6. Замърсяване на атмосферния въздух.

Източници и
видове замърсители. Влияние на атмосферните
замърсители върху биосферата и човешкото здраве.
Профилактика.
Един от най-важните критерии за оценка на жизнената ни среда е
качеството на атмосферния въздух.Под качество на атмосферния
въздух се разбира състоянието на приземния атмосферен
слой,определяно от състава и съотношението на естествените
съставки и добавените във въздуха вещества от природен или
антропогенен произход.Това понятие отразява нивото на атмосферно
замърсяване,респективно вида и количеството на атмосферните
замърсители.Като атмосферен замърсител се определя всяко пряко
или косвено постъпващо във въздуха вещество,което е в състояние да
окаже определено вредно въздействие върху населението и околната
среда,да предизвика увреждане на материалните ценности,да
ограничи или предотврати възможностите за използване на полезните
качества на природната среда.
Класификация:
1. Според химичната си природа атмосферните замърсители се
разделят на органични и неорганични
2. Според агрегатното си състояние те биват твърди и течни
аерозоли,газове и пари
3. Според произхода си,атмосферните замърсители са първични и
вторични.Първичните атмосферни замърсители попадат в
атмосферата без промяна от отделящите ги източници,а
вторичните се образуват при взаимодействие между първичните
и/или между първичните и нормалните съставки на атмосферата.
Тъй като съвременното население прекарва по-голямата част от
ежедневието си в закрити помещения е важно да се има предвид и
замърсяването на атмосферата в дома,на работното място и други.
Замърсяването на вътрешната среда може да се дължи на
тютюнопушене,на различни отоплителни системи,на отделящи се
химични вещества от пластмасови покрития,бои и много други.
Различно по количество и състав е проникващото отвън замърсяване
в зависимост от височината (етажа),на която е разположено
помещението,което още повече затруднява индивидуалната
експозиция.
Източници на атмосферно замърсяване:
1. Природни източници са вулканичната дейност,пустинните
пясъци,морският (солев) прах,космичният прах,растителните
аерозоли,микроорганизмите,спорите и други.В различни райони
на света са наблюдавани оцветени валежи (дъжд или сняг),
поради пренос на пясъчни облаци от бури в пустините.
Повърхността на моретата и океаните е източник на кристална
сол- вятърът откъсва пяна от гребена на морските вълни,
мехурчетата й се пукат,втвърдяват се и образуват дисперски
частици,съдържащи хлориди на натрий,калций,магнезий,калиев
бромид и други соли,които морският бриз разнася над сушата.
Растителните аерозоли (цветен прашец) постъпват в
атмосферата през периода на цъфтежа на различни растителни
видове и стават причина за редица алергични заболявания на
дихателните пътища у чувствителни лица.Степента на
замърсяване на атмосферата с микроорганизми,спори и други
биотични продукти се мени в твърде широк диапазон.То е най-
голямо над населените места и намалява при отдалечаване от
тях и издигане във височина;над високите планини и големите
горски масиви,както и над океаните и моретата е нищожно.
Въздухът може да се замърси и с мирисни емисии-например
продукти от органичен разпад (сероводород,метан, органични
киселини,бикарбонати и други),но когато е с естествен произход
има ограничено значение.
2. Антропогенните източници,които в нашата съвременност са с
много по-голямо значение от природните,са :
 Промишленост:
-Черна металургия;
-Цветна металургия;
-Производство на строителни материали;
-Химическа и фармацевтична промишленост;
-Целулозно-хартиено производство, машиностроене и други.
 Топлоелектроцентрали,промишлени,обществени и частни
котелни инсталации,особено тези,използващи твърдо гориво
  Инсинерация (изгаряне на отпадъците-комунално-битови и
промишлени)-диоксини,фурани и други.
 Транспортът (автомобилен,въздушен,воден)-над 200 вида
замърсители
 Опитите с различни видове оръжия (голям брой газови
замърсители,прах,радиоактивни елементи)
 Селско стопанство (разпространяване на замърсители в
атмосферата при торене,обработка с пестициди,събиране на
животински отпадъци и други).
