2.

Обект,предмет,цел,задачи и методи на хигиената

наука

Хигиената е основен дял на първичната здравна профилактика.

Съвременната хигиена е медицинска наука,която изучава
взаимодействието в системата човек-жизнена среда с оглед
правилното развитие,запазването,укрепването и подобряването на
здравето и работоспособността на човека и осигуряването на
активно дълголетие.
Както в медицината,така и в частност в хигиената,аксиоматично е
прието неделимото единство на човешкия организъм и неговата
жизнена среда.Последната може да се дефинира като комплекс от
всички предмети,фактори,свойства и отношения,с които човек
взаимодейства през своя живот и които определят (обуславят)
неговото здраве работоспособност.
Във всеки конкретен момент човекът взаимодейства с най-
разнообразни фактори на природната,селищната,жилищната и
социалната среда.Хигиената изучава всички (благоприятни и
неблагоприятни) въздействия на факторите на жизнената среда
върху човека от позициите на неговото здраве.
В системата човек-жизнена среда съществуват най-различни
връзки и взаимоотношения.Сред тях за хигиенната наука интерес
представляват тези,които имат непосредствено отношение и
отражение върху човешкото здраве.

Обект на хигиената е системното единство човек-жизнена среда в

здравен аспект.Целостността на една система изисква познаването
не само на съставните й части,но и на сложното взаимодействие
между тях.

Предмет на хигиената е изучаването на това взаимодействие в

системата човек-жизнена среда,което обуславя човешкото здраве.

Целта на хигиената е да изучава,опазва,укрепва и подобрява и

работоспособността на човека,да осигурява активното му
дълголетие.Хигиенната наука научно обосновава,разработва и
внедрява препоръки,нормативи и изисквания,чрез които да се
оптимизира взаимодействието човек-жизнена среда,така че то да
осигурява здраве.

Задачи и методи на хигиенната наука:за постигане на своята цел

хигиенната наука последователно реализира редица задачи.
Основните задачи на хигиената са:
1. Да прави хигиенна оценка на факторите и условията на
жизнената среда от гледна точка на човешкото здраве.
Хигиената изучава физичните,химичните,физикохимичните,
биологичните и социалните фактори,които в една или друга
степен,при едни или други обстоятелства могат да повлияят
човешкото здраве.Като медицинска наука тя препоръчва и
регламентира не само какво не трябва да се прави,но и какво
трябва да се прави,за да се запази и развие човешкото здраве.
Затова обект на хигиенното познание са както вредните
въздействия на различните природни и антропогенни фактори,
така и техните благоприятни въздействия,допринасящи за
запазването,укрепването и подобряването на човешкото
здраве.
2. Да изучава процесите,които имат съществено отношение към
човешкото здраве (хранене,обучение,труд,отдих и други).
Значението на състоянието на жизнената среда за човешкото
здраве е безспорно.Последното в не малка степен зависи и от
състоянието на вътрешната среда.Естествено целта на
хигиената не може да бъде достигната,ако процесите, които
имат пряко отношение към човешкото здраве,не са
оптимизирани.
3. Да изучава промените в човешкия организъм,възникващи при
взаимодействието му с жизнената среда (фактори и процеси).
Човешкият организъм взаимодейства във всеки даден момент
с огромно множество фактори.Обективен критерий за оценката
на факторите,дали и доколко те са вредни или полезни,е
тяхното влияние върху здравето на човека.За целта хигиената
изучава промените,които факторите на жизнената среда и
процесите предизвикват в човешкия организъм,как тяхното
въздействие се отразява върху физическото и психическото
състояние и развитие върху работоспособността и здравето.
4. Да разработва нормативи и мероприятия за факторите и
процесите в жизнената среда с оглед оптимизирането на
взаимодействието човек-жизнена среда,за предпазване и
предотвратяване на заболяванията.
Вредност е всеки фактор,който може да предизвика или
провокира неблагоприятни здравни последици.В едни условия
факторът може да е вреден,а в други не е,например
температурата на въздуха,ултравиолетовите лъчи,флуора във
водата,биоелементите в хранителните продукт и т.н.Явно е,че
от значение за човешкото здраве е не толкова вида на
фактора,а преди всичко неговата доза,концентрация и
продължителност на въздействие.
 Идеален е вариантът в жизнената среда да няма вредности.
Това даже теоритически е невъзможно,защото редица
природни фактори са практически неуправляеми.Изходът е не
в ликвидирането,а в ограничаването на вредностите до
степен,до която все още не оказват каквото и да е
неблагоприятно въздействие върху човека и бъдещите му
поколения,върху животните и растенията.
Хигиената научно обосновава нормативи за факторите на
жизнената среда,определя до какви концентрации,дози и
интензитети тези фактори все още не увреждат здравето и
работоспособността на човека.При разработването на тези
нормативи водещи са здравните критерии,а не техническата
достижимост и икономическата достъпност.
5. Да разработва подходи,методи и мероприятия за повишаване
на възможностите на организма за адаптиране към нови
условия на жизнената среда,за увеличаване на неговия
адаптивен резерв и стимулиране и развитие на човешкото
здраве.
Известно е,че част от заболяванията възникват вследствие
недостатъчни адаптивни възможности,поради наследствена
предразположеност и други подобни причини.Наличието на
здраве се определя от единството на оптимална външна и
оптимална вътрешна среда.Ако външната среда се
подобрява,а организмът се детренира или функционира в
условия на нерационален режим на труд,отдих,хранене или
обучение,едва ли може да се очаква здраве.Затова хигиената
има за задача не само да определи най-благоприятните за
здравето параметри на средата,но и да разработи подходи и
методи за неговото усъвършенстване.

