързаният търговски представител,

чийто самолет заминава след 45 минути, дава последни наставления
на секретарката си преди да замине на двуседмична командировка? То
се поддава на изкушението да свърши С-дейност, която може да му
струва възможността да извърши А-дейността си, с други думи: да
изпусне полета.

Защо хората са склонни да губят толкова много време в С-
дейности? Една от причините е притеснението, че много от дейностите
с висок приоритет не могат да бъдат свършени добре. Често най-важни
са нещата, които правим за първи път, например: свикването на
комитет за изработването на нов, висококачествен продукт,
повиването на бебе за пръв път, първите уроци по китайски език,
спазването на диета, съставена само от здравословни храни,
намирането на нещо ново за вършене в свободното време, различно от
гледане на телевизия.
Когато някоя домакиня старателно записва в тефтера си 501-
вата си рецепта с риба тон, това й дава краткотрайното щастие от
новата находка, но всъщност подобно действие само й губи времето и
още повече я отдалечава от възможността някога да се опита да
сготви поне една от рецептите в тефтера си. Тя пропилява времето си
в записване на нови рецепти, вместо да го използва, за да поднесе на
семейството си вкусните ястия, които все иска да приготви.
Домакинята може и да се заблуждава, че по този начин става по-добра
готвачка, но всъщност прекарва повечето време в преписване на
рецепти, отколкото в готвене.
Не е реалистично да очаквате да свършите А-дейностите си
перфектно от първия опит. Та вие поемате по един нов и неутъпкан
път, пълен с неочаквани препятствия! Да вършите нещо с приоритет А
означава да поемате рискове, осъзнати или неосъзнати, които
понякога могат да доведат до неуспешен изход. Вашата цел А-1 може
да бъде непреодолимо трудна, твърде времепоглъщаща или изисква
да потърсите мнението на хора, които не искат или не могат да
постигнат съгласие.
С всички тези пречки по пътя към вашата най-важна цел не е
чудно, че се оглеждате за нещо, което веднага бихте свършили добре.
Казвате си, че е най-добре да свършите първо всички С-та, за да
имате после повече време за вашата А-цел.
И неусетно попадате в капан, който сами сте си поставили. Няма
да излезете от къщи, ако не сте изхвърлили боклука, няма да
започнете да работите по своята цел А-1, докато не изчистите всички
В-та и С-та. И неусетно за вас става по-важно да свършите В и С
дейностите от ежедневието, отколкото да работите за постигане на
мечтите си, с две думи – второстепенните задачи изместват най-
важната задача.
В това цял ден да правиш само нещата, които решиш, без оглед
на приоритети или време, се крие известно усещане за лукс. И тъй
като не вършите А-дейности, можете да си губите времето и да
живеете с чувството, че правите нещо добре, че успявате да свършите
всичко от край до край, че задраскате задача от списъка си и така
нататък. Не се самозаблуждавайте вие просто си губите времето с
всички тези С-дейности и лъжете себе си, че не разполагате с време
за приоритет А.

> Правилото 80/20
Когато работя с твърде заети хора, един от най-добрите начини

да им помогна е да ги накарам да се чувстват комфортно, когато
пропуснат да свършат задачите, определени с приоритет С. Хората
обикновено се колебаят много, когато трябва да зарежат С-дейност,
затова и на вас ви предлагам да се възползвате от правилото 80/20.
То гласи следното: ако всички задачи в един списък са
подредени по важност, 20% от задачите ще носят 80% от цялата
важност на списъка, а останалите 80% от задачите ще носят само 20%
важност. Понякога тези цифри са малко повече, друг път малко по-
малко, но в 80% от случаите правилото 80/20 си остава валидно.
Според това правило, в списък с десет задачи, вършенето на
най-важните две от тях, ще ви гарантира успешен ден на 80%.
Намерете тези две задачи, отбележете ги с А и ги свършете. Направете
го веднага! Оставете повечето от останалите осем несвършени, без да
се притеснявате, защото тяхната важност е значително по-ниска от на
двете А-та.
Следващите примери от ежедневието ще ви помогнат да се
почувствате по-комфортно и да се концентрирате върху истински важ-
ните задачи, дори това да означава да игнорирате по-маловажните.
80% от продажбите идват от 20% от потребителите

80% от продукцията идва от 20% от продуктовата линия
80% от отпуските по болест са на 20% от служителите.
80% от потреблението на файлове е на 20% от файловете в
системата
80% от вечерите повтарят 20% от възможните рецепти
80% от мръсотията на пода е върху 20% от него, които се
използват най-много
80% от парите се харчат за 20% от скъпото месо и зеленчуци
80% от прането е на 20% от дрехите в гардероба, които се
използват най-много
80% от телевизионното време отива за 20% от телевизионните
програми, които са най-популярни сред зрителите
80% от времето за четене на вестник е съсредоточено върху
20% от страниците му (заглавията, спортната, страницата
на редактора, кореспондентите, забавната страница), които
ви вълнуват
80% от телефонните обаждания се реализират от 20% от потре-
бителите
80% от храненето навън извършваме в 20% от познатите ни ре-
сторанти

Много е важно отново и отново да си напомняте да не си губите
времето с маловажни дейности, а да се концентрирате върху онези
20%.
Пред време при мен дойде един политик. Оставаха два месеца до
изборите. Неговият опонент беше титуляр и заемаше въпросния пост
от години. Моят клиент беше осъзнал, че за да спечели ще му бъде
необходимо максимално оползотворяване на оставащото време. За
съжаление вече беше приел множество покани да говори пред малки
общности и графикът му беше задръстен. Останало му беше много
малко време, в което да беседва с важните групи хора, да обядва с
влиятелни личности и да изнася вечерни лекции.
Клиентът ми беше наясно, че не е проявил далновидност при
подбора на ангажиментите си. Тъй като му беше неудобно да отменя
ангажименти, които вече е приел, реши отсега нататък по-съзнателно
да обмисля възможните прояви. Отне му малко време да свикне с тази
идея, защо все още изпитваше нужда да изпрати посланието си на
всички избиратели. Прегледахме внимателно списъка му със събития и
ангажименти и открихме, че 80% от изявата му е осигурена от 20 или
по-малко процента от речите му. В 80% от лекциите си той
допринасяше незначително за своята кауза. Всъщност, тези 80%
толкова го изморяваха, че обикновено беше болен или изтощен преди
важните си лекции. Клиентът ми си припомни, че по време на
предизборната кампания през 1960 г. Никсън е изгубил време, за да
пътува до Аляска и обратно, за да изпълни плана си да посети
всичките 50 щата на САЩ, докато Кенеди се концентрирал върху
предизборната си кампания в по-големите щати, които биха му дали
електорално мнозинство.
До края на разговора ни моят кандидат осъзна, че може да си
позволи да отмени някои маловажни ангажименти, които не е приел
твърдо, и да ги замести с по-значителни прояви. Истинската награда
за неговата далновидност при подбирането на ангажиментите му
дойде, когато той спечели изборите с убедителна преднина.
Една заможна дама от висшето общество се нагърбваше с твърде
много задачи. Винаги можело да се разчита на нея да свърши всичко:
от запечатването на покани за парти до това да се ръкува с всички
конгресмени подред. Тя почувствала, че не изпитва удоволствие от
нещата, с които се занимава, защото се оставя други хора да
определят приоритетите й. Осъзнала, че 80% от доброволната й
работа е неудовлетворителна за нея и истинската й страст се крие във
вършенето на съвсем други неща.
Заедно с клиентката ми направихме огромен списък на повече от
сто дейности, в които тя беше участвала или се беше съгласила да
участва през последните три месеца. После тя ги разгледа обективно и
направи профил на своите приоритети: да помага на политически
кандидати, да общува с интересни хора, да работи в сферата на
опазването на околната среда и колекционира произведения на
изкуството. Нейните В-приоритети включваха: събиране напари за

благотворителност и работа с родителския комитет в училището на
децата й. Всичко останало в живота й бяха ненужни дейности, без
значение дали ставаше дума за организиране на разпродажба на
торти в църквата, доброволческа работа в болницата или участие в
женския хора в местната филхармония.
Моята клиентка събра целия си кураж и през следващите
няколко месеца казваше "не" на всички организации, хора и дейности,
които бяха в С-списъка й. Това й осигури много повече време за
работа в местния музей. Тя дори започна да прави собствено
проучване върху ориенталските вази, а в свободното си време даде
прекрасни идеи за реорганизация на кварталния политически клуб.
> Кога да не вършим С-дейности
Един от най-добрите начини да намерите време за вашите А-та е

да намалите броя на С-тата, които се чувствате задължени да
свършите.
Основният въпрос при С-дейностите е: Какво мога да не свърша?
Само си помислете за чувството на удовлетворение, което бихте
изпитали, ако задраскате всички С-точки в списъка си. Започнете да
си казвате: "Може би не е необходимо да върша тази С-дейност",
вместо "Трябва да свърша и това С".
Да речем, че в списъка ви за деня фигурира: "Да измия колата".
Въпреки че сте дали на тази дейност приоритет С, вие сте изкушени да
пропилеете час и половина и да я свършите, за да я задраскате от
списъка. Много по-лесно е да измиете колата и да я махнете от
списъка, вместо да преценявате, че изобщо тя няма нужда от миене.
Много С-дейности могат да бъдат трансформирани в онова, което
аз наричам CZ. Това са С-та, които спокойно можете да решите да не
вършите, без това да доведе до някакви щети.
CZ-дейностите определено включват: подреждането на куп
списания, почистването на фризера (така или иначе го почиствахте
миналия месец, нищо не го замърсило кой знае колко), измиването на
кухненския под, точно преди децата да се приберат в дъждовен (и
съответно кален) ден, проверяването на пощенската кутия, след като
секретарката ви винаги ви носи пощата, веднага щом пристигнете.
Най-вероятно можете да измислите куп подобни дейности, които или
са напълно безполезни, или сами ще се уредят с времето, или е най-
добре да ги забравите, освен ако някой не настоява да ги свършите.
Някои С-дейности трябва да бъдат тествани, преди да ги
категоризирате в CZ. Трябва да им дадете "остаряващ" гратисен
период, в който да проверите дали тези дейности "се приключват по
естествен начин". Подобни възможни CZ-дейности са например:
поливането на моравата (когато изглежда, че ще вали), чистенето на
снега (когато според прогнозата ще бъде слънчево), събиране на

вестниците за рециклиране (когато вероятно бойскаутите ще ги
съберат следващата седмица), подготвяне на презентация за среща,
която най-вероятно няма да се състои.
Когато не се чувства особено сигурни, дали някое действие е CZ,
аз го записвам на малко листче и го слагам в кутията "Възможни CZ-
дейности" с убеждението, че ако наистина е важно, то отново ще
изскочи на пътя ми. Веднъж месечно преглеждам тази кутия и съвсем
спокойно мога да изхвърля повечето листчета от нея, поздравявайки
се сам за всичкото спестено време и всичките безсмислени неща,
които няма да върша.
Много С-та могат да се превърнат в CZ без някакви съществени
последици. Има обаче и С-та, които трябва да бъдат свършени. Дори
да са тривиални и рутинни задължения, те могат да причинят големи
вреди, ако не ги изпълним. Можете да направите вършенето на
подобни С-та удовлетворително като мислите за по-големият контекст,
в който те се вписват. Държавен служител, който прекарва почти
цялото си работно време в отговаряне на писма на конгресмени, се
старае максимално да го прави прецизно и точно, защото не е много
разумно да предизвикаш гнева на някой политик. Подобно на този
случай, времето на търговец, който прекарва цялата си сутрин в
проследяването на изгубена пратка на стойност 2.17 долара до най-
важния си клиент, не е изгубено, защото търговецът знае, че на този
клиент дължи 40% от приходите си за миналата година.
> Кога С се превръща в криза
Някои С-дейности, например да заредите бензин в колата, могат

да се превърнат в криза, ако се отлагат твърде дълго. Няма голям
смисъл да зареждате, когато резервоарът ви е три-четвърти пълен, а
със зарежданията при почти празен резервоар спестявате време,
защото не ви се налага да ходите постоянно до бензиностанцията. Не
е необходимо да споменаваме, че понякога твърде дългото отлагане
на някоя задача може да ви отнеме повече време (за справяне с
последиците) от регулярното й изпълнение, например засядането с
празен резервоар по средата на пустинен път, когато най-близката
бензиностанция е на 50 километра.
Нека ви предупредя. Отлагането на застраховане или отлагането
на завещание въобще не е препоръчително, дори и да се намирате в
перфектно здраве. Отлагането на тривиални неща като прането
например също не е за подценяване. Докато се обличате за голямо
вечерно парти, може да се окаже, че нямате чисто бельо, което да
сложите под скъпата нова рокля.
Помнете: твърде рядко се случва някоя С-дейност да се
превърне в криза от раз. Кризите видимо назряват през някакъв
период от време, преди да се проявят. Да речем, трябва да предадете

поредния доклад. Имате усещането, че това е С-дейност, която ще
отпадне от само себе си в течение времето. Няколко дни по-късно
обаче получавате повторно напомняне за доклада. В такъв случай
вземате листчето със задачата от дъното на чекмеджето и го поставяте
най-отгоре върху бюрото си. След това получавате още едно
телефонно обаждане относно същия доклад. Вече решавате, че
дейността е от категория В. Когато обаче шефът ви изиска да му
предадете доклада утре или незабавно да си потърсите нова работа,
дейността незабавно получава етикет А и бива свършена веднага.
Често можете да наблюдавате как се променя приоритетният индекс.
Ще забележите обаче, че едно С от общо сто достига до кризисно
положение. Най-печелившата стратегия е да не вършите нещата,
които можете да пропуснете, но да ги следите и ако усетите
наближаваща катастрофа, да ги заковете право в десетката.
Ако можете да преживеете още един ден без да сте избърсали
праха, да сте изпрали или подредили документацията, оставете
нещата така. Ще прекарате по-малка част от живота си в бърсане,
пране и подреждане. Ако системно устоявате на изкушението да
вършите С-дейности, значително ще увеличите броя на CZ-дейностите.
Винаги си задавайте въпроса: "Ще се случи ли нещо ужасно, ако не
свърша това С?" Ако отговорът е "Не!", тогава го пропуснете.
> Необходимо ви е С-чекмедже
Ако с месеци не сте чистили бюрото си, извадете всичко от

чекмеджетата и го сложете на отделна маса. В купчината най-
вероятно ще откриете А-та, В-та и С-та, но също така и огромна маса
безполезен материал, който можете спокойно да изхвърлите.
Начинанието ще бъде успешно, ако не ви се налага да вземате назаем
кошчетата за хартия на колегите си, за да се отървете от своя боклук.
Ако подобно на много домакини не разполагате с бюро, тогава
най-вероятно имате същия проблем като госпожа Джоунс. Тя имала
едно чекмедже за хартия, в което слагала поща, бележки, изрезки от
списания, училищна програма на децата й, напомняне за срещи и
ангажименти, писма, на които трябва да отговори, купони, талони за
намаления, сметки и касови бележки, абонаменти за списания,
бележки от курса й по китайска история от преди две години, конци,
панделки и картички за рожден ден.
Когато трябвало да отговори на някое писмо, госпожа Джоунс
нямала друг избор, освен да извади цялата купчина от чекмеджето и
да търси, докато го намери. Трябвало да повтаря същата операция
всеки месец, когато стане време за плащане на сметките. Госпожа
Джоунс си търсила всевъзможни удобни предлози да не бърка в
чекмеджето. Дори закъснявала с отговора на важни писма, защото се
страхувала от търсенето.

Решението на проблема й, разбира се, е очевидно за всички,
освен за самата госпожа Джоунс, която се чувстваше безпомощна пред
хаоса в чекмеджето си. По мое предложение тя си купи кутия със сто
отделни папки. Направи си папка за рецепти, за сметки, за писма, на
които трябва да отговори, писма, които иска да запази, идеи за
гримиране, скорошни проекти, предстоя
и събития, ангажименти на децата, почивки, книги за четене и
така нататък. След като веднъж подреди чекмеджето си, вече й беше
лесно да слага всяко ново листче на отреденото му място. Когато
госпожа Джоунс иска да отговори на някое писмо, вече няма нужда да
обръща цялото чекмедже наопаки, а направо отваря папка "писма".
Не е чудно, че много домакини имат някакъв тип организация на
документацията си. Най-важното нещо е да отделите А от С-файловете
си. Ако пък имате твърде много писма, можете да разделите А от В и
С-писмата.
> Всяка домакиня заслужава да има бюро
Собственикът на голям магазин за дрехи дойде при мен

омаломощен от количеството документация, с която трябваше да се
справя ежедневно. Постоянно беше бомбардиран с информация
относно нови колекции, поръчки и описания от многото
производители, с които работеше, с листовки от рекламната агенция,
която ползваше, с покани и талони от местни вестници и
радиостанции, с данъци и сметки. Клиентът ми се чувстваше задължен
лично да отвори всяко писмо и да прочете. Освен това той биваше
затрупван с бележки с иде за подобрения в магазините и в работата
на търговските му представители.
Човекът постоянно преглеждаше отново и отново всичката тази
бумащина, защото не можеше да реши какво да прави с голяма част от
нея. Освен това на много от рекламите имаше истински добри идеи,
които той не искаше да изгуби. Купчината листове и листчета на
бюрото му го затрупваше, въпреки че той беше наясно, че не разделя
важните от маловажните неща.
Помогнах му да реши проблема като му предложих всеки ден,
когато пристига пощата, да я подрежда по значимост като поставя
най-важните писма най-отгоре и започне да я преглежда отгоре
надолу. Казах му да слага В и С-документацията, която не е успял да
прегледа през днешния ден в дясното чекмедже на бюрото си. На
следващия ден отново да започва с новата поща, като си позволи да
отвори дясното чекмедже едва ако му остане време. Клиентът ми често
си тръгваше от работа, съжалявайки, че не е успял да стигне до някое
писмо, така че на следващата сутрин го вадеше от дясното чекмедже и
го слагаше в днешната купчина. Понякога получаваше конкретни

запитвания върху някое писмо от чекмеджето и тогава го отваряше и
прочиташе писмото за първи път.
Не е изненадващо, че 80% от всичката документация в дясното
чекмедже никога не влезе в употреба, по-важното е, че 20% от нея
наистина му беше необходима.
Когато чекмеджето се напълни, предложих на клиента си да
извади всичката хартия и да я премести в най-долното дясно
чекмедже на бюрото си. Това решение спаси положението за
следващите три седмици, докато горното дясно чекмедже отново не се
напълни. Тогава клиентът ми прегледа набързо долното чекмедже и
изхвърли от него всичко ненужно, превръщайки тази практика в свой
навик.
> Следващата спирка: кофата за боклук
Клиентът ми хвърля в кошчето за боклук листовете, за които е

сигурен, че няма да са му необходими. Най-вероятно би могъл
спокойно и без проблеми да изхвърли цялото съдържание на долното
дясно чекмедже, когато то се препълни, но той не обича да изхвърля
хартия. Затова му предложих да складира съдържанието на това
чекмедже в папки, озаглавени например "С-та от долното дясно
чекмедже, 1-30 септември". Папките складира в голям шкаф,
специално определен за целта. Клиентът ми продължи да складира
старите си документи в папки, които пази една година. Той изпитва
истинско удоволствие, когато в края на годината изхвърля старите
папки от шкафа и освобождава място за новите, поздравявайки се сам
за всички ненужни дейности, които е успял да си спести. Преди да
изхвърли старите си папки, той отново ги преглежда внимателно и
понякога спасява един или два листа хартия, слагайки ги в купа с
днешната поща (съответно те отново потъват надолу по каналния ред,
ако не успее да стигне до тях).
След една година използване на тази техника стана ясно, че
клиентът ми си е спестил много работа, от която нямаше да извлече
почти никаква полза. Например старите му планове да сложи нови
рафтове за пуловерите бяха вече ненужни, тъй като той вместо това
сложи нови стойки. Старите идеи и изрезки относно промотирането на
бижута бяха изхвърлени с чиста съвест, защото той спря да продава
бижута в магазините си. Докладът му до самия себе си относно
некомпетентността на момчето в склада също стана излишен, защото
то напусна преди няколко седмици.

> Как да се справяме с хартиената кула
Тайната на успеха е никога да не отделяте внимание на един и

същ лист хартия два пъти. Това не означава да не обръщате внимание
на документацията си, съвсем не. Но си създайте система за
организация на различните видове хартия, за да знаете къде се
намира всеки документ и да можете да го намерите веднага, в случай,
че ви потрябва. Системата трябва да обхваща едновременно входящи
и изходящи документи, както и всичко, което сте записали върху
конкретния лист междувременно.
Входящата ви поща трябва да бъде преглеждана и сортирана.
Няколко дни изучавайте критично пощата си. Търсете възможности да
елиминирате или намалите обема хартия, който ви залива ежедневно.
Може би ще откриете стари доклади, без които може да минете съвсем
спокойно. Може да обучите секретарката си кой материал да прегледа
рутинно и да го изхвърля и кой да подрежда в системата ви от папки.
Един изпълнителен директор иска секретарката му да сортира
дневната му поща в папки "Дейност", "Информация" и "Отложени във
времето". Папката "Дейност" получава внимание мигновено и води до
бърза реакция към информацията в нея. Директорът взема папка
"Информация" в куфарчето си, когато си тръгва от работа, и я чете в
метрото. А папката "Отложени във времето" пази за почивка и
разнообразие от твърде напрегнатата работа или за евентуалното
свободно време в офиса.
Можете да ускорите процеса на вземане на решения и да
вършите работата си по-бързо, ако надраскате кратки отговори и ги
изпращате веднага, щом прочетете дадено писмо. Ако искате да имате
цялата хронология на дадена кореспонденция, винаги запазвайте по
някое копие от собствените си писма.2
> Веднъж, но с чувство!
Едно от любимите ми правила е: "Занимавайте се с всеки лист

хартия само по веднъж". Внимавайте дан е отлагате отговора на някое
писмо толкова дълго, че да изпуснете подходящия момент. Често е по-
лесно да напишете отговор на писмото веднага, щом го прочетете и
първата ви реакция още е свежа в ума ви. По този начин си спестявате
време по-късно да четете същото писмо втори път, за да си
припомните за какво точно става дума.
Ето още по-разбираема версия на моето правило: "Опитайте се
да се занимавате с всеки лист хартия само по веднъж." Ако това е
невъзможно, тогава всеки път, когато се занимавате с лист хартия,
2
В съвременната епоха тези принципи след съответното актуализиране могат да
бъдат напълно приложими и към електронната поща. — Бел.ред.

