Туберкулоза на бъбреците

1. Епидемио
a. Най-честата извънбелодробна локализация
2. Етио
a. M. tuberculosis
3. Патогенеза и патоморфология
a. Резултат от хематогенна дисеминация
b. Първоначално 🡪 кортекс – множество грануломи -🡪 разпространение в медула,
чашки и легенче – казефицират
i. Отделяне на туберкулозни бактерии с урината 🡪 може да се обхване
уретер, пикочен мехур
c. Стеноза на пиело-уретрален сегмент 🡪 тежка пионефроза – „маджунест бъбрек“
4. Касификация
a. Активни/неактивни
b. Деструктивни/недеструктивни
5. Клиника
a. Общи симптоми
i. Субфебрилитет, нощно изпотяване, консумативен синдром
b. Локални – тъпа болка в поясната област, непостоянна и без ирадиация
i. Рядко – бъбречни колики
ii. Уриниране с болки и парене, мътна урина, съдържаща парцалчета и
повлекла (дрениране на тбк огнища)
iii. Хематурия
iv. АХ
c. Висок фебрилитет – израз на добавена неспецифична бактериална инф
6. Лаб
a. Урина
i. Ниско pH, постояна левкоцитурия без бактериурия при стандартно микро
b. ↑СУЕ
c. Лимфоцитоза
7. Диагноза
a. Анамнеза за БД туберкулоза
b. Микро – изолиране на тбк бактерии от урина (Lowenstein-Jensen -40 дни)
c. PCR – по-бърз
d. Манту –
e. КВантиферонов тест !!!
f. Морфологична диагноза – ако са обхванати долните отдели на пикочните пътища
i. След ретроградна катетеризация и лаваж 🡪 цитология за епителоидни и
многоядрени клетки тип „Лангханс“
g. Образна диагностика
 i. Венозна урография – неравности в областта на папилите, деформация или
ампутация на чашките, каверни, стенози на уретера, ригидна стена на
пикочния мехур до „микромехур“
ii. СТ/ЯМР – кавернозни форми
iii. УЗ – ориентировъчно значение, проследява еволюцията
1. Зони с ниска ехогенност, често с хиперехогенен център –
калцификат; каверните – овална форма, ниска ехо, неясен контур
h. Диагностичен алгоритъм
i. Проблем! – методите са по-достоверни в напредналата фаза на З –
деструктивни форми – лечението е трудно и има усложнения
i. Лечение
i. Izoniazid – 300mg/24h
ii. Rifampicin – 600mg/24h
iii. Pyrazinamide – 1500mg24
iv. Streptomycin/Amikacin – 1g/24h в първите 3-4 седмици, след което се
замества от Ethambutol 1g/24h
v. При задоволително лечение от комбинираната терапия в първите два
месеца се продължава само с първите два за 4-6 месеца; при резистентност
се добавят флуорхинолони или Mycobutin
vi. Обструкция – хирургично лечение
vii.