Реторика

Реториката – наука за красноречието

Що е ораторско изкуство ?

За Платон красноречието е изкуството да се управляват умовете на

хората.

За Цицерон красноречието е светлина, чрез която се създава възможност

умът да блесне.

Буташевич Петрашевски – красноречието служи като оръдие за

подчиняване на други хора. В тези определения изразяват най-
същественият белег на ораторското изкуство – неговата социална
роля да въздейства върху масовата психика на слушателите, тоест да
убеждава, да вълнува и да увлича. Науката за изкуството да се говори
добре още в древността получава името реторика.

Ораторското изкуство е историческо явление, исторически продукт. Няма

оратори образци за всички времена. Идеалът за съвършения оратор
се е менял заедно с епохата. Ораторското изкуство е свързано с
националния характер, темперамент, манталитета, традициите,
обичаите с културата на даден народ и тяхната народо психология,
което ще рече, че освен историческо то е и нацонално явление.

Научната дисциплина обхваща всички систематизирани и

несистематизирани знания а учебната дисциплина включва само част
от тях. Реториката трябва да включва: главни и съществени знания от
реториката, знания които ще създават в обучавания вярната представа
за красноречието като дейност и за реториката като наука.

Необходимото и достатъчното от реторическите знания, което ще създаде

в обучаваните теоретична основа за овладяване подготовката и
изпълнението на различни родове, видове и разновидности на устните
публични изказвания. Необходимото и достатъчното за бъдещето
самообразование и самоусъвършенстване на обучавания в областта
на ораторското изкуство. Предмет на реториката – описание на
ораторското наследство от всички времена, обяснява и научно
систематизира всички реторически факти и явления.
Реторични понятия: дейността на оратора ще обозначаваме със синоними
( ораторска изява / изкуство ), онзи който произнася устно публично
изказване по обществено значими въпроси е оратор. Актът на оратора
е ораторската реч. Риторическа дидактика се нарича преподаването по
реторика. Партньорът на оратора е аудиторията.

История на ораторското изкуство

Антична реторика

реторика на древния Изток

ораторско изкуство в древна Гърция

ораторско изкуство в Рим

Класическа реторика

времена на oмилетика

средновековното красноречие в България

Съвременна реторика.

Реторика на древния Изток. Налагало се е 1 личност да влияе на

настроенията и поведението на други личности преди всичко на
множество народи при решаване за тяхната съдба обстоятелства.
Според историка Шурц най-примитивните народи на Земята преди
много векове са имали чувството и убеждението, че е възникнала
необяснимо как членоразделна реч. Ораторският изследовател в
Израел Спенсър ( речите там са били прости, кратки с шаблонни
епитети и са имали целта да славят еврейските ръководители.
Еврейските оратори са ползвали специална мимика а също така и по
време на речите си някои са пеели.

При фиджийците задължително е имало оратор за всяко тържество, да

помага на жреца или пък да повдига духа на войската преди битка.

Писмените свидетелства за ораторското искуство в древността се

срещата в историите на много народи. Една от най-важните книги е
„Шу Цзин” – това е древнокитайски исторически паметник съдържащ
ораторски речи, исторически предания, митове, героични сказания и
др. Историческата материя в книгата обхваща времето от цар Яо ( 3
хил пр. Хр. До 624 г. Пр. Хр. Книгата е създадена от Конфуции. 213 пр.
Хр. Ръкописът му бил изгорен, но доста от китайците вече знаели
някои глави наизуст. Професор Фу Шен знаел 29 глави и въстановил
почти книгата. Тази книги се приема за най-древния паметник на
ораторското изкуство.

Ораторското изкуство на фараоните в древния Египет.

Рамзес 2 е бил най-изявеният оратор. Той е бил фараон от 19-та династия

и е държал автопанагерик, тоест реч словославяща автора си.

