27.

Селищен и жилищен шум-класификация,действие,

хигиенни норми.Профилактика

Шум в населените места:

В съвременния град не по-малко значение от химическото и
праховото замърсяване на въздушната среда има и "шумовото
замърсяване".От хигиенна гледна точка шум е всеки звук
(включително и тон), който действа неблагоприятно върху здравето,
нарушава отдиха, смущава контакта на човека с околната среда
нарушават се слуховите и речевите връзки.В условията на
урбанизацията на живота непрекъснато нараства интензитетът,
броят и разнообразието на различните източници на шум.Посочва
се, че през последните няколко десетилетия в големите градове
нарастването на интензитета на шума е средно 1 dBА годишно,
съчетано с непрекъснато увеличение размера на териториите, на
които шумът въздейства.Шумът в населените места по своя
характер е предимно широкоспектърен (широк честотен диапазон),
по-често прекъсващ, отколкото постоянен. Той е с различна
интензивност по време (денонощие, сезон) и в различните райони
на населеното място.

Основни източници на шум:

В населеното място и помещенията (жилищни и най-различни други
комунални заведения - болници, училища, ресторанти, офиси и т. н.)
те могат да се групират като:
1. Транспортен шум - автомобилен (леки автомобили,
мотоциклети, камиони),обществен релсов и нерелсов
транспорт, жп транспорт, авиационен.
2. Промишлени предприятия, работилници и
складове.
3. Вътреквартален шум - училища, детски заведения, магазини,
гаражи, дискотеки, ресторанти, клубове и т.н.
4. Вътресграден шум - от разположени в самата сграда
източници - асансьори, трансформатори, хидрофорни уредби,
магазини, работилници, сметопроводи, вентилационни
съоръжения и т.н.

Основен източник на шум - като интензивност, всеобхватност,

трудност за ефективни профилактични мерки, се явява
автомобилният транспорт.
Стойностите са доста различни и зависят от конструктивните
особености на двигателя, режима на движение, техническото
състояние и правилната експлоатация.Научно-техническият
прогрес, изискванията за комфорт и екологичните изисквания
налагат непрекъснато намаляване на шума при отделните МПС, но
от друга страна непрекъснато увеличаване на техния брой
(плътността на транспортния поток) води до посоченото по-горе
засега постоянно нарастване на шума в населените места. Важен
фактор за това е и уличната мрежа - "машина за движение",
наречена от Le Corbusier. Качествата на нейната настилка, ширина,
озеленяване, отстояние на сградите, както и нейната основна
функция да прониква и свързва всички зони на населеното място,
определят нейното значение за степента на интензивност и
разпространение на шума в населеното място.
Освен източник на шум, транспортът - особено тежките МПС и
метрото, е източник на вибрации в инфразвуковия диапазон (3-10
Нz) в сградите, които причиняват също раздразнителност, бърза
уморяемост, нарушават съня.

Въздействие на комуналния шум върху организма на човека:

Шумът в населените места се явява стресов фактор за организма.В
зависимост от интензивност, спектрален състав, време на
експозиция, той предизвиква временни или постоянни изменения с
разнообразен и комплексен характер, т. е. той засяга цялостно
организма при преобладаване на една или друга симптоматика.

Обобщено действието на комуналния шум се проявява като:

1)Психично въздействие - намаляване на работоспособността,
затруднени речеви комуникации,раздразнение.
2) Физиологично въздействие:
 Върху слуховия апарат - временно и трайно повишение
на слуховия праг.
 Върху обменните процеси и функциите на отделните
органи и системи (сърдечносъдова, ендокринна,
вестибуларна, дихателна и т. н.).
 Върху висшата нервна дейност и невровегетативната
реактивност, т. е. върху организма като цялост.
3) Въздействие върху съня:За разлика от постоянно действащия и с
високи интензивности (над 85 dВ/А) производствен шум, тук не се
наблюдава най-специфичният ефект на шума - понижената слухова
сетивност. Счита се, че понижението на слуховата сетивност, при
градския жител се дължи преди всичко на презбиакузиса
(възрастовото повишение на слуховия праг), съчетан с действие на
интензивен шум в производството, бита, някои спортни дейности
(дискотеки, моторни спортове, стрелба и т. н.).
Влияние на градския шум върху организма при отделните системи:
 Влияние върху централната нервна система -промени в ЕЕG,
психична нестабилност, нарушения в паметта,
раздразнителност, нервна преумора.
 Влияние върху вегетативната нервна система -усилен съдов
тонус, нарушения в сърдечния ритъм, повишено артериално
налягане.
 Влияние върху храносмилателната система - нарушение на
стомашната секреция - понижено количество и киселинност,
забавен пасаж на храната, нарушено усвояване на
хранителните съставки.
 Влияние върху дихателната система - промени в честотата на
дихателните движения и повишение на минутния дихателен
обем.
 Влияние върху ендокринната система - повишение на
основната обмяна, увеличено отделяне на катехоламини
(адреналин и норадреналин), АСТН, тироксин и трийодтиронин
(Т4 и ТЗ), тиреотропен хормон (ТSН) и т.н.

Влияние на градския шум върху организма при отделните системи:

Всички тези отрицателни въздействия на шума водят до:
 повишаване на общата заболяемост, вследствие на
понижената обща имунобиoлогична реактивност на организма;
 повишение на честотата на заболеваемостта от неврози,
язвена болест, артериална хипертония, хронична исхемична
болест на сърцето;
 намалява се работоспособността (бърза уморяемост), развива
се преумора, вследствие нарушения отдих и сън.
 При тях е намерена и достоверно по-ниска възраст на поява
на заболяването в сравнение с живеещите в тихи зони.
 Намерени са и статистически достоверно по-високи стойности
на систолично и пулсово налягане при хипертониците (мъже и
жени) в шумни зони.

Мероприятия за здравна защита:

Борбата с шума се води комплексно, с използване на разнообразни
архитектурно-градоустройствени, хигиенни/технически,
организационни, пътностроителни, лесозащитни и др. средства.
При източниците на шум се използват:
- Намаляване на шума на двигателите на МПС и усъвършенстване
на конструкцията им, контрол за техническата изправност.
 - Подходящи гладки улични настилки и малък наклон на улиците (за
да не се форсират двигателите).
- Подходяща организация на движението: ограничени и забранени
за МПС улици и зони; забрана за форсиране на двигателите;
забрана за движение на мотоциклети и тежки камиони в определени
райони и часове и т. н.

За ограничаване на разпространението на шума в жилищната зона:

- Правилно зониране на населеното място, като не се допуска
улична мрежа с транзитно движение в микрорайона.
- Достатъчно отстояние на сградите от улиците.
- Екраниране и поглъщане на транспортния шум.
- Вкарване на транспорта под земята или под нивото на жилищната
територия.
- Застрояване на обслужващи населеното място сгради покрай
улицата (е техните помещения се допуска по-високо шумово ниво).
- При планиране на жилищни сгради, разположени на улици, към
тях да са обърнати сервизните им помещения и т. н.

Нормиране и контрол на шума:

Приетите у нас норми за пределно-допустими нива на шум са
регламентирани с Наредба №6 от 26 юни 2006г. за показателите за
шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през
различните части на денонощието, граничните стойности на
показателите за шум в околната среда, методите за оценка на
стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума
върху здравето на населението (ДВ бр.58/2006г.).
Във всички развити страни съществува система за контрол на шума
в населените места. У нас тя е изградена на базата на РЗИ и
включва освен контрол на шумовия фактор, и контрол на здравното
състояние и заболеваемостта на населението, с анализ и оценка за
ролята на шума и ефективността на профилактичните мерки.