18.

Замърсяване и самоочистване на водата в открити

водоприемници.Санитарна охрана и санитарен контрол
на водоизточниците.

Известните понастоящем по своя вид и характер замърсители на

водоизточниците са повече от 3000.За европейския регион ФАО
посочва като актуални замърсители на водите нефтопродуктите,
тежките метали, живакът, фенолите, детергентите, пестицидите,
нитратите и др. СЗО препоръчва следната обобщена класификация
на замърсителите на водите:
- патогенни микроорганизми
- органични биоразлагащи се съединения, наруша-
ващи кислородния режим на водоизточника
- слабо токсични неорганични соли
- биогенни елементи - фосфати, нитрати и др.
- нефтопродукти
- специфични токсични вещества, вкл. тежки метали
и органични синтетични съединения.

Видове замърсители:
Патогенни микроорганизми:
 Те попадат във водата на водоизточниците най-често с
градските фекално-битови води.

Органични биоразлагащи се съединения:

 Органичните съединения, които нарушават кислородния
режим на водите на водоприемниците, постъпват както с
промишлените, така и с битовите отпадни води.
 Към този тип замърсители се отнасят детергентите -
синтетични миещи средства, чиято основна активна
субстанция са повърхностните активни вещества (ПАВ),
постъпващи с битово-фекалните води и с отпадъчните води от
текстилната промишленост.
 Във водата детергентите образуват пяна, която е
благоприятна среда за развитие на микроорганизмите,
влошават органолептичните качества на водата, пречат на
процесите на естественото и изкуственото пречистване
(коагулация и филтрация) на водите, причиняват увеличение
на фосфатите, съдържащи триполифосфати и оттам силно
развитие на водната растителност.
Слабо токсични неорганични вещества:
 Те постъпват с отпадъчните води на металургичната
промишленост от съединенията на нетоксичните елементи и
от реагентите, които се използват при обработката на рудите
във флотационните фабрики.

Биогенни елементи:
 Биогенните елементи азот, фосфор и др. постъпват във
водите на водоизточниците в резултат на неправилното
използване на естествени и изкуствени торове в селското
стопанство.
 Те влошават органолептичните качества на питейните води и
пречат на технологичната обработка при пречистването им,
замърсяват езерните и язовирните води, като създават
условия за развитие на планктон.

Нефтопродукти:
 Нефтопродуктите постъпват във водите на водоприемниците с
отпадъчните води на нефтодобивната и
нефтопреработващата промишленост, енергетиката и
транспорта.

Специфични токсични вещества:

 Това са токсичните елементи (олово, кадмий, живак, берилий,
селен) и техните съединения, които постъпват във водите на
водоизточниците главно с отпадъчните води от
машиностроителната и металообработващата промишленост,
а също и средствата за растителна защита (пестицидите).
 Използваните в селското стопанство пестициди попадат
директно в повърхностните води или мигрират от почвата в
подземните води.
 Ето защо замърсяването с тях има глобален характер, като за
отделните райони се определя от вида и количеството на
използваните препарати и от начина на приложението им.
 Особено опасни са високоустойчивите хлорорганични
пестициди, чиято хидролиза и окисление във водата е бавна и
те се задържат в нея.
 При обработката на водата в резултат на превръщането на
химичните съединения, които се съдържат естествено в нея
или попадат като замърсители, могат да се образуват нови,
опасни за здравето на човека метаболитни продукти, известни
като "вторични замърсители".
  Някои от тях имат токсично действие (напр. продуктите от
трансформирането на някои пестициди - метилпраоксан, и
прекиси, при недостатъчно озониране на водата), а други -
мутагенно и канцерогенно действие.
 При хлорирането на водите, в резултат от естественото
съдържание на някои органични вещества в тях (хуминови и
фулвокиселини, танини и др.), могат да се получат т. нар.
халоформени съединения, напр. трихалометани
(дихлорбромметан, хлороформ и др.).
 Някои от тях са с доказано канцерогенно действие.

Източници на замърсяване:Основни източници на замърсяване на

откритите водни басейни и подпочвените води са:
- фекално-битовите
- промишлените
- селскостопанските води

Фекално-битови отпадъчни води - съдържат патогенни

микроорганизми, вируси и яйца на хелминти.
 При замърсяване с фекално-битови води във водата се
появяват амоняк и нитрати, влошават се микробиологичните й
качества, увеличава се окисляемостта й и количеството на
хлоридите и фосфатите.
 Големите количества органична материя нарушават
кислородния режим на водоема и могат да причинят
загниване.

