1. Екология на живите паразитарни системи. Инфекциозен процес.

Епидемичен процес.

Взаимодействието м/у микроорганизма и МаО на популационно ниво,проявя-

ващо се при определени социални и природни условия в единични и/или мно-
жествени заболявания,а също и безсимптомни форми на инфекцията.
По аналогия определението за епизоотичен процес:възникването и разпро-
странението на инфекциозните болести сред животните или процес на взаимо-
действие на популациите причинител – паразит и популацията животно,проя-
вяващи се при определени социални и определени условия.
По аналогия при растенията процеса е епифитотичен процес,което означава
възникване и разпространение на инфекциозни заболявания сред растенията.
Учението за епидемичния процес включва три раздела:
 Първи разделразкрива причините и условията за развитието на
епидемичния процес,както и взаимодействието на популацията на пара-
зита и гостоприемника.
 Втори разделразкрива механизмите на развитие на епидемичния
процес,включва теория на механизма на предаване.
 Трети разделсистематизират се признаците на проявление на епиде-
мичния процес.
Същността на епидемичния,епизоотични и епифитотичния процесеи се състои
във взаимодействието на причинителя – паразит и МаО,но не на организмово
ниво,а на популационно ниво. Паразитната система обединява тези три
процеса.

Функционирането на паразитната система се определя от:

 Биологични и екологични св-ва на причинителя,проявени при взаимо-
действието с популацията на специфичния хазяин.
 Биологични св-ва и еволюция на популацията на специфичния госто-
приемник.За човека има има значение и обществените отношения.
 Взаимодействие на популацията на причинителя – паразит със спец.
гостоприемник в условията на природната и социална среда.
Биологични елементи в епидемичния процес:
 Екосистема = Биоценоз + Абиотична среда;
 Паразитна система = Епидемиологичен биоценоз;
 Епидемиологична система = Паразитна среда + Външна среда;
 Соцекосистема = Епидемиологична екосистема + Човешко общество.
Биологичните елементи на епидемичния процес са природните популации на:
● паразита ● резервоара ● преносителя
Епидемиологичният процес може да се дефинира въз основа на горните
представи като епидемиологична – социално – екологична система, т.е.
сложна,открита организирана,многостепенна,цяла система,осигуряваща
съществуването, възпроизводството и разпространението на паразитарните
видове МО в социално организираното човешко общество.
Епидемиологичните признаци на измененията са различна патогенност,
вируленстност,контагиозност и имуногенност.
Епидемиологичните признаци на популацията на гостоприемника предста-
вляват различната му способност да отговаря спрямо паразита със спец.
реакция – възприемчивост.
Понятия,характеризиращи структурата и динамиката на епидемичен процес:
Заразно огнище, път на предаване, фактори на предаване, биотип, ареал,
нозоареал, колективен имунитет,имунологична структура,екологична изменчи-
вост,антигенна адаптация,елиминация,ерадикация и др.

Частно-научните закони в епидемиологията са изведени от теорията на

епидемиологичния процес:
1. Първи законизточник на инфекции(болният човек или заразоносител);
2. Втори законлокализацията на причинителя и м-ма на предаване се
намират в пълно и задължително съответствие;
3. Трети законспецифична локализация на причинителя,съответстващия
и м-зъм на предаване и др.
4. Четвърти законепидемиологичният процес възниква и съществува
само при съчетано действие на трите първични движещи сили –
източник на инфекция,м-зъм на предаване и възприемчиво население и
 когато са изключени един от тези фактори епидемичният процес се
прекратява.
5. Пети законприродните и социалните явления предизвикват качествени
и количествени изменения в хода на епидемичния процес и се нар.
вторични движещи сили на епидемичния процес.
6. Шести законепидемиологията на всяка инфекциозна болест в хода на
човешката история търпи промени,ако в социалния живот на обществото
настъпят изменения,въздействащи стимулиращо или ограничаващо в/у
хода на болестта.
Форми на проявление на епидемичния процес:Традиционно ползваните
понятия са ендемична заболяемост и екзотична заболяемост,епидемична
и спорадична заболяемост,епидемии и епидемичен взрив.
 Ендемична заболяемост или ендемияпостоянно регистрирана забо-
ляемост на определена територия,свойствена зададена местност.
 Екзотична заболяемостзаболяемост,несвойствена за дадена
територия.
 Спорадична заболяемост или спорадемияинфекциозната заболя-
емост не надвишава обичайното ниво и м/у заразните огнища няма
видима епидемична връзка по време,място и път на разпространение.
 Епидемияинфекциозната заболяемост надвишава многократно
обичайната заболяемост и съществена връзка между отделните огнища
по време,място и път на разпространение.
 Епидемичен взривпроявление на инфекциозни заболявания с
еднакъв етиологичен агент,епидемиологично свързани помежду си в
органичен организиран колектив – детски ясли,градини,училища и др.
 Пандемияпроявление на извънредно висока инфекциозна заболяемост
на обичайното ниво,епидемиологична връзка м/у епидемиите по време,
място и пътища на разпространение,като се обхващат огромни територии
на Земята,дори цели континенти.
Елементите на епидемиологичното огнище са:болните,заразоносителите,
контакните хора,заобикалящата ги територя в определени граници.
Епидемичното огнище съществува до пълното изчезване на заразата.
 2. Профилактични и противоепидемични мерки при
инфекциозните заболявания.

Съвкупността от мерки,представляваща стратегии за превенция и контрол на

заразните заболявания се наричат противоепидемични мерки.
Противоепидемичните мерки могат да се разделят на две големи групи:
● профилактични (превантивни) мерки;
● мерки в епидемично огнище (при възникнало заразно заболяване).
Противоепидемичните мерки са насочени към някое от трите звена на епиде-
мичния процес: източника на инфекция, механизъм/фактори на предаване и
възприемчиво население с цел недопускана или прекъсване на веригата на
предаване на съответния патоген.

Профилактични мерки
Профилактичните мерки от своя страна се разделят на общи и специфични.
Общопрофилактични меркинасочени са предимно към механизмите и
пътищата на предаване на заразените болести с цел да се създадат такива
условия,които да не позволяват възникването на епидемичен процес.
Свързани са с провеждане на санитарно-хигиенни мероприятия и са насочени
в комунално-битовата, трудовата сфера и в сферата на храненето.
1.Превантивните мерки върху системи за водоснабдяване и водопо-
даване на населените местаконтрол на персонала,обеззаразяването
на подаваната вода с различни методи(хлориране,озониране) с цел
превенция на чревните инфекции.
2.Изграждане на ефективни системи за събиране и за обезвреждане
на отпадъците,които могат да бъдат биотип за развитие на гризачи,
насекоми и др. Съществена мярка е разделното събиране и
обработване на болничните отпадъци – особено опасните.
3.Превантивни мерки в цялата система на храненетоот производ-
ството,преработката,транспорта,съхранението до продажбата на
хранителни продукти,особено от животински произход,вкл. яйца и риба.
4.Превантивни мерки на работното място свързани с осигуряване на
необходимите предпазни средства от работодателя за персонала при
 работа с биологични агентиветеринари,животновъди,медицинския и
денталния персонал и др.
5.Организиране и контролиране на профилактични дезинфекции и
дератизатори на населените места.
6.Превантивни мерки в детските заведения за недопускане на чревни и
въздушно-капкови инфекции.
Специфични профилактични меркинасочени са към използване на
средствата на имунопрофилактиката (различни видове ваксини,серуми,Ig-ни) с
цел предпазване на възприемчивите лица,т.е. повишаване на тяхната невъз-
приемчивост.Те се прилагат профилактично,но някои от тях например спец.
имуоглобулини против хепатит Б, Кримска хеморагична треска, бяс и др. могат
да се прилагат и постекспозиционно,вкл. с лечебна цел при настъпили инфек-
ции. Имунопрофилактиката остава най-ефективното средство за превенция и
същевременно контрол на заразните заболяванияерадиация на едрата
шарка(вариолата),полиомиелитът е кандидат за ерадиация и др.

Мерки в епидемично огнище

Те винаги представляват съвкупност от мерки към източника на инфекция
(болното лице), към възприемчивите лица(контактните) и към външната среда
в огнището(факторите на предаване).
1.Мерки спрямо болният:
 Ранно откриване и поставяне на диагноза.Случаите се класифицират
възможен,вероятен или потвърден.
 Всеки случай се регистрира в „Книга за регистрация на заразно болни”
от общопрактикуващия лекар.
 Случаят се съобщава на РЗИ в рамките на 24 часа.
 Пациентът подлежи на изолация за възпрепятстване разпростране-
нието на инфекциозния агент.Изолацията може да бъде в домашни
условия или в стационар.
 Санитарна обработка на пациента и обеззаразяване на дрехите му.
 Провеждане на специфично лечениес цел клинично повлияване и
ликвидиране на патогена.
  Правилно изписванеслед клинично оздравяване по възможност след
удостоверяване с лабораторни методи липсата реконвалесцентно
заразоносителсто.
 Диспансерно наблюдениепри заболявания и болни,при които инфек-
циозния процес може да хронифицира. Диспансерното наблюдение е
свързано с проследяващ клиничен преглед,лабораторни изследвания,
лечение. Заболявания,подлежащи на диспансеризация са хепатит Б и
С(6 месеца); СПИН(пожизнено); салмонелози(6 месеца);шигелози(3м).

2.Мерки спрямо контактните лица:

 Активно и пасивно издирване на контактните лица в семейството
и/или на работното място,детското заведение,
 Регистриране на контактните в „Книга за регистрация на контактни за
заразни болести.
 Проследяване на контактните в рамките на макс. инкубационен
период за съответната инфекция.
 Контактните лица се наблюдават,изолират или карантинират.
 Изследване на контактните с микробиологични,серологични и др.
методи за установяване на носителство при някои чревни,дихателни
и трансмисивни инфекции.
 Профилактиране на контактните с антибиотици,химиотерапевтици,
ваксини, Ig-ни.

3.Мерки във външната среда:

В зависимост от характеристиките на причинителя(неговата устойчивост
във външната среда,към въздействието на различни физични и хим.
средства),отсъствието или не на междинни преносители(вектори като
комари,кърлежи и др.),отсъствието или не на гризачи в епидемичният
процес се предприемат почистване,дезинфекция,стерилизация,дезинсекция
и дератизация.
 3. Дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
Примери за приложение.

Дезинфекцията представлява процес,при който се редуцира броят на пато-

генните МО върху различни обекти на външната среда,кожа и лигавици до
безопасно за здравето ниво.Дезинфекцията не генерира унищожаване на бак-
териалните спори. Дезинфекцията е една от класическите превантивни мерки
за контрол на заразените заболявания в обществото.
Стерилизацията е процес,при които се унищожават всички видове МО, вкл.
бактериалните спори. Стерилизацията е намаляване на МО-мите от 1000 до 1.
Цел на стерилизацията е осигуряване на стерилни медицински инструменти.

Деконтаминацията е сборно понятие,което в най-общ смисъл означава

обеззаразяване. В зависимост от обектите,към които се прилага, деконтамина-
цията може да обхваща един или комбинация от посочените 3 компонента:
● само почистване или само дезинфекция;
● почистванедезинфекция;
● почистванедезинфекциястерилизация.