Условия,влияещи върху нивото на атмосферното замърсяване:
концентрациите на атмосферните замърсители във въздуха зависят от
следните основни фактори:
 Количеството на емисиите
 Посоката и скоростта на въздуха
 Влажността на въздуха
 Разстоянието от източника
 Височината на комините
Най-висока концентрация на атмосферните замърсители се
установява в това направление,в което духат преобладаващите
ветрове.Това има изключително голямо значение за вземане на
правилни управленски решения,относно зонирането на населените
места и ситуирането на обектите,които отделят атмосферни
замърсители.Тази част от територията на едно селище,която е
разположена в посоката на преобладаващите ветрове,се определя
като надветрена зона,а противоположната й част-като подветрена
зона.
От височината на комините в голяма степен зависи разсейването на
замърсителите.Колкото те са по-високи,толкова замърсителите се
разсейват на по-голямо разстояние,разреждат се в по-голям обем
въздух и концентрациите им в населеното място са по-ниски.
Метеорологичните условия (температура,влажност,ветрове) имат
съществено значение за задържането/разпространението на
първичните атмосферни замърсители,както и образуването на
вторични замърсители.Вторичните замърсители се получават в
приземния въздушен слой при ниска турбулентност на въздушните
маси и температурната инверсия (повишаване на температурата във
височина).Така замърсителите се натрупват,рязко увеличават
концентрацията си,взаимодействат помежду си и/или с нормалните
съставки на атмосферата и в резултат на това се получават редица
вторични замърсители със значително по-висока токсичност-смог.
Смогът е два вида:
 Зимен:за образуването му,освен липсата на въздушна
турболентност е необходимо влажно и мъгливо време.
Първичните замърсители са предимно прах,серни и азотни
окиси.Прахът обикновено съдържа минимални количества
метали,които катализират свързването на серните/азотните
окиси и влагата от въздуха,респективно образуването на
съответните замърсители (съответните киселини).Затова
зимният смог е характерен за населени места с
топлоелектрически централи,изгарящи въглища,развита черна и
цветна металургия,циментова промишленост.Световната
здравна организация (СЗО) определя праха и серния диоксид
като индикатори на зимния смог.
 Летен:образуването на вторичните замърсители се инициира от
т.н озонови прекурсори:азотни оксиди,летливи въглеводороди,
въглероден монооксид,отделяни предимно от автотранспорта и
се осъществява с помощта на енергията от ултравиолетовите
лъчи на слънчевата радиация.Затова летният смог се
установява в слънчеви градове с интензивен автотранспортен
трафик.Получените сторични замърсители имат силно изразен
оксидативен ефект и висока токсичност.СЗО определя азотните
оксиди и озона като индикатори на летния смог.
Влияние на атмосферното замърсяване върху здравето на
населението:здравните последствия от атмосферното замърсяване
върху здравето на човека са преки и косвени.
1. Преки
 Дразнещо действие
 Корозивно влияние
 Токсично въздействие (остро,подостро,хронично)
 Алергични реакции
 Гонадотропно,ембриотропно,тератогенно,мутагенно действие
 Канцерогенеза
 Нарушения в имунния статус
Степента на влияние на атмосферното замърсяване може да бъде
различно изразена:
 Натрупване на замърсителите или техните метаболити в
тъканите и телесните течности без клинични прояви
 Функционални отклонения в рамките на физиологичната
адаптация
 Намаляване на функционалния капацитет на организма при
липса на същинско заболяване
 Предболестни промени в организма,които се проявяват след
функционални натоварвания
 Симптоми на дразнене от страна на сетивните органи
 Клинично изявено заболяване
 Смърт
2. Косвените здравни ефекти с най-голямо здравно значение в
глобален мащаб са следните:
 Парников ефект
 Озонова дупка
 Киселинни валежи