11.

Комплексно действие на физичните фактори на

атмосферата.Метеокомплекс и топлинен баланс на
организма.

Състоянието на атмосферата, по-специално на

тропосферата, се характеризира с динамичност на физичните
фактори, слънчева радиациям атмосферно наляганем
екейтручесйи състояние, температура, влажност,движение на
въздуха които в своя комплекс сформират времето, климата и
микроклимата. Те въздействат върху живота на човека, върху
неговите функции като цяло или специфично на отделни
системи, особено при резки изменения на параметрите им.
Изучаването им от хигиенно гледище е свързано с тяхното
влияние върху здравето на населението в условията на
населеното място, на жилището, в работните помещения, с
изпозването на благоприятни и отстраняването на
неблагоприятни фактори за развитието на организма.
Слънчева радиация:
Слънцето е източник на светлина, енергия и топлина на
Земята.
Лъчистата енергия на Слънцето представлява поток от
материални частици(фотони), които носят енергия и поддържат
електромагнитни вълни. Тези частици се разпространяват
праволинейно със скорост 300 000 км/s . От огромното
количество енергия, която се отделя при термоядрените реакции
в Слънцето, до земната повърхност достига само двимилиардна
част. На границата на земната атмосфера напрежението на
слънчевата радиация е 1,94cal/cm²/min(слънчева постоянна).
При преминаването през атмосферата напрежението намалява в
резултат на разсейжане на молекулите на въздуха, поглъщане
от водните пари и праховите частици и отражение от облаците.
Количеството на достигащата до Земята слънчева радиация
зависи от положението на Слънцето, ъгъла на падане на
слънчевите лъчи и прозрачността на атмосферата. На залез или
при изгрев пътят на лъчите се удължава 30-32 пъти.
До земаната повърхност достигат лъчи с различна дължина-
от 4000 до 290nm. Те се групират в три сектора:1) инфрачервен-
от 760 до 4000nm; 2)видими-от 390 до 290nm; 3)ултравиолетови-
от 290 до 390nm. Земанта атмосфера има избирателна
способност спрямо поглъщането и разсейването на слъчевата
радияция.
Прякото биологично действие на слънчевата радиация зависи
от дължината на вълната на лъчите. Инфрачервените лъчи с
дължина на вълната от 4000 до 1500nm проникват на дълбочина
1мм в кожата и оказват повърхностно топлинно действие,а тези с
по-малка дължина (1500-760nm)- до 10мм и оказват дълбоко
топлинно действие, повишават температурата на тъканите,
предизвикват разширение на кожните съдове и хиперемия на
кожата. Инфрачервените лъчи увеличават до известна степен
обмяната на веществата и засилват биологичното действие на
ултравиолетовите лъчи.
Видимите лъчи осигуряват функцията на най-финния и
дитанционен анализатор- зрителния. Чрез него слънчевата
светлина оказва влияние на състоянието на ЦНС и повишава
активността на кората на големите полукълба. Слънчевата
светлина подобрява самочувствието и емоционалното състояние
на човек, повишава жизнения му тонус.
Ултравиолетовите лъчи (особено с дължина на вълната 290-
390nm) имат силно изразено биологично действие. Те
предизвикват фотолиза на белтъците, образуване на високо
активни(хистаминоподобни и други) вещества, които стимулират
обмяната на веществата, кръвотворните функции, растежа на
клетките, регенерация на кожата, имуногенезата чрез
стимулиране на богато снабдената с хистоцити кожа. В резултат
на фотохимичното действие на ултравиолетовите лъчи в
повърхностните слоеве на кожата се синтезира витамин D от
намиращите се в кожата липоиди(ерго- и холестерин). Такъв
ефект упражняват основно лъчите на Дорно, които са с дължина
на вълната около 313nm. Ултравиолетовите лъяи чрез мощното
си бактерицидно действие косвено съдействат за опазване и
укрепване на здравето.
Слънчевата радиация обаче е твърде силен дразнител за
човек и при продължителна експозиция може да се стигне до
неблагоприятни промени в организма и сериозно нарушение на
здравето.
