5.

Хигиенно значение на слоевете на атмосферата и

химическия състав на въздуха.
Атмосфера наричаме газовата обвивка на Земята,която достига
височина до около 3000км и постепенно преминава в космичното
пространство.Тя представлява сложна физична смес,включваща
атмосферен въздух с постоянен състав и редица газообразни,
парообразни,механични и биологични примеси с природен и
антропогенен произход.Най-важните значения на атмосферата са:
1. Осигурява въздухът-основно,необходимо условие за живота на
нашава планета,в това число и на човека
2. Екранира по-голямата част от ултравиолетовите и космичните
лъчи,с което предпазва живота на Земята от унищожителното им
действие
3. Пропуска и задържа необходимата за живота на Земята част от
слънчевата радиация.
4. Служи като басейн за разреждане на попадналите замърсители
чрез метерологичните процеси и явления протичащи в нея.
5. Тя е основен климатробразуващ фактор,който може да оказва
пряко и косвено въздействие върху човека,изменяйки хигиенните
свойства на жизнената му среда.
Атмосферата се разделя на 6 слоя с различна характеристика и
значение:тропосфера,стратосфера,мезосфера,термосфера,екзосфера
и магнитосфера.Прието е мезосферата,термосферата и екзосферата
да се обединяват като йоносфера.
Тропосферата е най-близкият до земната повърхност слой.Тя
включва около 80% от масата на атмосферния въздух и почти цялото
количество водни пари и аерозоли.За тропосферата е характерен т.н
температурен градиент,т.е с издигане във височина,температурата
спада с около 6 градуса на всеки 1000м.За горна граница на
тропосферата се приема т.н тропопауза,в която липсва този градиент
(инверсна зона).В тропосферата се развиват основните
метеорологични явления и процеси,определящи промените във
времето.
Стратосфера:достига височина до около 50 км от земната
повърхност.Характерно за нея е наличието на озон и нарастване на
температурата с издигане във височина.Озонът има най-голяма
концентрация на височина между 20 и 25 км.Общобиологичното и
хигиенно значение на стратосферата е огромно,тъй като озоновия щит
задържа по-голямата част от убийствените за живота на Земята
ултравиолетови и космични лъчи.
Йоносфера (обхваща мезосфера,термосфера,екзосфера):простира се
до около 2000 – 3000 км височина;има сложна вертикална структура
без резки граници,които менят своята височина и йонна концентрация
в течение на денонощието,годината и слънчевия цикъл.В огромния
обем на йоносферата е съсредоточена само около 6% от
атмосферната маса.Най-характерна за този слой е йонизацията на
газовите частици,от където произлиза и наименованието на този слой.
Степента на йонизация зависи главно от слънчевата активност.От
короната на Слънцето непрекъснато се откъсват електрони и протони
и изтичат в Космоса.Част от този поток (слънчев вятър) достига
Земята и под влияние на нейното магнитно поле,което е най-силно при
полярните области,взаимодейства със земната атмосфера,
предизвиквайки разноцветно светене на атмосферни газове-полярно
сияние.Подобен е механизмът и на светенето на метеорните следи,но
йонизиращият фактор е кинетичната енергия на метеорита,а не
енергията на слънчевите корпускули.
Магнитосфера:магнитното поле на Земята се индуцира от въртенето
на нейното течно ядро.То взаимодейства със слънчевия вятър,като
уловените в тази магнитосфера частици се натрупват в област около
Земята,наречена радиационен пояс на Ван Алън.Всъщност този пояс
се състои от два пръстена,вътрешен,състоящ се предимно от протони
и външен,състоящ се предимно от електрони.
Благодарение на стратосфетата,йоносферата и магнитосферата до
повърхността на Земята достига минимална,но достатъчна и
необходима за развитието на живота част от слънчевата радиация.
Химичен състав на въздуха:постоянния химичен състав на въздуха
съдържа:азот-78%,кислород-20%,аргон-0,9%,въглероден диоксид-
0,03%,водни пари-около 1%,и други (хелий,неон,криптон,ксенон,
радон,водород,озон)-0,002%.
Кислород:от всички газове в атмосферата,той има най-голямо
значение за живота на човека,защото осигурява окислителните
процеси в клетките,при които от разпадането на хранителните
вещества се освобождава необходимата за жизнените процеси
енергия.
Кислородният дефицит води до различни патологични процеси,
свързани с промени в метаболизма,нарушения в термобаланса на
организма (прегряване,преохлаждане),намаляване на имунния
капацитет,увеличаване на риска от инфекциозни заболявания и други.
Особено чувствителна към хипоксията е централната нервна система.
