ДАНА ЗОХАР, ИЪН МАРШАЛ

ДУХОВНА
ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
Търсенето на смисъл като висша форма на
интелигентност

Превод от английски: Станислава Миланова

ИК „Кибеа”, 2003

Danah Zohar, Ian Marshall

SQ: Spiritual Intelligence. The Ultimate Intelligence, 2000
 АНОТАЦИЯ

Книга за това как да поемеш

отговорност за живота си
и за ролята си в него

Компютрите имат висок КОЕФИЦИЕНТ НА ИНТЕ-

ЛИГЕНТНОСТ. Те познават правилата и могат да ги
следват безпогрешно.
Животните често имат висок КОЕФИЦИЕНТ НА
ЕМОЦИОНАЛНОСТ. Те имат усещане за ситуацията и
могат да реагират адекватно.
Но нито компютрите, нито животните питат: за-
що правилата или ситуациите са такива и дали биха
могли да бъдат по-различни или по-добри?
Само човекът притежава ДУХОВНА ИНТЕЛИГЕНТ-
НОСТ. Само човекът задава фундаментални въпроси:
Защо съм се родил? Какъв е смисълът на живота ми?
Защо трябва да продължавам, когато съм изморен или
победен? Какво осмисля всичко?
Духовната интелигентност, която обединява вси-
чки видове интелигентност, позволява на хората да
проявяват творчество и да отхвърлят ограниченията,
поемайки отговорност за живота си и за ролята си в
него.
С прочита на тази книга всеки може да определи
и да подобри своя коефициент на духовност, да пре-
стане да търси убежище в познатото, да продължи да
изследва и да мечтае. Да изживява въпросите, а не
отговорите.
Едно истинско пътуване към себе си. >
-2-
 ЗА АВТОРИТЕ

ДАНА ЗОХАР (1945) е родена в САЩ и учи

физика и философия в Масачузетския технологичен
институт, преди да напише дипломната си работа по
психология и теология в Харвард. Сега живее в
Англия. Тя е хоноруван лектор В „Кренфийлд Скул
ъв Мениджмънт”, преподавател в Оксфордската
стратегическа лидерска програма и програмата „С
едно рамо напред” в Оксфордския университет.
Д-Р ИЪН МАРШАЛ защитава докторска сте-
пен по психология и философия в Оксфордския
университет, преди да получи медицинска степен в
Лондонския университет. Впоследствие е професор
в Единбургскя университет. Той е практикуващ
психиатър и психотерапевт, както и автор на някол-
ко академични труда върху природата на ума. Же-
нен е за Дана Зохар. Двамата заедно са публикува-
ли книгите „Квантовият Аз”, „Квантовото общество”,
„Кой се страхува от котката на Шръодингер?” и
„Пренастройване на корпоративния мозък”. >
-3-
 ЗА КНИГАТА

В началото на двадесетия век, когато психо-

лозите откриват начини и средства за измерване на
интелигентността, Аристотеловата дефиниция за чо-
века като „разумно животно” се превръща в мания
по коефициента на интелигентност, КИ. В средата
на деветдесетте години Даниел Голман популяри-
зира коефициента на емоционална интелигентност,
КЕ, изтъквайки, че КЕ е основно изискване за пъл-
ноценното използване на КИ. В началото на XXI век
има достатъчно доказателства от областта на психо-
логията, неврологията, антропологията и познава-
телната наука, които ни показват, че има трети
коефициент – трето „К” – КД, или коефициент на
духовност, на духовна интелигентност.
За разлика от коефициента на интелигентност,
който компютрите притежават, и коефициента на
емоционалност, който съществува и при висшите
бозайници, коефициентът на духовност е специ-
фично човешки и, според авторите, най-фундаме-
нтален от трите. Той е свързан с нуждата от смисъл
– въпрос, силно занимаващ човешките умове в
началото на новия век. Ние използваме своя КД, за
да развием копнежите си и способността си за
смисъл, визия и ценност. Той ни позволява да меч-
таем и да се стремим, подчертава нещата, в които
вярваме, ролята, която убежденията и ценностите
ни играят в предприеманите от нас действия и
формата, която придаваме на живота си. Тази книга
разглежда научните доказателства за КД и ни
помага да го определим и подобрим. >

-4-
 В памет на моя баща Доналд Е. Логан,
ТОЛЕДО, ОХАЙО,
1919 – 1981

БЛАГОДАРНОСТИ

Бих искала да изразя благодарността си

към Куентин Баер и Кембриджските бизнес-
консултанти за щедрата им помощ при
проучванията и написването на тази книга.

Бележка на авторите

Макар книгата да е написана в първо лице от

името на Дана Зохар, съдържанието й е плод на
съвместния труд на двамата автори. >

-5-
 СЪДЪРЖАНИЕ

ЧАСТ I. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА КД

1. Въвеждане на КД
2. Кризата на смисъла

ЧАСТ II. НАУЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА КД

3. Три вида мислене, три вида интелигентност
4. Повече за 40-херцовите осцилации, съзнани-
ето и КД
5. „Мястото на Бога” в мозъка

ЧАСТ III. НОВ МОДЕЛ НА АЗА

Интерлюдия: Кратка история на човечеството
6. Лотосът на Аза I: Его-равнището
7. Лотосът на Аза II: асоциативната среда
8. Лотосът на Аза III: центърът

ЧАСТ IV. ИЗПОЛЗВАНЕ НА КД

9. Как ставаме духовно осакатени
10. Изцеление чрез КД
11. Нашият компас на ръба: да използваш КД
за създаване на нова етика
12. Какъв личностен тип съм аз?

ЧАСТ V. МОЖЕМ ЛИ ДА ПОДОБРИМ СВОЯ КД?

13. Шестте пътеки към по-висока духовна инте-
лигентност
14. Определяне на КД
15. Да бъдеш духовно интелигентен в духовно
онемяла култура

ПРИЛОЖЕНИЕ
Корелати на Лотоса
Библиография
-6-
Не ме интересува как изкарваш прехраната
си.
Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли
да мечтаеш да претвориш копнежа на сърцето
си.

Не ме интересува възрастта ти.

Искам да знам ще рискуваш ли да те помислят
за глупак заради любов, заради мечти и зара-
ди приключението да си жив.

Не ме интересува кои планети се срещат с

твоята луна.
Искам да знам дали си стигнал до сърцевината
на собствената си печал, дали си се отворил
от ударите на съдбата или си се затворил в
себе си поради страх от още болка!
Искам да знам дали умееш да понасяш болка –
моя или твоя собствена, без опити да я при-
криеш, успокоиш ши прогониш.
Искам да знам дали понасяш радостта, била тя
моя или твоя; ще можеш ли с лудешки танц в
екстаза да се понесеш и да не ни предупреж-
даваш да бъдем по-внимателни, да бъдем реа-
листи или да помним ограниченията на човеш-
ката природа.

Не ме интересува истинска ли е историята, ко-

ято ми разказваш.
Искам да знам дали би разочаровал другите,
за да останеш верен на себе си; дали ще по-
несеш да бъдеш обвинен в предателство, за да
не предадеш собствената си душа.
-7-
Искам да знам умееш ли да бъдеш верен и
затова – достоен ли си за доверие.
Искам да знам умееш ли да виждаш красотата,
дори и тя да не е красива всеки ден, и вдъх-
новява ли те Божието присъствие.
Искам да знам дали умееш да живееш с
провала, твой и мой, да спреш на езерния
бряг и да извикаш към сребърната месечина:
„Да!”.

Не ме интересува къде живееш или колко па-

ри имаш.
Искам да знам умееш ли след тъжна нощ да
станеш – изнемощял, една голяма болка, и за
децата си да се погрижиш.

Не ме интересува кой си и как си стигнал тук.

Искам да знам дали ще се изправиш с мен в
бушуващия огън, без да побегнеш.

Не ме интересува къде, какво или с кого си

учил.
Искам да знам каква е вътрешната ти опора,
когато всичко друго се разпада. Искам да знам
умееш ли да бъдеш сам със себе си; наистина
ли ти харесва компанията в самота.
„ПОКАНАТА”
вдъхновена от Орая Маунтин Дриймър,
индиански старейшина, май 1994 г. >>>

-8-
 ЧАСТ I
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА КД

1.
ВЪВЕЖДАНЕ НА КД

Нашата интелектуална или рационална инте-

лигентност е онова, което използваме за реша-
ването на логически или стратегически проблеми.
Психолозите разработват тестове за измерването й
и тези тестове се превръщат в средство за разпре-
делянето на хората по степен на интелигентност.
Известна е като коефициент на интелигентност или
КИ (IQ), за който се предполага, че може да оп-
редели какви са способностите на човека. Колкото
по-висок е коефициентът на интелигентност, твърди
теорията, толкова по-висок е интелектът на
индивида.
В средата на 90-те години Даниел Голман1
популяризира едно изследване от много невролози
и психолози, показващо, че емоционалната инте-
лигентност, която за удобство ще наричам КЕ
(коефициент на емоционалност) – е също толкова
важен. КЕ ни позволява да разбираме чувствата –

1
Виж книгата на Даниел Голман „Емоционална интелигент-
ност”, в серия „Познай себе си” на ИК. „Кибеа”, 2000 г. – Бел,
ред.
-9-
нашите собствени и тези на другите хора. От него
зависи съпричастността ни, състраданието ни,
мотивацията ни и способността ни да реагираме
адекватно на болка и удоволствие. Както изтъква
Голман, КЕ е основно изискване за ефективното
използване на КМ. При увреждане на частите на
мозъка, отговарящи за чувствата, ние ще мислим
по-неефективно.
В края на века множество нови, но засега не-
напълно осмислени научни данни показват, че съ-
ществува трети „К”. Цялостната картина на чо-
вешкия интелект ще добие завършен вид едва след
анализ на нашата духовна интелигентност, или
накратко КД. Под КД разбирам онзи интелект, чрез
който размишляваме върху проблеми на смисъла и
ценностите и ги решаваме, онзи интелект, чрез
който можем да поставим действията и живота си в
един по-широк, по-богат и наситен със смисъл
контекст, онзи интелект; чрез който преценяваме,
че даден начин на действие или жизнен път е по-
значим от друг. КД е необходимата основа за
доброто функциониране както на КИ, така и на КЕ.
Това е нашият вини интелект.
В своята книга „Многоликата интелигентност”
харвардският учен Хауърд Гарднър твърди, че, ос-
вен рационалната и емоционалната, има поне още
седем вида интелигентност, включително музикал-
на, пространствена и спортна. Но в тази книга аз
ще докажа, че всичките ни видове интелигентност –
вероятно безброй – могат да се свържат с една от
трите оптици нервни системи в мозъка и че всички
описани от Гарднър видове интелигентност всъщ-

- 10 -
ност са варианти на основните КИ, КЕ и КД и на
свързаните с тях приспособявания на нервите.
Речникът „Уебстърс” описва духа като „живи-
телния или жизнен принцип; онова, което вдъхва
живот на физическия организъм за разлика от
материалните му елементи; жизнения дъх”. В своята
същност човешките същества са духовни създания,
защото изпитват нуждата да задават „фундамен-
тални” или „универсални” въпроси. Защо съм се
родил? Какъв е смисълът на живота ми? Защо
трябва да продължа, когато се чувствам изморен,
потиснат или победен? Какво осмисля всичко? Ние
се ръководим или по-скоро се определяме от
специфично човешкия копнеж да придаваме зна-
чение и стойност на постъпките и преживяванията
си. Желаем да видим живота си в един по-широк,
по-наситен със смисъл контекст, независимо дали
това ще е семейството, общността, футболният
клуб, работата, религията или самата Вселена. Коп-
неем за нещо, към което да можем да се стремим,
нещо, което ни издига над самите нас и настоящия
момент и осмисля живота и действията ни. Някои
антрополози и невробиолози твърдят, че именно
копнежът за смисъл и еволюционната му стойност
са накарали човека да слезе от дърветата преди
около два милиона години. Нуждата от смисъл,
казват те, е дала тласък на символичното въобра-
жение, на еволюцията на езика и на невероятното
развитие на човешкия мозък.
Нито КИ, нито КЕ, поотделно или заедно, са
достатъчни, за да обяснят цялата сложност на
човешкия интелект или богатството на човешката
душа и въображение. Компютрите имат висок КИ: те

- 11 -
познават правилата и могат да ги следват безпо-
грешно. Животните често имат висок КЕ: имат усе-
щане за ситуацията и умеят да реагират адекватно.
Но нито компютрите, нито животните питат защо
ситуацията или правилата са такива и дали биха
могли да бъдат различни или по-добри. Те действат
в рамките на ограниченията, играят „ограничена
игра”. КД позволява на хората да проявяват твор-
чество, да променят правилата и да преобразяват
ситуациите. Той ни позволява да играем с ограниче-
нията, да играем „неограничена игра”. КД ни дава
различителна способност. Дава ни морален усет,
умение да смекчаваме строгите правила чрез разби-
ране и състрадание, а също и да почувстваме кога
разбирането и състраданието са стигнали до своя
предел. Ние използваме КД, за да се борим с
въпросите за доброто и злото и да си представяме
неосъществени възможности – да мечтаем, да се
стремим, да се измъкнем от калта.
Именно в тази преобразяваща сила е основ-
ната разлика между КД и КЕ. Както казва Даниел
Голман, моята емоционална интелигентност ми поз-
волява да преценя ситуацията и после да съобразя
поведението си с нея. Това означава да действам в
границите на ситуацията, позволявайки й да ме
ръководи. Но моят духовен интелект ми разрешава
да попитам дали изобщо искам да бъда в тази
ситуация. Дали не бих предпочел да я променя и да
създам по-добра? Това означава да работя с
ограниченията на ситуацията, така че аз да я
ръководя.
И накрая, тъй като КД оперира буквално от
центъра на мозъка чрез обединяващите неврологич-

- 12 -
ни функции на мозъка, както ще видим при разгле-
ждането на неврологичната му основа, той обеди-
нява всичките ни видове интелигентност. Благода-
рение на КД ние сме напълно разумните, емоцио-
нални и духовни същества, които сме.
Теоретически, трите основни вида интелект
работят заедно и взаимно се подкрепят. Мозъците
ни са устроени така, че да са в състояние да го
правят. Но всеки от тях – КИ, КЕ и КД – има своя
собствена област и може да функционира самосто-
ятелно. Следователно, ние не сме непременно
еднакво силни или слаби и в трите сфери. Не е
необходимо да имаш висок КИ или КД, за да бъдеш
с висок КЕ. Някой може да има висок КИ, но нисък
КЕ и КД и така нататък. >

ТРИТЕ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕСА

Цялата западна психология почива върху два

процеса. КД въвежда трети и с това налага раз-
ширяването на психологията като наука и по-
широкото разбиране на човешкия Аз.
Най-напред Фройд определя двата психологи-
чески процеса като първичен и вторичен. Първич-
ният процес е свързан с Ида2, инстинктите, тялото,
емоциите и несъзнаваното. Вторичният процес е
свързан с Егото, със съзнанието, с рационалния ум.
Според Фройд, вторичният процес е по-висш: „Там,
където е бил Идът, ще бъде Егото”. Други, след

2
Фройд различава три функционални групи или структури, ко-
ито нарича Ид (Id, лат., „То”), Его (Аз) и Свръхего (Свръхаз).
- 13 -
Фройд, понякога са давали приоритет на първичния
процес. Но цялата психология оттогава насам,
включително и когнитивната наука, се е придър-
жала към тази двупроцесна структура. Първичният
процес може да се нарече КЕ (на базата на
„асоциативната нервна организация” в мозъка), а
вторичният – КИ (на базата на „серийната нервна
организация” в мозъка).
Ограничавайки се с тези два процеса, запад-
ната психология оставя празнина в сърцевината на
Аза. Първичният и вторичният процес си съперни-
чат за контрол и изява. Нито разумът, нито емо-
циите могат да се опрат на нещо извън себе си. Те
нямат общ първоизточник, чрез който да се
обединят и трансформират. Те нямат междулично-
стно измерение. „Азът” или „трансцендентната
функция” на Юнг е опит да се хвърли мост над
пропастта, но по негово време неврологията е
недостатъчно развита (той напуска този свят през
1961 година), за да предложи научна основа за
напредничавата му психология.
КД (на базата на третата нервна система в
мозъка, на синхронизираните нервни осцилации,
които обединяват данните в целия мозък за първи
път ни предлага жизнеспособен третичен процес.
Този процес обединява, интегрира и е способен да
трансформира материала на другите два процеса.
Той улеснява диалога между разума и чувствата,
между ума и тялото, осигурява опорна точка за
израстване и преобразяване и дава на Аза активен,
обединяващ, придаващ смисъл център. >

- 14 -
 ЛОТОСЪТ НА АЗА

Откритието, че КД внася в психологията тре-

тичен процес, налага да се създаде нов психоло-
гически модел на човешкия Аз и човешката лич-
ност. Предишните модели са имали два „пласта”:
външният – съзнание, рационална личност, и вът-
решният – предимно несъзнателни асоциации, мо-
тивации, неврози и така нататък. Третичният про-
цес въвежда трети пласт – централно ядро.
В тази книга Азът е представен като цвят на
лотос с шест листчета. Външният пласт на всяко ли-
стче представлява Егото, разпределено между шест-
те възможни личностни типа или функции, възпри-
ети от много психолози. Аз ще се придържам главно
към три щателно проучени източника: труда на Дж.
Л. Холанд върху професионалното ориентиране и
шестте личностни типа; шестте типа на Юнг, както
са използвани в Майърс-Бригс (интроверсия, екс-
троверсия, мислене, чувстване, усещане, интуи-
ция); и работата на Кетълс върху мотивацията.
Всеки от нас ще открие основните аспекти на
съзнателната си индивидуалност разпределени по
листенцата на лотосовия цвят. По-надълбоко всяко
листче има свой пласт на първичния процес, свои
несъзнавани и частични телесни асоциации, моти-
вации и така нататък. В най-дълбоката част на този
пласт на несъзнавано се крие колективното
несъзнавано с неговите архетипове, описани от
Юнг. В центъра на лотоса е третият пласт, ядрото
на Аза, откъдето извличаме енергията и потенциала
за преобразяване. Шестте листчета ни лотосовия
цвят и неговият център съответстват и на седемте
- 15 -
чакри, описани в индуистката Кундалини Йога, и на
много други мистични и митологични структури в
будизма, Древна Гърция, юдейската кабалистична
мисъл и християнските тайнства.
Използвайки модела на лотосовия цвят с
неговите шест листенца / личностни типа, можем да
разглеждаме шестте начина да бъдем духовно
недоразвити и шестте начина да бъдем духовно
интелигентни. Така читателят ще разполага с карта,
върху която може да открие собствената си
индивидуалност, собствените си силни и слаби
страни и най-добрата за самия него пътека към
израстване и трансформиране. >

КД НЕ Е СВЪРЗАН С РЕЛИГИОЗНОСТТА

Днес основният въпрос в човешките умове е

свързан със смисъла. Много автори посочват, че
основната криза на нашето време е нуждата от по-
висш смисъл. Усещам го, когато всеки месец
пътувам в чужбина, за да говоря пред хора от най-
различни държави и култури. Където и да отида,
когато хората се съберат да пийнат или да хапнат,
разговорът неминуемо се насочва към Бога, към
смисъла, към проницателността, към ценностите,
към духовния копнеж. Днес мнозина са постигнали
безпрецедентно равнище на материално благопо-
лучие и въпреки това чувстват, че имат нужда от
нещо повече. Немалко хора говорят за празнота
„тук”, посочвайки корема си. Това „повече”, което
ще запълни празнината, рядко е свързано с
официалната религия. В действителност, повечето
- 16 -
хора, търсещи духовно удовлетворение, не намират
връзка между своя копнеж и официалната религия.
Връзката между КД и религията не е задължи-
телна. За някои КД може да намери израз чрез офи-
циалната религия, но религиозността не гарантира
висок КД. Много хуманисти и атеисти имат изклю-
чително висок КД; много парадиращи с религиозно-
стта си хора имат твърде нисък КД. Направени
преди петдесет години от психолога Гордън Олпорт
проучвания показват, че повечето хора имат рели-
гиозни преживявания извън официалните религиоз-
ни институции, отколкото в тях.
Конвенционалната религия представлява на-
ложен отвън сбор от правила и вярвания. Те са
спуснати отгоре, наследени от свещеници, пророци
и свещени книги или възприети чрез семейството и
традицията. Описаният в тази книга КД е вътрешна,
вродена способност на човешкия мозък и психика,
чийто първоизточник е сърцето на самата Вселена.
Това умение, развивано в продължение на милиони
години, позволява на мозъка да намира и да
използва смисъла при решаването на проблемите.
Бързите промени в западния свят през последните
три века са принудили конвенционалните религии
да търсят изпълване със смисъл. Сега ние трябва да
използваме бродения си КД, за да проправяме нови
пътеки, да намираме свежи изрази на смисъла,
нещо, което ни трогва и е способно да ни на-
правлява отвътре.
Духовната интелигентност е интелигентност на
душата. Това е интелектът, чрез който лекуваме
раните си и възстановяваме своята цялостност.
Днес твърде много от нас живеят разкъсан живот.
- 17 -
Ние копнеем за онова, което поетът Т. С. Елиът
нарича „по-тясна връзка, по-дълбоко общуване”, но
не намираме почти никаква помощ в скования от
егото Аз или в съществуващите символи или инсти-
туции на нашата култура. КД е интелектът, който
почива в онази дълбока част от Аза, която е
свързана с мъдростта извън Егото или съзнателния
ум, това е интелектът, с който творчески откриваме
нови ценности. КД не е зависим от културата или от
ценностите. Той не произтича от съществуващите
ценности. Той по-скоро създава самата възможност
изобщо да имаш ценности. През цялата човешка
история всяка култура е имала някакъв набор от
ценности, макар те да са различни при различните
култури. Следователно, КД предшества всички цен-
ности и всички култури. Затова той предшества и
всяка форма на религиозност, чрез която може да
се прояви. КД прави религията възможна (може би
дори необходима), но КД не зависи от религията.
Може би творилият през XIII век суфистки ми-
стичен поет Руми е размишлявал върху връзката
между КД, ценностите и религията, когато е изре-
къл следните думи:

Аз не съм християнин, не съм евреин,

не съм следовник на Заратустра,
не съм дори мюсюлманин.
Не принадлежа на земята или на някое знайно или
незнайно море.
Нито природата може да претендира за мен, нито
небето.
Нито пък Индия, Китай, България,
моето родно място е безместието,
а знакът ми – да имам и да не давам знак.
Ще кажете, че виждате устата ми, носа, ушите, но мои
- 18 -
ли са те?
Аз съм животът на живота.
Аз съм котката, този камък, никой.
Изхвърлил съм двойствеността като ненужна дрипа.
Аз виждам и познавам всички времена и светове,
като едно, едно и винаги едно.
Какво да сторя, за да ви накарам да прозрете кой
говори?
Да го прозрете и да промените всичко!
Това е собственият ви глас, отекващ в стените на Бога.

Онова, което тук наричам КД или духовна ин-

телигентност, е гласът, отекващ в стените на Бога,
за който говори Руми. По-нататък в тази книга ще
видим, че разликата е малка. >

НАУЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА КД

КД е способност, стара като човечеството, но

понятието е развито цялостно едва в тази книга.
Засега науката и научната психология не са разгле-
ждали смисъла и неговата роля в нашия живот.
Духовната интелигентност затруднява учените, за-
щото съществуващата наука не разполага с необхо-
димото за изучаването на неща, неподлежащи на
обективно измерване.
И все пак намираме доста научни доказател-
ства за КД в последните неврологични, психологи-
чески и антропологически изследвания на човешкия
интелект, както и в изследванията на човешкото
мислене и лингвистичните процеси. Учените вече са
провели повечето от основните изследвания, раз-
криващи неврологичната основа на КД в мозъка, но
- 19 -
доминиращата КИ-парадигма е засенчила по-ната-
тъшните търсения в собствените им данни. Тази
книга обединява четири области на изследване,
досега оставали разделени поради твърде специа-
лизирания характер на съвременната наука.
Първо, в началото на 90 те години на XX век
изследвания, доказващи съществуване на „място на
Бога” в човешкия мозък, се провеждат от невро-
психолога Майкъл Персинджър, а после, през 1997
година, и от невролога в. С. Рамахандран и неговия
екип в Калифорнийския университет. Този вроден
духовен център се намира сред нервните връзки в
слепоочните дялове на мозъка. При изследвания
със скенер, направени чрез позитронна топография,
тези нервни области се осветяват винаги, когато
подложеният на изследване човек бъде заговорен
на духовни или религиозни теми. Тук се наблюдават
известни различия при индивидите от различните
култури, като западните хора откликват на споме-
наването на „Бог”, а будистите и другите – на
значими за тях символи. В продължение на години
тази активност на слепоочните дялове се е свър-
звала с мистичните видения на епилептиците или
хората, вземащи LSD. Работата на Рамахандран за
първи път показа активността им при нормални хо-
ра. „Мястото на Бога” не доказва съществуването на
Бог, но показва, че мозъкът задава „фундаментални
въпроси” и търси по-широк смисъл и стойност.
Второ, работата на австрийския невролог
Волф Зингер през 90-те години върху „проблема на
свързването” показва, че в мозъка съществува нев-
рологичен процес, който обединява и осмисля на-
шите преживявания и буквално „споява” преживя-

- 20 -
ванията. Преди работата на Зингер върху обединя-
ващите, синхронизирани нервни вибрации в целия
мозък, невролозите и останалите учени различаваха
само две форми на нервна мозъчна организация.
Едната от тези форми, серийните нервни връз-
ки, е основата на нашия КИ. Серийно свързаните
нервни пътища позволяват на мозъка да следва
правила, да разсъждава логично, разумно и после-
дователно, стъпка по стъпка. При втората форма,
мрежовата нервна организация, групи от до сто
хиляди неврона са свързани хаотично с други
големи групи. Тези нервни мрежи са основата на
КЕ, нашия интелект, ръководен от емоциите, разпо-
знаващ шаблони и изграждащ навици. Съществуват
както серийни, така и паралелни компютри и те
имат различни възможности, но и двата вида не
оперират със смисъла. Никой компютър не може да
попита: „Защо?” Работата на Зингер върху обеди-
няващите нервни вибрации е първото загатване за
трети вид мислене, обединяващото мислене, и
съпътстващата го трета форма на интелигентност,
КД, който може да се справя с подобни въпроси.
Трето, като продължение на работата на Зин-
гер, проучванията на Родолфо Линас от средата на
90-те години върху спящото и будното съзнание и
свързването на познавателни случки в мозъка по-
лучава силен тласък от новата МЕГ (магнито-енце-
фалографска) технология, позволяваща цялостни
изследвания на вибрационните електрически поле-
та на мозъка и свързаните с тях магнитни полета.
Четвърто, харвардският невролог и биолог-
антрополог Терънс Дийкън неотдавна публикува
нов труд върху произхода на човешкия език (The
- 21 -
Symbolic Species, 1997). Дийкън показва, че езикът
е чисто човешка, изцяло символна, центрирана
около смисъла дейност, която се е развивала
паралелно с бързото развитие на челния дял на
мозъка. Нито съществуващите компютри, нито дори
човекоподобните маймуни (с редки и ограничени
изключения) умеят да използват езика, тъй като им
липсва способността на челния дял да се справя със
смисъла. Настоящата книга ще покаже, че цялата
изследователска дейност на Дийкън върху ево-
люцията на символното въображение и ролята му в
мозъка и социалната еволюция подчертава способ-
ността на интелекта, която наричаме КД. >

ИЗПОЛЗВАНЕ НА КД

Изследванията на невробиолога Дийкън върху

езика и символичното изразяване показват, че от
гледна точка на еволюцията човекът е използвал
КД за развитието на мозъка си. КД ни е „подготвил”
да се превърнем в това, което сме, и ни дава
възможността за по-нататъшно „пренастройване” –
за израстване, трансформиране и доразвиване на
човешкия ни потенциал.
Ние използваме КД, за да творим. Обръщаме
се към него, когато трябва да проявим гъвкавост,
проницателност или творческа спонтанност.
Използваме КД, за да се справяме с екзи-
стенциални проблеми – проблеми, които могат да
ни парализират чрез собствените ни стари навици
или неврози, или чрез проблеми, свързани с болест
или мъка. Благодарение на КД осъзнаваме, че има-
- 22 -
ме екзистенциални проблеми и пак благодарение на
него сме способни да ги решим или поне да ги при-
емем. Той ни дава „дълбоко” усещане за смисъла на
житейските битки.
КД е нашият компас „на ръба”. Най-големите
екзистенциални проблеми в живота съществуват
отвъд очакваното и познатото, отвъд установените
правила, отвъд миналия ни опит, отвъд онова, с
което знаем как да се справим. В теорията за хаоса
„ръбът” е границата между реда и хаоса, между
спокойното разбиране на намеренията ни и пълното
объркване. Това е мястото, където можем да проя-
вим най-голямо творчество. КД, нашето дълбоко,
интуитивно усещане за смисъл и ценност, е нашият
пътеводител на ръба. КД е нашето съзнание. (На
иврит думите „съзнание”, „компас” и „скритата, вът-
решна истина на душата” имат един и същ корен.)
Можем да използваме КД, за да станем духов-
но по-интелигентни спрямо религията. КД ни отвеж-
да до сърцевината на нещата, до общото зад разли-
чното, до потенциала отвъд всяка действителна
проява. КД може да ни свърже със смисъла и
висшата духовност на всички велики религии. Чове-
кът с висок КД може да практикува всяка религия,
но без тесногръдие, без чувство за изключителност,
без фанатизъм или предразсъдъци. По същия начин
човекът с висок КД може да има силни духовни
качества, без изобщо да е религиозен.
КД ни позволява да обединим междуличност-
ното и вътреличностното, да преодолеем пропастта
между Аза и другото. Даниел Голман пише за вътре-
личностното или вътре-в-аза, емоциите и вътрели-
чностните емоции – онези, които споделяме с
- 23 -
другите или използваме при общуването с тях. Но
само КЕ не е в състояние да ни помогне да хвърлим
мост над пропастта. Необходим е КД, за да разбе-
рем кои сме, какво значение имат за нас заобика-
лящите ни явления и как те осигуряват място на
другите и техните преценки в нашия свят.
Ние използваме КД, за да реализираме по-
пълноценно нашия потенциал да бъдем развити
личности. Всеки от нас формира характера си в
резултат на съчетанието между личния опит и
представите за бъдещето, напрежението между оно-
ва, което в действителност правим, и по-важните,
по-добри неща, които бихме могли да осъществим.
На равнището на чистия Аз ние сме себелюбиви,
себични, устремени към материалното и т. н. Но все
пак имаме надличностна представа за добро, кра-
сота, съвършенство, щедрост. саможертва и т. н. КД
ни помага да надраснем непосредствения си Аз и да
се устремим отвъд него към по-дълбоките пластове
на скрития в нас потенциал. Той ни помага да
живеем на по-дълбоко равнище на смисъла.
И накрая, можем да използваме нашия КД, за
да се справим с проблемите на доброто и злото, на
живота и смъртта, най-дълбоките първоизточници
на човешкото страдание и нерядко – отчаяние. Твъ-
рде често се опитваме да рационализираме подобни
проблеми ши сме емоционално парализирани или
опустошени от тях. За да овладеем изцяло духов-
ната си интелигентност, трябва в даден момент да
сме преживели ада, да сме познали отчаянието,
болката, дълбокото страдание и загубата и да сме
сключили мир с тях. „Какво ще рече: «Цени болката
като себе си самия»? – казва древният китайски

- 24 -
текст, известен като „Дао-дъ дзин” – Щом изпитвам
болка, значи ме има.”3 Трябва да сме жадували от
все сърце, от дълбините на съществото си, за
смисъл, който да докосне сърцето ни, за близост с
нещо свежо, нещо чисто, нещо живително. Само
тогава можем да се надяваме да намерим онова, за
което копнеем, и да споделим плодовете на това
съзидателно откритие с другите. Еврейският мистик
от XX век, равинът Ейбрахам Хешел казва: „Ние сме
по-близо до Бога, когато задаваме въпроси, откол-
кото когато си мислим, че разполагаме с отговори-
те.” В същия дух френският философ-мистик от XVII
век Блез Паскал пише от името на Бог: „Нямаше да
ме търсиш, освен ако вече не си ме намерил.” >

ПРОВЕРКА НА КД

Показателите за високоразвит КД включват:

□ способност да бъдеш гъвкав (активна и спо-

нтанна адаптивност),
□ висока степен на самосъзнание,
□ способност да се изправиш пред страдани-
ето
□ да го използваш, и способност да се изпра-
виш пред болката
□ да я превъзмогнеш, и способност да се вдъх-
новяваш от представи и ценности,

3
От книгата „Дао-дъ дзин. Книга за пътя и постигането” от Лао
Дзъ, в серия „Оракул” на ИК „Кибеа”, 2002 г. – Бел. ред.
- 25 -
 □ нежелание да нанасяш ненужна вреда, и
склонност да виждаш връзки между разли-
чаващи се неща (да бъдеш „холист”),
□ силна склонност да питаш „Защо?” или „Ами
ако?” и да търсиш „фундаментални” отго-
вори,
□ да бъдеш, както казват психолозите, „с не-
зависимо поле”, да притежаваш способност-
та да работиш срещу условностите.

Притежаващият висок КД човек най-вероятно

би станал и неформален – „служещ” – лидер, човек,
който внася в живота на другите по-висши идеали и
ценности и им показва как да ги използват, иначе
казано, човек, който вдъхновява другите. В тази
книга ще поставим въпроси, чрез които читателят
ще може да прецени собствения си КД, и ще
разгледаме някои известни личности с висок или
нисък КД. >

ПОДОБРЯВАНЕ НА КД

Съвременното общество има нисък колективен

КД. Живеем в духовно онемяла култура, която се
характеризира с материализъм, стремеж към лична
облага, тесногръд егоцентризъм, липса на смисъл и
недостатъчна всеотдайност. Но като индивиди ние
можем да повишим личния си КД – по-нататъшната
еволюция на обществото наистина зависи от това
дали достатъчно хора ще успеят да го направят. По
принцип можем да повишим своя КД като изпол-
зваме по-активно третичния процес – склонността
- 26 -
си да питаме защо, да търсим връзките между
явленията, да изваждаме на повърхността предпо-
ложенията си за скрития смисъл на нещата, да
размишляваме повече, да надраснем себе си, да
поемаме отговорност, да засилим самосъзнанието
си, да бъдем по-честни със себе си и по-смели.
Книгата завършва с глава, разглеждаща въ-
проса как да бъдем духовно интелигентни в една
духовно няма култура. Западната култура нався-
къде по света е завладяна от непосредственото, ма-
териалното, егоистичното манипулиране на нещата,
преживяванията и околните. Ние злоупотребяваме с
връзките си и със заобикалящата ни среда – точно
както злоупотребяваме със съкровената си човешка
същност. Страдаме от ужасяващо бедно символно
въображение. Пренебрегваме човешките качества и
се съсредоточаваме върху все по-френетичното
действане, върху актовете на „вземането и харче-
нето”. Проявяваме ужасяващо пренебрежение към
възвишеното и свещеното вътре в самите нас, в
другите и в нашия свят. Както пише американският
драматург Джон Гар в „Шест степени на разделяне”:

„Една от най-големите трагедии на нашето

време е гибелта на въображението. Защото
какво иначе означава парализата?
Вярвам, че въображението е създаденият от
нас паспорт, който може да ни отведе в реал-
ния свят. То е синоним на съкровената ни
същност.
Да се изправим лице в лице със себе си. Това
е трудното.Въображението е Божият дар,който
прави самоизследването поносимо. То ни по-
- 27 -
 казва границите на възможностите ни и начи-
на да ги надскочим... Въображението е място-
то, до което всички се опитваме да стигнем...”

Чрез едно по-култивирано използване на на-

шата духовна интелигентност и чрез личната чест-
ност и смелост, които подобно култивиране изисква,
ние можем да възстановим връзката си със съкро-
вените източници и съкровения смисъл вътре в нас
и да я използваме в служба на каузи и процеси,
много по-висши от собствената ни личност. В
подобна служба можем да намерим спасението си. А
може би висшето спасение е в това да служим на
съкровеното си въображение. >>

2.
КРИЗАТА НА СМИСЪЛА

Търсенето на смисъл е основната мотивация в

живота на човека, а не „второстепенно обяс-
нение” на инстинктивните импулси. Този сми-
съл е уникален и специфичен с това, че тряб-
ва и може да бъде постигнат от самия човек и
единствено тогава може да придобие значени-
ето, което ще задоволи волята му за смисъл.
ВИКТОР ФРАНКЪЛ
„Човекът в търсене на смисъл”4

4
Бълг.изд на Фондация „Отворено общество”, 1994 г. –
Бел.ред.
- 28 -
 Едно от най-дълбоките прозрения на съвре-
менната наука е, че цялото може да бъде по-висше
от сбора на съставляващите го компоненти. Цялото
притежава богатство, перспектива и широта, липс-
ващи на компонентите му. Така че то не е по-голямо
само в количествено, но и в качествено отношение.
Тук науката ни помага да разберем духовното.
Съгласно смисъла, който влагаме в това понятие в
книгата, да преживееш „духовното” означава да
осъществиш връзка с едно по-голямо, по-дълбоко,
по-богато цяло, което поставя настоящето в нова
перспектива. Означава да изпиташ усещане за
нещо „отвъд”, за нещо „повече”, което придава по-
голям смисъл и повече стойност на настоящето ни.
То може да бъде съзнание за или нагласа към
митологичното, архетипното или религиозното из-
мерение на живота ни. Може да бъде усет за едно
по-висше равнище на истината или красотата.
И/или нагласа за едно по-дълбоко, космическо
усещане за цялостност, за това, че действията ни са
част от някакъв повиеш универсален процес.
Какъвто и да е конкретният ни усет за духов-
ното, без него представата ни за бъдещето е замъ-
глена, животът ни изглежда безинтересен, а целите
ни – ужасяващо ограничени. Както пише поетът
Уилям Блейк, „Ако почистим дверите на сетивата си,
всичко ще се появи пред нас в истинската си
светлина – безкрайно.”
Както казва Виктор Франкъл, търсенето на
смисъл е основната мотивация в живота ни. Именно
това търсене ни прави духовни същества. И именно
когато тази съкровена нужда от смисъл остане
неудовлетворена, животът ни изглежда жалък и
- 29 -
празен. Но днес тази потребност остава неудовле-
творена при прекалено много хора и фундаментал-
ната криза на нашето време е духовна.
Съвсем наскоро получих спешен и-мейл от
висш шведски бизнес-ръководител, който ме моле-
ше да се срещнем при следващото ми посещение в
Стокхолм. Пишеше, че трябва да вземе важно
решение за бъдещето си, и се надяваше да го
обсъдим заедно. Когато наистина се срещнахме, той
беше нервен и напрегнат и искаше да преминем
направо на въпроса.
„Господин Андерс”, както ще го наричам, ми
каза, че е на тридесет и няколко години. „Аз – каза
той, – ръководя голяма и преуспяваща компания в
Швеция. Здрав съм, имам прекрасно семейство и
високо положение в обществото. Предполагам, че
притежавам и „власт”. Но въпреки това не съм
сигурен какво правя с живота си. Не съм уверен, че
съм поел по правилния път, вършейки тази работа.”
След това сподели тревогата си за състоянието на
света, особено на околната среда и упадъка на
обществото, и каза, че според него хората прене-
брегват истинския мащаб на проблемите, пред
които се изправят. Чувствал, че големият бизнес,
като този, в който работеше, бил особено виновен,
задето не се изправя лице в лице с тези проблеми.
„Искам да направя нещо по въпроса – продължи
той, – искам, ако щете, да служа на хората, но не
знам как. Знам само, че искам да бъда част от
решението, а не от проблема.”
„Андерс” определи безпокойството си като
„духовен проблем”, а себе си – като преминаващ
през „духовна криза”. Днес това е типично за
- 30 -
чувствителните млади хора. След като на другия
ден разказах за „Андерс” на група бизнесмени, пред
които бях помолена да изнеса лекция, четирима от
тях дойдоха при мен поотделно и попитаха: „Откъде
знаете моята история?” По-късно същия ден група
шведски гимназисти, които ме интервюираха, зада-
доха същия въпрос за бъдещето си. „Искаме да
служим на хората. Искаме да променим света. Не
желаем да повтаряме гадостта, която вашето
поколение е стоварило върху нас. Какво можем да
направим? Да се присъединим ли към системата или
да останем встрани?” Нищо общо с вярата или
религията. Тези младежи заявяваха, че имат духо-
вен проблем, защото се чудеха как да живеят
смислено. Копнееха да изживеят живота си в един
по-широк контекст на смисъл и стойност. Притежа-
ваха така наречената от Виктор Франкъл доля за
смисъл, но чувстваха, че съвременният свят заду-
шава тази воля.
Търсенето на смисъл е очевидно в толкова
много аспекти на нашия живот. Какъв е смисълът на
живота ми? Какво означава работата ми? Компа-
нията, която съм основал или за която работя? Тази
връзка? Защо уча за тази научна степен? Какво
означава да бъда самия себе си? Какво означава, че
един ден ще умра? Защо да се посвещавам на едно
или друго нещо, на един или друг човек, на каквото
и да било? Две от десетте най-често срещани при-
чини за смъртта в западния свит – самоубийството и
алкохолизмът – често са свързани с този тип криза
на смисъла.
Хора, живели в предишни общества, дори не
биха задали такива въпроси. Животът им се е впи-

- 31 -
свал в общата културни рамка. Имали са жизнеспо-
собни традиции, богове и общности, функционира-
щи морални норми, проблеми в границите на позна-
тото и фиксирани цели. Но днес ние сме загубили
така наречената от философите „даденост” на жи-
вота. Изправени сме пред екзистенциални или ду-
ховни проблеми и пред необходимостта да развием
интелект, способен да се справя с тях. Само КИ или
рационалната интелигентност не е достатъчен.
Хората не търсят разумни причини, за да живеят;
нито пък чисто емоционални. Не им е достатъчно да
намерят щастие в съществуващата конюнктура. Те
искат да подложат на съмнение самото устройство
на нещата, начина си на живот и да намерят нов
смисъл, онова неуловимо „повече”. Дори само чрез
задаването на подобни въпроси те демонстрират
необходимостта да използват духовната си инте-
лигентност.
Какво е това „повече”, което хората търсят, и
защо за намирането му е необходима духовна инте-
лигентност? Защо казваме, че смисълът е основният
въпрос на нашето време? Времето ли се е проме-
нило, потребностите на хората ли са нараснали или
самият интелект е достигнал нов еволюционен
етап? Това са някои от въпросите, които спешно се
нуждаят от разглеждане.
В собствения ми живот смисълът винаги е бил
болна тема, защото никога не е имало очевиден,
заложен смисъл. Още преди да стана на три години,
родителите ми се разделиха, а преди да стана на
пет, вече се бяха развели. Така и не опознах баща
си и неговото работническо семейство на полски
емигранти. Прекарах детските си години с баба си и

- 32 -
дядо си, чийто живот бе част от една безвременна
провинциална култура и традиционна религия, но
за майка ми и нейните съвременници това бяха
изпразнени от съдържание форми, към които човек
трябва да се придържа, за да „впечатли съседите”.
Майка ми ме учеше на правила, които самата тя не
спазваше, и ми даваше отговори, в които не вяр-
ваше. Израснах в една Америка, която преминаваше
през маккартизъм и вървеше към Виетнам5. Говоре-
щите за идеали и ценности национални лидери и
мои герои станаха жертва на убийства: Джон Фиц-
джералд Кенеди, Мартин Лутър Кинг и Боби Кенеди.
Ние бяхме обикновено семейство от средната
класа, но вторият ми баща се местеше от една
работа на друга и постоянно имаше извънбрачни
връзки, докато високоинтелигентната ми майка
вземаше лекарства, „за да не й се налага много да
се замисля”. По-късно тя се самоуби, за да не й се
налага изобщо да мисли. В по-късното ми детство
имаше много малко близки роднини, тъй като
повечето се бяха преместили в други градове или
други щати, а и съседите ни също не се задържаха.
Самата аз смених шест училища. Търсих корени
първо в религията на баба и дядо, а после и в
други, но до този момент никоя официална религия
не е успяла да ми донесе удовлетворение. Също
като Андерс, през целия си съзнателен живот търся
смисъл, някакъв начин на живот или някаква идея,

5
Става въпрос за 50-те години на 20-ти век в САЩ, когато об-
становката във Виетнам започва да ескалира, а в самите Щати
се разпространява политическо течение, инициирано от сена-
тора Маккарти, за преследване и дискриминиране на хора с
леви убеждения и обвиняването им като съветски шпиони. –
Бел.ред.
- 33 -
които да поставят действията ми, ролята ми на
майка и работата ми в един по-широк контекст.
Историята ми не е нетипична. Нашата съвре-
менност се характеризира с упадък на семейството,
общността и традиционната религия и загуба или
липса на герои и е изпълнена с млади хора, които
се опитват да разберат себе си. Живеем във време
без ясни цели, без ясни правила, без ясни ценно-
сти, без ясен път за израстване и без ясна предста-
ва за отговорност.
Липсва ни цялостен контекст, в който да раз-
положим живота си, онзи естествен смисъл, от кой-
то бихме могли просто да бъдем част. До голяма
степен тази духовна пустиня е следствие на високия
човешки КИ. Чрез разума ние сме се откъснали от
природата и от ближните си и сме се отдалечили от
религията. В резултат на огромния технологичен
скок сме оставили традиционната култура с присъ-
щите й ценности зад гърба си. Нашият КИ е при-
низил труда и е придал огромно значение на богат-
ството, дълголетието и безбройните изобретени от
човека джунджурии, някои от които заплашват да
унищожат и нас, и околната среда. Но не сме
открили начин да осмислим всичко това.
Съвременната култура е духовно онемяла не
само на Запад, но все повече и повече и в повлия-
ните от Запада азиатски страни. Под „духовно оне-
мяла” имам предвид, че сме загубили усещането си
за изконните ценности, свързани със земята и се-
зоните, с деня и отминаващите часове, с всекиднев-
ните ритуали на живота ни, с тялото и неговите
промени и със смъртта като естествен край. Ние
виждаме, използваме и изживяваме само непосред-
- 34 -
ственото, видимото и прагматичното. Ние сме слепи
за по-дълбоките символни и смислови равнища,
които поставят целите ни, дейностите ни и нас
самите в една по-широка екзистенциална рамка. Не
сме далтонисти, а слепи за смисъла. Как сме
станали такива? >

ЛИПСВАЩИЯТ СРЕДЕН ПЛАСТ

Докато пишех тази книга, всяка година около

Коледа семейството ми прекарваше по един месец в
Непал. Това вълшебно време сред недокоснатата от
съвременността индуистка и будистка култура, така
богата на цветове, звуци, аромати и смисъл, докос-
на дълбоко всички ни. И разбира се, изигра роля за
изразени на много места в тази книга мисли. Млади
и романтично настроени, децата ни бяха готови да
заменят цялото си западно благополучие и комфорт
за непалската бедност. „Хайде никога да не се връ-
щаме у дома!”, молеха в края на всяко посещение.
Моите и на съпруга ми реакции бяха далеч по-
сложни.
Непалското общество притежава неща, липс-
ващи у нас – силни местни общности и големи се-
мейства, живи духовни традиции, споделяни от ця-
лото общество, спонтанност и наситеност на всеки-
дневния живот и богата символика, в облекло и
храна, за живот и смърт, за грижи и благоговение
пред всекидневните средства за живот, като купич-
ките за храна и рикшите, прост, повтарящ се ритъм
на всекидневното съществуване, сезонните полски
дейности и обреди. Но ние знаем, че това не са
- 35 -
черти на собствената ни култура. Непал е дълбоко
духовен (препълнен със свръхсмисъл), защото все-
кидневието му е част от едно духовно културно
богатство. Но това не е нашата култура, нито е
вероятно да бъде култура на бъдещето.
Малкото оцелели традиционни култури, като
непалската, принадлежат към един по-ранен етап
на човешкото съзнание. Аз ги наричам „асоциа-
тивни култури”, защото обичаите и ценностите им
са следствие на така нареченото „асоциативно ми-
слене” – обвързано с навиците и традициите, то се
поддържа чрез разпознаване и повторение на по-
знати образци (повече за това в Глава 3). Наричам
ги също култури на „здравата среда”, защото сил-
ните и слабите им страни са присъщи на средния
пласт на Аза, пластът, който Фройд нарича „пър-
вичен процес”, а Кен Уилбър – „предличностен”, и
който аз поставям в средния пласт на Лотоса на
Аза, наред с митологичните образи и архетипите в
подсъзнателното на Юнг.
При използвания навсякъде в тази книга об-
раз на лотоса, Азът има Его (рационална) перифе-
рия, асоциативна (емоционална) среда и обединя-
ващ (духовен) център. Добре балансираният, духов-
но интелигентен аз се нуждае от нещичко от всеки
пласт. Но в традиционните общества, като тези на
Запад отпреди Декарт и Просвещението през XVII
век и теми днес, в така наречения Трети свят, като
Непал, центърът, вдъхновяващото, енергизиращо,
насищащо със смисъл и обединяващо духовно рав-
нище на съществуване се намира в средния пласт.
Традициите на обществото капсулират по-дълбоките
духовни прозрения и ценности, така че индивидът

- 36 -
се свързва с духовния център чрез своята култура и
нейните традиции. На него не му е необходимо да
се свързва с центъра пряко, като индивид.
Например, майсторите, издигнали величестве-
ните европейски катедрали през Средновековието,
не са притежавали съзнателни познания за принци-
пите на свещената архитектура, а са ги усвоили,
изучавайки своя занаят. Малцина средновековни
селяни са разсъждавали за смисъла на живота или
работата си, защото те са били заложени в по-
требностите и традициите на всекидневния живот.
Описвайки пред мен личните си ценности, един
млад член на традиционно нигерийско племе каза:
„Това са нещата, предадени ми от моите родители.
Доразвивам ги, но сърцевината остава непроме-
нена.” Целият живот в онези традиционни общества
е бил или е по-малко съзнателен или поне по-малко
самосъзнателен от нашия днес. Точно както когато
караме кола или велосипед и не мислим съзнателно
за всяко свое движение, така в обществата със
здрав среден пласт хората разчитат на духовни
ценности, мрежи от смисъл и привични взаимоот-
ношения, които са умения на обществото.
Това единно общество просто не съществува
за повечето градски хора в съвременния свят. Це-
лият асоциативен, среден пласт на Аза остава дъл-
боко недохранен. Ние почти не разполагаме с ко-
лективни традиции, които да отиват отвъд проза-
ичното, всекидневно равнище на живота и да ни
свързват с по-дълбокия първоизточник и смисъл на
обществото и нашия живот в него. Имаме малко „бо-
гове” и „богини”, колективни герои, чийто живот да
бъде пример за по-дълбокото равнище на човеш-

- 37 -
ките възможности и стремежи и да предизвиква у
нас благоговение. Масовата скръб след кончината
на Даяна, принцеса на Уелс, показа колко огромна
е нуждата ни от подобни фигури. Нейният живот
беше пример за спонтанност, топлота, любов и
уязвимост, които копнеем да постигнем чрез
някакъв колективен символ или икона.
При липсата или недоимъка на подобна здрава
асоциативна среда, остава ни да открием или съз-
дадем собствен смисъл или просто да усещаме от-
съствието му. Твърде често се опитваме да компен-
сираме, преувеличавайки значението на собствения
ни индивидуален аз, живот, амбиции и повърх-
ностни потребности. Търсим в пласта на Егото неща,
които не се съдържат там. Лишени от дълбокия, на-
ситен със смисъл център, който можем да намерим и
с който можем да се свържем чрез средата, ние
оставаме впримчени в разпокъсаната периферия на
живота, изолирана върху външните листчета на
цвета на Лотоса. В резултат на това твърде често
търсим смисъл в изкривени или периферни
дейности като материализма, безразборния секс,
безцелното бунтарство, насилието, злоупотребата с
наркотици или окултизма на Ню Ейдж. >

РОЛЯТА НА НАУКАТА

Па Запад традиционната култура и всички съ-

хранени от нея смислови значения и ценности
започнаха да се разпадат в резултат на научната
революция от XVII век и съпътстващия я подем на
индивидуализма и рационализма. Откритията на
- 38 -
Исак Нютон и неговите колеги дадоха тласък не
само на технологията, която доведе до индустриал-
ната революция, но също така и на дълбоката
ерозия на религиозните вярвания и философския
мироглед, поддържали дотогава обществото. Новата
технология донесе много блага, но също така
пресели хората от селата в големите градове, раз-
руши общностите и семействата, измести традици-
ите и занаятите и направи практически невъзможно
да се разчита на навиците и повторението. Асоциа-
тивният смисъл и ценностите бяха изтръгнати от
почвата, в която вирееха. Съпътстващата философ-
ска революция изтръгна човешката душа от нейните
корени.
Основните догми на Нютоновата философия
могат да се изразят чрез думите „атомизъм”, „детер-
минизъм” и „обективност”. Макар да звучат абс-
трактно и далечно, идеите, които тези думи изра-
зяват, са докоснали центъра на нашата същност.
Атомизмът е представата, че в основата си
светът се състои от фрагменти – частици, отделени
една от друга във времето и пространството. Атоми-
те са твърди, непроницаеми, с ясно определени
граници: те не могат да проникнат един в друг и
общуват посредством действие и противодействие.
Блъскат се един в друг или се опитват да се из-
бегнат Джон Лок, основателят на либералната демо-
крация от XVIII век, използва атомите като модел за
индивидите, основните единици на обществото.
Обществената цялост, твърди той, е илюзия; основ-
ното са правата и потребностите на индивида.
Атомизмът е и крайъгълният камък на философския

- 39 -
мироглед на Зигмунд Фройд и неговата „Теория за
връзките на обектите”.
Съгласно тази теория всеки от нас е изолиран
в непроницаемите граници на Егото. Вие сте обект
за мен и аз съм само обект за вас. Ние никога не
можем да се познаваме в дълбочина. Любовта и
интимността са невъзможни. „Заповедта да обичаш
ближния си като самия себе си, казва Фройд, е най-
неосъществимата заповед, писана някога.” Според
него целият свят на ценностите е само проекция на
свръхегото, на очакванията на родителите и обще-
ството. Такива ценности натоварват Егото с непоно-
симо бреме и ни правят болни или, съгласно негова-
та терминология, „невротични”. Напълно модерният
човек, според Фройд, ще бъде освободен от по-
добни неразумни очаквания и ще следва принципи
от рода на всеки за себе си, оцеляване на най-
пригодния и най-бързия и т.н.
Нютоновият детерминизъм учи, че физически-
ят свят се ръководи от железни закони: трите зако-
на за движението и закона за гравитацията. Всичко
във физическия свят е предсказуемо и затова –
контролируемо. При едни и същи обстоятелства
след А винаги следва Б. Не може да има изненади.
Фройд също взема този детерминизъм в своята нова
„научна психология”, заявявайки, че безпомощното
Его е тласкано отдолу от тъмните сили на инстинкта
и агресията в инстинктивните импулси и подложено
на натиск отгоре от невъзможните очаквания на
Свръхегото. Нашите преживявания и поведение
през целия живот са изцяло предопределени от тези
противоречиви сили и от преживяванията ни през
първите пет години, рие сме жертви на своя опит,

- 40 -
злочести наблюдатели в написан от друг сценарий.
Социологията и съвременната правова система само
засилват това усещане.
Макар че по-голямата част от хората може би
знаят съвсем малко за Нютоновия детерминизъм
или за Ида и Свръхегото на Фройд, идеята, че сме
изолирани, пасивни жертви на по-висши от нас
сили, че не сме в състояние да променим живота си,
още по-малко пък света, е ендемична. Усещаме за-
гриженост, но не знаем как да поемем отговорност.
Един мъж в началото на двадесетте си години ми
каза: „Хаотичната разпокъсаност на света ме смаза
и тъй като не успях да си го обясня или да направя
нещо по въпроса, изпаднах в апатия и депресия.”
Нютоновата обективност или „обективизъм”,
както предпочитам да го наричам, подсилва това
чувство на изолираност и безпомощност. При откри-
ването на своя нов научен метод Нютон рязко отде-
ля наблюдателя (учения) от наблюдаваното. Светът
е разделен на субекти и обекти: субектът е „тук
вътре”, светът – „там отвън”. Ученият на Нютон е
безпристрастен наблюдател, който просто наблюда-
ва своя свят, претегля го, измерва го и прави опити
с него. Той манипулира и контролира природата.
Средностатистическият съвременен човек се чув-
ства у само в света, а не част от света. В този кон-
текст „светът” включва останалите хора, дори така
наречените близки, както и институциите, общест-
вото, предметите, природата и околната среда.
Нютоновото разделение наблюдател/наблюдавано
ни е оставило чувството, че сме тук, за да направим
за себе си най-доброто според силите си. И отново,
в резултат ние не знаем как да поемем отговорност,

- 41 -
нито сме наясно за кого или за какво можем да
бъдем отговорни. Ние не контролираме връзките си,
не знаем как да владеем потенциалната си ефек-
тивност.
И накрая, обрисуваният от науката на Нютон
космос е студен, мъртъв и механичен. В Нютоновата
физика няма място за ума или съзнанието, нито за
някакъв аспект на човешката борба. Колкото и
парадоксално да е, биологичните и обществените
науки, развили се през XIX и XX век, възприемат
тази механичност, описвайки човешките същества,
човешкия ум и човешкото тяло чрез същата тази
механична парадигма. Ние сме разумни машини,
или генетични машини, телата ни са сбор от части,
поведението ни е обусловено и предсказуемо,
душите ни са илюзия на архаичния религиозен
език, а мисленето – обикновена дейност на мозъч-
ните ни клетки. Къде в тази картина можем да от-
крием смисъла на човешкото ни съществуване? >

„БОЛЕСТИ НА СМИСЪЛА”

Един от най-разпространените начини, по кои-

то ние, лишените от смисъл хора, търсим цялост-
ност, е манията за здраве. В германската езикова
група думите „цялостност” и „здраве” имат общ
корен: да бъдеш здрав означава да бъдеш цял. И
тъй, ние се вкопчваме във всяка здравна мода,
витаминна диета и комплекс от упражнения, които
можем да вместим в натоварения си живот. Все още
в преобладаващата си част съвременната медицина
е напълно нютоновска. Тя възприема тялото като
- 42 -
машина, добре смазана генетична машина; болестта
като нещо, което трябва да се премахне или „из-
лекува”; стареенето и смъртта като „недостатъци”
или „врагове” на системата.
Но някои лекари и медицински работници за-
почват да възприемат болестта по-различно. Те
виждат в нея вик на тялото и личността за внима-
ние към нещо в живота ни, което, оставено без
внимание, ще води до непоправими вреди или про-
дължителен физически, емоционален и/или физиче-
ски стрес и дори смърт. Възможно е причината за
проблема да са възгледите или начинът ни на
живот, а не химичният дисбаланс. По думите на
лекарите, пациентите, учените и законодателите,
присъствали на една международна среща в Англия
през юни 1999 година, посветена на разглеждането
на тези идеи, голяма част от страданията ни, дори
хроничните физически заболявания, представляват
„болести на смисъла”. Ракът, сърдечно-съдовите за-
болявания, болестта на Алцхаймер и други демен-
ции, които могат да бъдат предшествани от депре-
сия, хронична умора, алкохолизъм или злоупотреба
с наркотици, свидетелстват за кризата на безсми-
слеността, достигнала до самите клетки на телата
ни. В крайна сметка смъртта също се приема с бол-
ка и ужас, само защото не разполагаме със смислен
контекст, в който да поставим естествения завър-
шек на живота си, нито с начин да умрем в бла-
женство, покой или благоговение.
Делегатите на конференцията изтъкнаха, че
медицината и науката увеличават изобилието от
болести на смисъла, пренебрегвайки по-комплекс-
ните първоизточници на повечето заболявания.

- 43 -
Вместо това, те се обвързват с „медикализирането
на болестта, с откриване на „правилния” ген, изра-
ботване на „правилното” лекарство за блокиране
или премахване на смущението, като същевременно
се пренебрегва фактът, че първоизточникът на мно-
го от патологичните изменения не е физически, а
по-скоро духовен и психо-физически.” В своето
стихотворение „Изцеление” Д. X. Лорънс пише:

Аз не съм механизъм, сбор от различни части.

И не защото механизмът работи зле, се
разболявам.
Боледувам от раните на душата, на
съкровения емоционален аз,
а раните на душата зарастват бавно, много
бавно, и само времето може да помогне,
и търпението, и толкова трудното разкаяние,
дългото, трудно разкаяние, осъзнаването на
жизнената грешка,
и освобождаването
от безкрайното повторение на тази грешка,
която човешкият род на воля е избрал да
оправдава. >

ЗАПЛАХИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО

Технологията на XX век донесе нова криза на

смисъла. По-рано хората са познавали катастро-
фите и природните катаклизми, но като вид винаги
са можели да приемат, че човешкият живот или
животът по принцип ще продължи още милиони
години. Личната драма на всяко поколение е била

- 44 -
част от един по-голям процес и от хода на времето.
Но от 40-те години на XX век насам хората заживя-
ха първо с опасността от масово изтребление чрез
атомна война, а през последните десетилетия и с
новата заплаха от екологична катастрофа.
По-нататък в тази книга ще става все по-ясно,
че за да има смисъл, смисълът трябва да разполага
с рамки или граници. Когато границите ни са нару-
шени, ние изпитваме гняв и предприемаме някакви
действия. Но когато границите престават да същест-
вуват, изпитваме истински ужас: преживяванията
ни напълно загубват смисъл и ние просто не можем
да се справим с тях. Нацистката машина за убиване
през втората световна война премахна всички
граници в мащабите на злото, което хората извърш-
ват един срещу друг, затова така и не успяхме да
схванем размерите на Холокоста или да се прими-
рим с него. Той е извън контекста на човешките
очаквания и ценности. Но с още по-голяма сила
това се отнася за напълно реалната възможност
животът въобще да изчезне в обозримо бъдеще.
Повечето от нас не се замислят особено върху
тези въпроси, защото не могат да го понесат. Но
заплахата от глобална смърт все пак се отразява
върху начина, по който мислим и постъпваме,
тласкайки ни към по-непосредствени грижи: „Живей
днес, може да няма утре.” Търсим удоволствия и
удовлетворение, сякаш пием в кръчмата „Последен
шанс”, експлоатираме ближните си и още по-
усилено ограбваме земята, за да осигурим днешния
комфорт, днешната печалба. Цялата ни времева
рамка се е свила, а с нея и контекстът на смисъла и
жизнените ни ценности. >

- 45 -
 БЕДНОСТТА НА ЗАПАДНИЯ ХУМАНИЗЪМ

Друга причина да се хвърляме към незабав-

ното удоволствие и удовлетворение е, че сме загу-
били способността да си представим нещо повече.
През последните двеста или триста години сме
ограничили хоризонтите си до чисто човешкото,
изпадайки все повече в егоцентризъм, който ни
отделя от по-широкия смисъл и по-широката пер-
спектива. Великите мислители на Просвещението от
XVIII век твърдят, че човекът е мярката за всички
неща. Сам по себе си този възглед не е чужд на
библейската представа, че Бог е сътворил всички
неща за наше благо. Човешкият егоцентризъм е ос-
новна догма на западната традиция. Но филосо-
фията на Просвещението ни води към още по-тесен
хуманизъм, защото собствената й концепция за чо-
века е по-ограничена.
Опирайки се на философията на Аристотел,
мислителите на Просвещението описват човека като
разумно животно. Корените на истински човешкото
се крият в разума (съгласно съвременната термино-
логия, в нашия КИ) и в продуктите на разума, нау-
ката, технологията, логичното, прагматичното. Со-
циалните и политически философи следват примера
им, издигайки правата на човека над служенето на
ближните и дълга. Отчужден от природата вслед-
ствие на широкото разпространение на Нютоновата
философия и преселването в големите градове,
отчужден от магията и мистерията посредством ре-
дукционистката научна мисъл, окуражен от Фройд и
последователите му да възприема Егото и жалката
му суета като истинското Аз, западният хуманизъм

- 46 -
се е превърнал в нещо средно между самонадеяност
и отчаяние. Ние сме най-добрите, ние сме венецът
на еволюцията. И какво от това?
На Изток хуманизмът е основа за истинска ду-
ховност. Будистите и индуистите упрекват запад-
ните религии за това, че не са достатъчно хуманни
и поставят боговете над човека. Когато се опитвам
да докажа, че хуманизмът е основата на нашия про-
блем, азиатците клатят глави невярващо. Неразби-
рането се дължи на факта, че те имат по-висш ху-
манизъм, по-висша „себичност”, почиващи върху
нещо много повече от власт и рационалност. В тра-
диционния източен смисъл хуманистът притежава
дълбоко усещане за взаимосвързаността на живота
и всичките му проявления. Той изпитва дълбока
загриженост и отговорност за целия свят и всичко в
него. Дава си сметка, че всяко човешко начинание,
независимо дали е делово, творческо или религи-
озно, е част от по-голямата, по-богата тъкан на Все-
лената като цяло. Освен това източните хуманисти
не са арогантни. Тяхната представа за истинския Аз
и неговия първоизточник в дълбините на същест-
вото ги изпълва със смирение и благодарност. Те не
забравят за източника, от който произлизат Азът,
смисълът и ценностите. С езика на тази книга, бих
определила западния хуманизъм от XVIII век насам
като духовно ням, а азиатския хуманизъм – като
духовно интелигентен. >

- 47 -
 ИДЕЯТА ЗА СЛУЖЕЩИЯ ЛИДЕР

Независимо от нашето материално богатство и

технологична вещина, в живота ни липсва нещо съ-
ществено. За някои хора това може да е способ-
ността да превърнат обикновената работа в при-
звание. Но усещането за призвание не може да
бъде открито в настоящата структура на ценностите
в бизнес-обществото. Повечето от нас няма да го
открият в съществуващата структура на ценностите
на никоя професия, нито в рамките на по-широката
култура. Така че трябва да изобретим или сами да
открием нещо, което в момента е извън всичко
осигурено от нашата култура или липсващо ни.
Трябва да поемем лична отговорност за смисъла, да
създадем нов достъп до него и да го използваме
интелигентно. Обикновено се налага да го правим
чрез трансформиране или по-пълноценно изпол-
зване на всяка ситуация, в която сме се озовали.
В бизнеса и в почти всички други области на
живота идеята за служещия лидер обединява служ-
бата в името на другите и на смисъла. За първи път
понятието се появява в публикацията на америка-
неца Робърт Гринлийф през 80-те години на XX век.
Американските философи разбират под това опре-
деление лидер с дълбоки ценности, на които съзна-
телно е посветил дейността си. Но, особено в аме-
риканския бизнес, дълбоките ценности са свързани
с неща като превъзходство, реализиране на собст-
вения потенциал и осигуряване на възможността и
другите да го правят, постижения, качество на сто-
ките и услугите и решимост за постоянно израст-
ване. В контраст с всичко това, в духа на източния

- 48 -
хуманизъм, традиционните източни ценности се съ-
средоточават около неща като състрадание, смире-
ние, благодарност, служба в името на семейството и
на самото съществуване.
В съответствие с източните схващания и със
значението, което аз влагам в това понятие, слу-
жещият лидер се е посветил на върховния източник
на смисъла и ценностите. Той или тя е в хармония с
основополагащите жизнени сили на Вселената и,
служейки на тях, служи и на своите колеги, на ком-
панията, на обществото и т. н. Сред великите фи-
гури от XX век, които несъмнено са или са били слу-
жещи лидери в горепосочения смисъл, се нареждат
Махатма Ганди, Майка Тереза и Нелсън Мандела,
всички те са били велики духовни водачи и са
служили на обществото. Всички те са допринесли за
смисъла, морала и службата в името на другите.
Далай Лама е друг несъмнен пример за подобно
лидерство и затова той вдъхновява не само
тибетците и будистите, но и голяма част от
човечеството като цяло. >

ДА ПЕЕШ СВОЯТА ПЕСЕН

Преди няколко години участвах в конферен-

ция на ЮНЕСКО в Тбилиси, столицата на разкъсва-
ната от гражданска война Република Грузия, бивша
част от Съветския съюз. Конференцията се проведе
в модерен хотел от западен тип, който рязко кон-
трастираше с разрушенията, отчаянието и глада
навън.