правете нещо, за да придвижите напред проекта, който той представя.
И не забравяйте, че и малките стъпки имат своето значение.
Представете си зает изпълнителен директор, който си мисли
следното, гледайки лист хартия: "Това е едно неприятно задължение.
Сега нямам сили да се занимавам с него, но следващия път ще вдигна
телефона и ще го свърша." Това да планира следващия си ход по
проекта също е дейност. Едва ли следващия път, когато вземе този
лист в ръце, ще го остави, преди да е направил въпросното телефонно
обаждане.
От друга страна, не се престаравайте. Една секретарка ми се
оплака, че шефът й е толкова голям перфекционист, че на нея й се
налага да прави поне по три чернови дори на най-стандартното писмо.
Тя от своя страна си е позволила да развие навика да предава негодни
за директно изпращане писма, които съдържат правописни грешки.
Изисквайте от секретарката си винаги да ви предава писма,
готови за изпращане. Преди да започне да редактирате писмото,
запитайте си дали новите редакции ще повишат в някаква степен
стойността на писмото или са по-скоро козметични. Още един
аргумент против множеството чернови е, че е много по-важно
получателят на писмото да го прочете по-бързо, отколкото да губите
времето му в чакане на вашия последно редактиран вариант.
Следващия път, когато усетите, че прехвърляте хартията без
всякаква необходимост, си напомнете, че най-важните неща често
изобщо не могат да бъдат написани на лист. Запитайте се как бихте
решили проблемите, които се крият в тези листове, ако бяха
подредени, и го направете. Веднага!
> Как да се справяме с информационното

натоварване
Много хора не правят разлика между А и С, когато става въпрос

за новините от професионалната им сфера или предстоящите събития
като цяло. Коя е най-добрата формула за четене на ежедневници,
седмични и месечни издания и книги за хора с ограничено време?
Може би отделяте един час дневно на вестника, един час седмично на
списания или час месечно в четене на книга? Или оставяте мълвата да
ви донесе злободневните новини и се фокусирате над месечните
издания и книги от експерти в дадена област?
Не съществува "верен" отговор на подобни въпроси, просто
изберете онзи метод, който ви подхожда. Съветвам ви само да взимате
съзнателни решения и после да ги изпълнявате. Ако сте взели
решение, че няма смисъл да четете вестник повече от десет минути
дневно, но продължавате да му отделяте по един час, трябва да
поставите под въпрос валидността на решението си. Кой знае, може би

е по-подходящо за вас да определите на вестниците по-висок
приоритет.
Много изпълнителни директори се оплакват, че не разполагат с
достатъчно време да четат книгите, които биха били полезни в
работата им. Въпреки това, те отделят всяка сутрин часове за четене
на вестници. Може би защото вестниците са широко разпространени,
обновяват се ежедневно, струват малко и се четат основно заради
новините и за развлечение. Книгите обикновено се продават само на
определени места, струват много повече, хората ги смятат за
стойностно четиво и затова ги четат "сериозно". По тази причина
много изпълнителни директори четат стотици вестници годишно и едва
няколко книги.
> Да четем книгите като вестници
Ако имате нужда да четете повече литература в

професионалната ви сфера, опитайте да ги четете, както бихте чели
вестник. Нека всеки ден секретарката ви слага в кутията ви за
входящи материали една книга, която бихте искали да прочетете и
която сте й дали предварително. Нека да прибере вечерта книгата от
кутията. Не се притеснявайте, че книгата ви напуска, без да сте я
прочели цялата. Така или иначе, едва ли сте я отгръщали някога
преди това.
Когато вземете книгата в ръце, прочетете заглавието и
анотацията на корицата, където издателите поясняват за какво е тази
книга. После прегледайте самата книга, като я разгръщате и се
зачитате тук-там. Отделете на книгата толкова време, колкото бихте
отделили на сутрешния вестник.
Начинът, по който е написана голяма част от нехудожествената
литература, предлага свой метод, по който да бъде четена. Авторът
обикновено започва с посланието, което иска да предаде, обобщава го
в няколко изречения и започва да го доказва и пояснява. Посланието
винаги заема централна роля в книгата, подобно на фар в тъмното.
Авторът първо задава контурите на посланието си, после разгръща
идеите си върху достатъчен брой страници, за да запълни обема на
книгите си.
Вашата задача, когато четете книга, е да намерите ключовите
идеи на автора и да откриете дали и как могат да се свържат с вашата
дейност. Предговорът и съдържанието ще ви помогнат бързо да се
ориентирате в рамките на книгата. Четете нещата в детайли само
когато те са наистина важни за вас. По този начин можете да
извлечете невероятна полза от много книги за удивително кратко
време.
Този метод ща ви помогне да увеличите количеството и
качеството на прочетените книги. Колкото повече книги преминават

през ръцете ви, толкова по-спокойно ще се отказвате от онези, на
които не си струва да им отделяте време. От друга страна, колкото
повече книги преминават през бюрото ви, толкова по-вероятно е да
попаднете на онези, на които си заслужава да отделите няколко часа.
Хората бързо забравят нещата, които четат. Така че дори да сте
прочели много внимателно една книга от край до край, няма гаранция,
че ще запомните по-голямата част от нея. Ако някога сте опитвали да
преразкажете книга на някого, знаете, че всъщност му разказвате
само няколко основни точки. Понеже така или иначе ще запомните
малко от книгата, проявете селективност и подберете само важните
идеи, които има най-голяма вероятност да запомните.
Може би през годините сте си направили библиотека с книги,
които са изключително ценни за вас. Някога може и да сте ги прочели
много внимателно, но с течение на времето по-голямата част от тях е
потънала в забрава. Можете да използвате техниката за четене на
вестници за препрочитане на подобни книги и по този начин да си
припомните основните положения.
Понякога попадаме на книга, която може да ни бъде от
значителна полза в бъдеще. Не си губете времето обаче да я четете
сега, така или иначе ще сте забравили детайлите по времето, когато
вече ще са ви необходими. По-скоро помолете секретарката с да
прибере книгата в специална папка или чекмедже, за да ви е под
ръка. Един познат лекар беше затрупал кабинета си с непрочетени
книги, докато не ги прибра в библиотеката си и остави на бюрото
каталожна система с картичка с името и местоположението на всяка
книга. Така най-после разполагаше с пространство на бюрото си за
четене.
> Подходящо ли е скоростното четене за вас.
Ясно е, че колкото по-бързо четете, толкова повече време си

спестявате. Въпреки това откривам, че малцина от хората, които са
ходили на курс по скоростно четене, успяват да увеличат скоростта си
на четене. Повечето наистина четат бързо няколко седмици след кура,
но след това се връщат обратно към първоначалното си темпо. Ако ви
се налага да четете много за определен период, курсът по скоростно
четене може да ви бъде доста полезен. Изследванията показват, че
ако четете поне два часа всеки ден веднага след курса, е по-вероятно
да запазите високата си скорост на четене.
Въпреки всичко смятам, че е по-важно да четем умно, вместо
бързо. С други думи, преустановете С-четенето, защото е
незадоволително, безполезно, неинформиращо и безсмислено, и
използвайте това време за А-четене (дори с обикновеното си темпо на
четене). След като няма да имате възможност да четете много, трябва

внимателно да подбирате четивата си. Ако губите по-малко време в С-
четене, ще имате повече време за най-важните неща.
С жена ми имаме навик да си четем на глас един на друг. По този
начин четем около двайсет книги годишно. Седим един до други и си
четем на глас, без да вземаме предвид фактори като време и
ефективност. Разказвам ви това, за да ви покажа, че не винаги най-
ефикасният начин да свършиш нещо е най-добрият. Може да е много
неефикасно да четеш на глас, но е прекрасен начин да прекараш
повече време с любимия човек.
>> 11 <<
КОМФОРТ: ВАШИЯТ СОБСТВЕН
И ТОЗИ НА ОКОЛНИТЕ
Понякога начинът, по който оползотворявате времето си, създава

проблеми на близките ви. Всеки от тях иска внимание. А да отделите
вниманието, което им е необходимо, отнема време. Не можете да
задоволите всички хора едновременно. Ако сте взели решение, че да
отидете на родителска среща в училището на дъщеря си е С-дейност,
можете напълно да очаквате нейното разочарование. Ако сте решили
да спрете да играете тенис, защото вече не ви е забавно, със
сигурност можете да очаквате, че ще развалите настроението на
партньора си. Ако решите, че няма смисъл повече да си губите
времето да обучавате служител, който не се справя, можете с пълно
право да очаквате, че той ще се разстрои. Ако отложите доставката за
един клиент, заради спешна доставка за друг, можете без съмнение да
очаквате, че първият ще се разстрои и дори може да спре да прави
повече поръчки.
Истинската дилема е дали да отложите някоя от собствените си
дейности с приоритет А, когато някой ви помоли да свършите нещо
друго за него. Понякога да свършите нещо, което вие определяте като
С, но за някой важен за вас човек (съпруга или началник) то е А, ще
ви отнеме по-малко време, отколкото да им обясните защо тази задача
не е важна за вас. От друга страна, не можете винаги да
пренебрегвате собствените си приоритети заради нечии чужди.
Никога няма да успеете да угодите на всички, просто няма да ви
стигне времето. Трябва да си определяте приоритети в зависимост от
това колко е важен човекът, който ви моли да свършите нещо, и какви
биха били последствията, ако не го направите. Ако човекът, който ви
моли, не е важен за вас, можете да откажете (поне първия път). Някои

от тези горещи молби бързо изтляват до С-приоритет за молителя и
изобщо няма нужда да бъдат вършени.
> Как да кажем "Не"
Понякога най-доброто решение е да откажем още в началото.

Думата "не", използвана навреме и по правилен начин, може да ви
спести много време. важно е да не позволявате на другите да
пропиляват времето ви, но когато казвате "не" е важно това да не
изглежда своеволно и безпричинно. Всички сме наясно колко трудно е
това.
Можете да кажете на другия, че оценявате колко е важно това за
него, но в момента сте твърде заети, за да му помогнете. Извинете се и
му споменете един или два важни ваши ангажимента, които запълват
цялото ви време в момента, ако това ще ви накара да се почувствате
по-добре. Може би другият ще успее да погледне през очите ви. Може
дори да ви се извини, че краде от времето ви.
Има хора, които не умеят да казват "не". Една моя клиентка,
госпожа Филмор, откри, че жертва голяма част от времето си за чужди
приоритети. Когато заедно разгледахме ситуацията, стана ясно, че тя
казва "да", защото се страхува да отстоява собствените си желания.
Проблемът се коренеше в детството й. Доминиращите й родители
винаги са я ограничавали, казвайки й не само какво да прави, но и
кога да го направи.
В хода на разговорите ни тя осъзна, че нежеланието й да каже
"не" не е честна постъпка спрямо другите. Клиентката ми осъзна, че
често се съгласява с нещо, което има малка вероятност да направи.
Например, тя бе разочаровала много важен за нея човек, който щеше
да направи друга уговорка, ако подозираше, че нейното "Да" означава
само "Може би". Осъзнаването, че да кажеш "Да" и после да не го
изпълниш е по-лошо от това да кажеш "Не', помогна на клиентката ми
да се справи с проблема.
Има много хора като госпожа Филмор, които отказват да кажат
"не". Например административният асистент, който доброволно се
наема да изпълни спешна поръчка (без значение дали наистина има
намерение да го свърши или не), колегата, който ви предлага помощта
си в напрегнат период в службата, без да е способен да ви помогне в
действителност, и пощенският служител, който твърди, че изобщо не е
получавал поръчката ви – всички те губят вашето и своето време,
защото не са се научили да казват "не". Подобни действия са проява
на неетичност и липса на професионализъм, и са твърде непочтени
към околните. Те пречат на добрите лични взаимоотношения и правят
живота по-труден за всички.

> Компромиси, които вършат работа
Какво можете да направите, ако човекът, който ви моли да

свършите нещо, е съпругът ви, началникът ви, вашето дете или най-
добрият ви приятел и не можете просто да им откажете? Понякога
съществува вариант да задоволите желанията на другите, без напълно
да жертвате собствените си, ако намерите подходящия компромис.
Когато някой ви моли да свършите нещо за него веднага, най-
вероятно за него е по-важна скоростта, а не перфектността на
изпълнението. Ако смятате, че този човек с право изисква от вас да
свършите, това, огледате се за кратки пътища за изпълнението на
задачата. Ако шефът ви неочаквано поиска мигновен доклад за
месечните продажби, може би ще се задоволи и с кратко проучване,
при положение, че го получи наистина веднага. Ако дъщеря ви ви
помоли да й направите костюм за партито довечера, можете да й
предложите сам онова пола.
Някои хора може автоматично да се обръщат към вас за помощ
по конкретни поводи, защото вие сами сте ги научили така. Преди три
години опаковането на закуските и обедите на семейството ви може да
е било за вас с приоритет, но откакто децата са пораснали, вие вече
работите и те могат да се справят сами. трябва да отучите децата, че
мама винаги е у дома, за да приготви обяда. Можете да го постигнете
като предложите на семейството си всички да се редувате в това
задължение. В бизнес отношенията пък можете да пренасочите някой
клиент към центъра за обслужване на клиенти с довода, че там ще
бъде обслужен много по-бързо и ефективно.
Друго решение е в случай на конфликт на приоритети (неговото
А е ваше С) е чрез диалог. Ако изнемогвате от домашни задължения,
седнете със съпруга си и му опишете всички ежедневни задачи в
домакинството. Така ще му покажете колко много неща вършите и без
неговите допълнителни изисквания. Вероятно той никога досега не си
е давал сметка колко е трудно да бъдеш домакиня и ще се опита да
отделя повече време, за да помага.
Ако работите в екип със съдружник, започнете с преглеждане на
списъците със задачи и на двама ви. Намерете онези задачи, които и
двамата смятате за важни. После се опитайте да разширите зоната на
споразумението и върху онези задачи, за които имате противоположни
мнения. Изразете гледната си точка и се опитайте да го убедите, че
това, което той смята за А-приоритет, всъщност е С. Разбира се,
изслушайте и неговите аргументи и се опитайте да разберете гледната
му точка. Бъдете готови да промените своята гледна точка, ако той
успее да защити тезата си, че вашето С всъщност е А.
Когато не можете да постигнете съгласие, споразумейте се за
компромисни варианти. В замяна на изпълнението на неговото А
(въпреки че за вас то няма висока стойност) го помолете да изпълни
някое ваше А. Същият принцип работи и в обратната посока: Няма да

те карам да правиш това, ако ти не ме караш да правя онова.
Наистина изглежда малко детинско, но често е полезен начин да се
отървем от досадните С-та.
> Споделяне на време
Когато няколко човека се състезават за времето и вниманието

ви, най-доброто решение е да бъдете справедливи към всички.
Стенографката Сали има половин дузина "началници" и върши
работата по реда на получаване на задачите. Разбира се, ако господин
Бракън наистина бърза, получава незабавно внимание. Но ако двама
души в офиса едновременно имат нужда от нея "на секундата", тя не
може да задоволи нуждите и на двамата. Сали може да си постави
собствени приоритети, да изтъкне конфликта и да остави хората сами
да го решат помежду си или да отиде при началника си за съвет.
Споделянето на време е особено важно за децата, които често се
състезават за времето и вниманието на родителите си. Ето един
пример. Всичките ми деца предпочитат мястото между мен и жена ми
на масата в нашата трапезария. И ние бихме искали всичките ни деца
да седят между нас, но това е физически невъзможно. За да е честно
за всички, редуваме кое дете да използва любимия стол като вземаме
деня на месеца и го делим на три. Ако се дели без остатък, редът е на
най-малкия ни син Дейвид, ако има остатък едно – ред е на средното
ни дете Даян и ако има остатък две – на най-голямата ни дъщеря
Карол.
Когато стане време за сън, използваме друг метод, който
осигурява равно внимание на всяко дете. За щастие, те си лягат по
различно време. Жена ми програмира аларма и точно преди да си
легне, всяко дете получава петнайсет минути родителско внимание
само и единствено за себе си и може да го използва както предпочете.
Каквито и стратегии да използвате, за да не могат желанията на
другите да ви унищожат, те ще ви се отплатят богато. И ако вие
зачитате останалите и цените тяхното време, много е вероятно и те да
уважават и ценят вашето.
Нали всички се стремим към това – още малко време, за да
вършим собствените си дела?

>> 12 <<
КАК ДА НАМЕРИТЕ
СПОКОЙНО ВРЕМЕ ЗА СЕБЕ СИ
Да предположим, че сте успели да си освободите време, в което

да поразсъждавате върху важни проекти. Въпросът е: ще ви оставят
ли околните на спокойствие, за да можете наистина да се
концентрирате? Всеки, който работи в офис, знае, че дори да се е
задълбочил в решаването на неотложна задача, това не е достатъчна
причина телефонът да спре да звъни и никой да не отваря вратата. А и
сигурни ли сте, че искате абсолютно всички да ви оставят на мира?
Повечето хора имат нужда от връзка с околния свят, докато
управляват бизнеса си. Ето няколко лесни начини за регулиране на
ситуацията.
Някой наднича през вратата и пита: "Имаш ли минутка?" Това
обикновено означава: "Може ли да получа вниманието ти, за да
говоря с теб за нещо, което ще отнеме неопределено време?" Така че,
когато някой ви попита дали имате минутка, следващият път можете
да му отговорите: "Наистина ли ще бъде само минутка?" или "Имам два
минути, но ако ти трябва повече време, ще се наложи да го оставим за
по-късно."
Всъщност, кои са хората, които ви се натрапват? Дали не са
предимно ТМХ (Твърде Маловажни Хора). Ще е полезно да разберете.
Ако околните твърде често ви прекъсват, започнете да си водите
дневник на телефонните обаждания и посещенията. Господин
Джаксън, директор на една нестопанска организация, си водеше
подобен дневник в продължение на седмица. Дневникът имаше за цел
да покаже дали тези крадци на време имат уговорена среща, кои са и
какво искат. Когато господин Джаксън направи разбор на дневника, се
оказа, че е в пълна сила правилото 80/20. Осемдесет процента от
прекъсванията идваха от двайсет процента натрапници. Най-голям
процент от прекъсванията бяха дело на негови асистент и един негов
подчинен.
Подобен "трафик" е лесен за регулиране, както скоро ще се
уверите. Но дори началникът ви да ви извика сутринта в кабинета си и
с едно изречение да изтрие целият ви балансиран и перфектен план
за деня, няма нужда да "извършвате харакири". Вместо това
пробвайте някое от следните предложения:
Помолете началника си, ако е възможно, да ви предупреждава
предишния ден за спешни задачи, за да можете да си изготвите по-
реалистичен план за деня. Изтъкнете, че това ще се отрази добре на
работата ви. Ако началникът ви (или клиентът) дава незаслужено
висок приоритет на незабавното извършване на някоя задача, която

спокойно може да се свърши без излишно бързане, опитайте се да
намерите тактичен начин да му го кажете.
Задайте си въпроса дали шефът ви не ви товари със спешни
задачи, защото така сте го научили. Ако отговорите положително,
опитайте се да не бъдете винаги на разположение или поверете това
задължение на някой друг. Същото се отнася и за взискателните
клиенти. Ако положението обаче стане непоносимо, предложете на
клиента да се обади в центъра за обслужване на клиенти или на някой
друг, вместо да разчита само на вас.
Случаят на господин Джаксън не представляваше особен
проблем. Той определи график за асистента си, според който той
можеше да отива да се съветва с него три пъти през деня – в 9:30,
13:30 и 15:30. Асистентът му трябваше да събере всичките си въпроси
и да му ги представи в някой от тези часове. Изключение правеха
само свръхспешните случаи. Преди това въпросният асистент имаше
навика да нахълтва в кабинета на господин Джаксън, сякаш в
сградата има пожар, при най-малкия повод. Откакто влезе в сила
новият график, той спря да прекъсва началника си, освен при
изключителни, непредвидени сериозни ситуации.
Другият подчинен на господин Джаксън създаваше различен тип
проблеми. Този човек, Андерсън, беше неуверен в работата си. За да
може да работи нормално, той се нуждаеше от постоянно одобрение,
за да е сигурен, че върши всичко както трябва. Затова непрекъснато
притесняваше господин Джаксън с порой от маловажни въпроси (които
уж не търпяха отлагане) и го притискаше да даде мнението си за тях
веднага. Андерсън беше зависим от чуждото мнение и не беше
способен да взема самостоятелни решения. Той винаги подробно
представяше на началника си всички подробности, до най-дребния
аспект, нищо, че шефът му нямаше нужда от тях, за да вземе
решение.
Въпреки своята несигурност, Андерсън вършеше добра работа и
господин Джаксън не искаше да го нагруби като му каже да спре да го
занимава с глупости. Дойде момент обаче, когато господин Джаксън
осъзна, че повече не може да толерира провинциалните маниери на
своя подчинен. Или Андерсън трябваше да започне да се справя сам с
работата си ли щяха да му намерят заместник, който не отнема от
времето на началника си. Колкото и да харесваше Андерсън, Джаксън
не можеше да си позволи да го държи в екипа си с цената на
собственото си време. Андерсън беше преместен в друг отдел, където
работата беше по-спокойна и той се почувства дори по-сигурен.
Дневникът на друг изпълнителен директор, господин Франк,
разкриваше коренно различна ситуация. През две минути в офиса му
влизаше някой от служителите, за да го пита за нещо. Решението на
господин Франк беше да преорганизира екипа си, да предаде някои от
правомощията и задълженията си на своите заместници и да насочи
хората си оттук нататък да се обръщат за съдействие към тях. Той
започна да провежда седмични оперативки, защото дневникът

показваше, че някои от подчинените му го търсят, защото нямат
връзка с други хора от екипа. Като допълнение господин Франк
започна да изпраща регулярно информационни бюлетини на целия
офис, защото голяма част от прекъсванията в работата му се дължаха
на липса на информация.
> Когато дразнителят е на четири години
Госпожа Джоунс не се нуждае от дневник, за да разбере кой най-

често я прекъсва – по естествени причини това е четиригодишната й
дъщеря Мелинда.
Когато госпожа Джоунс се опитва да дочете последната глава от
вълнуващ роман, тя отива в спалнята затваря вратата и започва да
чете. В рамките най-много на две минути Мелинда вече е в маминия
скут. Разочарована, госпожа Джоунс се успокоява с мисълта, че когато
Мелинда порасне, ще бъде по-уверена в себе си, заради вниманието,
което е получавала от майка си и че следващата година ще я запише в
полудневна градина и мама най-накрая ще има време за себе си.
В края на краищата, госпожа Джоунс решила, че Мелинда ще
бъде по-уверена в себе си, ако получава за по-малко време сто
процента от вниманието на майка си, отколкото незаинтересованото
отношение, което всеки възрастен демонстрира към едно четири
годишно дете, което 24 часа не се отделя от него. Ако има няколко
минути за себе си, госпожа Джоунс би била в по-добро настроение,
когато е с Мелинда, и би се чувствала по-щастлива и грижовна майка.
Един ден госпожа Джоунс най-сетне се решила да настрои
таймера на печката на половин час, да каже на Мелинда, че ще чете
трийсет минути, и да се заключи в спалнята. Обещала на Мелинда, че
ще си играят на любимата й игра след половин час и й казал дотогава
да се занимава сама в стаята си.
Не можете да си представите виковете и плача, с които Мелинда
тропала на вратата на спалнята. Но госпожа Джоунс запазила
присъствие на духа и не отворила вратата. Госпожа Джоунс не успяла
да прочете нищо в този половин час, защото се притеснявала от
ефекта на експеримента върху Мелинд. Но не се отказала.
Продължила да настройва кухненския часовник всеки ден в 10:30 и до
края на седмицата Мелинда вече била свикнала с новия режим и си
играела тихо в своята стая, докато майка й не само прочела романа
си, но вече била прочела наполовина и следващия.