Според поставените цели и задачи дезинфекцията бива:

♥ Профилактична дезинфекцияпровежда се на места,където не е реги-
стрирано заразно заболяване(огнище),но има благоприятни условия за него-
вото възникване:пренаселеност,затворени помещения и др. Провежда се в
болничните заведения,медицински и дентални кабинети – заведения за
обществено здраве,детските ясли,гари и др.
♥ Огнищна инфекцияпровежда се в случаите на възникнало конкретно
огнище на инфекциозно заболяване с цел унищожаване на патогенните МО
във външната среда. Огнищната дезинфекция се подразделя на : *текуща
дезинфекция(ежедневно през периода на боледуване) и *заключителна
дезинфекция (след като болния,заразоносителя престане да излъчва патоге-
на,напусне огнището и то се счита за ликвидирано).
Методи за дезинфекция и стерилизация в медицинската практика:
Прилаганите методи могат да бъдат разделени на две групи: *физични и
*химични методи за обеззаразяване. Могат да се прилагат поотделно или
комбинирано,а като краен резултат да доведат до дезинфекция,висока степен
на дезинфекция и/или стерилизация.
1.Физични методи,водещи до дезинфекция:Физичният метод на дезин-
фекция е екологично чист,безвреден за болния,безопасен за персонала и
околната среда.
1.1.Лъчение – УВ лъчи;под форма на бактерицидни лампи; Могат да се
използват за дезинфекция на въздух,напр. в лаборатории,морги и др.
1.2.Изгаряне – използва се за дефинитивно обеззаразяване на болнични
отпадъци в инсинераторни пещи.
1.3.Обгаряне – извършва се на пламъка на спиртна лампа(обеззараяване
на йозе).
1.4. Изваряване – класически метод за обеззаразяване в домашни услов-
ия на вода,предмети и бельо.Продължителността е 10-30мин при 100○С.
1.5. Водната пара(камерна дезинфекция) – при 105-112○С за 30-60мин.
Прилага се при дезинфекция на халати,завивки, възглавници,легла.
1.6. Високо честотна термична дезинфекция(микроволнова дезинфекц.) –
нов метод за обеззаразяване на твърди и течни опасни биологични
отпадъци. Осъществява се на място(в самото лечебно заведение) с по-
следващо изхвърляне на дезинфекцирания отпадък с обик.битов отпадък.
2.Физични методи,водещи до стерилизация.
2.1. Стерилизация със сух горещ въздух(висока температура) – води до
дехидратация на микробната клетка. 160○С – 2ч.; 170○С – 1ч.; 180○С –
30мин. Приложението е ограничено – за термоустойчиви материали в
аптеки,лабора-тории. Не се допуска за стерилизация на инструменти.
2.2. Стерилизация с влажна топлина(автоклавиране,парна стерилизация).
121○С за 20-30 мин; 134○С за 10-15 мин.
2.3. Йонизиращи лъчи(ᵝ и ᵞ- лъчи).

3.Химичен метод,водещ до дезинфекция.

Химичният метод е основен за осъществяване на дезинфекция в здравните
заведения.
 Дезинфекционните средства са химични средства в удобна за приложение
форма,които вкл. в състава си активно действащо/и в-ва(АДВ) и допълни-
телната съставка.
Според областта на приложение дезинфектационните средства се
раздлеят на:
 АнтисептициАДВ/препарати за унищожаване или инактивиране,отстраня-
ване или потискане растежа на МО върху повърхности от тялото,рани и др.
 ДезинфектантиАДВ/препарати за унищожаване или инактивиране на МО
върху повърхности или в предмети.
Дезинфектантите се прилагат под следните форми:
1.Концентриранина алкохолна основа за дезинфекция на ръце.
2.Дозирани разтворинай-честата форма на приложение.
3.Аерозолни формиза кожа и за повърхности(рядко).

Съвременните дезинфектанти иамт сложен състав,който включва:

♦ АДВунищожават/инактивират МО.
♦ Стабилизатори/буферирегулират рН.
♦ Инхибитори на корозиятаимат антикорозивен ефект.
♦ Комплексообразователисвързват солите на Ca и Mg.
♦ Уплътнителиосигуряват определен вискозитет.
♦ Парфюминеутрализират мириса на АДВ.
♦ Оцветители. ♦ Вода. ♦ ПАВ.

Начините за приложение на хим.средства за дезинфекция са:

♣ втриване; ♣ напръскване на концентрат;
♣ забърсване с мокър тампонпри антисептика на кожа и лигавици;
♣ потапяне в разтворпри дезинфекция на инструменти,бельо и др.
♣ обгазяванепри дезинфекция на помещения;
♣ смесване на р-ри с течностипри дезинфекция на секрети и екскрети.

Дезинфектантите и антисептиците,разрешени за употреба трябва да

отговарят на много изисквания,най-важните от които са: безопасност,
ефективност, стабилност при съхранение(водоразтворимост, достъпност и др.)

Групи химични препарати по активно действащо в-во:

1.Халогени.
1.1.Хлорсъдържащи препаратишироко приложение в практиката.
Ефективност при кратки експозиции(15-60мин).
Приложение:дезинфекция на вода,плувни басейни,повърхности,де-
зинфекция на съдове за хранене.
Поносимост на кожата: иритативно действие върху кожа и лигавици.
Безопасност: отделеният хлор е потенциално токсичен(белодр.оток).
Недостатъци: корозивни към метали, инактивират се от орг.материя.
Представители: а) Тризон б) Medicarine(натриев дихлоризоцианурат)
1.2.Йодсъдържащи препаратийод и йодофори. Йодът е ефективен ан-
тисептик,но поради някои негови недостатъци(дразнене и потъмня-
ване на кожата) е изместен от йодофорите.
Приложение: антисептици за кожа и лигавици.
Безопасност: йодът може да бъде предаден чрез кърмата и е наблю-
давана токсичност при поглъщане.
Недостатъци: наличие на орг.материя намалява ефекта с около 20%.
Представители: а) Идо-фор; б)Браунодерм;

2.Фенол-съдържащи препарати
Прилагат се заместени феноли.Тенденция за съчетаване с ПАВ.
Приложение:за дезинфекция на инструментариум,бельо, текстил, лабора-
торна стъклария,повърхности.Някои представители се използват като анти-
септици,а други феноли се използват за консервиране на кожа,плодове.
Безопасност: токсични!!!
Недостатъци: дразнеща миризма.
Представители:Helipur.

3.Алдехид-съдържащи препарати
Химични средства със спороцидно действие,осъществяващи високостепен-
на дезинфекция/стерилизация.
Предимства: значително стабилни(7-28 дни);

Приложение: дезинфекция на инструментариум,медицинска апаратура,тер-

молабилни материали,дезинфекция на повърхности.
Безопасност: алергенен потенциал, проявяват токсичност,дразнят кожата,
дихателните пътища,очите.
Представители: а) Deconex; б) Sekusept forte

4.Окислители
Представляват хим.средства със спороцидно действие,осъществяващи
високостепенна дезинфекция/стерилизация.
Приложение:за дезинфекция на повърхности,дезинфекция на инструменти,
медицинска апаратура,дезинфекция на лабораторна стъклария.
H2O2 се използва за обработка на рани.Недостатък е,че е възпламеним.
Представители: а) Хайген; б) Sekusept pulver Classic

5.Алкохоли
Широко разпространени. Алкохол-съдържащите препарати за ръце на база
алкохол(60-95%) са най-ефективни и съдържат най-често: изопропанол,
етанол, n-пропанол.
Поносимост на кожата: нямат алергенен потенциал.
Предимства: много бързо настъпващ ефект,не оцветяват кожата.
Недостатъци: не са подходящи за употреба при видимо мръсни или
контами-нирани с протеини ръце.
Приложение: за хигиенна и хирургична дезинфекция на ръце,антисептик на
кожата на пациент.
Представители: а)Spitaderm; б) Decosept

6.Бигваниди
Широко разпространени кожни антисептици.
Поносимост на кожата:добра.
Предимсва: значителна остатъчна активност.
Недостатъци: по-ограничен спектър на действие в сравнение с алкохолите.
Предствители: основен представител е а) Хлорхексидин.
б) Хибискръбизползван за хирургична дезинфекция на ръце и за

измиване на тялото и кожата на пациента – в деня преди операцията и в

деня на операцията.
в) Hydrex Surgical Scrub

7.Четвъртични амониеви съединения

 Имат изразено бактериостатично действие,а бактерицидно само във
високи концентрации.
Приложение: за вагинални и уретрални промивки,терапев. концентрации.
Поносимост на кожата: добра,много рядко контактна алергия.
Предимства:стабилни при съхранение и не са корозивни.
Недостатъци:повърхностно действие,разредените разтвори позволяват
растеж на Грам(-) бактерии.
Представители: а) Сетридин форте; б) Cleanisept

За денталният лекар е от съществено значение познаването и прилагането на

ефективни методи за деконтаминация на ръце,инструментиум и повърхности.
1.Дезинфекция на ръцеПо време на миене/дезинфекция на ръцете е
необходимо да се обърне внимание върху някои зони: върхове на пръстите,
анатомичните гънки по дланта, палците,междупръстията.
Хигиената на ръцете се състои от четири компонента:
*миене на ръце; *дезинфекция на ръце;
*защита на ръцете от контаминация чрез ръкавици;
*грижа за кожата на ръцете.
1.1. Миене на ръце:
1.1.1.Обикновеносъс сапун и вода при продължителнот 1 мин.
1.1.2.Миене на ръцете с антисептичен сапун около 30 сек.
1.2. Дезинфекция на ръце:
1.2.1.Хигиенна дезинфекцияцели унищожаване на МО;
1.2.2.Хирургична дезинфекцияцели отстраняване на бактериалната
флора и редуциране на резистентните МО.
1.3. Защита на ръцете от контаминация чрез ръкавици.
1.4. Грижи за кожата на ръцетеизразява се в ползване на кремове/ло-
сиони с цел предпазване на кожата от изсушаване.

2. Дезинфекция на инструментариумВсички инструменти след употре-

ба крият потенциален инфекциозен риск.Почистването и дезинфекцията могат
да се извършват поотделно ръчно или машинно.
 3. Дезинфекция на повърхностНа дезинфекция подлежат повърхности
в близост до пациента,с биологично замърсяване или с голяма вероятност за
контаминиране и повърхности,за които се изисква висока степен на чистота.
Дезинфекцията на повърхностите се прилага чрез метод на забърсване и
напръскване.

Дезинсекцията е метод за унищожаване на вредните членестоноги(насеко-

ми и кърлежи). Дезинсекцията се извършва чрез провежаднето на профилак-
тични и изтребителни мероприятия. С първите се създават условия,недопус-
кащи развитието на членестоногите. Изтребителните мерки унищожават насе-
комите и така се прекъсва механизма на предаване на заразата.
Членестоногите са преносители на заразни заболявания(а кърлежите са и ре-
зервоар на инфекцията). Преносителите са 2 вида: *механични(пренасят пре-
димно чревни инфекции) и *специфични (те са кръвосмучещи насекоми и
кърлежи,пренасящи кръвни инфекции).
Мухите и хлебарките са преносители на шигелози,коремен тиф,холера и др.
Въшките на петнист тиф и въшков възвратен тиф. Бълхите са преносители на
чума,ендемичен петнист тиф и фр.
Кърлежите пренасят над 10 инфекциозни болести: кърлежов енцефалит,
Лаймска болест,марсиалска треска,Ку-треска,Възвратен тиф и др.

