Фармацевтична химия

Теми

КОНСПЕКТ ПО ФАРМАЦЕВТИЧНА ХИМИЯ

1. Абсорбция, разпределение и метаболизъм на лекарствата.
2. Барбитурати.
3. Бензодиазепини, „Z“ лекарства.
4. Общи анестетици.
5. Локални анестетици.
6. Анксиолитици.
7. Антидепресанти.
8. Антипсихотици.
9. Антипаркинсонови лекарства.
10. Антиепилептични лекарства.
11. Антиеметици.
12. Лаксативни и антидиарични лекарства..
13. Опиодини аналгетици.
14. Неопиоидни аналгетици. Антимигренозни лекарства.
15. Нестероидни противовъзпалителни лекарства.
16. Психостимуланти и ноотропни лекарства.
17. Н1 блокери.
18. Противоязвени лекарства.
19. Антинеопластични лекарства.
20. Бета блокери.
21. Антиаритмични лекарства (без бета блокери).
22. АСЕ инхибитори. АТ-II блокери.
23. Диуретици.
24. Периферни вазодилататори. Органични нитрати.
25. Антихиперлипедимични лекарства.
26. Антитромботични и антихеморагични лекарства.
27. Антибиотици - бета-лактамни, бета-лактамазни инхибинтори.
28. Антибиотици - тетрациклини, макролиди, аминогликозиди.
29. Сулфонамиди.
30. Хинолони.
31. Противогъбични средства. Антитуберкулозни лекарства.
32. Противовирусни лекарства.
33. Противопаразитни лекарства.
34. Лекарства, подтискащи кашлицата и муколитици.
35. Лекарства, повлияващи ендокринната система - антидиабетни лекарства.
36. Лекарства, повлияващи ендокринната система - тироидни хормони.
37. Водоразтворими витамини.
38. Мастноразтворими витамини.
39. Стероиди - полови хормони.
40. Стероиди - орални контрацептиви, анаболни стероиди.
41. Стероиди - глюкокортикостероиди и минералкортикостероиди.
42. Лекарства, повлияващи симпатикусовия дял на вегетативната нервна система.
43. Лекарства, повлияващи парасимпатикусовия дял на вегетативната нервна система.

Задължителните формули са маркирани !

Абсорбция, разпределение и метаболизъм на

лекарствените вещества
Лекарственият метаболизъм се отнася до ензимно медиирани биотрансформации, които променят
фармакологичната активност както на ендогенни, така и на екзогенни съединения. Метаболизмът и
елиминирането могат да се считат за присъщо свързани, тъй като многобройните биотрансформации
повишават хидрофилния характер и метаболитът се превръща във водоразтворим, което от своя страна
подпомага отделянето му.

Една биотрансформация може да превърне лекарството в :

 Фармакологично неактивно
 Фармакологично активно
 Изцяло да промени фармакологичната активност

Последните две трансформации могат да имат нежелани последици, тъй като в резултат на тях може да
се получат токсични метаболити.

Метаболизмът на лекарствата може да бъде разделен на отделни категории. :

 Реакции на Iва фаза - които въвеждат или разкриват хидрофилни групи в лекарството (реакции
на функционализация)
 Реакции на IIра фаза - които свързват лекарството или неговия метаболит от фаза I с ендогенни
хидрофилни съединения (реакции на конюгиране)

И двата пътя имат за цел да произведат повече водоразтворими съединения.

Реакции на Iва фаза - реакции на функционализация

Реакциите от първа фаза включват :

 Алифатно хидроксилиране
 Деалкилиране
 Дезаминиране
 N и S-окисление
 Алкохол/алдехид дехидрогеназа
 Редукция
 Хидролинични реакции

Отличават се две моноксигеназни системи :

 Цитохром Р450 зависима моноксигеназа - свързана е с ендоплазменият ретикулум и катализира

голямо разнообразие от окисления при въглерод, азот и сяра. Тя изисква NADPH и O като 2

кофактори. Съществуват редица различни Р450 ензими с различни специфики

 Флавин монооксигеназа (FMO) - също е микрозомален ензим и изисква NADPH и O като 2

кофактори, но катализира само оксигенацията при азот и сяра.

1. Окислителни трансформации от фаза I, включващи цитохром Р450

Сур450 ензимите имат желязо на своите каталитични места. Както в хемоглобина, желязото може да
пренася кислороден атом и в този случай хема единицата в ензима сур450 отдава кислород на
въглерода.
! Моноксигеназата (МАО) е сходна със сур450 и се използва за катализирае на окислението на аминовите групи
в лекарствата. Има две форми на този ензим - едната се намира в плазмата и съдържа желязо на активното
си място, а другата присъства в нервната система и има мед на активното си място.
Две много важни сур450 реакции са : О-деалкилиране и N-деалкилиране.

О-деалкилиране

N-деалкирилане

2. Редукционни трансформации от фаза I

Редукционния метаболизъм е сравнително рядък път при лекарството, но редукциите на нитро

съединенията става чрез действието на сур450, съвместно с NADPH във висшите организми, напр.
инактивирането на нитрозепам.
По-важен етап, който се използва при антибактериалните съединения е редукцията на метронидазол и
нитрофурантоин до техни активни форми, чрез бактериални редуктази.

3. Хидролитични трансформации от фаза I

Естеразни ензими се използват за инактивиране на лекарства или за подготвянето им за конюгация във

фаза II. Например - локалниат анестетик прокаин бързо се хидролизира до р-аминобензоена киселина и
диетиламиноетанол, като така се деактивира.

Реакции на фаза II (реакции на конюгиране)

Реакциите на конюгиране включват :

 Глюкурониране
 Гликозилиране
 Сулфатиране
 Конюгация с аминокиселина
 1. Нуклеофилни метаболити

О-глюкоронирато се катализира от глюкоронилова трансфераза, която прехвърля глюкуронид върху

алкохол, фенол или карбоксилна киселина. Това е най-важната реакция на конюгиране за
хидроксилирани лекарства или хидроксилирани метаболити при човека.

Друга често срещана реакция на конюгиране за хидроксилни групи при лекарствата е сулфатирането -
сулфатната група се прехвърля от 3-фосфоаденозин-5-фосфосулфат чрез действието на
сулфонтрансферазата.

2. Електрофилни метаболити

Електрофилните лекарства обикновенно се възприемат добре, освен ако не са създадени умишлено, за

да бъдат електофилни, както в случая на ДНК алкириращите реагенти, които се използват за лечение
на рак. Електрофилните съединения са склонни да реагират с биомолекули, като протеини и ДНК.

Основното защитно съединение срещу електрофилни съединения е трипептидния глутатион. Ако

запасите от глутатион са изчерпани тогава електрофилните съединения могат да реагират с протеини.
Такъв е случаят при предозиране с парацетамол, когато реактивен хинонов метаболит, образуван от
парацетамол, причинява увреждане на черния дроб.

Седативни и сънотворни лекарствени средства

Седативите са група лекарствени препарати, които имат общоуспокояващо действие върху ЦНС без
особена избирателност към определени рецептори или нервни структури. Те възстановяват
нарушеното равновесие между процесите на възбуждение и задържане, като усилват задръжните
процеси или потискат възбудните. Седативите се използват за лечение на неврози, неврастении, полова
превъзбуда и други.

Сънотворните са голяма разнородна група лекарствени препарати, които се използват главно за

коригиране нарушенията на съня. Те имат обаче общопотискащо действие върху централната нервна
система (ЦНС).

I. Барбитурати
1. Барбитурова киселина
Синтезирана е от Байер през 1863г. Тя няма биологична активност. Единствено 5,5-дизаместнетите

производни могат да упражняват фармакологично действие.

Барбитуратите, заедно с бензодиазепините и небензодиазепиновите хипнотици се свързват с различни

молекулни компоненти на ГАМК-рецепторите в ЦНС и действат като позитивни алостерични
модулатори на ГАМК-ергичната невротрансмиаза. Те потенциират инхибиторното действие на ГАМК
чрез индиректно усилвание на генерирания задържащ потенциал.

Синтез :

Кето-енолна тавтомерия :

Различните заместители в различни позиции в молекулата на барбитуратите имат различно

фармакологично действие :

 Диалкил заместването на 5та позиция е есенциално за фармакологичната активност.

 Барбитуровите деривати притежават : една хипногенна група и няколко хипнофорни групи
 С удължаването на радикала, хипнотичните свойства се засилват, но след изомиловия
намаляват
 Асиметричните дисубституирани дерива са по-силно действащи от съответните симетрични
 Най-голяма астивност при заместителите с 4-8 въглеродни атома.
 Наличието на хлор и бром в молекулата на алкила засилва действието.
 Наличието на фенилов радиал на 5та позиция има антиепилептично действие.

Зависимост доза/ефект при барбитуратите :

 Ниска доза - седативен ефект

  Средна доза - хипнотичен ефект
 Висока доза - наркотичен ефект.

2. Тиопентал

Тиопенала е жълтеникав прах, лесноразтворим във вода и неразтворим в етер. Използва се под
формата на венозна анестезия. При венозна анестезия наркозата трае около 20 минути, след което
настъпва следнаркотичен сън, с продължителност около час. Действието на Тиопентал се прекратяна
чрез бързо преразпределение на лекарството от ЦНС в други добре кръвоснабдени тъкани.

Взаимодейства с алкохоли, антихистаминови препарати и други средства, подтискащи ЦНС.

Противопоказан за употреба при декомпенсирана сърдечна недостатъчнист, вентрикуларни аритмии,

статус астматикус, миастениа гравис, микседем, повишено вътречерепно налягане

Метаболизъм :
 3. Фенобарбитал

Фенобарбиталът е слабогорчив кристален прах, трудно разтворим във вода и хлороформ. Показан при
успокоително, епилептични пристъпи, епилептоидни гърчове, премедикация при хирургични
интервенции.

Фармакодинамика - засилва подтискащото действие на ГАМК в нервните синапси. Мощен индуктор

на чернодробните Р450 микронозални ензими. Потенциира спазмолитичния ефект на спазмолитиците
и аналгетичния ефект на аналгетиците.Преминава кръвно-мозъчната бариера и фетоплацентарната.

Фенобарбиталът е дозозависимо лекарствено средство. Високи дози подтискат дихателния център.

Противопоказан за употреба при анемия, хиповолемия, порфирия, чернодробни заболявания,

обструктивен синдром, белодробни заболявания, съпроводени от задух

Синтез :

Метаболизъм : хидроксилиране на р-място в бензеновото ядро в черния дроб. Ексрекретира се

непроменен през бъбреците
 4. Белергамин

Комбиниран лекарствен препарат от групата на седативните средства, под формата на филм таблетка.
В състава му са включени като активни вещества алкалоиди на Лудо биле, ерготамин и фенобарбигал

Белергамина е лекарствени средство, прилагано при мигрена, безсъние, безспокойство, тревога,

главоболия..

Нежелани лекарствени реакции могат да бъдат замайване, сънливост, сухота в устата и чувство за
умора.

5. Реладорм

Показан при безсъние, трудности при заспиване и нарушения в съня.

Дозировката е 1 таблетка час преди лягане.

Нежелани лекарствени реакции могат да са усещане за умора и сънливост.

Реладорм е противопоказан при бременност, кърмене и нарушения в дишането.

6. Циклобарбитал

За лечение на безсъние.

II. Бензодиазепини и производни

Бензодиазепините притежават седативен, антиепилептичен, миорелаксиращ и анксиолитичен ефект.

Някои представители имат и сънотворен ефект.

През 24 февруари 1960г. – FDA одобрява първия бензодиазепин – Хлордиазепоксид с търговско

наименование Librium.

Бензодиазепините са под формата на бял кристален прах, слабо разтворим в вода и с базични свойства.

Бензодиазепините са високо липофилни съединения и имат добра резорбция в гастроинтестиналния

тракт и добро разпределение в тъканите. Преминават плацентарната бариера.

Механизъм на действие :
  Потенциират ефектите на ГАМК върху съответните рецептори чрез увеличаване на честотата
на отваряне на хлорните канали, което води до хиперполяризация на мембраната.
 В ниски дози бензодиазепините имат анксиолитично и антиконвулсивно действие.
 С повишаване на дозата се наблюдава седатация, амнезия и безсъзнание.

Бензодиазепините биват 2 вида :

1,4 - бензодиазепини 1,2 - диазоло бензодиазепин

Връзка структура активност :

 1,4 диазепиновия пръстен е отговорен за свързването с ГАМК рецепторите

 Фенилов радикал при С5 повишава активността
 Алкилов радикал при С3, с изключение на ОН-групата, намалява активността.
 С6 С8 и С9 трябва да са свободни
 Насищането на двойната връзка намалява активността.

1. Диазепам

Диазепам е лекарствено средство към групата на сънотворните средства. Притежава антиконвулсивно,

аксиолитично, седативно и мускулно релаксиращо действие Преминава през кръвно-мозъчната и
плацентарната бариера.
Фармакодинамика : Повишава и улеснява медиацията на гама-аминомаслената киселина чрез

свързване със специфични рецептори.

Взаимодейства със всички депресанти на нервната система, като усилва действието им.

Нежелани лекарствени взаимодейстия при употребата на диазепам могат да бъдат неясно виждане,
запек, проява на агресия, незадръжка на урина и др.

Метаболизъм :

.
 2. Бромазепам

Известен още като лексотан. Бял прах, използван при краткотрайно лечение на интензивна
тревожност. Може да доведе до толерантност при продължителна употреба, която прераства в
психическа и физическа зависимост. Максималните плазмени концентрации достига до 2 часа след

прием.

Нежелани лекарствани реакции биват сънливост, намалена концентрация и внимание.

Противопоказан по време на бременност, особено по време на първото тримесечие.

Синтез :
 3. Флунитразепам

Използва се за лечение на тежки форми на безсъние. Отличава се с еухипнотично действие.

Нежелани лекарствени реакции са сънливост, умора, объркване, главоболие, мускулна слабост,

тревожност...

Противопоказан при белодробни и чернодробни заболявания.

4. Триазолам

Използва се лечение на леки форми на безсъние.

Фармакодинамика - анксиолитичен и сънтотворен ефект. Притежава бързо и кратко действие

Нежеланите лекарствени реакции биват прекомерна сънливост, световъртеж, нарушена координация,
обърканост, сънливост, световъртеж, замаяност, неспокойствие, раздразнителност, агресивност...

5. Мидозолам

Мидозолам се използва за лечение на безсъние и като премедикация при подготовка на оперативни

интервенции.

Нежелани лекарствени реакции могат да са алергични реакции, объркване, депресия, безпокойство,

тревожност, раздразнителност, агресивност, налудности, гняв, кошмари, халюцинации, психози,
главоболие, замайване..

Мидозолам взаимодейства с барбитурати, антихипертензивни средства, ритонавир, невролептици,

антидепресанти, вазодилататори, спазмолитици, опиоидни аналгетици, общи анестетици, рифампицин

и алкохол.
Антидот при предозиране с бензодиазепини е флуманезил ! Прилага се венозно при спешни случаи.
Медикаментът е инхибитор на субстанции, които действат чрез бензодиазепиновите рецептори и
специфично блокират техните централни ефекти.
Дозировка - amp. 1mg. 10ml. (0,01% 10ml.)

Лекарство, сродно на бензодиазепина е зопиклон. Използва се при лечение на безсъние. Той се свързва

с бензодиазепиновите рецептори.

Фармакокинетика : зопиклонът притежава хипнотичен, седативен, анксиолитичен, антиконвулсивен и

миорелаксивен ефект.

Нежелани лекарствени взаимодействие могат да бъдат замаяност, раздразнителност, объркване,

халюцинации и проява на агресия.

Противопоказан при дихателна и чернодробна недостатъчност и при сънна апнея.

III. Пиперидини
 1. Глутетимид

Бял, кристален прах, неразтворим във вода.

Показан е при безсъние. Действа сънотворно - настъпва 15-20 минути след прилагане и продължава 6-
7 часа; в по-ниски дози има успокояващ ефект; оказва М-холинолитично действие.

Нежелани лекарствани реакции са сухота в устата, гадене, повръщане, при продължителна употреба -
зависимост.

Общи и локални анастетици

Анестетиците представляват лекарствени средства, които предизвикват състояние на наркоза (упойка),
която е временно обратимo понижаване на реактивността на живите структури, без да влизат в чисто
химично взаимодействие с тях.

Анестезията бива 4 вида :

 Локална – повърхностни процедури;

 Седация – използване на агенти (обикновено невролептици), с цел постигане на спокоен
пациент, способен да предпазва собствения си дихатемен път и вентилация. Дължи на
седацията: минимална, умерена или дълга.
 Регионална – блокада на нервното снабдяване на хирургичния обект – блокиране на
периферните нерви или блокиране на гръбначния мозък и или нервните корени.
 Обща – поносимо състояние на безсъзнание. Включва се използването на интубация.
 I. Локални (местни) анастетици

Лекарствени средства с разричен химичен строеж, които на мястото на прилагане веменно блокират
сетивните нервни рецептори и провеждането на импулсите по нервните влакна, без да повлияат
съществено ЦНС.

Повечето локални анестетици са слаби бази, които проникват в нервните фибри в нейонизирани
(липофилни) форми, но веднъж навлезли в аксона на невроните, се йонизират и блокират натриевите
канали, което предотвратява образуването на аксонен потенциал.

Молекулата им се състои от следните части :

 Хипофилно ядро
 Хидрофилен вторичен или третичен азотен атом
 Междинна част, която може да бъде естерна или амидна.

Наличието на вторичен или третичен азотен атом предава на базите алкален характер. Благодарение на
него, молекулата преминава през кръвта. Тъй като базите са трудно разтворими в вода, се използват
техни хидрохлориди.

Действието на локалните анастетици зависи от следните фактори :

 Липидоразтворимостта на препарата
 рКа на анестетика
 местната циркулация в района на въвеждане.

Механизмът на действие на локалните анастетици се свежда до :

 взаимодейстие с рецепторите във волтаж зависимите Na канали, като повишават прага на

+

отваряне на каналите
 блокиране на нервната проводимост чрез намаляване на навлизане на Na във фазата на бързата
+

деполяризация.

1. Лидокаин
Лидокаин, известен също като ксилокаин и лигнокаин , е лекарство използвано за обезчувствяване на
тъканите в определена област и за лечение на камерна тахикардия. Намира приложение в

оторинолорингологията, стоматологията, гинекологията и др.

Противопоказан при втора и трета степен на артиовентикуларен блок.

Нежелани лекарствени взаимодействия са алергичните реакции.

Лекарства, повишаващи серумното ниво на лидокаин са циметидин, пропанолол, имипрамин и др...

Метаболизъм :

2. Артикаин

Използва се при нфилтрационната анастезия. Блокира Na каналите, предотвратява образуването на

+

импулси в сетивните нервни окончания и провеждането им по нервните влакна.

Нежелани лекарствени реакции са главоболие, замъглено зрение, задух, апнея, тремор, мускулни
потрепвания, гърчове, объркване, замъглено зрение, двойно виждане, слепота, гадене, повръщане,
диария, понижаване на кръвното налягане, тахикардия (учестен сърдечен ритъм), брадикардия
(забавен сърдечен ритъм), кожен обрив, сърбеж, ринит, ангиоедем, анафилактичен шок.

Противопоказан при хора с чувствителност към артикаин.

II. Общи анастетици

Общите анестетици представляват лекарствени средства, които предизвикват състояние на наркоза

(упойка), която е временно обратимo понижаване на реактивността на живите структури, без да влизат
в чисто химично взаимодействие с тях.

Главното място на действие на общите анастетици са :

 невроналните липидни мембрани

 хидрофобните домени на мембранните протеини във възходящата активираща система на
ретикулярната формация и мозъчната кора.

1. Халогенопроизводни - халотан
Халотанът е безцветна, прозрачна, летлива течност с леко сладникав мирис. Трудно се разтваря във
вода, но лесно се разтваря в липоиди. Лесно се разпада при достъп на светлина. Халотана не гори и не
експлоадира. Прилага се при обща анестезия.

Нежелани лекарствини рекации, които предизвиква е да сензибилизира сърцето спрямо адреналина,

понижава кръвотока в черния дроб и бъбреците. Поради това е противопоказан при сърдечно-съдови

заболявания, чернодробни и бъбрчени заболявания.

При продължително прилагане се наблюдава: намаляване на калция в кръвта, повишаване на

диастоличното налягане и сърдечна вентрикуларна аритмия.
Синтез :

2. Барбитурати - тиопентал

Тиопенала е жълтеникав прах, лесноразтворим във вода и неразтворим в етер. Използва се под
формата на венозна анестезия. При венозна анестезия наркозата трае около 20 минути, след което

настъпва следнаркотичен сън, с продължителност около час.

Взаимодейства с алкохоли, антихистаминови препарати и други средства, подтискащи ЦНС.

Противопоказан за употреба при декомпенсирана сърдечна недостатъчнист, вентрикуларни аритмии,

статус астматикус, миастениа гравис, микседем, повишено вътречерепно налягане
 III. Други анестетици
1. Кетамин

Прилага се под формата на интравенозен или интрамускулен анестетик.

Фармакодинамика - инхибитор на N-метил-D-аспартат рецепторите. Те са лиганди на опиоидните

рецептори. Подтиска ЦНС с характер на обща анестезия, с нормален мускулен тонус и силно изразена
анестезия, без хипнотично или седативно действие. При приложение се увеличава церебралния кръвен

поток и интракраниалното налягане.

Нежелани лекарствени реакции: конвулсивни пристъпи, тремор, миоклония

Противопоказания: сърдечна слабост; артериални аневризми; повишено интракраниално налягане;

глаукома; операции в областта на фаринкс, ларинкс, трахея (запазен гълтателен рефлекс);
хопертиреоидизъм

2. Етомидат
Представлява бял кристален прах, прилаган като венозна анестезия и невролептаналгезия. При венозно
инжектиране предизвиква краткотрайна наркоза (няколко минути), без аналгетичен ефект. Не

предизвиква следнаркотичен сън.

Ефекта му се засилва от невролептици, аналгетици с наркотичен ефект, седативи и алкохол.

При продължителна употреба е възможно да се наблюдава преходна адренокортикална

недостатъчност; ако не се използва премедикация след въвеждане на еднократна доза често се
наблюдава миоклония (неволеви мускулни движения)

3. Пропофол

Характерезира се с висока липидоразтворимост и слаба до никаква водоразтворимост. Той има

неспецифичен ефект на нивото на липидните мембрани на невроните на централната нервна система .
Той няма първоначален стимулиращ ефект. Излизането от анестезия обикновено не е придружено от

главоболие, постоперативно гадене и повръщане.

Пропофолола повлиява бета субединиците на ГАМК-рецептори. Това води до хиперполаризация и

повишено време за отваряне на каналите.

Притежава бърз елиминационен полуживот от 20 минути. Метаболизира се главно чрез конюгиране в

черния дроб, както и извън него. Неактивните метаболити се екскретират главно чрез бъбреците
(около 88%). Неактивните му метаболити, отделени с урината и придават зелен цвят. Преодолява
хистохематологичните бариери, включително плацентарната.
Метаболизъм :

Анксиолитици
Анксиолитиците са разнородна група лекарствени препарати, които имат способността да премахват
нервното пренапрежение, чувството за безпокойство, страх и несигурност, да създават усещане за
психичен комфорт и спокойно отношение към стресовите ситуации в бита и трудовата среда, понякога
до степен на безразличие (атараксис). Наричат се още транквилизатори. В цялостната им
фармакологична характеристика се забелязват общи черти със седативните, сънотворните,
противогърчовите и дори с невролептичните средства, затова е важно да се подчертаят различията им
от тях. По отношение на съня те благоприятстват настъпването му, но само някои от тях се считат за
истински еухипнотици и дори в големи дози не водят до обща наркоза. За разлика от невролептиците
те нямат антипсихотичен ефект, не предизвикват каталепсия, екстрапирамидни прояви и хипотермия.
Потенцират действието на общите анестетици, сънотворните средства и аналгетиците, което ги прави
подходящи средства за преанестезия. Противогърчовото им действие се съчетава с централен
миорелаксиращ ефект.

I. Производни на бензодиазепина
1,4 - бензодиазепини 1,2-диазоло бензодиазепини

Бензодиазепините са голяма група лекарства. Те са типични анксиолитици.Притежават сънотворно

действие, като при употреба индуцират сън, близък до физиологичния, със запазено съотношение на
фазите на съня.

Основните ефекти на бензодиазепините са насочени към подобряване на съня, намаляване на тревогата

и безпокойството, повлияват и епилептичните пристъпи, както имат и изявен мускулен релаксиращ
ефект.

Механизъм на действие - Бензодиазепините усилват действието на невротрансмитера – гама-

аминомаслена киселина ГАМК, увеличавайки чувствителността му на свързане към неговите
рецептори в мозъка.

Ниска доза има анксиолитично действие. С увеличаване на дозата се наблюдава : седатация, амнезия,
безсъзнание.

Връзка структура-активност :

 1,4-диазелиновия пръстен е отговорен за свързването с ГАМК рецепторите

 Фенилов радикал при С5 повишава активността
 Местата при С6 и С9 трябва да са свободни
 Насищането на двойната връзка между С4 и С5 или преместването и между С3 и С4
намалява активността.

1. Диазпам
Диазепама е психотропно лекарство от групата на бенозодиазепините със сънотворно, анскиолитично,
антиепилептично и миорелаксиращо действие.

Нежеланите лекарствени взаимодейстия вкючват - сънливост, мускулна слабост, депресия,

безспокойство, възбуда.

Лекарствени взаимодействие - със всички средства, подтискащи ЦНС.

Диазепам е противопоказан при дихателна и чернодробна недостатъчност, психози, фобия,

маниакални състояние, както и едновременната му употреба с алкохол.
Тъй като предизвиква сънливост е противопоказана употребата му от хора, управляващи моторно
превозно средство или машини.
Синтез :

Метаболизъм :
2. Тофизопам

Тофизопамът е лекарствен препарат, който спада към групата на бензодиазепините. Използва се за

лечение на напрегнатост, тревожност, апатит,уморяемост и потиснато настроение.

Има анскиолитично и седативно действие.

Нежеланите лекарствени реакции включват - загуба на апетит, запек, газове, гадене, сухота в устата,
сънливост, замаяност, световъртеж, главоболие, безсъние и нервност.

Взаимодейства със средства, потискащи ЦНС.

Тофизопам е противопоказан при белодробни заболявания, затруднено дишане, проблеми със съня,
както и при хора, със свръхчувствителност към препарата.

Метаболизъм - деметилиране в черен дроб

Флумазенил - средство при предозиране с бензодиазепини

Венозно прилаган при спешни случай !

Флумазенил е антидот при предозиране с бензодиазепини. Представлява имидобензодиазепин, който е

специфичен компетивен инхибитор на субеденици, които действат чрез бензодиазепиновите

рецептори и специфично блокира техните централни ефекти.

Тоест употребява се като медикамент, който блокира централните и седативни ефекти на

бензодиазепините
II. Производни на дифенилметана

1. Атаракс (хидроксизин)
Атаракс е анксиолитик, производно на дифенилметана, използвано за лечение на тревожност.
Притежава бронходилатилащ ефект. Има анксиолитично, седативно, миорелакстативно и
атниеметично (против повръщане) действие.

Атаракс е първа генерация Н1 блокер, които е излезнал от употреба.

Атаракс взаимодейства с алкохол !

Нежелани лекарствени реакции са сънливост, замаяност, световъртеж, замъглено виждане, главоболие,

депресия, безсъние и нервност.

III. Производни на карбаминовата киселина

1. Мебутамат

- за лечение на тревожност

- странични ефекти - световъртеж и главоболие

IV. Производни на дибензобицикло-октадиена

1. Бензооктамин / Benzooctamine

- седативни и анскиолитични свойства

- при комбиниране с морфин - дихателна депресия

V. Производни на азаспиродеканециона

1. Бустирон

-за генерализирано тревожно разстройство

- аксиопатичен фармакологичен ефект

Механизъм на действие - частичен антагонист на серотониновите и допаминовите рецептори.

Не предизвиква физическа зависимост !

Бустирона е антагонист на серотониновите 5НТ1А рецептори с висок афинитет и е слаб антагонист на

допаминови Д2 рецептори.

Нежелана лекарствена реакция при употреба на бустирон е сънливост.

 2. Етифоксин

Етифоксинът е лекарствен препарат, който спада към групата на анксиолитиците и антиконвулсантите.

Използва се за лечение на тревожност и генерализирано разстлойство.

Фармакологично действие - активира каналите, съдържащи бета 2 бета 3 субединици на ГАМК

рецепторни комплекси
Стимулира производството на ГАМК (А) активни невростероиди, които действат съвместно с
етифоксин.

Нежелани лекарствени реакции са сънливост, главоболие, нервност, повишена възбудмост,

уртикардия.

Етифоксин е противопоказан при чернодробна, бъбречна и дихателна недостатъчност.

3. Мефеноксалон

 За лечение на тревожност и нервност

VI. Други анскиолитици

Гедокарнил
Антидепресанти
Депресията е психично разстройство, характерезиращо се с :

 потиснато настроение,
 загуба на интерес и удоволствие,
 чувство за вина,
 ниско самочувствие
 нарушен сън и/или апетит
 тъга
 отчаяние
 нарушена памет и концентрация...

Основните клинични прояви на болестта включват апатия, загуба на интерес и мотивация, усещане за
безнадеждност и безпомощност, ниска самооценка, суицидни мисли.

Наблюдават се значителни промени в апетита и телесното тегло, качеството и продължителността на

съня, понижено либидо, промени в когнитивния статус.

Същността на депресията е че тя представлява дефицит на медиатори в ЦНС : 5НТ, ноадреналин,

допамин... Прояви на депресия могат да бъдат агресия, автоагресия, тревожност, разстройство на
жаждата и апетита, деменция, хронични болки, вегетативни дисфункции..

Маскираната депресия се проявява с нарушение в съня, главоболия, хронични болки.

Лечението на депресията може да продължи от 2-3 месеца до 3-4 години. Целта на лечението е
отстраняване на депресивния синдром, подтиснатата двигателна активност, стимулиране на мисловата
дейност и повишаване на концентрацията и вниманието.

Антидепресантите се делят на две основни групи лекарства :

 Тимопетиди - повлияват депресивното настроение преди да активират подтиците ихда

възвърнат двигателната активност на пациентите. Представляват циклични антидепресанти.
 Тимеретици - стимулират подтиците водат до психомоторно активиране. Това създава
опасност от опити за самоубийство.

Класификация на антидепресанти :

- неселективни инхибитори на обратното връщане на моноамините

- селективни инхибитори на серотониновото връщане SSRI
- инхибитори на МАО тип А
- други
 I. Неселектиивни инхибитори на обратното връщане на моноамините :

1. Кломипрамин

 Трицикличен антидепресант
 Производно на дибензоазепините
 Същестува под формата на хлороводородна сол

Кломипрамин е показан за лечение на депресия, паническо разстройство, фобии, мускулна слабост.

Фармакодинамика - инхибира обратното залавяне на ноадреналин и серототин в мозъка.

Нежелани лекарствени реакции при употребата на Кломипрамин включват сънливост, умора,

световъртеж, безспокойство, сухота в устата, замъглено зрение, треперене, главоболия, гадене,
изпотяване, дезориентация ....

Кломипраминът може да взаимодейства с успокоителни, транквиланти, антиконвулсанти,

антиепилептици, антикоагуланти.
Противопоказан за употреба при миокарден инфаркт.

Метаболизъм :
2. Амитриптилин

Амитриптилина е лекарствен препарат, използвано за лечение на депресия, нощно напикаване.

Фармакодинамика - инхибира обратното обхващане на ноадреналин и серотонин в

мозъка.

Нежелани лекарствени реакции могат да бъдат умора, сънливост, замаяност, изпотяване, треперене,
халюцинаци и други.

Амитрипин е противопоказан при повишено вътреочно налягане, епилепсии и чревна непроходимост.

Метаболизъм - хидроксилиране и деметилиране :

3. Мапротилин
Лекарствен препарат, използва се за лечение на депресии от различен произход, страх и

раздразнителност.

Фармакодинамика - инхибира обратноно захващане на ноадреналин и серототин в мозъка.

Нежелани лекарствени реакции са сухота в устата и запек

Противопоказан при чернодробни и бъбречни заболявания.

4. Миансерин

Лекарствен препарат за лечение на депресивни състояния, протичащи с прояви на тревожност,

неспокйство и страх.

Фармакологично действие - слаб инхибитор на обратното захващане на норапинефрин.

Нежелани лекарствени реакции могат да са световъртеж, неспокойствие, седатация, сънливост, сухота

в устата...

Миансерин взаимодейства с МАО-инхибитори, катехоламини, локални анестетици, невролептици.

Противопоказан за употреба при чернодробни заболявания, остра интоксикация с централно-

депресивни лекарства и алкохол, възраст под 16 години и при маниакален синдром.
Метаболизъм :

II. Селективни инхибитори на серотониновото връщане

1. Флувоксамин

Флувоксамин се използва предимно за лечение на депресия и на обсесивно-компулсивно разстройство.

Фармакологично действие - избирателно потиска невроналното усвояване на серотонин в невроните на

главния мозък.
Към нежеланите лекарствени реакции спадат главоболие, гадене, замаяност, тревожност, липса на
апетит, безсъние, учестен пулс, запек, възбуда.

Противопоказан при употребата на МАО инхибитори и аспирин.

Синтез :

2. Циталопрам

Показан за лечение на депресия и паническо разстройство.

Фармакологично действие - подобно на флувоксамина, избирателно потиска невроналното усвояване

на серотонин в невроните на главния мозък.

Нежеланите лекарствени реакции при употребата на циталопрам са главоболие, потене, световъртеж,
менструални смущения, гадене, диария, запек, тахикардия, обърканост....

Циталопрам не трябва да се комбинира с МАО-инхибитори, поради лекарствено взаимодействие !

Изомери на циталопрам :

Метаболизъм :

III. Инхибитори на моноаминоксидаза тип А.

1. Моклобемид
За лечение на депресия и социална фобия.

Фармакологично действие - инхибира активността на моноаминооксидаза тип А, което води до

блокиране катаболизма на норадреналина и серотонина и повишаване нивата им в синапсите на
съответните неврони.

Към нежеланите лекарствени реакции спадат нарушения в съня, напрежение, тревожност,

безспокойство, раздразнителност, диария, запек, объркване, гърчове

Моклобемид взаимодейства с морфин и фентанил.

Противопоказан при детска възраст, прием на феохромоцитом.

Метаболизъм :
IV. Други антидепресанти

1. Миртразепин

За лечение на депресия.

Фармакологично действие - серотонинов и адренергичен антагонист. Притежава качества на

антихистамин.

Взаимодейства със селективни инхибитори на обратния захват на серотонин, адреналин, ноадреналин

и допамин.

Нежелани лекарствени реакции могат да бъдат повишаване на теглото, главоболия, сухота в устата,
летаргия, замаяност, тремор...

Противопоказан при прием на МАО инхибитори.

2. Венлафаксин

Прилага се под формата на слаборазтворим хидрохлорид. Използва се за лечение на депресия,

генерализиран тревожно разстройство, паническо разстройство.

Фармакологично действие -инхибитор на обратния захват на серотонин и норапинефрин

Нежелани лекарствени реакции са аритмии, тахикардия, анемия, продължително време на кървене,
сънливост, замаяност...

Венлафаксин е несъвместим с МАО инхибитори, поради което е противоказана едновременната им

употреба.

Метаболизъм :

3. Деанксит

Деанксит е известен с търговското си наименование Prozac. Комбинация от две съставки - мелитрацен

и флупентиксол. Използван като антидепресант за лечение на депресия и обсесивно.компулсивно
разстройство.

Фармакологично действие - инхибитор на обратния захват на серотонина.

