121.

Отравяне с пестициди – класификация, патогенеза,

клиника, лечение и профилактика.
Пестициди е сборно понятие за химически съединения, които се
използват за унищожаване на насекоми, бактерии, вируси, гъби и
спори, растения и гризачи, които нанасят вреда на
селскостопанските култури. Този химически начин за защита и днес
си остава един от най-ефективните. Достъпен, масово прилаган и
сравнително евтин.

Класификация на пестицидите в зависимост от химическата им

принадлежност – фосфоорганични съдединения, хлороорганични
съединения, живачнооранични съединения, карбамати (арилови и
алкилови естери на карбаминовата киселина), дитиокарбамати,
триазинови съединения, съединения на арсена, органични
съединения на калая, нитро- и хлоропроизводни на фенола,
кумаринови съединения, цианиди, медни съединения, производни
на хлорфеноксиоцетната киселина, пиретроиди и други.

Фосфоорганични пестициди

Фосфоорганичните съединения (ФОС) представляват естери на

фосфорната киселина и са активната субстанция на
фосфоорганичните пестициди (паратион, вофатокс, диазинон,
хлорофос и др.). Поради високата си инсектицидна активност и
незначителна кумулация в околната среда, те са едни от най-
разпространените препарати за растителна защита.

Токсикологична характеристика. ФОС постъпват в организма през

дихателните органи, кожата и стомашно-чревния тракт.
Благодарение на добрата си разтворимост в биологични среди тези
съединения имат способността лесно да проникват в тъканите и
органите и да преминават хематоенцефалната бариера. В
организма метаболизират бързо, като някои от продуктите на
биотрансформацията им са с по-висока токсичност от самите тях.
Отделянето на ФОС от оргазнизма става с урината във вид на
метаболити.

ФОС са класически антихолинестеразни отриви. Поради структурна

аналогия с ацетилхолина ФОС се конкурират с него за естеразния
център на холинестеразата (ХЕ) и по този начин я дезактивират.
Нарушава се нормалното протичане на процеса на хидролизиране
на ацетилхолина в нервно-мускулните синапси. При този основен
патогенетичен механизъм на токсично действие на ФОС,
отравянето с тях, по своята същност, ще представлява ендогенно
ацетилхолиново отравяне. Активират се последователно М- и Н-
холинореактивните структури, с произтичащи от този факт клинични
симптоми.

ФОС потиска активността на т.нар таргетни невроестерази, с което

е свързан отдалеченият им невротоксичен ефект.

Токсични ефекти. Началните симптоми на острото отравяне с ФОС

сочат именно активизиране на М-холинорецепторите
(парасимпатикусова стимулация), което клинично се изявява с
миоза, саливация, забавен пулс, в по-тежките случаи – коремни
колики, повръщане, диария, бронхиална хиперсекреция до поява на
белодробен оток. Характерна за по-тежките форми на отравяне е
никотиноподобната симптоматика – фибриларни и фасцикуларни
потрепквания на езика и лицевата мускулатура, генерализирани
мускулни крампи. В особено тежките случаи (т.нар конвулсивен
стадий) се появяват пристъпи на клонично-тонични гърчове, които
могат да обхванат дихателната мускулатура с летален изход.

Наред с тези две групи симптоми се наблюдава и централно

холинергично („атропинорезистентно“) действие на ФОС – психични
нарушения (т.нар „интоксикационна психоза“ с прояви на паническо
разстройство, психомоторна възбуда, дезориентация във времето и
обстановката), загуба на съзнание. След остро отравяне могат да се
развият периферни невропатии като късна невротоксична проява.

Хрочничните ефекти на токсичното действие на ФОС се проявяват с

психоорганичен синдром, нарушения на автономната нервна
система с прояви на парасимпатикотония, токсичен хепатит, които
като цяло определят клиничната картина на хроничното отравяне с
тези съединения. В зависимост от вида на ФОС може да се очаква
токсичен хепатит или токсична анемия с метхемоглобинемия.

На практика хроничните отравяния с ФОС се срещат по-рядко

поради факта, че професионалната експозиция с тези пестициди
обикновено се осъществява на открито, със сезонни прекъсвания и
в комбинация с други химически съединения.

Локално дразнещо действие – конюнктивити, контактни дерматити

имат някои от ФОС.

Параклинични данни и диагностични тестове. От съществено

значение за диагнозата е определяне активността на
холинестеразата (ХЕ) в кръвта. Обикновено първите симптоми на
отравяне се появяват при инхибиране на ХЕ под 40-50% от
изходното й ниво.

При тежки отравяния активността на ХЕ може да се снижи до 5-10%

от нормата.

Освен ХЕ активност в диагностиката на острите интоксикации с ФОС

се използва и изследването на токсичното вещество респ. неговите
метаболити в кръвта и урината.

Диагноза. При острите отравяния следва да се има предвид

белодробен оток от друго естество (бронхорея при отравянето с
ФОС). При съмнение трябва да се изключи още остър корем, остро
нарушение на мозъчното кръвообращение. При всички случаи в
съображение идват типичната професионална анамнеза,
специфичните мускариноподобни прояви и ниската холинестеразна
активност.

В диференциално-диагностично отношение при хроничните

отравяния се изключват други соматоформни вегетативни
разстройства и психози.

Лечение. Депурационни методи – форсирана диуреза, извънтелесно

очистване на кръвта – хемосорбция, хематофилтрация,
хемодиализа. Специфична антидотна терапия – комбинирано
приложение на холинолитици – атропин в дози от 2-3мг до 35мг i.v в
зависимост от стадия на отравянето и реактиватори на
холинестеразата – дипироксим (токсогонин) в първите 24 часа на
отравянето. Антидотното лечение се провежда при контрол на
холинестеразната активност. Симптоматична терапия.
Хлорорганични пестициди

Хлорорганичните пестициди (ХОС) са хлорни производни на

въглеводородите – предимно циклопарафини и многоядрени. Освен
при производството, разфасовката и употребата им, отравяния
могат да се очакват и при постоянен контакт с обработени с ХОС
материали.

