cady4

Уроци по истина
Хариет Емили Кади

„Блажен е човекът,
който не ходи по съвета на нечестивите,
нито стои в пътя на грешните,
нито седи в събранието на присмивачите;
а насладата му е в закона на Господа

и върху Неговия закон размишлява ден и нощ.
Той е като дърво, посадено при водни потоци,

което дава плода си на времето си
и чийто лист не повяхва;
и всичко, което върши, преуспява.”
(Псалм 1)
Превод от английски - Петър Илиев

Първо издание на български
2008
*Благословена България*
Pretoria, South Africa
E - адрес: istina.bg@gmail.com
ISBN 000 – 000 – 000 - 0
Used with permission of Unity

www.unityonline.org
Unity House
Unity Classic Library
H. Emilie Cady
LESSONS IN TRUTH
Класическа Библиотека – Юнити се ръководи от вярването на основателя на Юнити, Чарлз

Филмор, че „каквото Бог е разкрил на човека в едно време, Той ще продължава да му го разкрива
през всички времена”. Книгите отразяват виждането на Филмор за Юнити като „брънка от
великото образователно движение, започнато от Исус Христос да помага и учи човечеството да
използва и доказва вечната Истина”.
***
И
Иззппррааттееннаа ннаа w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett оотт ппррееввооддааччаа ннаа ккннииггааттаа П
Пееттъърр И
Иллииеевв 1
Ако вие сте от тези, които търсят и очакват да получат някакво познание на духовните неща
чрез аргументи и доказване, без значение колко образователни са вашите познанията или колко
велик сте във светска мъдрост, вие сте неудачник в духовното разбиране. Вие опитвате пълна
невъзможност – тази, да натъпчете Безкрайното в четвърт галон мярка на вашите интелектуални
възможности.
Евентуално ще откриете, че само думкате на външната страна на „царството небесно”,
макар че сте в непосредствена близост до него, и тогава ще пожелаете да накарате своя интелект
да заеме мястото на малко дете, без каквото никой човек не може да влезе вътре.
СЪДЪРЖАНИЕ
ЗА КНИГАТА
РОБИ ИЛИ СВОБОДНИ, КОЕ ?
ИЗЯВЛЕНИЕ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО
МИСЛЕНЕ
ОТРИЧАНЕ
ПОТВЪРЖДЕНИЯ
ВЯРА
ДУХОВНО РАЗБИРАНЕ
ТАЙНОТО МЯСТО НА ВСЕВИШНИЯ
НАМИРАНЕ НА ТАЙНОТО МЯСТО
ДУХОВНИ ДАРОВЕ
ЗА АВТОРА
ЗА КНИГАТА
Тази книга е издадена преди повече от 100 години и е от величината на духовна класика.
Нейното заглавие също би могло да бъде „Скритата Истина”. Защо скрита ? Защото 2000 години
от времето, когато Исус учеше хората и сам демонстрираше тази Истина, за повечето от нас тя е
останала скрита.
„ Духът на Истината,
който светът не може да приеме,
защото нито го вижда, нито го познава..”
(Йн. 14:16-17)
Това не е книга, която можете да прочетете на един дъх и да откриете някаква сензационна
истина. Вашите настоящи разбирания ще се сблъскат с нещо ново и необичайно, което вие на
първо време няма да разбирате и приемате. Все пак ще се връщате към него и то постепенно ще
ви се открива повече и повече. Ще ви се открива по-лесно или по-трудно в зависимост от това
дали и колко вашето съзнание е готово за него и колко силна е вашата вътрешна потребност.
РОБИ ИЛИ СВОБОДНИ, КОЕ ?
[Започвайки този курс, всеки от вас е нужно, във възможно най-голяма степен, да сложи
настрана, за определено време, всички предишни теории и разбирания. Правейки това, ще си
спестите неприятността да се опитвате, през времетраенето на този курс, да слагате ”ново вино в
стари мехове”. (Лука 5:37) Ако има нещо през това време, което не разбирате или не сте
съгласни, оставете го пасивно в ума си докато прочетете цялата книга, защото много от
изявленията които първоначално пораждат антагонизъм и разискване ще станат ясни и
разбираеми малко след това. След като курса е завършил, ако желаете да се върнете към старите
И
wwww
си разбирания, вие сте напълно свободни да го сторите. Но за определено време, проявете
желание да станете като малко дете, „Освен ... ако не станете като малки деца, никога няма да
влезете в небесното царство”. (Мт. 18:3) Ако понякога изглежда да има повтаряне, моля помнете
че това са уроци.]
„Накрая ви казвам, бъдете силни в Господа и неговата велика мощ.” (Еф.6:10); „ ... мислете
за нещата които са добродетелни и заслужават възхвала, които са истински и благородни,
праведни, чисти, красиви и достойни за възхищение.” (Фил.4:8)
Историята на Децата на Израел излизащи от тяхното дълго робство в Египет, е описателна
за човешката душа, или съзнание, израстващи от животинската, или частта на усещанията на
човека, към духовната му част.
„Тогава Господ каза [говорейки на Мойсей], Аз наблюдавах мизерията на моите хора които
са в Египет; Аз чух техния плач от господарите им. Наистина аз знам техните страдания, и слязох
долу да ги отърва от Египтяните и да ги отведа от нея земя към голяма и широка земя, земя пълна
с мляко и мед”. (Изход 3:7-8)
Тези думи отразяват точно отношението на Създателя към Неговото най-висше създание,
човека.
Днес, и през всичките дни, той е казвал на нас, Неговите деца: ”Аз със сигурност видях
бедите на вас, които сте в Египет (мрак и невежество), и чух вашия плач от господарите ви
(болести, печал и мизерия); и Аз слизам (не Аз ще, а Аз слизам сега) да ви отърва от всичките ви
страдания, и да ви отведа към голяма и широка земя, земя пълна с мляко и мед.”
Това може да е, или да не е в тази фаза на живота, но някога, някъде, всяко човешко
същество трябва да осъзнае себе си. Бидейки уморен да яде люспи, той ще „стане и ще отиде при
баща си”. (Лукa 15:18)
„Защото е писано:
Всички ще превият коляно пред мен,
и ще признаят че Аз съм Бог.
И както е истина, че съм жив,
така е истина че това
ще се случи - казва Господ.”
(Рим.14:11)
Това не означава, че Бог е строг автократ, който по причина на върховна власт принуждава
човек да му се поклони. То е по скоро израз на порядъка на божествен закон, законът на всичката
любов, всичкото добро. Човекът, който първоначално живее в егоистичната си, животинска част,
ще порасне , преминавайки през различни стадии и през различни процеси към божествено или
духовно разбиране където той знае, че е едно с Отца и свободен от всяко страдание, защото има
осъзната власт върху всички неща. Някъде в това пътуване човешкото съзнание, или интелект,
стига до място където с радост се покланя на духовния си Аз и признава, че този духовен Аз,
неговият Христос, е върховен и е Господ. Тука и завинаги след това, не със чувство на
поробеност, а с радостна свобода, сърцето извиква: „Господ царува”. (Пс.93:1) Всеки трябва рано
или късно да достигне до тази точка на преживяване.
Ти и аз, драги читателю, вече сме достигнали до това място. Осъзнали гнета на робството,
ние сме въстанали и сме поели пътуването от Египет към земята на свободата и не можем да
тръгнем обратно, дори ако щем. Mакар че ще дойдат времена за всеки един от нас, преди да
стигнем земята на мляко и мед (времето на пълна свобода от всички наши беди и печал), когато
ще стигнем до дълбоко подивяване, или срещу изглеждащо непрекосяемо Червено Море, където
нашият кураж ще изглежда да пропада. Все пак, Бог казва на всеки един от нас, както Мойсей
казва на треперещите Деца на Израел: „Не се страхувайте, стойте твърди, и вижте
освобождението което Господ ще извърши за вас днес”. (Изх.14:13)
Всеки човек трябва рано или късно да се научи да отстоява своя Бог; нищо друго не е от
полза. Нищо друго не може да ви направи господар на своята собствена съдба. В твоя собствен,
И
wwww
живеещ вътре в теб Бог, е целия живот и здраве, всичката сила и спокойствие, и радост, всичката
мъдрост и подкрепа, която ти можеш въобще да се нуждаеш или желаеш. Никой не може да ти
даде така както твоя вътрешен Отец. Той е изворът на всичката радост и утеха, и сила.
До тук ние сме вярвали, че ни е помагано и сме били утешавани от другите, че сме
получавали радост от външни обстоятелства и среда, но това не е така. Цялата радост и сила
извира от фонтана на нашето собствено същество, и ако ние само знаехме тази Истина, ние
щяхме да знаем, че защото Бог в нас е фонтана, от който извира всичкото наше добро, нищо
което някой прави или казва, или пропуска да направи или каже, не може да отнесе нашата
радост или добро.
***
Някой е казал: „Нашата свобода идва от разбирането на разума и мислите на Бог към нас”.
Дали Бог гледа на човек като Негов слуга, или като Негово дете? Повечето от нас са вярвали за
себе си, че са не само роби на обстоятелствата, но също, в най добрия случай, слуги на
Всевишния. Нито едното не е вярно. Време е за нас да се пробудим към верни мисли, да знаем че
не сме слуги, а деца, „и щом сме деца, тогава наследници”. (Рим. 8:17) Наследници на какво?
Наследници на цялата мъдрост, че да не нужно, по липса на мъдрост, да правим грешки;
наследници на цялата любов, че да не е нужно да знаем страх или завист или ревност;
наследници на всичката сила, всичкия живот, всичката енергия, всичкото добро.
Човешкия ум толкова е свикнал със звука на думите чути от детство, че често те не му
носят реален смисъл. Спирате ли да помислите, наистина да разберете, какво значи да бъдете
„наследници на Бог и сънаследници със Христос”.(Рим. 8:17) Това значи, както Емерсон казва, че
всеки човек е приемник, и може да стане излъчвател на всичко което е Бог. То значи, че всичко
което Бог е, и има, е в реалност за нас, неговите наследници, ако само знаем как да искаме
нашето наследство.
Този иск на нашето законно наследство, наследството което Бог иска ние да имаме в нашия
всекидневен живот, е точно това което ние научаваме как да правим в тези прости разговори.
Апостол Павел казва: „Наследниците, докато са малолетни, не са по добре от роби, макар че
те са собствениците на имота; но остават под настойници и попечители до датата определена от
бащата. Така и с нас; докато сме малолетни, ние сме поробени от стихийните духове на света. Но
когато пълнотата на времето е дошла, Бог праща Своя Син, роден от жена, роден под закона, за
да откупи онези които бяха под закона, за да можем ние да получим осиновяване като деца. Бог
изпрати Духът на Своя Син в нашите сърца, викайки ‘Абба! Отче!’. Така вие не сте повече роб, а
дете, и щом дете, също и наследник, чрез Бог”. (Гал. 4:1-7)
То е чрез Христа, живеещия в нас Христос, ние да получим всичко което Бог има и е,
толкова повече или по малко, колкото можем (или дръзнем) да поискаме.
Без значение с каква цел ти първоначално си започнал да търсиш Истината, то е било в
действителност защото е било Божия „пълнота на времето” (Гал.4:4) за теб да се вдигнеш и
започнеш да искаш своето наследство. Ти повече не си удовлетворен да живееш под робството на
стихиите на света. Помисли за това! Божията „пълнота на времето” сега, за теб да бъдеш
свободен, да имаш владение върху всички материални неща, да не си повече поробен слуга, а син
във владение на своето наследство! „Не вие избрахте мен, а Аз избрах вас. И ви определих да
отидете и принасяте плод”. (Йн. 15:16)
В тези прости уроци, ние ще направим нашите първи стъпки вън от Египетското робство на
егоистичност, похот и мъка, към земята на свободата, където съвършена любов и всичко добро
властва.
Всяка праведна мисъл, която мислим, всяка неегоистична дума и действие, е свързано с
неизменни закони да бъде изпълнено с добри резултати. Но в нашето пътуване, ние трябва да се
научим да изгубим поглед от резултати, които са „хлябове и риба” (Мт.15:36), ние трябва по
скоро да търсим да бъдем Истината съзнателно, да бъдем любов, да бъдем мъдрост, живот (както
ние наистина сме несъзнателно), и да оставим резултатите да се погрижат сами за себе си.
И
wwww
***
Всеки човек трябва да отделя време дневно за спокойствие и медитация. Във всекидневна
медитация е тайната на силата. Никой не може да израсте, нито в духовно знание нито в сила, без
нея. Практикувайте присъствието на Бог, точно както бихте практикували музика. Никой не
може въобще да мечтае да стане майстор в музиката освен чрез прекарване определено време
дневно сам с музиката. Всекидневната медитация, сам с Господ, фокусира божественото
Присъствие в нас и го донася в нашето съзнание.
Вие може да сте толкова заети в дела, преливайки от любов да помагате на другите (което е
неегоистично и Богоподобно до колкото е възможно), че не намирате време да се отделите. Но
командата, по скоро поканата, е „Елате вие сами на уединено място насаме и си починете
малко”. (Мк. 6:31) И това е единствения начин, по който въобще ще получите ясно знание,
истинска мъдрост, обновеност на преживяването, стабилност на целта, или сила да посрещнете
неизвестното. Правенето е второстепенно спрямо съществуването. Когато сме в съзнание на
Истината, тя ще се излъчва от нас и ще извършва делата без нашето лутане напред и назад. Ако
нямате време за тази спокойна медитация, направете време, отделете време. Наблюдавайте
внимателно и ще намерите някои неща, дори в действително неегоистични дела, които би било
по добре да останат ненаправени, отколкото да пренебрегнете редовната медитация.
Когато се оттегляте от света за медитация, нека не мислите за себе си или вашите неудачи,
а неотклонно насочете своите мисли центрирани в Бог и своето отношение със Създателя и
Крепителя на вселената. Нека всички малки дразнещи грижи и тревоги останат настрани за
определено време и с усилие ако трябва, насочете мислите си надалеч от тях към някои прости
думи на Назарянина или Псалмиста. Помислете за някое изявление на Истина, била тя толкова
проста.
Няма човек, освен ако не го е практикувал, който може да знае как това успокоява всичката
физическа нервност, всичкия страх, всичката свръхчувствителност, всички малки дразнения на
всекидневието; просто този час на тихо, спокойно чакане заедно с Бог.
Някои, открили спокойствието и силата идващи от дневната медитация, са направили
грешката да се оттеглят от света, за да могат да отдават цялото си време на медитация. Това е
аскетизъм, който нито е мъдър, нито от полза.
Назарянинът, който е нашия най-благороден тип на съвършен живот, се отделяше
ежедневно настрани от света само за да може да се върне обратно в него с обновена духовна
сила. Така ние се отделяме в тишината на Божественото Присъствие за да можем да излезем в
света на ежедневния живот с нова вдъхновеност, по-голям кураж, сила за действие и за
преодоляване. Ние говорим на Бог–това е молитва; Бог говори на нас – това е вдъхновение. Ние
се отделяме настрана за да получим спокойствие, нов живот, ново вдъхновение, нова сила на
мисълта, нов приток от Извора да се влее и тогава да пристъпим и го отдадем на онези около нас,
че те също да бъдат извисени. Нехармоничността не може да остане в никой дом, в който дори
един член от семейството практикува ежедневно този час на присъствие на Бог. Със същата
сигурност обновеното зареждане на сърцето със спокойствие и хармония, води до
продължително изливане на спокойствие и хармония към всичко около нас.
Отново по този нов начин, който сме предприели, този начин на живот на Духа, вместо на
стария Аз, ние трябва винаги да търсим да имаме повече и повече от Христовия Дух на
смиреност и любов приложена в нашия ежедневен живот. Смиреност не означава раболепие, а
означава дух, който може да устои пред Пилат на фалшиви обвинения без да каже нищо. Няма
друг по велик, по богоподобен, както този, който поради знание на Истината на Съществуване,
може да устои смирено и необезпокоено пред фалшивите обвинения на човешкия ум.
Ние трябва да простим, както на нас би ни простено. Да простим не значи просто да
стигнем до място на равнодушие към онези, които лично ни нараняват, а значи далеч повече от
това. Да простиш, е да отдадеш някакво същинско, истинско добро, в замяна на зло сторено към
теб. Някой може да каже: „Аз няма на кого да прощавам. Нямам лични врагове на света”. И все
пак, ако при някакви обстоятелства, мисъл от рода на „така му се пада”, се породи в теб за нещо,
което ще причини страдание на Божи деца, вие още не сте се научили как да прощавате.
И
wwww
Всяка болка която изживяваш, всеки неуспех да се наложиш на нещо, което засяга живота
ти дълбоко, може да почива точно върху този дух на непрощаване, който таиш спрямо света
въобще. Сложи го настрани с решителност.
Не бъдете под робство на фалшиви вярвания относно вашите обстоятелства и среда. Бог е
във всичко което ви се случва. Няма „вторични причини”. Без значение колко зли обстоятелства
се явяват, или колко много изглежда, че някоя друга личност е в основата на твоята тъга и мъка,
Бог, добро, самото добро, е реален там.
Ако имаме куража да упорстваме да виждаме единствено Бог във всичко, дори „човешкия
гняв” (Пс. 76:10) ще бъде неизменно обърнат в наша полза. Йосиф говорейки за деянията на
своите братя продали го в робство, казва: „Макар че вие възнамерявахте да ми навредите, Бог го
беше предвидил за добро”. (Бит. 50:20) „Всичко съдейства за доброто на онези които обичат Бог”
(Рим. 8:28), или за онези които признават само Бог. Всички неща! Същите тези обстоятелства в
живота ти, които изглеждат съкрушаващи злини ще се превърнат в радост пред същите твои очи,
ако твърдо отказваш да видиш каквото и да е друго освен Бог.
Напълно естествено е за човешкия ум да търси да избяга от бедите като избяга от
настоящите дадености, или планирайки някаква промяна в материален аспект. Такива методи на
избягване са абсолютно напразни и глупави. „Човешката помощ няма стойност”. (Пс. 60:11)
Няма постоянен или истински външен начин за бягство от мизерия или обстоятелства.
Всичката помощ трябва да дойде отвътре.
Думите Бог е моя защитник и избавител държани в тишината, докато станат част от вашето
същество, ще ви освободят от ръцете и аргументите на най-силния адвокат на света.
Истинското вътрешно съзнаване, че „Господ е моя пастир, няма да бъда в лишение” (Пс.
23:1) ще задоволи всички нужди по сигурно и по свободно, отколкото може човешка ръка.
Основната цел на всеки човек трябва да бъде да дойде в съзнанието на обитаващия в него
Бог, и тогава, във всички външни неща да утвърждава избавление чрез това Божествено Начало.
Не е нужно да се тича напред-назад, правейки се човешки усилия, да се подпомага Божественото,
а тиха, спокойна, непоклатима увереност във Всичката-Мъдрост, Всичката-Сила вътре в нас,
способна да извърши желаните неща.
Победата трябва да бъде спечелена в тишината на вашето собствено същество първо, и
тогава няма нужда да участвате във външни прояви на освобождаване от състояния. Самите
онези прегради, които те разделят от твоето желание, трябва да паднат пред тебе.
Псалмистът е казал:
„Повдигам очите си към хълмовете
(или към Всевишния) -
откъде ще дойде помощта ми?
Моята помощ идва от Господ,
който сътвори небесата и земята...
Господ (твоят вътрешен Господ) ще те
пази от всяко зло...
Господ ще те пази да не се подхлъзнеш
от сега нататък и завинаги.”
(Псалм 121:1-2.7-8)
О, ако можехме само да разберем, че тази мощна Сила да спасява, да закриля, да
освобождава и да прави живи, живее вечно в самите нас, и да престанем, сега и завинаги, да
гледаме настрани към другите!
Има само един начин да придобием това разбиране - пътят на Христос. „Аз съм пътят, и
истината, и живота” (Йн. 14:6), изрече Христос през устните на Назарянина.
Вашето придържане към думите Христос е пътят, когато сте объркани и смутени и не
виждате начин за спасяване неизменно ще отвори път на пълно избавление.
ИЗЯВЛЕНИЕ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО
И
wwww
КОЙ И КАКВО БОГ Е ?
КОЙ И КАКВО ЧОВЕК Е ?
Когато Исус говореше със жената от Самара до кладенеца, той й каза: „Бог е Дух, и онези
които Му се покланят, требва да се покланят в дух и истина.” (Йн 4:24)
Вебстер в своята дефиниция на дух казва: „Одушевен или жизнен принцип (енергия)
поддържащ и даващ живот на физически организми. Свръхестествено съществувание или
същина; Светият Дух.”
Бог тогава, не е както някои са научени да вярват, голяма личност или човек, живеещ
някъде в красив район на небето, наричан „рай”, където добрите хора отиват като умрат, и го
виждат облечен в неизразима слава; нито пък е строг, гневен съдия, чакащ само възможност
някъде да накаже лошите хора, които са се провалили да живеят идеален живот тук.
Бог е Дух, или градивната енергия, която е причината на всички видими неща. Бог като Дух
е невидимия живот и разум заложен в основата на всички физически неща. Не може да има тяло,
или видима част на нещо, ако нямаше първо Дух като творяща причина.
Бог не е същество или личност имащ живот, разум, любов, сила. Бог е това невидимо,
неосезаемо, но много реално нещо, което ние наричаме живот. Бог е съвършена любов и
неизчерпаема енергия. Бог е сумата на тези неща, сумата на всичко добро, билo то проявенo или
не.
Има един единствен Бог на вселената, един единствен източник на живот или разум на
всички различни форми които виждаме, били те хора, животни, дървета или скали.
Бог е Дух. Ние не можем да виждаме Духът с тези плътски очи: но когато Духът се облече с
тяло, когато се направи видим или се прояви през материална форма, тогава ние го разпознаваме.
Вие не виждате живеещото, мислещото „аз” когато гледате на тялото ми. Вие виждате само
формата, която съм проявила.
Бог е любов. Ние не можем да виждаме любов, нито да схванем какво е любов, освен
идваща от нещо облечено във форма. Цялата любов на вселената е Бог. Любовта между съпруг и
съпруга, между родител и дете, е просто малка частица от Бог намерила проявление през видима
форма. Майчина любов, безкрайно нежна и непропадаща, е Божията любов, изразена чрез
майката.
Бог е мъдрост, разум, интелект. Всичката мъдрост и разум, който виждаме на вселената е
Бог, проявен през видима форма. Да образоваш никога не значи да насилиш нещо от отвън, а
винаги значи да изтеглиш отвътре нещо, което съществува там. Бог, като неизчерпаема мъдрост
лежи във всяко човешко същество, чакащ единствено да бъде изведен в проявление. Това е
истинско образоване.
Досега ние търсехме знание и помощ от външни източници, незнаейки че Източника на
всичкото знание, самият Дух на Истината, лежи латентен във всеки един от нас, чакащ де бъде
повикан да ни научи на истината за всички неща – най чудесният от учителите, навсякъде
представен, без пари и без цена!
Бог е сила. Не просто Бог има сила, а Бог е сила. С други думи, всичката сила, която е -