След 1-3 часа, понякога и по раном на облъчените участъци
възниква възпалителна реакция-еритемам изразяваща се в
зачервяване, оток и болезненос, повишение на температурата,
главоболие и безсъние. В зависимост от продължителността на
облъчването и някои индивидуални особености коагулационните
промени в протоплазмата могат да засегнат и по-дълбоки слоеве
на кожата.
Продължителното излагане на слънчева радиация може да
доведе и до прегряване на организма или до слънчев удар.
Слънчев удар се получава про падане на преки слънчеви лъчи
върху незащитена глава. В този случай температурата между
мозъчната кора и черепа се покачва значително и достига до
41˚C, при което белтъците на клетките коагулират. Явяват се
оток и кръвоизливи в резултат на което клиничната картина се
изразява във: жестоко главоболие, възбудно състояние,
кръвонапълване на шиините и лицевите вени, зачервяване на
лицето, забавен пулс, световъртеж, гърчове и загуба на
съзнание.
Наблюденията върху физическото развитие и здравословното
състояние на населението показват, че градското население и
някои категории(подземни) работници страдат от „светлинен
глад”, което води до намаляване на жизнения им тонус и
съпротивлителните сили спрямо инфекциозни заболявания, до
развитие на рахит, остеопороза, широко разпространение на
кариес и малокръвие.
Атмосферно налягане:
Въздушната обвивка на Земята притежава маса и тегло. Под
действието на гравитацията тя упражнява налягане, което при
температура 0̊ С на морското равнище и 45̊ географска ширина
е равно на 760мм Hg с напречно сечение 1сm², прието за
нормално атмосферно (барометрично) налягане, или 1 atm. По
международната система измерителни единици СИ налягането
се означава с нютони на 1m²(N/ m²).
Цялата повърхност на тялото се намира под налягане 15-18t ,
което не се усеща,тъй като се уравновесява от вътрешното
налягане на организма.
Атмосферното налягане е неравномерно и непостоянно, влия
се от температурата, влажността, движението на въздуха и
особено от слънчевата радиация. Обикновените денонощни
колебания не превишават 10-20mm Hg. Линиите , които свързват
точките с еднокво атмосферно налягане по Земята, се наричат
изобари. Спадането на атмосферното налягане е свързано с
влошаване на времето, а покачването – подобряване. Тези
колебания не предизвикват никакви прояви в здрав организъм.
 При изкачване на височина атмосферното налягане
намалява, а заедно с него намалява и парциалното налягане на
кислорода във въздуха, както и на алвеоларния въздух.
В зависимост от спадането на парциалното налягане на
кислорода намалява и насищането на хемоглобина с кислорд,
което води до нарушаване в снабдяването на клетките с
кислород и се развива хипоксия.
Различават се пет зони на поносимост на височината, при
което се различават съответни прояви:1) безопасна или
индиферентна височина- 1,5-2км; 2) зона на пълна компенсация-
2-4км, където някои функционални изменения в организма лесно
се отстраняват при мобилизация на резервните сили; 3)зона на
непълна компенсация- 4-6км; 4) критична зона- 6-8км, с изразени
нарушения; 5) смъртна зона- над 8км, в която без кислороден
апарат не може да се издържи повече от 3 мин.
Симптокомплексът, който се проявава при понижаване на
атмосферното налягане, е прието да се нарича височинна
болест с две разновидности: планинска болест и болест на
летците. При кислороден глад най-чувствителни са мозъчните
клетки – кората на главния мозък употребява 30 пъти повече
кислород за единица тегло, отколкото която и да е друга тъкан,
поради което настъпват най-рано функционални разтройства:
световъртеж, главоболие, задух, сънливост, шум в ушите,
тремор, мускулна слабост, акатсиям нарушение в координацията
на движенията и др.
Проявите на височинната болест се дължат не само на
намалението на кислорода в разредения въздух, както се е
смятало до неодавна. Някои от тях са пряка последица на
самото намаление на атмосферното налягане и се проявяват
дори, когато има достатъчно кислород. При летци на височина
6000-10 000 м, въпреки ползването на кислороден апарат, се
явяват още ставни и мускулни болки, гърчове и др., което се
обяснява с нарушеното равновесие между газовете във въздуха
и разтворените в тъканите газове. На височина над 12км, когато
атмосферното налягане е около 145 mm Hg, достатъчно
парциално налягане на кислорода може да се осигури само в
херметична кабина или специален скафандър.