Древна Гърция. ( логографи )

Първата теория е развита от Горгий ( 483 – 375 пр. Хр. ) Той разработва
теорията на реториката и я представя в Атина. Създава учение за
удобното време, т.е необходимостта да се имат предвид време, място
и обстоятелства, при които оратора ще общува с аудиторията.
Първостепенна задача на оратора е да възбужда страстите, афектите
на слушателите. „ Манипулацията на разума на човека е средство за
неговото заробване”. Той е бил софист. Школата на софистите
доразвива теорията на реториката. Софистите били наричани
странстващи учители. Според тях човешката личност трябва да е
всестранно развита, да притежава ясни политически и граждански
позиции, да участва в живота на полиса. Те притежавали всички
знания за своето време и ги преподавали срещу заплащане. Точно
затова Аристотел и Сократ ги критикували тях и тяхната школа.
Софистиката пряко свързва познанието с мнението, което винаги
включва елемент на субективност. Задачата на ораторското изкуство е
измамата. Логичната аргументация се заменя изцяло с аргументите на
правдоподобността. “ Речта като убеждава – измамва душата, защото
словото е вълшебство, заклинящо, омагьосващо слушателите и
създава илюзията за нещо действително” – Горгий

Софистите наричали това – словесна игра.

Изократ ( 436 – 338 пр Хр. ) Настоява да се образоват младите хора.

„Словото е водач на всички начинания и действия”.

Поставя основите на първата истинска школа по реторика. В нея

учениците са се учили освен на общо образование, но също така и на
писане и произнасяне на речи. Изократ е предложил речта да върви по
следната схема: Кой – Какво – Къде – С какви средства – Как – Кога
За разлика от другите софисти Изократ се придържал към традиционния
гръцки морал. Въвежда стилистични принципи, които са основани на
цялата последователна теория и практика на стилистиката.
Философска реторика

BG28PRCB92301034529819

Сократ ( 469 – 399 пр Хр. ) отрича учението на софистите според, което

истината е такава каквато я представиш. Сократ „ истината е
божествена”, следователно непознаваема за обикновения
простосмъртен. „ Познай себе си” – това е неговия принцип. Чрез
самоупознанието човек достига до божественото начало, защото
боговете са сътворили човешката личност и са я дарили със
способността да разгадае сама себе си. Сократовата мъдрост е
синтезирана в 1 изречение „аз знам, че нищо не знам, но има хора,
които и това не знаят”. Вместо красноречието измамващо душата,
Сократ предлага нов метод за познаване на действителността, който
има форма на диалог. Това е метод за водене на спор, при който чрез
многобройни въпроси, незабелязано и ненатрапчиво на опонента се
внушава определена идея. Това е така нареченото МАЙЕВТИЧНО
ИЗКУСТВО ( спор с непрестанно водене на диалог )

Платон ( 427 – 347 пр Хр ) Платон означава широк а истинското му име е

Според него ораторът трябва да знае истината за доброто и злото, за
справедливостта и несправедлисвостта и едва тогава когато е наясно
да се учи да убеждава публиката в тяхната правдоподобност. За
Платон ораторската реч трябва да отговаря на няколко изисквания:

да има за предмет историческо знание

да е средство за усъвършенстване на човешките нрави и да служи на

справедливостта

да е оригинална, самобитна, да открива прекрасното в човешката личност

и в живота както и в света на идеите

ораторската реч трябва да е съобразена със социалната психология на

аудиторията
Аристотел ( 384 – 322 пр. Хр. ) Той е древногръцки философ, един от най-
големите гений на древногръцкото време. Син е на лекаря на
македонския цар. Бил е приятел и наставник на А. Македонски.
Аристотел е слушал речите на Платон цели 20 години. Изследвал е
почти всяка една наука: биология, зоология, физика, астрология,
метеорология, астрономия и др. Занимавал се е с чуждоземни обичаи,
литература и поезия. През 335 пр. Хр. Пише книгата си ‘Реторика’ –
научната основа на етиката, логиката и философията, стил и структура
на ораторското изкуство. Той е само теоретик не е оратор, докато най-
големия практик бил...