Нежелани лекарствени реакции при употреба на Деанксит са замайване, тремори, замъглено виждане,
сухота в устата, нарушения в съня.
Антипсихотици (невролептици)
Антипсихотицити са вид психоактивни вещества, използвани за лечение на психични болести, като
шизофрения, параноя, биполярно разстройство, психози, халюцинации...

Шизофренията е психично разстройство, характерезиращо се с нарушение на мисловите процеси и

емоционалните реакции. То е биологично разстройство на мозъка - настъпва погрешно тълкуване и
интерпретация на реални събития, отклонения в мисленето и възприемането. Емоционалните реакции

са или в несъотвествие или с чувство на безразличие.

Основният фармакологичен ефект на антипсихотиците е да повлияват психиката, с цел подобряване

поведението на пациента. Състоянието на психиката зависи от лимбичната система. При психични
разстройства се повишава активността на тази система към допамин.

допамин

Допаминът се синтезира в субединица нигра. Той е катехоламин, с функция на нервотрансмитер и

хормон. Играе ролята на прекурсор за синезата на ноадреналин и адреналин.

Допаминът осъщестява своите функции, активирайки специфични мембранни рецептори. Те са

разделени на 5 класа, но двата основни рецептора са :

 D1 - ефектите се медиират чрез стимулиране на аденилатциклазата

 D2 - ефектите се меддират чрез инхибиране на аденилциклазата.

По-голяма част от антипсихотиците са D2 антагонисти.

Антипсихотиците се делят на две основни групи :

 Типични или 1во поколение - според химичната си структура

 Атипични или 2ро поколение - според фармакологичните си свойства.

I. Фенотиазини

Самият фенотиазин няма фармакологична активност, единствено неговите производни имат

антипсихотично действие. Разклоняването на страничната верига води до засилване и забързване на
ефекта. Липсата на заместител при С2 или окисляването на S5 води до отслабване на действието.
Заместване при С3 и С4 не оказва ефект.

1. Хлорпромазин

Хлорпромазинът притежава умерен антипсихотичен ефект и добре изразен антиеметичен ефект.

Използва се за лечение на обострени психични заболявания, остри делири от различен произход,
палиативно лечение на тежък иктус, гадене и повръщане при болни с тежки заболявания, към
допълнителна терапия на тетанус, повръщане и възбуда при интермитентна порфирия.

Фармакологично действие - антагонист на серотониновите и мускариновте рецептори.

Нежелани лекарствени реакции са сухота в устата, задръжка на урина, стомашно-червни оплаквания,

жълтеница, нарушаване на зрението.

Противопоказан за употреба при паркинсонова болест, тежки чернодробни заболявания и тежка

бъбречна недостатъчност.

Метаболизъм :
 2. Флуфеназин

Използва се за лечение на психични разстройства, протичащи с халюцинации, нарушения на

мисленето; лечение на мания, хиперактивност, възбуденост, агресивност, емоционално напрежение,

тревожност, раздразнителност и безпокойство.

Фармакологично действие - блокер на допамин D1 и D2, серотининовите 5HT1 и 5HT2,

адренергичните алфа 1, хистаминовите Н1 и холинергичите рецептори.

Нежелани лекарствени реакции могат да бъдат сухота в устата, безспокойство, нарушения в

менструацията, уртикария, левкопенея, тромбоцитопенея, жълтеница...

Противопоказан за употреба при хора, страдащи от атеросклероза.

 3. Тиоридазин

За лечение на депресия, шизофрения и други форми на психози.

Нежелани лекарствени реакции: сънливост, нарушения в движението, обърканост, възбудимост,

безпокойство, главоболие, сухота в устата, запек, гадене, повръщане, диария..

Метаболизъм - в черния дроб до активни метаболити - мезодиназин и сулфодарозин. Елиминира се в

жлъчка и бъбреци.
 II. Производни на бутирофенона
1. Халоперидол

Типичен антипсихотик. Прилаган за лечение на шизофрения, биполярно раззтройство, алкохолизъм и

халюцинации.

Фармакологично действие - мощен централен антагонст на допаминовите рецептори.

Нежелани лекарствени рекации са анемия, сухота в устата, замаяност, запек, хипотензия..

Метаболизира се в черния дроб, няма активни метаболити.

III. Индолни производни
1. Зипразидон

За лечение на шизофрения и биполярно разстройство.

Фармакологично действие - антагонист на D2 рецепторите. Основно допаминов и серотонинов

рецепторен антагонист.

Около 60% от него се метаболизира.

IV. Тиоксантенови производни

1. Хлорпротиксен

Лекарствено средство за лечение на шизофрения, мания и безсъния.

Фармакологично действие - притежава антиелетичен ефект. Подтиска освобождаването на повечето
хипоталамични и хипофизни хормони. Антагонист на D1 D2 D3 D4 рецепторите.

Нежелани лекарствени реакции биват сънливост, сухота в устата, прекомерно изпотяване, замайване....

Метаболизъм :

2. Флупентиксол

Основно се използва за лечение на депресия.

Фармакологично действие - допаминов и серотонинов рецепторен антагонист.

Фармакодинамика: флупентиксолът има силна антипсихотична активност и анксиолитично действие,

но слабо седативно и сънотворно действие.

Нежелани лекарствени реакции: замаяност, главоболие, тремор, безсъние, нервност, сънливост, сухота
в устата, диария, запек, гадене, умора, обрив, сърбеж, необичайни мускулни движения, намалено
либидо, увеличаване на теглото, задържане на урина, удължаване на QT-интервала, спиране на
сърцето.

3. Деанксит

Деанксит е известен с търговското си наименование Prozac. Комбинация от две съставки - мелитрацен

и флупентиксол. Използван като антидепресант за лечение на депресия и обсесивно.компулсивно
разстройство.

Фармакологично действие - инхибитор на обратния захват на серотонина.

Нежелани лекарствени реакции при употреба на Деанксит са замайване, тремори, замъглено виждане,
сухота в устата, нарушения в съня.
 V. Диазепини, оксазепини и тиазепини
1. Олазепин

За лечение ва маниеви епизоди и психози и за шизофрения.

Фармакологично действие - антагонист на 5НТ2а и D2 и Н1 реепторите.

Нежелани лекарствени реакции са венозните съсиреци и повишаване на температурата.

2. Клозапин

Показан е за лечение на шизофрения и тежки нарушения на мисленето при пациенти с болест на

Паркинсон.

Фармакологично действие - блокер на 5НТ2а и 5НТ2с с висок афинитет към D4 рецепторите.

Клозапин взаимодейства с адреналин и ноадреналин.

Нежелани лекарствени реакции са сънливост, замаяност, умора, повишено слюноотделяне, слабост,

замайване, увеличение на теглото, замъглено виждане, главоболие.
 3. Кветиапин

Използва се за лечение на халюцинации, депресии, обърканост, еуфория.

Нежелани лекарствени реакции: замаяност, чувство за сънливост, сухота в устата, гадене, повръщане,
главоболие, диария, безсъние, раздразнителност, сърцебиене..

VI. Бензодиазепини
1. Сулпирид
Лекарствено средство за лечение на остри и хронични психози; невротични, психофункционални и

психоафективни оплаквания.

Фармакологично действие - действа селективно като Д2-допаминов антагонист.

Нежелани лекарствени реакции са сънливост, слабост, замаяност, депресираност, разстройства на съня,

главоболие, безпокойство, нарушена концентрация, сухота в устата, гадене, повръщане, запек,
безапетитие, замъглено зрение

Противопоказан при хора със свръхчувствителност към сулпирид, болест на Паркинсон,

феохромоцитом (тумор на надбъбречните жлези).

2. Тиаприд

За лечение на възбуда и агресия при хроничен алкохолизъм и други тежки поведенчески нарушения.

Фармакологично действие - селективно като Д2-допаминов антагонист.

Нежелани лекарствени реакции: сънливост, нарушения на съня, тревожност, апатия, замайване,

главоболие, уголемяване на гърдите, импотентност, ортостатична хипотония (спадане на кръвното

налягане при рязко изправяне).

Антипаркинсонови лекарствени продукти
Болестта на Паркинсон е дългосрочно дегенеративно разстройство на централната нервна система.
Болестта на Паркинсон е хронично и прогресиращо заболяване на мозъка, което най-често засяга
хората над 60 годишна възраст. Пациентите с болестта на Паркинсон имат затруднен контрол върху
движенията на тялото и това състояние се влошава с прогресиране на болестта. Накрая те стават
неспособни да изпълняват ежедневните си дейности.

Същността на заболяването е нарушено равновесие между допаминергичната и холинергичната

медиация - допаминов дефицит или превалиране на холинергичната медиация.

При Паркинсонова болест има повишено количество на ацетилхолин и намалено количество на

допамин.

Етиологията на болестта е неизяснена. Най- често причини за възникването й могат да бъдат генетични
проблеми и по-рядко поради условията на околната среда.

Симптомите на Паркинсон са статичен тремор и брадикинезия.

Прояви на болестта са поведенчески и мисломи проблеми, които могат да прераснат в депресия,

тревожност, деменция и инвалидизация.

Лечението на Паркиносн е насочено единствено към подобряване на симптоматиката на заболяването.

Лекарствата се делят на две основни групи :

 N04A Антихолинергични средства

 N04B Допаминергични средства

Допаминергични средства

Допаминът е катехоламин с функция на невротрасмитер и хормон, произвеждан от невроните в

субстанция нигра. Прекурсор за синтеза на адреналин и ноадреналин.

Допаминът участва като невротрансмитер в регулацията на множество процеси в централната и

периферна нервна система и като хормон – в регулацията на бъбреците. Понижената или повишена
допаминова активност е свързана с редица неврологични и психични заболявания. Участва в контрола
на имунинета, храносмилателната система, панкреаса, бъбреците, кръвоносните съдове...
 I. Допа и производни
1. Леводопа

L-dopa е левовъртящият изомер на диоксифенилаланина, прекурсор на допамина.

Допаминът не преминава хематоенцефиналната бариера и неговото приложение е невъзможно.

Допаминовите нужди се допълват под формата на Леводопа.

Фармакологично действие - Леводопа отстранява дефицита на допамин в нигро-стриатната система и

по този начин се възстановява нарушеното равновесие между холинергичната и допаминергичната
медиация.

Нежелани лекарствени реакции могат да бъдат анорексия, психични нарушения, ритъмни нарушения.

Леводопа взаимодейства с симпатикомиметици и метилдопа.

Противопоказан за употреба при сърдечно-съдови заболявания с ритъмни нарушения, психози и

психоневрози.
Дозировка - 500mg. таблетки, 45 мин преди хранене, на 6 часа, до 4g. дневно.

Метаболизъм :
След навлизане на Леводопа в ЦНС, тя се биотрансформира по 2 пътя :

- биотрансформация до допамин чрез декарбоксилаза. Новополученият допамин се превръща в

ноадреналин.

- о-метилиране, с образуване на 3-о-метилдопа. -

- Леводопа се превъща в допамин и в екстрацеребралните тъкани от допа декарбоксилазата.

Поради това не се постига пълен терапевтичен ефект.

2. Левопода и десарбоксилазен инхибитор

Декарбоксилазни инхибитори могат да бъдат :

 Бензеразид
 Карбидопа
Леводопа отстранява дефицита на допамин в нигро-стриатната система и по този начин се
възстановява нарушеното равновесие между холинергичната и допаминергичната медиация.

II. Производни на амантадин

1. Амантадин

Използва се за лечение на паркинсонизъм от различен произход. Може да се използва и като

противовирусен препарат срещу грипен вирус тип А.

Фармакологично действие - индиректен агонистичен ефект върху допаминовите рецептори в corpus

striatum - засилва освобождаването на допамин от допаминовите рецептори. Инхибира

освобождаването на ацетилхолин.

Нежелани лекарствени реакции са безпокойство, възбуда, епилептични припадъци, замъглено зрение,

нарушения на съня, психози, халюцинации, сърдечни аритмии..

Взаимодейства със антиаритмици, антипсихотици, антидепресанти.

Противопоказан за употреба при сърдечна недостатъчност, миокардит, артрио-вентикуларен блок.

Не се метаболизира !
III. Допаминови агонисти
1. Ропинирол

Използва се за лечение на болестта на Паркинсон и синдром на неспокойните крака.

Фармакологично действие - стимулира постсинаптичните допаминови рецептори и инхибира

секрецията на пролактин.

Нежеланите лекарствени реакции са сънливост, припадане, патологични движения на мускулите,

гадене, повръщане, халюцинации, объркване, замайване, киселини, задържане на течности в краката...

Може да взаимодейства с естрогени, флувоксамин, никотин, сулпирид, метоклопрамид.

Метаболизира се в черния дроб с 1 основен метаболит, който е 100 пъти по-слабо активен. Елиминира

се с урината
 2. Прамипексол

Показан за лечение на Паркинсоновата моторна недостатъчност и синдром на неспокойните крака.

Фармакологично действие - агонист на допаминовите D1 D2 D3 и D4 рецептори, с афинитет към D4.

Метаболизира се в малка степен и се елиминира с урината.

IV. Инхибитори на моноаминооксидаза В

Съществуват 2 форми на МАО - тип А и тип В.

МАО тип А деаминира серотонина, меланина, епинефрин и ноадреналин, докато МАО тип В - само
фенилетиламина.

1. Селегилин

Показан при Паркинсон и Алцхаймер.

Фармакологично действие - селективен инхибитор на МАО тип В. Подтиска обратната резорбция на
допамин в нервните окончания. Забавя естественото развитие и скороста на Паркинсон.

Нежелани лекарствени реакции: сухота в устата, нарушение на съня, спадане на кръвното налягане,
гадене, повръщане, световъртеж, нарушения на настроението, замъглено виждане, умора, замаяност,
световъртеж, загуба на равновесие, тревожност, възбуда, психози, депресия, аритмии, кожни реакции.

Лекарствени взаимодействия с опиоидни болкоуспокояващи, антидепресанти, перорални

контрацептиви и симпатикомиметици.

Противопоказан при свръхчувствителност към селегин, някои психиатрични заболявания, бременност,

кърмене, прием на симпатикомиметици, моноаминоксидазни инхибитори, серотонинови агонисти;
язва на стомаха, нарушения в чернодробната и бъбречната функция.

Метаболизъм :
 2. Разагилин
Фармакологично действие - селективен инхибитор на МАО тип В

Нежелани лекарствени реакции са главоболие, ниско кръвно налягане, загуба на апетит, запек,
диспепсия, сухота в устата, повръщане, левкопения (намален брой левкоцити в кръвта), болки в
ставите, тендовагинит, намаляване на теглото, нарушения на съня, атаксия, депресия, виене на свят,

дистония, обриви.

Противопоказания: свръхчувствителност към разагилин, тежка чернодробна недостатъчност, прием на

МАО-инхибитори.

Метаболизира се в черния дроб. Неактивните метаболити се елиминират с урината, основно

изпражненията.
Синтез :

Антихолинергични средства

I. Третични амини

Амините могат да бъдат разглеждани като производни на амоняка, в молекулата на който един, два
или три водородни атома са заместени с въглеводородни остатъци. В зависимост от вида на
въглеводородния остатък амините се класифицират като мастни, ароматни и смесени. Амините могат
да бъдат класифицирани и в зависимост от броя на остатъците. Тогава те се делят на първични,
вторични и третични. Важни за човешкия организъм амини са аминокиселини, биогенни амини,
триметиламин и анилин.

Някои третични амини могат да се използват за лечение на паркинсонизъм. Техният механизъм на

действие е свързан с потискане на активността на холинергичните рецептори.
 1. Бипериден

Използва се за лечение на паркинсонизъм с изразена мускулна ригидност и тремор и за лечение при

екстрапирамидни реакции.

Фармакологично действие: блокира действието на ацетилхолина. Той има централно действие и слабо
изразени периферни ефекти.

Конкурентно се свързва с холинергичните рецептори

Нежелани лекарствени реакции: уморяемост, световъртеж, замаяност, тревожност, възбуда, страх,

делир, обърканост, сухота в устата, зрителни нарушения, нарушения на координирането на

движенията (атаксия).

Лекарствени взаимодействия: бипериденът може да взаимодейства с антихистамини,

антипаркинсонови средства, спазмолитични медикаменти, хинидин, леводопа, невролептици, петидин,
алкохол, метоклопрамид.

Противопоказан при запушване на стомашно-чревния тракт, запушване на пикочните пътища,

парализа на червата, язвен колит, токсичен мегаколон, остра кръвозагуба.

Синтез :
 2. Трихексифенидил

Използва се за лечение на идиопатичен паркинсонизъм с изразен тремор, медикаментозно предизвикан

паркинсонизъм, генерализирана и фокална дистония.

Фармакологично действие: намалява мускулната ригидност, влияе на тремора (трепренето), силно

намалява слюноотделянето и в по-малка степен потоотделянето.

Нежелани лекарствени реакции при употреба са гадене, повръщане, запек, намалено потоотделяне,
трудно или болезнено уриниране, сухота в устата, световъртеж, нарушено съзнание, замъглено
виждане, повишено вътреочно налягане, главоболие...

Антиепилептици
Епилепсията е хронично неврологично заболяване с неизвестен произход и с неизвестна етиология.
Макар и в повечето случаи причината да е е неизвестна, някои хора развиват епилепсия вследствие на
претърпяна мозъчна травма, хипоксия, инсулт, рак на мозъка, злоупотреба с алкохол и наркотични
вещества и други. Клиничните прояви са пипадъци и гърчове. Характеристиките на припадъците
зависят от частта на мозъка, в която се появяват тези аномалии. Например, ако е зона, свързана с
движението, пациентът пада и започва да трепери. В други случаи, ако е в зона, свързана със
зрението, пациентът започва да халюцинира.

Смята се че причина за възникване на епилепсия е наличие на епилептични огнища в мозъчните

структури, което може да генерира гърчове и да се разпространява в съседни области.

Епилепсията бива 4 форми :

 Grand mal - генерализирани гърчове

 Petit mal - краткотрайна загуба на съзнание, гърчове на отделни мускулни групи
 Психомоторна - нарушение на съзнанието, извършване на действие без спомен за тях
 Status epilepticus - тежки генерализирани гърчове, които създават риск за живота.

Епилепсията не може да се излекува, но пристъпите може да се лекуват с лекарства. Лечението има за

цел да понижи активността на епилептичното огнище и да потисне разпространението на импулсите.

Лечението има за цел да снижи активността на епилептичното огнище и да потисне разпространението

на импулсите. Това е дълъг процес, който изисква спазването на някои правила:

 -правилен избор на лекарственото средство според формата на епилепсията;

 -определяне на рационален индивидуален дозов режим;
 -избягване на нежелани лекарствени взаимодействия с едновременно прилагани други
лекарства;
 -коригиране на последствията от неизбежно развиващите се явления;
 -при спиране на лечението това да се прави чрез постепенно намаляване на дозата.

Антиепилептичните средства N03A служат за профилактика и лечение на проявите на епилепсия, но в

по-широк контекст те принадлежат към противогърчовите средства , способни да копират гърчове от
най-разнообразен произход.Механизми на лечението :

 Действие на ниво кретъчна мембрана и повлияване йонните потоци през нея, като се усилва
задържането
 Потенцииране на ГАМК-ергична медиация
 Подтискане освобождаването и натрупването на възбудните невромедиатори.
I. Барбитурати и производни

Барбитуратите са група лекарствени препарати, които са производни на барбитуровата киселина и се

използват за лечение на епилепсия.

Производните на барбитуратите имат широк спектър на действие (от лека анестезия до анестезия),
който се дължи на потискащия им ефект върху нервната система. Освен антиконвулсивно,
барбитуратите притежават и анксиолитично и хипнотично действие. Те могат да предизвикат
физическа и психологическа пристрастеност.
 1. Фенобарбитал

Фенобарбиталът е най-употребяванато седативно и сънотворно лекарствено средство до 1960 година

до въвеждане на бензодиазепините. Показан за употреба като успокоително и за лечение на
епилептични пристъпи и гърчове тип grand mal.

Фармакологично действие : По-силно изразено от барбитала. Потиска предимно двигателната зона на

мозъчната кора. Действа спазмолитично върху гладката мускулатура на кръвоносните съдове на

матката и храносмилателния канал; потиска холинестеразата

Лекарствени взаимодействия с киселини и амониеви съединения

Нежелани лекарствени реакции: Еднократно приложена доза може да се излъчва до седмица от

организма, поради което може да се наблюдава кумулация, особено при съпътстващо бъбречно или
чернодробно заболяване; при продължителен прием може да се стигне до толерантност (привикване)

Противопоказан при анемия, хиповолемия, порфирия, чернодробни заболявания, обструктивен

синдром, белодробни заболявания, съпроводени от задух.

Метаболизъм :
 II. Производни на хидантоина

Хидантоинът е хетероциклено органично съединение, което е структурноподобно на имидазолина.

Хидантоиновите производни са група лекарствени препрати, които се използват за лечение на

епилепсия. Механизмът на противогърчовото им действие е комплексен. Те повлияват
трансмембранния транспорт, намаляват съдържанието на натриеви йони в клетката и предизвиква
хиперполяризация на нейната мембрана. В мозъка се повишава нивото на ГАМК, серотонина и

норадреналина, а се снижава това на ацетилхолина.

1. Фенитоин

Синтезиран за пръв път от немския учен Heinrich Biltz през 1908 година Одобрен е от FDA през 1953г.
за лечение на гърчове.

Показан за лечение на епилепсии от тип grand mal.

Фармакологично действие - блокира волтаж зависимите натриеви канали, като се свързва с неактивна

форма на канала.

Нежелани лекарствени реакции са замаяност, тремор и мускулни спазми.

Противопоказан при аритмии и левкоцитопения.

Взаимодейства с алкохоли, кумарин, барбитурати, орални контрацептиви, антикоагуланти и др.

Метаболизъм : извършва се хидроксилиране само в единия фенилов радикал на 5та позиция.

III. Производни на сукцинимида N03AD
1. Етосукцимид

Цикличен амид, който може да бъде получен чрез термично разлагане на амониев сукцинат. Намира

приложение в лечение на епилепсии тип grand mal.

Фармакологично действие - блокира волтаж зависимине калциеви канали и повишава нивото на

ГАМК.

Нежелани лекарствени реакции са замаяност, безсъние, главоболие...

Може да взаимодейства с алкохоли, барбитурати, кумарин...

Синтез :

IV. Бензодиазепини

Бензодиазепините са група лекарствени препарати, които имат анксиолитичен, халюциногенен,

хипнотичен, седативен и антиконвулсивен ефект.

Бензодиазепините усилват действието на невротрансмитера – гама-аминомаслена киселина ГАМК,

увеличавайки чувствителността му на свързане към неговите рецептори в мозъка.

Ниска доза има анксиолитично действие. С увеличаване на дозата се наблюдава : седатация, амнезия,
безсъзнание.

Връзка структура-активност :

 1,4-диазелиновия пръстен е отговорен за свързването с ГАМК рецепторите

 Фенилов радикал при С5 повишава активността
 Местата при С6 и С9 трябва да са свободни
 Насищането на двойната връзка между С4 и С5 или преместването и между С3 и С4
намалява активността.
 1. Клонозепам

Бледожълт кристален прах, практически неразтворим във вода и слабо разтворим в етанол и метанол.
Прилаган при лечение на status epilepticus, както и за всички клинични форми на епилепсии и гърчове
при новородени, деца и възрастни. Приложим и при първично или вторично генерализирани тонични

припадъци, както и за разлчини форми на миоклонични пристъпи.

Фармакологично действие: анксиолитичен, халюциногенен, хипнотичен, седативен и антиконвулсивен

ефект.

Нежелани лекарствени реакции биват умора, замаяност, вцепенение, виене на свят, задух, мускулна
отпадналост, зрителни смущения..

Противопоказания: свръхчувствителност към клоназепам, тежки и хронични белодробни заболявания,

шокови състояния...

2. Диазепам

Прилаган основно за лечение на status epilepticus.

Фармакологично действие -сънотворен, анксиолитичен, антиепилептичен и миорелаксиращ ефект.

Нежелани лекарствени реакции са сънливост, мускулна умора, депресия, възбуда..

Диазепам взаимодейства със средства, подтискащи ЦНС.

Противопоказан за употреба при дихателана и чернодробна недостатъчност.

Метаболизъм - абсорбира се бързо от стомашно-чревния тракт. Диазепам и метаболитите му

преминават кръвно-мозъчната и плацентарната бариера.

V. Производни на карбиксамида
1. Карбамазепин

Бял кристален прах, много слабо разтворим във вода, свободно разтворим в метилен хлорид.

Прилаган основно за лечение на епилепсии тип grand mal, както и за остра мания и биполярни
афективни разстройства, синдром на алкохолна абстиненция и други.

Фармакологично действие - блокира натриевите канали и не влиае ГАМК медиация. Притежава

антиконвулсивен, антидепресивен, аналгетичен и седативен ефект.
Нежеланите лекарствени рекации са зашеметяване, сънливост, гадене, повръщане, анемия,
тромбоцитопения...

Подобно на Диазепана, Карбамазепин взаимодейства със средства, подтискащи ЦНС.

Противопоказан при дихателна и чернодробна недостатъчност, при психози, фобии и маниакални

състояния.

Метаболизъм - карбамазепин диола е активният метаболит на Карбамазепин.

2. Окскарбазепин

Структурен аналог на карбамазепина. Съдържа кето група на мястото на двойната връзка при С10 в
диазепиновия пръстен. Това значително намалява въздейстието на лекарственият препарат върху
черния дроб при метаболизирането му, поради което се приема при чернодробни заболявания.

Използван за лечение на grand mal и за психомоторни епилепсии.

Фармакологично действие - блок на волтаж зависимите натриевите канали, без да повлиява ГАМК
медиация.
Нежелани лекарствени реакции могат да бъдат алергична реакция, висока температура, оток на лицето,
езика или гърлото; замайване, умора, сънливост, главоболие, двойно виждане, гадене, повръщане,
хипонатриемия..

Метаболизъм - Окскарбазепин е prodrug и претърпява редуктивен метаболизъм в своята кето част , за

да се превърне в монохондриално производно - ликарбазепин.

VI. Производни на мастните киселини

Мастните киселини са група съединения, които в химично отношение представляват карбоксилни

киселини, най-често с дълга неразклонена алифатна верига, които са наситени или ненаситени. Някои
мастни киселини могат да съдържат различни разклонения: въглеводородни пръстени, хидроксилни
групи или метилни групи.

Мастните киселини участват в синтеза на мазнините. Освен това тяхно предназначение, те могат да се
използват и за получаване на различни лекарства.
 1. Валпроева киселина

Неразтворимо във вода съединение. Приложение намира неговата натриева сол, която е разтворима в
вода.

Лекува всички форми на епилепсия, както и биполярни разстройства.

Фармакологично действие - потенциира ефектите на ГАМК и активира декарбоксилазата на

глутаминовата киселина.

Нежелани лекарствени реакции са нарушения на кръвосъсирването, васкулит (възпаление на

кръвоносните съдове), алергични реакции, нарушена координация, замаяност, треперене, сънливост,
летаргия, обърканост...

Валпроевата киселина може да взаимодейства с невролептици, антидепресанти, бензодиазепини,

фенобарбитал и други.

Противопоказан за употреба при свръхчувствителност към валпроева киселина, активно чернодробно

заболяване или активен хепатит, чернодробна порфирия.

Метаболизъм :
 2. Тиагабин

Намира приложение като допълнително средство за лечения на парциални пипадъци с или без
вторични генерализация, които не са лекувани успешно с антиепилептици.

Фармакологично действие - активен и селективен инхибитор на невроналния и глиалния uptake на

ГАМК. Повишава концетрацията на ГАМК в мозъка.

Нежеланите лекарствени реакции биват замайване, нестабилност, умора, сънливост, безпричинна

нервност, тремор, диария..

Противопоказания при свръхчувствителност към тиагабин, чернодробни заболявания, бременност,

кърмене.

Метаболизъм - метаболизира се чрез CYP3A, около 15% от него се ексретират с урината, а останалите
- с фекалиите.

VII. Други антиепилептични средства

1. Ламотригин

За лечение на епилепсии и биполярно разстройства.

Фармакологично действие - стабилизиране на клетъчната мембрана, блокира волтаж зависимите

натриеви и калциеви канали.

Нежелани лекарствени реакции при употреба могат да бъдат кожни обриви, оток на лицето, повишена
температура, умора, кръвонасядания, нарушения в чернодробната функция...

2. Топимират

Фармакологично действие - блокира волтаж зависимите натриеви канали, а инхибира

високоволтажните калциеви канали.

Метаболизъм - по-голямата част от него се ексретира с урината, непроменен. Остатъка се

метаболизира екстензивно чрез хидроксилиране, хидролиза и глюкурониране.
 3. Прегабалин
Свързва се с волтаж зависимит калциеви канали. Продуцира дозо-зависимо увеличения на L-
глутаминовата киселина GAD - ензими, които са отговорни за производството на ГАМК.

4. Габапентин

Не се свързва директно с ГАМК. Свързва се с допълнителна субединица на волтаж зависимите

калциеви канали.

5. Леветирацем

Използва се като монотерапия при лечение на парциални пристъпи.

Фармакологично действие - механизмът не е напълно изяснен. Въздейства върху интраневралните

нива на калций, чрез частично инхибиране на N-тип калциеви канали.

Метаболизъм - бърза абсорбция и 100% биологична наличност

Антиеметични и еметични лекарствени продукти
Средствата за повръщане биват еметици и антиеметици.

Рефлексът на повръщане се обуславя от стимулиране на центъра на повръщането, разположен в

продълговатия мозък. Центърът на повръщането получава еферентни импулси от хипоталамуса,
вестибуларния апарат, лимбичната система и гръбначния мозък. Гадене и повръщане могат да
възникнат под действието на различни психични дразнители - неприятна миризма, неприятен външен
вид и други.

Еметиците стимулират центъра за повръщане в продълговатия мозък. Имат ограничено приложение -

само в случаи на интоксикации.

Антиеметиците по различни механизми подтискат акта на повръщането.

Повръщането се регулира основно от централната нервна система, и по-малко от периферната.

В ЦНС се намират следните рецептори, свързани с повръщането :

 D2 рецептори за допамин
 Н1 рецептори за хистамин
 5-НТ3 рецептори
 NK-рецептори за неврокинина

Следователно, антиеметичните лекарства, повлияващи ЦНС се класифицират на :

 D2 рецепторни антагонисти
 Н1 рецепторни антагонисти
 5-НТ3 рецепторни антагонисти
 NK- рецепторни антагонисти.
 I. D2- рецепторни антагонисти
1. Метоклорпрамид

Показан за лечение на гадене и повръщане от различен произход, както и за гастроентериален рефлукс.

Фармакологично действие - централен допаминов антагонист с периферен холинергичен ефект.

Нежелани лекарствани реакции са главоболия, тремор, хипертония, хипотензия.

Противопоказан за употреба при кръвоизливи от стомашно-чревния тракт, при перфорации и

обструкции.

Метоклопрамид взаимодейства с инсулин и перорални антидиабетни средства, опиоати, салицилати,

литий и други.

2. Домперидон

Показан при гадене, повръщане и усещане за подуване на епигастриума.

Фармакологично действие - антагонсит на допаминовите рецептори в ареа постерна извън ИМБ. Има

слабо изразени централни ефекти.

Нежелани лекарствени реакции са алергии, повишени нива ва пролактин, чревни спазми, диария,
сърбеж, обриви.

Противопоказан при деца под 35кг, както и от хора с пролактин секретиращ тумор.

II. Н1 рецепторни антагонисти

1. Дименхидринат

Комплекс от дифенхидрамин и 8-хлоротеофилин. Намира приложение при симптоматично лечение

при слънчеви изгаряния, изгаряния първа степен, уртикардии, ухапвания от пчели и насекоми,

фотоалергични реакции...

Фармакологично действие - инхибира повторното поемане на серотонина.. Дифенхидрамина намалява

гаденето, но може да предизвика сънловост. 8-хлоротеофилина е ксантинов психостимулант, който
предотвратява този ефект.
Нежелани лекарствени реакции при употреба са екземи, контактен дерматит, фотоалергични реакции.
Употребата му се спира, веднага след проявата на нежелана реакция.

Противопоказан при нарушена цулост на кожата и при секретиращ обрив.

III. 5-НТ3 рецепторни антагонисти

1. Ондасертон

Използван за лечение на гадене и повръщане, индуциирано от химио и радиотерапия.

Фармакологично действие - блокиране на НТ3 рецепторите в хеморецепторната пускова зона и в

горните отдели на стомашно-чревния тракт.

Нежелани лекарствени реакции могат да са главоболие, световъртеж, запек, повишаване на

чернодробните трансаминази (АСАТ и АЛАТ), кожни обриви.

IV. NK-рецепторни антагонисти

1. Апрепитант

Прилааган за лечение на хора с гадене и повръщане провокирано от химиотерапия при

противотуморно лечение.
Фармакологично действие - селективен, високо афенитетен антагонист на Р невролевкин 1

рецепторите.

Нежелани лекарствени реакции са алергични реакции, хълцане, отпадналост, умора, главоболие,

констипация, анорексия.

Противопоказания при повишена чувствителност към медикамента или някоя от неговите съставки,
чернодробна недостатъчност.

Взаимодейства с кортикостереоиди, затова при едновременно прилагане, дозата им трябва да бъде

намалена.

Метаболизъм :
Лекарствено вещество, влиещо на периферната нервна система е натриев цитрат - бял безцветен
кристален прах, без мирис и вкус. Употребява се под формата на хранителна добавка при гадене и
повръщане. Може да се използва за обемно замесване при хиповолемични състояния

Фармакологично действие - антикоагулант, алкализиращ урината, възстановяване на алкалното

състояние на кръвта .

Хомеоптачни препарати, с антиеметично действие са :

 Кокулин / Cocculine
 Вомитус Хийл / Vomitusheel
Очистителни лекарствени продукти
Очистителните средства или лаксативи са медикаменти, които се използват от хора имащи
констипация (запек). Запекът се изразява с по-малко от 3 дефекации седмично, трудно и болезнено
изхождане. Причините за запек са много. Най-често той се наблюдава при по-възрастни хора около 55
- 60 годишни и при бременни жени. Обикновено констипацията се преодолява посредством диета, но в
случай, че тя не помогне се прибягва към употребата на лаксативни лекарствени средства.

Механизмът им на действие се свежда до повишаване и стимулиране на секрецията и моториката на

червата, с което се улеснява процеса на дефекация.

I. Омекотяващи (успокояващи) лакстативи

Омекотители или омекотяващите лаксативни средства са вещества, които не се резорбират от червата
и предизвикват увеличаване на обема и размекване на фекалните маси, което улеснява тяхното
придвижване.

Течен парафин

Представлява смес от наситени въглеводороди.

Използван главно от хора с хроничен запек, за краткотрайно лечение.

Фармакологично действие - попадайки в червата течния парафин не се резорбира, а въздейства на

фекалиите като ги размеква. Течния парафин има и смазващ ефект като по този начин още повече
улеснява дефекацията.

II. Контактни лаксативи

Контактните лаксативни средства засилват чревната перисталтика посредством стимулиране на
сетивни нервни окончания в лигавицата на дебелото черво в резултат на което дефекацията се

улеснява.

1. Бисакодил

Показан за лаваж (прочистване) на червата при запек или преди диагностични изследвания.

Фармакологично действие - засилва чревната перисталтика посредством стимулиране на сетивните

нервни окончания в лигавицата на дебелото черво.

Противопоказан при остри заболявания засягащи коремната кухина Бисакодил може да намали
резорбцията на някои медикаменти.

2. Рициново масло

Представлява течно масло изолирано от растението Ricinus communis. Показан за лаваж

(прочистване) на червата при запек, преди диагностични изследвания и при хранителни
токсикоинфекции.

Фармакологично действие - въздейства върху рецепторите на чревната стена и предизвиква

усилена перисталтика и очистителен ефект 2-6 часа след приемането му.