Известно е, че хора , които живеят в планински райони на
голяма надморска височина(в Перу, Дагестан и др. от 2500 до
4500м над морското равнище), както и тренирани алпинисти,
сътрудници на високопланински станции, летци и др., преминали
специална тренировка, привикват към условията, свързани с
ниското атмосферно налягане, неблагоприятното въздействие се
уравновесява с компенсаторни функционални изменения в
реактивността на организма и преди всичко с адаптация на ЦНС.
Настъпват промени в кръвотворната, дихателната и сърдечно-
съдовата дейност : дишането и сърдечната дейност се
учестяват, увеличава се броят на червените кръвни клетки, като
при височина 4-5км може да достигне до 7-8млн. на 1mm³ кръв.
При дълготраен престой(седмица и повече) започва интензивна
хемопоеза даже при немного голяма височина – 800-1200м над
морското равнище.
Повишено атмосферно налягане се среща и при спускане на
значителна дълбочина в земните недра и под вода, при работа в
дълбоки мини и при водолази. В условията на повишено
налягане се предизвикват резки физиологични промени в
организма, които могат да добият патологичен характер, особено
опасни при бърза декомпресия.
Електрическо състояние на атмосферата:
Електрическото състояние на атмосферата се характеризира
с йонизация на въздуха, електрическо силово поле и
електрически токове.
Под аеройонизация се разбира превръщането на неутрални
газови молекули в положително и отрицателно заредени йони.
Във въздуха постоянно се извършва йонизация в резултат на
радиоактивни излъчвания от Земята, от космическите лъчи,
ултравиолетовото и корпускуларното излъчване на Слънцето,
при триене на въздушните маси вследствие движението им, при
раздробяването на твърди частици, при разбиване водата на
капки(водопади, фонтани, морски вълни). Под действието на
тези фактори от неутралните атоми и молекули се откъсва един
или повече външни електрона, които или остават свободни, или
се присъединяват към други неутрални частици на газовете.
Останалата част от атомите и молекулите образуват
положително заредени частици. Йоните при образуването си или
присъединили се към молекулите на газовете се наричат леки
йони и се характеризират с по-голяма подвижност. Тяхната
скорост на придвижване е 1-2сm/s. Когато леките йони се
присъединят към прашинки, микроби, капчици вода, тогава се
образуват средни и тежки йони, които са по-бавно подвижни- не
повече от 0,001cm/s. Около всеки йон се развива електрическо
поле, напрежението на което отблъсква еднородните йони или
привлича разнородните, които се неутрализират. Така наред с
непрекъснатото образуване на йони в атмосферата се
извършват процеси на неутрализацията им, което се нарича
рекомбинация.
Степента на йонизацията е различна през денонощието и
през различните сезони на годината- тя е най-малка в
сутрешните и вечерните часове, по-голяма през лятото и по-
малка през зимата. Количеството на леките йони ваеиеа в
зависимост от географските и геоложките условия, от
състоянието на времето и радиоактивността на външната среда.
Съществено влияние върху образуването на йони има
степента на замърсеност на въздуха, което има голямо
санитарно значение. Така в 1cm³ чист въздух извън населените
места се съдържат 400 до 1000 броя леки йони от двата знака, в
курортните места и в планинския въздух се намират около 2000
до 3000 двойки йони в 1cm³ , а във въздуха на промишлени
райони тяхното число намалява до 40 в 1cm³.
За саниратна преченка на йонизационния режим на
въздушната среда се използва коефициентът (К), който изразява
отношението между количеството на тежнките йони (N) и
количествтото на леките йони (n) от двата знака:
(N+)+(N-)
К=---------------<50 ,
(n+)+(n-)
или коефициентът на униполярност-отношението на
положителните към отрицателните леки йони:
n+
к=---------<1.
n-
йонизационният режим, охарактеризиран с тези показатели, се
явява чувствителен показател за чистотата на въздуха в
жилищни и обществени помещения.