- 49 -
 Една вечер ни заведоха в градския театър:
грузинците искаха да ни покажат богатата си кул-
тура, останките от гордото си и благоденстващо
минало.
По тавана имаше пукнатини и следи от пожар.
Стените бяха покрити с дупки там, където мазилка-
та е била разрушена от бомби и снаряди. Единстве-
ните свидетелства за произведенията на изкуството,
покривали някога тези стени, бяха мухлясай обез-
цветени петна по олющената боя. Светлината беше
много слаба, тъй като за толкова стигаха силите на
повредените генератори. Нямаше климатична ин-
сталация и беше ужасно горещо.
Когато оркестрантите се появиха в провиснали
бели ризи и зле ушити черни панталони, музиката
им беше вяла и отчаяна. Не можеха да извисят
изпълнението си над своята и на града депресия.
Публиката се отегчи и мнозина, включително и аз,
заспаха. Струваше ми се, че мъчението ще продъл-
жи вечно. И тогава атмосферата в миг се промени.
В средата на сцената излезе елегантно обле-
чен певец в черен смокинг, Зураб Соткилава. Оби-
чан грузинец, по това време Соткилава беше водещ
тенор на московския Болшой театър. Той гостуваше
в родния си град в чест на представителите на
ЮНЕСКО. Издувайки гърди, той запя великолепно,
започвайки с арии от Верди, след което премина
към традиционни грузински песни.
Докато пееше, театърът оживя. Сякаш гласът
не излизаше от неговото гърло, а от далечното ми-
нало на Грузия – някъде от колективното човешко
несъзнавано, свързвайки го със страданието и
трагедията на грузинското настояще. Той бе канал,
- 50 -
носещ на потиснатите и обезверени оркестранти и
зрители енергия и надежда от онези други измере-
ния. Накратко казано, гласът му беше изпълнен с
дълбоко чувство. Това бе духът в действие, изпъл-
няващ ролята на проводник от дълбините, за да
постави настоящето в един по-широк и по-богат
контекст – могъщ пример за духовна интелигент-
ност.
За мен изпълнението на грузинския тенор
символизираше онова, което всеки от нас трябва да
направи, за да допринесе за смисъла и ценностите.
Всеки от нас трябва „да пее своята песен”. Всички
ние трябва, чрез собствените си възможности и
духовен интелект, да достигнем до най-дълбоките
пластове на истинския си Аз и да извлечем от този
източник неповторимата „музика”, която всеки
човек е способен да даде.
Задачата да използваме своя КД не е лесна.
Забравили сме много от смисловите си умения. На-
шата култура с духовно онемяла дори в буквалния
смисъл, не разполагаме с подходящи думи, за да
опишем богатството на човешката душа. Думи като
„радост”, „любов”, „състрадание” и „милосърдие”
загатват за много повече от онова, което можем да
изразим. Да използваме своя КД означава да на-
прегнем човешкото въображение. Означава да пре-
образим съзнанието си. Означава да открием в себе
си по-големи дълбини в сравнение с онези, които
сме свикнали да изживяваме. Това изисква от нас
да намерим в Аза си основа за смисъл, превъз-
хождащ Аза. А това едва ли е лесна задача за на-
род, свикнал с пет-лесни-стъпки-към-само-усъвър-
шенстването. >

- 51 -
 ВРЕМЕ ЗА ВЪПРОСИ

Надявам се, че успях в най-общи линии да из-

ясня значението на духовната интелигентност и
защо ни е толкова необходима днес. Но ние живеем
в ерата на науката и ако наистина желаем да
погледнем сериозно на КД, трябва да се запитаме
кое го създава и как функционира той в човешкия
мозък. Кое в нашия мозък поражда насочен към
смисъла интелект? Каква роля е изиграло това в
човешката еволюция? Защо и как мозъците ни са
способни да действат извън кутията, да разширят
границите? Как променяме контекста или рамката
на преживяванията си? Кое в природата на мозъка
може да осигури на ума достъп до интелект или
съзнание отвъд индивидуалния мозък и нервните му
системи? Какво може да означава, от гледна точка
на неврологията и физиката, че на равнището на
Егото Азът може да достигне до по-дълбоки пла-
стове на познанието? Накратко, защо благодарение
на мозъка си ние сме биологично приспособени да
бъдем духовни същества? В Глави 3-5 ще разгледам
тези въпроси, представяйки всички налични научни
данни. >>>

- 52 -
 ЧАСТ II
НАУЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА КД

3.
ТРИ ВИДА МИСЛЕНЕ, ТРИ ВИДА
ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

Корените на човешката интелигентност са в

генетичния ни код и в цялата еволюционна история
на живота на тази планета. Тя се влияе от все-
кидневните ни преживявания, от физическото и ду-
ховното ни здраве, от храненето ни, от това до-
колко спортуваме, от връзките, които създаваме, и
от много други фактори. Но от неврологична гледна
точка всичко, което дава отражение върху инте-
лекта, преминава през мозъка и нервната система
на тялото или се контролира от тях. Единият вид
нервна система ни позволява да мислим рацио-
нално, логично, съобразно правилата. Резултатът е
нашият коефициент на интелигентност – КИ. Дру-
гият вид благоприятства асоциативното, свързано с
навиците, разпознаващо моделите емоционално ми-
слене. Резултатът е нашият коефициент на емоцио-
налност – КЕ. Третият вид е свързан със съзидател-
ното, вдъхновеното, създаващо или нарушаващо
правилата мислене. Това е мисленето, чрез което
променяме и трансформираме предишното си мис-
лене. Резултатът е нашият коефициент на духовност
– КД. Ясното разбиране на КИ, КЕ и КД до голяма

- 53 -
степен зависи от разбирането на различните ми-
словни системи на мозъка и тяхната нервна орга-
низация.
Мозъкът е най-сложният орган в тялото. Негов
продукт е мистерията на съзнателния ум, съзнани-
ето ни за себе си и нашия свят и способността ни да
избираме свободно отношението си със света. Той
създава и структурира нашите мисли, позволява ни
да имаме емоции и посредничи за духовния ни жи-
вот – усещането за смисъл и стойност и правилния
контекст, в който да осмислим преживяванията си.
Мозъкът ни дава усещането за допир, зрението,
обонянието и езика. Той е складът на нашите спо-
мени. Контролира биенето на сърцата ни, потенето,
дишането и безброй други телесни функции. Изли-
защите от него нервни влакна достигат до всички
области на тялото. Това е мостът между вътрешния
ни живот и външния свят. Мозъкът е в състояние да
осъществява всички тези неща, защото е сложен,
гъвкав, способен да се приспособява и самоор-
ганизира. >

НЕОГРАНИЧЕНАТА СПОСОБНОСТ
НА МОЗЪКА ДА СЕ РАЗВИВА

По-рано учените смятаха, че мозъкът е „неи-

зменна структура”. Ние се раждаме, твърдеше тео-
рията, с определен брой неврони, свързани по оп-
ределен начин, и с възрастта цялата система бавно
се разпада. Смяташе се, че човек достига умствения
си разцвет на около осемнадесетгодишна възраст,
след което следва бавен, но постоянен упадък. Днес
- 54 -
невролозите са на друго мнение. Вярно е, раждаме
се с определен брой неврони и с годините губим
много от тях. Пенсионерът има по-малко нервни
клетки от бебето. Но през целия си живот ние съз-
даваме нови нервни връзки – или поне сме спо-
собни да го правим. И обратното, нервните системи,
които се използват малко, се свиват, изчезват или
започват да се използват за други цели.
А именно нервните връзки създават интелек-
та. Бебето се ражда само с най-необходимото за
поддържането на живота – нервните връзки, ре-
гулиращи дишането, биенето на сърцето, телесната
температура и т. н. Но бебетата не могат да раз-
личават лица и предмети, да създават идеи или да
издават членоразделни звуци. Тези способности се
развиват с времето: посредством контактите със
света мозъкът създава нови нервни връзки. Колкото
по-богати и разнообразни са тези контакти, толкова
по-голям и сложен е създаващият се лабиринт от
нервни връзки. Затова можем да подпомогнем умст-
веното развитие и дори физическата координация
на малките деца, като им предлагаме чести и разно-
образни стимули, ярко оцветени предмети, които да
гледат, различни звуци и гласове, множество неща,
които да помирисват и вкусват, допир и емоционал-
на топлота. В процеса на съзряването новите нерв-
ни връзки помагат на децата да проговорят и да
формират идеи; тези връзки съхраняват фактите и
преживяванията в паметта, правейки възможно че-
тенето, писането и обучението като цяло. Няма оп-
ределена граница за броя и сложността на нервните
връзки, които детският мозък може да създаде.

- 55 -
 В сложна култура като нашата, към осемнаде-
сетгодишната си възраст, ако са здрави, повечето
от нас ще са развили достатъчно нервни връзки, за
да се справят с живота. Ще са си създали цялостна
картина за света и начина му на функциониране.
Ще са развили мисловни навици и емоционални
шаблони, модели на отношение към хората и
ситуациите. Накратко, ще са „скачили” основния си,
фундаментален и предимно несъзнаван набор от
убеждения и ценности – неща, които могат да се
приемат за даденост.
Но нашата култура не е стабилна. В нея има
твърде много бързи промени, двусмисленост и неяс-
нота, за да можем да разчитаме, че създадените
през първите осемнадесет години диаграми ще ни
ръководят през остатъка от живота ни. Трябва да
използваме онзи трети вид мислене, включващ
творческа съзидателност и нарушаване на прави-
лата, така че постоянно да преорганизираме мозъка
си в хода на живота (механизмът за това ще бъде
изяснен по-нататък тази глава). А за да разчитаме
повече на онези мозъчни структури, които създават
нашия коефициент на духовност (КД), е необходима
много енергия. >

КРАТКА ИСТОРИЯ НА МОЗЪКА

По своята природа мозъкът е доста консер-

вативен. Той носи цялата дълга история на еволю-
цията на живота на тази планета в сложните си
структури. Архитектурата му наподобява криволи-
чещите улички и хаотично построени сгради на
- 56 -
многовековен град – пласт върху пласт археоло-
гична история, строени един върху друг и всички до
един – населени.

Външна анатомия на мозъка

В най-простия пласт на телесната ни органи-

зация – частта, съответстваща на най-долния архе-
ологичен пласт на древния град – откриваме струк-
тури, като тези на едноклетъчните животни, напри-
мер амебите. Те нямат нервна система; цялата се-
тивна координация и моторни рефлекси на тези
животни съществуват в една клетка. Собствените ни
бели кръвни телца, които търсят отпадъчни вещест-
ва и изяждат бактериите, действат в кръвоносния
поток така, както амебите във водата. Простите
многоклетъчни животни, като медузата, също нямат
централна нервна система, но имат мрежа от нерв-
ни влакна, които осъществяват комуникацията меж-
ду клетките, така че животното да може да реагира

- 57 -
координирано. В телата ни нервните клетки на
вътрешностите оформят подобна мрежа, която коор-
динира перисталтиката, изтласкващите храната му-
скулни контракции. По-развитите животни имат все
по-сложна централна нервна система.
С еволюцията на бозайниците се появява меж-
динният мозък: първо примитивният междинен мо-
зък на низшите бозайници, ръководени предимно от
инстинкта и емоциите, и после мозъчните полукъл-
ба с цялата им сложна мисловна дейност, „малките
сиви клетки”, които повечето от нас идентифицират
с човешкия ум. Челните дялове на кората са се
развили най-накрая и са от жизнено значение за
способностите на рационалното его. Но алкохолиз-
мът, употребата на успокоителни, силният стрес,
бурните емоции или уврежда-нето на междинния
мозък водят до завръщане към примитивното, по-
спонтанно, по-необмислено поведение като това на
низшите животни. Затова, независимо от засилва-
щата се централизация и сложност на нервната
система, по-примитивните нервни мрежи продължа-
ват да съществуват и при хората, както в нарасна-
лия ни мозък, така и в цялото тяло.
Следователно, нашият западен модел на „ми-
слене” е неадекватен. Мисленето не е изцяло мо-
зъчен процес, не е само въпрос на КИ. Ние мислим
не само с главите си, но също така и с емоциите и с
телата си (КЕ), както и с духа си, с мечтите си, с
надеждите си, с усещането за смисъл и стойност
(КД), Ние мислим с цялата сложна нервна мрежа,
втъкана в организма ни. Всички тези неща са част
от нашия интелект. Всекидневният език го отбе-
лязва чрез изрази като: „Той мисли със стомаха си”

- 58 -
или „Тя мисли със сърцето си”. Много хора казват,
че имат „усещане за ситуацията”, понякога опис-
вано като почти сетивно.
Нека сега се вгледаме по-внимателно в нерв-
ната мрежа, поддържаща всеки един от трите вида
интелигентност. Ще започнем с неврона, основната
градивна единица на нервния процес. >

НЕВРОНЪТ

Човешкият мозък съдържа между 10 000 000

000 и 100 000 000 000 нервни клетки, или неврони.
Съществуват около сто различни вида и половината
от тях се намират в най-развитата част на мозъка,
мозъчната кора. Типичният неврон има формата на
дърво с „корени” (дендрити), „клетъчно тяло”
(сома), „ствол” (аксон) и „клони” окончания). В
дендритите на всеки неврон постъпва сетивна
информация, която може да го възбуди или
потисне. Тази информация поема към клетъчното
тяло, избледнявайки по пътя си. Ако в даден момент
до клетъчното тяло достигне достатъчно силен
импулс, то ще излъчи потенциал за действие по
своя аксон. Потенциалът за действие пътува като
запален фитил, докато достигне окончанията на
аксона. На свой ред тези окончания оформят си-
напси (място на контакт) с дендритите на съседните
неврони.
Един пирамидален неврон в мозъчната кора
има между хиляда и десет хиляди синапса, които го
свързват пряко с много други, предимно разполо-
жени наоколо, неврони. Повечето синапси действат
- 59 -
чрез химични сигнали. Окончанието на единия
неврон секретира миниатюрна капчица химично
вещество, известно като медиатор, което на свой
ред възбужда или потиска прилежащия дендрит.
Известни са над десет такива медиатори, които се
използват в различните системи на мозъка и
оказват въздействие върху умствените и емоцио-
налните ни способности или състояния.

Единичен неврон

Норадреналинът, например, стимулира целия

мозък. Ако е твърде оскъден, това може да доведе
до депресия, а ако е в повече, може да доведе до
мания. Ацетилхолинът възбужда външния слой на
мозъчната кора и прави възможни онзи вид съгла-
- 60 -
сувани нервни осцилации, които са отговорни за
съзнанието. Недостигът на ацетилхолин смущава те-
зи осцилации и е свързан с причините за болестта
на Алцхаймер. Серотонинът стимулира определени
системи в мозъка и липсата му води до депресия.
Известният антидепресант „Prozac” увеличава ниво-
то на серотонин. Ако равнищата както на серото-
нин, така и на ацетилхолин са твърде ниски, симп-
томите на Алцхаймер са много по-силно изразени.
Четвъртият важен медиатор, допаминът, също сти-
мулира определени системи в мозъка. При депресия
често в дадени области има твърде малко допамин;
при шизофренията има твърде много в други об-
ласти. Почти всички лекарства, действащи върху
мозъчната функция – транквилантите, стимуланти-
те, опиатите, антидепресантите и т. н. Въздействат
върху един или повече медиатори.
Невроните функционират като сигнални меха-
низми, които много напомнят електронните елемен-
ти в телефона или компютъра. Възможността за
действие опосредства тази функция. Но самите ден-
дрити действат много по-незабележимо. Когато по-
лучат стимул, повечето дендрити не генерират въз-
можност за действие. Вместо това, те въздействат
върху прилежащите части на същия неврон или
върху съседните неврони посредством електрически
полета и след това се връщат към нормалното си
състояние. Системите от взаимодействащи неврони
могат да генерират вибрационни електрически
полета в дендритите. >

- 61 -
 СЕРИЙНОТО МИСЛЕНЕ – МОЗЪЧНИЯТ КИ

Най-простата представа за „мисленето” като

нещо линейно, логично и безстрастно не е по-
грешна, но просто не е всичко. Тя произтича от
формалната, Аристотелева логика и от аритметика-
та: „От х следва у” или „2+2=4”. Хората са много
добри в този вид мислене, превъзхождайки всички
по-низши животни. Компютрите са дори още по-
добри. Мозъкът е в състояние да го прави поради
един отличителен вид нервни връзки, известни като
нервни пътища.
Нервните пътища наподобяват серия от
телефонни кабели. Аксонът на нервната клетка или
групата от нервни клетки стимулира дендритите на
следващата нервна клетка или група от нервни
клетки и електрохимичният сигнал преминава по
веригата от свързани неврони, като се използва за
всяка мисъл или серия от мисли. Всеки неврон в
серията се включва или се изключва и ако някоя
част от веригата се повреди или изключи, цялата
верига престава да функционира, също като после-
дователно свързаните лампички на коледна елха.
Нервните пътища учат образуват вериги, съ-
гласно фиксирана програма, чиито правила следват
формалната логика. Следователно, ученето става
стъпка по стъпка и според правилата. Когато при-
нуждаваме децата да зазубрят материала, ние ги
окуражаваме да настройват мозъците си за серийно
мислене. Резултатът е мислене, подходящо за реша-
ване на рационални проблеми или за постигане на
определени задачи. То е целенасочено мислене от
типа „как да”, такова, чрез което се справяме с
- 62 -
правилата на граматиката или на някоя игра. То е
рационално и логично: „Ако направя това, ще има
определено последствие.” Способността за серийно
мислене е онзи вид умствена способност, която
стандартните тестове за КИ проверяват.
Необходимите за серийното мислене нервни
пътища и вериги съществуват и в останалите обла-
сти на тялото, както и при по-низшите животни.
Една проста, фиксирана серийна организация в мо-
зъчната основа и гръбначния стълб е отговорна за
коленния рефлекс, за регулирането на телесната
температура и кръвното налягане и за други прости
функции. На това равнище серийната нервна верига
функционира като контролиращ термостат на топло-
фикационна система. Условните рефлекси също са
почти толкова прости.
Серийното мислене или обработване изисква
прецизно свързване от точка до точка. Има, напри-
мер, нервни пътища, изобразяващи всяка точка от
очната ретина чрез съответна точка върху таламуса,
а после точка по точка върху зрителната зона на
мозъчната кора и така нататък по веригата на зри-
телното възприятие. Други сетива, като обонянието,
слуха и допира, използват други нервни пътища.
Инстинктивното поведение при низшите жи-
вотни също до голяма степен е обусловено от се-
рийно обработване. Инстинктът може да се приеме
като фиксирана програма, какъвто е идентифика-
ционният инстинкт при патиците и други птици.
Новоизлюпеното птиче приема за своя майка пър-
вия грижовен предмет или човек и се придържа към
тази идентификация. Някои твърде рационални
индивиди (и много бюрократи!) могат да зациклят в
- 63 -
програмирания начин на мислене по същия начин и
да имат големи затруднения с творческото прилага-
не на правилата или с усвояването на нови.

Нервният път в ретината и зрителният нерв. Ретината е

свързана по сериен начин, като телефонните кабели. Същият
вид свързване продължава към таламуса и зрителната зона на
мозъчната кора.

- 64 -
 Серийното мислене силно наподобява серий-
ната обработка в много компютри. Всъщност, пора-
ди тази прилика, когнитивната наука е била склон-
на да поставя каруцата пред коня, обяснявайки
човешкото мислене посредством компютърната об-
работка. В серийния компютър данните са предста-
вени като сбор от „частици”, например точки върху
магнитна лента или електрически импулси, предста-
вляващи информация. Информацията се обработва
съгласно определени правила („програма”). Но ком-
пютрите не могат да мислят самостоятелно. Те не
могат да попитат дали изпълняват добра програма и
дали има по-добра. И не могат да реагират или да
обработят данни, които не са покрити от програмата
им, не могат да се научат на творчество. За чо-
вешкото мислене ни е необходим по-гъвкав модел,
включващ възможността за съзнание. Това ще раз-
гледаме малко по-късно, след като видим как раз-
личните нервни системи си сътрудничат в човешкия
мозък.
В нашата култура голяма част от мисленето,
което използваме във всекидневния живот, е от
серийния, или КИ вид. Умствената аритметика е
прост пример, фазата на анализирането на всеки
проект включва свеждането на проблема или си-
туацията до най-простите логични части и после
предвиждането на каузалните връзки, които ще се
появят. Всяко стратегическо планиране включва
план за действие и последователна обосновка за
осъществяването му. В бизнеса „целевият менидж-
мънт” предполага, че е най-добре да се поставят
ясни цели и след това да се изработват логични
серии от действия за постигането им. Серийните
компютри, които играят шах, анализират всички
- 65 -
възможни резултати от всяка позиция и после
пресмятат стъпка по стъпка най-добрия ход.
Ползите от серийното мислене и от КИ-ин-
телекта са точността, прецизността и надеждността.
Но също като мисленето в Нютоновата наука, то е
линейно и детерминистко: Б винаги следва след А
по същия начин. Този вид мислене не търпи нюанси
или двусмислие: при него имаме само да/не,
или/или. Невероятно ефективно в рамките на свои-
те строго определени правила, серийното мислене
се проваля, ако някой размести страничните „гре-
ди”. Също като компютър, от който искат да изпъл-
ни непокрита от програмата му задача.
И ако използваме метафората на американ-
ския философ Джеймс Каре, серийното мислене е
„ограничена игра”. То функционира в точно опре-
делени граници и е безполезно, когато трябва да
търсим нови възможности или да се справим с нещо
неочаквано. А сега нека разгледаме първата от
другите две нервни системи, които работят в тандем
със серийното обработване и значително обогатяват
възможностите му. >

АСОЦИАТИВНОТО МИСЛЕНЕ – МОЗЪЧНИЯТ КЕ

Този тип мислене ни помага да правим асо-

циации между неща като глада и храната, която ще
го утоли, между дома и спокойствието, между май-
ката и обичта, между лаещите кучета и опасността,
между червения цвят и емоции като вълнение и
опасност. Асоциативното мислене лежи в основата
на голяма част от чисто емоционалната ни интели-
- 66 -
гентност – връзката между една емоция и друга,
между емоциите и телесните усещания, между емо-
циите и заобикалящата среда. То, също така, ни
позволява да разпознаваме неща, като лицата или
миризмите, и да усвояваме физически умения, като
карането на велосипед или кола. Това е „мислене”
със сърцето или тялото. КЕ, макар обикновено да се
възприема като наша „емоционална интелигент-
ност”, е също и интелигентност на тялото ни. Това е
интелектът, използван пълноценно от надарените
атлети или от пианиста, който се е упражнявал
неуморно.
Мозъчните структури, благодарение на които
осъществяваме асоциативното мислене, са познати
като нервни мрежи. Всяка от тези мрежи съдържа
възли от до сто хиляди неврона и всеки неврон във
възела може да бъде свързан с до хиляда други. За
разлика от прецизното свързване в нервните пъ-
тища, в нервната мрежа всеки неврон въздейства
или е обект на въздействие едновременно на много
други неврони.
В най-простия си вид асоциативното мислене
се осъществява посредством условен рефлекс,
както в експериментите на руския учен Павлов с
кучета. Животните се научили да отделят слюнка
при звука на звънец, след като даването на храна
било многократно съпровождано със звънец. Нерв-
ните мрежи позволяват усвояването на много по-
сложни асоциативни модели. Приемането на входя-
щата информация се осъществява чрез едни еле-
менти в нервната мрежа, изходящата поведенческа
реакция – чрез други, а трети елементи осъщест-
вяват връзката между тях. Единичният елемент в

- 67 -
мрежата се активира, ако голям брой от импулсите
му бъдат възбудени едновременно. Силата на
взаимовръзката между елементите се видоизменя
вследствие на опита, позволявайки на системата да
„учи”, както ще видим.

Нервна мрака, показващ в опростен вид пирамидалните

клетки в мозъчната кора

Нервните мрежи в мозъка са свързани с други

нервни мрежи в мозъка и в тялото. Онези в мо-
зъчния ствол, най-старата част на мозъка, са из-
вестни като мрежеста формация и обработват вхо-
- 68 -
дящата сетивна информация и свързаните с нея из-
ходящи моторни команди, като например ходенето и
преглъщането – командвани от по-висшите равнища
на мозъка, но координирани в по-долната част или
в гръбначния мозък. Те отговарят също и за цикъла
бодърстване/сън. Например, майката може да спи
при шума на натовареното улично движение, но се
събужда от далеч по-слабия звук, издаван от
нейното бебе. Мрежестата формация обработва тази
реакция на възбудимост. Най-сложната й част, мре-
жестата формация на зрителния хълм, може да
възбужда само по една част от мозъка наведнъж,
затова вниманието ни е избирателно.
За разлика от серийните нервни пътища, кои-
то са ограничени от правилата или програмите и
поради това неспособни да се обучават, нервните
мрежи са в състояние да се пренареждат, в зави-
симост от опита. Всеки път, когато видя даден обра-
зец, разпознаващите го връзки в нервната мрежа
укрепват, докато разпознаването не стане нещо
автоматично. Ако образецът се промени, моята
способност да го възприемам също бавно ще се
променя, докато мозъкът ми не се пренастрои да
вижда новия образец. Връзките между невроните в
мрежата могат да бъдат различни по сила и всеки
един елемент може да възбужда или потиска еле-
ментите, с които е свързан. Ученето променя силата
на връзките: връзката между нервните елементи,
които се задействат едновременно, постепенно ста-
ва по-силна.
Докато се уча да шофирам, например, всяко
движение на ръцете и краката ми е обмислено и
преднамерено и моят контрол над колата е слаб. Но

- 69 -
с всеки следващ път координацията между ръцете,
краката и мозъка става все по-силна в мозъчната
нервна мрежа, докато накрая преставам да мисля (с
главата си) за шофирането, освен ако не възникне
извънредна ситуация.
Цялото асоциативно учене се осъществява по
метода на пробата и грешката. Когато плъховете се
научават да преминават през лабиринт, те не
следват правила, а се упражняват. Ако опитът е
неуспешен, не се създават нервни връзки; ако е
успешен, мозъкът укрепва връзката. Този тип учене
е силно свързан с опита: колкото по-често успешно
използвам умението, толкова по-склонен ще бъда и
следващия път да го направя по същия начин.
Асоциативното учене е и мълчаливо учене: усвоя-
вам умението, но не съм в състояние да формули-
рам правилата, чрез които съм го усвоил, нито дори
да опиша как съм го направил. Човек не се научава
да кара велосипед, четейки ръководства. Нервните
мрежи не са свързани със способността ни да
говорим, нито с тази да формулираме идеи. Те са
изцяло обвързани с опита. Ние усещаме уменията
си, ние реализираме уменията си, но не мислим и
не говорим за тях. Развиваме ги, защото ни носят
отплата, чувство на удовлетворение или ни помагат
да избегнем болката.
Асоциативните нервни мрежи в мозък покри-
ват повече неща от онези, които веднага бихме
идентифицирали като емоции, но можем лесно да
видим, че емоционалният ни живот отговаря на
асоциативния модел и че до голяма степен зависи
от тези нервни мрежи. Лимбичната система, която е
централният пункт за емоционален контрол в мо-

- 70 -
зъка, разполага както със серийни нервни пътища,
така и с асоциативни нервни мрежи. Някои емоции,
например страх от змии, са вродени и вероятно
произтичат от серийните връзки в лимбичната сис-
тема. Но повечето емоции са плод на проби и греш-
ки, на бавно асоциативно изграждане на опреде-
лена реакция при даден стимул. И те много често
прерастват в навици. Щом веднъж свикна да изпит-
вам гняв при наличието на даден стимул, ще ми
бъде доста трудно следващия път да реагирам по
различен начин. До голяма степен психотерапията
съществува, за да помогне на хората да се отърват
от стари, но неправилни емоционални асоциации.
Също като други аспекти на асоциативната
интелигентност, емоциите не са непременно вербал-
ни. Често ни е трудно да говорим за тях или поне да
ги изразяваме ясно, и те определено невинаги са
„рационални”, в смисъл, подчиняващи се на прави-
ла или предвиждания. Често се появяват при ча-
стична стимулация по непредсказуем начин.
Освен това, при разпознаването на образци
всички данни за даден модел могат да си взаимо-
действат. Възможно е някои да липсват или да се
различават от първоначално възприетия образец,
но мозъкът търси „най-близкото съответствие”. Така
асоциативната интелигентност е в състояние да се
справя с двусмислени ситуации, но е и „прибли-
зителна”. Тя е по-гъвкава, но и по-неточна от се-
рийното мислене. В сравнение с разума, емоциите
покриват по-широка област от опита, но често са
по-неточни.
Единичната памет е резултат от прецизните
нервни връзки в онази част от мозъка, известна
- 71 -
като хипокампус. Тя може да отслабне с възрастта.
Но ние имаме и една по-бавна, дълготрайна система
на паметта, почиваща върху асоциативните нервни
мрежи, разположени из целия мозък. Тази система
на паметта може постепенно да усвоява нови неща,
като телесни умения и памет за лица, дори и когато
паметта ни за нови събития отслабне. Трудно е да
научиш човек в напреднала възраст на нови
умения, почиващи върху серийни връзки, но ние
сме способни да усвояваме нови двигателни умения
във всяка възраст, макар и много бавно. Тук двата
примера са плуването и запаметяването на песен. И
отново, много от емоционалните ни реакции са част
от нашата дълготрайна памет, защото асоциатив-
ната им основа се е създавала постепенно.
Двете системи на паметта имат не само раз-
лични нервни връзки, но и различна биохимия. Био-
химичният механизъм на учене, открит в синапса
(точката на свързване) при асоциативната памет се
променя бавно и постепенно и укрепва чрез повто-
рение, винаги когато два неврона се задействат ед-
новременно. От друга страна, биохимичният меха-
низъм на учене при краткотрайната памет разчита
на единичния сигнал.
Също както при серийната обработка в мо-
зъка, съществуват и компютърни аналози на асо-
циативното или паралелно обработване в мозъка.
Те са известни като нервни мрежи или паралелни
процесори. И точно като асоциативните мрежи в мо-
зъка, те се състоят от голям брой сложни, взаи-
мосвързани компютърни елементи. И пак като в
мозъка, всеки път, когато се задейства някоя от
връзките между елементите, тя укрепва, така че

- 72 -
компютърът бавно „заучава” новото поведение. В
това е разликата със серийните процесори, които не
могат да учат. Те могат само да бъдат препро-
грамирани. Паралелните компютри бавно се учат от
заобикалящата ги среда и променят собствените си
вътрешни връзки.
Докато серийният компютър не може да дей-
ства, ако дори само една брънка в комуникацион-
ната верига блокира, паралелният компютър е по-
дееспособен. Дори и да е леко повреден, той пак
може да работи добре, защото изправните парале-
лни връзки поемат работата на повредените си
съседи. Тъй като в човешкия мозък всеки ден уми-
рат нервни клетки, наистина е чудесно, че имаме
паралелни възможности!
Докато серийните процесори имат „език”, сбор
от символи, които манипулират изчисленията им,
паралелните процесори са „неми”. Вместо това те
действат по метода на пробата и грешката. Днес
такива компютри се използват за разпознаване на
почерци, за четене на пощенски кодове, за раз-
личаване на вкусове и миризми и за „виждане” на
лица. Могат да се използват за създаването на
почти фотографски точен портрет по частичното
описание на нечие лице или външност.
Предимствата на асоциативното мислене са,
че то е в диалог с опита и може да научава нови не-
ща чрез експериментиране. Може да опипа почвата
с новите преживявания. Също така, това е мислене,
което е способно да се справи с нюанса и двусми-
слеността: дори да премахнем до 80 процента от
даден модел, мозъкът ще успее да разпознае онова,
което е останало. Създаденият на принципа на
- 73 -
нервната мрежа компютър може да разпознае по-
щенски код, написан с милиони различни почерци.
Недостатъците на този вид мислене са, че е
неточно, склонно да създава навици и традиции и
че ученето става бавно. Ние можем да променим
умението или емоционалната реакция, но това ще
ни отнеме време и много усилия. И тъй като асо-
циативното мислене е мълчаливо, то трудно се
споделя с другите. Не можем просто да дадем ня-
каква формула и да кажем на другия да се захваща
за работа. Всеки трябва да усвои умението сам и по
свой начин. Няма два мозъка с еднакви нервни
връзки.
Както няма и двама души с еднакъв емоцио-
нален живот. Мога да забележа твоята емоция, мога
да проявя съпричастност, но твоята емоция не е
моя. >

СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ КИ И КЕ

Човешкият мозък е много по-сложен от всеки

компютър. Има очевидни различия, защото мозъкът
е от плът и кръв, а компютрите са направени от си-
ликонови чипове, а освен това, мозъкът се е раз-
вивал по сложен начин в продължение на милиони
години, а компютрите са създадени със специална
цел от човешки същества. Освен това мисловните
системи в мозъка си сътрудничат. Мозъкът не е
съставен от изолирани „интелектуални” модули или
от изолирана серийна процесорна система, наред с
изолирана асоциативна система. Двете системи си
взаимодействат и се подпомагат, дарявайки ни с
- 74 -
интелект, който никоя от тях не би могла да ни
осигури самостоятелно. КИ и КЕ се подкрепят.
През 1993 година Сиймор и Норууд описват
експериментите, проведени с шахматисти, за да се
види какъв тип мислене стои зад техните стратегии.
На експерти и аматьори в шаха набързо показали
серия от ходове, някои общоизвестни, други почти
абсурдни. Експертите били много по-добри от ама-
тьорите във възпроизвеждането на общоизвестните
ходове, но и двете групи се представили еднакво
при възпроизвеждането на абсурдните. Разликата
била, че експертите използвали асоциативното ми-
слене в комбинация със серийното при възпроиз-
веждането на общоизвестните ходове, докато ама-
тьорите използвали за всички ходове само се-
рийното си мислене.
Изследователите открили, че с течение на го-
дините гросмайсторът създава асоциативни образци
за около петдесет хиляди обикновени шахматни
ходове. Така че когато се изправи пред някакъв
проблем при реална игра, той не изчислява серийно
последствията от всеки един ход, а моментално раз-
познава обещаващите ходове и след това посве-
щава серийния си (рационален) анализ само на тях.
За разлика от него, слабият шахматист се опитва да
анализира всеки възможен ход и така губи време и
енергия.
В най-общи линии психолозите са съгласни,
че човешкият мозък има набор от асоциативни про-
цесори с голям капацитет, както и сериен процесор
с малък капацитет, който обслужва избирателно
един или друг от тях. Тук може да се използва ме-
тафората с прожектор, осветяващ един избран
- 75 -
предмет от общия неясен фон. Останалото извън
вниманието бива забравено за секунди, макар че
междувременно може да е дало несъзнаван ре-
зултат (като въздействащата върху подсъзнанието
реклама). Например, повечето хора са в състояние
да помнят седемцифрен телефонен номер в продъл-
жение на няколко секунди. Ще го запомнят за по-
дълго, ако продължават да си го повтарят, но ще го
забравят, ако отклонят вниманието си. Съществу-
ването на тази краткотрайна „работна памет” е под-
крепено с множество експериментални доказател-
ства.
Работната памет е основна черта на човеш-
кото серийно мислене. Тя ни дава умствена пред-
става за нашия напредък в осъществяването на ня-
каква серийна задача като готвене, четене или об-
мисляне. Ако в даден момент от процеса на серийно
мислене умът се изправи пред много алтернативи,
работната памет ни позволява да ги помним
достатъчно дълго, за да изберем някоя от тях.
Този тип памет, при която всички уместни
алтернативи остават в съзнанието до избирането на
някоя от тях, е функция на мозъчната кора на чел-
ния дял. Хората с увреждания в тази област, както е
при болестта на Алцхаймер или при някои инсулти
и травми, показват признаци на увреждане на
работната памет и трудно задържат вниманието си,
трудно формират идеи и не ги използват гъвкаво.
Ако в съзнанието ни съществува само една
възможност, умствената ни реакция е автоматична.
Вниманието е притъпено и съзнанието отслабва. По
същия начин една проста физическа дейност, като
шофирането, може да стане програмирана, до голя-
- 76 -
ма степен измествайки необходимостта от съзнател-
но внимание. Оттук и периодичният ни глад за нови
преживявания и предизвикателства – нещо, което
ще изисква нови решения, а следователно и повече
съзнание.
Описаната тук система на вниманието е близо
до концепцията на Фройд за Егото. При нея има по-
висока степен на съзнание, в сравнение с асоциа-
тивния фон (Ид). Тя може да се справя с алтерна-
тиви, абстракции и разумни аргументи – всички те
са важна част от цивилизацията.
Изследванията на д-р Антонио Дамасио на
пациенти с увреден мозък представляват драмати-
чен пример за взаимодействието между серийното и
асоциативното мислене за засилване на интелекта.
При един известен случай, разгледан от Дамасио в
неговата книга „Грешката на Декарт” и отново
осветлен в книгата на Даниел Голман „Емоционална
интелигентност”6, пациент на име Елиът имал про-
блеми със способността си да мисли рационално
поради ограничено увреждане на челния дял, пре-
дизвикващо емоционални нарушения. Никоя от об-
ластите на мозъка, отговарящи за рационалното
вземане на решения, не била засегната от тумора и
той продължавал да показва високи резултати при
тестовете за интелигентност. Паметта му била добра
и всичките му рационални умения и знания оста-
вали незасегнати. Но поради увреждането той имал
„вяли” емоционални реакции, което се отразило
върху способността му да взема рационални реше-
ния. Координацията между КИ и КЕ била нарушена

6
Издание на бълг. език – ИК „Кибеа”, 2000 г.
- 77 -
и в резултат на това той загубил „здравия си
разум”.
И експериментите с шахматистите, и наблюде-
нията на Дамасио говорят за координация между
серийното и асоциативното обработване, между КМ
и КЕ, която поне отчасти може да се обясни чрез
настоящите, формални модели на мислене. Но чо-
векът притежава и други умствени способности, ко-
ито остават загадка. Мозъкът разполага с една по-
висша интелигентност, за която когнитивната наука
все още няма обяснение. Нека разгледаме сега тази
интелигентност, както и неврологичните експери-
менти, които хвърлят известна светлина върху на-
чина, по който тя действа. >

ОБЕДИНЯВАЩОТО МИСЛЕНЕ – МОЗЪЧНИЯТ КД

Видяхме, че компютрите могат да симулират

както серийното, така и асоциативното мислене.
Персоналните компютри са в състояние да извър-
шват нещо много близко до серийното мислене, и то
по-бързо и по-точно от човешките същества. Нерв-
но-мрежевите компютри могат да възпроизвеждат
някои от асоциативните ни мисловни способности и
с развитието на технологията тези машини със си-
гурност ще се усъвършенстват. Но човешкият умст-
вен живот и интелект имат твърде много аспекти,
които никой от досега създадените компютри не
може да възпроизведе. Това са способностите, ко-
ито в тази книга наричаме „духовна интелигент-
ност” – нашият смислонасищащ, контекстуализиращ
и трансформиращ интелект.
- 78 -
 За разлика от машините, човешките същества
притежават съзнание. Ние си даваме сметка за
преживяванията си, както и за това, че си даваме
сметка. Откликваме на тези преживявания с болка
или със смях, с чувство на тъга или с чувство за
хумор. Смеем се на шеги и усещаме зъбобол. Макар
да сме „програмирани” от усвоените правила и да
сме си създали упорити навици чрез дълготрайните
си асоциации, ние запазваме свободната си воля.
Ако пожелаем да впрегнем решителността и енер-
гията си, можем да променим правилата и да сло-
жим край на навиците. Компютрите винаги работят
в рамките на определени програми, в рамките на
определени граници. Те играят така наречената от
нас „ограничена игра”. Но хората могат да бъдат
неограничени играчи. Ние можем да разместим
ограничителните стени можем да си играем с
границите.
Способни сме да правим всичко това, защото
притежаваме мислене, което е творческо, проница-
телно и интуитивно. Ние научаваме езика благода-
рение на системите на серийното и асоциативното
си мислене, но създаваме език чрез някаква трета
мисловна система. Ние разбираше обичайните си-
туации или поведенчески стереотипи и правила по-
средством първите два вида мислене, но създаваме
нови благодарение на третия вид.
А ние, хората, сме създания на смисъла.
Когато получи заложена в програмата му команда,
компютърът не пита: „Защо да го правя?” или
„Какво означава това?” Той просто изпълнява ко-
мандата. Човешките същества много често задават
подобни въпроси и функционират по-ефективно,

- 79 -
когато разполагат с добри отговори. Компютрите
могат да манипулират синтаксиса на езика, те могат
да преценят и подредят, думите граматически пра-
вилно (т.е. съгласно правилата). Но само хората
разбират семантиката, смисъла на подредените ду-
ми и затова са способни да декодират метафорите.
Общото за всички тези по-висши човешки
способности е чувството за единство в разбирането
на ситуацията или в реакцията ни спрямо нея. По
същество разбирането е холистично – способност да
схванеш целия контекст, който свързва отделните
части. Именно това контекстуално разбиране лип-
сва при шизофрениците, които не могат да обеди-
нят преживяванията си и да реагират адекватно на
тях. В настоящата книга ние наричаме този тип ми-
слене „обединяващо”. Тази обединяваща способност
е основна черта на съзнанието и ключ към разби-
рането на неврологичната основа на КД.
Много от огромния брой нервни клетки в
човешкия мозък са свързани една с друга в серийни
линии и вериги, докато други са свързани с близо
десет хиляди неврона в нервни мрежи. Няма обаче
никаква физическа нервна връзка между всички не-
врони в мозъка или дори между различните вериги
или модули от неврони. От физическа гледна точка
мозъкът се състои от множество независими „екс-
пертни системи”, някои от които възприемат цвето-
вете, други – звука, трети – допира и т. н. Когато
разглеждам стаята, в която работя, всички тези
експертни системи са бомбардирани от милиони
сетивни данни – визуални, слухови, осезателни,
топлинни и т. н. И все пак съзнанието ми възприема
стаята като цяло: аз имам обединено сетивно поле.

- 80 -
Мистерията за тази възможност е известна в невро-
логията, психологията и философията като „про-
блем на свързването”. Как моят мозък свързва
многообразните си сетивни преживявания в едно?
След като продължа да оглеждам стаята си,
мога да различа множество предмети: бюрото, ком-
пютъра, компактдиска, картините по стените, чаша-
та с кафе до мен. Това е друга част от проблема на
свързването. В мозъка ми няма централен неврон за
компактдиска или нервен модел на чашата за кафе,
които биха обяснили способността ми да разли-
чавам тези предмети. В това отношение са правени
много изследвания и сега имаме поне частично
обяснение.
Изследователи от Франкфурт, под ръководст-
вото на Волф Зингер и Чарлс Грей, прикачили
електроди към неврони в различни части от мозъка
на бозайник. Всички части от мозъка непрекъснато
излъчват електрически сигнали, които могат да
бъдат разчетени от електроенцефалографите, и ос-
цилират с различна честота. Екипът на Зингер от-
крил, че при възприемането на предмет като чашата
за кафе, свързаните с възприемането неврони във
всяка локализирана част от мозъка осцилират в
синхрон с честота между 35 Hz и 45 Hz (35 – 45
цикъла в секунда). Синхронизираните осцилации
обединяват различните ми локализирани възприя-
тийни реакции на чашата – заобленост, цвят, ви-
сочина и т. н. – и формират представата за единен
твърд предмет.
По същия начин, ако електродите са свързани
с невроните в различни локализирани области на
мозъка, които възприемат компактдиска, ще се ус-
- 81 -
танови, че те също осцилират синхронно – но с мал-
ко по-различна честота (макар и отново в рамките
на 35 – 45 Hz) от невроните, възприемащи чашата
за кафе. И така за всеки предмет в стаята.
Изучаването на нервните осцилации за обеди-
нено възприемане на отделния предмет спират до
откритото от Зингер. Но неврологичните изследва-
ния на медитиращи хора потвърждават и разширя-
ват прозренията за начина ни на възприемане. От
физиологична гледна точка е установено, че прак-
тики като будистката медитация Випасана или Рад-
жа Йога (например трансцендентната медитация)
понижават кръвното налягане и забавят обмяната
на веществата, което говори за тяхната ефектив-
ност при намаляването на стреса. Но са направени
и ЕЕГ изследвания на мозъчните вълни на меди-
тиращите и, за щастие, за разлика от чашите за
кафе и компактдисковете, медитиращите хора могат
да опишат усещанията си.
В източната практика медитиращият първо
седи изправен в тиха стая в продължение на най-
малко двадесет минути. Той или тя съсредоточава
вниманието си върху дишането, върху някакъв звук
(известен като мантра) или върху предмет, напри-
мер пламъка на свещ. Тъй като нищо не го раз-
сейва, умът притихва и медитиращият се отпуска.
Именно на този етап се забелязва резултатът върху
кръвното налягане и обмяната на веществата. ЕЕГ
регистрира ясни мозъчни алфа-вълни, характерни
за будната релаксация.
При втората, по-дълбока фаза, медитиращият
навлиза в състояние на будно, но изпразнено от
конкретни мисли или съдържание съзнание. Той
- 82 -
може да достигне до някакви дълбоки прозрения.
Направените с електроенцефалограф изследвания
на ума на медитиращия по време на тази фаза
показват все по-ясни мозъчни вълни на няколко
честоти (включително 40 Hz) в големи области на
мозъка. Описаното от медитиращите усещане за
единство на съзнанието се съпровожда от единство
на нервните вибрации.
До много скоро нямаше други изследвания
върху обхвата и ролята на нервните вибрации с че-
стота 40 Hz в обединяващото мислене, освен про-
ведените от Зингер и Грей (или подобни на тех-
ните), и изследванията върху медитиращи хора. Но
през 90-те години на XX век в научните списания
започнаха да се появяват нови данни. Беше раз-
работена нова технология, наречена магнитоенце-
фалография, която позволява по-чувствително и
мащабно (на целия мозък изследване на тези ви-
брации и на ролята им в човешкия интелект. Както
ще видим в Глава 4, която е изцяло посветена на
това ново изследване, сега има достатъчно дока-
зателства, че:

□ синхронизираните нервни вибрации в обла-

стта на 40 Hz предават съзнателното обра-
ботване на информацията между серийната
и паралелната нервна система в мозъка,
създавайки възможност за координация като
тази в шахматните експерименти или при
връзката КИ–КЕ, илюстрирана в работата на
Дамасио.
□ те са най-вероятната нервна основа за съ-
знанието и за единния съзнателен опит,

- 83 -
 включително възприемането на предмети,
възприемането на смисъла и способността
да подреждаме и пренареждаме опита си.
□ те са нервната основа за онази по-висша
обединяваща интелигентност, която в книга-
та наричаме „КД” или „духовна интелигент-
ност.” >

ТРИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕСА

Психологията на Фройд описва два основни

процеса за отсяване и интегриране на психологи-
ческа информация. Те са:

□ Първичният процес, или Ид, който по съ-

щество е светът на сънищата, на мечтите, на
несъзнаваната мотивация и грешките на
езика, на потиснатите спомени и т. н.
□ Вторичният процес, светът на съзнанието,
или на Егото, който като цяло е логичен, ра-
ционален и линеен. От неврологична гледна
точка можем да видим, че тези два процеса
почиват върху паралелното, или асоциатив-
но мислене (първичен процес), и серийното
мислене (вторичен процес).
□ От структурата на мозъка обаче видяхме, че
има и трети вид мислене, обединяващото
мислене, което изглежда е неврологичната
основа за така наречения от мен „третичен
процес”.

- 84 -
 Много студенти в духовната семинария, както
и много учени, занимаващи се с хуманистична и
междуличностна психология, описват три психоло-
гически процеса. Кен Уилбър, например, ги нарича
предличностен (инстинктивен), личностен (феномен
на нивото на егото) и междуличностен (отиващ от-
въд ограничения Его–Аз до сърцевината на същест-
вото).

Всеки от трите концентрични кръга представлява различен

психологически процес.

- 85 -
 Изглежда разумно да свържем тези три
процеса с трите вида нервни мисловни структури в
мозъка и следователно с трите вида интелигентност.
Това се илюстрира с проста диаграма на умствения
ни живот, произтичащ от трита пласта на Аза,
където всеки от концентричните кръгове предста-
влява различен психологически процес. В Част III
на тази книга, „Нов модел на Аза”, ще развия иде-
ята по-подробно.
Рационалният КИ пласт се използва много
често – може би прекалено често – в нашата техно-
логична западна култура за ефективно взаимодей-
ствие със света на писаните текстове, програмите и
линейното или целево планиране. Вкъщи, в личния
си живот, можем да се отпуснем в смесено ра-
ционално-асоциативно (КИ–КЕ) настроение, давай-
ки израз на различни страни от личността си. Както
емоциите ни, така и мечтите ни са по-асоциативни,
свързани са със средния пласт на Аза. Отвъд това
са дълбокият сън, състоянията при дълбока
медитация или процесът, към който прибягваме,
когато трябва да проявим творчество. Именно при
този трети пласт – дълбокия (КД) център на Аза –
повърхностните феномени се поставят в по-широк
контекст и се обединяват един с друг. Третичният
процес е свързан с духовността и духовната ин-
телигентност в най-широкия им смисъл. >

ХИПЕРМИСЛЕНЕТО, ТРЕТИЧНИЯТ ПРОЦЕС И КД

На най-простото му неврологично равнище

описах КД като способността да преподреждаме и
- 86 -
преконтекстуализираме опита си и, следователно,
да трансформираме разбирането си за него. Има
една математическа теория, известна като „хипер-
пространство”, която хвърля известна светлина вър-
ху това. Нейната същина е, че съществуват не про-
сто три пространствени измерения, или дори чети-
ри, а „n
n” измерения, всяко от които предлага нов
поглед върху последното. В своята книга „Хипер-
пространство” физикът Мичио Каку използва при-
мера със семейство златни рибки, плуващи в кръгъл
аквариум. От настоящата си перспектива рибките
нямат усещането, че са в аквариум или че той е
пълен с течност, която ние бихме нарекли вода.
Това просто е техният свят и те го приемат за
даденост.
Но в примера на Каку една от рибите внезапно
прави голям скок, който я издига над равнището на
водата в аквариума. „О!, възкликва тя, я виж от-
къде дойдох.” Тя вижда аквариума, останалите
рибки и водата от тази нова перспектива и разбира,
че е дошла от свят на аквариуми и вода. И сега тази
златна рибка знае, че има и по-голям свят извън
аквариума, и среда, различна от водата. Тя е пре-
контекстуализирала първоначалното си състояние и
е променила представата си за реалността.
Посредством дребни сетивни преживявания
като това, КД позволява на преконтекстуализира-
щата, трансформираща сила да се проявява почти
всекидневно. Винаги когато погледнем света по
новому, виждаме нови връзки между предметите и
заобикалящата ги обстановка. Но това е само ос-
новното измерение на един интелект и съпътства-
щите го нервни процеси, което в по-сложна форма

- 87 -
въздейства върху живота ни и го преобразява на
всички равнища. За златните рибки разширяването
на хоризонта може да се ограничава до това, да
видят аквариума и останалите рибки в по-широк
контекст. Но при хората по-сложните вариации на
същите тези нервни процеси променят смисъла и
екзистенциалното качество на живота.
В своята книга „Тибетска книга за живота и
смъртта”, Согиал Ринпоче описва дълбокото въздей-
ствие върху съзнанието му и „огромните последст-
вия” за живота му в резултат от схващането, в миг
на прозрение, на истинската природа на непостоян-
ството. Но казаното от него за непостоянството е
приложимо за всяко прозрение, придобито посред-
ством КД или третичния психологически процес.

Сякаш през целия си живот сме летели в

самолет сред тъмни облаци и бури и изведнъж
машината се е издигнала над тях в ясното,
безкрайно небе. Вдъхновени и опиянени от това
издигане в едно ново измерение на свободата...
Това ново усещане започва да става все по-
ярко, почти непрекъснато, настъпва това, което
в Упанишадите се нарича „повратен момент в
съзнанието” – едно изцяло лично, напълно
неподдаващо се на описание откровение за
това, какво сме ние, защо сме тук и какво
трябва да правим, което в крайна сметка се
равнява на нов живот, на ново раждане, би
могло да се каже, на възкресение.7

7
Прев. Владимир Германов, „Абагар холдинг”, 1993 г. – Бел.
прев.
- 88 -
 Това усещане за възкресение е житейското
измерение на нашата духовна интелигентност. То е
не само умствена нагласа, но и познавателно сред-
ство, начин на живот, който напълно преобразява
разбиранията и живота ни. >>

4.
ПОВЕЧЕ ЗА 40-ХЕРЦОВИТЕ
ОСЦИЛАЦИИ, СЪЗНАНИЕТО И КД

Съвременните теории за съзнанието трябва да

отдават по-малко значение на ролята на
сетивната информация при определянето на
текущите познавателни събития. Вместо това,
ние подкрепяме гледището, че нервната сис-
тема е по същество затворена система, която
поражда осцилации, произтичащи от вътреш-
ните свойства на мембраните на съставящите я
неврони и тяхната свързаност. Тези състояния
на осцилация формират обработката,
предизвикана от сетивни стимули.
Денис Пеър и Родолфо Линас „Невропсихология”

Тези няколко твърде технически и сбити изре-

чения отправят предизвикателство към двехилядо-
летното западно философстване върху природата
на ума и към последното стогодишно теоретизиране
от страна на учени и невробиолози по същата тема.
От Платон насам хората са вярвали, че съзнанието
е „съзнание за нещо”. Казали са ни, че умът е бял
- 89 -
лист (или множество от неврони), задвижван чрез
идващи от външния свят стимули. Ако прибегнем до
думите на философа от XVII век Джон Лок: „Всички
идеи са плод на усещания или размишления. Нека
предположим, че умът е, както казват, бял лист, без
всякакви букви, без всякакви идеи”.
Подобно гледище през 1994 година довежда
до „изумителната хипотеза” на Нобеловия лауреат
Франсис Крик, че „вие, вашите радости и вашите
мъки, вашите спомени и вашите амбиции, чувството
ви за самоличност и свободната ви воля, всъщност
са само поведението на голям брой нервни клетки и
свързаните с тях молекули.” За невролози като Крик
е важно само поведението – независимо дали става
дума за поведението на изолирани нервни клетки
или на целия индивид. Съзнанието, обикновен стра-
ничен ефект на това поведение, е нещо, което уче-
ният може спокойно да пренебрегне.
Съвсем скорошното изследване на Пеър-Линас
върху 40-херцовите нервни осцилации в мозъка
показва, че, напротив, съзнанието е вътрешно свой-
ство на мозъка. Съзнанието просто е, в и за себе си,
макар че това фоново, вътрешно съзнание може да
бъде моделирано (оформяно по определен начин)
чрез стимулиране отстрана на външния свят или на
самото тяло. Подобно на гледището на будистките
мислители за съзнанието през последните две хи-
ляди години или на това на западните идеалисти
като Кант, Хегел и Шопенхауер, изследването на
Пеър-Линас показва, както ще видим, че всички
бозайници споделят поне свойството да имат това
вътрешно съзнание и че самото съзнание е транс-
цендентен процес – т.е. нашето съзнание ни свърз-

- 90 -
ва с една много по-дълбока и богата реалност от
обикновените връзки и вибрации на няколко нервни
клетки. >

НЕРВНАТА ОСНОВА
НА ТРАНСЦЕНДЕНТНОСТТА

Трансцендентността е може би най-същест-

веното качество на духовното. Под „трансценден-
тен” теолозите и много религиозни хора обикновено
разбират нещо отвъд физическия свят. В настоя-
щата книга аз имам предвид нещо по-скромно и съ-
щевременно по-фундаментално. За мен трансцен-
дентното е онова, което ни пренася отвъд настоя-
щия момент, отвъд настоящата ни радост или мъка,
отвъд настоящото ни Аз. То ни пренася отвъд
границите на знанието и опита ни и поставя тези
неща в по-широк контекст. Трансцендентното ни
помага да вкусим необикновеното, безкрайното в
нас и в заобикалящия ни свят. Мнозина познали
трансцендентното, го наричат „Бог”; други казват,
че са имали мистично преживяване; трети го усещат
чрез красотата на цвете, усмивката на дете или
музикално произведение.
Обикновено именно подобни трансцендентни
преживявания – споделяни, както твърдят психоло-
зите, от 70 процента от хората – ни изпълват с
нежелание да приемем неща като „изумителната
хипотеза” на Крик. Поведението на молекулите и
нервните клетки е толкова ограничено; хората
могат да преживеят и преживяват безкрая. Тази
способност да постигаме усещане за биеш смисъл и
- 91 -
ценност и да го използваме е основата на онова,
което разбираме под КД. Мнозина биха искали нау-
чно разбиране, но такова, което да не принизява и
омаловажава именно онези наши качества и
преживявания, които ни карат да се чувстваме
истински хора.
Един посочен от Пеър и Линас съвършено
прост пример за трансцендентен феномен в при-
родата, аналогичен на нервната вибрация, е аб-
солютно неподвижният и прозрачен океан, върху
който се пораждат вълни. Водата в океана при-
съства във всяка вълна, тя е същината на всяка
вълна, и все пак, когато наблюдаваме гледката,
виждаме само вълните. Ако ние бяхме вълните,
щяхме да се виждаме един друг, но не и да виждаме
океана, макар че бихме могли да носим в себе си
едно по-дълбоко усещане за океана. Можем да
приемем самата Вселена за такъв неподвижен и
прозрачен океан от енергия, а всички същест-
вуващи неща и същества – като нейни вълни. Това
е описано в най-сложната физика на Вселената, с
която разполагаме засега – теорията за квантовото
поле.
Съгласно тази теория Вселената и всичко в
нея се състои от енергия в различни състояния на
възбуденост. Хората, масите, столовете, дърветата,
звездният прах са модели на динамична енергия на
фона (квантов вакуум) от неподвижна, невъзбудена
енергия, която поради това си състояние не при-
тежава и качества, които бихме могли непосред-
ствено да видим, докоснем или измерим. Всяко
такова качество би било възбуждане (вълна) на
вакуума, а не самият вакуум (океан). Следователно

- 92 -
квантовият вакуум е почти трансцендентен за свои-
те качества, трансцендентен за съществуването. И
все пак съществуването също притежава известна
чувствителност към това трансцендентно измере-
ние, както се вижда от така наречения от физиците
„ефект Казимир”: когато две метални плочи бъдат
поставени много близо една до друга, те се
привличат поради недоловимия натиск на кванто-
вия вакуум върху всяка от тях.
Видът трансцендентност, илюстриран от кван-
товия вакуум, е подобен на описания като Дао ши
Пустотата (Шунията) в много даоистки, индуистки и
будистки текстове. Според „Дао-дъ дзин”:

Което не се вижда с очи, наричат незримо.

Което не се чува с уши, наричат недоловимо.
Което не се улавя с ръка, наричат неуловимо.
И трите няма как нататък да се изяснят;
затова – в едно се сливат.
Не е светло отгоре,
не е тъмно отдолу.
Безконечно и неназовимо,
към невещественото се възвръща.
форма на безформеното може да се нарече,
образ на неизявеното във вещи.8

Но макар източните мъдреци да са усещали,

че не могат да кажат нищо за Пустотата, не могат
да схванат Дао, те все пак са чувствали, че
практикуващите медитация могат да го преживеят в
състояние на Просветление или при по-низши
8
„Дао-дъ дзин. Книга за пътя и постигането”. Превод Крум
Ацев. ИК „Кибеа”, 2002 г. – Бел. ред.
- 93 -
преживявания, водещи към Просветлението. Такова
преживяване е, ако щете, духовната версия на
ефекта Казимир, описан от физиците.
Възбужденията на квантовия вакуум са като
дръпнати струни на китара. Те вибрират, или треп-
тят. Тази аналогия представя мозъчните неврони,
които вибрират при стимулиране. Работата на Волф
Зингер и Чарлс Грей върху „проблема на свързва-
нето” показва, че групи неврони в целия мозък
трептят едновременно със сходна честота школо 40
Hz), ако възприемат един и същ обект. Тези съгла-
сувани вибрации, както доказват учените, осигуря-
ват единството на възприятието ни. На нервно рав-
нище това може да се опише като трансцендентно
измерение в активността на индивидуалните невро-
ни. Без него нашият свят щеше да се състои от
безсмислени фрагменти.
Ако се върнем към аналогията с океана, тези
съгласувани осцилации са океанът на фоновото
съзнание, докато конкретните възприятия, мисли,
емоции и т. н. са вълните в океана – модулации на
основната осцилационна активност.
И така, всяка отделна мисъл или емоция има
свое трансцендентно измерение върху по-широкия
осцилационен фон. >

ОБЩА КАРТИНА НА НЕРВНИТЕ ОСЦИЛАЦИИ

В действителност в мозък има осцилации и

вълни от всякакъв вид и честота, както се вижда от
ЕЕГ разпечатките на мозъчните вълни. Невролозите

- 94 -
са успели да свържат някои от тези вълни с кон-
кретни равнища на умствената дейност или будност
(виж таблицата по-долу).
Известно е, че всички тези нервни осцилации
са свързани с електрическите полета в мозъка,
генерирани от множество дендрити, осцилиращи в
синхрон, но без да се задействат. Тези осцилации
се различават от потенциала за действие, който
поема по аксона на нервната клетка; те са друг
начин, по който мозъкът общува със себе си.

Какво означават различните

модели мозъчни вълни

Кога/къде се
Вид Честота наблюдават най- Какво означават
често
Делта 0.5–3.5 Дълбок сън или Мозъкът
Hz кома. Също така бездейства.
преобладават в
мозъка на
новородените.
Тета 3.5–7 Сънуване, както и Епизодична ин-
Hz при деца на 3–6 формация, пре-
години. минаваща от една
част на мозъка в
друга, от
хипокампуса към
по-постоянно
складиране в
кората.
Алфа 7–13 възрастни и деца на Състояние на
Hz 70–14 години. будна релаксация.

- 95 -
Бета 13–30 възрастни. Съсредоточена
Hz умствена работа

Гама ок. 40 Съзнателен ум – или Зингер и Грей ги

Hz буден, или сънуващ. приписват на
възприятийното
свързване на
отличителни черти
— ок. 200 Наскоро открити в Засега неизвестна
Hz хипокампуса. функция.

