профилактика. Нитро- и аминопроизводните на ароматните въглеводороди са група съединения, в които водородни атоми от бензолното адро са заместени от нитро- и амино-група.
Източници на експозиция и здравен риск: производство на бои и
пигменти, производство на изкуствен каучук и пластмаси, където се използват като ускорители и антиоксиданти, синтез на изоцианати, фармацевтичната и текстилната промишленост.
Токсокинетика и токсодинамика:Аминоосъединенията на бензена
проникват в организма през кожата и дихателните пътища. Кожната резорбция зависи от състоянието на кожата, температурата на околната среда. С циркулацията на кръвта тези съединения могат да попаднат в главния мозък, бъбреците. Депонират се временно в подкожно-мастната тъкан и черния дроб, от където при определени условия се създава възможност за рециркулация и рецидив на отравянето.
Токсичният ефект на аминосъединенията на бензена се свързва с
окисляването на двувалентното желязо на хемоглобина в тривалентно с образуване на патологичен пигмент – метхемоглобин. По тази причина аминосъединенията на бензена се причисляват към кръвните отрови – метхемоглобинообразуватели. С метхемоглобинообразуването се нарушава естествената физиологична функция на хемоглобина да пренася кислорода до тъканите, което води до дегенеративни изменения в самите еритроцити с появата на специфични телца на Хайнц – продукти от денатурацията и преципитацията на хемоглобина. Наличието на телца на Хайнц в еритроцитите прави мембраната им неустойчива и склонна към разкъсване, с което пък се свързва вторичната хемолиза, характерна за токсичното действие. При по-интензивно въздействие освен метхемоглобин, в кръвта се определя и още една патологична разновидност на хемоглобина – сулфохемоглобин. Клиника на отравянията с аминосъединения на бензина:Проявите и тежестта на острото отравяне зависи от въздействащата концентрация на токсичното вещество – от степента на метхемоглобинемията.
Анилинът при продължителна професионална експозиция може да
причини хеморагични цистити и рак на пикочния мехур.
Други клинични прояви на хроничния токсичен ефект на тези
съединения са: токсичен хепатит, неврозоподобни състояния с автономна невродистония.
Има иритативно и алергично действие върху кожата и лигавиците на
очите и дихателните органи. Проява на тези ефекти могат да бъдат и контактни дерматити, алергични заболявания на ГДП и астматичен бронхит и бронхиална астма.
Алергичните прояви са особено характерни за аминосъединенията
на бензена (ароматичните амини) – нитроанилин, парафенилдиамин (урсол).
Параклинични изследвания и диагностични тестове:Биомаркери на
ефект са: метхемоглобин, сулфхемоглобин и телцата на Хайнц. Изследването на хемоглобин, еритроцити, хематокрит, ретикулоцити, индиректен билирубин има за цел да обективизира наличието на хемолитична анемия. Последната при хронични въздействия е сравнително леко изразена и обратима и съпроводена от единични телца на Хайнц и ниска степен на метхемоглобинемия 5-7%. При хронична експозиция с по-голяма диагностична стойност е определянето на сулфхемоглобин като по- трайно съединение на хемоглобина.
Диагноза:Типичността на клиничните и параклинични прояви при
доказана експозиция улеснява диагнозата.
Лечение:При остро въздействие на аминосъединения да се
прекрати незабавно контакта посредством извеждане от обгазената среда и обилно измиване на кожата на откритите учасъци със слаб разтвор на калиев перманганат или вода. Лечението е патогенетично (цели се ускоряване на процеса на дисоцииране на метхемоглобин) – кислородотерапия, Sol. Glucosae 40%, високи дози витамин С, 1% метиленово синьо – 1-2мл/кг тегло в 5% Sol. Glucosae или Na tiosulfuricum 20% - 10 мл. Дихателна и сърдечна реанимация. Хемодиализа. При хронични отравяния се провежда симптоматично лечение.
Медицинска експертиза:Леките остри отравяния обикновено
преминават бързо, без остатъчни прояви. Наличие на катаракта и апластична анемия при хронично отравяне с тринитротулол, алергично обусловена патология на очите, ГДП и бронхиална астма, рак на пикочния мехур налагат трайно трудоустрояване.
Копие на 28.Хигиенно значение и изисквания към санитарно-техническите устройства осветление,отопление, вентилация.Микроклимат в жилищни и обществени сгради.