III. Бластни лаксативи

Бластни вещества са най-често въглехидратите и липидите. Най-често те са с растителен произход и
по-рядко от животински. Приетите бластни вещества увеличават обема на храната, а така нейното
придвижване през различните отдели на червата става много по-лесно. Друго основно и изключително
важно действие на бластните вещества е, че те спомагат за прочистването на организма от различните
токсични вещества, а освен така е установено, че подобряват перисталтиката на червата. Храните,
които са богати на бластни вещества съдържат намалено количество калории. Такива храни са най-
често от растителен произход. Богати на бластни вещества са житните растения и най-вече житото,
триците.

1. Ленено семе

Ленено семе е средство, което се състои от изсушени цели семена. Използва се като меко лаксативно
средство, като има и противовъзпалително действие. Това се ефекти, които се наблюдават при
вътрешното му приложение. При външно приложение се използва за лечение на възпалителни процеси
по кожата.

IV. Лаксативи с осмотично действие

Осмотичните лаксативни средства повишават осмотичното налягане в чревния лумен, което
предизвиква задържане на вода и увеличаване на обема на фекалните маси, в резултат на което
дефекацията се улеснява.

1. Лактулоза
Основно прилаган за лаваж на червата и при хроничен запек, който не може да се коригира чрез

промяна на диетата.

Нежелани лекарствени реакции са коремни болки, газове, гадене, повръщане, диария, загуба на
течности.

Противопоказан при заболявания на гастро-интеститналния тракт, болест на Крон, улцерозен колит.

2. Магнезиев сулфат

Използван от хора, имащи проблем с изхождането.

Фармакологично действие - попадайки в червата магнезиевия сулфат се дисоциира на магнезиеви и

сулфатни йони, които имат разхлабителен ефект и улесняват дефекацията.

Ако целим лаксативен ефект е необходимо магнезиевия сулфат да се приема с голямо количество вода.
Ако се цели рехидратация - с по-малко, за да се извлече водата от тъканите, която е увеличена, поради
хипеволемия.

3. Магнезиев оксид
Твърд минерал. Показан при хора с констипация, за облекчаване на киселини в стомаха, болки в
стомаха, подобряване на храносмилането.

Противопоказан при повишена чувствителност към медикамента или съставките му.

Нежелани лекаствени реакции могат да са алергични реакции, гадене, спазми.

Антидиаретични лекарствени продукти

Диарията е състояние, което се характеризира с честа дефекация повече от три пъти на ден. При нея се
наблюдава промяна на обема и консистенцията на изпражненията от кашави до воднисти. Често
диарията е съпроводена с отпадналост, повръщане, температура и намален прием на храна и течности.
Причините за развитието на диарията могат да бъдат бактериални и вирусни чревни инфекции,
амебиаза, хелминтози, муковисцидоза, болест на Крон, дисбактериоза, неспецифичен улцерозен колит,
лекарствени средства (магнезий-съдържащи лекарства, лаксативи, холиномиметици, метилксантини).

При наличие на диария е необходимо да бъде проведено съответното адекватно лечение, тъй като има
опасност да се развият водно - електролитни и инфекциозни нарушения. За целта се използват
антидиарични, противовъзпалителни и антиинфекциозни лекарствени средства.

I. Чревни антиинфекцизионни средства

1. Нистатин

Нистатин е медикамент, който се използва за лечение на заболявания причинени от гъби от род

Candida. Той е антибиотик и съдържа микозамин, спира развитието на гъбичките или ги унищожава.

Нежелани лекарствени реакциш рядко се наблюдават. Понякога се наблюдават алергични реакции,

които отзвучават след спиране на лечението. Рядко се срещат гадене, повръщане, болка в стомаха,
диария

2. Ванкомицин
Ванкомицинът е антибиотик, който се използва за лечение на различни инфекции.

Приема се от хора с псевдомембранозен колит, ентероколит, възпалителни заболявания на ставите и

кожата от бактериален причинител, менингит, пневмония

Нежелани лекарствени реакции са анафилактични реакции със спадане на кръвното налягане,

бронхоспазъм, задух, кожни обриви, гадене, повръщане.

II. Чревни адсорбенти

Активен въглен

Основно активният въглен се използва при интоксикация с алкалоиди, със соли на тежки метали,
хранителни интоксикации, метеоризъм, диспепсия. Лекарственото средство не бива да се приема от
хора с язва или кървене от стомашно-чревния тракт, от такива, които са погълнали киселина, основа
или петролен продукт.

III. Лекарства, подтискащи перисталтиката

1. Лоперамид

Показан за лечение на остра и симптоматична диария.

Фармакологично действие - подтиска перисталтиката. Свързва се с опиоидните рецептори в чревната
стена и инхибира отделянето на ацетилхолин и простагландини.

Нежелани лекарствени реакции могат да са главоболия, коремни болки, гадене, сухота в устата.

Противопоказан при кървави изпражнения, улцерозен колит, лактазна недостатъчност.

Лоперамид не трябва да се комбинира с верапрамил, кетоконазол и киунидин, тъй като се подтиска

дишането.

IV. Чревни противовъзпалителни средства

1. Сулфасалазин

Използва се за лечение на хора с язвен колит, болест на Крон, ревматоиден артрит.

Фармакологично действие - противовъзпалителен и имуносупресивен ефект. Потиска СОХ и

липооксигеназите в червата и възпрепятства възпалението

Нежелани лекарствени реакции при употреба са главоболие, треска, загуба на апетит,
фоточувствителност, виене свят, обрив, нефрит, серумна болест, оток на лицето.

Метаболизъм :

V. Антидиарични микроорганизми (пробиотици)

Антидиарични микроорганизми (пробиотици) представляват живи микроорганизми, които, когато се
приемат в адекватни количества, водят до подобряване здравословното състояние на приемателя.
Повечето от тези микроорганизми са бактерии. Пробиотиците въздействат благоприятно върху
организма по два механизма. Първият се състои в благоприятното им действие върху стомашно-
чревния тракт, възстановявайки балансът на чревната микрофлора. Вторият механизъм се изразява в

стимулиране на имунната система от пробиотика.

Класифицират се на :
 Пробиотици
 Пребиотици
 Симбиотици.

VI. Други антидиарични средства

Рацекадотрил

Показан за лечение на остра диария.

Фармакологично действие - намалява чревната секреция на електролити и вода.

Нежелани лекарствени реакции са сънливост, запек, алергични реакции, кожни обриви.

Метаболизъм :
Наркотични и ненаркотични аналгетици
Болката е сложно явление или синдром. За болката се характерни четири компонента с различна
степен на изразеност:

-чувствителност към болката (ноцицепция);

-усещане за болка;
-страдание;
-поведение на болния.

Аналгетик е всеки медикамент, който облекчава болката избирателно, без да блокира проводимостта
на нервните импулси, да променя значително сетивното възприятие или да повлиява съзнанието.
Именно тази селективност е това, което разграничава аналгетик и анестетик.

Наркотичните аналгетици се използват за потискане на силни болки- изгаряния, туморни процеси,

раждане, разкъсни и разкъсно-контузни рани и други. Те се прилагат краткотрайно и с повишено
внимание, тъй като водят до лекарствена зависимост.

Ненаркотичните аналгетици се ползват по-често. Те притежават както аналгетичен, така и

антипиретичен (намаляват високата температура) и противовъзпалителен ефект. Най-ефективни са при
комбиниране с други аналгетици.
 I. Опиоидни аналгетици

Опиоидните аналгетици са природни, полусинтетични и синтетични лекарства, които се използват за

отстраняване на умерена или силна болка. Опиоиди са всички вещества, които са аналози на морфина
и се наричат морфиномиметици. Те взаимодействат с опиоидни рецептори. Тяхното блокиране
потиска продукцията на медиатори на болката.

Осъществяват своя ефект, посредством свързване с опиоидни рецептори. Рецепторите са локализирани

в ЦНС и биват - μ, к, σ и γ.

Всички опиодни аналгетици, с изключение на Lydol, водят до спазми на гладката мускулатура на

гастроинтестиналния тракт.

1. Морфин

Използва се за овладяване на силни болки от различен произход

Фармакологично действие - агонист на μ и к рецепторите. Подтиска центъра за кашляне и и дишане.

Притежава и еметичен ефект. Довежда до еуфория, свиване на зениците, спазми на сфинктера.

Нежелани лекарствени реакции: стеснение на зениците, гадене, повръщане, запек, сънливост, сухота в
устата, изпотяване, световъртеж, главоболие, дезориентация, възбуда, еуфория.

Морфинът може да взаимодейства с общи анестетици, успокоителни, сънотворни, антихистамини,

психотропни, бета-блокери, МАО-инхибитори, циметидин, мускулни релаксанти, алкохол,
антихипертензивни средства.

Противопоказан при свръхчувствителност към морфин, остра дихателна недостатъчност, астматични

пристъпи, белодробно сърце, тежка чернодробна и бъбречна недостатъчност, повишено вътречерепно
налягане, остра болка в корема, бременност, кърмене, детска възраст.
Метаболизъм - в черния дроб. Екстретира се с жлъчката.

2. Хероин

Хероинът е полусинтетично производно на опиума, създадено през 1897 г. от немската фармацевтична

фирма Bayer, като болкоуспокояващо средство. Впоследствие се продава масово, докато не става ясно,
че предизвиква физическа и психическа зависимост и е забранено поетапно във всички страни.

Хероинът се произвежда за черния пазар чрез процес за преработка на опиума, като първо от опиума
се извлича морфин, а после се ацетилира чрез загряване с оцетен анхидрид. Пречистването на
получения суров хероин до хидрохлоридна сол дава водоразтворима солна маса под формата на бял
или жълтеникав прах.
Хероинът принежава значително по-силно изразено аналгетично действие от морфина, но по-слабо от
6-ацетил морфин, тъй като 3-ацетил морфина трябва да се хидролизира, преди осъществяване на
действието му. Лесно преминава кръвно-мозъчната бариера, поради блокирането на двете полярни
групи.

3. Оксикодон

Приложим за облекчаване на умерена и силна болка.

Нежелани лекарствени реакции са запек, гадене, повръщане, сухота в устата, изпотяване, световъртеж,
астения (слабост), главоболие.

Оксикодонът може да взаимодейства с МАО-инхибитори, транквилизатори, седативни средства,

циметидин, антихипертензивни средства.

Противопоказан при респираторна депресия, бронхиална астма, черепна травма.

 4. Кодеин

Използван главно за лечение на кашлица и при облекчаване на лека до средно тежка болка.

Фармакологично действие - слаб опиоиден и наркотичен ефект, но силен противокашличен. Намалява

нервните импулси от центъра на кашляне в мозъка до мускулите, които осъществяват този акт.

Повлиява слабо и μ и к рецепторите.

Нежелани лекарствени реакции са замаяност, световъртеж, гадене, алергии.

Метаболизъм :
 5. Петидин

Производно на фенилпиперидина. Използва се за краткотрайно лечение на умерени до силни болки,

предоперативна подготовка и обезболяващо средство при обща наркоза.

Нежелани лекарствени реакции могат да бъдат главоболия, сънливост, седатация, халюцинации.

Взаимодейства със седативни лекарствени средства, антихистаминови, невролептици, трициклични

антидепресанти, МАО-инхибитори, фенитоин, парацетамол, кумаринови средства, алкохол.

Противопоказан при белодробни заболявания с подтиснато дишане, трамви по главата, мозъчен тумор.

Метаболизъм :
 6. Фентанил

Производно на фенилпиперидин. Притежава 100 пъти по- мощно действие от морфина.

Фармакологично действие - μ и к рецепторен агонист.

Нежелани лекарствени реакции са алергии, сънливосту загуба на апетит, нервност, еуфория.

Взаимодейства с болкоуспокояващи, транквилизанти, сънотворни и общи анастетици.

Метаболизъм :

7. Тилидин
Прилаган за лечение на болки от различен произход.

8. Трамадол

Лекарствено средство за лечение на силна болка.

Фармакологично действие - единствено положителния изомер има висок афинитет към μ рецепторите.

Инхибира реъптейка на серототин и ноадреналин.

Нежелани лекарствени реакции са изпотяване, световъртеж, замайване, сухота в устата, умора,

сърцебиене, хипертония (високо кръвно налягане), хипотония (ниско кръвно налягане), главоболие,
повръщане, запек,

Трамадолът може да взаимодейства с МАО-инхибитори, анестетици, антидепресанти, невролептици,

седативи, анксиолитици, сънотворни, алкохол.
Метаболизъм :

Антидоти при предозиране със опиоидна интоксикация са

 Naloxone - антагонист на морфина, по отношение на неговия депресивен ефект, върху

респираторния център
 Atropine - спазмолитичен ефект
 II. Аналгетици, антипиретици
1. Салицилати - аспирин

Използва се за лечение на слаба до умерена болка, повишена температура, главоболие, зъбобол, болки
в гърлото, менструални болки, болки в мускулите и ставите, болки в гърба, леки артритни болки.
Фармакологично действие - аналгетичен (обезболяващ), антипиретичен (понижава телесната
температура), антиагрегантен (потиска тромбоцитната агрегация) и противовъзпалително.

Нежелани лекарствени реакции могат да са болки в стомаха, кървене от стомашно-чревния тракт,

гадене, повръщане, диария, алергични реакции, нарушения на чернодробната и бъбречната функция,
хипогликемия (намалени стойности на кръвната захар), главоболие, виене на свят, повръщане, шум в
ушите, двойно виждане, сънливост.

Ацетилсалициловата киселина може да взаимодейства с антикоагуланти, алкохол, кортизон,

сулфанилурейни средства, метотрексат, дигоксин, барбитурати, литий, сулфонамиди, трийодтиронин,
валпроева киселина.

Противопоказана за употреба при пептична или дуоденална язва, патологична тенденция към кървене.

Синтез :

Метаболизъм :
 2. Пиразолони - Метамизол

Показан за лечение на болка от различен произход- зъбобол, главоболие, травми, миалгии, неврити,
невралгии, дисменорея, постоперативни болки, бъбречни и жлъчни колики.

Фармакологично действие: аналгетичен, противовъзпалителен и антипиретичен ефект.

Нежелани лекарствени реакции могат да сабезапетитие, гадене, алергични реакции, нарушена

бъбречна функция.

Може да взаимодейства с хлорпромазин, кумаринови антикоагуланти, циклоспорин, хлорамфеникол.

Противопоказан при тежки чернодробни или бъбречни заболявания, апластична анемия, левкопения,
деца под 15 години, бременност, кърмене.

Метаболизъм :
 3. Анилиди - парацетамол

Използван за лечение на главоболие, висока температура и мигрени.

Фармакологично действие - аналгетичен, но най-силно израцен антипиретичен ефект. Липса на

противовъзпалителен ефект.

Нежелани лекарствени реакции се появават при продължителна употреба с високи дози. Наблюдава се
хепатотоксичност.

Взаимодейства с кумариноми коагуланти. Смесването му с алкохол значително увеличава

токсичността.

Синтез :
Метаболизъм :

III. Антимигренозни лекарствени средства

Мигрената представлява хронично неврологично заболяване, което се характеризира с повтарящо се

умерено до тежко главоболие, често свързано с определен брой симптоми от страна на вегетативната
нервна система. Обикновено главоболието е едностранно (засяга еданат половина на главата) и
пулсиращо по природа. Може да трае от 2 до 72 часа. Придружаващите симптоми могат да включват
гадене, повръщане, фотофобия (повишена чувствителност към светлина), фонофобия (повишена
чувствителност към звук) и обикновено главоболието се засилва от физическа активност. Причините
за възникване на мигрена не са напълно изяснени. Предполага се, че основна роля играят генетични и
екологични фактори.
 1. Ерготамин

Лекарствени препарат, който е алкалоид на моравото рогче. Показан за лечение на главоболия.

Фармакологично действие - предизвиква вазоконстрикция.

Нежелани реакции при употреба са гадене, повръщане, повишено кръвно налягане, слабост в краката,
тремор на пръстите.

Противопоказан при бъбречна и чернодробна недостатъчност.

2. Суматриптан
Суматриптанът е лекарствен препарат, който спада към групата на селективните серотонинови (5HT1)
агонисти. Използва се за лечение на мигрена.

Фармакологично действие: предизвиква вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове), което

води до облекчаване на мигренозния пристъп.

Нежелани лекарствени реакции: хипотония (ниско кръвно налягане), брадикардия (забавен сърдечен
ритъм), тахикардия (учестен сърдечен ритъм), сърцебиене, гадене, повръщане, гърчове, алергични
реакции.

Противопоказан при тежки чернодробни заболявания.

3. Елетриптан

Притежава действие, подобно на суматриптанът.

Нестероидни противовъзпалителни лекарствени
продукти
Възпалението е част от сложния биологичен отговор на телесните тъкани към вредните стимули като
патогени, увредени клетки или дразнители и е защитен отговор, включващ имунни клетки, кръвоносни
съдове и молекулярни медиатори. Функцията на възпалението е да се елиминира първоначалната
причина за увреждане на клетките, да се изчистят некротичните клетки и тъканите, увредени от
първоначалната увреда и възпалителния процес, и да се започне възстановяване на тъканите.

Причини за възпаление са всички фактори, който имат досатъчно продължително действие върху
организма и са способни да преодолеят защитните и адаптационни възможности на организма.

Признаците на възпалението биват:

 затопляне (calor)
 зачервеняване (rubor)
 оток, подуване (tumor)
 болка (dolor)
 нарушена функция (functio laesa)

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), са лекарствени средства с различен химичен

строеж с аналгетичен (обезболяващ), антипиретичен (понижават температурата), и
противовъзпалителен ефект. Механизмът им на действие се свежда до инхибиране на арахидоновата
циклооксигеназа, което следователно инхибира и образуването на простагландини и тромбоксани.
СОХ1 се среща в повечето тъкани и участва в нормалните функции

СОХ2 участва във възпалението.

I. Производни на оцетната киселина

1. Индометицин

Неселективен СОХ инхибитор. Показан при болка, възпаления, заболявания на мускулно-скелетната

система, артрити

Фармакологично действие - обратимо инхибира СОХ и подтиска простаггландиновата синтеза. Слабо

преминава през ХЕБ. Висок процент на свързване с плазмените протеини.

Нежелани лекарствени реакции са гадене, безапетитие, болка в епигастриума, повръщане, диария,

световъртеж, главоболие.

Противопоказан при тежки чернодробни и бъбречни заболявания, пристъпи на бронхиална астма,

язвена болест, хеморагичен колит, кървящи хемороиди, бременност, кърмене, деца под 14 годишна
възраст.
Взаимодейства с аспирин, кумарин, антикоагуланти, алкохол и кортикостереоиди.

Метаболизъм : Протича в черния дроб на 2 етапа - окисление и конюгиране. Екстретира се чрез

жлъчката, урина и фецеси.

2. Диклофенак

Използва се под формата на натриева сол. Показан за лечение на постоперативна болка, възпаление,
оток, на възпалителни и дегенеративни форми на ставни заболявания: ревматоиден артрит.
Фармакологично действие - слаб до умерена селективност за блокиране на СОХ2. Притежава
антиревматични, противовъзпалителни, аналгетични и антипиретични свойства. Търпи first pass-ефект.

Висок процент на свързване с плазмените протеини.

Нежелани лекарствени реакции са алергичен и неалергичен контактен дерматит, генерализирани

кожни реакции, стомашно-чревни оплаквания.

Противопоказан при активна стомашна или чревна язва, кървене, перфорация, последния триместър от
бременността, тежка чернодробна, бъбречна или сърдечна недостатъчност, бронхиална астма,
уртикардия.

Метаболизъм - протича в черния дроб

 3. Ацеклофенак

Показан за симптоматично лечение на възпалението и болките при остеоартрит, ревматоиден артрит,

анкилозиращ спондилит, както и при други болезнени заболявания на опорно – двигателния апарат
Може да се приложи при лумбална болка или зъбобол.

Фармакологично действие - противовъзпалителен и аналгетичен.

Нежелани лекарствени реакции: гранулоцитопения, тромбоцитопения, неутропения, хемолитична

анемия, анафилактична реакция.

Противопоказан при язвена болест, гастро-интестинално кървене, друго активно кървене или кървящи
заболявания. Противопоказен е при пациенти, които след прием на аспирин и други НСПВС развиват
пристъпи на астма, бронхоспазъм, остър ринит или уртикария, тежка бъбречна или чернодробна
недостатъчност.

II. Оксиками
1. Пироксикам

Показан за лечение на мускулни възпалителни процеси, като артрити, остеоартрити, ревматоидни

артрити, анкилозиращ спондилит.
Фармакологично действие - противовъзпалително, аналгетични и антипиретично действие. Висок

процент на свързване на плазмените протеини.

Нежелани лекарствени реакции са гадене, повръщане, болки в епигастриума, диария, главоболия.

Противопоказан за употреба при язва на стомаха или дуоденума.

Взамодейства с ацетил-салицилова киселина и други НСПВС.

2. Теноксикам

Показан за симптоматично лечение на ревматоиден артрит, остеоартрит, артроза, анкилозиращ

спондилит, остра форма на подагра, следоперативна болка, първична дисменорея.

Фармакологично действие - потиска простагландиновата биосинтеза както in vitro така и in vivo.

Теноксикам може да действа като свързващ активния кислород в мястото на възпалението.

Нежелани лекарствени реакции: гадене, повръщане, болки в епигастриума, дразнене на стомашната

лигавица, диария, главоболие

Противопоказан за употреба при свръхчувствителност към медикамента или някое от помощните му

вещества. Пациенти, които боледуват от заболявания на стомашно-чревния тракт като гастрит,
стомашна или дуоденална язва, стомашно-чревно кървене, тежка сърдечна недостатъчност.
 3. Мелоксикам

За краткосрочно симптоматично лечение при обостряне на остеоартроза. Дългосрочно симптоматично

лечение при ревматоиден артрит или при анкилозиращ спондилит.

Фармакологично действие - противовъзпалителни, аналгетични и антипиретични свойства. Висок

процент на свързване с плазмените протеини.

Нежелани лекарствени реакции най-често са пептични язви, перфорации или гастроинтестинално

кървене, понякога с фатален изход, гадене, повръщане, диария, отделяне на газове, констипация.

Противопоказан бременност и кърмене, анамнеза за кървене от гастроинтестиналния тракт или

перфорация, свързани с предишно лечение с НСПВС. Активна или рецидивираща пептична язва,
хеморагия. Тежка чернодробна или бъбречна недостатъчност, кървене от гастроинтестиналния тракт.

III. Производни на пропионовата киселина

1. Ибупрофен

Прилагат при лека до умерена болка и фебрилни състояния.

Фармакологично действие - противовъзпалителен, аналгетичен и антипиретичен ефект. Неселективен

инхибитор на СОХ1 и предимно на СОХ2.

Нежелани лекарствени реакции са най-често пептични язви, перфорации или гастроинтестинално

кървене, понякога с фатален изход. Гадене, повръщане, диария, отделяне на газове, констипация.

Противопоказан при язвена болест, стомашно-чревен кръвоизлив, сърдечна, чернодробна или

бъбречна недостатъчност.

Взаимодейства с ацетилсалицилова киселина и кортикостереоиди.

Метаболизъм :
 2. Кетопрофен

Прилаган за облекчаване на болката при някои болкови синдроми и за лечение на възпалителни,

дегенеративни и метаболитни ревматични заболявания

Фармакологично действие- инхибира СОХ 1 и СОХ2. Стабилизира лизозомните мембрани, има

инхибиторен ефект върху левкотриеновия синтез.

Нежелани лекарствени реакции могат да бъдат гадене, повръщане, диария, болки в корема.

Взаимодейства с ацетил-салицилова киселина, други НСПВС, кортикостереоиди, антикоагуланти.

Метаболизъм :
 3. Декскетопрофен

Сол на кетопрофен с трометамин. Прилаган при лека до умерена болка в мускулно-скелетната система
и при зъбобол.

Фармакологично действие- противовъзпалително, аналгетично и антипиретично действие.

Нежелани лекарствени реакции са неутропения, тромбоцитопения, анафилактична реакция, анорексия,

нарушения в съня, главоболие, замаяност.

Противопоказан при тежки чернодробни и бъбречни заболявания, язвена болест.

Взаимодейства с ацетил салицилова киселина и други НСПВС, антикоагуланти, диуретици,

кортикостереоди.
IV. Коксиби
1. Целекоксиб

Дизаместен арилпиразол. Прилаган при остеоартрит, ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит.

Фармакологично действие - перорален селективен инхибитор на СОХ2.

Нежелани лекарствени реакции са синузит, инфекции на горни дихателни пътища, инфекции на

пикочни пътища, тромбоцитопения, панцитопения, серозни алергични реакции, анафилактичен шок,

хиперкалиемия, безсъние, тревожност, депресия

Противопоказан при свръхчувствителност към сулфонамиди, активна пептична язва или кървене от
гастроинтестиналния тракт. Пациенти, боледували от астма, остър ринит, носни полипи,
ангионевротичен едем, уртикария след прием на ацетилсалицилова киселина или НСПВС,
включително COX-2 инхибитори

Взаимодейства с антикоагуланти, диуретици, НСПВ.

2. Еторикоксиб
Прилаган за симптоматично лечение на остеоартроза, ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит,
остър подагрозен артрит.

Фармакологично действие - потискане на простагландиновата секреция посредством избирателна

инхибиция на изоензима COX-2, без значимо повлияване на COX-1.

Нежелани лекарствени реакции - гастроентерит, инфекции на горни дихателни пътища, уринарни

инфекции, едем/задръжка на течности, тревожност, депресия, намалена възможност за умствена работа

Противопоказан при хора със свръхчувствителност към сулфонамиди и язви.

Метаболизъм :

Роля на заместителите при коксибите :

 При целекоксиб - SONH

  При етороксиб - SOCH

СОХ2 има хидрофилен джоб, където се наместват заместителите, което е ключова роля за
селективността.

V. Други противовъзпалителни средства

1. Нимезолид

Намира приложение за краткотрайно облекчаване на болка при: ревматични заболявания,

остеоартроза, постоперативни състояния, съпроводени с болка и възпаление (включително в
стоматологията), остри травми, дисменорея.

Фармакологично действие - инхибитор на СОХ2, в по-слаба степен СОХ1.

Нежелани лекарствени реакции са гадене, повръщане, кръвоизливи.

Противопоказан за употреба при свръхчувствителност към салицилати или други НСПВС, тежка
сърдечна недостатъчност, нарушена чернодробна функция, бъбречна недостатъчност,
гастродуоденална язва или кръвоизлив, деца под 15 години, бременност и лактация.

Взаимодейства с антикоагуланти, диуретици и други НСПВС

Метаболизъм :

1. Хидроксилиране
2. Редукция
3. Ацетелиране

Психостимуланти
Психостимулантите действат предимно върху централната нервна система - имат активиращо действие
върху мозъчната кора. Те подобряват процесите на възбуда, ускоряват образуването на условни
рефлекси и възстановяват потиснатите рефлекси. Чувството на умора и сънливост се премахват
(отсрочват) под тяхно влияние, като се подобрява активното внимание.

Психостимулантите намаляват или премахват ефектите на сънотворните и други потискащи

централната нервна система лекарства и алкохола. След приема, ефектът им настъпва бързо и се усеща
като чувство на бодрост, повишена работоспособност и засилва психическата активност.

В зависимост от химическата структура, психостимулантите се разделят на две групи:

 Метилксантини – продукти от растителен произход (кофеин и др);

 Фенилалкиламини – синтетични препарати (амфетамин, метилфенидат)
 Други
Пурини - тавтомерни форми

Ксантини - тавтомерия

I.Метилксантинови производни
1. Кофеин
Кофеинът премахва чувството на умора и сънливост, подобрява се активното внимание и повишава
психическата и физическата работоспособност. В основата на това негово действие стои прякото му
стимулиращо действие върху кората на главния мозък.

Фармакологично действие - неселективен антагонист на А1 и А2 аденозиновите рецептори - води о

засилване на възбудните процеси и подобрява процесите на задържане. Аналептик на вазомоторния
дихателен център. Има диуретично действие - увеличава гломерулната филтрация филтрация,
намалява реабсорбцията на Na и Cl в проксималните каналчета. Намалява хидрофилността на
тъканите, което води до увеличаване на плазмения обем на кръвта. При употреба кръвното се

повишава и коронарните съдове се разширяват, но злокачествено.

Нежелани реакции са безсъние, възбуда и повишеното кръвно.

Противопоказан за употреба при язвена болест, хипертония, неврологични състояния.

Синтез :

Метаболизъм :
 2. Теобромин

Теоброминът е горчив алкалоид на растението какaото. Слаборазтворим във вода кристален прах.
Съдържа се в шоколад, какао на прах, ядки от кола, гуарана бери и

други.

Употребата му е показана за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане).

Теоброминът има ефекти подобни на кофеина, но въздейства по-слабо върху централната нервна
система и има по-слабo изразен пристрастяващ ефект.

Фармакологично действие - в съвременната медицина се използва като вазодилататор (разширява

кръвоносните съдове), диуретик (повишава уринирането) и сърдечен стимулант.

Нежелани лекарствени реакции са безсъние, треперене, безпокойство, тревожност, загуба на апетит,

гадене и повръщане.
 3. Теофилин

Използван при лечение при определен спектър от заболявания на дихателната система, протичащи
най-общо със спазъм на респираторната функция - бронхиална астма, ХОББ, белодробен емфизем.

Фармакологично действие - бронходилатиращо

Нежелани лекарствени реакции са главоболия, повишена възбудимост, тремор и нарушения в съня.

Противопоказан при язвена болест, деца под 3 години и глаукома.

Взаимодейства с олеаномицин и еритромицин.

II.Други психостимуланти
1. Пирацетам
Показан при загуба на памет и концентрации при пациенти в напреднала възраст.

Фармакологично действие - ноотропно действие. Подобрява обмяната на веществата в мозъка,

възбужда фосфо-липидната обмяна, стимулира протеиновия биосинтез, повишава нивата на допамин,
увеличава мозъчното кръвоснабдяване и кислородната консумация.

Нежелани лекарствени реакции са възбуда, безспокойство, раздразнителност, болки в стомаха,

депресия, астения.

2. Винпоцетин

Намира приложение при лечение на мозъчни циркулоторни нарушения.

Фармакологично действие - подобрява мозъчното кръвообръщение, стимулира синтеза на допамин и

ноадреналин, води до вазодилатация.

Нежелани лекарсвтени реакции са намаление на кръвното налягане, аритмии тахикардия, диспепсия,

коремни болки, гадене, нарушения на съня, нервност, тревожност, главоболие, световъртеж,
парестезии, сърбеж, обриви.

3. Меклофеноксат
Използва се за лечение на хипоксия, дължаща се на посттравматични увреждания на мозъка и
интоксикации с кетамин и други общи анестетици.

Фармакологично действие: подобрява дейността на мозъчната кора при различни заболявания и

интоксикации.

Нежелани лекарствени реакции при употреба са възбуда, нарушение на съня, агресивност, хипотония
(ниско кръвно налягане), ритъмни сърдечни нарушения, запек.

Меклофеноксатът може да взаимодейства с антипсихотици, анксиолитици, антидепресанти,

антиепилиептици и противопоаркинсонови препарати.

Лекарствени продукти, влияещи върху периферната

нервна система. Симпатикус. Парасимпатикус
Вегетативната нервна система (ВНС) има изключително важно участие в регулацията на дейността на
вътрешните органи. Тя е неволева и по тази причина се нарича автономна нервна система.

Вегетативните функции на нервната система могат да се обобщят в три основни направления:

 Поддържане на хомеостазата в организма;
 Координиране на реакциите на организма при стрес и физическо натоварване;
 Спомага за дейността на ендокринната система в осъществяване на репродукцията.

ВНС взема участие и в регулацията на процеси, обусловени от въздействието на околната

среда върху организма, като промяна на температурата и физическо натоварване. Например
симпатикусът е активен при подготовка на организма за реакция от типа "Борба или бягство",
а парасимпатикусът - при състояние на "Почивка и храносмилане".

Вегетативната нервна система се състои от два дяла - симпатикус и парасимпатикус :

.

Ефектите и се осъщестяват на принципа на рефлексната дъга, която се състои от : вегетативен нервен

център, нервни влакна, нервни ганглий и изпълнителен орган.

 Вегетавни нервни центрове са разположени :

 Medula oblonga и Medula spinalis за парасимпатикус
 Медиоколатериите на medula spinalis за симпатикус
 Нервни влакна и ганглии: преганглионарен неврон и постганглионарен неврон :
 при ps нервните ганглий се намират непосредствено преди изпълнителните органи
 при s те са локализиранипаравертебрално.

 Изпълнителни органи: органи с :

 неволеви контрол
 жлези с вътрешна секреция

I. Симпатикус

Симпатиковият дял на ВНС участва като важен регулатор в активността на редица органи и системи -
сърце, периферни съдове и др. И е от голямо значение за осъществяване на реакциите на стрес.
Ефектите на симпатикуса се осущестяват в нервните окончание с помощта на медиатора ноадреналин,
който активира съответния орган чрез взаимодействие със специфични рецептори на постсинаптично
ниво. Адреналинът е хормон, отделящ се от надбъбрчената медула и активно участва в реакциите на
стрес. Под влияние на нервният импулс от везикулите се отделят и други ко-медиатори.

На пресинаптично и постсинаптично ниво, ноадреналинът взаимодейства с 2 основни рецептори :

а) -рецептори

 1-рецептори- око, кръвоносните съдове, съдовете на сърцето, гастроинтестиналния тракт,

матка, черен дроб, пикочен мехур, слюнчени жлези.
 2-рецептори- в ЦНС, кръвоносни съдове, панкреас

б) -рецептори

 1-рецептори - сърцето и Юкстагломеруларния апарат на бъбрека.

 2-рецептори - в същите органи, в които са разположени и 1-рецепторите –око, кръвоносните
съдове, съдовете на сърцето, гастроинтестиналния тракт, матка, черен дроб, пикочен мехур,
слюнчени жлези.
 3-рецептори - в мастната тъкан./ липолиза
Адреналин Ноадреналин

1. Симпатикомиметици

Лекарствата, които изключително много наподобяват действието на ендогенно произвежданите

адреналин и норадреналин се наричат симпатомиметици или адреномиметици и още в миналото се е
предполагал техния изключително широк спектър на проява на ефектите и приложение.

Симпатикомиметиците са лекарствени вещества, които стимулират симпатиковата нервна система.

Лекарствата от тази група могат да бъдат групирани (класифицирани) в зависимост от начина на

действие (механизъм, по който реализират ефектите си) и според вида на рецепторите, които
активират (алфа рецептори, бета рецептори, допаминови рецептори).

Действието им се осъществява чрез активиране на адренергичните рецептори или чрез стимулиране на

продукцията и освобождаването на катехоламини.

Селективни :

1-миметици

 Xylomethazoline
 Naphazoline

1-агонисти

 Dobutamine

2-агонисти

 Salbutamol

 Clenbuterol

 Salmeterol

Неселективни :

1 и 1и 2
-Adrenalin

-Isoprenalin

С непряко действие:

- Ephedrine

Ксилометазолин

Показания: лечение на остър ринит в хода на простудно заболяване, остър алергичен ринит, синузит.

Фармакодинамика: има симпатикомиметично действие, и действа на алфа рецепторите. Той

предизвиква свиване на кръвоносните съдове, което води до намаляване на отока и ексудата.

Противопоказания: атрофия на носната лигавица, повишено вътреочно налягане, хипофизектомия.

Нежелани лекарствени реакции: парене в носа и гърлото, сухост на лигавицата, оток и хиперемия на
носната лигавица.

Нафазолин

Показания: симптоматично лечение на хора страдащи от алергична хрема.

Фармакодинамика: симпатикомиметик, който стимулира алфа рецепторите.

Противопоказания: глаукома, сърдечно-съдови заболявания.

