химическия състав на въздуха. Атмосфера наричаме газовата обвивка на Земята,която достига височина до около 3000км и постепенно преминава в космичното пространство.Тя представлява сложна физична смес,включваща атмосферен въздух с постоянен състав и редица газообразни, парообразни,механични и биологични примеси с природен и антропогенен произход.Най-важните значения на атмосферата са: 1. Осигурява въздухът-основно,необходимо условие за живота на нашава планета,в това число и на човека 2. Екранира по-голямата част от ултравиолетовите и космичните лъчи,с което предпазва живота на Земята от унищожителното им действие 3. Пропуска и задържа необходимата за живота на Земята част от слънчевата радиация. 4. Служи като басейн за разреждане на попадналите замърсители чрез метерологичните процеси и явления протичащи в нея. 5. Тя е основен климатробразуващ фактор,който може да оказва пряко и косвено въздействие върху човека,изменяйки хигиенните свойства на жизнената му среда. Атмосферата се разделя на 6 слоя с различна характеристика и значение:тропосфера,стратосфера,мезосфера,термосфера,екзосфера и магнитосфера.Прието е мезосферата,термосферата и екзосферата да се обединяват като йоносфера. Тропосферата е най-близкият до земната повърхност слой.Тя включва около 80% от масата на атмосферния въздух и почти цялото количество водни пари и аерозоли.За тропосферата е характерен т.н температурен градиент,т.е с издигане във височина,температурата спада с около 6 градуса на всеки 1000м.За горна граница на тропосферата се приема т.н тропопауза,в която липсва този градиент (инверсна зона).В тропосферата се развиват основните метеорологични явления и процеси,определящи промените във времето. Стратосфера:достига височина до около 50 км от земната повърхност.Характерно за нея е наличието на озон и нарастване на температурата с издигане във височина.Озонът има най-голяма концентрация на височина между 20 и 25 км.Общобиологичното и хигиенно значение на стратосферата е огромно,тъй като озоновия щит задържа по-голямата част от убийствените за живота на Земята ултравиолетови и космични лъчи. Йоносфера (обхваща мезосфера,термосфера,екзосфера):простира се до около 2000 – 3000 км височина;има сложна вертикална структура без резки граници,които менят своята височина и йонна концентрация в течение на денонощието,годината и слънчевия цикъл.В огромния обем на йоносферата е съсредоточена само около 6% от атмосферната маса.Най-характерна за този слой е йонизацията на газовите частици,от където произлиза и наименованието на този слой. Степента на йонизация зависи главно от слънчевата активност.От короната на Слънцето непрекъснато се откъсват електрони и протони и изтичат в Космоса.Част от този поток (слънчев вятър) достига Земята и под влияние на нейното магнитно поле,което е най-силно при полярните области,взаимодейства със земната атмосфера, предизвиквайки разноцветно светене на атмосферни газове-полярно сияние.Подобен е механизмът и на светенето на метеорните следи,но йонизиращият фактор е кинетичната енергия на метеорита,а не енергията на слънчевите корпускули. Магнитосфера:магнитното поле на Земята се индуцира от въртенето на нейното течно ядро.То взаимодейства със слънчевия вятър,като уловените в тази магнитосфера частици се натрупват в област около Земята,наречена радиационен пояс на Ван Алън.Всъщност този пояс се състои от два пръстена,вътрешен,състоящ се предимно от протони и външен,състоящ се предимно от електрони. Благодарение на стратосфетата,йоносферата и магнитосферата до повърхността на Земята достига минимална,но достатъчна и необходима за развитието на живота част от слънчевата радиация. Химичен състав на въздуха:постоянния химичен състав на въздуха съдържа:азот-78%,кислород-20%,аргон-0,9%,въглероден диоксид- 0,03%,водни пари-около 1%,и други (хелий,неон,криптон,ксенон, радон,водород,озон)-0,002%. Кислород:от всички газове в атмосферата,той има най-голямо значение за живота на човека,защото осигурява окислителните процеси в клетките,при които от разпадането на хранителните вещества се освобождава необходимата за жизнените процеси енергия. Кислородният дефицит води до различни патологични процеси, свързани с промени в метаболизма,нарушения в термобаланса на организма (прегряване,преохлаждане),намаляване на имунния капацитет,увеличаване на риска от инфекциозни заболявания и други. Особено чувствителна към хипоксията е централната нервна система. Недостигът на кислород се позитивира при намаляване на концентрацията му под 17%-критична концентрация,имаща важно значение за хигиенната оценка на въздуха.Системното и продължително пребиваване в атмосферата с понижено кислородно съдържание в претрупани,с недостатъчен обе,лошо вентилирани жилища,работилници,учебни стаи,административни помещения и други,води до натрупване на неоокислени продукти в организма,които са причина за намалена работоспособност,телесна умора,психична възбуда,занавяне на общата заболяемост и смъртност,скъсява се генната програма на дълголетието.При съдържание на кислород до 12% се наблюдава силна отпадналост,виене на свят,задух;при 10% настъпва загуба на съзнанието,а при 8%-смърт.