Методи на дезинсекцияизползват се биологичен,механичен,физичен и

химичен метод.
1.Биологичен методпри него се използват естествени врагове на вред-
ните членестоноги. Съществуват паразитиращи в/у кърлежите насекоми, в/у
комарите,по мухите и др.
2.Механичен методтой включва различните способи за почистване -
изтърсване,изтупване,четкане,чистене с прахосмукачка,пране и др.
Ръчното изтребване(с палка) се прилага срещу мухи,комари,хлебарки и др.
Мухоловки от леплива хартия се използват срещу летящи насекоми.

3.Физичен методприлага се висока температура под различна форма –

изгаряне, суха топлина, изваряване, пара под налягане.Парните дезинфек-
ционни машини могат да се използват за унищожаване на въшки,дървеници,
бълхи – при 80○С за 30мин.
 4.Химичен методизползва се най-често. В-вата,изтребващи членестоно-
гите се наричат инсектициди или дезинсектанти.
Форми на приложение на инсектицидите:като прахове,гранули,разтвори,
емулсии,аерозоли,лакове,бои,шампоани,сапуни,ленти и др.
Инсектицидите се класифицират според химичния им състав на:
4.1.Фосфоорганични инсектицидиразлагат се до 1 месец във външ-
ната среда.При интоксикация като антидот се използва Атропин.
Представители: а) Неоцидол(за обезпаразитяване на дом.животни); б) СНИП(за бълхи)
4.2.Пиретринирастителни алкалоиди,притежаващи бърз ефект,но без
остатъчно действие.Лесно се разлагат във външната среда.
Екологично най-добри са – безвредни за хората и животните.
Представители: Ектомин, Микрозин, Globol, K-othrine.
4.3.Карбаматни инсектициди Байгон,Севин,Циметилан.

4.4.Репеленти и антратанти:
*Репеленти(инсектифуги) са в-вата,които отблъскват насекомите от
обработените с тях повърхности и предпазват от ухапване.
*Атрактантите са в-ва,които привличат насекомите.Прибавят се
към инсектицидните примамки(NH3,захарен сироп,феромони).

Дератизацията е комплексът от мерки за унищожаване или ограничаване

на вредните гризачи(плъхове и мишки) чрез профилактика и изтребващи
средства.
Гризачите са източник на инфекция при следните заболявания: лептоспи-
рози,Лаймска болест,хеморагична треска,туремия,кърлежов енцефалит и др.
Прилагат се четири метода за унищожаване на гризачите:
1.Биологични средстватова са биологичните неприятели на гризачите:
хищни птици,котки,кучета,невестулки,таралежи,смокове и др.

2.Механични средства най-широко се използват капаните.

3.Физични средстваразлични електрически уреди,които излъчват
електро-магнитни вълни,които дразнят гризачите и ги прогонват.
4.Химичен метод Използват се различни отровни хим. препарати нар.
родентициди(прахове,кристални субстанции,емулсионнни концентрати и др.)
В зависимост от времето,за което се постига токсичен летален ефект, роден-
тицидите се разделят условно на две големи групи:
4.1.Бързодействащи (остри) родентицидис кратък латентен период.
Симптомите се проявяват след няколко минути до24 часа след
еднократно приемане на леталната доза,съпроводени с болезнени
усещания. Това довежда до отблъскване и нежелание у гризачите да
консумират препарата и действа като предупредителен сигнал,който
има продължителност около 3 месеца.
Опасни са обаче за домашните животни.
4.2.Бавнодействащи (хронични) родентицидис по-продължителен
латентен период след приемане на малки,сублетални дози в
продължение на няколко дни.Наричат се ощеантикоагуланти,
защото нарушават нормалното съсирване на кръвта.Процесът на
отразяване настъпва бавно и напълно безболезнено,гризачите
постепенно анемизират фатално вследствие на масивни кръвоизливи
и умират след 3-6 дни.
До сега са създадени две поколения антикоагуланти.
♦ Към първо поколение се отнасят варфарин,фумарин,томорин и др.
Недостатък на тази група родентициди е,че гризачите изграждат резистентност.
♦ Понастоящем най-широко приложение намират антикоагулантите от второ
поколение.Те са по-мощни по действие и се употребяват в много по-ниски
концентрации.Токсични са за гризачите дори и при еднократно приемане,по-
добно на бързодействащите родентициди. Това ги прави опасни за домашните
животни и полезната фауна.

Някои съвременни родентициди имат наркотично действие и гризачите

умират в състояние на сън,например Веротокс,а пък други нарушават
нормалния метаболизъм необратимо,напр. вит.D2,в съответни дози.
 4. Имунитет- определение, видове. Видове ваксини и
правила за съхранението им. Препоръчителни ваксинации.

Имунитетът в най-общ смисъл представлява невъзприемчивост на МаО към

въздействието на чужди в-ва.Те обикновено са с белтъчен произход,играят ро-
лята на Аг,срещу които МаО изработва Ат,водещи до тяхното обезвреждане.
В зависимост от начина,по който е формиран,различаваме:
1.Вроден имунитет(естествена резистентност)това е имунитетът,който
предпазва всички представители на даден биологичен вид от едно или друго
заразно заболяване.
2.Придобит имунитет бива 2 вида:
2.1.Естествено придобит сформиран по естествен начин.Бива:
а) Естествено придобит активен имунитетвъзниква след пребо-
ледуване от дадено заразно заболяване.
б) Естествено придобит пасивен имунитетпредава се от майката
на плода през плацентата.След 6 месеца майчините Ат се
разграждат и децата стават възприемчиви към заболяванията,
от които са били защитени.
2.2.Изкуствено придобит имунитетвъзниква вследствие на прове-
дена имунопрофилактика.Може да бъде:
а) Изкуствено придобит активенслед прилагане на ваксина.
б) Изкуствено придобит пасивенслед прилагане на серуми или Ig.
3.Колективен (битов) имунитеттова е имунитетът,който предпазва даден
колектив(група от хора) като цяло от едно или друго заразно заболяване.

Ваксини
С ваксините в МаО се вкарват Аг-нни структури от микробните клетки,които
индуцират изграждането на Ат,способни да неутрализират съответния МО.
В зависимост от състоянието,в което ваксиналните щамове се съдържат във
ваксините, различаваме живи,убити,химични,рекомбинантни,анатоксини и др.
Някои ваксини съдържат Аг само от един МО – те са моноваксини.
Тези,които съдържат Аг от два или повече МО-зма са съответно ди-,три- и т.н.
Ваксините се произвеждат в течен вид или изсушени.
 ♦ Живи ваксинипроизвеждат се от живи,атенюирани,генетично изменени
форми на МО-зми – ваксинални щамове,които са изгубили патогенните си св-
ва, но са запазили имуногенните си качества. (БЦЖ)
♦ Убити ваксинисъдържат убити ваксинални щамове чрез висока темпе-
ратура или химично въздействие. (против коклюш)
♦ Химични ваксини получават се от специални антигенни фракции,
извлечени от микробната клетка с химични методи. (пневмококоват ваксина)
♦ Анатоксинитова са екзогенни,загубили токсичните си св-ва,но запазили
имуногенността си.
♦ Рекомбинантни ваксиниполучени са чрез рекомбинацията на гени.
(против хепатит и рак на маточната шийка)
♦ Полизахаридни ваксинисъдържат полизахаридната обвивка на
съотв.МО
♦ Синтетични антибактериални ваксини получават се чрез изкуствен син-
тез на белтъците на бактериите и включването им в състава на дадена ваксина.

За въвеждането на пасивна имунопрофилактика се използват серуми и Ig-ни.

Серумите са хомоложни(получени от хора) и хетероложни(животински).
От Ig-ните се използват нормален и специфични Ig-ни.

Препоръчителни ваксинации.
Препоръчителни са имунизациите против грип,хепатит А, ротавирусните
инфекции,бяс, Кримска хеморагична треска.
1.Против грип препоръчва се имунизация за лица над 65 години и за деца-
та над 6-месечна възраст,страдащи от хронични белодр.заболявания,вкл.
астма; хрон.заболявания на ССС; метаболитни заболявания,особено диабет и
др. Препоръчва се имунизациите да се извършват през есента,преди началото
на епидемичния период. Използват се убити ваксини,които се прилагат едно-
кратно подкожно или мускулно. (от 0,25 до 0,5мл за деца и 0,5 или 1,0мл за
възрастни).
2.Против хепатит АВ Б-я са внесени ваксини против хепатит А на фирми-
те Avaxim и Havrix. Те са убити ваксини. 0,5 мл за деца от 1 до 18години и
1,0мл за лица над 18години.Ваксините се прилагат мускулно. Препоръчват се 2
дози – първата независимо кога,а втората – 6 до 12 месеца след първата.
 5. Имунизационен календар.
Утвърдените от МЗ имунизации и реимунизации,включени в имунизационния
календар като задължителни,се провеждат масово,на цялото население и са
безплатни. В Р.България задължителни имунизации се правят против:
туберкулоза,дифтерия,тетанус,коклюш,полиомиелит,морбили,паротит,
рубеола,вирусен хепатит тип Б, хемофилус инфлуенце тип Б и пневмококови
инфекции.
1.Имунизация против вирусен хепатит тип Б
От 1992г. задължително се имунизират всички новородени деца.
За първа доза се използва рекомбинантна моноваксина(Engerix B).Ваксината е
в две разфасовки – от 0,5мл (за деца до 15г) и от 1,0мл(за лица над 15г).
Прилага се мускулно. За приложение на следващите дози ваксината е вклю-
чена в състава на шествалентната ваксина (Хексацима).
Новородените деца се имунизират по следната схема:
● 1ва дозадо 24ч след раждането;
● 2ра дозана 2рия месец;
● 3та дозана 3тия месец;
● 4та дозана 4ти месец.

2.Имунизация и реимунизация против дифтерия, тетанус,коклюш,

полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ).
Тези ваксини са включени в състава на шествалентната ваксина(Хексацима)
която съдържа и ваксина против хепатит Б. Като вид отделните компоненти на
ваксината са: за дифтерия и тетанус – анатоксин; за коклюш – безклетъчна; за
полиомиелит – убита; за ХИБ – полизахаридна; за хепатит Б – рекомбинантна.
Имунизацията включва приложение на 3 дози:
● 1ва дозана 2рия месец;
● 2ра дозана 3тия месец;
● 3та дозана 4тия месец.
Първата реимунизация се извършва на 18ти месец,като се прилага петвалент-
ната ваксина(против дифтерия,тетанус,коклюш,полиомиелит и хемофилус
инфлуенце тип Б). С това имунизациите против ХИБ привършват.
 Следващата реимунизация е на 6 години – тогава се прилага четиривалент-
ната ваксина(против дифтерия,тетанус,коклюш,полиомиелит).
Следващата реимунизация е на 12 години – тогава се прилага само ваксина-
та против тетанус и дифтерия(ТетаДиф).
Следващите реимунизации са също само с ваксината против тетанус и
дифтерия на следната възраст:
● 17г. ● 25г. ● 35,45,55,65,75 г.