Нежелани лекарствени реакции: парене и сухота в носната лигавица

Синтез :

Добутамин

Toй е агонист на 1-рецепторите на миокарда, поради което той увеличава ударния обем на сърцето.

Oсновна индикация на Dobutamine е сърдечната недостатъчност.

Фармакодинамика: бета-адреномиметичен ефект (стимулира бета-адренергичните рецептори);
повишаване на скоростта на провеждане в атриовентрикуларния възел; увеличаване на ударния обем
на сърцето; понижаване на периферното съдово съпротивление.

Нежелани лекарствени реакции: тахикардия, хипертония, камерни екстрасистоли, главоболие, гадене,

гръдна болка, недостиг на въздух, често уриниране, повръщане, алергични реакции, бронхоспазъм,

хипокалиемия.

Салбутамол

Бета 2 рецепторен агонист.

Показания: профилактика и лечение на обструкция на дихателните пътища, дължаща се на бронхиална

астма или на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).

Нежелани лекарствени реакции: тахикардия, тремор, главоболие, хипокалиемия, сърдечни аритмии,

ангиоедем, уртикария, периферна вазодилатация.

Фармакодинамика: селективен бета-2-рецепторен агонист.

Салметерол
Има продължително действащ бронходилататор

Показания: бронхиална астма, хронична белодробна обструктивна болест, астма вследствие на

физическо усилие.

Нежелани лекарствени реакции: главоболие, тремор, тахикардия, мускулни спазми.

Фармакодинамика: дълготрайна бронходилатация.

Лекарствени взаимодействия: с бета блокери.

Кленбутерол

Показания: бронхиална астма.

Фармакодинамика: мощно бронхоспазмолитично действие

Противопоказания: тежка хипертиреоза, тиреотоксикоза, глаукома, феохромоцитом.

Нежелани лекарствени реакции: тахикардия, хипертония, тромбоцитопения, хипогликемия, нарушения

в микцията

Лекарствени взаимодействия: бета блокерите потискат действието на

медикамента. Кленбутерол прилаган едновременно с антибиотици намалява тяхното действие.
Медикаментът засилва действието и страничните ефекти на бета адренергични миметици.

Синтез :
Метаболити:

Изопреналин

Изопреналинът е неселективен агонист за бета-адренорецепторите

Показания: лечение на шокови състояния.

Фармакодинамика: бета-адреномиметичен ефект (стимулира бета-рецепторите).

Нежелани лекарствени реакции: тахикардия, главоболие, зачервяване, гадене, тремор, сърдечни

аритмии, сухота в устата.

Лекарствени взаимодействия: с халоген-съдържащи общи анестетици може да доведе до появата на

аритмии.

Противопоказания: кардиална астма, остър коронарен инцидент.

Ефедрин

Показания: хипотензия съпътстваща спиналната анестезия,

Фармакодинамика: стимулиране на алфа и бета адренорецепторите.

Лекарствени взаимодействия: намалява антихипертензивния ефект на гванетедин, действието на

медикамента може да се намали от резерпин и метилдопа.

Противопоказания: хипертония, заболявания на сърдечно-съдовата система, атеросклероза, глаукома,

тиреотоксикоза, диабет.

Нежелани лекарствени реакции: тахикардия, аритмии, повишаване на кръвното налягане.

Синтез :
 2. Симпатиколитици

Симпатиколитиците блокират различните типови адренорецептори в изпълните органи или имат

симпатолично действие върху пресинаптичния неврон. Вследствие на тази блокада, те пречат на
медиатора ноадреналин, който продължава да се отделя в адренергичните синапси, под влияние на
нервния импулс. Така те подтискат адренергичното предаването на нервните импулди към
изпълнителните органи.

-блокери

1.селективни 1-блокери

 Prazosin

 Doxazosin

 Tamsulosin

2.неселективни 1 и 2-блокери

 Nicergolin

-блокери

1.селективни 1-блокери

- Bisoprolol

2. неселективни 1+2 -блокери

- Propranolol

3. неселективни 1 и  -блокери

- Carvedilol .
Празозин

Показания: (високо кръвно налягане), хронична сърдечна недостатъчност.

Фармакодинамика: мощен алфа1-селективен адренолитик с антихипертензивен ефект.

Нежелани лекарствени реакции: рязка хипотония, стягане в сърдечната област, главоболие,

световъртеж, умора, кръвоизливи от носа, шум в ушите.

Лекарствени взаимодействия: с други антихипертензивни лекарства, адреналин.

Противопоказания: застойна сърдечна недостатъчност, дължаща се на механична преграда (стеснение

на митралните или аортните клапи, запушване на белодробните кръвоносни съдове, констриктивен
перикардит).

Доксазозин

Доксазосинът е алфа-адрненергичен блокер, структурен аналог на празозин.

Показания: хипертония (високо кръвно налягане) и симптомите свързани с доброкачествена

хиперплазия на простатата.

Фармакодинамика: блокира алфа адренорецепторите в артериолите и вените и предизвиква понижение

на периферното съдово съпротивление.

Нежелани лекарствени реакции: ортостатична хипотония (рязко спадане на кръвното налягане при
изправяне), тахикардия, крампи.

Лекарствени взаимодействия: с други антихипертензивни лекарства, вазодилататори и нитрати.

Тамсулозин

Показания: хиперплазия на простата.

Противопоказания: чернодробна недостатъчност, ортостатична хипертония.

Нежелани лекарствени реакции: главоболие, замайване, отпадналост.

Фармакодинамика: отпуска гладките мускули на простатата и уретрата, подобрявайки по този начин

изпразването на пикочния мехур.
Нисерголин

Показания: мозъчна атеросклероза, тромбоза и емболия на мозъчните съдове, преходни нарушения на

мозъчното кръвообращение.

Фармакодинамика: мощен вазодилататор на мозъчните съдове, понижава съдовото съпротивление.

Нежелани лекарствени реакции: хипотония, замаяност, стомашни смущения, главоболие, объркване.

Лекарствени взаимодействия: ницерголинът може да взаимодейства с антихипертензивни средства.

Противопокзания: миокарден инфаркт, остър кръвоизлив,

ортостатизъм.
Бисопролол

Бизопрололът е селективен бета-блокер.

Показания: използва се за лечение на хипертонична болест и стенокардия.

Фармакодинамика: блокира бета1-адренорецепторите.

Нежелани лекарствени реакции: уморяемост, виене на свят, хипотония, атриовентрикуларни проводни

нарушения.

Лекарствени взаимодействия: с инсулин или перорални антидиабетни, с антихипертензивни средства,

вазодилататори, диуретици, трициклични антидепресанти.

Противопоказания:сърдечна недостатъчност, атриовентрикуларен блок втора или трета степен,

синдром на болния синусов възел.

Пропранолол

Показания: артериална хипертония.

Фармакодинамика: блокира бета-адренергичните рецептори.

Нежелани лекарствени реакции: брадикардия, хипотония.

Лекарствени взаимодействия: с верапамил, дилтиазем, резерпин, метилдопа, клонидин, амиодарон и

МАО-инхибитори се засилва действието му върху сърцето.

Противопоказания: сърдечно-съдова недостатъчност, синусова брадикардия, атриовентрикуларен блок

втора или трета степен, кардиогенен шок, бронхиална астма.

Метаболизъм :

Карведилол

Механизъм на действие : Carvedilol се свързва с 1, както и с 1 и 2-рецепторите.

Този препарат има вътрешна симпатомиметична активност (ISA). Това означава, че той не само
блокира рецепторите, но може и да ги активира. Ето защо при Carvedilol е по-малък рискът да настъпи
брадикардия и AV-block. Този препарат се използва за лечение на хронична сърдечна недостатъчност

и на хипертония.
Синтез :

Метаболизъм :

II. Парасимпатикус
Парасимпатиковият дял доминира в спокойни и релаксиращи ситуации. Неговите ефекти са най-
проявени в състояние на „Почивка и храносмилане“. Функцията на парасимпатикуса е да потисне
всички функции, които симпатикусът активира. Парасимпатиковият дял специфично стимулира
дадена област за кратко време, защото неговите постганглийни неврони са къси, разпространяват
сигнала на малко разстояние и ацетилхолина бързо се инактивира.

Ефектът на парасимпатиковия дял на човешката вегетативна нервна система се изразява в намаляване

на честотата на сърдечните съкращения, разширяване на малкото кръвоносни съдове, инервирани от
парасимпатикови нерви (съдовете на външните полови органи, на слюнчените жлези), повишено
отделяне на слузно вещество в дихателните пътища.

Парасимпатиковият дял има голяма роля във вегетативната регулация на дейността на

храносмилателната система, като засилва перисталтичните движения на храносмилателните органи.
Парасимпатикусът, предизвиква съкращение на стената на пикочния мехур, стимулира секрецията от
слъзните и слюнчените жлези. Свиването на зеницата на окото и ерекцията на пениса също се дължат

на активността на парасимпатиковия дял.

Медиатор на парасимпатикуса е ацетилхолин. Ацетилхолинът инхибира ацетилхолинестеразата и се

използва в офталмологията за лечение на глаукома и за намаляване на вътреочното налягане.

Рецептори :

М-холинорецептори - мускаринови рецептори. Те са

постсинаптични.

 М1-рецептори - ЦНС и екзокринните жлези

 M2-рецептори - сърце
 М3-рецептори - гладките мускули на гастро-интестиналния тракт, око и ЦНС.
 M4 и М5 - в ЦНС.

N-холинорецептори - никотинови рецептори.

 N1-рецептори - пресинаптично във вегетативните ганглии.

 N2-рецептори. Те са характерни само за мио-невралните синапси.

1. Холиномиметици

Холиномиметиците са лекарствени средства, които възбуждат парасимпатикуса чрез пряко активиране

на холинергичните рецептори или чрез потискане инактивирането на освободение в синаптичното
простанство ацетилхолин. На тази база, холиномиметиците се делят на 2 основни групи - преки и
непреки.

Преки :

а) селективни:

 М холиномиметици – Pilocarpine.
 N холиномиметици – Nicotin, Cytisin
б) неселективни: N и M холиномиметици – Carbachole, Acetylcholine.

Непреки – Инхибитори на ацетилхолинестеразата :

 Galanthamine
 Neostigmin

Пилокарпин

Приложение в офталмологията за лечение на откритоъгълна глаукома и за намаляване на вътреочното

налягане преди операция на остра закритоъгълна глаукома.

Нежелани лекарствени реакции: зрителни нарушения, засилена слъзна секреция, главоболие, болки в
очните ябълки.

Противопоказания: бременност, кърмене.

Метаболизъм :
Никотин

Никотинът взаимодейства с определен тип ацетилхолинови рецептори, които се наричат N-рецептори.

Никотинът е агонист на никотиновите рецептори, които стимулират допаминовата секреция в някои

структури на мозъка. Високите концентрации на допамина допринасят за развитието на никотиновата
зависимост.

Никотинът е безцветен, отровен алкалоид. Синтезира се в картофи,чушки, тютюн, домати патладжани.

Природния никотин е L въртящ изомер. Дясновъртящият изомер е без активност.

Карбахол

Карбахолът е лекарствен препарат, който спада към групата на холиномиметиците

.Показания: използва се за лечение на закритоъгълна глаукома.

Фармакологично действие: карбахолът предизвиква свиване на кръговите мускулни влакна на

зеницата и на цилиарния мускул, намаляване на вътреочното налягане.

Нежелани лекарствени реакции: парене на очите и болки в очните ябълки, главоболие, повишена
температура, прекомерно отделяне на слюнка, гадене, брадикардия

.Противопоказания: свръхчувствителност към карбахол, нарушена цялост на роговицата, остър ирит,

иридоциклит, бронхиална астма, исхемична болест на сърцето.
Галантамин (Нивалин)

Показания: леки и тежки форми на болестта на Алцхаймер, неврити, радиколити, мускулна

дистрофия.

Фармаколoгично действие: инхибира или инактивира холинестеразата.

Нежелани лекарствени реакции: гръдна болка, изпотяване, слабост, общо неразположение, хипотония.

Лекарствени взаимодейства: с атропин, тубокурарин, хинин, новокаинамид, гентамицин.

Противопоказания: тежки чернодробни заболявания, бронхиална астма, брадикардия, AV-блок.

Метаболизъм :
 2. Холинолитици

Холинолитиците са средтва, които блокират мускариновите холинорецептори на изпълнителните

органи. Блокирайки М-холинореактивните структури, те пречат на действието на ацетилхолин, който
продулжава да се отделя в областта на окончанията на постганглионарните холинергични влакна под
влиянието на нервите импулси.

М- холинолитици :

а) Природни: Tinctura Belladonna, Аtropin

b) Полусинтетични: Butylscopolamin / Buscolysin /

c) Синтетични: Ipratropii bromidum / Atrovent/, Tropicamide /Mydrum/

N-холинолитици :

а) Ганглиоблокери – отпаднали от употреба

б) периферни миорелаксанти
Атропин

Показания: брадикардия, нарушения на проводимостта, антидот при отравяния с фосфорорганични

съединения.

Фармакодинамика: блокира М-холинорецепторите и нарушава предаването на нервните импулси.

Противопоказания: глаукома, кърмене.

Нежелани лекарствени реакции: брадикардия, тахикардия, аритмия, сънливост, замаяност, повишено

вътреочно налягане.

Метаболизъм :

Бусколизин
Бусколизина е спазмолитк - премахва спазмите на гладките мускули в стомашно-чревния тракт,

жлъчните и пикочни пътища, половите органи.

Тропикамид

Показания: Използва се в офталмологията за постигане на мидриаза- разширение на зеницата.

Нежелани лекарствени реакции: парене, смъдене в очите; нарушена акомодация, повишено вътреочно
налягане.

Лекарствени взаимодействия: с антихистамини, фенотиазин, трициклични антидепресанти.

Противопоказания: глаукома, бременност, кърмене.

Синтез :
Антихистамини и противоязвени лекарствени продукти
Хистаминът е биологично активно вещество - съединение, което се произвежда в човешкото тяло и
има аминна група. Играе ролята на медиатор и невротрансмитер на алергията. Синтезира се от
аминокиселината хистидин под влияние на хистидиндекарбоксилазата. Натрупва се в мастоцити и
базофили. Разгражда се от хистаминметилтрансфераза.

Хистамините са част от защитната система на тялото. Когато човек има алергии, някои от
задействащите фактори, като прашец, пърхот на домашни любимци или прах, изглеждат безобидни, но
имунната система ги разглежда като заплаха и реагира.

Когато се задейства алергична реакция, имунната система стартира верижна реакция, за да защити
организма. Първо се изпраща сигнал до "мастоцитите" в кожата, белите дробове, носа, устата, червата
и кръвта да освободят хистамините, които се съхраняват в мастоцитите.

Хистамините, напускайки мастоцитите, увеличават кръвния поток в областта на тялото, която

алергенът е засегнал. Това причинява възпаление. След това хистамините акостират на специални
места, наречени "рецептори" в човешкото тяло.

Синтез на хистамин от хистидин :

Веднъж освободен от гранулите, хистаминът произвежда множество разнообразни ефекти в тялото,

като:

 свиване на гладките мускулни тъкани на белите дробове, матката и стомаха;

 разширяване на кръвоносните съдове, което увеличава пропускливостта и понижава кръвното
налягане;
 стимулира секреция на стомашна киселина;
  ускорява сърдечната честота.

Рецепторите за хистамин са :

 Н1 локализирани в :
 ЦНС-водят до възбуда;
 бронхи и тънки черва - спазъм;
 сетивни нерви-болка или сърбеж;
 капиляри-пов.пермеабилитет;

 Н2 локализирани в:
 стомах-увеличават секрецията на НСL;
 ЦНС-седация;
 сърце- положителен ино- и хронотропен ефект;
 бронхи и тънки черва-релаксация

 НЗ в ЦНС - пресинаптични и потискат освобождаването на хистамин.

I. Антихистаминови Н1 блокери

Според химичният строеж се класифицират на :

 Аминоалкилни етери
 Субституирани алкиламини
 Субституирани етилендиамини
 Фенотиазинови производни
 Пиперазинови производни
 Други.

Класификация според фармакологичното действие и ефекти

 H1 блокери първо поколение: минават ХЕБ, антагонисти на мускариновите и

ацетилхолиновите рецептори.
ПРЕДСТАВИТЕЛИ:Clemastine,Chlorpyramine,Cyproheptadine,Diphenhydramine,
Dimetindene,Promethazine

 H1 блокери второ поколение: слабо минават ХЕБ. По-селективни към периферните H1.
Амфотерни при физиологично pH. Слабо полярни са.
ПРЕДСТАВИТЕЛИ: Cetirizine,Loratidine,Terfenadine,Ebastine

 H1 блокери трето поколение: не минават ХЕБ. Енантиомери или активни метаболити на

антихистамини второ поколение. Много малък % НЛР.
ПРЕДСТАВИТЕЛИ: Fexofenadine, Desloratidine, Levocetirizine.
 1. Аминоалкални етери

Дифенхидрамин

Лекарствен препарат за слънчеви изгаряния първа степен, ухапвания и ужилвания от насекоми.

Фармакодинамика : Н1 –антихистамин, първо поколение. Потиска хистамин-индуцираното подуване и

вазодилатацията. Освен антихистаминни свойства има и локален анестетичен ефект.

Противопоказания: нарушена цялост на кожата, секретиращ обрив.

Нежелани лекарствени реакции: екземи, контактен дерматит, фото алергични реакции.

Метаболизъм :
Клемастин

Лекарствени продукт за ринити, алергични конюнктивити, алергични и сърбящи дерматози,

уртикария.

Фармакодинамика: Н1 хистаминов антагонист с антихолинергичен и седативен ефект. Първо

поколение.

Лекарствени взаимодействия: с МАО-инхибиторите, с алкохол.

Нежелани лекарствени реакции: сънливост, отпадналост, световъртеж, стомашен дискомфорт, сухота в

устата.

2. Субституирани алкиламини

Диментиден

Показания: дерматози, уртикария, ухапвания от насекоми, слънчеви изгаряния, повърхностни

изгаряния.

Нежелани лекарствени реакции: сухота или чувство на парене върху кожата.

Фармакодинамика: антагонист на Н1 рецепторите. Първо поколение. Значително намалява
капилярната свръхпропускливост.

Хлорфенамин

Показания: употребява се при различни алергични заболявания и влиза в състава на различни

медикаменти.

Противопоказания: да не се употребява от хора със свръхчувствителност към Хлорфенамин или някоя

от съставките на медикамента.

Нежелани лекарствени реакции: сънливост, отпадналост, нарушена концентрация, алергични реакции,

кожни обриви.

Фармакодинамика: медикаментът е антихистамин 1-во поколение. Той се конкурира с хистамина за

съответните рецептори.
 3. Субституирани етилендиамини

Хлоропирамин

Показания: ухапвания и ужилвания от насекоми.

Фармакодинамика: Н1 –антихистамин, първо поколение. Потиска хистамин-индуцираното подуване и

вазодилатацията.

Противопоказания: да не се употребява от хора със свръхчувствителност към медикамента или някоя

от съставките му, бременност и кърмене, активна гастро-дуоденална язва, пилородуоденална стеноза,
астматичен пристъп.

4. Фенотиазинови производни

Прометазин

Различава се от фенотиазиновите антипсихотици по:

 Разположението на веригата
 Липсата на заместители в ядрата
Показания: ринит, конюнктивит, хронична, уртикария, медикаментозни и хранителни алергии.

Прометазинът е производно на фенотиазина и има хистамин Н1 блокиращи свойства. Той е първо

поколение Н1 рецепторен антагонист.

Нежелани лекарствени реакции: ЦНС - сънливост, седация, сомнолентност, дезориентация,

екстрапирамидни симптоми.

Лекарствени взаимодействия: може да удължи действието на други ЦНС депресанти, като алкохол,
барбитурати, наркотици, аналгетици, анестетици. Да не се прилага в комбинация с епинефрин,
антихолинергични средства, МАО-инхибитори.

Синтез :

5. Пиперазинови производни

Цетиризин

Цетиризин е Н1 антихистаминно средство. Второ поколение.

Показания: алергични заболявания като алергични ринити, целогодишни ринити, алергичен

конюнктивит, уртикария.
Противопоказания: тежко бъбречно увреждане, лактация.

Нежелани лекарствени реакции: сънливост, умора, замаяност, кожни алергични реакции.

Синтез :

Метаболизъм :

Цетиризинът е активен метаболит на Хидроксизин.

 6. Други антихистамини

Лоратадин

Показания: алергичен ринит, алергичен конюнктивит, уртикария.

Фармакологично действие: Н1 антихистаминно средство. Второ поколение. Неседативен

антихистамин.

Нежелани лекарствени реакции: слабост, лесна уморяемост, гадене, алопеция, тахикардия.

Противопоказания: бременност, кърмене.

Метаболизъм :

Фексофенадин

Показания: алергичен ринит.

Нежелани лекарствени реакции: умора, безсъние, нервност, съхнене на устата, гадене, обрив,
уртикария, сърбеж.

Фармакологично действие: Н1 антихистамин.

Метаболизъм :
Кетотифен

Показания: алергичен ринит, алергичен конюнктивит, бронхиална астма.

Противопоказания: бременност, кърмене.

Нежелани лекарствени реакции: сънливост, сухота в устата, гадене, повръщане, болки в корема.

Фармакодинамика: антихистаминов ефект. Потиска дегранулацията на мастоцитите. Блокира Н1

рецепторите.

II. Н2 блокери

Н2 рецепторите са локализирани в:

 стомах-увеличават секрецията на НСL;

 ЦНС-седация;
 сърце- положителен ино- и хронотропен ефект;
 бронхи и тънки - черва-релаксация
  гатсроинтестиналната мукоза. Чрез тези рецептори хистаминът осъществява своя ефект –
стимулира биосинтезата и секрецията на HCl в гастродуоденалната лигавица.

H2-рецепторните антагонисти, наричани още H2-блокери, блокират ефектите на медиатора хистамин,

опосредствани от този тип рецептори.

Стимулирането на H2-рецепторите, разположени в стомашната лигавица, сърдечните мускулни клетки

и някои имунни клетки, води до повишение на цикличния аденозинмонофосфат, който в стомаха води
до стимулация на париеталните клетки. Хистаминът повишава секрецията на солна киселина, активира
определени ензимни системи и стимулира протонната помпа.

H2-рецепторните антагонисти представляват конкурентни антагонисти на хистамина за този тип

рецептори, локализирани върху париеталните клетки.

Те ефективно намаляват нощната секреция на солна киселина, стимулирана предимно от хистамин и

умерено понижават секрецията на солна киселина, медиирана от храна. Блокират до две трети от
денонощната секреция на солна киселина.

Притежават и протективен ефект спрямо стомашната лигавица, тъй като подобряват отделянето на
мукус и повишават продукцията на определен тип простагландини.

Н2 блокерите се прилагат се под формата на таблетки или капсули за перорална употреба, като се
резорбират отлично в гастроинтестиналния тракт. Притежават кратък плазмен полуживот, което
налага неколкократен дневен прием за постигане на максимален ефект.

Преминават през плацентарната бариера, откриват се в значителни концентрации и в кърмата, поради

което употребата им от бременни и кърмещи жени е ограничена.

В клиничната практика H2-блокери се използват широко в терапията на различни заболявания на

храносмилателната система, свързани с повишена киселинност в стомаха.

1. Ранитидин

Показания: язва на стомаха и дванадесетопръстника.

Фармакодинамика: бързодействащ хистаминов Н2 блокер. Намалява количеството на стомашния сок и

количеството на солната киселина и пепсин в него.

Нежелани лекарствени реакции: уртикария, фебрилитет, болки в гръдния кош, бронхоспазъм.

Лекарствени взаимодействия: повлиява резорбцията, метаболизма и бъбречната екскреция на други

лекарства.

2. Фамотидин

Показания: язва на стомаха и дванадесетопръстника, хиперацидитет.

Противопоказания: деца, по време на бременност и кърмене

Нежелани лекарствени реакции: главоболие, замаяност, диария,

Фармакодинамика: хистаминов Н2 блокер.

Метаболизъм :
 3. Циметидин

Показания: използва се за лечение на язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, ерозивен

рефлукс езофагит, при прием на медикаменти, които дразнят стомашната лигавица.

Противопоказания: свръхчувствителност към медикамента, чернодробни и бъбречни нарушения.

Нежелани лекарствени реакции: диария, главоболие, световъртеж, депресии, халюцинации,

тромбоцитопения, анемия, повишение на трансаминазите.

Фармакодинамика: медикаментът инхибира киселинната и стомашната секреция.

Лекарствени взаимодействия: медикаментът намалява чернодробния метаболизъм на антикоагуланти,

някои антидепресанти, лидокаин и други.
III. Инхибитори на протонната помпа

Биосинтезата на солна киселина в гастроинтестиналната лигавица се опосредства от така

наречената Н+/К+-роmр. Н+ се свързва с Cl-, което води до образуване на солна киселина (HCl).

1. Омепразол

Омепразолът е рацемат - S и R енантиомер.

In vivo се осъществява хирална трансформация на неактивната R форма в активна S. Така активността

се удвоява.

Показания: за лечение на хора със заболявания като рефлуксна езофагеална болест, стомашна и
дуоденална язва, язви при прием на нестероидни противовъзпалителни. Използва се и за облекчаване
на симптоми като парене зад гръдната кост, епигастрална болка, киселинно обусловена диспепсия.

Противопоказания: свръхчувствителност към медикамента или някоя от съставките му, при съмнение
за стомашен карцином.

Нежелани лекарствени реакции: запек, гадене, повръщане, коремни болки, диария, сухота в устата,
кандидоза, повишаване на чернодробните трансаминази, хепатит, кожни обриви, уртикария, обилно
изпотяване, главоболие, отпадналост, замаяност, възбудимост, депресия, халюцинации, промени в
зрението, промяна във вкуса, нарушение на слуха.

Фармакодинамика: медикаментът има противоязвен ефект и потиска секрецията на солна киселина.

Омепразолът е нестабилен при ниско pH, затова се използват капсули и обвити таблетки.
Метаболизъм :

2. Пантопразол

Показания: за лечение на хора с леки форми на гастро-езофагеална рефлуксна болест и свързаните с

нея симптоми като парене зад гръдната кост, киселинен рефлукс, болка при преглъщане.

Противопоказания: да не се приема от хора със свръхчувствителност към медикамента или някоя от

съставките му.

Нежелани лекарствени реакции: болка в корема, диария, запек, газове, гадене, замайване, зрителни
смущения, алергии, сърбеж, кожни обриви.

Метаболизъм :
Бета-адренергични блокери
Бета-адренергичните блокери, по-известни като бета-блокери са един от най-широко разпространените
класове медикаменти за лечението на ИБС (исхемична болест на сърцето), хипертонична болест,
хипертензии, сърдечни аритмии и други.

Хипертоничната болест се характерезира с повишени стойности на кръвното над 145 mmHg за

систолично и над 95 mmHg за диастолично.

Причина за развитието на хипертоничните болести могат да бъдат различни:

 генетична предразположеност - фамилна обремененост;

 атеросклероза;
 патологично увреждане в структурата и функцията на сърцето и неговите структури - клапна
стеноза и инсуфициенция, дилатация и хипертрофия на сърдечните кухини и други;
 неправилен начин на живот и вредни навици - затлъстяване, прекомерна употреба на готварска
сол, намалена физическа активност, тютюнопушене, стрес;
  възраст.

Клиничната картина при хипертоничните болести се характеризира със следните оплаквания от страна
на пациента:

 замайване;
 зрителни смущения;
 главоболие;
 сърцебиене;
 стенокардия;
 аритмии - при нарушаване на възбудно-проводната система на сърцето;

Патогенезата на болестта се характерезира с :

 повишен минутен обем на сърцето

 повишено общо съдово съпротивление
 повишен обем на сърцето.

Бета-блокерите са лекарствени средства, които блокират свързването на норадреналин и адреналин

(епинефрин) с бета-рецепторите в различни органи. Има три вида бета-рецептори, които контролират
различни функции, в зависимост от разположението им в тялото:

 бета-1 (β1) рецепторите, които са разположени в сърцето, очите и бъбреците;

 бета-2 (β2) рецепторите, които са открити навсякъде при бета-1;
 бета-3 (β3) рецепторите, които са разположени в мастните клетки.

Бета-блокерите блокират предимно β1 и β2 рецепторите и по този начин ефектите на норадреналин и

адреналин върху тях. Като блокира ефектите на норадреналин и адреналин, бета-блокери намаляват
сърдечната честота, намаляват кръвното налягане, като разширяват кръвоносните съдове.

Антихипертензивният ефект на бета блокерите се реализира на 3 нива :

 ниво сърце - намаляват сърдечната дейност, като по този начин повлияват минутния обем на
сърцето
 ниво ЦНС - подтиска симпатикуса
 ниво бъбреци - инхибира ренин-ангиотезин-алдостероновата система.

Бета блокерите се класифицират на :

 селективни - Propanolol, Pindolol, Sotalol…

 неселективни - Biseptol, Metprolol, Atenolol, Nebivolol...
 алфа и бета блокери - Carvedilol...

Обща структура на бета блокер :

Общ метод за синтез на бета блокер :

 I. Нелективни бета блокери
1. Пропанолол

Показания: използва се за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане) от различен

произход, ангина пекторис (сърдечна болка), ритъмни нарушения на сърдечната дейност, миокарден

инфаркт, хемангеноми при новородени

Фармакодинамика: блокира бета-адренергичните рецептори.

Нежелани лекарствени реакции: брадикардия (забавена сърдечна дейност), проводни нарушения на

камерата и предсърдията, хипотония (ниско кръвно налягане), сухота в устата, дразнене на стомаха.

Лекарствени взаимодействия: Други антихипертензивни медикаменти, вазодилататори или

психофармакологични средства потенцират хипотензивното действие на пропранолол. Етанолът и
антиацидните препарати намаляват абсорбцията на пропранолол, а фенитоинът и фенобарбиталът
увеличават неговия клирънс. Нестероидните противовъзпалителни средства намаляват
антихипертензивния ефект на пропранолол.

Противопоказания: свръхчувствителност към препарата, тежка сърдечно-съдова недостатъчност,

синусова брадикардия, атриовентрикуларен блок втора или трета степен, кардиогенен шок,
бронхиална астма.
Метаболизъм :

2. Соталол

Показания: използва се за лечение на тежки камерни тахикардии, надкамерни тахикардии и за

профилактика на хронично предсърдно мъждене.

Нежелани лекарствени реакции: хипогликемия (ниски нива на кръвната захар), тревожност,

обърканост, халюцинации, депресия, замаяност, главоболие, нарушения на съня.
Лекарствени взаимодействия: Едновременното прилагане на соталол и инсулин или перорални
антидиабетни средства може да предизвика хипогликемия със завоалиране на симптомите.

Противопоказания: остър миокарден инфаркт, шок, атриовентрикуларен блок втора или трета степен,
синуатриален блок.

3. Пиндолол

Пиндололът е неселективен бета-блокер с мембраностабилизиращ ефект.

Показания: използва се за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане) и за

профилактика на стенокардия (сърдечна болка).

Нежелани лекарствени реакции: световъртеж, умора, гадене, повръщане, диария, болки в корема.

Лекарствени взаимодействия: противопоказано е комбинирането му с калциеви антагонисти от

верапамилов тип. Нестероидните противовъзпалителни средства намаляват ефекта от приложението на
пиндолол.

Противопоказания: атриовентрикуларен блок втора или трета степен, брадикардия (забавен сърдечен
ритъм), декомпенсирана сърдечна недостатъчност, бронхиална астма, остър миокарден инфаркт,
бременност.

Метаболизъм :
 II. Неселективни бета блокери
1. Бисептол

Бисептол е селективен блокер - блокира β1 рецепторите.

Използва се за лечение на хипертонична болест (високо кръвно налягане) и стенокардия (сърдечна

болка).

Характерно за Бисептол е, че има по-висока бионаличност от останалите бета блокери - 50% от него се
метаболизира в черния дроб до неактивен метаболит, и останалите 50% се екскретира непроменен от
бъбреците.

First pass effect < 10%.

Нежелани лекарствени реакции: уморяемост, виене на свят, главоболие, депресия, объркване, засилено
сънуване, спазъм на бронхите, гадене, повръщане, запек, диария, болки в корема, мускулна слабост,
мускулни крампи, зачервяване на кожата, сърбеж, намалено либидо.

Лекарствени взаимодействия: Ефектите на бизопролол се засилват при едновременното му

приложение с антихипертензивни средства, вазодилататори, диуретици, трициклични антидепресанти,
барбитурати.

Противопоказания: свръхчувствителност към препарата, манифестна сърдечна недостатъчност,

атриовентрикуларен блок втора или трета степен, синдром на болния синусов възел, синоатриален
блок, брадикардия, тежка хипотония.

2. Метопролол

Показания: използва се за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане), исхемична

болест на сърцето, аритмии и профилактика на мигрена.

Фармакодинамика: блокира бета1-адренорецепторите.

Нежелани лекарствени реакции: хипотония (ниско кръвно налягане), сърцебиене, брадикардия
(забавен сърдечен ритъм), отоци, умора, депресия, замаяност, обърканост, главоболие, изпотяване,
нощни кошмари, халюцинации.

Лекарствени взаимодействия: Едновременната употреба на метопролол и трициклични

антидепресанти, барбитурати, фенотиазини, глицерил тринитрат, диуретици, калциеви антагонисти,
вазодилататори или други антидепресанти може да доведе до тежка хипотония.

Противопоказания: свръхчувствителност към препарата, тежка сърдечна недостатъчност, шок,

атриовентрикуларен блок втора или трета степен, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ),
артериални оклузивни заболявания, прием на МАО-инхибитори.

3. Атенолол

Показания: използва се за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане), стенокардия

(сърдечна болка), сърдечни аритмии и инфаркт на миокарда (ранна и късна намеса).

Фармакодинамика: блокира бета1-адренергичните рецептори..

Нежелани лекарствени реакции: хипотония (ниско кръвно налягане), брадикардия (забавен сърдечен
ритъм), синкоп (краткотрайна загуба на съзнанието), проводни нарушения, бронхоспазъм (свиване на
бронхите).

Атенолол е водоразтворим , поради което не прониква в ЦНС. Не води до кошмари. Екскретира се

непроменен в бъбреците и не ги уврежда. Може да се приема от пациенти с бъбречна патология.

Метаболизъм : от всички бета блокери, той се метаболизира най-слабо.

 4. Небиволол

Показания: използва се лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане) и като

допълнение към лечението на хронична сърдечна недостатъчност.

Механизъм на действие: блокира бета1-адренорецепторите, подобрява помпената функция на сърцето

Нежелани лекарствени реакции: главоболие, световъртеж, мравучкане, забавен пулс,

атриовентрикуларен блок, хипотония (ниско артериално налягане), задух, бронхоспазъм (стеснение на
бронхите).

Фармакодинамика : повишава продукцията на азотен оксид. Има афродизична активност. Дължи се на

факта, че повишението на азотен оксид, води до вазодилатация и повишава кръвоснабдяването на
малкия таз. Не води до кошмари.

Метаболизъм :
III. Алфа и бета блокери
1. Карведилол

Карведилол е рацидемична смес - R изомера блокира бета рецепторите, а S изомера - алфа

рецепторите.

Показания : използва се за лечение на хронична сърдечна недостатъчност и хипертония.

Фармакодинамика :свързва се с α1, β1, β2 рецептори. Притежава вътрешна симпатикомиметична

активност (ISA). Това означава, че той не само блокира рецепторите, но може да ги активира. При него
е по-малък риска от развитие на брадикардия и AV блок.

Метаболизъм :
Нежеланите лекарствени ефекти на бета блокерите могат да бъдат систематизирани :

 Сърдечно-съдова система - брадикардия, хипотония

 Дихателна система - бронхоконстрикция
 Метаболитна обмяна - понижават кръвната захар, повишават нивото на липидите
 Полова система - еректална дисфунция, с изключение на Nebivolol
 ЦНС - кошмари, депресия, халюцинации
 Черен дроб - увреждане, с изключение на водоразтворимите
 Отделителна система - единствено тези, които се екстретират непроменени, причиняват
увреждания.

