16.

Биологична и санитарно-бактериологична
характеристика на водата.

Водата е един от най-съществените природни компоненти на

големия биологичен кръговрат.
Биологично значение на водата:
 Без вода съществуването е невъзможно.
 Тя влиза в състава на всички живи организми.
 Водата участва в структурните елементи на човешкия
организъм и съставлява около 65% от телесната маса при
възрастните, 75% при новороденото и 95% в ранния
ембрионален период.
 Тя е необходима като разтворител на хранителните вещества,
за процесите на асимилация, дисимилация, резорбция и
елиминиране.
 Минералните соли и водата оказват влияние върху
поддържането на важната биологична константа на организма
- осмотичното налягане на кръвта.
 Водата участвува и в терморегулацията на организма като се
изпарява от повърхността на кожата и чрез дихателните
пътища.

Биологично значение на водата

 Водата се отделя от организма с:
- Урина – 1500 ml
- Бели дробове – 400 ml
- Кожа – 500 ml
- Фекалии – 100 ml
- Общо – 2500 ml

 През кожата човек може да отдели до 5 dm3 и повече в

зависимост от, тежестта на труда топлинните условия и т.н.
 Дневните нужди от вода (2500 ml) се покриват от:
- поети течности – 1-1.5l
- храни - 1l
- ендогенно образуване (при метаболизма) – 0.3-0.4l
 Без вода човек може да преживее само няколко дни.
 При загуба на вода около 10% от телесната маса се
нарушават сериозно обменните процеси, а при загуба на 20-
25% може да настъпи смърт

Стопанско значение на водата:

  Водата е необходима и за битовите нужди на човека – къпане,
пране, готвене, поддържане чистотата на жилищата и
населените места, поливане на паркове и градини, за
плавателни басейни и др.
 Чрез изпаряването й от големите водни площи и чрез
морските течения тя оказва влияние върху формирането на
климата.
 Водата е важен фактор за закаляване на организма, за
физкултура и спорт.
 За степента на санитарното благоустройство на населените
места може да се съди по разхода на вода на човек от
населението.
 Без вода не е възможно успешното развитие на селското
стопанство и индустрията.
 Според експерти на СЗО нуждите от питейна и техническа
вода в света нарастват примерно с 4% годишно, или с други
думи през всеки 25 години потребностите се удвояват.Тези
факти поставят въпроса за водните ресурси на нашата
планета

Още в древността са допускали, че водата може да бъде причина

за разпространението на някои заболявания.Холерните и чумните
епидемии през средните векове, отнели живота на хиляди хора, се
разпространявали предимно чрез водата.
У нас най-тежката водна епидемия от холера е през Балканската
война (1912), когато на фронта заболяват над 40 000 войници.
По данни на СЗО понастоящем от инфекциозни заболявания,
свързани с водоснабдяването, ежегодно боледуват 500 милиона
души в света и около 5 милиона умират от употребата на
лошокачествена питейна вода.
Установено е, че организирането на рационална система на
водоснабдяването е ефективно мероприятие за профилактика на
чревните инфекции сред населението.
Обикновената обработка на водопроводната вода напълно
изключва възможността за запазване на холерния виброн в нея,
докато холерната ваксина осигурява имунитет сред ваксинирате
само в 40-60% от случаите.
При правилна организация на водоснабдяването заболеваемостта
от коремен тиф сред населението намалява 8-12 пъти, а сред
имунизираните против коремен тиф - 5 пъти.
По данни на СЗО подобряването на питейното водоснабдяване в
развиващите се страни през периода 1980-1988 г. е довело до
значително намаляване на случаите на заболявания от коремен
тиф, дизентерия, полиомиелит, хепатит А, дракункулоза и др.