произлиза от Бог. Бог, източникът на нашето съществуване във всеки момент, е не просто
всесилен; Той е всичката сила. Той е не само всезнаещ; Той е цялото знание. Той е не само
всеприсъстващ, а нещо повече – Той е всеприсъствие. Бог не е същество имащо качества, а Той е
самото добро. Всичко добро, за което можете да помислите, в своето абсолютно съвършенство,
съставлява онова невидимо нещо, което наричаме Бог.
Бог още е субстанцията (същността), същественото, или реалното нещо стоящо в основата
на всяка видима форма на живот, любов, разум, или сила. Всяка скала, дърво, животно, всяко
видимо нещо, е проявление на един Бог – Дух – различавайки се само в степента на това
проявление и всеки от безбройните начини на проявление или индивидуалности, колкото и
незначителен да е, съдържа цялото.
И
wwww
Една капка вода взета от океана е толкова съвършена океанска вода, колкото цялото велико
тяло. Съставните елементи на водата са точно същите и са съчетани в точно същото съотношение
или идеално отношение един към друг. Дали имаме предвид капка, ведро с вода, бъчва с вода,
или целия океан от който по-малките количества са взети, всяко е завършено в себе си. Те се
различават само в количество или степен. Всяко съдържа цялото, и все пак нито едното не би
направило грешка предполагайки от това изявление, че всяка капка е целия океан.
Така ние казваме , че всяко индивидуално проявление на Бог съдържа цялото, нито за
момент незначещо че всеки индивид е Бог в Неговата цялост, така да се каже, но че всеки е Бог,
проявил Себе Си, да кажа, в различно количество или степен.
Човек е последното и най-висше проявление на божествена енергия, най пълното и
цялостно изражение (или тласък) на Бог. На човека, затова е дадено владение върху всички други
проявления.
Бог е не само причината сътворила всяка видима форма на разум и живот в нейното начало,
но във всеки момент през нейното съществуване, Той живее вътре във всяко създадено нещо
като живот, винаги обновяващa, пресъздаваща, доизграждаща причина от него. Той никога не е и
никога не може да бъде отделен от Своето творение. Тогава как дори врабче може да падне на
земята без Неговото знание? А „ти си от по голяма ценност от много врабчета”. (Мт. 10:31)
Човекът е три-измерно същество, направен от Дух, душа и тяло. Духът, нашата най-
вътрешна, истинска същност, абсолютната част от нас, Азът от нас, никога не се променя, макар
нашите мисли и нашите обстоятелства да се променят стотици пъти. Тази част от нас е самият
Отец в нас. В тази централна част от своето същество, всеки човек може да каже, „Отец и Аз сме
едно” (Йн. 10:30), и говори абсолютната Истина.
Душа или смъртен ум – това което апостол Павел нарича „разумът на плътта” (Рим. 8:6) – е
част от интелекта, където ние правим нашето съзнателно мислене. Тялото е последната или
външната част от човешкото същество в неговото произтичане от Бог в материалната вселена.
Великото цяло на все още непроявено Добро, или Бог, от който ние сме проекции или
потомство, в който „ние живеем, движим се, и имаме нашето съществуване” (Деяния 17:28)
постоянно, е за мен Отецът – Отец наш „ и всички вие сте братя” (Мт. 23:8), защото сте едно и
също проявление на един и същ Дух. Исус, познал това, каза „ И никого на земята не наричайте
свой отец, защото Един е вашият Отец – Небесният”.(Мт. 23:9) В момента в който разпознаем
нашата истинска връзка с всички хора, ние веднага се изплъзваме от нашата тясна, лична любов,
нашето „мое и аз”, към всеобща такава, която включва целият свят, радостно възклицавайки: „
Коя е моята майка, и кои са моите братя?” След това посочи учениците си и каза: „ Ето
моята майка и моите братя”. (Мт. 12:48-49)
Мнозина мислят за Бог като личностно същество. Изявлението,че Бог е Принцип ги
смразява, и в ужас те изплакват: „Те са отнесли моя Господ и аз не зная къде са го положили”.
(Йн. 20:13)
По широките и по образовани умове са винаги ограничени от мисълта за Бог като личност,
защото личността се ограничава в пространството и времето.
Бог е името, което даваме на онзи неизменен, неизчерпаем Принцип (закон, правило), който
е източникът на цялото съществуване. За индивидуалното съзнание, Бог се явява като
индивидуалност, но като създаваща причина заложена в основата на всички неща, Той е
принцип, неиндивидуалност. Проявен във всеки индивид, Той става индивидуален за него –
личен, обичан, вседаващ Баща/Майка. Всичко, което ние въобще се нуждаем или желаем е в
безграничния Отец-Принцип, великият резервоар на непроявеното добро. Няма ограничение за
Източника на нашето същество, нито в Неговото желание да прояви повече от Себе си чрез нас.
Единственото ограничение е в нашето знание как да получаваме от източника.
За осъществяване на желанията си досега ние сме насочвали нашите сърца и усилия към
външното, и сме били дълбоко разочаровани. Гладът на всеки за удовлетвореност е самият плач
на тъгуващото за дом и родина дете, за неговия Баща/Майка Бог. То е самото желание на Духът в
нас да навлезе в нашето съзнание като повече и повече съвършенство, докато ние станем напълно
И
wwww
осъзнали нашето единство със Цялото Съвършенство. Човек никога не е бил и никога неможе да
бъде удовлетворен с нищо по-малко.
Ние всички имаме директен достъп чрез Отец в нас – централното „Аз” от нашето същество
– към великото цяло на живот, любов, мъдрост, сила, което е Бог. Това, което ние искаме сега да
знаем, е как да получим повече от Първоизточника (което е само друго име на Бог) и да направим
повече и повече от Бог проявено в нашето ежедневие.
Има само един единствен Източник на Съществуване. Този Източник е живият извор на
всичко добро, било то живот, любов, мъдрост, сила – Дарителят на всички добри дарове. Този
Източник и вие сте свързани във всеки момент от вашето съществуване. Вие имате власт да
получавате от този Източник всичко, което въобще бихте пожелали, или сте способни да
пожелаете.
МИСЛЕНЕ
Ние научихме, че истинската същност в основата на всичко, което виждаме е Бог, че всички
неща са единосъщният Дух в различна степен на проявление, че всички различни форми на
живот идващи от невидимото във видимо са от един и същ Източник, че всичкия разум и
всичката мъдрост на света са Бог в различна степен на проявление.
Когато казваме, че има само един Разум на цялата вселена, и че този Разум е Бог, някои
хора проследили и разбрали написаното преди и разпознали Бог като един Живот, един Дух, една
Сила, напиращ Себе си навън в различни степени на проявление чрез хора и неща ще кажат: „
Ако всичкия разум, който го има, е Бог, как тогава аз мога да мисля грешни мисли, или да имам
други мисли освен тези на Бог?”
Връзката между Разума на вселената и нашите собствени индивидуални умове е едно от
най-трудните неща да бъде сложено в думи. Имa на вселената само един Разум. И все пак има
смисъл в който ние сме индивидуалност, или обособеност, смисъл, в който ние сме свободни в
желанията, а не марионетки.
Човек е три-единно същество - Дух, душа и тяло. Духът е централното, непроменящо се
„Аз” от нас, частта, която от нашето раждане, никога не се променя, и никога няма да се
промени. Душата, или „смъртният разум” е онази част от нас, където ние извършваме съзнателно
мислене и имаме свобода на волята. За разлика от Духа, разумът на плътта е в процес на
постоянна промяна.
В нашето произлизане от Бог в материалния свят, Духът е вътрешното – едно със Бог;
душата, или смъртния ум или разум е облеклото на Духа; тялото е външната част, облеклото на
душата. Все пак, те са едно цяло, цялостен човек – както пара, вода и лед са едно, само че в
различна степен на кондензираност. Мислейки за себе си, ние не трябва да разделяме Дух, душа
и тяло, а по скоро да се придържаме към тях като цяло.
Човек първоначално е живеел съзнателно в духовната част на себе си. Той е изпаднал чрез
слизане в своето съзнание към външната или по материална част от себе си.
Смъртният ум, понятие толкова често използвано и толкова объркващо за много хора, е
разумът, който събира своята информация от външния свят чрез сетивата. Този смъртен ум няма
как да знае истината от лъжата. Той е това, което апостол Павел нарича „разумът на плътта” в
противовес на духовния разум, казвайки: „Разумът на плътта е смърт [печал, мъка, болест], но да
насочим умът към Духа [способност да затихнем разума на плътта и позволим на Духът в нас да
говори] е живот и мир”. (Рим. 8:6)
Духът вътре във вас е Божественият Разум, истинският разум. Без него човешкият ум би
изчезнал, също както сянката изчезва когато истинското нещо, което я прави е премахнато. Нека
повторя, човекът е Духовен Разум, смъртен разум, и тяло.
Ако намерите, че тази тема на човешки разум и вселенски Разум ви озадачава, не се
тревожете върху това. Просто го оставете за сега и вървейки по нататък, ще установите някой
ден, че разбирането върху това ще просветне изведнъж във вас със съвършена яснота.
И
wwww
Има днес две категории хора, които търсят спасение от болест, беда, и нещастие чрез
духовни средства. Едната категория изисква всяко твърдение да бъде доказано чрез най-подробен
и логичен аргумент, преди да може да бъде прието. Другата категория е готова веднага да „стане
като деца” (Мт. 18:3) и просто да бъде учена как да направи първите стъпки към чисто разбиране
(или знание за истината както Бог я вижда), и така получат просветление чрез пряко разкритие
идващо от Цялото-Добро. И двете категории търсят, и евентуално, и двете ще стигнат до същата
цел, и никоя от тях не бива да бъде порицавана.
Ако вие сте от тези, които търсят и очакват да получат някакво познание на духовните неща
чрез аргументи и доказване, без значение колко образователни са вашите познанията или колко
велик сте във светска мъдрост, вие сте неудачник в духовното разбиране. Вие опитвате пълна
невъзможност – тази, да натъпчете Безкрайното в четвърт галон мярка на вашите интелектуални
възможности.
„Без Духа човек не приема истините, които Божият Дух разкрива, защото те са за него
глупост и той не може да ги разбере, тъй като те могат да бъдат преценени само духовно”.(1Кор.
2:14) Евентуално ще откриете, че само думкате на външната страна на „царството небесно”,
макар че сте в непосредствена близост до него, и тогава ще пожелаете да накарате своя интелект
да заеме мястото на малко дете, без каквото никой човек не може да влезе вътре.
„Нито окото е виждало, нито ухото е чувало, нито човешки ум си е представял това, което
Бог е подготвил [не ‘ще подготви’]за онези които го обичат. ... Бог ни разкри тези неща чрез
Духа. ... Защото никой не знае мислите на друг човек освен духът, който живее в този човек.
Така никой освен Божия Дух не знае мислите на Бога.”(1Кор.2:9-11)
За всички онези които трябва да газят през месеци и дори години на този чисто
интелектуален или умствен процес, днес има много книги в помощ и много учители по
метафизика, които вършат високоблагородно дело насочвайки тези усърдни търсачи на Истина и
удовлетворение. За тях ние викаме „Пълен напред”.
Но ние вярваме заедно с апостол Павел, че „Божията глупост е по мъдра от човешката
мъдрост” (1Кор. 1:25) и че всеки човек има пряк достъп до всичко което е в Бог. Ние пишем за
„децата”, които без въпроси или дискусии, искат отведнъж да приемат и опитат някой
обикновени, прости правила, такива които Исус учеше обикновените хора, които „го слушаха с
радост”. Правила, с които те могат да намерят Христа (или Бог) вътре в себе си, и чрез това,
всеки човек за себе си може да отработи своето спасение от всички мъки.
С други думи, има пряк път към върха на планината. Докато има добър но дълъг заобиколен
път за тези които се нуждаят. Ние предпочитаме по просто средство за достигане до същия край,
чрез търсене директно Духът на Истината обещан да живее в нас и ни води към цялата Истина.
Моят съвет: Ако искате да направите бърз прогрес в растежа към духовно разбиране, спрете да
четете много книги. Те само ви дават нечие мнение относно Истината или изложение на опита на
автора в търсене на Истината. Това което вие искате, е разкритие на Истината във вашата
собствена душа, а това никога няма да дойде чрез четене на много книги.
Търсете светлина от Духа на Истината вътре във вас. Вървете сам. Мислете сам. Търсете
светлина сам, и ако тя не дойде отведнъж, не се обезкуражавайте и не тичайте при други за да
получите светлина, защото както казахме, правейки това, вие получавате само мнението на
интелекта, и може да се окажете още по далече от Истината която търсите, защото смъртния
разум прави грешни изводи.
Самият Дух на Истината чака да бъде повикан, вътре във вас. „Вие получихте специален
дар, който живее във вас”. (1Йн. 2:27) Търсете го. Чакайте го търпеливо да „ ви води във цялата
истина” (Йн. 16:13) за всички неща.
„Нека същият разум, който беше в Исус Христос, бъде във вас”. (Фил.2:5) Това е
вселенският Разум, който не прави грешки. Затихнете умът си за определено време и оставете
Разумът на вселената да ви говори. Когато Той говори, бил той „спокоен малък глас” (1Цар.
19:12), вие ще знаете че Той казва истината.
Как ще знаете? Ще знаете точно както знаете че сте жив. Всички доводи на света, да ви
убедят противно на Истината, която идва във вас чрез пряко откровение, ще паднат плоски и
И
wwww
безвредни. И Истината която знаеш, не просто вярваш, ти можеш да използваш да помагаш на
другите. Това което идва чрез твоя дух, ще стигне до самия най-вътрешен дух на този на когото
говориш. Това което се ражда от външното, или умственото възприятие, достига само до ума.
Умът, който е слуга на истинския Разум, обича да спори. Но когато неговата информация е
базирана върху сведенията на сетивата, а не на верни мисли от Божия Разум, той е много
провалим и пълен с грешки.
Интелектът спори. Духът взема задълбочените неща от Бог и разкрива Истината на човека.
Единият може да е истина, другият е винаги истина. Духът не дава мнения относно Истината; той
е Истина, и разкрива себе си.
Някой е казал, че обикновено дете, което е научило да казва от дълбините на своето
същество „Отче Наш” е безкрайно по-високо от най- интелектуалния човек, който още не се е
научил на това. Апостол Павел беше човек с гигантски интелект, просветен във всички закони,
Фарисей на Фарисеите; но след като той беше духовно просветлен, написа „Че Божията глупост е
по мъдра от човешката мъдрост, и Божията слабост е по-силна от човешката сила”. (1Кор.1:25)
Има голямо значение в нашия всекидневен живот, какво мислим за Бог, за себе си, за
нашите съседи. Досега, пренебрегвайки нашето истинско Аз, и в резултат на нашето мислене,
ние позволявахме нашите мисли да текат случайно. Нашите умове бяха ориентирани към
външното на нашето същество, нашето тяло, и почти всичката наша информация е получавана
чрез нашите сетива. Ние мислехме грешно, защото бивахме грешно информирани от тези сетива,
и нашите беди и тъга са резултат от нашето грешно мислене.
„Но - казва някой - аз не виждам как моето мислене на зло или грешни мисли за Бог, или за
когото и да било, могат да ме правят болен, или мъжът ми да загуби работата си”.
Добре, аз няма точно сега да се опитвам да обяснявам всички стъпки, чрез които лоши
резултати са следствие на грешно мислене, а просто ще ви помоля да опитате да мислите
истинни, праведни мисли за известно време и видите какви ще бъдат резултатите.
Вземете мисълта „Бог ме обича” и мислете за тези думи отново и отново за няколко дни,
стараейки се да съзнавате, че те са истина, и вижте какъв ще бъде ефектът върху вашето тяло и
обстоятелства.
Първо, получавате нова ведрина на ума, голямо желание и чувство на сила да обичате Бог.
Добивате по добра циркулация на кръвта и чувство на приятна топлина в тялото, следвана от по
добро храносмилане. После, тъй като Истината се излъчва и навън от вашето същество към
обкръжението ви, всеки ще започне да проявява ново чувство на любов към вас без вие да знаете
защо, и накрая, обстоятелствата ще започнат да се променят и влязат в хармония с твоите
желания, вместо да бъдат противни на тях.
Известно е как силни мисли на страх или скръб правят косата бяла за няколко часа, как
силен страх прави сърцето да бие толкова силно, като сякаш изглежда да „изскочи извън тялото”.
И това не зависи от това дали има реална причина или е чисто въображаема такава. Точно така,
силни отрицателни мисли могат да възпроизвеждат кръвен ацид, причинявайки ревматизъм.
Понасянето на умствено бреме прави раменете по приведени, отколкото носенето на тежки
материали. Вярването че Бог ни вижда като „мизерни грешници”, че Той постоянно наблюдава
нас и нашите неудачи с укор, довежда до явна обезкураженост и нещо като полу парализирано
състояние на ума и тялото, което значи провал във всяко наше начинание.
Трудно ли е да разберете защо Бог, който живее в нас постоянно, самият Той не поддържа
нашите мисли верни, а позволява чрез незнание да се въвлечем в грешни мисли и си докараме
беда ?
Просто защото ние не сме автомати. Вашето дете никога не би се научило да върви само,
ако вие вървите вместо него. Защото вие разбирате, че единствения начин за него да бъде силно,
разчитащо на себе си във всички неща- с други думи да израсте – е да го оставите самостоятелно,
чрез опит, да достигне до знанието за нещата само за себе си. Вие не искате да направите проста
марионетка от него, правейки стъпките вместо него, дори и макар да знаете, че то ще падне
много пъти и ще се нарани сурово по своя път към съвършено физическо мъжество.
И
wwww
Ние сме в процес на израстване към най-високата духовна зрялост. Ние получаваме много
падания и удряния по този път, но само през такива, не задължително чрез тях, израстването
може да протече. Майката и бащата, без значение колко силна и дълбока е тяхната любов, не
могат да израснат вместо техните деца; нито Бог, който е Всевъзможност, в центъра на нашето
същество, може да расте духовно заради нас без да ни направи автомати вместо индивиди.
Ако държите мислите си обърнати към външното на вас или на другите, вие ще видите само
нещата които не са реални, а отражение и начин на приемане на това, което идва отвън. Неща
които са временни, и отминават. Всичките недостатъци, провали, или липса на неща в хора и
обстоятелства ще изглеждат много реални за вас, и ще бъдете нещастни и болни.
Ако отвърнете мислите си настрани от външното, към духовното, и ги насочите към
доброто у вас и в другите, всичкото очевидно зло първо ще изпадне от вашите мисли и тогава от
вашия живот. Апостол Павел е разбрал това когато написва до Филипяните: ”Най накрая, братя,
всичко което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е
благодатно, ако има нещо превъзходно и ако има нещо достойно за похвала, мислете за тези
неща”. (Фил. 4:8)
Можем ли да се научим как да обърнем съзнателния си ум към Ума на Вселената, Духа
вътре в нас? Можем ли, чрез практикуване, да се научим как да правим всеки ден така, че този
обърнат с главата надолу „разум на плътта” да бъде утихнал, и позволи на Разума, който е Бог да
говори в нас?
Представете си, ако желаете, огромен резервоар, от който водят началото си безброй малки
канали или потоци. В своя далечен край всеки канал се обръща в малък извор. Този извор е не
само постоянно захранван от резервоара, но самият е излъчващ център, откъдето излива във
всички посоки, това което получава, така че всички които дойдат в неговия обсег са освежени и
благословени.
Това е нашето отношение към Бог. Всеки един от нас е излъчващ център. Всеки един, без
значение колко малък и незнаещ, е малкия извор в далечния край на канала, другия край на който
води началото си от онова което е в Бог. Този извор представлява нашата свободна воля или
индивидуалност, като отделен от Великия Резервоар – Бог – и все пак едно с Него в това, че сме
постоянно захранвани и обновявани от Него, и без Него ние сме нищо.
Всеки от нас, без значение колко незначителен да изглежда на света, може да получава от
Бог неограничено добро от какъвто вид желае и го излъчва към всичко около него. Но помнете,
той трябва да излъчва, за да получава още. Застоят е смърт.
О, аз толкова искам най-обикновения ум да схване идеята, че самата мъдрост на Бог –
любовта, живота и силата на Бог, са готови и очакващи с копнеещ импулс да потекат през нас в
неограничена степен! Когато потече в необикновена степен чрез ума на някой човек, хората
възклицават: „Какъв чудесен ум!”. Когато потече през сърцата на хората, това е любовта която
стапя всичката злоба, завист, егоизъм, ревност пред себе си. Когато потече през техните тела като
живот, никаква болест не може да устои неговия настъпателен марш.
Няма нужда повече да умоляваме Бог, както няма нужда да умоляваме слънцето да грее.
Слънцето грее защото е закон на неговото съществуване да грее и то не може да го спре. Нито
пък Бог може да спре да излива неограничена мъдрост, живот, сила, всичко добро, защото, да
дава, е закон на Неговото съществуване. Нищо не може да го затрудни освен отсъствието на
нашето разбиране. Слънцето може винаги да грее толкова ярко, но ако ние, поради своенравие и
незнание, сме се поставили, или сме били поставени от прадедите си, в далечния ъгъл на влажна,
тъмна маза, ние не получаваме нито удоволствие нито комфорт от неговото греене; така за нас то
никога не грее.
Така до сега ние не сме знаели нищо за това, как да изведем себе си извън тъмната маза на
непросветеност, съмнение и отчаяние. За нашето грешно мислене изглеждаше Бог да задържа
живота, мъдростта, силата, които искаме толкова много, макар винаги да сме го търсели тoлкова
усърдно.
И
wwww
Слънцето не излъчва живот и топлина днес, а мрак и тъмнина утре. То не може, поради
природата на своето съществуване. Нито пък Бог излъчва любов в едно време, докато през друго
време гняв, злоба и неудоволствие да текат от Неговия ум към нас.
Бог е Всичко-Добро, винаги добро, винаги любов. Той никога не се променя, без значение
какво ние правим или сме направили. Той винаги се старае да излее повече от Себе си чрез нас
във видимото, така че да ни направи по впечатляващи, по големи, по цялостни, свободни
индивиди.
ОТРИЧАНЕ
„Тогава Исус каза на учениците си:

Ако някои искат да ме следват,
нека се отрекат от себе си,
нека вдигнат своя кръст и ме следват.”
(Матей 16:24)
Всички системи за одухотворяване на ума включват отричане. Всяка религия, през всички
епохи е имала някакъв вид отричане1 като нещо от своите основи.
Пуританите са вярвали, че колкото по непреклонно са отричали за себе си удобство,
толкова по добре са се харесвали на Бог. В някои епохи тази идея толкова дълбоко е завладявала
човешките умове, че предани души дори са измъчвали телата си по различни начини, вярвайки че
по този начин са правели себе си по духовни, или по някакъв начин омилостивявали гневния Бог.
Дори днес много хора интерпретират горе цитираното изказване на Исус в смисъл: Ако някой
иска да се хареса на Бог, той трябва да се откаже от почти всичките удоволствия и удобства,
които има, всички неща които харесва и иска, и трябва да вдигне тежкия кръст на правене на
неща, които са му противни в неговия всекидневен живот. Ето защо много млади хора казват:
„Когато съм стар, аз ще бъда Християнин, но не сега, защото искам да се наслаждавам на живота
за известно време”.
Аз съм сигурна, че не може да има нищо по далечно на смисъла на Назарянина от това на
гореизложената интерпретация. В нашето незнание на природата на Бог, нашия Отец, и нашето
отношение към него, ние вярвахме че всички наши удоволствия идват от външни източници,
обикновено от добиване на владение на нещо, което не сме имали. Бедният вижда
удовлетворение само в притежаване на изобилие от пари. Богатите, които са преситени с така
наречените удоволствия, докато техният живот стане като човек с препълнен стомах, принуден
да седи постоянно на добре разпростряна маса, са често най-горчиво оплакващи се, че животът не
съдържа удоволствия за тях. Болният вярва, че ако е добре, ще бъде идеално щастлив. Здравият
но усилено работещ човек чувства нужда от няколко дни за почивка и възстановяване, така че
монотонността на живота му да бъде премахната.
Винаги до сега умът е бил обърнат към някаква външна промяна на условия или
обстоятелства в преследване на удовлетвореност и удоволствие. След години, когато човек е
опитал всичко, получавайки първо това нещо и после онова, което е мислел ще му даде щастие и
е бил тежко разочарован, тогава в нещо като отчаяние, се обръща към Бог и се опитва да намери
някаква утеха, че някога, някъде, ще получи каквото иска и ще бъде щастлив. От тогава нататък
той става търпелив и покорен, но е в окаяние относно някаква реална радост.
Този същият Назарянин, към когото ние винаги се връщаме, защото за нас той е най-
добрият, знаен учител и демонстратор на Истина, прекарал почти три години учейки хората –
1
В днешна употреба, психологическият смисъл на отричане, този на отказване да се обърнем с лице към
истината, така преобладава, че употребата на този термин причинява значително объркване. Дали да
приемем реалността на нещо, или да го отричаме е въпрос на голяма деликатност и читателя е
насърчаван да подходи с такава. Изглежда важно да признаем явлението на обстоятелство, но да
отричаме неговата власт върху нас.
И
wwww
обикновените ежедневни хора като мен и теб, който е искал, точно както нас, храна, дрехи, пари,
приятели и любов – да обичат своите врагове и да вършат добро на тези които ги преследват, да
не се противят на злия и да дават двойно на онези, които се опитват да вземат това което им
принадлежи, да престанат да се тревожат за нещата от които се нуждаят защото „ вашият небесен
Отец знае че вие се нуждаете от всички тези неща”. (Мт. 6:32)
И тогава говорейки един ден, той каза: „ Аз ви казах тези неща за да може моята радост да
бъде във вас, и вашата радост да бъде пълна”. (Йн. 15:11) И той продължи: „ Искайте и ще
получите, за да бъде радостта ви пълна. ... не ви казвам че аз ще моля Отца заради вас; защото
Отец самият ви обича”. (Йн. 16:24, 26-27) Ние още научихме, че Бог е сумата на всичкото добро
на вселената, и че е присъщо на Бог постоянното желание да излива повече от Себе си –
същността на всички добри неща – чрез нас във видимото, или в нашия живот.
Със сигурност, всички тези неща не правят да изглежда че, когато Исус каза, че начина да
бъдем като него и притежаваме подобна сила е да се отрече някой от себе си, той има предвид да
се откажем от удоволствието и комфорта в живота, или по някакъв начин да се лишаваме и
подлагаме на изтезания.
В тези уроци ние видяхме, че освен истинския, съкровен Аз, на всеки от нас - Азът, който е
божествения Аз, защото е изражение и стремеж на Бог към проявление и е винаги едно с Отца –
съществува човешки аз, плътски аз, който докладва лъжи от външния свят и не може да се
разчита на него напълно. Това е азът, който Исус казва: „нека се отрекат от себе си”. (Мт. 16:24)
Този интелектуален човек, плътски разум, или както искате го наречете, е завистлив и
раздразнителен и болен защото е егоистичен. Човешкият аз търси свое собствено удовлетворение
за сметка, ако може, на някой друг.
Твоят божествен Аз никога не е болен, никога не се страхува, никога не е егоистичен. Това
е частта от теб, която „ никога не настоява и не търси своето, не е раздразнителен или злобен”. (1
Кор. 13:5) Той е винаги търсещ да даде на другите, докато човешкият аз винаги търси неговото
си. Досега ние сме живели повече в човешката си област. Ние сме вярвали всичко което разумът
на плътта ни е казвал и последствието е, че сме били затрупани със всички видове лишения и
страдания.
Някои хора, които напоследък са правили специални проучвания на ума, откриват факта,
че определени грешни или фалшиви вярвания поддържани в нас наистина са причина за всякакъв
вид беди – физически, морални и финансови. Те са научили, че грешни (или както те ги наричат,
ерро) вярвания възникват само в човешкия ум. Те са научили и всъщност доказали, че ние можем
чрез усилие на волята, да променим нашите вярвания, и само по този начин, изцяло да променим
нашите неприятни обстоятелства и телесни състояния.
Един от методите, които те са открили, че работи всеки път за отърване от неприятни
състояния (които всички са резултат на грешно мислене и чувства) е да ги отречем като цяло.
Първо, да отречем, че каквото и да е такова нещо има, или би могло да има сила да ни направи
нещастни; второ, да отречем че тези неща въобще съществуват в реалност2.
Думата отричам има две дефиниции, според Вебстер. Да отречеш, в един смисъл, е „ да
откажеш да дадеш”, както да откажеш хляб на гладния.
Да отречеш, в друг смисъл (и ние вярваме че това е
смисълът, който Исус е употребил) е „да обявиш за невярно”, да отхвърлиш като явна
неистина. Да се отречеш тогава, е не да задържаш удобство и щастие за външното на човека, още
по малко да причиняваш изтезание върху него, а е да отречеш твърденията на грешното
съзнание, да обявиш тези твърдения за неверни.
Ако сте направили част от някаква работа погрешно, първата стъпка към оправянето и е
да премахнете, заличите или поправите грешното и да започнете отново от същото място. Ние
вярвахме грешно относно Бог и относно себе си. Ние вярвахме, че Бог е бил ядосан на нас защото
сме грешници, които трябва да се боят от Него. Ние вярвахме, че болест и беднотия и други беди
са злини оставели тук от същия Бог да ни измъчват по някакъв начин за да Му служим и Го
2
Реалност в Абсолюта, не в относителната реалност в която живеем ежедневно.
И
wwww
обичаме. Ние вярвахме, че се харесваме на Бог най-добре като станем абсолютно покорни в
нашите беди като им бъдем търпеливо подчинени, без дори да се опитаме да въстанем против тях
и да ги преодолеем. Всичко това е невярно, напълно невярно! И първата стъпка към себе
освобождаване от нашите беди е да се отървем от погрешните вярвания относно Бог и относно
нас самите.
„Но - ще възрази някой - ако нещо не е истина и аз съм повярвал на лъжа за него, аз не
виждам как моето грешно вярване може да повлияе на моето телесно здраве или на моите
обстоятелства”.
Дете може да бъде така изплашено от въображаемо страшилище под леглото, че да получи
гърчове. Ако вие днес получите телеграфно съобщение, че мъжът ви (жена ви, или детето ви),
който отсъства е бил внезапно убит, вашето страдание, ментално и физическо, а вероятно
простирайки се дори във вашите дела, би било точно толкова голямо, както ако това бе
действително вярно, така и ако е напълно невярно. Точно така чудовищата под леглото,
страшността на божия гняв и нашата собствена слабост, идват до нас чрез нашите сетива, докато
бъдем завладяни от нашия страх от тях.
Сега, нека да се надигнем срещу тях. Отричането е първата стъпка към изтриване от
нашето съзнание на грешните вярвания от живота – вярвания които са направили такъв хаос в
него. Като отричане ние имаме предвид да декларираме за невярно нещо, което изглежда да е
вярно. Исус каза: „Не съдете по това как изглеждат нещата, а съдете вярно”. (Йн. 7:24)
Да предположим, че вие сте били учени, че слънцето наистина обикаля около земята, и
някой би трябвало сега да се опита да ви убеждава, че обратното е вярно. Вие бихте видели
веднага, че това би могло да е така, и все пак, колкото често видите слънцето да изгрява, старото
впечатление, установено в ума ви от грешно вярване с години, би изплувало и изглежда почти
реално за да бъде обсъждано. Единственият начин по, който бихте могли да изчистите ума си от
впечатлението и направите неистината да изглежда нереална, би било чрез повторяемо отричане
на старите вярвания, казвайки отново и отново на себе си толкова често, колкото този въпрос
дойде в ума ви: „Това не е истината. Слънцето не се движи; то стои неподвижно а земята се
движи.”
Нещата изглеждат така, че нашите тела и нашите обстоятелства контролират нашите
мисли, но обратното е вярно. Нашите мисли контролират нашите тела и обстоятелства.
Ако вие повторяемо отричате фалшиво или нерадостно състояние, то губи своята сила да
ви прави нещастни.
Това което всеки желае, е да има само добро в живота и около себе си. Да има живот,
пълен с любов, да има идеално здраве, да знае всички неща, да има велика сила и много радост.
Всичко това е точно каквото Бог желае ние да имаме. Всичката любов е Бог в проявление.
Всичката мъдрост е Бог. Всичкия живот и здраве са Бог. Всичката радост и всичката сила са Бог.
Всичко добро, от какъвто и да е вид е Бог дошъл в проявление, чрез хора или някаква друга
видима форма. Когато ние копнеем за каквото и да е добро, ние всъщност копнеем за повече от
Бог да дойде в нашия живот, така че да го усетим с нашите сетива. Да имаме повече от Бог, не
отнема добрите неща от живота ни, а само добавя повече от тях. В ума който е Бог, има винаги
желание да даде повече, защото божествения план е винаги да получи повече добро във
визуалността.
Интелектуално, ние може да видим фактът за нашето Божествено същество, което никога
не се променя. Това което е нужно да осъзнаем, е нашето единство с Отца през цялото време. За
да го осъзнаем, ние отричаме в нашия живот и в живота на другите всичко, което изглежда
противоположно на това. Отричаме го като нереално, обявяваме го за неистина.
Има четири основни грешни мисли, които оказват огромно влияние почти на всеки. Хора,
които са надделели болест и беда чрез молитва, са намерили за добре да отхвърлят тези мисли с
цел да прочистят ума си от пагубното влияние на вярването в тях. Те могат да бъдат отричани ето
така:
Първо: Няма зло.
И
wwww
Има само една сила на вселената, и това е Бог – Добро. Бог е Добро и Бог е всеприсъствие.
Явленията на зло не са същности или неща сами за себе си. Те са просто явно отсъствие на добро,
както мракът е отсъствие на светлина. Но Бог, или доброто, е всеприсъстващ. Така че, явно
отсъствие на добро (което е зло) е нереално. То само изглежда като зло, тъй както изглежда, че
Слънцето се движи около Земята. Не е нужно да обсъждате този въпрос за злото, или да
разбирате напълно защо го отричате, а започнете да практикувате отричане без предубеждение и
вижте колко чудодейно, малко по късно, това ще ви освободи от някои така наречени злини на
вашето ежедневие.
Второ: Няма отсъствие на живот, субстанция или разум, където и да е.