Съвсем доскоро не можеше да се открие почти

нищо по-вече за природата, функцията или обхвата
на нервните осцилации, защото ЕЕГ апаратът беше
единствената налична технология за наблюдаването
им. Електрическите полета в мозъка са много слаби
и самият провеждащ електричество мозък и черепът
действат като бариера между тях и прикрепените
към скалпа електроди (електродите могат да се
прикрепят към и в човешкия мозък само по време
на наложителни хирургични операции). Затова дан-
ните бяха приблизителни и ограничени. Дори рабо-
тата на Зингер-Грей почива върху измерването на
осцилациите на определени неврони с индивиду-
ални електроди и, следователно, също е ограни-
чена. Тези измервания бяха достатъчни, за да илю-
стрират съществуването на едновременни осцила-
ции в различни части на мозъка при единичен акт
на (визуално) възприятие, но те не ни дават цялост-
на картина за размера на тези осцилации едновре-
менно в стотици точки. Макар и интересни, резулта-
тите не бяха достатъчни, за да обяснят дейност на
целия мозък, каквато е съзнанието, нито да илюст-
рират едно широко, трансцендентно измерение в
- 96 -
познавателния ни живот. През 1994 година Франсис
Крик отхвърля по-голямото значение на 40-херцо-
вите осцилации с думите: „В крайна сметка е трудно
да повярваме, че ярката ни картина за света наис-
тина зависи изцяло от дейността на неврони, които
са толкова „шумни” и трудни за наблюдаване.” >

МАГНИТОЕНЦЕФАЛОГРАФИЯТА – МЕГ

Магнитоенцефалографът (МЕГ) представлява

подобрение на по-стария ЕЕГ. Докато ЕЕГ измерва
електрическата активност, генерирана от мозъка,
МЕГ измерва породената магнитна активност. При
него няма проблем с физическите бариери, защото
мозъкът, черепът и скалпът не пречат на магнит-
ните полета. Технологията МЕГ се заражда в края
на 80-те години на XX век, но първите машини са в
състояние да измерват само малки области от мо-
зъка наведнъж. При развитието на МЕГ за изслед-
ване на целия скалп в края на 90-те години на XX
век невролозите най-сетне успяха да получат кар-
тина на нервните осцилации из целия мозък и
дълбоко вътре в него.
Изследванията с МЕГ са дали маса данни за
множеството комплексни осцилационни ритми на
мозъка, за техния обхват, функция и връзката им с
неща като телесните движения, визуалните образи,
слуховите команди и концентрацията. За нашите
цели при изследването на нервната дейност, свър-
зана със съзнанието и КД, информацията, генери-
рана от 40-херцови осцилации, е най-значима. >

- 97 -
 40-ХЕРЦОВИ ОСЦИЛАЦИИ

Голяма част от изследванията върху приро-

дата и функцията на 40-херцовите вибрации в
мозъка е проведена от Родолфо Линас и неговите
колеги в Нюйоркското университетско медицинско
училище. Работата на Линас винаги се е ръководила
от копнежа да разгадае проблема „ум-тяло”. „Като
невролог, казва той, най-важният въпрос, към който
можеш да се насочиш, се отнася до начина, по
който са свързани мозъкът и умът.” Неговата работа
хвърля повече светлина върху проведеното от Зин-
гер–Грей изследване на съгласуваните нервни
вибрации и ролята им за решаването на „проблема
на свързването”.
МЕГ-изследванията показват, че сравнително
бързите 40-херцови осцилации съществуват в целия
мозък, в различни системи и на различни равнища.
От периферните мозъчни области ги откриваме в
ретината и в обонятелния нерв. Съществуват също в
таламуса, в мрежестото ядро на таламуса и в нео-
кортекса. Всъщност, 40-херцовите осцилации об-
хващат цялата кора, движейки се вълнообразно от-
пред назад. Тук, в кората, те имат два компонента.
В най-външния слой на мозъчната кора съгласува-
ните вълни с честота 40-Hz приличат на плавно
движещ се поток. Смята се, че те правят възможно
пространствено/времевото свързване на определе-
ни възприятийни или познавателни преживявания.
По-дълбоко в кората, където постъпват сетивните
импулси, по-локализираните 40-херцови вълни при-
личат на „малки вълнички” върху „езеро” от плавно
движещи се осцилации. Смята се, че тези локали-

- 98 -
зирани осцилации правят възможно съдържанието
на дадено възприятийно или познавателно прежи-
вяване.
Както локализираните, така и по-общите осци-
лации надхвърлят способностите на всеки отделен
неврон или локализирана група неврони с това, че
предават и обединяват обработването на възприя-
тийната и интелектуална информация в целия мо-
зък. С други думи, те поставят дейността на отдел-
ния възбуден неврон в по-широк, по-значим кон-
текст (зараждането на КД). Тези вибрации същест-
вуват в мозъка на всички бозайници, открити са и
при някои птици, а също така и скакалци, макар че
все още не разбираме мозъците на тези животни
достатъчно добре, за да знаем дали вибрациите
означават същото, като при бозайниците.
Най-новото изследване на Линас показва, че
40-херцовите осцилации съществуват в мозъка как-
то при пълно, будно съзнание, така и по време на
сънуване или КЕМ (бързи движения на очите, които
вероятно следят „действията” в съня). Последстви-
ята са огромни, както за природата на съзнанието
като цяло, така и за разбирането на нервната
основа на духовния ни интелект.
Неговата работа показва, първо, че съществу-
ването на съзнанието (ума) в мозъка е свързано със
съществуването на 40-херцова нервна осцилацион-
на активност; подобна активност липсва, когато
мозъкът е в кома или под анестезия, и е съвсем
слаба при дълбок, лишен от сънища сън. Второ, той
доказа, че 40-херцовата осцилационна активност е
налице по време на сънуване, сън с КЕМ, макар че
при състояние на КЕМ мозъкът не е чувствителен
- 99 -
към външни сетивни стимули. Линас показва, че
разликата между будния и сънуващия мозък е само
в това, дали мозъкът е или не е чувствителен към
външни сетивни стимули. Сънуващият ум до голяма
степен е освободен и от мускулната дейност и
Его/рационалната мисъл. Именно това откритие во-
ди Линас и неговите колеги до извода, че съзна-
нието, или умът, е вътрешноприсъщо състояние на
мозъка, а не само страничен продукт на сетивния
опит.
Когато сънуваме, мозъкът „изключва” външния
свят и се занимава със собствените си вътрешни
процеси. Линас предполага, че същото важи и за
мечтаенето, транса и халюцинирането. Мозъкът се
занимава със собствените си вътрешни процеси, а
не с тези във външния свят.
Откъде тогава произлиза умът? На какво се
дължи фактът, че можем да формираме идеи и да
разбираме смисъла? Как възникват 40-херцови ос-
цилации в мозък? Какво ги предизвиква? За да от-
говорим на подобни въпроси, първо трябва да се
вгледаме в ролята на онази част от мозъка, наре-
чена зрителен хълм (таламус), и връзката й с мо-
зъчната кора.
Зрителният хълм е част от примитивния меж-
динен мозък. Той се занимава главно с входящите
усещания, но някои негови части се занимават с
емоциите и движенията. Откриваме го при някои
низши гръбначни, като рибите и влечугите. При
хората зрителният хълм е разположен в най-горната
част на гръбначния стълб, сега заобиколен от
гънките на по-късно развилата се мозъчна кора.
Така че той представлява приблизително мъртва
- 100 -
точка в мозъка и е нещо като главен предавател
или превключвател. До края на осемдесетте години
се предполагаше, че функцията на зрителния хълм
е да предава сигналите от външните сетивни сти-
мули към кората, където те могат да бъдат обра-
ботени или серийно, или паралелно. Линас и коле-
гите му откриха друго. Според тях, специфичните
пътища от зрителния хълм към кората, които пре-
дават сетивните стимули, обясняват само 20–28
процента от синапсите, свързващи зрителния хълм с
кората. Очевидно, заключават те, по-голямата част
от връзките между зрителния хълм и кората имат
някаква друга цел.
И тази друга цел, според Линас и Пеър, е
създаването на обратна връзка между неспеци-
фичните области на зрителния хълм и кората, чрез
която вътрешно осцилиращите неврони могат да се
самоорганизират в трансмозъчна 40-херцова осци-
лационна дейност. Тази трансмозъчна осцилацион-
на дейност, на свой ред, прави възможно както вре-
мевото свързване, така и съдържанието на нашите
познавателни преживявания, с други думи – функ-
ционирането на съзнателния ум: „...съзнанието не е
страничен продукт на сетивните импулси, а по-
скоро е вътрешно генерирано и модулирано (или
контекстуализирано) от сетивните импулси”. На-
кратко, мозъкът е създаден да бъде съзнателен и е
създаден да има трансцендентно измерение.
Връщайки се към основната ни тема за КД, те-
зи 40-херцови осцилации могат да бъдат наречени
нервна основа.

- 101 -
 Повече за 40-херцовите нервни осцилации

1. През таламуса сетивният импулс постъпва в средните

слоеве на кората по локализиран начин.
2. Наподобяващата вълни активност в слой 1 на кората
(апикалните дендрити) се поддържа чрез извивките на
неспецифичните ядра на таламуса.

Точно както линейните или серийни нервни

пътища правят възможно обработването на рацио-
- 102 -
налните, логични данни (КМ), а паралелните нервни
мрежи правят възможно обработването на предсъ-
знателните и несъзнавани асоциативни данни (КЕ),
така 40-херцовите трансмозъчни осцилации са
средството, чрез което опитът ни може да бъде обе-
динен и поставен в контекста на един по-широк
смисъл (КД).
Всичко това е добре, но ние продължаваме да
говорим само за невроните и тяхната осцилационна
активност. Оттам ли произлиза умът? Наистина ли
се поражда от осцилациите на отделните неврони и
после става по-сложен чрез съгласуваните осци-
лации в целия мозък? Ако е така, не са ли прави
невролозите-редукционисти като Франсис Крик? Ня-
ма ли „ние” да бъдем единствено дейност на тол-
кова много шумни неврони? Или „ние” имаме по-
дълбоки корени? Какво предизвиква нервните осци-
лации, които правят съзнанието възможно? Можем
ли да приемем, че съзнателният ум е нещо по-пър-
вично, по-фундаментално от нервната машинария
на мозъка? Философи, психолози, учени и теолози
непрестанно разискват подобни въпроси.
В множеството, посветени на тях, книги и из-
следователски доклади изпъкват четири гледни точ-
ки. Американският философ Дейвид Чалмърс ги е
разгледал и е преценил силата на доказателствата в
подкрепа на всяка от тях. Нека разгледаме пред-
ставените от него четири възможности, след което
ще изложа собствените си мисли за най-вероятната
от тях и как би могла да действа тя. >

- 103 -
 ОТКЪДЕ ПРОИЗЛИЗА СЪЗНАТЕЛНИЯТ УМ?

Първото възможно обяснение за произхода на

съзнанието е известно като дуалистичната позиция.
Дуалистите твърдят, че във Вселената съществуват
две коренно различни реалности или типове суб-
станция: едната е материална и се подчинява на
законите на познатата ни физика; другата е съзна-
нието и е извън физиката, френският философ от
XVII век Рене Декарт е най-известният съвременен
дуалист. „Знам, казва той, че притежавам ум. Знам,
че имам тяло. Знам също, че двете са коренно
различни”. За Декарт умът и тялото „случайно” се
свързват в мозъка в областта на епифизата. Ако
беше жив днес и знаеше за изследванията на 40-
херцовите нервни осцилации, той несъмнено щеше
да каже, че умът и тялото се свързват случайно в
осцилациите.
Декарт не се съмнява в съществуването на
безсмъртната човешка душа и нейната интелигент-
ност. Източникът им е Бог. Наистина, за Декарт
цялата интелигентност е „духовна интелигентност”,
защото той вярва, че интелигентността ни се състои
от „ясни и отчетливи идеи”, внедрени в ума от Бога.
През XX век има много уважавани дуалисти,
дори и в научните среди. Носителят на Нобелова
награда, невробиологът сър Джон Икълс, съвместно
с философа Карл Попър издава книгата „Азът и
неговия мозък”, където се изказва предположе-
нието, че материята е изградена от атоми, а умът –
от „психони”, фундаменталните частици на съзна-
нието. Но огромното мнозинство от учените сега от-
хвърлят дуализма като научна или философска
- 104 -
нелепост. Днес повечето мнения и доказателства се
обединяват около тезата, че ако съществува съзна-
ние, то трябва да произлиза от същите онези фун-
даментални физически закони, които правят въз-
можно съществуването на всичко останало.
Съществува ли съзнанието? Има ли някой,
който наистина да се съмнява в това? Да, точно та-
кава е позицията на хората, известни като елимини-
ращи материалисти. Най-известен от тях е филосо-
фът Даниел Денет, който в „Обясненото съзнание”
по същество разяснява съзнанието. За Денет и
подобните нему философи съществува само мозъкът
с невроните, тяхната структура и функция. Що се
отнася до бихейвиористите от по-ранните десетиле-
тия, като Дж. Б. Уотсън, нищо друго не си струва
обсъждането – нито пък може да бъде обсъждано.
Ако в мозъка има 40-херцови осцилации, чудесно.
Можем да попитаме каква е ролята им за въз-
приемането и последващата обработка на информа-
цията. Можем да попитаме какво поведение предиз-
викват. И можем да попитаме кои неврони вибрират
и кога. Но концепцията, наречена „съзнание”, не е
нищо друго, освен химера. Елиминиращите матери-
алисти смятат обсъждането на подобна концепция
за губене на време. >

НАУЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА КД

Критиците на Денет казват, че ако самият той

не е съзнателно същество, все пак трябва да до-
пусне възможността другите да са такива. Твърде
много невролози се чувстват такива и желаят да
- 105 -
разберат този феномен. Франсис Крик, например, е
сред онези, които приемат съществуването на фено-
мена, наречен съзнание, който трябва да бъде обяс-
нен, но същевременно неговата „изумителна хипо-
теза” дава да се разбере, че той и подобните нему
смятат за възможно умът да бъде изцяло обяснен с
помощта на съществуващата материалистична нау-
ка. Тези хора са известни като „меки” материали-
сти. Каквото и да представлява съзнанието, казват
те, един ден то ще бъде изцяло обяснено като
феномен, произтичащ от структурата и функцията
на невроните. Истината е в онези 40-херцови осци-
лации или в нещо подобно на тях. Така нареченият
„човешки дух” не съществува отвъд мозъка и не-
говите функции. Някой, като Крик, може да допуска
възможността за „обединяващ интелект” на базата
на съгласуваните нервни осцилации и дори може да
го свърже със „смисъла” в неговото ограничено зна-
чение, но изглежда твърде невероятно да възпри-
еме това усещане за смисъл да се нарича „духовна
интелигентност”.
Има и такива, които отиват доста далеч от
съвременния материализъм в предположенията си,
че материята всъщност е двуаспектна – че умът и
материята са две страни на една и съща монета.
Тези хора се наричат дуалисти на свойството, тъй
като твърдят, че основната субстанция на Вселе-
ната, каквато и да е тя, притежава свойствата и на
ума, и на материята. Що се отнася до връзката
между 40-херцовите нервни осцилации и съзнани-
ето, те биха казали, че изграждащата невроните
материя придобива свойството на съзнание, когато
невроните осцилират съгласувано. В този случай
съзнанието се възприема като плод на нервните
- 106 -
осцилации. То е различно от самите осцилации, са-
мостоятелен феномен, и все пак няма самостояте-
лен произход. То е свойство, произтичащо от начи-
на, по който невроните понякога се комбинират.
В отговор на въпросите: „Какво предизвиква
осцилациите?” и „Откъде произлиза съзнанието?”,
двуаспектният теоретик ще каже, че осцилациите
просто осцилират, но когато това става, ние го
осъзнаваме като ново свойство, свързано с тази
система. Нещо като да извадиш заек от шапката,
подхвърлят някои критици.
Какво да кажем тогава за трансцендентността
и „човешкия дух”? Според нас двуаспектната пред-
става за съзнанието допуска съществуването само
на слаба трансцендентност и на човешки дух, или
душа, родееща се с „колективното несъзнавано” на
К. Г. Юнг: ние споделяме измерението на умствения
си живот с други създания. При тази гледна точка
съзнанието е свойство, което се появява заедно с
мозъка или може би дори с живота, или, най-
малкото, заедно с мозъка на бозайниците, където
откриваме 40-херцови осцилации, в този случай
ние, хората, сме рожби на живота на тази планета
или, най-малкото, на живота на бозайниците и за-
това не сме само своите неврони или дори ограни-
ченото си Его. Съзнанието ни, или поне някои
аспекти от интелекта ни, са част от нещо по-висше.
Трансцендентната интелигентност, която наричаме
„духовна интелигентност”, в този случай е
интелигентност, свързваща ни с нещо извън нас в
по-всеобхватния поток на живота.
Дейвид Чалмърс признава, че двуаспектните
теории звучат доста разумно и все пак не го удо-
- 107 -
влетворяват. Много други учени чувстват същото.
По думите на Чалмърс: „фундаменталният закон би
трябвало да се отнася до нещо фундаментално.”
Ако съзнанието е фундаментално свойство на
„първоначалното вещество”, защо се проявява едва
при мозъка или при групите осцилиращи неврони?
„Защо не при телефоните?”, пита иронично той.
Вървейки по стъпките на философа Бъртранд
Ръсел от 1927 година, Чалмърс предлага нещо по-
фундаментално. Също като Ръсел, той заявява, че
нещо, наречено протосъзнание, е фундаментално
свойство на материята, точно като масата, заряда и
местонахождението. При тази гледна точка прото-
съзнанието е естествена част от фундаменталните
физически закони на Вселената и съществува от
началото на времето. Всичко съществуващо – фун-
даменталните частици, като мезони, кварки, атоми,
камъни, звезди, дървесни стволове и така нататък –
притежават прото-съзнание.
Други учени застъпват същото мнение. Биоло-
гът Джулиан Хъксли пише: „...следователно цялата
реалност се състои, както се изразява [философът]
Уайтхед, от събития. Погледнати отвън, събитията
са материя; почувствани отвътре, те са ум.” Някол-
ко години по-рано Юнг пише: „След като психиката
и материята се намират в един и същ свят и, нещо
повече, са в непрестанен контакт една с друга... е
не само възможно, но дори е твърде вероятно
психиката и материята да са два различни аспекта
на едно и също нещо.” Тогава някои структури, като
мозъка, притежават необходимото, за да обединят
всички тези късчета на протосъзнание в цялостно
съзнание. В съгласие с най-новите неврологични

- 108 -
изследвания, аз бих казала, че 40-херцовите съгла-
сувани нервни осцилации вероятно притежават тази
необходима черта.
Мнението, че протосъзнанието е фундамен-
тално свойство на материята въобще, е една по-
слаба форма на панпсихизма, гледище, застъпвано
от индуистките и будистки философи, както и от
някои западни философи, като Алфред Норт Уайт-
хед, че съзнанието обхваща цялата Вселена и всич-
ко в нея. Всяка панпсихистка теория за произхода
на съзнанието ще доведе до силна форма на тран-
сцендентност за ума и неговата духовна интели-
гентност. Ако нервните осцилации в мозъка са
съгласуван вариант на фундаменталното свойство,
обхващащо цялата Вселена, тогава нашият човешки
КД ни свързва не само с живота, но и със самата
сърцевина на Вселената. Ние се превръщаме в рож-
би не само на живота, но, нещо повече, на Космоса.
Такава силна трансцендентност, като свойство
на КД, естествено е много вълнуваща възможност.
Тя би означавала, че един фундаментален аспект на
човешкия интелект ни осигурява достъп до основата
на съществуването, до фундаменталните закони и
принципи на битието, точно както винаги са
твърдели индуистките и будистки мислители. Умът,
в такъв случай, произлиза от сърцевината на
нещата. Онзи аспект на нашия интелект, който е
наш КД, се издига над обикновеното Его, над
обикновения мозък, над обикновеното „треперене
на неврони” и се превръща в израз на нещо, което
повечето западни хора обикновено наричат „Бог”.
Важно е да се разбере, че това не е материа-
листическо или редукционистко гледище. В мате-
- 109 -
риализма материята създава ума. В идеализма умът
създава материята. В настоящата версия на двуас-
пектната теория, както умът, така и материята про-
излизат от нещо по-фундаментално, което е двете и
никое от тях. За да развием напълно тази гледна
точка, необходимо е да покажем, че както матери-
алните, така и умствените аспекти на една система
притежават каузални свойства. Това е извън темата
на тази книга, но тезата е развита в една от книгите
на Йън Маршал.
Аз подкрепям тезата за протосъзнанието. Не
ми изглежда смислено съзнанието да се появява
произволно от нищото. Също така ми се струва твъ-
рде пресилено да твърдим, че неща като атомите и
камъните са съзнателни по начина, по който сме
съзнателни ние. Представата, че „неживата мате-
рия” притежава слаба форма на протосъзнание,
която се превръща в напълно развито съзнание
едва в определени структури като мозъка, изглежда
е разумната среда. Звучи правдоподобно. И все пак,
дори и в тази теория има липсващо звено. Необхо-
димо е да предложим някакъв свързващ феномен в
мозъка от протосъзнателната нежива материя към
отделния неврон и после към напълно съзнателните
съгласувани нервни осцилации. Струва ми се, че за
да го направим, трябва да разгледаме квантовия
феномен в мозъка. Това може да ни осигури необхо-
димата връзка и да покаже защо мозъкът притежава
нужното, за да породи напълно развито съзнание. >

- 110 -
 ИМА ЛИ МОЗЪКЪТ КВАНТОВО ИЗМЕРЕНИЕ?

Квантовата теория е една от четирите нови

науки на XX век. Първоначално е формулирана, за
да опише поведението на миниатюрния микросвят в
атома, но днес ние знаем, че твърде различното фи-
зическо поведение, което тя описва, важи и за
много по-големи структури. Лазерният лъч и неу-
тронните звезди са квантови структури. Силиконо-
вите чипове действат съгласно квантовите принци-
пи. Всъщност, голяма част от технологията, с която
започва новото хилядолетие, е квантова техноло-
гия. Правят се обещаващи изследвания дори в
областта на квантовите компютри, които ще бъдат
свръхбързи и способни да „мислят” по различен
начин от сега съществуващите.
Квантовата теория описва физическо поведе-
ние, което е непредопределено и „холистично”. В
този контекст холизмът означава, че множеството
отделни части на квантовата система са така
цялостно интегрирани, че се държат като единно
цяло. Границите на отделните фотони (частици
светлина) в лазерния лъч, например, са така
споени, че лъчът се държи сякаш съществува само
един огромен фотон. Именно затова лазерната
светлина е толкова фокусирана.
Има специален клас квантови структури, които
притежават това качество на изключителен квантов
холизъм. Те са известни като кондензати на Бозе-
Айнщайн, по името на Айнщайн и индийския физик
Бозе. Лазерните лъчи, свръхфлуидите и свръхпро-
водниците са почти идеални кондензати на Бозе-
Айнщайн. Ако в мозъка ни имаше квантова структу-
- 111 -
ра от този вид, тя би позволила на всички или на
голяма част от отделните неврони да действат в
такъв синхрон, че да станат едно цяло. Такава
квантова дейност би обяснила единството на
съзнанието. Също така би обяснила колко отделни
протосъзнателни частици могат да се обединят, за
да се превърнат в единно поле на съзнателен опит.
Квантовите теории за съзнанието водят нача-
лото си от 30-те години на XX век и от биолога Дж.
Б. С. Холдън. През петдесетте години физикът Дей-
вид Бом отбелязва, че съществува „близка аналогия
между квантовите процеси и собствените ни вътре-
шни преживявания и мисловни процеси”. Повечето
от интересните съвременни теории са се насочвали
към търсенето на квантово единство (или квантова
съгласуваност) някъде в нервните структури – в
течността вътре в нервните клетки, в нервните мик-
ротубули или в дейността вътре в нервната мембра-
на. Но всички тези теории се съсредоточават върху
микродейността вътре в единичния неврон. Както
проблемът на свързването, така и новите МЕГ из-
следвания на 40-херцовите осцилации показват, че
важната за съзнанието съгласуваност е съгласува-
ността между множество различни неврони. Така че
сега въпросът е: Може ли да има мащабна квантова
съгласуваност на равнището на целия мозък?
Да започнем с това, какво кара отделния не-
врон да осцилира. Известно е, че причината за това
е ритмичната електрическа активност в нервната
мембрана, както пружините на летяща врата. Ця-
лата нервна мембрана е наситена с канали, които,
когато бъдат химически или електрически стимули-
рани, позволяват на заредените атомни частици

- 112 -
(или йони) да преминават през тях. Тези канали са
известни като йонни канали. Тъй като йоните са
електрически заредени, при преминаването си по
каналите те създават електрически полета и тази
дейност предизвиква електрически осцилации в
самия неврон. Електрическото поле в целия мозък,
където има съгласувани 40-херцови осцилации, е
колективно проявление на единичните осцилации
на невроните. Интересният въпрос тук е дали
обхващащото целия мозък електрическо поле е
квантово електрическо поле, в което 40-херцовите
осцилации са съгласувани квантови осцилации.
Майкъл Грийн от Нюйоркския университет съ-
всем наскоро изказа предположението, че дейност-
та в нервните йонни канали се дължи на т. нар.
„тунелен ефект”. Тунелният ефект е процес, при
който частицата „се промъква” през енергийна ба-
риера, като се превръща във вълна, преди да се
появи пак като частица от другата страна.) Това
обяснение пасва най-добре на експерименталните
резултати. Следователно е много вероятно в
отделния йонен канал да има квантова дейност.
Прилежащите канали на същия дендрит вероятно са
достатъчно близо, за да могат електрическите поле-
та на мозъка да обединят дейността си в квантова
съгласуваност.
На следващото, по-горно равнище, пирами-
далните неврони в мозъчната кора – 60-70 процен-
та от всички неврони в кората – са особен и оза-
дачаващ случай. Те имат не една, а две групи
дендрити. Основните дендрити в средните слоеве
на кората получават локализирани сетивни импулси
по обичайния начин. Но има и апикални дендрити

- 113 -
на повърхността на кората, твърде отдалечени от
клетъчното тяло, за да възбудят неврона, освен ако
не бъдат стимулирани едновременно. Апикалните
дендрити са тясно преплетени, така че електриче-
ските им полета си взаимодействат. Това анатомич-
но устройство изглежда е предназначено да създава
вълноподобно поведение в най-външните пластове
на мозъчната кора, така че „многото гласове” на
отделните нервни осцилации се събират в един общ
„хор”. Именно това наблюдават Линас и колегите му
и никой не е успял да изкаже по-разумно предпо-
ложение за съществуването на апикалните дендри-
ти. Нещо повече, всяко лекарство, което пречи на
тази вълноподобна дейност, пречи и на съзнанието.
Това е силен аргумент в полза на заключени-
ето, че съгласуваните осцилации във външния слой
на кората са необходими за съзнанието. Но кванто-
ви ли са осцилациите – индивидуалните квантови
„прескачания” в безброй йонни канали съчетават ли
се в едно холистично квантово събитие? (Аналогия
на това е прескачането на електроните в „контак-
тите на Джоузефсън”, използвани в някои от най-
модерните електронни уреди, през бариерата по
двойки, а не индивидуално.) За да се докаже това,
са необходими сложни изчисления и експерименти,
които все още не са направени. За да притежава
електрическото поле в мозъка свойството квантов
холизъм, или квантово единство, само 1 процент от
цялата електрическа активност трябва да бъде
съгласувана. Свръхпроводниците показват квантови
характеристики и въпреки това в свръхпроводника
само 1 от 10 000 електрона е кохерентен. >

- 114 -
 КАКВО ОЗНАЧАВА ВСИЧКО ТОВА?

Идеята, че има трети вид мислене, на който

умът е способен, а оттук и трети вид интелигент-
ност, неотделимо свързана със смисъла, е радикал-
но нова. Тя отправя предизвикателство към когни-
тивната наука на XX век, която възприема ума глав-
но като изчислителна машина. Не съществуват пре-
дишни неакадемични обобщения на изследовател-
ските данни, подкрепящи твърдението на настоя-
щата книга за съществуването на КД; всъщност
няма и технически доклади, обобщаващи всички
значими изследвания по въпроса. Какви, казано на
прост език, са общите изводи от цялата тази
неврология и квантова физика? Какво могат да ни
кажат те за произхода на КД и за мащаба на
трансцендентното измерение, с което той обогатява
преживяванията ни?
Представените тук експериментални изследва-
ния показват, че:

□ в целия мозък съществуват 40-херцови ос-

цилации,
□ тези осцилации вероятно са свързани с въз-
можността за съзнание в ума,
□ тези осцилации „свързват” индивидуалните
възприятийни и познавателни събития в мо-
зъка в едно по-голямо, по-смислено цяло и
□ може да има квантово измерение на пораж-
дащата осцилациите дейност на йонните
канали, както и квантова съгласуваност на
осцилациите на мултиневронно равнище.
- 115 -
 От всичко това аз стигнах до извода, че 40-
херцовите осцилации са нервната основа на КД –
третия вид интелигентност, която поставя действия-
та и преживяванията ни в един по-широк контекст
на смисъл и стойност, правейки ги по този начин
по-резултатни. Всичко друго, дискутирано в тази
глава, се свежда до два въпроса. Откъде произлиза
съзнанието? И второ, откъде произлиза смисълът? И
двата са тясно свързани с други два въпроса. Какво
е мястото ни във Вселената като съзнателни човеш-
ки същества? И колко дълбоки са нашите корени?
Първият възможен отговор за произхода на
съзнанието е, че то произлиза от мозъка или поне
от мозъка на бозайниците, където установяваме 40-
херцови осцилации. Аз отхвърлям тази ограничена
възможност, защото тя не обяснява много, с твърде-
нието, че съзнанието е възникнало внезапно при
бозайниците като ново свойство на Вселената.
Втората възможност е, че съзнанието произ-
лиза от мозъка, защото невроните притежават про-
тосъзнание (предсъзнание, което в някои комбина-
ции може да стане съзнание). Тук аз предполагам,
че 40-херцовите осцилации са необходимият фак-
тор за превръщането на следите от протосъзнание в
съзнание. Ако случаят е такъв и тъй като невроните
са единични клетки, възможно е да произлизаме от
всеки едноклетъчен живот на тази планета. Нашата
духовна интелигентност се корени в самия живот и
затова има биологичен и еволюционен произход,
макар че самият живот може да е чиста случайност
във Вселената и следователно – без смисъл или цел
извън самия себе си. Това може и да е вярно, но ми
се струва малко вероятно. То ни изправя пред съ-

- 116 -
щия проблем, като предположението, че съзнанието
започва едва с мозъка, но на по-първично, клетъч-
но равнище. Защо протосъзнанието да започва едва
с невроните? Наистина ли няма корени във фунда-
менталната физика?
След като разгледах всички основни аргумен-
ти, предпочетох по-силното гледище, че протосъ-
знанието е фундаментално свойство на материална-
та вселена, точно както масата, заряда, местонахо-
ждението. След това приех аргумента, че всичко
притежава някаква степен на протосъзнание, но са-
мо определени структури, като мозъка, разполагат с
необходимото за пораждането на напълно развито
съзнание. В този случай корените ни, като съ-
знателни човешки същества, са в произхода на
самата Вселена. Нашият духовен интелект ни свър-
зва с по-широкия Космос и животът има цел и сми-
съл в по-широкия контекст на космическите еволю-
ционни процеси.
И така, къде в картината се появява кван-
товата физика? И има ли някакви последствия, ако
КД е способност, свързана с квантовия феномен в
мозъка?
Квантовата физика става необходима, когато
питаме защо мозъкът притежава способността да
превръща протосъзнателните частици в напълно
развито съзнание. Нашето съзнание е изцяло еди-
нен феномен. Всички единични неврони, участващи
в съзнателно преживяване, осцилират съгласувано
с честота 40 Hz. Следователно, те се държат като
множество индивидуални гласове, които се сливат в
хор. Нито един известен класически феномен не
може да породи този тип съгласуваност, но тя е
- 117 -
правило в квантовите процеси. Ако квантовият ту-
нелен ефект, постулиран в активността на йонните
канали, може да стане съгласуван чрез близостта на
силните (в тесни граници) електрически полета в
мозъка, тогава съществува механизъм за съгласу-
вано свързване на протосъзнателните частици на
единичния неврон в мултиневронно, трансмозъчно,
напълно развито съзнание.
Почти всичко, което имам да кажа за духов-
ната интелигентност в останалата част от тази кни-
га, си остава непроменено, независимо дали съзна-
нието започва с невроните или с елементарните
частици – тоест, дали умът има квантово измерение
или не. И в двата случая нашият КД придава на
нашия ум трансцендентно качество, което най-
малкото ю ни свързва с всички останали прояви на
живота на тази планета. „Центърът” на Аза се
корени в нещо поне толкова дълбоко, колкото
колективното несъзнавано на Юнг. Ние не сме сами.
Нашият интелект не ни изолира в тясното царство
на его-преживяванията, нито дори в преживява-
нията на човечеството. Има един по-широк контекст
на смисъл и стойност, в който можем да поставим
човешкия опит. Но перспективата става много по-
могъща и вълнуваща, ако КД има р квантово
измерение.
В началото на тази глава говорих за квантов
вакуум – фоновото енергийно състояние на Вселе-
ната, първоизточник на всичко съществуващо. Из-
тъкнах, че вакуумът е върховната трансцендентна
реалност, която може да се опише в рамките на
физиката. Тя е неподвижният, тих „океан”, върху
който съществуването се проявява като „вълни”

- 118 -
(осцилираща енергия). Първото нещо, породено от
вакуума, е енергийното поле, известно като поле на
Хигс. То е изпълнено с много бързи, съгласувани
енергийни осцилации, които са източник на всички
полета и фундаментални частици във Вселената.
Само по себе си то е огромен кондензат на Бозе-
Айнщайн. Ако протосъзнанието е фундаментално
свойство на Вселената, тогава в полето на Хигс съ-
ществува протосъзнание и квантовият вакуум за-
почва много да прилича на онова, което мистиците
наричат „иманентен Бог”, Бог във всичко. В този
случай 40-херцовите нервни осцилации, чийто ре-
зултат са човешкото ни съзнание и духовния ни ин-
телект, водят началото си не от друго, а от „Бога”.
„Бог” е истинският център на Аза. А смисълът
произхожда от върховния смисъл на битието. >>

5.
„МЯСТОТО НА БОГА” В МОЗЪКА

В една задна уличка на беден квартал в Порто

Алегре, Бразилия, шестдесет-седемдесет души се
събират в малка, паянтова дървена къща с лама-
ринен покрив. Те са на различна възраст, от раз-
лични раси, деца и старци, черни, бели, кафеви,
предимно бедни. Много от мъжете са с пъстри
наметала или пелерини с мъниста около врата;
Лените са облечени като за сватба, с дълги рокли от
тафта или коприна. Влизайки в главната стая на
къщата, хората се просват пред олтар с множество
африкански и индийски тотеми, разноцветни статуи
- 119 -
на младенеца Иисус, Дева Мария, изображения и
статуи на светци и прясна храна от всякакъв вид.
Олтарът е осветен със свещи и мигащи коледни
лампички. Няколко от жените залитат и имат нужда
от подкрепа.
Хората са се събрали за церемонията „ум
банга”, нещо като „бял” вуду ритуал. Дошли са да
осъществят връзка с духовете, да бъдат обладани от
тях. Появява се барабанчик и започва да барабани
в ритмичен, непрестанен, хипнотичен ритъм. Хората
оформят подвижен кръг, главите и телата им се
движат напред-назад в такт с барабана. Цяла нощ
танцуват и припяват, докато един по един биват
обладани от дух. Това се съпътства от силно трепе-
рене и очевидна загуба на съзнание, с издаване на
странни звуци и понякога с падане на пода в нещо
като епилептичен припадък.
В едно предградие на Минеаполис седемдесет
или осемдесет млади американци, предимно от сре-
дната класа, се събират в нещо, което прилича на
рок-клуб. Това е харизматична християнска церемо-
ния. Кънти силна музика и стробоскопски9 светлини
изпълват стаята със своята тайнствена мигаща свет-
лина. „Иисус е жив! Иисус спасява!”, се носи от ог-
ромни високоговорители. Няколко души залитат
напред – назад, лицата им са вдигнати в екстаз към
тавана, устните им изговарят думи на непознати
езици. Един мъж извиква: „Обладан съм от зли ду-
хове!” и пада на пода, извивайки се като змия. Дру-

9
Стробоскоп – устройство, произвеждащо бързо повтарящи се
светлинни импулси, което с помощта на цветни филтри намира
широко приложение по дискотеки и рокконцерти. – Бел.ред.
- 120 -
ги го заобикалят и крещят: „Махайте се! Не сте же-
лани тук!” Опитват се да прогонят духовете у мъжа.
В далечен северен Непал тибетски монаси се
събират в манастир, за да проведат годишния фе-
стивал Мани Римду. Дошли са, за да призоват духа
на Танчи Панчан, Победителя на Танца. Монасите
изгарят изображения на зли божества, които пре-
пречват пътя им, и правят мандала, магически кръг,
в който Повелителят на Танца може да живее. Те
сами ще влязат в мандалата и ще станат едно със
своя бог. „Господарю, припяват те, въздействай
върху тялото, словото и ума ми. Нека живея най-
искрено в неговата магическа мандала... Моето
сърце, сърцето на това тяло, се е превърнало в
Повелителя на Танца”.
Откакто свят светува, във всяка култура хо-
рата са общували пряко със своя Бог или богове и с
добри и зли духове. В началото на 90-те години на
XX век канадският невропсихолог Майкъл Персин-
джър за първи път директно преживява Бога. Д-р
Персинджър не е религиозен човек. В момента на
преживяването си работел в лабораторията на Ло-
реншън юнивърсити. Д-р Персинджър бил сложил
на главата си трансчерепен магнитен стимулатор –
уред, който излъчва мощно и бързо променящо се
магнитно поле в избрани малки участъци от мо-
зъчната тъкан. Ако уредът се използва за стиму-
лиране на области от мозъчната кора, свързани с
двигателната дейност, определени мускули ще се
свият конвулсивно или някои крайници неволно ще
подскочат. Ако се стимулират области от мозъчната
кора, свързани с визуалните Възприятия, дори и
слепи по рождение хора могат да усетят какво е да

- 121 -
„виждаш”. В случая на д-р Персинджър уредът бил
настроен да стимулира тъканта на слепоочните
дялове, онази част от мозъка, разположена точно
под слепоочията. Той видял „Бога”. >

„МОДУЛЪТ НА БОГА”

От десетилетия е известно, че хората, пред-

разположени към епилептични припадъци в слепо-
очните дялове на мозъка, показват склонност към
дълбоки духовни преживявания, много по-силна от
обичайната. Професор в. С. Рамачандран, директор
на Центъра за изучаване на мозъка и познавател-
ната способност към Калифорнийския университет в
Сан Диего, през целия си професионален живот
работи със страдащи от епилепсия пациенти. След
припадък, те редовно му казват неща като: „Има
божествена светлина, която озарява всичко”, „Съ-
ществува върховна истина, недостъпна за обикно-
вените умове, твърде заети с шумотевицата на все-
кидневния живот, за да забележат красотата и ве-
личието на всичко наоколо” или Докторе, изведнъж
всичко стана кристално ясно. Всички съмнения
изчезнаха.” Пациентът, направил последното изказ-
ване, споделил още: „Преживях възторг, пред който
всичко друго бледнееше. В този възторг имаше
яснота, усещане за божественото – без категории,
без граници, просто Единение със Създателя”.
Добре известно е, че епилепсията е свързана с
по-силната електрическа активност в определени
области на мозъка и затова интензивните духовни
преживявания на пациентите с епилепсия в слепо-
- 122 -
очните дялове отдавна се свързват с повишената
активност на слепоочните дялове. Онова, което
добавя изследването на Персинджър, е нещо като
възможност за контрол. Откривайки, че може из-
куствено да стимулира слепоочните дялове посред-
ством магнитно поле, той успява да определи и
изследва връзката им с различните видове ми-
стични преживявания, излизане от тялото, връщане
в предишен живот, срещи с НЛО (неидентифицира-
ни летящи обекти) и така нататък – всичко под
лабораторен контрол. В огромната част от случаите
стимулирането на слепоочните дялове предизвиква
едно или повече от тези преживявания.
Една от колежките на Персинджър, Пеги Ан
Райт от Лесли Колидж в Кембридж, Масачузетс, из-
следва подобна връзка между повишената актив-
ност на слепоочните дялове и така наречените ша-
манистични преживявания. Това са пътувания на
душата в далечни области на опита, за да общува с
душите на живите и мъртвите и да получи целебен
съвет. Работата на Райт показва също, че ритмич-
ното барабанене, използвано в много религиозни
ритуали, възбужда слепоочните дялове и свързани-
те с тях области на лимбичната система.
Работата на Персинджър, както видяхме, е на-
сочена към духовни преживявания, „създадени”
чрез изкуствено стимулиране на слепоочните дяло-
ве. През 1997 година в. С. Рамачандран и колегите
му правят още една стъпка в свързването на пови-
шената активност на слепоочните дялове с духов-
ните преживявания – този път при „нормални” хора
и в нормални условия. Към слепоочията на нормал-
ни хора и на епилептици прикачили ЕЕГ електроди.

- 123 -
Изследователите открили, че когато на нормалните
хора се въздейства чрез думи или теми, свързани с
религията или духовното, активността на слепооч-
ните им дялове се повишава почти до тази на
епилептиците по време на припадък. Те заключили:
„В слепоочните дялове [на съвсем нормални хора]
може би има ангажиран с религията нервен меха-
низъм. Възможно е феноменът на религиозността да
е „заложен” в мозъка.”
Слепоочните дялове са тясно свързани с
лимбичната система, център на емоциите и паметта
в мозъка. Две жизненоважни части от лимбичната
система са тонзилата на малкия мозък – малка
бадемовидна структура в средата на лимбичната
област, и хипокампусът, който е жизненоважен за
записването на преживявания в паметта. Работата
на Персинджър показва, че при стимулирането на
тези емоционални центрове в мозъка се повишава
активността на слепоочните дялове. И обратно, по-
вишената активност на слепоочните дялове има
силни емоционални последствия. Участието на важ-
ния за паметта хипокампус означава, че макар по-
вечето духовни преживявания в слепоочните дяло-
ве да продължават само секунди, те могат да имат
силно и дълготрайно емоционално въздействие вър-
ху целия живот на човека – често описвано като
„животопреобразяващо”. Участието на лимбичната
система свидетелства също за важността на емо-
ционалния фактор при религиозно или духовно
преживяване за разлика от обикновеното вярване,
което може да бъде напълно интелектуално.
Невробиолози като Персинджър и Рамачан-
дран сега наричат областта на слепоочните дялове,

- 124 -
свързана с религиозни и духовни преживявания,
„мястото на Бога” или „модулът на Бога”. Мнозина
предполагат, че „мястото на Бога” се е появило в
мозъка с някаква еволюционна цел, но бързат да
добавят, че това нито доказва, нито отхвърля съще-
ствуването на Бога, и не отговаря на въпроса дали
хората наистина общуват с Него. Тогава какво
доказва?
Дали „мястото на Бога” е само някакъв невро-
логичен „номер”, който природата ни играе, защото
вярата в Бога по някакъв начин е полезна за
природата или обществото? Нима в продължение на
хиляди години са се създавали ритуали и символи,
писала се е поезия, посвещавал се е живот, водили
са се войни и са се строили катедрали само заради
електрическата активност в някаква част на мозъ-
ка? Нима силата на озарението на свети Павел по
пътя към Дамаск е само страничен ефект на епилеп-
тичен припадък? Или „мястото на Бога” е жизнено
важна част от по-висшата ни духовна интелигент-
ност, а активността на слепоочните дялове е само
начин, по който природата позволява на мозъка да
изиграе ролята си за дълбокото ни познание за себе
си и за заобикалящата ни Вселена?
Когато в началото на XX век харвардският
психолог Уилям Джеймс пише класическата си твор-
ба „Многообразието на религиозния опит”, той, раз-
бира се, не знае за бъдещите изследвания за „мя-
стото на Бога”. Но му е известно, че епилептичните
припадъци и предразположеността към определени
форми на лудост предизвикват преживявания, кои-
то много приличат на други, описани духовни пре-
живявания, и той смята, че „някои медицински ма-

- 125 -
териалисти”, както ги нарича, могат да използват
това, за да омаловажат смисъла на подобни прежи-
вявания. Джеймс обаче е на мнение, че материали-
стите са „наивни”, защото не правят разлика между
два много важни, но и много различни въпроса.
Каква е природата и биологичният източник на ду-
ховното преживяване? И какво е неговото значение
или смисъл? Според него, мозъкът играе водеща
роля за повечето психологически преживявания, но
това е съвсем различно от твърдението, че всички
такива преживявания могат да бъдат отхвърлени
като „обикновена неврология”. Учените, например,
могат да предизвикат симулирано „визуално прежи-
вяване” чрез стимулиране на оптическата кора, но
това не доказва, че самото зрение е халюцина-
торно.
В светлината на най-новата неврология изгле-
жда ясно, че „мястото на Бога” играе важна биоло-
гична роля в духовния опит. Работата на Персин-
джър и Рамачандран, както и на други невролози и
психолози, изучавали активността на „мястото на
Бога” и връзката му с лудостта и творчеството, по-
твърждава взаимовръзката между стимулирането на
слепоочните дялове и лимбичния дял и „анормал-
ните” или „необикновени” преживявания от разли-
чен вид. Но за да оценим докрай ролята на „мястото
на Бога” и преживяванията, които то предизвиква
или предава, трябва да се вгледаме по-внимателно
в някои от тези преживявания, в лудостта и болест-
та, с които често ги свързват, и в положителната им
роля за решаването на проблеми, за моралното
въображение и творчеството. >

- 126 -
 МНОГООБРАЗИЕТО НА ДУХОВНИЯ ОПИТ

В своята класическа творба „Мистицизмът” Ф.

К. Хапълд описва как Христос му се явил една
вечер, докато седял сам в своята стая в колежа в
Питърхауз, Кембридж. Хапълд не е епилептик и
никога не е страдал от душевно разстройство, така
че неговото преживяване е на „нормален” човек.

„Имаше я само стаята с вехтите мебели,

горящия в камината огън и настолната лампа с
червен абажур. Но стаята бе изпълнена с
Присъствие, което по някакъв странен начин
бе едновременно около мен и вътре в мен,
като светлина или топлина. Бях непреодолимо
обладан от Някой, който не бях аз, и въпреки
това се чувствах по-истински от всякога. Из-
пълваха ме невероятно щастие и почти непо-
носима радост, каквато никога не бях позна-
вал и не съм познал оттогава. И над всичко
това – дълбокото усещане за покой, безопас-
ност и сигурност... Осъзнах, че не сме самотни
атоми в студената, враждебна, безразлична
Вселена, а всеки от нас е част от ритъма, за
който може да не си даваме сметка и може
никога да не си дадем, но на който можем да
се отдадем доверчиво и безрезервно.”

В „Многообразието на религиозния опит”

Уилям Джеймс описва по-бурното преживяване на
свой колега-психолог, макар то да има също толко-
ва изпълнени с покой последствия. Човекът прека-
рал вечерта, като вечерял, чел и разговарял за пое-

- 127 -
зия и философия с близки приятели. Душевното му
здраве също било напълно нормално.

„Разделихме се в полунощ. Дълго карах до жи-

лището си. Умът ми, дълбоко под въздействие-
то на идеите, образите и емоциите, предиз-
викани от четенето и разговора, бе спокоен и
ведър. Изпитвах тиха, дори пасивна радост,
без наистина да мисля, но оставях идеите,
образите и емоциите да преминават през ума
ми. И изведнъж, без вся-какво предупрежде-
ние, се озовах в облак с огнен цвят. За миг си
помислих за огромен пожар някъде наблизо; в
следващия момент разбрах, че пожарът беше
вътре в мен. Веднага след това ме обзе чув-
ство на екзалтация, огромна радост и интелек-
туална яснота, която не може да се опише.
Наред с другото, аз не само повярвах, аз ви-
дях, че Вселената не е съставена от мъртва
материя, а е, напротив, живо Присъствие; в
мен се появи съзнанието за вечен живот.”

Описаните от Хапълд и Джеймс преживявания

са религиозни, свързани с усещането за Някой или
за Присъствие. Но индивидуалните духовни прежи-
вявания често не са свързани с религията, а с лю-
бов, с някаква дълбока отдаденост или прозрение.
За немския поет Райнер Мария Рилке (1872–1926),
автор на „Сонети за Орфей” и „Дуински елегии”, то-
ва усещане за смисъл и дълбокия покой, който то
му донася, е резултат от прочитането на думите на
неизвестен поет. Както ще видим след няколко
страници, през целия си съзнателен живот Рилке се
е страхувал за душевното си здраве.
- 128 -
 „Бях напълно концентриран и изпълнен с чи-
сто умствено спокойствие. Отвън беше паркът;
всичко беше в хармония с мен – един от онези
часове, които не си планирал, а, така да се
каже, пазиш за резерва, сякаш нещата са се
сместили и са оставили празно място, спокой-
но като вътрешността на роза, ангелско лице,
в което седиш напълно неподвижен... [Момен-
тът] сега живее в мен със странна сила и
жизненост, сякаш по-висш продукт на Битие-
то. Сещам се за два, три подобни мига през
последните години... те като че ли бяха до-
статъчни, за да изпълнят вътрешния ми живот
с ясна, ведра прелест, те са като факли в
него, умиротворяващи факли – и колкото по-
вече ги обмислям в спомени и внимателно
след-чувствие, толкова повече тези, съгласно
съвременните ни концепции, безсъдържателни
преживявания ми се струват част от някакво
висше единство на събитията.”

Рилке изхожда от тези преживявания, когато

по-късно пише за Цялото, лежащо в основата на
всекидневния опит, и когато развива представата
си за смъртта като друга форма на съществуване.
Преживявания като тези, независимо дали са
религиозни по съдържание или по-неопределени, се
срещат много често. В западните култури 30-40
процента от хората твърдят, че поне веднъж са из-
питвали силна еуфория или чувство за благополу-
чие, съпътствано от дълбоко прозрение, поставящо
живота в нова перспектива, от усещането, че всич-
ко наоколо е живо и съзнателно, от чувството за на-
сочващо или успокояващо присъствие или за едине-
- 129 -
ние с всичко съществуващо. При използването на
по-точни статистически методи, като личния разго-
вор, процентът скача на 60 – 70.
През 1990 година изследователският център
„Аластър Харди” на Оксфордския университет про-
вежда мащабно проучване на духовния опит. Еки-
път анализира около пет хиляди души, отговорили
на отпечатания във вестниците въпрос: „Някога
усещали ли сте присъствие или сила, независимо
дали ще я наречете Бог или не, различна от все-
кидневното ви аз?” в друг въпросник предлагали на
хората да опишат преживяванията си със собствени
думи. Отговорите включвали описания като:

„Усещане за лека еуфория без връзка с опре-

делено събитие. Усещане, че проблемите са
незначителни и напълно маловажни – различ-
но усещане за перспектива. Усещане, че раз-
бирам нещата по-добре – че съм по-способен
да се справя с живота. Ободрява, освежава и
поставя нещата в перспектива.”

„Усещането, че съм толкова малък и че всич-

ките ми преживявания и мисли са толкова
тривиални в сравнение с това. Усещането, че
се намирам в периферията на някаква висша
хармония и не знам как да стигна до нея.
Усещане за мир и покой, но едва сдържани
бурни емоции. Силна емоция.”

„На няколко пъти съм виждала дядо си и съм

усещала присъствието му след неговата смърт
през 1977 година. Той ми носи огромно чувст-
во на успокоение, ведрина и увереност, осо-
- 130 -
 бено като се има предвид, че се появява само
когато съм болна, разтревожена или притес-
нена.”

Някои от отговорилите описвали преживява-

ния с по-специфично религиозен характер, като
това на Хапълд, например:

„Изпитвала съм усещането за Божието при-

съствие много пъти. Когато го усетих за първи
път (по време на църковна служба на петна-
десетгодишна възраст), се почувствах направо
физически пияна (а не бях!) и почти не можех
да вървя. В други случаи просто изпитвах
силно усещане за спокойствие и любов и често
загубвах представа за времето.”

В това проучване почти 70 процента от анке-

тираните са отговорили утвърдително. От детайлни-
те описания на преживяванията на тези хора изсле-
дователският екип успява да разграничи два вида
духовно преживяване – „мистично” и „божествено”.
Хората с „божествени” преживявания са из-
питвали усещане за напътстващо свръхестествено
присъствие, като това на Иисус или на Дева Мария,
което ги извиквало и съветвало да поемат по опре-
делен жизнен път. Повечето от тези хора били от
религиозни семейства. Агностиците ши атеистите
описвали преживявания на свръхсетивност, като
телепатията или предчувствията, или преживявания
с променено състояние на съзнанието, като изди-
гане над собственото тяло по време на операция

- 131 -
или след катастрофа – така нареченото излизане
извън тялото.
Описаните мистични преживявания повече
приличали на това на Рилке: анкетираните описва-
ли усещане за върховен смисъл, дълбоко прозре-
ние, силно чувство за благополучие, еуфория или
върховно усещане за единение с всичко съществу-
ващо. Макар този тип преживявания рядко да има
специфично религиозно съдържание, много изслед-
вания го свързват с по-голяма способност за твор-
чество. И двата вида са познат спътник на засиле-
ната активност в слепоочните дялове или „мястото
на Бога” в мозъка, но божествените преживявания
са по-силно обвързани с лудостта. >

ЛУДОСТТА И „МЯСТОТО НА БОГА”

И шизофрениците, и страдащите от маниакал-

на депресия имат видения, чуват гласове, усещат
присъствие и получават инструкции за задачите,
които трябва да изпълнят. Засилената активност на
слепоочния дял, или „мястото на Бога”, е харак-
терна черта на този вид заболяване.
Някои скептици предполагат, че всички по-
добни преживявания са признак на вече развила се
или начална лудост. Но психолозите, специализира-
щи в изучаването на връзките между духовните
преживявания и душевните заболявания, са на дру-
го мнение. Рамачандран, например, доказва, че
душевно здрави хора показват засилена активност
на слепоочните дялове, когато обсъждат свързани с
духовността теми.
- 132 -
 Други изследователи, обаче, твърдят, че има
важни различия между преживяванията на нормал-
ни хора и тези на душевно болните. Докторатът на
Майкъл Джексън в Оксфордския университет е на
тази тема. Заключавайки, че има прилики между
преживяванията на психично болните пациенти и
нормалните хора, той отбелязва, че „по принцип,
описанията на клиничната група [психично болните
пациенти] са по-тревожни, негативни и странни,
както по израз, така и по съдържание.” Той дава
показателен пример за типично негативно преживя-
ване на болен от шизофрения. Пациентът разказва:

„Една нощ се събудих и завесите бяха леко

разтворени. Видях влизащата лунна светлина
и усетих свръхестествено присъствие. Бързо
дръпнах завесите, но вдъхващото страхопочи-
тание присъствие не изчезна. Беше като пул-
сиращо живо същество навсякъде около мен.
Притискаше ме, бързо извадих платното и
нарисувах преживяването, на следващия ден
получих подтик да предпазя стаята си от тези
лъчи и влияния, покривайки вътрешната стра-
на на прозорците със станиол.”

В много подобни случаи преживяването на

психично болните пациенти е тревожно, вместо
ободряващо и вдъхновяващо. Освен това, докладва
Джексън, за разлика от нормалните хора, психично
болните показват много по-голяма склонност да се
чувстват замаяни от преживяванията си „и губят
връзка с реалността за по-продължителни периоди,
през които въздействието на самозаблудите им на-
мира израз в странно поведение”. За разлика от
- 133 -
душевно здравите хора, на психично болните им е
трудно да интегрират духовните си преживявания
във всекидневния си живот и, следователно, да ги
използват положително.
Открита е също разлика между видовете пре-
живявания, типични за психично болните и за
нормалните хора. Психично болните са много по-
предразположени към божествения тип преживява-
ния, докато мистичните се появяват с еднаква че-
стота и при двете групи. Когато ги питали за
следните видове божествени преживявания:

□ усещане, че си контролиран от нещо извън

теб,
□ усещане, че си влязъл в друго ниво на реал-
ността,
□ усещане, че си в присъствието на свръхес-
тествено същество,
□ усещане, че си загубил представа за време-
то, психично болните отговаряли положи-
телно два пъти по-често от нормалните хора.

И обратно, когато им задавали въпроси за усе-

щания с по-мистичен характер, като:

□ учудване от силата на емоциите ти,

□ впечатление, че всичко около теб е живо и
съзнателно,
□ чувство, че си в хармония с това, което те
заобикаля,
□ чувство на обич или че си обичан,

- 134 -
 □ необичайно спокойно или ведро състояние
на ума.

Броят на положителните отговори бил почти

еднакъв и при двете групи – между 56 и 70 про-
цента от двете групи имали такива преживявания.
Едно проучване на 115 австралийски студенти също
не открива връзка между мистичните преживявания
и интроверсията, невротизма и психичните отклоне-
ния. И все пак, Джексън и много други отбелязват
достатъчна прилика и взаимовръзка между свърза-
ните с лудостта преживявания и нормалните духов-
ни преживявания, които им дават основание да за-
дълбочат изследванията си. Още през 1902 година
Уилям Джеймс отбелязва, че „индивидите с дълбок
духовен живот” имат по-пряк достъп до съдържа-
нието на подсъзнателното си мислене от другите:
„Вратата към тази област изглежда необичайно
широко отворена.” Друг изследовател на мистици-
зма в началото на XX век отбелязва, че мистиците
имат „необикновено подвижни прагове – т.е. едно
много малко усилие, едно много малко отклонение
от нормалните условия би позволило на латентните
им или несъзнавани сили да се появят и завладеят
ума. „Подвижният праг” може да превърне човека в
гений, лунатик или светец. Всичко зависи от
характера на проявилите се сили.”
Едно по-ново психологическо изследване от
70-те години разкрива повече за „подвижния праг”
и обяснява защо много нормални хора имат прежи-
вявания, характерни за шизофрениците и страда-
щите от маниакална депресия. Това изследване е
свързано с „шизоидната” или „шизотидна” индиви-
дуалност: хора, показващи определени отклонения
- 135 -
от нормалното или признаци на начално душевно
заболяване. Разпознаването на „шизоидността”, ка-
кто най-често се нарича, допринесе за невъзможно
дотогава разбиране на човешкия ум и неговите
отклонения.
От края на XIX век, когато се полага началото
на психиатрията, мнозинството водещи учени в тази
област приемат, че душевното заболяване е нещо
коренно различно от душевното здраве и че ду-
шевноболните са хора, с които останалите нямат
почти нищо общо. Но най-новите изследвания,
свързани с шизоидността, показаха, че скалата на
душевното здраве върви от напълно нормалното
през шизоидното до клиничната лудост. Според
професор Гордън Кларидж от Оксфордския универ-
ситет, 60 – 70 процента от възрастното население в
западните държави показва известни шизоидни
черти.
Само един процент обаче е с диагноза „ши-
зофрения” и също толкова малък процент – с кли-
нична маниакална депресия. Повечето от останали-
те просто имат своите странности.
Тъй като няколко важни изследователски про-
учвания вече установиха определена връзка между
шизоидната индивидуалност и предразположеност-
та към определен вид религиозни преживявания и
понеже, както ще видим, известна доза шизоидност
изглежда е от полза за човечеството, важно е да
посочим чертите, характеризиращи тази умствена
нагласа. Степента на всяка от тях зависи от това
къде се намира индивидът на скалата между нор-
малното и психопатичното.

- 136 -
 Съгласно повечето оценки, шизоидният инди-
вид проявява в различна степен следните девет
черти на индивидуалността:

□ Магическо въображение, което означава, че

индивидът е склонен да приема, че мислите
му притежават физическа сила или че могат
да се реализират (ако желая някому нещо
зло и то стане, значи мислите ми са го при-
чинили); също и склонност да придава зна-
чимост на взаимовръзката между предпола-
гаемо несвързани събития (като черните
котки и лошия късмет) или на земни пред-
мети като кристали, кости или нещо друго,
служещо за талисман. Дали това магическо
въображение ще се смята за шизоидна или
нормална черта зависи, разбира се, от кул-
турната среда; в много общества подобни
асоциации се смятат за нормални.
□ Лесно разсейване на вниманието. Силно ши-
зоидният поет Рилке описва склонността си
да се разсейва лесно по следния начин:
„Ако чуя шум, аз му се отдавам и ставам то-
зи шум.” Един пациент с по-сериозна шизо-
френия коментира: „Занимавам се с всичко
едновременно и така не се занимавам с
нищо.”
□ Склонност към фантазиране и мечтателство,
като понякога не се прави разлика между
фантазията и реалността.
□ Разсеяна мисъл или „разпокъсана мисъл”.
Мислите на индивида не се подчиняват на
обичайните рамки и граници, така че той
- 137 -
 прави връзки между неща, които другите не
биха направили.
□ Импулсивно неподчинение на правилата, с
други думи – импулсивно поведение; поня-
кога странни изказвания, странно поведение
или ексцентрично облекло.
□ Необикновени преживявания, визуални и
слухови, свързани с духовни преживявания
от описания в тази глава вид.
□ Интроспекция: обича да бъде сам със себе
си и предпочита самостоятелните занима-
ния.
□ Социална анхедония, известна също като
„липса на удоволствие от общуването с
другите”: намалена способност да се радва
на социалните контакти, обикновено съпът-
ствана от склонност за отдръпване от тях.
Физическата анхедония е намалено удовол-
ствие от сетивните преживявания.
□ Раздвоеност: неспособност да взема реше-
ния, защото вижда полезността или осъще-
ствимостта на две или повече алтернативи.

Повечето от тези черти са нещо характерно за

душевния живот на децата, но при възрастните
обикновено са свързват с ексцентричност и могат да
бъдат признак за полудяване. Има твърди доказа-
телства, че те са свързани с болести като епилеп-
сията и дислексията. Но все пак са свързани и с
повишена активност на слепоочните дялове или
„мястото на Бога” и затова, като че ли, са присъщи
на мозъците ни. Защо? Защо тази мозъчна дейност,

- 138 -
която в много случаи може да причини страдание и
разстроени функции, е нормална част от невробио-
логичното ни наследство? Трябва да разгледаме
този въпрос, преди да преценим дали дейността на
слепоочните дялове, обикновено свързвана с духов-
ните преживявания, има полезна роля за цялост-
ната ни духовна интелигентност. >

ЗАЩО ИМАМЕ „МЯСТО НА БОГА”?

През 1994 година Феликс Пост публикува в

„Дъ Бритиш Джърнъл ъф Сайкиътри” личностно из-
следване на 291 мъже, постигнали световна слава
през последните 150 години. Сред тях са известни
държавници, интелектуалци, учени, художници, пи-
сатели и композитори като Айнщайн, Фарадей, Дар-
вин; Ленин, Рузвелт, Хитлер, Бен-Гурион, Удроу
Уилсън; Рабел, Дворжак, Гершуин, Вагнер; Клее,
Моне, Матис, ван Гог; Фройд, Юнг, Емерсон, Бубер,
Хайдегер; Чехов, Дикенс, Фокнър, Достоевски, Тол-
стой; и т. н. Целта на изследването е да се проучат
съществуващите връзки между творческото величие
и душевната лабилност. Резултатите са изумителни.
Степента на лабилност варирала от случайни,
изолирани епизоди през сериозни, постоянни про-
блеми, спъващи работата на индивида, до драма-
тични инциденти, изискващи професионално лече-
ние в болница. Проблемите включвали алкохоли-
зъм, депресия, маниакална депресия, психосек-
суални проблеми, маниакално-импулсивно поведе-
ние, антисоциално или изкуствено поведение и
гранична шизофрения.
- 139 -
 Използвайки надеждни източници, включващи
медицинска документация и сведения от първа и
втора ръка, Пост стига до следната статистика:

Професия Процент на страдащите от

душевна лабилност
Учен 42.2%
Композитор 61.6%
Държавник 63%
Интелектуалец 74%
Художник 75%
Писател 90%

Американската психиатърка Кей Редфийлд

Джеймисън, която през целия си живот страда от
маниакална депресия, провежда подобно проучване
на взаимовръзката между маниакалната депресия и
артистичната индивидуалност. Дългият й списък на
засегнатите в някаква степен включва Уилям Блейк,
лорд Байрон, Рупърт Брук, Дилан Томас, Джерард
Менли Хопкинс, Силвия Плат, Вирджиния Улф,
Джоузеф Конрад, Ф. Скот Фицджералд, Ърнест Хе-
мингуей и Херман Хесе. Много от тях са прекарвали
дълги периоди в санаториуми за душевно болни и в
психиатрични болници и голям брой, особено сред
поетите, са се самоубили. Джеймисън започва кни-
гата си с поздрав към тези темпераментни колеги от
поета Стивън Спендър, който не е включен в спи-
съка й:

Аз непрестанно мисля за наистина великите,

които от утробата историята на душата помнят
през коридори светлина, където часовете са слънца,
- 140 -
безкрайни, пеещи. И тяхната прекрасна цел
е с гласове, обагрени от пламъка,
да ни разкажат за Духа, облечен в песен
от главата до петите.
Копнежите на пролетните клонки взели,
за да се облекат във цветове.

И край снега, край слънцето, в най-горните поля

Виж славят ги виещата се трева,
и перестите, дълги облаци,
и вятърът, нашепващ на небето.
Това са имената на борците за живот,
В сърцата си понесли огнения център.
Деца на слънцето, те краткия си път са извървели
към слънцето и отпечатъка си са оставили в
кристалния простор.

Подобна „изискана лудост”, както може да се

съди от стихотворението на Спендър, води не само
до големи творчески постижения, но и до голямо
страдание. И все пак, много от тези съзидателни,
артистични индивиди не са съжалявали за заплате-
ната цена, а други дори са били благодарни за нео-
бичайния си темперамент. Още в началото на ка-
риерата си, точно след като скъсва с Фройд, Юнг
преживява нещо като шизофреничен пристъп, който
му създава проблеми в продължение на няколко
години. Но въпреки това десетилетия по-късно той
пише: „Днес мога да кажа, че никога не съм губил
връзка с някогашните си преживявания. Цялата ми
работа, цялата ми творческа мощ се дължи на онези
фантазии и мечти, появили се през 1912 година,
преди почти петдесет години. Всичко, което постиг-
нах по-късно, вече се съдържаше в тях.”

- 141 -
 Рилке пише в същия дух за периодите си на
гранична шизофрения:

„Може би е необходимо целият смисъл да се

разсее като облак и да падне като дъжд, т.е.
необходимо е да преживееш нещо като духо-
вен срив или смърт, за да си в състояние да
видиш всичко по различен начин.”

Голяма част от работата на Р. Д. Леинг през

шестдесетте години на XX век е посветена на под-
чертаването на положителните странични ефекти от
шизофреничните пристъпи на неговите пациенти.
Но както изяснява проучването на Пост, едва ли ще
намерим връзка между творчеството или високите
постижения и напълно развилата се, дълготрайна
лудост. Много от хората, страдащи от гранична
лудост или просто шизоидност в периодите на най-
добра работоспособност, щом лудостта ги обхваща-
ла изцяло са ставали напълно неработоспособни.
Сама по себе си лудостта може да бъде стерилна,
ограничаваща и задушаваща, а преживяването й –
кошмар. И макар че повечето творци могат да бъдат
смятани за малко луди, това съвсем не означава, че
повечето луди хора са творци.
Британският психолог Дж. Х. Брод проучва
внимателно точно кои шизоидни качества, за раз-
лика от чисто психопатичните, могат да бъдат по-
лезни за творчеството. Повечето от получените ре-
зултати, съотносими с изброените по-горе личност-
ни черти, са разумни. Например, шизоидната раз-
сеяна мисъл е свързана с високи резултати на тес-
товете за лекота и гъвкавост на мисълта и ориги-

- 142 -
налност в асоциациите и алюзиите между идеи или
събития. Поради тази си свръхобединяваща способ-
ност, шизоидният индивид има по-мащабно и по-
необичайно мислене. По същия начин предразполо-
жеността към магическо въображение, фантазиране
и мечтателство е в тясна връзка със способността да
си представяш несъществуващи неща, да създаваш
характери, които никога не са съществували, да
имаш визуални образи. Водещи до нови концепции,
или да виждаш нещата от необикновен ъгъл. Пред-
разположеността към необикновени преживявания
може да изложи индивида на по-ярки цветове, емо-
ции или аспекти от реалността, необичайни за все-
кидневието. И Свети Павел, и Света Тереза изпол-
зват пълноценно духовните си видения. Лесното
разсейване на вниманието може да бъде пречка, но
може и да ти помогне да забележиш много повече
неща. А раздвоеността, макар да е навредила на
Хамлет, е свързана със способността да виждаш
ползата от много различни възможности или алтер-
нативи едновременно. >

ШИЗОИДНОСТТА И УМЕНИЕТО
ДА РЕШАВАШ ПРОБЛЕМИ

Както видяхме, един от критериите за интели-

гентност е, че тя ни помага да решаваме проблеми.
Тази способност е черта и на съзидателността, осо-
бено научна или политическа, затова не е учуд-
ващо, че някои изследователи свързват шизоидните
личностни черти с конкретни способности за реша-
ването на проблеми. Майкъл Джексън изтъква, че

- 143 -
подобни преживявания могат да играят полезна
роля за справянето с екзистенциални проблеми –
„житейски проблеми”, като загуба на близък или
сериозно заболяване, където е необходима не
толкова промяна във фактите, колкото промяна в
начина на виждане и в отношението:

„Едно често срещано духовно преживяване в

контекста на загуба на близък е периодът на
съзнание за присъствие на починалия чрез
пряко сетивно възприятие или, по-неосезаемо,
чрез усещане за неговото присъствие. Благо-
дарение на тези преживявания хората нами-
рат по-непосредствена емоционална утеха в
лицето на страданието, отколкото би било
възможно чрез сравнително „студеното” раз-
умно обмисляне.”