3.Имунизация и реимунизации против туберкулоза.

Използва се жива БЦЖ ваксина. Прилага се интрадермално по 0,1мл.
Прави се на лявото рамо за идентичност.Децата се имунизират на 2-3 ден
след раждането им.
Прилагането на ваксината след навършването на двумесечна възраст се
извършва само след като предварително се направи Манту!!!
Пробата на Манту е кожно-алергична проба,с която се открива дали е
настъпило сенсибилизиране към причинителя на туберкулозата –
Mycobacterium tuberculosis,респективно към ваксината. Инжектира се 0,1мл от
препарата интрадермално, по средата на предмишницата.
Резултатът се отчита след 48 до 72 часа. При получен инфилтрат и зачервя-
ване до 5мм – пробата е отрицателна. Ако е над 5мм – пробата е положителна
Ваксината се прилага само на деца,при които Манту е отрицателно. Тя трябва
да се приложи най-късно до 14тия ден,след като е отчетено отрицателно
Манту.Ако този срок се просрочи,трябва да се прави нова проба.
Реимунизациите(РИ) са три и се извършват по следната схема:
● 1 РИна 7г.;
● 2 РИна 11г.;
● 3 РИна 17г.
Преди всяка реимунизация се прави Манту,като дозата винаги е една и съща.

4.Имунизация и реимунизация против морбили,паротит и рубеола.

Използва се жива комбинирана триваксина. Прилага се по 0,5мл s.c. или i.m.
Имунизацията се извършва на 13 месеца. Реимунизацията е една – на 12г.
 5.Имунизация и реимунизация против пневмококови инфекции.
Използва се полизахаридна, конюгирана, десетвалентна ваксина(Synflorix).
Тя съдържа 10 серотипа на Streptococcus pneumoniae. Ваксината е в еднодозна
опаковка(0,5мл), прилага се мускулно.
За имунизация се прилагат 3 дози: на 2рия, 3ти и 4ти месец.
Реимунизация е на 12 месеца(най-рано 6мес. след третата доза).

6.Имунизация против рак на маточната шийка.

От 2012 година има възможност за безплатна имунизация на момичета на 12г.
Използва се еднодозова (0,5мл) рекомбинантна ваксина,прилагат се 3 дози
мускулно с интервал от 1 до 6 месеца след първата доза.

6. Екологични и епидемиологични закономерности на значими

дихателни инфекции - скарлатина, дифтерия, коклюш,
менингококов менингит.

Дифтерия
Дифтерията е остро антропонозно инфекциозно заболяване,което се причи-
нява от токсигенни Corinebacterium dyphterie и въздушно-капков механизъм
на предаване със специфична локализация в гърлото,с кървящи налепи и къс-
ни токсични усложнения на сърце и бъбреци.
Етиология: Причинител е Corinebacterium dyphterie ,който е Грам+ и съдър-
жа екзотоксин,който е термолабилен и в зависимост от токсините дифтерий-
ните щамове се разделят на токсигенни и нетоксигенни.Токсинът е типичен Аг.
Патогенеза:Инкубационният период е 2-3 дни.Входна врата са лигавицата на
гърлото,горните дихателни пътища,повредена кожа,лигавица на полови орга-
ни и око. Отделянето на дифтерийния причинител става във всички фази на
болестта.
Източник на заразата: Източник е болният човек в инкубационен период,в
период на клинична изява и реконвалесцентния период,както и здравия
носител на токсигенни щамове.
Механизъм на предаване:въздушно-капков. За осъществяване има значение
рисковите факторипретрупаност в жилището,бедност,не достатъчно здраве-
опазване,липса на специфична профилактика и лечение.
Възприемчивостта е всеобща.
Характеристика на епидемичния процес:
● Епидемичният процес се поддържа от здравото носителство на токсигенни
щамове.
● Възрастовата структура е свързана с деца до 15 години.
● Сезонността е есенно-зимна.
● Заболяването протича спорадично с ниска огнищност.
Противоепидемични мерки:
1.Болните се хоспитализират в инфекциозно отделение,лекуват се и се
изписват след клинично оздравяване и двукратно отрицателни резултати от
микробиологично изследване на гърлен и носен секрет.
2.Всички контакти подлежат на медицинско наблюдение в срок от 7дни.
Децата от предучилищна възраст,работещи в детски и учебни заведения и в
млекопроизводството се карантинират до отрицателен резултат за токсигенни
щамове от микробиологично изследване на нос и гърло.
3.Дезинфекция се провежда на обекти от външната среда контаминирани
с дифтерийни бактерии.

Скарлантина
Скарлантината е остро токсин-инфекциозно заболяване,причинява се от β-
хемолитични стрептококи от група А,протича с характерни клинични симпто-
ми – ангина и дребно петнист обрив и боледуват предимно деца.
Етиология: β- хемолитични стрептококи от група А,група С и някои други са
причинители на заболяването.Стрептококите имат много сложен строеж 
капсула,клетъчна стена,която съдържа М-протеин(носител на патогенността),
С-полизахарид,еритрогенен токсин,стрептолизин О и S токсини.
Стрептококите са чувствителни към лечение с Пеницилин.
Патогенеза: Инкубационният период е от 1 до 12 дни. Развива се ангина,
септичен синдром(с проникване на стрептококи в кръвта) и токсичен синдром
(като резултат от еритрогенния токсин).
Източник на заразата:Антропоноза.Източник е болният човек и здравия
заразоносител. Като усложнения могат да възникнат:синуит,ринит и др.,които
удължават заразния период.
Механизъм на предаване: Въздушно-капков път. От гърлото и носоглътката
стрептококите се отделят с капки слуз и слюнка при кашляне и кихане във
външната среда. Възможно е и заразяване от предмети,заразени храни,най-
вече мляко и млечни продукти.
Възприемчивост: Имунитетът е антитоксичен и антибактериален. Антибак-
териалният имунитет предпазва от стрептококовото заболяване. Когато липсва
антибактериален имунитет – при липса на антитоксичен имунитет възниква –
скарлантина,а при наличие на антитоксичен имунитет – стрептококова ангина.
Характеристика на епидемичният процес:
● заболяемостта се движи от 30 до 300%.
● периодите на подем са през 5-7 години.
● есенно-зимна сезонност;
● боледуват най-вече възрастта от 2 до 7 години;
● ниска огнищност;
● 3-5 пъти заболяваемостта е по-висока в градовете отколкото в селата.
Противоепидемични мерки:
1.Болният се изолира предимно в дома за 10дни,лекува се с Penicilline и
към 20 ден от наалото на заболяването се изследва за откриване на усложне-
ния – нефрит,ревматизъм.
2.Контактните се наблюдават 7 дни.
3.На текуща дезинфекция подлежат секрециите от носа и гърлото на
болния и замърсените с тях предмети. Дезинфекция се извършва с 1%хлора-
мин.Провежда се основно почистване и проветряване.

Коклюш
Коклюшът е антропонозна инфекция с въздушно-капков механизъм на пре-
даване,протича с циклично развитите и пристъпи на тежка спастична кашлица.
Етиология:Bordetella pertussis e Грам- и слабо устойчив във въздуха на
светлина, температура 56○С и на дезинфекционни средства.
Патогенеза:Инкубационният период е 4-21 дни. Входна врата са въздухо-
носните пътища. Тежките кашлечни пристъпи са свързани с доминантни
огнища на въздуха в кората на ЦНС.
Източник на заразата:е болният човек.Причинителят се намира в секрета на
дихателните пътища на болния.В 90-100% болния ги излъчва през катарал-
ния период на болестта.Друг източник на инфекция са и здравите заразоноси-
тели.
Механизмът на предаване е въздушно-капков .
Възприемчивостта е всеобща. Контагиозният индекс е от 70% до 90%.
Новородените са възприемчиви,тъй като липсва трансплацентарно преда-
ване на Ат от майката на плода.
Характеристика на епидемичния процес:
1.Разпространено заболяване в целия свят.
2.През 50тте години е въведена имунопрофилактика.
3.Епидемичните цикли са на 4-5 години.
4.Леталитетът е нисък.
5.Възрастовата структура до довеждане на имунопрофилактиката е
свързана с децата от 1-4 години и 5-9 години.
6.Сезонност – пролетно-лятна.
7.Няма разлика в демографските структури град/село.
Противоепидемични мерки:
1.Болните се изолират в дома от началото на заболяването до клинич-
ното им оздравяване.Лекува се с антибиотици,около 10 дни.Етиологичното
лечение е с Макролиди.
2.Контактните до 7 години неболедували и неимунизирани против коклюш
се наблюдават 14 дни и им се прилага профилактично антибиотици.
Откритите заразоносители се карантинират за 7дни и се изследват двукратно
през ден.
3.Имунопрофилактика: Имунизация против коклюш се осъществява със
шествалентната ваксина:
● 1ва дозана 2рия месец;
● 2ра дозана 3тия месец;
● 3та дозана 4ти месец.
Първата реимунизация се осъществява на 18тия месец като се прилага
петвалентната васкина(против дифтерия,тетанус,коклюш,полиомиелит и
хемофилус инфлуенце Б).
Следващата реимунизация се осъществява на 6 години,като тогава се
прилага четиривалентната ваксина.
 4.Дезинфекция не се провежда.

Менингококова инфекция
Менингококовата инфекция е остро инфекциозно заболяване с полиморфна
клинична картина,антропоноза и се предава по въздушно-капков път.
Етиология:Neisseria meningitidis е Грам- микроорганизъм,с бобовидна ф-ма
диплокок.Менингококите се разделят на 13 серологични групи. Устойчивостта
на менингококите във външна среда е малка. Контаминирани в/у предмети
загиват за няколко часа.
Патогенеза: Инкубационният период е 2-7 дни.Входната врата са горните
дихателни пътища и носоглътката,където менингококите се размножа-
ват,без да предизвикват клинични прояви. Това е здраво заразоносителство,
достигащо до 90-95% сред заразените. Назофарингити се срещат при 5-10%.
Другите форми на менингококовата инфекция са менингококцемия и епиде-
мичния менингит. След преболедуване често се развива продължително 5-20
дневно заразоносителство.
Източник на заразата: Антропоноза. Източници са болния човек и заразо-
носителите – здрави и реконвалесцентни.
Механизъм на предаване: е въздушно-капков път при близък контакт със
заразените,посредством бактериален аерозол. Може да се реализира и по
контактно-битов път чрез контаминирани предмети със секрети от респира-
торния тракт.
Възприемчивостта е всеобща,но най-висока е детска възраст. Имунитетът
е траен,типовоспецифичен.
Характеристика на епидемичния процес:
1.Менингококовата инфекция е разпространена в целия свят.
2.Заболяемостта у нас се поддържа ниска.
3.Заболяването протича спорадично.
4.Леталитет – висок.
5.В България не се провежда имунизация.
6.Най-често боледуват деца до 3-годишна възраст.
7.Разпространението на инфекцията е по-интензивна в организирани и
затворени детски колективи и зависи от плътността на населението.
8.Рискови групи – войници,студенти в колежи и общежития,пътуващи за
страна с настояща или предишна епидемична активност.
Противоепидемични мерки:
1.Болните и съмнително болните се хоспитализират в инфекциозно
отделение до клинично оздравяване и двукратен отрицателен резултат от
микро-биологично изследване на секрет от носоглътката,взет в последните
дни – 3 дни след спиране на лечението. Изолацията продължава не по-малко
от 14 дни.
2.Контактните се наблюдават 7 дни.Контактните деца от предучилищна
възраст и учениците се карантинират. На тези до 7-годишна възраст се пос-
тавя профилактично 3мл еднократно ᵞ-Globullin.Всички контактни се изслед-
ват за заразоносителство и откритите заразоносители се изолират и лекуват
с пеницилинови препарати.
3.Провежда се текуща дезинфекция на секрети от носа,гърлото, замър-
сени с тях материали.
Специфична профилактика се провежда с полизахаридни менингококови
ваксини. Имунизационната доза е 0,5мл. Най-високо е оценена алтернатива
масовата имунизация в границите от 19 месеца до 19 години.