Условия за разпространение на инфекциозните заболявания по

воден път:
Водният път на разпространение на инфекциозните заболявания е
възможен при наличието на три условия едновременно:
1. Причинителите на заболяването трябва да попаднат във
водата на водоизточника.
 Източници на заразяване на водите на откритите
водоизточници са най-често необеззаразените битово-
фекални и селскостопански /от животновъдните ферми/ води.
 Подземните водоизточници могат да се заразят при
просмукване на заразени води през почвата, неправилно
техническо устройство и поддържане на водоизточника и др.
2. Патогенните микроорганизми трябва да запазят
жизнеспособността си във водна среда.
 Попадналите във водоемите патогенни микроорганизми
обикновено не намират благоприятни условия за развитие,
поради,което една част от тях загиват, но други преживяват и
запазват вирулентноста си, биологичните си свойства /напр.
способността им за спорообразуване/, за което способстват
тяхното количество и едновременното постъпване на
биологичен субстрат от тяхната естествена среда на
обитаване.
 Колкото е по-голямо изходното заразяване, толкова са по-
продължителни сроковете на преживяване.
 Установено е, че холерните вибриони могат да запазят
жизнеспособността си до 5 месеца, да се размножават в речна
вода и са устойчиви при температури под 0°С.
 Някои вируси (ентеровируси, възбудителите на инфекциозния
хепатит) притежават повишена преживяемост във водата на
водоемите.
3. Причинителите на инфекциозни заболявания е възможно да
попаднат с питейната вода в човешкия организъм при нарушаване
на технологията на пречистване и обеззаразяване на водата в
пречиствателните станции, замърсяване на чистата вода във
водопроводната мрежа, къпане, използване на замърсени води при
нецентрализирано водоснабдяване.

Разпространение по воден път на чревни бактериални инфекции:

 По воден път най-често могат да се предават причинителите
на чревните инфекции - холера, коремен тиф, паратиф А и В
  Някои ентеропатогенни типове на Е. coli, съдържащи се във
водата, могат да причинят коли-ентерити сред населението.

Разпространение по воден път на чревни и респираторни вирусни

инфекции:
 Чревните и някои респираторни патогенни вируси също могат
да се пренасят чрез водата.
 Условно към чревните вируси се отнасят вирусите, обитаващи
червата на човека и предаващи се от човек на човек,
предимно по фекално-орален път.
 Към тази група се отнасят различните типове ентеровируси
(полиомиелит, ЕСНО, Коксаки А и В), причинителят на
епидемичния хепатит тип А и др.
 Тяхната устойчивост във водата към въздействието на
факторите на околната среда, в сравнение с повечето
патогенни бактерии от чревната група, е по-голяма, което
обуславя високата потенциална опасност от разпространение
на някои вирусни инфекции по воден път.
 Наблюдавани са и водни епидемии на епидемичен
конюнктивит при къпане в замърсени открити водоеми и
плувни басейни, причинени от аденовируси.

Разпространение по воден път на зоонози:

 Чрез водата се пренасят и някои зоонози -лептоспироза
(иктерохеморагична болест на Вайл-Василев), туларемия,
бруцелоза, Ку-треска и др.
 Носители на причинителите на тези заболявания са плъховете
и мишките, които заразяват водата със секретите и труповете
си, а също така и едрият рогат добитък и свинете, когато
боледуват от съответните зоонози.
 За лептоспирозите е характерен лятно-есенният сезон, когато
контактът на хората и животните с водоизточниците е най-
голям (къпане, косене, употреба на заразена вода за пиене и
стопански цели).

Разпространение по воден път на паразитози:

