Зелените площи в населеното място представляват единна
система на тези в селищната и в извънселищната територия, свързваща населеното място с околната природа.Още при планирането, изграждането или реконструкцията на населените места трябва максимално да се ползват и запазват съществуващите зелени масиви.
В зависимост от функционалното си предназначение зелените
площи в населеното място се разделят на: 1. За широко обществено ползване - общоградски райони, микрорайонни паркове и градини, зелени насаждения на улици и булеварди, паркове за отдих и озеленителни масиви в околоградската зона. 2. За ограничено обществено ползване - озеленени детски градини, училища, болници, предприятия, квартални парцели. 3. Със специално предназначение - ХЗЗ, спортни терени, ботанически и зоологически градини
Общо за населеното място всички групи зелени насаждения трябва
да заемат около 50% от площта му.Известна е мисълта, изказана от световно известния архитект и урбанист Lе Соrbusier: "Материалите за застрояване на градовете са: слънце, пространство, растителност, стомана, бетон. Значението им съответства точно на реда, в който са изброени".С това се подчертава значението на растителността като един от петте основни архитектурно- градоустройствени елементи.
Зелените насаждения имат голямо хигиенно значение като фактор
за оздравяване и оптимизиране на градската среда в много направления. Един от основните ефекти на озеленяването е този върху локалния климат на населеното място.Големите населени места имат свой собствен "градски" климат. Интензивността на слънчевата радиация е с 10-20% по-ниска от тази в околоградските зони, вследствие замърсяването на въздуха.Това е особено изразено по отношение на ултравиолетовата радиация и долната граница на спектъра й.Средногодишната температура на въздуха е с 1,5-2°С по-висока от тази на съседните територии.Това се дължи на отделената топлина от консумираната енергия в промишлеността, транспорта, отоплението на сгради.Например, само от тръбопроводите на топлофикацията се отделя до 15-20% от топлината на топлоносителя, а топлината, предназначена за сградите, в крайна сметка също се отделя е околното пространство. Посочва се също, че едновременното движение на 100 хил. леки коли отделя топлина, съдържаща се в 1 млн. литра гореща вода. През лятото значително се загряват стените иа сградите, покривите, улиците, незатревената почва (температури до 40-60°С), които излъчват лъчиста топлина и загряват приземния слой въздух.Вследствие по-високата температура на въздуха, относителната влажност е намалена с 5-10%. Поради силното замърсяване на въздуха обаче броят на дните с мъгла е увеличен.
По-високата температура и замърсеността на въздуха с прах и
аерозоли увеличава броя на облачните дни и валежите с 10%. Отделената топлина (т.н. "топлинен остров") в градовете е причина и за по-ниското атмосферно налягане и за възникването на характерен "градски" вятър през нощта, с посока от периферията към центъра на града.Зелените насаждения оказват благоприятно действие за температурно-радиационния режим в градовете по следния начин: намаляват прякото действие на слънчевите лъчи (засенчват повърхностните), изпарява се отделената вода от тях и те самите се нагряват по-малко от слънчевата радиация.
През студените сезони зелените масиви имат (макар и по-слабо)
смекчаващ ефект в това отношение в сравнение с напълно открити пространства, вследствие по-ниското радиационно излъчване от повърхностите. Зелените насаждения през лятото повишават с до 18-25% влажността на въздуха в сравнение с тази на откритите места или при квартали с плътно застройка. Особено благоприятно в това направление е съчетанието на зелени насаждения и открити водоизточници.Известно е, че зелените насаждения намаляват скоростта на вятъра. В зависимост от гъстотата и структурата на засаждане и от вида на дърветата, скоростта на вятъра намалява от 30-40% до пълно затишие навътре в парковете. Растенията влияят на въздушната йонизация.Установено е, че броят на леките йони във въздуха на квартал с озеленена територия е 141% спрямо контролен участък, в парк - 159%, също в парк, не близо до фонтан - 259%, а в неозеленен жилищен квартал-65%. В парковете е понижен коефициентът на униполярност (преобладават леки отрицателни йони) и особено силно се намаляват тежките йони.Зелените насаждения задържат праховите аерозоли чрез филтрирането им и чрез намаляване скоростта на вятъра, благоприятстваща по-бързотo им утаяване. Прахта във въздуха в райони със зелени насаждения е 2-3 пъти по- малко.Зелените насаждения влияят и върху химическия състав на въздуха. Установено е и намаляване до 1,5-2 пъти на концентрацията на въглеродния окис и на органичните вещества във въздуха при наличие на зелени площи. Газовете се намаляват от зелените площи чрез тяхното равномерно разсейване и проникване през листата, с последващо усвояване и метаболизиране.Растенията не само намаляват праховите и газовите замърсители, но и силно понижават въздушната микрофлора. Това се дължи както на пониженото количество прахови аерозоли, така и на отделени от растенията вещества - соли, алдехиди, кетони, феноли (т. нар. фитонциди) със силен антибактериален ефект. Най-силен такъв ефект се наблюдава при иглолистните (борови) дървета, следвани от бука, върбата. Зелените насаждения със средна гъстота и височина 7-8 m снижават шума с 10-13 dB/А. При други изследвания, при по-голяма гъстота на насажденията е намерено снижение до 23 dВ/А. Малките вътреквартални градинки имат по-слаб шумозащитен ефект, зависещ от планировката и вида на зелените насаждения (намаление до 4-7 dВ/А).Съчетанието на много фактори, свързани с озеленените места оказва комплексно благоприятно влияние по отношение на терморегулацията, функциите на дихателната и сърдечносъдовата система, обмяната на веществата, нервно- хормоналната регулация, възстановяването и т. н. Редица изследвания са показали, че при престояване на хората в зони със зелени насаждения през лятото честотата на пулса спада, кожната температура и потоотделянето се намаляват, намалява и отделянето на адреналин в урината.Това се обяснява както с действието на променения локален климат, така и с успокояващото и психотонизиращото действие на зелените насаждения.
Копие на 6. Замърсяване на атмосферния въздух. Източници и видове замърсители. Влияние на атмосферните замърсители върху биосферата и човешкото здраве. Профилактика.
Копие на 28.Хигиенно значение и изисквания към санитарно-техническите устройства осветление,отопление, вентилация.Микроклимат в жилищни и обществени сгради.