19.Санитарна обработка на водата.

Методи за
пречистване-утаяване,филтрация и коагулация.

Постоянно растящите нужди от вода с качества на питейна в

съвременните условия на живот не могат да бъдат задоволени само
от чисти подземни води.Това налага използването на язовирни,
езерни и речни води,които имат по-голям дебит и възможности за
водочерпене.Тези води често променят качествата си,което налага
пречистването им до степен,отговаряща на изискванията за питейна
вода.
Обикновената схема за пречистване на водата-коагулация,
утаяване,филтриране и обеззаразяване е в състояние да подобри
качествата и по показателите прозрачност,цвят,окисляемост,сух
остатък,неразтворени вещества,мътност и бактериално
замърсяване.

Коагулацията на водата се извършва с цел да се предизвика

групирането на финодиспергираните неразтворени частици от
органичен и неорганичен произход в по-големи частици (флокули)
като по този начин се улеснява процеса на утаяване.Това се постига
чрез третиране на водата с реагенти като алуминиев
сулфат,железен сулфат и други.Дозите на коагуланта трябва да
бъдат изчислени в лабораториите на пречиствателните станции,че
той да се утаи изцяло или да се задържи във филтрите,без да
попада в подаваната вече за консуматора вода.

Утаяването има за цел да отдели грубо диспергираните едри

частици,а също и образувалите се при коагулирането флокули. Това
става в утаителни басейни,а степента на утаяването зависи както от
големината на масата на частиците,така и от скоростта на движение
на водата.Фултрирането на водата има за цел да улови и най-
малките неразтворени частици и флокули,неутаени в утаителите.
Това става чрез пясъчни филтри,които са главно два вида-бавни и
бързи.Бавните пясъчни филтри представляват големи басейни,в
които се подрежда филтриращият пясъчно-чакълест материал.
Нивото на водата над филтриращия пласт трябва да бъде
постоянно.Когати филтърът се пусне в действие за първи път или
след почистването му,качеството на филтрирането не е
задоволително.То се подобрява след 12-24 часа,през което време
върху филтриращия пласт се образува т.нар биологична ципа.
Благодарение на нея при бавните филтри се улавят
финодиспергирани частици и близо 99% от бактериалната флора.
Производственият период на бавните филтри (периодът между две
налагащи се почиствания) зависи от степента на замърсяването на
водата,подавана за филтриране и се движи средно от 15 до 40 дни.
Бързите филтри се подреждат в значително по-малки по размери
басейни.Филтриращият пясъчно-чакълест материал е по-
едрозърнест,благодарение на което се постига значително по-
голяма филтрационна скорост.
Използват се и съвременни свръхбързи филтри,при които
филтрационната скорост се увеличава многократно.Промивката на
бързите филтри от задържалата се материя се извършва в обрата
посока на филтрирането.В рамките на описаната схема е възможно
провеждане и на други мероприятия за допълнително подобряване
(кондициониране) качествата на водата:
 обезжелезяване и обезманганяване (намаляване количеството
на желязото и мангана) на водата се извършва чрез
третирането й с варно мляко и аериране,при което солите на
желязото и мангана преминават от разтворими в
неразтворими форми и се утаяват;
 омекотяване (намаляване трърдостта) на водата-чрез
прибавяне на варно мляко или йонитни филтри
 флуориране на питайната вода с цел понижаване
заболяемостта от зъбен кариес.Като реагенти се използват
предимно натриев флуорит или натриев силикофлуорит;
 дефлуориране на питейната вода-чрез йонообменни смоли,
чрез разреждане с вода,бедна на флуор;
 обезсоляване (опресняване) на питейна вода-при ползване на
води с много високо солево съдържание,например морска сол.
За целта се ползват дестилация,йонообменен метод и други;
 подобряване на биологичните качества на водата-отнася се за
води от повърхностните водоизточници и се постига чрез
филтриране на водата като преди обработката на водата се
поставят водорасли,намаляват разхода на реагенти и
облекчават работата на филтрите