97.

Професионални заболявания – класификация,

диагностика, лечение, експертиза. Основни принципи
на профилактика на професионалната патология.
Организация и ред на докладване, регистрация,
обследване на случаи свързани с вредното
въздействие на работната среда.
Определение за професионална болест (ПБ). Заболяване,
предизвикано изключително или предимно под въздействието на
вредните фактори от работната среда или на трудовия процес
върху организма и е включено в списъка на професионалните
болести.

Класификация на професионалните болести. Формално ПБ се

разделят на три основни варианта, в зависимост от етиологичните
фактори, клиничните прояви и начина на протичане:

1.Специфичните ПБ. В тази група производствената вредност е

един единствен етиологичен фактор (силикоза, азбестоза, отравяне
с олово, живак и др), а клиничната картина и протичането на
болестта е типично.

2.Условно ПБ. При тях професионалният характер се приема

условно, след изключване на други причини за болестта (напр.
хроничен професионален бронхит, професионална астма, костно-
сухожилни болести и др.)

3.Парапрофесионални болести. Производствените вредности при

тях са отключващ механизъм, но не са основна причина за болестта
(язва на дуоденума, артериална хипертония, неврози и др.). Тяхната
етиология е комплексна и свързана с допълнителни
непроизводствени обстоятелства.

Общи критерии и тестове за оценка на професионалните болести

1. Етиологичен фактор. Установяването на етиологичния фактор

се постига чрез насочена анамнеза на болния за
професионалния маршрут (къде е работил пациентът –
предприятие, цех, производство, работно място), от кога до
кога (за всички работни места), колко време (месеци, години) –
 в хронология, в контакт с какви вредности (по преценка на
болния). При окончателна експертиза на професионалното
заболяване е необходимо предоставяне на документирани
данни за стойностите на вредните фактори от работната среда
и работния процес и за риска от възникване на професионална
болест
2. Епидемиологичен тест. Представлява откриване на значим
брой болни от дадена болест в производствен бранш,
установени при щателни епидемиологични проучвания
3. Продължителността на производствения стаж е важен фактор
при повечето професионални болести. При остри
интоксикации и алергични ПБ, продължителността на
производствената експозиция е без значение
4. Експозиционен тест. Представлява влошаване симптомите на
дадена болест при постъпване на работа след временно
прекратен контакт с работната среда. Тестът е ценен при
диагностика на професионална астма, мускулно-скелетно-
сухожилни, периферни и автономни професионални нервни
болести
5. Елиминационен тест. Представлява подобряване състоянието
на болния работник след прекъсване контакта с вредните
фактори от работната среда. Ценен е при диагностика на
професионална астма, мускулно-скелетно-сухожилни,
периферни и автономни нервни болести
6. Пол и възраст. Следва да се имат пред вид диагностика на
професионални болести на костно-мускулно-сухожилния
апарат, при оценка на възприемчивостта към интоксикации,
пневмокониози и др.
7. Присъствието на някои общи болести допринася за влошаване
развитието и прогресията на някои професионални болести
8. Индивидуални особености на работника – наследствена
предиспозиция, вредни навици (алкохол, тютюнопушене)
9. Параклинични изследвания. Всички по-долу изброени
параклинични изследвания намират приложение при
диагностиката на професионалните болести:
  Хематологичните изследвания и търсенето на някои
характерни промени в хематологичните показатели са
важни за диагностиката на някои интоксикации и др
 Биохимичните – при диагностиката на голям брой
професионални болести
 Химичните изследвания – за търсене на токсични
вещества и техните метаболити в биологични течности
 Цитоморфологичните изследвания – при диагностика на
голям брой професионални болести
 Имунологичните изследвания – при голям брой болести
 Рентгеновите и компютърнотомографските изследвания
– при почти всички професионални болести
 Изследвания с магнитно-резонансна томография – при
професионални неоплазми и болести на опорно-
двигателния апарат
 Функционални изследвания – спирометрия, КГА и АКР,
ЕЕГ, ЕКГ, ЕМГ

Степени на трайна неработоспособност при ПБ

Оценката на трайно увредената работоспособност при

професионални и общи болести се осъществява в няколко
териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК). При несъгласие с
решенията на ТЕЛК, арбитражната дейност за определяне
професионален характер на болестите и свързаната с тях трайна
неработоспособност се извършва от Националната експертна
лекарска комисия (НЕЛК).

Степените на трайна неработоспособност (инвалидизация) по

професионални и общи болести се оценяват в проценти, като те от
своя страна определят размерите на инвалидните пенсии:

 До 50% нарушена трайна неработоспособност се определя

като лека инвалидизация, при която не се изплаща пенсия за
инвалидност
 51-70% нарушена трайна работоспособност се интерпретира
като умерена инвалидизация, при която болните са с прави на
лимитирана пенсия за инвалидност
  71-90% нарушена трайна работоспособност се категоризира
като значителна инвалидизация, обуславяща право на по-
голяма инвалидна песния
 91% + е най-високата степен на инвалидизация, при която
болните получават право на най-висока инвалидна пенсия, а
при невъзможност за самообслужване – право на личен
асистент.

Профилактика на професионалните болести

1. Първична (техническа) профилактика. Включва херметизация,

качествени вентилаторни съоръжения, нови технологични
процеси и лични предпазни средства
2. Вторичната (медицинска) профилактика се състои в
осъществяване на предварителни и периодични
профилактични медицински прегледи (скрининг и наблюдение
на работещите) с оглед ранна диагностика и оценка на
здравното им състояние
3. Третичната медицинска профилактика обхваща лечението на
професионалните болести с оглед на недопускане на
усложнения и прогресията им

Основни нормативни документи, уреждащи административните

процедури по професионални болести у нас:

1. С Наредбата за профилактичните прегледи се определя реда,

начина на провеждане и колективите, извършващи
предварителните и периодичните медицински прегледи на
работници, подложени на рискови фактори в работната среда
и от работния процес.предварителните медицински прегледи
целят предпазване от неподходяща работа на лица, увредени
или предразположени към определени болести. Периодичните
медицински прегледи обхващат различни групи работници,
подложени на вредни условия на труд с оглед проследяване
състоянието им и за ранна диагностика на уврежданията и
болестите, свързани с вредни фактори от работната среда и
работния процес. Организацията на периодичните медицински
прегледи се извършва от службите по трудова медицина
(СТМ), сключили договор с предприятията
2. Наредба определя условията и реда за осъществяването на
СТМ
3. Списък на професионалните болести в Р. България
4. Наредба за реда и съобщаване, регистриране,
потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните
болести. Съгласно тази Наредба всеки лекар по хуманна или
дентална медицина в рамките на 5 дни от поставяне на
диагнозата има право да оповести професионална болест
чрез изпращане на бързо известие до съответната регионална
структура на НОИ, което е оторизирано да разследва
работното място на заинтересовано лице, вредните
производствени фактори и наличието на професионален риск.
5. Наредба за медицинската експертиза на работоспособността