В най-висок риск са болните от анемии,сърдечносъдови,белодробни и нервни окончания, поради свързаните с тези заболявания предпоставки за дефицит в доставката на кислород до тъканите.Най-важният показател за хигиенната практика е парциалното налягане на кислорода във вдишания въздух. До соматични промени в организма може да доведе не само налягането,но и повишеното парциално налягане на кислород в атмосферата.Това се наблюдава при работа в кесоните и при водолази.Когато парциалното налягане на кислорода надвиши 80 кРа се появяват остри токсични явления-стенокардия,възбудни прояви на мозъчната кора,епилептиформени гърчове,припадъци и други. Вдишването на чист кислород под налягане в експериментални условия води до пневмония и белодробен оток. Азот:Азотът е преобладаваща част от атмосферния въздух,но не оказва непосредствено влияние физиологичните функции на организма.При нормално атмосферно налягане той е индиферентен газ и има значение като разредител на кислорода.В алвеолите и тъканите/тъканните течности е химически неактивен.Голямо е значението на азота и като основополагащ елемент в белтъчния синтез.Чрез усвояването му от някои бактерии и синьо-зелени водорасли,той се превръща в използваеми от растенията и животните органични съединения.При интензивни електрически процеси в атмосферата е възможно и свързването му с кислорода до азотни окиси,които с атмосферните осадъци попадат в почвата и се трансформират в усвоими от растенията нитрати.Растителният метаболизъм ги превръща в белтъчини. Въглероден диоксид:източници на въглероден диоксид в атмосферата са дишането,ферментацията,гниенето,вулканите,изветрянето на варовиците,различни антропогенни дейности.Нормално той не се натрупва във въздуха,поради усвояването му от растенията чрез процеса фотосинтеза,при който се трансформира в органично вещество.Въглеродният диоксид има съществено физиологично значение за човека.Възбуждайки центъра на дишането,той поддържа дихателния ритъм,поради което е наречен хормон на дишането. Когато неговото количество се увеличи над допустимото ниво,се затруднява отделянето му от белите дробове,което води до увеличаване на нивото му в кръвта и тъканите.Последствието от това е респираторна ацидоза,затрудняваща окислителните процеси,в резултат на което се натрупват неоокислени продукти и се създават условия за развитие на метаболитна ацидоза.Повишеното ниво на въглероден диоксид обикновено се съпровожда с нарастване на концентрациите и на други вредни вещества,увеличаване на броя на микроорганизмите,неблагоприятни промени в микроклиматичните условия,йонизацията на въздуха и други.Поради всичко това въглеродният диоксид се използва като критерий за чистотата на въздуха в жилищни и обществени обекти и за хигиенна оценка на ефективността на вентилацията,кубатурата на жилищата, натовареността на работната и училищната площ и други.За допустима концентрация се приема 0,07-0,1 %. Въглеродният диоксид в атмосферата има и важно екологично значение.Той е основният компонент в спектъра на термодинамично активните парникови газове,които се считат за основен причинител на парниковият ефект.Парниковият ефект не е ново явление.Милиони години той е оказвал влияние върху температурата на Земята,като се е усилвал или отслабвал,следвайки до голяма степен промените в концентрациите на въглеродния диоксид,свързани с влиянието на естествените фактори (вулканична дейност,растителност и други). Водни пари:те постъпват в атмосферния въздух под влияние на късовълновите ултравиолетови лъчи и при бури с интензивни електрически разряди;най-голямо количество от него се натрупва над моретата,на височина 20-40км.Общо-биологичното му значение в стратосферата се изразява в защита на земния живот от убийствените къси ултравиолетови лъчи.При нормални условия (в незамърсена атмосфера) озонът е една от природните съставки на парникови газове в тропосферата,задържащи необходимата инфрачервена радиация от слънчевия спектър,с което допринася за запазване на топлинния баланс в приземните слоеве на атмосферата. С масивното атмосферно замърсяване,съпровождащо научно- техническото и индивидуално развитие на човечеството, възникват два озонови проблема: 1. Намаляване на стратосферния озон-„озонова дупка“ 2. Непрекъснато увеличаване на тропосферния озон,инициирано главно от азотни оксиди,въглероден0 монооксид,летливи въглеводороди и други антропогенни замърсители.Значението на това увеличаване е,че се включва в причинния комплекс, предизвикващ глобалните климатични промени на нашата планета.От друга страна,влиянието на озона като силен оксидант,корелира положително с повишената честота на носогърлени,дихателни,очни и други заболявания в замърсените райони.
Копие на 6. Замърсяване на атмосферния въздух. Източници и видове замърсители. Влияние на атмосферните замърсители върху биосферата и човешкото здраве. Профилактика.
Копие на 28.Хигиенно значение и изисквания към санитарно-техническите устройства осветление,отопление, вентилация.Микроклимат в жилищни и обществени сгради.