Джексън цитира случая на Шон, млад семеен

човек, комуто докторът съобщил, че вероятно има
множествена склероза. Предполагаемата диагноза
хвърлила мъжа в отчаяние и буквално съсипала
живота му. Той произлизал от стабилно, нерелиги-
озно семейство от средната класа и смятал себе си
за ревностен атеист. И все пак един ден, няколко
седмици след началото на кризата, той се раз-
хождал в полето, когато чул някакъв глас да вика
името му. „Шон, казал гласът, всичко това е без
значение. Винаги ще имаш, каквото ти е необхо-
димо.” След това гласът го „инструктирал” за ефи-
мерната природа на съществуването и как да се
научи да приема събитията спокойно, вместо да им
противодейства. Когато няколко минути по-късно
стигнал до пътя, споделя Шон, „собствените ми
- 144 -
мисли започнаха да се връщат и цялата тревога
изчезна”. През следващите девет месеца гласът го
заговарял няколко пъти, променяйки виждането му
и помагайки му да се справи с проблемите резул-
татно и спокойно.
Тези промени във възгледите не се огранича-
ват само до решаването на екзистенциални пробле-
ми. Спомнете си историята на химика Кекуле. Съну-
вал змия, хапеща собствената си опашка, което до-
вело до откриването на пръстеновидната структура
на бензола. И както точно отбелязва Айнщайн, не
можем да решим проблемите, изхождайки от умст-
веното състояние, което ги е създало; неговата
теория за относителността е една от най-новатор-
ските през XX век. Някои коментатори смятат, че
шизоидните асоциации при решаването на пробле-
мите могат да бъдат от еволюционна полза за
човечеството, правейки ни по-гъвкави, адаптивни и
съзидателни. Ако това е така, ниският процент на
страдащи от шизофрения или маниакална депресия
може би просто е цената, която човечеството плаща
за далеч по-високия процент шизоидност. >

СВЪРЗАНИТЕ С „МЯСТОТО НА БОГА”

ПРЕЖИВЯВАНИЯ И КД

Що се отнася до тази книга, големият въпрос

дотук е дали активността на „мястото на Бога”
допринася за духовната ни интелигентност. Налага
се да отговорим и с „Да”, и с „Не”. „Мястото на Бога”
определено допринася за духовния ни опит и за
свързаните с него митотворчески и разширяващи
- 145 -
духовния кръгозор преживявания. Също като съни-
щата и детския ум, то ни осигурява достъп до под-
съзнателния или безсъзнателен ум и до богатите на
символи асоциативни потоци на мисълта. Но 60-70
процента от нас имат забележимо повишена актив-
ност в „мястото на Бога” (притежават шизоидни
личностни черти), а само малцина създават велики
произведения на изкуството или литературата или
решават разчупващи парадигмата проблеми.
Обикновеното усещане за духовното не ни
гарантира, че можем да го използваме съзидателно
в живота си. Да имаш висок КД означава да можеш
да използваш духовното, за да поставиш живота си
в по-широк контекст и да го наситиш със смисъл, за
да бъде той по-богат и пълноценен, да постигнеш
усещане за целенасоченост и цялостност на лич-
ността. Обикновеното усещане или преживяване на
духовното може да предизвика единствено обърква-
не, дезориентация или някакъв неопределен коп-
неж. То може да предизвика лудост или копнеж. Во-
дещ до саморазрушително поведение, като злоупо-
треба с наркотици, алкохолизъм или безсмислено
консуматорство. С други думи, чисто ефемерното
усещане за духовното може да доведе до загуба на
перспективата. Необичайната му интензивност може
да направи така, че обикновеният ни живот да из-
глежда сив, в сравнение с него, и ние да се от-
дръпнем. Вместо да се развиваме. – „Мястото на Бо-
га” е изолиран модул в нервните мрежи на слепо-
очните дялове. Също като други изолирани модули
в мозъка – центъра на говора, центъра на пулса и
т.н. – той ни дава определена способност, но тя
трябва да бъде интегрирана. Може да „видим” Бога,
но това не Го прави част от живота ни. Духовната
- 146 -
интелигентност, напротив, почива върху обединя-
ващия мозъка феномен на 40-херцовите осцилации.
Оттук следва да заключим, че „мястото на
Бога” може би е необходимо, но не и достатъчно
условие за КД. Хората с висок КД би трябвало да
имат висока активност в „мястото на Бога” или
силно развита шизоидност, но това не означава, че
силната активност в „мястото на Бога” гарантира
висок КД. За да се постигне това, както ще видим в
следващите глави, целият мозък, целият Аз, целият
живот трябва да се обединят. Специфичните про-
зрения и способности, осигурени от „мястото на
Бога”, трябва да се вплетат в общата тъкан на
нашите емоции, мотивации и потенциал и да осъ-
ществят диалог с центъра на Аза и неговия начин
на познаване на действителността. >>>

ЧАСТ III
НОВ МОДЕЛ НА АЗА

ИНТЕРЛЮДИЯ: КРАТКА ИСТОРИЯ

НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Откъде сме дошли? Какъв е произходът ни във

времето? Колко голяма е историята, от която сме
част? Къде са корените ни? От колко време ни има?
Къде са границите на човешкото ни съществуване?
Какъв е първоизточникът на интелекта ни? На
- 147 -
склонността ни да задаваме такива въпроси? Наис-
тина е невъзможно да мислим задълбочено за ду-
ховния интелект, без да разгледаме тези въпроси, в
глави 6 – 9 ще представя един модел на Аза, който
трябва да бъде едновременно по-широк и по-дълбок
от всички досегашни. Но това е невъзможно, без да
разгледаме мястото на Аза в историята на сътво-
рението. Представеното от мен тук съдържа няколко
кратки митологични и научни скици, поставящи
човека и човешкия интелект в по-широк контекст,
Всяка цивилизация в писаната история е има-
ла собствена версия за сътворението, история, раз-
глеждаща въпроси като посочените по-горе. Тези
истории са имплицитна част от самопознанието и
самооценката ни. Много антрополози забелязват ва-
жни общи теми в разказваните от различни народи
истории, сякаш самото човешко съзнание е разка-
зало историята си чрез гласовете на различните
цивилизации. Йън Маршал е събрал четири от тези
гласове в едно повествование, представяно пред
публика, и аз ще го цитирам тук, като прелюдия
към Лотоса на Аза. >

НАЧАЛОТО
ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА ЧЕТИРИ ГЛАСА

Гласовете:
Ю.Х. — Юдео-християнин / Езотерик
Ф. — Физик
Г. — Древен грък
И. — Източен човек: даоист, индуист,будист

- 148 -
 1.Хаос

Ю.Х. „В началото... земята беше безводна и

пуста; тъмнина се разстилаше над бездната.” Тъй казва
нашата свещена книга за Битието.
Битие 1:1-2

Г. „В началото беше хаосът, безкраен и тъ-

мен...” – пустотата, от която произлизат всички форми
и в която може би ще се върнат. Така казвахме в
Древна Гърция.
Хезиод, „Теогония”

И. В будистките земи ние го наричаме Шунията,

Пустотата.
„Да се каже, че съществува, е погрешно. Да се
каже, че не съществува, е също толкова погрешно. Най-
добре е да не се казва нищо за нея.”
Дзен-ръкопис

Ф. Преди да се появи нещо реално, е имало

квантов вакуум – море от потенциал за всичко и нищо
реално. Без материя, без пространство, без време –
нещо, което не можем да опишем. Възможни светове
проблясвали покрай пределите на съществуването. Но
никой не притежавал необходимата за оцеляването
енергия. Така разказваме историята ние, учените.
„Пътят, посочен с напътствие, не е извечният Път.
Име, наречено с име, не е име на вечното. Безименното
е начало на Небето и Земята.”
Дао-дъ дзин, 110

10
„Дао-дъ дзин. Книга за пътя и постигането”. Превод Крум
Ацев, ИК Кибеа”, 2002 г.
- 149 -
 2.Гея

Ф. Тогава се случи нещо необратимо. Един по-

тенциален свят, хаотична маса от взета назаем
енергия, се възползва от мига и създаде структура.
За частица от секундата той се откъсна от корените
си. Преди пространството и времето структурата все
още бе кръгла, затворена, без начало и край. По
своя недодялан на – чин нарекохме структурата
„свръхпротяжност”.

Г. Говориш за пълногръдата Гея, майката на

всичко живо. Тя бе завършена сама по себе си,
змия, хапеща опашката си, алфа и омега.

Ю.Х. „Рече Бог: да бъде светлина и биде све-

тлина.... и отдели Бог светлината от тъмнината.”
Битие 1:2-3

И. „Има нещо в хаоса оформено,

преди Небе и Земя родено.
Безмълвно е то.
Безлико е то.
Самостойно и неизменно...
Може да е майка на Небето и Земята.”
Дао-дъ дзин, 2511

11
Пак там. – Бел. прев.
- 150 -
 3. Полярност

Г. „Гея роди Уран, великия небесен свод, „ко-

гото направи равен по величие, така че напълно да
я покрива”.
Хезиод, „Теогония”

Ю.Х. „И създаде Бог твърдта и отдели водата,

що беше под твърдта, от водата над твърдта. Твър-
дта нарече небе. Биде вечер, биде утро – ден
втори.”
Битие 1: 7-8

Ф. Първичната Вселена раздели съществува-

щото на две. Едното остана като маса и енергия.
Другото се превърна в пространство/време и грави-
тация, както ни показа Айнщайн. Двете единици бя-
ха балансирани, двойка, и вече извън обсега на
Хаоса. Сега Вселената започна да расте.

И. „Пътят ражда едното. Едното ражда две.

Две ражда три. Три ражда безброя.”
Дао-дъ дзин, 4212

4. Материя и сили

Г. Уран и Гея имаха много синове и дъщери.

Но Уран бе тиранин, държащ децата си в затвор.
Кронос, най-малкият, надви баща си и започна да

12
Пак там. – Бел. прев.
- 151 -
управлява вместо него. Сестра му Рея стана негова
съпруга и те също имаха деца.

Ф. Смазващата сила на гравитацията бе твър-

де силна. Нищо не можеше да й се изплъзне. Скоро
Вселената щеше отново да се срине в Хаоса и да
загине. Но първата проява на квантовия вакуум,
полето на Хигс, притежаваше неуловима сила. За
част от секундата светът набъбна неимоверно и гра-
витацията стана много по-слаба. Полето на Хигс,
или Кронос, както го нарече ти, стана основа за
всичко съществуващо.

Г. Ние храним особена почит към Зевс и Аф-

родита, властелини на силите: и към Арес и Хермес,
властелини на формите.

Ф. Ние кръстихме тези сили и форми на наши

колеги, Бозе и Ферми. Принципите бяха същите.

Ю.Х. По-късно ние видяхме символите им в

седемте планети: Юпитер и Венера, Марс и Мерку-
рий, Слънцето, Луната13 и Сатурн. В собствената ни
окултна традиция ги разполагаме върху Дървото на
живота.

И. Ние видяхме същите енергии, отразени в

човешкото тяло, в седемте чакри.

13
Според класификациите на съвременната наука Слънцето
всъщност е звезда, а Луната не е планета, а спътник на Зе-
мята.
- 152 -
 5. Звезди

Г. С развитието на света децата на Кронос на

свой ред го свалиха от власт. Сега гръмовержецът
Зевс управляваше небето.

Ф. Вселената бе под властта на гръмотевицата

на космическата радиация. Не можеше да се фор-
мира никаква твърда материя. Всичко бе огнена
плазма, както е и днес в звездите.

И. В древна Индия ние наричахме това епоха-

та на Агни, огнения бог. Спомнете си, че материята
има четири състояния: твърда земя, течна вода, га-
зообразен въздух и огнена плазма. Агни е най-
старият от боговете на елементите.

Ф. С постепенното охлаждане на света, след

триста хиляди години, материята вече не бе опусто-
шавана от космическата радиация. Дойде ред на
други принципи. Галактиките и звездите можеха да
се формират на спокойствие. Но и днес долавяме
тихия шепот на огненото минало.

Ю.Х. Оформиха се съзвездията, огнени съцве-

тия на фона на тъмния небесен свод. Както ги виж-
даме сега, това е цикъл от дванадесет: Овен, Телец
и другите около Рибите. Богът на слънцето посеща-
ва всяко от владенията си подред. Годишният цикъл
е като всеки жизнен цикъл. Също като нас, звездите
се раждат, живеят и умират. Появило се времето.

- 153 -
 И. В Индия ние почитаме цикъла на раждане,
живот и смърт като три бога: Брахма, Вишну и Ши-
ва. Всичко живо е под тяхна власт.

6. Елементи

Ф. Първите звезди бяха направени изцяло от

огън; по-студените облаци от газ помежду им – от
въздух. Но вътре в звездите се зараждаха по-тежки
елементи. Когато звездата умираше, тези елементи
се разпръскваха в пространството. От тези въглени
се създаваха нови звезди, които сега можеха да
имат твърди планети, изградени от всичките четири
древни елемента.

Всички: Земята – мое тяло,

Водата – моя плът,
Въздухът – мой дъх
и Огънят – мой дух
Химн на общността „Финдхорн”

Ю.Х. Всичките седем равнини на съществува-

нието между Уран и Гея, духа и плътта, вече бяха
създадени. Можеше да започне нова еволюционна
фаза.

7. Животът

Ф. Това бе повратната точка. Имаше твърда

земя. Към този момент Вселената, малко по малко,
бе станала по-твърда, инертна и се разделяше на

- 154 -
части. Но от тази по-студена, по-мъртва материя
можеха да се създадат по-сложни и деликатни стру-
ктури. Първо скалите, водата, кристалите и химич-
ните съединения. После живите същества и накрая
съществата с душа. Дългото, бавно изкачване на
съществуването обратно към Първоизточника бе
започнало.

Всички: Всеки нов живот е нова звезда, слъ-

нце в собственото си царство. Елементите кръжат
около него и през него. Те следват модела му като
планети и комети. То създава нови вещества, храна
за бъдните поколения. Затова ние почитаме всичко
живо и неговите ритми.

8. Душата

Г. В своята умствена и културна революция,

сме започнали да разбираме и изразяваме не само
видимия свят около нас, но също и етапите на ми-
налото. Тъй като всички минали етапи продължават
да живеят. Принципите, които наричаме Уран и Гея,
Сатурн и Юпитер, все още са тук. Ние пак сме маса
и енергии в пространството и времето. Еволюцията
не е изместила, а е надстроила миналото. В нашето
изкуство и наука, в нашите религии и митологии, в
усилията ни за праведен живот, все още активният
дух на небесния бог е въплътен в земната богиня по
нов начин.

И. Между Дао на Небето и Дао на Земята се е

издигнал нов мост: Дао на Човечеството, начин да
се живее в хармония и с двете.
- 155 -
 „Пространството между небето и земята е като
ковашко духало, празно, но неизчерпаемо.”
Дао-дъ дзин, 514

Ю.Х. На шестия ден Бог създаде човека по

свой образ и по свое подобие. Небесната работа
започна да се извършва на земята от съзнателно
същество. Каквото горе, такова долу.

Г. Открихме аналогии навсякъде. Уран и Гея,

собствените ни мъжки и женски енергии. Седемте
странстващи планети в небето ни, седемте чакри в
телата ни, седемте форми и сили на времето на
Хронос.

Ф. Силите и частиците, създали звездите и по-

сле планетите, създадоха и телата ни. Някои смя-
тат, че умовете и душите ни следват собствени рит-
ми. Ние сме микрокосмоси.

Всички: Направени сме от звезден прах. Раз-

биращите и добросърдечните могат да призоват
тези трансформиращи енергии във всекидневния
живот. В нашия край е нашето начало.

Край

В този прост, последователен модел на косми-

ческата еволюция, представляващ истинската исто-

14
„Дао-дъ дзин. Книга за пътя и постигането”. Превод Крум
Ацев, ИК Кибеа”, 2002 г.
- 156 -
рия на човечеството, виждаме първите зараждащи
се очертания на Лотоса на Аза. >>

Космическата спирала: модел на питата история

на Вселената от Големия взрив до еволюцията на
човешкото висше съзнание. Етапите на развиващото се
съзнание са аналогични на етапите на развиващата се
материя и сила.

- 157 -
 6.
ЛОТОСЪТ НА АЗА I:
ЕГО-РАВНИЩЕТО

Цвете, за което може да се каже, че е първо и

което разцъфва върху води, обикновено за-
стояли и мътни, с толкова чувствено и незави-
симо съвършенство, че лесно може да бъде
сметнато за първичната поява на живот върху
неутралната безбрежност на изначалните
води.
Жан Шевалие, Ален Геербрант
Речник на символите

Произхождащ от тъмнина и кал и цъфтящ към

слънчевата светлина, лотосът свързва небето и зе-
мята. За индуистките философи лотосът е върхов-
ният символ на духовна пълнота, пренасочващ пъ-
тешествието на Аза от мрака към светлината. За
будистите той е символ на буда-природата в сър-
цето на всяко човешко същество. Лотосът символи-
зира чистотата и съвършенството, които са същина-
та на човешките стремления, първоизточникът на
всички скрити в човека възможности. В някои ранни
тайни даоистки общности той символизира „вътреш-
ната алхимия”, път към вътрешното преображение.
Той представлява Дао на Човека, намиращ се между
Дао на Небето и Дао на Земята. В тази книга из-
ползвам лотоса като символ на Аза, който може да
бъде духовно интелигентен.

- 158 -
 За да опишем духовната интелигентност ни е
необходим по-дълбок и подробен модел на Аза от
представените в досегашните философски системи.
По своята същност духовният интелект представля-
ва динамична цялост на Аза, при която Азът е едно
със себе си и с цялото сътворение. Смятам, че този
по-пълен модел на Аза може да бъде описан само
чрез комбиниране на прозренията на съвременната
западна психология, тези на източните философи и
голяма част от науката на XX век.
Самият лотос е могъщ символ на тази инте-
грация. В азиатските философски системи лотосът е
върховен символ на целостта. Целта на всички ве-
лики западни духовни стремления е била постига-
нето на някакъв вид цялостност. Психологията я
нарича „интегритет”. Най-добрата наука на XX век е
свързана именно с цялостността („холизъм”), неза-
висимо дали това е дълбоко взаимосвързаната ця-
лостност на физическата реалност, по-тясното
единство на ума и тялото или холистичната природа
на нервните вибрации, лежащи в основата на чо-
вешкото съзнание. Използването на лотоса като
върховен символ на духовно интелигентния Аз из-
глежда е очевидният начин да се свържат великите
източни и западни учения за Аза с най-новите
научни прозрения.
Освен това, лотосът е подходящ символ на ду-
ховно интелигентния Аз, поради физическата си
структура. В предишните глави видяхме, че същест-
вуват три основни вида човешка интелигентност
(рационална, емоционална и духовна), три вида ми-
слене (серийно, асоциативно и обединяващо), три
основни познавателни пътя (първичен, вторичен и

- 159 -
третичен) и три равнища на Аза (център – надлич-
ностно; среда – асоциативно и междуличностно; и
периферия – индивидуално Его). Духовноинтели-
гентният Аз интегрира всичките три. Лотосът има
център – пъпката. Източните философи го наричат
„Скъпоценен камък в сърцето на лотоса” (Ом мани
падме хум). Листчетата на самия цвят имат пълни,
закръглени центрове и по-остра периферия, а всеки
лотос има определен брой ясно различими лис-
тенца, независимо дали четири, шест, осем или
„хиляда”, както в индуистката коронна чакра.
Предполагаме също, че Азът има първоизточ-
ник, корен в историята и развитието на Вселената и
начална точка в собствената си история. Във фи-
зическо отношение нашето начало е звездният
прах, който сам се е развил от квантовия вакуум. В
духовно отношение може би също започваме като
протосъзнание, свързано със звездния прах. Като
бебета представляваме невинно, необособено съ-
знание. Стъблото на лотоса произлиза от първич-
ната, необособена кал на първичното съществува-
не, отразявайки произхода на човека от някаква
първична, необособена цялост. Азът също така е
първоизточник – първоизточник на по-нататъшното
развитие на смисъла и ценността; дори, съгласно
квантовата физика, съ-първоизточник на прояви-
лата се физическа реалност. В азиатската духовна
митология лотосът е първоизточникът на всички
прояви.
В представения от мен тук Лотос на Аза вър-
вим от външното към вътрешното, от последното
към първото, тъй като това е пътят на самопозна-
нието в съвременната западна култура. Днес ние

- 160 -
познаваме себе си първо от позицията на нашето
съзнателно Его, от периферията на Аза. Този Его–Аз
по своята същност е рационален в подхода си към
битието и е свързан със серийните нервни пътища и
програми на мозъка. Аз разполагам Его-самолично-
стта върху най-външния край на листенцата на ло-
тосовия цвят.

Основният Лотос на Аза

След това си даваме сметка за индивидуал-

ното и колективно несъзнавано, онзи огромен океан
от мотиви, енергии, образи, асоциации и архети-
пове, който влияе на мисълта, индивидуалността и
поведението „отвътре”. Това е асоциативната „сре-
да” на Аза, онази част от ума ни, свързана с пара-
- 161 -
лелните нервни мрежи в мозъка. Тази среда функ-
ционира предимно чрез тялото и чрез емоциите.
Разполагам асоциативното несъзнавано върху вът-
решния край на листенцата на лотосовия цвят.
Западните индивиди, които са сред 50-те
процента от хората, имали мистични преживявания
на единение – дълбоко усещане за единение с ре-
алността, – може би за миг са си давали сметка за
центъра на Аза. В действителност всички ние, неза-
висимо дали го съзнаваме или не, се докосваме до
центъра на Аза, когато стигаме до ново прозрение,
виждаме живота в по-широк контекст или задаваме
универсални въпроси. Този център е свързан със
синхронизираните 40-херцови осцилации в целия
мозък и има обединяваща или интегрираща функ-
ция. Поставям центъра на Аза в центъра на лотоса,
неговата пъпка.
И накрая, според всички източни учения и ве-
лики западни мистични традиции, съществува един
аспект на Аза, който е отвъд всяка форма. Това е
Първоизточникът, Бог, Природа – с различни имена
в различните традиции. Но във всички традиции
първоизточникът на Аза, който е отвъд съзнанието,
е както основа за съществуването си, първоизточ-
ник на всички проявления, така и върховен първо-
източник на енергията, която става съзнателен и
несъзнателен ум. Науката на XX век свързва този
първоизточник на съществува-нето и Аза с кванто-
вия вакуум, неподвижното основно енергийно със-
тояние на Вселената. В Лотоса на Аза го изобра-
зявам като първичната кал, от която израстват ко-
рените и стъблото на лотоса.

- 162 -
 Лотосът на Аза прилича и дори е замислен да
се използва като вид мандала, онези индуист-
ки/будистки карти на душата и Космоса, които
направляват медитиращия през множеството нива
на съществуването и битието към просветлението в
контакта с центъра. При нашата „мандала” целта е
да се постигне по-голямо познание за Аза на всич-
ките три нива и те да се обединят в психическата
цялост, която аз наричам духовен интелект. В глави
7-9 ще представя самата карта и ще разположа
върху нея основните личностни типове на Его-рав-
нището; някои от основните несъзнавани мотиви,
енергии и архетипове на средния аз; и после –
центъра.
Описаният тук Лотос може да приюти много
подробности от голям кръг традиции – множеството
западни психологически школи, материал от каба-
листичното Дърво на живота, божествата от гръцка-
та митология, астрологичните и алхимични тради-
ции, тибетските бардо, индуистките чакри, христи-
янските тайнства и така нататък. >

ШЕСТТЕ ЛИСТЧЕТА

Егото е най-късноразвилият се, най-рациона-

лен пласт на Аза. То е свързано със серийните
нервни пътища и програми на мозъка, с нервната
система, отговаряща за логичното, рационално мис-
лене и съзнание, за целенасоченото или стратеги-
ческо мислене. С две думи, това е сбор от работни
механизми и стратегии, чрез които Азът общува със
света. Ако в детството си съм имала травмиращи
- 163 -
емоционални преживявания, Егото ще ме предпази
от други травми, изработвайки такива стратегии за
зрелите ми отношения, които да избягват повторе-
ние на травмите от детството. Ако като дете от мен
са очаквали твърде много, Егото ми ще разработи
стратегии, които да оправдаят тези високи очаква-
ния или, напротив, ще въстане срещу подобни изис-
квания. Моето Его е маската, която показвам на
света (и много често на себе си), ролята, която
играя на жизнената сцена. Егото е онова, с което
най-лесно и най-пряко се идентифицирам: човекът,
който вярвам, че съм.
Западната култура е доминирана от Егото.
Ударението й пада върху публичната личност и
официалните връзки и най-силният й акцент е
върху изолирания индивид, който постоянно трябва
да взема рационални решения. Затова повечето за-
падни хора живеят в периферията на същността си,
погрешно идентифицирайки Егото с Аза.
Всеки от нас е неповторим. Няма два мозъка,
два пръстови отпечатъка, които да са еднакви.
Всеки от нас изковава собствената си съдба в диа-
лог със собствения си неповторим опит. И въпреки
това в западната психология е почти общоприето
хората да се подразделят на четири до шест лич-
ностни типа. Тези типове – интроверт, екстроверт,
реалист, невротик, творец, предприемчив и т.н. –
могат да бъдат определени чрез тестове и това
допада на обективния, научен характер на запад-
ната психология.
За Его-периферията на листенцата на лот-
осовия цвят реших да използвам шестте личностни
типа, определени от американския психолог Джон
- 164 -
Люис Холанд. Публикуван за първи път през 1958
година и детайлно описан в класическата му творба
„Избор на призвание: Теория на професионалните
индивидуалности и работната среда”, тестът на
Холанд е най-широкоизползваният тест за профе-
сионално ориентиране в света. Основната му теза е,
че съществуват шест личностни типа, всеки от кои-
то може да се свърже с определен кръг най-подхо-
дящи за него професии. Типовете на Холанд се ба-
зират на интересите и способностите на индивида.
През годините милиони хора от много култури са
правили теста на Холанд като студенти или канди-
дати за работа и той е бил предмет на стотици из-
следвания. Макар описанието на шестте личностни
типа леко да се различава от това в други широко-
известни тестове, като този на Майърс-Бригс,
почиващ върху работата на Юнг, категориите на
Холанд лесно могат да се приспособят, така че да
съвпадат с почти всички други.
Холанд задава въпроси като: „Желаете ли да
бъдете медицинска сестра, учител, автомонтьор и
т.н.?” Широкообхватни проучвания непрекъснато
извеждат следните шест личностни типа:

□ конвенционален
□ социален
□ изследователски
□ артистичен
□ реалистичен
□ предприемчив

- 165 -
 Личностните типове се разделят на двойки
противоположности, така че артистичният има твър-
де различни интереси, предпочитания и способ-
ности от тези на конвенционалния, реалистичният –
твърде различни качества от тези на социалния и т.
н. Но за разлика от някои други тестове, този на
Холанд е достатъчно гъвкав, за да позволи на всеки
индивид да покаже високи резултати в две, три или
четири различни категории, някои от които дори
противоположни една на друга. Като артистичен тип
може да съм непрактична и импулсивна, и въпреки
това, в конвенционалната си роля на професиона-
лен лектор мога да бъда дейна и методична. Уче-
ният може да е предпазлив и точен (черта на изсле-
дователския тип), и въпреки това да харесва алпи-
низма (черта на предприемчивия тип) и партитата
(социалния).
Всъщност ще видим, че тенденцията да проя-
вяваш черти от различни категории (идентифици-
рани с различни листенца на лотоса) е признак на
личностна зрелост и висок КД. Твърде незрелият
човек може да е развил само един Его-стил (едно
листенце на лотоса), докато напълно просветленият
(с висок духовен интелект) човек ще покаже по-ба-
лансирани характеристики от всичките шест. Са-
мият лотос, както е представен тук, представлява
„карта”, чрез която можем да преминем през раз-
личните черти – на Егото към по-балансираната
индивидуалност. Именно в това отношение Лотосът
на Аза прилича на източната мандала.
В Глава 13 читателят може да направи тест, за
да определи на кой или кои личностни типове при-
лича най-много. Следва резюме на най-характерни-

- 166 -
те качества, свързвани с всеки тип (с всяко външно
листенце на лотоса). Листчетата и личностните им
съответствия са описани в ред, съответстващ на
възходящия ред на индуистките чакри, енергийните
модели в несъзнавания среден пласт на Аза, които,
ако се използват правилно, могат да помогнат за
промяна на личностните черти на Его-равнището.
Ще разгледам чакрите в Глава 8. >

ПЪРВОТО ЛИСТЧЕ:
Конвенционалният тип

Само 10-15 процента от хората удовлетворя-

ват критериите на Холанд за предимно конвенцио-
нален тип, макар че при много други това е втората
или третата им черта. Тези хора са грижовни, хри-
сими и методични. Те са дейни и съвестни, но също
така могат да се държат отбранително и да им
липсва гъвкавост. Конвенционалният тип страда от
задръжки, не желае да шокира или да се различава
от тълпата. Тези хора са послушни, подредени,
упорити, практични и пестеливи, но могат да бъдат
и прекалено скромни и лишени от въображение.
Обичащите да следват общото русло са пълна про-
тивоположност на по-артистичния личностен тип.
Според Холанд, сред подходящите за конвенцио-
налния личностен тип професии са служители на
рецепции, секретарки, чиновници, компютърни опе-
ратори и счетоводители. >

- 167 -
 ВТОРОТО ЛИСТЧЕ:
Социалният тип

Социалният тип представлява най-голямата

група: 30 процента от хората спадат към тази
категория, като жените са повече от мъжете. Както
трябва да се очаква, социалният тип харесва хората
и обича да бъде сред тях. Такива индивиди са дру-
желюбни, щедри, услужливи и мили. За тях е лесно
да се чувстват съпричастни с другите, могат да
бъдат и много убедителни. Те са търпеливи и готови
да помогнат. Холанд ги описва и като идеалисти,
отговорни, тактични и сърдечни. От тях стават мно-
го добри учители на всички равнища. Терапевтите и
съветниците обикновено са от този личностен тип,
както и много бизнес-консултанти. Освен това са
естествени и любящи съпрузи. >

ТРЕТОТО ЛИСТЧЕ:
Изследователският тип

Изследователският тип включва други 10-15

процента от населението. Тези хора имат страст към
идеите и, както говори името, обичат да ги изслед-
ват в дълбочина. Това е най-рационалният от лич-
ностните типове, архетипният интелектуалец. Ана-
литични, комплексни, любознателни и точни, те
могат да бъдат не по-малко критични към хората,
отколкото към идеите. Докато социалният тип обича
тълпата, изследователският тип обикновено има
нужда от периоди на самота. Хората от този тип са
склонни към самонаблюдение, усамотяване, непре-
- 168 -
тенциозни са. Предпазливи и резервирани, те се
опитват да не се поддават на емоции. Дълбоко не-
зависими, те често не са обичани от другите. Изсле-
дователският тип намира поприще в професии като
учен, лекар, преводач, социолог и изследовател. В
индивидуалността на повечето професионални ин-
телектуалци откриваме значителен елемент от из-
следователския тип. Университетските преподава-
тели, особено занимаващите се с изследователска
работа, са добри представители на този тип. >

ЧЕТВЪРТОТО ЛИСТЧЕ:
Артистичният тип

Пълна противоположност на конвенционалния

тип и доста често скарани с изследователския тип
(понякога в един и същ индивид!), хората от артис-
тичния тип представляват 10-15 процента от насе-
лението. Тези сложни личности често са разхвър-
ляни, емоционални, импулсивни и непрактични.
Идеализмът на артистичния тип може да ги отнесе
далеч от реалността, както при Дон Кихот и негови-
те вятърни мелници. Също като изследователския
тип, артистичните хора са независими и склонни
към самонаблюдение. Дълбоко свободолюбиви и
оригинални, те са интуитивни, чувствителни и от-
крити, затова често са и много популярни. Есте-
ствено, този тип хора се среща сред писателите,
музикантите и художниците, но от тях стават и
добри журналисти, дизайнери, критици и актьори. >

- 169 -
 ПЕТОТО ЛИСТЧЕ:
Реалистичният тип

Принадлежащите към реалистичния тип хора

са земни, разумни и немногословни. Тези упорити,
материалистични и много практични хора състав-
ляват 20 процента от населението, като сред тях
има много повече мъже, отколкото жени. Те не оби-
чат твърде интимни връзки, стоят далеч от социал-
ните групи и не обичат да се преструват. Тези
индивиди са естествени и искрени. Когато говорят,
правят го открито, но са склонни към конформизъм
й не са гъвкави. Оригиналните идеи не са им
присъщи, но те са упорити и пестеливи. Това е
единственият личностен тип на Холанд, описан като
„нормален”. Хората от този личностен тип обичат да
работят с ръцете си, много често в екип с машина.
Често ги откриваме сред шофьорите, пилотите, мон-
тьорите, готвачите, фермерите и инженерите. Макар
да е пълна противоположност на социалния тип,
реалистичният индивид често има добър брак с тях
– всеки допълва другия. >

ШЕСТОТО ЛИСТЧЕ:
Предприемчивият тип

Тези много самоуверени и дружелюбни хора

съставляват останалите 10-15 процента от населе-
нието. Те са целенасочени, сговорчиви и амбицио-
зни, но могат да бъдат и властни. Авантюристично
настроени и изпълнени с енергия, те търсят вълну-
ващото. Обичат да флиртуват и могат да стигнат до
- 170 -
крайности в показността. Хората от предприемчи-
вия тип обикновено са големи оптимисти, готови да
опитат всичко и често излъчват толкова увереност,
колкото чувстват. Те са много общителни и обичат
да приказват. Нищо чудно, че голям процент от
политиците са от този тип. А също и от продава-
чите, ръководителите, мениджърите и дребните биз-
несмени. Предприемчивият тип откриваме и сред
полицаите и военните. >

РАЗВИВАНЕ И БАЛАНСИРАНЕ
НА ЛИЧНОСТНИТЕ ЧЕРТИ

До голяма степен предложената от Холанд

личностна типология съответства на моята схема за
Лотоса на Аза. Важно е обаче да подчертаем, че,
както посочва самият Холанд, обикновеният човек е
смесица от два или повече типа. В идеалния случай,
в хода на духовно интелигентния живот индиви-
дуалността ни ще се развива по посока на баланса
между всичките шест типа. Когато обикновеният
човек прави за първи път теста на Холанд, в на-
чалото на зрелостта си, и по-късно – като напълно
зрял човек, резултатите са горе-долу еднакви. С
други думи, зрелостта не променя особено повечето
хора на равнището на Егото. Но в тази книга искам
да съсредоточа вниманието си върху малцината,
които действително се променят, и върху идеята, че
ако населението като цяло повиши духовната си ин-
телигентност, повече хора биха могли да се про-
менят. Повечето личностни черти на зрелия инди-
вид са наполовина наследени и наполовина придо-

- 171 -
бити. Ние не можем да станем каквито си поискаме,
но сме в състояние да променим доста неща, ако
наистина го желаем.
В началото на зрелостта си повечето от нас са
заети с разработването на стратегии, свързващи за-
обикалящата ни среда и отношенията ни със съще-
ствуващата ни Его-самоличност. Но по-късно, в кла-
сическия случай по време на кризата на средната
възраст, много хора започват да се стремят към по-
нататъшно израстване и по-добър баланс между
различните черти на своята индивидуалност. Юнг
нарича този процес на израстване „индивидуация” и
го свързва с духовното измерение на живота. Това,
разбира се, е целта на КД. >

СИСТЕМАТА МАЙЪРС-БРИГС

Можем да сравним шестте личностни типа на

Холанд с една друга много популярна система. През
1921 година Юнг описва шест вида Его-активност
като три двойки противоположности: интроспекция
– екстроверсия, мислене – чувстване и усещане –
интуиция. Някоя от тези комбинации обикновено
става привична, така че аз мога, например, да бъда
от екстровертния чувстващ тип с интровертна ин-
туиция като втора черта. Работата на Юнг става
основа на широкоизвестния тест за определяне на
типа индивидуалност на Майърс-Бригс, който сега
годишно правят над един милион души, често във
връзка с работата или обучението си.

- 172 -
 Лотосът на Аза I

Принципните връзки, които Юнг вижда между

типовете, са спорни. Например, хората може да са
способни или да мислят, или да чувстват, или и
двете, или никое – в зависимост от контекста. Но
принципните концепции са полезни. Определени
техни комбинации съответстват доста добре на схе-
мата на Лотоса на Аза. Например, екстровертното
чувстване на Юнг съответства на социалния тип на
- 173 -
Холанд. Артистичният тип на Холанд съответства на
интровертното чувстване (интровертно усещане
плюс интровертна интуиция). >>

7.
ЛОТОСЪТ НА АЗА II:
АСОЦИАТИВНАТА СРЕДА

Големият среден пласт на лотоса е асоциа-

тивното несъзнавано, онзи широк набор от образи,
връзки, модели, символи и архетипове, който власт-
ва над поведението и езика на тялото ни, оформя
сънищата ни, споява семействата и общностите и
придава смисъл на нашия живот без помощта на
рационалното мислене. Това е онази част от Аза,
където уменията и моделите са заложени в телата
ни и в нервните мрежи на мозъка ни. Както пра-
вилно забелязва Фройд, когато описва инстинктив-
ните импулси, несъзнаваното кипи от енергия,
притежаваща своя собствена логика. Съзнателното
Его, напротив, се формира по-внимателно.
Как в действителност се срещат съзнаваното и
несъзнаваното? Как си обменят информация и
изработват съвместно стратегии? Какво става на
границата между двете и какво отражение има това
върху духовната интелигентност? >

- 174 -
 МОТИВАЦИЯТА – ГРАНИЦАТА МЕЖДУ
СЪЗНАВАНО И НЕСЪЗНАВАНО

Мотивацията е жизнено важната връзка между

съзнаваното и несъзнаваното. В Лотоса на Аза аз
поставям мотивите и стоящите зад тях нагласи
между его-периферията на листенцата на лотосовия
цвят и асоциативната среда, като те навлизат и в
двете територии. Его-периферията е свързана с КИ
и начина, по който възприемаме ситуациите. Асо-
циативната среда е свързана с КЕ и нашето отно-
шение и чувства спрямо ситуациите. В мястото на
срещата им са мотивите – онова, което искаме да
направим във връзка със ситуациите. Тъй като един
важен аспект на КД е свързан с въпроса, дали
желаем да променим ситуациите, и ако да – как,
стоящите зад действията ни мотиви вероятно са
свързани с използването на нашия КД. Действи-
телно, съществуването на множество различни мо-
тиви е важна причина за това, че Егото има мно-
жество различни отношения към света (шестте
листчета на лотоса).
Защо творецът желае да създаде нещо несъ-
ществуващо? Защо предприемчивият тип иска да
изкачи планина или да наложи някаква смела идея?
Защо изследователят има такава дълбока нужда да
знае? Мотивите са онова, което ни кара да дейст-
ваме, което изстрелва латентната енергия на емо-
циите към личностните канали на Егото и последва-
щите действия. Мотиви, емоция, мобилност – всички
тези думи имат общ езиков корен и са свързани с
протичането на нашата по-дълбока психична енер-
гия, или либидо, както го нарича Фройд. Разбира-

- 175 -
нето на съществуващите мотиви и начина им на
действие е от съществено значение, за да осъзнаем
как можем да променим или разширим пътя, по
който протича първичната, дълбока енергия на Аза
– с други думи, разбирането на мотивите е от
съществено значение за използването на нашия КД.
Повечето западни психолози приемат, че мо-
тивите са смесица от съзнавано и несъзнавано. Ху-
дожникът донякъде съзнава защо трябва да нарису-
ва дадена картина, но не познава изцяло дълбоките
несъзнавани сили, които го подтикват да пресъзда-
де видение, невиждано преди. Политикът донякъде
съзнава защо подкрепя определена кауза, но не
знае точно откъде извира страстната му всеотдай-
ност. Ние винаги си оставаме отчасти непознати за
себе си, тъй като винаги сме нещо повече от съ-
знателното си Аз.
И още, психолозите разграничават мотивите
от импулсите – силите, които ни карат да действаме
главно чрез инстинкта. Размножаването е инстинкт,
който споделяме с всички низши животни, но ин-
тимността е мотив, който изисква по-висши еволю-
ционни възможности. Отбраната на собствената
територия е още един инстинкт, който откриваме
при повечето животни, но самоутвърждаването е
мотив, който присъства главно при хората и вис-
шите маймуни. Мотивите са психологически по-
глобални, те включват упражняване на свободната
воля, имат по-голяма връзка с истинския избор, за-
щото могат да бъдат удовлетворени по различни
начини. Аз ще запазя територията си единствено
като изтласкал! другите вън от нея, но ще удо-
влетворя мотива си за самоутвърждаване, като из-

- 176 -
кажа мнението си открито, като отстраня другите от
пътя си, като издавам команди към подчинените си
и така нататък. При хората мотивите вероятно за-
местват загубените инстинкти.
Според теоретиците на личността, за всеки
личностен тип са характерни определени мотиви.
Съществуват различни мнения за броя на основните
мотиви и за това какви мотиви с какви личностни
типове се съотнасят. Американският мотивационен
психолог Р. Б. Катъл е едно от големите имена в
западната психология и в определянето на личност-
ния тип. Неговата работа е може би най-задълбо-
чената, почиваща на емпиричния опит и широко
проверена. Също като работата на Холанд върху
професионалното ориентиране, работата на Катъл
върху мотивацията се използва в целия свят. Той
стига до изводите си посредством множество сред-
ства за тестуване на съзнаваните и не-съзнаваните
мотиви – заявяване на осъзнати предпочитания, от-
говори от типа на „детектора на лъжата”, преценка
на вложените в определени дейности, време и
енергия и така нататък.
Докато Фройд смята, че съществуват само два
основни човешки мотива, сексът и агресията, Катъл
очертава около дванадесет. Но според мен някои от
тях, като глада, са по-скоро импулси или инстинк-
ти; други, като нарцисизма, са негативни форми на
някой по-позитивен мотив; и трети, като лоялността
към собствената професия, могат да се опишат като
заучено поведение. Така че съм приела за основни
само шест от мотивационните категории на Катъл,
като в някои случаи съм ги преименувала и прека-
тегоризирала. Те съответстват на пет от шестте

- 177 -
личностни типа на Холанд и следователно – на пет
от шестте листчета на лотоса и неговия център.
Тези мотиви са:

□ стадно чувство,
□ близост (родителство),
□ любознателност,
□ съзидателност,
□ градивност,
□ самоутвърждаване.

Посочила съм чертите, които Катъл вижда като

компоненти на тези мотиви.
Стадното чувство се свързва с конвенционал-
ния личностен тип и първото листче на лотоса. То
означава да се мотивираш от интерес към социали-
зацията, принадлежност към групата, участие в
спортни събития или наблюдаването им и любов
към групови дейности от почти всякакъв вид. Оне-
зи, чийто главен мотив е стадното чувство, не проя-
вяват никакъв интерес към бунтарство или самота.
Негативните или преобърнати форми на този мотив
включват отдръпване и нарцисизъм – погълнатост
от Аза и необщителност (Катъл).
Близостта от родителски тип се свързва със
социалния личностен тип и второто листче на лото-
са. Мотивът за търсене на близост означава да се
ръководиш от нуждата да даваш любов или да
чувстваш, че си обичан. В схемата на Катъл този
мотив се свързва с чувства на родителска закрила.
В най-развитите си форми той означава да помагаш

- 178 -
на нуждаещите се и да желаеш да вършиш добро в
широки мащаби. Негативните или преобърнати фор-
ми на близостта включват гняв (Катъл) и омраза.
Любознателността се свързва с изследовател-
ския личностен тип и третото листче на лотоса. Това
означава мотивираност да изследваш (Катъл), да се
интересуваш от литературата, музиката и изкуство-
то като цяло, от наука, идеи, пътешествия, от из-
учаване на природата и т. н. Негативните или пре-
обърнати проявления включват страх (Катъл), бяг-
ство и апатия.
Съзидателността очевидно се свързва с артис-
тичния личностен тип и четвъртото листче на ло-
тоса. Това означава да се стремиш да направиш не-
що, което никога не е съществувало, да кажеш не-
що по нов начин, да живееш различно от нормата,
да копнееш за невидяното или неизразеното, да
мечтаеш за невъзможното. Негативните или прео-
бърнати форми на съзидателността включват разру-
шителност и нихилизъм. В схемата на Катъл мотивът
„съзидателност” е обозначен просто като „секс”, но
и в неговото, и в изследванията на много други пси-
холози се среща като съзидателност, жизнен ин-
стинкт или романтични чувства. Това е доминира-
щият мотив при 10-15 процента от населението и
той присъства във всеки човек по силата на при-
родата на нашето съзнание и начина, по който раз-
виваме мозъка си.
Градивността се свързва с реалистичния лич-
ностен тип и петото листче на лотоса. Тя означава
да изпитваш удоволствие, когато си играеш с меха-
нични джунджурии, строиш или поправяш разни
неща. Ръководените от този мотив хора често имат
- 179 -
богат емоционален вътрешен живот, но им е трудно
да го изразяват с думи. Преди епохата на масовото
производство, такива хора са изразявали чувствата
си чрез изработване на съдове, мебели и чрез други
занаяти. В по-напреднало развитие реалистичният
тип следва заучения мотивационен модел, наречен
от Катъл „самомнение”. Това включва самоконтрол,
самоуважение, защитаване на интересите на града
и обществото.
Самоутвърждаването се свързва с предприем-
чивия личностен тип и шестото листче на лотоса. То
означава да се ръководиш от желанието за високи
доходи, репутация, конкуренция, осигуряване бла-
годенствието на семейството, успех в работата и
политиката (в името на личното благополучие). В
по-напреднало развитие този личностен тип също
се наслаждава на независимостта и лидерството, но
е по-мотивиран да служи на обществото или дори от
междуличностни интереси. Негативните или прео-
бърнати форми на самоутвърждаването включват
бягство от отговорност, самоунижение или злоупо-
треба с властта в името на лични интереси.
Катъл намира още един мотив, който нарича
„религиозен”. Приемам го за централен мотив, но
предпочитам да го наричам „обединяване” заради
преживяванията, с които е свързан. Катъл го свър-
зва с „чувства за единение с Бога или с някакъв
принцип, който ще осмисли или ще подпомогне уси-
лията ми” и с интерес към организираната религия.
Но този мотив изглежда не се свързва с един-един-
ствен личностен тип или дейност, а по-скоро е
потенциална ръководна сила в живота на всички
личностни типове, мотив, който очевидно се свърз-

- 180 -
ва с намирането на смисъл и стойност във всяка на-
ша постъпка. Тъй че аз не го поставям върху някое
от листенцата на лотоса, а в неговия център. >

АСОЦИАТИВНОТО НЕСЪЗНАВАНО:
СРЕДНИЯТ ПЛАСТ НА ЛОТОСА

В средата на Аза са навиците, асоциациите и

традициите на всекидневния живот, личното несъз-
навано, фройдовият Ид. Тук са и повествованията и
образите от нашите религии и митологии и вътреш-
ните ритми на културата ни. Тук откриваме дра-
мите, разиграващи се в сънищата ни през нощта, и
психичните модели за поведението ни през деня.
Тук е мястото, където всеки от нас се докосва до
мъдростта и лудостта извън Егото, където всеки от
нас опознава кошмарния свят на шизофреника и
върховния екстаз на пророка. Тук е мястото, където
разговаряме с боговете, богините и героите на
нашата раса, с всички демони на подземния свят и
където мотивиращите енергии се зараждат в
дълбоките процеси на Аза.
Средата е област от Аза, посочена за първи
път от Фройд в неговото изследване на неврозите и
сънищата, и силно обогатена от Юнг и други из-
следователи, които, за да проследят хронологията
на несъзнаваното, комбинират изследването на
душевно болни пациенти и примитивни хора, по-
вествованията на великите митологии и образите и
символите на човечеството през цялата писана ис-
тория. Сред този огромен материал има повтарящи
се модели, образи и символи, което говори за
- 181 -
универсална структура на несъзнаваната психика,
наречена от Юнг колективно несъзнавано.

Чакрите

Какво представляват тези дълбоки модели и

архетипове, повтарящи се в различните цивилиза-
ции? Каква е връзката им с Его-равнището на инди-
видуалността ни? Кои архетипове на кои личностни
типове съответстват? Кои дълбоки енергии се свър-
зват с очертания по-горе набор от основни личност-
ни мотиви? И каква е структурата на тези дълбочин-
- 182 -
ни психични енергии? Защо са толкова универ-
сални?
Във външното, Его-равнище на Аза, аз съм в
много неизгодно положение. Егото не може да
поправи или преобрази себе си: това е ресурс на
по-дълбоките пластове на несъзнаваното. Но дори
тук, в дълбоко несъзнаваното, символите и образи-
те на западната традиция често са статични. Какво
ги задвижва? Как контактът с тях енергизира Аза?
Накратко, как става трансформацията?
Тези въпроси ни водят до онази точка на ло-
тоса, където трябва да въведем чакрите от индуист-
ката Кундалини йога. Няма западен еквивалент на
„лотосовата стълба” от змиевидна, трансформираща
енергия, група от седем жизненоважни области в
тялото, изобразяващи етапите на психичното разви-
тие в процеса на съществуването и преобразява-
нето. Присъединявайки чакрите към схемата на ло-
тоса, ние откриваме динамична енергия, която
представлява един по-първичен етап на познатата
ни лична мотивация. Вече казах, че тъй като могат
да станат съзнателни и да се променят, а следова-
телно и да допринесат за личната трансформация,
мотивите са важен елемент в повишаването на
духовната ни интелигентност. Това важи в още по-
голяма степен за чакрите: в индуистката традиция
прокарването на пътя нагоре по чакрите е ключът
към личното преобразяване.
Тези индуистки енергийни точки са почти
точно съответствие на психичното съдържание в по-
статичните западни структури, възприети от Катъл,
и на различните архетипове и планетарни богове,
които аз описвам като формиращи подсъзнателното.
- 183 -
Това засилва убедеността ми, че Азът съдържа уни-
версални структури и енергии, определящи за чове-
ка, и ние трябва да работим с тях, когато се заема-
ме с предизвикателството да повишим духовния си
интелект.
Тук искам да се отклоня от темата за средния
пласт на лотоса с резюме на психичния материал и
енергията, формиращи онази област от несъзнава-
ното, която се свързва с различните личностни ти-
пове на Его-равнището. Голямото културно богат-
ство от образи и символи може да се сведе до опре-
делени основни модели, които се повтарят под
различни имена и в различни форми. Резюмето на
тези повтарящи се модели в различните системи от
символи е дадено в Приложението. >

ПО-ДЪЛБОКИТЕ КОРЕНИ НА
КОНВЕНЦИОНАЛНИЯ ЛИЧНОСТЕН ТИП

Античната западна наука, гръцката и римската

митология и по-ранните вавилонска и египетска ми-
тология използват седмична психологическа струк-
тура, произтичаща от седемте „планети”, известни
по онова време. Тъй като според древната физика
едно физическо тяло в крайна сметка ще достигне
състояние на покой, освен ако не бъде задвижено
от живо същество, тези седем „скитници” били смя-
тани за богове или домове на богове. Античният и
класическият ум свързвал боговете с определени
човешки черти и типове индивидуалност. Тази асо-
циация съществува и днес в захласването ни по
астрологията и в изрази като лунатик (Луна), мар-
- 184 -
шова музика (Марс) и венерическа болест (Венера).
По същия начин архетиповете на Юнг в колектив-
ното несъзнавано представляват почти точно съот-
ветствие на чертите на планетарните богове. Макар
и да не е търсено умишлено от създателите на сис-
темите, съществува и още едно съответствие между
тези планетарни богове, схемата на човешките
мотиви на Катъл и индуистките чакри.
Подсъзнателните корени на конвенционалния
личностен тип и асоциираното с него стадно чувство
откриваме в качества, свързвани със Сатурн. По-
стара от олимпийските богове и много бавно дви-
жеща се планета, Сатурн символизира постоянство,
форма, структура, баланс – всичко разумно, нор-
мално и предсказуемо. Конвенционалният личнос-
тен тип е спойката на обществото. За Юнг съответ-
ният архетип от колективното несъзнавано е Пле-
мето, споявано от така наречената „мистика на
участието”, примитивната идентификация и сливане
с групата. До някаква степен това е необходимо и
на най-независимите зрели индивиди; иначе не
бихме могли да почувстваме принадлежност към
никоя група.
Заради своя по-дълбок източник на енергия
конвенционалният тип се свързва с първата от ин-
дуистките чакри, коренната, разположена между
ануса и гениталиите. Приличаща на лотос с четири
листенца, тази чакра се асоциира със слона, който
символизира сила, постоянство и солидността на
земята. Но, както казва нашият съвременник и ав-
торитет по въпросите на мита и митологията Джоу-
зеф Кембъл, слонът „е и облак, осъден да върви по
земята, така че ако може да се освободи от това

- 185 -
положение, той ще се издигне нагоре”. Коренната
чакра представлява духовна енергия в най-низшата
й форма, неодухотворена, реактивна, без изявен
импулс за разрастване. Съзнанието на това ниво
трябва да бъде разбудено, за да се издигне до по-
висши неща. Някои автори асоциират коренната
чакра с кърмаческата възраст и съответно с нужда
от сигурност и подкрепа, които са основата за
стабилно по-нататъшно развитие. Каролайн Мис я
свързва с християнското кръщение, с въвеждането
на детето в човешкото общество. >

ПО-ДЪЛБОКИТЕ КОРЕНИ НА СОЦИАЛНИЯ

ЛИЧНОСТЕН ТИП

Социалният личностен тип и неговият основен

мотив – близостта, се свързват с Венера. Това е
римската богиня на любовта, еквивалент на гръц-
ката Афродита, но тя произлиза от по-древната ве-
лика богиня-Майка, каквато е Астарта. Венера хра-
ни и закриля, а също така разпалва страстта на
двойката. Архетипът на Юнг – великата Майка –
също символизира тези на кърмилница и закрил-
ница.
Заради своя по-дълбок източник на енергия,
социалният личностен тип се свързва с втората, или
сакрална/кръстна, чакра, точно над гениталиите.
Яркочервен лотос с шест листчета, тази чакра се
асоциира с водата. Тук първичната енергия е сексът
и родителството, независимо дали намира пряк
израз в полов акт, оплождане и сватбен обряд или е
сублимирана в по-мащабни дейности в помощ на
- 186 -
другите. Някои автори свързват тази чакра с всички
инстинктивни чувства към сексуалните партньори и
членовете на семейството, включително съпричаст-
ност и грижовност. Смущенията в енергията на тази
чакра могат да доведат до патологична обсебеност
от секса. Психоанализата на Фройд е склонна да
третира цялата психика така, сякаш е заклещена на
това ниво в еволюцията на психичната енергия. >

ПО-ДЪЛБОКИТЕ КОРЕНИ НА
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ЛИЧНОСТЕН ТИП

Изследователският тип, чийто основен мотив е

любознателността, се асоциира с римския бог Мер-
курий (гръцкия Хермес), младоликия вестоносец на
боговете, който носи посланията на Юпитер (Зевс)
на хората. Меркурий също така отвежда душите в
Подземното царство (източник на дълбоко позна-
ние), а понякога и обратно. Този подобен на дете,
променящ се бог лесно се свързва с архетипа на
Юнг за вечното Дете, което също така е и водач на
душите.
Заради своя по-дълбок източник на психична
енергия, изследователският тип произлиза от тре-
тата чакра – чакрата на слънчевия сплит. Изобра-
зявана като лотос с десет листенца, тази чакра се
свързва с огнена топлина ти светлина, със стремеж
към господство и подчиняване на света и с властта.
Символът й е бял огнен триъгълник със свастики
отстрани. Енергията в тази област се свързва с
опитите ни да постигнем независимост и самоутвър-
ждаване. Като в латентния период на Фройд, тук
- 187 -
емоционалните и сексуалните въпроси отстъпват на
втори план след по-интелектуалните и практични
дейности, след постиженията и господството. >

ПО-ДЪЛБОКИТЕ КОРЕНИ НА
АРТИСТИЧНИЯ ЛИЧНОСТЕН ТИП

Артистичният личностен тип, чийто дълбок мо-

тив е съзидателността и необходимостта да
преобразяваш съществуващата реалност, се
асоциира с вечно променящата се Луна (Диана в
римската митология, Артемида – в гръцката).
Светещата в мрака Луна символизира интуицията и
познанието вътре в дълбокото несъзнавано. Тя
представя силите на мрака, които от своя страна
винаги се асоциират със съзидателност, с
богатствата на Подземното царство, с магията и
трансформацията. Артистичният тип черпи
съзидателност от собствените си дълбини, отвъд
съзнателното си Его, от източник на познание,
недостъпен за рационалността и логиката. В древна
Гърция Луната се е свързвала с обреди на съзи-
дателност и екстаз, с диви танци и прозрения по-
средством свободна игра на емоциите. Съответст-
ващият архетип на Юнг е жрицата, или мъдрата
жена, която е отчасти чародейка, отчасти вещица,
пазителка на смъртта и прераждането (фазите на
Луната), а следователно и на трансформацията.
Юнг и други изследователи свързват този архетип и
с шамана, мъдрия мъж или жена, който пътува ме-
жду различните светове на съзнанието, за да
донесе изцеление и промяна на тревожните души.

- 188 -
 Дълбокият източник на психична енергия на
артистичния тип се свързва с четвъртата, или сър-
дечната, чакра. Според Джоузеф Кембъл и неговите
индуистки източници, първите три чакри се занима-
ват с живота във всекидневния свят – принадлеж-
ност към обществото, секса и родителството, по-
стигане на лично знание и власт. Но с енергията на
сърдечната чакра ние правим преход към загри-
женост за по-висши неща. Изобразявана като лотос
с дванадесет червени листчета и свързвана с еле-
мента въздух, сърдечната чакра е мястото, където
се срещат мисълта и чувствата, където се отваряме
към другите и към новото, изпитваме всеобхватно
усещане за красота и дълбок идеализъм. Керълайн
Мис свързва християнското тайнство на брака с тази
чакра. >

ПО-ДЪЛБОКИТЕ КОРЕНИ
НА РЕАЛИСТИЧНИЯ ЛИЧНОСТЕН ТИП

Реалистичният тип с неговата склонност към

борби и материални постижения може да се свърже
с римския Марс (гръцкия Арес), бога на войната.
Също като реалистичния тип, Марс не е особено
интелектуален или съпричастен, но демонстрира го-
лямо упорство и смелост. Съответстващият архетип
на Юнг е героят, който се бори срещу силите на
мрака (сянката), за да спечели богатство за себе си
и за другите.
По-дълбоката психична енергия на реалистич-
ния тип се корени в петата, или гърлената, чакра.
Тази чакра се занимава с усилията да се впрегнат
- 189 -
силите и енергиите на първите четири чакри в име-
то на по-висшата цел на просветлението. Изобра-
зявана като лотос с шестнадесет пепеляво лилави
цветчета, гърлената чакра се свързва с индуисткия
бог Шива във формата му на хермафродит, облечен
в тигрова кожа и размахващ своя тризъбец, бойна
брадва, меч и гръмотевица. Някои автори свързват
петата чакра с по-суровите реалности на зрелостта
и волята да устоиш на трудностите. >

ПО-ДЪЛБОКИТЕ КОРЕНИ НА
ПРЕДПРИЕМЧИВИЯ ЛИЧНОСТЕН ТИП

Предприемчивият тип, чийто основен мотив е

самоутвърждаването и любовта към мащабните пла-
нове и политически игри, може да се свърже с рим-
ския Юпитер (гръцкия Зевс), великия баща-госпо-
дар на боговете и човечеството. Юпитер е бог на
небето, бурите и оплождащия дъжд. Той е могъщ и
находчив, но с лош нрав и понякога тираничен.
Като всеки политик, той обича да крои грандиозни
планове, често с катастрофални последици. Съот-
ветстващият архетип на Юнг е великият Баща, сим-
вол на лидерство и авторитет.
Първичната психична енергия, от която произ-
хожда предприемчивият тип, е шестата, или чел-
ната, чакра. Разположена над и между веждите, тя
е изобразявана като лотосов цвят с две чисто бели
листенца. Върху белия лотос е седнала шестглавата
богиня Хакини, която дава знаци, разсейващи стра-
ха и даряващи благополучие. Джоузеф Кембъл се
позовава на индуистките учени, които виждат хо-
- 190 -
рата, достигнали етапа на тази чакра, като напълно
погълнати от божествени видения. Но други учени
свързват челната чакра с мъдрост и зрелост, чиито
предизвикателства често се проявяват по време на
кризата на средната възраст. На този етап постиг-
налият светски успех индивид се опитва да намери
и изрази смисъла на живота чрез дълбоките сим-
воли и смисъла на своята култура. Каролайн Мис15
свързва тази чакра с християнското тайнство на
ръкополагането.
С приближаването към центъра на Аза раз-
личията и границите започват да се размиват и
разпадат. Всеки личностен тип започва да черпи
повече от нашето общо духовно наследство – дъл-
бокия пласт, наречен от Юнг колективно несъзнава-
но, общата неосъзната памет на човечеството. Тук
откриваме всички планетарни богове, всички архе-
типове и всички чакри, които се проявяват в инди-
видуалността и в действията ни чрез нашите съни-
ща и несъзнавани асоциации. Самите чакри прие-
мам за енергийни сили, свързващи този най-дълбок
среден пласт на несъзнаваното с източника и
центъра на най-дълбокото аз, сърцето или пъпката
на лотоса. Нека сега разгледаме центъра, онова
място вътре в Аза, откъдето произлизат всичките му
сили, енергии, символи и структури. >>

15
Виж книгата на Каролайн Мис „Анатомия на духа. Седемте
центъра на силата и изцелението” в серия „Познай себе си” на
ИК „Кибеа”. – Бел. ред.
- 191 -
Лотосът на Аза II

- 192 -
 8.
ЛОТОСЪТ НА АЗА III:
ЦЕНТЪРЪТ

Тридесет спици поддържат главината, но пра-

знината по средата прави колелото изпол-
зваемо.
Омесва се глина, за да стане на съд, но
празното вътре прави съда използваем.
На всяка къща се правят врати и прозорци, но
вътрешната й празнота е, която се ползва за
дом
Затова присъстващото е полезно, отсъствието
– използваемо.
ДАО-ДЪ ДЗИН, 1116

Бихме могли да опишем западната култура ка-

то култура на „липсващия център”. Във физиката на
Нютон няма конкретен център на Космоса. Грави-
тацията просто съществува – тя е сила, действаща
между материалните тела, където и да се намират
те. В западната медицина тялото няма жизнен цен-
тър или обединяващ интегритет. То е сбор от части
– сърце, дробове, бъбреци, мозък и т. н., всяка от
които се изучава поотделно. В западната образова-
телна система нямаме дълбоко усещане за образо-

16
Превод Крум Ацев. От книгата „Дао-дъ дзин. Книга за пътя и
постигането” от Лао Дзъ, в серия „Оракул” на ИК „Кибеа”. –
Бел. ред.
- 193 -
вания човек или за образованието per se17. Ние
просто преподаваме на децата си „предмети” – ма-
тематика, география, английски, химия. В традици-
онните западни религии Бог е нещо „там горе”,
спрямо което ние ориентираме себе си „тук долу”.
По същия начин в западната психология Азът
или личността нямат център. Ние сме просто сме-
сица от личностни черти и неосъзнати мотиви,
определени поведенчески особености, определена
генетична предразположеност, набор от нервни
операции. Когато психологията се заема да ни по-
могне да опознаем себе си, тя го прави посредством
тези изкуствени характеристики. Не ни предлага
вътрешен фокус, чрез който бихме могли да обе-
диним и трансформираме себе си и своя опит. Ка-
зано на езика на настоящата книга, в съвременната
психология липсва концепция за духовния инте-
лект.
Цитатът от „Дао-дъ дзин” по-горе илюстрира
колко различна е философията на източната тради-
ция. На Изток, също като в теорията за квантовото
поле във физиката на XX век, пустотата притежава
някаква временна пълнота, неподвижността е дока-
зателство за истина. Нещата, съществуването, Азът,
тялото запазват целостта си, благодарение на все-
проникващия център, който не може да бъде видян
или изразен. Азът не може да бъде изживян или
разбран, освен посредством своя център, който е
цялото сътворение, изразено чрез психическата
реалност, възприемана като „Аз”. „Аз съм Космосът
и будите са в мен”, се казва в източните текстове.
„В мен е космическата светлина, мистериозното
17
Лично, за себе си – фр. – Бел.ред
- 194 -
присъствие, дори и скрито по погрешка.” Индуи-
стите говорят за „онова вътрешно Аз, което не се
вижда, макар да е скрито във всички неща” и за
„божествената светлина, която мистериозно при-
съства и озарява всеки от нас.”
В западния християнски мистицизъм също
съществува усещане за вътрешния център, свързан
с първоизточника на всички неща и ключ към
истинското познание. В библейската книга на Йов
четем: „Но има дух у човека и диханието на вседър-
жителя го вразумява” (32:8). В своето евангелие
свети Лука казва: „Царството Господне е вътре в
теб”, а в други пасажи от евангелията на свети Лука
и свети Йоан това вътрешно царство се сравнява с
малко семенце, което може да се превърне в голямо
дърво.
Великият християнски мистик свети Йоан Кръ-
стител определя центъра на душата като Бог „...и
когато душата се устреми към Него с всички сили и
способности, тя ще достигне последния и дълбок
център на душата”. В същия дух съвременният
американски монах-мистик Томас Мъртън вярва, че
душата не е независима, индивидуална същност, „а
място на небитието в центъра на съществото ни,
което принадлежи изцяло на Бога”. Това място на
небитието е място на дълбока самота, а именно в
най-дълбока самота ние срещаме Бога: „Онзи вът-
решен „Аз”, който винаги е сам, е винаги универса-
лен; тъй като в този най-съкровен „аз” собствената
ми самота среща тази на всеки друг човек и
самотата на Бога”.
Еврейските мистични текстове от XVII и XVIII
век също изразяват подобни идеи: „Опознаването
- 195 -
на Аза е пътят за опознаване и на Твореца, и на
Творението”, пише равинът Шнер Залман. Основ-
ният принцип на Сократовата философия е „Познай
себе си”. Неговото познание за Аза води до по-
знание за истината, добротата и красотата. И на-
края, познанието за съкровения аз и съкровения
център не е привилегия само на мистиците или фи-
лософите. Съвременният британски скулптор Аниш
Кепор, чиято творба на живота изобразява Пусто-
тата, бременна с Аза и реалността, описва центъра
на Аза като „място на спокойствие и необичайност”.
А в разказа на П. У. Мартин за Първата световна
война се описва как в разгара на битката, изправен
пред ужасите на войната и страха от смъртта, един
войник осъзнава, че вътре в него съществува дъл-
бок център, който е „напълно неразрушим”:

„През лятото на 1916 година батальонът ни

настъпваше към фронтовата линия. Бяхме не-
търпеливи и доста нервни. Това беше първото
ни истинско съприкосновение с войната. По-
следния преход преди огневата линия трябва-
ше да направим в късния следобед и през
нощта. Тръгнахме, тежко натоварени, препъ-
вайки се по каменистите пътища. Плющящият
дъжд ни мокреше до кости. Продължихме да
вървим до полунощ и пристигнахме по тъмно в
наполовина разрушено село. Всичко беше ти-
хо, почти спокойно. Разквартирувани по хам-
бари и селскостопански сгради, които все още
имаха покрив и стени, ние разтоварихме
снаряжението и заспахме в мига, в който
телата ни докоснаха земята.