7.Екологични и епидемиологични закономерности на

значими
дихателни инфекции - грип, варицела, рубеола,
морбили.

Морбили
Морбили е заболяване,което протича с висока температура,макуло-
папу-лозен обрив и поне един от следните три клинични картини:
кашлица, хрема или конюнктивит.
Класификация на случаите:
1.Потвърденвсяко лице,което не е ваксинирано скоро отговаря
на след-
ните лабораторни критерии:
● изолиране на вируса на морбили от клинична проба;
● доказване на НК на вируса на морбили в клиничната проба;
● доказване на серум или в слюнка на Ат;
 ● откриване на Аг с директен тест.
2.Вероятенотговаря на клиничните критерии и при което
съществува епидемична връзка(контакт с потвърден случай).
3.ВъзможенВсяко лице,което отговаря на клиничните критерии.
Разпространение: След въвеждане на масовата имунизация против
морбили заболяемостта значително се снижи.
Етиология: Причинител на заболяването е РНК-вирус – Morbillivirus
(Measles virus).Известен е само един серологичен тип.Има обаче
няколко генотипа. Морбилният вирус има сърцевинен S-антиген и
повърхностен V-антиген. Вирусът може да бъде доказан чрез
вирусологична диагностика в назофарин-геален, гърлен и конюнктивен
секрет, урина и хепаринизирана кръв. Вирусът е слабо устойчив
във външната среда – инактивира се на няколко минути.Чувствителен
е на УВ-лъчи и дезинфектанти. Запазва се дълго в лиофилизирано
състояние.
Патогенеза от епидемиологична гледна точка: Входна врата за
вируса са лигавиците на ГДП,орофаринкса и конюнктивите. Вирусите
се размножават в регионалните лимфни възли,откъдето попадат в
кръвта – настъпва виремия. Специфична локализация са лигавиците
на ГДП,откъдето вирусите се отделят от болните при говор,кихане и
кашляне.
Инкубационният период е от 9-10 до 21 дни.Различаваме 4 периода на
болестта:
1. Инкубационен; 2. Катарален; 3. Еруптивен; 4.
Реконвалесцентен.
По време на катаралния стадий настъпват значителни увреждания на
лигави-ците на ГДП,поради което има риск от настъпване на вторични
бактериални инфекции.
Източник на заразата:Заболяването е антропонозно.Единствен
източник на инфекция е болният човек. Няма заразоносителство.
Болният е контагиозен през последните 2-3 дни от инкубационния,през
катаралния период и до 5-ия ден след появата на обрива. Като
усложнения възникват: отит, пневмония,
ларингит,трахеит,стоматит,по-рядко и енцефалит.
Механизъм на предаване:въздушно-капков път. Причинителите се
отделят от лигавиците на ГДП ,орофаринкса и конюнктивите на
възприемчивите хора.
Възприемчивостта към морбили е всеобща. Контагиозният индекс е
около 95% . След преболедуване се изгражда траен пожизнен
имунитет.
Характеристика на епидемичния процес:
1. Повсеместно разпространение с висока заболяемост по целия
свят и сравнително висок леталитет.
2. Сезонност основно зимно-пролетна.
3. Цикличностциклични нараствания на заболяемостта през
периоди от 3-4 до 6-7 години.
4. Възраст боледуват предимно деца.
Превенция и контрол:
1.Спрямо болнитеИзолират се за 5 дни от появата на обрива .По
наличие на усложнения,изолацията се удължава на 10 дни.
2.Спрямо контактнитеРискова група са децата от предучилищна
въз-раст, които не са боледували от морбили и които не са
иминизирани:
● Ако разполагаме с ваксини, децата са в имунизационна възраст
(над 13 месеца) и няма противопоказания за прилагането на
ваксината.
Имунизацията трябва да се извърши най-късно до третия ден след
осъществяване на контакта.
● Ако в момента липсва ваксина или децата са под 13 месеца те
трябва да бъдат профилактирани с имуноглобулин.
● Децата,на които не е извършена никаква имунопрофилактика,
се карантинират за 14 дни отначалото на контакта.
3.Спрямо външната средане се изисква провеждане на
дезинфекция. Изисква се влажно забърсване и проветряване на
стаята.
Понастоящем се използва жива комбинирана ваксина – MMR(против
морбили, паротит и рубеола).Децата се имунизират на 13-месечна
възраст. Реимунизацията е една – на 12 години. Ваксината е
еднодозна,от 0,5мл. Прилага се подкожно или мускулно.
 Варицела
Варицелата е заболяване,което протича със следните клинични
симптоми: остро начало,повишена температура, умерено увредено
общо състояние, обрив придружен със
сърбеж(макули,папули,везикули,крусти). Обривът е раз-пространен по
цялото тяло,лицето и крайниците,задължително по окосмената част на
главата и рядко се наблюдава по дланите и стъпалата.
Класификация на случаите:
1.ПотвърденВсеки случай,който отговаря на клиничните и 1 от
следните лабораторни критерии:
● доказване на Ат на вируса на варицелата;
● доказване на специфичен Ат-отговор в серума;
● изолация на вируса;
● доказване на НК на вируса.
2.Вероятен всяко лице,което отговаря на клиничните критерии и
наличие на епидемична връзка.
3.Възможенвсяко лице,което отговаря на клиничните критерии.
Етиология: Причинителят на варицела е ДНК вирус с двуверижен
геном. Нарича се Varicella Zoster virus и е един от човешките
херпесни вируси – Human herpes virus-3.Отнесен е към
сем.Herpesviridae,род Varicella virus. Причинителят е слабо устойчив
във външната среда и бързо се инактивира. Силно чувствителен е към
УВ-лъчи и дезинфекциозни средства. За откриване на вирусния Аг се
използват имунофлуоресцентен метод,PCR,ELISA,IFA и др.
Патогенеза от епидемиологична гледна точкаЗа входна врата на
забо-ляването служат лигавиците на ГДП и конюнктивата.
Оттам вируса настъпва в кръвта – настъпва виремия.
Епидемиологично значение на изходна врата има лигавицата на
ГДП,където болните отделят причинителите.
Инкубационният период е от 11-21 дни,като най-често е 14-16 дни.
Характерно за варицелата е,че Varicella Zoster virus-а може да се
запази с години в латентно състояние. При някои хора вирусите се
реактивират и възниква херпес зостер,който предизвиква
обрив,проявен локално – по хода на даден периферен нерв.
Източник на инфекция:Антропонозна инфекция.Единственият
източник е болният човек.Болните от херпес зостер също са източник
на инфекция. Основен механизъм на предаване е въздушно-
капковият. Когато източникът е болен с херпес зостер,зараззяването
се осъществява по контактно-битов механизъм – вирусите се отделят
от обривите. Възможен е и вертикалният механизъм – при заболяване
на бременните жени инфекцията може да се даде трансплацентарно и
да увреди плода.
След преболедуване се изгражда траен имунитет.
Характерни особености на епидемичния процес:
1. Повсеместно разпространение с много висока заболяемост.
2. Преболедува в детска възраст- до 6,7 години;
3. Варицела се среща по-често като епидемични взривове;
4. Сезонност – предимно есенно-зимен;
5. Цикличност: през 3-4 или 5-6 години;
6. Демографска структура: заболяемостта е по-висока в
градовете;
7. Сравнително доброкачествено протичане.
Превенция и контрол:
1. Спрямо болнитезадължително се регистрират и съобщават.
Изолират се и се лекуват по домовете си до преминаване на
острите явления, завяхване на всички обриви и образуване на
корички. На хоспитализация подлежат само болните с
усложнения.
2. Спрямо контактнитенаблюдават се 21 дни.
Дезинфекция не се изисква. Извършва се влажно почистване и
проветря-ване на помещенията,в които са болните.
Най-ефективна превенция на варицелата е масовата
имунопрофилактика. Използват се живи ваксини,но в България
ваксинацията против вариола не е включена в имунизационния
календар.
За лица,които са с противопоказания за прилагане на ваксината,може
да се използва специфичен варицела зостер
имуноглобулин(VZIG).Той е ефек-тивен при прилагане до 10-тия ден
след контакта.
За лица,на които не е извършена никаква имунопрофилактика, се
препоръчва Ацикловир (по 80мг/кг дневно),прилаган 4 пъти дневно за
7 дни.

