диагностика, лечение, експертиза. Основни принципи на профилактика на професионалната патология. Организация и ред на докладване, регистрация, обследване на случаи свързани с вредното въздействие на работната среда. Определение за професионална болест (ПБ). Заболяване, предизвикано изключително или предимно под въздействието на вредните фактори от работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в списъка на професионалните болести.
Класификация на професионалните болести. Формално ПБ се
разделят на три основни варианта, в зависимост от етиологичните фактори, клиничните прояви и начина на протичане:
1.Специфичните ПБ. В тази група производствената вредност е
един единствен етиологичен фактор (силикоза, азбестоза, отравяне с олово, живак и др), а клиничната картина и протичането на болестта е типично.
2.Условно ПБ. При тях професионалният характер се приема
условно, след изключване на други причини за болестта (напр. хроничен професионален бронхит, професионална астма, костно- сухожилни болести и др.)
3.Парапрофесионални болести. Производствените вредности при
тях са отключващ механизъм, но не са основна причина за болестта (язва на дуоденума, артериална хипертония, неврози и др.). Тяхната етиология е комплексна и свързана с допълнителни непроизводствени обстоятелства.
Общи критерии и тестове за оценка на професионалните болести
1. Етиологичен фактор. Установяването на етиологичния фактор
се постига чрез насочена анамнеза на болния за професионалния маршрут (къде е работил пациентът – предприятие, цех, производство, работно място), от кога до кога (за всички работни места), колко време (месеци, години) – в хронология, в контакт с какви вредности (по преценка на болния). При окончателна експертиза на професионалното заболяване е необходимо предоставяне на документирани данни за стойностите на вредните фактори от работната среда и работния процес и за риска от възникване на професионална болест 2. Епидемиологичен тест. Представлява откриване на значим брой болни от дадена болест в производствен бранш, установени при щателни епидемиологични проучвания 3. Продължителността на производствения стаж е важен фактор при повечето професионални болести. При остри интоксикации и алергични ПБ, продължителността на производствената експозиция е без значение 4. Експозиционен тест. Представлява влошаване симптомите на дадена болест при постъпване на работа след временно прекратен контакт с работната среда. Тестът е ценен при диагностика на професионална астма, мускулно-скелетно- сухожилни, периферни и автономни професионални нервни болести 5. Елиминационен тест. Представлява подобряване състоянието на болния работник след прекъсване контакта с вредните фактори от работната среда. Ценен е при диагностика на професионална астма, мускулно-скелетно-сухожилни, периферни и автономни нервни болести 6. Пол и възраст. Следва да се имат пред вид диагностика на професионални болести на костно-мускулно-сухожилния апарат, при оценка на възприемчивостта към интоксикации, пневмокониози и др. 7. Присъствието на някои общи болести допринася за влошаване развитието и прогресията на някои професионални болести 8. Индивидуални особености на работника – наследствена предиспозиция, вредни навици (алкохол, тютюнопушене) 9. Параклинични изследвания. Всички по-долу изброени параклинични изследвания намират приложение при диагностиката на професионалните болести: Хематологичните изследвания и търсенето на някои характерни промени в хематологичните показатели са важни за диагностиката на някои интоксикации и др Биохимичните – при диагностиката на голям брой професионални болести Химичните изследвания – за търсене на токсични вещества и техните метаболити в биологични течности Цитоморфологичните изследвания – при диагностика на голям брой професионални болести Имунологичните изследвания – при голям брой болести Рентгеновите и компютърнотомографските изследвания – при почти всички професионални болести Изследвания с магнитно-резонансна томография – при професионални неоплазми и болести на опорно- двигателния апарат Функционални изследвания – спирометрия, КГА и АКР, ЕЕГ, ЕКГ, ЕМГ
Степени на трайна неработоспособност при ПБ
Оценката на трайно увредената работоспособност при
професионални и общи болести се осъществява в няколко териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК). При несъгласие с решенията на ТЕЛК, арбитражната дейност за определяне професионален характер на болестите и свързаната с тях трайна неработоспособност се извършва от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
Степените на трайна неработоспособност (инвалидизация) по
професионални и общи болести се оценяват в проценти, като те от своя страна определят размерите на инвалидните пенсии:
До 50% нарушена трайна неработоспособност се определя
като лека инвалидизация, при която не се изплаща пенсия за инвалидност 51-70% нарушена трайна работоспособност се интерпретира като умерена инвалидизация, при която болните са с прави на лимитирана пенсия за инвалидност 71-90% нарушена трайна работоспособност се категоризира като значителна инвалидизация, обуславяща право на по- голяма инвалидна песния 91% + е най-високата степен на инвалидизация, при която болните получават право на най-висока инвалидна пенсия, а при невъзможност за самообслужване – право на личен асистент.
Профилактика на професионалните болести
1. Първична (техническа) профилактика. Включва херметизация,
качествени вентилаторни съоръжения, нови технологични процеси и лични предпазни средства 2. Вторичната (медицинска) профилактика се състои в осъществяване на предварителни и периодични профилактични медицински прегледи (скрининг и наблюдение на работещите) с оглед ранна диагностика и оценка на здравното им състояние 3. Третичната медицинска профилактика обхваща лечението на професионалните болести с оглед на недопускане на усложнения и прогресията им
Основни нормативни документи, уреждащи административните
процедури по професионални болести у нас:
1. С Наредбата за профилактичните прегледи се определя реда,
начина на провеждане и колективите, извършващи предварителните и периодичните медицински прегледи на работници, подложени на рискови фактори в работната среда и от работния процес.предварителните медицински прегледи целят предпазване от неподходяща работа на лица, увредени или предразположени към определени болести. Периодичните медицински прегледи обхващат различни групи работници, подложени на вредни условия на труд с оглед проследяване състоянието им и за ранна диагностика на уврежданията и болестите, свързани с вредни фактори от работната среда и работния процес. Организацията на периодичните медицински прегледи се извършва от службите по трудова медицина (СТМ), сключили договор с предприятията 2. Наредба определя условията и реда за осъществяването на СТМ 3. Списък на професионалните болести в Р. България 4. Наредба за реда и съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Съгласно тази Наредба всеки лекар по хуманна или дентална медицина в рамките на 5 дни от поставяне на диагнозата има право да оповести професионална болест чрез изпращане на бързо известие до съответната регионална структура на НОИ, което е оторизирано да разследва работното място на заинтересовано лице, вредните производствени фактори и наличието на професионален риск. 5. Наредба за медицинската експертиза на работоспособността
NP47-Naredba 11 Ot 30-06-2014 G Za Utvyrzhdavane Na Meditsinski Standart Nuklearna Meditsina Obn DV BR 56 Ot 08-07-2014 G Izm I Dop BR 106 Ot 23 12 2014 G V Sil Dop BR 37 Ot 17 05
Копие на 36. Хигиенни аспекти на условията и организацията на труда на лекаря. Рискове и профилактика на уврежданията на здравето и работоспособността свързани с професионалната дейност на медицинския персонал
Копие на 28.Хигиенно значение и изисквания към санитарно-техническите устройства осветление,отопление, вентилация.Микроклимат в жилищни и обществени сгради.