- 196 -
 Събудих се внезапно; в ушите ми вой и трясък
като удар на съдбата. Няколко секунди тиши-
на, нарушавана само от звука на падащи от-
ломки. Отново призрачният вой и нова, още
по-силна експлозия. Лежейки долу на пода,
внезапно изваден от дълбокия сън, изпитвах
такъв невероятен страх, какъвто не бях изпит-
вал никога преди. От кръста надолу треперех
неконтролируемо, усещането беше ужасно.
Същевременно, с дълбоко неравномерно ди-
шане, горната част на тялото ми инстинктивно
търсеше нещо неизвестно за мен.

Изпитах чувството, че са ме хванали – така

добре и чисто, както добрият прихващач ула-
вя топка. Усещане на неописуемо облекчение
обхвана цялото ми същество. Разбрах с абсо-
лютна сигурност, че съм в безопасност. В
следващия миг можех да бъда разкъсан на
парченца. Дори го очаквах. Но знаех, че това
няма особено значение. Вътре в мен имаше
нещо неразрушимо. Треперенето престана, аз
се успокоих напълно и дойдох на себе си.
Избухна нов снаряд, но той вече не предиз-
викваше ужас”.

От гледна точка на съвременната психология

центърът на Аза се свързва най-добре с източника
на човешкото въображение, с онова дълбоко място
вътре в Аза, което поражда сънищата ни, предста-
вите за невъзможното или все още несъществу-
ващото. В дзен-будизма центърът е разположен още
по-дълбоко, непостижим за въображението:

- 197 -
 „Ние наистина можем да проникнем отвъд дъл-
бините на колективното несъзнавано на чо-
вешката природа и там стигаме до бездънното
море на буда-природата. Ако отидем отвъд
колективното несъзнавано, преминавайки по
този начин последната бариера на несъзна-
ваните слоеве на Аза, усещаме истинско въз-
раждане в океана на пустотата. Това е без-
крайна свобода на не-аз, не-ум, не-идея; това
е самият живот, напълно безусловен. Тук, в
безкрайния не-ум, откриваме цветя, Луната,
приятелите и семействата си и всички неща
точно такива, каквито са; и оценяваме чудото
на всекидневния си живот.”

Центърът е източник вътре в нас, пълноводен

и неизчерпаем, сърцевина на някаква по-голяма,
може би свещена или божествена реалност. Той е
едновременно онова, което ни поддържа, и онова,
чрез което ние поддържаме своята съзидателност.
По-проницателните съвременни учени говорят
за дълбок извор вътре в Аза, от който извира тях-
ната съзидателност. В „Съдба на физик” Д. X.
Хънтли пише:

„Личният опит принуждава физика да направи

извода, че личността му има дълбини и из-
точници, неподлежащи на анализиране от съз-
нателния ум, където почиват силите на синте-
за, проницателността и разбирането, латентно
умение и мъдрост, превъзхождащи онези, с
които съзнанието му е свикнало. Това под-
сказва, че рамката на физиката, изпълнена с

- 198 -
 множество факти, е изфабрикувана в области
на ума, където реалността е второстепенна
спрямо синтеза.”

Заключителните думи на Хънтли се доближа-

ват до динамиката на обединяващите 40-херцови
осцилации в мозъка и синтеза на мисли, емоции,
асоциации и възприятия, с който те са свързани.
Новите изследвания на ролята на тези осцилации в
съзнателния и подсъзнателния ни умствен живот
представляват научно описание за център на Аза.
Върху този център, разбира се, се фокусира
настоящата книга. Духовната ни интелигентност
произлиза именно от обединяващата дейност на
центъра в мозъка и от мястото на центъра както в
Аза, така и в космическата реалност. Да познаваш
центъра, да знаеш какво може и какво не може да
се каже за него, да знаеш как можеш да го усетиш с
цялата си личност е ключът към повишаването и
използването на КД.
И обратно, невежеството по отношение на
центъра, пълното неведение, че Азът ни изобщо има
център, е принципната причина да бъдем духовно
неми. Днес често говорим за това – „да намериш
себе си”. Но ако не сме свързани с центъра, ние
„откриваме” себе си върху някое отдалечено ли-
стенце на лотосовия цвят, върху по-повърхностното
Его-равнище.
Какво, тогава, представлява този център на
Аза, този Съкровен Аз, който е източник на всичко,
което знаем и сме, на целия личностен синтез и
трансформация? Правени ли са опити да бъде
описан в митологията и архетиповете на Юнг? С кои
- 199 -
мотиви и чакри се свързва? Може ли съвременната
наука да обогати знанието ни за центъра? >

СИМВОЛИ НА ЦЕНТЪРА

Слънцето е източникът на светлина, топлина и

жизнена енергия. То е центърът, около който се
въртят всички останали планети. Също като центъра
на лотоса, то е метафора за центъра на личността.
Но тази метафора не успява да изрази безформе-
ното, неподлежащо на описание качество на някои
мистични преживявания. Пустотата или квантовият
вакуум са по-близо.
Архетипът на Юнг за Аза е най-близкият запа-
ден еквивалент на нашия център на лотоса. За раз-
лика от Фройд, който смята Егото за върховен орга-
низиращ принцип на индивидуалността и, следова-
телно, будното съзнание за ключ към цялостта на
личността, Юнг описва Аза като обхващащ както
съзнателния, така и подсъзнателния ум, „както цен-
търа, така и периферията” на личността. И все пак,
в други трудове Юнг описва Аза като център на
личността, централен архетип и център на енер-
гийното поле на личността.
Този очевиден парадокс се изяснява, когато
проумеем, че Юнг използва термина в три различни
значения. Първоначалният Аз, според някои анали-
затори, присъстващ при раждането, по-късно по-
ражда Егото, други комплекси и централния аз на
възрастния. Този образ е като първоначалния облак
разреден газ, който, свивайки се, е породил днеш-
ното Слънце и неговите планети; или пъпката на
- 200 -
лотоса, която по-ражда цветето с неговия център и
листчета. Третото и най-важно значение, което Юнг
влага в Аза, е обединяващият или преобразяващ ас-
пект на индивидуалността.
Юнг често смята, че Азът става достъпен за
човека едва след кризата на средната възраст. Тук,
във връзка със своята „трансцендентна функция”,
архетипът на Аза синтезира противоположности в
личността, като мисленето и чувстването. Архетипът
на Аза и трансцендентната функция са символът и
процесът на личната трансформация. Но Юнг смята,
че личната трансформация е най-подходяща за по-
зрялата възраст, докато аз я свързвам с духовната
интелигентност и смятам, че е потенциално активна
през целия живот.
Подобно на казаното от мен за КД, Юнг усеща,
че архетипът на Аза не може да се отделя от
обединяващата психиката роля на търсене на
смисъл и цел в живота. Както сочи последователят
на Юнг, Ендрю Семюълс, думи като „единение”,
„ред”, „организация”, „цялостност”, „баланс”, „инте-
грация” и „пълнота” непрекъснато се появяват в
разсъжденията на Юнг за Аза. „Това разнообразие
от термини едва ли би имало някаква тежест, ако не
беше фундаменталната връзка на Аза с въпросите
за смисъла”.
В съществуващите символни системи дълбо-
ката психична енергия на центъра се свързва със
седмата индуистка чакра – коронната. Разположена
извън тялото, непосредствено над главата, в рели-
гиозната западна живопис често я виждаме изо-
бразена като ореол. Тя е чиста, блестяща енергия,
„чиста светлина, отвъд всякакви имена и форми,
- 201 -
отвъд мисълта и опита, отвъд дори концепциите за
„битие” и „небитие”. Изобразявана като хилядолис-
тен лотос, хвърлящ лъчи от лунна светлина, корон-
ната чакра осъществява чистия съюз на човешката
душа с онова, което наричаме „Бог”. „Докато в цен-
търа му, блестящ като мълния, е върховният небе-
сен триъгълник [символ на сътворението], в който
добре скрита и много трудно достижима се намира
великата блестяща пустота, тайно обслужвана от
всички богове.”
Макар че енергиите на коронната чакра могат
да създават нови символи и форми, чакрата сама по
себе си е отвъд всички съществуващи символи и
форми. Ние можем да почувстваме тази чиста енер-
гия в спонтанното мистично усещане за Единение и
за това чувство много често съобщават хора, които
са били близо до смъртта. Данте описва подобно
преживяване в своя „Рай”:

За миг там повече забравил бях,

отколкото за двайсет и пет века –
светът за Аргус, у Нептун всял страх.
Така бе взрян духът ми отдалеко
безтрепетен, внимателен и ням,
жадувайки да гледа там довека.
Човек при този блясък става сам
такъв, та вече никакво явление
не ще го отклони...18 >

18
Прев. Иван Иванов и Любен Любенов, „Народна култура”,
1975 г., – Бел. прев.
- 202 -
 НЕВРОЛОГИЯТА И ФИЗИКАТА НА ЦЕНТЪРА

В Сурангама Сутра главният ученик на Буда

Ананда поставя въпроса: „Господарю Буда, ти
говореше за изключителното единство и единение
на чистата, мистериозна и вечна Същност, но аз не
го разбирам напълно. Веднага щом шестте ми
сетива възприемат тази реалност, тя се проявява в
невероятно многообразие. Как може Едното да се
прояви като толкова много?” в отговор Буда
изважда една носна кърпа. „Виждаш, казва той,
това е една носна кърпа. Сега ще я завържа на
шест възела. Ето че вече имаме шест възела, но
кърпата си остава една”.
До края на XX век само този тип език описва-
ше обединяващата енергия в центъра на Аза и
съществуването. Но тези притчи не оказват необхо-
димото въздействие върху съвременния ум. Днес
подобни въпроси изискват „научни” отговори, мо-
зъчни феномени, които можем „да претеглим и из-
мерим”, експерименти, за които можем да прочетем.
В Глава 4 видяхме, че от неврологична гледна
точка обединяващият опит на мозъка се дължи на
синхронизираните 40-херцови нервни осцилации в
целия мозък. Те осигуряват „езеро” или „фон”,
върху който по-бурните мозъчни вълни могат да
„подскачат”, генерирайки богатата пищност на
съзнавания и несъзнавания ни умствен опит. Тези
осцилации са „центърът” на Аза, неврологичният
източник, от който произхожда „Аз”. Те са невроло-
гичната основа на нашата обединяваща, контексту-
ализираща, преобразяваща духовна интелигент-
ност. Именно чрез тях ние поставяме опита си в
- 203 -
рамката на смисъла и ценността и набелязваме
жизнените си цели. Те са обединяващ източник на
психична енергия, протичаща през всичките ни
разнообразни умствени преживявания.
Във физиката най-доброто описание на цен-
търа на Космоса е теорията за квантовото поле,
принос на квантовата физика от края на XX век.
Теорията за квантовото поле описва всички същест-
вуващи неща като състояния или структури от
динамична, трептяща енергия. Вие и аз, столовете,
върху които седим, храната, която ядем, са все
форми на тази енергия. Но спрямо какво осцилира
тази енергия? В Глава 4 видяхме, че основното съ-
стояние на всичко съществуващо е неподвижен
„океан” или фоново състояние на не-възбудена
енергия, наречена квантов вакуум.
Този вакуум е научната версия на носната
кърпичка на Буда, онова Едно, което, завързано на
много възли (възбудено в много различни енергий-
ни състояния), се наблюдава в много прояви. Всич-
ки съществуващи неща са възбуждения на кванто-
вия вакуум и, следователно, вакуумът съществува
като център вътре във всичко. Енергията на вакуу-
ма е едновременно в основата на Космоса и във
всяка негова частица. Тъй като самите ние сме част
от този космос, в крайна сметка енергията на ва-
куума лежи в основата на Аза и във всяка негова
частица. Ние сме „вълнички” върху „океана” на ва-
куума; вакуумът е център и първоизточник на Аза.
Когато Азът е истински центриран, той е центриран
в основата на цялото съществуване. В нашата схема
на Лотоса на Аза квантовият вакуум е „калта”, от
която израства стъблото на лотоса. >

- 204 -
 КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ЛОТОСА НА АЗА?

Лотосът на Аза е карта или мандала, изобра-

жение на пластовете на човешката душа от най-
външното рационално Его през подсъзнателната
асоциативна среда до центъра с неговата трансфор-
мираща психична енергия. Всяко листенце, всеки
личностен тип на нивото на Егото, може да същест-
вува изолирано, независимо от останалите Его-ка-
чества, от личните или митични нива на асоциатив-
ното несъзнавано и от центъра. Но това, както ще
видим в Глава 10, прави човека духовно осакатен и
ограничен. Духовно интелигентният Аз изисква по-
голяма интеграция. Лекарската професия, напри-
мер, изисква както интелектуални, така и между-
личностни качества. Водещите учени отиват отвъд
собствената си област и използват познанието си,
за да внесат философска или духовна мъдрост в по-
широкия контекст на човешкия живот.
Великите творци отиват отвъд Егото до митич-
ното, несъзнавано равнище и днес от тях се иска да
осъществят контакт със самия център, ако желаят
създаденото от тях да притежава истинска жизне-
ност. И наистина, ако искаме да бъдем духовно
интелигентни и да придадем истинска стойност на
живота си, днес всички ние трябва да осъществим
контакт с този център. Това ще бъде разгледано
обстойно в Глави 10 и 11.
Тук искам да завърша с думите на амери-
канския монах от XX век Томас Мъртън за смисъла
на мандалата. Не се сещам за по-добро обяснение
за смисъла на употребата на Лотоса на Аза:

- 205 -
 „Какъв е смисълът на мандалата?... Човек
медитира върху мандалата, за да контролира
ставащото вътре в него, вместо „да се остави
то да го контролира”.

Лотосът на Аза III

При медитация върху мандалата, човек е в

състояние да създава и разрушава вътрешните кон-
фигурации по собствено желание. Човек медитира
не за да „научи”... религиозна доктрина, а за да се

- 206 -
превърне в Буда, поставен върху престола на
собствения си център.” >>>

ЧАСТ IV
ИЗПОЛЗВАНЕ НА КД

9.
КАК СТАВАМЕ
ДУХОВНО ОСАКАТЕНИ

Всичко реално е в центъра на земята. Но ако

центърът на земята се срещне с повърхността
на земята, може да рухна.
РИЧАРД, шизофреник

В тази глава искам да разясня какви са

основните начини, по които стигаме до психическа
разпокъсаност или разруха в резултат на духовно
заболяване или осакатеност. Нека първо обясня
какво имам предвид под духовно заболяване.
Психологията на Фройд е свързана с психопа-
тологията – начините, по които психиката може да
излезе от равновесие или да бъде увредена в
резултат на страх, гняв, обсебеност, потискане,
принуда и така нататък. Според Фройд, тези пато-

- 207 -
логии са резултат от динамичния дисбаланс между
Ида, Егото и Свръхегото, дисбаланс между рацио-
налното, съзнателно Его и изискванията на прин-
ципно несъзнаваното царство. Сред причините са
недостатъчната обич от страна на родителите, пре-
комерните им очаквания, свързани с нас, или наста-
вленията да потискаме импулсите си, което води до
сексуални проблеми, и моралните норми на об-
ществото, изкривяващи естествените ни инстинкти.
Духовната болест и ниският КД се дължат на
проблеми на свързването със съкровения център на
Аза. Те са следствие от откъсването ни от животво-
рните корени на Аза, който превъзхожда личното
Его и асоциативната култура, и достига до основата
на самото битие. Някои могат да я нарекат „екзи-
стенциална болест”. Юнг много се вълнува от по-
добни духовни или екзистенциални болести и казва,
че на всяка невроза „в крайна сметка трябва да се
гледа като на страдаща душа, която не е открила
своя смисъл”. Ирландският медицински консултант
д-р Майкъл Кърни нарича този вид страдание
„душевна болка”: „Тя възниква, когато индивидът
загуби връзка със съкровената си същност или е в
разногласие с нея. И точно както връзката с душата
може да донесе цялостност и усещане за значимост,
душевната болка е свързана с усещането за разпо-
късаност, отчужденост и безсмисленост.” Кърни,
който работи с умиращи в един приют в Дъблин,
твърди, че душевната болка е както основата, така
и причината за свързаното с много психични забо-
лявания страдание.
Има три основни начина, по които човек оса-
катява духовно:

- 208 -
 □ като изобщо не развие някоя страна от Аза
си;
□ като развие някоя страна извън всякакви
пропорции или по негативен и деструктивен
начин;
□ в случаите на противоречиви или липсващи
връзки между различните страни на Аза.

В нашата карта на Лотоса на Аза духовната

осакатеност се намира върху някое отдалечено ли-
стче на лотоса, откъснато от останалите листчета
(страни на индивидуалността), откъснато или по-
гълнато от средата (общоприетите символи и митове
на съответната култура) и, което е най-важното,
откъснато от обединяващите сили на живителния
център.
При духовната патология трябва да се
справяме със същите болести, като ортодоксалната
западна психология и психиатрия – маниакална
депресия, пагубни навици, параноя и така нататък
– но разликата е, че ние приписваме тези качества
на проблеми за смисъла и ценностите и произти-
чащата от тях неспособност за обединяване и ба-
лансиране на индивидуалността. Духовната патоло-
гия ни отвежда и в области, обикновено пренебрег-
вани от ортодоксалната психология и психиатрия –
отчаяние, отхвърлената или „тъмна страна” на Аза,
властност и зло.
Шизофренията е класическа болест, която аз
бих определила като породена от проблеми с центъ-
ра и хронично ниска духовна интелигентност. Ши-
зофреникът не може да интегрира себе си или своя
свят. Неговите преживявания, емоции и възприятия
- 209 -
са извън контекста. Онова, което психиатрите въз-
приемат като психологически компонент на шизо-
френията – въздействията на заобикалящата среда,
връзките, личната реакция и личния избор – според
мен е по-скоро духовен компонент – неспособността
на шизофреника да достигне и да използва живи-
телните и обединяващи енергии на центъра. Цити-
раният вече шизофреник Ричард е очарован от
центъра, но е ужасен от идеята да му позволи да се
срещне с „повърхността” – съзнателното Его. Тук
искам да разкажа историята на Ричард, защото тя
илюстрира какво имам предвид под .духовно каче-
ство на човешкия живот и как този живот може да
бъде осакатен от липсата на духовен интелект.
Ричард е на тридесет и пет години и през по-
следните десет от тях има спорадични шизофре-
нични кризи, които до голяма степен го правят
неспособен да се справя с всекидневния живот.
Става мечтателен, погълнат от разговори със самия
себе си, спи много малко, губи или раздава парите
и вещите си и говори с поток от отвлечени, макар и
имащи дълбок смисъл асоциации.
Детството му е било сурово изпитание за
емоционалното му развитие. Изоставен от майка си,
той бил настанен при семейство от работническата
класа в дом, предлагащ неадекватна интелектуална
стимулация за високия му КИ.
Към четиринадесетгодишната му възраст при
Ричард се появили поведенчески проблеми и той
бил изключен от училище. Отишъл да живее при
баща си и мащехата си, където средата била подхо-
дяща в интелектуално отношение, но отново емо-

- 210 -
ционално неадекватна. Момчето намерило убежище
в книгите и интелектуалните проблеми.
След блестящото си представяне в универси-
тета Ричард се изправил пред предизвикателството
да влезе в реалния свят и преживял първата си
криза. Оттогава живее сам, работи като прислужник
и има много малко приятели.
Онова, което ме интересува най-много в исто-
рията на Ричард, е огромната разлика в индиви-
дуалността и способностите му, в зависимост от
здравословното му състояние. Когато е добре, той е
сух и неемоционален, разговаря на абстрактни ин-
телектуални теми. Общува с другите, но по студен и
клиничен начин. Изглежда почти лишен от индиви-
дуалност. Макар да е много привлекателен, той не
излъчва сексапил и като че ли не принадлежи на
тялото си. Никога не обсъжда чувства.
Когато е болен, високият му КИ е безполезен,
защото кризите му го откъсват от логичното, рацио-
нално и практично мислене. Но останалата част от
индивидуалността му оживява, а с нея и изумителна
емоционална интелигентност. Той излъчва топлота
и харизматичност. Всичките му мисли имат дълбок
архетипов пласт и са наситени с по-широк смисъл,
интуицията му е силна и той свободно дава израз на
емоциите и уязвимостта си. Излъчва сексапил и
изглежда на място в тялото си. Общува добре с
другите, става открит, дълбоко съпричастен и
забавен.
Ако приемем, че душата е канал между на-
шата външна индивидуалност и вътрешния свят на
дълбок смисъл, значи душата на Ричард е увредена.
Той е, в смисъла на Р. Д. Леинг, „разделено аз” –
- 211 -
разделен на крехко, разумно външно его и на то-
пъл, интуитивен и дълбоко смислен вътрешен жи-
вот, до който може да достигне единствено чрез
лудостта. Бихме казали, че той е в контакт с духа
си, само когато е луд.
Историята на Ричард илюстрира две противо-
положни духовни патологии, два крайни начина, по
които можем да се разболеем, вследствие на
проблеми със смисъла. Когато е нормален, Ричард е
напълно откъснат от духовната си сърцевина. Той
не може да осъществи контакт с екзистенциалния
смисъл. Когато е болен, той е напълно погълнат от
него. Необходимо му е съчетание на двете. >

НАШЕТО ШИЗОИДНО ОБЩЕСТВО

Мнозина от нас приличат на „нормалната”

страна на Ричард, изолирани от смисъла в нещо,
наподобяващо стъклена клетка. Възприемаме света
като актьори, изпълняващи сценарий, който не
одобряват напълно, и от немай къде играещи роля,
която не разбират и не могат истински да почув-
стват. Както една бивша алкохоличка ми описа
своята пристрастеност: „Сякаш бях във вакуум, в
празнота, сякаш бях в мъртво място, в мъртво поле.
Чувствах се откъсната от себе си, от хората около
мен, от Бога.”
Всички герои в романите на Кафка притежават
тези качества. В някак вкаменелия си живот те са
сомнамбули на обществената сцена и неспособност-
та им да разберат света и събитията има почти
кошмарни размери. Литературата на XX век изо-
- 212 -
билства от такива свидетелства – „погнусата”, „от-
чуждението” и „неискреността” на Сартър, „болестта
на смъртта” на Киркегор, „падението” на Хайдегер,
„чужденецът” на Камю, дори „фалшивата съвест на
буржоазията” на Маркс. Всички те описват откъс-
натост от Аза и другите. При душевно здрави хора
това се приема за широко разпространен симптом
на така нареченото „шизоидно” или „шизотипно” съ-
стояние. В Глава 5 видяхме, че това е свързано с
повишена активност в слепоочните дялове на мо-
зъка. Другият, по-рядко срещан симптом на
състоянието, наподобява лудата страна на Ричард.
Той се среща при хора, които са толкова склонни
към мащабни вериги от асоциации, че изглеждат
мечтателни и нерешителни, неспособни да се по-
светят на определен жизнен път, чудати или екс-
центрични в мисленето и поведението си, някак
погълнати от вътрешния си живот, импулсивни,
отнесени. Както видяхме, тези черти често са
свързани с творчество.
Наричам обществото ни шизоидно, защото то-
ва състояние е широко разпространено и е тясно
свързано с проблемите на смисъла и на интели-
гентния подход към смисъла. Повечето психиатри и
психолози, които пишат за шизоидните личностни
черти, отбелязват, че през XX век те са много по-
разпространени, отколкото са били преди, така че
са направо характерни за живота през този век.
Психологът от средата на XX век Роло Мей
пише, че повечето търсещи помощта му пациенти
страдали от шизоидни личностни разстройства. Спо-
ред него, това е болестта на нашето време. Опис-
вайки състоянието като „екзистенциален вакуум”,

- 213 -
Виктор Франкъл го свързва с всепроникващо-то
чувство на отегчение в нашата култура, особено
сред младежта. „Едно неотдавнашно статистическо
проучване, пише той, разкри, че 25 процента от
моите европейски студенти показват някаква степен
на екзистенциален вакуум. Сред американските ми
студенти процентът вече не е 25, а 60.”
Социологическото изследване на Франкъл е
проведено в края на 50-те години на XX век. В
Глава 5 видяхме, че психологическите проучвания
от края на 90-те години показват, че 60–70 про-
цента от населението в развитите страни в някаква
степен страдат от шизоидна дезориентация. Тук
включваме огромния брой хора, търсещи помощта
на семейния си лекар заради депресия, преумора,
проблеми с храненето, стрес и пристрастености –
„болестите на смисъла”. В други случаи тези
оплаквания са признаци на още по-напреднало
душевно заболяване. Ако вземем под внимание и
връзката между стреса и болести като рака и
сърдечно-съдовите заболявания, умственото/емо-
ционалното разстройство е сред най-честите при-
чини, поради която съвременният западен човек
търси лекарска помощ. Като цяло, болестите на
смисъла са много често срещани и сред хората,
които са в затвора за престъпления, свързани с
личностни проблеми.
В културно отношение ние полудяваме. Защо?
В тази книга се поддържа твърдението, че причи-
ните са предимно духовни, че личната и колектив-
ната ни умствена нестабилност произтича от една
особена форма на отчужденост. свързана с откъс-
натостта от центъра – откъснатост от смисъла, цен-

- 214 -
ностите, мисията и перспективата, откъснатост от
корените на причините за съществуването на чо-
вешкия род. >

ТРИТЕ РАВНИЩА НА ДУХОВНА ОТЧУЖДЕНОСТ

От Лотоса на Аза видяхме, че съществуват три

основни равнища на Аза. Всички те играят своята
роля за цялостта на психиката. Затова отчужде-
нието от обединяващия център може да възникне на
всяко едно от тези равнища, осакатявайки ни ду-
ховно по различен начин.
В съвременната западноориентирана култура
най-често срещаната форма на духовна осакатеност
се дължи на факта, че твърде разрасналият се Его-
пласт се е откъснал от средата и/или от центъра.
Ние сме твърде рационални, твърде разсъдливи,
твърде склонни към игри и пози. Ние сме твърде
отчуждени от тялото и неговите енергии, твърде
откъснати от собствените си мечти и дълбоките из-
точници на въображението. Обикновено това води
до забележим спад в емоционалната ни интели-
гентност. Отдаваме се на гняв, страх, алчност или
завист. Неуравновесени сме и не можем да се спра-
вим с чуждата неуравновесеност. Но губим връзка и
с духовния си интелект. Игрите и позите обик-
новено означават, че сме се хванали в капана на
ролите и, следователно, сме принудени да живеем
чрез някаква миниатюрна част от същността си.
Макар че имаме потенциала да реализираме по не-
що от всичките шест личностни типа, ние се при-
държаме към сценария само на един от тях: ставаме
- 215 -
твърде отдадени на властта, твърде зависими от
правилата, твърде обсебени от подробностите,
напълно забравили бунта или каквото и да било.
Когато имаме висок КД и сме в контакт със
своята цялост, нашата индивидуалност изразява по
нещо от водача, твореца, интелектуалеца, алпи-
ниста, грижовния родител и т. н. Въображението ни
се активизира както от Марс, така и от Венера,
както от Меркурий, така и от Сатурн. Ние носим в
себе си мъжественото и женственото, нещо от
детето и нещо от мъдреца. Когато нашият КД е
нисък, ние се превръщаме в карикатури на самите
себе си, а нашите емоции и емоционални шаблони –
в карикатури на нормалните човешки реакции.
Самите ни реакции са ограничени и фрагментарни.
При всеки от шестте основни личностни типа,
които разгледахме в Его-равнището на Лотоса на
Аза, има две нормални реакции на ситуациите или
събитията и две болестни или фрагментарни
реакции.
Конвенционалният личностен тип (секретарка,
счетоводител, чиновник, компютърен оператор и т.
н.) се разкъсва между нормалните реакции на
родство с групата и отчуждеността от нея. Но когато
Егото се откъсне от по-дълбоките пластове на
средата и центъра, тези реакции могат да се
изродят в сляпа лоялност към групата, от една
страна, или в нарцистична загуба на интереса, от
друга. И фанатизмът, в първия случай, и
нарцисизмът – във втория, са духовно осакатени
реакции.

- 216 -
 Болестни или
Нормални
Личностен тип фрагментарни
реакции
реакции
Родство с групата Сляпа лоялност към
Конвен- групата (фанатизъм)
Отчужденост от
ционален групата Разрив с групата
(нарцисизъм)
Съпричастност към Пристрастеност,
хората мазохизъм

Социален Антипатия към хората Социопатична

неспособност да
съчувстваш на
другите, садизъм
Изследване на про- Вманиаченост
Изследо- блеми или ситуации
Истерия или фобия,
вателски Бягство от проблеми потиснатост
или ситуации
Радост от творчест- Мания или неуместна
вото или постиже- еуфория
Артистичен нията, празнуване
Депресия
Тъга от неосъществе-
ната цел, оплаквания
Цялостност, спонтан- Самоугаждане
ност, съсредоточеност
Реалистичен Деградиращо чувст-
Срам, комплекс за во за малоценност,
малоценност самоомраза
Поемане на отго- Злоупотреба с
ворност, лидерство, властта, мания за
лоялност към идеал величие
Предпри-
емчив Деморализираност, Саморазрушител-
бягство от отго- ност, параноя,
ворност, отричане на проектиране
положението

- 217 -
 Социалният личностен тип (учител, терапевт,
съветник, мениджър и т. н.) се разкъсва между
нормалните реакции на съпричастност или обич към
хората и чувството на антипатия. И двете са
нормални и съвсем здравословни при определени
обстоятелства. Но когато Егото е откъснато от по-
дълбоките пластове на Аза, съпричастността може
да се превърне в мазохистична саможертва, а
обикновената антипатия – в садизъм или социопа-
тична неспособност да съчувстваш на другите. И
пристрастеността, и социопатичността са духовно
осакатени реакции.
Изследователският личностен тип (професио-
нален интелектуалец, академик, учен, лекар и т. н.)
има или нормални реакции на ангажираност с про-
блемите/ситуациите, или напротив – бяга от про-
блемите/ситуациите. Но при по-тежките случаи ан-
гажираността може да се превърне в мания, а
обикновеното бягство – в истерия, пълна потисна-
тост или фобия спрямо нещо. Както манията, така и
истерията (или фобията) са духовно осакатени
реакции – с други думи, това са реакции на отчуж-
деност.
Артистичният личностен тип (писател, поет,
музикант, художник, дизайнер и т. н.) може да се
колебае между нормалните реакции на празнуване,
радостно чувство от постигнатото или създаденото,
или оплаквания, тъжно чувство заради неосъщест-
вената цел. Но когато тези нормални реакции се
откъснат от средата или от центъра на аза, радост-
ното чувство може да се превърне в мания, в
неуместно чувство за еуфория, нереалистична „при-
повдигнатост” или фалшиво усещане за реализация.

- 218 -
Тъгата, от друга страна, може да отстъпи място на
депресия, на прекомерна и понякога трагична не-
възможност да намираш удоволствие или нещо до-
бро в ситуацията, връзката или проекта. Маниа-
калната депресия, двете страни на тези болестни
реакции, съществува в ненормално големи размери
при артистичния тип личност. Това е духовно оса-
катено състояние, защото лишава човека от перс-
пектива, контекст и, следователно – от цялостност.
Реалистичният личностен тип (шофьор, пилот,
инженер, фермер и т. н.) обикновено се колебае
между позитивната реакция – спонтанност, и нега-
тивната – срам. Но когато тези реакции станат
фрагментарни, спонтанността може да се превърне
в самоугаждане, а срамът да деградира в самоом-
раза. И двете осакатяват чувството за перспектива
и цялостността на индивида. Те са духовно оса-
катени.
При предприемчивия личностен тип (политик,
ръководител, полицай, войник и т. н.) положител-
ната емоционална реакция се изразява в поемане
на отговорност, лоялност към идеала, водаческа
функция. Ако реакцията му е по-негативна, но все
още в рамките на нормалното, той може да се чув-
ства деморализирай и да се откаже от отговорно-
стта. Но когато Егото на този ориентиран към власт-
та индивид се откъсне от по-дълбоките пластове,
всички положителни лидерски качества могат да
деградират в грандомания и злоупотреба с властта.
По същия начин усещането за предателство може да
дегенерира в опасната за здравето параноя и в
чувството, че другите са те предали.

- 219 -
 Ключовият фактор при болестните реакции е
отчуждението спрямо дадена част от собствената
същност, също като при двама скарани приятели.
„Собствената същност” в действителност съдържа
определен брой под-индивидуалности, както посоч-
ват почти всички психотерапевти – Егото, Супер-
егото и Ида на Фройд, комплексите и архетиповете
на Юнг и т. н.
Никой от нас не е напълно еднакъв на работа,
сред близки приятели или на светско събиране, ни-
то пък трябва да бъде. Мечтите ни представляват
безкраен поток от още под-индивидуалности. Здра-
вето означава да бъдеш в приятелски отношения с
всички страни на своята същност, така че те да не
си пречат, и да можеш свободно да преминаваш от
една към друга, в зависимост от обстоятелствата.
Но някои от моите подиндивидуалности може да са
непримирими врагове. А други да са трудно откри-
ваеми, създавайки „празноти” в моята индивидуал-
ност. Те поставят по-големи предизвикателства
пред личностното израстване и единство. >

ОБСЕБЕНОСТ, ЗЛО И ОТЧАЯНИЕ

Както видяхме, отчуждението може да приеме

много форми и да доведе до различни умствени и
психични заболявания. Описаните дотук са познати
на западната психиатрия, дори и тя да не ги отдава
на духовни причини. Това е така, защото те са
следствие на откъснало се Его, а западната психо-
логия и психиатрия е прекалено Его-ориентирана.

- 220 -
 Има три вида отчуждение, които могат да бъ-
дат само духовни и винаги са оставали извън вни-
манието на традиционната психиатрия и психо-
логия. Обсебеността, злото и отчаянието много по-
често са предмет на литературни или религиозни
творби, макар че някои психолози от XX век като
Юнг, Виктор Франкъл и Р. Д. Леинг са правили опи-
ти да ги разгледат. Всеки, който се опитва да раз-
бере най-големите ужаси и злини на XX век, трябва
да се изправи пред тях, колкото и да е трудно. Това
са състояния извън обсега на нормалното и не се
подчиняват на никакъв смисъл. Без съмнение, те
съществуват в онази сива област, където се срещат
психологията и духовното.
В края на романа на Джоузеф Конрад „Сърце
на мрака” антигероят Курц изрича смразяващите
думи: „Ужасът! Ужасът!” Курц е европейски търго-
вец, отишъл в африканската джунгла и накрая ста-
нал по-примитивен и от туземците. Когато експеди-
цията, изпратена да го спаси от треската и от самия
него, го открива, той ръководи зверски сцени на
садизъм и смърт. Седи сред думкащи барабан ту-
земци, размахващи набучени на кол черепи около
пламтящите огньове в нощната джунгла. Зловещи
викове изпълват въздуха. Курц е обсебен. Полубог
за туземците, той се е превърнал в чужденец за
самия себе си. Очите на Курц са изцъклени, тялото
му е почти вкочанено, вниманието му е съсредо-
точено върху някаква невидима далечна точка,
душата му – в плен на нещо извън него самия. Курц
вече не е само човек, който присъства на прими-
тивен ритуал, той е завладян от вътрешна драма, от
която не може да избяга. Ритуалът е придобил

- 221 -
самостоятелен живот вътре в него, а след това е
завладял и живота му.
Човешката история е изпълнена с разкази за
обсебеност, разкази за шамани и лечители, поема-
щи мъките и болестите на своето племе и след това
преминаващи в други измерения на битието, раз-
кази за религиозни фанатици, които чуват гласове в
пустинята или падат ничком пред горящи храсти.
Има и по-мрачни разкази за млади момичета с
души, обладани от вещици, за тела на евреи, обсе-
бени от душите на мъртвите, за християни, обсе-
бени от дявола, и за тибетски будисти, обладани от
демони. Във всички тези случаи обсебеният човек е
подвластен на нещо извън неговия контрол.
Много от съвременните разкази за обсебеност
са като този за Курц – хора, отдадени на сади-
стични или сатанински ритуали. Други са по-обик-
новени: алкохоликът, който просто не може да
контролира нуждата си от питие, защото е под
властта на някаква дълбока психологическа болка
или необходимост, болка, която боли повече от
всяка физическа болка, болка, която измамно обе-
щава: „Облекчи ме и ще се почувстваш по-добре”;
човекът, „призован”, принуден, неустоимо привле-
чен да участва в мрачни и странни или забранени
сексуални ритуали, които са почти непонятни за
собственото му съзнание и напълно несъвместими с
нормалното му поведение или характер; човекът,
който понякога трябва да рискува да се срещне с
„тъмната си страна”, изпитващ необходимост да
посещава бардаци или вертепи, да се събира с
отвратителни типове или да участва в незаконни
сделки с риск от саморазрушение.

- 222 -
 Обсебеността прилича на пристрастяването,
но е още по-лоша. Пристрастяването е към някакво
вещество или поведение – алкохол, наркотици,
секс, хазарт, прахосничество. Докато обсебеният е
под властта на сила, която го принуждава, против
съзнателната му воля, да се подчинява на нещо
извън него. Обсебеността изглежда архетипна, но
това е архетип, който се е откъснал от центъра. Да
кажем, че обсебеният е преследван от демони, е все
едно да кажем, че е в менгемето на психични сили,
станали неконтролируеми.
В личността на религиозния човек, търсещ
своя Бог, говорещият в пустинята глас е гласа на
ангел. Той идва от центъра, от връзката с божест-
веното, с нещо, придаващо положителен смисъл на
живота на вярващия. В личността на шизофреника,
загубил всякаква връзка с центъра, гласът, който го
призовава в кухнята да вдигне ножа, е глас на
демон. Гласът е откъснала се, разцентрована, не-
контролируема психична енергия. Гласът, призова-
ващ алкохолика да посегне към бутилката, или под-
тикващ нормалния човек да участва в разрушаващи
личността сексуални сцени, или дори цяла култура,
да следва злонамерени водачи като Хитлер, е
гласът на демон, обладал загубилата своя център
душа.
От гледна точка на съвременната физика
архетиповете вероятно представляват структури на
психична енергия от вида, известен като „особени
магнити” – енергийни структури, които ни притеглят
в своето поле. Когато това поле е заземено в цен-
търа, архетипът ни помага да се издигнем над Егото
и ни предлага модел на съществуване. Когато

- 223 -
архетипът е анархистичен, той не ни позволява да
се контролираме и ни хвърля във властта на сили,
по-могъщи от самите нас.
Юнг не го казва, но аз смятам, че всеки ар-
хетип – великият Баща, великата Майка, Любовни-
кът, Воинът, Детето, Жрицата и т. н. – който се е
откъснал от центъра, попада под влиянието на ар-
хетипа Сянка. Сянката е тъмната, необичана, не-
приемлива страна на всяка индивидуалност, от-
хвърлените аспекти на нашата същност. Архетипът
на Сянката се състои от отхвърлените неща,
издигнати до нивото на архетипна енергия, и може
да бъде анархистичен израз на всеки архетип.
Когато ни държат в клопката си, ние сме обсебени:
ние сме обладани, „призовани”, подтиквани от по-
силна от нас енергия, която не можем да контро-
лираме и която сама по себе си е извън контрол.
„Призивът” на обсебеността всъщност предста-
влява погрешно насочен зов за цялостност. От-
чуждената архетипна енергия, която ни владее в
състоянието на обсебеност, е изградена от отчуж-
дените, отхвърлени страни на същността ни. Обсе-
беността е болезнено търсене на тези изгубени,
ранени или увредени части. Но това е неправилно
насочен зов, защото обсебеността е архетипна
енергия без корени, енергия, която се е откъснала
от центъра. А единствено заземени в центъра енер-
гии могат да направят човека истински цялостен.
Злото е архетипна енергия, излязла извън
контрол. Тук крайният архетип е Дяволът. Най-
любимият от всички Божии ангели, отхвърлил рая
(центъра) поради гордостта си. Дяволът управлява
царството на всичко онова, което наричаме зло.
- 224 -
Дяволът е негативна, отчуждена архетипна енергия
par excellence19. Но дали той е зъл вътре в себе си.
Може ли някой да бъде наистина зъл или просто
някои хора попадат в примката на злото? Дали
някои хора се раждат зли, стават зли, или просто
злото е най-силната форма на обсебеност?
В края на 90-те години посетих един затвор
със строг режим, за да напиша статия за провеж-
дащия се там експеримент за групова терапия на
мъже, извършили тежки сексуални престъпления.
Когато за първи път влязох в стаята за срещи,
приютила четиридесет и шест престъпника, емоцио-
налната ми реакция беше бурна, след което започ-
на да ми се гади и да ме боли главата. Групата
включваше серийни изнасилвачи и убийци на деца.
Разпознах един прословут сериен убиец от сним-
ките му във вестниците. На пръв поглед всичките
ми най-лоши предположения за мъжете, извършили
подобни престъпления, изглеждаха оправдани. Бе-
ше очевидно, че повечето бяха с много нисък КД, с
разкривени черти на лицето, имаше и неколцина с
уродливи черепи. Присъстваха само двама пазачи и
човекът, който щеше да ми помага при разговора;
аз бях единствената жена. От осезаемото усещане
за зло и застрашителната атмосфера в стаята ми се
прииска да побягна. И въпреки, това именно тези
безчовечни чудовища ми показаха какво наистина
означава да бъдеш човек.
Целта на терапевтичната група е хората да се
научат да разговарят помежду си, да опознаят себе
си и другите. Преоткрита от психотерапията през

19
Предимно, особено; истински – фр. – Бел.ред.
- 225 -
четиридесетте години на XX век, идеята идва от
древна Атина и Сократ, който използва метод на
непрекъснати въпроси и обсъждания, целящи да
развият предубежденията и стереотипите на опо-
нентите. Според него, тази техника би могла да ни
накара „да открием латентна мъдрост дори и в най-
невежия и да видим доброто у всеки човек”.
Затворниците бяха гневни и възбудени, а реч-
никът им се ограничаваше само до цинизми. И въ-
преки това, в хода на тричасовия сеанс мнозина из-
ляха душата си. Говореха за пълната си изолация.
„Всички смятат, че сме само измет. Ние сме измет,
но не и само измет.” Други говориха за чувството си
за вина и за разколебаното си самоуважение, при-
нудени да се изправят пред страданието на жерт-
вите си. Трети изглеждаха объркани, неразбиращи
в какво ги обвиняват или защо са в затвора. Колек-
тивната болка в стаята беше невероятно интензив-
на. Мнозина са били малтретирани и/или изоста-
вени като деца и разказаха за това. Гневът им пред-
ставляваше зов да бъдат признати за човешки съ-
щества и, получили правото да говорят, разкриваха
някакво изконно човешко качество, нещо неустоимо
привлекателно.
Един от пазачите коментира, че преди не
искал да има нищо общо с тези хора. „Но сега, след
като присъствах на този сеанс, ще се радвам да
поговоря с всеки от тях.” Моите собствени чувства
бяха дори още по-силни. Много от затворниците на-
сочваха коментарите си към мен. Повечето от пре-
стъпленията им бяха срещу жени или деца и оче-
видно имаха силно желание да ме накарат, абстра-
хирайки се от престъпленията им, да видя за какви

- 226 -
се смятат. Преживяването беше едно от най-драма-
тичните в живота ми и от него ми остана едно
постоянно усещане: няма зли хора, но всеки от нас
може да извърши зло. Това е потенциално заложено
в човека – крайна проява на разпокъсания, разцен-
трован, духовно осакатен аз.
Жизненоважната, обединяваща сила на цен-
търа присъства във всяко живо същество и особено
в хората, поради природата на нашето съзнание.
Много хора не са наясно за връзката ни с центъра,
не знаят, че цялата реалност на Вселената извира
от самите нас. Мнозина са отчуждени от него. Но
той винаги е там, дори и когато е недостижим.
Всеки от нас представлява какофония от под-
азове, наподобяващи членовете на нехармонично
семейство. Имаме доминиращ „аз”, с който се иден-
тифицираме, но недоловимо-то присъствие на оста-
налите ни преследва, а понякога и смазва. Злото е
реалност, сила, която може да действа вътре в нас и
да ни завладее. Има зли постъпки с ужасяващо зли
последици. Но самото зло е форма на обсебеност,
липса на отклик към дълбоката реалност вътре в
нас. Няма зли хора, по-скоро има хора, обсебени от
злото.
На иврит думата за Дявол е Шитан, което
буквално означава „без отклик”, „онзи, който не мо-
же да откликне”. В библейската митология гордост-
та на Дявола била толкова голяма, че той не можел
да откликне на Бога – не можел да обича Бога – и
затова не можел да живее като част от Божието
царство. Изумителното, както при обсебеността като
цяло, така и при злото в частност, е неспособността
на обсебения да откликне на по-широката реалност
- 227 -
и на хората около себе си. Садистът с болна пси-
хика е безучастен към молбите или страданието на
жертвата си; той не се идентифицира с жертвата
като себеподобно същество. Нацистите наричаха
евреите „свине”, а убитите творци „изроди”. Отго-
ворните за масовите убийства във Виетнам амери-
кански войници наричаха жертвите си „жълтур-
ковци”.
Злото става възможно, само когато се извър-
шва срещу „другия”, срещу онези, които не будят у
нас отклик.
Латинският корен на английската дума
„response”20 е същият като на думата „спонтанност”.
Във всекидневната употреба не се прави разлика
между това да бъдеш спонтанен и това да бъдеш
импулсивен и да действаш по прищявка. Но пър-
воначалното значение не е такова. Ако приемем
спонтанността за отклик спрямо центъра – в нас,
другите и съществуването като цяло, – тогава да
бъдеш спонтанен означава да бъдеш милосърден и
да изпитваш чувство на единение. Спонтанното
човешко същество е свързано с другите така, както
са свързани вълните в морето. Свързано е със
самото море, както вълната – с водата, чиято форма
представлява. Еврейският мистик от XX век равин
Ейбрахам Хешел определя спонтанността като „ми-
говете на непосредственост в общуването на аза с
реалността”.
Духовната осакатеност е по същество липса на
спонтанност и следователно – слаб отклик спрямо
центъра. Нашето Его засяда в капана на игрички,

20
Отклик – Бел.прев.
- 228 -
преструвки и претенции. Ние имаме твърде голямо
самомнение, твърде много се интересуваме от
формата и външността, твърде малко сме отворени
за дълбоко значимото. Ние „засядаме върху едно
листче на лотоса”. Когато архетипните ни енергии
се откъснат от центъра, липсата на спонтанност ни
прави уязвими за силите на обсебеността и злото. А
когато загубим спонтанността си до такава степен,
че вече не откликваме дори и на впримчената или
изкривена психична енергия, изпадаме в отчаяние.
Именно отчаянието датският философ Сьорен
Киркегор нарича „болестта на смъртта”. Отчаянието
е крайният отказ от живота, нещо като постоянен
акт на квази-самоубийство. Отчаяният човек се е
предал, той не може да открие смисъл, нито нещо
или някой, на когото да си струва да откликне.
Дните му са поредица от сива монотонност, а
нощите му много често са изпълнени с тъп ужас.
Смъртта, липсата на живот, липсата на отклик към
нещо живо, го преследват. Той се бои, изпада в
паника и въпреки всичко, като човек, стоящ замая-
но на ръба на пропастта, се чувства запленен от
нея, привлечен да скочи. Самото самоубийство е
краен акт на крайното отчаяние, крайното отстъп-
ление пред безсмислието. Това е пълната загуба на
спонтанност.
В съвременното общество самоубийствата или
опитите за самоубийство са нещо като епидемия,
особено сред младите. Една статия в лондонския
„Сънди таймс” от края на 90-те години на XX век
сочи, че около 22 процента от младите жени между
16 и 25-годишна възраст и 16 процента от младите
мъже в същата възрастова група правят опит за

- 229 -
самоубийство. Процентът при мъжете е по-нисък
поради простата причина, че те успяват много по-
често от жените. Някои от тези млади хора правят
опити да се самоубият, защото не намират смисъл
да живеят. Други – защото са загубили всякаква
перспектива: приключването на една интимна връз-
ка или провалът на изпитите им се струва като края
на света. И двете са признак на нисък КД – не-
способност да прозреш отвъд настоящия миг или да
поставиш нещата в по-широк контекст на смисъл и
стойност.
Отчаянието, което ни тласка към самоубийст-
во, е най-дълбоката форма на духовна осакатеност.
Това е отричане на самия дух. Но всички равнища и
форми на духовна осакатеност ни носят болка и
често ни карат да причиняваме болка на другите.
Всички те говорят, че донякъде сме загубили спон-
танността, която ни прави хора, и че като резултат
сме загубили способността си да откликваме на
живота и на хората около нас. В крайна сметка тази
загуба на спонтанност и отзивчивост уврежда спо-
собността ни да поемем отговорността за живота и
действията си. Ниският КИ ни прави неспособни да
решаваме рационални проблеми, ниският КЕ ни
кара да се държим като чужденци в ситуациите, в
които се озоваваме, но ниският КД разрушава
самата ни същност.
Как можем да се излекуваме? Ако високият КД
е възможен за всяко човешко същество, как можем
да го постигнем? Какво означава да се ръководим
от центъра, да живеем с искрена спонтанност, а
следователно и с дълбока отзивчивост? Как може
нашият КД да ни помогне да се откажем от ролите и

- 230 -
преструвките, да ни освободи от натрапчивите им-
пулси и да ни помогне да преодолеем негативния си
потенциал за зло и отчаяние? Това са въпросите,
които ни предстои да разгледаме, когато питаме как
можем да се излекуваме с помощта на духовната
интелигентност. >>

10.
ИЗЦЕЛЕНИЕ ЧРЕЗ КД

Припомнянето ме изправя пред самия мен,

събирайки в едно два аспекта или дейности на
съществото ми, като двете лещи на телескоп.
Едната е духовната ми същност, Вътрешната
душа, дълбоката воля, духовният интелект.
Другата е външната душа, волята, ангажирана
В житейските дейности.
Отец Томас Мъртън

Припомнянето е един от трите ключови еле-

мента на християнската монашеска молитва. Съгла-
сно описанието на Томас Мъртън, то представлява
съединяване на вътрешния и външния ни свят,
среща на дълбокия, вътрешен Аз и вродената му
мъдрост, или духовна интелигентност, с външното
Его и светските му тревоги, планове и занимания.
Самата душа, както вече видяхме, е този канал или,
още по-добре, този диалог от вътрешно към вън-
шно, спонтанната връзка на рационалния, съзна-

- 231 -
телен ум с неговия център и центъра на цялото
битие.
Когато този канал или диалог се наруши, как-
то в случая с Ричард, описания в Глава 9 шизофре-
ник, душата загубва целостта си. Ние се разкъсваме
вътрешно и сме духовно болни. Когато прозренията
и енергията свободно се придвижват по канала от
вътрешно към външно, както в случая с грузинския
тенор в Глава 2, душата може да излекува и нас, а
вероятно и онези, до които се докосваме. Ние ста-
ваме центрирани, цялостни. Нашият КД (съгласу-
ваните 40-херцови нервни осцилации в мозъка) ра-
боти за обединяване на всички нива на съществу-
ванието ни.
Духовното заболяване е състояние на отчуж-
деност, особено от центъра на Аза. Духовното здра-
ве е състояние на центрирана цялостност. Духов-
ната интелигентност, КД, е средството, чрез което
можем да преминем от едното към другото, сред-
ството, чрез което можем да се излекуваме. На ста-
роанглийски думите wholeness и healing21 произли-
зат от един и същи корен. А съзерцанието, инстру-
мент на духовната интелигентност, означава „да се
взреш”, „да прибереш” и „да събереш в едно”
разпокъсаните парченца на Аза си.
В книгата си „Кодът на душата”22 последо-
вателят на Юнг Джеймс Хилман представя своята
„теория на жълъда” за произхода ни. Ние не сме,
казва той, само сбор от генетичното си наследство,
въздействието на заобикалящата среда и възпита-

21
Здраве, цялостност и изцеление. – Бел. прев.
22
Превод на бълг. език – ИК. „Кибеа”, 2000 г.
- 232 -
нието. Всеки от нас има неповторима съдба, която
внася в света чрез раждането си. „Всеки човек е
неповторимост, която настоява да бъде изживяна и
която вече е предопределена, преди да бъде
изживяна.” Тази изконна неповторимост е изкон-
ната цялостност и – според Хилман – нашата съдба
е да я открием и изживеем.
Като бебета ние започваме житейския си път в
състояние на цялостност, сливаща се със заобика-
лящата ни среда. Както посочват изследващи се-
мейството психолози и психотерапевти, представата
за света и Аза при бебето и малкото дете са об-
вързани най-вече с майката и семейната среда.
Тази среда е контекстът на бебето. То притежава
духовна интелигентност, изпитва необходимост от
по-широк контекст, но на този етап не разполага с
нещо, към което да съотнесе дадена ситуация, за да
създаде този по-широк контекст. Ако майката не е
цялостна личност или ако семейството е нехармо-
нично, личността на детето също ще бъде разкъ-
сана. Собствената му спонтанност („невинност”) ра-
боти срещу него и срещу първоначалната му ця-
лостност, опитвайки се да го адаптира към нехар-
моничното семейство. Ако малкото дете има груб и
жесток баща, то ще идентифицира грубата жесто-
кост с любовта, ще я търси и по-късно в живота си
и вероятно ще малтретира собствените си деца.
Дете със студена и равнодушна майка ще иден-
тифицира тези качества с любовта и, отново, ще се
опитва да ги повтори във връзките си като зрял
човек.
Когато в зрелостта припомняме опита си, ние
го правим от една по-широка перспектива. Сега

- 233 -
можем да поставим детските си преживявания в по-
широкия контекст на юношеството или зрелостта и
опита. И ако това е опитът на културната ни програ-
мираност, ние вече сме достатъчно зрели, за да се
дистанцираме от тази култура. КД ни позволява да
видим, че определени модели на реагиране, отно-
шение или поведение, дават нежелани резултати.
Това е начинът, по който се развиват и тран-
сформират както отделните индивиди, така и кул-
турите като цяло. Този метод използва и добрата
психотерапия. Освен това, припомнянето е важен
компонент на медитацията и молитвата.
Припомнянето не означава просто да си спом-
няш. Означава да си припомниш от перспективата
на една нова гледна точка. То представлява въз-
можност да пренапишеш семейната история, като й
дадеш възможността за различен изход, да възста-
новиш връзката си с първоначалния Аз (жълъда) и
да пресътвориш зрелия аз и неговата култура.
Припомнянето е духовна интелигентност в
действие. >

ПРИПОМНЯНЕТО ВЪВ ВРЕМЕ

НА ДУХОВНА КРИЗА

Как започва припомнянето? Защо или кога ни

„връхлита” нашият КД? Мнозина от нас са духовно
осакатени в някаква степен – в нашето съвременно,
доминирано от Егото общество, известна степен на
лична разпокъсаност е почти неизбежна. И въпреки
това, дълбокият аз съществува винаги. КД е вро-
дена способност на човешкия мозък и не е необ-
- 234 -
ходимо да бъдем духовни герои, за да чуем неговия
вик. Душата винаги е способна на съзерцание.
Както казва равин Хешел: „В нас има самота, която
чува. Когато душата се раздели с компанията на
Егото и неговата свита от светска суета; когато
престанем да експлоатираме всичко и вместо това
изразим в молитва болката на света, въздишката на
света, нашата самота може да чуе живата благо-
словия, стояща над всяка власт.” Ние можем да
постигнем тази самота чрез мечтите, съзидателното
използване на страданието или смъртта на любим
човек. Може би тя идва, защото работните страте-
гии на Егото, чрез които сме се справяли с живота,
престават да действат – психическата спойка на
разпокъсания ни аз изведнъж рухва. Когато чуем
нейния вик, настъпва духовна криза.
Духовната криза поставя под въпрос целия
смисъл и може би стойността на живота ни. Въз-
можно е да изпаднем в стрес или депресия, да
потърсим временно облекчение в наркотиците или в
алкохола, да потънем в летаргия или в бездействие
или дори да полудеем. Подобни кризи винаги са
болезнени, но ако се изправим смело пред тях и ги
използваме, те ни предлагат възможност да се
вгледаме в Аза си и после да го поправим и
преобразим.
Зад тази книга стои една лична история, която
може да илюстрира какво имам предвид под ду-
ховна криза и да послужи като пример за откриване
и използване на благодатта на припомнянето и
духовната интелигентност за изцеление и израс-
тване. Макар за автора да е мъчително и понякога
рисковано да споделя лични преживявания, вдъхно-

- 235 -
вили работата му, аз ще разкажа своето, за да
хвърля известна светлина върху процеса, който се
опитвам да опиша.
Идеята за тази книга се зароди цяла година,
преди да бъда в състояние да започна да я пиша.
Моята „annus horribilis”23 започна непосредствено
след като със семейството ми заминахме на почивка
в Катманду, предшестваща работата ми над книга-
та. Месеци наред бях пътувала, за да изнасям
лекции, и се чувствах изцедена както умствено, та-
ка и емоционално. Нощем, докато близките ми спя-
ха, аз лежах будна с ужасни стомашни киселини и
болки. Когато най-сетне заспивах, нощ след нощ
сънувах тревожни сънища за това как съм вприм-
чена в капана на събитията от детството ми. Скоро
се появи безсъние, което щеше да продължи ме-
сеци. Когато се завърнахме в Англия, напразно се
опитвах да се заема с писането.
През следващите месеци нещата останаха не-
променени: нощем – безсъние и тревожни сънища,
винаги свързани с детството. През деня спях по
дванадесет – шестнадесет часа, а когато бях будна,
седях в затъмнената дневна със спуснати завеси и
се наливах с алкохол.
Докато бездействах у дома, издателите сключ-
ваха нови и нови международни договори за книга-
та. Тяхното и на другите издатели нетърпение на-
растваше с всеки ден. „Как върви писането?”, пита-
ха те. Бях отчаяна и накрая реших да се консул-
тирам с терапевт. Заедно с него се опитахме да

23
Ужасна година (лат.). – Бел. прев.
- 236 -
разберем какво означават свързаните с детството
сънища и чувството за пълна изцеденост.
Баща ми, както вече споменах, беше необра-
зован железопътен работник от ирландско-полски
произход, а също и алкохолик; майка ми – високо-
образована учителка в класическа гимназия, която
злоупотребяваше с наркотици. В брака им имаше
много насилие и те се разведоха, преди да навърша
пет години. Оттогава нататък не ме насърчаваха да
виждам баща си. Той беше семейната „отрепка” и
трябваше да бъде изхвърлен от съзнанието ми и
забравен. Когато получавах добри оценки в учили-
ще, печелех награди и се представях добре в уни-
верситета, бях доброто дете на мама. „Обичам те,
защото си победител”, повтаряше ми често тя. Ко-
гато направех нещо зле, когато се провалях, когато
в пубертета станах тромава и непохватна, бях
„малката Логан–ински”, обидно изопачаване на
бащиното ми име и напомняне за полските му
корени. Много се стараех винаги да бъда доброто
дете. Никога не се виждах с баща си, дори рядко
съзнателно мислех за него.
Вече като възрастен човек, започнах да се из-
явявам успешно като писателка. След публикува-
нето на „Квантовият Аз” и следващите ми книги се
превърнах в международна знаменитост от малка
величина и постоянно ме канеха да изнасям лекции
и да давам интервюта. Също като майка ми, станах
„учител”. И все пак, с увеличаването на похвалите
и изискванията, нараснаха и негативните чувства,
че съм измамница, че вътрешно съм „лоша”, че в
центъра на съществото си крия гадно, гниещо черно
бебе. Колкото по-блестящи бяха отзивите за

- 237 -
лекциите ми, толкова по-потисната се чувствах след
това. След като майка ми се самоуби, никаква
похвала не можеше да разсее депресията ми.
Всичко това се стовари върху мен в Катманду и
тогава нещо в мен се счупи и можех единствено да
заявя: „Не желая повече да играя играта на мама.”
Започнах да мразя ролята си на „учител” и сега,
извън властта на съзнателната си воля, открито
флиртувах със саморазрушението.
След месеци на такава парализираност оти-
дохме на почивка в Гърция, където се появи един
многозначителен сън. В него аз, вече голяма,
решавах да навестя баща си. Той живееше с три
стари харпии, които се опитваха да ме прогонят с
обяснението, че посещението ми е неудобно. Беше
очевидно, че харпиите имаха проблем с алкохола и
че баща ми спеше горе, за да прогони махмурлука
си. Рекох им: „Всичко е наред, защото и аз имам
проблем с алкохола. Разбирам.” Баща ми слезе по
стълбите да ме поздрави, лицето му беше подпух-
нало от съня и алкохола. Веднага го харесах, той
също се радваше да ме види. Решихме да се сре-
щаме от време на време и той ме изпрати до вра-
тата. Но там стояха двама полицаи и ми казаха:
„Какво правите с този сводник и наркопласьор?”
Осъзнах, че баща ми водеше пропаднал живот.
С баща ми се срещахме често през деня, но
той не ми позволяваше да го виждам вечер. Знаех,
че прекарва нощите в центъра на престъпността в
града и реших да го потърся там. Но когато отидох,
баща ми изпрати двама лейтенанти да ме отклонят
от дирите му: „Той казва, че не трябва да ви

- 238 -
позволяваме да го откриете тук.” Тогава осъзнах, че
баща ми беше Кралят на Подземния свят.
След този сън се събудих усмихната, с припо-
вдигнато чувство и облекчение. „Е, рекох, значи
баща ми е „Дяволът”. Аз съм дъщерята на Дявола. И
все пак той иска да ме предпази.” Изпитах огромна
топлота към него и почувствах, че той (Дяволът)
притежава известно благородство на дра. Умът ми
проследи всички асоциации за Дявола като паднал
ангел, най-любимия от Божиите ангели, сега обре-
чен да властва над Подземния свят, и го видях като
трагична фигура.
Това беше, според терминологията на тази
книга, „духовно интелигентен” сън. Да бъдеш „духо-
вен” означава да бъдеш цялостен, да съзнаваш
своята цялостност. Сънят ме свърза с една изгу-
бена, „тъмна” страна от същността ми и ме накара
да си я поискам обратно. Накара ме да пожелая да
събера късчетата на личността си и да бъда цяла.
Освен това сънят придаде „митологично” измерение
на събитията от детството, които бяха твърде бо-
лезнени, за да си ги спомням и да живея с тях.
Но желанието да събереш късчетата и да въз-
становиш целостта си е само първата стъпка в един
по всяка вероятност дълъг и мъчителен целебен
процес. След съня месеци наред копнеех да опо-
зная баща си и тъгувах ужасно, че това е невъз-
можно, защото той беше починал преди години.
Пренебрегвах посланието на съня, че баща ми не
желае да го открия в „подземния свят” и понякога
ме обхващаше маниакален импулс да го намеря там
чрез един вътрешен ритуал, който наричах „сли-
зане”. Започвах да пия още повече и посещавах
- 239 -
съмнителни нощни клубове в градовете, където
изнасях лекции. Все още не си давах сметка, че
чрез търсенето на баща ми, чрез „слизането”, се
опитвах да преоткрия една изгубена страна на
собствената си същност. Това стана очевидно едва
месеци по-късно в един сън при следващото ми
посещение в Катманду.
В предишния сън баща ми категорично ми
беше забранил да го търся в престъпническата част
на града. Щяхме да се срещаме само на дневна
светлина. Сега започнах да разбирам това в смисъл,
че трябваше да го открия вътре в себе си. В новия
сън бях танцьорка, която се движеше грациозно,
неподвластна на собствената си воля. Отначало си
помислих, че някой движи краката и ръцете ми като
на марионетка. Но после осъзнах, че се задвижвам
отвътре, че някаква сила, живееща в собственото
ми тяло, в собствената ми същност, направлява
грациозните движения.
От съня ми остана вътрешното усещане за
дълбока спонтанност, дълбоко чувство, че тази
дарена грация (символизирана от грациозността на
движенията ми) има някакъв активен център. Това
бе спонтанност, на която не само можех да се
възхищавам у непалците, но и да отнеса със себе си
у дома. Това, разбира се, беше целебният зов на
собствения ми КД. >

ДА ПОЗВОЛИМ НА КД ДА СЕ ПРОЯВИ

Когато сме откъснати от дълбокия център на

същността си – чрез разпокъсаност, едностранчи-
- 240 -
вост, болка или умопомрачение – ние сякаш вървим
в мрака по кална пътека само с едно малко фе-
нерче, осветяващо пътя. Влачим се уморено от една
дупка до следващата и перспективата ни се огра-
ничава до отделната неуверена стъпка. Когато вър-
вим по същата пътека на дневна светлина, можем
да я видим в много по-широка перспектива. Дупки-
те са поставени в контекст и ние можем да ги избег-
нем с увереност и лекота. Вътрешната светлина на
КД има същия ефект върху житейските „дупки”.
Когато използваме духовната си интелигент-
ност, ние виждаме нещата от своя център. Поста-
вяме чувствата и събитията във все по-широк кон-
текст, откриваме връзки между привидно несвър-
зани неща, забелязваме и създаваме зависимости и
повтарящи се образци. Ние изживяваме целия Ло-
тос на Аза. Но как да започнем да виждаме чрез
тази вътрешна светлина? Винаги ли се налага да
стигнем до нея със собствени сили или можем да
потърсим помощ?
Видяхме, както от гледна точка на невроло-
гията, така и от гледна точка на физиката на съ-
знанието, че КД е вродена способност на мозъка ни
и на начина, по който той е свързан с по-широката
реалност. Не е необходимо да получаваме отвън
светлината на КД, не е необходимо да го усвояваме,
не е необходимо да го наследяваме. Дълбокият Аз е
с нас като наше рождено право и неизменно е там,
следейки развитието на живота ни. Той е там ви-
наги, когато търсим или се ръководим от смисъла.
Но е възможно съзнателното ни Его невинаги да си
дава сметка за този спътник. Нашият КД никога не
отсъства, но може да не сме в състояние да го

- 241 -
видим, а следователно и да го използваме. Може би
ни пречи фактът, че го търсим, сякаш е нещо извън
нас. А той е в наблюдаващия, както и в наблюдава-
ното (вълната, търсеща океана). Отначало може да
открием болезнена пустота, но ако се вгледаме
внимателно в тази Тъмна Нощ на Душата, винаги ще
открием нещо истинско и свежо.
Понякога, както в случая с моята собствена
духовна криза, напрежението от вътрешното „раз-
цепление” може да стане толкова силно, че да не
сме в състояние да продължим, докато вътрешната
светлина не пробие. Аз просто не можех да про-
дължавам да живея така, сякаш една част от мен не
съществуваше. Онази вътрешна самота, онази
„самота, която чува”, както се изразява Рабин Хе-
шел, накрая настоява да бъде изслушана. Самата
духовна криза е форма на изслушване.
Ние не сме сами. Всеки от нас е част от веч-
ното търсене на смисъла и от традициите, симво-
лите, асоциациите, светите места и образи, дали
израз на това търсене. Дори езикът ни е, както
казва немският философ Мартин Хайдегер, „дом на
битието” и всички ние живеем в този дом. Носим
цялата история на Вселената в нашето дълбоко не-
съзнавано, което е част от колективното несъзна-
вано на човечеството. Всички сме част от по-
голямата човешка общност и повечето от нас са
част от по-малка, лична общност от приятели и
близки. Можем да разчитаме на всички тези неща.
В опитите си да се излекуваме можем да
намерим помощ по най-различен начин, например –
в съпричастността на любимите ни същества, в
добър свещеник или равин, в мъдър терапевт или
- 242 -
съветник, в близостта с природата, в личната интер-
претация на значими за нас духовни символи, като
Кръста, Звездата на Давид, Шема Израга, Дървото
на живота, статуята на Буда, пламъка на свещта, в
прочитането или припомнянето на стихотворение,
което раздвижва несъзнавани от нас неща, в реци-
тирането на важен за нас псалм, във вдъхнове-
нието, което изпълва живота и действията на други
хора, във внимателното вглеждане в сънищата ни и
смелата готовност да се изправим пред своите
демони. Както казва един тибетски лама, можем да
открием смисъла на живота дори и изпивайки чаша
вода, ако го направим с правилната настройка. >

ДУХОВНАТА КРИЗА НЕ Е
ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН

Дотук говорих за откриването на светлината

на КД, а следователно и на собствения център по-
средством духовни кризи или посредством онова,
което психолозите Кристина и Станислав Гроф на-
ричат, в най-екстремните случаи, духовни катастро-
фи. Ако се използват мъдро, тези моменти несъмне-
но осигуряват възможност за израстване по посока
на целостта, но те не са единственият начин да по-
чувстваме и използваме своя КД. Много уравнове-
сени хора имат духовни преживявания, когато свет-
лината на техния КД пробие, и много други копнеят
за това толкова силно, че самото търсене става
духовно интелигентно.
Съгласно дадената в тази книга дефиниция,
децата имат висок КД. Те винаги питат „Защо?”,
- 243 -
винаги търсят смисъла на собствените си и чуждите
действия, винаги се стараят да поставят чувствата и
събитията в по-широк, осмислящ контекст. Децата
все още не са сковани от предразсъдъци или опре-
делен мироглед. За тях всичко е ново.
Естествената духовност на децата, за която
пишат хора като американеца Робърт Коул, се дъл-
жи на техния висок КД. Поради младостта си и
постоянните въпроси как и защо, децата естествено
се стараят да създадат, според терминологията на
възрастните, метафизическата рамка на своя живот.
Те искат да знаят кои са, защо са се родили, откъде
са се появили, откъде се е появил светът, защо
хората се държат по този начин. Когато беше на пет
години, една вечер преди да си легне, моят син ме
попита: „Мамо, защо имам живот?” Това беше ду-
ховно интелигентен въпрос. Но твърде често роди-
телите и учителите отклоняват подобни въпроси или
им дават отговори, които самите те не биха приели.
По-късно това може да доведе до цинизъм, отчая-
ние или конформизъм, а всеки от тези резултати е
пагубен за първоначално високия детски КД.
По същия начин, ние, циничните или духовно
осакатени възрастни, понякога може да открием
светлината на духовния интелект вътре в себе си,
преоткривайки детето в нас, виждайки дадено съби-
тие или връзка с изумлението или свежестта на
детското в себе си. Това е една от широкоизвест-
ните радости на родителството. Детското светоусе-
щане често характеризира съзидателността при зре-
лите хора. Исак Нютон описва отношението си към
физиката като това на малко момченце, което стои
на брега и открива красиви морски камъчета и

- 244 -
мидени черупки. Художникът Анри Матис казва:
„Трябва да се научим да виждаме света през очите
на дете.”
Всеки път, когато прекрачваме отвъд предраз-
съдъците или обичайния си мироглед, всеки път,
когато достигаме до ново прозрение, поставящо по-
ведението ни в по-широк, наситен със смисъл кон-
текст, всеки път, когато се извисим над Егото и се
ръководим от центъра, всеки път, когато усетим
възторга пред превъзхождаща ни красота или исти-
на, доловим възвишеното в музикално произведе-
ние, забележим величието на планински изгрев,
проумеем дълбоката простота на нова идея, из-
живеем дълбините на медитацията или чудото на
молитвата, ние преживяваме своя КД и поне до
някаква степен го използваме за излекуването си.
Джоузеф Кембъл разказва историята за двама
млади полицаи, минаващи през планински проход в
Хавай. Там имало мост, популярен както сред тури-
стите, така и сред самоубийците, и, приближавайки
го, полицаите видели млад мъж, който се готвел да
скочи в пропастта. Единият полицай изскочил от
колата, сграбчил младежа и щял да полети с него в
пропастта, ако другият полицай не му се бил при-
текъл на помощ.
„Осъзнавате ли, пита Кембъл, какво е станало
с полицая, рискувал да умре заради непознатия
младеж? Всичко останало в живота му било за-
бравено – дългът към семейството му, служебният
дълг, дългът към собствения му живот – всичките
желания и надежди на живота му просто изчезнали.
Бил готов да умре. Защо?” Той се позовава на
немския философ Шопенхауер, който казва, че по
- 245 -
време на подобни кризисни ситуации може да се
появи някаква метафизическа истина – истината, че
ти и другият сте едно, че няма отделност, че ти и
„непознатият” сте две страни на един и същ живот.
Нашата истинска реалност е идентификацията и
единението ни с всичко живо.
„Героят, казва Кембъл, е човек, посветил фи-
зическия си живот на реализирането на тази ис-
тина.” По този начин неговият физически или Его-
живот добива по-широк смисъл и някак си се из-
лекува.
Има предсмъртни или близки до смъртта пре-
живявания, които също помагат на светлината да
пробие. Виктор Франкъл казва, че е открил смисъла
на живота в лицето на надвисналата смърт в
концентрационния лагер Аушвиц.

