Копие на 28.Хигиенно значение и изисквания към санитарно-техническите устройства осветление,отопление, вентилация.Микроклимат в жилищни и обществени сгради.
Развитието на науката се проявява в два противоположни процеса:
диференциация и интеграция.От една страна опознаването на взаимодействието „човек-жизнена среда” изисква задълбочаване на познанието,което се изразява в появата на нови научни области и направления в хигиената.От друга страна решаването на комплексни научни задачи и проблеми вече не е по силите на дадена отделна наука.Това обуславя прехода от монодисциплинарни към интердисциплинарни изследвания, засилването на интегративните връзки на хигиената с другите науки. Като всяка съвременна наука хигиената заимства знания и методи от другите науки.По този начин тя обогатява съдържанието и фонда си от знания.Същевременно хигиената по аналогичен начин обогатява и другите науки.
Хигиенната наука винаги е била част от медицината.Отношенията й
с другите медицински науки са отношения на части от едно цяло. Предметът на хигиената е страна,аспект на предмета на медицината.Изучаването на сложния и многостранен проблем – здравето и болестта на човека – е възможно само при най-тесни взаимовръзки и задълбочаваща се интеграция на различните медицински науки.Определен дял в това има и хигиенната наука. Като предоставя свои знания за взаимодействието „човек-жизнена среда” хигиената съществено допринася за обогатяването на съдържанието на медицината,за изучаването и решаването на сложните проблеми на човешкото здраве.При изучаването на реактивните промени в човека под въздействие на жизнената среда хигиенната наука черпи методи и подходи от богатия фонд на медицината.По този начин,при наличие на генетична,предметна и обектна интеграция,се осъществява и методологична интеграция на хигиената с останалите медицински науки.
Най-тесни са взаимовръзките на хигиената с другите
профилактични науки.Това е естествено поради близостта и родството на техния предмет,обект,методи и цялостна насоченост.В крайна сметка специфичните цели и подходи на всички профилактични медицински науки са обединени от общата насока- да се запази и укрепи човешкото здраве,да не се допусне заболяване,да се предотврати болестта. Взаимоотношенията между хигиенната наука,от една страна,и социалната медицина, епидемиологията, медицинската паразитология и микробиологията-от друга,са подходяща илюстрация на единството на диференциация и интеграция.От единна някога наука последователно се диференцират самостоятелни науки със свой специфичен предмет.Като се развиват по самостоятелни пътища (но в една насока), същевременно тези науки непрекъснато си взаимодействат и взаимно се допълват.
Хигиенната наука изучава предимно физичните,физикохимичните и
химичните фактори,епидемиологията,медицинската паразитология и микробиологията-предимно биологичните,а социалната медицина- социалните фактори.Но тези групи фактори не са нещо изолирано, а в реални условия винаги действат в комплекс.Затова научните интереси и изследвания на хигиената и указаните науки взаимно се преплитат и допълват.Връзката между здравето на човека и условията на неговата селищна,жилищна и работна среда е колкото хигиенен,толкова и социално-хигиенен проблем.Научната организация на различните дейности и условия в дадено лечебно- профилактично заведение може да се обоснове само от хигиенен специалист,социалхигиенист,епидемиолог и микробиолог.
Хигиенната наука осъществява интензивен информационен,
фактологичен и методичен обмен и с клиничните медицински дисциплини.Най-съществен интегриращ момент в случая е принципът на профилактичната насоченост на съвременната медицина.Клиничните дисциплини имат за цел отстраняването на болестта,възстановяването на здравето.В сравнение с тях хигиената най-пълно изучава детерминацията на здравето и болестта,причините и условията за тяхното възникване и развитие. Затова със своята специфика хигиената има контактни точки практически с всички медицински науки. Интеграцията между клиничните дисциплини и хигиената е най- изявена чрез нейни подраздел Хигиена на заведенията за здравно обслужване.Последният изучава и разработва въпросите за организацията,устройството,планирането,зонирането,санитарно- техническото устройство,лечебно-охранителния режим,борбата с вътреболничните инфекции и други. Безспорна е ролята на храненето на болните (лечебно-хранене), изучаване на етиологията на хранителните заболявания и обосноваване на тяхната профилактика и други. Особено тясно е сътрудничеството между хигиената на детско- юношеската възраст и педиатрията,които съвместно изучават анатомофизиологичните особености на децата и юношите, особеностите на техния дневен режим,хранене,условия за правилно развитие,оптимизиране на учебното натоварване и други. Предметът и целта на хигиената определят тесните взаимовръзки и сътрудничество между хигиената на отдиха (рекреационната хигиена) и физиотерапията и медицинската рехабилитация,между психохигиената и психиатрията,между герохигиената и геронтологията и гериатрията.Особено силна е интеграцията между хигиената на труда и профпатологията.Именно тяхното родство дава основания да ги обединят в термина трудова медицина. Усложняването на системата човек-жизнена среда наложи по- пълна интеграция между хигиената и биологичните науки- микробиология, паразитология, генетика, биохимия, биофизика, екология и други.По-пълното и задълбочено изучаване на факторите и условията на жизнената среда и тяхното влияние върху човешкото здраве е невъзможно без активно сътрудничество между хигиената и физиката, химията, математиката, статистиката, урбанистиката, техническите науки, психологията, социологията, ергономията и много други. Интеграцията с тези науки се изразява в различни насоки:в едни случаи тя е методологична,например с физиката и химията,от които хигиената черпи методи на изследване;в други случаи тя е обектна, например с урбанистиката,архитектурата,акустиката,с които има общ обект (седалищната среда,жилището),в трети-интеграцията е предметна,например с психологията и ергоноията,медицинската климатология,медицинската география и други.
Копие на 28.Хигиенно значение и изисквания към санитарно-техническите устройства осветление,отопление, вентилация.Микроклимат в жилищни и обществени сгради.