Рубеола
Рубеолата е заболяване,което протича с внезапна поява на
генерализиран макулопапулозен обрив и поне един от следните пет
критерии:
1) цервикална аденопатия 2) субокципитална аденопатия
3) постурикуларна аденопатия 4) артралгия 5) артрит
Класификация на случаите:
1.Потвърденвсяко лице,което не е било ваксинирано наскоро и
което отговаря на клиничните и един от следните лабораторни
критерии:
● изолиране на вируса на рубеола от клинична проба;
● доказване на НК на рубеолния вирус в клинична проба;
● показване на специфичен Ат-отговор (IgG) в серум или в
слюнка.
2.ВероятенВсяко лице,което отговаря на клиничните критерии и
има епи-демиологична връзка(предаване от човек на човек) – или са
на лице лабора-торни критерии за вероятен случай – доказване на
спец. Ат(IgM) с/у вируса.
3.Възможенвсяко лице,което отговаря на клиничните критерии.
Когато има съмнение за рубеола при бременни,положителните
резулта-ти за IgM трябва да бъдат допълнително
потвърдени(например чрез тест за авидност на спец. рубеолни IgG
антитела).
Разпространение:Рубеола е ваксино-предотвратимо заболяване.
Етиология: Причинител на заболяването е РНК-вирус – Rubella virus.
Вирусът е единственият представител на семейството,патогенен само
за хората. Проявява тератогенно действие и причинява ембрио- и
фетопатии. Той е слабо устойчив във външната среда,бързо се
инактивира от УВЛ и
повечето дезинфектанти.
Рубеолният вирус може да се изолира от назофарингеален
секрет,кръв и урина,взети до 7мия ден от началото на обрива.
Патогенеза от епидемиологична гледна точка:Входна врата за
рубеолния вирус са лигавиците на ГДП и конюнктивата.След това
вирусът прониква до регулаторните лимфни възли,където се
осъществява първичната му репли-кация. Впоследствие настъпва
виремия и с кръвта се отнася до клетките на РХС(слезка,лимфни
възли,черен дроб, кожа и ЦНС). При бременни жени може да премине
трансплацентарно и да увреди плода. Най-висок е рискът за бре-
менните в първото тримесечие.Изходна врата за вируса са лигавицата
на ГДП.
Инкубационният период на заболяването е 11-23 дни.
Източник на инфекция:Антропоноза. Единствен източник на
инфекция е бол-ният човек.Той е контагиозен през последните 2-3
дни от инкубационния период и до 5-6 дни след появата на обрива.
Голямо значение като източник на инфекция имат новородените
деца,прекарали интраутеринна инфекция. Те отделят вируса за
няколко месеца до 1 година след раждането.
Механизъм на предаване наинфекцията:Основен механизъм на
предаване на заболяването е въздушно-капковия. Поради слабата
устойчивост на вируса,за да се осъществи механизма на предаване е
необходим близък директен контакт с източника на инфекция.
Рубеолата се предава и по верти-кален механизъм –
трансплацентарно от бременните жени на плода.
Възприемчивост и имунитет:Възприемчивостта е всеобща. При
липса на имунизация около 50% от децата до 9-годишна възраст
преболедуват от рубеола.След преболедуване се създава траен и
напрегнат имунитет. Изграждат се специфични Ат (IgG) и
доказването им потвърждава диагнозата.
Характерни особености на епидемичния процес:
1. Повсеместно разпространение с висока заболяемост.
2. Сезонност – предимно през студените месеци.
3. Възрастова структура – предимно деца.
4. Демографска структура – предимно в градовете.
 5. Форма на епидемичния процес – предимно спорадични
случаи.
6. Цикличност – през 5-7 години.
7. Леко клинично протичане.
Превенция и контрол:
1. Мерки спрямо болнитеБолните се изолират и лекуват в
домовете си в продължение на 5 дни от появата на обрива.
Хоспитализират се болни с прояви на
менингоенцефалит,полиневрит,отит,пневмония, и др.
усложнения,както и тези от социални домове,ученически обще-
жития и др. заведения, в които няма условия за изолация. На
бременни болни през първите три лунарни месеца на
бременността се разяснява опастността за плода и се
препоръчва аборт. На жените в детеродна възраст,болни от
рубеола,се препоръчва да не забременяват до 6 ме-сеца след
боледуването.
2. Мерки спрямо контактнитеНеболедувалите контактни деца
от предучилищна възраст се поставят под медицинско
наблюдение за 20 дни. Ако те посещават детски заведения,в
които няма рубеола,не се допуска в тях 20 дни. При откриване
на болен от рубеола непременно трябва да се установи дали
има контактни бременни до 3-тия месец. Ако има такива спрямо
тях се провеждат следните мерки: преустановява се контакта с
тях и задължително се взема венозна кръв- 3 мл. за
серологично изследване.
Повторното серологично изследване се извършва на 20-25 ден
от деня на контакта.
3. Мерки спрямо външната средаДезинфекция не се
провежда. Извършва се влажно почистване и проветряване.
4. ИмунопрофилактикаИзвършва се задължителна
имунизация против рубеола на всички деца. Използва се жива
комбинирана ваксина MMR (против морбили,паротит и
рубеола). Прилага се 0,5мл подкожно или мускулно.
Имунизацията се извършва на 13-месечна възраст.
 Реимунизация се прилага на 12г. като се прилага една доза от
същата ваксина.

Грип
Грипът е остра респираторна антропоноза,която се причинява от
грипни вируси А,В,С,проявява се с общи токсико-инфекциозни
заболявани,съпроводени с катарални възпаления на мястото на
специфична локализация – ГДХ, предава се по въздушно-капков път
и се разпространява в епидемична и пандемична форма в
зависиомост от имунологичната структура на населени-ето и
изменчивостта на вирусите.
Етиология:Причинители на грипа са грипни вируси от групата на
ортомиксу-вирусите.Грипните вируси са 3 типа: тип А, тип В, тип С.
Тип А има много променлива антигенна структура.Тип В е с частични
измене-ния,а тип С е антигенномонолитен. Най-добре проучен и с
най-голямо епиде-миологично изменение е тип А. Той е
изключително изменчив,което е свързано с изменения в Аг-
ните,РНК,разтворимия S-антиген,повърхностните Аг-ни,които са два –
хемааглутини и невраминидаза. Грипните вируси са неустойчиви
във външната среда.На стайна температура остават жизнено-
способни няколко часа.Изключително чувствителни са на УВЛ.
Патогенеза:Инкубационният период е от няколко часа до 2-3 дни.
Входна врата са ГДП.Вирусът се размножава в цилиндричния
ресничест епител на лигавицата на носа,носоглътката и трахеята.
Счита се,че репликацията на вируса е първо в долните отдели на
респираторния тракт,след това в горните. Развива се и виремия.
Подтискването на фагоцитарната активност на левкоцитите създава
условия за вторични бактериални инфекции.
Източник на заразата:Антропоноза.Източник е болният човек през
цялото време на боледуването около 5-6 дни. Грипните вируси се
изолират от прелетни птици,водни птици и някои животни –
свине,коне,кучета,котки и др. Важни епизод от епидемиологията на
грипа са:
 През 1976г. за втори път се балюдава внедряване на свински
грипни вируси при човека.
  През 1977г. птичи грипни вируси причиняват в Хонг Конг
заболяване при 3-годишно дете.
 Пандемия през 2009г. от свински грип.
Механизъм на предаване:въздушно-капков и поради слабата
устойчивост на вируса във външната среда най-голямо значение имат
капчиците аерозол в непосредствена близост до болния, 2-3м около
източника на инфекцията е „заразната зона”.Най-много капчици се
отделят при силна кашлица,кихане и при говор.Вирусът може да се
предаде и по контактно-битов път с контами-нирани чаши,носни
кърпи,свирки,различни играчки и др. Грипната инфекция може да се
предава трансплацентарно. Имунитетът е типово специфичен.
Кърмачето в първите месеци има естествено придобит пасивен
имунитет.
Характеристика на епидемичния процес:
1. Грипът е инфекция с глобално значение и от
епидемиологичните особености най-голямо значение имат:лесен
въздушно-капков м-м на предаване, къс инкубационен
период,всеобща възприемчивост,изменчи-вост на вирусите.
2. Сезонността е от ноември до март,а у нас най-често –
януари/февр.
3. Пандемично разпорстранение на грипа се наблюдава през
няколко десетки години.
4. Епидемичнопто разпространение на грипа се обуславя с
постепенно незначителни изменения на антигенната структура
на вируса,обознача-вани като „дрейф”(бавно течение) и се
дължат на имунологичната структура на населението.
Антигенният дрейф е причина за поява на епидемични щамове.
5. Циркулация на щамовете.
Профилактика и противоепидемични мерки: Неспецифични мерки
на про-филактика са УВЛ-облъчване,пълноценно хранене и др.
Специфични мерки са препоръчителните имунизации на населението
с убити ваксини(Инфлувак, Ваксигрип,Флуарикс),които се прилагат в
предепидемичния период(октомври, ноември). Други средства са
интерферон, специфичен гамаглобулин и ремантидин.
 1. Мерките спрямо болния са: своевременно откриване и
изолиране в дома. Значение има активното откриване на леките
форми на болестта и препорълките за намаляване на контактите
между хората.
2. Спрямо механизма на предаване се препоръчва носене на
маски.
3. Спрямо външната средапровежда се проветряване и влажно
забърс-ване.Дезинфекция на въздуха с УВЛ.Текуща
дезинфекция на повърхнос-ти,инструментариум и др.
Използват се инактивирани живи
ваксини(Influvac,Vaxigrip,Fluarix,Inflexal).
Противоепидемични мерки:
1. Спрямо болния от грип включват:изолация в дома,режим на
легло, лечение.
2. Спрямо контактните:наблюдение,препоръка на витамини.
3. Спрямо външната среда:влажно почистване,често
проветряване в помещенията,текуща дезинфекция в
мед.звена,носене на маски и др.
Неспецифична профилактика:белтъчно
хранене,витамини,намаляване наконтакта с много хора,
амантадин(профилактичност).
Специфична профилактика с убита ваксина.Провежда се всяка
година в предепидемичния период на всички възрастни над 6 месеца.
Други противо-вирусни средста са:Interferon, -Globulline, Remantadin.
 8. Екологични и епидемиологични закономерности на
шигелози и салмонелози.

Салмонелози(Salmonelloses)
Салмонелозите са остри инфекциозни заболявания,които обикновено про-
тичат като алиментарен гастроентерит и обща интоксикация. Салмонелозите
са зоонози, от които боледуват животни,птици и хора.
Етиология:Причинителите са Грам-,необразуващи спори и капсули МО,които
отделят ендо- и екзотоксини.Притежават О и Н,а някои и V-антигени. Родът
Salmonella е от сем. Enterobacteriaceae.
Резистентност във външната средазапазват се десетки дни. Въпреки че
са чувствителни на висока температура,например при готвене е достатъчна
температура от 68-72˚С, когато салмонелите се намират в мазни хранителни
продукти стават по-устойчиви. При температура 60˚С загиват за един час.
Чувствителни са на хлорни дезинфектационни средства. Имат висока устой-
чивост към антибиотици,особено болничните щамове.
Рискови групи са животновъди,работещи в птицеферми,в общественото
хранене и др.
Сезонността е най-вече лятна,но се разпространяват целогодишно.
Леталитетът е висок при кърмачета, в най-малката детска възраст и при по-
възрастните хора.
Инкубационният период е 1-6 дни. Входна врата е устата и попадналите в
червата салмонели проникват в ентероцитите,субмукозата и мезентериалните
лимфни възли и предизвикват възпалителен процес.
Ендотоксинемията причинява интоксикация. В някои случаи може да се
развие бактериемия и да се наблюдават септични пиемични огнища –
пневмонии,отити,уросепсиси,гнойни менингитиди,остеомиелити, хронични
процеси и др.
Източник на инфекция:Птици(диви и домашни),свине,едър и дребен рогат
добитък,както и котки,кучета,плъхове,риби,миди и др. При птиците инфек-
циозният процес протича като клинично или безсимптомно носителство.
Болният човек и заразоносителите са също източник на инфекцията.
След боледуване често остава продължително заразоносителсвто.
Материали за биологично изследване:фекали,урина,жлъчка,кръв.
Механизъм на предаване:Основен е фекално-урален.
Възможни са и въздушно-капков и заразяване чрез конюнктивитите.
Заразяването се реализира по алиментарен механизъм: първично – при кон-
сумиране на хран.продукти от заразаени животни,или вторично – от контами-
нирана със салмонелни бактерии храна.
Епидемичният процес се обуславя изцяло от епизоотичният процес и в
зависимост от това най-често се наблюдават хранителни интоксикации.
Салмонелите могат да се предават и по контактно-битов път.
Фактори на предаване са яйца,месо,мляко,риба, ръце,предмети, контамини-
рани сурови зеленчуци.
Противоепидемични мерки:
1. Мерки спрямо болнияИзолация по клинични и епидемиологични
показания в инфекциозна клиника на болните и на заразоносителите,
които работят в рискови обекти,до клинично оздравяване и получаване
на един отрицателен резултат от микробиологично изследване на
фекална проба.
2. Мерки спрямо контактнитеНаблюдават се до 7 дни.Рискови групи се
карантинират 7 дни и се изследват за здраво заразоносителство едно-
кратно микробиологично.
3. Мерки спрямо външната средаПровежда се дезинфекция,дезинсек-
ция и дератизация.