Недостигът на кислород се позитивира при намаляване на
концентрацията му под 17%-критична концентрация,имаща важно
значение за хигиенната оценка на въздуха.Системното и
продължително пребиваване в атмосферата с понижено кислородно
съдържание в претрупани,с недостатъчен обе,лошо вентилирани
жилища,работилници,учебни стаи,административни помещения и
други,води до натрупване на неоокислени продукти в организма,които
са причина за намалена работоспособност,телесна умора,психична
възбуда,занавяне на общата заболяемост и смъртност,скъсява се
генната програма на дълголетието.При съдържание на кислород до
12% се наблюдава силна отпадналост,виене на свят,задух;при 10%
настъпва загуба на съзнанието,а при 8%-смърт.В най-висок риск са
болните от анемии,сърдечносъдови,белодробни и нервни окончания,
поради свързаните с тези заболявания предпоставки за дефицит в
доставката на кислород до тъканите.Най-важният показател за
хигиенната практика е парциалното налягане на кислорода във
вдишания въздух.
До соматични промени в организма може да доведе не само
налягането,но и повишеното парциално налягане на кислород в
атмосферата.Това се наблюдава при работа в кесоните и при
водолази.Когато парциалното налягане на кислорода надвиши 80 кРа
се появяват остри токсични явления-стенокардия,възбудни прояви на
мозъчната кора,епилептиформени гърчове,припадъци и други.
Вдишването на чист кислород под налягане в експериментални
условия води до пневмония и белодробен оток.
Азот:Азотът е преобладаваща част от атмосферния въздух,но не
оказва непосредствено влияние физиологичните функции на
организма.При нормално атмосферно налягане той е индиферентен
газ и има значение като разредител на кислорода.В алвеолите и
тъканите/тъканните течности е химически неактивен.Голямо е
значението на азота и като основополагащ елемент в белтъчния
синтез.Чрез усвояването му от някои бактерии и синьо-зелени
водорасли,той се превръща в използваеми от растенията и животните
органични съединения.При интензивни електрически процеси в
атмосферата е възможно и свързването му с кислорода до азотни
окиси,които с атмосферните осадъци попадат в почвата и се
трансформират в усвоими от растенията нитрати.Растителният
метаболизъм ги превръща в белтъчини.
Въглероден диоксид:източници на въглероден диоксид в атмосферата
са дишането,ферментацията,гниенето,вулканите,изветрянето на
варовиците,различни антропогенни дейности.Нормално той не се
натрупва във въздуха,поради усвояването му от растенията чрез
процеса фотосинтеза,при който се трансформира в органично
вещество.Въглеродният диоксид има съществено физиологично
значение за човека.Възбуждайки центъра на дишането,той поддържа
дихателния ритъм,поради което е наречен хормон на дишането.
Когато неговото количество се увеличи над допустимото ниво,се
затруднява отделянето му от белите дробове,което води до
увеличаване на нивото му в кръвта и тъканите.Последствието от това
е респираторна ацидоза,затрудняваща окислителните процеси,в
резултат на което се натрупват неоокислени продукти и се създават
условия за развитие на метаболитна ацидоза.Повишеното ниво на
въглероден диоксид обикновено се съпровожда с нарастване на
концентрациите и на други вредни вещества,увеличаване на броя на
микроорганизмите,неблагоприятни промени в микроклиматичните
условия,йонизацията на въздуха и други.Поради всичко това
въглеродният диоксид се използва като критерий за чистотата на
въздуха в жилищни и обществени обекти и за хигиенна оценка на
ефективността на вентилацията,кубатурата на жилищата,
натовареността на работната и училищната площ и други.За
допустима концентрация се приема 0,07-0,1 %.
Въглеродният диоксид в атмосферата има и важно екологично
значение.Той е основният компонент в спектъра на термодинамично
активните парникови газове,които се считат за основен причинител на
парниковият ефект.Парниковият ефект не е ново явление.Милиони
години той е оказвал влияние върху температурата на Земята,като се
е усилвал или отслабвал,следвайки до голяма степен промените в
концентрациите на въглеродния диоксид,свързани с влиянието на
естествените фактори (вулканична дейност,растителност и други).
Водни пари:те постъпват в атмосферния въздух под влияние на
късовълновите ултравиолетови лъчи и при бури с интензивни
електрически разряди;най-голямо количество от него се натрупва над
моретата,на височина 20-40км.Общо-биологичното му значение в
стратосферата се изразява в защита на земния живот от убийствените
къси ултравиолетови лъчи.При нормални условия (в незамърсена
атмосфера) озонът е една от природните съставки на парникови
газове в тропосферата,задържащи необходимата инфрачервена
радиация от слънчевия спектър,с което допринася за запазване на
топлинния баланс в приземните слоеве на атмосферата.
С масивното атмосферно замърсяване,съпровождащо научно-
техническото и индивидуално развитие на човечеството, възникват
два озонови проблема:
1. Намаляване на стратосферния озон-„озонова дупка“
2. Непрекъснато увеличаване на тропосферния озон,инициирано
главно от азотни оксиди,въглероден0 монооксид,летливи
въглеводороди и други антропогенни замърсители.Значението
на това увеличаване е,че се включва в причинния комплекс,
предизвикващ глобалните климатични промени на нашата
планета.От друга страна,влиянието на озона като силен
оксидант,корелира положително с повишената честота на
носогърлени,дихателни,очни и други заболявания в замърсените
райони.