> Време за контакти срещу време за мислене
Ако дневникът на дразнителите ви свидетелства, че 80% от тях

са различни или нови хора, очевидно не можете да разрешите
проблема като просто поговорите с най-честите нарушители. Ако
работата ви е свързана с много социални контакти, най-добре е да
вдигате телефона и да приемате посетителите. Но ако служебните ви
задължения включват едновременно работа с хора и работа по даден
проект, трябва да намерите начин да балансирате двете неща, така че
едната страна на дейността ви да не задуши другата.
Господин Бийн е наясно, че системната ревизия за него е с
приоритет А-я и всяка вечер, тръгвайки си от работа, се чувства зле,
задето й е отделил толкова малко време. Той отдава невъзможността
да свърши работата си на непрестанните прекъсвания. Истината обаче
е, че господин Бийн едновременно мрази и обожава прекъсванията.
Понякога самият той ги търси, а друг път се ядосва и на най-важните
посетители. Когато някой го прекъсне, докато прави нова ревизия, той
се дразни. Дори ако се обажда важен клиент, господин Бийн не си
мисли: "Обажда ми се човекът, който ми дава хляба, а вътрешно се
терзае от яд и притеснение: "Как изобщо ще успея да си свърша
работата?"
Дълго време господин Бийн решава проблема с различните си
професионални задължения като ги редува, но това се оказва в ущърб
и на двете му задължения. Няма ли по-добро решение?
Единият вариант е да спре да вдига телефона и да приема
посетители за известно време. Това би му дало възможност за
размисъл и най-вероятно би извършил ревизията по-добре. Но
подобно поведение крие рискове. Възможно е да обиди хора, които
очакват да е на разположение, за да говорят с него. Ако подчинените
му нямат достъп до него, ситуацията в офиса може да се обърне с
краката нагоре. Работата вероятно ще пострада, ако няма обратна
връзка от клиентите и в офиса ще назрее криза.
Господин Бийн намери компромисно решение, което не беше
най-доброто, но все пак даваше някакъв ефект. Позволи на всички да
идват да го виждат по всяко време, но вместо да ги слуша внимателно,
продължаваше да си върши работата, докато посетителят говори, като
не криеше своето раздразнение и нетърпение. По този начин
посетителите бързо започнаха да съжаляват, че изобщо са дошли.
> Определете часове, в които сте на

разположение
Предложих на господин Бийн да определи часове, в които

официално да е на разположение на всички. Всички сме виждали
табелки от типа "Консултантът приема само вторник и четвъртък от 13

до 16 часа" или "Докторът извършва прегледи само в понеделник,
вторник и сряда." Часовете, в които сте на разположение, са онези
часове от седмицата, през които всеки може да дойде да ви вид, без
да има предварителна уговорка. В тези часове на отворените врати
вашите посетители могат спокойно да обсъждат с вас бизнес въпроси,
убедени, че получават пълното ви внимание. Господин Бийн насрочи
часове на отворените врати от 8 до 9:30 и между 11 и 12, като си
остави времето между 9:30 и 11 за работа. Освен това нареди на
секретарката си да пренасочва всички обаждания между 9:30 и 11, за
да не го безпокои никой.
> "Тихото" време е нож с две остриета
За щастие, господин Бийн си припомни случая на господин Кент,

който буквално забрани на когото и да било да го притеснява по
време на "тихото" му време между 8 и 12 часа. Резултатът от този
декрет беше катастрофален. Подчинените на Кент се мъчеха да се
справят с всичко сами, но по този начин още повече объркваха
нещата. Духът на екипа западна и невъзможността им да се справят
със ситуацията още повече влоши положението. Известно време
господин Кент получаваше похвали от началника си, че е взел
правилното решение и е въвел дисциплина. Похвалите утихнаха,
когато организационният хаос на отдела започна да пречи на всички.
В крайна сметка господин Кент беше уволнен, защото не съумял да
балансира времето за творчески проекти с времето за комуникация с
екипа си.
Господин Бийн обсъди с най-важните си подчинени новия метод
на работа и въведе промените съгласно техните предложения.
Повечето от служителите му бяха склонни да експериментират сами
през част от работното време, но също така заявиха нуждата си да
вършат своята работа бързо, което включваше съвещание и одобрение
от началника им. Господин Бийн насърчи подчинените си да му
докладват за всички неудобства, които възникват по време на
въвеждането на новия начин на работа в офиса.
> Как да успеете да намерите "тихо" време и

да елиминирате прекъсванията?
Ако заемате поста изпълнителен директор или нещо от този род,

няма нищо по-лесно от това – просто наредете на секретарката си да
приема вашите обаждания, прехвърлете всички спешни ситуации на
асистента си и затворете вратата на своя кабинет.

Ако не разполагате със секретарка или телефонистка в офиса,
можете сами да блокирате телефоните си. Всички опити за входящи
обаждания ще получават сигнал "заето".
Необходимо е да предотвратите влизането на хора в кабинета ви
в "тихото" време.
Господин Бийн остана лесна плячка за колегите си, които
смятаха, че щом е сам в кабинета си, значи "не върши нищо важно".
Затова той им разказа за "тихото" време и сложи табелка на бюрото си
с надпис: "Тихо време. Моля елате пак в 11:30". Когато някой влезеше
в кабинета му в неговото тихо време, той му посочваше табелката и го
питаше дали би могъл да изчака до 11:30, като впоследствие никога
не закъсняваше за уговорения час.
Когато отчаяно се нуждаеше от уединение, той се вмъкваше в
някой празен офис или конферентна зала. Понякога ходеше дори в
обществената библиотека. (Веднъж един преуспяващ изпълнителен
директор ми разказа, че когато се нуждае от тихо време, се крие в
задната стаичка на едно кафене на две пресечки от централния офис
на компанията му.)
> Как да се справим с общителните хора
Благодарение на своя дневник господин Бийн разбра, че много

хора се отбиват при него просто за да си поговорят с някого. Бюрото
му беше точно по пътя към автомата за минерална вода и той
представляваше лесна плячка за служителите, които се запътваха
натам, за да се спасят от някаква трудна текуща задача. Господин
Бийн премести бюрото си под различен ъгъл. След това махна единия
от двата стола пред бюрото, защото беше забелязал, че ако двама
"бегълци" се съберат при него на раздумка, това му струва средно
около 20 минути всеки път. И най-накрая започна да работи с
наведена глава, за да не хваща погледите на минаващите край него.
Друг проблем на мистър Бийн се оказа обаче, че се чувства
твърде самотен през "тихото" си време. Беше свикнал непрекъснато да
разговаря с колегите си и постоянно се надяваше някой да го
прекъсне. Всеки път, когато телефонът звъннеше, той знаеше, че
секретарката му ще вдигне, но не спираше да се пита кой ли звъни и
какво ли иска. Въпреки че му струваше огромно усилие на волята, той
устояваше на изкушението сам да вдигне телефона или да прочете
съобщението си.
Беше му трудно да не бъде услужлив с хората, идващи при него.
Затова въпреки че секретарката му успяваше да задържи външните
посетители, тези от колегите му, които я пренебрегваха и влизаха
направо в офиса му, обикновено успяваха да получат неговото
внимание.

На господин Бийн все още му беше трудно да отказва на всички,
но постепенно с времето стана по-категоричен в това отношение.
Откри, че повечето посетители идват по навик и съвсем спокойно
могат да почакат до 11:30. Осъзна, че "тихото" време не застрашава
социалните му контакти. Постепенно новият режим на работа стана
по-гъвкав. Когато господин Бийн отказваше на някого да го изслуша в
момента, тонът му ясно показваше, че не се сърди на натрапника,
просто иска другите да уважават неговото "тихо" време.
Редуването на "време за вглъбяване" с "време за комуникация"
проработи добре при господин Бийн. Може би ще има ефект и при вас!
>> 13 <<
ЗАДАЙТЕ СИ
ВЪПРОСА НА ЛАКЕЙН
Ако имате списък с целите, към които се стремите и всекидневни

списъци със задачи, ще поемете сериозен контрол върху начина, по
който използвате времето си. Всяко от посочените упражнения е силно
и сигурно оръжие в борбата с изтичащите минути. Но те няма да ви
свършат много работа, когато трябва да вземате краткосрочни
решения. Кой може да отделя по 15 минути десет пъти на ден за
планиране? Никой. От планиране няма да ви остане време да
свършите абсолютно нищо. Затова ще споделя с вас един нов метод,
който можете да използвате бързо и спонтанно, колкото пъти на ден
пожелаете. Нарича се "въпросът на Лакейн". Ето и самият въпрос:
"Кой е най-добрият начин да оползотворя времето си точно
сега?"
Като начало започнете да си задавате въпроса на Лакейн винаги,
когато не сте сигурни дали използвате времето си по най-добрия
възможен начин. След около седмица ще свикнете и ще го правите
автоматично.
Ако първият отговор на въпроса ви е "Не знам", попитайте
отново. Ако пак отговорите по същия начин, си кажете: "Това го
разбрах, обаче ми е необходим по-конкретен отговор."
Не казвам да превърнете задаването на въпроса в глупава игра
на криеница. По-скоро твърдя, че ако наистина не сте наясно кой е
най-добрият начин да оползотворите времето си, няма нищо по-важно
от това да разберете. Задавайте си въпроса, докато не получите поне
някакъв смислен отговор.
Веднага щом получите отговор, спрете.

Почти винаги най-добрият отговор на въпроса на Лакейн е
първият, който ви хрумва и трябва да го приемете. Разбира се, винаги
има и вероятност от грешки. За повече сигурност си дайте минутка, за
да решите дали е правилен или не. Може би интуицията ви точно днес
да си е взела почивен ден? Ако смятате, че не трябва да
осъществявате първия си отговор, най-добре е незабавно да намерите
подходяща алтернатива. Като всички нови навици, да си задаваш
въпроса на Лакейн изисква малко практика. Когато свикнете с новата
си привичка, ще станете по-уверени и ще давате добри отговори още
от първия път.
> Задавайте си въпроса на Лакейн през цялото

време
Особено добър момент да си задавате въпроса е, когато ви

прекъсне посетител или звънне телефонът (с уговорката, че
прекъсването е желателно или необходимо). Когато прекъсването
свърши, проверете дали е подходящо да се върнете към предишната
си работа или е по-добре да се заемете с нещо друго.
Задайте си въпроса и когато забележите, че не сте
концентрирани в работата и се разсейвате. Може би несъзнателно
слушате разговора на колегите си? Или се питате кой се разхожда из
фоайето? А може би мечтаете за лятната отпуска. Задайте си въпроса
какво ви отвлича от задачите ви!
Попитайте се какво да направите и когато интуитивно усетите,
че не оползотворявате времето си по най-добрия начин. Когато
започнете да се мотаете безцелно из стаята. Или когато без причина
прекъснете изпълнението на най-важната си задача и се уловите, че
само прехвърляте страниците без да четете.
Питате се, когато сте разкъсани между два различни проекта.
Когато ви свършат силите. Както и в моментите, когато ви изглежда
естествено да се захванете с нещо различно.
Сложете си надписи: "Каква е най-добрата употреба на времето
ми в момента?" и "Задайте си въпроса на Лакейн", за да ви напомнят,
че ви е необходима концентрация. Направете ги толкова големи и
ярки, колкото ви е необходимо. Има още много варианти. Да сложите
голям надпис точно на мястото, където прекарвате по-голямата част от
времето си. Или плакати из цялата къща. Ако искате само вие да
виждате надписите, сложете ги в чекмеджето или в личния си
бележник. Може дори да си отпечатате въпроса върху нещо (едно
време имах моливи с въпроса на Лакейн, които подарявах на
клиентите си).
Дори и да сте наясно с целта си и да сте започнали работа по
нея, пак си задайте въпроса на Лакейн, но по малко поконкретен
начин: Как мога най-ефективно да използвам времето си сега, за да

постигна голямата си цел? Каква част от работата ще свърша и как ще
я свърша?
Обмислете оптимизирането на задачата. Преценете дали не
можете да я съкратите и да я опростите. Да отидете ли лично или да
се обадите по телефона на флегматичния си колега от съседния отдел?
Дайте си сметка дали е по-добре да напишете писмо на онзи вечно
нерешителен клиент, за да си спестите безкрайните разговори по
телефона, или един "купуваш или не" разговор би го принудил да
вземе бързо решение?
Бързото темпо на работа е голямо преимущество. Способността
да се работи бързо и качествено се отплаща щедро на този, който я
притежава, затова проверявайте работното си темпо периодично,
задавайте си въпроса на Лакейн. Може с изненада да установите, че
сте зациклили на детайлите от задачата от миналата седмица. Случва
се.
Съществува и друг проблем – да си губите времето със задачи,
които преди са имали приоритет А, но вече нямат такъв. Има ли
вероятност тази голяма поръчка да бъде отменена? Крайният срок
удължен ли е? Възможно ли е онзи непоносим счетоводен експерт да
бъде уволнен? Всяка задача с приоритет А може да деградира до В или
дори до CZ, не само с течение на времето, но и в хода на
изпълнението й. Правилото 80/20 тук гласи, че 80% от стойността на
една задача се добива в свършването на първите 20% от самата нея.
Да бъдете перфекционист може да означава, че работите твърде много
за нещо, от което извличате минимална полза.
> Кога перфекционизмът помага и кога пречи
Перфекционизмът е полезен, когато 80% от стойността на

дадена задача се придобиват от последните 20% от свършването й.
Например: строенето на язовир, донасянето на семейните покупки у
дома, отпушването на задръстена мивка, отбелязването на
годишнината от сватбата ви всяка година.
Перфекционизмът е загуба на време, когато става въпрос да
изгладите и последната гънка на чаршафа или да проверите
маловажно писмо за правописни грешки. Когато потънете в някое
действие, то сякаш развива инерция от само себе си и течението може
лесно да ви отнесе.
Един от начините да се противопоставите на течението е да си
набележите контролни точки, в които да проверявате докъде сте
стигнали. Проверявайте го на всеки 15 минути или на половин час или
работете до 15:30 и тогава проверявайте докъде сте стигнали. Лесен
начин да не забравяте да вършите това е таймерът на печката в
кухнята. Ако дадено продължително усилие не води до резултат,
прекратете го и свършете нещо друго.

Можете да настроите таймера си да ви помага да спазвате
крайните срокове. Ако трябва да свършите нещо с точен час,
настройте таймера си. Какво да направим, ако таймерът звън, а още
не сме приключили? Застраховайте се. Настройте го за по-ранен час.
Така след двайсет минути ще можете отново да си определите
приоритети. Сигурни ли сте, че вършите правилното нещо? Може би
искате да настроите таймера за още петнайсет минути като напомняне
да не отделяте повече време на тази задача. Подозирате ли
минимална възвращаемост на проекта? Дали не проявявате
безсмислен перфекционизъм? Задайте си въпроса на Лакейн. Ако не
сте сигурни, че си струва да завършите нещо или да продължавате
работата по някакъв проект, по-добре го прекратете. Ако не се
върнете към него, значи наистина сте приключили с тази задача. А ако
на следващия ден се чувствате глупаво, защото сте спрели да искате
да продължите, върнете се веднага и... точно така! И пак си задайте
въпроса на Лакейн.
>> 14 <<
МЕТОДЪТ НА
ШВЕЙЦАРСКОТО СИРЕНЕ
Докато внимателно обмисленият план с ясно дефинирани

цели е огромна стъпка към контролиране на времето (и на живота ни),
много хора, които умеят да планират, забравят един важен детайл:
планът, както всяка вещ има смисъл само ако бъде употребен. И най-
добрите планове ще си останат просто мечти, ако не им вдъхнем живот
чрез действие.
При повечето рутинни задължения (като хранене или миене на
зъби) планът води директно към действие. Дори и да извършвате по-
сложни действия, понякога планът и действията са толкова тясно
свързани, че изглеждат част от една и съща стъпка. Добър е този
план, който във всички отношения е удобен за вас и само като го
погледнете, ви мотивира да действате. При изпълнението на добре
направен план, естествено ще започнете да работите за
осъществяване на целите с приоритет А.
Но има и случаи, когато преходът между план и реализация не е
така гладък. Да кажем, че в резултат от прилагането на всички оръжия
на Лакейн (изброяване и избиране на приоритети, отговаряне на
въпроса на Лакейн) сте определили за своя А-1 дейност днес да
измиете всички прозорци на къщата. Но вместо да пристъпите към
действие, вие все още се колебаете. Питате се дали да не свършите

нещо друго, нищо че е по-маловажно, или направо да зарежете целта
и да отидете на кино. А когато се върнете, да нарисувате нещо върху
праха по прозореца.
> Избрали ли сте вярната А-1 дейност?
Когато сте избрали своята А-1 дейност, но въпреки това нямате

желание да я вършите, преразгледайте избора си. Може би
нежеланието ви се дължи на интуитивното ви усещане, че това не е
най-добрият начин да оползотворите времето си. Интуицията рядко
греши. Понякога избягването на А-1 дейност е по-умен ход от
поставянето й на първо място. Представете си, че вашето А-1 е да се
научите да плавате с яхта, но инструкторът иска повече пари,
отколкото имате възможност да дадете. В такъв случай да не
осъществите плана си е най-смисленото нещо, което можете да
направите.
Възможно е като сте правили списъка да сте избрали правилната
А-1 дейност, но с времето приоритетите ви да са се променили. Ще
трябва да отложите планираното пролетно почистване, ако разберете,
че леля Мери от Бостън ще пристигне три дена по-рано за годишното
си посещение. Или се пригответе да плащате сметки, когато куриерът
донесе съобщение, че чекът ви е отхвърлен от банката. Очевидно ще
отложите плащането на сметките, защото в този момент вашето А-1 е
да оправите бъркотията с банката.
Отхвърлянето на дадена А-1 дейност е уместно и в случай, че
откриете съществуването на последствия, за които не сте подозирали,
когато сте определяли приоритетите си. Един директор на рекламна
агенция решил, че най-добрият начин да уплътни времето си е като
работи върху поръчката на голям потенциален клиент и направи
предварителна презентация на рекламната кампания. Ако се стигне до
сключване на договор, директорът на рекламната агенция би си
осигурил много допълнителна работа. Той се чувствал засрамен, че
няколко седмици отлагал изпълнението на тази задача. След като се е
самообвинявал в мързел, най-накрая разбрал защо не се е заел с
подготвянето на презентацията. Въпреки че силно желаел тази сделка,
той знаел, че ако я сключи, ще трябва да прекара следващите няколко
месеца в проектиране на цялостна рекламна кампания от нулата. А
вече бил затрупан с работа и преуморен. Нищо чудно, че нямал
желание да се заеме със своята А-1 дейност.
Щом директорът осъзнал положението, той си дал сметка, че
няма проблем с отлагането, а с приоритетите. Истинската му цел А-1
била да направи нещо, за д облекчи работния си режим, вместо да го
натовари допълнително. Той прекарал следващата седмица,
обучавайки свой служител да поеме част от обичайната му работа. Чак
след това се върнал към новата си сделка. Започнал веднага и тъй

като предишното колебание вече не било налице, направил
зашеметяващо предложение на клиента и сключил сделката.
Ако не изпълните някой от плановете си, просто защото това не
е правилното решение на дадената ситуация, това не се дължи на
отлагане и мотаене, а на трезво желание да бъдете гъвкави и
адаптивни, В подобни случаи сте на прав път дори когато се отказвате
от своята А-1 цел. Най-доброто решение е да дадете на "невалидната"
си А-1 по-нисък приоритет. Изберете си нова главна цел, която
съответства по-добре на променените ви приоритети и новите ви
възможности. И се постарайте да я осъществите.
> Протакането е...
Протакането е да си изберете подходяща А-1 дейност, да се

уверите в правилността на избора си, да имате свободно време и
въпреки това да не го направите. Вместо това да се занимавате с А, В,
С или някаква задача, която изобщо не си заслужава да й се отделя
време и енергия. Какво, по дяволите, става?
Просто сте човешко същество. И като повечето ми клиенти
протакате и отлагате точно онези "Непреодолими А-1 цели" или
"Неприятни А-1 цели". Хората отлагат осъществяването на големите си
цели, защото им изглеждат твърде сложни и времепоглъщащи (като да
измиете всички прозорци вкъщи, да разместите всички мебели, да
подредите в албум всички снимки от ваканциите си от последните
шест години, да научите руски, да подготвите данъчната си
декларация, когато искате да предявите иск за по-големи данъчни
облекчения, да се преместите в ново жилище, да продадете бизнеса
си, защото се пенсионирате, да планирате околосветско пътуване).
От друга страна, има и неприятни А-1, с които бихте могли да се
справите без проблем, но предпочитате да ги избягвате по някаква
емоционална причина (смъмряне на подчинен, признаване на
неудобна грешка, да кажете на шефа си, че не е прав, да представите
на съпруга си сметката за новата ви рокля).
Тези два варианта на отлагани цели не се изключват взаимно.
Всеки разполага с дейности и цели, които са едновременно трудни за
извършване и некомфортни в емоционално отношение, и стратегиите
за справяне с тях са различни за всеки. Следващите няколко глави са
посветени на това как да се справим с отлагането на прекалено
трудните или некомфортни цели.