 Заразените води пренасят и някои паразитози - амебна
дизентерия, ламблиоза, балантидиоза и др.
 Чрез водата могат да попаднат в организма на човека яйца на
някои чревни паразити (Ascaris lumbricoides, Trichocephalus).
 Тя има непряко значение и за разпространението на метила и
рибната тения, маларията, филариозата и др.
 Със силно замърсени води (от болници или след обработка на
кожи) могат да се пренасят също причинителите на
туберкулозата и антракса.
В тропиците ролята на водата за разпространението на
инфекциозните и паразитните заболявания е много по-голяма,
отколкото сред населението от умерената климатична зона
 По време на проливните тропически дъждове, които измиват
нечистотиите от повърхността на земята и от постройките,
водните басейни много често се замърсяват от причинителите
на коремния тиф, дизентерията, холерата и др.
 Поради по-високата си температура водата в тропическата
климатична зона е по-благоприятна среда за съществуването
и размножаването на лептоспирите.
 Особено характерно е разпространението по воден път на
причинителя на амебната дизентерия –Entamoeba histolytica,
която се среща главно в тропиците и субтропиците.
 Причинителите на много паразитни заболявания се
размножават във водата.
 Например, причинителят на шистозоматозата в стадиите
мирацидий и церкарий преживява само във водна среда.
 Тук мирацидият намира междинния си гостоприемник,
размножава се в черния му дроб и го напуска като церкарий.
 Заразяването със шистозоматоза, характерно за тропиците,
става при къпане в заразени открити водоеми, когато
личинките на последната преминават през кожата.
 Във водата ларвите на Dracunculus medinensis намират
междинния си хазяин - водни ракообразни, които чрез водата
за пиене попадат в своя гостоприемник.
 В периодите на засушаване, поради значителното намаляване
на количеството на водата във водоемите, се увеличава
концентрацията на паразитите и междинните хазяи - церкарий,
циклопи и др., и се повишава рискът от заразяване при миене
и газене в такива води.
 Водата е благоприятна среда, в която редица кръвосмучещи
членестоноги снасят яйцата си, например различни видове
комари.
 В тропиците тя е много по-добър биотоп, отколкото в
умерените климатични зони.
 Високата температура на водата ускорява излитането на
комарите, осигурява по-големия им брой и по-интензивното
разпространение на маларията, филариозата, жълтата треска
и др.
  Характерно за епидемиите от воден произход е:
- стръмното начало на кривата на заболеваемостта,
което може да има характер на епидемичен взрив;
- едновременно заболяват много хора, ползващи вода от
водоизточника, докато при останалото население няма
заболявания;
- бързо спадане на честотата на заболяванията след
санирането на водоизточника;
- "епидемиологична опашка" с малък брой новозаболели,
вследствие на ново контактно заразяване или забавена инкубация.
 Когато постъпването на причинителите на заразното
заболяване във водата не е масивно и процесите на
самоочистване са интензивни, кривата на заболеваемостта
може да бъде полегата.

Осигуряване на епидемиологична безопасност на водата. Коли-

титър:
 Нуждата от осигуряване на епидемиологична безопасност на
водата е безспорна.
 За тази цел са обосновани норми за коли-титър и микробно
число.
 Под коли-титър се разбира най-малкият обем вода, в който се
открива поне една Е.coli.
 Коли-бактериите, обитаващи червата на човека и животните,
са приети като универсален индикатор за замърсяване с
фекални маси.
 Тяхното наличие косвено сигнализира, че наред с тях има
възможност да постъпят и възбудители на чревни инфекции.
 Питейната вода трябва да има коли-титър най-малко 100 cm3.
 Колкото коли-титърът е по-голям, толкова по-безопасна е
водата в епидемиологично отношение.

Осигуряване на епидемиологична безопасност на водата. Микробно

число:
 Микробното число характеризира сапрофитното бактериално
замърсяване - броят на колониите, пораснали при посявката
на 1 сm3 вода, върху месопептонен агар.
 Безопасната вода за пиене трябва да има микробно число не
повече от 50.
 Както вече беше споменато, като косвени показатели за
фекално замърсяване могат да служат и някои химични
съединения във водата - амоняк, нитрати, нитрити.
Осигуряване на епидемиологична безопасност на водата. Показател
за окисляемос т:
 Трябва да се отчита и един интегрален показател
окисляемост, който представлява количеството кислород,
необходимо за окисляването на органичната материя в 1 dm3
вода.
 Епидемиологично безопасната вода за пиене трябва да има
окисляемост не повече от 2,6 mg/dm3.