9.Хигиенно значение на метеорологичните фактори.

Хигиенна характеристика на температурата, влажността и

движението на въздуха.
Влажност на въздуха:тя представлява степента на насищане на
въздуха с водни пари.Влажността зависи от нивото на изпаряване на
водата от големите водни басейни,снежните и ледените повърхности,
респирацията на растенията,дишането и изпарението на потта на
хората и животните и други,което се определя преди всичко от
температурата-с повишаването й се увеличава количеството на
водните пари,които могат да се задържат в един и същ обем
въздух.Различават се следните видове влажност:
 Абсолютна влажност:количеството водни пари,което се съдържа
в 1 m3 въздух при дадена температура и налягане;
 Максимална влажност-отношението (в %) на абсолютната
влажност към максималната влажност,която въздухът би имал
при температурата и налягането в момента на изследването;
 Физиологична относителна влажност:отношението (в%) между
абсолютната влажност при дадена температура на въздуха и
максималната и абсолютната влажност при температура 370С;
 Дефицит на насищането:разликата между максималната и
абсолютната влажност,т.е количеството водни пари,което не
достига за пълното насищане на даден обем въздух;
 Физиологичен дефицит на насищането:разликата между
максималната влажност при температура 370С и абсолютната
влажност,т.е характеризира условията (възможностите) за
изпаряване на влагата от кожната повърхност или дихателните
пътища.
Значението на влажността в глобален аспект се изразява в
образуването на валежи,поддържането на подпочвените води,
промиването на атмосферата от замърсители,подобряване качествата
на въздуха и други.
Върху организма на човека тя има коригиращ температурното
въздействие ефект.При висока влажност и висока
температура,потоотделянето е затруднено и организмът прегрява по-
лесно;при висока влажност и ниска температура бързо настъпва
преохлаждане,тъй като влажният въздух е добър проводник на
топлина.Сухият въздух се понася сравнително по-добре,т.е
намалената влажност не агравира влиянието на високите или ниски
температури.Сухият въздух може да се използва за лечебни цели-
например при хроничен нефрит улеснява разнасянето на скрити
отоци, намалява уринирането и създава по-добри условия за
възстановяване на бъбречния паренхим.Значителното изсушаване на
въздуха обаче влияе неблагоприятно върху здравето,самочувствието
и работоспособността на човека.Възниква силна жажда,лигавиците
изсъхват,появяват се рагади и други.У малки деца,особено у
кърмачета,може да причини обезводняване на организма.
Човешкият организъм няма сензори за отчитане на
микроклиматичните параметри по отделно (температура,влажността,
инфрачервената радиация,движението на въздуха).Топлоусещането
се базира върху тяхното комплексно влияние.При нормални условия
хомиотерапията се поддържа чрез различните физиологични
механизми на терморегулация-радиация,конвекция,кондукция,
изпарение.
Движение на въздуха:въздушните маси се движат вследствие
неравномерното нагряване на земната повърхност и разлика в
атмосферното налягане на съседни райони.Въздухът от зоните с
високо налягане нахлува към тези с ниско налягане,като се получават
конвекционни (движещи се във вертикална посока) и адвекционни
(въртящи се в хоризонтална посока) въздушни течения.Паралелните
или почти паралелните на почвената повърхност въздушни течения се
наричат ветрове.Ветровете са:
 Глобални:мусони,антипасати.Мусоните възникват в областта на
Тихия и Индийския океан,поради различното затопляне на
въздуха над сушата и водата по сезони.Пасатите и антипасатите
възникват поради нееднаквото нагряване на въздуха над
полюсите и екватора и се движат по посока на меридианите.
 Регионални
 Местни
Регионални и местни ветрове у нас са:бриз,бора,фьон,вечерник и
сприя.
 Бризът е крайбрежен морски вятър,който се поражда от
температурната разлика море-суша:денем е влажен и духа от
морето към сушата,а нощем – обратно;способства за по-малката
денонощна амплитуда на въздушната температура в
 черноморската климатична област;наблюдава се на разстояние
десетки километри от брега;
 Бора е вятър,който духа в подбалканските котловини.Той е
падащ студен вятър,типичен например за района на гр.Сливен.
 Фьонът е топъл,сух,силен вятър,богат на положителни йони,
поради което действа неблагоприятно върху самочувствието на
човека;типичен е за Предбалкана,северното подножие на
Родопите,Рила,Беласица,Осогово и Витоша,за Софийското,
Кюстендилското и Петричкото поле;
 Вечерникът е планинско-долинен вятър;образува се при изхода
на речните долини във вечерните часове;характерен е за
Асеновград,Габрово и други
 Сприята е силен,краткотраен вятър с бързо променяща се
посока; възниква в горещите летни дни,обикновено
непосредствено преди преминаване на студен фронт.Проявява
се като вихрова буря с гръмотевици и валежи.
Въздушните течения се характеризират със скорост,направление и
структура на въздушния поток.Значението на този фактор за
населените територии е в пренасянето на топлина и влага от един
район в друг,във вентилирането на жилищните зони,в разсейването на
замърсителите,което способства за самоочистването на въздуха над
дадена територия или в преноса на замърсители,включително
трансграничното замърсяване.Графичното изображение на
движението на ветровете над дадена територия се нарича роза на
ветровете.Получава се чрез нанасяне върху координатната система на
отсечки,мащабно съответстващи на броя на случаите,при които
ветровете са идвали от дадена посока и със съответна скорост за
периода на наблюдение.По розата на ветровете се определя коя е
характерната посока и скорост на въздушните маси за даден регион.
Това има огромно значение за правилното зониране на функциите в
населеното място-жилищна,производствено-складова,отдих и други.
Движението на въздушните маси има голямо значение и за
развитието на циклонална и антициклонална дейност на съседни
територии.Когато големи територии от земната повърхност се
нагряват неравномерно,възниква настъпателно и турбулентно
движение на огромни въздушни маси.Към териториите със затоплен
(относително по-лек,с по-ниско налягане) въздух,от съседните области
наглува студен (относително по-тежък,с по-високо налягане) въздух-
циклон.Хоризонталните размери на циклона са 2000-3000 км,а
скоростта на преместване-30-45,рядко до 100км/ч.В Южното
полукълбо вятърът в циклона е по посока на движението на
часовниковата стрелка,в Северното полукълбо-обратно.Топлият
въздух от центъра на циклоналната област се издига нагоре,
придобива турбулентно движение поради въртенето на
Земята,охлажда се поради температурния градиент,поема голямо
количество влага,става по –тежък и се спуска в приземния слой-
антициклон.Ивицата,в която се създава контакт между топлите
въздушни маси на циклона и студените въздушни маси на антициклона
се нарича синоптичен фронт.Преминаването на синоптичен фронт над
определена територия корелира положително с възникването на
метеотропни реакции и заболявания сред населението,което я
обитава.
Разместването на въздушните маси се съпровожда със сериозни
промени в йонизацията на въздуха-чувствително преобладаване на
положителните йони при циклони и на отрицателните йони при
антициклони.