> Как да преодолеем непреодолимите А-1
Представете си, че сте у дома и току-що сте привършили с част

от домашните си задължения. Синът ви ще се върне от училище след
половин час. Бихте искали да започнете да рисувате новата си
картина, която планирате от месеци, но вместо това измивате няколко
чинии и избърсвате пода. Как, как да започнете да работите над
картината, когато знаете, че скоро ще ви прекъснат?
Или си представете, че сте на работа и току-що сте приключили
телефонен разговор. Когато затварят слушалката, веднага си задавате
въпроса: "Как бих могъл да употребя най-добре времето си в този
момент?" Може би е най-добре да започнете да работите по вашата
задача А-1 – годишния отчет на отдела. Поглеждате часовника.
Остават десет минути до обедната ви почивка. Огромна купчина
документи стои на бюрото и очаква да им обърнете внимание. Как е
най-правилно да постъпите? Бързо да приключите с няколко С-
документа от списъка със задачи? Да вложите тези десет минути в
работа по целта А-1, въпреки че само от идеята за това ви прилошава?
Или да отидете по-рано на обяд?
Най-доброто оползотворяване на петте свободни минути е да
започнете работа по вашата цел А-я, независимо, че може да ви
изглежда нереалистично, дори съвсем безсмислено действие и
искрено вярвате, че е по-разумно за това време да свършите няколко
по-лесни С-задължения. Нищо от изброеното не е нарушение на
правилата на доброто управление на времето.
Обикновено времето през деня ни е разбито на множество малки
порции. Да си признаем честно: големите цялостни блокове врем като
цяло са рядкост в ежедневието ни. Ако имате нави да вършите С-
дейности в петте свободни минути, които ви остават преди обяд или
преди детето да се е върнало от училище, тогава протакате и
отбягвате истински важните неща.
Обикновено хората посягат към кратки и лесни С-дейности
именно защото са кратки и лесни. Задължително трябва важното А-1
да надвие лесното С в битката за Вашето Време.
Как да стане това? Да кажем, че за да свършите нещо ви трябват
около 50 часа, а вие разполагате само с 10 свободни минути преди
обяд. Фактът, че днес не разполагате с 50 свободни час може да ви
убеди да отложите започването на проекта утре. Но утре пак няма да
имате на разположение 50 свободни часа накуп и така можете да
отлагате всеки ден, а крайният срок да се приближава все по-
стремглаво към вас. В крайна сметка ще ви се наложи да работите
като луди в последния момент и понеже бързате, най-вероятно няма
да успеете да свършите работата по най-добрия възможен начин.
Начинът да се справим с големите и важни А-1 цели е да
започнете работа по тях веднага щом ги определите като такива.
Отличен начин да започнете работния процес за някое А-1 е методът

"Швейцарско сирене". Той се състои в пробиване на малки дупки в
огромния монолитен блок на целта, които наричам "мигновени
задачи".
Мигновените задачи заемат пет или по-малко минути от времето
ви, но правят някакъв пробив в целостта на непостигнатата цел. За
десетте свободни минути преди обяд можете да свършите цели две
мигновени задачи. За да откриете каква трябва да бъде първата,
направете си списък с възможните задачи (1) и си подредете
приоритетите (2).
Ето някои възможни дейности тип "швейцарско сирене", които
ще ви доближат до изготвянето на фирмения бюджет за следващата
година: да копирате миналогодишния бюджет, да решите с кого
трябва да разговаряте, да съберете нужните документи, да насрочите
дата и час за обсъждането или да отидете на обяд с някой подчинен и
да му прехвърлите рутинната работа по задачата. Единственият
критерий за мигновените задачи е да могат да бъдат започнати лесно
и незабавно и да бъдат свързани с постигането на целта А-1.
> Какво можете да свършите за пет минути
Методът на швейцарското сирене се основава на това, че

наистина е възможно да започнете процеса по постигане на нещо за
пет или по-малко минути. А след като веднъж сте започнали нещо,
вече сте си дали шанс да продължите да го вършите. Например,
толкова сте погълнати от проучването на някоя папка, че я четете
цели 45 минути, преди да осъзнаете колко сте гладни. В случая
швейцарското сирене може да бъде вашият обяд – бърз, но засищащ.
Много е възможно да започнете нещо и то да ви отведе до
задънена улица. Обаждате се на някого, за да си уредите бизнес
среща за следобед, но той ще бъде на разположение едва утре. И вие
вече се чувствате удовлетворени, защото сте дали своя малък принос
в днешното начинание. Може дори да се почувствате доволни, че
усилието ви е провалено: това е толкова удобно извинение за
протакане! Съгласете се, че подобно начало не е много обещаващо.
Швейцарското сирене цели да ви въвлече в процеса. Така че ако
първият опит се е провалил, опитайте отново. Измислете си нова
мигновена задача и я опитайте.
Не се опитвайте да пробивате една и съща дупка в сиренето два
пъти. Ако сте пробвали някоя мигновена дейност и тя не е успяла да
ви въвлече в процеса, веднага пробвайте нещо друго. Помнете: една
дупка не прави швейцарско сирене. Може да са ви необходими
няколко мигновени задачи, за да наберете инерцията, която ви е
необходима, за да задвижите постигането на целта си. При метода на
швейцарското сирене няма значение каква точно мигновена дейност
сте избрали, стига да е (1) лесна (колкото по-лесна, толкова по-

добре) и (2) свързана с Вашата Голяма А-1 цел. Колко точно тази
дейност ще допринесе за постигането на целта е по-маловажно от това
да започнете работния процес. Както и да подходите, най-важното е
да поставите началото.
Понякога методът на швейцарското сирене позволява
постигането на изненадващ напредък по трудни и продължителни
проекти. След десет или дванайсет дупки в швейцарското сирене може
с удоволствие да откриете, че задачата не е толкова невъзможна,
колкото ви се е струвала преди. Има вероятност да намерите начин да
прехвърлите голяма част от отговорностите на някой друг. Или да
достигнете неочаквано до пряк път към целта. Възможно е задачата да
се окаже лесна и приятна. Може би всичко, което трябва да
направите, е да разбиете задачата на поносими парченца и след това
– парченце по парченце – да я сглобите като пъзел.
> Направете последен опит
Ако не можете да организирате и да започнете своето А-1, може

би трябва да направите компромис. Представете си, че до този момент
днес сте успели да избегнете своята А-1 цел. Преди да се откажете
напълно от идеята да работите по този проект, направете последен
опит да се самовъвлечете в процеса. Следете часовника си и си
записвайте времето. Отделете на целта точно пет минути от вашия
ден. Със сигурност можете да издържите което и да е действие за
период от пет минути, нали?
Представете си лятна ваканция край езерото. Вие сте по бански
на брега и се питате колко ли е студена водата. Обръщате се към
хора, които стоят във водата и те потвърждават, че наистина е
студена, но влизат вътре и това видимо им доставя удоволствие. Вие
също искате да опитате, но сте подозрителни към студената вода.
Най-накрая отивате до края на кея и топвате палеца на крака си
във водата – да, студена е. Потапяте целия си крак – става ви по-
студено. Сядате на кея и болезнено потапяте и двата си крака във
водата – още по-студено. Отпускате коленете си и водата ви идва до
прасците – болезнено студено е.
Малко по малко навлизате навътре, като си казвате, че ще се
откажете след пет минути. Изправяте се. Трябва да скочите или да се
гмурнете? Решавате да скочите, плувате петнадесет метра до
шамандурата, плувате обратно, и ако не ви е доставило удоволствие,
подсушавате се и отивате да играете пинг-понг.
Докато сте на брега, мислите, че не е дошъл правилният момент
да скачате във водата. Затова решавате да започнете обратното
отброяване от 100 до 1. Сто, деветдесет и девет, деветдесет и осем...
всяко ново число сякаш идва по-бавно от предходното. Четири, три,
две, едно... скачай! Вече сте във водата и плувате по течението.

> Ако трябва, откажете се
След един час най-вероятно още ще сте във водата, ако ви

харесва да плувате в хладната вода. А може да останете вътре и само
пет минути. Но сте скочили!
Когато сте си вкъщи, може да се запитате дали да не използвате
това петминутно упражнение, за да започнете да тренирате. Докторът
ви е казал, че се нуждаете от физическо натоварване. Вече сте си
купили книга с упражнения, но упражненията звучат ужасно трудно на
думи. Всяка сутрин от двуседмичната си ваканция ставате от леглото с
мисълта: "Не, няма да е днес. Най-добре утре."
Омръзнало ви е да охкате и пъшкате като малък син кит и ви се
иска да влезете във форма. Решавате, че ще можете да понесете пет
минути физическа активност. Настройвате кухненския таймер на пет
минути. Отваряте наръчника и започвате с упражненията, следейки
часовника. Когато алармата ви иззвъни, вече сте спасени и въздъхвате
от облекчение. Все още не сте преодолели вайкането, но поне вече
имате създаден режим за тренировки. Може би същият трик ще
проработи и утре. А постепенно вероятно ще увеличите времето си на
шест, седем, дори осем минути.
Можете да използвате тази петминутна тактика и за да се
впуснете в работния процес. Осъзнайте, че отлагате А-1 целта си,
защото се страхувате от най-лошото, но щом веднъж започнете,
нещата няма да са толкова ужасни, колкото си ги представяте (а най-
често се оказва точно така, нали?). Експериментирайте за пет минути.
Потопете се в някакъв аспект на своята А-1 цел за малко. Какво
научихте? Изпълнението на целта беше ли толкова неприятно, колкото
си представяхте? Беше ли скучно? Наистина ли беше толкова
трудоемки? Беше ли ви трудно? Толкова много часове ли ще ви
отнеме? Няма ли някаква надежда?
Не можете да се надявате да получите отговори на всички тези
въпроси само за пет минути. А ако забравите за тях, защото задачата
ви е увлякла, още по-добре. Ако положените усилия не са достатъчни
да започнат процеса по осъществяването на целта, поне знаете малко
повече от преди. Може би подсъзнанието ви ще ви поднесе нов подход
към проблема утре сутринта. Не се опитвайте да се убедите, че сте
жертвали целия следобед за своята А-1 цел, ако днес не сте успели да
отделите дори пет минути за нея, за да разберете наистина ли е
толкова неприятна, колкото изглежда отстрани. Вътрешно в себе си
знаете, че първите пет минути са пробния ви камък в това начинание.
След тях вече можете да посветите втори пет минути, та дори и целия
следобед на тази цел. Понякога дори след десет или двайсет
мигновени задачи ще откриете, че проектът ви е все така
времепоглъщащ и сложен. Едва ли някога ще успеете да свършите
дванайсетчасовата задача на петминутни порции. Трябва да си
отделите и по-големи блокове от време – часове или дори дни.
Предлага ви да си направите график да работите по един час всеки

ден и например по три часа във вторник и четвъртък следобед. След
това оставете естествената логика на самата задача да ви води.
Мигновените задачи може би няма да завършат проекта ви, но
ще ви помогнат да опознаете различни негови аспекти. Ще се
изправите пред интересен проблем или предизвикателен въпрос ще се
изпречи на пътя ви. Ще откриете, че проектът се нуждае от все по-
силно движение нагоре по хълма. И ще откриете, че започвате
доброволно да се връщате към него. Устремени сте право към целта.
Въвлечени сте в процеса, вече нямате необходимост от патерицата на
мигновените задачи. Вече не отлагате, а стремително осъществявате
главната си цел.
Убеден съм, че ще се съгласите с мен, че този метод е добър и
върши работа. В следващите страници ще изброя възможни мигновени
задачи и бързи и лесни начини да започнете работа. Те не само ще ви
помогнат да преодолеете протакането, но и ще разбият голямата ви
задача на по-малки, лесни и изпълними детайли.
>> 15 <<
МИГНОВЕНИ ЗАДАЧИ
ЗА МИГНОВЕНА НАМЕСА
Май имате проблем. Трудно ви е да започнете осъществяването

на вашата А-1. Първо си задайте въпроса сигурни ли сте, че сте
набелязали правилната цел? Ако се окаже, че не сте направили добър
избор, ще се наложи по-детайлно планиране. Основното правило
гласи: колкото по-детайлен е планът, толкова по-голям е шансът да
бъде изпълнен. И помнете: да планираш всъщност значи да вземаш
решения.
Първо ще ви покажа как да вземате решения, за да откриете
какво изпитвате към вашата А-1.
Вземете лист хартия и го озаглавете: "Реших". Вече сте готови за
петминутно планиране.
Запишете на хартията всички решения, свързани с целта, които
ви хрумват. Например: кога да започнете, кое да бъде следващото ви
действие, колко време можете да отделите на цялото начинание, от
каква информация се нуждаете, каква екипировка ще е необходима,
кой може да се включи в начинанието. Колкото по-конкретни решения
вземате, толкова по-голям шанс има да определите някои прости, но
ценни начини да започнете вашата А-1 и да се впуснете с удоволствие
в процеса на изпълнение на целта.

Ако в хода на работата се сблъскате с неочаквани спънки,
предлагам да опитате "Магическото Обаче ако".
Признайте пред себе си: "Просто не умея да планира" и след
това си кажете:
"Обаче ако можех да планирам, какъв щеше да е планът ми?"
Сега се фокусирайте върху отговора на въпроса с обаче ако... .
Красотата на условното изречение: "Не мога, обаче само ако можех..."
се крие във временното освобождаване от всички ограничения и
проблеми, с които бихте могли да се сблъскате. То е вълшебно, защото
премахва блокажите, както откриха много мои клиенти.
Или си представете следната ситуация: чувствате се напълно
освободени от необходимостта да постигнете трудната си А-1 цел.
Трябва просто да напишете план и инструкции за човек, който се
стреми към нея. Вашата задача е да дадете на този човек колкото се
може по-добри съвети, относно проекта, защото сте добре запознати с
темата. След като изготвите плана, цялата тежест от изпълнението на
задачата ще премине върху раменете на друг човек. Няма нужда да
вършите каквото и да било. Единствената ви задача е да изготвите
план, който някой друг ще изпълни.
Какво бихте препоръчали на този човек? Не се притеснявайте,
ако някои от стъпките, които му предлагате, са трудни за самия вас.
Другият човек ще трябва да ги преодолее, не вие.
Сега поставете написания план в центъра на бюрото си и си
починете. Пийнете чаша вода. Поговорете с приятел. Когато се
върнете на бюрото си, погледнете написания план отново и помислете
как можете да помогнете на другия човек в изпълнението. Сигурно ще
откриете някои дейности от плана, в които сте много добри ли с които
ви харесва да се занимавате. И докато чакате онзи, другия човек, да
се появи... защо междувременно не започнете да осъществявате тази
цел, като изпълнявате само онези задачи от плана, които са ви
приятни.
Факт: вълшебните "обаче ако" не само ще ви позволят а
планирате какво да свършите, но и ще ви помогнат да осъществите
плана си.
> Търсете повече информация
Понякога просто не мога да започна да работя по някой проект,

колкото и да се опитвам. Веднъж реших да павирам задния си двор.
Но тъй като не знаех нищо за материалите и инструментите, които
щяха да ми трябват, така и не започнах работа по това си добро
намерение.

Това е често срещана ситуация, която е пагубна за мечтите ви.
Не разполагате с информацията, но и не я търсите, в резултат на
което проектът ви затруднява. Просто не действате.
Старата приказка, че повторението е майка на забравянето, не е
вярна. Неосведомеността често води до липса на интерес. Веднъж
четох за експеримент, направен в елитна гимназия. На учениците били
зададени 48 въпрос за безгръбначните животни. Помолили гида
посичат дванайсетте въпроса, чиито отговори най-много искат да
научат. Резултатът бил изненадващ! Въпросите за познати на
учениците животни били предпочетени пред тези за непознатите.
В друго изследване на учениците били показани необичайни
предмети, взети от местен музей. Провеждащият експеримента
преминал през предметите три пъти, като всеки път давал повече
информация от предишния. При всяко показване на предмет
учениците трябвало да дадат оценка от 1 до 5 в зависимост от
желанието си да научат повече за даден артефакт. Наблюдавала се
същата тенденция: колкото повече научавали за даден предмет,
толкова по-голямо любопитство проявявали към него.
Този експеримент е доказателство, че за да проявим интерес към
дадена тема, трябва да знаем поне нещо за нея. Същото важи и в
ежедневието ни. Хората, които слушат новините по радиото редовно,
и хората, които четат сериозно един или два вестника дневно, са едни
и същи. Информацията често води до желание за получаване на още
информация.
Кой чете списания, посветени на дадено хоби? Хората, които
вече знаят нещо за въпросното хоби. Дали става дума за модели на
влакчета, каране на ски или градинарство, повечето любители на
подобни публикации са редовни читатели, жадни за нови идеи.
Случайният минувач, който ги види на будката най-вероятно само ще
се зачуди как е възможно някой да намира подобни списания за
интересни. Хората намират подробностите по някой въпрос за
безинтересни и незначителни, когато им липсва основна информация
по темата.
Жаждата за повече знания по даден въпрос се поражда от
определено ниво на познания по него. Щом това ниво е постигнато,
вече има значителен шанс темата да завладее мислите ви.
Любопитството се увеличава право пропорционално на натрупаните
знания, затова набирането на повече информация е мигновена задача,
която ни проправя път към постигането на целта.
Четенето е една от най-лесните мигновени задачи за повечето
хора. Четенето на книги, списания, вестници, доклади, мемоари,
документи или писма дори и само за няколко минути, може да
стимулира интереса ви по въпроси, които никога преди не са ви
интересували. Едновременно с това четенето е развлекателно
занимание, което не изисква много усилия.

Друг добър начин за набиране на информация са разговорите с
хората. Хора от вашата фирма. От вашия квартал. От вашето
семейство. Говоренето е приятен начин да се сдобиете с информация
за вашата съкровена цел.
> Опитайте въвличаща задача
Когато изобщо не сте в състояние да вършите каквото и да било

по вашата А-1, предприемането на една физическа крачка може да се
окаже начин да се успокоите и постепенно да се настроите за
осъществяването на голямата задача. Наричам подобни задачи
"въвличащи", защото ни въвличат в процеса на работа.
Една от първите очевидни задачи, когато имате да пишете
доклад, е да си направите план с основните точки, които трябва да
разгледате. Да предположим, че ви се струва невъзможно да свършите
дори това. Опитайте да си подострите молива. Не се шегувам! Не
твърдя, че това действие ще доведе до изготвянето на плана, но може
би щом видите подострения молив в ръката си, ще напишете поне
няколко смислени думи на листа, преди отново да го оставите.
Физическото присъствие на някакъв предмет, свързан с вашата
цел А-1, може да ви подтикне да се ангажирате със задачата.
Поставянето на подобен предмет на видно за вас място е добро
въвличащо действие. Разполагате с писмо, на което трябва да
отговорите, но от два дни отлагате. Поставете го в центъра на бюрото
си. Това увеличава шанса да го отворите и да му отговорите. Може
отговорът да се превърне в почивка от други задачи. Друго добро
въвличащо действие е да махнете всички разсейващи предмети от
бюрото си (например сметки, покани за партита или онзи разсейващ
брой на "Плейбой"). Шансовете ви да се ангажирате с А-1 целта си
реално се увеличават, защото пред вас стои само един обект.
Ето няколко добри идеи ако наистина искате да прочетете
"Война и мир", но така и никога не започвате. Купете си книгата. Не я
прибирайте в библиотеката. Сложете я върху любимия си стол за
четене. Оставете я да лежи отворена на първа страница. Покажете я
на приятел и му кажете: "Най-накрая започнах да я чета!"
Хората често споделят с мен за някое хоби, с което педи са се
забавлявали и за което сега само си мечтаят. Един мъж ми разказа
колко съжалява, че не е играл тенис вече пет години. Каза ми, че
ракетата му е някъде в мазето, а единствените му топки за тенис са
стари и не отскачат добре. Нищо чудно, че само си мечтаеше да играе
тенис!
Вършенето на въвличащо действие със сигурност би увеличило
шансовете на този човек да започне отново да се наслаждава на
тениса. Може да смени мрежата на ракетата си. Или да си купи нови
топки. Или да сложи цялото си тенис оборудване в багажника на

колата. И ако все пак продължава да отминава празните тенис
кортове, може би трябва да постави ракетата на седалката в колата,
за да трябва да я премества, когато се качва. С този постоянен стимул
или дразнител пред себе си е почти сигурно, че ако човекът наистина
иска да играе тенис, ще извади ракетата от колата и ще удари няколко
топки. Дали играта отново ще го увлече е друг въпрос, който ще
разгледаме по-късно. Във всеки случай, поне ще си е дал шанса
отново да поиграе.
Един мой клиент реши всяка сутрин да се събужда по-рано, за да
има време да си намери ново хоби. Настройването на алармата за
половин час по-рано не даде резултат, защото я изключваше и
заспиваше отново. Затова премести будилника на другия край на
стаята, точно до вратата на банята. Със ставането си да изключи
будилника, той вече беше пред банята и му костваше много малко
усилие да се добере до мивката и да си измие зъбите. Разбира се, след
това можеше отново да се върне в леглото. Но клиентът ми откри, че
щом веднъж е успял да го направи, значи е в състояние да остане
буден. С годините беше свикнал никога да не си ляга повторно, след
като си е измил зъбите.
Много ефективни въвличащи дейности отнемат само минута.
Както всички знаем, определено съществува връзка между това да
стиснеш зъби и това да бъдеш решен на всичко, да се изправиш на
стола и да бъдеш нащрек, да си поемеш дълбоко въздух и да се
отпуснеш. Ако успеете да постигнете съзнателно тези състояния,
можете да поведете живота си в посоката, в която желаете. Много от
нас правят това несъзнателно. Ако гледате право в говорещия, има по-
голям шанс да го чуете. Ако ставате и се протягате по време на
среднощно учене, по-вероятно е да останете буден. Съзнателно
търсете възможности да използвате подобни физически действия,
които ще ви помогнат да постигнете желания ефект.
Друга полезна въвличаща дейност е: "избери верния канал". Тя
се състои в следното: ако нямате какво да кажете, поне настройте
съзнанието си към работния му режим, когато сте пълни с идеи. Ако
трябва да запишете нещо, отворете си бележника (или включете
лаптопа, таблета, смартфона — бел.ред.).
Озаглавете страницата "Нямам идея какво да напиша". След това
излейте душата си – пишете всичко, което ви минава през ума. След
известно време отворете нова страница и започнете да пишете нещо
конкретно свързано с целта ви.
Ако имате нужда да диктувате, включете диктофона си и го
дръжте включен дори да няма какво конкретно да кажете. Може би
постепенно записването ще ви увлече, почти принуждавайки ви да
кажете нещо. Щом веднъж думите започнат да се изливат, можете да
ги насочите към своята важна цел, обозначена с А-1. Ако не
включвате диктофона си, защото не знаете какво да кажете, може
никога да не започнете.