Ние видяхме, че реалното е духовното, „защото видимите неща са временни, а това което
не може да бъде видяно е вечно”.(2Кор. 4:18) Използвайки това отричане, вие скоро ще разкъсате
своята поробеност от материята и материалните условия. Вие ще знаете че сте свободни.
Трето: Болка, болест, бедност, старост и смърт не могат да господстват върху мен,
защото са неистинни.
Четвърто: Няма нищо на вселената от което да се боя, защото върховен е Този който е
в мен, а не този който е в света.
Бог казва, „Аз ще се боря със онези, които се борят с теб”. (Ис. 49:25) Той го казва на
всяко живеещо Свое дете, а всеки човек е негово дете.
Повтаряйте тези четири отричания мълчаливо няколко пъти на ден, не със напрегнато
силно желание да получите нещо от тях, а опитвайки спокойно да осъзнаете значението на
изговаряните думи.:
Няма зло.
Няма отсъствие на живот, субстанция или разум, където и да е.
Болка, болест, бедност, старост и смърт не могат да господстват върху мен,
защото са неистинни.
Няма нищо на вселената от което да се боя, защото върховен е Този който е в мен, а не
този който е в света.
Почти ежечасно, малки раздразнения и страхове идват във вашия живот. Посрещнете
всяко едно от тях с отричане. Спокойно и хладнокръвно кажете в себе си, „Това изобщо е нищо.
То не може да ми навреди, безпокои или направи нещастен.” Не се напрягайте да се
противопоставяте, а нека просто вашето отричане да бъде отричане на всяка мисъл в нейната
власт да бъде над вас. Ако сте гневен, останете неподвижен и мълчаливо го отречете. Доведете в
мисълта си, че вие сте проявление на Чистата любов и гневът ще ви остави.
Ако някой ви покаже злонамереност, мълчаливо отречете неговата сила да ви нарани или
направи нещастен. Ако установите, че сте обладани от чувство на завист или ревност към някого,
веднага обърнете щита на отричането. Заявете, че не сте завистлив и ревнив и че сте израз на
съвършена любов (което е Бог във вас) и не можете да давате подслон на такива чувства.
Наистина няма причина за завист и ревност защото всички хора са един и същи Дух. „И има
различни начини на действие (проявление), но един и същи Бог върши всичко сред всички хора”
(1Кор. 12:6), казва апостол Павел. Как можеш да бъдеш завистлив със част от себе си, която
изглежда по хубава.
Може ли кракът да завижда на ръката, или ухото на окото? Изглежда ви да сте по низко
или имате по малко от някои други? Помнете, че всичката завист и ревност са в човешкия (или
смъртния) ум (душата), и че в действителност вие, колкото и незначими да изглеждате, сте
абсолютна необходимост на Бог за да направи съвършеното цяло.
Ако установите че се страхувате да срещнете някого, или се боите да пристъпите и
направите неща, които искате или би трябвало да направите, незабавно започнете да казвате: „ Не
И
wwww
е истина, аз не се боя, аз съм съвършена любов и не мога да знам страх. Никой и нищо в цялата
вселена не може да ме нарани.” Ще установите след малко, че всичкият страх е изчезнал, цялото
вълнение си е отишло.
Отричането дава свобода от робство (поробеността ни от нашите мисли) и щастието идва
когато ние можем ефективно да отречем силата на нещо да ни засегне или безпокои.
Живели ли сте години в негативност, отричайки способността си на успех, отричайки
своето здраве, отричайки божествената си природа, отричайки силата си да постигнете каквото и
да е, чувствайки се безсилни и зависими от злото на този свят? Ако е така, тази постоянна
негативност е отслабила и парализирала вашата сила.
Когато в следващата глава научите нещо за потвърждения, обратното на отричане, вие ще
знаете как да вдигнете себе си от сферата на неудачността към тази на успеха.
Всичкото ваше здраве, всичката ваша сила идва от Бог. Те се вливат като непрестанен
поток от неизчерпаемия Източник към самия център на вашето същество и се излъчват към
периферията. Когато съзнавате това непрекъснато и отричате, че външни неща могат да
затрудняват вашето щастие, здраве или сила, това ви помага да направите реални вашето щастие,
здраве и сила.
Никаква личност или нещо на света, никаква верига от обстоятелства, не биха могли да
стоят между вас и цялото щастие, цялото добро. Вие може да мислите, че нещо стои между вас и
това което сърцето ви желае, и по такъв начин живеете с несбъднато желание, но това не е
истина. Това „нещо” е страшилището под леглото, което няма реалност. Отречете го, отречете го,
и ще откриете себе си свободен, и ще осъзнаете, че това което сте мислели е било лъжа. Тогава
ще видите доброто вливащо се във вас, и ще видите ясно, че нищо не може да стои между вас и
това което ви принадлежи.
Отричанията могат да бъдат изговаряни мълчаливо или гласно, но не по начин
предизвикващ антагонизъм и обсъждане.
За някои такова механично повтаряне ще изглежда странен начин на навлизане към по
духовен живот. Има хора, които лесно и естествено се плъзгат от стария материалистичен живот
към по дълбок духовен такъв без външна помощ. Но има хиляди други, които търсят предимно
„хлябовете и рибите” на телесно здраве и финансов успех, но които без да знаят, всъщност търсят
по извисен начин на живот, които трябва да предприемат тези първоначални стъпки. За такива,
практикуването на тези механични стъпки с цяло сърце, без предубеждения, върши възможно
най-добрата работа към постигането на чистота в сърцето и живота, към израстване в божествено
знание и пълнота на радостта във всичко предприемано.
ПОТВЪРЖДЕНИЯ
„Ще Му се помолиш и Той ще те послуша.

И ти ще изпълниш обещанието си,
Каквото решение вземеш, ще стане
и светлината ще сияе над пътищата ти.”
(Йов 22:27-28)
Повечето хора, когато първоначално се отправят съзнателно към придобиване на по-
пълно, по-високо знание на духовните неща, го правят поради недоволство, или вероятно
неудовлетвореност е по точната дума, от тяхното състояние на живот. Присъщо на човешкия ум е
мисълта, че някъде някак би трябвало да е възможно да доведе до себе си, това което желае и
което ще го удовлетвори. Тази мисъл в същност е предвещанието на свещена истина, вече
отправила се към нас.
Нашите желания, е казано,
измерват точно нашите възможности.
(Незнаен автор)
И
wwww
Силното желание, което ние чувстваме е самият подтик на Бог в нас, който копнее с
неизчерпаемо желание да ни изпълни. Това е само едната страна на закона за искането и
задоволяването, другата страна на който е неизменно, безпогрешно, обещанието: „Всичко което
поискате в молитва, вярвайте че сте го получили, и ще бъде ваше”. (Мк.11:24) Задоволяването
винаги е равно на искането, но трябва първо да има искане, преди задоволяването да се
осъществи.
Има постижимо за нас място, където можем да осъзнаем, че е безсмислено и че трябва да
престанем да се тревожим и напрягаме, защото осъзнаваме, че в Духът е изпълването на всички
наши желания. Ние достигаме до онова състояние на дълбок вътрешен мир и знаем, че това което
желаем е вече наше, и това знаене, или осъзнаването му, има сила да доведе невидимият Бог (или
добро) - най вътрешната същност на всички неща - в самата видима форма на добро, която ние
искаме.
Но за да достигнем това място на сила, трябва да предприемем определени начални
стъпки, с вяра и себеотдаденост, макар че тези стъпки на пръв поглед ни изглеждат безполезни и
празни, както ни изглеждат церемониалните форми и религиозни обреди на църковните ритуали.
Да потвърдим нещо, е да твърдим положително че това е така, дори в лицето на
противоположни доказателства. Ние може да не сме в състояние да видим как, просто
потвърждавайки нещо да е истина, което нещо според цялото човешкото разсъждение или
поглед, изобщо не изглежда да е така, че ние можем да доведем това нещо във видимото. Но ние
можем да се заставим да преустановим цялата безсмислена игра на думи и се заемем за работа да
докажем правилото, всеки един в своя живот.
Божественото Присъствие, цялото заради нас и във нас е същността на всяко добро,
което бихме по възможност си пожелали. Да, безкрайно повече, отколкото сме способни да
желаем, защото „ никое око не е виждало, нито ухо чувало, нито сърце схванало, това което Бог е
приготвил за тези, които го обичат”. (1Кор.2:9)
По някакъв начин, който не е лесно да се вкара в думи - защото духовните закони не могат
винаги да бъдат описани с думи, и въпреки това са безпогрешни, неизменни закони, които
работят с точност и сигурност – има сила в нашите думи и вяра да доведем всички добри неща в
нашия всекидневен живот.
Ние изговаряме думата. Уверено потвърждаваме, но нямащи нищо общо със
„осъществяването” или довеждането й в реалността. „ Каквото решение вземеш [по въпроса], ще
стане”. (Йов 22:28) Така, ако ние постановим или потвърдим непоклатимо и устойчиво, ние
влизаме в хармония с Бог и Неговите неизменни закони, които извършват самото осъществяване
или изпълване.
Онези, които старателно са изучавали духовни закони, намират че освен отричането
реалността и силата на явно зло, което отричане ги освобождава от него, те също могат да
доведат, което и да е желано добро в техния живот чрез настоятелно потвърждаване, че то вече
съществува. В първите инструкции давани на студенти, отричанията и потвържденията заемат
голямо място. По късно, техния личен опит и вътрешен усет ги води нагоре към по високо ниво,
където те не се нуждаят повече от назубрени повторения.
Казването отново и отново на което и да е отричане или потвърждение е само необходима
тренировка на ума, който е живял толкова дълго с грешно и фалшиво вярване, че е необходимо
това постоянно повтаряне на Истината, за да я разсъблечем и облечем наново.
Както е с отричанията, така е и с потвържденията. Има четири основни
потвърждения на Истина, които покриват множеството по малки такива, и които вършат чудесна
работа в принасянето на добро към нас и към другите.
Първо: Бог е живот, любов, интелигентност, ум, субстанция, всемогъщост, всезнание,

всеприсъствие.
Вие научихте тези идеи в „Изявление на Съществуването”. Когато повтаряте
потвърждението, моля помнете че всяка частица на живот, любов, разум, сила, или реална
субстанция във вселената е просто определена степен или така да се каже количество от Бог
И
wwww
проявен във видимото чрез форма. Опитайте се да помислите, какво означава, когато казвате че
Бог е всеприсъстващ, всеможещ, всезнаещ.
Ако Бог е всеприсъствие (Цялото-Присъствие) и Всичкото Добро, къде е злото? Ако Той е
всемогъщост (Всичката-Сила), каква друга сила може да има във вселената.
След като Бог е всемогъщост и всеприсъствие, оставете настрана завинаги вашите
традиционни разбирания за противоположна сила - дявол, която може във всеки момент да
осуети Божия план и да ви навреди.
Не се обезпокоявайте от явления на зло около вас, a в самото присъствие на това което
изглежда да е зло стойте верен и непоклатим потвърждавайки, че Бог, Доброто е всеприсъствие.
Правейки това вие ще видите как изглеждащото зло се стапя както мракът от светлината, и
доброто идва да заеме неговото място.
Второ: Аз съм дете, или проявление на Бог, и във всеки момент Неговият живот, любов,
мъдрост, сила текат в мен и чрез мен. Аз съм едно с Бог и съм управляван от неговите закони.
Помнете когато повтаряте тези потвърждения, че нищо – ни обстоятелствa, ни човек или
група от хора – не могат да стоят между вас и Източника на вашия живот, мъдрост, или сила.
Всичко е „ скрито с Христос [ най-вътрешния, Христос или Духът на вашето същество]”. (Кол.
3:3) Нищо друго, освен вашето незнание за това как да получите, или вашето нехайство, не може
да затрудни да получавате неограничено.
Няма значение колко болен или слаб, или неспособен ви изглежда да сте, отвърнете очите
и мислите си от изглеждащото и ги обърнете навътре в себе си към централния извор там, и
кажете спокойно и тихо, но с твърда увереност: Това явление на слабост е фалшиво. Бог самият,
проявяващ се като живот, мъдрост, и сила, се влива в същият този момент в цялото мое
същество и навън чрез мен към външното. Скоро ще видите учудваща промяна извършена във
вас от осъзнаването на тези изговаряни слова.
Вие ни най-малко не променяте отношението на Бог към вас като молите настойчиво или
потвърждавате. Вие променяте своето отношение към Него. Чрез това потвърждаване, вие
поставяте себе си в хармония с божествен закон, който винаги работи в посока на вашето добро и
никога в посока да ви навреди или накаже.
Трето: Аз съм Дух, съвършен, свят, хармоничен. Нищо не може да ме нарани, направи
болен или да се страхувам, защото Духът е Бог, а Бог не може да бъде наранен, болен или да се
страхува. Аз проявявам моето истинско Аз чрез това тяло сега.
Четвърто: Бог работи в мен да иска и да прави каквото Той желае аз да правя, и Той не
може да се провали.
Нашето потвърждение, че Неговият разум работещ в нас да иска и да прави, ни прави да
искаме само добри неща, и Той, самият Отец в нас, върши работата и не може да има провал.
Това което изцяло поверим на Отца да направи и потвърдим че е направено, ние ще го видим
постигнато.
Ето още веднъж, четирите изчерпателни потвърждения:

Бог е живот, любов, интелигентност, ум, субстанция, всемогъщост, всезнание,
всеприсъствие.
Аз съм дете, или проявление на Бог, и във всеки момент Неговият живот, любов,
мъдрост, сила текат в мен и чрез мен. Аз съм едно с Бог и съм управляван от неговите закони.
Аз съм Дух, съвършен, свят, хармоничен. Нищо не може да ме нарани, направи болен или
да се страхувам, защото Духът е Бог, а Бог не може да бъде наранен, болен или да се страхува.
Аз проявявам моето истинско Аз чрез това тяло сега.
Бог работи в мен да иска и да прави каквото Той желае аз да правя, и Той не може да се
провали.
И
wwww
Запомнете тези потвърждения, така че да можете да ги повтаряте в тишината на своя
собствен ум, в което и да е място и време. Странно те ще действат да ви избавят от най-големите
външни беди, на места където никаква човешка помощ не е налице. То е като сякаш в момента, в
който решително отстоите вашето единство с Бог - Отец, има внезапно задействане на всичката
сила на Всеможещата Любов да се втурне за вашето спасение. И когато то е предприето да
работи за вас, вие можете да престанете та търсите външни пътища и средства и гордо да заявите:
Направено е; аз имам желанието на моето сърце.
.
„Отваряш ръката Си
и насищаш желанието на всичко живо.”
(Псалм 145:16)
В действителност, Бог е винаги в процес на движение вътре в нас, така че да може да

