Professional Documents
Culture Documents
Динамична психология и Психосинтез - Роберто Асаджоли
Динамична психология и Психосинтез - Роберто Асаджоли
И ПСИХОСИНТЕЗ
РОБЕРТО АСАДЖОЛИ
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство
***
1
първи стъпки през 1910г.-бел. съст.
2
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство
3
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство
6."Творческото_разбиране"
Течение, особено подчертаващо творческата сила и важността от духовно
разбиране. Главен представител на това направление е Херман Кайзерлинг, който
го е разяснявал в многочислените си произведения и в "Школата за Мъдрост",
която е била активна в продължение на няколко години в Дармщадт (Германия).
7.Холистичният_подход_и_психологията_на_личността.
Идеята на този подход, първоначално издигната от Шмутц (Jan Smuts) в неговата
книга "Холизъм и еволюция", е била приета от много психолози и психиатри -
такива като Олпорт, Ангиал, Голдщайн, Маслоу, Мърфи, Пърлз. Паралелно в
Швейцария се е развивало движението под название "Лекуване на личността",
начало на което дава Турние от Женева, а Бодуан го е развил в други, независими
линии. В Германия персоналистични позиции заема Щерн.
8.Екзистенциална_психология_и_логотерапия.
Тази психология, която не трябва да се бърка с философския екзистенциализъм, е
основата на някои видове екзистенциална психотерапия, които са различни
помежду си, но имат общи характеристики, както и връзки с холистичната
психология и персонологията. Сред множеството представители ще отбележа: Л.
Бинсвангер, Рамирез, Роло Мей, М. Бос, Бюгентал, Бютенджик. Специално внимание
заслужава Виктор Франкъл, който чрез екзистенциалния анализ развива своята
най-обща концепция за логотерапията.
4
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство
5
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство
1. Низше несъзнавано
2. Средно несъзнавано
3. Висше несъзнавано, или Свръхсъзнателно
4. Поле на съзнанието
5. Съзнателен аз2
6. Висш Аз (Трансперсонален, Духовен)
7. Колективно несъзнавано
Схема 1
НИЗШЕ НЕСЪЗНАВАНО
Към него се отнасят:
а) Простите, но видими форми на психическата дейност, управляващи
живота на тялото; разумното съгласуване на телесните функции.
б) Основните влечения и примитивните подбуди.
в) Многочислените комплекси, носещи силен, емоционален заряд, останали от
близкото и далечно минало, индивидуални, наследствени и атавистични.
г) Сънища и дейности на въображението от елементарен и нисш характер
д) Различните патологични проявлния като фобии, натрапливи идеи и
подбуди, параноя.
е) Определени спонтанни и неконтролируеми парапсихически способности.
СРЕДНО НЕСЪЗНАВАНО
Тази област се състои от психическите елементи, сходни с тези на
бодърстващото съзнание и свободно проникващи в него. Тук протича усвояването
на получения от нас опит, подготовката за бъдещи дейности, както и голяма
част от теоретичната и практична работа на интелекта, на въображението, на
художественото творчество от средна степен и със средна стойност. Тук, преди
да се родят в светлината на съзнанието се зараждат, развиват и съзряват
плодовете на всекидневната дейност на нашия ум и въображение.
2
Асаджоли нарича този елемент също и „личен аз“ или его - бел. съст.
6
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство
ПОЛЕ НА СЪЗНАНИЕТО
Този не точен, но понятен и пригоден за практически цели термин означава
непосредствено осъзнаваната от нас част на личността ни. Непрекъснатият
поток на усещанията, на образите, мислите, чувствата, на желанията и
влеченията, достъпни за нашето наблюдение, анализ и оценка.
СЪЗНАТЕЛЕН „АЗ“
Аз-ът, който представлява точката на чистото самосъзнание, често се
бърка с току що описаната част от съзнателната личност, но в действителност
те са съвършено различни. В това може да се убедим по пътя на интроспекцията.
Изменчивите съдържания на нашето съзнание (усещания, мисли, чувства и т.н.) – е
едно, а Аз-ът, центърът на нашето съзнание – е друго. Съществуващото между
тях различие в някакъв смисъл напомня различието между осветената зона на
екрана и проектираните върху нея изображения.
Обаче хората, които просто се оставят на течението и не се
затормозяват със самонаблюдение не виждат тази разлика - те пасивно плуват на
повърхността на „мисловния поток“, отъждествявайки себе си с всяка последваща
вълна, със сменящите се съдържания на своето съзнание. Оттук идва и
горепосоченото объркване.
ВИСШ АЗ
Съзнателният „аз“ като правило не само е потопен в потока от
съдържанията на съзнанието, но видимо съвсем изчезва, когато ние заспиваме,
припадаме, намираме се под въздействието на хипноза. Но когато се събуждаме
или идваме в съзнание, „аз“ по тайнствен начин се появява отново, неизвестно как
и откъде. Този факт ни кара да предположим, че зад или над съзнателния „аз“
съществува истински Аз, постоянен център, от който "аз"-ът се възвръща в
съзнанието. Позицията им и връзката между тях е посочена на схемата от върха
до центъра на полето на съзнанието (съзнателен аз), свързани с пунктирана линия
със звездата, поставена върху цялата личност, както съзнателна, така и
несъзнателна (трансперсоналния Аз).