„В тази критична ситуация моите грижи бяха

различни от тези на другарите ми. Те питаха:
„Ще оцелеем ли? Защото ако не оцелеем,
цялото това страдание е безсмислено”. За мен
въпросът беше: „Има ли смисъл това страда-
ние, заобикалящата ни смърт? Защото ако
няма, тогава няма смисъл да оцеляваме; жи-
вот, чийто смисъл зависи от случайности като
тази, дали някой ще избяга или не, в крайна
сметка не си заслужава да се живее.”

Мари дьо Анезел, психолог, работещ с неизле-

чимо болни в една парижка болница, казва:

„Колкото и да е парадоксално, [съзнанието,

че ще умра] ме свързва с всяко друго човешко
- 246 -
 същество. Затова смъртта на всеки човек ме
вълнува. Позволява ми да достигна до сърце-
вината на единствения истински въпрос: Как-
во означава животът ми?... Смъртта, която
един ден ще преживеем докрай, която ще по-
коси любимите ни хора и приятелите ни,
вероятно е онова, което ни кара да не се
задоволяваме с повърхностното в нещата и в
хората, а да достигнем до сърцевината им и да
ги опознаем в дълбочина.”

Смъртта поставя смисъла и ценностите в по-

широк контекст.
И накрая, мисля си за бестселъра на Нийл До-
налд Уолш „Разговори с Бога”24. Бихме могли да го
приемем буквално и да приемем, че Уолш има
„гореща линия” за връзка с някакво върховно съ-
щество отвъд земното ни съществуване, „гореща
линия” с юдео-християнския Бог, създал света и
нас. Но на едно много по-неуловимо и, според мен,
много по-правдоподобно ниво можем да кажем, че
Уолш всъщност разговаря със собствения си КД. В
светоустройството на Уолш, Бог е върховната рамка
на смисъла и ценностите, върховният контекстуали-
затор. Бог може да даде на Уолш „мащабна
перспектива”. Именно това прави за нас нашият КД
– той преконтекстуализира нещата и ги поставя в
по-широката рамка на достъпния за нас смисъл на
всеки определен етап от духовното ни израстване.
Когато „разговаряме” с Бога или се молим, ние
правим най-доброто, което позволяват силите ни, за
да достигнем до заложената в сърцевината на

24
Пълно бълг. издание „Хермес”, 2015 г. – Бел.ред.
- 247 -
изконната ни същност мъдрост, която ни свързва с
цялата реалност. Когато Той ни отговаря, ние
чуваме собствения си вътрешен Аз. Но поради тази
причина „Божията дума” или целебната сила на
собствения ни КД никога не може да е окончателна.
Това е един непрестанен процес на общуване,
диалог. „Бог” постоянно се променя. >

НЯМА ВЕЛИКО ИЗБАВЛЕНИЕ

Западният ум е свикнал да вярва в грандиоз-

ните финали, в деня на Страшния съд, в епохалните
катастрофи и в спасението. Дори и по-изтънчените
източни философии ни насочват към постигането на
Нирвана, когато цикълът на прераждане и стра-
дание спре. Но както еволюционните процеси, така
и обединяващите сили на собствения ни мозък
свидетелстват, че животът е по-скоро серия от
малки избавления, отколкото едно голямо спасение.
Изходното състояние на Вселената, кванто-
вият вакуум, е в постоянен диалог с възбудената
енергия – съществуването. Нещата възникват от
вакуума и се връщат обратно в него, за да се родят
отново като нещо друго. Можем да проследим този
процес много добре в дифузионната камера на
Уилсън – уред, чрез който можем да видим следите,
оставяни от малки, заредени субатомни частици.
Частиците внезапно се появяват от изпарителя на
камерата, преминават пространство от няколко
инча и след това също толкова внезапно изчезват
обратно в изпарителя. После се появяват нови
частици. Този процес на раждане, унищожаване и
- 248 -
ново раждане на частици ще продължи дотогава,
докато съществува Вселената. Така е и с раждането
и умирането на звезди, галактики, планети.
В биологията не съществува край на еволю-
цията. Докато на планетата ни съществува живот,
той ще се променя и развива постоянно, създавайки
нови форми.
Така е и с човешкия мозък. Както видяхме,
самият мозък постоянно се „преустройва” в резултат
на опита. Днес мозъкът ми не е същият като вчера.
40-херцовите нервни осцилации, които правят въз-
можен моя КД, постоянно трябва интегрират нов
опит, постоянно трябва да преразглеждат и прекон-
текстуализират смисъла, постоянно трябва да прео-
доляват възникващите проблеми и кризи. Дори
духовно интелигентният живот в най-добрия случай
може да ни предложи само серия от мини-спасения,
моментно изцеление, с пълното съзнание, че бъде-
щето ще донесе нови предизвикателства. Днес може
да намеря една от моите липсващи части; други
части от разпокъсания ми аз продължават да чакат
реда си. Но това прозрение може да донесе някакво
изцеление, усещането, че приемаш спокойно, вме-
сто с нетърпение, дълбочинните и постоянни проце-
си на живота и психиката. Както казва Билбо Бе-
гинс, когато се впуска в своето приключение в
„Повелителят на пръстените” на Дж. Р. Р. Толкин:

И до безкрайност Пътят се извива вече

от онзи праг в далечен час.
Сега е стигнал много надалече
и ако мога, трябва аз
със жар да следвам пътя свой,

- 249 -
 докато в някой по-голям
не се кръстоса с мисии безброй.
И накъде тогава? Аз не знам.

Както ще видим, когато разглеждаме КД и

дълбоката си спонтанност, духовният интелект ни
позволява да се отнасяме към текущите си прежи-
вявания спокойно, уравновесено и доверчиво. Не е
необходимо да задаваме въпроси, защото можем да
отговорим и да поемем отговорността за всичко. >>

11.
НАШИЯТ КОМПАС НА РЪБА:
ДА ИЗПОЛЗВАШ КД ЗА СЪЗДАВАНЕ
НА НОВА ЕТИКА

Как мога да продължа напред, след като не

знам в коя посока гледам?
Джон Ленън

Трябва да прозреш отвъд онова, което искаш

да направиш,
и отвъд онова, което си мислиш, че трябва да
направиш,
и едва тогава ще зърнеш чистата светлина,
която ти показва какво да направиш.
Участник в квакерска среща

- 250 -
 Неотдавна петнадесетгодишната ми дъщеря се
оплака: „В наши дни никак не е лесно да си на
моята възраст. Вие с татко непрекъснато променяте
мнението си за това, кое е правилно, другите също
не са наясно какво правят. Налага се сама да си
изяснявам нещата.” Още по-мрачен бе изводът на
една жена, която срещнах на организираното от
местната църква събрание за „съмняващи се в
религията”. „Сега, когато науката доказа, че Бог
вече не съществува, рече тя, няма значение как се
държим. Всичко зависи от нас.”
Днес въпросите, кое е правилно и кое не е,
как да вървим по правия път и как да напътстваме
децата си, предизвикват стрес, формалната религия
и нейната етика вече нямат необходимата тежест,
семейните структури са мобилни и постоянно се
променят, а чувството ни за съобщност и традиции
е рухнало. Някой е разтърсил моралните ни устои и
вече не познаваме нито играта, нито правилата й.
Историкът Ерик Хобсбаум твърди, че през послед-
ните петдесет години са настъпили повече промени,
отколкото от Каменната ера насам, Говорейки за
нашето време, той пише: „Възцариха се несигурност
и непредсказуемост, стрелката на компаса вече не
сочеше север, картите станаха безполезни.”
Като последствие днес много хора се чувстват
изгубени, дезориентирани, дори ужасени. И все
пак, както пише живелият преди един век немски
поет Рилке, понякога най-дълбоките ни страхове са
дракони, охраняващи най-голямото ни съкровище.”
По думите на тибетския духовен учител Согиал
Ринпоче:

- 251 -
 „Страхът, който непостоянството буди у нас,
че нищо не е реално и нищо не е трайно,
всъщност е нашият най-добър приятел, защото
ни кара да си зададем въпроса: След като
всичко умира и се променя, тогава кое всъщ-
ност е истинско? Има ли нещо зад видимата
страна на нещата, нещо безкрайно и неогра-
ничено, нещо, което обхваща танца на проме-
ните и непостоянството?”25

Може би смъртта на старата етика и на целия

мироглед, върху който тя почива, ни дава безценна
възможност да изковем нова етика на базата на
вродената си духовна интелигентност. Използвайки
своя КД, ние можем да живеем с несигурността и да
я приемаме с вътрешно спокойствие. Можем да
живеем съзидателно, не въпреки несигурността, а
именно поради нея. Несигурността може да ни
вдъхнови, защото създава обстоятелства, които ни
карат да правим избор. Тя ни дава нашата свобода
и поставя условията за нашата отговорност. >

СТАРАТА ЕТИКА

Някъде в хода на еволюцията ние, хората, сме

загубили онези инстинктивни механизми, които
правят живота на низшите животни толкова по-си-
гурен. След това вече сме били в състояние да на-
рушим абсолютните природни закони и ограничения

25
Прев. Владимир Германов, „Абагар Холдинг”, 1993 г., Бел.
прев.
- 252 -
и да създадем нов, по-сложен начин на живот,
основаващ се на свободната воля и проявлението й
в културата. И все пак, след като отхвърля оковите
на инстинкта, Западът поне се опитва да ги замести
с правила и неоспорими факти, наложени от бого-
вете или от разума.
Мойсей слиза от планината Синай, носейки
написания върху каменни плочи Закон. Християн-
ството и ислямът почитат тези закони и добавят към
тях свои собствени. Във философската традиция на
древна Гърция обективните, универсални принципи
на добротата и справедливостта са жизнено важни
за всяка истинска етическа система. Действително,
универсализмът, вярата в обективни истини и стан-
дарти, приложими за всичко и всички, може да се
приеме за основа на западната култура. По времето
на Просвещението от XVII век за западния свят раз-
умът се превръща в безотказен показател за това
кое е правилно и добро. Науката на Исак Нютон
следва същия принцип с природни закони, ръко-
водещи всички събития във физическата вселена.
Нютоновата наука е наука на абсолюти – абсолютно
време и пространство, абсолютни закони, абсолют-
на сигурност, предсказуемост и контрол.
Докато формалната религия съхранява неос-
поримите истини на Мойсей, а философите и ло-
гиците – неоспоримите истини на Дребна Гърция,
социалните науки от XVII, XVIII и XIX век възпри-
емат неоспоримите истини на Нютоновия абсолю-
тизъм. Психологията на Фройд, демокрацията на
Лок, икономиката на Адам Смит, железните исто-
рически закони на Маркс, еволюционните закони на
Дарвин и теорията за научното управление на

- 253 -
Фредерик Тейлър се опитват да създадат аналози на
трите закона за движението. Във всекидневния
живот неоспоримите истини се поддържат от
обичаите и традицията, семейството и общността. >

ПРИНЦИПЪТ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА

Принципът на неопределеността, въведен от

физика Вернер Хайзенберг, работил през XX век, е
основният постулат на квантовата теория. В по-
голяма степен дори от теорията на относителността
на Айнщайн, която поставя под въпрос само пози-
цията ни в пространство-времето или възприятието
ни за него, неопределеността поставя под съмнение
принципната възможност да научим нещо с абсо-
лютна сигурност. Познанието, казва Хайзенберг, ви-
наги е ограничено. Ако знаем „х” за даден факт или
ситуация, не можем да знаем „у” и обратно. Описа-
ната от Хайзенберг квантова реалност има неопре-
делен брой възможни проявления, всяко от които е
необходимо и важно в някакво отношение. Но ние
можем да проучим само онзи аспект от реалността,
който търсим. Нашите отговори винаги ще бъдат
само отговори на въпросите, които задаваме. И ако
задаваме различни въпроси, ще получим различни
отговори.
През 1997 година лондонският „Сънди таймс”
направи две отделни проучвания за състоянието на
религиозността в Англия. В първото хората са били
питани дали ходят на църква в неделя. Само 10
процента отговорили утвърдително и изводът бил,
че англичаните не са особено религиозни хора. Но
- 254 -
във второто проучване, проведено шест месеца по-
късно, питали: „Вярвате ли в Бог?” На този въпрос
80 процента отговорили утвърдително и социоло-
зите заключили, че англичаните са много религио-
зен народ. Това е принципът на неопределеността в
действие.
Айнщайн и Хайзенберг помагат за осъществя-
ването на фундаментална промяна в отношението
ни към истината и етиката. При стария начин не-
щата са отгоре-надолу – опит за заместване на из-
губената сигурност, свързана с фактите от биоло-
гичното ни минало, с препратка към наложен отвън
сбор от истини. Но както Хайзенберг, така и Айн-
щайн казват, че по някакъв решаващ начин всичко
зависи от нас. Истината зависи от гледната ни точ-
ка, от въпросите, които избираме да зададем. Това
е истина отдолу-нагоре, която в някакъв фундамен-
тален смисъл идва отвътре. Тя, твърдя аз, в крайна
сметка е истина, до която можем да достигнем само
чрез нашата духовна интелигентност.
Неочакваните резултати от научните открития,
технологията и общия дух на научното търсене въз-
действат върху всички ни. Но научният дух е дори
още по-революционен от научните открития. Исти-
ната отгоре-надолу се основава на вярата: етиче-
ските системи се крепят на мълчаливото съгласие,
на вярата във външен авторитет. Но творческата
наука се основава върху наблюдението, върху про-
верката на теориите, върху проверяването на фак-
тите. Ако съм учен, възпитан в духа на принципа на
неопределеността, аз не се интересувам само от
отговорите. Аз искам да зная повече за въпросите,
за това, какви още реалности могат да се наблю-

- 255 -
дават посредством задаването на още и по-задъл-
бочени въпроси. Чудно ли е, че съвременният тийн-
ейджър настоява да открие отново колелото или че
днес почти всички питат: „Кое е възможно?” преди
да продължат с „Кое е правилно?” Научният дух се
е превърнал в ръководен дух на нашето време.
Винаги е имало религиозни или духовни дви-
жения, почитащи истината отдолу-нагоре. Мисти-
ците от всички библейски религии, даоистите, инду-
истите, будистите и, по-наскоро, квакерите26 винаги
са наблягали върху важността на вътрешния опит и
вътрешния път към сакралното. Твърдейки, че не е
достатъчно просто да вярваш или да се подчи-
няваш, за да достигнеш истината, те подчертават,
че трябва да работим върху себе си, за да намерим
вътрешна светлина. Официалните западни религии
са отхвърляли, а често дори и преследвали, хората
с подобни убеждения, но може би сега тяхното
време е настъпило. >

НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА НЕ Е РЕЛАТИВИЗЪМ

Морален релативизъм е представата, че, тъй

като няма абсолютни стандарти или истини, самата
истина е относителна. Истина е онова, в което вяр-
вам или което ми е удобно да подкрепям. Обектив-
ност не съществува, само субективност.

26
Квакери – многочислен протестантски клон в християнството
с официално название „Общество на приятелите”; създаден в
Англия в средата на 17-ти век, но намира най-голямо разпро-
странение в САЩ. – Бел.ред.
- 256 -
 Този вид скептицизъм за първи път намира из-
раз при софистите в древна Гърция. Той се подраз-
бира във възгледите на Ницше и Фройд, че хората
вярват в онова, което им е най-удобно, следвайки
индивидуалните си импулси. Антрополозите от XX
век описват противоположни представи за правилно
и неправилно при различни племена и култури,
макар че почти всички традиции забраняват изма-
мата и убийството. Много съвременни философи се
осланят на работата на Айнщайн и Хайзенберг, като
на най-силния аргумент в полза на моралния рела-
тивизъм. Айнщайн, твърдят те, показва, че ние ви-
наги сме затворени в някаква индивидуална про-
странствено-времева рамка и затова не съществува
Божия представа за реалността. Принципът на нео-
пределеността на Хайзенберг, изтъкват те, показва,
че истината е само въпрос на гледната ни точка за
нещата и на това какви въпроси задаваме. И двата
извода представляват изкривено тълкуване на оно-
ва, което съвременната наука казва за истината и
реалността, а вълнуващата и изтънчена нова перс-
пектива, в която тази наука поставя истината, им
убягва.
Работата на Айнщайн не подкрепя възгледа,
че „всичко е относително”. Тя действително съдър-
жа обективни описания. Айнщайн предоставя непо-
вторимо четириизмерно пространствено-времево
описание на реалния свят с абстрактни термини и
то съдържа перспективите на всички възможни на-
блюдатели, като аспекти на истината. Индивидуал-
ните перспективи са свързани помежду си чрез
абстрактното описание на цялото. Божията гледна
точка съществува, но тя е достъпна само за Бога.
Най-доброто, което можем да направим, е да натру-
- 257 -
паме знания за възможно най-много перспективи и
да осъзнаем, че цялото е по-голямо, отколкото го
възприемаме.
Аналогично е твърдението на Хайзенберг, че
самата квантова реалност е изпълнена с безкраен
потенциал (безкрайна истина), но ние можем да
опознаем само някои аспекти от нея. Като наблю-
датели, ние участваме в сътворчески диалог с тази
безкрайна заобикаляща ни реалност и от въпроси-
те, които задаваме, зависи какво ще видим. Исти-
ната не е ограничена или несигурна, но представа-
та ни за нея е такава. И отново най-доброто, което
наблюдателят може да направи, според Хайзенберг,
е да улови възможно най-много от лицата на осно-
вополагащата истина чрез задаване на възможно
най-много въпроси,
Съвременната наука ни насърчава да призна-
ем, че реалността и истината са отвъд ограничения
ни ум. Но същевременно тя ни подканва да привет-
стваме тази многоликост на истината и да поемем
отговорността за ролята си в нейното разкриване.
Ние никога няма да я познаем докрай, но всеки от
нас има своя роля във вселенската драма. Всяко от
моите ограничени действия може да ми изглежда
незначително и изолирано, но то допринася за
бъдещето на цялото. >

НА РЪБА

Днес много хора казват, че са „на ръба”, но

често не знаят какво всъщност означава това.
„Ръбът” е термин от теорията за хаоса, сравнително
- 258 -
нова наука, описваща непредсказуемото поведение
на неща като времето, човешкия сърдечен ритъм,
пчелните кошери и стоковите борси. В теорията за
хаоса ръбът е точката на среща между реда и хаоса,
между познатото и непознатото. В природата това е
мястото, където се появява съзидателността и само-
организацията. Където се създава нова информа-
ция.
Можем да получим силен, конкретен образ на
ръба, като си представим, че стоим върху мост и
гледаме към водата отдолу. Нагоре по реката вода-
та тече плавно, спокойно и прилича на огледало.
Това е редът. Информацията не е нищо друго, освен
неслучаен ред, така че плавното течение съдържа
известна ограничена информация. Ако знаем „кода”
на течението, можем да достигнем до информаци-
ята. Същото е с правилата на преобърнатия мора-
лен кодекс. Като негови поддръжници, ние можем
да схванем правилата и да се съобразяваме с тях.
Но, минавайки под моста, водата се блъска в
клони или скали и образува водовъртежи. И после,
след водовъртежите, надолу по течението, става
бурна и кипи в бяла пяна. Бурната бяла пяна е хао-
сът. Хаосът може да съдържа информация, но ней-
ният код е толкова сложен, че няма надежда да го
разгадаем. Ние сме в „открито море”, като хора,
които нямат представа каква игра играят.
Именно в точката, където водата образува во-
довъртежи, течението е стигнало до ръба на хаоса.
То създава нов код, нова информация. В тази точка
на самоорганизация ние се озоваваме в необозна-
чена на картата, но все пак годна за плаване тери-
тория. Има съответна наука, изучаваща реда, и съ-
- 259 -
ответна наука, изучаваща хаоса, но науката, жела-
еща да изучи съзидателността, се съсредоточава
върху ръба на хаоса. Именно тук се „появяват” жи-
вите системи, като самите нас.
Всички биологични системи са разположени
на ръба на хаоса. Това ни прави отворени, адаптив-
ни и така изумително гъвкави. Например, човешка-
та имунна система създава всевъзможни защити
срещу вирусите и бактериите, така че когато някоя
от тях се окаже ефективна, може да започне да въз-
произвежда именно нея и нищо повече. Човешкият
ум, който използва КД, също е изправен на ръба.
Изправянето на ръба прави живота и съзида-
телността възможни, но може да внесе и елемент на
страх – правилата на живота са по-несигурни. Днес
всички ние трябва да живеем на ръба, независимо
дали това ни харесва или не. Не можем просто да
запушим пукнатините в старата традиция и нейната
традиционна етика. Нито пък да отстъпим пред
нихилистичния релативизъм, отричайки реалността
на каквато и да било истина. Ние трябва да създа-
дем нови концепции и да предефинираме категори-
ите на преценките си. По необходимост, съвремен-
ната етика ще бъде етика на ръба.
В „Тъй рече Заратустра”, където провъзгла-
сява смъртта на стария ред, Ницше пише: „Човек
трябва да носи хаоса в себе си, за да роди
танцуваща звезда. Казвам ви, вие носите хаоса в
себе си.” Под „хаос” Ницше разбира способността за
самоорганизация, за преоткриване и преодоляване
на традиционните категории за добро и зло, на-
ложени от преобърнатите религии. Тук основният
образ на Ницше е въжеиграчът, принуден да се
- 260 -
движи между кулите на сигурността. Но той не
успява: пада от въжето и умира. Заратустра отбе-
лязва, че още не е бил готов. Но Ницше пише в
края на XIX век. В зората на XXI век ние продъл-
жаваме да вървим по въжето, но дали знаем по-
добре какво се иска от нас? Ако се научим да
разчитаме на нашия КД, ще се боим по-малко, ще
свикнем да разчитаме на себе си, ще изпитваме по-
голяма готовност да се изправим пред трудното,
неудобното и да живеем на ръба. >

КД И „ОКОТО НА СЪРЦЕТО”

Харесва ми образът на Ницше за въжеиграча,

защото такива артисти притежават вътрешно спо-
койствие, точно както КА, е усещане за вътрешен
баланс. За разлика от КМ, който е ориентиран към
правилата, и КЕ, който зависи от конкретната си-
туация, КД осветява пътя ни през така нареченото
от мистиците „око на сърцето”. Познаващият Бога
човек, казва Бахя Ибн Пакуда, „ще вижда без очи,
ще чува без уши, ще почувства неща, неуловими за
сетивата му, и ще разбира, без да разсъждава.”
„Сърцето ми Те видя и Ти повярва. Видях Те със
сърцето си”, казва Йехуда Елейви.
Сърцето на духовно-интелигентния Аз в
крайна сметка е квантовият вакуум, основата на
самото битие. Това е спокойна и променяща се
основа и познаващото я сърце е спокойно и
променящо се сърце.
За средновековните юдейски и християнски
мистици „окото на сърцето” е метафора за интуици-
- 261 -
ята. В много традиции дясното око представлява
слънчевото възприятие на активното и на бъдещето,
светлината на разума, докато лявото око пред-
ставлява лунното възприятие на пасивното и на
миналото или емоционалното зрение. Но има и
„трето око”, което синтезира двете и ни дарява
мъдрост.
В индуизма това трето око е разположено в
средата на челото на бог Шива: „Това трето око
съответства на огъня. То превръща всичко в пепел.”
В будизма това е всевиждащото око на Буда, раз-
положено „на ръба” между единство и многообра-
зие, между пустота и не-пустота. Пътешествениците
до Непал или Тибет могат да видят това око, ярко
изрисувано на върха на храмовете или ступите.
Върху обложката на своя компактдиск „Очите
на сърцето”, съвременният джаз-композитор Кийт
Джарет описва музикалната импровизация като не-
що, което „е най-добро, когато всички ангажирани с
музиката си дават сметка за намерение, по-висше
от тяхното собствено, и затова още по-тяхно.”
Използването на КД за създаване на нова етика
изисква подобна импровизация, а тя, на свой ред,
изисква по-дълбоко усещане за „мое собствено” или
„мой Аз”, който ме извисява над дребнавите огра-
ничения на Егото и над опасните води на релати-
визма. Съвременната западна концепция за Аза не
го прави. Ние, родените в съвременния западен
свят, не си даваме сметка за онзи по-дълбок Аз,
част от който е окото на сърцето.
Наследената от Фройд концепция за Аза е
изолирана и плитка. Но духовно интелигентният Аз
е един по-пълен Аз, притежаващ дълбоко разбиране
- 262 -
за взаимовръзката на живота с всичките му прояв-
ления. Този по-пълен Аз знае, че човешките усилия
са част от по-голямата, по-богата тъкан на цялата
Вселена. Той изпитва смирение и благодарност към
своя – и на всичко останало – Първоизточник. Как-
то и дълбоко чувство на ангажираност и отговор-
ност. Той разбира, че индивидът не може да бъде
цялостен, без да утвърждава по-голямото Цяло, от
което всеки от нас е неделима част.
Духовно осакатеният Аз не може да създаде
етика, почиваща върху КД или окото на сърцето.
Той не разполага с дълбок извор, от който да черпи
мъдрост или интуиция. Но съкровеният Аз, който
описах като духовно интелигентен Аз, ще ни по-
зволи да преминем по въжето между кулите на си-
гурността. Ние можем да достигнем до нещо вътре в
нас, което прави въпросите по-важни от всички час-
тични отговори и направлява ценностната ни сис-
тема и поведението ни по-добре от всякакви вън-
шно наложени догми. Ние пак можем да паднем от
въжето, но сега съществува една дълбока осъзна-
тост на изживения живот и радост, при наличието
на която дори тази възможност не изглежда толкова
важна. >

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДЪЛБОКАТА СПОНТАННОСТ

На иврит думите „компас” (matzpen), „съзна-

ние” (matzpoon), и „скритата вътрешна истина на
душата” (tsaffoon) произлизат от един и същ корен.
Да имаш съзнание означава да бъдеш във връзка
със скритата, вътрешна истина на душата и, ако
- 263 -
тази връзка е факт за нас, ние притежаваме вътре-
шен компас, който ръководи поведението ни. На
старогръцки думата „интелигентност” (euphyia) и
думата „природа” (physis) произлизат от корена
phyame. Euphyia буквално означава „който се
развива добре”, а physis означава буквално „онова,
което изплува”. Ние се развиваме добре, ние сме
интелигентни, когато разрешаваме на нещо вътреш-
но да изплува. Гръцката дума „истина” (alithia)
буквално означава „да не забравяш” – да не
забравяме онова, което винаги сме знаели. И двата
древни езика ни казват, че вътре в нас има
източник на истинско познание.
В диалога на Платон „Менон” Сократ взема
един невеж млад роб и като му задава серия от
въпроси, извлича всички фундаментални принципи
на геометрията. „Виждате ли, казва Сократ, той
през цялото време е знаел основите на геометрията.
Просто ги е забравил.” Според доктрината на Пла-
тон за знанието, хората се раждат, знаейки всичко.
Знанието е вродено, включително и знанието за
добро и зло, правилно и неправилно. Бебето живее
много близо до истината, но, пораствайки, забравя
и изпада в невежество.
Сократ и Платон преувеличават, поради убеж-
дението си, че цялата истина винаги е същест-
вувала и, следователно, винаги е можела да бъде
научена. Ала съвременната наука показва, че исти-
ната е безгранична, един безкраен, развиващ се
процес. Науката обаче се съгласява със Сократ в
това, че се раждаме и живеем с потенциал за по-
знание, с ангажимент към истината. Ние изпадаме в
невежество поради склонността си с напредването

- 264 -
на възрастта да се ограничаваме чрез навици, пред-
положения, правила и системи от вярвания. Както
казва Р. Д. Леинг, „За да се приспособи към света,
детето жертва своя екстаз.”
Като възрастни, повечето от нас са забравили
първоначалния си дълбок Аз и дълбоката мъдрост,
която притежават. Освен в редките мигове на дет-
ска спонтанност, когато нещо дълбоко ни трогва,
ние забравяме, че Азът ни има знаещ център. За-
бравяме как да откликваме на онова, което е вътре
в нас. Губим вяра в себе си и търсим напътствие във
външни правила. Предизвикателството е да възста-
новим детската си спонтанност, потисната от дис-
циплината, опита и мъдростта на зрелостта – и от
постоянното смирение. Трябва винаги да бъдем го-
тови да проверим „вътрешната си истина” чрез от-
ражението й върху външния свят.
И спонтанността, и дисциплината са трудни
концепции за западния човек. Ние сме склонни да
тривиализираме спонтанността и да екстериоризи-
раме дисциплината. Влиянието на Фройд върху за-
падната психология рисува съзнателното Его като
нещастна жертва, впримчена между прищевките,
безотговорността и инстинктите на Ида (нашата
спонтанност) и доминиращия глас на Свръхегото с
неговите очаквания от страна на родителите и об-
ществото (нашата дисциплинираност). Дръзката
спонтанност на Ида е в остро противоречие с нало-
жената отгоре-надолу дисциплина на Свръхегото.
Ние сме приклещени между „чистото чувство” и ра-
ционалния контрол. Както казва цитираният вече
квакер, ние сме притиснати между това, което ис-
каме да направим, и онова, което си мислим, че

- 265 -
трябва да направим. Така започваме да подозираме
инстинктите си, да не се доверяваме на спонтан-
ността си, да изпитваме чувство на вина и да
разчитаме на наложената отвън дисциплина, за да
се самоконтролираме. Освен това, концепцията на
Фройд за спонтанността не се покрива с дълбоката
спонтанност, която би ни позволила да използваме
КД като вътрешен компас.
Фактът, че на латински думите „спонтанност”,
„отклик” и „отговорност” имат общ корен, е показа-
телен за истинското значение на спонтанността.
Спонтанността е отклик на нещо, за което трябва да
поемем отговорност. Първоначално това е отклик
към ангажираността ни с драмата на фундамен-
талната реалност. Както ни показва принципът за
неопределеността на Хайзенберг, именно нашата
ангажираност и нашият отклик на реалността оси-
гуряват съществуването й. В този смисъл спонтан-
ността не може да бъде чиста прищявка или импулс.
Това не е откликът ми на парче шоколад или на
нова кола. Това е откликът ми на нещо, което знам
от само себе си, вътрешно, отклик на собствения ми
вътрешен компас. Моят КД ме прави способен да
откликвам.
КД е дълбока форма на спонтанност, отклик
на сърцевината на Аза и сърцевината на битието,
където са корените на този съкровен Аз. Когато съм
истински спонтанна, аз се свързвам с вътрешния си
Аз, с всички, които са част от този Аз, с цялата
природа и нейните процеси, които са част от този
Аз, с цялата универсална реалност, която е част от
този Аз. Когато съм истински спонтанна, аз по-
знавам Аза си и знам, че съм светът, и така поемам

- 266 -
отговорността за света. Поемам отговорността за
другите, защото откликвам на другите и знам, че те
са част от мен. Нямам нужда от правила, неоспо-
рими факти или норми на поведение, за да знам как
да се отнасям към другите. Такива неща могат само
да попречат на истински спонтанното ми познание.
Разбира се, съществуват несигурност и риск. Ще
правя грешки, но се надявам да се поуча от тях.
В Глава 10 говорих за съня, в който съм тан-
цьорка, направлявана отвътре, танцьорка, чиито
движения са режисирани от някаква вътрешна му-
зика. Обясних, че това ми даде дълбоко разбиране
за значението на истинската спонтанност и за връз-
ката й с духовната интелигентност. Точно преди
разпъването си, Иисус казва на учениците си нещо
подобно.
„Деянията на Йоан”, едно от ранните еванге-
лия на гностиците (гностиците са секта, съединила
ранното християнство с мистицизма и други фило-
софии), разказва как в Гетсиманската градина, в
нощта преди разпъването, Иисус извикал учениците
си и ги помолил да застанат в кръг и да се хванат за
ръце. След това застанал в средата на кръга и
започнал да говори:

„На Вселената принадлежи танцьорът. Амин.

Който не танцува, не знае какво става. Амин.
Сега, ако следите танца ми, вижте себе си в
Мен, който говоря...
Вие, танцуващите, помислете какво правя,
защото ваша е страстта човешка, която трябва
да изстрадам.
Защото нивга не бихте разбрали какво

- 267 -
 понасяте, ако не бях изпратен при вас като
Логос от Отца...
Научете се да страдате и ще можете да не
страдате.”

В друго от евангелията на гностиците,

Евангелието от Тома27, Иисус казва на учениците
си: „Ако знаете кои сте, ще станете като мен.” Оттук
личи, че той не се възприема като божествен, а по-
скоро като някой, който се е събудил за
божествената сила вътре в себе си. Чувствал е, че
тази и божествена сила е вътре във всички нас. Да
танцуваш с Иисус означава да чувстваш тази сила.
Да танцуваш спонтанно със съществуването озна-
чава да усещаш активната сила на духовната ни
интелигентност и да знаеш, каквото знае той. >

ДИСЦИПЛИНА И СЪСТРАДАНИЕ

Спонтанността, която е свързана с отклик и

отговорност, е свързана също и с дисциплина и
състрадание. Спонтанността, чрез която се свърз-
ваме с вътрешния си аз, се постига, като ставаме
силни в своя център. Научаваме се да контролираме
прищевките и желанията си чрез практики като
медитацията и молитвата, чрез постоянно упражня-
ване на умението или изкуството си, чрез дълбок
размисъл и постоянно съзнание. Дисциплината ста-
ва вътрешна. Тя е форма на баланс, който древните
китайци наричат Дао, Пътя – дълбокия, вътрешен

27
Издание на бълг. език – ИК „Кибеа”, 2000 г.
- 268 -
закон на съществуването. Джу-андзъ, един от най-
великите коментатори на „Дао-дъ дзин” от Лао-дзъ,
ни разказва за вътрешната дисциплина на един
майстор-месар:

„Готвачът Дин режеше волско месо за госпо-

даря Уен-хуи. При всяко докосване на ръката
му, всяко повдигане на рамото, всяко движе-
ние на стъпалата му, всеки тласък на коляното
му – храс! храс! Той плъзгаше ножа със сила и
всичко беше в идеален ритъм, сякаш изпъл-
няваше танца на Черничевата горичка или бе
в такт с музиката дзин-шу.

„О, това е чудесно!, – каза господарят Уен-

хуи. – Да не повярваш, че занаятът може да
стигне такива висоти!”

Готвачът Дин остави ножа си и отвърна: „Ин-

тересува ме Дао, който е над занаята. Когато
започнах да режа волско месо, виждах един-
ствено самия вол. Три години по-късно вече
не виждах целия вол. И сега – сега подхождам
към това с духа си и не гледам с очите си.
Възприятието и разбирането не съществуват и
духът се движи, накъдето си иска.

Добрият готвач сменя ножа си веднъж годиш-

но – защото реже. Посредственият готвач сме-
ня ножа си веднъж месечно – защото кълца.
Имам този нож от деветнадесет години и съм
нарязал хиляди волове с него и въпреки това
острието е остро и здраво като току-що на-
точено.”

- 269 -
 Ние постигаме дисциплина и чрез състрадани-
ето, а често и чрез страданието, което е необходи-
мо, за да се научим на състрадание., Състраданието
означава буквално „да се чувстваш едно с”. Когато
изпитвам състрадание, аз преживявам най-дълбо-
ката форма на спонтанен отклик, но често това
изисква от мен да се извися над рационалните идеи
и предразсъдъци и его-равнището, стилизирани
форми на отношение.
Великият роман на Достоевски „Престъпление
и наказание” разглежда тези теми. Бедният млад
студент Разколников отхвърля традиционния морал.
„Хора като мен, твърди той, са над закона.” За него
законите представляват наложени отвън форми и
той, като интелигентен и разумен човек – всъщност,
по-висш човек, – трябва да бъде свободен да
създаде свой собствен морал. За да го докаже, той
решава да убие „една безполезна старица” и да
покаже, че ще остане ненаказан. По това време той
възприема престъплението си като теоретичен
въпрос, като акт на интелекта или Егото.
Малко след това Разколников става жертва на
ужасно чувство за вина и силна треска. Чувството
му за вина е предизвикано не толкова от убийст-
вото на старицата, колкото от факта, че арогант-
ното му и своеволно деяние е разрушило божест-
веното вътре в самия него. Той осъзнава, че е
нарушил вътрешен морален закон и е прегрешил
пред собствената си съвест. Именно с това не може
да живее.
Разколников никога не е изпитвал топли
чувства към друг, освен към майка си и сестра си;
състудентите му го отхвърлят заради надменното му
- 270 -
държане. След убийството той усеща, че трябва да
скъса дори със семейството си и сега е напълно
изолиран. В този момент среща проститутката Соня,
жертва на всички онези обществени престъпления и
предразсъдъци, срещу които Разколников се бунту-
ва. Потъпкана, съсипана и болна, тя все пак успява
да даде на Разколников пример за вътрешна сила и
морална смелост при всички превратности на съд-
бата. Нейната сила е вярата и християнската любов,
но силата, която дава на Разколников, минава през
неговото състрадание към нея.
По-късно, когато Разколников е осъден и из-
пратен на каторга, той проявява същото отношение
към братята си по съдба, мъже, които по-рано би
описал като „членове на мравуняка”. Чрез състра-
данието Разколников се присъединява към човеш-
ката раса и сега може да приеме собственото си
страдание. Той плаща дълга си към обществото, за-
дето е нарушил законите му, но, което е по-важно,
любовта му към Соня и съкаторжниците му дава
нови сили чрез вътрешната трансформация. Именно
чрез тази трансформация той се научава на сми-
рение.
Престъплението на Разколников е възможно
само защото той пренебрегва своя вътрешен ком-
пас. Неговият КД е блокиран от интелектуалната му
гордост, която го прави сляп за принадлежността му
към човечеството. От тази позиция привидното му
морално превъзходство довежда до престъпно пове-
дение. Състраданието, което накрая изпитва, му
позволява да се свърже със своя център, да научи
уроците на собствената си съвест и да използва

- 271 -
своя КД, за да започне да изгражда отново живота
си и да се присъедини към света. >>

12.
КАКЪВ ЛИЧНОСТЕН ТИП СЪМ АЗ?

Предложеният въпросник може да ни даде

представа за личностния ни тип (или типове), а
следователно и за мястото ни върху листенцата на
Лотоса на Аза. Самите въпроси са „прозрачни”, но е
безсмислено да лъжем. Не рискуваме нищо, можем
само да разберем себе си.
Първите седем въпроса за всеки личностен
тип са свързани с професионални или свободни ин-
тереси. Те изцяло почиват върху тестовете на Хо-
ланд за професионално ориентиране, но не включ-
ват въпроси за действителните способности. По-
следните пет въпроса за всеки личностен тип се
съотнасят с работата на Катъл върху мотивацията и
с личностните типове на Юнг, развити във въпрос-
ника на Майърс-Бригс. Всички те бяха описани в
Глава 8. Зададените тук въпроси не преповтарят
предишни тестове и дават само най-обща насока.
Отговорете на всички въпроси, използвайки
отделен лист за всяка група от дванадесет въпроса
(общо шест листа). На всеки въпрос отговорете с
„Да” (което означава „да, вероятно”) или „Не”
(което означава „не, едва ли”) – изберете онова,
което е по-близо до истината. Когато свършите,
пребройте положителните отговори на всеки лист. >
- 272 -
 КОНВЕНЦИОНАЛЕН ТИП
(ЕКСТРОВЕРТНО ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ЮНГ)

Кои от следните пет професии или две зани-

мания за свободното време (или нещо подобно на
тях) биха ви подхождали или заинтересували, ако
притежавахте необходимите умения?

□ чиновник
□ рецепционист
□ библиотекар
□ счетоводител
□ строителен инспектор
□ колекциониране (напр. антики, марки, моне-
ти)
□ игри на карти (белот, бридж)

Отговорете с „да” или „не” на всяко от след-

ните пет твърдения:

□ Обичам да изпълнявам задачите си изрядно

и методично.
□ Обикновено мненията и поведението ми са
премерени.
□ Домът и начинът ми на живот са толкова
практични и удобни, колкото мога да ги на-
правя.
□ Ценя традициите на моята група (семейство,
работа, квартал).

- 273 -
 □ Повече се интересувам от действителните,
всекидневни събития, отколкото от творче-
ските или философски дискусии за тях. >

СОЦИАЛЕН ТИП
(ЕКСТРОВЕРТНО ЧУВСТВАНЕ НА ЮНГ)

Кои от следните пет професии или две зани-

мания за свободното време (или нещо подобно на
тях) биха ви подхождали или заинтересували, ако
притежавахте необходимите умения?

□ медицинска сестра
□ училищен преподавател
□ съветник
□ свещеник/проповедник/равин
□ домакин/я (партньор, родител)
□ спорт (напр. тенис, ски)
□ членство в клуб

Отговорете с „да” или „не” на всяко от след-

ните пет твърдения:

□ Обичам да говоря пред много хора.

□ Обикновено съм тактичен, когато изразявам
критика или несъгласието си.
□ Обичам да помагам на хората и да споделям
преживяванията си с тях.

- 274 -
 □ Обичам колективните дейности.
□ Понякога забелязвам, че съм проявил към
някого повече топлота, отколкото изпитвам
в действителност. >

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ТИП
(ИНТРОВЕРТНО МИСЛЕНЕ НА ЮНГ)

Кои от следните пет професии или две зани-

мания за свободното време (или нещо подобно на
тях) биха ви подхождали или заинтересували, ако
притежавахте необходимите умения?

□ компютърен програмист
□ лаборант
□ преводач
□ лекар
□ университетски преподавател, изследовател
□ игри върху дъска (напр. табла, шах)
□ четене на нехудожествена литература

Отговорете с „да” или „не” на всяко от след-

ните пет твърдения:

□ Опитвам се да разбера точно какво ми каз-

ват.
□ Ценя интелигентното обсъждане на про-
блемите.

- 275 -
 □ Ако е възможно, обмислям всичко в детайли,
преди да взема важно решение,
□ Обичам да бъда в крак с най-новото в из-
куството, науката или моята работа и
квартал.
□ Понякога отначало отхвърлям някоя нова
гледна точка, но след това виждам, че има
своите достойнства. >

АРТИСТИЧЕН ТИП
(ИНТРОВЕРТНО ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ЮНГ)

Кои от следните пет професии или занимания

за свободното време (или нещо подобно на тях)
биха ви подхождали или заинтересували, ако при-
тежавахте необходимите умения?

□ писател
□ дизайнер
□ актьор/актриса
□ музикант
□ архитект
□ фотография
□ танци

Отговорете с „да” или „не” на всяко от след-

ните пет твърдения:

- 276 -
 □ Често проявявам импулсивност.
□ Понякога хората ме намират противоречив
или дори шокиращ.
□ Често се интересувам от нови идеи и прене-
брегнати каузи.
□ Възхищавам се на чуждата оригиналност.
□ Повече ме интересува цялостното впечат-
ление (красота, смисъл), отколкото конкрет-
ните детайли. >

РЕАЛИСТИЧЕН ТИП
(ИНТРОВЕРТНО ЧУВСТВАНЕ НА ЮНГ)

Кои от следните пет професии или две зани-

мания за свободното време (или нещо подобно на
тях) биха ви подхождали или заинтересували, ако
притежавахте необходимите умения?

□ готвач
□ дърводелец
□ оптик
□ инженер
□ фермер
□ подобрения в дома „направи си сам”
□ ветроходство

Отговорете с „да” или „не” на всяко от след-

ните пет твърдения:
- 277 -
 □ На светски събирания предпочитам да бъда
с няколко души, които наистина уважавам и
на които вярвам.
□ Обикновено се придържам твърдо към мне-
нията и плановете си, каквото и да казват
другите.
□ Харесвам да работя с ръцете си и физиче-
ските дейности – самостоятелни или в екип.
□ Не давам обещания, ако не съм сигурен, че
мога да ги изпълня.
□ Другите понякога ме мислят за студен или
равнодушен, когато в действителност нещо
силно ме вълнува. >

ПРЕДПРИЕМЧИВ ТИП
(ЕКСТРОВЕРТНО МИСЛЕНЕ НА ЮНГ)

Кои от следните пет професии или две зани-

мания за свободното време (или нещо подобно на
тях) биха ви подхождали или заинтересували, ако
притежавахте необходимите умения?

□ търговски представител
□ служител в туристическа агенция
□ мениджър или управител
□ политик
□ адвокат
□ игри с джакпот (напр. бинго, покер)
□ пътешествия
- 278 -
 Отговорете с „да” или „не” на всяко от след-
ните пет твърдения:

□ Когато излизам, старая се да бъда добре

облечен.
□ Обичам да бъда център на вниманието.
□ Обичам да поемам малки рискове в работата
или заниманията през свободното си време.
□ Обичам ситуации със състезателен характер.
□ Понякога се „увличам” в обещания или на-
чинания, за които по-късно съжалявам.
При всеки личностен тип резултатът ви ще
бъде между 0 и 12. Той показва силата на интереса
ви към дадена област на живота. Средностати-
стическият възрастен човек вероятно ще има в или
повече точки в три от личностните типове. Напри-
мер, може да имате най-висок резултат при арти-
стичния тип, но да имате и 7 точки при предприем-
чивия тип и 6 – при изследователския. Това са три-
те листчета на Лотоса на Аза, на които приличате
най-много, и те показват кои пътеки на развитие ви
се удават с най-голяма лекота. Външните обстоя-
телства или по-голямата нужда от вътрешен баланс
могат да ви принудят да се развиете и в други
области.
В Глава 13 ще очертая шест духовни пътеки,
по които индивидът може да постигне по-висока
духовна интелигентност. Поне три от тях могат да
съответстват на личността ви, но във всеки кон-
кретен момент една от тях ще доминира. >>>

- 279 -
 ЧАСТ V
МОЖЕМ ЛИ ДА ПОДОБРИМ
СВОЯ КД

13.
ШЕСТТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ПО-ВИСОКА
ДУХОВНА ИНТЕЛИГНЕТНОСТ

Безсмислено е да похабяваш живота си, след-

вайки една пътека, особено ако не ти е по
сърце. Преди да поемеш по една пътека,
задай си въпроса: По сърце ли ми е тя? Ако
отговорът е не, ще го разбереш, и тогава
трябва да избереш друга. Пътека, която не ти
е по сърце, никога не е приятна. Необходими
са големи усилия дори за да поемеш по нея.
От друга страна, онази, която ти е по сърце, е
лесна; не е нужно да полагаш усилия, за да я
харесаш.
Карлос Кастанеда
„Учението на Дон Хуан”28

На Запад ние силно вярваме в Единствения

Път, в Единствената Истина, в Единствения Бог.
Възхищаваме се на хора, които рано откриват своя-
та пътека и после неотклонно я следват; не прие-
маме съмнението, неувереността и непостоянството

28
Бълг.изд. „Петрум Ко”, 1992 г. – Бел.ред.
- 280 -
в целите. Под „пътека” имам предвид да откриеш
изконния смисъл и цялостност на своята личност, да
следваш съкровените си мотиви и с това да до-
принесеш за семейството си, за общността, за на-
цията и т. н. Моята пътека е моето пътешествие
през живота, отношенията ми, работата, целите,
мечтите и отношението ми към всичко това. Да
следваш дадена пътека по духовно интелигентен
начин или от сърце, означава да й се отдадеш или
посветиш.
Човек може да има късмета да открие рано
пътеката, която му е по сърце – например да стане
лекар или учител. Ако е така, работата му извира от
центъра на личността му, от един от най-дълбоките
жизнени мотиви, и той следва духовно интелигент-
на пътека. Но твърде често натискът да откриеш
призванието си рано и после да го следваш може да
те принуди да пренебрегнеш многообразието от
възможни пътеки или, което е още по-лошо, да те
накара да поемеш по пътека, която нито е духовно
интелигентна, нито ти е по сърце. Човек може да
поеме по дадена пътека вследствие на очакванията
на родителите или обществото, или пък – ръково-
дейки се от такива елементарни мотиви, като лична
слава, лична власт или големи материални придо-
бивки. Някои поемат слепешката по определена
пътека, защото обстоятелствата са ги отвели до нея,
а след това не са знаели как да се измъкнат. Други
чувстват, че изобщо нямат своя пътека.
По духовно интелигентна пътека върви „Ан-
дерс”, шведският бизнес-ръководител, за когото
говорих в Глава 2. От ранна възраст той знаел, че
иска да служи на обществото. Поради индивидуал-

- 281 -
ните си заложби и дарби решил да го прави чрез
бизнеса, но страстно настоява професионалният му
живот да бъде живот-служба, живот, който може
гордо да сподели със семейството си и с общест-
вото, живот, който ще направи света по-добър. Този
дълбок мотив е център на живота му, всъщност той
извира от центъра на личността му. Когато го сре-
щаме, ние срещаме човек, който излъчва цялост-
ност. Той ни вдъхновява.
Съзнанието за възможността да се живее по
този начин е първата стъпка към повишаването на
КД. Следващата е да заявиш: „Искам да живея така”
и да си поставиш трудната и често мъчителна за-
дача да откриеш собствения си център, съкровената
си мотивация. Искрената отдаденост на дадена жиз-
нена пътека те отвежда още по-нататък. А съзна-
нието за съществуването на много пътеки и за въз-
можността да постигнеш най-голямо удовлетворе-
ние, като в хода на живота извървиш няколко от тях
или до известна степен всичките, може да е най-
дълбокото прозрение на твоя духовен интелект.
Трябва да проумеем, че има много пътеки – не
съществува един-единствен начин да бъдем духов-
но интелигентни, нито дори най-добър начин. Всич-
ки са както правилни, така и необходими. Светът
има нужда от духовно интелигентни готвачи, учи-
тели, лекари, монтьори, родители, актьори, тера-
певти, бизнесмени и т. н. Всяка от тези пътеки из-
исква свой собствен вид духовна интелигентност и
всяка подхожда на някои личностни типове повече,
отколкото на други. Няма работа или професия,
която да не може да бъде по-резултатна, ако се

- 282 -
изпълнява с по-висок КД; няма живот, който да не
може да донесе по-дълбоко удовлетворение.
Използването и повишаването на КД също не
е свързано с един определен вид дейност. По-скоро
КД на дадена дейност, каквато и да е тя, се измерва
чрез дълбочината и близостта до центъра на поро-
дилите я мотиви. Такава дейност може да бъде мо-
литвата или медитацията, но също така готвенето,
работата, любенето или просто изпиването на чаша
вода, стига дейността да извира от центъра, от
съкровените ни жизнени мотивации и ценности. >

ШЕСТ ПЪТЕКИ

Лотосът на Аза ни предлага най-обща схема от

шест личностни типа, всеки от които има свои
собствени дълбоки мотивации, психична енергия и,
следователно, достъп до центъра. Така разполагаме
с модел на шест коренно различни житейски пъ-
теки, водещи до висок духовен интелект – шест ду-
ховни пътеки, по които всеки от нас би могъл да
поеме чрез един по-всеотдаен живот. Но съгласно
устройството на Лотоса на Аза, във всеки даден
момент човек може да върви по повече от една
пътека.
Личностните типове на равнището на Егото,
представляващи външния кръг на лотоса – конвен-
ционален, социален, артистичен и т. н. – са заим-
ствани от широко прилагания тест за професио-
нално ориентиране на Холанд (виж Глава 8), който
илюстрира факта, че всеки индивид е комбинация
от няколко Его-типа. Всеки личностен тип е свързан
- 283 -
с една от шестте духовни пътеки, така че повечето
хора ще открият нещо важно и повишаващо КД в
няколко от пътеките, въпреки че вероятно ще
следват една основна пътека.
В хода на живота основната духовна пътека на
индивида често се променя. Това може да стане
постепенно или внезапно, по време на кризата на
средната възраст на четиридесетгодишните или до-
ри десетина години по-късно. Ако това е истинска
енергийна промяна, а не само травмиращ епизод,
индивидът вероятно ще запази добрите отношения с
досегашната си пътека, привнасяйки нови измере-
ния. Индуизмът, например, различава следните кла-
сически жизнени етапи, или пътеки: на детето,
ученика, семейния човек и светия човек, като всеки
от тях черпи и се обогатява от другите. Всъщност
всички велики духовни традиции са признавали,
поне негласно, необходимостта от множество духов-
ни пътеки или практики.
Един класически начин да се озовеш в задъне-
на улица при използването на духовната си интели-
гентност е да се опитваш да решаваш проблемите,
свързани с една духовна пътека, използвайки мето-
ди, присъщи на друга. Артистичният или реалисти-
чен тип (пътеки 4 и 5) не може да реши проблема
на дълбоката си самота, като просто се присъедини
към някое традиционно племе или група (пътека 1).
Мълчаливият,интровертен изследователски тип (пъ-
тека 3) не може да стане блестящ оратор, като
просто се включи в някакъв комитет (пътека 6). И
не всички брачни проблеми (обикновено комбина-
ции от пътеки 4 и 5) могат да се решат с обикно-
вена грижовност (пътека 2). Ние „зацикляме” по

- 284 -
този начин, когато не виждаме по-добри алтерна-
тиви. Както казва философът Лудвиг Витгенщайн:
„Когато разполагаш само с чук, всичко ти прилича
на гвоздей.” Причината да очертаем шестте основни
духовни пътеки е да предложим една по-богата
„кутия с инструменти”. Част от материала ни е по-
знат от Глава 8, но е включен тук за по-голяма
пълнота. „Религиозното ударение” е свързано с
ключовите теми или концепции в религиозните
текстове; „практиката” – с практически дейности,
като молитвата или готварството. >

ПЪТЕКА 1: ПЪТЕКА НА ДЪЛГА

Личностен тип Конвенционален

Мотивация Стадно чувство,
принадлежност,
сигурност
Архетип Сатурн, племето,
мистично участие
Религиозно ударение Спазване на
традициите
Мит Споразумението между
Бога и човечеството
Практика Изпълнение на дълга
Чакра Основна, коренна
(сигурност, ред)

Ето, аз днес ти предложих живот и добро,

смърт и зло. Ако слушаш заповедите на Госпо-
- 285 -
 да, твоя Бог, които ти днес давам, – да обичаш
Господа, твоя Бог, да ходиш по всичките Му
пътища и изпълняваш заповедите, наредбите
и законите Му – то ще живееш и ще се раз-
множиш и Господ, Бог твой, ще те благослови
в земята, в която отиваш, за да я завладееш.
Но ако се отвърне сърцето ти, и не слушаш, и
побъркаш, и почнеш да се покланяш на други
богове и им служиш, то, обаждам ви днес, че
ще загинете... За свидетели пред вас призо-
вавам днес небето и земята: живот и смърт ти
аз предложих, благословия и проклятие. Избе-
ри живота,за да живееш ти и потомството ти...
Второзаконие 30:15-20, Библия, Стар Завет

Тази пътека е свързана с принадлежността,

със сътрудничеството, с приноса и с приемането от
страна на общността. Сигурността и стабилността
зависят от усещането ни за близост с другите и със
заобикалящата ни среда, обикновено от детството.
Да следваме тази пътека е важно за всички ни. Но
за 10-15 процента от зрялото население на Запада
тя остава от първостепенно значение.
Горният цитат от Стария Завет илюстрира ти-
пичното за западното съзнание разбиране на тази
пътека. Централният мит в най-тесния му смисъл е,
че съществува съглашение между Бог и човечест-
вото. Ние Му служим; Той ни закриля. Интерпрети-
ран в по-широк смисъл, митът ни казва, че между
Бог и човечеството съществува свещена договоре-
ност. Но както и да го възприемаме, определени
правила трябва да се спазват, определени задълже-
ния – да се изпълняват и тогава ще бъдем възна-
градени. Ударението винаги пада върху принадлеж-
- 286 -
ността, върху това, да действаш по общоприетия
начин.
Всичките шест духовни пътеки, описани тук,
могат да се извървят по духовно ням начин или да
се превърнат в пътешествие към по-висока духовна
интелигентност. Израстването по посока на по-ви-
сок КД изисква да си дадем сметка за ръководещите
ни мотиви и, ако е необходимо, да следваме по-
дълбоки и истински мотиви – да се научим да
действаме от центъра. Хората, в чиято природа е да
вървят по пътеката на дълга, в най-добрия случай
са традиционалисти, подредени, покорни и мето-
дични. Но ако го правят по духовно ням начин, това
може да доведе до догматизъм, предразсъдъци,
тесногръдие, липса на въображение и липса на
амбиции.
Най-ограниченият в духовно отношение начин
да следваш тази пътека е да се ръководиш от из-
кривената мотивация на нарцисизма. Това е мотива-
ция за пълно оттегляне от групата и връзките, лип-
са на съзидателен контакт със заобикалящата среда
и пълно затваряне в себе си. Към свързаното с
нарцисизма поведение психолозите отнасят преко-
мерното пушене и пиене, излежаването до късно в
леглото, злоупотребата с храна и секс и желанието
да си угаждаш, пренебрегвайки околните и техните
грижи. Смята се, че причината за нарцисизма е ня-
коя силна травма – или болка и/или пренебрегване
на индивида в детска възраст, или някой силно
травмиращ инцидент, свързан с връзките на инди-
вида по-късно в живота. Впримченият в нарцисизма
човек не може да постигне напредък, без да се

- 287 -
изправи пред първоначалната травма или травми
чрез психотерапия или лечение.
Други начини да вървиш по пътеката на дълга
по духовно ням начин е да спазваш правилата и
нормите на групата единствено от страх, по навик,
от скука или просто поради стадното си чувство,
заради мотиви като личния интерес или чувството
за вина. Първата стъпка към повишаването на ду-
ховната интелигентност е да поискаш да разбереш
себе си и да водиш по-съзидателен живот. Следва-
щата е да извадиш наяве ръководещите те мотиви и
да ги „изчистиш”. Възможно е да преминеш през
период на така нареченото от будистите „отвраще-
ние” – чувство на дълбоко неудовлетворение от
основните ти мотиви, или през период на бунт и да
се превърнеш в Блудния Син.
За да следваш пътя на дълга по духовно ин-
телигентен начин, трябва да искаш да бъдеш част
от групата си, да й се обречеш вътрешно, да на-
правиш истински избор за принадлежност и да си
изясниш защо. На най-дълбокото от всички нива аз
изживявам своята принадлежност към общността и
изпълнението на всекидневните си задължения като
свещен акт. Подобни вътрешни решения са се изра-
зявали чрез церемонии като посвещаването, но в
съвременната култура те почти липсват. Всички те-
зи неща изискват от мен да достигна до същината
на онова, което прави общността ми такава, каквато
е. Какви са изконните й ценности, централният й
мит, „тотемите” й?
Както видяхме, централният мит на пътеката
на дълга е, че общността има споразумение с Бога
или с някакъв дълбок потенциал на човешкия дух.
- 288 -
Както Френската революция, така и Американската
декларация за независимостта почиват върху све-
щената вяра в Правата на Човека, която, от своя
страна, почива върху още по-дълбоката вяра в при-
родата на човечеството. Римската империя се стре-
ми да даде законност и ред на цялото човечество.
Британската империя желае да наложи своята по-
висока култура, християнските ценности и принци-
пите на справедливостта на „невежите” народи.
Американската външна политика продължава да се
вдъхновява от идеята да „бъде пръст на съдбата”,
да подкрепя доброто срещу злото, макар и невинаги
мъдро. Нацистка Германия намира вдъхновение за
изграждането на нов Райх в митовете на викингите
за превъзходството на арийците и в присъщите на
северните народи ценности, като силата и героизма
в битка. Дори уличните банди и футболните клубо-
ве си имат свои митове, тотеми и кодекси на честта,
както и униформи, знамена и отличителни знаци,
изпълняващи ролята на символи.
Зачитайки ги и давайки съзнателен обет да им
бъда верен и да им служа, аз се издигам над обик-
новеното равнище на Егото или конформизма по пъ-
теката на дълга. Свързвам се с архетипния среден
пласт на Лотоса на Аза, където участвам в нещо
превъзхождащо собственото ми Его, и се заклевам
във вярност на нещо, което невинаги мога да дефи-
нирам чрез рационални или логични термини. Аз
изпитвам лоялност към моята група, аз служа на
интересите й, аз почитам нормите и ритуалите й. Аз
я обичам.
Но тук съществуват и някои уловки. Инди-
видът, участващ в общността на това ниво, може да

- 289 -
е постигнал личен напредък по посока на по-висо-
кия КД и същевременно да е част от едно по-ма-
щабно движение, което само по себе си не е духов-
но интелигентно. Най-съкровената и свещена пъте-
ка на дълга трябва да ме издигне над ограничения-
та на моята група над нейните митове и практики,
до мястото, от което ще мога да поставя КД на
моята ограничена група в перспектива. Светостта
на конвенционалния живот извира от центъра на
Лотоса, от центъра и първоизточника на Аза и на
самото битие и, следователно, от първоизточника
на самата група или общност – всъщност, от първо-
източника на всяка група или същност. Моят вър-
ховен дълг по пътеката на дълга води именно към
този първоизточник.
От тази по-дълбока и духовно интелигентна
перспектива на центъра аз осъзнавам, че моят дълг
като конвенционалист е към светостта на всекидне-
вното и че висшата ми общност е общността на
всички живи същества. От това равнище виждам, че
моята група е една от многото групи, че нормите й
са част от множеството важни норми и че собстве-
ните ни обичаи, практики и всекидневни навици от-
разяват тези на другите. Така се опазвам от пред-
разсъдъците и догматизма и не следвам сляпо гру-
пата в грешките и злото. Когато от тази перспек-
тива връзвам връзките на обувките си, готвя ястие,
правя любов, изчислявам сметки, възпитавам детето
си, присъствам на фестивал, играя голф – когато
правя всичко от тази дълбока перспектива, тогава
изпълнявам дълга си по възможно най-интелигент-
ния в духовно отношение начин. Всяка страна на
моя обикновен, конвенционален живот всъщност е
свещен акт, всяко предприето от мен действие и
- 290 -
всяко скъпо за мен убеждение е възхвала на на-
чина, по който дългът служи на центъра и на първо-
източника на съществуването. Няма значение как
ще го назоба: всички имена на свещеното в крайна
сметка стават едно в първоизточника. Достигам го,
като следвам съкровената си мисия и като служа,
съзнателно и всеотдайно, на онова, което истински
обичам и ценя. >

ПЪТЕКА 2: ПЪТЕКАТА НА ГРИЖОВНОСТТА

Личностен тип Социален

Мотивация Близост, родителство
Архетипове Венера (Афродита),
Великата Майка, земя
Религиозно ударение Любов, състрадание,
братска любов
Мит Великата Майка
Практика Грижовност, закрила,
лечение
Чакра Сакрална (секс,
съпричастност,
грижовност)

Земя, божествена богиня, Майка Природа, ти,

създаваща всичко и всеки ден даряваща ни
отново слънцето, което си дала на народите;
Пазителка на небето и морето, на всички
Богове и сили; благодарение на теб цялата
природа притихва и потъва в сън. А щом
- 291 -
 пожелаеш, изпращаш ни отново радостната
дневна светлина и поддържаш живота с неот-
менната си сигурност; когато душата напусне
човека, при теб се завръща. Затова с право те
наричат велика Майка на Боговете; Победа е
божественото ти име.
Латински текст за билките от XII век

Тази пътека е свързана с любовта, грижов-

ността, закрилата и оплодителната способност. Това
е пътеката на богинята, независимо дали е богиня
на любовта, като Венера (Афродита), или майка
богиня, която дава живот и после се грижи за
рожбата си. Тя е и Майката Земя, която ни дава
основа и ни дарява щедро с плодородието си. Тя е
вечната женственост в много от нейните аспекти,
макар че вътрешният й архетип формира дълбоките
мотиви не само немного жени, но и на някои мъже.
Както вече видяхме, около 30 процента от зрялото
население спадат към социалния тип, следващ
пътеката на грижовността. Откриваме ги сред роди-
телите, учителите, медицинските сестри, терапевти-
те, съветниците, социалните работници и светците.
Това е и пътеката на лечението, свързано с целеб-
ните свойства на водата и цялостта и с космиче-
ската сила, която китайците наричат Ин.
След прехода на човечеството от изхранващи
се чрез лоб племена към уседнали фермерски об-
щности, плодовитостта на посевите, домашните жи-
вотни и човешките семейства придобиват най-важ-
но значение. В много региони се създават митове за
великата Майка, които са оцелели в продължение
на хиляди години, фигурите от неолита, които я
изобразяват с големи гърди и пълни, закръглени
- 292 -
бедра, датират от 7000 г. преди Христа. Матриар-
халните религии имат широко разпространение, до-
като не ги измества по-патриархалният мироглед,
свързан с разрастването на градовете, зачестява-
нето на войните, голямата индо-европейска инвазия
и разпространението на закона. В Месопотамия тази
промяна става около 3500 г. преди Христа. Златният
телец, отхвърлен от бога-баща на Мойсей, е символ
на плодородието на богинята.
Ранните майки-богини и свързаните с тях ре-
лигиозни култове са многолики. Шумерската богиня
Инана, например школо 4000 г. преди Христа), е
майка, сексуално същество, политическа фигура и
покровителка на писмеността. До нас са достигнали
силни и еротични химни, описващи властта й над
реколтата, буйната й връзка с бурите и дъжда, как-
то и плодовитостта и целебната сила на утробата и
огромната й гръд. Култът към Инана прераства в
култове към Иштар (Вавилон), Афродита (Гърция) и
Венера (Рим), всички те са свързани с планетата
Венера, най-ярката точка в небосвода, след Слън-
цето и Луната.
В източните традиции богинята-майка продъл-
жава да бъде силна фигура, както грижовна, така и
сексуална. Индуистките богини Шакти и Кали отго-
варят за сътворението и разрушението. Гуанин е
могъщата китайска богиня на състраданието. Бу-
дистката Тара, родена от една сълза на Буда Съ-
страдателния, превежда злочестите през Реката на
Страданието.
Когато патриархалните сили започват да до-
минират на Запад, властта и владенията на Вели-
ката Майка постепенно намаляват, превръщайки
- 293 -
Венера единствено в богиня на любовта и сек-
суалното желание, а Дева Мария – в символ на май-
чинството. В края на XX век наблюдаваме известно
завръщане на тези богини в еко-феминизма, в
някои аспекти на движението Ню Ейдж и в лечение-
то, използвано в алтернативната медицина. Мнози-
на смятат, че това са предвестници на едно по-
уверено завръщане.
Също като при другите пътеки, има както неми
в духовно отношение, така и духовно интелигентни
начини да следваш пътеката на грижовността. Ду-
ховно най-принизеният или изкривен начин е не-
гативната форма на любовта и грижовността – ом-
разата и отмъстителността. Любовта може да бъде
търпелива и нежна, но също така и бурна, горчива
и разрушителна. Същите онези качества, които ни
дават сили, могат и да ни разкъсат, като древно-
гръцките антигероини, разкъсващи собствените си
деца. Змиеглавата Медуза е митологичният аспект
на тази тъмна страна на жената.
Медуза била красива и невинна жрица в храма
на Атина, богиня/девица, притежаваща всички по-
ложителни качества на млада богиня-майка. Но
след това била или съблазнена, или изнасилена от
морския бог Посейдон. Обхваната от гняв и ревност,
Атина превърнала Медуза в отвратителна Горгона,
изпълнена с омраза жена, с коса от виещи се змии и
поглед, който можел да превърне човека в камък. В
продължение на векове Медуза е най-могъщият
символ не само на онеправданата жена, но и на
освободената по този начин разрушителна ярост.
Говорейки за собствената си изгубена невинност,

- 294 -
вследствие на измамата и предателството на По-
сейдон, Медуза казва:

„Жената да обича е създадена –

и раната, превръщаща меда й в жлъч,
преобразява ангела във демон.
Защото тъй е сладко да познаеш
на силата ужасната страна и да убиеш
тиранина си с поглед само; О! Сладка сила!
И с таз свирепа жажда на властта да пометеш
живот невинен...”