Ако се затруднявате да направите важно телефонно обаждане,
вдигнете телефона и се обадете на приятел. Обяснете му, че ви е
невъзможно да вдигнете телефона и да наберете номера, да кажете
"Ало" и да разговаряте с другия човек. Момент! Та вие току-що го
направихте. Ако успеете да го направите веднъж, ще можете да го
направите отново, а това означава, че можете да осъществите вашето
А-1 обаждане.
Тези въвличащи методи няма да проработят винаги на сто
процента. Но аз лично съм наблюдавал многократно как прости
физически действия постигат истинско ангажиране с определена цел.
> Възползвайте се от настоящото си

настроение
Една от причините хората да се затрудняват при ангажирането с

А-1 целите си е, че това често изисква да направят неща, за които не
са емоционално подготвени. Може би започването на А-1 цел изисква
да седнете и да помислите сами на бюрото си, а вие чувствате нужда
да поговорите с някого. Разполагате с две възможности: да забравите
решението си да започнете работа по своята цел А-1 и да поговорите с
някого просто така, или да се възползвате от настроението си,
оставяйки го да ви приближи към вашата цел, вместо да ви отдалечава
от нея.
Идеята е да проверите дали можете да задоволите
емоционалната си нужда по някакъв начин, свързан с вашата цел. В
посочения пример, очевидно най-доброто решение е да поговорите с
някого, който е запознат с вашите стремежи и да видите какви идеи
би могъл да ви даде. Най-вероятно ще ви е много по-лесно да се
върнете на бюрото си и да обмислите задачата си след като
задоволите нуждата си от общуване и сте получили добри идеи.
Често при борсовите посредници се случва точно обратното –
подобно поведение води до протакане, вместо до придвижване
напред. Много хора стават борсови посредници и поради факта, че
искат да се срещат и да помагат на други хора. Рационално
погледнато, тази нужда може да бъде задоволена чрез контакти с
клиенти, инвеститори и продажба на акции. От друга страна, тя може
да бъде задоволена и чрез разговори с други борсови посредници.
Освен това борсовите посредници са много по-приятелски настроени и
са по-често на разположение от инвеститорите.
Ето защо много от борсовите посредници прекарват голяма част
от времето си със своите колеги, споделяйки възгледите си за спорта,
политиката и жените.
Всеки има моменти, в които иска всички да го оставят да
обработва документи на спокойствие. Това е съвсем нормална
емоционална нужда, често задоволяване от неща като преглеждане и

сортиране на купчини хартия, поща или стари бележки. В случай, че
се уловите да вършите нещо подобно, може да се окаже възможно
едновременно да задоволите "хартиената" си нужда и да свършите
дейности, свързани са вашата А-1 цел. Може да подредите по азбучен
ред всички документи, свързани с целта, да си направите ясен и
подреден списък с дейности по целта (без никакво чувство на
задължение, че трябва реално да ги свършите), или да си изработите
нова картина, която да ви напомня за вашата цел (въпреки че старата
все още ви изглежда прекрасно).
Може би докато четете ще ми зададете въпроса: "Не е ли по-
добре да върша нещо важно, дори да не е свързано с моята А-1,
отколкото да се занимавам с някакви дреболии, посветени на мечтите
ми?"
Категоричният отговор на този въпрос е "Не!"
Ако отлагате дейностите по целта си и ви е трудно да навлезете
и да се ангажирате с изпълнението, направете всичко, без значение
колко е важно, така че да имате поне някаква връзка с вашата
основна цел. След като веднъж се ангажирате с начинанието
чувството ви за приоритети самò ще ви насочи към вършенето на по-
продуктивни дейности по темата. Ако само смените дейността, дори
няма да сте се опитали да спрете механизма на отлагане и няма да сте
си дали шанс да се приближите към собствената си цел.
Понякога по-добре е да изчакате правилното настроение за
вършене на нещо. Няма смисъл да прахосвате енергия в това да се
насилвате да вършите нещо, което не искате. Но често съществува
шанс (особено ако вашата А-1 е сравнително комплексна цел,
включваща различни аспекти и задачи) поне един конкретен аспект от
целта ви да съответства на конкретното ви настроение в момента.
Задачата ви е просто да намерите тази ахилесова пета.
Добър въпрос, който бихте могли да си зададете е: "Какво,
свързано с А-1, искам да свърша точно сега?"
Да речем, че пишете книга и в настоящия момент нямате никакво
намерение да преписвате която и да било от дванайсетте глави, които
се нуждаят от цялостна редакция. Но пък имате настроение да
прочетете бележките на редактора върху онези глави, за които има
необходимост от малки редакции и изискват съвсем малко усилие от
ваша страна.
Или ви предстои важен изпит. Не сте съвсем готови да прочетете
допълнителната литература, която професорът ви е дал. Но нямате
нищо против да прочетете собствените си бележки от лекциите, а и
сте наясно, че така или иначе ще трябва да минете през този етап при
подготовката на изпита.

> Изнесете си мотивираща реч
Възможно е липсата на отношение към целта да се дължи на

липса на мотивация. В такъв случай няколко минути вложени в
засилване на мотивацията, могат да се окажат чудесна инвестиция.
Изследванията показват, че повечето хора, не започват проекти,
защото не вярват, че са способни да ги завършат. А други хора биха
пробвали неща, които изглеждат лесни, дори и реално да са
невъзможни, защото вярват, че ще могат да се справят. Основният
критерий, на който се базира желанието им да се захванат с нещо, е
собствената им субективна представа за вероятността от успех.
Така че… помнете: ако чувствате, че нещо е много трудно или
направо невъзможно, вероятността да го направите е значително по-
малка, отколкото ако го смятате за лесно. Но не забравяйте, че това са
си ваши собствени чувства. А чувствата не винаги се покриват с
фактите. Ако не знаете реално колко трудно е нещо, по-добре го
приемете за нещо в границите на възможностите ви. Така е много по-
вероятно да започнете работа по вашата мечтана цел. Логиката е
проста: ако вярвате, че ще успеете, ще работите много по-усърдно.
Така че една малка мотивираща реч към самите себе си може реално
да увеличи шансовете ви за успех. Говорете си точно както
треньорите говорят на отборите по време на мач:
"Можеш да се справиш. Така че го направи!"
"Спри да се самосъжаляваш и се захващай за работа."
"Никога няма да разбереш, докато не опиташ."
"Тук няма място за пораженци!"
И все в този дух.
Подобни мотивиращи изречения ще ви помогнат да се преборите
с липсата на кураж и негативните чувства.
Вашата мотивираща реч може да включва и списък на
положителните аспекти на постигането на целта (вж. Глава 20.
Акцентирайте върху позитивните страни), а също и последствията, в
случай, че не я постигнете (вж. Глава 19. Истинската цена на
закъснението).
> Поемете ангажимент към някого
Казвате си: "Днес следобед ще прекарам един час, вършейки

това", но следобедът идва и си отива, а вие работите над други неща.
Но ако имате реална уговорка с някого да обсъдите този проект, много
по-вероятно е да спазите уговорката и да свършите работата, защото
сте поели ангажимент към някого и не искате да го предадете.
Забелязал съм, че много от клиентите ми използват срещите с мен

като стимул да задвижат своите А-1 цели, които смятат за важни. От
една страна, не искат да ме разочароват, а от друга, не искат парите,
които ми плащат, да отидат на вятъра. Поели са ангажимент към два
много мощни стимула – самоуважението и парите.
Какво можете да обещаете? Можете да обещаете на съпругата си
да приведете двора в приличен вид за партито, което тя организира;
да й обещаете, че ще приготвите суфле за вечеря, да обещаете на
шефа си, че офертата ще го чака на бюрото му, когато се прибере от
почивката си в Толедо. Обикновено подобни обещания ни карат да
свършим въпросната А-1 дейност.
Крайните срокове, макар и неприятни като усещане, също
стимулират към действие. Обещанието да спазиш крайния срок,
вместо блудкавото "ще го свърша по-късно", също е добра подбуда.
Ако приятелите ви кажат: "Хайде да излезем някой ден", може да
оставите тази уговорка плаваща и неконкретна. Но ако наистина
държите на тези хора и искате да излезете с тях, ще поемете
конкретен ангажимент.
Срещите са особен вид крайни срокове. Те са ангажимент да
бъдете на конкретно място в конкретен момент, за да обсъдите
конкретно нещо. Подобни ангажименти наистина активизират хората.
Не искате да отидете на срещата неподготвени, нали? Извършвате
поне известни приготовления, преди да се срещнете с другите. А това
представлява много по-голям ангажимент за целта, отколкото ако
работите сам по нея.
Срещите са сред най-времепоглъщащите човешки изобретения.
Те почти винаги са абсолютно безрезултатни. Голяма част от
въпросите, които се подхващат на срещата, са излишни или вън от
темата. Но какво очакваме всъщност? Ако този, който свиква срещата,
знаеше отговорите на обсъжданите въпроси, или можеше да свърши
всичко сам, едва ли щеше да предизвика подобно събиране.
Повечето срещу възникват, защото някой не може сам да
осъществи някоя важна цел. Изпълнителният директор на една
огромна корпорация винаги събира всичките си служители на
обсъждане, за да предизвика поне някаква реакция относно
наболелите проблеми, вместо да ги остави на дъното на папката. Да
свикате съвещание може да бъде мигновена дейност, но провеждането
му определено не е такава. Мисля, че ви доказах, че сами можете да
се справите много по-добре.

>> 16 <<
ПРИЛАГАЙТЕ РАЗЛИЧНИ СТИМУЛИ,
ЗА ДА НЕ ГУБИТЕ МОТИВАЦИЯ
Много от проектите работят по следния начин: щом веднъж ви

увлекат, оставате ангажирани до самото им приключване. Можете да
отлагате чистенето след купона няколко часа, но щом веднъж
започнете да миете чинии, да изхвърляте пепелници и да чистите с
прахосмукачката, не спирате, докато не свършите цялата работа. Или
когато сте си отделили няколко часа тихо време, подреждате на
бюрото си всички касови бележки от хотели, авиокомпании,
бензиностанции и ресторанти, и попълвате всичката информация в
командировъчния си лист, докато не стане готова за счетоводството.
В други случаи работите известно време върху нещо, но
ентусиазмът ви изчезва малко преди края на дейността. Може би от
час и половина седите на бюрото си и работите върху предложение за
нов документален филм за телевизията, но не ви хрумва никаква
оригинална идея. Или приготвяте поканите за благотворително
събитие. Трябва да приключите до пет следобед, но на половината
работа не можете да напишете нито един пощенски адрес повече.
Знаете, че най-добрата реализация на времето ви е да
продължите да работите по вашата основна цел. Казали сте си, че
нямате време за отлагане и протакане. Успели сте да се ангажирате с
проекта. Набрали сте известна инерция. Но ето, че сте зациклили.
Какво трябва да се случи, за да продължите с начинанието?
Отговорът е: Винаги разполагайте с план за следващата стъпка.
Много често проектите се затлачват, защото не сме планирали
следващия етап предварително. Винаги, когато работите върху нещо,
си изяснявайте какво е следващото стъпало и си определете време,
след което да проверите дали сте успели да го изкачите.
> Не е необходимо да се отегчавате
Нищо чудно, че след много работа върху едно и също нещо се

чувствате изморени, отегчени и не ви свърта на едно място. Копнежът
по нещо различно е съвсем естествен. Разнообразието не е само
"подправката на живота", а основната му съставка.
Можем да проследим човешката нужда от разнообразие на
възприятията още до зората на човечеството. Животът на пещерния
човек е зависел изцяло от способността му да разпознава промяната и
да реагира спрямо нея. Промяната в миризмата, носена от вятъра, му
съобщава за наличието на храна или за присъствието на хищници.

Оцеляват само онези, които са най-чувствителни към промяната на
обстоятелствата.
Съвременният човек е наследил този биологичен радар. Но ако
да чуеш стъпките на приближаващ мамут е било някога въпрос на
оцеляване, то в наши дни околните звуци (стъпките в офис, звъненето
на чуждите телефони, шумът от трафика навън) са по-скоро досадни и
дразнещи.
Запомнете, винаги съществуват безброй фактори, които могат да
ни разсеят и отвлекат от целта. Въпреки това ги игнорираме напълно,
когато сме изцяло погълнати от нещо.
Градивните, подкрепящите стимули обаче се появяват само по
наша покана.
Обикновено необходимостта от промяна в дейността и
възприятията ни бива задоволена естествено от еволюцията на
проектите – една стъпка винаги води към следващата. Естественият
развой на нещата генерира много възможни дейности. Воденето на
списъци със задачи може да ви осигури желаната промяна.
Добавянето на нови възможни дейности към списък А-1 често се
отплаща богато, защото ви осигурява по-голяма възможност за избор.
Ако в текущият ви проект липсва разнообразия и смяна на
темпото, със сигурност ще се отегчите и изтощите, ще започнете да се
разсейвате и дори сами ще си създадете предпоставките за
прекъсване на заниманието си. Има ли алтернатива в такива моменти?
Потискането на нуждата от промяна едва ли ще доведе до
задоволителен способ да останете ангажирани на сто процента с целта
си А-1, когато ви е дошло вече до гуша. Не можете да промените
биологичната си нужда от промяна. Единствената ви възможност д
задоволите тази нужда, без да прекъсвате развитието на проекта си, е
да намерите правилната в конкретния момент.
> Петминутка или пауза
Можете да си вземете пет минути почивка. Станете и се

раздвижете леко, разходете се до машината за вода, разменете
няколко думи с някого и после продължете работата си още час или
два.
Можете да направите също малко пауза. Всяко дейност е
подходяща, но най-добре през паузата а се занимавате с нещо
приятно. Ако досега сте адресирали пликове за писма за тазвечерното
парти, в паузата може да си запишете час за фризьор, да прегледате
менюто или да посетите съседката. След няколко минути се върнете
отново към основната си дейност.
Обикновено човек просто се нуждае от почивка. Но как трябва
да постъпите, ако крайният срок неудържимо наближава и всяка

минута вече е от значение? Или ако сте направил почивка за кафе
преди десет минути и отново се чувствате изтощени? Можете да
оставите целта А-1 за малко, но мъдро ли е това решение? Дали няма
да ви се наложи да минете през същите фази на ангажиране с
проекта, когато се върнете към него по-късно?
Не ви се иска да прекъсвате работата си, но и не се чувствате
способни да продължите.
Отговорът се крие в задоволяването на нуждата ви от промяна в
рамките на вашата основна цел.
С малко въображение можете да направите скучните и
монотонни дейности доста по-интересни за вас. Дори да изпращате
коледни картички, да шиете етикети върху униформата си или да
изготвяте инвентарни списъци, винаги можете да намерите начин да
удовлетворите нуждата си от промяна, без да прекъсвате работата си.
Просто потърсете начин.
Както ви показах в главата за мигновените дейности, има много
начини да придвижите проекта към целта. Можете да планирате, да
говорите с другите, да си изнесете мотивираща реч, да пишете
бележки. Естествено, някои проекти по принцип предполагат по-
голямо разнообразие от други. Но във всеки проект съществуват
възможности за поне някакво разнообразие.
Опитайте се да смените местоположението си. Понякога новата
обстановка може да направи чудеса, освежавайки изморения мозък.
Ако досега сте работили на бюрото си, преместете се в конферентната
зала. Ако досега сте чели във всекидневната, отидете в спалнята. Или
останете в същото помещение, но променете положението си. Ако
досега сте седели опитайте да постоите прави.
> Твърде малко или твърде много информация
Да започнем с набирането на информация. По-рано обсъдихме

идеята за събиране на повече информация като начин да се
ангажираме с един проект. Колкото повече нова информация
усвоявате, толкова по-голям става интересът ви към проекта. Така че
ако трябва да останете концентрирани над нещо, изберете аспект от
него, за който не знаете много и увеличете познанията си по темата.
Да предположим, че имате точно обратния проблем. Много хора
зациклят точно по средата на проектите, защото разполагат с твърде
много информация и се чувстват удавени в нейното море. Или имат
твърде много идеи (независимо, че са действително чудесни). Разбира
се, съществува оптимално ниво на знание, което варира при
различните хора и проекти. И твърде многото, и твърде малкото водят
до спад в интерес и ангажираността с проекта.

Затова, ако сте изморени от събиране на информация или нови
идеи, просто премислете това, с което вече разполагате. Отделете
внимание на всяко парченце от пъзела и след това го подредете,
обобщете или изхвърлете. Ако събирате информация от книги или
други хора, много полезно е да си записвате. Дори записките ви да не
са окончателния вариант на проекта, те носят ценни и свежи идеи,
които вие или околните бихте могли да използвате.
> Неосъщественият гоблен
Госпожа Джил искала да ушие гоблен за възглавничката на

любимото си кресло. Тя постоянно отлагала начинанието, защото й се
струвало, че трябва да уточни много детайли, преди да пристъпи към
самото бродиране. Най-накрая осъзнала, че все пак трябва да започне
отнякъде и отишла да купи материали. Прекарала няколко седмици в
търсене на идеалната панама и конци. Една продавачка в кинкалерия
я убедила да запише едномесечен интензивен курс по история и
технология на гоблените. След като завършила курса, госпожа Джил
решила, че единственият начин да си набави конци в необходимите
цветове е да си ги поръча по пощата. Това довело до шестмесечно
забавяне на проекта. През това време госпожа Джил разглеждала
мостри, проучвала ги и най-накрая избрала.
След като събрала необходимите материали обаче, тя преценила,
че не разполага с място, където да работи над гоблена си. Решила да
отдели специална стая за шиене, оправила осветлението и почистила
натрупалия се прах и боклук. това отнело още месец. След това
помолила съпруга си да й направи специална кутия за
принадлежностите й за шиене, тъй като предлаганите в магазина не й
харесвали. Изминали още две седмици. След като най-накрая се
погрижила за всичко, уточнила всеки детайл, елиминирала риска от
грешки и подредила всичко перфектно, на госпожа Джил вече й било
дошло до гуша от идеята за гоблена, затова най-доброто решение
било да отложи изпълнението на проекта си.
Поуката от тази история е, че понякога може толкова да се
увлечете в подготовката на нещо, че да убиете красотата на целия
проект. Вече ви казах, че всяка дейност може да е добра възможност
за промяна, стига да има някаква връзка с изпълнението на основната
цел. Но тези дейности трябва да бъдат относително кратки, лесно
изпълними и да водят към постигане на целта. Ако целта на госпожа
Джил е била да се отврати завинаги от бродирането на гоблени,
успяла е да я постигне идеално. Но ако истинската й цел е била да си
избродира възглавничка, определено доста се е отклонила.
Всеки голям проект – от това да построите ново крило на къщата
си до идеята да въведете нови правила в офиса – се нуждае от
продължителни усилия, които изискват последователен ангажимент на
много нива. Всяко начинание отнема време.

Първо разпределете времето си за работа по проекта и след
това, когато настане моментът, използвайте идеите в тази глава, за да
осъществите мечтаната цел, без да губите интереса към нея.
>> 17 <<
ПОНЯКОГА ЗАБАВЯНЕТО
НА ТЕМПОТО ПОМАГА
Техниките от типа на мигновени задачи и промяна в заниманията

са безполезни срещу протакането, когато то е породено от твърде
силна съпротива срещу поставената цел. Разговор с учителката на
детето ви заради ниската му оценка, годишен преглед при лекаря,
вземането на кредит от банката, изготвянето на завещание, ходенето
на интервю за работа – всички тези дейности са пример за важни, но
неприятни задължения, които повечето хора отлагат. Най-вероятно
включвате тези дейности в плана си, като им давате А-приоритет, но
когато дойде време да ги изпълните и те застанат пред вас в цялата си
неприятност, набързо превключвате към някаква друга дейност.
Често отделяме на решението да се откажем от някое неприятно
задължение много по-малко време и усилия, отколкото то заслужава.
Обикновено подобно решение се взема много бързо, в рамките на
няколко секунди.
Представете си, че изваждат писмо, на което трябва да
отговорите веднага. Да отговорите на писмото е ваш приоритет А-1, но
тъй като отговорът включва и да си признаете неудобна грешка,
намирате заниманието за доста неприятно. За трети път оставяте
писмото настрана и вместо него вдигате вестника. Скоро сте потънали
в интересна статия и напълно сте забравили за неприятното писмо.
Серията етапи по отлагането на целта А-1 вие отнела не повече от
петнайсет секунди.
> Директно се залавяйте за неприятните неща
Нека се върнем и потърсим решение. Имате ясно дефинирана

стъпка А-1. Остава да я осъществите, но се колебаете. Като цяло на
този етап разполагате с две възможности. Може да реализирате целта
си и да оползотворите времето си по най-добрия начин (1) или да
свършите нещо друго (2) и да пропилеете времето си.

Вярно е, че можете да извлечете и някаква полза от дейността,
заместител на А-1, но щом сте определили главната си цел за най-
добра употреба на времето от деня, всяка друга дейност би била
загуба на време.
Как да постъпите, когато усещате, че трябва да свършите
неприятното А-1, но въпреки това силно се изкушавате от мисълта да
правите нещо друго?
Първо, трябва да осъзнаете, че се намирате в потенциално
критичен момент по пътя към целта си. Това е времето, в което трябва
да решите дали да я осъществите или не. Усещането е подобно на
чувството да се намираш на планински връх. От върха се спускат два
пътя – на север и юг. Щом направите дори една крачка, вече сте
поели по единия от двата. Но за момент се намирате на върха,
необременени от необходимостта да вземате решения.
Щом осъзнаете, че е време да действате, ще поискате да поемете
контрола над процес на вземане на решенията, начинът да постигнете
това е като отложите момента на вземане на окончателното решение.
Бързо взетото решение да премахнете своята цел А-1 от плана ви ще
ви даде съвсем малък шанс да обуздаете склонността си към отлагане
и протакане. Отделете достатъчно време, за да обмислите ситуацията
спокойно. Дайте си възможност да не зарежете целта А-1 заради някоя
маловажна дейност. Забавете процеса, за да имате време за
съзнателен и обмислен избор.
Да вземем отново случая с неотвореното писмо. Когато усетите,
че оставяте писмото настрана, забавете ръката си. Ако вместо две
секунди, отстраняването на писмото ви отнеме една минута, ще бъдете
принудени да се срещнете лице в лице с мислите си за писмото. Ще
разполагате с достатъчно време да си припомните защо точно се
отказвате от писането и да се опитате да измислите по-добро решение
на отлагането.
Някога вършили ли сте нещо, което не ви харесва? Разбира се,
всички сме го правили. Когато сте били малки, родителите ви са ви
карали да си лягате в 8:30 вечерта, въпреки че лятна ваканция и по-
големите деца все още са навън и играят на криеница; на петнадесети
април сте внесли на държавата вашия данък печалба, въпреки че по-
скоро бихте използвали парите, за да си купите нова уредба; учите за
изпит по предмет, който не можете да понасяте... Списъкът е
безкраен.
Дори когато правите нещо, което не харесвате, имате избор.
Можете да го свършите роптаейки или с добро настроение. Защо да
страдате? Щом веднъж сте взели решение да свършите нещо, най-
правилното е да дадете най-доброто от себе си и да се забавлявате.
Ако усетите, че сте на път да отложите своята цел А-1 и да се
заемете с нещо друго, направо си кажете, че е време за решения.
Припомнете си колко е важен моментът, в който се намирате.
Предупредете се да намалите скоростта. Използвайте следните три

начина, за да преодолеете нежеланието си да осъществите своята
приоритетна задача:
1. Веднага се залавяйте с неприятните задължения.