Шигелози
Шигелозите са чревни антрополозни инфекциозни заболявания,причинени
от род Shigella.Протичат с хемоколитен синдром и обща интоксикация,разпро-
страняват се по фекално-орален механизъм в зависимост от санитарно-
хигиенно състояние и санитарната култура на обществото.
Етиология: Родът Shigella се разделя на 4 групи:
 S.dysenterialподгрупа А(12 серотипа);
 S.flexneriподгрупа В(8 серотипа);
 S.sonneподгрупа Д;
 S.boydiiподгрупа С(18 серотипа).
Шигелите отделят ендо- и екзотоксини.
Устойчивост:висока във външната среда – във вода до 110 дни,в/у бельо
средно 25 дни. Инактивират се от дезинфектанти.
Инкубационният период е от 1-3 до 7 дни. Входната врата е лигавицата на
устата.Те инвазират през епителните клетки на дебелото черво,където се
размножават,лизират клетките,освободжават се шигели,заразяващи други
клетки. Не се наблюдава бактериемия. Освободеният ендотоксин води до
обща интоксикация на заразения организъм,колит и диаричен синдром. От
дебелото черво шигелите се изхвърлят чрез фекалите.
Източник на инфекция са болният човек и заразоносителя. Заразоносител-
ството е здраво,инкубационно,реканволесцентно и хронично след
преболедуване.
Материали за микробиологично изследване:фекали,от храна и питейна вода,
от предмети от околната среда и речни и канални води.
Механизъм на предаване:фекално-орален. S.dysenterial се предава преиму-
ществено по контактно-битов път, S.fiexneri – по воден път, а S.sonnei –
по хранителелен път. Факторите на предаване са съответно контаминирани
ръце, предмети от външната среда, бельо,вода,хран.прродукти и др.
Имунитетът след преболедуване е типово специфичен и трае около 1 г.
Характеристика на епидемичния процес:
 В някои икономически богати страни заболяванията са много редки;
 Възрастовата стртуктура е свързана предимно с децата до 3 г.;
 Сезонността е лятно-есенна;
 Леталитетът е висок при кърмачета и в малка детска възраст;
 Заболяемостта е във връзка със санитарно-комуналното благоустрой-
ване,контрола на водопроводната и канализационна системи и др.
 Епидемиите са съответно водни,хранителни и контактно-битови;
 Рискови групи – кърмачета,деца от организирани колкетиви,работ-
ници в сферата на храненето и др.
Противоепидемични мерки:
1. Спрямо болнияБолните и заразоносителите се изолират и лекуват в
дома при наличие на течаща вода и канализационна система и лекарски
контрол до получаване на 2 отрицателни резултата от микробио-логично
изследване на анален секрет,извършени два дни подрет,но не по-рано от
24 часа след клиничното оздравяване. Диспансеризацията е в
продължение на 3 месеца,като първият месец се правят 2
 микробиологични изследвания на анален секрет,а втория и третия по 1
излседване.
2. Спрямо контактнитеПодлежат на медицинско наблюдение 7 дни,а
рисковите се карантинират за 7 дни.Провежда се микробиологично
изследване на анален секрет.
3. Спрямо външната средаДезинфекцията е текуща и крайна и се
извършва предимно с хлорни препарати(10% хлорна вар).През лятото се
извършва и дезинфекция.
Специфична имунопрофилактика не се провежда.Има разработени орални
ваксини,които не се прилагат рутинно,тъй като индуцират имунитет с
продължителност от няколко месеца.

9. Екологични и епидемиологични закономерности на значими

кръвнопреносими инфекции – ВХА,ВХБ,ВХС.

Вирусен хепатит А
Вирусен хепатит А(ВХА) е заболяване,което протича с дискретно начало на
симптоми като умора,коремни билки,загуба на апетит,гадене и повръщане и
поне един от следните три критерия: повишена температура,жълтеница или
повишени стойности на серумните аминотрансферази.
Класификация на случаите:
1. Потвърденвсеки случай,който отговаря на клиничните и 1 от
следните лабораторни критерии:
 Доказване на специфичен Ат-отговор с/у вируса на хепатит А;
 Доказване НК на вируса на хепатит А в серум или изпражнения;
 Доказване на Аг на вируса на хепатит А в изпражненията.
2. Вероятенвсяко лице,което отговаря на клиничните критерии и при
което съществува епидемична връзка(предаване от човек на човек,
консумация на заразена храна/питейна вода).
3. Възможеннеприложимо.
Разпространение:ВХА е разпространен повсеместно,но светът се раздела на
3 зони:
 1. С много ниска и ниска ендемичност;
2. Със средна ендемичност;
3. С висока ендемичност (>300/100 000).България има средна ендемич-
ност,но в Европа заболяемостта у нас е най-висок.
Етиология:Причинител на заболяването е хепатитният А вирус(ХАВ).Той е
РНК вирус,класифициран е като picornavirus. Вирусът има само един Аг –
HAV-Ag. Отдиферинциращи са 6 генотипа.От 1-3 генотип са разпространени
само сред хората,а останалите(4-6) се срещат при някои примати,без да са
изолирани при хора. ХАВ е силно устойчив във външната среда,устойчив
на ниско рН.Инактивира се от висока температура(>85○С),формалин и хлорни
препарати.
Патогенеза: Входна врата за вируса е устната кухина.Оттам по кръвен път
вирусът достига до черния дроб.Впоследствие той се отделя с жлъчния сок в
чревния тракт и оттам с изпражненията извън заразения организъм.
Виремията при заразените хора също персистира а 1 седмица преди иктера
до 1-2 седмици след това.Още 1-2 дни преди появата на иктера се изграждат
ранни Ат към вируса.
Инкубационният период е 15-50 дни,най-често 25-30.
Източник на инфекция:Единствен източник на инфекция е болният човек
(Антропонозна инфекция) с различно проявена клинична форма. Най-често
срещаните клинични форми са:типична(лека,средно тежка и тежка); аникте-
рична(с по-слабо изразени клинични симптоми и без жълтеница) и безсимп-
томна(при нея няма никакви клинични и параклинични промени,а само нас-
тъпва имунологична пренастройка на организма,водеща до изграждане на
имунитет).Особено значение за епидемиологията на заболяването имат аник-
теричните и безсимптомните форми,тъй като те често остават неразкрити
и хората с такива форми продължават да заразяват контактните си.
Контагиозният период започва от 1-3 седмици преди появата на иктера и
продължава до 1-3 седмици след това.
Механизъм на предаване на заразата:фекално-орален. Причинителят про-
никва в чов. ор-зъм и през устата с различните фактори на предаване на
заболяването:
1.контаминирани хранителни продукти;
2.контаминирана вода или други течности;
3.директно от замърсените ръце.
В зависимост от това се наблщдават хранителен,воден и контактно-битов път
на предаване на ВХА.Най-често срещан е контактно-битовия път.Възможен е
и парентералният механизъм на предаване на инфекцията,когато се прелее
кръв или кръвни продукти от заразен с ВХА по време на виремичния стадий
на друг човек.
Възприемчивост и имунитет:Възприемчивостта е всеобща,контагиозният
индекс е около 50%.След преболедуване се изгражда траен имунитет.
Характерни особености на епидемичния процес:
1. Решаващо значение за разпространението на заболяването към соц.
фактор.ВХА се среща с по-висока честота в слабо развитите икономи-
чески страни и сред по-бедните слоеве от населението,живеещи в лоши
хгиенни условия.
2. Заболяваемостта в България е еднемично-епидемичнаподдържа
се сравнително висока годишна заболяемост.
3. Боледуват предимно деца от 5-9 години.
4. Сезонността в ендемичните страни е лятно-есенна.
5. Рискови групи за ВХА са: лицата от многочленни семейства,медицин-
ски персонал,работници в чистотата,каналджии,наркомани,хомосексуа-
листи,болни с хрон.чернодробни заболявания и др.
6. ВХА е ваксинопредотвратимо заболяване.
Превенция и контрол:За превенцията на ВХА имат значение всички сани-
тарно-хигиенни мерки,свързани с производството,продажбата и приготвя-
нето на хран.продукти.От особено значение е личната хигиена – измиването
на ръцете преди хранене и след ползване на тоалетна.
Специфичната превенция се извършва с прилагането на ваксината против
ВХА.Използват се убити ваксини.Прилагат се двукратно:втората доза след 6-
12 месеца от първата.
Мерки в огнището на заразата:
1. Болните от ВХА задължително се изолират в Инфекциозно отделение,
най-малко за 7 дни от появата на иктера.
2. Контактните на болен от ВХА се наблюдават за 45 дни.
3. В огнището на зараза се извършва текуща и крайна дезинфекция на
всички предмети,повърхности,които могат да са контаминирани от
болния.
 Вирусен хепатит Б
Хепатит Б е вирусна антропонозна инфекция,атакуваща черния дроб и при-
чиняваща от остър самоограничаващ се хепатит до широк спектър от хронич-
ни заболявания и сътояния(хроничен хепатит,чернодробна цироза, черно-
дробна недостатъчност).
ВХБ е глобален проблем на общественото здравеопазване.
Етиология:ВХБ е единственият ДНК-вирус сред човешките хепатитни В-си.
Притежава частично двойно- и едноверижен ДНК-геном.Основните вирусни Аг
са HBsAg(повърхностен Аг), HBcAg(ядрен Аг) и HBeAg. ВХБ е класифициран в
осем различни генотипа.ВХБ е устойчив към физически и химични въздей-
ствия,както и при попадане в околната среда.Тази устойчивост е значима за
предаване на ВХБ по контактно-битов път и обуславя необходимостта от
стрикна дезинфекция и стерилизация на инструменти за многократна употреба
в медицинската/дентална практика.
Патогенеза:Вирусът навлиза в организма през кожа с нарушена цялост,през
конюнктивалната лигавица,лигавицата на половите органи и др.
Инкубационният период е 30-180дни,средно 90 дни.
Източници на инфекция:Източник на инфекцията са болният човек и заразо-
носителите.Най-голямо епидемиологично значение имат хронично инфекти-
рани лица – те се явяват главни източници на вируса и поддържат разпростра-
нението на инфекцията в обществото,като при 15-40% от тях процеса може да
еволюира до чернодробна цироза и хепатоцелуларен карцином.
ВХБ е 100 пъти по-заразен от СПИН(поради по-ниската заразяваща доза кръв
и по-високата концентрация на вируса в кръвта).ВХБ се открива в умерени
количества в слюнка,сперма и вагинален секрет.
Механизми и фактори на предаване:За ВХБ са характерни следните механиз-
ми и пътища на предаване – естествено предаване(полов и контактно-битов),
парентерално предаване(кръвопреливане,медицински и стоматологични ин-
тервенции) и вертикално предаване (трансплацентарно, парентерално, пост-
натално). Групи в повишен риск от инфектиране с ВХБ,произтичащи от
механизмите на предаване:
1. Медицински/дентален персонал;
2. Лица с повишен риск във връзка със сексуалното поведение;
3. Новородени от HBsAg(+) майки;
 4. Използващи венозни наркотици;
5. Контактни в семейства на болни с остър ВХБ.
6. Пациенти,изложени на многократни хемо/плазмотрансфузии;
7. Пациенти и персонал в отделения за хемодиализа;
8. Пациенти с хронични чернодробни заболявания;
9. Пътуващи във високо ендемични зони за ВХБ;
10. Носители на СПИН.
Възприемчивостта е всеобща,но с въвеждане на масовата имунизация за
новородени,основно засегнати са лицата във възрастовия диапазон 25-49г. с
превес на мъжкия пол.
Имунитет:Инфекцията се самоограничава в около 90-95% от преболедува-
лите възрастни лица с образуване на протективни неутрализиращи anti-HBs
антитела,като имунитета е пожизнен.
Леталитет:около 1-2%
Сезонност:липсва изразена сезонност.
Диагноза:Основен клиничен материал за изследване е кръвта.
Общопрофилактични мерки:
1. Скрининг на донорската кръв;
2. Въвеждане на еднократни консумативи(спринцовки,игли и т.н.);
3. Контрол в/у дезинфекцията и стерилизацията в здравните заведения;
4. Здравна просвета сред населението и рисковите групи.
Специфична профилактика:Ефективността на хепатит Б ваксината в превен-
цията на ВХБ инфекцията и нейните хронични последици е оценена на 95%.
Познати са 2 вида хепатит Б ваксини,съдържат HBsAg,но различаващи се по
технологията на производството.В България винаги са прилагани рекомби-
нантни ваксини.Ваксината за хепатит Б се прилага за новородени в четири
дозова схема – 1 прием като моноваксина до 24ч. след раждането,последвано
от още три приема в състава на комбинираната шесткомпонентна ваксина(с/у
дифтерия,тетанус,коклюш,рекомбинантна хепатит Б ваксина,инактивирана
полиомиелитна ваксина,конюгирана ваксина с/у хемофилус инфлуенце тип Б),
съответно на 2-и,4-и и 6-и месец,интрамускулно.
Противоепидемични мерки:
1.Мерки спрямо болнияЛечение в инфекциозно отделение за срок от
15 дни.Изискване след клинично оздравяване с два контролни
прегледа в рамките на 1 месец.
 2.Мерки спрямо контактнитеНаблюдение в рамките на инкубационния
период и изследване на контактните в семейството.Препоръчване на
имунизация.
3.Мерки спрямо контактнитеСтандартни предпазни мерки в
здравните заведения – дезинфекция и стерилизация на
инструментариум.