С многобройни изследвания е доказано мностранното
действие на аеройоните в организма. В експерименти е
установено, че състоянието на хора и животни, намиращи се в
обстановката на въздуха, който е дейонизиран, се влошава. При
хората се появява слабост, сънливост, главоболие, увеличаване
на потооделянето, повишаване на кръвното налягане и
количеството на недоокислени съединения в урината.
Йоните с различен заряд оказват различно влияние.
Отрицателните йони от порядъка на 200 000 в 1cm³ , значително
подобряват състоянието на хората, намиращи се в такива
условия: повишават тонуса на прасимпатиковата нервна
система, повишават функционалното състояние на ЦНС,
стимулират се обменни процеси, ускорява се процесът на
заздравяване на рани и др. Обратно, вдишването на въздух,
богат на положителни йони, в повечето случаи води до
влошаване на състоянието на човек: повишава кръвното
налягане, учестява дишането, появява се чувство на умора,
главоболие,отпадналост.
Земята като цяло има свойствата на отрицателно зареден
проводник, а атмосферата е с положителен заряд. Поради това
се създава електрическо силово поле, което се характеризира с
определено напрежение или разлика в потенциалите. На всеки
1м височина по вертикала разликата в потенциалите е 150V.
Човек със среден ръст изпитва разлика в потенциалите, равна
на 225V.
Биологичното действие на електрическото силово поле на
атмосферата не е изучено достатъчно. Съществуват
немногобройни данни за влиянието му върху интезивността на
минералната обмяна между почвата и растенията, върху
скоростта на постъпване на катионите и анионите от почвата в
растението, по специално фосфора и калция. Колебанията в
атмосферното електричество са силен дразнител на нервната
система. Пред буря се засилват невралгичните болки,
неврастеничните оплаквания, болка в областта на плеврата, на
разни цикатрикси, влошава се самочувствието у хората, особено
нервно и сърдечно болните. У някои животни пред буря се
наблюдава безпокойство и страх.
Метеокомплекс:
В понятието метеокомплекс условно се обединява
разглеждането на трите физични свойства на атмосферата-
температура, влажност, движение на въздуха, с оглед тяхносто
комплексно влияние върху топлообмена между външната среда
и организма.
 Температура на възудха:
При преминаването през атмосферата слънчевите лъчи
повишават съвсем слабо нейната температура , тъй като само
една част(36%) от лъчите се задържат в нея. По-голямата част
от лъчистата енергия(64%) стига до земната повъхност като
преки слънчеви лъчи и се преобразяват в топлина. Затова
температурата на атмосферния въздух зависи главно от
нагряването на Земята. Почвата отдава топлина на
прилежащите към нея слоеве нс тропосферата по пътя на
непосредственото топлопровеждане и отделя инфрачервената
топлинна радиация.
Линиите, които съединяват местата по картата на земното
кълбо с еднаква годишна температура, се наричат изотерми.
Атмосферните средномесечни и средногодишни температури са
най-важният белег, по който се характеризират климатът и
микроклиматът на една област, местност и др.
Температурата на въздуха търпи денонощни, месечни и
сезонни и годишни колебания, които зависят от температурните
колебания и на повърхностния слой на земята. Максималното
нагряване на въздуха се отбелязва между 13 и 15 часа при
средни географски ширини. Динамиката на температурата на
атмосферния въздух се характеризира също с разликата между
денонощния максимум и минимум, респ. между денонощната и
годишната температурна амплитуда.
Денонощната амплитуда зависи от интензивността на
слънчевата радиация, съотношението на продължителността на
ден и нощ и прозрачността на атмосферата, географската
ширина, надморското равнище и годишното време.
Годишната температурна амплитуда зависи в общи линии от
същите фактори и се характеризира с разликите между
температурата през юни и януари. Най-ниската температура на
атмосферния въздух е регистрирана на станция Восток в
Антарктида (-87˚С), а най-високата-близо до град Триполи и в
Южен Иран (+58˚С).