2. Осъзнайте, че колкото повече отлагате, толкова по-
неприятна става задачата.
3. Помислете за нещо приятно, което да балансира
неприятното чувство.
Ще се занимая с всяка една от тези три точки в детайли. След

като вече сте запознати и с трите, може да използвате която сметнете
за най-подходяща, за да ви "даде рамо" по времето на вземане на
решения.
>> 18 <<
НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ НА СТРАХА
ДА ВИ ОТКЛОНИ ОТ ЦЕЛТА
Колко пъти ви се е случвало да избягвате да свършите нещо

важно, защото ви е страх да не направите грешка? Или да не се
ядосате? Да не се почувствате виновни? Да не нараните себе си ли
околните? Да не ви откажат? Да поемете отговорност? Или да се
изправите срещу непознатото? Хиляди пъти. Сигурен съм в това.
Аз не съм психиатър и би било самонадеяно от моя страна да
пиша каквато и да е диагноза за нечие емоционално състояние,
особено в дългосрочен план. Моите техники работят по косвен начин.
Те нямат за цел да излекуват някого от конкретен емоционален
проблем, а да му помогнат да действа, докато не си реши проблема
сам или с професионална помощ.
Първо ще се занимая с темата за страха, защото от
многобройните ми разговори с психиатри и психолози съм се убедил,
че той е коренът на всяко отбягване на нещо. Ако победите страха си,
ще можете да постигнете своята цел А-1.
Бил съм свидетел на много случаи, в които хората отбягват да
дейности, на които са дали висок приоритет, защото подсъзнателно се
страхуват от последиците.
Един мениджър по продажбите отлагал да осъществи своята А-1
да сключи голяма сделка, заради страха си да добави още работа към
своя и без това вече претоварен график. Страхът му се уталожил чак

когато успял да разчисти някаква част от съществуващите си
задължения и той пристъпил спокойно към осъществяването на
голямата сделка.
Един началник бил помолен да разработи наръчник за
процедура, която винаги лично извършвал и управлявал. Шефът му
категорично заявил, че наръчникът има по-висок приоритет от
останалите му задължения. Началникът всеки ден слагал работата
върху наръчника на първо място в списъка си със задачи за деня, но
така и не го започнал. Най-накрая осъзнал, че се страхува да напише
наръчника, защото тогава е възможно да го уволнят. Ако напише
наръчника, няма да е незаменим служител на фирмата. Всъщност
истинската му цел А-1 била да поговори с шефа си какъв ще е
статутът му във фирмата в случай, че напише наръчника.
Не позволявайте на емоциите да ви контролират. Ако
подозирате, че избягвате своята цел А-1 от страх, задайте си въпроса:
"От какво се страхувам?" Направете си списък с възможните страхове
и посочете най-вероятната причина за своето поведение. След това се
срещнете със страха очи в очи. Как? Да вземем за пример историята
на господин Блу.
Господин Блу бил търговски представител в голяма индустриална
фирма. Бил наясно, че най-доброто оползотворяване на времето му е
да контактува с възможно най-много търговци. Въпреки това често
отделял часове за контакти със старите приятели търговски агенти,
въпреки че повечето от тях били неплатежоспособни и му се
отплащали само с приятни разговори. Господин Блу избягвал да звъни
на нови клиенти, защото често му отказвали или се държали грубо с
него.
Господин Блу си изготвил годишен план за продажбите. В него
съвсем правилно акцентирал върху контактите с нови клиенти, но още
първия ден нашият герой усетил, че избягва тези взаимоотношения.
Страхът от нов отказ силно го отклонявал от прекрасно изготвения
план.
Решен да намери някакъв изход от проблема, господин Блу
решил да се концентрира върху една конкретна цел – среща с
търговския агент на "Аякс Къмпани". Нашият герой мечтаел да сключи
сделка с тази компания от дълго време. Възможността наистина да
подпише договор с тях го изпълвала с вълнение и ентусиазъм. Но се
страхувал, че клиентът може да му откаже с някоя жестока реплика и
тогава би се почувствал по-зле от всякога.
> Как да потушим страха си
Докато с часове наблюдавал телефонния номер на клиента от

"Аякс Къмпани" и усещал как страхът го дърпа назад, господин Блу си
казал, че е глупаво да се страхува, няма за какво да се притеснява и

има да върши много по-важни неща от това да се тревожи. Всъщност,
казал на страха си: "Махай се, пречиш ми!" Това му било помагало в
много подобни предишни случаи. Но тъй като господин Блу имал много
силни чувства конкретно към тази компания, този път мотивиращата
реч не се оказала достатъчно силна противоотрова.
Ако страхът на господин Блу беше малък и незначителен като
лагерен огън, а не голям и всепоглъщащ като горски пожар, лесно
можеше да бъде потушен. Но подобни решения не са достатъчни за
емоции, излезли от контрол и сами поели управлението. На практика
господин Блу се намирал в толкова затруднено положение, че когато
си казвал: "Няма нищо, от което да се страхувам", само правел нещата
да изглеждат още по-зле. Той не само се страхувал. Той се страхувал
от факта, че изпитва страх в момент, в който не бива да се страхува!
Определен се нуждаел да намери друг начин да преодолее страха си
от отказа на новия клиент да работи с него.
> Как да удържим страха си
Малкият огън може лесно да бъде потушен с малко вода, но

когато става въпрос за бушуваща клада, най-добре е да я удържим, да
създадем преграда около нея и да кажем на огъня: "Можеш да
изгориш всичко наоколо, но няма да преминеш границата!"
Господин Блу открил, че макар да не е в състояние да потуши
страха си, поне може да го удържи за момент. Осъзнал, че няма нужда
да говори с клиента, от когото се страхува, а само със секретарката
му. А със сигурност би могъл да преживее едно бързо и категорично
"Не" по телефона. А в случай, че успее да си уреди среща, ще има
достатъчно време да се отдаде на страховете си. На практика оставало
само да се обади по телефона.
В този момент господин Блу си припомнил героя Майор Майор от
романа "Параграф 22", който издава заповед никой никога да не го
безпокои, докато е в кабинета си, и посетителите имат право да
влизат само когато него го няма. Господин Блу пропилял още няколко
минути в мечти клиентите никога да не са на работното си място,
когато ги търси. След това се върнал в реалността, пожелал си
клиентът да не е в офиса и набрал телефонния му номер.
Оказало се, че клиентът си е в офиса и може да се срещне с
господин Блу следващия понеделник в 14:30 часа – след четири дни.
Първоначалното въодушевление на господин Блу от успешно
насрочената среща го държало ентусиазиран цял следобед и то се
обаждал на други клиенти за насрочване на срещи. Но когато на
следващата сутрин започнал да събира материали и информация за
предстоящата среща с важния клиент, господин Блу усетил, че отново
протака и отлага повече от всякога. Занимавал се с далеч по-
маловажни неща, а междувременно се терзаел какви ли подвеждащи

въпроси ще му зададе бъдещият клиент. Когато страхът му от провал
набрал скорост, той си представил, че на срещата ще изглежда зле
подготвен и глупав. А когато повече не можел да издържа да гледа
тази болезнена въображаема картина, избягал при кафе-машината в
коридора.
> Как да нокаутираме страха си
В този момент господин Блу не бил способен нито да потуши,

нито да удържи страха си. Трябвало да се срещне лице в лице с
проблема. Той се сетил за друга възможна стратегия срещу страха –
да използва своите умения по джудо в битката. Философията на
джудото е да използваш силата и тежестта на противника и по този
начин да превърнеш потенциалното поражение в победа. Страхът на
господин Блу се приближавал към него с огромна сила и скорост. Той
трябвало да използва силата му за свое собствено предимство и да го
нокаутира, иначе сам щял да бъде нокаутиран.
Вътрешният диалог между страха и джудото на господин Блу
звучал горе-долу така:
Страхът: Ще се изложа като пълен глупак.Наистина не съм мно-

го запознат с "Аякс" и как нашите продукти биха им
били от полза.
Джудото: ...ако това е единственият проблем, веднага ще се
захвана да намеря повече информация за компанията.
Страхът: И всички въпроси, които ще ми зададе...
Джудото: ...вместо да се притеснявам, че ще бъда зле подготвен,
по-добре да се опитам да предположа въпросите и да
намеря отговорите.
След като насочил енергията си в позитивна посока, господин

Блу изпил последната глътка кафе и се заел да търси информация за
потенциалната сделка. Всеки път, когато му хрумвало нещо неприятно
за предстоящото интервю, той го нокаутирал със своето джудо. Когато
си помислял за някоя ужасна грешка, която би могъл да допусне, той
си правел бележка на ум да не допуска това да се случи. Всъщност
страхът му го подтикнал да свърши повече работа, спестявайки му
напразни размисли за евентуален провал. Господин Блу не протакал и
минутка повече онзи петък. Искал да е сигурен в добрата си
подготовка.
В понеделник следобед, на път за "Аякс Къмпани" започнал да се
притеснява отново. Когато влизал в сградата, целият се тресял.
Всички петъчни усилия биха отишли напразно, ако днешният страх му
попречи да разсъждава трезво.

> Затворете страховете си в буркан
На този етап всички стратегии, които вече обсъдихме, били

безполезни. В края на краищата ако имало подходящ момент за страх,
той бил точно този. Господин Блу осъзнал, че единственият му шанс за
успех е да се предаде изцяло на страховете си и да се надява, че те
сами ще се разсеят, преди да е станало прекалено късно.
Докато се качвал в асансьора, той се запитал: "Какво е най-
лошото, което може да се случи от тази среща?" Клиентът да се обади
на началника си и да му разкаже колко некомпетентно се е държал
господин Блу. Или да разкаже на всичките си приятели, че господин
Блу е идиот и никога не трябва да работят с него.
Господин Блу развихрил въображението си и започнал да
преувеличава своите страхове още по-интензивно. Фантазиите му
били съотносими с тези на Алиса от страната на чудесата. Може би
клиентът да организира бойкот на продуктите на господин Блу! Или да
подеме злепоставяща кампания срещу него, в резултат на която
всички да го отхвърлят и презират! Господин Блу си представял как се
довлича с последни сили до някой склад за метали и си загива от глад
сам, без никой да го обича, окончателно и тотално отхвърлен от целия
свят.
Господин Блу слязъл от асансьора, бавно тръгнал по коридора и
пред вратата на офиса на агента осъзнал, че страховете му са го
отвели към една абсурдна реалност. Положението със сигурност не би
могло да стигне дотам, докъдето си го въобразявал той. Но след като
си бил представил как умира, вече нямало накъде другаде да тръгне,
освен нагоре. С последно нервно притрепване господин Блу отворил
врата на кабинета.
Всъщност... нищо ужасно не се случило. Клиентът поканил
господин Блу да влезе, топло му благодарил за посещението и го
попитал защо не му се обадил по-рано. Изслушал внимателно добре
подготвената презентация на господин Блу, проявил интерес и
направил малка първоначална поръчка. Господин Блу напуснал офиса
като въздъхнал с облекчение.
С времето започнал да търси все повече контакти с нови
клиенти, отчасти заради придобитото самочувствие от постигнатия
успех, отчасти защото успявал да преживее редките откази без
особени поражения върху психиката си. Постепенно започнал да
отделя собственото си чувство за значимост като личност от
професионалните си успехи като търговец. Търговците не отказват на
него, а на продукта, който той предлага. Естествено тази промяна в
мисленето се случила постепенно. На господин Блу му отнело две
години, за да превърне вледеняващия страх от отказ в случайно
преминаваща мисъл.
Трябва да изтъкна, че поведението на господин Блу е като добър
пример от учебниците по психология. Той успял да премине през

серия различни проблеми в борбата си със страха и извлякъл полза от
всички техники, които аз предлагам.
Не очаквам от вас да успеете да постигнете същото от раз,
когато се срещнете очи в очи със страха, който сте натрупали през
годините. Но следващия път, когато усетите, че някой страх ви пречи
да постигнете целите си, опитайте се да го потушите, задържите,
нокаутирате или да го затворите в буркан толкова пъти, колкото е
необходимо, за да не се появява повече. Не позволявайте на страха да
застане на пътя ви.
>> 19 <<
ИСТИНСКАТА ЦЕНА
НА ЗАКЪСНЕНИЕТО
Ако се налага спешно да вземете решение и подозирате, че сте

склонни да отложите изпълнението на някоя неприятна дейност А-1,
визуализирането на последиците от протакането може да ви помогне
бързо да се върнете към постигането на целта. нека ви разкажа за
една жена, която мразеше да пише благодарствени бележки.
Ан Дейвис получила подарък за рождения си ден по пощата и
знаела, че е редно да изпрати благодарствена бележка. Няколко реда
биха свършили идеална работа: "Получих пуловера. Много е красив и
е точно моят размер. Благодаря ти от сърце."
Но госпожица Дейвис беше перфекционист и дори не й хрумваше
да напише подобна обикновена бележка на леля си Мери. Искаше й се
да изпрати по-сърдечно и мило писмо, за да не си помисли леля Мери,
че четирите години инвестиции в колежа на племенницата й са отишли
напразно. Но Ан не се чувствала особено красноречива в момента (и,
както обикновено, имаше да върши стотици неща), така че отложила
мисълта за леля Мери за момента.
Изминали две седмици и Ан осъзнала, че все още не е
благодарила на леля си за подаръка. По нейно предположение леля
Мери вече трябва да е станала нетърпелива. Е, какво пък, Ан ще се
реваншира като изпрати очарователно писмо, дълго цели две
страници, в което разказва колко често носи пуловера, как го
съчетава с различни поли, колко й е удобен и колко много
комплименти получава за него от приятелите си. Естествено обаче Ан
няма време за подобно дълго писмо в момента, но си казва, че съвсем
скоро сигурно ще го напише.

Минават още две седмици и госпожица Дейвис вече си е много
ядосана на себе си. Чувства се засрамена и изплашена: какво ли си
мисли леля Мери за нея. Със сигурност ще разкаже на цялото
семейство каква мързелива и неблагодарна племенница има! Явно ще
се наложи да си измисли много по-добри оправдания от: "Всеки път,
когато седнех да ти пиша, телефонът звънваше" или "Това беше най-
напрегнатият месец в живота ми досега".
> Задълбочаване на проблемите
В този момент писането на благодарствената бележка е много

наложително и вече много неприятно. Не е никак изненадващо,
очевидно, защо госпожица Дейвис мрази да пише благодарствени
бележки. Винаги се сеща за писмото в най-неподходящите моменти! Тя
мислено написва писмото, докато е под душа или докато изхвърля
боклука, но това не я доближава и на сантиметри до реалното
писане.
Госпожица Дейвис започва да се чувства все по-виновна и при
мисълта за писмото започва да й се повдига. За да избегне
ситуацията, започва да отхвърля всяка мисъл за ненаписаното писмо.
Най-накрая един ден ненаписаната бележка отново се завръща в
мислите й и госпожица Дейвис осъзнава, че е време за вземане на
решения. Дали да: напише писмо от десет страници на леля си, в
което да опише живота на семейство Дейвис през последните две
години (1); да чака още десет месеца, докато леля Мери й изпрати нов
подарък (дано не го направи!) и да й благодари за двата подаръка в
едно писмо (2); да се преструва, че не е получила подаръка (3); да
изчака, докато леля й дойде на гости и да я впечатли как е помнила
подаръка през цялото това време, но е искала да й благодари лично
(4), да се обади на леля си и след половин час общи приказки за
размекване да й благодари (5) или да изостави всяка надежда да се
изправи лице в лице с леля Мери отново, защото не е могла да намери
пет минути да й напише едно "Благодаря, лельо", веднага щом е
получила пуловера (6)?
> Каква е истинската цена на закъснението?
Закъснението на Ан да благодари на леля Мери й струваше много

часове терзания. Щеше да страда много по-малко, ако просто бе
забавила темпото и бе положила усилие да си припомни последствията
от предишните си закъснения. Не за пръв път пренебрегваше леля си,
дори беше получила писмено напомняне от майка си по този повод. От
предишния си опит знаеше, че всяка седмица закъснение увеличава
обема и нивото на дискомфорт при изпълнение на изостаналата

задача. Колко по-добре би било да напише бележката веднага, вместо
да страда в бъдеще.
Преди да изберете да отложите подобна задача, първо забавете
темпото и за минута-две си представете възможните последствия.
Приемете, че ако предишният ви опит и сегашната ситуация са
съпоставими, това задължение няма да отпадне от само себе си. Така
или иначе, ще ви се наложи да свършите тази задача. Така че
въпросът не е "Ще го направя ли?", а "Кога?" Запитайте се: "След като
така или иначе ще свърша това, наистина ли искам да платя цената за
закъснението си?"
Каква би била стойността на закъснението ви? Въпреки че
варира в зависимост от ситуацията, в повечето случаи са налице
следните варианти:
Например, ако задачата не е нещо, което ще отпадне от само
себе си, работата ви реално може да нарасне с времето (като в случая
с благодарствената бележка). Освен това, ще ви преследва, докато не
я свършите. Ето някои ситуации, при които протакането създава
проблеми и допълнителна работа:
1. Отлагате подреждането на документацията си толкова дълго,

че всеки път, когато нещо ви е необходимо, се налага да
преглеждате огромна купчина листове, отделени настрана "за
подреждане".
2. Отлагате да смените маслото в колата си толкова дълго, че ви
е необходим ремонт на двигателя за 375 долара, два месеца
след като гаранционният ви период е изтекъл.
3. Отлагате да изметете трохите в килера толкова дълго, че
когато най-накрая влезете с метлата, откривате мравуняк,
вместо трохи.
4. Отлагате да смените некомпетентния персонал в офиса си
толкова дълго, че в един момент се оказвате затрупани с
клиентски оплаквания и прекарвате много повече време в
утешаване и успокояване на клиенти, отколкото в реална
работа. И все още ви се налага да смените персонала,
разбира се.
Дори и да ви изглежда, че няма значение дали ще свършите

даден ангажимент сега или по-късно, влиянието на задачата върху вас
може да се промени коренно.
Представете си, че се притеснявате да поискате повишение на
заплатата от началника си и го отлагате за утре. Утре, разбира се, се
чувствате още по-нервни да го сторите и отново отлагате. Същата
процедура се повтаря всеки месец, когато се сетите за повишението.
Всеки ден си представяте каква неприятна ситуация може да
породи искането ви и изживявате всички негативни емоции, свързани

с нея. С други думи, всеки път, когато си мислите за разговора с шефа
си и го отлагате, изживявате целия процес емоционално, без реално
да сте преминали през него.
Все още не сте наясно дали ще ви повишат, така че го
премисляте отново и отново и това ви причинява болка. А и
съществува тенденция безпокойството да се увеличава с всеки
следващ път. Има ли смисъл да отлагате вършенето на нещо, защото
ви кара да се чувствате напрегнати и нервни... и след това така или
иначе пак да се чувствате напрегнати и нервни, без да сте го
свършили.
Следващият път, когато сте склонни да избегнете някое
неприятно задължение А-1, забавете темпото (поне в началния
момент). Защо да изпитвате цялата тази болка, мислейки по проблема,
без да го решавате? Преживели сте всякакви трудни ситуации в
живота си досега. Бъдете честни и помислете: в повечето случа не сте
ли се тревожили напразно? Не се ли е оказвало, че преживяванията,
от които сте се страхували, всъщност не са нищо особено а в някои
случаи с оказват дори приятни? А в случаите, когато са били наистина
дискомфортни за вас, не сте ли ги прекратявали навреме?
> Вземете предвид рисковете
Наистина ли можете да си позволите риска да отлагате голям,

важен проект до последната минута? Представете си, ч не разберете
кога е настъпил последният момент. Или пък ви затрупат огромен брой
важни, но неочаквани обстоятелства? Възможно е в живота ви да се
появи друга криза, с която трябва да се заемете веднага. Или да се
окаже, че проектът изисква повече време, отколкото сте очаквали.
Винаги, когато отлагате работата върху даден проект до последния
момент, рискувате да вземете неадекватно решение или да пропуснете
срока.
Колежанинът, който поема риска да закъснее с курсовата си
работа, трябва да реши дали тя е с приоритет А, В или С. Колежанин,
който се интересува главно то среща с момичета, спорт, политика и
четене за удоволствие, може спокойно да даде на курсовата си работа
приоритет С. Но не бива да се изненадва, ако оценката му за нея се
окаже тройка.
Много хора казват: "Нарочно отлагам нещата до последния
момент, защото знам, че работя най-добре под напрежение. По-
ефективен съм, ако знам, че крайният срок наближава. Губя по-малко
време, идват ми по-добри идеи. Като изоставам, набирам сила за
работа, вместо да я изразходвам."
Ако напълно хладнокръвно сте установили, че вашият случай е
такъв, чудесно! Много хора наистина работят по-добре под
напрежение. За други обаче твърде голямото напрежение е

пагубно.Без значение дали сте студент, който отлага курсовата си
работа, домакиня, отлагаща пакетирането на ценните порцеланови
сервизи, защото предстои преместване в нов дом или изпълнителен
директор, който отлага подготовката на маркетинговата стратегия за
есента, трябва стриктно да прецените собствените си трудови навиди
и да определите как работите най-успешно.
Наистина ли работите добре под напрежение? Да се върнем към
примера със студента и курсовата му работа. Много е възможно то
бързане качеството на работата му да не е най-високото, на което е
способен. Поради липсата на достатъчно време може да пропусне да
проведе важни интервюта, които биха се оказали безспорни
доказателства на тезата му. Идеите, на които е необходимо по-
задълбочено изследване, ще си останат само хипотези, ако ми липсва
време. усилията в последната минута често са за сметка на точността.
Липсата на достатъчно време за редакция, което често предполага по-
скован и сух стил.
Запитайте се дали не отлагате твърде голяма част от работата
си именно за последната минута? Допълнителните часове усилен труд
върху спешен проект обикновено водят до психическа и физическа
умора. Мисленето става неясно и можете да пропилеете часове над
нещо, което бихте решили за минути на свежа глава.
Емоциите също могат да пропилеят голяма част от времето ви.
Тревогите дали да започнете даден проект, дали работата ви ще бъде
достатъчно добра, дали ще успеете да се вместите в крайния срок,
отнемат време, ценно време! Ядосвате ли се на себе си, че се
поставяте в подобно положение? Съжалявате ли, че не сте успели да
отидете да гледате някое представление снощи? Разочаровани ли сте,
че не си давате шанс да докажете способността си да свършите добра
работа при по-благоприятни условия?
> Недостатъци на работата под напрежение
Спешните задължения често ни принуждават да вършим неща,

които бихме могли да поверим на някой друг, ако сме разпределили
времето си по-добре. Например, може да ви се наложи сами да
свършите всичкото набиране на текста, копирането и съпоставянето
на текстове, защото не разполагате със секретарка в офиса в 3 часа
през нощта.
Освен това, харесва ли ви да работите под напрежение? Или се
чувствате роб на крайните срокове. Изпитвате ли паника в последната
минута? Замисляли ли сте се, дали и за вас е възможно да вършите
нещата по-спокойно и с по-вече контрол над процеса?
Държите ли се лошо с хората, когато сте под напрежение?
Карате ли околните да се чувстват нещастни, когато – притиснати от

сроковете – поставяте своите нужди пред техните? Помислете, че за
другите хора вашият проект едва ли е на първо място.
Ако се върнете назад и откриете, че работните ви задачи
автоматично генерират у вас негативно напрежение, може би ще сте
на правилното за вас място. Но ако напрежението е предизвикано от
вашето собствено последователно протакане, тогава има какво да
направите по въпроса.
Дайте си сметка дали работите добре единствено под
напрежение. Възможно е да черпите вдъхновение от тоталното
отдаване на проекта във времето точно преди да дойде крайният срок.
Но какво се случва, когато напрежението приключи? Намирате ли
времето между два крайни срока за монотонно и скучно? Наистина,
шляенето, вършенето на рутинни, маловажни задължения,
прехвърлянето на документи от една купчина в друга и трупането на
напрежение не са особено забавни дейности. вярно е, че можете да
използвате това време да си починете, да възстановите силите си от
предишната криза, да се приготвите за следващата. Всичко това е
прекрасно. Но ако се чувствате истински живи само под огромно
напрежение и всичко в ежедневието ви отегчава, време е да
предприемете някои промени. в идеалния случай трябва да сте
достатъчно гъвкави, за да успявате да се възползвате максимално от
всяка ситуация.
Ето едно предложение как да избегнете суматохата на крайните
срокове:
Не чакайте прекалено дълго, преди да започнете. Дайте си
малко време за приключване преди крайният срок да почука на
вратата. Опитайте се да започнете малко по-рано, независимо, че
напрежението още не е ескалирало до краен предел. Старанието да се
научите да работите максимално ефективно, без да сте в ситуация на
пълен стрес, ще укрепи волята ви. Ще откриете, че сте добили ново
усещане за свобода и ново самочувствие. И най-важното – ще бъдете
по-спокойни и ще контролирате времето си (а това означава и живота
си).
>> 20 <<
АКЦЕНТИРАЙТЕ
ВЪРХУ ПРЕИМУЩЕСТВАТА
Искам да споделя с вас една много ценна техника: "Акцент върху

преимуществата". Тя ще ви помогне да се заредите с ентусиазъм,
когато сте изправени пред някоя непривлекателна дейност А-1.