Вирусен хепатит С
Вирусният хепатит С е антропонозна инфекция с глобално разпространение
и основно парентерален път на предаване.
ВХС засяга 3% от населението на Земята,докато в България – около 1%.
Етиология:Вирусът се състои от сферичен нуклеокапсид с липопротеинова
обвивка,а геномът му предоставя едноверижна РНК.Познати са 6 генотипа.
ВХС се инактивира под действието на липидни разтворители и детергенти,
формалдехид на 37○С за 72ч,при температура от 60○С за 10ч.
ВХС е относително нестабилен при съхранение на стайна температура.
Инкубационен период е от 6 до 10 седмици.
Източници на инфекция:източник на инфекцията е болният човек с остра и
хронична ВХС инфекция(хронични вирусоносители) са източници на
инфекция. Острият възпалителен процес завършва спонтанно с оздравяване
до 6 месеца от началото на инфекцията в 10-30% от случаите,а в останалите
70-80% вирусната инфекция персистира под формата на хроничен хепатит.
Характерна клинична особеност за острата ВХС инфекция са наличието на
аниктери,субклинични и инапарентни форми в около 70% от случаите.
Фактори,влияещи в/у хода на ВХС инфекцията и прогресията към хронифи-
циране са: по-голяма възраст,мъжки пол,алкохолна консумация и коинфекция
със СПИН.Вирусен хепатит С се наблюдава „Айсбергов феномен”. Съотноше-
нието болни/вирусоносители е 1/10 до 1/100. ВХС е четири пъти по-заразен от
СПИН.
Механизъм на фактори на предаване:
1. Парентерално предаванепри кръвопреливане,ммедицински и стома-
тологични интервенции,хемодиализа,употреба на венозни наркотици,
татуировки,акупунктура и др.
2. Естествено предаванеполов и контакно-битов път на предаване.
3. Вертикално предаванеперинатално от майка на дете.
Групи в повишен риск от инфекциране с ВХС:
1. Употребяващи наркотични средства(интравенозните наркомани).
2. Лица,изложени на многобройни хемо- и плазмотрансфузии.
3. Лица,изложени на медицински и стоматологични манипулации.
4. Лица,професионални експонирани на кръв;
5. Лица с рисково сексуално поведение;
6. Интрафамилен контакт с болни с хронична ВХС инфекция.
Възприемчивост всеобща,но с най-висок дял е група 20-39г. с лек превес на
мъжкия пол.
Имунитет : Образуването на Ат при ВХС инфекцията(anti-HCV антитела) не
са протектиращи и в повечето случаи са само маркер на заболяването.
Леталитет: под 1%.
Сезонност:липсва изразена сезонност.
Диагноза:Основен клиничен материал за изследване е кръв за доказване на
anti-HCV антитела и РНК.
Превенция:Усилията са насочени към повишаване на здравната култура на
населението и специфичните рискови групи,с провеждане на скринингово
излседване,подобряване качеството на дезинфекцията и стерилизацията в
здравните заведение.Специфична имунопрофилактика не е разработена.
Противоепидемични мерки:
1. Мерки спрямо болнияизолация и хоспитализация за 15 дни;
2. Мерки спрямо контактнитеподлежат на медицинско наблюдение в
рамките на инкубационния период с проследване на трансаминазна
активност и урина.
3. Мерки спрямо външната средадезинфекция и стерилизация.
 10.Епидемиология, превенция и контрол на ХИВ/СПИН.

СПИН е резултат от увреждане на имунната система,вследствие на инфек-

тиране с ХИВ и е крайна фаза на инфекцията.Леталитетът е 100%,резултат на
опортюнонистични инфекции и неоплазми.ХИВ инфекцията се разпространява
пандемично.
Етиология:Причинителят е РНК-ретровирус от семейството на Т-лимфотроп-
ните вируси. Съществуват три типа на вируса на СПИН: NIV-1,HIV-2,HIV-0. По
света са известни 9 щама на HIV-1:A,B,C,D,E,F,G,H,O. Възможна е двойна
инфекция с NIV-1 и HIV-2. В България е разпространен предимно субтип В,
който е и основен за Европа.
Вирусът е неустойчив във външната среда.
Патогенеза: Инкубационният период е от 6 месеца до 6 години за възрастни,
а за деца от 1 до 6 месеца. Входна врата са лигавицата,рагадите на ректума,
половите органи,устната кухина,кръвоносните съдове при венозни манипу-
лации,присадени органи.Вирусният повърхностен липопротеин се свързва
избирателно с Т4 лимфоцитите,които са негов рецептор.Могат да бъдат
инфектирани макрофаги,невроглиални клетки,В-лимфоцити,които на повърх-
ността си имат също рецептори.Силно намаление на CD4 и увеличаването на
CD8.Намален е броят на естествените клетки убийци,снижена е продукцията
на интерферон. Подтисната е фагоцитната активност и цитотоксичността на
клетките. При възрастни са увеличени серумните концентрации на IgG и IgA,
докато при децата – IgM.
Източник на заразата:Болният човек и вирусоносителите (хомосексуа-
листи, венозни наркомани,донори на кръв и кръвни продукти и др.). „Айсбергов
феномен” се потвърждава от съотношението м/у болните и здравите
вирусоносители – 1:50,1:100,1:300.
Механизъм на предаване:Вирусът е доказан в кръв,сперма,вагинален секрет,
цервикален секрет,слюнка,сълзи,пот,майчино мляко,урина,ликвор.
Непарентерален път – основен.
В България в 91% е значимостта на половия път на предаване:
1. Полов – хомосексуален практикувания анален секс води до поява на
 входни врати по лесно ранимата лигавица на ректума и съдържащите се
вируси в спермата проникват в кръвообращението.
2. Полов – хетеросексуаленпроституиращи жени и бисексуални мъже.
3. Полов – други форми на общуванеорално-генитален и орално-анален
контакти.
Парентерален път при:
 Кръвопреливане;
 Кръвни медицински манипулации;
 Интравенозни наркомани;
 Експозиция на кръв и кръвни продукти;
 Обрязване,ампутация на клитора,татуировки;
 Трансплантационен път – присаждане на заразени органи.
Факторите на предаване са:кръв,кръвни продукти,игли,инструменти и др.,
които са контаминирани с вируси. Заразяващата доза е 0,1мл кръв, по-
голяма от тази при ВХВ и ВХС. За медицинския персонал,който обслужва па-
циенти със СПИН съществува риск за заразяване.

Вертикално предаване:
 Трансплацентарен;
 Перинатален;
 Постнатален с фактор на предаване на майчиното мляко.
Характеристика на епидемичният процес:
1. Понастоящем се развива първа пандемия на заболяването.
2. Най-високо засегната е активната полова възраст 20-49г.
3. Разпределението на пол е различно в различните зони.
4. Основно епидемиологично значение има вирусоносителството.
5. Леталитет – 100%.
6. Приложението на ефикасно лечение удължава живота над 25г.
7. Липсва специфична профилактика.
8. Рискови групи са:хомосексуалисти,наркомани,хемофилици и др.
9. От медеицинския персонал с висок риск на заразяване са дентални
лекари и други специалисти.
Превенция и контрол:Основните направления в профилактиката са следните:
1. Здравно-образователна информация сред хомосексуалисти, прости-
тутки, хора с венерични заболявания.
2. Здравно-образователна информация сред наркоманите.
3. Изследване на кръв,кръвни продукти,плазма и др.
4. Мерки за предотвратяване на перинаталното предаване на СПИН.
5. Мерки за недопускане на парентерално предаване след мед.персонал.
6. Обучение на мед.персонал за риска.

За превенция на СПИН инфекцията в денталните кабинети трябва да се

спазват стандартните мерки,някои от които са деконтаминация,дезинфекция и
стерилизация,както и използване от персонала на защитното облекло маска,
очила,ръкавици,ежедневна смяна на работното облекло,дезинфекция на
ръцете.