26.Жилището като социален и хигиеннен проблем.

Фактори,определящи хигиенната стойност на жилището

и инфраструктурата

Жилището е основна среда за човека през всичките етапи на

историческото му развитие и за всички възрастови периоди (от
раждането до дълбока старост). Посочват се данни за градовете в
развитите страни, че хората там прекарват само 10-20% от
денонощието извън помещенията - жилищни и работни.
Понастоящем жилищната среда поставя редица хигиенни проблеми
по отношение микроклимата, инсолацията, осветлението,
вентилацията и отоплението, състава на въздуха, шума и
свързаните с това различни архитектурно-сградостроителни
фактори - терен, изложение, етажност, планировка, строителни
материали и конструктивни елементи, обзавеждане.

Факторите на жилищната среда (при сходни параметри) могат да

оказват по-силно изразено неблагоприятно въздействие върху
човека в сравнение с тези на трудовата среда и средата извън
жилището, поради психофизиологическата демобилизация на
организма по време на отдиха (съня), понижената обща
имунобиологична реактивност при децата, възрастните хора,
трудоустроените, прекарващи по-голяма част от денонощието в
жилищната среда.

Терен, изложение:
Жилищните и обществените сгради се застрояват на благоустроени
терени на територията на жилищната зона на населените места.
 Изложението на жилищните помещения в жилището, с оглед
оптимална инсолация и естествена осветеност за средните
географски ширини на северното полукълбо е юг, югоизток.
 Законодателството е България изисква поне една от
жилищните стаи да бъде с оптимално изложение (тук се
включва и западно), отстоянието на срещуположни сгради да
бъде не по-малко от два пъти височината на по-високата без 5
m (2Н - 5 m), високите зелени насаждения да не бъдат по-
близо от 6 m до сградите.

Етажност:
Проблемите, свързани с етажността на сградите, стоят различно,
съобразно големината, типа и структурата на населеното място. По-
благоприятни от хигиенна гледна точка са едно- двуетажните,
еднофамилни жилища, поради по-добрата връзка на човека с
природата, по-добрите контакти с околните и връзките в
семейството, по-големите възможности за "лично време“.Обратно,
многоетажните и свръхвисоките сгради в големите градове,
реализирани при една много висока плътност на застрояване на
съответния жилищен терен (достигаща 60-80% при препоръчани до
30%), водят до много висока гъстота на обитаване (достигаща над
2000 жители на хектар при препоръчвани до 480).Това определя
неблагоприятните последици за здравословен начин на живот при
урбанизацията на градовете. Високите жилищни сгради сами за
себе си поставят също хигиенни проблеми, свързани преди всичко с
откъсването на човека от природата и заменянето й с изкуствено
създадена среда. Колкото по-висока е сградата, по-малки са децата
и с по-висока възраст са възрастните хора, по-голям е рискът за
физическото и психическото им здраве.

Планировка и размери на жилището :

Те трябва да осигуряват възможности за:
- добра вентилация
- инсолация
- осветление
- защита от шума и замърсяването на въздуха
- комфортен микроклимат
- пълноценен отдих
- извършване на творческа дейност
- отглеждане на децата.
За осигуряване на това е необходимо рационално разположение на
помещенията помежду им и спрямо тези на съседните жилища,
функционални връзки между тях, подходяща ориентация, да бъдат с
размери съобразно хигиенните, естетическите и професионалните
изисквания.
Жилищните помещения (спални, дневни, трапезария, кабинет)
трябва да са отделени (най-често чрез предверие, входен хол) от
кухненския блок и санитарните помещения (бани, тоалетни).
Възможни са и преки връзки спалня/баня-тоалетна при добра
изолация. Така наречената "светла височина" (чиста височина) на
помещенията да не бъде по-малка от 2,5 m.