Токсикологична характеристика. ХОС постъпват в организма през

дихателните органи, кожата и по стомашно-чревен път. Преминават
през хематоенцефалната бариера и плацентата. Поради афинитета
си към липидите, хлорорганичните съединения респ. метаболитите
им, кумулират в органи и тъкани, богати на липиди, каквито са
подкожно-мастната, кръвотворните и нервни структури, където и
най-често се проявява токсичният им ефект. Отделят се от
организма във вид на метаболити с фекалиите и по-рядко с
урината.

Повечето от сега използваните ХОС са умерено токсични. Високата

им кумулативност определя хроничното им токсично действие, а
също и някои по-отдалечени биологични ефекти. В общи линии
токсичността на ХОС се свързва с разстройство на клетъчния
метаболизъм по пътя на потискане активността на някои дихателни
ензими, както и на нарушения в структурата на липидите на
клетъчната мембрана.

Клиника. Острите отравяния с ХОС имат по-голямо значение при

битови инциденти и представляват синтезиран вид на
симптоматиката на хроничното отравяне. При постъпване през
устата, отравянето може да протече с развитие на тежък
гастроентерит и общорезорбтивно действие на отровата с изразена
неврологи чна симптоматика – гърчове, възходяща булбарна
парализа и кома.

Хроничните отравяния са най-често професионални, но от значение

за експертизата е да се знае, че същите се наблюдават и в бита.
Особено чувствителни към токсичното действие на ХОС са децата и
по-възрастните индивиди.
ХОС са класически политропни отрови с изразен полиморфизъм на
органното увреждане. В началните си леки стадии, отравянето се
проявява с функционални нарушения на ЦНС с вегетосъдова
дистония – неврозоподобни състояния с главоболие, безсъние,
световъртеж, адинамия, раздразнителност, емоционална
лабилност, с фунционални чернодробни нарушения, хематологично
отклонения – левкоцитоза или левкопения, еозинопения. В по-
напредналите – среднотежки и тежки форми на отравянето се
отбелязва задълбочаване на описаната симптоматика с ясно
очертана органна патология – токсичен хепатит, токсична
вегетосензорна полиневропатия, токсична енцефалопатия и
енцефаломиелополирадикулоневропатия в тежките случая. При тях
се проявява и характерното за ХОС миелотоксично действие, което
най-често се свързва с диеновите ХОС – алдрин, дилдрин и др. При
положителна експозиция или след тежко остро отравяне, поради
високата кумулативност на ХОС, се очаква хипо- и апластична
анемия, агранулоцитоза и панциотпения. В някои случаи тази
патология може да бъде единствена и самостоятелна
панцитопения. В някои случаи тази патология може да бъде
единствена и самостоятелна изява на хроничната интоксикация.
Клиничната картина на отравянето се допълва от увреждане на
дихателните органи – хронични ренофарингити, трахеобронхити,
токсична пневмофиброза, особено при използване на ХОС в
прахообразен вид. Характерна особеност е честото усложнение на
тази патология с бронхоспастични състояния.

Алергичните дерматити и екземи са характерни за хроничното

въздействие на хлороорганичните съединения.

Параклинични данни и диагностични тестове. Хематологичното

изследване може да установи левкопения, тромбоцитопения и
хипохромна анемия, съответно на степента на засягане на
кръвотворния апарат.

От съществено значение е газхроматографското изследване за ХОС

и метаболити в кръвта и мастната тъкан. Поради повсеместното им
употреба и разпространение в миналото и висока кумулативна
способност се говори за т.нар импрегнация на населението с ХОС
т.е отровата се разглежда като „постоянна съставка“ в организма на
човека, като установените стойности на ХОС при експонирани се
съотнасят към тези на общото население.

В зависимост от органната симптоматика на отравянето се

използват съответните инструментални или функционални методи.

Диагноза и диференциална диагноза. Диагнозата на хроничното

професионално отравяне с ХОС се основава на наличието на
относително специфични клинични синдроми и може да бъде
потвърдена от установяването на сравнително високи нива на тези
съединения или техните метаболити в кръвта. Диференциална
диагноза се прави с хемопатии с друга етиология, най-често
миелодиспластичен синдром, медикаментозни левко- и
тромбоцитопении, с алкохолна, диабетна или паранеопластична
полиневропатия. Сенсибилизацията към хлорорганични пестициди
се доказва с кожно-алергологични тестове и специфични антитела.

Лечение. Липсва антидотна терапия, но може да се препоръчат

антиоксиданти напр. Токоферол – 0,5% - 2мл i.m лечебен курс от 10-
20 дни. Органопротективна терапия: глюкозни разтвори,
кокарбоксилаза, ноотропни, централни съдоразширяващи. Лечебен
курс – 30 дни. При полиневропатии – болкоуспокояващи, периферни
съдоразширяващи, вит. В1, В6. Лечебен курс – 20-30 дни с
повторение на курса при необходимост. Симптоматична терапия.

Медицинска експертиза. Началните и леки форми на отравянето са

обратими след лечение и не изискват трудоустрояване. Прогнозата
е неблагоприятна при апластичните състояния и при наличие на
миелополиневропатии, които определят по-продължителна
неработоспособност и трайно трудоустрояване или група
инвалидност. Възможно е прогресиране на клиничната
симптоматика след прекратяване на контакта с ХОС.