8.

Хигиенно значение на физичните свойства на

атмосферата.Слънчева радиация - хигиенно и
общобиологично значение, хелиогеомагнитни фактори.
В хилядолетната си еволюция земните организми,в т.ч и човекът са се
приспособили към определени параметри на жизнената си среда, част
от която са физичните фактори на атмосферата.Последните,в
зависимост от интензивността си и времето на въздействие,влияят
различно върху здравето,самочувствието и работоспособността на
населението.Физичните фактори се разделят условно на: космични
(слънчева радиация,космични лъчи,хелиогеомагнитни фактори) и
метеорологични (температура,влажност,движение на въздуха,
атмосферно налягане,атмосферно електричество,йонизация на
въздуха).
Слънчева радиация:интегрален поток от лъчиста енергия,без която
животът на Земята е невъзможен.Тя оказва съществено влияние
върху физичните свойства на атмосферата,като в определена степен
детерминира метеорологичните и електричните явления в нея.При
преминаването и през космичното пространство и земната атмосфера,
слънчевата радиация се поглъща,разсейва,отразява.В приземния
слой достига едва една двумилиардна част от енергията,при това с
променен спектър.
Ултравиолетова радиация:отличава се с най-голяма биологична
активност.Интензитетът й зависи от географската ширина,сезона на
годината,облачността,прозрачността,замърсеността на атмосферата,
отразяващата способност на повърхността и други.Чувствителността
на човешката кожа към ултравиолетовата радиация се променя в
зависимост от сезона:максимална-през зимата и ранната пролет,
минимална-през лятото и в началото на есента.Тя е различна и за
отделните кожни участъци-най-голяма на закритите части на тялото
(гръб,гърди) и най-малка – на лицето,врата и предмишницата.Кожата
на децата е по – чувствителна от тази на възрастните.Специфичното
действие на ултравиолетовата радиация се определя от дължината на
вълната им.
 Късите ултравиолетови лъчи имат предимно бактерицидно
действие;те санират въздуха,повърхностните слоеве на
водоемите и почвата;поглъщат се добре от озоновия слой и
 замърсителите на въздуха и почти не достигат земната
повърхност
 Средните ултравиолетови лъчи се отличават главно с
изразеното си витаминообразуващо действие.Под тяхно
влияние в повърхностните слоеве на кожата се образува
витамин Д3.Недостигът на УВ лъчи от този спектрален участък
води до смущения в калциево-фосфорната обмяна,понижаване
на резистентността на капилярите,ексудативни реакции, рахит
при децата и остеопороза при възрастните.
 Дългите УВ лъчи оказват изразено еритемно-загарно действие.
УВ еритем е асептичен възпалителен процес,който възниква
обикновено след 1-3 часа и спонтанно затихва след 2-3
денонощия.За разлика от термичния еритем,който се причинява
от инфрачервените лъчи,УВ еритем има латентен период,
възниква само на облъчен кожен участък,има ясно очертани
граници и често преминава в загар.Потъмняването на кожата
(загарът) е натрупване на меланин в базалните клетки на кожата
и има защитна роля спрямо слънчевата радиация.
УВР е полезен фактор,необходим за нормалното функциониране на
човека.При предозирането му обаче възникват неблагоприятни
промени:повишаване на кожната и телесната температура,оток на
кожата,главоболие,отпадналост и други.Ако организмът е
предварително фотосенсибилизиран е възможна появата на
фотодерматит вследствие прекомерно облъчване с УВ лъчи.
Облъчването на очите може да причини фотоофталмия.УВР е фактор
с относително голяма биологична активност,поради което при някои
заболявания се налага въздържане от УВ облъчване.
Противопоказания за облъчване с УВР са острите инфекциозни
заболявания,белодробната туберкулоза в остър стадий, някои нервни
и дихателни заболявания.Въпросът за възникване на кожен рак
вследствие облъчване с УВР е според и не е решен еднозначно. Под
влияние на УВ лъчи във въздуха се образуват значителни количества
озон и азотни окиси.Това трябва да се има предвид във
физиотерапевтични кабинети,соларии и други места,където се
включват за продължително време няколко живачно-кварцови лампи.
Елементарната профилактика е проветряването на помещенията.
Видимите лъчи са специфичен дразнител за зрителния анализатор,
благодарение на който се осъществява специфичната му функция.
Доказано е тяхното значение за синхронизиране на денонощните
биологични ритми в човешкия организъм.Светлината има съществено
значение за нормалното функционално състояние на нервната
система,а чрез нея и на останалите органи и системи.Значение има не
само степента на осветеност,но и спектралният състав на светлината-
червената му част влияе възбуждащо,а синьовиолетовата –
подтискащо върху кората на главния мозък;зелената и жълтата
съставла стимулират зрителния анализатор.Различното
психофизиолгочно въздействие на цветовете и техните съчетания
успешно се използва за цветооформяне на интериора,за целите на
промишлената естетика,в цветотерапията и други.
