103.

Професионални бронхити - класификация,

етиология, патогенеза и клиника.Етиологична диагноза
и критерии за етиологична оценка на професионалните
бронхити. Лечение и профилактика.
Хроничният бронхит е заболяване с постоянно нарастваща честота
и с голяма социално-икономическа значимост. Поради много
факторната му обусловеност той е една от трудните и оспорвани
нозологични единици в профпатологията. Извършените в
последните години епидемиологични проучвания доказват, че
хроничният бронхит се среща достоверно по-често сред някои
работнически контингенти. Затова при определени условия и
производства хроничният бронхит може да бъде обсъждан като
професионално заболяване и той фигурира в листите (таблиците)
на професионалните болести както у нас, така и в други страни.

Професионалният хроничен бронхит (ПХБ) е кашлица с променлива

експекторация в продължение на поне 3 месеца в две
последователни години, за проявата на който факторите от
работната среда имат решаващо значение.

Основните етиологични фактори за ПХБ са:

1. Прахове – неорганични или органични с прибавените към тях

замърсители;
2. Токсико-химични вещества под формата на газове, пари,
пушеци, кондензационни аерозоли, които се систематизират в
4 групи:
 Бързо летливи органични съединения: ацеталдехид,
акролеин, формалдехид, разтворители на бои и др.
 Трудно летливи органични съединения: диметилсулфат,
втвърдители на епоксидни смоли, изоцианати, нафталин,
р-фенилендиамин, фталова киселина, твърди съставки
на бои и др.
 Лесно летливи неорганични вещества: амоняк, хлор,
озон, флуороводород, серни и азотни газове, изпарения
на киселини и основи и др.
  Трудни летливи неорганични съединения като метални
прахове, пушеци от никел, кобалт, цинк, платина и техни
съединения.
3. Метеотропни фактори – работа при прегряващ или
преохлаждащ микроклимат, йонизиращи лъчения и др.

Ефектите на инхалираните вещества се повлияват от 3 основни

фактора:

1. Физични
2. Химични
3. Индивидуални

От физичните характеристики от съществено значение са формата

и големината, проникващата способност и ратворимостта на
веществата. В зависимост от големината (дисперсността) на
субстанциите и мястото на отлагането, има 3 зони: нос и ГДП;
ларингс, трахея и главни бронхи; бронхиоли, алвеоли и паренхим.
Частици по-големи от 10 микрона се задържат в ГДП и
преимуществено увреждат лигавицата им. Частици с размер от 5-10
микрона се отлагат в трахеята и бронхите и затова имат най-голямо
значение за хроничния бронхит. Частици под 1 микрон въпреки, че
достигат до алвеолите практически не се задължат там, а се
реескхалират.

Разтворимостта на инхалираните нокси е от голямо значение за

клиничната изява на патологията: лесно разтворимите вещества
въздействат върху носа и ГДП, трахеята и бронхите, а слабо
разтворимите – проникват по-дълбоко и достигат бронхиолите и
алвеолите, предизвиквайки бронхиолит и белодробен оток.

Химичните особености на праховете и газовете (тяхната

киселинност и алкалност) имат съществено значение. От това
зависи способността им да се свързват с белодробните субстанции
и могат да доведат до системни ефекти.

Индивидуалните фактори също оказват своето въздействие.

Например при различните индивиди очистителните механизми
варират много. Някой са бързи, а други бавни „очистители“ като тези
способности са вродени, а в редица случаи те се влошават от
придобити фактори.

Патогенеза. Въпреки многообразните професионални фактори,

възможностите на бронхиалното дърво за отговор са еднотипни и се
сътоят основно в:

1. Нарушена локално очистваща функция, поради разрушения

ресничест епител и блокиране на локалния имунитет и
фагоцитираща защита.
2. Хипертрофия, хиперплазия на слузните жлези, последвани от
хиперкриния и дискриния с последваща мукостаза и
асоцииране на бактериална инфекция.
3. Някои от праховете и газовете могат да моделират не
специфична бронхиална хиперреактивност чрез директно
дразнене на вагусовите рецептори или блокиране на В-2-
адренергичните бронхиални рецептори.
4. Наред с иритативното си действие, редица прахове особено
органичните и химически вещества оказват и имуноалергичен
или хистаминолибераторен (неалергичен) ефект.