прояви Себе си (Цялото-Добро) по пълно чрез нас. Нашето потвърждение, подкрепено с вяра, е
нишката, която свързва нашата съзнателна човешка нужда с Неговата сила и неизчерпаема
субстанция.
Онези които са заявили своето рождено право, спокойно потвърждавайки единството си с
Отца, знаят как са свободни от човешки планове и усилия, след като са призовали в действие тази
чудесна сила на потвърждаването. Тази сила е лекувала болни, носила е радост на мястото на
скръб, буквално е отваряла вратите на затвор и казвала на затворника да върви свободен без да
зове за човешка помощ.
Разберете, не е нужно използването точно на тези думи във всеки индивидуален случай.
Същността е в отричането на явно зло, и въпреки всички противоположни сведения,
потвърждаване съществуването на желаното от нас Добро. Потвърждаване на нашето единство с
всеможещата сила на Бог да извършва, дори когато няма видими знаци за Неговото присъствие.
Знам случай, в който само просто твърдене „Бог е моята защита и избавление”, на човек който в
продължение на пет години е бил в изгнание от дом и родина (през поредица от измами и
машинации несравними по дълбочина и неуловимост), отвори всичките врати широко и
възстанови човека на неговото семейство в разстояние на месец, без каквито и да е човешки
усилия от негова или негови приятели страна, и всичко това след пет години на най-напрегнати
усилия на адвокати, напълно провалили се да доведат истината на бял свят или да освободят
затворника.
Някои умове са устроени така, че получават по добри резултати чрез честа употреба на
отричания; други, чрез по малко отричания и повече потвърждения.
Няма установени правила за това, кое ще работи по ефикасно във всеки индивидуален
случай да изкорени явно зло и донесе доброто в проявление, но някои малки напътствия биха
могли да са полезни.
Отричанията имат заличаваща или освобождаваща роля. Потвържденията изграждат,
дават сила и кураж. Хората, които помнят дълбоко и са склонни да дават подслон в мислите си на
болка, тъга и беда от тяхното минало или настояще, имат нужда от по голяма доза отричане, тъй
като отричанията прочистват ума и заличават от паметта всичко изглеждащо зло и нещастие,
така че то остава като някакъв далечен сън. Също, отричанията са особено полезни за тези които
са упорити или нетолерантни, или агресивни, за егоистичните и онези които нямат скрупули да
навредят на други. Също за тези които в резултат на успех, са станали прекалено самоуверени,
мислещи че човек е достатъчен за себе си във всички неща.
Потвърждаванията би трябвало да бъдат използвани от боязливите и онези които имат
чувство за малоценност, онези които изпадат в страх от други умове, които се предават лесно,
които изпадат в тревожност и съмнение и които са в ситуация на отговорност. Хора, които по
какъвто и да е начин са негативни или пасивни е нужно да използват повече потвърждения,
докато онези които са самоуверени или непрощаващи, имат нужда от повече отричане.
Отричай явлението на зло, потвърждавай добро. Отричай слабост, потвърждавай сила.
Отричай нежелано състояние и потвърждавай доброто което желаеш. Това е, което Исус имаше
И
wwww
предвид, когато Той каза „каквото пожелаете в молитва, вярвайте [или потвърдете], че сте го
получили, и то ще бъде ваше.” (Мк.11:24) Това е което е имано предвид чрез обещанието: „
Всяко място на което подметката на твоя крак стъпи [или което отстояваш твърдо] съм го дал на
теб.” (Исус Навин 1:3)
Практикувайте тези отричания и потвърждения мълчаливо на улицата, в колата, когато сте
будни през нощта, където и да е, навсякъде, и те ще ви дадат ново, непознато господство върху
външните неща и върху самия вас. Ако дойде момент, когато сте в съмнение какво да направите,
застанете спокойно и потвърдете: Бог в мен е безкрайна мъдрост; Аз знам точно какво да правя.
„Защото Аз ще ви дам думи и мъдрост, на които всички ваши противници ще бъдат безсилни да
противостоят и противоречат.” (Лк.21:15) Не се обърквайте и тревожете, а се придържайте
изцяло и уверено към принципа и ще бъдете изненадани от внезапното вдъхновение, което ще
дойде във вас като начин на процедиране.
Така, този принцип винаги ще работи в ситуация на всякакви житейски проблеми, без
значение на формата и подробностите, да освобождава нас, Децата на Бог, от всички нежелани
състояния, и да довежда добро в нашия живот, ако ние издигнем простите правила и ги
използваме с вяра, докато ни поведат към такова осъзнаване на нашето Божествено начало, че
ние вече не зависим от тях на съзнателно ниво.
ВЯРА
„Истина ви казвам, ако заповядате на тази планина:

’Стани и скочи в морето’,
без да допускате никакво съмнение в сърцето си,
и вярвате, че каквото казвате ще се сбъдне,
то ще бъде изпълнено за вас. ”
(Мк. 11:23)
Думата вяра общо взето е била разглеждана като проста форма на вярване, основано
главно върху невежество и суеверност. Тя е дума, която е предизвиквала нещо близко до
презрение от така наречените „мислещи хора”, които са вярвали, че интелектуалното постижение
е най-високата форма на знание, която може да бъде постигната. „Сляпа вяра”, високомерно
наричайки я, приляга само на проповедници, жени и деца, но не е нещо практично, на което
можеш да основаваш всекидневните дела от живота.
Някои възгордели се, че са надраснали пелените на тази сляпа, нелогична вяра, са
стигнали ниво, както те казват, където имат вяра само в това което може да бъде видяно, или
научно обяснено.
Писателят на Посланието до Евреите, очевидно високо интелектуален човек и просветен
теолог, преди да пише надълго за природата на вярата, е опитал да сложи в няколко думи сбито
определение на вяра. „Вяра е сигурност в това в което се надяваме, убеденост в нещата, които не
можем да видим”(Евр.11:1).
С други думи, вярата взема, основана на истината, власт върху същността
(субстанцията) на желаните неща и донася в света на очевидното, това което преди не е било
видимо. По нататък писателят казва: „ С вяра ние разбираме че вселената е била формирана c
Божието слово, така че видимото не е станало от видими неща”. (Евр.11:3) По някакъв начин
разбираме, че каквото искаме е в обкръжаващата, невидима субстанция и вярата е силата, която
може да го доведе в нашата действителност.
Цитирайки неизброими примери на чудни неща, доведени в реалността на живота на хора,
не чрез техните усилия, а чрез вяра, посланието казва: „И какво повече да кажа? Защото няма да
ни стигне времето да говоря за Гидеон, Варак, Самсон и Ефтай, още за Давид и Самуил и за
пророците, които с вяра побеждаваха царства, получаваха обещания, затваряха устите на лъвове,
гасяха вилнеещи пожари, избягваха от острието на меча, от слабост ставаха силни, ставаха силни
И
wwww
във война, обръщаха в бяг чужди армии, жени получаваха мъртвите си възкресени”. (Евр. 11:32-
35)
Искате ли някаква по голяма сила или по велико чудо от това, което е споменато – сила да
побеждава царства, да затваря устите на лъвове, да угася пожар, да обръща в бяг цели армии, да
възкресява мъртви отново към живот? Дори ако вашите желания надвишават това, нужно е да не
се отчайвате или колебаете, a да искате тяхното изпълнение, защото Някой по велик от вас,
Някой, който знаеше от къде идва словото Му, каза: „Всички неща могат да бъдат направени за
онзи, който вярва”. (Мк.9:23)
До неотдавна, когато някой заговори за вяра, като онази сила, която може да движи
планини, ние винаги сме чувствали нещо като безнадеждно обезкуражаване. Докато сме вярвали,
че Бог държи всички добри неща в своята ръка и иска да го склоним да ги раздаде съобразно
нашата вяра, все пак как бихме могли, дори напрягайки всеки нерв от нашето същество към вяра,
да бъдем сигурни, че имаме достатъчно за да Му се харесаме? Защото не е ли казано: „Без вяра е
невъзможно да се харесаш на Бог” (Евр.11:56)?
В момента в който започнем да искаме, ние поставяме въпрос към нашата способност да
достигнем Божия стандарт за вяра, на който виси нашата съдба. Ние започваме да питаме, дали
все пак, има някаква такава сила във вярата, която да склони Дарителя на „всеки съвършен дар”,
така че да източим от Него нещо, което Той никога преди не ни е позволил да имаме.
Разглеждайки вярата в такава светлина, няма нищо чудно, че логичните умове са я приели
като нещо, от което никакви реални, определени резултати не биха могли да се получат, нито пък
нещо върху което можеш да основаваш сериозни неща.
Има сляпа вяра. Някой е казал, че сляпа вяра е по добре, отколкото никаква изобщо,
защото ако се придържаш към нея, тя ще си отвори очите след време. Но има и осъзната вяра.
Сляпата вяра е интуитивна увереност в сила, по висша от нас. Осъзнатата вяра се основава на
неизменни принципи.
Вярата не се основава на физически факти или сведения на сетивата, защото тя се ражда в
интуицията, или Духът на Истината, вечно живеещ в центъра на нашето същество. Неговото
действие е безкрайно по-висше от това на логикатa. То е основано върху Истина, докато логиката
на интелектуалния аргумент е основана върху сведенията на сетивата и не може да се разчита на
нея.
Интуицията е отворения край, в нашето собствено същество, на невидимия канал вечно
свързващ всеки индивид с Бог. Вярата е лъч от светлина изстрелян от централното Слънце – Бог
– единият край от който лъч идва във вашето и моето същество през отворената врата на
интуицията. С нашето съзнание ние възприемаме лъча светлина, и макар че интелекта не може да
го схване, все пак ние инстинктивно усещаме, че другият край на лъча се отваря във всичко
онова което е от Бог. Това е „сляпа вяра”. Тя е базирана върху Истина, но Истина, която в
момента не е осъзната. Дори този вид вяра ще донесе резултат, ако се отстоява.
Кaкво е осъзната вяра? Има някои неща, които Бог е свързал така неразривно, че е
невъзможно дори за самия Него да ги разедини. Те са свързани чрез фиксирани, неизменни
закони. Тaка че ако имаме едното, трябва да имаме и другото.
Това е илюстрирано чрез законите в геометрията. Например, сумата от ъглите в
триъгълника е равна на два прави ъгли. Без значение колко голям или малък е триъгълника, дали
върхът му е горе в планината или дълбоко под морето, ако ни попитат за сумата на ъглите му,
ние без колебание отговаряме, че тя е точно два прави ъгли. Това е абсолютно сигурно. Сигурно
е преди още триъгълника да е начертан с видими линии; ние можем да го знаем предварително,
защото е основано върху неизменен закон, върху истината или реалността на нещата. То е било
толкова истина преди някой още да го е открил, колкото е истина и днес. Дали ние я знаем или
не, това не променя истината. Само осъзнали това като вечен истинен факт, ние можем да бъдем
облагодетелствани от това.
Също така е обикновен факт, че едно плюс едно е равно на две. Не може да сложите едно
и едно заедно без резултатът да е две. Вие може да вярвате че не е, но това не променя истината.
И
wwww
Но докато не сложите едното и другото заедно, вие не можете да получите двe, защото всяко от
тях вечно зависи от другото.
Умственият и духовният свят или област се управляват от закони, които са точно така
истинни и непровалими, както законите управляващи природния свят. Определени състояния на
ума са така свързани с определени резултати, че двете са неразделими. Ако имаме едното, ние
трябва да имаме и другото, така сигурно както нощта следва деня. Не поради свидетелстването
на някоя мъдра личност, че такъв и такъв е случая, не дори защото гласът на интуицията ни казва
че е така, а защото цялата вселена е основана върху закони, които нито могат да бъдат провалени,
нито да бъдат нарушени.
Когато знаем нещо от тези закони, ние отдалеч можем да знаем с положителност, какви
резултати ще последват дадено състояние на ума.
Бог, тази съзидателна причина на всички неща, е Дух, невидим както научихме. Бог е
абсолютната сума на всички добри неща. Няма добро, което ти можеш да желаеш в своя живот,
което в своя център не е Бог. Бог е същността на всички неща, реалното нещо на всяка видима
форма на доброто.
Бог, невидимата същност от която всички видими неща са формирани, е навсякъде около
нас, чакащ да пристъпи към проявление.
Тази добра същност, всичката за нас, е безкрайна, и сама по себе си е за задоволяването на
всяко искане, което може да бъде направено, на всяка нужда, която съществува във видимия или
природния свят.
Една от безупречните Истини на Вселената (под Вселена разбирам духовния и природния
свят взети заедно) е че съществува изобилно обезпечение за всяка човешка потребност. С други
думи, задоволяването на всяко добро винаги чака да бъде поискано. Друга истина е, че искането
трябва да бъде направено преди задоволяването да дойде и да го запълни. Да разпознаем тези две
изявления на Истина и да ги потвърдим, е цялата тайна на осъзнатата вяра, вяра основана върху
принцип.
Назарянинът е разпознал неизменната Истина, че в невидимото, удовлетворяването на
всяка нужда чака искане. Когато казва, „Искайте и ще получите” (Йн. 16:24), той просто заявява
неизменна Истина. Той знаеше, че в момента в който ние искаме, или пожелаваме (защото
искането е изразено желание), ние докосваме таен извор, който отправя към нас желаното добро.
Той знаеше, че не е нужно никакво убеждаване и умоляване, защото нашето искане е просто
проявление на непровалим закон, вързан да работи, не може да се избегне от него. Искане и
получаване са двата края на едно и също нещо. Не можем да имаме едното без да имаме другото.
Искането води началото си от желанието да притежаваме някакво добро. Какво е желание.
Желанието от сърце е винаги Бог, почукващ на вратата на вашето съзнание със своя безкраен
запас, който е вечно безполезен, ако няма искане за него. „Преди те да повикат, Аз ще отговоря”.
(Ис. 65:24) Преди вие още да сте осъзнали някаква липса, или някакво желание за повече щастие
или пълнота на радост, великото сърце на Бог ги е пожелало за вас. Това е Той във вас желаейки
ги, което чувствате, а мислите че сте само вие самият (отделно от Него), който иска. Някой е
казал: „ Желанието за нещо е самото нещо в своя зародиш”. Това е нещото, което искате не само
за вас, а вече отправило се към вас от сърцето на Бог. Това е първото подхождане на самото нещо
пускащо корен, което ви кара да го желаете и мислите за него изобщо.
Единствения начин, по който Бог може да ни каже за Неговия неизчерпаем запас и
желанието му да го направи наш е да напира леко върху божествената искра, живееща във всеки
от нас. Той иска да бъдете силни, оправни мъж или жена, да имате повече сила и власт върху
всичко пред вас. Така Той тихо и спокойно напира малко повече от Себе си, от Своето желание, в
центъра на вашето същество. Той разширява, така да се каже, вашето истинско Аз. Ако Той не
настъпва в центъра на вашето същество, вие никога не бихте помислили за ново желание, а бихте
останали удовлетворени така както сте.
Запомнете това: Желанието от сърце на нещо е Божие сигурно обещание, изпратено
предварително да покаже, че то е вече ваше в невидимото царство от запаси, и каквото желаете
можете да го получите.
И
wwww
Получаване е просто зачитане на закона за искането и задоволяването. Потвърдете своето
притежание на доброто, което желаете и имайте вяра в това, защото работите с божествен закон,
който не може да пропадне. Не обсъждайте този основен принцип с никого и по скоро небесата
ще паднат, отколкото да се осуети получаването на вашето желание.
„Всичко което искате в молитва, вярвайте че сте го получили, и ще бъде ваше”. (Мк.
11:24)
Знайте закона за изобилното царство от запаси и Истината, че искането винаги
предшества задоволяването, бидейки повик който го довежда във видимото, знаейки че всяко
желание в сърцето за каквото и да е добро, е Божие желание в нас и за нас.
„Наслаждавайте се в Господа,
и Той ще даде желанията на сърцето ви.”
(Псалм. 37:4)
Придържайте се към този Божествен принцип с непоколебима вяра. Започнете и
продължавайте да се радвате и благодарите, че имате (не ще имате) желанието на сърцето си,
никога не губейки поглед от факта, че желанието за нещо добро е самото нещо в зародиш. Ако то
не беше вече ваше в невидимия реалм, вие не бихте го пожелали.
Някой пита: „ Да предположим, че аз желая жената на моя съсед или неговия имот, това
желание от Бог ли е? Мога ли аз да го видя изпълнено потвърждавайки че е мое?”
Вие по никаква възможност не искате и не може да желаете, това което принадлежи на
друг. Вашето желание не се отнася за жената на съседа ви. Вие желаете любовта, която ви
изглежда да е представлявана чрез тази жена. Вие желаете нещо, което да запълни копнежа на
сърцето ви за любов. Потвърдете, че съществува за вас вярно и изобилно обезпечение и искайте
неговото проявление. То със сигурност ще дойде и вашето така наречено желание да притежавате
жената на съседа внезапно ще изчезне.
Така че вие в действителност не желаете нещо, което принадлежи на друг. Вие желаете
еквивалента на това, което неговото притежание представлява. Вие искате това, което ви
принадлежи. Съществуват, днес и винаги, неограничени запаси на Всичко Добро обезпечени в
невидимото за всяко човешко същество. Не е нужно човек да има по малко от друг. Вашето
собствено ви чака. Вашето разбиране на вяра, е силата, която ще го доведе до вас.
ДУХОВНО РАЗБИРАНЕ
„Блажен е човекът, който е намерил мъдрост,

и човекът, който е придобил разум,
защото тя е по доходна от сребро
и печалбата от нея – по скъпа от чисто злато.
Тя е по-ценна от скъпоценни камъни
и нищо което би пожелал, не се сравнява с нея.
Дълъг живот е в десницата й,
а в лявата й ръка – богатства и слава.
Пътищата й са пътища на удоволствия
и всичките й пътеки са мир.
Тя е дърво на живот за тези, които я прегръщат,
и блажени са, които я държат.”
(Притчи 3:13-18)
Какво е това разбиране, от получаването на което зависи толкова много? Интелектуално