Промишлени отпадъчни води - Характерът и степента на

замърсяване на водоизточниците с промишлени отпадъчни води
зависи от технологичния процес и капацитета на производството.
 Отпадъчните води от предприятията на хранително-вкусовата
промишленост съдържат голямо количество органична
материя, много амоняк, сероводород и нитрити, с което
замърсяват водоприемниците.
 Отпадъчните води от химическата промишленост съдържат
метални йони, киселини, основи, бои, детергенти и малко
органична материя.
 Феноли съдържат отпадъчните води на коксохимическата
промишленост и газгенераторните уредби, а тези от
машиностроителната и металообработващата промишленост
съдържат олово, желязо, манган, цинк, мед, хром, арсен и
минерални киселини.
  Нефтодобивната и нефтопреработващата промишленост
замърсява водите с нефт и нефтопродукти.
 Последните са много устойчиви, бавно се разграждат и се
разпространяват върху големи повърхности.
 Характерна особеност на отпадъчните води от хартиено-
целулозната промишленост е високото съдържание на
суспендирани вещества, разтворени органични, в т. ч. и
високоустойчиви и с лоша миризма, съединения на сярата.
 Отпадъчните води от черната металургия водят до увеличение
на съдържанието на суспендирани вещества във
водоприемниците, като грубодисперсните фракции се утаяват
близо до мястото на изхвърляне на отпадъчните води във
водоприемника и образуват придънни отлагания, а
финодисперсните се разнасят на големи разстояния и водят
до нарушаване на процесите на естественото самоочистване.
 Отпадъчните води от текстилната и кожарската промишленост
съдържат много органична материя, вар, амоняк, сероводород,
сярна киселина, бои, хромови съединения, детергенти.

Селскостопански отпадъчни води

 Те съдържат много органична материя, микроорганизми, вкл. и
причинители на зоонози (туларемия, бруцелоза, туберкулоза и
др.), изкуствени торове и пестициди.
 Азотните и фосфатните торове водят до значително
увеличение на нитратите и фосфатите във водоизточниците.
 В откритите водоеми протичат процеси на естествено
самоочистване под влиянието на комплекс от физични,
химични и биологични фактори - разреждане на
замърсителите, утаяване на по-едрите суспендирани частици,
хидролиза, окисление и минерализация на органични и
неорганични вещества при участието на сапрофитните
микроорганизми.
 Попадналите в откритите водоеми патогенни микроорганизми
загиват поради бактерицидното действие на ултравиолетовите
лъчи, микробния антагонизъм, бактериофагите и
антибиотиците от биологичен произход.

Пречистване на природните води:

 Задача на пречистването е премахване на механичните
примеси, подобряване на органолептичните качества или
освобождаване от недопустимо количество на някои химични
съставки.
 Едновременно с това се намалява и бактериологичното
замърсяване на водите, но все пак пречистената вода не е
безопасна от епидемиологично гледище.
 Пречистването се състои в последователно провеждане на
утаяване и филтрация на водите в специални утаители и
филтри. Тези процеси са сравнително бавни.
 В големите водопроводни пречиствателни станции, с цел
ускоряване на филтрацията след утаяването, се прилага
спомагателен процес - коагулация с химични реагенти
(алуминиев и железен сулфат, железен хлорид и др.) и след
това филтриране през т. нар. бързи филтри.
 Филтрираната вода е прозрачна, безцветна, без мирис, без
яйца на хелминти и с намалени в около 90% микроорганизми
 При пречистването на водите може да възникне необходимост
от омекотяване, обезжелезяване или дефлуориране.
 В първия случай се добавя варов разтвор или се използват
йонитни филтри, а във втория се прилага аерация.
 Дефлуориране се постига чрез филтриране на водата през
йонообменни смоли или през активиран алуминиев окис, а
така също чрез разреждане с вода, бедна на флуор.
 За дезактивация на вода с повишена радиоактивност се
използват обикновените способи за пречистване - утаяване,
коагулация и филтриране.
 Методите за омекотяване и обезжелезяване също могат да
освободят водата от намиращите се в нея радиоактивни
изотопи на калция, магнезия, желязото и мангана.
 Много по-сложна е задачата за дезактивация на останалите
радиоактивни елементи.
 Обезсоляване (опресняване) на водите се налага в случаите,
когато трябва да се използват води с много високо солево
съдържание (напр. морска вода).
 Отстраняването на солите може да стане чрез дестилация,
замразяване и последващо размразяване на водата, по
електрохимичен начин и по йонообменен способ.