Биологичното и хигиенното значение на температурата на
атмосферния въздух се състои във влиянието ѝ върху топлинния
баланс на човешкия организъм. В определени параметри от нея
зависи възможността за съществуване и развитие на
растенията, животните и хората в различните климатични зони
на Земята.
 Атмосферната температура може да влияе на телесната, а с
това да повлиява на всички обменни процеси и функции на
организма, особено много алкално-киселинното равновесие,
минералната обмяна и имунното състояние на организма. При
всяко хронично прегряване и изстудяване страдат развитието на
ръста и теглото, минерализацията на костите и зъбите, понижава
се антиинфекциозният имунитет, повлиява се алергичната
чувствителност.
В тази посока важна практическа задача на хигиената,
особено на жилищната и трудовата хигиена, е да определи най-
подходящи температури на въздушната среда в различните
помещения, като се осигури подходящо отопление, за да се
улесни организмът в поддържането на нормална
терморегулация и нормално протичане на физиологичните
процеси.
Влажност на атмосферния въздух:
Водните пари постъпват в атмосферата от изпарението на
вода от всички водни басейни- морет, океани, езера, реки и по-
малко от влажната почва и растителността. В затворени
помещения източници на влага са битови и производствени
процеси-пране, готвене, миене, сушене, промиване на
материали и т.н., а също и повърхността на кожата, от която се
изпарява влага. Степента на влажност се определя с понятията
абсолютна, максимална, относителна влажност и дефицит на
насищане.
За оценка на влажността от хигиенно гледище най-често се
използват относителната влажност, физиологична относителна
влажност и физиологичен дефицит на насищане.
Физиологичната относителна влажност представлява
съотношението(в проценти) между абсолютната влажност при
температура на въздуха в дадения момент и максималната
влажност при 37˚С, каквато е температурата на човешкото тяло.
Тя показва възможността за отдаване на топлина чрез
изпарение на потта от кожата. Физиологичният дефицит на
насищане, т.е разликата между максималната влажност при 37˚С
и абсолютната влажност при температурата на въздуха в
дадения момент, показва възможността въздуха да поеме
допълнително количество водни пари.
Влажността на въздуха се разпределя неравномерно около
земното кълбо и зависи от температурата, така и от
географската ширина и характера на местността, от надморската
височина, близостта до водни масиви, от растителността,
въздушните течения и др. Абсолютната влажност е повишена
над големи водни пространства,а с отдалечаване във
вътрешността на континента намалява. Денонощните и
годишните колебания на влажността също са в закономерна
зависимост от промените ви температурата на въздуха. С
издигане на височина в атмосферата количеството на водните
пари закономертно намалява.
Оптималната относителна влажност за човека е между 40-
60%. Тя създава усещане за топлинен комфорт при
благоприятна температура на въздуха и слаби въздушни
течения. Високата влажност (над 70%) както приповишена, така
и при понижена температура на въздуха влияе наблагоприятно
на терморегулацията на човешкия организъм.
Сухият въздух, общо взето, се понася по добре, особено при
високи и ниски температури. Когато относителната влажност
спадне до 15% и по-ниско, предизвиква обезводняване на
организма и мъчителна жажда, изсъхване на слизестите
покривки, които могат да се напукат и да кървят. Тези прояви на
дехидратация при малките деца понякога могат да бъдат много
тежки.
Движение на въздуха:
Атмосферният въздух се намира почти непрекъснато в
движение. Причината за възникването му е разликата в
температурата и съответно в налягането на въздушните маси на
тропосферата, създавана поради неравномерно нагряване на
различни участъци от земната повърхност. От своя страна това
зависи от географската ширина, от релефа и характера на
материците(планини, пустини, растителност), от водните
пространства и т.н. По-студените и по-влажни, следователно и
по-тежки, въздушни маси от зони с високо атмосферно налягане
винаги се насочват към места, където въздухът е по-топъл и по-
сух, респ. по-лек, т.е. към зони с понижено наляган. По такъв
начин се създават условия за възходящи, низходящи и
хоризонтални премествания на въздушните маси- ветрове,
характеризиращи се с различна сила (скорост), направление и
повторяемост. Ветровете биват постоянни и периодични,
локални и регионални. Така например топлият въздух от
екваториалния пояс се издига високо, и се насочват към
полюсите като постоянно, хоризонтално въздушно течение,
известно под името антипасати. Около полюсите този въздух
се охлажда и се насочва към земнта повърхност хоризонтално
към екаторя, под форманта на постоянни мощни ветрове,
наречени пасати, духащи над земната повъхност целогодишно.