Демостен ( 384 – 322 пр. Хр. )

Развитие на ораторското изкуство в Рим

В републиканския Рим политическата и съдебната реторика заемат също

такова практическо действие, както и в Гърция.

До 2в, пр. Хр консервативните римляни са се борили против проникването

на гръцкото ораторство и философия. До тогава там била развита най-
вече тържествената реторка. Началото на тържествената реторика
били погребалните хвалебствия. Последователно в Рим били открити
много гръцки ораторски школи. За инстински представител на
римската ораторска школа се приема тази на Марк Тулий Цицерон ( 106
– 43 пр Хр. ) Известен е като най-големият стилист на латинската проза.
63 г. Пр Хр. – като консул достига нечувана слава. Сенатът му дава
званието баща на отечеството. Пише трактати ( 19 са запазени – 7 са
посветени на реториката ) Той обръща внимание на ораторския талант
а неговите елемнети са:

подвижност и находчивост на мисълта

лекота на паметта

добра памет

красиво лице

звучен глас

силно и стройно телосложение

1.Логос 2. Етос 3. Патос ( отговаря на 3 цели стоящи пред красноречието )

Логос - да убеждава това е главна цел и средство на оратора

Етос – да доставя наслада / да увлича /

Патос – води към победа

Поред Цицерон има 6 грешки на човека.

заблудата, че личния напредък се постига чрез потъпкване на другите

склоността да се тревожим за неща, които не могат да се променят или

поправят

твърдението, че нещо е невъзможно само защото ние не сме способни да

го направим

отказа да оставим настран дребните си различия и предпочитания

пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата

на навика да четем и учим

опитите да натрапим на другите своите убеждения и виждание

Марк Фабиус Квинтилион ( 96 – 36 пр. Хр ) той е първият професор по

реторика. Условията в Рим са променени. Републиката е
трансормирана в монархия. Политическото красноречие е заменено с
речи възхваляващи монарха. Искрено вярва в ползата на
императорската държавна политика. Затова императорското
семейство са се интересували от този млад и способен адвокат.
Квинтилиан бива поканен за възпитател на наследниците на
императора и му бива присъдено консулско звание. През 77 пр. Хр.
Император Веспасиян обявява реторската школа за държавна. Това е
първото висше държавно училище в Античността. В него платени от
държавата учители преподават римско и гръцко красноречие. На
Квинтилиян поверили да ръководи катедрата по латинска реторика.
Той предлагал реформи подготвящи добрия човек да е опитен в
говоренето. Само добрият човек може да стане добър оратор.
Понятието добър човек в реториката има по-широк смисъл отколкото в
етиката. Добрият оратор трябва да воюва за истината, да познава
всестранно предметите, за които говори, да е надарен от природата с
превъзходен ум, да е отдаден за благото на хората.

Етапи на творческия процес в древното ораторско изкуство

Древните оратори са изследвали творческият процес в ораторското
изкуство представен в 5 етапа:
Инвенция – намиране на материала ( това е началният, базисен етап в
подготовката на оратора в древната реторика. Той е разработван
детайлно. Главно внимание древните оратори са отделяли на
аргументите сътворени от самия оратор и зависещо от 3 фактора: а)
характера на оратора б) от настроението на слушателите в) от
специфичността на съответната реч )

2. Диспозиция ( разполагане на материала, осъразмеряване на събраният

материал. Софистите предлагат композиционна схема от 4 елемента,
които са се запазили от дълбоката древност до днес:

- Увод ( предизвикви вниманието и съчувствието на слушателите )

- Изложение ( намаля ефекта от противниковите доводи )

- Разработка ( опровержение, да възбужда състрадание или негодувание )

- Заключение

3. Елоквенция ( словестно изразяване ) – този дял е получил най-голямо

внимание. Тя намира израз в теорията за стила. Важното тук е
правдивостта за изобразяваната от оратора истина. Още в древността
като основно комуникативно качество на ораторския стил е посочвана
яснотата в нейните 3 направления : 1. ясен обществен интерес. 2. ясни
и съдържателни мисли. 3. ясна благозвучна словесна форма. Изисква
се речта да е правилна, изящна, подходящо украсена и кратка. Съвета
на Плутарх е да речта да бъде или по-кратка, или по – ясна. NB !