! Бета блокерите никога не бива да се комбинират с калциеви антагонисти, които имат отрицателен
хронотропен и батмотропен ефект, като Verapamile и Diltazem.

Калциеви антагонисти
Лекарства, които потискат навлизането на калций от екстрацелуларното пространство в клетката или
неговото освобождаване от вътреклетъчните депа се наричат калциеви антагонисти, още известни като
блокери на калциевите канали. Техните основни ефекти са свързани с лечението на високо кръвно
налягане (хипертонията) и освен това имат антистенокарден ефект, т.е. повлияват лечението на
пристъпни сърдечни болки с различна продължителност.

Калциевите блокери блокират волтаж зависимите калциеви канали и потискат инфлукса на калций в
съдовете на миоцитите, намаляват интрацелуларната концентрация на калциеви йони, което води до
релаксация на гладката мускулатура на кръвоносните съдови и последваща дилатация.

Намират приложение за :

 Антистенокардия
 Антиаритмични
 Антихипертензивни
 Вазодилататори

Блокерите на калциевите канали са особено ефективни срещу ригидност на стените на артериалните

съдове, една от най-честите причини за повишено систолично кръвно налягане при пациенти в
напреднала възраст. Те също често се използват за промяна на сърдечната честота, за да се
предотврати мозъчен вазоспазъм, както и за намаляване на болките в гърдите, причинени от ангина
пекторис.

За разлика от бета-блокерите, калциевите антагонисти не са показани за намаляване на смъртността.

Потенциалните сериозни рискове предимно са свързани с краткотрайното действие на блокерите на
калциевите канали.

Обикновено калциевите антагонисти се предписват самостоятелно, но също така често се комбинират

и с други медикаменти, когато терапията само с едно лекарство е била неефективна. Съчетават се
успешно с други средства за контрол на кръвното налягане и холестерола.

Ефекти върху сърцето :

 Отрицателен хронотропен
 Отрицателен дромотропен
 Отрицателен инотропен

! Калциевите антагонисти никога не трябва да се комбинират с бета блокери !

Класификация :

 Блокери с предимно съдово действие - дихидропиридинови.

 Блокери с директно действие върху сърцето - фенилалщкиламинови и
бензотиазепинови.

I. Дихидропиридинови производни

Те включват амлодипин, фелодипин, лацидипин, лерканидипин, никардипин, нифедипин и

нимодипин.

Разширяват предимно коронарните съдови, като по този начин се увеличават доставката на кислород
на миокарда.

1. Нифедипин

Показания: използва се за лечение на вазоспастична стенокардия (ангина на Принцметал), хронична

стабилна стенокардия (сърдечна болка) и есенциална артериална хипертония (високо кръвно
налягане).

Механизъм на действие: намалява нуждите на миокарда от кислород, увеличава коронарния кръвоток,

предотвратява спазмите на коронарните съдове, намалява периферното съдово съпротивление и
понижава артериалното налягане.

Нежелани лекарствени реакции: главоболие, периферни отоци, отпадналост, сърцебиене, гадене,

замаяност, световъртеж, коремна болка, гръдна болка, хипотония (ниско кръвно налягане), мигрена,
запек, разтройство, повръщане, сухота в устата, газообразуване, мускулни крампи, безсъние, нервност,
тремор, задух, сърбеж, обрив, изпотяване, често уриниране.

Приложението на Нифедипин, особено чрез сдъвкане, при пациенти със стенокарден пристъп, води
инфаркт и до внезапна смърт !
Метаболизъм :

2. Амплодипин
Показания: използва се за лечение на хронична стабилна стенокардия и лека до умерена хипертония.

Притежава значително по-голяма селективност за съдовата гладка мускулатура, отколкото за

миокардната тъкан.

Фармакодинамика : значително по-малък плазмен полуживот - 34 часа. По-малък отрицателен

инторопен ефект от прототипа на нифедипин.

Механизъм на действие: амлодипинът намалява периферното съдово съпротивление и понижава

артериалното налягане; подобрява захранването с кръв на сърдечния мускул, като по този начин
подобрява доставката на кислород до миокарда.

Нежелани лекарствени реакции: главоболие, отоци, обриви, лесна уморяемост, гадене, зачервяване,
замайване, подуване и болезненост на венците, сърцебиене, кашлица, треперене, шум в ушите, нощно
уриниране, хипотoния (ниско кръвно налягане), мускулни спазми, оплешивяване.

Метаболизъм :
Синтез :

II. Фенилалкилови производни

1. Верапамил

Показания: използва се за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане), исхемична

болест на сърцето и нарушения на сърдечния ритъм.

Фармакодинамика: забавя сърдечната честота (отрицателен хронотропен ефект), понижава кръвното

налягане (антихипертензивен ефект), нормализира нарушения в сърдечния ритъм (антиаритмичен

ефект), оказва антистенокардно действие.

Нежелани лекарствени реакции: брадикардия (забавяне на пулса), гадене, повръщане, чувство за
умора, виене на свят, главоболие, зачервяване на кожата на лицето, газообразуване, запек.

! Не се комбинира с бета блокери

Метаболизъм :
III. Бензотиазепинови производни
1. Дилтиазем

Показания: използва се за лечение на вазоспастична стенокардия, стабилна стенокардия, артериална

хипертония (високо кръвно налягане) и някои ритъмни нарушения на сърцето.

Фармакодинамика: намалява навлизането на калциеви йони в клетките на сърцето и кръвоносните

съдове, предизвиква вазодилатация (разширява съдовете), увеличава притока на кръв и кислород към
миокарда, забавя сърдечната честота и понижава артериалното налягане.

Нежелани лекарствени реакции: оток, главоболие, гадене, предсърдно-камерен блок, световъртеж,

обрив, отпадналост, брадикардия (забавен пулс), застойна сърдечна недостатъчност, зачервяване,
хипотония (ниско кръвно налягане), сърцебиене, нарушения на паметта, депресия.

Метаболизъм :
Антиаритмични лекарства
Антиаритмични средства представляват група медикаменти, които оказват нормализиращо действие
върху нарушения сърдечен ритъм.

Сърдечно-съдовите заболявания са едни от най-често диагностицираните в клиничната практика в

световен мащаб, като своевременното им откриване, назначаване на подходящ терапевтичен режим и
редовно проследяване на пациентите значимо намалява рисковете, свързани с дългосрочните
усложнения в дейността на сърцето.

Нарушенията в сърдечния ритъм най-общо се означават с термина аритмия, като съществуват

различни видове (тахикардия, брадикардия, предсърдно мъждене и други), а клиничните им прояви
варират от едва доловими до ясно изразени и бързо водещи пациента в лекарския кабинет.

Промените в нормалния сърдечен ритъм крият съществени рискове от настъпването на различни по

тежест усложнения, поради което при всеки отделен пациент е необходим индивидуален подход,
съобразяване с неговото здравословно състояние, индивидуални особености, наличие на
придружаващи заболявания и избор на адекватна терапия.

Антиаритмичните средства се класифицират в 4 групи :

 Мембранно - стабилизиращи
 Бета-блокери
 Удължаващи рефректарния период
 Калциеви антагонисти

I. Антиаритмични първи клас

Наричат се още мембранностабилизиращи агенти или блокери на натриевите канали във връзка с
техните основни ефекти. Въздействат върху сърдечния ритъм по характерен начин (намаляват

клетъчната възбудимост и забавят проводимостта).

1. Хинидин - първи клас А

Квинидинът (хинидин) е алкалоид изолиран от кората на хининовото дърво Cinchona succirubra.

Показания: квинидинът се прилага за лечение на надкамерни и камерни екстрасистоли и тахикардии.

Фармакодинамика: отрицателен батмотропен ефект (намалява миокардната възбудимост), отрицателен

дромотропен ефект (забавяне в провеждането на нервните импулси по възбуднопроводната система на
сърцето), отрицателен инотропен ефект (отслабване на сърдечните контракции), М-холинолитичен
ефект (блокиране на М-холинергичните рецептори), алфа-адренолитичен ефект (блокиране на алфа-

адренергичните рецептори).

Нежелани лекарствени реакции: втрисане, обриви, астма, тромбоцитопенична пурпура, шум в ушите,
фотофобия, камерна аритмия.

2. Лидокаин - първи клас В

Лидокаинът е локален анестетик от амиден тип със стабилизиращ мембранен ефект.

Показания: лидокаинът се прилага най-често при камерни аритмии, тахикардии и камерни

екстрасистоли. Прилага се интравенозно

Фармакодинамика: анестезиращият му ефект се дължи на потискане генерирането на нервни импулси

и подтискане провеждането на възбуждането. Механизма на действие е намаление на пермабилитета
на невронната мембрана на Na . Прагът на електронна възбудимост нараства постепенно под влияние
+

на лекарственото вещество и поради това провеждането се блокира.

Нежелани лекарствени реакции: сънливост, потискане на дишането, възбуда, абдоминален

дискомфорт, хипотензия (ниско кръвно налягане), гърчове, колапс и атриовентрикуларен блок.
Метаболизъм - метаболизира се бързо от черния дроб

3. Пропрафенон - първи клас С

Показания: пропафенонът се използва за лечение на камерни и надкамерни екстрасистоли,

тахиаритмии.

Фармакодинамика: блокира натриевите канали; намлява максималната скорост на повишаване на

акционния потенциал; намалява честотата на ектопичните и нормотопните пейсмейкърни клетки;
потиска клетките на синусовия възел; блокира също и бета-рецепторите и бавните калциеви канали.

Нежелани лекарствени реакции: ортостатична дисрегулация (рязко спадане на кръвното налягане след
ставане от седнало или легнало положение), тремор, главоболие, стомашно-чревни нарушения, сухота
в устата, парестезии, холестаза, солен вкус, левкопения, тромбоцитопения.

Лекарствени взаимодействия: при едновременното използване на пропафенон с бета-блокери и

трициклични антидепресанти могат да се увеличат антиаритмичните действия на пропафенона.
Лекарството може да потенцира действието на антикоагуланти, както и да повиши плазмената
концентрация на пропранолол, метопролол, дигоксин и циклоспорин.
Противопоказания: синдром на болния синусов възел, изразена брадикардия, атриовентрикуларен
блок, бедрен блок, кардиогенен шок, проявена сърдечна недостатъчност, хипо- и хиперкалиемия.

Метаболизъм :

II. Бета блокери втори клас

Антиаритмичната им активност се състои в намаляване на симпатикусовата активност върху

сърдечната дейност, намаляване съответно на синусовата честота и потискане на абнормната
пейсмейкърна активност.

Лекарствата водят до удължаване на продължителността на акционния потенциал и ефективния

рефрактерен период, които стоят в основата на определени видове аритмия. Бета блокерите забавят
сърдечния ритъм, намаляват скоростта на провеждане на импулсите, както и възбудимостта на
сърдечния мускул.

Най-често използваните представители на бета блокерите включват:

 пропранолол
 атенолол
 бизопролол
 метопролол.
III. Удължаващи рефактерния период трети клас

1. Амиодарон

Показания: прилага се като резервно средство за профилактика и лечение на тежки и опасни

надкамерни и камерни аритмии и тахикардии.

Фармакодинамика: отрицателен инотропен ефект (намалява силата и скоростта на сърдечните

контракции); разширява коронарните и периферните съдове; блокира алфа- и бета-адренергичните

рецептори; удължава реполяризационната фаза.

Нежелани лекарствени реакции: паркинсонизъм, тиреоидни нарушения, пигментация на кожата,

промени в роговицата и ретината, брадикардия, косопад, пневмофиброза.

Метаболизъм :
IV. Калциеви антагонисти четвърти клас

От голямата група на калциевите блокери с антиаритмична активност се отличават двата основни

представителя на селективните блокери на калциевите канали, а именно верапамил и дилтиазем.

Тези лекарства се използват за нормализиране на сърдечния ритъм при ритъмни нарушения, за

нормализиране на кръвното налягане при артериална хипертония (притежават антихипертензивен
ефект), както и при исхемична болест на сърцето.

Агентите са често използвани в клиничната практика поради своята добра ефективност и относително

предвидими нежелани ефекти.

АСЕ инхибитори
АСЕ инхибиторите са лекарства, блокиращи ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE). Този ензим е
отговорен за превръщането на ангиотензин I в ангиотензин II, като последния е мощен
вазоконстриктор (свива кръвоносните съдове). Стесняването на съдовете увеличава налягането и това
е една от причините за повишаване на кръвното налягане (хипертония). Реално вазоконстрикцията се
дължи на способността на ангиотензин II да ускорява свиването на околните мускули.

С прилагането на ACE инхибитори се намалява производството на ангиотензин II и се предотвратява

стеснението на кръвоносните съдове. В резултат на това те се разширяват, а кръвното налягане се
намалява. Регулирането на кръвното налягане улеснява сърцето да изпомпва кръвта и подобрява
функцията му, като редуцира потребностите му от кислород.

Системата ренин-ангиотензин е група от свързани хормони, които действат заедно, за да регулират

кръвното налягане и е най-важната дългосрочна система за регулиране на кръвното налягане.

Важните членове на ренин-ангиотензиновата система са:

 Ренин
 Ангиотензин I
 Ангиотензин II
 Ангиотензин конвертиращ ензим (ACE)

 Ангиотензин съществува в 2 форми - биологично неактивен ангиотензин I и биологично активен

октапептид ангиотензин II. Предшественик на ангиотензина - ангиотензиноген е гликопротеин,
синтезиран предимно в черния дроб и от там достига до кръвоносната система.
 Ренинът, чиийто основен източник е бъбрека, катализира превръщането на ангиотензиногена в
ангиотензин I, което се осъществява чрез откъсване на аминокиселини. Ангиотензин I притежава
слаба биологична активност. Под действие на ангиотензиноген конвертиращ ензим, той се
превръща в ангиотензин II. Ангиотензин конвертиращият ензим се намира в мозъка, белите
дробове и бъбреците. Образуваният ангиотензин II е силно биологично активен. Всички фактори,
които участват в неговото получаване, формират ренин-ангиотензиновата система. Тъй като
ангиотензин II има кратък полуживот, действието на ренин-ангиотензиновата система зависи
главно от секрецията на ренин.

 Част от ефектите на ангиотензин II включват :

 Вазоконстрикция на гломерулните артериоли
 Стимулиране освобождаването на вазопресин от хипоталамуса
 Стимулиране производството на енодтел
 Регулиране свиването на гладката мускулатура
 Стимулиране на симпатикосовия тонус
 Стимулиране производството на алдостерон

АСЕ инхибиторите се използват за лечение на:

 Високо кръвно налягане (хипертония).

 Сърдечна недостатъчност - АСЕ инхибиторите са от решаващо значение при лечението на
сърдечна недостатъчност.
  Инфаркт на миокарда - когато се прилагат след сърдечен инфаркт, някои АСЕ инхибитори
могат да намалят увреждането на сърцето и подобрят качеството на живот на пациента, както и
неговата продължителност.
 Диабет - АСЕ инхибиторите забавят процеса, който води до увреждане на бъбреците при
пациенти с диабет тип 2.
 Превенция на сърдечно-съдови заболявания - АСЕ инхибиторите също намаляват риска от
инсулт или инфаркт.

АСЕ инхибиторите се прилагат още при:

 Белодробно сърце (белодробна сърдечна болест) и болести на белодробното кръвообращение

 Гломерулни болести
 Дилатативна кардиомиопатия
 Адреногенитални разстройства
 Други болести на сърцето
 Исхемична болест на сърцето
 Кардиомегалия
 Неинсулинозависим захарен диабет
 Неспецифична хематурия
 Нефрозен синдром
 Остър миокардит
 Остър ревматизъм
 Първичен хипералдостеронизъм
 Рецидивираща и постоянна хематурия
 Хронична бъбречна недостатъчност

I. Инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим

Класификация :

 Със сулфхидрилна група - каптоприл

 С карбоксилна група - енаприл, рамиприл, лизиноприл, периндоприл

 С фосфорна група - фозитоприл

1. Каптоприл

Показания: използва се за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане), сърдечна

недостатъчност и инфаркт на миокарда.
Фармакодинамика: притежава съдоразширяващ ефект, понижава артериалното налягане, подобрява

оросяването на мозъка, сърцето и бъбреците.

Нежелани лекарствени реакции: загуба на апетит, сухота в устата, промени във вкуса, гадене,
повръщане, диария или запек, болки в корема, хипотония (ниско кръвно налягане), умора, главоболие,
парестезии по ръцете, сърцебиене, обрив по лицето, поява на белтък в урината.

2. Лизиноприл

Показания: използва се за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане), сърдечна

недостатъчност, бъбречни усложнения при диабет и предотвратяване развитието на левокамерна
слабост след остър миокарден инфаркт.

Фармакодинамика : блокира превръщането на ангиотензин I в ангиотензин II чрез инхибиране на

ангиотензин конвертиращия ензим.

Заедно с каптоприл са единствените АСЕ инхибитори, които се са предлекарства.

С изключение на фосфосъдържащия фозиниприл, всички АСЕ инхибитори имат етилов естер на 2-S-
аминофенилмаслената киселина и се различават само по заместителите в аминогрупата.
 3. Енаприл

АСЕ инхибитор, който не съдържа сулфохидрилна група. Поради тази причина е лишен от
страничните ефекти, като обрив и загуба на вкус, които са характерни за съединения като катоприл.

Има общото свойство да действат като предлекарства - превръща се в активната си форма еналаприлат
след абсорбция и метаболизъм от черния дроб и чревни

ензими.

Фармакодинамика: разширява кръвоносните съдове, понижава кръвното налягане, намалява пред- и

следнатоварването на сърцето и подобрява помпената му функция, намалява сърдечната честота и
повишава сърдечния дебит.

Метаболизъм :
 4. Рамиприл

Показания: използва се за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане), сърдечна

недостатъчност, нарушена левокамерна функция след прекаран инфаркт на миокарда.

Метаболизъм : хидролизира се до рамиприлат, който напълно подтиска АСЕ активатора за 12 часа,

като 80% он инхибирането на ензими все още се наблюдана и след 24 часа.

5. Фозиноприл

Показания: използва се за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане) и сърдечна

недостатъчност.

Фармакодинамика: разширява кръвоносните съдове, понижава кръвното налягане, намалява пред- и

следнатоварването на сърцето и подобрява помпената му функция, намалява сърдечната честота и
повишава сърдечния дебит.

Нежелани лекарствени реакции: кашлица, замаяност, гадене, повръщане, диария, умора, обрив, болки
в корема, болки в гърдите, главоболие, световъртеж, задух, промяна в настроението, сърцебиене,
хипотония (ниско кръвно налягане), нарушения на чернодробната функция, сърбеж, импотентност.

Лекарствени взаимодействия: фозиноприлът може да взаимодейства с диуретици, бета-блокери,

калциеви антагонисти, калиеви добавки, аналгетици, литий, антиацидни средства, антипсихотици,
имуносупресори, салбутамол, ефедрин.

Противопоказания: свръхчувствителност към препарата или други АЦЕ инхибитори, анамнеза за

ангионевротичен оток, бъбречна артериална стеноза, кардиогенен шок, стеснение на сърдечните
клапи, кардиомегалия, бременност, кърмене.

Метаболизъм :

II. АТ1 блокери - АТ1 антагонисти (сартани)

Сартаните или AT – блокерите се разглеждат като алтернатива на ACE инхибиторите. Те са

предпочитани лекарства при пациенти, които са показали лоша поносимост към ACE инхибиторите
или са развили толерантност към тях след дългогодишно лечение. В тези случаи сартаните са
алтернативното лечение.

Прибавянето на диуретик значително повишава антихипертензивната активност на сартаните. Поради

тази причина те се прилагат в комбинация с диуретик.

AT-блокерите са предпочитани медикаменти при съпътстващо заболяване – диабет тип II. Те забавят
прогресията на диабетната нефропатия. По тази причина се прилагат за отсрочване на бъбречната
увреда при диабет.

АТ-блокерите имат умерено изразена зависимот между доза и ефект. Това означава, че повишаването
на дозата над терапевтичната не реализира по-ефективно намаляване на артериалното налягане, но
това може да увеличи риска от токсичност.

Те имат дълъг плазмен полуживот, което определя дозировката им – един път на 24 часа.

Сартаните са лекарства с добра поносимост. Те имат по-малко странични ефекти в сравнение с другите
антихипертензивни и по-специално ACE инхибиторите. В комбинация с калий съхраняващи
диуретици сартаните могат да предизвикат хиперкалиемия и аритмии. В редки случаи се наблюдава
хипотония и замайване.

Антихипертензивният ефект настъпва по 2 механизма :

 Блок на АТ1 - рецептори и отстраняване влиянието на ангиотензин II.

 Инхибиране симпатиковата активност.

Представители са Candesartan, Telmisartan, Valsartan, Losartan, Irbesartan и др.

1. Телмисартан

Показания: използва се за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане).

Фармакодинамика: блокира рецепторите за ангиотензин, предизвиква вазодилатация, намалява
периферното съдово съпротивление и понижава артериалното кръвно налягане.

Нежелани лекарствени реакции: коремна болка, болки в ставите, боли в гърба, болка в гърдите,
мускулни спазми, диария, гадене, повръщане, зрителни нарушения, тревожност, сухота в устата,
потене, газообразуване, хипотония (ниско кръвно налягане), задух, тахикардия (ускорен пулс),

зачервяване, сърбеж.

Противопоказания: свръхчувствителност към препарата, жлъчна обструкция, тежки чернодробни

заболявания, бременност, кърмене.

2. Ибесартан

Показания: използва се за лечение на високо кръвно налягане (артериална хипертония) и за

предотвратяване развитието на бъбречна нефропатия при диабетно болни.

Фармакодинамика: блокира рецепторите за ангиотензин, предизвиква вазодилатация, намалява

периферното съдово съпротивление и понижава артериалното кръвно налягане.

Нежелани лекарствени реакции: замаяност, гадене, повръщане, умора, тахикардия (ускорен сърдечен
ритъм), изчервяване, кашлица, диария, намалено либидо, болка в гърдите, шум в ушите, мускулни и
ставни болки, сърбеж, обрив, отоци.
 3. Лосартан

Показания: използва се за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане) и сърдечна

недостатъчност.

Фармакодинамика: предизвиква вазодилатация (разширява кръвоносните съдове), намалява

периферното съдово съпротивление, понижава артериалното кръвно налягане и подобрява помпената
функция на сърцето.

Нежелани лекарствени реакции: световъртеж, умора, главоболие, обрив, хиперкалиемия (високо

съдържание на калиеви йони в кръвта).

Лекарствени взаимодействия: при комбинирането на лосартан с други антихипертензивни лекарствени

средства настъпва потенциране на ефектите. Има повишен риск от развитие на хиперкалиемия при
едновременното приложение на лосартан с калий-съхраняващи диуретици или калий-съдържащи
препарати.
Метаболизъм : обширен first pass effect

Диуретици
Лекарствените средства, които водят до увеличение на обема на отделената за едно денонощие урина,
се наричат диуретици.

Те повлияват отделителната система на ниво нефрон, като повишават отделянето на натриеви йони и
вторично на вода, с което се увеличава обема на крайната урина.
Тази голяма група разнородни средства намира широко приложение в терапията на редица
заболявания, протичащи с развитие на задръжка на течности, като например сърдечна недостатъчност,
асцит, нефротичен синдром, мозъчен оток и други.

Повишената екскреция на вода и електролити от бъбреците зависи от :

 Гломерулната филтрация
 Тубулната реабсорбция - активна или пасивна
 Тубулна секреция

Класифицират се според степента на действие

 Диуретици с умерено действие - хидрохлоротиазид, хлорталидон, индапамид

 Диуретици със силно действие - фуроземид, тораземид
 Диуретици със слабо действие - спиронолактон
 Осмотични - манитол

Диуретиците са по-ефективни, когато се използват в комбинация с други антихипертензивни

лекарства. Те елиминират риска от задръжка на течности, причинена от другите антихипертензивни.
 I. Сулфонамидни производни

Тиазидните диуретици инхибират реабсорбцията на Na и Cl във възходящата част на бримкана на

+ -

Хенле и дисталния тубол на нефрона, като по този начин предизвикват отделяне на вода, Na и Cl .
+ -

Заместителите на 3та позиция определят силата и продължителността на действие на тиазидите.

Насищането на двойната връзка между 3та и 4та позиция на ядрото на бензодиазепин -1-1- диоксид

повишава действието на този клас от 3 до 10 пъти.

Директно заместване на 4та и 5та или 8ма позиция с алкилови групи обикновенно води до намалена
диуретична активност.

Замяната на 6та позиция с активираща група е от съществено значение за диуретичната активност.

Най-добрите заместители са Cl, Br, CF и NO .
3 2

Сулфонамиловата група в 7ма позиция е от съществено значение за диуретичната активност.

1. Хидрохлоротиазид

Хидрохлортиазидът е тиазиден диуретик.

Показания: използва се за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане), отоци от

различен произход, нефрогенен безвкусен диабет.
Фармакодинамика: затруднява обратната резорбция на натриевите и хлорните йони в дисталния тубул
и кортикалната част на бримката на Хенле и предизвиква салидиуретичен ефект (повишава отделянето

на урина).

Нежелани лекарствени реакции: хипокалиемия (ниско ниво на калий в кръвта), аритмия, слабост,
замаяност, сърцебиене, ниско кръвно налягане.

2. Хлорталидон

Хлорталидонът е тиазидоподобен диуретик с продължителен ефект.

Показания: използва се за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане) и отоци от

различен произход.

Фармакодинамика: хлорталидонът има хипотоничен ефект (понижава кръвното налягане). Той

затруднява обратна резорбция на натриевите и хлорните йони в дисталния тубул и кортикалната част
на бримката на Хенле и предизвиква салидиуретичен ефект (повишава отделянето на урина).

Нежелани лекарствени реакции: хипокалиемия (ниски нива на калий в кръвта), хиперурикемия

(повишение на пикочната киселина), обриви, уртикария, сърбеж, сухота в устата, липса на апетит,
стомашно неразположения.

Метаболизъм : 30-60% от лекарството се отделя непроменено от бъбреците.

 3. Индипамид

Индапамидът е диуретик с умерено действие, принадлежащ към групата на сулфонамидите.

! Освен като диуретик, Индапамид се използва и като вазодилататор, което го прави удобен за лечение

на хипертензия.

Фармакодинамика: хипотоничен ефект (понижава кръвното налягане). Антихипертензивния ефект на

индапамид се дължи на неговата диуретична активност (повишава отделянето на урина) и
способността му да намалява съдовата реактивност и периферната съдова резистентност. Действа на
кортикалната част на Henle’s loop и в distal tubule.

II. Силно действащи диуретици

Предизвикват интензивна диуреза с относително кратка продължителност - 4 до 6 часа, но с бързо

начало - до 30 минути.

Действат главно върху възходящата крайна бримка на Henle. Оказват и известно влияние върху
проксималните и дисталните канали.

Инхибират реабсорбцията на Cl (следователно и на NaCl ). Причиняват загуби на Na и Cl и К до

- - + - +

значителна степен.

Обикновенно те притежават много по-голям диуретичен профил в сравнение с тиазидите, но имат по-
къса продължителност от тях.

1. Фуроземид
Фуроземидът е диуретик с мощно действие.

Показания: използва се за лечение на отоци от различен произход (застойна сърдечна недостатъчност,

чернодробна цироза, асцит, бъбречни увреждания, нефротичен синдром) и артериална хипертензия
(високо кръвно налягане).

Фармакодинамика: мястото на действие на фуроземида е възходящото рамо на бримката на Хенле, в

резултат на което вместо урината да се разреди, урината се концентрира. С цел разреждане на урината,
компесаторно-възстановително настъва подтискане на реабсорбцията на вода във низходящото рамо.
Следователно се повишава отделянето на Na , Cl и К и вторично на вода.
+ - +

2. Тораземид

Тораземидът е лекарствено средство, което спада към групата на диуретиците с мощно действие.

Показания: използва се за лечение и профилактика на отоци, причинени от сърдечна недостатъчност.

Фармакодинамика: мястото на действие на тораземида е медуларната част от възходящото рамо на

бримката на Хенле. Абсорбира се добре от стомашно-чревния тракт. Максималните серумни
концентрации се постигат в рамките на 1 час от орални дози.
Нежелани лекарствени реакции: метаболитна алкалоза, мускулни крампи, хипергликемия (повишено
количество на кръвната захар), хиперурикемия (повишена концентрация на пикочна киселина в
кръвта), хипокалиемия (понижено количество на калиевите йони в кръвта), хиповолемия (намален
вътресъдов обем на течности) и др.

Метаболизъм : метаболизира се от Р450 и изоензим СУР2СУ в черния дроб, неактивните метаболити

се отделят с урината. Полуживот на елиминиране и 3,5 часа. Свързва се в голяма степен с плазмените
протеини.

III. Слаби диуретици - калий съхраняващи

Алдостеронът представлява минералкортикоид - стероиден хормон. Главното му действие е да

увеличава обратната резорбция на Na в бъбреците и ексрецията на Ca . Под неговото влияние
+ 2+

организма де обогатява на Na и губи K . Притежава и хиперглигемичен ефект.

+ +

Ефектът от приложението на калий-съхраняващите диуретици настъпва по-бавно (след 2-5 дни) в

сравнение с бримковите диуретици, но действието им е по-продължително. Калий-съхраняващите
диуретици действат върху дисталния тубул. На нивото на дисталните тубули алдостеронът увеличава
освобождаването на калиеви йони. Действайки като антагонисти на алдостерона, калий-съхраняващите
диуретици инхибират алдостероновия ефект, предизвикват слабо проявена натриуреза и запазват
калиевите йони. С намаляване обема на циркулиращата кръв се постига известен антихипертензивен
ефект (понижаване на кръвното налягане).
 1. Спиронолактон

Спиронолактонът е калий-съхраняващ диуретик.

Показания: използва се за лечение на отоци, дължащи се на сърдечна недостатъчност, при

чернодробна цироза с асцит, при хипертонична болест (високо кръвно налягане), при хипокалиемия
(ниско съдържание на калиеви йони в кръвта), първичен и вторичен хипералдостеронизъм и
миастения.

Фармакодинамика: спиронолактонът действа върху дисталния тубул. Той антагонизира

алдостероновия ефект, предизвиква слабо отделяне на нaтриеви йони и запазва калиевите от
екскреция. С намаляване обема на циркулираща кръв се постига известен антихипертензивен ефект.

Нежелани лекарствени реакции: хипонатриемия, мускулни крампи, нарушения на чернодробната

функция, нарушения на бъбречната функция.

IV. Осмотични диуретици

Нереабсорбиращият се разтворител, който се филтрира от гломерулите, но не може да бъде повторно

погълнат, което води до задържане на вода в областа на проксималния канал и низходящият крайник
на бримката на Henle. Това предотвратява нормалното усвояване на вода в тези региони, поради
наличието на изравнителна осмотична сила. В резултат, обемът на урината се увеличава.
 1. Манитол

Манитолът е лекарствено средство, което спада към групата на осмотичните диуретици.

Показания: използва се при остра бъбречна недостатъчност, мозъчен оток, остра галукома.

Фармакодинамика: манитолът предизвиква преминаване на течности от интрацелуларното към

екастрацелуларното пространство.

Нежелани лекарствени реакции: гадене, повръщане, главоболие, обърканост, тахикардия, оста

бъбречна недостатъчност, алергични реакции, обрив.

Противопоказания: свръхчувствителност към манитол, остра сърдечна недостатъчност, вътречерепен

кръвоизлив, белодробен оток, хиперхидратация, дехидратация, обструкции на пикочните пътища.

Периферни вазодилататори. Органични нитрати

I. Периферни вазодилататори

Периферните вазодилататори са група лекарствени препарати, които намаляват тонуса на гладката

мускулатура в стените на кръвоносните съдове. Освен това тези лекарства могат да премахват съдови
спазми и да подобряват помпената функция на сърцето, поради което могат да се прилагат и при
сърдечна недостатъчност.

Периферните вазодилататори подобряват метаболизма на исхемизираните тъкани, подпомагат

колатералната циркулация и доставянето на кислород. Използват се за лечение на болест на Бюргер,
атеросклероза на периферни и мозъчни съдове, болест на Рейно, акроцианоза, ретинопатия.
Подходящи са за употреба и при ангиопатии, свързани с измръзване, травми, изгаряния,
тютюнопушене.

При употребата на тези лекарства е възможно да се получи "феномен на открадването", което се

изразява в по-изразена вазодилатация в незасегнатите зони и засилване на исхемията в увредените.

В зависимост от мястото си на действие, периферните вазодилататори могат условно да бъдат

разделени на:

 средства, разширяващи главно мозъчните съдове;

 средства, разширяващи по-малките периферни съдове;
 средства, разширяващи съдовете на бъбреците и белите дробове.

Класификация на лекарствените средства :

 пуринови производни - пентоксифилин

 ерго алкалоиди - ницерголин
 други периферни вазодилататори - нафтидрофурин

1. Пуринови производни

Пуриновите производни са лекарствени средства, които се използват за лечение на болест на Рейно,

болест на Бюргер, облитериращ ендартериит, диабетна ангиопатия, ретинопатия, остър тромбофлебит,
декубитални язви, мигрена, синдром на Мениер, мозъчно-съдова болест, коронарна атеросклероза.
Притежават пряко миотропно действие - инхибират фосфодиестеразата.

Пентоксифилин

Показания: използва се за лечение на клаудикацио интермитенс, диабетна ангиопатия, трофични язви

на подбедриците, гангрена, мозъчно-съдова болест, ретинопатия.
Начин на действие: разширява кръвоносните съдове и понижава периферното съдово съпротивление;
подобрява кръвообръщението и обмяната на веществата в мозъчните и периферните тъкани.

Нежелани лекарствени реакции: главоболие, нервност, тахикардия (ускорен сърдечен ритъм) или
брадикардия (забавен сърдечен ритъм), задух, нарушения в съня, хипотония (ниско кръвно налягане),
гадене, повръщане, запек, сухота в устата, кожни обриви.

Силденафил цитрат

Селективен инхибитор на цикличния гуазинмонофосфат - специфичен фосфодиестеразен тип,

създаден за орална терапия на епектилни дисфункции.

2. Ерго алкалоиди - алкалоиди на моравото рогче

Моравото рогче (Claviceps purpurea) е паразитна гъба, която се среща при някои тревисти и житни
растения, най-често при ръжта. В класа на заразената ръж, вместо зърна се показват лилави телца с
формата на рогче, откъдето идва и наименованието на гъбата. Моравото рогче съдържа психоактивни
алкалоиди и ерготамин (силен кръвоспиращ продукт) и в по-големи дози е отровно за човека
(ерготизъм).
Ницерголин

Показания: използва се за лечение на мозъчна атеросклероза, тромбоза и емболия на мозъчните

съдове, преходни нарушения на мозъчното кръвообращение, органични и функционални артериопатии
на крайниците, болест на Рейно, мигрена, диабетна ретинопатия, дегенерация на макулата, ото-
вестибуларни смущения от съдов произход.

Фармакодинамика: ницерголинът е мощен вазодилататор на мозъчните съдове, понижава съдовото

съпротивление, подобрява използването на кислорода и глюкозата; подобрява кръвообращението на
крайниците и инхибира агрегацията на тромбоцитите.

Нежелани лекарствени реакции: хипотония (ниско кръвно налягане), замаяност, стомашни смущения,
главоболие, объркване, диария, запек, гадене, чувство на затопляне, сънливост, безсъние,
хиперурикемия (повишени нива на пикочна киселина в кръвта).