Като пример ще използвам случая с господин О'Хенри, който
имал идея как да спести няколко хиляди долара годишно на фирмата
си. Първоначалното му желание било да представи идеята пред борда
на директорите и да я предложи за гласуване. Но се въздържал,
защото знаел, че новата идея ще лиши от работа един от колегите му.
Подобрението на господин О'Хенри изисквало обмисляне и не
било лесно за прилагане. Началникът му били изказал мнението си по
въпроса: "Опитахме подобно нещо преди девет години. Не проработи
тогава, няма как да проработи и сега."
Рискът от провал, мисълта за евентуалното съкращение на
колега и неминуемият спор с началника спирали О'Хенри да сподели
идеята си. И въпреки всички, той смятал това за своята цел А-1.
Най-накрая успял да убеди себе си, че е редно да говори по
въпроса като изредил всички преимущества на идеята, за които се
сетил. Те били в две насоки: подобрения, които биха настъпили в
процеса на работа след въвеждане на новата система (1), и проблеми,
които биха изчезнали след внедряването й (2).
Плюсовете включвали: бонус от 20% от спестената сума за
първата година – поне 1250 долара (става дума за суми от периода на
70-те години на ХХ век — бел.ред.), – удовлетворение от добре
свършената работа и признание от ръководството (което води до
повишение, по-интересна и приятна работа и по-висока заплата).
Минусите включвали: притеснение и безсъние, породено то
мисълта дали да сподели идеята си (притеснение, което хипотетично
би могло да доведе до язва, престой в болница, разходи за лечение и
т.н.), отбягване на колегата му заради вината, която изпитва към него,
гняв към прекия му началник, който според него спира развитието на
компанията.
Щом започнал да акцентира върху преимуществата, целта А-1
започнала да му изглежда толкова привлекателна на нашия герой, че
той бързо забравил за нейните недостатъци и още същия ден
представил предложението си на ръководството.
> Как да се самовъзнаграждаваме?
Когато сме ангажирани с дълга и сложна задача, е много важно

да акцентираме върху позитивните й аспекти. Понякога, в контекста
на някоя много трудна цел, е добре дори да преувеличим
преимуществата й.
Ако сте осъзнали ползата от потенциалното осъществяване на
някое ваше действие с приоритет А-1 и въпреки това ви е трудно да го
осъществите, може би трябва да опитате да добавите още някои
детайли към начинанието си.

Представете си, че трябва да заминете на особено неприятна за
вас командировка. Можете да направите пътуването по-поносимо като
съчетаете полезното с приятното и в края му си оставите няколко дни
да заведете жена си на онзи ски курорт, за който ви говори от дълго
време. Явно обичайните ползи (като допълнително заплащане и
възможно повишение) не са достатъчна мотивация за вас, затова
добавете и "подсладител", който да ви вдъхнови да отидете на
важната за компанията командировка.
Много добра идея е да се награждавате сами за свършената
работа по някоя неприятна за вас задача. Планирайте стриктно
времето си: например, работете до 11 часа и след това си дайте
почивка да почетете вестника, който сте си купили, или работете до
късно, а на другата сутрин се наспете добре.
Награждавайте се за всеки преодолян етап от големите и важни
проекти: например когато съберете цялата информация за
проучването си, когато сте интервюирали шестима души, докато
търсите асистент, след като сте завършили плановете за новата
електроцентрала... Ако днес работите достатъчно над годишния отчет,
довечера излезте да пийнете нещо с приятели. Съществуват хиляди
начини да се самовъзнаградите за добре свършената работа.
Направете го!
Особено важно е да се самонаградите след като завършите голям
проект. Аз например ще си взема ваканция след като завърша тази
книга.
Друг начин да не спада нивото на мотивация за постигане на
поставената цел е да си давате предварително малки хапки от
наградата, която сте си обещали. Да вземем например ваканцията,
която съм си обещал след като завърша тази книга – още преди да съм
написал последната глава, аз ще отида в туристическата агенция и ще
резервирам самолетния билет, хотела и колата под наем, която ще
използвам по време на почивката. След това ще се прибера у дома и
ще продължа да работя над книгата. Така напредвам с изпълнението
на целта си, като акцентирам върху ползите от нея.
Друг начин да се мотивирате за изпълнението на някоя
неприятна задача А-1 е да превърнете работата в игра. Да кажем, че
да пребоядисате дневната заедно със съпругата си преди четири
години ви е отнело цели десет часа. Защо не си отправите
предизвикателството да проверите дали сте станали по-добри в
скоростното боядисване? Ако сте секретарка, която трябва да предава
периодични доклади, опитайте се да напишете предстоящия доклад
безупречно от раз. Водете на лист хартия списък с броя грешки за
всеки доклад и се обзаложете със себе си, че ще се справяте по-добре
всеки следващ път.
Ако работата ви е рутинна, проверете колко бързо бихте могли
да я свършите или колко работа сте способни да отметнете за
петнайсет минути. Всичко, което ще ви помогне да си свършите
работата, е от съществено значение. Измисляйте нови и разнообразни

стимули, които ще ви помогнат да работите по-ефективно. Запомнете,
дори изкуствено създадените стимули допринасят за изпълнението на
целите. Акцентирайте върху преимуществата на вашата дейност и с
всеки ден се приближавайте към постигането на вашата основна цел в
живота.
>> 21 <<
КАК ДА СЕ ВЪРНЕМ ОБРАТНО,
СЛЕД КАТО СМЕ ИЗБЯГАЛИ
Целта на всички глави, посветени на протакането и отлагането, е

да ви докаже, че след като веднъж сте изготвили добър план, значи
сте наясно коя е вашата основна цел за момента. Можете директно да
я осъществите, но може и да него направите. От срещите ми с моите
клиенти знам, че техниките от предишните няколко глави доста
улесняват непосредственото осъществяване на целите им и
елиминират протакането и отлагането.
Но въпреки всичко, на всеки се случва понякога да протака и
отлага до безкрай. Затова искам да ви покажа какво се случва, когато
не осъществим нашата цел А-1, когато нарочно или неволно решаваме
да отложим някоя истински важна дейност.
Ако не вършим своята дейност А-1, значи правим "нещо друго".
Това "нещо друго", въпреки стойността, която има (тя може и да е
много голяма, не отричам), е доста съблазнителна, защото е бягство от
вършенето на нашата А-1 дейност.
Всеки човек си има своите любими бягства. Бягствата могат да
бъдат дейности с различна важност: А, В, С или да хвърлиш поглед
към улицата и да се порадваш на преминаващите по нея жени. Ако сте
на работа, бягството трябва да ви позволява, да си давате вид, че
работите и в момента сте много заети. Нещата са по-лесни, ако имате
собствен офис или работите вкъщи. Тогава може дори да си
подремнете в "работно време".
> Седем често срещани грешки
Следва списък на седемте най-често използвани Бягства. Докато

го четете, запитайте се: колко от тези начини за бягство използвате,
за да отложите някоя важна задача.

1. Угаждане на собствените желания
Вършите неща, на които наистина се наслаждавате. Например:
купувате си нова книга (шапка, вратовръзка), вземате си половин ден
отпуск, за да играете голф, печете се на слънце, отивате на кино,
спите до обяд, вземате си блажено дълъг душ или вана и така нататък.
2. Социални контакти
Срещате се с околните. Водите продължителни телефонни
разговори. Обаждате се на стар приятел, когото не сте виждали от
години. Общувате с колегите си при всеки удобен случай.
3. Четене
Наваксвате с купчината ежедневници от миналата седмица,
които не сте успели да прочетете. Преглеждате всяка статия, изрязана
и прибрана в долното дясно чекмедже на бюрото. Посвещавате два
астрономически час на "Уолстрийт джърнъл" или се опитвате да
прочистите купчината с непрочетени вестници.
4. Направи си сам
Залавяте се да изпечете домашен хляб. Прекарвате поне един
час във водене на бележки за някоя книга, вместо да преснимате
трите най-важни страници от нея. Вършите неща, които биха могли да
бъдат поверени на друг. Със замах решавате чужди проблеми.
Задълбочавате се в аспекти от работата, които по принцип не ви
интересуват особено.
5. Престараване
Наблюдавате стриктно подчинените си, нищо че си вършат
работата отлично и сами. Отделяте по 15 минути на всеки случаен
посетител в офиса ви, обсъждате новата си мимоза, колекцията си от
пеперуди, артрита на леля си или липсата на време. Подготвяте
толкова старателно отчети за началника си, че не ви остава време да
свършите нищо друго. Педантично подреждате бюрото си, докато не
се превърнете в образец на чистота и ред.
6. Бягство
Ако сте на работа, се занимавате с организиране на почивните
дни. Ако сте на разходка в неделя, мислите за работа. Заемате се с
дреболии: разнасяте бележки от единия офис в другия на ръка,
плащате сметките си на каса. Правите дълги почивки за кафе,
обядвате по час и половина, не пропускате коктейли, пазарувате
всяка вечер.

7. Сънуване с отворени очи
Планирате лятната отпуска. Тревожите си а несвършената работа
в офиса. Чудите се къде и как да похарчите евентуалния бонус, който
ще ви донесе едно бъдещо повишение. Припомняте си колко духовите
забележка направихте на вчерашното парти.
Без съмнение всеки може да добави към списъка някои от

собствените си любими бягства. Помнете, не твърдя, че има нещо
лошо в това да се грижите за себе си, да четете, да поддържате
социални контакти или да мечтаете. Точно обратното: удоволствието в
живота идва от малките неща, затова подобни занимания са толкова
примамливи. Единственият проблем е, че сте свикнали да използвате
тези занимания като форма на бягство от започване на работа върху
важните цели, които сами сте си поставили.
Има бягства, които са по-прикрити и по-трудноразпознаваеми.
Може би прекарвате твърде много време по периферията на своята
цел А-1, задълбочавайки се в безсмислени детайли, вместо са се
спуснете в същината на нещата. Или, подобно на госпожа Джилс с
гоблена, отделяте толкова много време в подготовката на вашата
основна цел, че не ви остава време и желание за изпълнението й.
Накрая, но не на последно място, съществуват и тъй наречените
емоционални бягства, които се изразяват в чувство на вина, гняв,
притеснение и тревога. Да се отдавате на подобни емоции е често
срещан начин на бягство от А-1 целите.
Разбира се, много важно е да си зададете въпроса дали не
работите грешната работа, дали не сте с грешния партньор, дали не
сте купили грешния дом. Но ако се отдавате твърде често на подобни
въпроси и колебания, значи е дошло време да си зададете въпросите
на Лакейн. И да им отговорите честно!
> Признайте си, когато си губите времето
Някои бягства определено си заслужават усилията:

организиране на времето, съставяне на списъци, повдигане на духа,
социални контакти, вземане на почивен ден, свършване на дейности,
обозначени с приоритети А-2 и А-3, наваксване с четенето.
Следователно, не би било лъжа да си кажете, че оползотворявате
времето си по доста добър начин, въпреки че не се занимавате
конкретно със своята цел А-1. Но не го оползотворявате по най-
добрия начин.
Най-добрият начин да оползотворите времето си, е да работите
по своята А-1 цел! Всичко останало е повече или по-малко губене на
време.

Ще дам пример с мой клиент, учен-изследовател. От известно
време той протакаше стартирането на много трудно проучване, което
беше с ключов приоритет за него. Въпреки всичките му усилия да се
ангажира сериозно с проекта и да се убеди колко е важно
изпълнението му, клиентът ми продължаваше да увърта. Предложих
му да започне да се наблюдава внимателно всеки път, когато взема
решения, особено когато избира да изостави основната си цел заради
нещо друго.
Първоначално клиентът ми се чувстваше като безпомощен
наблюдател. Струваше му се, че каквото и да предприеме, все не му
стигат времето и силите да се заеме с основната си задача, но вместо
да се обезкуражи, той прие този етап на опознаване на динамиката на
процеса, което го приближи с една крачка до решаването на
проблема.
След няколко дни внимателни наблюдения на моментите на
вземане на решения, клиентът ми забеляза една и съща повтаряща се
тенденция. Мисълта за целта А-1 винаги била последвана от чувството
за некомпетентност, което пораждало у него силно напрежение. В
подобни случаи обикновено клиентът ми бързо "превключвал" към
познати или стари проучвания. Разговарял с колеги относно някои
аспекти от проучването или пренаписвал някои изчисления. Така се
чувствал абсолютен господар на ситуацията, защото независимо че не
осъществявал своята цел А-1, вършел нещо важно и продуктивно.
Вътрешно обаче клиентът ми се тормозеше от натрапчивата
мисъл, че отлага започването на нещо важно. Не пренаписвал стария
доклад, защото е належащо да го направи (всъщност, наистина е
важно, но не в този момент), а защото по този начин си намирал лесен
път за бягство от А-1.
По моя препоръка той започна да си казва на глас: "Губя си
времето" всеки път, когато се хване със стари проекти. Така за около
седмица той си повтори десетки път "В момента си губя времето".
Първоначално това не успявало да от отвърже от Бягствата. След
време обаче думите започнали да придобиват ново значение.
Клиентът ми осъзнал, че наистина си губи времето. Преимуществата,
които преди приписвал на бягствата си, постепенно избледнели и не
му изглеждали толкова привлекателни. Колкото повече осъзнавал, че
си губи времето, толкова повече ситуацията се променяла. Вместо да
се оставя на течението на отлагането, ученият си казал, че няма
повече да си губи времето. Схванал, че точно както е избирал да
избяга, може да избере да осъществи своята цел А-1. Изборът му би
като между черно и бяло – между бягство и цел. След като видял
нещата по този начин, ученият започнал да се отказва от бягствата и
да се концентрира изцяло в изпълнението на целта си.
Наградата дошла няколко месеца по-късно, когато му било
предложено да проведе ново, още по-трудно проучване. Клиентът ми
вече бил наясно с механизма на собственото си поведение, успял да

предотврати протакането и да се ангажира с новия си проект от
самото начало.
Открил съм, че многократното изричане на глас на репликата "В
момента си губя времето" работи прекрасно и при домакини, склонни
да свършат което и да е домашно задължение, вместо да преследват
целта, която са определили като своя мисия А-1. Ако някоя домакиня
иска да напредне в свиренето на пиано, всеки път, когато чисти праха
по пианото трябва да си признае: "В момента си губя времето". Ако
използвате предупредителния сигнал "В момента си губя времето", ще
се окаже доста трудно да оправдаете бягството си и най-вече ще
осъзнаете, че вие сами управлявате живота си и вземате решенията в
него.
Дори да постигнете високо ниво на контрол над собствената си
склонност към отлагане, не винаги ще успявате да изберете целта А-1
пред бягствата. Но дири само умението да разпознавате кога си губите
времето ще увеличи многократно шансовете ви за успех.
> Как да елиминираме каналите за бягство
Друг начин да бъдете сигурни, че ще се насочите право към

целта си, е да отрежете всички възможни канали за бягство.
Принципът е лесен и често бива използван от хора, които отслабват
или спират цигарите. Ако не държите никакви сладкиши или цигари у
дома, ще ви е много по-трудно да се отдадете на влечението си към
тях. Всеки път, когато ви се допуши цигара или ви се прияде сладко
след вечеря, ще трябва специално да отидете до магазина.
Нежеланието ви да излизате навън в студа най-вероятно ще надделее
над копнежа по забраненото изкушение.
Ето някои идеи.
Прекратете абонамента си за онова посредствено списание,
което всеки път използвате като бягство от своята А-1 цел. Или поне
го скрийте в някое чекмедже. Така няма да може да ви разсейва,
докато седите на бюрото си.
Ако сте домакиня и времето сутрин никога не ви стига да
свършите всички А-дейности от списъка си, деликатно започнете да
игнорирате съседката, с която сте свикнали да пиете кафе. Да,
страхотно е да си говорите, но това прекрасно бягство ви
възпрепятства да свършите своите важни неща всяка една сутрин.
Запитайте се дали не се проваляте заради обичайните две
мартинита, които пиете на обяд и които ви правят абсолютно
неработоспособни през остатъка от работния ден. Ако най-важната ви
цел да похапнете добре и да изпиете няколко питиета, докато
угощавате важен клиент, направете го. Но ако това е само начин да
избягате от нещо важно, което трябва да свършите този следобед, ще
трябва да си помислите още веднъж. Защо не питате да обядвате с

някого, който не пие алкохол? По този начин ще се наслаждавате на
обяда си и същевременно ще ограничите приема на алкохол, което ще
ви позволи да продуктивно през следобеда.
Ако вашето бягство от работа е да ходите да пазарувате в
супермаркета три пъти седмично, започнете да ходите само по
веднъж. За да сте сигурни, че няма да ви се наложи да пазарувате по-
често, изгответе подробен план какви продукти ще ви бъдат
необходими и напълнете килера с консерви полуготови храни. Ако
забравите нещо или някакъв продукт свърши, опитайте се да го
игнорирате или компенсирате до следващото пазаруване.
За повечето хора най-голямото бягство е телевизията.
Освободете се! Продайте телевизора си и преследвайте целта си.
И едно последно предложение по темата: дайте на секретарката
си списък с любимите си бягства. Самият факт, че тя разполага със
списъка, може да ви възпрепятства да използвате тези вратички за
отлагане.
> Как да протакаме ефективно
Възможно е да сте опитали всичките ми предложения как да

спрете да протакате и да нямате резултат.
Добре. Ако така или иначе ще протакате, поне го правете с
положителен ефект.
Седнете на един стол и не правете нищо. Точно така – нищо. Не
четете книга, не прелиствайте документи, не плетете, не гледайте
телевизия, просто останете абсолютно неподвижни.
Ако седите петнайсет-двайсет минути без да правите нищо (не
хитрувайте, наистина не правете нищо), ще се почувствате много
неспокойни. Вашата основна цел А-1 ще ви гледа право в очите. А вие
няма да правите нищо. Ценните минути, необходими за
осъществяването на житейската ви цел, се изплъзват между пръстите
ви. А вие си седите на стола и не вършите нищо. Използвам тази
техника винаги, когато започна да протакам. И повярвайте ми, само
след петнайсет минути хуквам към своята А-1 цел.

>> 22 <<
КАК ДА СЕ СПРАВЯМЕ
ПО-ДОБРЕ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ
За да извлечете максимума от предложенията и техниките, които

описвам, ще ви е необходимо голямо постоянство и воля. Волята ви
трябва:
1. За да планирате, когато се чувствате угнетени и претоварени.

2. Да останете ангажирани с проекта си, дори когато някои от
целите в него водят до задънена улица.
3. Да игнорирате любимите си бягства, когато имате важна, но
не особено приятна за осъществяване цел.
4. Да задържите положителната си нагласа, въпреки предишните
провали.
5. Да правите по една крачка към заветната си цел всеки ден;
6. Да преодолеете страховете си, без значение дали са причи-
нени от реални или въображаеми фактори.
7. Да устоите и да не свършите някоя лесна, но безполезна
дейност.
Всички сме чували приказката: "Щом има желание, има и начин."