Класификация. В зависимост от начина на въздействието ПХБ е:

1. Първичен – формирал се след продължителна експозиция на

увреждащити фактори от работната среда;
2. Вторичен – когато съпътства като усложнение на друго
професионално белодробно заболяване (напр.
пневмокониоза, токсична пневмофиброза, професионална
бронхиална астма – в хроничната й форма)

Съгласно етиологията ХПБ е:

 Прахов
 Токсикохимичен
 Метеотропен
 Смесен

С оглед функционалната му характеристика и трудовата и

трудовата експертиза ПХБ е:

 Хроничен обструктивен професионален бронхит

  Хроничен необструктивен професионален бронхит

И двете форми могат да бъдат с компенсирана дихателна функция

или с функционален дефицит, т.е. с дихателна недостатъчност.

Клиника. Няма нищо строго специфично в клиничното протичане на

ПХБ, което да го отличава от непрофесионалния. Според фазата на
болеста може да бъде в ремисия или в обостряне. В зависимост от
това основните му клинични симптоми: кашлица, експекторация,
задух са проявени с различна интензивност. При алергична
компонента кашлицата и задухът могат да имат пристъпен характер.
При значителна и продължителна експозиция и чести екзацербации
се стига до хроничен дефотмиращ бронхит, последван от вторични
бронхиактазии. В зависимост от етиологичния фактор, както и от
индивидуалните особености, могат да се наблюдават известни
нюанси в протичането на ПХБ:

 Праховите хронични бронхити от неорганичен прах се

развиват бавно, с по-бедна клиника и дълго време са с
компенсирана дихателна функция, следователно със запазена
трудоспособност;
 Праховите хронични бронхити от органичен прах могат да
протекат като астматични и с неспецифична и специфична
бронхиална реактивност с пристъпен характер и бързо да
доведат до функционален дефицит;
 Токсико-химичните хронични бронхити протичат с по-богата
клиника и по-бързо водят до усложнения и инавлидизация.
Метеотропните бронхити протичат различно в зависимост от
конкретните условия;
 Смесените ПХБ са най-често срещаните на практика форми,
тъй като в повечето професии рисковите фактори са
комбинирани, напр. миньорите, металурзите и др.

Клиничната диагноза се изгражда комплексно с щателна

анамнеза обща и професионална, обективно изследване, някой
лабораторни, рентгенови и функционални изследвания: храчки за
бактериологично изследване, кръвно-газов анализ, кожно-
алергични проби с битови и професионални алергени,
рентгенография на бели дробове и околоносни кухини, ЕКГ,
 ехокардиография, функционално изследване на дишането,
бронхо-дилататорен и бронхопровокационен тест.

Усложнения:

 Белодробен емфизем
 Вторични бронхиектазии
 Вторична инфекциозно зависима бронхиална астма
 Хронично белодробно сърце

Диагностични критерии за професионален характер на ХБ. Изпозват

се следните основни критерии:

 Трудовохигиенен – за доказване на етиологичния фактор

 Експозиционен период – около 10г.
 Колективен (епидемиологичен тест) – за зачестяване на ХБ в
дадена професия
 Липса на битови вредности, особено тютюнопушене
 Липса на хронично белодробно заболяване в предшестващ
трудов таж
 Отсъствие на възпалителни заболявания, засягащи белите
дробове и ГДП с изключение, когато професията
предразполага към такива
 При съмнение за прибавена алергична компонента към ПХБ се
използват следните допълнителни критерии: положителни
кожно-алергични и серологични (имунологични) тестове към
професионални алергени
 Положителни бронхо-провокационен тест към медиатори и
алергени
 Положителен експозиционен и елимиционен тест

Лечение. Принципно лечението не се различава от това на

непрофесионалния ХБ. При професионалнич ХБ водещо е
етиологичното лечение – адекватно трудоустрояване като при
деквалификация се определя процент на загубена трудоспособност,
вкл. и при по-младите лица с възможност за преквалификация.
Патогенетичното лечениее насочено към борба с инфекцията,
бронхообструкцията и променените реологични качества на
бронхиалния секрет.

Симптоматично лечение се осъществява при много силна и

мъчителна кашлица и при усложнения (хронично белодробно сърце
и дихателна недостатъчност) с кардиотоници, диуретици и
кислородотерапия. Съществен елемент от комплексното лечени са
климатолечението и др.

Трудова експертиза. При компенсирана дихателна функция лицата

са трудоспособни като във фаза на обостряне са временно
нетрудоспособни. При чести обостряния се препоръчва временно
трудоустрояване, а при функционален дефицит с ДН или ХБС се
определя процент на трайна нетрудоспособност. Случаите с
астматични бронхити са трайно нетрудоспособни за професията без
оглед на функционалните показатели.

Профилактика. Санитарно-техническа – състои се в мероприятия за

достигане на ПДК на производствените вредности. Медицинската
профилактика на ПХБ изисква спазване правилата на
предварителните медицински прегледи, качественото им
произвеждане и своевременно лечение с трудоустояване.