Местното нагряване и охлаждане на определен участък от
земната повъхност води до съответно повишение или намаление
на наляганието и образуването на кратковременни, но силни
въздушни течения – т.н. циклони и антициклони. В центъра на
циклона нагретият въздух се издига нагоре. Като достигне
високите слоеве на атмосферата, охлажда се и започва да се
движи към периферията. В резултат на такава циркулация на
атмосферния въздух силата на вятъра може да достигне големи
величини и да причини катастрофални последствия.
Мусоните са периодични ветрове, които възникват между
големите материци и океани поради различното нагряване на
сушата и водата. Те духат по половин година- през хладния
период от сушата към океаните, а през топлия-обратно. Така
възникват и бегровите бризи. Те представляват локални
денонощни ветрове, обхващащи неголеми пространства-20-40км
по крайбрежието.
Движението на въздуха в жилища, обществени,
производствени и други сгради, се осъществява също
благодарение на разликата в температурата на въздуха в
отделните части на помещенията или между вътрешната и
външната температура.
Хигиенното значение на движението на въздуха, както на
открито, така и в жилищните и производствените помещения е
многообразно, пряко или косвено за здравето. Като фактор на
метеокомплекса въздушното движение оказва пряко влияние
върху терморегулационните процеси на организма и неговото
топлинно равновесие. Силният насрещен вятър затруднява
дишането, тъй като на издишания въздух трябва да се предаде
скорост, превишаваща тази на въздушното движение. Той също
така намалява скоростта на движение с 20-25% при равни други
условия. Въздушната скорост влияе върху нервно-психичното
състояние на човек. Умеренията, термически неутрален вятър
тонизира и ободрява, а продължителния силен вятър, особено
когато е сух и топъл, дразни нервната система.
 Косвеното хигиенно значение на движението на въздушните
маси се изразява в разместването и изравняването на състава
им, в естествената вентилация на населените места и
отстраняването на вредните газове, пари и прахове над тях.
Движението засилва изпарението на вода от повъхността на
водните пространства и почвата. Ветровете често носят маси от
студен или топъл, сух или влажен въздух и по този начин
предизвикват промени на времето и топлинния баланс на
населените места.
За най-благоприятната скорост на движение на въздуха през
лятото се смята от 1 до 4 m/s на открито, а в затворено
помещение от 0,2 до 0,4 m/s. В производствени помещения
скоростта на въздуха се нормира в зависимост от
производствените вредности и тежеста на физическите усилия.
Топлинен баланс на организма:
Запазването на постоянна телесна температура въпреки
промените в метеокомплекса е жизнено изискване за правиното
протичане на всички функции на организма. За поддържане на
баланс, т.е. равновесието между продукция и отдаване на
топлина, в организма възникват определени закономерни
реакции, зависещи от различните съчетания и изразеност на
температурата, влажността и движението на въздуха. Една част
от топлината, получена в резултата от обмяната на веществата,
се използва за поддържане на основните жизнени процеси,
друга- за извършване на работа и останалата излишна се
отстранява от организма.
Механизмите на терморегулацията представляват сложни
физиологични, биохимични и биофизични процеси и
рефлекторни реакции, създадени в процеса на фило- и
отногенетичното развитие. Биохимичните процеси на
терморегулация се изразяват в засилване или отслабване на
обмяната на веществата в организма, а биофизичните- в
рефлекторно разширяване или свиване на периферните съдове.
Внрегулацията на топлообмена на организма с външната среда
участват ВНС(симпатикус и парасимпатикус), хипофизата,
набъбреците, щитовидната жлеза и черният дроб при
ръководната роля на кората на главния мозък.