4. Мемоария ( запомняне ) – най-слабо разработеният дял. Мнемониката

( наука за паметта ) е основана като такава от Симонид Кеоски ( гр.
Поет живял 5в. Пр. Хр. )

5. Акция ( произнасяне на речта ) – разработва въпроса за ораторската

пластика и гласа на оратора. Той трябва да е звучен, интонационен и
богат. Тялото трябва да е стройно, погледа – открит и изразителен.
Движенията – без театрална превзетост, свободни, но пестеливи.

Класическа Реторика
През Средновековието ораторските умения на гърци и римляни започват
да се забравят. Тук на преден план излиза Омилетиката ( гр произход
Омиле – проповядва ). С тази дума древните християни си служили,
когато изяснявали духовното общуване. Омилетиката като наука има 2
основни задачи: 1. теоретична 2. практическа

Теоретична – запознава с материята, законите и законите в църковното

проповядване в историческото развитие от Христа до днес. Да
запознава със същността, задачата и целта на проповедта с личността
на проповедника и слушателя на проповедта.

Практическа – дава умение и сръчност за систематично разкриване и

публично изложение на църковните истини, за поука и назидание на
вярващите. През Средновековието се ражда нов християнски
мироглед – чиято основна цел не е познаването на света ( това е ясно
описано в Библията ) а тълкуването на символите. Волното
политическо красноречие на републиканските Атина и Рим е заменено
с басни и притчи, с които църковните проповедници са тълкували
света на вещите, хората и идеите. Докато за древните смесването на
стиловете е белег за необразованост и нетактичност, то християнските
проповедници по необходимост принизявали стила, за да може
обикновеният и необразован човек да го разбере и повярва в него.
Въпреки, че в края на 6 век в почти цяла западна Европа са закрите
светските училища и образованието изцяло е преминало в
компетентността на Църквата. Реториката макар и трудно се запазва
най-вече във Византия в Магнаурската школа. През 9 век тя отделя
особено внимание на тази учебна дисциплина. Патриарх Фотий имал
завидни познания по антична реторика. Той я преподавал на своите
възпитаници ( един, от които бил цар Симеон ). Появата и развитието
на университетското образование също спомогнало за запазването на
науката реторика. През 11 век е открит университет в Константинопол а
през 12 и 13 век се откриват още в западна Европа. В тях се
възпитавало нова интелигенция, която се стремяла към
енциклопедични знание а не само религиозни мирогледи.

Средновековното красноречие в България

Още в първите години след приемането на християнството в България. По
време на Борис Първи започва бурен разцвет на славянската култура
от току що преведените църковни книги. Словата в тях са написани, за
да се произнасят в живо общуване със слушатели в църковните
обреди. Това създава благоприятна основа за развитие на
християнското красноречие. По време на обредното действие се
предвижда с проповядване от страна на свещеннослужителя.
Съдържанието и облика на проповедта не е точно канонизирана. Това
дава пълна свобода на свещеника да изрази своето словестно
могъщество върху основата на импровизацията съобразена с темата.
От тези проповеди с изключителна художествена стойност са
оформени словата. През този период в Омилетиката се извисяват
имената на велики църковни проповедници:

Константин Кирил – Философ ( 827 – 869 ). Той е възпитаник на Фотий в

Магнаурската школа и на Лъв, който е оратор и математик. Там К.
Кирил изучавал блестящо изкуството на спора. Води важни за
църквата полемики с други държави.