Лекарствени взаимодействия: ницерголинът може да взаимодейства с антихипертензивни средства,

ацетилсалицилова киселина и лекарства за лечение на подагра.
 3. Други периферни вазодилатори

Нафтидрофурил

Селективен антагонист на 5-НТ2-рецепторите

Показания: използва се за лечение на болезнено проявен артериит (клаудикацио интермитенс),

нарушения на паметта и вниманието, синдром на Рейно.

Механизъм на действие: разширява кръвоносните съдове, подобрява обмяната на веществата в

клетката, подобрява снабдяването на кръвта с кислород и захранва периферните тъкани.

Нежелани лекарствени реакции: диария, гадене, повръщане, болка в стомаха, обрив по кожата,
отклонения в чернодробната функция, поява на камъни в бъбреците (рядко).

Противопоказания: свръхчувствителност към препарата, повишено количество на оксалати в урината,

рецидивиращи камъни в бъбреците.

II. Органични нитрати

Коронарната артериална болест е заболяване, при което една или повече от коронарните артерии е
повече от 50% запушена, от атеросклеротични плаки

Ангина пекторис е признак за наличие на коронарна артериална болест. Проявява се с болка в центъра
на гръдния кош, зад стернума, която се разпространява към врата и челюстта или към ръката и китката
на ръката, най-често от лявана страна.

Органичните нитрати са лекарствени средства с предимно вазодилатиращ ефект. Използват се за

лечение на стенокардия, инфаркт на миокарда, тежка хипертония, езофагален спазъм, белодробна
хипертония и портална хипертония при чернодробна цироза.

Органичните нитрати оказват директен релаксиращ ефект върху гладката съдова мускулатура и
предизвикват вазодилатация. Той е по-силно изразен при посткапилярните съдове и при големи
артерии води до :

 Повишаване на венозния капацитет и намаляване на обратното венозно връщане към сърцето

 Намаляване на камерните обеми и на налягането на камерното пълнене.
 Намаляване на камерния капацитет и напрежение в камерната стена, което води до понижаване
на миокардните енергийни и кислородни нужди
 Редуциране на обема на камерното пълнене, което подобрява перфуцията ня исхемизираните
зони, регионалната миокардна подвижност и ударния обем.

Всички органични нитрати действат като донори на NO - азотния оксид предизвиква отпускане на
гладката мускулатура на съдовете по следния механизъм :

 Стимулира гуанил циклазата и последователно повишаване на вътреклетъчната концентрация

на цикличния гуанозин монофосфат

 Последният отвежда свободните калциеви йоне в саркоплазматичния ретикулум и предизвиква

гладкомускулна релаксация
 1. Глицерил тринитрат

Естер на азотната киселина

Показания: използва се за лечението на всички форми епизодични сърдечни болки, остър инфаркт на
миокарда. Използва се също така за предпазване и лечение на спазми на коронарните артерии,

предизвикани от сърдечен катетър.

Фармакодинамика: вазодилатиращ ефект (разширява кръвоносните съдове), който предизвиква

понижение в артериалното кръвно налягане.

Нежелани лекарствени реакции: гореща вълна към главата, световъртеж, шум в ушите, главоболие,
колапс (припадък) , палпитации, хипотония, сърцебиене, гадене, повръщане, алергични реакции,
зачервяване, развитие на толеранс (загуба на ефекта).

Лекарствени взаимодействия: бета-блокери, калциеви антагонисти, невролептици, трициклични

антидепресанти , фосфодиестеразни инхибитори и алкохол потенцират хипотоничното действие на
глицерил тринитрата.

Противопоказания: остър миокарден инфаркт с артериална хипотония, мозъчен кръвоизлив, глаукома,

повишено вътречерепно налягане, свръхчувствителност към препарата, шок, хипертрофична
обструктивна кардиомиопатия, констриктивен перикардит, перикардна тампонада.

Изосорбид мононитрат

Показания: използва се за лечение на исхемична болест на сърцето (профилактика и дълготрайно

лечение) и в комплексното лечение на сърдечна недостатъчност.
Фармакодинамика: изосорбид мононитратът предизвиква вазодилатация (разширение на кръвоносните
съдове), което води до понижаване на кръвното налягане.

Нежелани лекарствени реакции: главоболие, световъртеж, хипотония (ниско кръвно налягане),

учестена сърдечна дейност, зачервяване на кожата, метхемоглобинемия (промяна в състава на кръвта).

Лекарствени взаимодействия: Употребата на силденафил, антихипертензивни и други вазодилатиращи

средства в комбинация с изосорбид мононитрат води до взаимно усилване на хипотоничния ефект.
Симпатикомиметиците могат да инхибират ефекта на изосорбид мононитрат.

Изосорбид динитрат

Показания: прилага се за купиране на стенокарден пристъп (сърдечна болка) и продължително лечение

на стабилна стенокардия при усилие и покой, нестабилна стенокардия и вариянтна форма на
Принцметал.

Фармакодинамика: подобно на останалите нитровазодилататори, изосорбид динитратът предизвиква

разширяване на кръвоносните съдове и понижаване на кръвното налягане.

Нежелани лекарствени реакции: главоболие, световъртеж, отпадналост, хипотония (ниско кръвно

налягане), сърцебиене, гадене, повръщане, зачервяване в областта на лицето, алергични реакции,
развитие на толеранс (липса на ефект).
Лекарствени взаимодействия: употребата на изосорбид динитрат в комбинация с фосфодиестеразни
инхибитори, невролептици, трициклични антидепресанти, алкохол, бета-блокери и калциеви
антагонисти увеличава рискът от възникване на хипотония. Ефектите на адреналин, ацетилхолин и
хистамин могат да бъдат отслабени при едновременна употреба с нитрати. Изосорбид динитратът
увеличава плазмените нива на дихидроерготамина и засилва неговия хипертензивен ефект.

Нитратен толеранс

Причини - за да осъществят свой антистенокарден ефект е необходимо редуцираните нитрати

(тоест нитритите) да се редуцират под действие на ензима glutathione reductase. Реализацията на
тази биотрансформация е функция на количеството - SH групи. При висока плазмена концентрация
на нитратите, обусловена най-вече е неправилния режим на приложение, са необходими голяма
количество сулфхидрилни групи.

Профилактика - за да се избегне възникване на нитратен толеранс е необходимо нитратие да се

прилагат по режим, който да осигурява възстановяване на -SH групите. Доказано е, че ако има 10-12
часов интервал между приемите, тези групи се възтановяват.

Антихиперлипидемични лекарства
Холестеролът е восъкоподобно твърдо вещество от групата на стеролите. В големи количества той се
съдържа в нервните и мастни тъкани, също и в чернодробните клетки. Той е предшественик не само на
жлъчните киселини, но и на половите хормони. Обикновено влиза в състава на продукти с животински
произход. Богати на веществото са яйцата, рибата, месото, мидите, натуралните млечни изделия.

Голяма част от холестерола, около 75%, се произвежда самостоятелно от организма и само останалите
25% постъпват чрез храната.

Холестеролът е необходим за укрепване стените на клетъчните мембрани, градивен елемент е за

клетките. Изпълнява ролята на "бърза помощ" при увредени стени на кръвоносните съдове и нарушена
цялост на еритроцитите. Необходим е за производството на кортикостероиди, участва в обмяната на
веществата.

При обменни нарушения холестеролът не може да се усвои от клетките и се отлага по стените на

кръвоносните съдове - появяват се атеросклеротични плаки. Трайното повишаване на нивото на
холестерола в кръвта се означава като хиперхолестеролемия.
Потребността от холестерол нараства при:

 риск от кръвоизливи, когато има чупливост на кръвоносните съдове (в тези случаи полезният
холестерол изпълнява роля на "лепенка", която грижливо покрива увреденото място на
кръвоносния съд);
 проблеми с еритроцитите в кръвта - тук холестеролът отново е незаменим, той възстановява
целостта на увредените стени на червените кръвни телца;
 слабост и общо неразположение, дължащи се на ниски нива на холестерол;
 недостиг на полови хормони, както и при недостатъчно производство на жлъчна киселина.

Потребността от холестерол намалява при:

 различни заболявания на черния дроб, свързани с риск от образуване на камъни в жлъчката,

също и при някои нарушения на обмяната на веществата.
 след преведени операции (по-малко 2,5 месеца);
 проблеми със сърдечно-съдовата система.

Класификация на антиатеросклеротичните средства

 средства, подтискащи синтеза на холестерол и липопротеини в черния дроб - статини и

фибрати
 средства, повишаващи използването та холестерол за синтез на други биомолекули -
йоннообменни смоли
 средства, подтискащи отлагането на холестерол в тъканите - ненаситени мастни киселини и
Fish oil

I. Средства, подтискащи синтеза на холестерол и липопротеини в черния дроб

1. Статини

Ензимът HMG-СоА-редуктаза е скоростопределящ при синтеза на холестерола. Първият му

конкурентен инхибитор е изолиран от култури на Penicillium-видове. Инхибирането на този ензим,
води до нарушаване синтеза на холестерол в организма и понижаване на серумните му нива.

Стастините са лекарствени препарати, които се използват за понижаване на нивата на холестерол при

пациенти с хиперхолестеролемия (повишени нива на холестерол в кръвта) и хипертриглицеридемия
(повишени нива на триглицеридите в кръвта), както и за забавяне прогресията на коронарна

атеросклероза.

Ловастатин
Биосинтезира се при ферментация, предизвикана от щамове гъби - Aspergillus terreus и Monascus
rubber.

Ловастатинът е предлекарство - представлява неактивен лактон, който след перорално приложение се

хидролизира до съответната хидрокси киселина, която е активният метаболит.

Метаболизъм :

Правастатин

Показания: използва се за лечение на хиперхолестеролемия (високи нива на холестерол в кръвта) и за

понижаване на риска от сърдечно-съдови и мозъчни инциденти при пациенти с атеросклероза.
Използва се също за предотвратяване на следтрансплантационна хиперлипидемия.
Фармакодинамика : повишава серумните нива на общия LDL и покачва нивата на HDL.

Поради липсата на лактонов пръстен, правастатин не е пред лекарство.

Притежава по-бързо действие от Ловастатин и Симвастатин и достига максимални концентрации за

около 1 час.

Розувастатин

! Наличинето на сулфонамидна група е важна за неговата активонст, тъй като тя се свързва с ензима.

Сравнително по малко нежелани реакции, в сравнение с Ловастатин, но притежава по-мощен ефект от

другите статини.

Ексретира се с фекалиите 90% непроменен и останалите 10% - с урината.

Метаболизъм :

2. Фибрати

Фибратите се свързват със специфични рецептори, наречени PPARs ( peroxisome proliferator - activated
receptors), в резултат на което те се активират. PPARs са с генна активност, имат ключова роля в
синтеза на белтъци, изграждащи липопротенините. Тези рецептори повлияват гените, отговорни за
биосинтезата на протеините. Активирането на този рецептор води до намаляване на плазмени
триглицериди и до увеличаване на липопротеините с висока плътност.
Връзка структура-активност :

Фенофибрат

Показания: използва се за лечение на хиперлипидемични състояния (високо съдържание на

липиди/мазнини в кръвта).

Механизъм на действие: намалява фракциите на липопротенини с ниско много ниско молекулно ниво

(LDL, VLDL)

Нежелани лекарствени реакции: обриви, сърбеж, гадене, повръщане, мускулни болки, панкреатит
(възпаление на панкреаса), временно повишаване на чернодробните ензими.
Ципрофибрат

Показания: използва се за лечение на хиперлипидемични състояния (високо съдържание на

липиди/мазнини в кръвта).

Механизъм на действие: понижава серумните нива на триглицеридите, общия и "лошия" холестерол

(LDL), и покачва нивата на "добрия" холестерол (HDL). Ципрофибратът има и антиагрегиращо
действие (намалява тромбоцитната агрегация), но не се прилага като такъв.

Нежелани лекарствени реакции: гадене, повръщане, диария, главоболие, замаяност, сънливост,

сърбеж, обрив, косопад, покачване на чернодробните ензими, импотентност, болки в мускулите.

II. Средства, повишаващи използването та холестерол за синтез на други биомолекули

1. Йоннообменни соли

Холестирамин
Неразтворимо във вода. Съполимер на дивинил бензен и стирел, от йоннообменна, който има
свойството да се свързва с нуклеиновите киселини в червата.

Антитромботични и антихеморагични лекарства

Кръвосъсирването (хемокоагулацията) е защитен механизъм, участващ в хемостазата, който може да
се осъществява вътре (интравазално) и извън съдовете (екстравазално). По същество процесът на
кръвосъсирване представлява каскадна ензимна реакция, която се инициира от освободени от
увредените тъкани и тромбоцити фактори, както и от пряк контакт с колагенните съдови нишки и
плазмени протеини.

Физиологичната регулация на хемокоагулацията се осъществява от 2 биологични системи :

 Коагулационната и
 Антикоагулационната.

При подтискане на факторите на коагулацията или е стимулирана антигоакулационната система ще се

прояват хеморагии.

При стимулирани коагулационни фактори или подтисната коагулационна система ще се прояват

тромбози.

I. Лекарствени средства, използвани при хеморагии.

1. Хемостатични средства - общи и местни коагуланти
2. Инхибитори на фибринолизата (антифибринолитици)
3. Плазмени коагулационни фактори

II. Лекарствени средства, използвани при тромбози

1. Антикоагуланти
2. Активатори на фибринолизата - ензимни препарати
3. Тромбоцитни антиагреганти.

I. Лекарствени средства, използвани при хеморагии.

1. Хемостатични средства

Етамсилат
Eтамсилат е лекарствен препарат, който спада към групата на антихеморагичните средства.

Показания: използва се за лечение и профилактика на предоперативно (преди операция),

периоперативно (по време на операция), или постоперативно (следоперативно) капилярно

кръвотечение.

Фармакологичен ефект: етамсилатът скъсява времето на кървене и намалява кръвозагубата,

повишавайки тромбоцитната адхезия и възстановявайки устойчивостта на капилярната стена.

Нежелани лекарствени реакции: болка в стомаха, гадене, главоболие, обриви, алергични реакции,
диария.

Противопоказания: свръхчувствителност към етамсилат, остра форма на порфирия, бронхиална астма.

Фитоменадион -синтетична форма на витамин К

Показания: използва се за лечение и предпазване на кървене, предизвикано от употреба на

антикоагуланти, чернодробни заболявания или хиповитаминоза К.

Нежелани лекарствени реакции: алергични реакции, болка и дразнене на мястото на инжектиране.

Лекарствени взаимодействия: фитоменадионът може да взаимодейства с антикоагуланти.

Противопоказания: свръхчувствителност към фитоменадион.

 2. Инхибитори на фибринолизата

Подтискат фибринолитичната система, в резултат на което се повишава активността на

кръвосъсирващата система Антифибринолизите потискат активирането на плазминогена до плазмин.

РАМВА - параметилбензоена киселина

Аминометилбензоената киселина е лекарствен препарат, който се използва за лечение на различни

кръвотечения.

Фармакологично действие: аминометилбензоената киселина конкурентно инхибира действието на

ензими като плазмин и плазминогеновите активатори, които се свързват чрез лизинови остатъци.

Нежелани лекарствени реакции: гадене, коремни болки, повръщане, диария, кръвоизливи в

стъкловидното тяло, аритмии, брадикардия (забавен пулс), световъртеж, ортостатична хипотония
(спадане на кръвното налягане при рязко изправяне), гърчове, миопатия, миоглобинурия.

Противопоказания: свръхчувствителност към аминометилбензоена киселина, тромбози, емболии,

бъбречна недостатъчност, субарахноидална хеморагия, хиперкоагулационна фаза на някои
коагулопатии.
 3. Плазмени коагулационни фактори

Factor VII human - използва се при хемофилия тип А

Factor IX human - използва се при хемофилия тип В

Factor XIII fibrogammine - използва се при хеморагичен синдром.

! Всички коагулационни фактори трябва да се въвеждат венозно.

 Плазмени фактори на кръвосъсриването.

II. Лекарствени средства използвани при тромбози

Тромбо-емболичния синдром е патологично състояние, което се характерезира с наличие на тромб,

локализиран в определен кръвоносен съд, и последващ риск от неговото емболизиране. Причини за
възникването е т.нар триада на Virchow :

1. Активиране на коагулацията
2. Забавяне на кръвния ток
3. Увреждане съдовия епител

1. Антикогуланти

Варфарин

Варфаринът е лекарствен препарат, който спада към групата на антагонистите на витамин К.

Показания: използва се за профилактика на съсирването на кръвта във вените.

Фармакологично действие: варфаринът понижава риска от образуване на тромби.

Нежелани лекарствени реакции: гадене, повръщане, диария, коремни болки, косопад, зачервяване,
обрив, сърбеж, кожни кръвоизливи, жълтеница (пожълтяване на кожата или склерите на очите),
бъбречна недостатъчност, замаяност, слабост, главоболие, загуба на апетит.

Метаболизъм :
Аценокумарол

Аценокумаролът е лекарствен преапарат, който спада към групата на антагонистите на витамин К. Той
е производно на кумарина и се използва за лечение и профилактика тромбо-емболични състояния.

Фармакологични свойства: аценокумаролът намалява способността на кръвта да се съсирва и така

предотвратява образуването на съсиреци в кръвоносните съдове.

Нежелани лекарствени реакции: кръвоизливи от носа, кървене от венците при миене на зъбите,
необясними синини, необичайно тежко кървене от порязвания или рани, тежко или неочаквано
менструално кървене, кръв в урината, кървави или черни на цвят изпражнения, посиняване или
кървене под кожата, пожълтяване на очите или кожата, обриви, сърбеж, косопад, липса на апетит,
повръщане, гадене.

Лекарствени взаимодействия: аценокумаролът може да взаимодейства с алопуринол, анаболни

стероиди, андрогени, амиодарон, хинидин, еритромицин, тетрациклини, хлорамфеникол, амоксицилин,
клофибрат, дисулфирам, етакринова киселина, глюкагон, циметидин, метронидазол, миконазол,
сулфонамид, хепарин, салицилова киселина, нестероидни противовъзпалителни средства

Противопоказания: свръхчувствителност към аценокумарол, хемофилия, наскоро прекарана операция,

повишена склонност към кървене, язва на стомаха, кръвоизлив в мозъка (инсулт) или в белите дробове,
инфекциозно заболяване на сърцето, неовладяно повишено кръвно налягане, сериозно чернодробно
или бъбречно заболяване, бременност.

! Варфарин и ацетокумарол притежават едно и също действие.

Хепарини :

 Хепарин
 Делтапарин
 Еноксипарин
 Надропарин

Хепаринът е лекарствен препарат, който спада към групата на антикоагулантите.

Показания: използва се за лечение на варикозно разширени вени и свързаните с тях усложнения

(флеботромбоза, тромбофлебит, повърхностен перифлебит, варикозни язви, следоперативен
варикофлебит), за антикоагулация при екстракорпорално кръвообръщание и диализа.

Фармакологично действие: хепаринът потиска коагулацията, като инхибира активността на

тромбобластина и тромбина, и повишава разтварянето на образувания тромб.

Нежелани лекарствени реакции: повишена сколонност към кървене, хематом на мястото на

инжектиране, главоболие, гадене, повръщане, болки в ставите, повишаване на кръвното налягане,
остеопороза, алопеция, обриви, уртикария, ринит, сълзене, кожна некроза, бронхиална астма, треска,
анафилактичен шок, колапс, васкуларен спазъм, тромбоцитопения (намален брой тромбоцити в
кръвта).

Лекарствени взаимодействия: при комбинирането му с други противосъсирващи лекарствени средства

може да се увеличи времето на кръвосъсирване. Хепаринът може да взаимодейства и с дипиридамол,
декстран, хидроксихлороквин, дигиталисови препарати, тетрациклини, никотин, антихистамини.

Противопоказания: свръхчувствителност към хепарин, кръвотечение, хеморагичен инсулт,

бактериален ендокардит, тежки нарушения във функциите на бъбреците и черния дроб, левкози,
апластична анемия, остро развиваща се аневризма на сърцето.

2. Активатори на фибринолизата :

 Стрептокиназа
 Алтераза
  Протеин С

3. Тромбоцитни антиагреганти :

 Клопидогрел
 Дипиридамол
 Ацетилсалицилова киселина

Клопидогрел

Показания: предпазване от атеротромботични инциденти при възрастни, страдащи от миокарден

инфаркт, стентирани болни след перкутанна коронарна ангиопластика (в комбинация с
ацетилсалицилова киселина), за предпазване от атеротромботични и тромбоемболични събития при

предсърдно мъждене.

Фармакологично действие: клопидогрелът потиска тромбоцитната агрегация и намалява опасността от

образуването на тромб.

Нежелани лекарствени реакции: стомашно-чревно кървене, (намален брой тромбоцити в кръвта),

абдоминални болки, разстройство, гадене, гастрит, газообразуване, запек, повръщане, язва на стомаха
и дванадесетопръстника, удължено време на кървене, обрив, сърбеж, остра чернодробна
недостатъчност, ангиоедем, обрив, уртикария, артрит, треска.

Лекарствени взаимодействия: клопидогрелът може да взаимодейства с ацетилсалицилова киселина,

хепарин, тромболитици, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), атенолол, нифедипин,
фенобарбитал, циметидин, естроген, дигоксин, теофилин, антиациди. Увеличава антиагрегатния ефект
на Аспирин о около 25-30% при едновременно приложение.
Противопоказания: свръхчувствителност към клопидогрел, активно патологично кървене, тежка
чернодробна недостатъчност, бременност, кърмене, детска възраст.

Метаболизъм :

Дипиридамол

Показания: използва се при пациенти на антикоагулантна терапия след клапно протезиране, коронарна
болеста на сърцето, мозъчно-съдова болест, след сърдечни операции, аорто-коронарен байпас.

Фармакологично действие: дипиридамолът потиска агрегацията на тромбоцитите и освобождаването

на тромбоцитарните фактори на съсирването.

Нежелани лекарствени реакции: гадене, повръщане, замаяност, световъртеж, главоболие, болки в

мускулите, топли вълни, хипотония (ниско кръвно налягане), обрив, затруднено дишане, оток на
устните и лицето, гръдна болка, сърдечни аритмии, холелитиаза, тромбоцитопения (намален брой
тромбоцити в кръвта).

Лекарствени взаимодействия: дипиридамолът може да взаимодейства с аценокумарол, аспирин,

хепарин, ибупрофен, индометацин, пироксикам, холинестеразни инхибитори, флударабин, антиациди,
теофилин, аминофилин, кофеин, аденозин.

Противопоказания: свръхчувствителност към дипиридамол, тежка генерализирана коронаросклероза,

инфаркт на миокарда в остър стадий.

4. Други

Апиксабан

Апиксабан е лекарствен препарат, който спада към групата на директните инхибитори на фактор Ха.
Използва се за профилактика на венозен тромбоемболизъм при възрастни пациенти, претърпели
елективно протезиране на тазобедрената или на колянната става.

Нежелани лекарствени реакции: анемия, хеморагия (кървене), контузии, гадене и други.

Лекарствени взаимодействия: апиксабан може да взаимодейства с азолови антимикотици, ритонавир,

рифампицин и други.
Противопоказания: употребата на апиксабан е противопоказана при наличие на свръхчувствителност
към препарата, клинично значимо активно кървене, чернодробно заболяване, свързано с коагулопатия,
лечение с хепарин, перорални антикоагуланти.

Ривароксабан

Ривароксабанът е лекарствен препарат, който спада към групата на антитромботичните средства.

Показания: използва се за профилактика на венозeн тромбоемболизъм (ВТЕ) при възрастни пациенти,

подложени ставно протезиране на тазобедрената или на колянната става.

Нежелани лекарствени реакции: повишени серумни нива на трансаминазите, тахикардия (учестен

пулс), анемия, синкоп, главоболие, запек, диария, абдоминална болка, повръщане, ксеростомия,
сърбеж, обрив, уртикария, кървене (вкл. хематом), мелена, хематурия, хемоптое, епистаксис,

хипотензия (ниско кръвно налягане), фебрилитет.

Лекарствени взаимодействия: ривароксабанът може да взаимодейства с кетоконазол, ритонавир,

итраконазол, вориконазол, еноксапарин, напроксен, ацетилсалицилова киселина, клопидогрел,
рифампицин, фенитоин, карбамазепин, фенобарбитал, жълт кантарион.

Противопоказания: свръхчувствителност към ривароксабан, активно кървене, коагулопатия,

бременност и кърмене.

Бета лактамни антибиотици

Лекарствата, които се борят с бактериалните инфекции се наричат антибиотици. Антибактериалните
средства за системно приложение са сложни макромолекулни съединения, които може да са получени
по естествен, полусинтетичен или синтетичен начин.

Според спектъра на действие, антибиотиците се делят на :

 Широкоспектърни - повлияват както Грам (+), така и Грам (-) микроорганизми.

 Тясноспектърни - обхващат няколко конкретни причителя или група причинители.

Според механизма на действие, антибиотиците се делят на :

 Повлияващи синтеза на бактериалната стена

 Повлияващи пропускливостта на бактериалната мембрана
 Потискащи белтъчния синтез на нуклеиновите киселини
  Потискащи метаболизма на фолиевата киселина.

Херман Щаудингер е германски химик, носител на Нобелова награда за химия, за изследванията в

областта на химията на високомолекулните съединения. Синтезирал е първият бета лактам през 1907г.

Бета лактаменият пръстен е четиричленен лактам. Лактамът е цикличен амид.

I. Пеницилини

Пеницилинът е първият в света антибиотик, открит от Александър Флеминг през 1928 година.
Пеницилинът спада към групата на бета-лактамите.

Антибиотиците от пеницилиновата група са производни на 6-аминопеницилановата киселина. Те

потискат синтеза на бактериалната стена и действат бактерицидно само срещу размножаващи се
микроорганизми.

Бета-лактамазните антибиотици, пеницилините са група антибиотици, които проявяват

антибактериалният си ефект, чрез нарушаване синтеза на мукопептиди муреин
Пеницилините потискат синтеза на клетъчната стена, като се свързват с penicillin binding proteins. Това
са протеини, които представляват ензимни системи, играещи ключова роля в биосинтеза на клетъчната
стена на микроорганизмите.

Бета-лактамните антибиотици проникват в клетките, но не се натрупват, а се излъчват.

За лечебната практика има значение развитието на продобитата резистентност, от която най-важна е

свързваната с продукцията на бета-лактамази; Тези ензими отварят хидролитично бета-лактамния
пръстен и инактивират тези антибиотици, още преди да достигнат до пеницилинсвързващия протеин.

Връзка структура - активност :

1. Широкоспектърни пеницилини

Пеницилините с широк спектър на действие имат бактерициден ефект по отношение на много Грам-
положителни и Грам-отрицателни микроорганизми.

Всички широкоспектърни пеницилини са бета-лактамазочувствителни (настъпва разграждане на бета-

лактамният им пръстен от ензима бета-лактамаза).
Пеницилините с широк спектър на действие се използват за лечение на инфекции, причинени от
чувствителни към тях микроорганизми като непродуциращи пеницилиназа (беталактамаза)
стафилококи, стрептококи, листерии, клостридии, актиномицети, менингококи, гонококи, бордетела
пертусис, хемофилус инфлуенца, ешерихия коли, салмонела, протеус мирабилис и шигела

Амоксицилин - биосинтетичен аминопеницилин

Ампицилин - биосинтетичен аминопеницилин

 2. Пеницилини, чувствителни на бета-лактамаза

Редица микроорганизми притежават специфични ензимни системи, които отварят бета-лактамния

пръстен на пеницилиновите антибиотици. В резултат на тази химична трансформация,
фармакологичната активност на молекулите на пеницилините изчезват или намаляват.

Бета-лактамазите са ензими, продуциращи се от пеницилин-резистентни бактерии, които катализират

отварянето на пеницилиновата молекула

Феноксиметилпеницилин - природен пеницилин

Бензилпеницилин ( penicillin G ) - природен пеницилин

3. Пеницилини, устойчиви на бета-лактамаза

4. Пеницилини, комбиниране с бета-лактамазни инхибитори

Бета-лактамазните инхибитори притежават структура на бета-лактамен АБ, но без антимикробна

активност. Свързват се с активния център на бета-лактамазата и така предпазват структурата на
антибиотика от разграждане.

Комбинации от пеницилини, включително бета-лактамазни инхибитори, разширява антибактериалната

активност на тези антибиотици и позволява използването им за лечение на инфекции, причинени от
бета-лактамаза продуциращи бактерии. Активни са основно спрямо плазмид-медиираните
пеницилинази, които са отговорни за развитието на резистентност при стафилококус ауреус
(метицилин чувствителни щамове), ешерихия коли, протеус мирабилис, хемофилус инфлуенца,
клебсиела, гонококи, салмонела и шигела.
Ампицилин + Сулбактам

Амоксицилин + Клавуланова киселина

Клавулановата киселина е бицикличен бета-лактам с кислороден атом, вместо серен атом.

II. Цефалоспорини

Цефалоспорините са полусинтетични производни на 7-аминоцефалоспорановата киселина. Имат

близка на пеницилините бета-лактамна структура и сходен бактерициден механизъм на действие.

За разлика от пеницилините цефалоспорините са широкоспектърни и по-слабо чувствителни към бета-

лактамазите, които продуцират микроорганизмите, насочени към разрушаване на техния бета-
лактамен пръстен. Отделят се предимно с урината, но някои от тях се отделят и посредством жлъчната
секреция.

Цефалоспорините се използват за лечение и профилактика на различни бактериални инфекции:

 инфекции на кожата или меките тъкани

 инфекции на пикочните пътища
 стрептококовата инфекция на гърлото
 ушни инфекции
 пневмония
 инфекции на синусите
 менингит
 гонорея

Връзка структура-активност :
 1. Първа генерация

Цефалоспорините от I-во поколение са много ефективни срещу Грам-положителните бактерии, но са

само донякъде ефективни срещу Грам-отрицателни бактерии. Те не проникват в ликвора, окото и
простатата. Прилагат се при урогенитални инфекции, сепсис, ендокардит, перитонит,
интраабдоминални абсцеси, дихателни инфекции, инфекции на кожата и меки тъкани. Ефективни са
при инфекции причинени от стафилококи, стрептококи, клебсиела, салмонела, шигела.

Първа генерация се свързват слабо с плазмените протеини, с изключение на цефазолина.

Цефалексин

Цефадроксил
 2. Втора генерация

Цефалоспорините от II-ро поколение се отличават с по-добро разпределение в тъканите и по-широк

противомикробен спектър от препаратите от първо поколение. Натрупват се в по-високи концентрации
в плеврата, синовията, костите, жлъчката.

Излъчват се непроменени чрез урината и са по-стабилни спряма бета-лактамазите в сравнение с

цефласпорините I-ро поколение.

Имат по-слабо изразена активност спрямо Грам-положителни коки и бактерии в сравнение с

препаратите от първа генерация, но по-изразена активност спрямо Грам-отрицателните бактерии,
включително и анаероби.

Цефуроксим

Цефаклор
 3. Трета генерация

Имат много добро разпределение в тъканите, като някои от тях достигат адекватната терапевтична
концентрация в централната нервна система.

Отличават се с висока бактерицидна активност.

Използват се да лечение на сепсис, дифузен гноен перитонит, уроинфекции, пневмонии, Лаймска

болест, инфекции на кожата и меките тъкани. Имат голямо значение при лечение на менингит, тъй
като преминават през хемато-енцефалната бариера.

Използват се за лечение на менингит, предизвикан от ампицилин-резистентни хемофилус щамове при

посттравманичет менингит и ентерококов менингит у новородени.

Цефиксим
Цефтриаксон

4. Четвърта генерация
Имат антимикробен спектър на действие, много близък до този на цефласпорините трета генерация.
Наличинето на оксиминова група към коята е свързан аминотиазолов или аминотиадиазолов пръстен
прави някои от тях много по-стабилни по отношение на микроорганизми, произвеждащи плазмидни и
хромозомни бета-лактамази, отговорни за развитие на резистентност към стафилококус ауреус,
стрептококус пнеумонае, хемофилус, ешерихия коли и др.

Също така силно ограничава достъпа и действие на бета-лактамазите.

Цефепим
III. Монобактами

Монобактамите са група антибиотици, които в своята структура също притежават бета-лактамен

пръстен. Те са устойчиви на повечето бета-лактамази.

Те са активни срещу Грам-отрицателни анаеробни бактерии и не проявяват активност спрямо Грам-

положителни бактерии и анаероби.

Използват се главно за лечение на уроинфекции, кожни, мекотъканни и коремни инфекции,

пневмонии, бактериемии.

Имат бактерицидно действие подобно на останалите бета-лактами.

Азтреонам
IV. Карбапенеми

Карбапенемите са група антибиотици, които са аналози на пеницилините, но при тях липсва серен
атом в молекулата им. Поради сравнително малкия размер на молекулата им те проникват по-лесно в
Грам-отрицателните бактерии.

Карбапенемите имат много широк спектър на действие и могат да повлияят хиперпродуциращи бета-
лактамази стафилококи и клебсиели. Подобно на останалите бета-лактами те имат бактерицидно
действие.

Меропенем
Тетрациклини, макролиди, аминогликозиди

I. Тетрациклини

През 1898г. Бенджамин Минге Дъгар открива хлортетрациклина, първият от тетрациклиновите

антибиотици, от почвена бактерия, растяша в почвата.

Тетрациклините се получават от вида Streptomyces или чрез химична трансформация на природни

продукти.

Изградени са от полицикличен ароматен въглероден тетрацен (нафтацен).

Потискат белтъчната синтеза на микрорганизмите като се свързват с 30S субединицата на рибозомите.

Имат широк спектър на действие.

Притежават амфотерни свойства. Двувалентни метални йони като Ca, Mg, Fe Могат да се свържат с
тетрациклиновите антибиотици и образуват комплексни съединения. Те са неразтворими, поради което
резорбцията им намалява. Поради това, тетрациклините не се комбинират с храни, богати на калциеви
йони (сирене, мляко и други), с калциеви препарати, с антиацидни и антиенемични железни препарати.
Връзка структура-активност :

1. Тетрациклин

2. Доксициклин
3. Окситетрациклин
II. Макролиди

Химичната им структура представлява голяма молекула с голям лактонен пръстен с 12, 14, 16 атома
(макролид) + кето група + гликозидно свързана амино захар. Може да има в допълнение към амино
захарта неутрална захар, която е свързана гликозидно към лактоновия пръстен. Поради
диметиламиногрупа на захарната част, макролидите са бази, които образуват соли.

Механизмът им на действие е потискане на белтъчната синтеза на микроорганизмите, както се

свързват с 50S субединицата на рибозомите - бактериостатично действие.

Макролидите се метаболизират в черния дроб чрез глюкоруниране. Те са ензимни инхибитори.

Излъчват се предимно в жлъчката. Spiramycin се екскретира в кърмата и слюнката.

Класическите макролиди не преминават плацентарната бариера. Ето защо те са средство на избор при
лечение на инфекции по време на бременност.

Макролидите се прилагат широко при инфекции на горните дихателни пътища – синузит,

трахеобронхит, бронхопневмония, възпаления на средното ухо. Поради тяхната жлъчна екскреция са
подходящи за лечение на жлъчни инфекции, не повлияват добре инфекции на пикочните пътища. Имат
антихелокобактерна активност, повлияват хламидиални инфекции, използват се локално при акне
(Erythromycin).
 1. Еритромицин

Първият въведен в практиката макролид, като през 1952г. Е изолиран от култури на S. erythraea.

Модификации в структурата ми са довели до получаването на полусинтетичните макролиди, които

имат подобрени фармакокинетични характеристики и спектър на действие, и по-малко странични
ефекти. Такива са кларитромицин, азитромицин, рокситромицин.

Приет през устата показва сравнително ниска бионаличност, но добро тъканно разпределение.

Не преминава през кръвно-мозъчната бариера и не достига ефективни конценртации в

цереброспиналната течност. Има кратък плазмен полуживот - от един до три часа.