Всеки притежава някаква воля. Въпросът е как да добием волята,
която ни е необходима. Ще ви покажа как да надграждате волята,
която притежавате, за да ви служи, когато имате най-голяма необхо-
димост от нея. Най-вероятно и днес сте свършили много неща, които
не сте искали да вършите – станали сте от леглото, хванали сте
метрото в 07:51, продиктували сте неудобното писмо, поръчали сте си
диетичен обяд, усмихнали сте се жизнерадостно на госпожица
МакПлъмп, която отново се е опитвала да ви разкаже всичко за бол-
ките си в гърба, овладели сте гнева си, когато синът ви се е прибрал у
дома с разкъсано яке, отишли сте на родителска среща в дъжда,
когато всъщност сте искали да си стоите у дома на сухо, задържали
сте онази неудобна йога поза още една минута, въпреки болката.
> Опитайте тези упражнения за развитие на

волята
Ще започнем с някои упражнения за засилване на волята. Не се

престаравайте в началото. Грешката, която повечето хора допускат,

когато се опитват да развиват волята си, е, че упражняват твърде го-
лям натиск върху себе си. Когато започвате да вдигате тежести, няма
да вдигнете 100 килограма от раз, нали? Ако си поставяте изпълними
цели, ще успете да ги осъществите. Няма да се опитате да яздите див
жребец, ако не сте се качвали на обязден кон преди това, нали? Или
да свалите 13 килограма за два дни. Защо за начало не опитате с три.
Добрите учители са наясно, че децата учат най-добре, когато се
занимават постепенно и всеки ден надграждат по нещо. Проучванията
показват, че усвояването на нови умения е значително по-лесно, ако
първоначалните усилия са се увенчали с успех. Когато в Кралската
академия на Канада обучават пилоти, упражненията постепенно
прогресират по трудност с всеки изминал ден, така че потенциалният
пилот не усеща увеличаването на натоварването и едновременно с
това набира значителен обем от тренировки и опит.
Затова ви съветвам, ако искате да увеличите волята си, преди да
изпитате силата й в по-трудни ситуации, да започнете с лесни задачи.
Обикновено единственото време, когато хората съзнателно
проверяват силата на волята си, е, когато усещат, че им е необходима.
Но ако се сещате волята си единствено в трудни ситуации, няма начин
да не се провалите.
Волята много прилича на див жребец. Ако искате да обучите
един див кон да върши някаква работа, задължително трябва да
бъдете в контакт с коня постоянно. Има само един път към успеха: да
се качите на коня и да се задържите отгоре му. Опитайте се да го
обяздите. Най-вероятно ще ви се наложи да падате и ставате много
пъти, обаче не се предавайте. Задръжте се на гърба на коня дори
когато се насочва в неправилна посока.
Представете си, че конят се е запътил към любимото си място за
паша на ливадата и пътят минава точно между две дървета, израснали
много близко едно до друго. Едва ли ще успеете да накарате коня да
направи "кръгом", но може да промените трасето му. И ако
продължите търпеливо да провеждате своите тренировки, някой ден
ще можете с лекота да командвате своя див жребец. А щом достигнете
до този етап, ще можете да използвате енергията на коня за каквото
ви е необходимо.
Укрепването на волята прилича на усмиряването на див жребец.
Ключът към успеха се крие в постоянството. Всъщност процедурата е
много лесна. В началото от вас няма да се изисква кой знае какво, но
не подценявайте ефективността на този метод. Опитайте, ще ви
хареса! А и ще ви донесе голяма полза. Ето как работи методът:
Човек има нужда от волята си, когато рационално е взел
решение да върши определено нещо, а чувства силно емоционално
влечение да направи съвсем друго. Планирате да станете рано и да се
разходите до върха на планината, но вместо това оставате цял ден в
леглото. Или решавате, че тази вечер ще пишете писма, но оставате
да гледате интересно телевизионно предаване. Трудно е да спазим

рационалните си решения, когато сме изправени пред силното
желание да направим точно обратното.
Следващият път, когато се отдадете на изкушението, вместо да
страдате и да се чувствате виновни, вземете си бележка. Признайте
пред себе си, че вие сте този, който решава дали да излезе или да
остане в леглото да гледа телевизия. Взели сте решение и то ви е
довело до някакво конкретно действие.
> Как да се отделим от телевизора
До този момент не сте променили действията си по никакъв

начин. Все още правите точно обратното на онова, което сте решили,
и не можете да се промените. Кажете си, че заслужавате всичко, което
ви се е случило. Точно така, не се страхувайте. Признайте си, че
волята ви е замесена в решението да си останете вкъщи и да гледате
телевизия.
Първата стъпка е да тренирате да бъдете по-малко зависими от
рутинните си дейности (например гледането на телевизия). Започнете
да променяте ситуацията умно и избирателно. Няма ли поне някоя
част от вечерната програма, която може да пропуснете?
Може за начало да изключите звука на телевизора по време на
всички реклами за паста за зъби, дезодоранти и аспирини.
Използвайте първата реклама за паста за зъби, което се появи на
екрана. Няма да ви се наложи да чакате дълго. Щом я видите, станете
и изключете звука на телевизора. След като рекламата свърши, отново
включете звука. След като го направите няколко пъти, ще установите,
че сте уморени от разтакаване напред-назад. Кажете си: "Беше хубав
план, но повече няма да включвам и изключвам звука на телевизора."
Достатъчно. Стига толкова. Когато дойде следващата реклама, просто
си седете и се поздравявайте, че повече няма да ставате.
На следващия ден повторете същото, но този път изчакайте да
отминат шест реклами, преди да останете на дивана и да откажете да
ставате повече. Ще откриете, че без да искате ставате при някоя
особено дразнеща реклама. Вече няма причина да се предавате! Ако
отново станете и изключите звука, се поздравете за волята да се
върнете към първоначалния си план. Ако не станете, се поздравете за
волята да спазвате новото си решение да не мърдате от дивана, за да
изключвате звука3.
Интерпретирайте действията си така, сякаш точно това сте
искали да направите. Повярвате си, че вие и само вие контролирате
собствените си действия.
3
При този метод става въпрос за телевизорите от 70-те години на ХХ-ти век, които
не са имали дистанционно управление. Методът би могъл да се приложи и в днешно
време спрямо дистанционното или спрямо дразнещ звук отвън прозореца. —
Бел.ред.

Следващата вечер опитайте различна стратегия. Този път
изключвайте звука при всички реклами за продукти за баня. Ако
пропуснете някоя, не се притеснявайте. Просто си кажете: "Запазвам
си правото да си променям мнението, затова реших да направя
изключение за тази реклама." Вашето изключение показва, че не сте
робот, а мислещо, чувстващо, спонтанно човешко същество. Гордейте
се със себе си! Възприемайте всичките си действия като позитиви,
убедете си, че сте искали да направите точно това, което сте и
направили.
След няколко седмици започнете да изключвате звука и при
други реклами – за маргарин, кафе, автомобили. Ще започнете да
осъзнавате колко много различни видове реклами има и колко
дразнещи са повечето от тях. Ще започнете да осъзнавате колко много
други неща може да направите вместо да гледате телевизия. Ще се
уверите, че сте прави дори ако на следващата вечер слушате
внимателно всяка дума от рекламите, без изключение. Поздравете се
колко много сте укрепили волята си. Щом успявате да слушате
внимателно нещо, което вече смятате за тотална глупост.
Един от моите клиенти беше изключително изобретателен в това
да развива волята си, докато гледа телевизия. При първите си опити
включваше звука няколко секунди след като рекламата беше
свършила. Постепенно увеличи беззвучното си време от две секунди
на пет и след това на петнайсет. След това започна да изключва звука
на целия рекламен блок и през това време да чете списание.
Продължи да експериментира и да увеличава свободата си и силата на
волята си. След шест седмици можеше да изключва звука на
телевизора за периоди от половин час, я които беше сигурен, че не
дават нищо интересно, И през цялото това време се чувстваше все по-
добре, защото сам контролираше собственото си време.
Помнете: не упражнявайте твърде голям натиск върху себе си в
началото, когато искате да увеличите силата на своята воля. Просто
бъдете търпеливи и последователни и всеки път отивайте малко по-
далече, отвъд границите на зоната ви на комфорт. Не е хвърляйте
извън нея още в началото. Бъдете последователни.
> Няколко допълнителни минути за помощ
След като упражните волята си при решаване на малки и лесни

задачи, постепенно започнете да опитвате с по-трудните. Ако веднъж
се сблъскате с някоя истински трудна задача, не се опитвайте да я
решите на мига. Бъдете доволни, ако този път се справите по-добре в
сравнение със ситуацията преди шест месеца. Постигнали те нещо
значимо. Не сте се поддали на желанието да намерите опора в някое
любимо бягство, за да избегнете конкретна важна дейност. Така малко
по малко ще придобиете контрол над времето и живота си.

Колкото повече воля имате, с толкова по-малко проблеми ще се
сблъскате, когато работите по важни за вас проекти. Ще добиете
навика да давате най-доброто от себе си, без значение какво се
намира пред вас. Ще бъдете човек на действието, без значение каква
цел А-1 сте си избрали.
Дори да сте на края на силите си, опитайте се да издържите още
60 секунди, преди да спрете да тичате. Въпреки че все още не можете
да устоите на пая на мама, помолете я да ви отреже по-малко парче.
Независимо, че мразите да чистите окапалите листа от двора,
признайте си, че трябва да го свършите и се опитайте да не бъдете
толкова нещастни от това, колкото се чувствате обикновено. Каква е
ползата да се оплаквате всеки път, когато греблото пропусне някое
листо и ви се налага да се наведете? Така поддържате добрата си
форма!
Когато ви се иска да не правите нещо, опитайте се да издържите
още няколко минути, преди да приключите със задачите за деня.
Съкратете няколко минути от С-дейностите си, дори да става въпрос за
вашия домашен любимец. Не се обръщайте към телевизора като към
средство за спасение от неприятните А-1. И помнете: малко повече
желание може да допринесе за изграждането на много по-голяма сила
на характера.
>> 23 <<
ДАЙТЕ НАЙ-ДОБРОТО ОТ СЕБЕ СИ
И ПРИЕМЕТЕ РЕЗУЛТАТА
ЗА УСПЕШЕН
Бихте ли жертвали всичките си вечери в продължение на една

седмица в името на цел, чийто успех не е сигурен? Ако не опитате, със
сигурност няма да успеете да достигнете мечтата си. Ако питате имате
шанс петдесет на петдесет за успех или провал. Как ще постъпите?
Повечето хора прекарват живота си в опити да ограничат
щетите, вместо да увеличат преимуществата. Вземете за пример
четенето на неделния вестник. Четете ли всяка страница от страх да
не пропуснете нещо? Колкото повече се отдалечавате от заглавната
страница и страниците, които ви интересуват, толкова по-малко
интересни новини срещате. Резултатът е ясен – губите време да четете
статии, които не ви интересуват, вместо да поиграете с децата, да
почетете книга или да поработите в градината.

Някои хора пропиляват безценно време в преценка на
преимуществата и недостатъците на дадена ситуация само защото ги е
страх да не вземат погрешно решение. За да откриете най-добрата за
вас работа сменяте няколко работни места, нали? Просто започнете –
допускането на "грешки" спестява страшно много време. Като опитате
нещо и се провалите, на практика си освобождавате време и
пространство за важните неща. Струва ли си цял живот да робувате на
мечтата да пишете поезия? По-добре е да посветите няколко вечери
на поетични опити, за да се убедите, че за вас поезията е недостъпен
връх – или поне за момента. Забравете я и си поставете по-
реалистична цел. Това, което ни побеждава, всъщност ни прави по-
силни. Чрез провалите изграждаме мостове към себе си и към нашите
дарби и таланти.
Изследванията показват, че хората, които са се проваляли, но са
продължавали да се борят за своя успех, са по-щастливи и
реализирани от онези, които не предприемат нищо, защото се боят от
провал. Ако сте готови да изтърпите първоначалните спънки по пътя
към успеха, по-късно ще разполагате с необходимата енергия, за да
продължите да копаете, докато не стигнете златото.
Харесва ми да наричам този процес "проба–грешка". Спомням си
един особено труден период от живота ми, когато нещата никак не
вървяха добре. Постоянно си повтарях, че съществуват ограничен
брой грешки, които мога да допусна по пътя към целта и всяка грешка
ме води по-близо до нейното осъществяване. Важното беше да не
греша прекалено често. Разбира се, в крайна сметка светлината се
показа в края на тунела, след като бях чакал много повече, отколкото
си бях представял в началото. Оттогава до днес нещата се развиват
все по-добре и по-добре. С опита зад гърба си постоянно се оглежда
за нови неща, с които да се справя. Защото всеки успех е резултат от
комбинацията "грешка–сполука".
Когато правите нещо за пръв път, без значение колко зле го
правите, вече сте с една крачка по-напред по пътя към успеха.
Каквото и да се случи, вие сте по-близо до успеха, отколкото ако не
бяхте опитали. Ако първоначално ви е трудно да приемете неуспеха,
утешете се с максимата: "Ако нещо наистина си заслужава труда , то
заслужава и първоначалния провал."
> Стойността на Пробата и Успеха
По време на репетиция за нов спектакъл премиер-танцьорът

вдигнал прима-балерината неправилно и една от поддръжките не се
получила. Фигурата изглеждала неестетично. Хореографът го попитал
дали желае да повтори поддръжката, но балетистът отвърнал: "Няма
нужда. Вече знам какво трябва да направя." Така този малък провал
направил от репетицията изключително успешна тренировка, защото
танцьорът разбрал точно как трябва да подходи. Опитал и успял!

При научните изследвания успехите обикновено се предхождат
от многократни провали. Сборът от неуспешните експерименти на
Мария Кюри, Александър Флеминг и Луи Пастьор надвишава хиляда. И
ако някой от тях се беше отказал след първите сто неуспешни опита,
днес нямаше да имаме понятие какво е това радиация, антибиотик
пеницилин и пастьоризирано мляко.
Ще ви запозная с една необикновена човешка история през
призмата на неуспехите:
През 1832 г. – изгонен от работа.

През 1832 г. – отказан му е пост в съда.
През 1833 г. – голям бизнес провал.
През 1834 г. – постъпва на работа в съда.
През 1835 г. – отива си от този свят любимата му жена.
През 1836 г. – преживява нервен срив.
През 1838 г. – отказано повишение.
През 1843 г. – отказана номинация за Конгреса.
През 1846 г. – избран в Конгреса.
През 1848 г. – губи повторните избори за Конгреса.
През 1849 г. – отказан военен пост.
През 1854 г. – губи битката за Сената.
През 1856 г. – отказана му е номинация за вицепрезидент.
През 1858 г. – пак губи битката за номинация за вицепрезидент.
През 1860 г. – избран за 16-ти президент на САЩ.
Това е историята накратко на Ейбрахам Линкълн.
Животът има смисъл само като даваме най-доброто от себе си.

Тъжно е да се обърнем назад и да си кажем: "Можех да се справя и
по-добре." Може би ви се иска да сте се справили по-добре. Или си
представяте какво би станало, ако се бяхте справили по-добре. Но
фактът, че не сте, означава просто, че не сте могли да се справите
по-добре.
Така че не позволявайте на провалите да ви спрат да опитвате.
Не губете време в тревоги от типа "какво се обърка?" Има какво да
научите от всяко изживяване. Помнете: с всеки провал ставате все по-
зрели и по-мъдри от предишния път, когато сте били в подобна
ситуация, дори това "преди" да е било само преди петнайсет минути.
Навици, градени цял живот, не могат да бъдат променени за
няколко дни. Промяната отнема време, понякога дни, друг път година
или две. Не съществува магическа формула от типа "Сезам, отвори
се!" за контрол над времето и живота ви. Но можете да реализирате

огромен напредък по отношение на ежедневните и житейските си цели
дори за кратък период. Насърчавам ви да започнете веднага, щом
прочетете тази страница. Повярвайте ми, виждал съм забележителни
резултати, когато хората прилагат представените от мен техники.
Вие също имате потенциал да получите удовлетворение от
живота си, да станете по-успешни в работата си и да постигате повече
цели с по-малко усилия. Днешният ден може да стане повратна точка
във вашия живот и да ви научи как да реализирате максимума през
времето си на тази земя.
Та, кой е най-добрият начин да инвестирате времето си в
момента?
>> * <<
ПРИЛОЖЕНИЕ:
КАК САМИЯТ АЗ СПЕСТЯВАМ ВРЕМЕ
1. Възприемам всяка минута за важна и ценна и се опитвам да

получа удовлетворение (не казвам резултат) от всяка
прекарана в будно състояние минута.
2. Опитвам се да се наслаждавам на всичко, което върша.
3. Аз съм целогодишен оптимист.
4. Награждавам успехите си.
5. Не губя време да съжалявам за неуспехите си.
6. Не губя време в чувство на вина за нещата, които не правя.
7. Напомням си, че винаги има време за важните неща. Ако нещо
е наистина важно, ще намеря време за него.
8. Всеки ден се опитвам да намирам по едно нова техника за
спестяване на време.
9. Всеки делничен ден ставам в 5 сутринта (и си лягам рано
вечер).
10. Обядвам нещо леко, за да не ми се спи докъм 16 часа.
11. Не чета вестници и списания (с малки изключения). За да
съм в час с новините по света, гледам заглавията на
вестниците по вестникарските будки.
12. Бързо преглеждам повечето книги в търсене на нови идеи.

13. Не притежавам телевизор. (Понякога със семейството ми
ходим на гости или наемаме телевизор, за да видим важни
събития като стъпването на първия човек на Луната или
изборите.)
14. Офисът ми е достатъчно близо до дома ми, за да мога да
стигам пеша. Карам кола само когато много бързам или ме
мързи.
15. Изучавам старите си навици с цел да елиминирам ненужните
и да променя остарелите.
16. Завинаги съм се отказал от действието "чакам". Ако ми се
налага да чакам нещо или някого, приемам това време като
подарено време за почивка, планиране или за правене на
нещо, което иначе не бих имал възможност да свърша.
17. Държа часовника си с три минути напред, за да имам
стремителен старт за деня.
18. Нося в джоба си празни листчета, за да си записвам идеи и
бележки.
19. Всеки месец преработвам списъка си с житейски цели.
20. Всеки ден преглеждам списъка си с житейски цели.
21. Слагам на бюрото си картини и бележки, които дами
напомнят към какво се стремя.
22. Не забравям за дългосрочните си цели дори когато върша
най-дребните домашни задължения.
23. Да си изготвям план за деня и да си поставя приоритетите е
първото нещо, което правя всяка сутрин.
24. Имам списък с конкретните неща, които искам да свърша
всеки ден, подреждам ги по приоритети и давам най-доброто
от себе си, за да ги реализирам възможно най-бързо и
успешно.
25. Планирам времето си за месеци напред, за да може всеки
месец да бъде разнообразен и балансиран и да включва
достатъчно "отворено време", което е резервирано за спешни
случаи и важни проекти.
26. Когато постигна важни за мен цели, се награждавам и си
вземам почивка.
27. Винаги върша първо важните задачи.
28. Работя по-умно, вместо повече.
29. Опитвам се да върша само А-дейности, без да губя времето
си за В и С.
30. Уверен съм в собствената си преценка за приоритетите и се
придържам към нея дори в най-трудните ситуации.

31. Задавам си въпроса: "Ще се случи ли нещо ужасно, ако не
свърша това?" Ако отговорът е "не", не се захващам с тази
задача.
32. Ако усетя, че протакам и отлагам, се запитвам: "Како
отбягвам?" и се опитвам да застана лице в лице с проблема.
33. Винаги използвам правилото 80/20.
34. Винаги започвам с най-рентабилните части от големите
проекти и често се оказва излишно да върша останалото.
35. Елиминирам непродуктивните дейности на мига.
36. Давам си достатъчно време за концентрация над задачите с
висок приоритет.
37. Развил съм способността да се концентрирам за дълги
периоди от време (понякога с помощта на кафе).
38. Концентрирам се само върху едно нещо за единица време.
39. Фокусирам усилията си върху задачи, които носят
дългосрочни бонуси.
40. Постоянствам и не се отказвам.
41. Тренирал съм се да преминавам през списъка със задачи за
деня без да пропускам трудните задължения.
42. Отразявам голяма част от мисловния си процес на хартия.
43. Използвам сутрините за творческа самостоятелна работа, а
следобедите за срещи.
44. Поставям крайни срокове на себе си и на другите.
45. Старая се да слушам активно и да участвам пълноценно във
всяка дискусия.
46. Опитвам се да не губя времето на околните (освен в
случаите, които са от голямо значение за мен).
47. Поверявам всички възможни задачи на други хора.
48. Използвам помощта на специалисти за решаване на
специални проблеми.
49. Имам човек, който да преглежда пощата и да филтрира
телефонните ми обаждания.
50. Събирам възможно най-малко хартия и изхвърлям
ненужното.
51. Отделям внимание на всеки лист само по веднъж.
52. Пиша отговори на повечето писма направо, без да използвам
чернова.
53. Държа бюрото си почистено и готово за работа и поставям
най-важния предмет в центъра.

54. Имам място за всичко (така че губя колкото се може по-
малко време, когато търся нещо).
55. Съхранявам всички любопитни факти и ги преглежда веднъж
месечно за не повече от три часа.
56. Опитвам се да не мисля за работа през почивните дни.
57. Често се отпускам и "не правя нищо".
58. Признавам, че е напълно неизбежно част от времето ми да
бъде изразходвана за дейности извън моя контрол и не се
тревожа за това.
59. Водя кратки разговори, държа кратки беседи и съкращавам
безполезните срещи до минимум.
60. Обмислям подходящи дейности сега, за да подпомогна своите
цели в бъдеще.
61. Непрекъснато се питам: "Как най-добре мога да оползотворя
времето си в този момент?"
'How to Get Control of Your Time and Your Life' by Alan Lakein, 1973

Alan Vremeto 2

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Alan Vremeto 2

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

АЛАН ЛАКЕЙН

Превод от английски: Стефани Хаджийска

Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 1

Проучвал съм въпроса с управлението на времето в продължение

Тази книга идва точно навреме за всички нас. Кодовото слово в

Алън Лакейн онагледява идеите си с тази неизменно полезна

Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 2

Алан Лакейн е световно известен американски кон-

1. Защо да се интересуваме от времето си?

2. Наградата: контрол над собствения ни живот

3. Нося се по течението: удавям се или вземам решение

Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 3

5. Какво наистина искате от живота?

7. Как помагат графиците?

8. Времето, които никога не сте знаели, че притежавате

9. Как да извлечем максимума от приоритетите си

Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 4

10. Задачи, които е по-добре да останат несвършени

11. Комфорт. Вашият собствен и този на околните

12. Как да намерите спокойно време за себе си

13. Задайте си въпроса на Лакейн

14. Методът на швейцарското сирене

15. Мигновени задачи за мигновена намеса

Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 5

16. Прилагайте различни стимули, за да не губите мотивация

17. Понякога забавянето на темпото помага

18. Не позволявайте на страха да ви отклони от целта

19. Истинската цена на закъснението

20. Акцентирайте върху преимуществата

21. Как да се върнем обратно след като сме избягали

22. Как да се справим по-добре следващия път

23. Дайте най-доброто от себе си и приемете резултата за успех

Приложение: Как самият аз спестявам време

Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 6

ВРЕМЕТО Е ЖИВОТ. То е необратимо и незаменимо. Да пилееш

Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 7

Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 8

> Какво имам предвид под контрол?

"Контрол" е ключово понятие в тази книга. Позволете ми да

Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 9

> Не се превръщайте във времеманиак

Целта на тази книга не е да ви превърне насилствено в

Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 10

> Вие вземате решенията

Моята система не е създадена, за да бъде следвана буквално и

Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 11

Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 12

Една сутрин, докато чете сутрешния си вестник, госпожа Кей

> Кой има сили да се справи с всичко?

Какво искате – да бъдете лекар, адвокат, индиански вожда,

Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 13

> Всеки от околните иска частица от вашето

Може би вие едновременно сте работещ човек, съпруг(а),

Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 14

> Правете това, което вие искате

Госпожа Рийдс е категорична, че е направила най-добрия план

Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 15

> Вкопчили ли сте се в миналото?

Ще споделя с вас историята на един мой клиент, топ продавач.

Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 16

> Защо вземането на решения е толкова

На момента всеки се сблъсква със собственото си желание да

Книгата е изпратена от Д.К. на www.spiralata.net 17

> Вземане на решения