Климент Охридски – бил е ненадминат оратор

Йоан Екзарх

Черноризец Храбър „За буквите” – изпълнява важна мисия, защитавайки

славянската писменост. Така спомага старобългарската азбука и език
да бъдат узаконени в църковните служби и като официален език в
българската държава.

Григорий Цамблак

Презвитер Козма

Съвременна реторика

През 19 век ораторското изкуство намира широко развитие в редица

държави от западна Европа и САЩ. Буржуазно – демократичните
революции във Франция и Италия както и Германия, Австрийската
империя и северните американски щати – създават истъкнати дейци,
които със своите речи успяват да произведата в хората силно
впечатление. Френската революция например ражда знаменити
политически оратори, сред които Жан Пол Марад – наречен приятеля
на народ, Жорж Дантон – глъшатай на смелостта, граф Габриел,
Мирабо – херкулес на революцията, Робеспиер и др.
Наполеон Бонапарт ( според някои именно той е създал нов клон в
ораторското изкуство ). Не е импровизирал, подготвял си е речите
( конспектите )предварително.

Ораторското изкуство било развито ив Русия. Иван Бабушкин, Степан

Халтурин и др. Михаил Ломоносов е първият човек в Русия наел се с
не леката задача да реформира руският език и да създаде научно
направление по теорията на красноречието. 1747 - публикува един
обстоен труд „Кратко ръкводство по красноречие”. В световната
научна традиция реториката вече заема законно място сред другите
науки. Има хиляди публикации посветени на ораторското изкуство. В
САЩ реториката като учебна дисциплина се преподава в почти всички
висши и средни училища. У нас интереса към реторика също е голям.
Добри Войников, Александър Тошев, Георги Бакалов, Илия Папазов,
Георги Кирков – всички те са пионери в теорията за красноречието в
България

Основна реторическа класификация на ораторските изяви

Реториката разполага с много и различни мнение по въпроса. Аристотел

предлага 3 вида речи:

съвещателни

съдебни

епидиалектически ( тържествени речи )

Според Цицерон и Квинтилиян в ораторското изкуство има 2 вида

красноречие:

съдебно

извънсъдебно

Александър Тошев – устно и писмено красноречие. Съвременните

български теоретици предлагат - основни реторически класификации
на устните публични изказвания:

Монологични изказвания – доклад, реч и лекция

Диалогични изказвания – полемика и особени ( неосновни ) форми на
ораторските изяви

Монологични изказвания. Докладът като ораторско творчество

Докладът е основна част от събранията, съвещанията, конференциите,

симпозиумите и конгресите. Той е обосновано необходим за
разглеждане на поставените въпроси. Дава необходимото за това
разглеждане основно – изходна информация. Набелязва насоките за
разискване, предмет и методика за анализ. Определя стратегията и
тактиката за постигане на поставените цели, решава конкретни задачи
и пр. Това определя основните фукнции на доклада като делово
изказване а те са:

информативна

управленска ( организационно – делова )

прогностична ( свързана е спредлагането на стратегии или тактика за

действие и/или хипотези, отделни идеи или теории )

емотивна фунцкия ( създаване на подходящ микроклимат за продуктивно

обсъждане и решаване на задаените въпроси )

Класификация на докладите:

Информационни доклади ( реферат, автореферат, обзор, анализ, проект

отчет и др ). Обзор – изказване с информациооно ориентировъчен
характер, използва се самостоятелно като средство за съобщаване на
новостите в областта на икономиката, науката, политиката, т.е
икономически доклад. Анализ – кръга от въпроси е сведен до
минимум. Целта е изчерпателно да се предаде за момента равнището и
гледната точка на изказващия се. Доклад Проект – не се различава
много от анализа, но проекта нализира бъдещето и има за цел да
информира аудиторията за динамиката на въпроса. Такъв може да
бъде: хипотеза, прогноза, програма, план, предложение за решение и
пр. Отчетен доклад – достоверност, ясност, точност, изчерпателна
информация, конкретност, недвусмислие на формулировките и
логическа издържаност на изводите.
Научна и тактическа обоснованост на перспективите. Реферат - вторичен
зависим жанр на информативното изказване. За да има реферат е
нужно произведение, което да се реферира ( представи)

Да се направи реферат трябва: 1.да се формулират основните въпроси на

произведението 2. целите и задачите на разглеждането 3. да се
определи мирогледа, позицията от която автора е видял тези въпроси
4. методи на изследването 5. методи на изложението и структура.
Автореферат – съкратено представяне на наш труд.

