25.Планиране и благоустрояване на жилищната зона.

Озеленяване на населените места.

Зелените площи в населеното място представляват единна

система на тези в селищната и в извънселищната територия,
свързваща населеното място с околната природа.Още при
планирането, изграждането или реконструкцията на населените
места трябва максимално да се ползват и запазват съществуващите
зелени масиви.

В зависимост от функционалното си предназначение зелените

площи в населеното място се разделят на:
1. За широко обществено ползване - общоградски райони,
микрорайонни паркове и градини, зелени насаждения на улици и
булеварди, паркове за отдих и озеленителни масиви в
околоградската зона.
2. За ограничено обществено ползване - озеленени детски
градини, училища, болници, предприятия, квартални парцели.
3. Със специално предназначение - ХЗЗ, спортни терени,
ботанически и зоологически градини

Общо за населеното място всички групи зелени насаждения трябва

да заемат около 50% от площта му.Известна е мисълта, изказана от
световно известния архитект и урбанист Lе Соrbusier: "Материалите
за застрояване на градовете са: слънце, пространство,
растителност, стомана, бетон. Значението им съответства точно на
реда, в който са изброени".С това се подчертава значението на
растителността като един от петте основни архитектурно-
градоустройствени елементи.

Зелените насаждения имат голямо хигиенно значение като фактор

за оздравяване и оптимизиране на градската среда в много
направления. Един от основните ефекти на озеленяването е този
върху локалния климат на населеното място.Големите населени
места имат свой собствен "градски" климат. Интензивността на
слънчевата радиация е с 10-20% по-ниска от тази в околоградските
зони, вследствие замърсяването на въздуха.Това е особено
изразено по отношение на ултравиолетовата радиация и долната
граница на спектъра й.Средногодишната температура на въздуха е
с 1,5-2°С по-висока от тази на съседните територии.Това се дължи
на отделената топлина от консумираната енергия в
промишлеността, транспорта, отоплението на сгради.Например,
само от тръбопроводите на топлофикацията се отделя до 15-20% от
топлината на топлоносителя, а топлината, предназначена за
сградите, в крайна сметка също се отделя е околното пространство.
Посочва се също, че едновременното движение на 100 хил. леки
коли отделя топлина, съдържаща се в 1 млн. литра гореща вода.
През лятото значително се загряват стените иа сградите, покривите,
улиците, незатревената почва (температури до 40-60°С), които
излъчват лъчиста топлина и загряват приземния слой
въздух.Вследствие по-високата температура на въздуха,
относителната влажност е намалена с 5-10%. Поради силното
замърсяване на въздуха обаче броят на дните с мъгла е увеличен.

По-високата температура и замърсеността на въздуха с прах и

аерозоли увеличава броя на облачните дни и валежите с 10%.
Отделената топлина (т.н. "топлинен остров") в градовете е причина
и за по-ниското атмосферно налягане и за възникването на
характерен "градски" вятър през нощта, с посока от периферията
към центъра на града.Зелените насаждения оказват благоприятно
действие за температурно-радиационния режим в градовете по
следния начин: намаляват прякото действие на слънчевите лъчи
(засенчват повърхностните), изпарява се отделената вода от тях и
те самите се нагряват по-малко от слънчевата радиация.

През студените сезони зелените масиви имат (макар и по-слабо)

смекчаващ ефект в това отношение в сравнение с напълно открити
пространства, вследствие по-ниското радиационно излъчване от
повърхностите.
Зелените насаждения през лятото повишават с до 18-25%
влажността на въздуха в сравнение с тази на откритите места или
при квартали с плътно застройка.
Особено благоприятно в това направление е съчетанието на
зелени насаждения и открити водоизточници.Известно е, че
зелените насаждения намаляват скоростта на вятъра. В зависимост
от гъстотата и структурата на засаждане и от вида на дърветата,
скоростта на вятъра намалява от 30-40% до пълно затишие навътре
в парковете.
Растенията влияят на въздушната йонизация.Установено е, че
броят на леките йони във въздуха на квартал с озеленена територия
е 141% спрямо контролен участък, в парк - 159%, също в парк, не
близо до фонтан - 259%, а в неозеленен жилищен квартал-65%.
В парковете е понижен коефициентът на униполярност
(преобладават леки отрицателни йони) и особено силно се
намаляват тежките йони.Зелените насаждения задържат праховите
аерозоли чрез филтрирането им и чрез намаляване скоростта на
вятъра, благоприятстваща по-бързотo им утаяване. Прахта във
въздуха в райони със зелени насаждения е 2-3 пъти по-
малко.Зелените насаждения влияят и върху химическия състав на
въздуха.
Установено е и намаляване до 1,5-2 пъти на концентрацията на
въглеродния окис и на органичните вещества във въздуха при
наличие на зелени площи.
Газовете се намаляват от зелените площи чрез тяхното
равномерно разсейване и проникване през листата, с последващо
усвояване и метаболизиране.Растенията не само намаляват
праховите и газовите замърсители, но и силно понижават
въздушната микрофлора. Това се дължи както на пониженото
количество прахови аерозоли, така и на отделени от растенията
вещества - соли, алдехиди, кетони, феноли (т. нар. фитонциди) със
силен антибактериален ефект. Най-силен такъв ефект се
наблюдава при иглолистните (борови) дървета, следвани от бука,
върбата. Зелените насаждения със средна гъстота и височина 7-8 m
снижават шума с 10-13 dB/А. При други изследвания, при по-голяма
гъстота на насажденията е намерено снижение до 23 dВ/А. Малките
вътреквартални градинки имат по-слаб шумозащитен ефект,
зависещ от планировката и вида на зелените насаждения
(намаление до 4-7 dВ/А).Съчетанието на много фактори, свързани с
озеленените места оказва комплексно благоприятно влияние по
отношение на терморегулацията, функциите на дихателната и
сърдечносъдовата система, обмяната на веществата, нервно-
хормоналната регулация, възстановяването и т. н. Редица
изследвания са показали, че при престояване на хората в зони със
зелени насаждения през лятото честотата на пулса спада, кожната
температура и потоотделянето се намаляват, намалява и
отделянето на адреналин в урината.Това се обяснява както с
действието на променения локален климат, така и с успокояващото
и психотонизиращото действие на зелените насаждения.