знание ли е, получавано чрез ровене дълбоко в книгите? Или се получава от изучаване на скалите
(геология), или на звездите ( астрономия), или дори на човешкото тяло (физиология)?
Разбирането е духовно раждане, отваряне на Бог в сърцето на човек. Исус докосна
основата му, когато задавайки въпрос на апостолите, те отговориха различно, в зависимост от
И
wwww
интелектуалното им възприятие на хора. Той попита друг въпрос, на който Петър даде отговор
основан не на външна логика, а на интуиция. Тогава Исус му каза: „ Блажен си Симеоне, сине
Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, който е в небесата”. (Мт.16:17)
Вие може да имате интелектуално разбиране за Истината. Може лесно да схващате в ума
си изявлението, че Бог е дарителят на всички добри дарове – живот, здраве, любов – както хората
от векове са го схващали. Или вие може да отидете по нататък и интелектуално виждате, че Бог е
не само дарителят, но и самият дар; че Той е живот, здраве, любов във нас. Но освен ако
Истината „ви ... е открита” от „моят Отец в небесата”, това не е от особена полза за вас или за
който и да е друг.
Това откритие на Истината в съзнанието на човек е духовно разбиране.
Вие може да си кажете, или някой друг може да каже мълчаливо за вас, отново и отново,
че вие сте добре и щастлив. Това просто е форма на хипноза, или лекуване чрез ума. Но докато
дълбоко в себе си, в дълбините на свята същност, не сте осъзнали своето единство с Отца, докато
не осъзнаете вътре в себе си, че духът на всичката мъдрост и здраве, и радост е вътре във вашето
същество, готов във всеки момент да се отзове на повика на вашата нужда, вие не ще имате
духовно разбиране.
Цялото учение на Исус имаше за цел да води хората към съзнанието за тяхното единство с
Отца. Той трябваше да започне от външния човек – защото хората тогава, както и сега, са
живеели предимно във външните неща – и да ги учи да обичат своите врагове, да вършат добро
на другите и тъй нататък. Говорейки на учениците си, Той им казва за Застъпника, който е в тях и
който ще ги научи на всички неща, откривайки им „Божиите дълбини” (1Кор. 2:10), показвайки
им неща който ще дойдат. С други думи, той им казва как да намерят Божието царството в себе
си – царството на любов, на сила, на живот. Последно той им казва, „Аз имам още много неща да
ви кажа, но вие не можете да ги понесете сега”. (Йн. 16:12)
Идването на Застъпника в техните сърца и живот, давайки им власт върху всяка форма на
грешност, болест, мъка, и дори върху самата смърт, е точно каквото той има предвид за духовно
разбиране или осъзнаване. Силата, която това осъзнаване на вътре-живеещият Отец дава е за нас
днес толкова много, колкото е било за онези на които Назарянина е говорил. Да, дори повече,
защото не каза ли Той, „Който вярва в мен, делата, които върша аз, и той ще ги върши, и по-
големи от тях ще върши ”.(Йн. 14:12-13)
Всички предишни уроци бяха стъпала, водещи нагоре към нивото, където човек може да
осъзнае вечно-живеещото присъствие на Най-Висшият, Бог. „Не знаете ли, че вашето тяло е
храм на Светият Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога ?” (1Кор. 6:19)
Аз не мога да ви открия Бог. Вие не можете да откриете Бог на друг. Ако аз знам как, аз
бих могла да ви кажа, и вие бихте могли да кажете на друг как да търси и намери Бог, всеки вътре
в себе си. Но раждането в съзнанието на духовните способности и възможности е наистина като
вятър, който „духа накъдето поиска, и вие чувате звука му, но не знаете от къде идва и накъде
отива. Така е със всеки, който се ражда в Духа”. (Йн. 3:8) Раждането отново става в тишината, в
невидимото.
Интелектуалното знание може да бъде купено и продадено; духовното разбиране или
осъзнаване, не могат. Човек, на име Симеон, опитва да купи силата, която духовното разбиране
дава. „Но Петър му каза „Парите ти с теб да погинат, защото си помислил, че Божият дар може
да се получи с пари. Ти нямаш нито право, нито дял в това, защото сърцето ти не е праведно пред
Бог.”(Деяния 8:20-21)
Нито пък плаченето и умоляването донасят духовно разбиране. Стотици хора са опитвали
този начин и не са получили това, за което толкова усърдно, но без разбиране са искали. Те не са
получили, защото не знаят как да вземат това, което Бог безвъзмездно предлага. Други са
търсили със егоистични мотиви това духовно разбиране, заради силата, която то би им дало. „Вие
молите и не получавате, защото искате грешно, за да употребите което получите за ваши
удоволствия [или да служите на егоистични цели]”.
Духовното разбиране, или съзнание за присъствието на Бог в нас, е както Исус каза,
„Божият дар”. (Йн. 4:10) Той идва до тези, които се научат как да го търсят правилно. Емерсон
И
wwww
казва: „Тази енергия [съзнание на Бог в душата] не се спуска в индивидуалния живот при
никакво друго условие, освен цялостно притежаване. Той идва при скромните и чистите по душа,
идва при онези, които ще сложат настрана, което е чуждо и гордо, идва като прозрение, идва като
спокойствие, ведрина и великолепие”.
„Когато ме търсите, ще ме намерите, ако ме търсите с цялото си сърце”. (Йер. 29:13) В
онзи ден, когато повече от богатства и почит, и сила и егоистична слава, вие ще пожелаете
духовно разбиране, в него ден ще дойде откриването на Бог във вас и ще бъдете в съзнание на
вътре-живеещия Отец, Който е живот и сила, и мощ, и мир.
Някой може толкова да желае частично да намери Бог в себе си, например за здраве, че да
го търси с цялото си сърце. И ако е научил как да получи желания дар, чрез безкомпромисно
потвърждаване, че той му принадлежи и е вече негов, той ще получи разбиране, или проявление
на Бог като негово съвършено здраве. Така както със всеки друг желан дар от Бог, това е стъпка
във вярната посока. Това е научаване, как да имаме Бог чрез вяра за това което желаем. Но в
понататъшния растеж, ще дойде време когато този човек ще чуе божествения глас вътре в себе си
казвайки: „Издигни се по нагоре”, и ще премине отвъд чисто егоистичните желания, които са
само за негова собствена угода. Той ще пожелае такова добро (Бог), което може да дава, знаейки
че самото протичане на доброто през него към другите прави „радостта” му „пълна”.
В началото на Соломоновото царуване, божественото Присъствие се явило пред него в
сън, казвайки: „Искай това, което Аз би трябвало да ти дам” (1Царе 3:5). И Соломон казва: „ Дай
на своя слуга оттук нататък разбиращ ум”. (1Царе 3:9)
„Това харесало на Бог, че Соломон поискал това от него.” „Защото поиска това, и не
поиска за себе си дълъг живот и богатства, или живота на своите врагове, а поиска за себе си
разбиране да отличаваш кое е право, Аз правя сега съгласно твоята дума. Наистина ти давам
мъдър и проницателен ум; никой като теб не е бил преди и никой както ти няма да се извиси след
теб. Давам ти също това което не поиска, и двете, богатства и почит; никой друг цар не ще се
сравни с теб.” (1 Царе 3:10-13)
Така губейки поглед от всички земни добрини и неща, всички чисто егоистични цели, и
пожелавайки над всичко разбиращо сърце (или духовно осъзнаване на Бог в себе си като
мъдрост, живот, сила), Соломон получава всички добри неща включени, че нямаше никой сред
царете като него надминат по земни притежания. „Търсете първо Божието царство (съзнание) и
неговата правда, и всички тези неща ще ви бъдат дадени също”. (Мт. 6:33)
„Защото този, който иска да спаси живота си [или нещата от своя живот], ще го загуби, a
този който загуби живота си заради Мен [или този който забрави за добрините на този живот
заради истината, избирайки пред всички неща да намери Бог в своята душа] ще го намери”. (Мт.
16:25)
Когато първоначално съзнателно пожелаете духовно разбиране, вие не го добивате
отведнъж. Вие сте живели с години и десетилетия, развивайки ум чрез външното за вашето
същество. Развивали сте ум, който е условен, променлив, зависим от сетивата, от средата, от
обстоятелствата на живот, от преживяното и сте съзнавали себе си като нещо откъснато от Бог.
Вашата първа стъпка след като сте се осъзнали, както заблуденият син, е да кажете, както той
направи: „Аз ще стана и ще отида при баща си” (Лк. 15:18) и да обърнете мислите си настрана от
външното към централното и реалното. Да знаете че вие не сте откъснати от Бог, и че Той вечно
желае да прояви Себе си във вас като ваше настоящо избавление от всички страдания и грях.
Точно както Исус учеше, ние започваме нашето пътуване към разбирането, чрез орязване на
клоните на егоистичността. Ние се опитваме да обичаме, вместо да мразим. Вместо да
отмъщаваме, ние започваме да прощаваме, дори ако това ни коства огромни душевни усилия.
Започваме да отричаме завист, ревност, гняв, болест, и всякакво несъвършенство, и да
потвърждаваме любов, мир, и здраве.
Започнете с думите на Истина, които сте научили и които все още възприемате само чрез
интелекта. Трябва да желаете да вземете най-първата светлина, която получите, и я използвате с
вяра и усърдие за да помагате на себе си и на другите. Понякога ще бъдете почти обладани от
въпроси и съмнения, въставайки в своя собствен ум, когато напразно търсите резултати. Но вие
И
wwww
трябва с усилие да преминете това място на съмнение; и някой ден, в пълнотата на времето
Божие, докато използвате думите на Истина, те изненадващо ще просветнат и станат Живото
Слово във вас – „истинската светлина, която идеща на света, осветлява всеки човек”. (Йн. 1:9)
Вие няма повече да живеете в мрак, защото светлината ще бъде във вашето собствено сърце, и ще
осъзнавате нов божествен живот в тялото си, нова божествена любов към всички хора, нова
божествена сила.
Това е духовно разбиране. Това е просветване на Най Върховния във вашето съзнание.
„Всичко старо премина, ето, всичко стана ново!”. (2Кор. 5:17) Това ще бъде времето, когато вие
не ще говорите с хората с погледа на тяхното мислене. Това е, когато отведнъж ще станете ясен и
точен, когато ще престанете да желаете възхищение, когато всички думи на поздравления от
другите за вашият успех ще ви изпълнят с неизразимо усещане за скромност, когато всички
хвалебства ще бъдат за вас като „шумна камбана или дрънкащ цимбал”. (1Кор. 13:1)
С духовното разбиране идва и нова светлина на Писанията. Самият Дух на Истината,
който е дошъл да обитава във вас завинаги в съзнанието ви, взема дълбините на Бог и ви ги
разкрива. Вие няма повече да се лутате, търсейки учители и лечители и разчитате само на тях за
напътствие. Вие знаете, че живата светлина, живото слово във вас, ще „ви води в цялата истина”.
(Йн.16:13)
Това което е нужно да правим, е да търсим откровението на живеещият Христос вътре в
нашето собствено същество, всеки за себе си, знаейки че само проявата на тази божественост
може да ни направи силни и щастливи.
Всеки човек в своето сърце желае, дори още да не го осъзнава, това ново раждане в по
висш живот, в духовна съзнателност. Всеки иска повече сила, повече добро, повече радост. И
макар за непробудения ум това да изглежда повече пари като пари, или повече неща които той
иска, това е всъщност повече добро (Бог), за което копнее, защото всичко добро е Бог.
Много са тези, осъзнали днес, че вътрешният глад не може да бъде задоволен с нещата от
света и с усърдие търсят духовно разбиране, или осъзнаване на присъщия Бог. Те са търсили
дълго и с огромно желание и без егоистични мотиви, с чувство че когато истински открият Бог,
ще започнат да правят за другите. Отдаването към другите приближава и ускорява идването
денят на „спускането”. Божите дарове не се дават като награда за вярна служба, както
лекомислената майка дава парче кейк на детето си защото е било послушно. Все пак те са
награда, дотолкова доколкото служенето е една от стъпките, които водят до мястото, където
пълнотата на Бог чака хората. И докато духовното разбиране е повече или по малко „Божи дар”,
то идва до нас по бързо или по бавно, в зависимост от това как използваме светлината, която вече
имаме.
Вярвам че твърде много самонаблюдение, твърде много от това което хората наричат
„духовно търсене” е по скоро вредно отколкото полезно за самата цел на духовно израстване.
Духовно търсене е нещо като духовна егоистичност, колкото и парадоксално да звучи. От
началото до края Исус учеше за даването на това което човек притежава, на онези които нямат
нищо.
„Не е ли това постът, който Аз съм избрал - каза Божият Дух през пророк Исая - да
развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода
угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в
дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш, и да не се криеш от своите
еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне;
правдата ти ще върви пред теб и славата Господна ще ти бъде задна стража. Тогава ще
призоваваш и Господ ще отговаря! Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме!”
„Ако предлагаш от твоята храна на гладния и помагаш на тези в беда, тогава твоята
светлина ще изгрее в тъмнината и твоят мрак ще бъде като пладне. Господ ще те води всякога и
насища душата ти в суша, и ще дава сила на костите ти, и ти ще бъдеш като напоявана градина,
като воден извор, чиито води никога не пресъхват”. (Исая 58:6-11)
Застоят е смърт. Езерото не може да запази водата си сладка и прясна, освен ако има
изливане, както и приток. Наша работа е да отдаваме от себе си, а работа на Бог да поддържа
И
wwww
потокът на вливане в нас и чрез нас. Освен ако използвате в служба на другите, това което Бог
вече ви е дал, пътят ви към духовно разбиране ще се окаже дълъг и изтощителен.
Ние зовем и напрягаме всеки нерв за да получим пълно разбиране, както понякога сме
чували за хора сериозни, но напълно невежи в божествените закони, да умоляват Бог за пълно
кръщение в „Светият Дух” (Лк. 3:16), както в дните на Петдесятница. Исус казва „Аз имам още
много неща да ви кажа, но вие сега не можете да ги понесете”. (Йн.16:12) Ние израстваме
използвайки за другите светлината и знанието което имаме. Ние се развиваме правейки стъпка по
стъпка в духовно прозрение, докато в пълнотата на времето - което значи когато сме израснали
духовно до мястото, където Бог вижда способността ни да понесем „много неща” – ние
получаваме желанието на сърцето си, разбиране.
Търсете вашият собствен Господ. Приемете светлината, както тя ви е откривана и я
използвайте за другите, и докажете на себе си дали има Истина в това предсказание на Исая.
ТАЙНОТО МЯСТО НА ВСЕВИШНИЯ
Няма нищо за което човешкото сърце да копнее така силно, както да познае Бог „когото да
разбираш вярно е живот вечен”. С неспокойствие, което е жалко да се види, хората вечно бягат
от едно нещо към друго, винаги надявайки се да намерят спокойствие и удовлетвореност в това,
което се стремят да постигнат или придобият. Хората мечтаят за къщи и имоти, голяма
образованост или сила. Те преследват тези неща и ги получават, но намират себе си все така
неспокойни и неудовлетворени.
Във великото сърце на човечеството има дълбока и страшна тъга, която никога не е била и
никога не може да бъде излекувана с нищо друго, освен с ясно, живо съзнание на вътре
обитаващото присъствие на Бог, нашия Отец. През всички векове, сериозни мъже и жени,
разпознали този вътрешен глад като плач на сърцето за Бог, са оставяли стремежа си към неща и
са търсили да влязат в това съзнание, където тяхната „радост” е „пълна”.(Йн. 16:24) Други са се
надявали и опитвали с цялото си познание, което имат, да „отработят” тяхното „собствено
спасение” (Фил. 2:12), без да са разбрали, че то трябва да идва от вътре за да бъде отработвано.
Защото „По благодат [или дар от Бог] сте спасени чрез вяра, и това не идва от вас самите [нито
от нечие човешко дело], а е дар от Бога.” (Еф.2:8,9)
За този който „обитава” в тайното място „на Всевишния”, има гарантиран имунитет от
„примката на ловеца и гибелния мор”, от „ужаса на нощта”, от „стрелата, която лети денем”
(Пс.91:1,3,5) и дори имунитет от страха от тези неща. О, този ужасно парализиращ ефект на
страха от зло! Той ни прави безпомощни като бебета. Той е в основата на всички наши провали,
на почти всички болести, немотия и нещастия.
Ако обитаваш в „тайното място” на Всевишния „Няма да се страхуваш от ужас нощем,
нито от стрелата която лети денем”.(Пс. 91:5) Това е обещанието за спасение от тези неща.
„Защото в злия ден Той ще ме скрие в скинията Си,

ще ме прикрие в скривалището на шатъра Си”.
(Пс. 27:5)
„Ще ги скриеш под покрива на присъствието Си