Тържествени доклади ( персонален и протоколен ). Те са официални

изказвания посветени на значителни отминали събития от живота на
учреждението, организацията, държавата или народ. Тържествените
доклади се четат при чествания на заслужили дейци, при кръгли
годишнини от раждането, смъртта или постъпки на велики личности.
Според съдържанието имаме 2 подвида:

Персонален ( траурен, юбилеен и похвален ) – тук се следва модела на

представяне по следния начин: живот – дело – смърт – заслуги - завет (
за мъртви личности ) или живот –дело – значение – пожелание ( за
живи хора )

Протоколни тържествени доклади ( явление, събитие, дело, действие и пр.

) факт ( значение на този факт в ист план ) – изводи ( в ист или
актуален план ) – завети – пожелания

Лекцията като информативно изказване

Лекциите са информативни изказвания с образователна цел. Те

удовлетворяват естествения стремеж на хората да научат нови неща,
да разширят общата си култура, да повишат кфалификацията си, да се
усъвършенстват в извънслужебните си дейности. Видове лекции:

пропагандни лекции ( научна и популярна лекция )

кфалификационна лекция ( учебна и инструктивна лекция )

Научната лекция е адресирана към слушатели специалисти, обзор на
новостите в дадена област. Това е реферативен професорски коментар
на нечий труд. Анализ или систематизация на някакви факти, явления,
процеси и закономерности.

Популярна лекция – адресирана е към аудитория съставена предимно от

неспециалисти по дадени въпроси, тя превежда постиженията на
науката на езика на конкретните слушатели. Добрата популярна лекция
не само пропагандира новостите, но и дава на слушателя гледна точка
за ориентиране в проблематиката.

Обикновено пропагадните лекции са епизодични. Те са самостоятелни

реторични форми, удобни за организацията и поднасят материали по
актуални въпроси.

Кфалификационна лекция – учебна лекция, тя е с най – организационна

форма. Тя е методическа единица от завършен тематичен цикъл. Всяка
лекция от този цикъл е неделима част от някакво цялостно познание за
природата и обществото.

Инструктивна лекция – тя има тясна практическа насоченост и строго

ограничен тематичен обхват. Предметът й обикновено се изчерпва с
разясняването на нововъведения, правилници, с обяснението
действието на машини, уреди и пр. Типичен пример за такава лекци е –
задължителният инструктаж за безопасност.

Видове речи
Речта е устна публична изява на собствено актуално отношение на
оратора към конкретни хора, факти, събития и процеси. Речта е кратка,
емоционално, целенасочено изказване по определени вълнуващи,
актуални, слободневни и обществено значими за дадената аудитория
проблеми и теми. Използва се само тогава, когато е възникнала или е
предизвикана необходимост от обстановката нито по –рано, нито по –
късно. Произнася се по конкретен повод, пред конкретна аудитория и
затова за разлика от доклада и лекцията в много случаи тя е
неповторима и неповторяема. Функцията, която изпълнява речта е
организационна, делова, прогностична, емотивна и информационна.
Тематичният кръг на речта трябва да е ограничен. Най - често такова
изказване се основава върху един факт, един въпрос или едно
събитие. Повишеният емоционален градус на аудиторията, на който се
разчита при произнасянето на речи не може да се експлоатира дълго.
Ако слушателят не отреагира на ситуацията следва нервеното свърх
напрежение и преминава в противоположността си. Видове речи:
Агитационни ( призоваваща, въодушевяваща и увещаваща )
Тържествени ( приветствена, напъствена, траурна и юбилейна )