Еритромицин притежава относително широк спектър на действие и повлиява предимно позитивни по

Грам коки и атипични патогени. Активен е срещу пневмококи, стрептококи, стафилококи. Някои Грам
негативни бактерии също са чувствителни към действието му. Такива са Neisseria, Bordetella pertussis,
Legionella pneumophila, Treponema pallidum, Campylobacter.
 2. Кларитромицин

Кларитромицин, подобно на Еритромицин, инхибира цитохром Р450, като по този начин може да
усили действията на лекарствата, метаболизирани от тези ензими.

Кларитромицин се появява като бяло кристално твърдо вещество, което е неразтворимо във вода, но
умерено разтворим в алкохол и свободно разтворим в ацетон.

3. Азитромицин

Азитромицин е полусинтетично производно на Еритромицин, получен чрез N-метилиране и редукция.

Това е прототип от серия от азотсъдържащи 15-членни пръстен.
Отстраняването на 9-кетогрупата, съчетана с включване на слабо базично третично амино азотната
функция в макролидния пръстен се увеличава стабилността на азитромицин към киселинно-

катализирано разграждане.

Азитромицин, в сравнение с 14-членните пръстенни макролиди, не инхибира значително Р450

ензимите и не създава потенциални лекарствени взаимодействия.

По-голямата активност на азитромицин срещу H.influenza, M.pneumoniae и M.catarrhalis, съчетани с

неговият удължен полуживот позволява 5-дневна схема на дозиране на лекарствата на инфекции на
дихателните пътища, причинени от патогените.

4. Спирамицин
III. Аминогликозиди

Аминогликозидите са открити са през 1943 г. от Шатц, Буге и Ваксман. Основните класически

представители на групата са стрептомицин, неомицин, канамицин, гентамицин, тобрамицин,
амикацин.

Следвайки откриването на пеницилина, който не е активен срещу Mycobacterium tuberculosis, проф.

Селман Ваксман със своя екип през 1943 г., чрез системен скрийнинг на почвени бактериални култури,
които да притежават M. Tuberculosis инхибиторна активност, открива първият антитуберкулозен агент,
стрептомицин, първият аминогликозиден антибиотик.

Повечето от аминогликозидите са природни вещества и се добиват от бактерии Streptomyces или от

Micromonospora. Стрептомицинът е изолиран от почвения микроорганизъм Streptomyces griseus. През
1944 г. Ваксман и колеги изолират още 11 аминогликозидни антибиотика. По-късно, през 1957 г. от
Streptomyces kanamyceticus е изолиран канамицин, който е изключително използван до началото на 70-
те години.

Понастоящем са известни повече от двеста аминогликозида. Техният успех като антибиотици се дължи
на високата им и широкоспектърна активност при третиране на инфекции, причинени от чувствителни
аеробни грам-отрицателни бактерии и грам-положителни бацили.

Аминогликозидите са аминопроизводни на олигозахарите. Те повлияват белтъчната синтеза на

микроорганизмите, като се свързват с 30S субединицата на рибозомите - бактериацидно действие.

Имат широк спектър на действие.

Аминогликозидите са с ниска липидоразтворимост и слаба чревна резорбция. Те трудно преминават

кръвно-мозъчната бариера, но през плацентата проникват добре. При менингит проникват в мозъка
значително по-лесно. Разпределят се извънклетъчно.

С плазмените албумини се свързват слабо и плазменият им полуживот е 2 часа. Екскретират се с

урината. При бъбречна недостатъчност се натрупват.

Основне нежелани реакции, при лечение с аминогликозиди са нефротоксичност и ототоксичност.

 1. Гентамицин

2. Тобрамицин

Въведен през 1976г. Тобрамицин сулфат е с най-голяма активност от химически свързаните

аминогликозиди, наречение небрамицини получени от щам Streptomyces tenebrarius.

Най-важното свойство на Тобрамицина е неговата активност срещу повечето щамове на P. aeruginosa,

надвишаващи този на гентамицин двукратно до четикратно.

Някои резистентни към гентамицин щамове на този неприятен организъм са чувствителни към
тобрамицин, други са резистентни към двата антибиотика.

3. Амикацин
Сулфонамиди
Sulfonamidochrysidine е синтезиран за първи път от химиците на Bayer като част от изследователска
програма, предазначена да намери багрила, които да действат като антибактериални средства в
организма. Молекулага е тествана и в края на есента на 1932г. е установена ефективност срещу някои

важни бактериални инфекции при мишки.

Сулфонамидите са синтетични антимикробни лекарствени препарати. Класическите сулфонамиди са
бактериостатични, а комбинираните - бактериацидни. Нарушават синтеза на фолиева киселина на

чувствителните микроорганизми.

Те се използват за лечение предимно на респираторни (синуити, отити, бронхити) и уроинфекции.

Sulphamethoxazole е един от най-използваните сулфонамиди при респираторните инфекции.

Сулфонамидите притежават широк спектър от микроорганизми, които повлияват. Такива са

пневмококи и хемолитични стрептококи, менингококи, гонококи, Bacillus anthracis, Chlamidiae, Vibrio
cholerae, Escherichia coli, Haemophilus influenzae и други. Слабо активни са срещу Pseudomonas и
Salmonella.

Разпределят се добре в тъканите и в телесните течности, преминават ХЕБ и плацентарната бариера.

Сулфонамидите се класифицират на базата на действието им :

 Сулфонамиди с кратко действие - Sulfatiazole

 Сулфонамиди с умерено действие - Sulfadiazine
 Сулфонамиди с дълго действие - Sulfamethoxazole

Комбинирани сулфонамиди : Sulfamethoxazole + Trimethoprim = Biseptol

Връзка структура-активност :
1. Sulfatiazole

2. Sulfadiazine
 3. Sulfamethoxazole

Триметоприм е структурен аналог на част от дихидрофолиевата

киселина.
Инхибира ензима дихидрофолат редуктаза в синтеза на тетрахидрофолиевата киселина, която е

основен фактор за синтеза на нуклеинови киселини.

Афинитета на Триметоприм към бактериалната дихидрофолат редуктаза е хиляди пъти по-голяма от

афинитета му към човешката редуктаза.
Хинолони
Хинолоните са синтетични химиотерапевтици с бактерициден ефект - повлияват нуклеиновите
киселинина микроорганизмите чрез инхибиране на ензима topoisomerase (gyrase II), отговорна са
суперспирализирането на ДНК по време на ДНК репликацията. Хинолоните са широкоспектърни
химиотерапевтици.

Те са особено ефикасни срещу бактерии, причиняващи инфекции на пикочните пътища – цистити,

уретрити, простатити, полово предавани заболявания ( хламидии, гонорея).

Използват се при гастроинтестинални и абдоминални инфекции – гастроентерити, диария на

пътешественика, инфекции на жлъчните пътища.

Хинолоните се прилагат и при инфекции на дихателната система, но като резервни средства при
множествена резистентност към пеницилини и цефалоспорини.

Фармакокинетични особености - резорбират се в стомашно-чревния тракт и преминават плацентарната

бариера. Ексретират се с урината.
Първо поколение хинолони са бактериостатични и имат тесен спектър на действие. Второ, трето и
четвърто са бактериацидни и са широко спектърни.

1. Първо поколение

Налидиксова киселина

Показания: използва се за лечение на остри и хронични обострени инфекции на пикочните пътища,

стомашно-чревни.
Тесен спектър на действие, предимно срещу Грам отрицателни

микроорганизми.

В зависимост от концентрацията е с бактериациден или бактериостатичен ефект.

Метаболизира се до хидроксиналидиксова киселина.

2. Второ поколение - флуорирани хинолони

Ципрофлоксацин

Създаден е на базата на Норфлоксацин.

Активен е към Грам отрицателни микроорганизми, а към Грам положителни проявява слаба активност.

Фармакодинамика - нарушава бактериалната ДНК репликация и транскрипция, чрез инхибиране на два

есенциални ензима - топоизомераза II и IV.

Калций и Магнезий намаляват резорбцията му.

Норфлоксацин

Основно Грам отрицателна активност, ограничена Грам положителна.

Прилага се пре инфекции на пикочните пътища, бактериален простат, инфекциознна диария.

Препарати, съдържащи калций, магнезий, алуминий или желязо могат да намалят абсорбцията му.

80% се ексретира непроменен от организма.

Офлоксацин

Рацемична смес с широк спектър на действие.

Притежава бърза абсорбция и почти 100% бионаличност.

Използва се за лечение на уро инфекции, инфекции на долните дихателни пътища, инфекции на

меките тъкани.
Метаболизъм : 80% от него се екретира непромемен през

бъбреците :

3. Трето поколение
Левофлоксацин

Ляво въртящ изомер на офлоксацин.

Притежава широк спектър на действие, с 100% бионаличност и голяма резистентност.

Метаболизира се в относително малка степен.

Приложения - пневмония, бронхит, инфекция на синусите, простата, пиелонефрит, инфекции на

меките тъкани и др.

4. Четвърто поколение

Моксифлоксацин

Има висока пулмунална кумулация и те се използват предимно при белодробни инфекции.

Моксифлоксацин има широк спектър на действие. Прилага се основно при инфекции на синусите и

половата система.

Няма активни метаболити.

Метаболизъм :

Антимикотични средства
Микозите са инфекциoзни заболявания, причинени от гъбички. Гъбичките са еукариоти и като такива
имат ригидна клетъчна стена, съдържаща хитин и клетъчна мембрана, изградена главно от ергостерол.

Микозите се делят на повърхностни и дълбоки. Повърхностните микози засягат космите, кожата,

видимите лигавици и ноктите и се разделят на дерматофитии и кандидози. Дерматофитиите се
причиняват от трихофитон, епидрмофитон и микроспорум, които паразитират в кератин-съдържащите
тъкани. Най-честият причинител на кандидози на кожата и лигавиците е кандида албиканс.

Дълбоките микози засягат подкожната тъкан и вътрешните органи. Те се причиняват от дрожди

(системна кандидоза, криптококоза, геотрихоза), филаментни гъбички (аспергилоза) и диморфни
гъбички (хистоплазмоза, кокцидиоидомикоза, паракокцидиоидоза, бластомикоза, споротрихоза). При
пациенти с потиснат имунитет (например болни с тумор, СПИН или след трансплантации) е възможно
развитие на опортюнистични фунгиални инфекции като криптококов менингит и аспергилоза.

Антимикотиците са група лекарствени препарати, които действат върху гъбичките, повлиявайки някои
техни структурни елементи (клетъчна стена, клетъчна мембрана, микротубули) или синтеза на
нуклеинови киселини. Антимикотиците могат да се прилагат локално (лосиони, кремове, аерозоли,
шампоани, пудри, лак за нокти) и системно (перорално, парентерално).

Фармакологичното действие на антимикотиците се изразява в:

 нарушаване пропускливостта на клетъчната мембрана на гъбичките;

 инхибиране синтеза на нуклеинови киселини на гъбичките;
 потискане клетъчното делене на гъбичките;
 инхибиране синтеза на клетъчната стена на гъбичките.
 I. Производни на имидазола

Имидазола е ароматно хетероциклено съединение, с планарен 5-членен пръстен, диазол, притежаващо

несъседни азотни атоми. За първи път се съобщава за него през 1858г. От германско-британския химик
Хайнрих Дебюс. Описано е като бяло, твърдо вещество, силно полярно и свободно разтворимо в вода.
Притежава амфотерни свойства.

Имидазола съществува в две еквивалентни тавтомерни форми, защото положителния заряд може да
бъде разположен на всеки от двата азотни атома.

Имидазолови производни са група синтетични препарати, които притежават петчленен пръстен

свързан с два атома азот в своята структура. Използват се основно за противогъбична терапия. Те
повишават пропускливостта на клетъчната мембрана на гъбичките като намаляват биосинтезата на
ергостерол и притежават фунгистатично действие (спират размножаването на гъбите).

Имидазоловите производни имат широк антимикотичен спектър на действие, който включва

дерматофити, дрожди, диморфни гъбички. Те могат да се прилагат локално като се предписват най-
често под формата на лосиони и кремове или за провеждане на системно лечение.

Характерното за имидазоловите производни, е че при тях липсва селективност, което е причина за

развититето на НЛР като гадене, повръщане, повишаване на серумните нива на трансаминазите,
увреждане на черния дроб и др.

Класификация :

1. Имидазолови и триазолови производни

 Клотримазол
 Еконазол
 Катоконазол
 Микоконазол

2. Нитроимидазоли
 Метронидазол
 Тинидазол
 1. Имидазолови и триазолови производни

Клотримазол

Използва се за локално лечение на дерматомикози.

Мехаизма ва действието му е инхибиране синтеза на белтъци, мазнини, ДНК, полизахариди.

Има концентрация-зависим ефект - в ниски конценртации има статичен ефект, а във високи -
бактериациден.

Метаболизира се в черния дроб и няма активни метаболити.

Еконазол

Използва се за лечение на вулво-вагинално микози.

Разрушава клетъчната стена на микроорганизмите.

Кетоконазол

Открит и през 1976г в Jamssen pharmaceutica.

Представлява рацемична смес от 2 енатниомера :

 Левокетоконазол и
 Декстрокетоконазол.

Механизма на действе се състои в инхибиране биосинтезата на ергостерол в гъбичките.

Намира приложение за профилактика и лечение на себореен дерматит, кандидоза на кожата,

дерматомикози на ръцете и др.

Миконазол

Медикаментът се използва за профилактика и лечение на кандидоза орофарингеалната кухина.

Има мощно противогъбично действие срещо дерматофити и дрожди.

Фентиконазол

Бутоконазол
 2. Нитроимидазоли

Използват се при анаеробни бактерии и паразитни инфекци.

Метронидазол

Прилаган при лечение на бактериална вагиноза, трихомониаза, амбиаза и др.

Метоболизира се в черния дроб, чрез окисление и има 2 метаболита :

 Главен алкохолен 30%

 Киселинен 5%

От него при анаеробни условия микробната пируват-фередоксин оксидоредуктаза, чрез оксидация на

фередоксин и флаводоксин, формира нитрозо радикали. Те атакуват ДНК, образувайки комплекси с
базовите двойки ДНК. Това води до увреждане на ДНК веригата и последващо лизиране на клетката.
Тинидазол

II. Други

Нифурател
Тербинафин

Нафтифин
Противотуберкулозни средства
Туберкулозата е една от най-древните болести, познати на човечеството. Днес, заболяването е проблем
не само за бедните страни, но и за почти всички развити държави от Европа и САЩ. Всяка година
заболяването е причина за смъртта на около 2 милиона души в света.

Туберкулозата е хронично протичащо специфично възпалително заболяване, което засяга предимно

белите дробове, но може да засегне и централната нервна система, лимфните съдове,
храносмилателната система, костите, ставите и дори кожата.

Специфичният причинител на туберкулозата е Mycobacterium tuberculosis, наречен още бацил на Кох.

Той бива 5 основни типа (човешки, говежди, птичи, миши и поикилотермен), като епидемиологично
значение за човека имат първите два. Повечето инфекции са асимптоматични и латентни. Но около
една на десет латентни инфекции се развиват прогресивно и активират заболяването. Ако
туберкулозата не се лекува, тя води до смърт при повече от 50% от инфектираните.

Не всеки контактен се разболява. От туберкулоза се разболяват лица с потисната имунна система.

Предразполагащи фактори са непълноценното и нерационалното хранене, стресът, преумората,
злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, т.е. всичко, което срива защитата на организма. Рискови за
заболяване от туберкулоза са и лица със захарен диабет, стомашно-чревни страдания, лекуваните
продължително време с кортизонови препарати, провеждащите химио- и лъчелечение и др.

Класическите симптоми на активната туберкулозна инфекция са хронична кашлица с примесени с

кръв храчки, температура, нощно потене и загуба на тегло.

Лекарствената терапия за туберкулоза включва :

 БЦЖ ваксина
 Антибиотици
 Хидразиди
 Други.
 I. Антибиотици
1. Рифампицин

Рифампицин е един от основните медикаменти, използвани в конвенционалното лечение при различни

форми на туберкулоза.

Притежава широк спектър на действие - силно активен срещу стафилококи, Neisseria, хламиди,
легионела и Haemophilus.

Има бактериациден ефект - при податливите оганизми инхибира ДНК-зависимата РНК-полимеразна

активност чрез образуване на стабилен комплекс с ензима, което от своя страна води до потискане
инициирането на синтезата на РНК.

Препаратът се усвоява бързо и пълно, показва добро разпределение (достига до всички засегнати
структури) и преминава през кръвно-мозъчната бариера, което го прави ефективен и при увреждане на
централната нервна система от болестния процес. Храната значително намалява резорбцията му,
затова трябва да се приема на гладно.
Има плазмен полуживот в рамките на два до пет часа, като в черния дроб се трансформира в активен
метаболит (субстанция с ефекти, идентични на основната).

Характерен нежелан ефект, по време на лечение с Рифампицин е оцветяването с червеникаво-

оранжево на слюнката, урината, потта и сълзите.

Метаболизмът му в черния дроб е свързан с повлияване на редица ензимни системи, участващи в

биотрансформацията на множество други лекарствени средства. Рифампицин е най-дилният индуктор
на цитохром Р450 !

Прилага се само в комбинации с други противотуберкулозни средства, тъй като бързо се развива
резистнентост към него !

2. Стрептомицин

Стрептомицинът е антибиотик, който спада към групата на аминогликозидите.

Показанаия: използва се за лечение на инфекции, причинени от чувствителни към стрептомицин

микроорганизми- туберкулоза, туларемия, чума, бруцелоза, бактериален ендокардит.

Фармакодинамика: разцепва 30S-субединицата на рибозомите и потиска началната фаза и фазата на

елонгация в протеиновия синтез на микроорганизмите. Стрептомицинът има бактерициден ефект.

Нежелани лекарствени реакции: ототоксичност, нефротоксичност (промяна в честотата или

количеството на урината, жажда, белтък в урината, кръв в урината), загуба на апетит, гадене,
повръщане, невротоксичност, вестибуларни нарушения, реакции на свръхчувствителност.
 II. Хидразиди

Клас ортанични съединения, споделящи обща функционална група, характерезираща се с ковалентна

връзка азот-азот (R N - N R) с 4 заместителя, като поне единия е ацилна група.
2 2

Изониазид

Изониазид е pro drug - активира се от бактериалния ензим каталаза-пероксидаза (KatG).

KatG катализира образуването на изоникотиновиа ацилов разикал, който спонтанно се свързва с

NADH и се образува никотиноил-NAD.

След серия от процеси, този комплекс подтиска синтеза на миколови киселини, които са необходими
компоненти на микобактериалната клетъчна стена.

Активността на Изониазид се проявява върху нарастващите туберкулозни бацили.

Действието му е бактериацидно - инхибира синтеза на миколови киселини и високомолекулни мастни

киселини.

За разлика от Рифампицин, има дългосрочно приложение - 6 до 9 месеца.

Не притежава голям брой токсични ефекти. Най-характарната нежелана реакция, при лечение с
Изониазид е периферен неврит, поради което често се комбинира с витамин В6.

III. Други

Етамбутол

Синтетично диаминно производно, с бактериостатичен ефект.

Инхибира синтеза на миколонова киселина в стената на туберкулозния бактерий, както и ензима

арабинол трансфераза.

Образува хелатни комплекси с двувалетни комплекси с двувалетни метални йони - медни и цинкови,
участващи в синтеза на ДНК.

Противовирусни лекарствени продукти

Вирусът е микроскопичен патоген, който инфектира клетки в живи огранизми. Вирусите могат да се
възпроизвеждат единствено като подчиняват и контролират други клетки, понеже самите те не
притежават собствен клетъчен апарат за самопроизвеждане.
Виресите биват 2 вида :

 ДНК вируси
 РНК вируси

Нуклеиновата киселина може да бъде едно- или двуверижна.

Етапи на заразяването на клетката :

Възпроизвеждането на вируса включва няколко стадия. Най-напред вирионът се прикрепва към

повърхостта на клетката гостоприемник и то само за такава клетка, която има рецептори за белтъците
на неговия капсид. Вирусите могат са проникнат, като се инжектира само нуклеинови киселини на
вируса или да попадне целия вирус, като при попадането в клетката, обвивката му се разрушава и се
освобождава вирусната нуклеинова киселина. Тя спира нормалните процуси в клетката гостоприемник
и ги подчинявана собствената си генетична програма. Многократно се възпроизвеждат вирусни
компонентни - вирусни нуклеинови киселини и вирусни белтъци. Накрая те се самосглобяват в голям
брой вирусни частици, които могат да напуснат клетката гостоприемник и да попаднат в нови клетки.
Друга възможност е вирусната нуклеинова киселина да се вгради в клетъчната ДНК, при което
клетъчната ДНК става носител не само на собствената, но и на вирусната генетична информация.
Клетката през това време може да се дели и така вирусната нуклеинова киселина попада в други
клетки, но без да започне синтез на зрели. При определени условия клетката, носеща вирусната
нуклеинова киселина се превръща в клетка, изграждаща вирусните частици.

Класификация на противовирусните средства :

 Нуклеозиди и нуклеотиди с изключение на инхибиторите на обратната транскриптаза

 Циклични амини
 Протеазни инхибиотри
 Нуклеозиди и нуклеотиди инхибитори на обратната траскриптаза
 Не-нуклеозидни инхибитори на обратната траскриптаза
 Инхибитори на невраминидазата.

I. Нуклеозиди и нуклеотиди с изключение на инхибиторите на обратната транскриптаза

Обратната транскриптаза катализира обратната транскрипция от РНК до ДНК и полимеризацията

на ДНК.
 1. Ацикловир

Синтетичен ацикличен пуринов нуклеотиден аналог.

Инхибиравирусната ДНК полимераза.

Показания - при лечения на инфекции, причинени от Херпес симплекс и Херпес Зостер.

Прилага се орално и венозно.

Нежелани лекарствени рекации - гадене, повръщане, диария, коремни болки, анемия, левкопения,

тромбоцитопения, кожни обриви и др.

Ацикловирът се активира при проникване в заразената клетка, под действие на тимидин киназата.
Клетъчните ензими го превръщат в ацикловир трифосфат с противовирусен ефект. Афинитетът му към
вирусната ДНК полимераза е 30 пъти по-висок отколкото към клетъчната.

Метаболизъм :

2. Валацикловир

Естер на L-Valine на Acyclovir.

Вацикловир е pro drug и притежава сравнително по-висока бионаличност в сравнение н Ацикловир.

Той се превръща от естерази в активното лекарство Aciclovir.

II. Циклични амини

1. Римантадин

Римантадинът е лекарствен препарат, използван се за лечение на грип тип А.

Фармакодинамика: римантадинът инхибира депротеинизацията на проникналите в клетките вируси и

упражнява своето антивирусно действие на един ранен етап от репликацията на вируса.

Нежелани лекарствени реакции: тежест, повръщане, намаляване на апетита, сухота в устата, болки в
корема, безсъние, световъртеж, главоболие, раздразнителност, отпадналост, сънливост, повишена
възбудимост, депресия, еуфория, атаксия, задух, кашлица, диария, хипертония (високо кръвно
налягане), сълзене и болки в очите, често уриниране, стоматит, хипестезия.

Лекарствени взаимодействия: римантадинът не трябва да се приема едновременно с алкохол.

Парацетамолът и ацетилсалициловата киселина понижават ефективността на римантадин.
Противопоказания: свръхчувствителност към римантадин, остри чернодробни заболявания, остри и
хронични бъбречни заболявания, тиреотоксикоза, бременност, кърмене.

Метаболизъм :

III. Протеазни инхибитори

Протеазните инхибитори са група съединения, които се използват за лечение или предпазване от

заразяване с вируси, включително ХИВ и хепатит С.

Протеазните инхибитори предотвратяват вирусната репликация чрез потискане на активността на

протеазите- ензими, използвани от вирусите за свързване на протеините при окончателното
сглобяване на нови вириони. Някои вируси могат да развият резистентност (подобно на бактериите
спрямо антибиотиците) спрямо някои препарати от тази група, затова е препоръчително използването
на комбинации от няколко протеазни инхибитора.

Нежелани лекарствени реакции: липодистрофия, хиперлипидемия (повишени нива на липидите в

кръвта), захарен диабет, нефролитиаза (камъни в бъбреците).

1. Ритонавир
2. Индинавир - амид на хидроксиаминопентановата киселина
IV. Нуклеозиди и нуклеотиди инхибитори на обратната транскриптаза

1. Зидовудин

Показания: използва се в комплексните схеми за лечение на ХИВ-инфекции.

Фармакодинамика: зидовудинът потиска активността на обратната транскриптаза на вирусния ензим

ДНК-полимераза и по този начин предотвратяват вирусната репликация.

Нежелани лекарствени реакции: главоболие, гадене, повръщане, диария, болки в стомаха, замайване,
болки в мускулите, анемия, левкопения (намален брой левкоцити в кръвта), повишаване на
чернодробните ензими, кожен обрив, задух, газообразуване, слабост, загуба на апетит, болки в

гърдите, панкреатит (възпаление на задстомашната жлеза).

Лекарствени взаимодействия: зидовудинът може да взаимодейства с натриев валпроат, ацикловир,

ганцикловир, интерферон, пириметамин.

2. Ламивудин
Показания: използва се в комплексните схеми за лечение на ХИВ-инфекции.

Фармакодинамика: ламивудинът потиска активността на обратната транскриптаза на вирусния ензим

ДНК-полимераза и по този начин предотвратяват вирусната репликация.

Нежелани лекарствени реакции: гадене, повръщане, стомашни болки, диария, главоболие, ставни
болки, мускулни смущения, кашлица, висока температура, умора, кожен обрив, косопад, смущения на
съня, анемия, левкоцитопения (намален брой левкоцити), тромбоцитопения (намален брой
тромбоцити), анемия, хепатит, панкреатит, гинекомастия (уголемяване на млечните жлези при мъже).

Лекарствени взаимодействия: ламивудинът може да взаимодейства със залцитабин, котримоксазол,

ганцикловир, фоскарнет.

V. Не-нуклеазни инхибитори на обратната транскриптаза

1. Невирапин

Показания: използва се в схемите за лечение на ХИВ-инфекции.

Фармакологично действие: невирапинът потиска активността на обратната транскриптаза на вирусния
ензим ДНК-полимераза и по този начин предотвратяват вирусната репликация.

Нежелани лекарствени реакции: обрив, реакции на свръхчувствителност, повишена температура, язви

по устата, възпаление на очите, болки в мускулите и ставите, левкопения.

Лекарствени взаимодействия: може да взаимодейства с рифабутин, рифампицин, циметидин,

макролиди, перорални противозачатъчни.

Противопоказания: свръхчувствителност към невирапин, анамнеза за прекаран хепатит, чернодробни

нарушения, прием на рифампицин или препарати съдържащи жълт кантарион.

VI. Инхибитори на невраминидазата

Вирусните невраминидази са ензими, локализирани на повърхността на грипния вирус, които са

необходими за освобождаване на новообразуваните вирусни частици от инфектираните клетки.

Невраминидазните инхибитори са широкоспектърни противогрипни лекарства, активни срещу грипен

вирус А, грипен вирус Б и вируса на птичия грип. Препаратите от тази група са мощни селективни
инхибитори на вирусните невраминидази- ензими, локализирани на повърхността на грипния вирус,
които са необходими за освобождаване на новообразувани вирусни частици от инфектираните клетки
и дисеминиране на инфекцията. Невраминидазните инхибитори предизвикват конформационни
промени в ензима, потискат активността му и водят до агрегация на вирусните частици върху
клетъчната повърхност, с което намаляват освобождаването и разпространението на грипните вируси.

Невраминидазните инхибитори се прилагат за профилактика и лечение на грип А и грип Б.

1. Занамивир

2. Оселтамивир - предлекарство във формата на етилов естер. Естерна хидролаза освобождава

активните молекули на оселтамивир
VII. Други
1. Инозин пранабекс

Синтетично пуриново производно с имуномодулиращи противовирусни свойства.

Нормализира недостатъчния или увреден клетъчен имунитет.

Инозин пранобексът се използва за лечение или повлияване на клиничната симптоматика при грип,
херпес симплекс, херпес зостер, афтозен стоматит, папилома вирус, вирусни хепатити, Ебщайн-Бар
вирусни инфекции, цитомегаловирусна инфекция, рубеола, морбили, заушки.

Нежелани лекарствени реакции: гадене, повръщане, стомашен дискомфорт, повишаване на

чернодробните ензими, сърбеж, зачервяване на кожата, главоболие, световъртеж, умора,
неразположение, ставни болки, диария, запек, безпокойствие, безсъние, полиурия.

Противопаразитни лекарства
Паразитозата представлява антагонистична симбиоза с метаболитна зависимост между паразита и
гостоприемника.

Паразититът е организъм, който се храни с части или жизнена необходими продукти от друг жив
организъм, наречен гостоприемник. Паразитът се развива за сметка на гостоприемника, който губи
постепенно жизнеността си.

Паразитите нанасят вреда на гостоприемника, като го използват като източник на хранителни

вещества, оказват му въздействие с отделените от него обменни продукти и дори стават причина за
смъртта му. Паразитите и гостоприемника са в постоянна борба, като гостоприемникът сe стреми да
ограничи развитието или да унищожи паразита, а последния да се съхрани като вид.

Според произхода си паразитите се делят на фитопаразити- растителни (вируси, бактерии, спирохети,

фунги) и зоопаразити- животински (протозои, хелминти, арахниди). В зависимост от локализацията си
паразитите се делят на две основни групи:

 ендопаразити- едноклетъчни (протозои) и многоклетъчни (метазои) хелминти

 ектопаразити- артроподи (бълхи, комари, въшки и други).

Класификация на противопаразитни лекарствени средства :

 Антипротозийни средства - срещу патогенни protozoa

 Средства против амебиаза - хидроксихинолони и нитроимидазоли
 Антималарийни средства - аминохинолони, диаминопиримидин и артемисин и
производни
  Антихелминтни средства - срещу червеи.
 Антиметодни средства - бензимидазоли, пиперазини, тетрахидропиримидини и
имидазотиазоли

I. Антипротозийни средства

Протозоите се причиняват от едноклетъчни паразити, които са сложно устроени еукариотни организми

в резултат на дълга еволюция. Функционално те представляват самостоятелен организъм, а в
морфологично отношение съответстват на една клетка. Тялото им се състои от цитоплазма, ядра,
различни органели, осигуряващи хранителните, двигателни и делителни функции. Те се движат с
помощта на псевдоподи, камшичета и ондулираща мембрана или чрез реснички.

Някои видове протозои са способни да се инцистират. Цистите са много по-устойчиви към

въздействието на неблагоприятните външни фактори, в сравнение с вегетативните форми. При
попадане при благоприятни условия, протозоите излизат от цистите и започват да се размножават. Те
се размножават по безполов и по полов път.

1. Средства против амебиаза

Причинител е Entamoeba histolytica. Заболяването се проявява като дизентерия или като белодробни
или чернодробни амебни абцеси.

Хлорквиналдол
Синтез :

2. Антималарийни средства

Маларията е тропическо заболяване, причинено от различни плазмодии - Plasmodium vivax, falciparum,

malariae. В свободни страни маларията може да се пренесе от хора, пътували в области с голяма
честота на случаите на малария. Освен заразяване при кръвопреливане и лабораторни злополуки,
предаването от човек на човек е възможно само при бременността от майката на детето, ако
плацентата е наранена (най-вече при раждане).

Симптомите на маларията са втрисане, високата температура и изпотяване. Последователността на

тези симптоми се нарича малариен пристъп и се повтаря на определен период от време в зависимост от
вида малария. Вследствие на заболяването се разрушават хепатотцитите и еритроцитите в организма.
Особено при деца заболяването може да доведе до кома и смърт.

Днес маларията е една от водещите причини за смърт в света, особено сред децата в Третия свят. През
2009 г. 225 милиона души са заразени с малария, а през 2010 г. 655 000 умират. По-голямата част от
смъртните случаи от малария са в Африка на юг от Сахара.

В зависимост от предимното им действие върху фазите от жизнения цикъл на плазмодиите,

антималарийните средства се разделят на:

 хепатошизонтоцидни средства (пириметамин) - оказва шизонтоцидно действие върху

намиращите се в хепатоцитите мерозоити;
 хематошизонтоцидни средства (хинин, хлороквин) - оказващи шизонтоцидно действие върху
еритроцитните мерозоити;
 гаметотропни средства (пириметамин) - с увреждащо действие върху половите клетки на
плазмодиите и прекъсване на порочния кръг.

Хлороквин - нарушава репликационната способност на ДНК

Хинин

Хининът е най-старият препарат за лечение на малария. Представляма алкалоид, извличан от кората на

различни видове хининово дърво.

Двупръстенната химична структура позволява на хинина да се вмества в спирата на ДНК и да

нарушава функцията й.

Пириметамин
Пириметаминът е лекарствен препарат, който спада към групата на диаминопиримидините.

Той представлява синтетичен пиримидинов дериват с добра стомашно-чревна резорбция при

перорално приложение. Използва се за лечение на малария.

Ефективен е срещу еритроцитните шизонти на плазмодиум фалципарум. Пириметаминът инхибира

превръщането на дихидрофолиевата киселина в тетрахидрофолиева киселина посредством блокиране

на ензима дихидрофолат редуктаза на плазмодиите.

II. Антихелминтни средства

Хелминтите са нисши многоклетъчни организми, които паразитират в различни органи и системи на

човека и други млекопитаещи и предизвикват заболявания, наречени най-общо хелминтози.
Хелминтите се разделят на три основни групи:

 цестоди- плоски червеи или тении;

 нематоди- кръгли червеи;
 трематоди- червеи смукалници или метили.

Антихелминтните лекарства унищожават или намаляват броя на хелминтите в организма на пациента,

като заедно с обезпаразитяването се постига и предотвратяване на съпътстващите хелминтозата
усложнения. Повечето от тях проявяват избирателност спрямо различните паразити, което изисква
преди началото на лечението да се направи точна диагностика на съответния причинител чрез
откриване на цели хелминти, части от тях, ларви или яйца в екскретите или тъканите на
гостоприемника.
 1. Антинематодни средства

Мебендазол

Мебендазолът е лекарствен препарат, който спада към групата на бензимидазоловите производни.

Показания: използва се за лечение на заболявания, причинени от острици, власоглав червей, голям

кръгъл червей, анкилостома, тения.

Фармакологично действие: блокира необратимо усвояването на екзогенната глюкоза от нематодиде,

гликогена се изчерпва, нивото на АТФ спада и те загиват.

Нежелани лекарствени реакции: коремни болки, газове, диария, обриви, косопад, кръвни и
чернодробни нарушения.

Албендазол

Показания: използва се за лечение на заболявания, причинени от острици, кръгли червеи, трихурис

трихиурия, тении, анкилостоми.

Фармакологично действие: албендазолът потиска полимеризацията на тубулина в чревните клетки на
паразитите и инхибира специфичния за тях ензим фумаратредуктаза. Това води до рязко понижаване
продукцията на цАМФ, следствие на което паразитите и техните ларви загиват поради липса на
енергия и развитие на дегенеративни процеси.

Нежелани лекарствени реакции: главоболие, световъртеж, гадене, повръщане, стомашни болки,

диария, обрив, сърбеж, подуване на крайниците, лицето, задух.

Лекарствени взаимодействия: албендазолът не трябва да се комбинира с празиквантел.

Метаболизъм :

Пирантел

Пирантелът е лекарствен препарат, който спада към групата на тетрахидропиримидиновите

производни.
Показания: използва се за лечение на инфекции, причинени от острици и кръгли глисти.

Фармакологично действие: пирантелът парализира глистите, в резултат на което те се изхвърлят с

изпражненията от червата.

Нежелани лекарствени реакции: липса на апетит, гадене, повръщане, диария, стомашни болки и
крaмпи, главоболие, световъртеж, отпадналост, безсъние, обриви.

Лекарствени взаимодействия: ефектът на пирантел се намалява от пиперазин.