Отдаването на топлина от човешкото тяло на околната среда
става по три начина: 1)чрез топлоизлъчване(радиация)-
организмът,както всяко нагрято тяло, губи топлина чрез
топлоизлъчване, когато е заобиколено от предмети с по-ниска от
неговата температури; 2)чрез топлопренасяне(главно по пътя на
конвекцията и кондукцията); 3)чрез изпарения на влага от
дихателните пътища и на потта по кожата.
Съотношението между отделните начини на топлоотдаване
зависи преди всичко от съчетанието на метеорологичните
фактори. При оптимални условия-температура(18-20˚С),
влажност (40-60%) и слабо движение на въздуха(до 0,4-0,5m/s),
човек е в състояние на покой отдава чрез топлоизлъчване до
45% от цялата отделена от организма енергия. При над 80% от
топлината се отдава през кожата, около 13%-чрез дихателните
органи и около 4-7% се използват за загряване на приетата
храна и вода.
При повишаване температурата на въздуха настъпва
разширение на периферните съдове на кожата и съответно
изместване на кръвта към периферията. При по-високи
температури на въздуха главна роля в топлоотделянето играе
изпарението през кожата. При температура 30˚С изпарението е
около 120g за 1h. реакцията на организма при понижаване
температурата на въздуха има друг характер. Настъпва свиване
на кръвоносните съдове на кожата и забаване скоростта на
протичащата през тях кръв, поради което отделянето на топлина
чрез конвекция и излъчване се намалява. При това се повишава
топлопродукцията в резултат на увеличената обмяна на
веществата, а също и поради едновременното възникване на
рефлекторни мускулни съкращения, свързани с увеличеното
образуване на топлина.
При ниските температури на въздуха, когато запазването на
телесната топлина е много необходимо, високата влажност
увеличава топлоотделянето, което се дължи на това, че водните
пари имат 27 пъти по-голям тиолинен капацитет(топлоемост).
При комбинация на ниска температура с висока влажност на
въздуха съществена роля може да играе неговото движение,
което води до увеличаване на отнемането на топлина от тялото.
При това, ако температурата на въздуха е по-ниска от
температурата на кожата, отнемането на топлина се извършва
главно по пътя на топлопренасянето, а ако е по-висока- чрез
изпарение. Следователно движението на въздуха при съчетание
с ниски температури и висока влажност е неблагоприятен
фактор, тъй като довежда до преохлаждане, а при високите
температури е благоприятен, тъй като, засилвайки
топлоотдаването, предпазва организма от прегряване.
При комбинация на ниска температура, висока влажност и при
наличие на студени предмети и стени в обкръжаващата среда
загубата на топлина от организма чрез топлоизлъчване се
увеличава. Излъчването на инфрачервени лъчи от тялото
допринася за изстудяването на дълбоко разположените органи-
бели дробове, бъбреци, стави и др.
Терморегулацията на деца и старци е по-несъвършенна и
затова те са особено чувствителни към промените в
метеокомплекса. За укрепване и усъвършенстване на
терморегулационните механизми голяма роля играят
закаляването и тренировката им.
За хигиенна оценка на действието на метеорологичните
фактори върху организма най-често се прилагат обективни
методи за изследване на различните функции- температура на
тялото и кожата, честота на пулса и дишането, промяна в
кръвното налягане и газовия обмем, потооделяне, реакциите на
Н.С. Освен обективна оценка на фукционалните изменения, И.П.
Попов въвежда и субективно оценяване на обективните
отношения на организма към външната среда. По този начин
оценката се прави комплексно на основание анализа на
реакциите на организма по едни или други физиологични
показатели при отчитане състоянието(параметрите) на
физичните фактори на въздушната среда-температура,
влажност, движение, интензивност на топлината и слънчевата
радиация, електрическо състояние и др.
Предложени са други методи, чрез които по косвен път да се
прави оценка на сумарния ефект върху топлоусещането на човек
под влиянието на различни съчетания на температура,
относителна влажност и движение на въздуха, без да се
изследват функционалните промени в организма. Такива методи
са кататермометрия и методът на ефективните
температури.