Агитационни – винаги предхождат или съпътстват извършването на

някакви действия. те са най-откритата и оперативна форма на
ръководене волята и действията на слушателите за подчиняване
цялостното поведение на аудиторията на обща цел. В зависимост от
реакцията, която искаме да постигнем с агитационното изказване,
речта не може да бъде: убеждаваща, призоваваща и въодушевяваща.
Първите 2 речи целят получаване на незабавна реакция от страна на
слушателите. Традицонно схемата им изглежда по следния начин: факт
– алтернатива на положението – възможни изходи – правилни изходи –
алтернатива – обещание – призив за действие

Схема на ораторското въздействие при убеждаващ тип речи:

Слушател Реакция - действие

Призоваваща реч
Предмет на ораторската интерпретация ( факти
Оратор ,явления, събития, хора, твърдения, отделен
човек и др. )
Увещаваща реч

Слушател Реакция
.............................................................
Тържествени речи – те са постоянен атрибут в протокола при посрещане и
изпращане на официални лица. На празници също не минава без тях. С
тържествените речи се оказва уважение и обществено признание за
колективното дело или лични заслуги. В зависимост от целите си те са:
напътствени, приветствени, траурни и юбилейни.

Напътствена реч – произнася се преди някакви действия ( пред випуска на

учебно заведение, при раздяла с ръководител и пр. ) Почти винаги е
тържествено и въодушевено изказването. То може да бъде построено
по различни начини, но най-вече така: преминат етап – неотвратимост
на предстоящето – роля на напъствените в предстоящето – желонни
моменти от бъдещето – пожелание ( конкретни )

Приветствена реч – характера й в общи линии зависи от: кой и кого

говори, на кого говори, от чие име говори ( речи при псорещане и
изпращане, и при благодарствени слова )

Траурна реч – една от най – старите форми. Схемата й е: живот –

конкретни дела – смъртта ( трагична или героична ) – заслуги – завети

Юбилейни речи ( тържествено изказване посветено на събития или

заслужили личности ). Разновидности: поздравления, тостове,
разказване на спомени и др. ( началото и края при тях са най-важни.

Как да започнем речта !

Незабавно грабване на вниманието на аудиторията.

Провокирайте любопитството на слушателите.

Да се разкаже история от общо човешки интерес.

Започни с конкретен случай.

Може да се използват експонати ( показване на някакъв предмет/и )

Задай въпрос ( може и риторичен )

Започнете със силен цитат на велика личност.

Свържи темата си с главния интерес на слушателите.

Започни с шокиращи факти.

Как да приключим речта !

NB ! Което е казано последно – ще се помни най-дълго.

Обобщение ( повтаряне и кратко излагане на основните точки в речта )

Апелиране към действие.

Искрен комплимент към аудиторията.

Използване на афоризми.

Приключвайте преди аудиторията да го е поискала.

Бъдете готови да отговаряте на въпросите зададени от публиката.

Юбилейни речи – те имат 3 разновидности: поздравление ( ако е насочено

към колектив е приветствие, ако е към определен човек е официален
адресат ). Писане на приветствие: то се отправя към повече хора, към
колектива на дадено предприятие, към фирма във връзка с важно
събитие от тяхното съществуване. Може да бъде свързано с някакво
награждаване, с отбелязване на кръгла годишнина. Подготвя се в
писмена форма. 1. Обръщение. 2. Изложение – тук трябва да покажем,
че познаваме колектива. 3. Да припомним миналото ( ако се изисква ).
Трябва да се подчертае ползата от работата на колектива, ползата от
работата с него, оценката, която той получава не само от нас, но и
оценката, която ще му дадт други, защото и ние я подкрепяме. Накрая
се отправят поздравления.