Влияние на жилището върху здравословното състояние на

населението :
Понастоящем живеещите и работещите в сгради с непромишлено
предназначение (учреждения, офиси, кантори и т.н.) на
урбанизираните населени места имат и други здравни
проблеми.Още през 60-те години на XX в. масово се описват
състояния на слабост, отпадналост при такива лица, свързани със
спецификата на сградата.През 70-те години се увеличава честотата
на тези оплаквания след реконструкция на сградите, свързвана с
подобряването на термоизолацията или с въвеждането на
кондициониращи устройства и неотварящи се прозорци.
През 1983 г. експертната група на СЗО е предложила концепцията
за синдром на нездравословното помещение - Syndrome of
Unhelathy Shelter, а по-късно се въвежда понятието "заболяване,
свързано със сградите (Building-Associated illness)".По данни на СЗО
в средно при 30% от сградите с непромишлено предназначение се
проявяват такива заболявания.
При работещи и живеещи в тези нездравословни сгради се описват
симптоми като главоболие, световъртеж, умореност, отпадналост,
раздразнителност, гадене, чувство на дискомфорт, дразнене на
лигавиците на очите, носа, горните дихателни пътища. Често тези
явления се усилват, повишава се телесната температура, развиват
се астматични пристъпи.При тези сгради, освен принудителна
вентилация с рециркулация на въздуха, се използват и много
пластмаси (като строителни материали, синтетични текстилни
материали), микроклиматът е «изотермичен» (статичен). Във
въздуха на помещенията могат да се съдържат до 800 органични
съединения - под хигиенните норми за производствени помещения и
близко до тези за комуналната среда.Появата на синдрома на
нездравословното помещение е свързана и с тютюнопушене
(активно и пасивно), наличие на алергични заболявания, пристъпи
на мигрена, психосоциални фактори (удовлетвореност от
работата,отговорност, квалификация, напрежение на труда,
отношение между личностите, толерантност) и др.
Като основна причина за възникването на заболявания се изтъква
тютюнопушенето, преди всичко поради съдържащите се
многобройни фактори (газове, частички, радиоактивни вещества) в
цигарения дим с разнообразни ранни и късни вредни ефекти, но
това може да се оспорва, когато не се отнася за активни пушачи и
за пребиваване в помещения със силно замърсен въздух (напр. при
струпване на много хора, в кафенета и т.н.).Установена е обаче
ясна линейна зависимост доза-отговор между експозицията на
цигарен дим в помещенията и метаболита на никотина - котинин, в
кръв и урина.
При непушачи, пребиваващи в помещения без забрани за
тютюнопушене, при дневна експозиция от 143 μg никотин,
концентрациите на котинин са били съответно 1,0 ng/ml и 6,2 ng/ml,
а при най-експонираните непушачи всички тези стойности са били
10 пъти по-високи.Установено е и, че непушачите посочват
намаление на работоспособността си, както и дразнещо действие
на цигарения дим при носещите контактни лещи и при лица с
алергична свръхчувствителност.Посочват се две групи заболявания
- с къс и дълъг латентен период.Към първата група спадат:
1. Синдром на затвореното пространство
2. Масово психогенно заболяване
3. Хиперсензитивен пневмонит

Синдром на затвореното пространство:

 Появява се бързо, най-често при лица с алергични ринити и
астма, с фамилна свръхчувствителност.
 Клинични симптоми - възпаление на очната лигавица, ринити,
синуити, задух, главоболие, уморяемост, световъртеж.
 Не са идентифицирани точно химическите контаминанти,
причиняващи този синдром - смята се, че това се дължи на
присъствието на много замърсители от различен произход с
ниски концентрации.
 Лечението е симптоматично.
 Изправността на вентилацията и пребиваването на открито
през деня и през седмичния отдих подобряват състоянието.

