22.Замърсяване и санитарна охрана на почвата.

Химизация на селското стопанство - основен

съвременен източник на замърсяване на почвата

Замърсяване на почвата: Замърсени почви са тези, които в

резултат на антропогенната дейност имат повишено съдържание на
вещества с вредно въздействие върху растителността, животните и
човека.
Източници на замърсяване на почвата са:
- отпадъчни стопанско-битови и промишлени води;
- твърди отпадъци от бита и производството;
- газообразни, течни и прахообразни замърсители, отделящи
се от комините на промишления и битовия сектор;
- химични вещества, използвани в селкото стопанство;
- трупове на животни и др.
Вещества, замърсяващи почвата са:
- минерални торове
- пестициди
- тежки метали
- органични замърсители
- други

Замърсяване на почвата от неправилна употреба на минерални

торове:При наторяване с азотни торове растенията използват азота
за синтезата на белтъци. Излишните количества нитрати се
натрупват в растителните тъкани, преминават в тревопасните
животни, в питейната вода, във водните организми и в човека.
Липсата на естествен механизъм за превръщането на нитрати в
безвредни съединения прави проблема особено опасен.
Постъпващите в организмите свободни нитрати се превръщат в
нитрити. Нитритите могат да се свържат с хемоглобина в кръвта,
което лишава животните и човека от достатъчно кислород

Замърсяване с пестициди:Пестицидите трудно се разграждат по

биологичен път и концентрацията им се увеличава многократно по
дължината на хранителните вериги. Ако количеството на пестицида
е било безвредно при първоначалното му прилагане, то след време
при навлизане в последното звено на хранителната верига то може
да се окаже смъртоностно.Пестицидите се натрупват в човешкото
тяло, причинявайки тежки увреждания в различни органи.
Замърсяване на почвата с тежки метали:В почвата могат да
попаднат тежки метали: олово, кадмий, цинк, мед, арсен и др. Те
проникват в почвата чрез напояване със замърсени промишлени
води или от промишлено замърсен въздух. Главен замърсител са
флотационните фабрики, металургичните заводи, рудодобивните
предприятия. Работата на автомобилните двигатели също са един
от главните замърсители. Тежките метали са особено опасни,
защото са устойчиви. Те причиняват болести, които засягат почти
всички човешки органи.

Замърсяване на почвите с органични замърсители:Извършва се

мониторинг на почвите за замърсяване с три групи органични
съединения:
- полиароматни въглеводороди (PAHs),
- полихлорирани бифенили (PCBs) и - органохлорни
пестициди.
Извършва се наблюдение на складовете за съхранение на
залежали и забранени за използване препарати за пестицидна
защита.Показатели за санитарна оценка на почвата: Оценката се
извършва по три групи показатели:
1. Физични
2. Химични
3. Бактериологични.

Физични показатели:
От тях основно значение имат размерът на почвените частици,
порьозността, водоемкостта и въздушното съдържание.Това са
качества, от които зависят механичното очистване на водата,
развитието на сапрофитните микроорганизми, минерализацията на
органичните материи.

Химични показатели:
Основно значение има азотът, като показател на общото
количество минерализирана и неминерализирана органична
материя.По наличието в почвата на амоняк, нитрити, сероводород и
нитрати се съди за различните фази на гнилостните процеси.
Показателно значение има т. нар. санитарно число, съотношението
на минерализирания органичен азот в почвата от амоняк, нитрити и
нитрати към общото количество на азота.Показатели за санитарна
оценка на почвата в населените места
 Показатели
Характеристика
на санитарното коли- перфрингенс- санитарно
състояние на титьр титьр число
почвата
Силно 0,001; 0.0001и 0,7
замърсяване по- по-малко
малко
Умерено 0,01- 0,001-0,0001 0,7-0,85
замърсяване 0,001
Слабо 1,0-0,01 0,1-0,001 0,85-0,98
замърсяване
Чиста почва 1,0 и 0,1 и повече 0,98 и
повече повече
.

От химическите показатели водещо значение имат химическите

вещества (пестициди, изкуствени торове, тежки метали, пластмаси
и др.), замърсяващи почвата. С цел установяване динамиката на
замърсяването на почвата (мониторинг), се определят постоянни
пунктове за наблюдение, имащи представителност за
характеризираните площи.
Безопасните нива на концентрациите на веществата в почвата
имат четири основни количествени показатели:
1. Транслокационен
2. Миграционен воден
3. Миграционен въздушен
4. Общосанитарен.

Транслокационният показател на вредност определя способността

на химическите вещества да преминават от повърхностния слой на
почвата чрез кореновата система на растенията и да се натрупват в
зелената им маса и плодовете.
Миграционният въздушен показател на вредност е способността на
химическите вещества да преминават от повърхностния слой почва
в атмосферния въздух, а миграционният воден показател на
вредност е способността на химическите вещества да преминават
от повърхностния слой почва в повърхностните водоизточници и в
подземните грунтови води.Във всички случаи концентрациите на
токсичните вещества трябва да не са по-високи от тези, които
осигуряват нормалното съществуване на почвената биоценоза.
Използват се някои организми - индикатори: лишеи, иглолистни
видове, дъждовни червеи, наземни мекотели, дребни бозайници
(горска полевка), птици.Установените прагови концентрации на
миграция в растенията, водата и въздуха се сравняват и се
определя лимитиращият показател за дадения замърсител.
Анализът, например, на голяма част от проучваните пестициди
показва, че лимитиращ показател е транслокационният, т.е.
миграцията на пестицидите в растенията.

Бактериологични показатели:
От тях за санитарна оценка на почвата най-често се определя
микробното число - общото число на микробите в 1 g почва.
Микробното число в чисти почви е от порядъка на няколко хиляди, а
при замърсени почви - от стотици хиляди до милиони.Качественият
бактериологичен анализ се свежда до определяне титъра на коли-
бактериите и титъра на Cl. pегfringens. В чистите почви коли-титърът
е от порядъка над 1 g почва, а на замърсените почви - под 1 mg.
Перфрингенс-титърът при чистите почви е над 0,1 g, а при
замърсените - под 0,1 mg.Увеличаването на коли-титъра служи като
показател за самоочистване на почвата от неспороносните
патогенни бактерии. Показателно значение има и
хелминтологичното изследване на почвата.