През вековете фигурата на Медуза е претър-

пяла множество трансформации. В оригиналния
гръцки мит, когато Персей обезглавява Медуза, от
мъртвия й торс се ражда крилатият кон Пегас, а
капещата от врата й кръв притежава лечебни свой-
ства. Самата Медуза, а следователно и омразата,
която тя въплъщава, често се възприема двояко –
грозна и опасна, но също така може би и източник
на плодородие и вдъхновение. Тя е тъмната страна
на жената майка и любима, но както показва тъм-
ната страна на всичките ни психични енергии, тя
притежава огромна, потенциално преобразяваща
сила. Жените или мъжете, следващи негативната
страна на тази пътека, са „на ръба”. Яростта може
да унищожи самите тях или околните, но може и да
се превърне и в бурна и целебна любов.
Не толкова драматична е майката или люби-
мата, чиято обич задушава, осакатява или оковава
обекта на любовта, вместо да му даде сила и сво-
бода. Тя желае да притежава любимия човек и да
бъде по-обичана или необходима, отколкото е спо-

- 295 -
собна да обича. „Майката-еврейка” от вицовете
отпреди епохата на компютрите, с нейната пилешка
супа, с прекомерната й загриженост за движенията
на червата и амбициите й за „моя син, доктора”, е
такъв тип фигура.
Не по-различен от задушаващия с грижите си
опекун е и твърде напористият опекун – учителят,
който не дава на своя ученик възможност да се раз-
вива самостоятелно, родителят, който се страхува
да остави детето си да греши и да се учи от греш-
ките си, жената, която иска да спаси любимия си от
собствените му слабости. Тези „помощници” прека-
ляват с помощта. Поради липсата на достатъчно
доверие в способностите и процеса на развитие на
хората, на които желаят да помогнат, грижовността
им е чисто глезене и може да бъде вредна. Проти-
воположната крайност, разбира се, е пълната липса
на загриженост, егоизмът и пренебрегването на
потребностите на другите.
И накрая стигаме до духовно нямата, твърде
ограничена майка, помощница или любима. Застъп-
ниците за правата на животните, които засипват
учените със злостни писма, противниците на абор-
тите, които убиват лекари, организаторите на кам-
пании в помощ на бежанците, които не си помръд-
ват пръста за собствената си общност: всички тези
хора са скъперници и ограничени в любовта.
Тези индивиди са заседнали на Его-равнището
на любовта и им липсва по-широката перспектива,
за да включат истинските нужди или съществуване
на другите. Тяхната любов не може да ги издигне
над собственото им Его, нито да ги приобщи към
нещо по-голямо от собствената им персона. Затова
- 296 -
тази любов не е плод на дълбоката мотивация на
тази пътека – близостта, нито на характеризираща-
та я ценност – грижовността.
За да повишим духовния си интелект по
пътеката на грижовността, трябва да бъдем по-
отворени за човека или хората, с които обичта ни
свързва. Трябва да се научим да бъдем отзивчиви и
добре да се вслушваме в истинския си аз. Трябва да
сме готови да се отворим, да бъдем открити, да
поемем риска да се разкрием пред другите. На-
кратко, трябва да бъдем спонтанни.
Даяна, принцесата на Уелс, притежаваше спо-
собността да слуша внимателно и смелостта да
разкрие собствената си уязвимост. Тя се отдаваше
на другите и беше дълбоко спонтанна. Обичаше и
имаше нужда да бъде обичана – мечтаеше да бъде
Кралица на Сърцата. Именно тези нейни качества
спечелиха сърцата и умовете на хората по света и я
превърнаха в пример за човек с висок духовен
интелект по пътеката на грижовността.
Хуманистичната психотерапия на Карл Ро-
джърс, за първи път лансирана през 30-те години
на XX век, но все още популярна, представлява
подходящ пример за това ниво на грижовност.
Роджърс обобщава най-важните й качества така:

„Как да създам връзка, която другият може да

използва за личното си израстване? Никой
подход, разчитащ на познанието, обучението
или възприемането на нещо преподадено, не е
от полза. Колкото по-искрен бъда във връзка-
та, толкова по-полезна ще бъде тя. Единстве-
но като предложа истинската си вътрешна
- 297 -
 реалност, ще помогна на другия успешно да
потърси реалността в самия себе си... Връзка-
та е важна, доколкото изпитвам постоянно
желание да разбирам... Трябва да има и пълна
липса на всякакви морални или диагностични
преценки.”

Идеята на Роджърс представлява светска вер-

сия на прочутата дефиниция на любовта, дадена от
Свети Павел в Новия Завет.

И да раздам всичкия си имот, да предам и

тялото си на изгаряне – щом любов нямам,
нищо ме не ползва.
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост,
любовта не завижда, любовта се не
превъзнася, не се гордее.
Не безчинства, не дири своето, не се сърди,
зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на
истина;
всичко извинява, на всичко вярва, на всичко
се надява,всичко претърпява.
Любовта никога не отпада.
Първо послание до Коринтяни 13:4-8

Вероятно това са най-великите думи за лю-

бовта, писани някога, и те посочват най-интелиген-
тния в духовно отношение начин да следваш пъте-
ката на любовта и грижовността. Защото не е до-
статъчно просто да бъдеш духовно интелигентен в
любовта. Не е достатъчно да приемаш другия такъв,
какъвто е, нито да удовлетворяваш очевидните му
потребности, видимата му реалност. Истинската ду-
- 298 -
ховност, съкровеният център на Аза, е свързан с по-
тенциала; свързан е с онова, което ние и/или дру-
гият можем да постигнем, или с онова, което сме,
независимо какво изразяваме. Духовно интелигент-
ната любов е преобразяваща – тя ни помага да се
покажем в най-добрата си светлина и да позволим
на другия да надскочи себе си.
Да бъдем мъдри родители означава, разбира
се, да се грижим за потенциала на децата си. Ду-
ховно интелигентният родител не налага на детето
си собствените си ценности и очаквания, той му
осигурява пространство, плодородна почва, върху
която да се издигне не само над родителите си, но и
над себе си.
Може би е лесно да обичаме децата си по
такъв начин. Важното, обаче, е да прозрем и да се
погрижим за потенциала на онези, които на пръв
поглед не са ни толкова симпатични. Извършители-
те на сексуални престъпления, които посетих в за-
твора, отначало ми се сториха отблъскващи – пре-
стъпленията им наистина бяха такива. И все пак,
ако съумеем да прозрем и да обикнем човешкото и
неразвития потенциал на подобни пропаднали хора,
можем да им помогнем да видят скритото вътре в
тях добро. Можем да им позволим да почувстват
дълбоката същност, живееща във всички нас, и по
този начин да преобразим и тях, и себе си. Така ще
помогнем и за преобразяването на света. Майка
Тереза следваше пътеката на грижовността на това
ниво. >

- 299 -
 ПЪТЕКА 3: ПЪТЕКАТА НА ПОЗНАНИЕТО

Личностен тип Изследователски

Мотивация Разбиране, знаене,
изследване
Архетипове Меркурий (Хермес),
огън, въздух, водачът
Религиозно ударение Разбиране, изучаване
Мит Пещерата на Платон
Практика Изучаване, опит
Чакра Слънчев сплит (огнена
топлина и светлина)

Понеже Господ, Бог твой, е огън, който

пояжда.
Второзаконие, 4:24.

Святост и сила,
Величие и страх,
трепет и трус
са Одеждите на Зохарариел,
Бога Израелски,
който се възкачва коронован на Трона на
славата...
И няма твар с очи да го съзре,
очи от плът и кръв, нито очите на слугите Му.
Ако ли някой го съзре или го види, или зърне,
Вихрушки шеметни в очите му ще се извият
и в очните му ябълки ще лумнат снопове от
светлина,
ще го подпалят и изпепелят...
Зохар, еврейски мистичен текст от XIII век
- 300 -
 Пътеката на познанието варира от разбиране
на общи практични проблеми, през най-задълбо-
чено философско търсене на истината, до духовен
стремеж за познаване на Бог и пътищата Господни и
до върховно сливане с Него чрез познанието. Дори
цитираният по-рано въпрос на Джон Ленън („Как
мога да продължа напред, след като не знам в коя
посока гледам?”) показва, че всяка целенасочена
дейност в живота изисква поне елементарна пред-
става за територията и намеренията ни. Това може
да се прояви във всякакъв план, като се започне от
организирането на светско събитие, мине се през
избора на професия или партньор и се стигне до
формирането на задълбочена представа за Космоса
и нашето място в него.
Това е пътека, започваща с обикновено любо-
питство и задоволяване на всекидневни нужди, но с
разпалването на страстта тя може да ни отведе до
самата граница на онова, което познанието ни и
дори съществото ни може да съдържа. Еврейският
Бог се обръща към Своя народ през огнен стълб.
Най-дълбокото познание ни отвежда до риска да
бъдем изпепелени от него.
В зората на цивилизацията познанието и раз-
бирането са били запазена територия на шаманите
или жреците. Обикновените хора се вслушвали в
техните съвети и правели, каквото им наредят. Иде-
ята, че по-широк кръг хора може да постигне духо-
вен напредък посредством познание и разбиране,
наблиза в западния свят чрез орфизма, гръцка фи-
лософска школа, разцъфтяла около 800 г. преди
Христа. Орфиците вярвали, че хората имат смесен
небесно-земен произход. Чрез „ентусиазирано” по-

- 301 -
знание, възприемано като вид опияняваща страст,
човек можел да се пречисти от земното и да
постигне съюз с Бога. Това можело да отнеме много
земни съществувания, между които душата на мърт-
вия отивала при кладенец в царството на Хадес,
където избирала да пие от Кладенеца на Забравата
или от Кладенеца на Паметта. Последното носело
спасение, защото спасението изисква познание, а
познанието изисква да се помни.
Така орфикът придобивал мистично познание,
което не можело да се постигне по друг начин.
Великият гръцки философ Питагор е последовател
на орфизма и чрез него представата за спасително-
то мистично познание влиза в западната традиция.
Платон вярва, че това мистично познание ни дава
по-дълбоко, по-истинско усещане за реалността, от-
колкото иначе бихме постигнали. То ни позволява
да възприемаме чистите форми на Красивото, Ис-
тинското, Доброто, Единственото. Това е илюстри-
рано в неговата прочута притча за пещерата.29
В тази притча хората живеят в една пещера и
са приковани, така че не могат да извият врат и
гледат само напред към стената на пещерата, къ-
дето се виждат единствено сенките, които минава-
щите покрай тях хвърлят. Обитателите на пещерата
приемат тези сенки за реалност. Но посредством
мистично познание те постепенно постигат освобож-
дението си. Изкачват се . към изхода на пещерата и
отначало светлината ги заслепява. Но после се
научават да виждат на светло и опознават истин-
ската реалност. Те осъзнават, че в невежеството си
са възприемали само сенките на истинските неща.
29
В Платовновия труд „Държавата”. – Бел. прев.
- 302 -
Целта на Платоновата философия е постигането на
това съзнание.
Търсенето на една по-истинска реалност отвъд
видимото е вдъхновявало до известна степен хри-
стиянството, гностицизма, ренесансовата магия и
алхимия, съвременната наука и работата на велики
съвременни мислители като Фройд и Маркс. Както
несъзнаваното на Фройд, така и пролетарското съ-
знание на Маркс са примери за булото на неве-
жеството. Истината не се вижда веднага, а трябва
да бъде разкрита посредством някаква специална
дейност, независимо дали това е молитва, медита-
ция, проучвания, лабораторни експерименти, пре-
махване на психологическата защита (Фройд) или
социален натиск (Маркс). По думите на философа
Томас Кун, истинското, задълбочено разбиране из-
исква осъществяването на „парадигматична промя-
на” – да се научим да виждаме нещата по напълно
нов начин.
По пътеката на познанието вървят хората,
мотивирани от любовта към овладяването на знания
и/или дълбоката потребност да разберат – учени,
изследователи, лекари. Емблемата на медиците –
вестителският жезъл, около който са се увили две
змии – е носен първо от Хермес (Меркурий), весто-
носец на боговете и водач на хората. Третата от
индуистките чакри, чакрата на слънчевия сплит, е
свързана с разбирането и с огнената топлина и
светлина. Това е разбиране, надхвърлящо простата
логика или разум. На най-дълбоко ниво това е
разбирането на душата, предавано посредством
прозренията на литературата, изкуството, поезията
и науката и представляващо бурно преживяване.

- 303 -
Мисля си как Архимед, изскочил гол от банята си, е
тичал из улиците, викайки „Еврика!” Той бил
разбрал принципа на потопеното в течност тяло.30
Знанието и разбирането са страстни преживя-
вания, които ни карат да се ангажираме дълбоко
със света около нас и вътре в нас. Негативната
форма на тази пътека е човек, който бяга от такова
обвързване и предпочита да не разбира. Някога
моята майка ми казваше, че задавам твърде много
въпроси и че това ще ми донесе единствено страда-
ние. „Лично аз, казваше тя, просто изключвам.” По-
добни хора смятат, че е опасно или мъчително да
размишляват върху преживяванията си и така
остават впримчени в повърхностното, изгубени сред
сенките върху стената на пещерата.
Отново в негативната плоскост на тази пътека,
но по много по-различен начин от хората, които не
желаят да знаят, е легендарният Фауст. Той така
отчаяно жадува за властта, която познанието може
да му даде, че продава душата си на дявола, за да
го получи. Някои учени, готови да поемат и по най-
съмнителния в морално отношение път на изслед-
ване, в самоцелно преследване на властта или
тръпката от откритието, са направени по модела на
Фауст.
Друг духовно ням начин да следваш пътеката
на познанието е да бъдеш студен или досаден пе-
дант, изцяло погълнат от някакъв изолиран инте-
лектуален проблем или ограничена област на по-

30
Тяло, потопено в течност или газ, изпитва подемна сила,
равна на теглото на изместената течност или газ (Архимедов
закон). – Бел. прев.
- 304 -
знанието. Такива хора често са страстно увлечени
от работата си, но тя обслужва дребното и ги от-
късва от по-задълбоченото разбиране на истинската
реалност и на живота в неговата широта. Кезабон,
героят на Джордж Елиът от романа „Мидълмарч”, е
архетипов педант, ограничен човек с тънък и остър
нос, посветил целия си живот на „великата си
работа” – жалка колекция, банална и посредствена,
без реална стойност. Много научни работници при-
личат на него. Тяхна противоположност е широката,
свободна перспектива на птицата или на човека,
изправен на планински връх.
Едно от най-негативните неща, които Нютон
ни е оставил в наследство, е възможността да из-
вървим пътеката на познанието по духовно ням на-
чин. Независимо дали става дума за учен, просве-
тител или бизнес-консултант, Нютоновият архетип
изолира познанието и се съсредоточава върху огра-
ничена част от него. Той разделя познанието за
нещата от по-широкото познание за хората, от про-
цесите и живота като цяло. Ограничава се до онова,
което може да бъде измерено количествено, не се
доверява на емоциите и разчита изцяло на логиката
и разума. Така попада в капана на собствената си
версия на пещерата и нейните сенки.
Естественият път към по-висок КД преминава
през размишление, разбиране и мъдрост. За да
решиш даден проблем – практичен или интелек-
туален – по духовно интелигентен начин, трябва да
го поставиш в по-широк контекст, така че да го
видиш по-ясно. Най-дълбокият контекст е този на
центъра, на върховния смисъл и ценност в ситуа-
цията или в проблема. Първата стъпка за постигане

- 305 -
на този контекст е простото размишление – обми-
сляне на станалото през деня или на проекта, съ-
средоточаване върху трудностите и причината за
тяхното възникване. Подобно размишление е всеки-
дневна необходимост за духовно интелигентния
живот. Следващата стъпка е да помислиш за въз-
можните алтернативи на настоящата ситуация и да
разгледаш вероятните резултати, до които ще до-
веде поемането по всяка една от алтернативните
пътеки. Така стигаме до разбиране на начините, по
които положението може да бъде подобрено, ако
това е възможно.
Да речем, например, че съм сериозно болна.
Първо ще трябва да обмисля как съм се разболяла,
а след това и начините и средствата за лечение,
включително консултациите със специалисти. Въз-
можно е, обаче, болестта ми да е фатална. В този
случай разбирането ще ме накара да видя болестта
си в по-широкия контекст на живота и смъртта, а
самия си живот – в контекста на неговата ограниче-
ност. Това ще доведе до още по-задълбочени раз-
мишления за начина, по който искам да прекарам
оставащото ми време и да „изживея” смъртта си.
Това неминуемо ще ме накара да помисля за истин-
ски ценните за мен неща, какво е означавал жи-
вотът за мен, какво бих искала да оставя след себе
си, когато си отида от този свят, и какво означава
за мен да си отида. Ако чрез този процес на
размисъл успея да поставя надвисналата над мен
смърт в достатъчно широк контекст, може да
постигна мъдрост, а с нея и покой.
Всяко истински дълбоко познание е общуване
с центъра. Иисус казва: „Трябва да умреш за

- 306 -
старото, за да се родиш за новото.” Новото позна-
ние поставя досегашните ми знания в различен
контекст, който понякога ги обезсмисля. Дълбокото
познание преобразява съкровената ми същност и
така ме превежда през изпитанието на огъня, който
може да унищожи досега съществуващото. Затова
пътеката на познанието изисква размишление, мо-
литва, медитация и изучаване. В еврейската ми-
стична традиция това е илюстрирано чрез една
широко известна история.
Равинът Акиба и още трима мъже влезли в
гората. Но преди да успеят да излязат оттам, еди-
ният от мъжете умрял, другият станал вероотстъп-
ник, а третият полудял. Само равинът излязъл от
гората невредим. Тук гората символизира мистич-
ното познание – познанието, което свързва знаещия
с всичко най-свято. Поуката е, че преди да навлезе
в гората (мистичната пътека), равинът Акиба в
продължение на много години е изучавал еврейския
закон и традиции. Молил се е и е дисциплинирал
както ума, така и душата си, което му е помогнало
да премине през изпитанието чрез огън на
мистичното познание. Останалите трима мъже са се
надявали да минат по духовен „пряк път”. >

ПЪТЕКА 4: ПЪТЕКАТА НА ЛИЧНАТА

ТРАНСФОРМАЦИЯ

Личностен тип Артистичен

Мотивация Съзидателност, Ерос,
жизнен инстинкт

- 307 -
 Архетипове Луна (Диана),
Артемида, котел,
мъдра жена, сянката
Религиозно ударение Цялостност, търсене,
индивидуация (Юнг),
ритуал
Мит Пътуване към
Подземното царство,
Граалът
Практика Мечтаене, диалог
Чакра Сърдечна
(съпричастност)

Майкъл Робартес си припомня забравената

красота, прегръща я и му се струва, че ръцете
му притискат хубостта, изчезнала отдавна от
света. Не, не и не. Аз искам да притисна в
ръце хубостта, още неродена на тоя свят.
Мама привежда в ред моя нов битпазарски
костюм. За едно се моля, казва – дано животът
далеч от родния дом и приятелите те научи
какво е сърцето и какво чувства то. Амин. Дай
боже. Здравей, живот! За милионен път
потеглям аз на среща с истинския опит и ще
изкова в горнилото на душата си несътворе-
ната съвест на моя ирландски род.
Джеймс Джойс, „Портрет на художника като млад”31

31
Прев. Николай Попов, „Народна култура”, 1981 г. – Бел.
прев.
- 308 -
 „Да притисна в ръце хубостта, още неродена
на тоя свят... ще изкова в горнилото на душата си
несътворената съвест на моя ирландски род”. На-
чинът, по който Джойс изобразява себе си като
млад мъж и млад творец улавя съзидателната страст
и преобразяващата сила, ръководещи артистичния
тип. Хората, следващи тази пътека, могат да дадат
живот на нереализиран досега потенциал – нови
чувства, непознати до този миг видения, невъобра-
зими цветове, неизричани мисли и т. н. Те са, както
ги нарича Рилке, „пчелите на невидимото”. Писа-
телите, художниците, поетите, музикантите и по-
добните на тях хора са само 10-15 процента от
населението.
Но повечето от нас в известна степен следват
тази пътека, по силата на факта, че са хора и при-
тежават духовна интелигентност.
Същината на психологическата и духовна за-
дача пред хората, следващи пътеката на трансфор-
мацията, е личностната и междуличностна интегра-
ция. Това означава, че трябва да изследваме виси-
ните и дълбините на същността си и да споим къс-
четата на разпокъсания си аз в един независим,
цялостен индивид. В това отношение пътеката е
жизнено важна за всички нас. Всекидневните й
предизвикателства са нормална част от зрелостта и
познат аспект на средната възраст (кризата на
средната възраст), макар че могат да се появят във
всеки етап от живота. Но за артистичния тип per se
пътешествието към личностна интеграция от най-
извисен в духовно отношение вид неминуемо ни
отвежда в царството на междуличностната интегра-
ция – откриване на изгубени или разпокъсани

- 309 -
аспекти на съкровения ни аз на нива далеч отвъд
Егото и съществуващата култура, черпейки от без-
дънния кладенец на центъра.
Тази пътека е най-тясно свързана с актив-
ността на „мястото на Бога” в мозъка, с онези инди-
види, отворени за мистични преживявания, за по-
силни емоции, с „ексцентриците” или открояващите
се в тълпата, с онези, на които често им се налага
да се борят за здравия си разум (и често може да го
загубят). В Глава 5 видяхме, че дейността на „мя-
стото на Бога”, артистичните способности, духов-
ните преживявания и умствената неуравновесеност
са тясно свързани. Поради тази причина артистите
често биват смятани за „наранени лечители” (или
шамани) на обществото – хора, на които се налага
да предприемат ужасяващи пътувания в неизвест-
ното, в опит да преоткрият изгубените късчета на
личността си. Тези родилни болки са тема на много
от шедьоврите на световната литература. Данте,
например, говори за собственото си пътуване в
Тъмната Гора, направило възможно по-късното му
видение за Рая:

„Но стигнах до една могила гола,

където свършва тази долина,
сърцето ми с неволен страх пробола,
погледнах стръмните й рамена
и зърнах пътеводната планета
да ги облича с мека светлина.
И стихна в езерото на сърцето
страхът ми, през нощта тревожна сбран;
и както този, който е в морето

- 310 -
 излиза на брега и запъхтян
лице назад обръща и занича
да види пак простора разлюлян,
така духът ми, без да спре да тича,
Възви лице към долината пак,
която живите на смърт обрича.”32

Очевидната метафора е за пътуване към Под-

земния свят, в царството на смъртта и на Сянката:
Деметра, която отива при Хадес да намери изгу-
бената си дъщеря Персефона, отвлечена от Плутон;
Орфей, който слиза в царството на мъртвите, за да
си върне Евридика. Някои от нас предприемат това
пътуване всяка нощ, когато се борят с кошмари.
Други го правят чрез пристъпи на лудост или
временни сривове. Във всяко подобно пътуване има
отчаяно усещане за търсене на нещо и за необхо-
димост от жертва, може би постоянна, за да бъде то
намерено.
Търсенето на Свещения Граал в легендата за
крал Артур е още един мит, недвусмислено свързан
с пътеката на трансформацията. Земята на Краля на
рибарите (Пелес) е безплодна, кралят е ранен и
само откриването на Граала може да донесе
изцеление. Кралството на Артур също се нуждае от
лечение. Има 150 рицари на Кръглата маса и всеки
от тях предприема собствено търсене в тъмната
гора, но само трима от тях изобщо виждат Граала. В
мита битката на Артур с неговия незаконен син
Мордред заплашва кралството. Артур символизира
силите на Светлината, Мордред – силите на Мрака
32
„Ад”. Песен Първа. Превод Иван Иванов и Любен Любенов,
„Народна култура”, 1975 г. – Бел. прев.
- 311 -
(Сянката). Граалът е силата, която може да изле-
кува разцеплението, но кралството е съсипано от
гражданска война. Съвременният мит за „Между-
звездните войни” е на същата тема, но с по-щастлив
край: Люк Скайуокър спасява баща си Дарт Вейдър
от Тъмната страна и освобождава Империята от
сянката на разрушението.
Тези търсения или пътешествия в Подземното
царство могат да родят два коренно различни типа
изкуство. Ако е постигнато изцеление на индиви-
дуално равнище, получаваме „всекидневно” или ин-
дивидуално изкуство – да речем, картина, роман,
мода в облеклото или дълбока лична връзка, която
лекува твореца. Ако изцелението се осъществява на
междуличностно ниво, отвъд Егото и отвъд съще-
ствуващата култура, получаваме междуличностно
или „вечно” изкуство – като това на Бах, Данте или
Достоевски – което може да излекува цяла една
култура. Писателят Е. М. Форстър го нарича „проро-
ческо изкуство”, защото предсказва новото – всъщ-
ност, то създава новото. Тук изкуството също може
да намери израз или да бъде вдъхновено от връзка,
провокираща междуличностното ниво – Данте и
Беатриче, Фауст и Гретхен.
Мотивиращата енергия на тази пътека е Ерос
или инстинктът за живот, според Фройд. Ерос е
съзидателното привличане на противоположностите
и редът, който то може да породи. Това е ред, съз-
даден от хаоса. Според гръцката митология, в нача-
лото имало Хаос, после един от първите родили се
богове бил Ерос, който можел да внесе известен ред
във Вселената. Същината на всяко изкуство е, че
внася известен ред в хаоса. Неслучайно богинята-

- 312 -
покровителка на изкуството е Диана, богинята на
Луната, чието познание е познанието на Нощта и
чиято светлина е светлината на Нощта. За да
следваме тази пътека, ние не бива да се боим от
Мрака, не бива да избягваме сражения със Сянката
и свързаната с нея дълбока болка, а често и
смъртна опасност. Нерядко творецът преуспява, за-
щото е готов да се вгледа в онези страни на душата,
на културата или на човешкия род, които другите
отбягват.
Има една история за Миларепа, магьосник и
поет от XII век, един от най-великите тибетски бу-
дистки учители. Миларепа живеел в отдалечена
планинска пещера. Един ден той се върнал в пеще-
рата си и заварил в нея седем свирепи и страховити
демони. „Мога да избягам или да прогоня тези
демони”, помислил си той. Решил да ги прогони и,
използвайки традиционните си магии, успял с леко-
та да се справи с шест от тях. Но седмият демон
отказал да си отиде. Миларепа си помислил: „Този
демон е плод на собственото ми въображение и съ-
ществува единствено поради склонността ми да из-
питвам страх.” След това се разказва как Миларепа
проявил състрадание към демона и му предложил
да сподели пещерата с него. „С дружелюбност и
съчувствие и без да мисли за тялото си, Миларепа
сложил глава в устата на демона; но демонът не
можал да го изяде, затова се разсеял като дъга.”
Поставяйки глава в устата на демона, Мила-
репа проявява готовност да застане на „ръба”. Вече
видяхме, че съзидателността винаги възниква на
ръба на хаоса, на ръба...

- 313 -
 между познатото и непознатото
между познаваемото и непознаваемото
между смисъла и безсмислието
между увереността и объркването
между екзалтацията и депресията
между здравия разум и лудостта
между радостта и отчаянието
между съпротивата и изкушението
между доброто и злото между Светлината и
Сянката
между живите и умиращите между сигурността
и ужаса
между безумието и контрола между екстаза и
празнотата
между любовта и загубата й между любовта и
липсата й
между...

Списъкът е безкраен.
Да застанем на ръба е рискът да загубим
главата си. Челюстите на демона може би са твърде
бързи. Но ако не застанем на ръба, рискуваме да
следваме негативната форма на тази пътека или да
вървим по нея по духовно осакатен начин.
Негативната форма на съзидателността е раз-
рушителността, или нихилизмът – волята за смърт,
според Фройд. Хората, следващи тази пътека, се
отдават със същата страст на саморазрушително
поведение, стремят се към грозното, търсят го или
го създават. Това е съзидателност, обърната срещу
самата себе си: опустошаващите домове вандали,
извършителите на безсмислени престъпления, „ху-
дожниците”, излагащи трупове на разлагащи се

- 314 -
крави или стъкленици с абортирани фетуси. Това са
врагове на формата, врагове на самия живот, но
страстни врагове. Те са толкова ентусиазирани в
търсенето на зло и грозота, колкото положителните
творци – в търсенето на хармония или красота.
Сред хората, следващи пътеката на трансфор-
мацията по духовно ням начин, са естетите, хора,
създаващи стерилна форма, лишена от жизнеспо-
собност. Тяхната страст е страст на придобивки и
показност. Има и налагащи произволна форма, без
връзка с органичното израстване или органичния
хаос. Тези хора обичат правите линии и острите
ъгли и не могат да понасят нещо да не си е на
мястото.
Противоположността на реда е хаосът и склон-
ността на духовно осакатения вкус към хаос често
води до истинска бъркотия. Това е присъщо на
хора, които се страхуват от реда или формата, бягат
от всеотдайни връзки, бунтуват се заради самия
бунт и се борят с „тълпата”, каквото и да прави тя.
Най-тъжните сред тях се сражават дори и със
собствения си ред, като закъсняват за срещи, про-
пускат крайни срокове и страдат от „творчески
блокаж”.
И двете гореописани крайности са плод на
нежелание или неспособност да приемеш конфлик-
та. Артистичните хора са просмукани от конфликти:
това, най-малкото, ги мотивира. Те са способни да
изпитат и преживеят крайностите на светлината и
мрака или на възторга и отчаянието. Страхът от
конфликтите или избягването им означава да обър-
неш гръб на духовната интелигентност; готовността
да се изправиш пред тях и опитът да ги решиш
- 315 -
означава да се обърнеш с лице към нея. Граничните
личности може да са твърде нестабилни, за да се
впуснат в това опасно пътешествие.
Готовността да запомниш сънищата и да
размишляваш върху тях, да започнеш съзидателен
диалог със себе си или с другите, да поставиш
глава в устата на демона – тези неща водят до по-
висока духовна интелигентност. Колкото по-силни
са конфликтите, колкото по-екзотични са фанта-
зиите и сънищата, толкова по-голяма е ползата им
за заземяването ти в някакъв аспект от всекиднев-
ната реалност – връзка, семейство, рутина, дисци-
плина. Юнг изтъква заслугите на своето семейство и
на усилената си работа с пациенти за това, че е
останал сравнително нормален по време на седем-
годишното си пътешествие в почти–лудостта.
Най-интелигентното в духовно отношение пъ-
тешествие по тази пътека е пътуването към цен-
търа. Пътешествие на ужаса, изискващо забележи-
телна вяра, а също и готовност да пожертваш Егото
с риск от него да не остане нищо, освен откритото
съкровище и вероятността то да изцели другите. На
свой ред това изисква преодоляване на най-дъл-
бокия от всички конфликти, страха от смъртта. >

ПЪТЕКА 5: ПЪТЕКАТА НА БРАТСТВОТО

Личностен тип Реалистичен

Мотивация Градивност,
гражданско
съзнание

- 316 -
Архетипове Марс (Арес), Гея, Адам
Кадмон, Мечът
Религиозно ударение Всемирно братство,
доброволна
саможертва,
справедливост
Мит Световната душа,
мрежата на Индра
Практика Размяна на ролите,
изграждане на „рамка”
за диалог
Чакра Гърло (борба срещу
второстепенните неща)

Същият жизнен поток, който ден и нощ струи

във вените ми, протича и през света в ритми-
чен танц.
Това е същият живот, който радостно покълва
през земната прах в безброй стръкчета трева
и разцъфва в буйните вълни на листа и цве-
тове.
Това е същият живот, който се полюшва в
океана-люлка на раждането и смъртта, в
прилива и отлива.
Усещам как тялото ми се облича в слава от
досега на този свят от живот. И гордостта ми
извира от жизнения пулс на вековете, танцу-
ващ в кръвта ми в този миг.

- 317 -
 Непосилно ли е да се радваш с радостта на то-
зи ритъм? Да се понесеш, изгубиш и разпад-
неш във вихъра на тази страшна радост?
Всички неща се движат с шеметна скорост, не
спират, не поглеждат назад, никаква сила не
може да ги задържи, те летят.
В такт с неспокойната, бърза музика, сезоните
идват с танцова стъпка и си отиват – цветове,
мелодии и ухания се изливат в безкрайни
каскади в необятната радост, която възниква,
предава се и умира всеки миг.
Рабиндранат Тагор

„Марк Смит” е изключително способен, първо-

класен инженер, оперативен вицепрезидент на аме-
риканска компания в Средния запад. Той е в нача-
лото на четиридесетте си години, има голямо семей-
ство с малки деца. Марк е типичен представител на
реалистичния тип. Не е приказлив. Почти не показ-
ва емоции и никога не ги обсъжда. Амбициозен е,
изпълнен с конкурентен дух, иска най-доброто за
семейството си. Много се гордее с работата си и е
изключително лоялен към колегите си. Има изос-
трено чувство за справедливост. През почивните
дни обича да приготвя барбекю за семейството си,
да ремонтира камиона си и да прави критичен оглед
на лодките си.
Различава се от обикновения реалист само за-
щото обстоятелствата са го принудили да следва
една по-интелигентна w духовно отношение разно-
видност на жизнената си пътека. Марк е болен от
нелечим рак, който до две години може да го убие.
Почти не проявява емоции по отношение на бо-
- 318 -
лестта си и не обича да говори за нея, но дълбокото
й духовно въздействие личи ясно в неговата ин-
дивидуалност. Докато съпругата му (социален тип)
всеки ден лее сълзи и преравя всички достъпни
източници на информация в търсене на възмож-
ности за лечение, Марк казва, че просто иска да
продължи да живее по старому. „Сега съм тук,
заявява той, и искам да използвам този факт по
най-добрия начин.” От него се излъчва спокойна
сила, която крепи семейството и приятелите му
срещу надвисналата трагедия.
Въпреки много често скучната и непоклатима
външност на реалистичния личностен тип (20 про-
цента от населението, предимно мъже), пътеката на
братството може да бъде една от най-напредни-
чавите в духовно отношение жизнени пътеки. Обик-
новено извадени от марсиански калъп, както би
казал Джон Грей („Мъжете са от Марс, жените – от
Венера”33) – мълчаливи, практични, сериозни, при-
тесняващи се от открито изразяване на чувствата –
тези хора са пример за идеалите на героя или
доблестния воин. Героите на Хемингуей спадат към
този тип. В най-добрия случай те ще се борят и
дори с радост ще умрат за онова, което смятат за
справедливо. Те обичат своята група, ближните си и
корените на братското им чувство са дълбоки.
Тяхното безстрашие и спокойно отношение към
смъртта имат дълбоки философски и духовни
корени в митовете, вдъхновяващи тази пътека.

33
Бълг.издание „Хомо Футурус”, 1994 г. – Бел.ред.
- 319 -
 По времето на гръцкия философ Плотин34 на
Запад имало мит за универсалната или световна
душа, от която индивидуалните души са част. В по-
ново време философите Хегел и Шопенхауер гово-
рят за същата реалност. Еврейските мистици антро-
поморфизират световната душа в образа на Адам
Кадмон – идеалния човек, от когото всички ние сме
част. Американският писател Ралф Уолдо Емерсон я
нарича „Единството, онази Свръх-Душа, от която
всеки отделен човек е част и чрез която става едно
с другия; онова общо сърце, което почитаме чрез
всеки искрен разговор”. Може би най-изумителното
описание откриваме в една будистка сутра: „Казват,
че в небето на Индра има мрежа от перли, наредени
така, че когато погледнеш една от тях, виждаш
всички останали, отразени в нея. По същия начин
всеки предмет в света не ; е сам себе си, а включва
всички останали предмети и всъщност е всеки друг
предмет.” Съвременната наука! представя същата
холистична реалност в холограмата, лазерна фото-
графия, в която цялата картина се съдържа във
всяка една малка част от всеки проектиран образ.
Напълно съвременният научен мит за Гея описва
земята и всичките и обитатели като единен жив
организъм.
Тези митове помагат на поддръжниците си да
преодолеят страха от смъртта, защото ги пренасят в
царството на безсмъртната душа, където индиви-
дуалната душа е и винаги ще бъде част от по-вели-
ката, вечна световна душа. Според йогисткия фило-
соф Шри Ауробиндо, именно качествата на душата,

34
Плотин – древногръцки философ от III в.пр.н.е., основател
на неоплатонизма. – Бел.ред.
- 320 -
които се развиват по пътеката на братството и на
служещия лидер, остават вечни. Те се пренасят в
следващото прераждане като дълбоко, фоново „на-
строение”. Духовната задача на хората, следващи
тази пътека, е да осъществят контакт с по-дъл-
бокото царство на човечеството и живота като цяло,
където са корените на тяхното Его. Духовната прак-
тика, чрез която това става възможно, е без-
страшното и безкомпромисно търсене на справед-
ливостта.
Вървящите по пътека 2 – пътеката на грижов-
ността, често имат неравностойни отношения с хо-
рата, които обичат и за които се грижат. Във
връзката между майката и нейните деца съществува
естествена асиметрия: тя обикновено е пристрастна
и набляга върху оказването на помощ и осъществя-
ването на лечение. Хората, следващи пътека 2,
придават голямо значение и на нежността и съ-
причастността и правят всичко възможно, за да све-
дат до минимум антипатията и конфликтите. Но
справедливостта изисква способност да видиш и
приемеш както положителните, така и отрицател-
ните емоции, както успехите, така и провалите на
другите. Справедливостта изисква равнопоставяне
на всички претенции към мен на дадено ниво и
мъдро приемане на факта, че хората са различни и
конфликтите са реална част от живота. За да
следвам тази пътека, трябва да се абстрахирам от
собствените си предпочитания, от вероятните обла-
ги, от мястото си в обществената йерархия.
Съвременният харвардски философ Джон
Роулс описва как можеш да се справиш с изиск-
ванията на тази пътека. Според него, когато вземам

- 321 -
решение за разпределяне на права и блага в обще-
ството, трябва да го правя без оглед на собственото
си място в планирания сценарий. Може да бъда
всяко едно от действащите лица, но не зная точно
кое, когато решавам кой какво да получи. По този
начин защитаваните от мен принципи на справед-
ливостта не би трябвало да се влияят от лични
интереси. Но индивидуалните ми решения пак може
да са недалновидни или неправилни, така че в иде-
алния случай ще участвам в група, в която всеки
внася своята гледна точка. Това е философията на
идеалната демокрация, където всеки човек мисли за
общото благо, макар че днешната политика е далеч
от реализирането на този идеал. Някогашният атин-
ски „парламент”, действащ като дискусионна група,
често е имал повече успех в това отношение. Днеш-
ните квакери също умеят да постигат единомислие,
което би могло да стане и при други малки групи
или групи от близки хора.
Негативната форма на тази пътека, подчерта-
ваща цялостността и спонтанността, е самоомра-
зата: човекът, неспособен да повярва в себе си, ин-
дивидът, избрал самоизолацията, страхливецът. Да
бъдеш духовно ням по тази пътека означава да я
извървиш по най-ограничения начин – да се инте-
ресуваш единствено от собствените си скучни прак-
тични стремежи, без да се опитваш да общуваш или
да бъдеш съпричастен с другите, да бъдеш емоцио-
нално ленив: „Чувствата са истинска беля!” Това е
марсианецът на Джон Грей в най-лошото си, грубо
амплоа, цял ден приведен над мотора, който по-
правя, интересуващ се единствено от машини и
спорт, ценящ властта заради личните си облаги, за-
владян от конкурентен дух до степен на враж-
- 322 -
дебност, мъкнещ се с компании от свои двойници,
емоционално сакат в отношенията с жената на
живота си, закотвен тук и сега.
За реалистичния тип първата стъпка към по-
висока духовна интелигентност трябва да бъде
чувството на неудовлетворение от състоянието на
нещата – отегчение от собствените ти ограничени
интереси, самота поради липсата на емоционален
контакт, разочарование от неспособността да изра-
зиш мислите и чувствата си. След това трябва да
бъдеш честен и да признаеш, че ти самият си вино-
вен за тези провали. Проблемът не е чене” си наме-
рил подходящия човек, подходящата група или чу-
дотворния интерес. Трябва да поискаш да се про-
мениш, да разшириш индивидуалността и интереси-
те си, да станеш част от по-голяма или разнообраз-
на група.
Също като Марк Смит, много хора от реалисти-
чния тип могат да постигнат напредък по тази
пътека, благодарение на някакво предизвикател-
ство – битка за любими хора или за кауза, в която
вярват, усилия за изграждане на общност, среща
със смъртта.
В крайна сметка това е пътеката на между-
личностното служене, почиваща върху междулич-
ностната реалност на онези части от душата, които
никога не умират, онези части от Аза, които се
извисяват над личното Его. Когато мъж или жена от
този личностен тип успее да се концентрира на това
ниво, духовната интелигентност се проявява. Както
казва Ралф Уолдо Емерсън:

- 323 -
 „Ако човек не се е свързал с Бога, поведение-
то му, речта му, неговият изказ, характерът,
така да се каже, на всичките му мнения не-
волно ще го издадат, колкото и да се старае.
Ако е открил своя център, Божествената му
същност ще се разкрие въпреки всички маски
на невежеството, грубия темперамент или
неблагоприятните обстоятелства. Да търсиш е
едно, да имаш е друго.”

Справедливостта означава да признаеш пра-

вата, а братството – ценността на всички хора. Ни-
що не ни подлага на това изпитание по-настоятелно
от чувствата ни към нашите врагове. Размяната на
ролите често ни изпълва с дълбоко уважение не
само към мнения, различаващи се от нашите, но
също и към техните поддръжници. Другарството на
бойниците от воюващи страни, които се срещат по
време на примирие, е добре известно. Уважението
към врага ме отвежда на онова ниво на човечността
и идеалите, където той и аз имаме нещо общо.
Отвежда ме до нивото, където виждам, че и двамата
сме честни участници в един по-голям еволюционен
сценарий, и до още по-дълбокото ниво на душата,
което обединява всички хора и надживява инди-
видуалната смърт. >

ПЪТЕКА 6: ПЪТЕКАТА НА СЛУЖЕЩИЯ ЛИДЕР

Личностен тип Предприемчив

Мотивация Власт, спасение,
лоялна служба
- 324 -
 Архетипове Юпитер (Зевс),
Великият Баща,
Пророк
Религиозно ударение Отдаване, съюз с Бога,
духовенство
Мит Изход, Разпъването,
дървото Бодхи35
Практика Самопознание,
медитация, гуру-йога
Чакра Челна (дух, контрол)

Това е той – несъществуващият звяр.

Не го познават, ала влюбени са те
в походката му, в шията му, в оня чар
на погледа и тяхната любов расте.

Измислен звяр, но го обичат – затова

той всъщност е най-истинското същество.
Създават му пространство. Вдигайки глава
в това прикътано пространство, за какво

да бъде тук? Не са го хранили с овес,

а само с вероятността да е живял.
С такава сила го изпълни този жест,

че дълъг рог на челото му се изви.

Той приближи една девойка, беше бял –
и в огледалото, и в нея се яви.
Райнер Мария Рилке „Еднорогът”36

35
Дървото на просветлението – свещено дърво в северна Ин-
дия, под което се предполага, че Сидхарта Гаутама получил
просветление и приел титлата Буда. – Бел.ред.
- 325 -
 Всички човешки групи – семейства, църковни
общности, корпорации, племена, нации – имат нуж-
да от лидери, които им осигуряват център, цел, так-
тика и чувство за целенасоченост. За да бъде добър
лидер, мъжът или жената обикновено се характери-
зира с открояващото се, самоуверено поведение на
предприемчивия личностен тип. Той или тя се чув-
ства удобно във властта. Добрият лидер трябва да
се разбира с останалите членове на групата, да не
се ръководи от личния си интерес и да бъде, или
поне да изглежда, цялостна личност, вдъхновяваща
другите с идеалите си. Великият лидер служи на не-
що извън себе си; истински великият – на самия
„Бог”. В крайна сметка лидерът създава или проек-
тира у последователите си онзи тип смисъл, от кой-
то самият той се ръководи – повърхностен или дъл-
бок, конструктивен или разрушителен.
Еднорогът37 винаги е бил важен символ в за-
падната култура – звяр, завладян от копнеж и от
човешката способност да мечтае. В стиховете на
Рилке той се ръководи от любовта и съществуването
му е плод на вярата във вероятността да е живял.
Съгласно квантовата наука, цялото съществуване
представлява поле от еднорози – сбор от възмож-
ности, извлечени от безкрайния потенциал на кван-
товия вакуум. Всеки от нас е служител на „Бога”
или на квантовия вакуум, на многоликия потенциал
в сърцето на съществуването.

36
„Сонети към Орфей”, част П, IV, превод Петър Велчев. – Бел.
прев.
37
Виж и илюстрованата „Книга за еднорога”. Текст Найджъл
Саклинг. Илюстрации Линда и Роджър Гарланд. ИК „Кибеа”. –
Бел. ред.
- 326 -
 Лидерите, които разбират „службата” по този
начин, знаят, че служат на нещо по-голямо от се-
мейството, общността, бизнеса или нацията, нещо,
надхвърлящо дори „идеала и ценностите” в обичай-
ния им смисъл. Истинският служещ лидер служи на
дълбокия копнеж в човешката душа, създаващ
еднорози. Той осъществява неща, които другите са
смятали за невъзможни, създава нови модели на об-
щуване между хората, нови начини, по които ком-
паниите да служат на обществото, нов тип общест-
во. Буда, Мойсей и Иисус са били такива лидери. В
най-ново време сме имали щастието да ни служат
хора като Ганди, Мартин Лутър Кинг, Нелсън Ман-
дела и Далай Лама. Мнозина по-неизвестни са слу-
жили на Бога и човечеството, служейки на своите
групи и компании. В крайна сметка, всеки от нас е
способен да бъде служещ лидер.
Животът на служещия лидер усъвършенства
мирогледа и начина на живот – традициите – на
своята общност. Така службата по пътека 6 се вли-
ва в пътека 1, затваряйки цикъла на Лотоса. Съще-
ствуват много велики митове за служещо лидерство
– Буда, който седи под дървото Бодхи, за да донесе
просветление на цялото човечество, Мойсей, който
извежда народа си от плен и дава на света Божиите
закони, Христос, който умира на Кръста, за да могат
всички да познаят вечния живот. Ролята на Ганди за
независимостта на Индия и за по-дълбока духовна
визия на индийския народ е придобила смисъла на
съвременен мит.
Пътеката на служещия лидер е, във важен ас-
пект, най-висшата от духовните пътеки. Чрез живо-
та и личността си тези индивиди имат възможността

- 327 -
да служат, изцеляват и просветляват хората, които
водят, но в крайна сметка пътеката зове към ин-
тегритет (цялостност). Служещият лидер трябва да
отдаде себе си на възможно най-висшата сила. За
предприемчивия личностен тип, в чиято природа е
да властва и въздейства върху хората, отдаването
не е лесно. Самата възможност за това е акт на
благоговение.
Централната енергия, ръководеща този лично-
стен тип, е властта. Правилното или неправилно из-
ползване на властта и злоупотребата с нея опре-
делят дали индивидът следва пътеката по духовно
ням или по духовно интелигентен начин. Пътят от
невежеството към интелигентността преминава през
всички капани и изкушения на властта.
Негативната форма на служещия лидер е ти-
ранинът, който използва властта за свои собствени
или злонамерени цели. Тук откриваме садиста, чо-
века, който изпитва удоволствие да наранява или
унижава другите, използвайки властта. На пръв
поглед лидер като Хитлер служи на кауза извън
самия него и това му дава неговата харизматичност
и го прави толкова опасен. Но това е кауза на зло-
то, призоваваща силите на „тъмната страна” като
мъченията и смъртта – разрушение и ограниченост,
вместо разцвет на потенциала. Дарт Вейдър от
„Междузвездни войни” е митична фигура от този
тип. Критският Минотавър, разкъсващ невинни мла-
дежи в своя лабиринт, е създаден от жаждата за
власт на цар Минос.
Обикновеният духовно ням начин да се върви
по пътеката на лидерството е да използваш властта
за лична облага, за собствените си цели и интереси.
- 328 -
Корумпираните политици, жалките тирани и дери-
беи обслужват властта от най-елементарното Его-
равнище на Аза. Много често те стават параноици,
очаквайки от другите присъщата на самите тях
липса на лоялност.
Средно висока духовна интелигентност прите-
жава лидерът, който служи на своята група, общ-
ност, компания или нация, изхождайки от същест-
вуващите митове и традиции – лидерът, който за-
щитава съществуващите възможности. Ако приемем,
че върху Лотоса на Аза традиционализмът и твор-
чеството са двете противоположности в начина, по
който личностният тип използва енергиите и потен-
циала си, тези разполагащи с временен контрол ли-
дери клонят към традиционализма. Те не вдъхно-
вяват и не провокират последователите си, но им
дават усещане за сигурност. Те обслужват средния
пласт на Аза – груповото или колективното начало
във всички нас.
Както видяхме, най-интелигентната в духовно
отношения реализация на тази пътека е служещият
лидер, който създава нови идеи и осъществява нови
възможности. Съвременен лидер от този тип е Кацу-
хико Язаки. Той е японски бизнесмен в началото на
петдесетте си години, собственик на глобалната
каталожна компания „Фелисимо” с офиси в Япония,
Европа и Северна Америка. Язаки разказва своята
история в книгата си „Пътят към Лиан Зи” („Пътят
към истинското, вътрешно самопознание”), публи-
кувана през 1994 година.
Като младеж Язаки наследил бащиния си биз-
нес – „търговия без магазини”. Стоките се прода-
вали от врата на врата, чрез убеждаване, чрез
- 329 -
мрежата. С течение на годините той създал процъф-
тяваща каталожна търговия, която му донесла
голямо богатство. Към средата на четиридесетте си
години Язаки имал всичко, което смятал, че иска:
успех, богатство, положение в обществото, щаст-
ливо семейство. Но нещо липсвало. Негови прияте-
ли му дали книга за дзен и му разказали за учителя
Кидо Иноуе, който го преподавал.
Язаки отишъл в манастира на учителя Иноуе
за седмица на медитация. Било трудно, на моменти
мъчително, но освобождаващо. „В един момент,
споделя той, ми се струваше, че съм намерил покой,
в следващия се чувствах жертва на самозаблудите
си. Бях изумен от осъзнаването за онова, което
наричах „Аз”. За първи път си дадох сметка за
моите самозаблуди. И пак за първи път осъзнах, че
тези самозаблуди предизвикваха подемите и
спадовете във всекидневния ми живот. До този
момент никога не се бях изправял толкова пряко
пред истината за себе си.”
След седмица Язаки излязъл от манастирската
си килия, „за да види красотата на света за първи
път”. Осъзнал, че досегашният му живот е бил само
сянка и че самият свят е изкривен от човешки сен-
ки. „Отделяйки света от Аза, природата – от чо-
вечеството, и Аза – от другите, пише той, хората се
хващат в капана на заблудите, за да предпазят Его-
то. И неминуемо стават участници в ужасяващ сце-
нарий на лицемерие и самодоволство.” След тези
прозрения Язаки променил деловия си живот. Искал
да използва компанията си, за да направи нещо за
околната среда и за бъдещите поколения. Преиме-
нувал я на „Фелисимо” – от испанската и италиан-

- 330 -
ската дума за „щастие”, защото смятал, че истин-
ската роля на бизнеса е да носи щастие на хората,
формирал концепцията си за „ултра магазин” – ма-
газин на мащабните ценности, надхвърлящи грани-
ците на географското пространство и настоящето
време. Язаки чувствал, че може да помогне на
клиентите си да реализират образа на бъдещото си
аз и да открият по-удовлетворяващ начин на живот,
като продава стоките си в целия свят, поставяйки
по този начин службата и съзнанието на по-уни-
версално равнище. Участвал в конференция за зе-
мята „Рио Съмит” и посветил себе си и голяма част
от парите си на спасяването на околната среда.
Основал фондация за изучаване на нужди-те на
бъдещите поколения и за финансиране на целеви
образователни проекти.
„Вярвам, казва той, че тези международни
проекти са следствие на онова, което научих в
манастира на учителя Иноуе.” Службата на това ни-
во е служене на Бога.
Веданта-философът от XIX век Вивекананда
казва: „Тази Вселена е само гимнастическа площад-
ка, където душата се упражнява.” Вивекананда е
един от вдъхновителите на идеята на Махатма
Ганди за „наставничеството” – собственото му виж-
дане за дейността на служещия лидер. Говорейки за
наставничеството в икономиката, Ганди казва, че
когато индивидът придобие по-голяма част от пола-
гащите му се блага, той трябва да стане наставник
на точно такава част от божии чеда. Същото се
отнася и за властта и влиянието. Както казва Иисус:
„Не моята воля, Господи, а твоята.” Тези прости
думи представляват идеално определение на духов-

- 331 -
но интелигентното следване на пътеката на лидер-
ството. >

СЕДЕМ ПРАКТИЧНИ СТЪПКИ

ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КД

Седем стъпки към по-висока духовна интели-

гентност:

□ Да си дадеш сметка за положението си в

момента.
□ Да изпиташ силно желание да се промениш.
□ Да помислиш какво представлява собстве-
ният ти център и какви са съкровените ти
мотивации.
□ Да откриеш и преодолееш препятствията.
□ Да проучиш много възможности за напре-
дък.
□ Да се отдадеш на определена пътека.
□ Да не забравяш, че има много пътеки.

При всяка от шестте духовни пътеки към по-

висок КД има напредък от духовно невежество към
духовна интелигентност. Работата, която трябва да
се свърши, е специфична за всяка пътека. Пътеката
на грижовността, например, изисква от нас да из-
раснем от егоистичната, ревнива любов или пълна-
та й липса до всеотдайната, грижовна обич; пътека-
та на дълга изисква от мен да се превърна от обик-
новен последовател на тълпата в човек, който про-
- 332 -
славя светостта на всекидневното. Но въпреки спе-
цификата, имаме седем общи за всяка от пътеките
стъпки, които искам да обобщя накратко.
Стъпка 1: Трябва да си дадеш сметка за по-
ложението си в момента. Например – какъв е живо-
тът ти? Какви са последствията и резултатите от
него? Вредиш ли на себе си или на другите? Тази
стъпка изисква култивиране на самосъзнание, което
на свой ред изисква да си създадеш навика да
размишляваш върху преживяванията си. Мнозина
не го правят. Ние просто живеем ден за ден, от
задължение до задължение и т. н. По-високият КД
означава да стигнем до сърцевината на нещата, да
размишляваме върху тях и от време на време да
преценяваме себе си и поведението си. Най-добри-
ят вариант е да го правим всекидневно. Това може
да стане, като отделим малко време да останем
сами, чрез всекидневна медитация, чрез психотера-
пия или просто като помислим за изминалия ден,
преди да заспим.
Стъпка 2: Ако размишленията предизвикат
усещането, че ти, поведението ти, връзките ти, жи-
вотът ти и деловите ти изяви могат да бъдат по-
добри, трябва да поискаш да се промениш, да си
дадеш вътрешен обет да го направиш. За това е
необходимо искрено да помислиш какво ще ти стру-
ва промяната, като енергия и жертви. Готов ли си
да спреш да пиеш или да пушиш? Да изслушваш се-
бе си и другите по-внимателно? Да си наложиш все-
кидневно да четеш, да спортуваш или да се грижиш
за животно?
Стъпка 3: Тук е необходим още по-дълбок
размисъл. Трябва да опознаеш себе си, своя център
- 333 -
и съкровените си жизнени мотивации. Ако разбе-
реш, че ще умреш следващата седмица, какво би
искал да кажеш, че си постигнал или допринесъл?
Ако ти остава да живееш още една година, какво би
направил с нея?
Стъпка 4: Кои са препятствията по пътя ти?
Какво ти е пречило да следваш своя център? Гняв?
Алчност? Чувство за вина? Страх? Обикновен мър-
зел? Невежество? Самодоволство? Направи списък
на нещата, които са ти пречили да се разбиваш, и
помислиш как да ги превъзмогнеш. Това може да
бъде обикновен акт на осъзнаване или решимост,
или върховно усещане за онова, което будистите
наричат „отвращение” – просто да ти се догади от
самия теб. Но може да бъде и дълъг, бавен процес,
за който ти е необходим „водач” – терапевт, добър
приятел или духовен наставник. Тази стъпка често е
изключително важна и изисква неотклонно вни-
мание.
Стъпка 5: Кои практики или дисциплини
трябва да възприемеш? Коя пътека трябва да след-
ваш? Какви обети си струва да дадеш? На този етап
е необходимо да си дадеш сметка за множеството
възможности за напредък. Посвети известна ум-
ствена и духовна дейност, за да проучиш някои от
тях, разгледай ги във въображението си, помисли за
практическите им изисквания и доколко всяка от
тях е осъществима за самия теб.
Стъпка 6: Сега трябва да се посветиш на
определена жизнена пътека и чрез нея да се на-
сочиш към центъра. Но не забравяй всекидневно да
размишляваш дали правиш най-доброто за себе си
и за другите, дали извличаш максималното от си-
- 334 -
туацията, дали усещаш покой или удовлетворение
от положението на нещата, дали намираш смисъл.
Да вървиш по пътеката към центъра означава да
превърнеш всекидневните си мисли и дейности в
постоянно тайнство, изваждащо наяве вътрешното
тайнство на всяка значима ситуация.
Стъпка 7: И накрая, докато следваш с бла-
гоговение избраната от теб пътека, не забравяй, че
има и други пътеки. Почитай хората, които вървят
по тях, и онази част от себе си, която в някой бъ-
дещ момент може да пожелае да поеме по друга
пътека. >

ВСИЧКИ ПЪТЕКИ ВОДЯТ КЪМ И ОТ ЦЕНТЪРА

В пробива, където съм свободен от собстве-

ната си воля и от волята Божия, от всичките
му дела и от самия Него, аз се издигам над
всички създания и не съм нито Бог, нито
създание. Аз съм онова, което съм бил и което
ще остана сега и завинаги. Тогава получавам
импулс [съзнание], което ще ме извиси над
всички ангели. Чрез този импулс получавам
богатство, така необятно, че Бог не може да е
достатъчен за мен с всичко, което го прави
Бог и с всичките си божествени творения.
Защото в този пробив аз откривам, че аз и Бог
сме едно. Там съм онова, което съм бил, и не
ставам нито по-малък, нито по-голям, защото
съм неподвижната причина, задвижваща всич-
ки неща.
Майстер Екхарт, средновековен немски мистик
- 335 -
 За всички духовни пътеки може да се каже, че
когато ги следвам по духовно интелигентен начин,
аз съм в контакт със съкровения център на Аза. В
този център „аз съм неподвижната причина, за-
движваща всички неща”, защото и аз, и всичките ми
действия извираме от центъра на самото същест-
вувание. Те са само реализирала се част от без-
крайния потенциал на този център. Това е място
отвъд Егото и отвъд всички конкретни форми, чрез
които се реализира собствената ми традиция –
отвъд всички известни символи, отвъд всичко, което
може да се изрази с думи. Според Майстер Екхарт,
аз и Бог сме едно. Съгласно един друг образ, който
използвам на много места в тази книга, аз съм
вълна в океана и осъзнавам, че аз и океанът сме
едно. Индийският поет от XV век Кабир използва
този образ, за да попита:

Аз размишлявах за разликата между водата

и нейните вълни. Издигайки се,
водата пак си е вода, и спадайки,
отново е вода, ще ми подскажеш ли
как с думи да ги разделя?

Нима защото някой е измислил думата

„вълна”, аз трябва да я отличавам
от водата?

Но вътре в нас живее Свещеното Едно;

планетите на всичките галактики
минават като броеница през ръцете му.

И трябва с блеснали очи човек да гледа

тази броеница.