Висшият Аз в никакъв случай не трябва да се смесва с фройдовскoто
Суперего - „Свръх-аз“, което според теориите на Фройд представлява не
действителен „аз“, а изкуствен продукт. Висшият Аз се отличава също и от
всички феноменологични концепции за Аза, егото.
За да изясним дали действително съществува „Висшият Аз“ можем да минем
по различни пътища. Много хора, които са изпитвали по-голямо или по-слабо
положително, съзнателно постижение на Аз-а са приравнявали това преживявяне
по ниво на достоверност към преживяването на пътешественик, стъпил на по-
рано неизвестна земя. Подобни свидетелства могат да се намеря в „Космическото
съзнание“ на Р. М. Бак, в книгата „Третият органон“ на П. Д. Успенски, в
„Мистицизма“ на Андерхил и в други книги. „Аз“-ът може да се осъзнае не само
спонтанно, а и също благодарение на използването на различни методи за
медитация и концентрация, например „процесът на индивидуация“ на Юнг,
„пробуденият сън“ на Дезуал, прийомите на Раджа Йога и т.н.
Освен това има и поддръжка от страна на такива философи като Кант и
Херберт, които са провели ясно разграничение между емпиричното его и
ноуменалния, реалния Аз. Всичко това показва, че Азът съществува в една
реалност различна от тази на психологическите и физиологични явления и не е
подложен на тяхното влияние, но неговото влияние би могло да промени из основи
7
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство
КОЛЕКТИВНО НЕСЪЗНАВАНО
Човешките същества не са откъснати едно от друго. Те не са „монади без
прозорци“ както е считал Лайбниц. От време на време човек може да изпитва
субективно чувство на откъснатост, уединение, но абсолютизиращите този
факт екзистенциални концепции не съответват на действителността нито в
психологически, нито в духовен план.
Външната линия на овала на диаграмата трябва да се разглежда не като
отделяща, а като разграничителна. Следва да я разглеждаме като аналог на
клетъчната мембрана, която обезпечава постоянна активна обмяна на
веществата между организма и клетката. Между нас и другите хора през цялото
време протичат процеси на „психическа осмоза“. Протичат също и между нас и
обкръжаващата ни психическа среда. Последната съотвества на това, което Юнг
нарича „колективно несъзнавано“. Но той не е дал ясно определение на този
термин, отнасяйки към него различни и даже противоположни по своята природа
елементи, като примитивните архаични структури, наред с висшата, новаторска
дейност от свръхсъзнателен порядък.
***
3
фантазъм – (призрак) – продукт на фантазията, отразяващ в изкривена форма
действителното желание, едновременно и визуална реализация на желанието, и защита
от реалния обект на желанието.
8
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство
9
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство
10
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство
11
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство
1.Съзнателен „аз“
2.Външен, обединяващ център
3.Висш Аз
12
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство
13
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство
* * *
14
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство
15
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство
16
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство
Скъпи читателю,
Настоящата статия от Роберто Асаджоли е първият превод на български
език, явяваща се основополагащ камък в теорията на Психосинтезата – един
психологичен и психотерапевтичен подход, който макар и да идва от миналото,
принадлежи все още и на бъдещето. Чрез Психосинтезата самият Роберто
Асаджоли построява духовен мост, свързвайки философската нагласа с
материалистичната за тогавашното време психологична научност.
Думите му могат да очароват със своята лекота и точност всеки един
искрен и внимателен читател. И ако в масовата психология, обещаваща решение
за всичко, мъртвите слова се крият зад маската на красиви думи, то в
творчеството на Асаджоли можем да открием палитра от научна
проницателност, човешка скромност и апел за духовно развитие, подправени от
изпълненото с обич сърце на автора.
Подходът на психосинтезата подпомага научната психология, завръщайки я
към „душата“ като обект на изследване, и насочва психологичната мисъл към
„вътрешния човек“, където психичните феномени са предимно от духовно
естество, а не от телесно-невро-химично, както смятат доминиращите днес
убеждения.
Благодарности на всички съмишленици за подкрепата и популяризирането на
Психосинтезата. Сърдечна признателност и към Институтът по Психосинтез във
Флоренция, с будителите от група “Alle Fonti”, които също мечтаят за един свят,
където знанието, красотата и вярата ще живеят с мир вътре в любящата
същност на Човека.
Съставителство и редакция:
Стелиян Славов,
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство,
секция „Психосинтез“: https://psychosynthesis-bg.alle.bg
Превод от италиански:
Лиляна Чернин
Превод от руски:
Георги Бяндов
17
ВИХЪРЪ – пространство за Култура и Изкуство
Използвана литература:
1. Асаджоли, Р.: Психосинтез: теория и практика., Москва, 1994.
2. Assagioli R.: Principi e Metodi della Psicosintesi Terapeutica, Edizioni Astrolabio Ubaldini
Roma, 1973.
3. Assagioli R.: Psychosynthesis: A Manual of Principles and Techniques. Nеw York.: Hobbs,
Dorman & Co., 1965.
18