от човешките кроежи;
ще ги пазиш тайно в шатър
от препирането на езици”.
(Пс. 31:20)
Тайното място? Защо е наричано тайно място? Какво е то? Къде можем да го намерим?
Как се пребивава там?
И
wwww
То е тайно място, защото е място на срещане между Христос в центъра на нашето
същество и нашето съзнание. Скрито място, в което никой външен човек не може да ви въведе
или самият той да влезе. Оставете идеята, че това място на осъзнаване на нашата божественост
може да ни бъде дадено от което и да е човешко същество. Стотици хора усърдно търсят начин
да получат това вътрешно откровение, ходейки от учител на учител, много от тях правейки
големи усилия да посрещнат финансовите задължения следващи от това.
Вие може да учите с човешки учители и от книги, направени от човек; вие може да
получите цялото теологическо знание на вековете; вие може да разбирате интелектуално всички
изявления на Истина и да можете да изричате лекуващи формули така гладко, както олио тече, но
докато няма сигурно вътрешно разкритие на реалността на вътре-живеещият Христос, през
когото и чрез когото идва живот, здраве, спокойствие, сила и всички неща - да, който е всички
неща - вие все още не сте намерили „довереният съвет на Господа”. (Пс. 25-14)
За да получат това знание - тази осъзнатост на Бог вътре в самите тях – много са тези,
които желаят да похарчат всичко, което притежават. Защото това е по велико от всяко друго
знание. Самият апостол Павел, след двадесет и пет годишна служба на чудесно проповядване,
казва: „всичко считам за загуба поради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ
Христос Исус, .... аз считам всичко за измет, за да придобия Христос [или съзнателността на
своето божествено Аз]”. (Фил. 3:8)
Скъпи мои, това което така усърдно желаете, никога няма да бъде намерено, търсейки го
чрез умствената страна само, още повече, че досега то е било намирано чрез чувствената страна
единствено. Интуицията и интелекта са направени да вървят заедно, интуицията винаги
държейки юздите да води интелекта. „ Елате сега, и нека разсъждаваме заедно, каза Господ”. (Ис.
1:18) Ако досега сте култивирали и развивали само умствената страна на Истината, какъвто
вероятно е случаят, нужно е, за да получите пълнота на разбирането, да оставите умствената,
логическата страна, да почива. „Станете като деца” (Мт. 18:3), и се научите как да бъдете
спокойни, слушайки това което Отец ще ви каже чрез интуитивната част на вашето същество.
Светлината, за която толкова жадувате, ще излезе от дълбоката тишина и ще се прояви вътре в
самите вас, ако вие само поддържате тишина (в ума).
Осъзнатото знание на живеещият в нас Бог, за което ние така жадуваме, е това за което
апостол Павел пише до Колосяните „мистерията, която е била скрита през векове и поколения, но
сега е била разкрита на Неговите светии.....Христос във вас, надеждата на славата”. (Кол. 1:26-27)
Тайното място на Всевишния (Пс. 91:1), където всеки един от нас може да обитава и бъде запазен
от всяка вреда и страх от зло, е точката на мистично единение между човек и Дух (или Бог в нас),
където ние не толкова вярваме, а знаем че Бог в Христос живее винаги в центъра на нашето
същество като наше съвършено здраве, избавление, благополучие, сила, готов да пристъпи към
проявление във всеки момент, в който ние поискаме това. Ние знаем това. Ние го знаем. Ние
чувстваме нашето единство с Отца и проявяваме това единство.
Да притежаваш тайната на нещо дава сила върху него. Това лично, осъзнато познаване на
Отца в нас е тайната, която е ключът към всичката сила. Това което ние желаем е проявата в нас
на тази чудодейна „тайна”. Кой друг може да ни даде това освен Той, „Духът на Истината, който
идва от Отца”. (Йн. 15:26) Никой друг със сигурност. Това което Бог ще каже на теб и направи
чрез теб, е велика тайна, която никой на лицето на земята не знае, или някога ще знае, освен
самия теб, защото това ти е разкрито от Духа в теб. Тайната, която Той казва на мен, не се
разкрива на теб, нито твоята на мен, а всеки човек трябва да се отнесе директно към Отца чрез
Сина в самия него.
Което ние искаме днес е, думите на Истина, които се научихме да изговаряме, да бъдат
направени живи за нас. Ние искаме разкритие на Бог като любов в нас, така че цялото наше
същество да бъде изпълнено и потрепващо с любов, която не е нужно да бъде изпомпвана с
усилие защото знаем, че е праведно да обичаме и грешно да не обичаме, а любов, която ще
потече със спонтанност и пълнота от артезиански кладенец, защото той е толкова пълен, че е
естествено да потече. Ние искаме проявяване на Отец в нас, така че да можем да го познаваме
лично. Искаме да бъдем в съзнание на Бог който „действа във” нас „за да желаете и постъпвате
И
wwww
според Неговото благоволение”. (Фил. 2:13) Досега учехме как сами да отработим „спасението
си” (Фи.2:12), но стигнахме до мястото където трябва да научим повече затова, как да
поддържаме съзнателност за божественото, работещо вътре в самите нас.(Йн.20:16)
Мария Магдалена говори с възкръсналия Исус, мислейки че това е градинарят, докато
неочаквано Той изговаря нейното име и в съзнанието й идва лъчът на прозрението и моментално
разкритието за Неговата идентичност. Пак в (Йн. 20:24-29), Тома е бил заедно в продължение на
три годили всеки ден с най-чудодейния учител на духовни неща, който някога е живял. Той е
наблюдавал живота на Учителя и е бил свидетел на неговото присъствие, физическо и духовно.
Той е бил на същото ниво на външно изучаване и умствено разбиране, както вие и аз сме. Но
идва време когато получава вътрешно откритие, каращо го да възкликне „ Господ мой и Бог
мой”. (Йн. 20:28) Тайното име, което никой друг човек не би знаел за него, в този момент му е
било дадено. За миг от време, идва проявлението в неговото съзнание на неговия Отец като негов
Господ и негов Бог. Не е повече Отец наш и Господ наш, а Господ мой и Бог мой, моето
божествено Аз ми се открива лично.
Не е ли това, за което вие копнеете ?
Всеки човек трябва да достигне до времето, когато вече не търси помощ отвън, когато
знае, че разкритието на „ Господ мой и Бог мой” за неговото съзнание може да дойде само от
проявата на вътре-обитаващата сила , която е била там през цялото време, чакаща с неизчерпаем
копнеж и търпение да разкрие Отца на детето.
Това откритие или осъзнаване никога не идва чрез интелекта на човека, а единствено и
винаги чрез интуитивната му част като проявление на Духа. „Без Духа човек не приема [не
покълва] даровете на Божия Дух, защото те за него са глупост и той не може да ги разбере, тъй
като те могат да бъдат преценени само духовно”. (1Кор. 2:14)
Нека никой не ме разбира погрешно, когато казвам да се оттеглите от учители. Учителите
са добро и необходимо нещо до определен момент. „ Как ще призоват Този в когото не са
повярвали? А как ще повярват в Този, когото не са чули? И как ще чуят без някой да им го
провъзгласи?” (Рим. 10:14) Книги и учители са добро, но вие трябва да научите за себе си, че
Христос, самият, живее във вас, че Той е във вас светлината и живота и всичко. Щом веднъж сте
схванали това без съмнение в интелекта, вие преставате да търсите учители да ви носят духовно
прозрение.
Ако Исус беше останал със учениците си, аз се съмнявам, че те някога биха отишли по
далече от помнене на думите му и следвайки стъпките на неговата личност. Получаването на
сила не би могло да дойде в тях чрез думи чути от друга личност, нито дори от тези на Исус, със
неговата велика духовна сила и проницателност. То е трябвало да дойде от „висините” (Ис.
32:15) до съзнанието на всеки индивидуално. То е било „обещанието на Отца, за което ... чухте от
мен”.(Деяния 1:4) Той само им е казвал за това, но не е имал сила да им го даде. Така за всеки от
нас, духовното просветление за което жадуваме, това обличане в сила, за което сме готови да
продадем всичко което имаме, трябва да дойде от „висините”.
Трябва да има съзнателно получаване от Отца и отдаване на света, идеално равновесие
между получаване и отдаване за да се поддържа хармония. Казвам го защото има такива, които в
своето усърдно желание да познаят Бог, винаги търсят светлина за себе си, но забравят да
използват това, което вече имат и могат да отдават към другите. Всеки за себе си трябва да се
научи как да се уповава на Бог да го изпълва, и да отдава на всяко същество това, което е
получил, така както Духът ни води. Когато сте научили как да се оставите на неограничения Дух
и имате опит в правене на това дневно, ще бъдете изненадан от чудната промяна, която ще
настъпи във вас без каквито и да е съзнателни усилия.
Той ще търси дълбоко във вашето подсъзнание и изкоренява неща, които едва ли сте
осъзнавали. Той ще създаде във вашето съзнание светлина и живот и любов и всичко добро,
идеално запълващ всичко, което ви липсва, докато вие спокойно чакате и получавате.
Апостол Павел, който е научил този начин на вяра, начин да бъде спокоен и позволи на
„Аз Съм” да проникне Себе си в неговото съзнание като пълнота на всички негови нужди, казва:
„Поради това аз се прекланям на колене пред Отца , от когото носи името си всеки род на
И
wwww
небесата и земята, да ви даде според богатствата на Неговата слава да се утвърдите здраво чрез
Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че
вкоренени и основани в любовта, да бъдете в състояние да познаете, както всички светии, какво е
дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко
знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота”. (Еф. 3:14-19)
НАМИРАНЕ НА ТАЙНОТО МЯСТО
Как да търсим тайното място, къде да го намерим, как да пребиваваме там? Това са
въпроси, които днес повече от което и да е друго време в историята на света, са занимавали
сърцата на хората. Това е което аз искам повече от всичко друго. То е, което вие искате.
Всички стъпки които ние предприемаме, мислейки и говорейки Истината, и опитвайки да
живеем тази Истина, ни водят бързо и неотклонно към онази съзнателност на съвършения разум
на Христос, със цялата любов и красота, и здраве, и сила, характерни за него.
Не е нужно да бъдем нетърпеливи и да бързаме да стигнем там. Нека в никой момент не
губим поглед от факта, че нашето желание, толкова голямо, е самото желание на Бог в нас.
„Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, който Ме изпрати”. (Йн. 6:44) Отец
във нас желае да ни открие тайната на неговото присъствие. Иначе ние не бихме имали глад за
тази тайна, или Истината.
„Вие не избрахте Мен, а Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод, и
плодът ви да бъде траен”. (Йн. 15:16)
Който и да сте вие, четящ тези думи, където и да сте в света, било то проповедник на
евангелието, или в най-малкия и скромен дом, търсещ Истина, че да можете да я проявите в благ,
изпълнен със сила, по-малко егоистичност живот, помнете веднъж и завинаги, че не вие търсите
Бог, а Бог търси вас. Вашият копнеж за по-голямо проявление е вечната енергия, която поддържа
световете в тяхната орбита, напираща чрез вас да стигне до пълно проявление. Не трябва да се
тревожите. Не трябва да сте нетърпелив. Не трябва да се стремите, а просто я оставете да
работи.
По някакъв начин, след всичкото наше търсене на светлина и Истина, трябва да се научим,
всеки за себе си, че сме едно с Бог и се уповаваме на Него за това вътрешно откровение на
Истина. Светлината, която ние искаме не е нещо, което Бог има да даде, тя е Бог Самият. Бог не
ни дава живот, любов или нещо. Той е, самите тези неща [живот, любов, радост и всичко].
Тогава, повече от Него в нашето съзнание, е каквото всички ние искаме, без значение какво друго
име ще му дадем.
Нашето обличане във сила трябва да дойде от „висините”, от по високо ниво в самите нас,
отколкото нивото на настоящия ни съзнателен ум. То е спускане на Светия [цялостния, пълния]
Дух в центъра на нашето същество към нашия съзнателен ум. Просветлението, което искаме не
може да дойде по никакъв друг начин, нито пък силата която прави доброто да се прояви.
Ние чуваме често за „чакане в тишината”. За повечето това не означава много, защото те
все още не са научили как да се „уповават на Бог” (Пс. 62:5), или да чуват друг глас, освен
външните. Шумовете принадлежат на външния свят, не на Бог. Бог работи в тишина
(неподвижност, спокойствие) и ние можем да се уповаваме на Отца на нашето същество, като
съзнаваме че Той работи с недоловимо за сетивата ни действие, в нас и чрез нас, за сбъдването
на нашите желания.
Когато започнете да практикувате чакане в тишината, трябва да сте сами. Присъствието на
друг човек отвлича ума. Научете се първо как сам да бъдете в общение със Създателя на
вселената. Когато сте способни да се оттегляте от външното и бъдете с Него, тогава можете да го
правите заедно с други.
Има такива, на който лесно се отдава да спрат външните мисли в ума си, но които се
оказват носещи се в астрално поле, където духове на хора които са си отишли им се явяват,
И
wwww
очакващи да бъдат разпознати и контактуване. Преживяването е интересно и представлява
огромно изкушение, но ако искате най висшето за вас, не би трябвало да се отдавате на това нито
за момент. Ако това се случи когато започнете да притаявате ума си, станете решително и
непоколебимо се отърсете от него, като заявите че не това е което искате а искате духовно
просветление идващо от висините. Ако е нужно, с цел да се освободите от това, отложете за
друго време.
„Пребиваването в тишината” е пасивно, но отдадено уповаване на Бог. Когато искате да
правите това, отделете време когато е най-малко вероятно да бъдете безпокоени, и имайки тази
възможност, оставете настрана всички грижи. Започнете своята тишина с възвисяване на сърцето
си в молитва до Отца на вашето същество. Не се притеснявайте, че ако започнете да се молите,
ще бъдете твърде „ортодоксален”. Помнете, че вие не умолявате Бог, който вече ви е дал
„каквото и да поискате”.(Йн.14:13) Вие знаете, че преди да повикате, Той вече е отправил към вас
това което желаете. Иначе не бихте имали това желание.
Говоренето директно с Отца в самото начало на „пребиваването в тишината” насочва
вашето внимание към това, което е вечно. Много от вас са установили, че в момента в който те
седнат и затворят очите си, мислите им вместо да се насочат в желаното, в ума им текат всякакъв
сорт празни мисли и въображения, сменящи се едно след друго и в края на така прекараното
време, човек не е получил нищо и това е много обезкуражаващо.
Това е естествен резултат от опитването да не мислим за нищо въобще. Природата не
търпи вакуум. Вие можете да предотвратите това, започвайки вашата тишина с молитва. Не е
трудно да кажете осъзнавайки „Твоята воля се върши в мен сега” или „Да бъде волята ти
извършена в мен” в края на молитвата. Също можете да кажете „Бог протича през мен като
живот и мир и енергия” или друго в същия или подобен смисъл, което ви най-допада.
По лесно е за човешкия ум да направи няколко последователни стъпки с увереност и
твърдост, отколкото да направи едно голямо гордо отскачане до „висините” и се задържи там.
Разбира се молитвата не променя отношението на Бог към нас, а обратното. Докато вие
насочвате мислите си към Бог, определено разговаряйки със Създателя на вашето същество,
никакви външни мисли не могат да ви отвличат или измъчват. Умът ви е затворен за външното и
отворен само към Бог, източника на всичко добро, което желаете.
Няма определен набор от използвани думи, но понякога използването на такива подобни
на първите няколко стиха от 103-ти Псалм са много подходящи за началото на общение.
„ Благославяй Господа душо моя и всичко в мен да благославя святото Му Име.

Благославяй Господа душо моя и не забравяй всичките Му благодеяния.
Той е който прощава всичките ти грешки и изцелява всичките ти болести,
който изкупва от рова живота ти,
който те увенчава с милост и милосърдие,
който насища с блага живота ти, ...
не действа никога за лошо, нито някога се гневи”.
Повтаряйте думите много пъти без да се напрягате и бързате, без да търсите навън и
нагоре и надалеч някакъв външен Бог, а „Отец–в мен” (Йн. 14:11). Нека е израз на спокойствие и
увереност на дете говорещо с неговия обичащ баща.
Да опитаме да го направим просто. Първо се оттеглете телесно и мисловно от външния
свят. ”Иди в стаята си и затвори вратата [стаята на своето същество, най-вътрешната част от себе
си] и се помоли на своя Отец” (Мт.6:6), като обърнеш мислите си навътре. Просто кажете: Ти
живееш в мен и чрез мен; Ти имаш всичката сила; Ти си отговора на всичко, което желая; Ти
излъчваш Себе си сега от центъра на моето същество към периферията му и навън към
видимия свят като изпълнение на моето желание. Тогава останете неподвижен, абсолютно
неподвижен. Отпуснете всяка част на своето същество и вярвайте че е направено. Божествената
субстанция протича в центъра ви и навън във видимия свят всеки момент; защото това е
неизменен закон и „всеки, които иска, получава; който търси, намира”. (Мт.7:8) И субстанцията
И
wwww
(същността) ще стане видима като осъществено желание „съобразно вашата вяра”, или „...така,
както сте повярвали”. (Мт.9:29)
Ако установите че умът ви се лута, върнете го обратно казвайки отново: Направено е; Ти
работиш в мен; аз получавам, това което желая, и тъй нататък. Не се оглеждайте за знаци и
чудеса, а просто останете неподвижен и знайте, че самото нещо, което искате се влива и ще
дойде в проявление ако не незабавно, то по-нататък във времето.
Отидете отвъд това дори и говорете думи на благодарност към това съкровено
Присъствие, че То е чуло и отговорило, че то вече е тръгнало към видимото. Има нещо в
съзнателния акт на благодарност, което изглежда да пренася човешкия ум отвъд границите на
съмнението, в чистата атмосфера на вяра и доверие, където „всички неща са
възможни”.(Мт.19:26) Дори ако първоначално не съзнавате да сте получили каквото и да е от
Бог, не се тревожете и не преставайте да бъдете благодарен. Не се връщайте да искате отново, а
продължете да отдавате благодарност, че сте получили и то е в процес на проявление; и вярвайте
ми, скоро вие ще се радвате и благодарите, не от строго чувство на задължение, а от истинско
проявено сбъдване на вашето желание.
Ако намерите себе си в напрегнато състояние на ума, или замаян, станете и се заемете с
нещо друго за известно време. Ако пък установите че умът ви блуждае, не настоявайте да се
концентрирате, защото в момента в който си наложите такава ментална непреклонност, вие се
затваряте за притока на Божественото във вашето съзнание. Трябва да се получи нещо като
освободена пасивност и все пак активно приемане „съобразно вятата ви”. Да го наречем активна
пасивност ?
Навлизайки в духовно разбиране и желание, ние скоро достигаме до мястото, където
повече от всичко искаме волята на безграничната мъдрост да бъде изпълнена в нас. „Моите
мисли не са като вашите мисли и Моите пътища не са като вашите пътища, казва Господ. Защото,
както небесата са по високо от земята, така Моите пътища са по високи от вашите пътища и
Моите помисли – от вашите помисли”. (Ис. 55:8-9) Нашите желания са Божии желания, но в
ограничена степен. Ние скоро оставяме настрана нашите ограничени желания (поне доколкото
виждаме че повече от Бог означава повече добро, повече радост и щастие) и с цяло сърце
извикваме: Изпълни Твоите високи мисли в мен сега! Ние се оставаме като глина в ръцете на
майстор, искайки да бъдем формовани наново, да бъдем „преобразени в същия образ” (2Кор.
3:18), да бъдем направени според обитаващия в нас Христос.
Ние повтаряме от време на време, докато чакаме, думи като тези: Ти сега ме обновяваш
според своята най-висока мисъл за мен. Ти излъчваш самата Своя Същност през цялото мое
същество, правейки ме като Себе си, защото няма нищо друго освен Ти, Отец, Аз Ти благодаря,
Благодаря Ти. Бъдете неподвижен, докато Той работи.
Оставайки в това положение Той ще извърши чудни промени във вас. Ще имате
необичайно ново съзнание на спокойствие и тишина, чувство че нещо е било направено, че
някаква нова сила да преодолявате е дошла във вас. Ще се чувствате така, че да кажете „Отец и аз
сме едно” (Йн. 30:10) с ново значение, нов смисъл на реалност и благоговение. Целият живот ще
изглежда различен. Всички трудни неща ще станат лесни; неприятните неща няма да имат сила
да тревожат; дразнещите хора и неща от света ще загубят сила да дразнят. Защо? Защото
започваме да виждаме нещата от Христовата страна на самите нас; ние виждаме както Той
вижда. Не е нужно да отричаме зло; ние знаем в него момент че то е нищо въобще. Повече не
потвърждаваме доброто от чувство на задължение, а с възхищение и непринуденост. То се е
открило за нас като добро. Вярата е станала реалност.
Не се обезсърчавайте ако не получите това отведнъж. Всеки момент в който сте отдали
себе си на чакане, Духът работи за да ви направи ново създание в Христос, създание
притежаващо съзнателно самите Негови качества и сила. Може да отнеме дни преди да видите
някаква промяна, но тя със сигурност ще дойде. Вие скоро ще достигнете до там, че да влизате в
тишината, в съзнателно общение с вашия Господ, за момент от време, когато и да е, където и да
е.
И
wwww
Има връзка и последователност между уповаването ни в Бог да бъдем направени
съвършени и нашата способността да „говорим словото” навън към външното и да правим това
съвършенство видимо. Това уповаване и съзнателно получаване от Източника ни прави способни
да задържаме праведни мисли и думи, прави речта да бъде естествено искрена и непринудена.
Ясното откровение, словото оживяло като Истина за съзнанието, трябва да дойде до всеки
човек, който неотклонно се уповава на Бог. Упование не на периоди, а чакане търпеливо, убедено
обитаване „под закрилата на Всевишния”. (Пс 91:1) Нямам предвид, че трябва да прекарвате
всичкото си време сам в медитация и тишина, а продължително, осъзнато уповаване, слушане за
гласът на Отца и очакване Той да се прояви в съзнанието ви.
Исус, нашият върховен учител в духовно знание и сила, имаше дълги часове на уединено
общение с Отца, и неговите велики дела бяха извършвани след това. Така и ние можем и трябва
да се отделяме в общение с Отца. Но Исус не прекарваше цялото си време в получаване, а
изливаше в ежедневния живот това което получаваше от Отца. Неговото знание за духовни неща
беше постоянно използвано да извисява и помага на другите. Така и ние трябва, защото
обновяването на живот и на откровение протича когато отдаваме това, което сме получили да
помагаме на другите. „Идете, проповядвайте .... изцелявайте болни ... даром сте приели, даром
давайте” (Мт.10:8). Идете и дайте проявление на Христос във вас, който сте получили от Отца.
Има едно условие, без което не можете да намерите „тайното място” и пребивавате в него.
Това условие е в смисъла на:
„Душо моя, тихо се уповавай само на Бога,

