4.Взаимодействие на хигиената с другите науки.

Развитието на науката се проявява в два противоположни процеса:

диференциация и интеграция.От една страна опознаването на
взаимодействието „човек-жизнена среда” изисква задълбочаване на
познанието,което се изразява в появата на нови научни области и
направления в хигиената.От друга страна решаването на
комплексни научни задачи и проблеми вече не е по силите на
дадена отделна наука.Това обуславя прехода от
монодисциплинарни към интердисциплинарни изследвания,
засилването на интегративните връзки на хигиената с другите науки.
Като всяка съвременна наука хигиената заимства знания и методи
от другите науки.По този начин тя обогатява съдържанието и фонда
си от знания.Същевременно хигиената по аналогичен начин
обогатява и другите науки.

Хигиенната наука винаги е била част от медицината.Отношенията й

с другите медицински науки са отношения на части от едно цяло.
Предметът на хигиената е страна,аспект на предмета на
медицината.Изучаването на сложния и многостранен проблем –
здравето и болестта на човека – е възможно само при най-тесни
взаимовръзки и задълбочаваща се интеграция на различните
медицински науки.Определен дял в това има и хигиенната наука.
Като предоставя свои знания за взаимодействието „човек-жизнена
среда” хигиената съществено допринася за обогатяването на
съдържанието на медицината,за изучаването и решаването на
сложните проблеми на човешкото здраве.При изучаването на
реактивните промени в човека под въздействие на жизнената среда
хигиенната наука черпи методи и подходи от богатия фонд на
медицината.По този начин,при наличие на генетична,предметна и
обектна интеграция,се осъществява и методологична интеграция на
хигиената с останалите медицински науки.

Най-тесни са взаимовръзките на хигиената с другите

профилактични науки.Това е естествено поради близостта и
родството на техния предмет,обект,методи и цялостна насоченост.В
крайна сметка специфичните цели и подходи на всички
профилактични медицински науки са обединени от общата насока-
да се запази и укрепи човешкото здраве,да не се допусне
заболяване,да се предотврати болестта.
Взаимоотношенията между хигиенната наука,от една страна,и
социалната медицина, епидемиологията, медицинската
паразитология и микробиологията-от друга,са подходяща
илюстрация на единството на диференциация и интеграция.От
единна някога наука последователно се диференцират
самостоятелни науки със свой специфичен предмет.Като се
развиват по самостоятелни пътища (но в една насока),
същевременно тези науки непрекъснато си взаимодействат и
взаимно се допълват.

Хигиенната наука изучава предимно физичните,физикохимичните и

химичните фактори,епидемиологията,медицинската паразитология
и микробиологията-предимно биологичните,а социалната медицина-
социалните фактори.Но тези групи фактори не са нещо изолирано, а
в реални условия винаги действат в комплекс.Затова научните
интереси и изследвания на хигиената и указаните науки взаимно се
преплитат и допълват.Връзката между здравето на човека и
условията на неговата селищна,жилищна и работна среда е колкото
хигиенен,толкова и социално-хигиенен проблем.Научната
организация на различните дейности и условия в дадено лечебно-
профилактично заведение може да се обоснове само от хигиенен
специалист,социалхигиенист,епидемиолог и микробиолог.

Хигиенната наука осъществява интензивен информационен,

фактологичен и методичен обмен и с клиничните медицински
дисциплини.Най-съществен интегриращ момент в случая е
принципът на профилактичната насоченост на съвременната
медицина.Клиничните дисциплини имат за цел отстраняването на
болестта,възстановяването на здравето.В сравнение с тях
хигиената най-пълно изучава детерминацията на здравето и
болестта,причините и условията за тяхното възникване и развитие.
Затова със своята специфика хигиената има контактни точки
практически с всички медицински науки.
Интеграцията между клиничните дисциплини и хигиената е най-
изявена чрез нейни подраздел Хигиена на заведенията за здравно
обслужване.Последният изучава и разработва въпросите за
организацията,устройството,планирането,зонирането,санитарно-
техническото устройство,лечебно-охранителния режим,борбата с
вътреболничните инфекции и други.
Безспорна е ролята на храненето на болните (лечебно-хранене),
изучаване на етиологията на хранителните заболявания и
обосноваване на тяхната профилактика и други.
Особено тясно е сътрудничеството между хигиената на детско-
юношеската възраст и педиатрията,които съвместно изучават
анатомофизиологичните особености на децата и юношите,
особеностите на техния дневен режим,хранене,условия за правилно
развитие,оптимизиране на учебното натоварване и други.
Предметът и целта на хигиената определят тесните взаимовръзки и
сътрудничество между хигиената на отдиха (рекреационната
хигиена) и физиотерапията и медицинската рехабилитация,между
психохигиената и психиатрията,между герохигиената и
геронтологията и гериатрията.Особено силна е интеграцията между
хигиената на труда и профпатологията.Именно тяхното родство
дава основания да ги обединят в термина трудова медицина.
Усложняването на системата човек-жизнена среда наложи по-
пълна интеграция между хигиената и биологичните науки-
микробиология, паразитология, генетика, биохимия, биофизика,
екология и други.По-пълното и задълбочено изучаване на
факторите и условията на жизнената среда и тяхното влияние върху
човешкото здраве е невъзможно без активно сътрудничество между
хигиената и физиката, химията, математиката, статистиката,
урбанистиката, техническите науки, психологията, социологията,
ергономията и много други.
Интеграцията с тези науки се изразява в различни насоки:в едни
случаи тя е методологична,например с физиката и химията,от които
хигиената черпи методи на изследване;в други случаи тя е обектна,
например с урбанистиката,архитектурата,акустиката,с които има
общ обект (седалищната среда,жилището),в трети-интеграцията е
предметна,например с психологията и ергоноията,медицинската
климатология,медицинската география и други.