Левамизол

Левамизолът е лекарствен препарат, който спада към групата на имидатиозоловите производни.

Използва се за лечниена заболявания, причинени от нематоди. Противопоаразитната активност на
препарата е свързана с парализиране на нервните ганглии на хелминтите последвано от тяхното
обездвижване и изхвърляне след около 24 часа чрез чревната перисталтика.
Лекарствени средства, повлияващи кашлицата и
муколитици
Кашлица е физиологичен защитен рефлекс, възникващ в резултат на дразненето на дихателните
пътища от секрети, дразнещи вещества, чужди частици и микроби, и помага за спокойното дишане на
организма. Обикновенно кашлицата е симптом на различни заболявания, най-чест на дихателната
система. Терапията е насочена към овладяване на основното завобяване, като кашлицата може да се
лекува със симптоматични средства.

Кашлицата може да бъде :

 Продуктивна - наричана още влажна

 Непродуктивна - наречена още суха.

Непродуктивната кашлица не е свързвана с производството на секрети и основните медикаменти за

овладяването й са така наречените антитусивни медикаменти.

Класификация на лекарствените средства :

 Лекарствени средства, повлияващи суха кашлица (антитусивни)

 Средства, повлияващи центъра на кашлицата - водещи и неводещи до лекарствена
зависимост
 Средства с периферен механизъм на действие - преноксидиазин
 Комбинирани средства

 Лекарствени средства, поврияващи влажната кашлица (експеторанти)

 Муколитични експекторанти (муколитици)
 Мукокинетични експекторанти

I. Лекарствени средства, повлияващи суха кашлица

 1. Кодеин

Кодеин спада къв групата на оподните аналгетици, като притежава добре изразен антитусивен и по-
слаб аналгетичен и седативен ефект. Приложен в терапевтични дози не води до потискане на
дихателния център, но при продължитела употреба води до лекарствена зависмост.

Освен антитусивен ефект, притежава и анскиолитичен, седативен, хипнотичен и антидиарен ефект.

За потискане на кашлицата се прелага основно под формата на сироп, като същестува под формата на
таблетки за перорален прием.

Метаболизъм :
 2. Бутамират

Бутамират е лекарствено средство, което се употребява при заболявания на дихателната система.

Показания: употребява се за лечение на хора с остра и хронична дразнеща кашлица от различен

произход.

Противопоказания: да не се употребява от хора със свръхчувствителност към медикамента или някоя

от съставките му.

Нежелани лекарствени реакции: виене на свят, главоболие, гадене, повръщане, диария, сънливост,
възбуда.

Фармакодинамика: медикамента представлява противокашличен продукт с централно действие, който

предотвратява кашлицата и намалява напрежението в бронхиалната мускулатура.
 3. Декстрометорфан

Синтетично морфиново производно с антитусивна активност.

Той е дясновъртящия структурен аналог на опиодния аналгетик Lecorphanol, но е лишен от

аналгетична активност.

При надхвърляне на одобрените дози, декстрометорфана действа като дисоциативен анестетик. Той
има множество механизми на действие, включително действия като неселективен инхибитор на
обратното захващане на серототни и агонист на сигма-1рецептор.

Нежелани лекарствени реакции: умора, замаяност, сънливост, дискомфорт в стомаха, гадене,

повръщане, сърбящи обриви, уртикария, едем.

Фармакодинамика: медикаментът е агонист на серотонинергичната невротрансмисия и потиска

кашлицата.

4. Преноксидиазин
Притежава периферен механизъм на действие. Не води во зависимост.

Слабо подтиска центъра на дишане, без да причинява респираторна депресия.

Намира приложение в лечението на непродуктивна кашлица

Фармакодинамика : намалява възбудимостта на рецепторите в бронхите, чрез локалният му

анестетичен ефект.

5. Комбинирани средства

Dimex - diphenhydramine hydrochlorid + ammonium chloride

Tussirol - ephedrine + ethilmorphine + thimys vulgaris

Broncholytin - ephedrine + glaucine

 II. Муколитични експекторанти
1. Бензиламини

Представители на бензиламините повишават количеството синтезиран мукус и подпомагат

придвижването ву навън. Приемът им трябва да бъде през деня и поне 3-4 часа преди сън. В легнало
положение увеличената продукция на секрети ще предизвиква засилване на кашлицата.

Бромхексин

Показания: употребява се при заболявания на дихателната система свързани с нарушено отделяне на

бронхиалния секрет като остър и хроничен бронхит, пневмонии, ХОББ, белодробна туберкулоза.

Противопоказания: да не се приема от хора със свръхчувствителност към медикамента или някоя от

съставките му, язвена болест, чернодробни нарушения, бъбречна недостатъчност. Не се препоръчва
приема на лекарството по време на бременност и кърмене.

Нежелани лекарствени реакции: гадене, повръщане, диария, главоболие, шум в ушите, уртикария,

обриви.

Фармакодинамика: медикамента втечнява бронхиалния секрет, облекчава кашлицата и улеснява

дишането. Предизвиква деполяризация на фибрите на мукопротеините. Стимулира синтеца на
полизахариди от епителните жлези.
Метаболизъм :

Амброксол

Показания: употребява се при пациент с остри и хронични заболявания на дихателната система

свързани със секреторни нарушения като остър и хроничен бронхит, бронхиална астма,
бронхиектазии.
Противопоказания: да не се приема от хора със свръхчувствителност към медикамента, бременност,

стомашна и дуоденална язва.

Нежелани лекарствени реакции: гадене, коремни болки повръщане, диария, главоболие, уртикария,
обриви.

Фармакодинамика: медикамента втечнява бронхиалния секрет, облекчава кашлицата и улеснява

дишането.

2. Тиоли

Това са класическите муколитици. Те имат способността да намаляват вискозитетат на бронхиалните

секрети. По този начин се улеснява отхрачването и изхвърлянето.

N-Acetylcysteine (АСС)
 III. Мукокинетични експекторанти

Мукокинетичните експеторанти стимулират и повишават отделянето на секрети.

1. Препарати, съдържащи етерични масла - Gelomyrtol

2. Препарати, съдържащи слузни вещества - Fitolor
3. Препарати съдържащи сапонини - Prospan
Стероиди
Стероидите са съединения с липидна структура, характерен за който е въглеродния скелет от 4
съединени пръстена. Различните стероиди се различават по функционалните групи, свързани с тези
пръстени. В човешката физиология и медицина най-важни стероиди са холестеролът, стероидните
хормони и техните прекурсори и метаболити.

Приложение на стероидите :

 Антиастматични лекарства
 Диуретици
  Периферни миорелаксанти
 Прекурсори на витамин Д
 Жлъчетворни
 Антибактерилни лекарства
 Сърдечни гликозиди
 Женски полови хормони
 Мъжки полови хормони
 Контрацептиви
 Анаболни лекарствени продукти
 Противовъзпалителни лекарства
 Антиалергични

Всички стероидни хормони водят началото си от общ прекурсор - холестерола. Холестеролът е мастна
молекула, която се синтезира във всички животински клетки като жизненоважен структурен елемент
на клетъчната мембрана.

Биосинтеза на стероидните хормони започва от кортекса на надбъбречната жлеза :

Механизъм на действие на стероидните хормони

Кортикостероидите са ген - активни хормони. Те са липоразтворими вещества, които осъщестяват своя

фармакологичен ефект ефект, свързвайки се със стероидни рецептори. В цитозола те се свързват със
специфични рецептори, при което се образува комплекс между хормона и рецептора. Този комплекс
преминава през язрената мембрана и попада в ядрото, където хормонът взаимодейство с ДНК и води
до синтеза на нова иРНК, която от своя страна води до синтез на нови протеини.

Класификация на стероидите :

 Анаболни стероиди – използват се от спортистите за подобряване на постиженията.

 Кортикостероиди – влияят на обмяната на веществата и електролитното отделяне.
 Полови хормони – андрогени, естрогени и прогестагени.
 Прохормони – прекурсори на същинските стероидни хормони. Произвеждат се от кората на
надбъбречните жлези и имат действие по-слабо, но подобно на стероидните хормони. Част от тях
се преработва в стероидни хормони, а другата действа самостоятелно. Произвеждат се от
компаниите за добавки за културисти поради забраната за ползване на анаболни стероиди в някои
страни.
 Фитостероли – стероиди, срещани естествено при растенията.

Класификация на стероидите по химичен строеж :

 Група А - хидрокортизон и производни

 Група В - ацетонид
 Група С - бетаметазонов тип
 Група D - естери

Биосинтез на стероидни хормони

 I. Хидрокортизон и производни

Алдостерон

Минералкортикоидите поддържат нормално съдържание на минерални соли в организма, контролиран

водно-електролитния баланс, като задържат вода, натриев хлорид и карбонати и увеличават
задържането на калий и фосфор през бъбреците. Най-активният минералкортикоид е алдостеронът.
При повишени нива на хормона се нарушава електролитния баланс на организма.

Хидрокортизон

Основните ефекти на глюкокортикоидите са противовъзпалителен - намаляват възпалителния оток и

потискат размножаването на клетките, участващи във възпалителната реакция. Притежават и
имуносупресивен ефект и антиалергичен ефект.

Хидрокортизон се използва в офталмологията под формата на капки или унгвент за лечение на очни
заболявания.

Преднизолон

Натуралните глюкокортикоиди, които имат способност да задържат солта се използват за заместителна

терапия при адренокортикален дефицит. Техните синтетични аналози, поради противовъзпалителното
си действие, се прилагат в лечението на много заболявания. Те променят имунния отговор на
организма към различни стимули.

Метилпреднизолон

Метилпреднизолон е мощен противовъзпалителен стероид с по-голям противовъзпалителен ефект от

prednisolone и с по-ниска тенденция към предизвикване на задръжка на натрий и вода от prednisolone.

II. Ацетониди

Будезонид

Активното вещество има антиексудативна, противовъзпалителна и антидематозна и антиалергична

активност. В зависимост от вида на лечението, будезонидът е подходящ за орално, инхалацианно,
ректално или назално приложение.

III. Бетаметазонов тип

Бетаметазон

Синтетичен глюкокортикоид с метаболитни имуносупресимвни и противовъзпалителни действия.

Свързва се със специфични вътреклетъчни глюкокортикоидни рецептори и впоследствие се свързва с
ДНК, за да модифицира генната експресия. Синтезът на някои противовъзпалителни протеини се
индуцира, докато синтеза на някои възпалителни медиатори се инхибира. В резултат на това има общо
намаляване на хроничното възпаление и автоимунни реакции.

Декстаметазон

Той се свързва в кръвта със специфичен протеин-носител - транскортин. Лесно преминава през
хистогематогенни бариери, включително хематоенцефалния и плацентарния. Метаболизира се в
черния дроб, главно чрез конюгация с глюкуронова и сярна киселина до неактивни метаболити.
Екстретира се чрез бъбреците. Плазменият полуживот е 3-5 часа.

Полови хормони
Половите хормони са характерни химични вещества, които се синтезирани в половите органи:
яйчниците – при жените и тестисите – при мъжете.

Синтезът на половите хормони при мъжете и жените е пряко свързан с действието на гонадотропин-
свобождаващия хормон, свързан със синтеза на гонадотропини. Последните стимулират функцията на
мъжките и женските полови органи.

Прекурсорът на половите хормони е холестеролът, чието действие се различава по отношение на

женските и мъжките полови хормони. Последните могат да бъдат синтезирани и лабораторно, за да се
подобри качеството на живот при пациенти с патологии, като рак на гърдата и простатата, да се
лекуват проблеми с плодовитостта или такива, свързани с износването на плода.
Класификация на половите хормони :

 Женски полови хормони

 Естрогени
 Прогестини

 Мъжки полови хормони (андрогени)

 Тестостерон
 Местеролон

Всички видове хормони присъстват и в двата пола!

 I. Женски полови хормони
1. Естрогени

Естрогените са стероид—женски полов хормон, свързани с овулацията и сексуалното поведение на

женските индивиди. Естрогенните хормони са:

 естрон;
 естриол;
 естрадиол.

Естрадиолът осигурява най-голяма екстрогенна активност, а с най-малка активност е естриолът.

Естрогените се синтезират чрез действието на ензима ароматаза върху андростендион или тестостерон.
Обикновенно се произвеждат в относително големи количества в яйчниците и плацентата, в по-малки
количества в надбъбречните жлези и по-малки следи има и тестисите.

При женските индивиди синтезът на естрогените започва в началото на пубертета, със съзряването на
първия фоликул. В напреднала зрялост, фоликулите се развиват все по-бавно и по-рядко, което води до
значително понижаване на кръвните нива на естрогените и настъпване на менопауза.

Биологичните функции на естрогените са :

 оформяне и развитието на женските полови белези

  оформяне на месечният цикъл

 репродуктивна функция

2. Прогестини

Основният представител на прогестагените е прогестерон, който се произвежда от жълтото тяло.

Прогестеронът се използва за лечението на множество гинекологични заболявания и участва
самостоятелно или в комбинация с естрогени в хормоналната контрацепция.

Освен в жълтото тяло на яичниците прогестерон се произвежда в плацентата и надбъбреците.

Органите, върху които оказват своето влияние са матката и влагалището. Основно физиологично
действие на прогестерона е подготовка на маточната лигавица и маточната мускулатура за

имплантация на оплодената яйцеклетка.

Биологична функция на прогестеронът :

 Развитие на бременността
 Месечния цикъл
 Ембриогенезата.

II. Мъжки полови хормони

1. Тестостерон

Тестостеронът се образува в Лайдиговите клетки на тестисите, тъй като там е локализирано почти
цялото количество 3α-хидроксистероиддехидрогеназа. Не се синтезира само в тестисите, но и в
надбъбречните жлези. Яйчниците също произвеждат малко количество. Тестостеронът е стероиден
хормон, затова изходното вещество за синтезата му е холестеролът. Някои от стъпките в синтезата му
включват откъсване или разцепване на страничната верига на прекурсора от цитохром Р450 и
образуване на прегненолон. След това се образува андростендион и на края тестостерон.
Тестостеронът се секретира на порции и количеството му в плазмата на млад мъж варира между 5-10
mg/ml. С напредването на възрастта нивото на хормона намалява.

Андрогените стимулират развитието на вторичните полови беледи у мъжа. Има протеин-анаболен

ефект, във връзка с което мускулатурата при мъжете е развита по-слино в сравнение с тази на жените.
Понижават плазменото ниво на холестерол. Показани са при лечение на хипогонадизъм при мъже, а
при жени - за лечение на хормонал-зависим карценом на млечната жлеза. И при двата пола се прилагат
андрогени за лечение на остеопороза.
 2. Местеролон

Местеролон е орален андроген, който не може да се ароматизира. По-често се разглежда като

Провирон и се използва в медицинския свят за лечение на различни форми на сексуална дисфункция.
Сексуалната незаинтересованост, импонтентност и нисък брой сперматозоиди могат да бъдат успешно
променени с лечение с това лекарство, като то действа като заместител на естественият мъжки

андроген.

III. Контрацептивни средства

Контрацепцията по своята същност представлява термин, който се употребява за предпазване от

нежелана бременност. Съществуват различни методи за контрацепция, като природни методи,
бариерни средства, спермициди, вътрематочни средства, перорална хормонална контрацепция, трайна
"хирургична" стерилизация.

Основнят ефект, по който действат противозачатъчните е, че потискат овулацията. Поради външния

прием на полови хормони под формата на хапче се потиска секрецията на хипоталамичните хормони,
които имат стимулиращо действие върху половата ендокринна функция. Така чрез влияние върху
яйчниковата функцияпда отделя хормони и възможнасста за обратна връзка между отделните
регулаторни нива цялата невро-ендокринна система затихва.

1. Левоноргестрел
Левоноргестрел е синтетичен прогестин, който се свързва с прогестероновите рецептори и
андостероновите рецептори, но не с естрогенния рецептор. Индуцира апоптоза в клетките на епитела
на яйчниците.

Антидиабетни лекарства
Захарен диабет (diabetes mellitus), или просто диабет представлява метаболитно заболяване, при което
нивото на кръвната захар в организма се повишава, защото тялото не произвежда достатъчно инсулин,
или защото клетките не реагират на инсулина, който се произвежда. Тази висока кръвната захар
предизвиква класическите симптоми на заболяването, изразяващи се в полиурия (често уриниране),
полидипсия (повишена жажда) и полифагия (повишено чувство за глад).

Диагнозата захарен диабет се приема в случаите, когато имаме ниво на плазмена глюкоза на гладно
над ≥ 7,0 ммол/л, плазмената глюкоза ≥ 11,1 ммол/л два часа след орален прием на 75 грама глюкоза,
симптомите на хипергликемия и ежедневни плазмена глюкоза ≥ 11,1 ммол/л, гликиран хемоглобин (Hb
A1C) ≥ 6,5%.

Захарен диабет може да се класифицира според етиологията си на следните основни видове:

 Захарен диабет тип 1 - причинява се от автоимунен процес, който разрушава β-клетките на

панкреаса, което обикновено води до абсолютен дефицит на инсулин
 Захарен диабет тип 2 - дължи се на намалена инсулинова секреция и на инсулинова
резистентност
 Гестационен диабет

Лечението на захарен диабет изисква спазването на много принципи и правила. Необходимо е

индивидуално, адаптирано към личността и начина му на живот антидиабетно лечение. Това осигурява
сътрудничество от страна на пациента и осигуряване на по-добро качество на живот.

Лечението на захарния диабет включва:

 Диетично лечение .
 Физическа активност
 Инсулиново лечение – представлява заместителна терапия. В много от случаите инсулиновото
лечение е животоспасяващо. Задължително се използва при болните със захарен диабет тип 1.
Възможно е и лечение с инсулин при болни със захарен диабет тип 2, за което има определени
критерии.
 Перорално лечение – главният обект на лечение с перорални антидиабетни средства са болните
със захарен диабет тип 2.

Класификация на антидиабетните средства

 Сулфанилуреи - сулфонамиди, производни на урея

  Бигвандини
 Тиазолидиндиони
 Инхибитори на интестиналната изоформа на ензима alpha glucosidase
 Инхибитори на дипептидил пептидаза
 Комбинирави антидиабетни средства

I. Сулфанилуреи

Сулфанилуреите са секреторни аналози, които стимулират ендогенната инсулинова секреция, чрез

блокиране на чувствителни към аденозин трифосфат калиеви канали върху панкреатичните Р-клетки,
чрез свързване към SUR-субединицата, налична в плазмената мембрана на бета-клетките.
Сулфанилуреите се свързват с обща единица SUR върху бета клетки, което води затваряне на K
ATP

каналите и инхибиране на изтичането на калиеви йони, следователно деполяризиране на мембраната и

улесняване на притока на калциеви йони. Това от своя страна стимулира екзоцитозата на
инсулиновите секреторни везикули.

Гликлазид
Глимепирид

II. Бигвандини

Бигвандините действат по 2 механизма - намаляват повишеното ниво на глюкоза в черния дроб и

усилват оползотворяването на глюкоза в периферията. Важно предимство на бигвандините е, че не
повлияват панкреатичната секреция и не водат до хипогликемия.

Метформин
III. Тиазолидиндиони

Най-разпространените тиазолидиндиони са с родовите имена пиоглитазон и розиглитазон. Действието

им наподобява това на бигванидите, т.е. спомагат разграждането на ендогенния инсулин, като
стимулират усвояването на глюкозата от мускулните клетки.

Розиглитазон

IV. Инхибитори на интестиналната изоформа на ензима alpha glucosidase

Това са псевдотетразахари от микробен произход, структурни аналози на олигозахаридите. Те са
ефективни само в ранен стадий на нарушен глюкозен толеранс.

Алфа-глюкозидазата е ензим, който разгражда дизахаридите и полизахаридите. Интестиналната

изоформа на този ензим разгражда захарите в гастро-интестиналния тракт, постъпили чрез храната.

Акарбоза

V. Инхибитори на дипептидил пептидаза

Ситаглиптин действа чрез потискане действието на ензима дипептидил пептидаза 4 в организма, което
води до увеличаване отделянето на инсулин, особено след хранене, когато тялото има най-голяма
нужда от понижаване на кръвната захар. В същото време медикаментът редуцира производството на
глюкоза от черния дроб.
Ситаглиптин

VI. Комбинирани препарати

Avandamet - Metformin + Rosiglitazon

Glucovance - Metformin + Glibenclamide

Eucres - Metformin + Vildagliptin

VII. Други

Репаглинид

Репаглинид понижава бързо нивата на кръвната захар, чрез стимулиране освобождаването на инсулин
от панкреаса.

Метаболизира се почти напълно, без метаболити с клинично значим хипогликемичен ефект.

Метаболитите се отделат предимно с жлъчката.

Тироидни хормони
Тиреоидните хормони се произвеждат от щитовидната жлеза и повлияват много функции в организма
като регулиране на температурата, метаболизма, кръвообращението, контрола на телесното тегло. Те
оказват ефект и върху костната и нервната система. Хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза,
са трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4).

Т3 и Т4 увеличават използването на кислорода в тъканите, повишават основната обмяна, а също и

чувствителността на адренорецепторите. Увеличават диурезата и възбудимостта на проводната
система на сърцето.

Функцията на щитовидната жлеза се контролира от хипофизата, която отделя тирео-стимулиращия

хормон (TSH). А той от своя страна стимулира образуването на тиреоидните хормони.

Основната задача на TSH е да стимулира функцията на щитовидната жлеза - освобождавене на

хормони от нея и производството на Т3 и Т4.

Нормалният диапазон на TSH в кръвния серуп е между 2-10 mU/L. Всяка стойност под и над
максималните рферентни стойности се водяк като отклонения, което налага консултация със
ендокринолог.

Повишеното ниво на TSH подсказва за намалено серумно ниво на тироидни хормони -

хипотиреоидизъм, а повишеното ниво- за хипертиреодизъм.

Класификация :

 Тиреомиметици
 Тиреостатици :
 Тироурацили
 Йодити
 Радиоактивен йод
 I. Тиреомиметици

Левотироксин

Левотироксин натрий има същия ефект като естествения главен хормон, отделян от щитовидната
жлеза. Той се превръща в Т3 в периферните органи и, както ендогенния хормон, оказва специфичното
си действие върху Т3 рецепторите. Организмът не е в състояние да различи ендогенния от екзогенния

левотироксин.

Показания: за лечение на доброкачествена еутиреоидна струма. Профилактика на рецидив след

хирургично лечение на еутиреоидна струма, в зависимост от постоперативния хормонален статус.
Заместително лечение на хипотиреоидизъм. Супресивно лечение при рак на щитовидната жлеза.

II. Тиреостатици
1. Тиоурацили

Тиамазол

Показания - за лечение на хипертироидизъм.

Инхибира образуването на тиреоидни хормони, чрез намеса във включването на йод в тирозиловите
остатъци на тиреоглобулин. Това се постига чрез намеса в окислението на йодидните йони и
йодотирозил групите чрез инхибиране на пероксидазния ензим.

Пропилтиорацил

Действа чрез инхибиране на ензим 5-дейодиназа, който преобразува Т4 в Т3

2. Радиоактивен йод

При лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на щитовидната жлеза може да бъде

приложен радиоактивен йод - J131. Използва се този елементи, тъй като той участва в метаболизма на
щитовидните хормони. Приблизително 80% от цялото количество йод в организма се намира в
щитовидната жлеза. J131 предствавлява бета-лъчител, който въведен в организма се на натрупва в
патологичния жлезист епител и го разрушава.
Витамини
Наименованието витамин се появява през 1912 г., след като американския биохимик от полски
произход Казимир Функ изолира от оризовите люспи съдържащо аминна група вещество (витамин
В1), което лекува болестта бери-бери и го нарича „витамин“.

Витамините са нискомолекулни органични вещества, необходими в минимални количества за

нормалната жизнена дейност на човека и животните. Необходимостта от тях е обоснована през 1880 г.
от руския учен Николай Лунин.

Днес са известни около 30 витамина. Влияят (пряко или като активни съставки на ензими, нуклеотиди)
на растежа, обмяната на веществата, функциите на имунната, нервната, ендокринната система,
кръвообразуването, кръвосъсирването и др. Съдържат се предимно в растенията. Някои витамини се
синтезират от чревните бактерии. Могат да се образуват в организма от провитамини (каротини,
стерини).

Потребностите от витамини са по-големи при бременност, кърмене, интензивна физическа и умствена

работа, инфекциозни болести и др. Недостигът или липсата им води до болестни състояния –
хиповитаминоза и авитаминоза, прекомерният прием (главно на А и D) – до хипервитаминоза. Много
витамини, използвани като лекарства, се получават чрез химичен и микробиологичен синтез.

Витамините биват :

 мастноразтворими (А, D, Е, К)
 водноразтворими (С и група В).
 I. Водноразтворими витамини

Физиологичното значение на водоразтворимите витамини се изявява благодарение на това, че те се

разпространяват и транспортират свободно през структурите на цялото тяло, като излишните
количества обикновено се регулира с бъбречната ексреция. Човешкият организъм се нуждае от
водоразтворими витамини, които да бъдат приемани често и в малки дози. За разлика от
мастноразтворимите витамини, водоразтворимите трудно водят до токсични ефекти (в случаи на
предозиране). Водноразтворимите витамини нямат депа и се елиминират с урината.

1. Витамин С - аскорбинова киселина

Предствлява L-енантиомер на аскорбиномата киселина, структурно свързана с глюкозата.

По-голявата част от животните и растенията могат да синтезиран витамин С, но човек не може.

Витамин С е от изключително значение за поддържане на здравето на организма. Той е антиоксидант,

който работи заедно с другите антиоксидантни витамини, а именно А и Е. Аскорбиновата киселина
подпомага дейността на белите кръвни клетки, като подсилва имунната система.Освен това играе
ролята на ензимен субстрат, като донор на електрони, участва и в синтезите на колаген, карнитин,
невротрансмитери и тирозин.

Инжекционен разтвор на витамин С се прилага сам при по-тежки форми на витаминен дефицити и пре
състояния, непозволяващи перолален прием.

При дефицит на витамин С се развива заболяване наречено скорбут. То се характеризира с промяна в

цвета на кожата и кървене от венците. При предозиране може да се наблюдава увеличаване на нивата
на пикочна киселина в организма.

2. Витамини от група В
Витамини от група В са колекция от осем водоразтворими витамина, които са от съществено значение
за различните метаболитни процеси и превръщането на храната в енергия, което ни помага да бъдем
активни всеки ден. Въпреки че повечето В-витамини "работят в тандем", всеки един от тях има свои
специфични ползи за организма - от поддържане здравето на кожата и косата, до предотвратяване
загубата на памет.

Повечето витамини от В-комплекс не се съхраняват в тялото, което налага редовния им прием чрез
храната или под формата на добавка.

Те са изключително необходими за:

 правилното формиране на всяка клетка в тялото ни - особено тези на сърцето, черния дроб,
мозъка, нервите;
 разграждането на въглехидратите в глюкоза (това осигурява енергия за тялото);
 разграждането на мазнините и протеините (което подпомага нормалното функциониране на
нервната система);
 поддържат мускулния тонус на стомаха и чревния тракт;
 намаляват риска от инсулт;
 участват в поддържането на здрава кожа и коса;
 важни са за зрението и поддържането здравето на очите;
 поддържане здравето на черния дроб

Витамин В1 - Тиамин

Структура - аминопиридинов и тиазолидинов пръстен, свързан с метиленов мост. Тиазолидиномият

пръстен и заместен с метилов и хидроксиетилов субституент.

Хранителни източни - пълнозърнести храни, бобови растения, месо и риба.

Показания: тиамин се използва за профилактика и лечение на състояния свързани с дефицит

на витамин B1 като бери-бери, енцефалопатия на Wernicke. Другото му предназначение е за лечение на
алкохолизъм, изгаряния, гастректомия, заболявания на тънките черва, цироза и нарушена чернодробна
функция, хипертиреоидизъм, тежки инфекциозни заболявания.

Най-добре характерезината форма е тиамин пирофосфат с коензим в катаболизма на захарите и

аминокиселините, участва в синтеза на нуклеинови киселини.
В2 - Рибофлавин

Участва в окислително-редукционните процеси, метаболизма на въглехидратите, мазнини,

аминокиселини, синтеза на хемоглобин и други.

Показания: употребява се при рибофлавинов дефицит, нарушено усвояване на витамин Б2, повишена
загуба на витамин Б2, дефицит на витамин Б2 при вродени ензимни дефекти.

Метаболизира се до коензими - кофактори за различни флавопротеин-ензимни реакции.

Витамин В3 - Ниацин

Показания: гастрит с ниска киселинност, хроничен колит, хепатит, цироза на черния дроб.

Друга форма на витамин В3 е никатинамида, при който карбоксилната група е заменена с

карбоксиамидна.

Ниацин и никатинамид са предшественици на коензимите : никатинамид аденин динуклеотид (NAD) и

никотинамид аденин динуклеотид фосфат (NADP)

NAD се превръща в NADP чрез фосфолиране в присъствието на ензима NAD+ киназа.

Витамин В5- Пантотенова киселина

Използва се в синтезата на коензим А (coA).

CoA е важен за енергийния метаболизъм на пирувата, за да навлезе в цикъла на трикарбоксилната

киселина като ацетил-coA, а алфа-кетоглетаратът да се трасформира в сукцинил-coA в цикъла.

CoA е важен и за биосинтезата на мастни киселини, холестерол, ацетилхолин и др.

Показания: използва се за лечение на автоимунни състояния като ревматизъм, ревматоиден артрит,

лупус, алергии като уртикария, астма, екзема. Има положителен ефект върху червата при колит, болест
на Крон. Използва се и за подобряване обмяната на веществата в сърдечния мускул и силата на
контракцията му.

Пантенола е производно на пантоновата киселина - неговата по-стабилна форма. Пантенолът по-лесно

прониква в кожата и лигавиците, където се окислява бързо до патнотенова киселина.
Витамин В6 - пиридоксин, пиридоксал, пиридоксиамин

Показания: за лечение и профилактика на витамин B6 дефицитни състояния, които могат да доведат до

сидеробластна анемия, неврологични нарушения, себореен дерматит. При лечение с продукти, които
могат да нарушат метаболизма на витамин B6. Използва се и в комплексната терапия при
алкохолизъм, хипертиреоидизъм, чревни заболявания, при пациенти на хемодиализа.

Пиридоксал 5-фосфат е активен метаболит на витамин В6. Той действа като коензим във всички
реакции на трансаминиране и в определение реакции на декарбоксилиране, деаминиране и

рацемизация на аминокиселини.

Пиридоксиамин се превръща в пиридокси 5-фосфат, чрез пиридоксал киназа.

Витамин В7 - биотин

Биотинът е кофактор за множество карбоксилазни ензими, участащи в метаболизирането на мазнини и

въглехидрати, и засягащи аминокиселините, участващи в синтеза на протеини.

Необходим е за катаболизма и използването на левцин, изолевцин и валин.

Участва в различни метаболитни рекации, включващи прехвръляне на въглероден диоксид.

Суровият белтък от яйце съдържа протеин - авидин, който силно и специфично свързва биотин,
предотвратявайки неговата абсорбция.

Витамин В9 - Фолиева киселина

Необходим е за - клетъчното деление, биосинтеза на нуклеинови киселини и правилното развитие на

зародиша.

Недостигът на фолиева киселина може да доведе до мегалобластна анемия.

Витамин В12 - Кобаламин

Съдържа кобалт, разположен в центъра на коринов пръстен.

Играе роля на катализатор на белтъчната обмяна, при синтеза на ДНК и протеини.

Повлиява обмяната на въглехидрати и мазнини.

Стимулира еритропоезата, като повлиява синтезата на хемоглобин.

Основни източници на витамин В12 са месо, черен дроб, яйца и млечни продукти. Той се резорбира в
дисталния отдел на илеума само в присъствието на вътрешен фактор посредством високо специфична
транспортна система. При пернициозна анемия дефицитът на витамин В12 възниква поради
образуването на антитела срещу вътрешния фактор или срещу париеталните стомашни клетки.

II. Мастноразтворими витамини

Мастноразтворимите витамини, както се вижда от името им не се разтварят във вода, а в маслени

разтвори. Това е причината, поради която се препоръчва приемът им под формата на хранителни
добавки да бъде по време или след нахранване. Приети на празен стомах, голяма част от тях няма да се
усвои.
Мастноразтворимият им характер предполага по-дългото им съхраняване в организма, изразходват се
малки количества и се набавят в достатъчна степен с храната. Поради факта,че те лесно кумулират в
организма, трябва да се внимава с прима им, предозирането с тях води до токсичност, нарушаване
функциите на организма и увреждане на някои органи.

Физиологичното значение на мастноразтворимите витамини се изразява при постъпването им в

човешкия организъм в малки, но адекватни дози. Въпреки, че състояния на хипо- и авитаминоза при
мастноразтворимите витамини принципно не се наблюдават, не е изключено да настъпят дефицитни
състояния, когато те не постъпват в адекватни количества. Освен това, някои здравословни проблеми
могат да намалят абсорбцията на витамини А, D, E и K. Поради това, както и поради възможността
приемът на други вещества и медикаменти да повлияят върху абсорбцията на мастноразтворимите
витамини е нужна консултация със специалист.

1. Витамин А

Витамин А е група от ненаситени органични съединения, които включват :

 Няколко провитамин А - каротеноиди

 Ретинол
 Ретинал
 Ретиноева киселина

В храните от животиски произход основната форма на витамин А е естер - предимно ретинил

палмитат. Той се превръща в ретинол в тънките черва.

Всички форми на витамин А имат бета-йононов пръстен, към който е свързана изопреноидната верига,
наречение ретинилова група.

Недостигът на витамин А води до :

 Забавяне на растежа
 Вроговяване на кожата
 Нарушаване на функцията на някои жлези
 Кокоша слепота
 Язва на роговицата.
 2. Витамин Д

Витамин Д е група от мастноразтворми стероиди, отговорни за увеличаване на чревната абсорбция на

калций, магнезий и множектво други биологични ефекти.

Най-важните за човека са - Д3 и Д2

Основният естествен източник на витамин Д е синтезата на холекалциферол в кожана от холестерол,

чрез химична реакция, която зависи от ексозицията на UV лъчение.

Недостига на витамин Д при деца води во рахит, а при възрастни - до остеопороза.

3. Витамин Е

Витамин Е е група от 8 съединения - 4 токофероли и 4 токотриеноли.

Всички се абсорбират от чревния лумен, включени в хиломикроните, и се секретират в порналната

вена, водеща до черния дроб.

Единствено формата на алфа - токоферол може да отговори на нуждите на организма. При достигане
до черния дроб, алфа - токоферолът се поема предимно от алфа-токоферол трансферин протеин.

Хиповитаминоза на витамин Е се наблюдава рядко, но може да е рискова при пациенти с : хронична

малаабсорбиция на мастноразтворими витамини, Болест на Крон и заболявания на черния дроб,
жлъчния мехур или панкреаса.
Симптоми на хиповитаминоза Е са :

 Атаксия
 Анемия
 Миопатия
 Диария
 Неясно виждане
 Замаяност и др.

4. Витамин К

Бива 3 вида :

 витамин К1 филоквинон, който се съдържа в растителните храни

 К2 менаквинон, който се синтезира от бактерии в храносмилателния тракт и се доставя чрез
консумация на храни с животински произход или ферментирали храни.
 К3 менадион - синтетична форма.

Витамин К участва пряко в коагулацията. Необходим е за карбоксилирането на глутаматните остатъци

на факторите на кръвосъсирването VII, IX и X.

Участва в активиането на калций свързващите белтъци в костите - предпазва от костни фрактури.

Симптоми на хиповитаминоза К са : кървене от гастро-интестиналния тракт, отделителната система,

кожата, подкожието; удължено време за кръвосъсирване. При новородени в първите дни на раждането
настъпва физиологично спадане на нивото на витамин К, което може да се изяви акто хеморагична
болест на новороденото.
.......