Инфрачервените лъчи се разделят на два вида: дълги и къси и имат
предимно топлинно действие.Дългите ИЧЛ имат по-малка
прониквателна способност и по-повърхностно влияние;предизвикват
повишаване на кожната температура,топлинен еритем,а при
продължително въздействие може да се обхванат и подлежащи
тъкани.Късите ИЧЛ предизвикват слаби субективните оплаквания и
интензивни промени в дълбочина с общи прояви-разширение на
капилярната мрежа,увеличен приток на кръв към кожата,повишение на
обмяната на веществата,телесната температура,газовата обмяна и
бъбречната функция,учестяване на пулса и други.. При висока
температура и относителна влажност или нарушения в
топлоотдаването може да възникне топлинен удар Когато ИЧЛ от
слънчевия поток въздействат директно върху черепа,обемът на кръвта
в мозъчните синуси се увеличава поради дълбокия им топлинен
ефект, вътречерепното налягане се повишава и може да възникне
слънчев удар.Свойството на ИЧР да прониква в дълбочина се
използва във физиотерапията-за затопляне на по-дълбоко
разположени органи и тъкани,за разсейване на местни възпалителни
огнища и за болкоуспокояващ ефект.
Космични лъчи:първичното космично излъчване-слънчево и
галактично,идва към земната повърхност от всички посоки с
приблизително еднаква интензивност и заедно с природните
радионуклиди от въздуха,водата и почвата формира естествения
радиационен фон на Земята.В горните слоеве на атмосферата
първичното космично излъчване претърпява ядрени трансформации,
при които възниква вторично космическо излъчване.Първичното
космично излъчване практически почти не достига земната
повърхност,докато вторичното космично излъчване се състои от мек
(съставен основно от електрони) и твърд (съставен предимно от мю-
мезони) компонент,които значително се различават по свойствата си.
Частиците на първия се характеризират главно с поглъщане от
веществото,а на втория-с голяма прониквателна способност.
Мощността на вторичното космично излъчване намалява във височина
поради намаляване дебелината на екраниращия атмосферен слой.
При еднаква надморска височина,вторичното космично излъчване е с
по-малка интензивност на екватора,където тропосферният слой е по-
голям,отколкото на полюсите.
Хелиогеомагнитни фактори:
 Слънчева активност:това понятие обобщава появата и
промените на редица слънчеви явления-протуберанси,
хромосферни взривове,петна,факели,флокули,гранули и други.
Активността на слънцето е ритмичен процес с 11-годишен
основен период на развитие.Проявява се под формата на
електромагнитно излъчване и корпускуларни потоци.Действието
на слънчевата активност върху биосферата,респективно върху
човека,е както пряко-чрез електромагнитните лъчения
(ултравиолетови,видими,инфрачервени лъчи,радиовълни),така и
косвено-посредством промени в геофизичните фактори.
Установено е,че енергията на слънчевото корпускуларно
излъчване променя геомагнитния фон,нивото на йонизацията на
въздуха,атмосферното електричество,барикоциркулационния
режим,образуването на синоптични фронтове,циклони и други.
 Геомагнитното поле има съществена защитна функция-задържа
космичните високоенергийни корпускуларни потоци,препятства
проникването на заредените частици в биосферата и така
понижава мутиращия радиационен фон на Земята до нива,в
които живите същества еволюционно са се приспособили.
Сумарната величина на геомагнитните полета не е постоянна.
Динамичните й промени варират от плавни (магнитоспокойни
дни) до внезапни и хаотични (магнитоактивни дни).Резките
колебания на геомагнитните полета (магнитни бури),влияят
върху атмосферните валежи,засушаването,количеството на
озона и космическия прах във въздуха,радиоактивната еманация
в приземния слой и други.Без да е непосредствена причина за
появата на редица заболявания те могат да провокират изявите
им или да утежняват протичането им.Установено е,че магнитните
бури оказват предимно задържащо действие върху централната
нервна система;отчетлив е и негативният им ефект върху
сърдечно-съдовата система при по-чувствителни хора и болни от
хипертония и атеросклероза.Състоянието на последните се
влошава,настъпват смущения в коронарното кръвообръщение,
зачестяват случаите на инфаркт на миокарда.Настъпват промени
в кръвта и кръвосъсирването-намалява броят на левкоцитите и
тромбоцитите,относително се повишава броят на лимфоцитите;
изменя се бактерицидната активност на кръвта и слюнката.По-
значителните вариации на слънчевата активност и геомагнитното
поле добре корелират с честотата на редица инфекциозни
заболявания и други патологични процеси (белодробни
кръвоизливи и емболии,цереброспинални менингити,психози,
туберкулоза,инсулти,остри пристъпи на глаукома и други).
Изследванията показват,че за човека не е безразлично както
отслабеното геомагнитно поле (създаването на хипомагнитна
среда),така и наличието на магнитно поле с напрегнатост над
природната.