- 336 -
 Мистиците на всички велики традиции говорят
за това място вътре в Аза. То е чистата светлина,
огънят, който свети и пламти вътре в нас, източни-
кът на всичко, което душата внася в света. Описан
по такъв начин, центърът извиква благоговение,
изглежда привлекателен и свещен, но може би
твърде абстрактен за мнозина от нас. И въпреки
това, всеки от нас го изживява и усеща, когато
живее по духовно интелигентен начин. Това е
чувството за светостта на всекидневните предмети и
събития, усещането за сакрално в акта на любовта,
почти непоносимият екстаз, когато за първи път
разбереш нещо в дълбочина, възторженото чувство,
когато даваш нещо ново на света, огромното
удовлетворение, когато виждаш справедливостта да
тържествува, дълбокото усещане за покой, когато
знаеш, че делата ти служат на Бога.
Всичките шест духовни пътеки водят към цен-
търа, към преживяване, което може да се нарече
„просветление”. Но когато се изживяват по въз-
можно най-интелигентния в духовно отношение на-
чин, всички пътеки водят и от центъра обратно към
света. Буда понася много години на търсене и стра-
дание, за да постигне просветлението, но когато
успява, той не си позволява просто да изчезне в
Нирвана. Вместо това, Буда се връща в света, за да
помогне и на другите да постигнат просветление.
Обикновеният човек с висок КД не просто търси
блаженството от досега с центъра, а откликва спон-
танно на него и след това поема отговорността да
сподели със света светлината, която е видял, енер-
гията, която е получил, усещането за цялостност,
което е изпитал. Той става просветлен родител,

- 337 -
просветлен учител, просветлен готвач, просветлен
партньор и т. н.
По всяка очертана от Лотоса пътека, а също и
около всяко негово листче има спирала на съще-
ствуването, водеща към центъра и излизаща от не-
го. Никой от нас не може да бъде истински завър-
шен, истински цялостен, истински просветлен, до-
като в някаква степен не извърви всичките шест
духовни пътеки – докато не намери съзидателен
начин да живее според традициите, докато не
разбере как да обича дълбоко и всеотдайно, докато
не научи как да проявява разбиране, докато не
открие нещо, което може да сътвори, докато не
служи на ближните си и не познае пътеката на
служещия лидер, която служи на Бога.
Има и спирала на съществуването, водеща от
настоящия живот към следващия, от онова последно
завръщане в центъра, което наричаме смърт, към
новото прераждане. Като малко момиче, направих
мъглинна камера на Уилсън. Това е уред, чрез който
можеш да видиш следите на атомите в облак пара.
Виждах как изведнъж от парата – сякаш от нищото
– се появяват заредени атомни частици: те изми-
наваха няколко инча и след това отново изчезваха
в нея, само за да се появят на друго място по друго
време. Според теорията за квантовото поле, ние сме
като тези заредени частици. Ние сме „възбудена
енергия” в квантовия вакуум, която възниква от ни-
щото, известно време пътува в този свят и после от-
ново изчезва в квантовия вакуум, от който е дошла
– само за да се появи отново, като друга енергийна
форма, в друго време. Смъртта е пътуване през

- 338 -
живота: тя е пътека в центъра на всяка пътека,
важна част от спиралата на съществуването.
Говорейки за усещането за единение с центъ-
ра, където той е „неподвижната причина, задвижва-
ща всички неща”, Майстер Ерхарт нарича това свое
състояние „нероденост”:

„Затова аз съм също и нероден и по силата на

нероденото си [непроявено] съществуване, не
мога да умра. По силата на нероденото си
съществуване аз винаги съм бил, съм и винаги
ще бъда”.

Човекът търси вола

(истинското си Аз).

- 339 -
 Човекът открива следите на вола
(разбира учението за живота и Аза)

- 340 -
 Човекът вижда вола
(преживява моменти на единение
с източника на съществуванието).

- 341 -
 Човекът опитомява вола
(дисциплинира собствения си ум).

- 342 -
Човекът хваща вола, но осъзнава, че ако иска
да го подчини на волята си,
трябва да го опитоми.

- 343 -
 Той яхва вола и го повежда към дома си
(внася усещането за единение с първоизточника
във всекидневния живот).

- 344 -
Волът изчезва, защото човекът научава, че всяка конкретна
проява на реалността, включително и следваната от него
пътека, е мимолетна и може да бъде преодоляна.

- 345 -
 Всичко изчезва: преодолени са както волът, така и
възприеманият го Аз. Камшикът, примката, човекът,
волът се сливат в Нищото. Небето тъй е необятно,
че никое послание не ще го опетни, колко снежинки
съществуват в яростния пламък?
Ето стъпките на патриарсите.

- 346 -
 Човекът започва да възприема космическите сили на
сътворението и разрушението от по-висша позиция,
но все още не може да общува с лекота на всекидневни
нива. Той е „глупакът на хълма”, донякъде замаян от
собственото си видение.

- 347 -
 Човекът, вече учител, се е върнал в света.
„Не търся нищо, водя обикновен живот, но
просветлението докосва всичко, което погледна.”

- 348 -
 Когато следваме собствената си или, до из-
вестна степен, всички духовни пътеки към и от
центъра, високият КД или просветлението, което
постигаме, притежава невероятната благословеност
на всекидневното. В дзен-будизма има една посло-
вица: „Преди просветлението цепех дърва, носех
вода. След просветлението цепя дърва, нося вода.”
Това не означава, че просветлението не е свързано
с напредък и преобразяване, а че истинското пре-
образяване ни отвежда пак до мястото, откъдето
сме тръгнали, но вече сме истински живи и съзна-
телни. В „Наръчник по дзен-будизъм” Д. Т. Сузуки
представя вариант от XV век на десет оригинални
китайски рисунки от XII век, заедно с кратки сти-
хотворения, които илюстрират какво имам предвид
под спирала на съществуването, както и дзен-
будисткото разбиране за просветлението. В тях се
използва алегорията за човек, който пасе вол.
В „Замайващо”, из поемата „Четири квартета”,
Т. С. Елиът говори за същата спирала на съществу-
ванието и за смисъла, вложен в рисунките за
опитомяването на вола:

Не ще се уморим да търсим
и в търсенето си ще стигнем там,
отдето сме започнали,
и ще прогледнем за света.
През непознатата, запомнена врата,
когато е останало да се открие
това, което е било началото;
при извора на необятната река
гласът на скътан водопад,
децата в клоните на ябълка –
невиждани, а може би нетърсени
- 349 -
 но чути, получути в тишината
между две вълни.
Побързай, тук, сега, вовеки –
миг съвършена простота
(която коства всичко)
добре ще бъде всичко,
каквото и да стане,
щом пламъкът се завърти навътре
към коронования огнен възел
и огънят, и розата едно са.

Всички пътеки водят към и от центъра. Да ги

следваш означава да търсиш, но в определен мо-
мент това изисква да се отдадеш. Дори и копнежът

за просветление накрая изчезва. >>

14.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КД

За разлика от КИ, който е линеен, логичен и

рационален, духовната интелигентност не може да
бъде измерена количествено. Въпросите, които
следват, представляват само упражнение по раз-
мисъл. Групирани са в седем раздела – по един за
всеки от шестте личностни типа или листенца на
лотоса, и седми, разкриващ близостта ви до енер-
гиите на центъра. Приемаме, че сте отговорили на
въпросите за личностните типове в Глава 13. Както
- 350 -
видяхме там, всеки от нас представлява смесица от
качества, присъщи на поне три от личностните
типове. По същия начин и тук всеки от нас ще бъде
свързан с поне три от духовните пътеки. И все пак
най-добре е в един ден да отговаряме само на
въпросите, отнасящи се до една пътека, и да си
оставяме време за размисъл, преди да преминем
нататък.
Към всяка духовна пътека или личностен тип
има по четири групи въпроси. Те са свързани с:

□ общ преглед на свързания със съответната

пътека опит,
□ често срещани пречки за развитието,
□ някои възможности за по-нататъшно разви-
тие,
□ някои междуличностни или по-традиционни
в духовно отношение аспекти на всяка пъ-
тека.

Излишно е да казваме, че макар въпросите да

дават храна за размисъл, те само се докосват до
повърхността на онова, което може да се превърне
в продължаващо цял живот пътешествие. >

ПЪТЕКА 1: ДЪЛГ

1. Към каква група сте имали щастието да

принадлежите? Семейство? Приятели? Колеги? Съ-
седи? Нация? Етническа група? Никоя?

- 351 -
 2. От коя от тези групи (ако има такава) сте
се отчуждили? Защо? Останали ли са ви някакви
лоши чувства? Неразбирателство? Травмиращи съ-
бития? Чувство за вина? Продължавате ли да се
чувствате обвързани с някои от правилата или
обичаите на групата? Ако е така, защо?
3. Има ли група, към която бихте искали да се
приобщите по-добре? Практично ли е това?
4. Какъв е настоящият ви морален кодекс?
Кой е неговият първоизточник? Доколко го след-
вате? Мислили ли сте за някаква промяна, която би
могла да се отрази благоприятно на всички (или
почти всички) в групата? Предприели ли сте нещо в
това отношение? През последната година вземали
ли сте някакво важно решение и, ако да, придър-
жали ли сте се към него? >

ПЪТЕКА 2: ГРИЖОВНОСТ

1. В момента има ли (и имало ли е в минало-

то) хора, в отношенията с които с радост бихте да-
вали повече, отколкото получавате? Има ли хора
(сега или в миналото), от които с радост бихте по-
лучавали повече, отколкото им давате?
2. Има ли хора, които напоследък пренебрег-
вате, наранявате или на които имате зъб? Защо?
Взели ли сте някакви положителни или отрицателни
решения по въпроса?
3. Има ли хора (сега или в миналото), на кои-
то искате или сте искали да помогнете, но не сте
- 352 -
могли? Какви чувства събужда този факт у вас?
Можете ли да бъдете близки приятели с хора, които
нямат нужда от помощта или съвета ви? В интим-
ните връзки можете ли да бъдете открити и честни
при обсъждане на трудни теми?
4. Лесно ли се разговаря с вас? Случва ли ви
се да помагате на хора извън вашия социален кръг,
които са потърсили помощта ви? >

ПЪТЕКА 3: РАЗБИРАНЕ

1. Проявявате ли активен интерес към живота

на околните? Семейство? Колеги? Съседи? Текущи
проблеми? Дали напоследък сте чели или обсъж-
дали нещо, свързано с психология, философия, ети-
ка или подобни теми?
2. Ако някой проблем ви затрудни, как по-
стъпвате обикновено – оставяте го настрана или
опитвате друг подход? Има ли решения, които от-
лагате да вземете, чувствате ли се объркани по
някой въпрос или дългосрочен практически про-
блем? Какво би могло да ви накара да действате?
3. Обикновено в състояние ли сте да видите
положителното и в двете страни на спора? Ако е
така, какво става? Способни ли сте да отидете по-
далеч от това? Често ли се изненадвате от хората
или интуицията би обикновено е вярна?
4. Имате ли интелектуални търсения? Опитай-
те се да определите точно какво бихте искали да
разберете по-добре. Какво би могло да ви помогне в
- 353 -
това отношение? Какво ви пречи? Доколко това е
важно за вас? Можете ли да приемете настоящото
си неразбиране, без да се откажете да продължите
по-нататък? >

ПЪТЕКА 4: ЛИЧНА ТРАНСФОРМАЦИЯ

1. „Никога няма да притежаваме нещо, ако не

сме го пожелали страстно.” Доколко това твърдение
е вярно за вашите връзки, каузи, творчество, при-
звание и т.н.? Има ли емоционални състояния, кои-
то се опитвате да избягвате?
2. Спомнете си за човек, сън, мечта или ис-
тория, които са ви изпълвали със страстен или
романтичен копнеж, но не са имали много щастлив
край. Това внесе ли в живота ви усещане за липса
или неудовлетворение? Опитахте ли се да осъще-
ствите мечтата си? Ако да, какво стана? Отказахте
ли се заради болката, унижението или поради
цинизъм? Ако не, какво ви накара да не го правите
– моралът, оправданото благоразумие, смирението
или и трите? Опитайте се да изразите тази емоция
или тема сега, може би чрез стихотворение, разказ,
танц, слушане на музика или разговор с доверен
човек. (Тук талантът е по-маловажен от искреност-
та.) в дадена емоционална ситуация виждате ли
обикновено различни възможности да изразите
чувствата си?
3. Смятате ли, че собствените ви емоции и
копнежи са изтъкани от същата материя, като тези
на писателите, художниците или музикантите, които
- 354 -
уважавате? Вземете някое произведение на изкуст-
вото, което ви вълнува. Научете нещо за автора му
и сравнете живота му със своя. Допускате ли, че
дори болката може да даде нещо на другите, ако се
постави в контекст и се трансформира?
4. Помислете за тип поведение, което дълбоко
би трогва. Какви са положителните и отрицателните
му страни? Сега се опитайте да се сетите за по-
ведение, което го допълва или балансира. Може ли
между тях да има конструктивен диалог? Има ли
бунтари или нарушители, с които се идентифици-
рате или на които симпатизирате? Какво можете да
научите за себе си от този факт? >

ПЪТЕКА 5: БРАТСТВО

1. Теоретически, бихте ли искали да можете

да разговаряте с всекиго? Вземете някое събиране,
което ви е интересувало. Можете ли да си предста-
вите да си размените ролите с някого или с всички
присъстващи? Проявявате ли активен интерес към
местни или обществени проблеми?
2. Има ли хора, които ви притесняват? Защо?
Какви чувства изпитвате? (Отегчение? Страх? Гняв?
Съперничество? Презрение? Съжаление? Нещо дру-
го?) Смятате ли, че щяхте да се държите по-раз-
лично, ако имахте тяхното минало и съдба?
3. Справедливостта важна ли е за вас? За
всички или само за близките на сърцето ви групи?
Ако желаете справедливост само за някои групи,
какво ви свързва с тях?
- 355 -
 4. Чувствате ли се притеснен или разстроен
от темата за смъртта? Вярвате ли, че има живот
след смъртта? Рай? Прераждане? Оцеляване на иде-
ите или семейството ви? Изпитвали ли сте някога
чувство на обич и единение с всички същества?
Струвало ли ви се е, че бихте могли да отдадете
живота си за определени хора или каузи? >

ПЪТЕКА 6: СЛУЖЕЩИЯТ ЛИДЕР

1. Приемали ли са ви за лидер на някоя гру-

па? Какви чувства предизвикваше това у вас? Има-
ли ли сте някога визия или мечти за идеалния
начин на живот на групата или обществото? Пред-
приехте ли нещо по въпроса, макар и дребно?
Отказахте ли се? Защо? Можете ли да доразвиете
визията си? Необходими ли са корекции?
2. Имате ли „наследени” представи за общест-
вото и/или вашата роля в него? Т.е., има ли идеи и
възгледи, които сте възприели в детството си, без
да се замислите? Приемали ли сте онова, което ро-
дителите ви, приятелите ви, колегите ви или парт-
ньорът ви са искали да направите? Вземали ли сте
прибързани решения, когато сте били объркани или
напрегнати? В каква степен сте надраснали тези не-
ща? Продължавате ли да се интересувате от някак-
ва модифицирана форма на тези наследени цели?
3. Винаги ли сте способни, въпреки трудно-
стите, да намерите необходимата енергия, за да се
справите с критична ситуация? Какво правите, ко-
гато някой оспорва съкровените ви идеали – пре-
- 356 -
давате се? Отстоявате ли ги твърдо, защото сте уве-
рени в стойността им? Обсъждате ли въпроса демо-
кратично?
4. Готови ли сте да се изправите в защита на
онова, което цените най-много, дори и да няма ве-
роятност другите да го приемат? Някога изпитвали
ли сте усещането за нещо свято, сакрално, за
някакъв висш източник на интелигентна енергия?
Опитахте ли се да го изразите по някакъв начин?
Сещате ли се за някакви практически структури,
които биха могли да го изразят? >

ЦЕНТЪРЪТ

1. Усещали ли сте някога присъствието на

могъща духовна сила отвъд всекидневното ви аз?
Ако да, почувствахте ли обич към всичко наоколо
или единение с него? Изпитахте ли усещане за ин-
телигентен и свещен източник на енергия извън
вас? Може ли да се каже, че преживяването ви е
било извън времето, пространството и формата –
неизразима пустота, за която все пак съзнателно
сте си давали сметка? Някое от тези преживявания
имаше ли трайно въздействие върху вас?
2. Често ли сънувате кошмари? Струва ли ви
се понякога, че хубавите и лошите неща, които ви
се случват, са дело на скрити сили? Трудно ли ви е
да изпитвате близост с някого? Често ли ви се
струва, че животът е безсмислен? Наистина ли мра-
зите да бъдете сам? (всички тези неща предста-

- 357 -
вляват негативна духовна енергия, която трябва да
преодолеете, ако желаете да повишите своя КД).
3. Какво ще направите, ако след дълги об-
съждания продължавате да имате принципни разно-
гласия с колегите си? Представете си няколко раз-
лични ситуации и възможното им развитие.
4. Има ли мигове, в които изпитвате не само
удоволствие, но и дълбоко удовлетворение? С какво
са свързани обикновено? Тези мигове вдъхновяват
ли ви, дават ли ви сили в други моменти? Ако
знаете, че довечера ще умрете, бихте ли
окачествили живота си като пълноценен? В какво
отношение? >>

15.
ДА БЪДЕШ ДУХОВНО ИНТЕЛИГЕНТЕН
В ДУХОВНО ОНЕМЯЛА КУЛТУРА

Един американски бизнесмен стоеше на

кея на мексиканско крайбрежно селце, когато
там акостира малка лодка, в която имаше само
един рибар и няколко големи риби тон. Амери-
канецът похвали мексиканеца за качеството
на улова и го попита за колко време е уловил
рибите.
– За съвсем малко – отвърна мексикане-
цът.

- 358 -
 След това американецът го попита защо
не е останал в морето по-дълго, за да хване
повече риба.
Мексиканецът отвърна, че това е доста-
тъчно, за да задоволи непосредствените нуж-
ди на семейството си.
Тогава американецът попита:
– Но какво правиш през останалото вре-
ме?
Мексиканецът отвърна:
– Спя до късно, хващам малко риба, иг-
рая с децата си, следобед подремвам с жена
ми Мария, всяка вечер отивам в селото, къ-
дето пия вино и свиря на китара с моите ami-
gos. Водя пълноценен и наситен живот, Seňor.
Американецът подхвърли иронично:
– Аз съм харвардски магистър по бизнес-
администрация и мога да ти помогна. Трябва
да отделяш повече време на рибарството и с
приходите да си купиш по-голяма лодка. С
печалбите от по-голямата лодка можеш да си
купиш няколко лодки. Накрая ще имаш флоти-
лия от рибарски лодки. Вместо да продаваш
улова си на посредник, ще продаваш направо
на производителя и накрая ще си отвориш
собствена консервна фабрика. Ще имаш кон-
трол върху суровината, производството и ди-
стрибуцията. Ще трябва да напуснеш това
малко крайбрежно селце и да се преместиш в
Мексико Сити, после в Лос Анджелис и накрая
в Ню Йорк, откъдето ще ръководиш разрасна-

- 359 -
 лата се компания. Мексиканският рибар по-
пита:
– Но, Seňor, колко време ще ми отнеме
това?
На което американецът отвърна:
– Петнадесет-двадесет години.
– И после какво, Seňor?
Американецът се засмя и каза, че сега
идвало най-хубавото.
– Когато дойде моментът, ще продадеш
акциите на компанията си и ще станеш много
богат. Ще натрупаш милиони.
– Милиони, Seňor? И после какво?
Американецът отвърна:
– После ще се пенсионираш. Ще се пре-
местиш в малко крайбрежно рибарско селце,
където ще спиш до късно, ще ловиш по малко
риба, ще играеш с децата си, ще подремваш
следобед с жена си, вечер ще отиваш в се-
лото, за да пиеш вино и да свириш на китара
със своите amigos.

Не е трудно да видим, че американският биз-

несмен в тази история е духовно ням, докато мек-
сиканският рибар е духовно интелигентен. Защо?
Рибарят има интелигентно усещане за съкровените
си житейски цели и дълбоки мотивации. Създал си е
начин на живот, който задоволява неговите и на
семейството му потребности, отделя време за зна-
чимите за него неща, той е в покой, той е центри-

- 360 -
ран. Американският бизнесмен, от друга страна, е
рожба на собствената си духовно саката култура.
Той е пренапрегнат, превърнал постиженията в
самоцел, откъснат от нещата, мотивиращи хора като
рибаря, преследва безсмислени цели, само защото
ги е усвоил в Харвард. По всяка вероятност рибарят
ще живее дълго и ще умре в мир. Бизнесменът се е
устремил към коронарна тромбоза на петдесет и пет
годишна възраст и ще умре с усещането, че така и
не е успял да осъществи целите си. >

ОПОЗНАВАНЕ НА СЪКРОВЕНИТЕ МОТИВИ

Нашите мотиви – някои хора ги наричат жиз-

нени намерения или житейски цели – представляват
дълбока психична енергия. Те придвижват потенци-
ала от центъра на Аза към повърхността или Его-
равнището. Именно посредством мотивите си ние
действаме в света и въздействаме върху него.
Някои от мотивите ни са съзнателни. Знам, че искам
да се грижа добре за децата си, знам, че искам да
пиша книги, знам, че искам да печеля достатъчно
пари, за да поддържам желания от мен жизнен
стандарт и т.н. Някои от тези мотиви имат подсъ-
знателен пласт, скрит в индивидуалното ни несъ-
знавано или в колективното несъзнавано на чове-
чеството. Видяхме, че дълбоките мотиви, като стад-
ното чувство, близостта, изследването, градивност-
та, самоутвърждаването и творчеството, ръководят
повечето от нас на неосъзнато равнище. Мотивът
„близост” или „родителство” лежи в основата на
желанието ми да се грижа добре за децата си,

- 361 -
мотивът „творчество” ръководи желанието ми да
пиша книги, в избрания от мен жизнен стандарт има
определена доза самоутвърждаване и т.н. Но още
по-дълбоко са първичните мотиви на центъра на
Аза – мотивът „смисъл”, мотивът „цялостност”, или
„интегритет”, мотивът в хода на живота си да се
развивам и преобразявам.
В контекста на една духовно онемяла култура
мотивите ни се изкривяват. Общественият и иконо-
мически натиск ни принуждавала объркваме жела-
нията с потребности и да искаме повече, отколкото
ни е необходимо, да искаме непрекъснато и нена-
ситно. Мерилото за успех в нашата култура ни кара
да се стремим към повече блага, повече пари, по-
вече власт, повече „риба”, фактът, че на Запад има
толкова много хора с наднормено тегло, е една от
широко разпространените духовни болести, предиз-
викани от изкривената мотивация. Ние ядем, за да
запълним една празнота, която не иска да изчезне.
Един от начините да бъдеш духовно по-инте-
лигентен по отношение на личната мотивация е да
търсиш реалността зад всяко появило се желание.
Обикновено ние реагираме по програмирания и оку-
ражаван от нашата култура начин, като от поже-
лаването преминаваме направо към купуването или
действието. Почти нищо не ни подтиква да спрем и
да се замислим, да попитаме: „Коя дълбока потреб-
ност се крие зад това желание? Дали удовлетво-
ряването му наистина ще задоволи тази потреб-
ност?” Духовната интелигентност изисква от нас да
обмисляме по-задълбочено желанията си и да ги
поставим в по-широкия контекст на съкровените си
мотивации и жизнени цели.

- 362 -
 Удовлетворяването на желанията по съкра-
тената процедура, насърчавано от нашата духовно
онемяла култура, не се изчерпва с материалните
придобивки. То често се проявява и в избора на
кариера, в нашите отношения и забавления. Когато
се чувства празен, човек може да отиде на дивашка
дискотека или да вземе наркотик. Когато се чувства
непълноценен, той преследва най-привлекателния в
сексуално отношение и достъпен за него обект. Но
подобна реакция едва ли ще задоволи дълбоката
нужда от смисъл, цялостност и развитие. За да
успея да реализирам мотивите си и да задоволя
потребностите си на това ниво, трябва да опозная

себе си в дълбочина. >

ВИСОКА СТЕПЕН НА САМОСЪЗНАНИЕ

Самопознанието е един от най-важните кри-

терии за висока духовна интелигентност, но едва ли
бихме могли да го наречем приоритет в нашата
духовно онемяла култура. От мига, в който тръгваме
на училище, ни учат да насочваме вниманието си
по-скоро навън, отколкото навътре, да се съсре-
доточаваме върху фактите и практически проблеми
във външния свят, да бъдем ориентирани към опре-
делена цел. Буквално нищо в западната образова-
телна система не ни насърчава да се замисляме за
себе си, за вътрешния си живот и мотиви. Не ни
- 363 -
окуражават да дадем свобода на въображението си.
След почти пълното отживяване на всички общо-
приети религии, почти нищо не ни подтиква да се
замислим в какво вярваме и какво ценим. При
мнозина от нас „свободното” време или тишината
дори предизвикват безпокойство. Ние насищаме
времето си с постоянна дейност, та била тя и гле-
дане на телевизия, и запълваме мълчанието с шум.
Да се развива самосъзнанието е важен прио-
ритет за повишаване на КД. Естествено, първата
стъпка в това отношение е да си дадем сметка за
проблема, да осъзнаем колко малко знаем за „себе
си”. След това трябва да възприемем някаква
проста всекидневна практика, която ще подобри
общуването ни със самите себе си. Това може да
означава:

□ Да се занимаваш с медитация, която може

да се усвои от множество лесно достъпни
източници.
□ Да прочетеш стихотворение или няколко
страници от книга, която означава нещо за
теб, и да помислиш защо.
□ Да предприемеш „разходка в гората” – да
отклониш мислите си от натоварената, целе-
насочена дейност чрез някаква „почивка”,
която ти осигурява пространство да мислиш.
□ Да се потопиш в някое музикално произве-
дение и да проследиш предизвиканите от
него мисловни и емоционални асоциации.
□ Да обърнеш истинско внимание на някоя
сцена или случка от деня и по-късно да по-

- 364 -
 мислиш върху нея, търсейки по-недоловими
нюанси и асоциации.
□ Да си водиш дневник, в който да отбеляз-
ваш не само събитията от деня, но и своите
реакции и причините за тези реакции.
□ Да водиш дневник на сънищата си и разми-
шленията си за тях.
□ Всяка вечер да обмисляш изминалия ден.
Кои неща са те изненадали или засегнали
най-много? Какво ти е харесало през деня?
За какво съжаляваш? Какво би могъл да
промениш? Ако поведението или чувствата
ти бяха различни, какво отражение щеше да
има това?

Един съществен аспект на самосъзнанието е

да си дадеш сметка къде минават границите на тво-
ята зона на спокойствие. Иначе казано, къде е „ръ-
бът”? Кое е онова място на ръба на личните или
професионалните ти отношения и дейности, където
трябва да се напрегнеш, където се чувстваш пре-
дизвикан? Ръбът е трамплин за растеж, място, от
което можеш да се преобразиш. Нашата духовно
онемяла култура рядко ни принуждава да се изпра-
вим пред собствения си ръб и вместо това ни
омотава в пашкула на готовите развлечения и лесни
възможности. Коя би била най-трудната възможност
в случая? Трябва да се научим да си задаваме
въпроси като: Какво ще науча или постигна, ако из-
бера по-трудната алтернатива? С какво е свързана
– с повече дисциплина, по-голяма саможертва, по-
малко егоизъм, по-голяма всеотдайност? Какво ме
възпира да направя усилието? >
- 365 -
 ОТГОВОРНОСТ ПРЕД СЪКРОВЕНИЯ АЗ

И накрая, във всеки от нас живее съкровеният

Аз, който е свързан с Космоса като цяло и негов
първоизточник е човешката потребност от смислен,
проникновен и стойностен живот. Високият КД из-
исква от нас да служим съзнателно на този съкро-
вен Аз.
Невинаги е възможно да си дадеш сметка за
съкровения си Аз, за дълбоките си мотиви и истин-
ските си ценности. Нашата духовно няма култура не
насърчава и не подкрепя подобна лична проница-
телност и почти не разполага с дълбоки колективни
митове или ценности, подхранващи асоциативния,
среден пласт на Аза. Съвременното колективно не-
съзнавано отразява ритъма на консуматорската ре-
клама, секса и насилието, на незабавното удовле-
творение. Малцина от нас разполагат с жива ду-
ховна визия, поставяща живота в онзи по-дълбок и
по-широк контекст, където се намира центърът на
Аза.
Но въпреки това ние носим в себе си съкро-
вения си Аз. Познат или непознат, подхранван или
оставен да гладува, именно той ни прави най-ис-
тински. Понякога се проявява в редките мигове на
обич или близост, на радост или изумление или
дори в моменти на огромна скръб или среща с най-
ужасните ни страхове. Дори и когато не усещаме
присъствието му, отражението му върху качествата
или постъпките на другите, реални или въобража-
еми, може да ни накара да си дадем сметка за
човешкия потенциал и да ни научи на нещо за
собствения ни съкровен Аз. >
- 366 -
 СПОСОБНОСТ ДА ИЗПОЛЗВАШ И
ПРЕВЪЗМОГВАШ ТРУДНОСТИТЕ

Нашата духовно онемяла култура е култура на

жертвата. Рано в моя живот нещастното ми детство
изкриви мотивациите и индивидуалността ми. Ми-
кроби нахлуват в тялото ми и аз се разболявам.
Работата ми не спори.
В този контекст първата стъпка към духовна
интелигентност е отново да поема отговорността за
живота си. Трябва да използвам дълбоката си спон-
танност – дар на бродения ми КД, за да откликвам
по искрен и свеж начин на заобикалящата ме об-
становка и настоящото си положение. И трябва да
поема отговорността за ролята си в него. Може да
се озова в мъчителна или неприятна ситуация, но
само от мен зависи как ще реагирам на нея. Само аз
мога да формирам отношението си към случващото
се и да вложа в него някакъв смисъл. Може да съм
неизлечимо болна, но аз решавам как ще реагирам
на този факт. Само аз мога да умра от свое име.
В „Човекът в търсене на смисъла” Виктор Фра-
нкъл посочва, че способността ни да използваме и
преодоляваме болката е една от най-големите сво-
боди, с които разполагаме. Като човек, познал ужа-
сите на Аушвиц, той е изпитал най-страшното стра-
дание, но е избрал да го превъзмогне и да намери
смисъл да живее. Можем да позволим на болката,
страданието или трудностите да ни изплашат или
обезсилят, но бихме могли да ги възприемем и като
предизвикателства или дори възможности. В край-
ния си вариант това важи дори и за неминуемата ми
смърт. Мога да „умра добре”, сключила мир с жи-
- 367 -
вота и със себе си, или да умра в горчива агония.
Мога да обвинявам компанията за безсмислената си
работа, да променя компанията отвътре или да
сменя работата си. Ако това е неосъществимо, пак
ми остава възможността да избера отношението си
към работата, да въздействам върху отношенията си
на работното място. Всички се вдъхновяваме от не-
вероятните разкази за инвалиди, които пишат ро-
мани с палците си, за болни от рак, които участват
в посветени на изследването на рака маратони, за
опечалени родители, които основават фондации на
името на починалите си деца. Нима за повечето от
нас не е далеч по-лесно да бъдем малки герои, като
просто поемем отговорността за всекидневния си
живот и превъзмогнем баналните препятствия? >

ДА СЕ СЪПРОТИВЛЯВАШ НА ТЪЛПАТА

Нашата култура е култура на тълпата. Ме-

диите ни насърчават да мислим еднакво, да имаме
еднакви мнения. Масовата продукция ни подтиква
да стесним разнообразието на вкусовете си, а ре-
кламата прави всичко възможно, за да очертае тези
еднообразни вкусове. Това е и култура на прищев-
ките: ако в момента модата е да се откажеш от пу-
шенето, всички гасим цигарите. Интелектуалците
изказват сходни мисли, бизнес-консултантите про-
дават еднакви „преобразяващи” идеи, търсещите
духовното хора се обръщат към едни и същи кри-
стали и еликсири. Вече не знаем как да мислим
самостоятелно.

- 368 -
 Един от основните критерии за висока духовна
интелигентност е да бъдеш, според терминологията
на психолозите, „независим”. Това означава да мо-
жеш да се опълчиш срещу тълпата и да поддържаш
непопулярно мнение, ако то изразява дълбоките ти
убеждения. Но тук отново стигаме до необходимост-
та от самосъзнание и от усещането, че имаш свой
център. Ако действам единствено Его-равнището на
личността си, аз съм само сбор от работещи ме-
ханизми, възникнали в резултат на моя опит, аз съм
маска. И по един негативен начин все още завися от
реакциите и мненията на другите. А ако се ръко-
водя от асоциативния, среден пласт на личността
си, аз съм част от групата.
Високият КД изисква функциониращо Его и
здравословна принадлежност към групата, но те
трябва да извират от съкровения център на лич-
ността. От тази центрирана перспектива, която мо-
жем да наречем перспектива на „дълбочинната под-
молност”, аз се опълчвам срещу тълпата, но сега
мога да внеса своя принос – гледната си точка.
Знам коя съм Аз и в какво вярвам Аз. Това не е
егоизъм, а истинска индивидуализация, която често
изисква голяма смелост.
Умберто Матурана, син на чилийски биолог,
бил нещастен в училище, защото чувствал, че учи-
телите му пречат да учи. Те желаели да му предадат
собствените си знания, вместо да го насочват към
необходимото за самия него познание. В резултат
на това Матурана написал „Ученическа молитва”,
която цитираме тук в съкратен вариант. Тя чудесно
илюстрира реакцията на духовно интелигентния

- 369 -
индивид срещу конформисткия натиск на родители,
учители, шефове или общество.

Не ми натрапвай знанията си,

аз искам да изследвам непознатото,
да бъда източник на своите открития.
И нека знанието бъде свобода – не робство.

Защото може истината ти да е затвор за мен;

и безполезни да са твоите прозрения.
Не ме насочвай; нека заедно вървим,
така че аз да доразвия мъдростта ти.

Показвай ми, за да успея аз

на раменете ти да стъпя.
И същността си ми разкрий,
за да съм по-различен.

Ти вярваш, че всеки човек е способен

да обича и да твори.
И това обяснява страха ти
да живееш според вярата си.

Не ще разбереш кой съм аз,

като се вслушваш в себе си.
Не ме насочвай; позволи ми да бъда.
За теб ще е провал да бъда твое копие. >

НЕЖЕЛАНИЕ ДА ВРЕДИШ

Нашата култура е атомистична. Тя ме отделя

от теб, отделя „нас” от онези, които са различни,
- 370 -
изолира човешките същества едно от друго, от
останалите живи създания и от природата като
цяло. Фройд заявява, че любовта и близостта са
невъзможни: ние никога не можем да обичаме
ближния си като самия себе си.
Духовната интелигентност изисква от нас да
си дадем сметка за съкровения си Аз, за личния си
център, чиито корени водят към центъра на самото
съществуване, към квантовия вакуум. Както видях-
ме, според теорията за квантовото поле, всеки от
нас представлява възбудена енергия, модел или
вълна в „езерото” на вакуума. Ние не можем да
поставим граница между вълните и езерото или
между себе си и другите „вълни”. Аз съм част от
теб, от всяко същество, от всяка частица звезден
прах и всяко едно от тези неща е част от мен.
Всички ние сме индивидуални форми с общ център.
Индивидът с висок КД знае, че когато вреди на
другите, той вреди на себе си. Когато замърсявам
атмосферата с отпадъци или с гнева си, аз
замърсявам собствените си дробове или психика.
Когато себичността ме кара да причинявам ненужно
страдание, това страдание се връща при мен като
вътрешна болка, като нещо, което ме изкривява и
загрозява. Когато се изолирам от другите, аз
изолирам себе си от океана от енергия и потенциал
в собствения ми център. Високият КД изисква от
мен да откликвам спонтанно на останалите и на
съществуването като цяло и да поема отговорността
за ролята си в грижите за тях. Когато причинявам
ненужна вреда, аз пренебрегвам тази отговорност –
предназначение и смисъл на живота ми. >

- 371 -
 ДУХОВНО ИНТЕЛИГЕНТНО
ОТНОШЕНИЕ КЪМ РЕЛИГИЯТА

В самото начало на тази книга видяхме, че

високият КД не е обвързан с религията. Дори един
силно религиозен човек може да бъде духовно ням,
а пълният атеист – духовно интелигентен. И все пак
предизвикателството да постигнеш висока духовна
интелигентност в никакъв случай не е антирелиги-
озно. Повечето от нас имат нужда да бъдат насоч-
вани от някаква „религиозна” рамка: мислите на ве-
ликите учители, деянията на светците, поведенче-
ската етика. Немалко хора намират опора в дълбо-
ките, фундаментални вярвания. Мнозина биха били
загубени без тях. Всъщност, съществуването на „мя-
стото на Бога” в неврологичното устройство на на-
шия мозък показва, че способността за някакъв вид
религиозно преживяване и/или вярване е еволюци-
онно предимство за човешката раса. То ни осигу-
рява достъпна връзка със смисъла и стойностното,
поражда стремежите ни, създава усещането за цел
и контекст.
Тогава каква е разликата между духовно ня-
мата и духовно интелигентната религия? Тук опре-
делено не става дума за разлика между религии,
защото съществуват духовно онемели и духовно ин-
телигентни версии на всички религии на планетата.
Разликата е в подхода, в качеството на моите тър-
сения, в дълбочината и широтата на моите вярва-
ния, в съкровения източник на моите убеждения.
Както знаем, КД произхожда от дълбокия
център на Аза, свързан с безкрайния потенциал на
квантовия вакуум. В природата вакуумът е способен
- 372 -
да породи всяка форма; той изпълва всяка форма.
Затова всяка свързана с центъра религиозна систе-
ма има собствена версия на пълната истина, съдър-
жаща се в квантовия вакуум. Всяка породена от
центъра религиозна форма е негово значимо прояв-
ление или форма. Това е най-доброто или макси-
малното, което всеки от нас или всяка система от
вярвания, всяка традиция може да бъде – значимо
проявление, значима форма на центъра. Възможно
е да открия, че християнството е религиозната фор-
ма, която ми допада най-много, но ако съм духовно
интелигентна християнка, значи обичам в своята
религия проявяващия се чрез нея върховен потен-
циал на Вселената – знам, че тя е една от красивите
форми, които Бог може да приеме. Но както ни
напомнят еврейските мистици, Бог има „десет” лица
(с други думи – „много” лица), и истински мистик е
познаващият възможно най-много от тях, за да
познае най-добре Бога, който се крие зад всички
тези лица.
Като духовно интелигентна християнка, мю-
сюлманка, будистка или каквато и да било, аз оби-
чам и уважавам традицията – но я обичам, защото
тя е една от много форми, проявяващи потенциала
на центъра. Изпитвам дълбоко и постоянно уваже-
ние към другите традиции и форми и дори допускам
възможността да следвам някои от тях. Както казва
суфисткият мистик от XIII век Ибн Ал Араби:

Сърцето ми способно е на всяка форма: то пасбище е

за газели, то е метох за християнски монахини,
и храм за идоли, Каба за пилигрима,
и Тора, и свещеният Коран.

- 373 -
На Любовта религията изповядвам: по който път
камилите й тръгнат, той моя е религия и вяра. >

ДУХОВНО ИНТЕЛИГЕНТНО
ОТНОШЕНИЕ КЪМ СМЪРТТА

Може би най-немият в духовно отношение ас-

пект на съвременната култура е неспособността ни
да се справим със смъртта. Тя ни разстройва, дори
ужасява, и затова я отричаме. В повечето западни
държави почти няма значими ритуали за смъртта.
Буквално в никоя от тях смъртта не се поставя в по-
широк контекст, в който бихме могли да я приемем
като естествена част от процеса на живота. Някои
проницателни лекари, като ирландеца Майкъл Кър-
ни, посочват,че физическата болка, която изпитва-
ме в процеса на умиране, до голяма степен се
дължи на страха ни пред нещо, което не разбираме.
Преодолелите този страх пациенти усещат много
по-малко болка и се нуждаят от далеч по-малко
медикаменти за превъзмогването й.
Страхът от смъртта произтича от неспособ-
ността ни да я поставим в по-широк контекст. Но
това не е само неумение да разберем смъртта. То е
още по-дълбокото неумение да разберем и оценим
живота, да го поставим в по-широкия контекст на
смисъла и стойностното. Ние сме част от един дълъг
процес на непрестанно сътворение и разрушение,
на материя и съзнание, които „възникват от кван-
товия вакуум, пътуват за миг през времето и про-
странството и после се завръщат в квантовия ва-
куум. Ние сме временни форми, които безкрайният
- 374 -
потенциал приема, преди да ни прибере обратно, за
да породи други форми.
Една вечер миналата година, по време на
медитация, почувствах с пълна увереност и с усе-
щане за покой, че винаги нося смъртта си със себе
си. Тя е мой неизменен спътник, едно постоянно,
следващо състояние на настоящото ми съществува-
ние. Смъртта не е „след”, не е „край”, а по-скоро
състояние на продължаващо съществуване, следва-
що ниво на битието ми. Съгласно терминологията на
квантовото поле, настоящата ми форма на живот е
състояние на възбудена енергия, докато смъртта е
онова по-дълбоко състояние на неподвижна енер-
гия, което нося в себе си и в което един ден отново
ще се върна, физиците казват, че енергията се
запазва. Количеството енергия във Вселената нико-
га не се променя и енергията, която съм в момента,
енергията, концентрирана в настоящото ми живо
тяло, ще съществува вечно. Процесът на живот и
смърт означава просто, че взетата назаем енергия,
която съм аз, някой ден ще приеме друга форма.
Дълбочинното ми битие, онова универсално море от
потенциал, в което настоящият ми живот е само
една вълна, няма начало и няма край.
Следователно животът и смъртта са част от
един цикличен процес, при който енергията се поя-
вява от квантовия вакуум, приема за кратко дадена
форма и после отново преминава в квантовия
вакуум. Отново и отново, вечно, докато Вселените
се раждат и умират. Сезонните и годишните при-
родни цикли разиграват същата драма, както всъщ-
ност и молекулите, които се появяват и преминават
през по-трайната енергийна структура на телата ни.

- 375 -
Смъртта е само необходима и естествена част от
постоянната енергийна трансформация, която живо-
тът представлява и която постоянно (и без страх)
наблюдаваме в сменящите се сезони. Рилке разбира
това, когато пише за „съкровената смърт” в IX
Дуинска елегия.

„Земя, не това ли желаеш: да възкръснеш

невидима в нас? – Не е ли тази твойта мечта:
Веднъж да бъдеш невидима? Земя! Спотаена!
И какво друго, освен превръщение,
е твойта непреодолима задача?
Земя, любима, аз искам. О, повярвай:
от твоите пролети няма нужда –
за да ме спечелиш, даже една-едничка,
една само пролет в кръвта е премного.
От цяла вечност съм ти безименно предан.
Ти винаги беше права.
И твойто свещено хрумване
е съкровената смърт.

Виж, аз живея. Как така? Не стават

по-малко нито детството, нито грядущето...
В сърцето ми избликва свръхсметно битие.”38

Духовно интелигентното разбиране на смъртта

я поставя в този по-широк контекст на съществу-
ването, в който тя е само едно от състоянията на
вечния процес. >

38
Превод Петър Велчев. – Бел. прев.
- 376 -
 ДА ПОМНИМ ВЪПРОСИТЕ

Стигнахме до края на тази книга. За мен това

беше дълго и на моменти мъчително пътуване – ду-
ховната интелигентност поставя сериозни из-
исквания.
Високият КД ни задължава да бъдем напълно
искрени пред себе си, да имаме дълбоко само-
съзнание, да избираме и да осъзнаем, че понякога
правилният избор е трудният избор. Високият КД
изисква да бъдем цялостни личности, да си дадем
сметка за съкровения си център и да се ръководим
от него, защото той надхвърля всички фрагменти на
разпокъсания ни живот. Изисква да съберем отново
късчетата на личността си, дори и онези, които ни
изпълват с болка. Но най-важното изискване на
високия КД е да бъдем отворени за опита, да въз-
родим умението си да виждаме живота и другите в
нова светлина, сякаш с очите на дете. Трябва да
престанем да търсим убежище в познатото, трябва
постоянно да изследваме и да се учим от непо-
знатото. Необходимо е да изживяваме въпросите, а
не отговорите. Ще завърша с още един цитат от
Рилке:

„От дън душа те моля за търпение

към нерешеното в сърцето ти,
въпросите да се научиш да обичаш
като заключени стаи.
Или като книги, написани на чужд език.

- 377 -
 Не търси отговори, които
не могат да ти бъдат дадени,
защото не ще можеш да ги изживееш,
а целта е да изживееш всичко.

Следвай въпросите
и може би тогава, постепенно
и някак без да забележиш
ще доживееш някой ден
до отговора.” >>>

ПРИЛОЖЕНИЕ

Много психологически квалификации корес-

пондират добре с Лотоса на Аза. Представената по-
долу таблица обобщава онези от тях, които имат
поне 75 процента съотносителност с лотоса. Някои
системи на квалификация не са включени, защото
нямат пряко отношение към темата (седемте цвята
на дъгата или седемте небеса), а други – тъй като
не са достатъчно известни. >>

- 378 -
 КОРЕЛАТИ НА ЛОТОСА

А. ЕГО (западни)
1.ПРО- Кон- Соци- Изсле- Артис- Реали- Пред- ———
ФЕСИ- венци- ален дова- тичен стичен прием-
ОНАЛ- онален телски чив
НА ТИ-
ПОЛО-
ГИЯ
(Хо-
ланд)

2.ЛИЧ- Екстро- Екстро- Интро- Интро- Интро- Екстро- (Транс-

НОС- вертно вертно вертно вертно вертно вертно цеден-
ТЕН въз- чувст- мисле- въз- чувст- мис- тална
ТИП прие- ване не прие- ване лене функ-
(Юнг) мане мане ция)

3. МО- Стадно Роди- Из- „Секс” Гра- Само- Рели-

ТИВИ чувство телство след- (Твор- див- утвърж- гиозен
(Катъл) ване чество) ност даване

4. ЕТА- Бебеш- Ранно Латен- Юно- Начал- Зрялост Всяка

ПИ НА ка въз- детство тен пе- шест-во на зря- (35-70) въз-
ЖИ- разст риод (11-18) лост раст
ВОТА (1–1½) (1½–6) (6–11) (18-
35)

Б. АРХЕТИПНИ
5. ПЛА- САТУРН ВЕНЕРА МЕРКУ- ЛУНА МАРС ЮПИ- СЛЪН-
НЕТИ Хронос Афро- РИЙ Диана, Арес ТЕР ЦЕ
(рим- дита Хермес Артеми- Зевс Аполон
ски) да, Хе-
ката

6. ЕЛЕ- Подзе- Земя Въздух Горен Огън Вода Пленум

МЕНТИ мен свт Вакуум
и др. свят

7. ОБ- ПЛЕМЕ ЗЕМЯ– ВОДАЧ СЯНКА СВЕ- ВЕЛИ- АЗ

ЩИ участие МАЙКА дете – Герой ТОВНА КИЯТ
(ЮНГ и мисти- магьос- Ерос ДУША БАЩА
др.) ка ник Дева Агапе Логос
Гея Спасе-
ние

- 379 -
В. РЕЛИГИОЗНИ
8.ТАЙ- КРЪ- ПРИ- ПОКА- СВАТБА КОН- РЪКО- ВИСША
НСТВА ЩЕНЕ ЧАС- ЯНИЕ ФИР- ПОЛА- ФУНК-
(хри- ТИЕ МА- ГАНЕ ЦИЯ
стиян- ЦИЯ
ски)

9. ЧАК- I Ко- II Са- III IV V VI Чело VII

РИ (ин- ренна, крална Слън- Сърце Гърло Корона
дуист- основ- чевия Теме
ки) на сплит

10. КА- Малкут Нецах Ход Йезод Гебура Чезед Тифе-

БАЛА рет
(еврей-
ски)

11.БА- дхарма сангха буда гневни мирни Буда Пър-

РДА срещу срещу срещу божест- боже- Покро- вична
(тибет- коп- омра- неве- ва сре- ства вител чиста
ски бу- нежа зата жест- щу сян- срещу срещу свет-
дизъм) вото ката смърта гордо- лина
стта

12.РА- 3.Маги- 4.Ми- 5.Ра- 6. Ви- 7. Пси- 8. Неу- Казу-

ВНИЩА ческо тично цио- зиоло- хично ловимо ално
(Уил- нално гично
бър)

Г. ДВИЖЕНИЕ НАВЪТРЕ
13.ПЪ- ДЪЛГ ГРИЖО- РАЗБИ- ЛИЧНА БРАТ- СЛУ- НИР-
ТЕКИ ВНОСТ РАНЕ ТРАНС- СТВО ЖЕЩ ВАНА
ФОРМА- ЛИДЕР
ЦИЯ

14.РЕ- Родство Сътруд- Из- Праз- Цялост Лоял- Хлад-

АКЦИИ срещу ничест след- нуване срещу ност нокръ-
отчуж- во сре- ване срещу недо- срещу вие
дение щу срещу оплак- статъ- преда- срещу
проти- от- ване чност телст- смут
вопос- дръп- во
тавяне ване

15.ТЕ- Трав- Антаго- Прак- Игри „Минал Основ- —

РАПИЯ ми, низъм, тиче- Разце- живот” ни
(съдър- Вина Проек- ски пления инци- пред-
жание) ции про- денти назна-
блеми, чения
Защита

- 380 -
Лотосът на Аза >>

- 381 -
 БИБЛИОГРАФИЯ

Ahern, Geoffry, Spiritual/Religious Experience in Modem

Society, Alastair Hardy Foundation, Oxford: 1990.
Allport, Gordon, The Individual and His Religion,
Macmillan, New York: 1950.

Banquet, P. P., „Spectral Analysis of the EEG in

Meditation”, Electroencephalography and Clinical
Neurophysiology, 35, pp. 143-151& 1973.
Batchelor, Stephen, ed., The Jewel in the Lotus, Wisdom
Publications, London: 1987.
Benson, H., The Relaxation Response, William Morrow,
New York: 1975. Blakemore, Colin and Greenfield, Susan,
Midwaves, Basil Blackwell, Oxford: 1987.
Biy, Robert, trans., The Kabir Book, Beacon Press, Boston:
1971.
Boden, Margaret G., Computer Models of Mind, Cambridge
University Press, New York: 1988.
Bohm, David, Quantum Theory, Constable, London: 1951.
Bressier, S. L and Freeman, W. J., Electroencephalographic
and Clinical Neurophysiology, Vol. 50, pp. 19-24,1980.
Briggs Myers, Isabel with Myers, Peter B., Gifts Differing,
Davies-Black Publishing, Palo Alto, CA: 1995.
Brod, J. H., „Creativity and Schizotipy”, in Gordon
Claridge, ed., Schizotipy, Oxford University Press, Oxford
and New York: 1997.

Caird, D., Religiosity and Personality: Are Mystics

Introverted, Neurotic or Psychotic?”, British Journal of
Social Psychology, 26,345-346:1987.

- 382 -
Campbell, Joseph, The Mythic Image. Princeton University
Press, Princeton: 1974.
Campbell, Joseph with Moyers, Bill, The Power of Myth,
Doubleday, New York: 1988.
Carse, James, Finite and Infinite Games, Baliantine Books,
New York: 1986.
Castaneda, Carlos, The Teachings of Don Juan, Penguin,
London: 1970.
Cattel, R. B., Personality and Motivation Structure and
Measurement, World Book Company, New York: 1957.
Chalmers, David J., „Moving Foreward On the Problem of
Consciousness”, Journal of Consciousness Studies, Vol.4,
No.l, 1997.
Chevalier, Jean and Gheerbrant, Alain, eds, The Dictionary
of Symbols, Penguin Books, London: 1996.
Claridge, Gordon, ed. Schizotipy, Oxford University Press:
Oxford and New York: 1997.
Coles, Robert, The Spiritual Life of Children, Houghton
Mifflin, Boston: 1990.
Cook, C. M. and Persinger, M. A., „Experimental Induction
of a „Sensed Presence” in Normal Subjects and an
Exceptional Subject”, Perceptual and Motor Skills, 85,
(2), pp. 683-93: October 1985.
Coughlan, C. D. and Dodd, J. D., The Ideas of Particle
Physics, 2nd edition, Cambridge University Press,
Cambridge and New York: 1991.
Crick Francis, The Astonishing Hypothesis, Simon and
Schuster, London, New York, etc.: 1994.

Damasio, Antonio R., Descartes' Error, Papermac

(Macmillan), London: 1996.
Dante, A., The Divine Comedy: The Inferno and Paradiso,
De Hennezel, Marie, Intimate Death, Warner Books,
London: 1997.

- 383 -
Deacon, Terrance, The Symbolic Species, Alien Lane The
Penguin Press, London: 1997.
Del Guidance, E., Preparata, G. and Vitiello, g., „Water as
a Free Electric Dipole Laser”, Physical Review Letters, 61,
pp. 1085-8:1988.
Dennet, D. C, Consciousness Explained, Little Brown,
Boston: 1991.
Descartes, Ren(, Meditatons, Bobbs-Merrill, New York:
I960.
Desmedt, J. E. and Tomberg, C, Neuroscience Letters, Vol.
168, pp. 126-9, 1994.
Dostoyevsky, Fyodor, Crime and Punishment, Penguin
Books, London: 1997.
Douglas, R. and Martin, K., „Neocortex”, in G. M. Sheperd
(ed.) The Synaptic Organization of the Brain, 4th edition,
Oxford University Press, Oxford and New York: 1998.

Edelman, Gerald, Bright Air, Brilliant Fire, Alien Lane The

Penguin Press, New York and London: 1992.
Eliot, T. S., Four Quarters, Faber, London: 1994.
Emerson, Ralph Waldo, „The Over-Soul”, in Selected
Essays, Penguin Classics, London: 1985.
Evans-Wentz, W. Y. ed., The Tibetan Book of Dead, Oxford
University Press, Oxford: I960.

Feuerstein, G., The Shambala Guide to Yoga, Shambala

Press, Boston and London: 1996.
Frankl, Viktor E., Man's Search for Meaning, Pocket Books,
Washington Square Press, New York, London, etc.: 1985.
Freud, Sigmund, The Ego and the Id, standart edition,
Collected Works, Vol. 19, Hogarth Press, London: 1923.

Gardner, Howard, Multiple Intelligences, HarperCollins

(Basic Books): New York, 1993.

- 384 -
Ghose, G. M. and Freeman, R. D., Journal of
Ncurophysiology, Vol.58, pp. 1558-1574,1992.
Goddart, D., A Buddhist Bible, Book Faith India, Delhi:
1999.
Goleman, Daniel, Emotional Intelligence, Bantam Books:
New York, Londonq etc.: 1996.
Gottfriedson, G. D, and Holland, J. L, Dictionary of Holland
Occupational Codes, 3rd edition, Psychological Assesment
Resources Inc., Florida: 1996.
Graves, Robert, The White Goddess, Faber, London: 1961.
Gray, C. M. and Singer, W., „Stimulus Dependent
Neuronal Oscillations in Orientation Columns of Cat Visual
Cortex Aria”, Neuroscience [Suppi] 22:1301P, 1987.
Gray, C. M. and Singer, W., „Stimulus-Specific Neuronal
Oscillations in Orientation Columns of Cat Visual Cortex”,
Proceedings of the National Academy of Sciences of the
Unated States of America, 86:1698-202,1989.
Gray, John, Men Are from Mars, Women Are from Venus,
Harper Collins, London: 1992.
Green, Michael, „A Resonance Model Gives the Response
to Membrane Potential for Ion Channel”, Journal of
Theoretical Biology, Vol.193, pp. 475-483,1998.
Greenleaf, Robert, Servant Leadership: A Journey into the
Nature of Legitimate Power and Gretness, Paulist Press,
New York: 1977.
Grof, Christina and Grof, Stanislav, The Stormy Search for
the Self, Thorsons, London: 1991
Guest, Hazel and Marshal. I. N., „The Scale of Responses:
Emotions and Mood in Context”, International Journal of
Psychotherapy, 2 (2), pp. 149-169:1997.
Guyton, A. C, Structure and Function of the Nervous
System, W. B. Saunders, Philadelphia, London and
Toronto: 1972.

- 385 -
Haldane, J. B. S., „Quantum Mechanics as a Basis for
Philosophy”, Philosophy of Science, 1, pp. 78-98:1934.
Hameroff, S. and Penrose, R., „Conscious Events as
Orchestrated Time-Space Selections”, Journal of
Consciousness Studies, Vol. 3(1), PP – 36-53:1996.
Happold, F. C, Mysticism, Penguin, London: 1963. Hardy,
Alastair, The Spiritual Nature of Man, Oxford University
Press, Oxford: 1979.
Hari, Riitta and Salmelin, Riitta, „Human Cortical
Oscillations: A Neuromagnetic View Through the Skull”,
Trends in Neuroscience (TINS), Vol.20, No.l, pp. 44-
49,1997.
Harvey, Andrew, The Essential Mystics, Castle Books, New
Jersey: 1996.
Heschel, Abraham, God in Search of Man, Farrar, Straus
and Giroux, New York: 1955.
Hillman, James, The Soul's Code, Random House, New
York: 1996.
Hobsbawm, Eric, The Age of Extremes, Michael Joseph,
London: 1994.
Hogen, Y., On the Open Way, Jiko Oasis Books, Liskeard,
Cornwall: 1993.
Holland, J.L, Making Vocational Choices, 3rd edition,
Psychological Assesment Resources, Inc., Florida: 1997.
Houston, Jean, A Passion for the Posiible, Thorsons,
London: 1998.
Huxley, Julian, Religion Without Revelation, New American
Library, New York: 1957.

Inchausti, Robert, Thomas Merton's American Prophecy,

State University of New York Press, Albany: 1998.

Jackson, Michael, „A Study of the Relationship Between

Spiritual and Psychotic Experience”, unpublished D. Phil,
thesis. Oxford University, 1991.
- 386 -
Jackson, Michael, „Benign Schizotypy? The Case of
Spiritual Experience”, in Gordon Claridge, ed.,
Schizotypy, Oxford University Press, Oxford: 1997.
James, William, The Varieties of Religious Experience, The
Modem Library, New York: 1929.
Jamison, Kay Redfield, Touched with Fire, The Free Press,
New York: 1993
Jarrett, Keith, The Eyes of the Heart, ECM Records, 78118-
21150-2/4.
Jobst, Kirn A., Shostak, Daniel and Whitehouse, Peter J.,
„Diseases of Meaning: Manifestations of Health and
Metaphor”, Journal of Alternative and Complementary
Medicine, 1999
Saint John of the Cross, Collected Works, ICS Publications,
Washington DC: 1991.
Joyce, James, A Portrait of the Artist as a Young Man,
Viking Press, New York: 1916 (1963).
Jung, C. G., Psychological Types, Colleced Works, Vol.6,
Routledge & Kegan Paul, London: 1921.
Jung, C. G., nOn the Nature of the Psyche”, in Colleced
Works, Vol.8, Routledge & Kegan Paul, London: 1954.
Jung, C. G., psychotherapists or the Clergy” (1932),
Colleced Works, Vol.11, Routledge & Kegan Paul, London:
1954.
Jung, C. G., Memories, Dreams, Reflections, Collins and
Routledge & Kegan Paul, London: 1963.

Kaku, Michio, Hyperspace, Oxford University Press, Oxford

and New York: 1994.
Kandel, E. R. and Hawkins, R. D., „The Biological Basis of
Learning and Individuality”, Scientific American:
September 1992.
Kearney, Michael, Mortally Wounded, Touchstone Books,
New York: 1996. Also published in Dublin. Mereirer Press
(Marino): 1966.
- 387 -
Kearney, Michael, „Working with the Soul Pain in Palliative
Care”, unpublished.
Kleinbard, David, The Beginning of Terror: A Psychological
Study of Rainer Maria Rilke's Life and Work, New York
University Press: New York: 1993.
Knight, G., A Practical Guide to Qabalistic Symbolism, 2
vols, Helios, UK: 1972.
Kuffler, S. W. and Nicholls, J. G., From Neuron to Brain,
Sinauer, Mass.: 1976.
Kuhn, Thomas, The Structure of Scientific Revolutions,
University of Chicago Press, Chicago: 1962.

Laing, R. D., The Divided Self, Penguin, London: 1959

(1990).
Laing, R. D., The Politics of Experience and The Bird of
Paradise, Penguin, London: 1967.
Lawrence, D, H., Collected Poems, Pinguin, New York:
1993.
Linas, Rodolfo and Ribary, Urs, „Coherent 40-Hz
Oscillations Characterizes Dream State in Humans”,
Proceedings of the National Academy of Science, USA,
Vol. 90, pp. 2078-2081: March 1993
Locke, John, An Essay Concerning Human Understanding,
Oxford Clarendon Press, Oxford: 1947.
Losada, Marcial, translation and abridgement of Umberto
Maturana's „The Student's Prayer”, unpublished.

McClelland, J. L and Rumelhart, D. E., Parallel Distributed

Processing, Vol.2, MIT Press, London and Cambridge,
Mass.: 1986.
Marshall, I. N., Consciousness and Bose-Einstein
Condensates”, New Ideas in Psychology, Vol.7, No.l, pp.
73-83,1989.

- 388 -
Marshal, I. N., „Some Phenfmenological Implications of a
Quantum Model of Consciousness”, Minds and Machines,
5, pp. 609-620: 1995.
Marshal, I. N., „Three Kinds of Thinking”, in Towards a
Scientific Basis for Consciousness, eds. S. R. Hameroff,
A. W. Kaszniak and A. C. Scott, MIT Press, Cambridge,
Mass, and London: 1996.
Martin, P. W., Experiment in Depth, Routledge & Kegan
Paul, London and Boston: 1955 (1976). Matthews, John,
The Arthurian Tradition, Element Books, Shaftesbury, UK:
1989.
May, Rollo, Love and Will, W. W. Norton, New York: 1997.
Merton, Thomas, The Asian Journal, New Directions, New
York: 1968 (1975).
Minsky, Marvin, Computation, Prentice-Hall, London: 1972.
Myss, Caroline, Anatomy of the Spirit, Bantam Books,
New York: 1997.

Nietzsche, F. Thus Spoke Zarathustra, Trans. R. J.

Hollingdale, Penguim Books, England: 1961.

Oliver, Richard, Shadow of the Stone Heart: A Search for

Manhood, Pan Boob, London: 1995.

Pagels, Elaine, The Gnostic Gospels, Random House, New

York: 1979.
Pare, Denis and Uinas, Rodolfo, „Conscious and Pre-
Conscious Processes As Seen From the Standpoint of
Sleep-Waking Cycle Neurophysiology”,
Neuropsychologya, Vol.33, No.9, pp. 1155-1168,1995.
Persinger, M. A., „Feelings of Past Lives as Expected
Perturbations Within the Neurocognitive Processes Thet
Generate the Sense of Self: Contributions from Umbic
Lability and Vectorial Hemisphericity”, Perceptual and
Motor Skills, 83 (3 Pt. 2). pp. 1107-21: December 1996.

- 389 -
Popper, K. R. and Eccles, J. C, The Self and its Brain,
Springer-Verlag, Berlin: 1977.
Post, Felix, „Creativity and Psychopathology. A Study of
291 World-Famous Men”, British Journal of Psychiatry,
165, 22-34.
Pratt, Annis, Dancing with Goddesses, Indiana University
Press& Bloomington and Indianopolis, 1994.

Ramachandran; V. S. and Blakeslee, Sandra, Phantoms in

the Brain, Fourth Estate, London: 1998.
Reps, Paul, Zen Flesh, Zen Bones, Penguin, London: 1971.
Ribary, V., Uinas, R. et al. „Magnetic Field Tomography of
Coherent Thalamocortical 40-Hz Oscillations in Humans”,
Proceedings of the National Academy of Science, USA,
88,11037-11041:1991.
Richardson, A. J., „Dyslexia and Schyzotipy”, in Gordon
Claridge, ed., Schyzotipy, Oxford University Press,
Oxford: 1997.
Rilke, Rainer Maria, Duino Elegies, Carcanet Press,
Manchester, UK: 1989.
Rilke, Rainer Maria, Rilke on Love and Other Difficulties,
W. W. Norton & Co., New York and London: 1975.
Rilke, Rainer Maria, Sonnets to Orpheus, University of
California Press, Berkley and Los Angeles: 1961.
Rilke, Rainer Maria, Letters to a Young Poet, Vintage
Books, New York: 1986.
Rinpoche, Sogyal, The Tibetan Book of Living and Dying,
Rider, London and San Francisco: 1992.
Rogers, Carl, On Becoming a Person, Constable, London:
1961.
Rumelhart, D. E. and McLelland, J. L, eds, Parallel
Distributed Processing, 2 vols, MIT Press, Cambridge,
Mass.: 1986.

- 390 -
Russel, Bertrand, The Analysis of Matter, Kegan Paul,
London: 1927.

Samuels, A., Jung and the Post-Jungians, Routledge &

Kegan Paul, London and Boston: 1985.
Scholem, Gershom, ed., The Zohar, Schocken Books, New
York: 1963.
Seymour, J. and Norwood, D., „A Game of Life”, New
Scientist, 139:23-6, 1993.
Singer, W. and Grey, C. M., „Visual Feature Integration
and the Temporal Correlation Hypothesis”, Annual
Reviews of Neuroscience, 18, pp.555-586:1995.
Singer, W., „Striving for Coherence”, Nature, Vol.397, pp.
391-393:4 February 1999.
Skarda, C. A. and Freeman, W. J., „How Brains Make
Chaos in Order to Make Sense of The World”, Behavioural
and Brain Sciences, 10 (2), pp. 161-173:1987.
Suzuki, D. T., Manual of Zen Buddhism, Rider,
London:1950 (1983).

Tagore, Rabindranath, Gitanjali, Macmillan, London: 1912

(1992).
Tamas, Richard, The Passion of the Western Mind, Pimlico,
London: 1996.
Tilley, D. R. and Tilley, J., Superfluidity and
Superconductivity, Adam Hilger Ltd., Bristol and Boston:
1986.
Tolkien, J. R. R., The Lord of the Rings, Unwin Paperbacks:
London, 1978.
Treisman, Ann, „Features and Objects in Visual
Processings”, Scientific American, vol. 255, No.5:
November 1986.
Tripp, E., Dictionary of Classical Mythology, Harper Collins,
London: 1998.

- 391 -
 Tucci, Guiseppe, The Theory and Practice of the Mandala,
Rider, London: 1961.

Walsch, Neale Donald, Conversations with God, Hodder

and Stoughton, London: 1995.
White, R., Working with Your Chakras, Piatkus, London:
1993.
Wiber, Ken, Eye to Eye, Anchor Books, New York: 1983.
Wilber, Ken, Sex, Ecology and Spirituality, Shambala,
Boston and London: 1995.
Wright, Peggy Ann, „The Interconnectivity of Mind, Brain
and Behaviour in Aitered States of Consciousness: Focus
on Shamanism”, Alternative Therapies, 1, No.3, pp. 50-
55: July 1995.

Yazaki, Katsuhiko, The Path to Liang Zhi, Future

Generations Alliance Foundation, Kyoyo, Japan: 1994.
Yeats, William Butler, Selected Poems and Two Plays, ed.
M. L. Rosenthal, Collier Books, New York: 1962.

Zohar, Danah, The Quantum Self, Bloomsbury, London

and William Morrow, New York: 1994.

Danah Zohar, Ian Marshall, SQ: Spiritual Intelligence. The

Ultimate Intelligence, 2000

- 392 -