Защото от Него е очакването ми”
(Псалм 62:5)
„Наистина празна е надеждата от хълмовете и от множеството планини;
наистина в Господа, нашия Бог, е спасението на Израел” (Йер.3:23)
Нашият Бог, живеещият във всеки един от нас Бог, в същия този момент в който четете
тези редове. Изречете го, изречете го, мислете го, живейте с тази мисъл, който и да сте, където и
да сте! Живеещият в центъра на твоето същество! Защо тогава е нужно да гоните вятъра? Защо е
нужно да протягате ръце към Него?
„Господ, твоят Бог, е вътре в теб [не просто Господ в нас, а вътре в самият теб, стоящ
точно там, където си]. Той е всемогъщ да спасява; Той ще се изпълни с велика радост за теб, ще
те утеши с любовта си, ще ликува за теб с песен”.(Соф. 3:17) Ти си Неговата любов. Това си ти, в
когото Той ще ликува, щом отвърнеш поглед от външното и го насочиш към Него, Който е в теб.
Неговата песен и радост така ще те изпълнят, че твоят живот ще бъде велика благодарност.
Господ, е Господ в твоето собствено същество. Господ е Христос на нашето собствено
същество.
Има един Дух, един Отец на всички, във всички нас, но който се проявява уникално във
всеки един от нас. Твоят Господ е който ще те освободи от всички твои беди. Твоят Господ няма
друга грижа, а да прояви себе си за теб и чрез теб, и те направи всемогъщ със Своето собствено
могъщество, цялостен с Неговото здраве, съвършен чрез изявяване на Христовата съвършеност.
Нека всичкото твое очакване бъде от Него. Нека твоето общуване бъде с Него. Уповавай
се на живеещия в теб Христос така, както би се уповавал на някой видим учител. Когато си болен
„тихо се уповавай само на Бог” (Пс. 62:5), който е над всичко, отколкото на лечители. Когато се
нуждаеш от мъдрост за малки или големи неща „уповавай се ти само на Бог” и виж каква
чудодейна мъдрост за действие ще ти бъде дадена. Когато искаш да изговориш словата, които ще
освободят други от окови или болест, или грях, или мъка, „уповавай се ти само на Бог” и точно
верните думи ще ти бъдат дадени и сила ще тръгне от тях, защото ще бъдат живи със силата на
Духа.
И
wwww
ДУХОВНИ ДАРОВЕ
Съвсем естествено е за човешкото сърце да се отправи към търсене на Истина заради

„хлябовете и рибата”.(Мт.15:36) Вероятно няма да е пресилено да кажа, че повечето хора
първоначално се обръщат към Бог поради някаква слабост, някакъв неуспех, някаквa почти
непоносима нужда в техния живот. След като напразно са опитвали всякакви други начини да
преодолеят или да удовлетворят нуждата, те се обръщат в отчаяние към Бог.
Дори в сърцето на най-неморалния човек, макар че той за нищо на света не би го признал,
има инстинктивно чувство, че има сила която е способна да му даде точно каквото се нуждае. И
ако успее само да достигне онова, което според неговата концепция е Бог, би могъл да ГО склони
да му даде желаното нещо. Това чувство в своята същност е от Бог. Това е божественото Аз,
макар само искра подсказваща истинския лек за всички негови болести.
Особено, има хора които са водени да търсят Истината заради възнаграждението, или
„поради самите дела”(Йн. 14:11) откакто те са разбрали, че Бог е не само в състояние, а искащ да
ги освободи от всичкото бреме на всекидневния живот. Всеки иска да бъде свободен, свободен,
свободен както птиците в небето – свободен от болест, свободен от страдание, свободен от
поробеност, свободен от беднотия, свободен от всички форми на зло – и той има право да бъде,
защото е от Бога дадено желание и от Бога дадено право.
Досега почти всичкото учение е ограничавало проявлението на безкрайната любов до една
форма – тази на лекуването. Ние все още не сме знаели, че има желание, има сила – да, повече от
това, има силно желание – от страна на нашия Отец да ни даде нещо повече от сладко,
търпеливо покорство на страдането.
Когато начално Истината бе преподавана, че божественото Присъствие вечно живее в
човека като съвършен живот и може да бъде изведено чрез разпознаване и вяра към пълно и
цялостно здраве, това привлече широко разпространено внимание, и с основание. И учители и
ученици насочиха поглед единствено към тази страна на духовен живот, губейки поглед върху
някаква по-голяма, по-пълна, по-цялостна проява на вътре-живеещия Отец. Учителите казаха на
всички свои ученици съвсем подчертано, че това знание на Истина ще ги направи способни да
лекуват и отдадоха цялото свое преподаване за обясняване принципите и даване на формули и
други инструкции за лекуване на тялото. Това доведе до разочарование и обезкуражаване за
много. Неуспехът им да лекуват, който са имали, ги доведе до изоставяне на целия принцип.
Времето показа, че има по голямо и по широко разбиране на Истината за даровете на Духа.
Лекуването на тялото е чудесно и добро нещо. Силата да лекуваш е божествен дар и като
такъв е напълно оправдано да го търсите. Но Бог иска да ви даде безкрайно повече.
Защо вие или аз бихме ограничавали Безграничното в някакъв определен дар, освен ако
наистина сме така обладани от естествено желание за него, че сме сигурни, че това е Божието
най-високо желание за нас ? В такъв случай не би трябвало да се опитваме да лекуваме.
Лекуването ще изтича от нас, където и да сме. Дори в тълпата, без каквото и да е усилие от наша
страна, онези които се нуждаят от изцеление ще го получат от нас, както онази жена (Мт. 9:21) с
едно „докосване” в множеството хора тълпящи се около Исус. Само един го е докоснал!
Силата да лекуваш тялото, както вече казах, служи като тест за нечие духовно разбиране.
Първоначално всеки, който достигне до някакво познание на Истината, малко или много лекува.
Но идва време, в понататъшния растеж, когато много от тях не успяват да лекуват.
Това за много е донесло дълбоко разочарование, смесено с унижение. Но мои скъпи
приятели, не позволявайте такова преживяване да ви обезкуражи, защото то значи, че Бог ви води
нагоре към по-висши неща. Всяко отричане на зло и потвърждаване на добро, което сте
направили, е служило да ви тласне нагоре. Не се страхувайте и не ставайте нервни, защото
изглежда да сте се провалили.
Най-вероятно е дошло време във вашия духовен растеж, когато е нужно да не се държите
само за един духовен дар. Божите мисли за вас не са такива каквито са вашите за себе си.
„Защото както небесата са по високо от земята, така са моите пътища по високо от вашите
пътища и моите мисли от вашите”. (Ис. 55:9)
И
wwww
Ако вие предано и усърдно живеете Истината и установите, че вашата сила да лекувате не е
толкова добра, както отначало, приемете го като Самото-Добро. Останете уверени, без значение
какво другите мислят и говорят за вас, че изглеждащото провал не означава загуба на сила. То
означава , че трябва да се освободите от по-малкото, за да можете да схванете Цялото, в което по-
малкото е включено.
Апостол Павел казва: „ Що се отнася до духовните дарби, братя и сестри, не искам да не
разбирате, ..Дарбите са различни, но Духът е същият. Бог е същият, ... на един се дава чрез
Духа да говори с мъдрост, а на друг - да говори със знание чрез същия Дух, на друг - вяра чрез
същия Дух, а пък на друг - изцелителни дарби чрез единия Дух; на друг - да върши велики дела, а
на друг - да пророкува; на друг - да разпознава духовете; на друг - да говори разни езици; а пък
на друг - да тълкува езици.” (1 Кор.12:1,4,8-10)
Духът е винаги и вечно същия, един Бог, един Дух, но различни форми на проявление.
Дарбата да лекуваш не е повече, по-голяма, от дарбата да предсказваш; дарбата да предсказваш
не е по-голяма от вяра, защото вярата [когато е наистина Божията вяра, проявена през нас], дори
малка колкото синапено семе, ще премести планини. Правенето на велики дела не е по-голям дар
от силата да разпознаваш духове (или мислите и намеренията в сърцата на други хора, които са
винаги отворени за Духа). И „най голяма от тях е любовта” (1 Кор.13:13), защото „любовта
никога не свършва” (1 Кор.13:8) да стопява всички форми на грешност, мъка, болест и беда.
„Любовта никога не свършва”.
„А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както
иска. Защото както тялото е едно, а има много части, и всички части на тялото, ако и да са
много, пак са едно тяло, така е и с Христос. .....Ако цялото тяло беше око [или дар да
пророкуваш], къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието? ........И
окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не ми
трябвате. Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно.” (1
Кор.12:11-12,17,21,18)
Така апостол Павел изброява някои от „даровете” на Духа за онези, които няма да
ограничат проявлението Му, а ще се оставят на Неговото желание вътре в тях. Защо би трябвало
толкова да се страхуваме да се оставим на действията на безграничната любов и мъдрост? Защо
бихме се бояли да Му позволим да има Своя собствен път в нас и чрез нас?
Такъв кураж би могло да значи, и вероятно ще значи отначало изглеждащ провал,
пропадане от някакъв явен успех който е бил преди. Но такова пропадане единствено би значело
последващ мощен възход, най величествено възкресение на Бог чрез вас в избрания от Него
начин. Падението за момента, единствено би значело голям, величествен успех малко по-нататък
във времето.
Не се страхувайте от провал, а го наричайте добро, защото той наистина е. Не изглеждаше
ли Исус като абсолютно провален, на фона на всичко, когато стоеше онемял пред Пилат и всички
негови велики принципи сведени до нула, не можещ (да, казвам го, не можещ или поне не
изкушен във всички аспекти в които ние сме) да се освободи, или да „демонстрира” над
агонизиращите обстоятелства на своето положение?( Не можещ в смисъл да тръгне срещу волята
на Бог)
Но ако той не беше се „провалил” точно там, никога не би имало безкрайно по голямо
демонстриране на Възкресението, малко по късно след това. „Ако житното зърно не падне в
земята и не умре, то си остава само житно зърно; но ако умре дава много плод”. (Йн.12:24)
Ако се държите за един духовен дар защото сте бил научен така, и започнете да пропадате,
вярвайте ми, то само изглежда като смърт. Това, което ще последва е нещо по-светло, по-
възвисено, по-пълно, защото това е, което Бог е избрал за вас. Вашите най-големи дела ще бъдат
направени в назначения за вас канал. Ако позволите на Духа да ви притежава изцяло, ако искате
да имате висшата воля извършвана във вас и чрез вас непрекъснато, вие ще бъдете бързо
преместен от Него отвъд вашите настоящи ограничености, които полу-успехът винаги показва, в
проявление така по-пълно и прекрасно, както е житния клас спрямо старото зърно, което е
И
wwww
трябвало да падне в земята и умре. Старите пътища трябва да отмрат. Провалът е само отмиране
на старото.
Духът, Светият Дух, който е Бог в движение, иска да ви научи на нещо, да отвори по-широк
и светъл път за вас. Този явен провал е Неговият повик за вас да плени вниманието и ви насочи
към Него.
„Съгласи се с Господ, и бъди в мир;
Така доброто ще дойде при теб.”
(Йов 22:21)
Обърнете се към божественото Присъствие в самите вас. Търсете Го. Доведете мир в
душата си за Него. Уповавайте се на Бог тихо, отдадено, постоянно и с вяра, за дни – да, седмици
ако е нужно! Позволете му да работи във вас, и рано или късно ще се намерите във възкресен
живот на обновеност и сила, за която никога преди не сте мечтали.
Когато този преходен период дойде, в който Бог иска да ни води нагоре, не бъдете
изплашени или обезкуражени. Нека повече не се страхуваме от Бог, който е всичко добро и
копнее единствено да направи всеки един от нас гигант, вместо мравка.
Това което е нужно да правим, е да отглеждаме познанство, или съзнателност на Духа в
самите нас. Трябва да снемем вниманието си от резултатите и търсим да живеем така, както
Истината ни учи. „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще
ви се прибави”. (Мт. 6:33)
Как да направите това? „Аз съм пътят, и истината, и животът” (Йн.16:6), казва Христос
в центъра на вашето същество. „ Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребивава [съзнателно]
в Мен и аз в него [в неговото съзнание], той дава много плод; защото отделени от мен [или
откъснати от Мен в своето съзнание], не можете да направите нищо. ... Ако пребивавате в мен и
думите Ми пребивават във вас, искайте каквото поискате и ще ви се сбъдне. (Йн.15:5,7)
Аз ви уверявам, както правят и всички учители, че вие можете да доведете във вашия живот
добри неща от какъвто и вид желаете, като се придържате към тях като ваши в невидимото,
докато те станат проявени. Но, възлюбени мои, вашата основна, да, вашата първа, вашата
постоянна мисъл трябва да бъде да търсите да пребивавате в Него, да търсите да Го знаете като
жива реалност, не като изтънчена теория, че Той пребивава във вас. След това искайте каквото
щете „ и то ще ви се сбъдне”, защото „в това се прославя Моят Отец, да принасяте много
плод.” (Йн.15:8)
Има един Дух в нас. „Един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във
всички. А на всеки от нас се даде благодат [безценен дар] според мярката на това, което
Христос ни е дал.” (Еф.4:6-7) „По тази причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога.”
(2Тим.1:6)
Не се страхувай „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и
себевладение.”(2Тим.1:7)
Един и същ е Духът. За да бъде истински успехът, ти не искаш моя дар, нито аз искам твоят;
всеки иска своя собствен, такъв какъвто ще приляга на неговия размер и форма, на неговите
способности и желания, не такъв който е според човешкия ни ум, а който Върховният в нас ще
избере. Търсете да бъдете изпълнени с Дух, да имате истинската същност на нещата въплътена
в съзнанието ви до максимална степен. Духът ще разкрие на съзнанието ви вашия собствен
специфичен дар, или начинът на желаното от Бог проявление чрез вас.
Нека не напускаме нашия собствен път, нашия собствен Бог в нас, взирайки се и копирайки
от съседа. Нека не търсим да правим неговия дар наш, нека не критикуваме неговия провал да
прояви някакъв специфичен дар. Когато той се „проваля”, благодарете на Бог затова, че го води
към по-високо място, където би имал по пълно и цялостно проявление на божественото
Присъствие чрез него.
„Аз ви умолявам да живеете по начин, достоен за призванието, което сте получили от

Бог. Винаги проявявайте смирение, тактичност и търпение и с любов се приемайте един друг
И
wwww
такива, каквито сте. Старайте се да запазите единството, в което Духът ви е свързал”.
(Еф.4:1-3)
ЗА АВТОРА
Др. Хариет Емили Кади е родена на 12 септември 1848 в чифлик, близо до Дриден, Ню
Йорк. Много малко се знае за личния й живот. Тя не се е омъжила никога и е започнала своя
професионален живот като учител в малко училище в Дреден. Др. Кади заминава да следва
хомеопатична медицина и вероятно е била една от първите жени-лекари в Ню Йорк.
В началото на нейната кариера като лекар тя открива, че болестите на нейните пациенти са
твърде дълбоко за да се лекуват с външни средства. В съответствие с принципите на
хомеопатичната медицина, тя започва да се отнася към пациентите си като духовни същества,
помагайки им да намерят вътре в себе си източника на здраве за ума и тялото. Тя става убедена,
че лечителят винаги е Бог.
Отвореността на Др. Кади към идеите на Истината я прави ученик на Ема Хопкинс,
пионерът на движението Нова Мисъл. Кади написва брошура наречена – „Намирането на
Христос в нас”, която попада в ръцете на Мъртл Филмор, която заедно със своя съпруг Чарлз
Филмор основават Юнити. Те са толкова впечатлени от духовната проницателност на автора, че
пишат писмо до Др. Кади и я канят да пише за тях.
Първите няколко статии излизат в списание Юнити през януари 1892. Те се посрещат с
моментално одобрение от читателите, много от които я молят да напише малък курс от уроци за
принципите на божественото лечение. Отначало тя се е съмнявала, но после се съгласява. От
появата на първия урок „Изявление на Съществуването” (списание Юнити, октомври 1894), тези
уроци получават изключителен отзвук. Постоянните искания за допълнителни екземпляри на
списанието, в които уроците са отпечатани, кара Чарлз Филмор да ги преиздаде в три брошури.
През 1903 година „Уроци по Истина” излиза в книга и оттогава е преведена на единадесет езика
и са продадени около милион и половина екземпляра.
Впечатляващо висока на ръст жена, със силни качества и сърдечен глас, Др. Кади не се е
срещала с Филморови до 1927 година, когато те я посещават в Ню Йорк. Тя умира в своя дом
през януари 1941 година, на 92 години.
Др. Кади бе жена, която доказа Бог със своя живот. Плодовете от живота й, нейните статии,
са така пълни със светлина и живот, че продължават да вдъхновяват читателите днес. Без
съмнение, трудовете на Др. Кади са от величина на духовна класика, едни от най добрите, които
движението на метафизическото християнство е родило до ден днешен.
И
wwww

cady4

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

You might also like

cady4

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

cady4

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Уроци по истина

Хариет Емили Кади

а насладата му е в закона на Господа

Той е като дърво, посадено при водни потоци,

Превод от английски - Петър Илиев

ISBN 000 – 000 – 000 - 0

Used with permission of Unity

Класическа Библиотека – Юнити се ръководи от вярването на основателя на Юнити, Чарлз

РОБИ ИЛИ СВОБОДНИ, КОЕ ?

„Тогава Исус каза на учениците си:

Второ: Няма отсъствие на живот, субстанция или разум, където и да е.

„Ще Му се помолиш и Той ще те послуша.

Първо: Бог е живот, любов, интелигентност, ум, субстанция, всемогъщост, всезнание,

Ето още веднъж, четирите изчерпателни потвърждения:

В действителност, Бог е винаги в процес на движение вътре в нас, така че да може да

„Истина ви казвам, ако заповядате на тази планина:

„Блажен е човекът, който е намерил мъдрост,

Какво е това разбиране, от получаването на което зависи толкова много? Интелектуално

ТАЙНОТО МЯСТО НА ВСЕВИШНИЯ

„Защото в злия ден Той ще ме скрие в скинията Си,

„Ще ги скриеш под покрива на присъствието Си

НАМИРАНЕ НА ТАЙНОТО МЯСТО

„ Благославяй Господа душо моя и всичко в мен да благославя святото Му Име.

„Душо моя, тихо се уповавай само на Бога,

Съвсем естествено е за човешкото сърце да се отправи към търсене на Истина заради

„Аз ви умолявам да живеете по начин, достоен за призванието, което сте получили от

You might also like