Масово психогенно заболяване:

 Среща се заедно със синдрома на затвореното пространство,
но се проявява при групи хора, по-често женски колективи.
 Предава се от човек на човек (т.е. модел на инфекциозно
заболяване), но се предава безпокойство, а не инфекциозен
агент.
 Обикновено това са хора с лошо платена работа, монотония, с
психически стрес, лесно повлияващи се зрително и слухово и с
физически стресори - шум, лошо осветление.
 Преобладават симптомите на главоболие, световъртеж,
отпадналост, скованост, обърканост, сънливост, сухота в
устата, но може и симптоми, свързани с дразнене и
възпаление на лигавиците.
 Няма обективни изменения - лабораторни, физикални.
 Подобряването на средата (отстраняване на замърсители,
шум, осветление) и пребиваването сред природата
подобряват състоянието
Хиперсензитивен пневмонит :
 Имунно интерстициално белодробно заболяване, дължащо се
на инхалиране на органичен прах (антигени).
 Тук тези антигени са най-често термофилни актиномицети
(Termoactionomyces vulgaris, Micropolyspora faeni), гъбички
(Aspergillus, Penicillium, Alternaria) понякога и амеби (Naegleria,
Acanthamoeba), разбиващи се в топлата вода на
кондициониращи системи с рециркулация на въздуха и
увлaжнители, но може също и във влажни подови настилки,
килими, облицовки с текстилни материали, мебели.
 Клиничната симптоматика е характерна - кашлица, задух,
повишена температура, главоболие, миалгии (загуба на тегло,
прогресиращ задух - при хронични форми).
 Симптомите се появяват след 4-6 h експозиция.
 Физикалното изследване показва диспнея, ускорено дишане,
крепитация в основата на белия дроб.
 Също и левкоцитоза, усилен белодробен рисунък, нарушено
външно дишане от рестриктивен тип - намален витален
капацитет и форсирана експирация (FEV и FVС).
 Невинаги се установяват специфични антитела в серума, както
и обратно - установяват се специфични антитела при
отсъствие на клинична симптоматика.
 Кратък лечебен курс с кортикостероиди и преди всичко
отстраняване от средата нормализират състоянието.
 Необходимо е подобряване на вентилацията.
 Симптомите се появяват след 4-6 h експозиция.
 Физикалното изследване показва диспнея, ускорено дишане,
крепитация в основата на белия дроб.
 Също и левкоцитоза, усилен белодробен рисунък, нарушено
външно дишане от рестриктивен тип - намален витален
капацитет и форсирана експирация (FEV и FVС).
 Невинаги се установяват специфични антитела в серума, както
и обратно - установяват се специфични антитела при
отсъствие на клинична симптоматика.
 Кратък лечебен курс с кортикостероиди и преди всичко
отстраняване от средата нормализират състоянието.
 Необходимо е подобряване на вентилацията.

Други заболявания с къс латентен период :

 Други заболявания с къс латентен период са легионелозата
(Legionella pneumophila) - дължаща се на развитието на тези
 микроорганизми а слабо-затоплената вода на
вентилационните уредби.
 Възможни са интоксикации с въглероден окис, формалдехид и
др. контаминанти, отделящи се от газови отоплителни уреди,
пластмасови повърхности, лепило и др.

Заболявания с дълъг латентен период :

 Счита се, че замърсяването на въздуха в помещения с
цигарен дим, азбест, радон, азотни окиси, хлорорганични
инсектициди, полициклични ароматни въглеводороди може да
бъде причинен фактор за развитието на заболявания с дълъг
латентен период - белодробен рак и хронични
незлокачествени белодробни заболявания (при въздействие с
азотни оксиди).
 Поради дългия латентен период, малките концентрации и
многофакторнта етиология на белодробния рак,
самостоятелната роля на въздха в нездравословното
помещение за развитие на белодробен рак не може да бъде
потвърдена сигурно.
 По отношение на «пасивното тютюнопушене» са разработени
модели, посочващи че т.нар. «приемлив риск» за рак на белия
дроб от 1.10-6 случая, концентрацията на никотин във въздуха
на работното място не трябва да надвишава 1.5 ng/m3, при 8 h
дневна експозиция за 40 години.