Методи на хигиената:
За изпълнение на своите задачи хигиенната наука използва
съвкупност от общонаучни,частнонаучни и специфични методи.
Прилаганите в хигиенното познание общонаучни методи са
описание,наблюдение,натурен и лабораторен експеримент,анализ и
синтез,индукция и дедукция,моделиране,системен подход и други.
Многообразният комплекс от частнонаучни методи (в зависимост от
опознаваната подсистема) може да бъде класифициран,макар и с
известна условност,в следните групи и подгрупи:
1. Методи за изучаване предимно на подсистемата жизнена
среда:
 Физични
 Химични
  Физико-химични
 Биологични (микробиологични)
2. Методи за изучаване предимно на подсистемата човек:
 Биофизични
 Биохимични
 Биологични (физиологични,медицински)
 Психологични
 Социологични

Хигиенната наука използва методите на другите науки съобразно

спецификата на своя предмет през призмата на хигиенното
познание с оглед постигане на основната си цел и основните си
задачи.В този смисъл частнонаучните методи са спомагателни по
отношение на специфичните за хигиената методи.
Специфичните хигиенни методи са :санитарно описание,санитарно
обследване,хигиенна експертиза и комплексен хигиенен метод.
Санитарното описание по същество е наблюдение,констатиране и
фиксиране на състоянието на жизнената среда.Чрез него се прави
качествена характеристика на факторите и условията на средата.
Санитарното обследване включва наред с описанието още и
набирането на визуални и инструментални данни.Определяните
количествени характеристики на факторите позволяват да се оцени
по-пълно и по-точно състоянието на жизнената среда.
Обективното въздействие на жизнената среда върху човешкото
здраве се определя чрез метода на хигиенната експертиза.Той
обхваща горните два метода,но в случая набирането на
количествените данни за факторите на средата е не цел,а само
предпоставка за последващ техен анализ,съпоставка и хигиенна
оценка.Като се знаят някои установени вече закономерности за
въздействието на средата чрез експертиза на състоянието й може
да се прогнозира отражението й върху човешкото здраве.