50.

Основни принципи на диетичното хранене на

различни групи от населението. Основни принципи на
предпазното професионално хранене.
Като лечебно хранене определяме това хранене, което съответства
на метаболитните потребности на увредения от заболяване
организъм. То цели бързо възстановяване на увредените от
болестта органи и системи на човека, посредством регулирано
балансиране на определени нутритиенти и храни.

Лечебното хранене играе важна роля в комплексното лечение на

болните. То трябва да съответства на нуждите на болния човек от
енергия и хранителни вещества. Основна задача на лечебното
хранене е преди всичко да спомага за възстановяване на
нарушеното от болестта равновесие в организма. За да се изгради
правилно диетата е необходимо да се познават етиологията и
патогенезата на заболяването и свързаните с това промени в
усвояваенето на храната и в обмяната на веществата. При
съставянето на лечебните диети трябва да се имат предвид
следните принципи:

1. Диетата трябва да отговаря на основните изисквания за

здравословно хранене – да бъде съставена от разнообразни
продукти, с отчитане на химическия състав и хранителната им
стойност.
2. Балансът между белтъци, мазнини и въглехидрати трябва да
съответства или да се доближава до този при здравословното
хранене. При много заболявания, особено в активния стадий,
той може да се наруши, предвид настъпилите от болестта
промени в организма.
3. Диетата трябва да бъде индивидуална, т.е. максимално да се
съобразява с вкусовите изисквания на болния, конкретните
физиологични нужди от енергия и хранителни вещества,
според стадия на заболяването.
4. Храната трябва да бъде механично, химично и термично
щадяща. Механичното щадене може да се постигне чрез
ограничаване или изключване от диетата на груби, трудно
смилаеми продукти, богати на фибри. Химичното щадене
 може да се осъществи чрез изключване на някои съставки и
продукти.
5. Важно изискване е хранителните продукти да се подлагат на
подходяща кулинарна технологична обработка. Например, при
заболявания на храносмилателната система се използват
методи, чрез които може значително да се намали
възбуждащото действие на храната върху стомаха и червата:
печене на скара, варене, готвене на пара. Пържените храни се
изключват от менюто.
6. Лечебното хранене трябва да бъде динамично. В зависимост
от стадия на заболяването и състоянието на болния
първоначалната строга диета може постепенно да се
разширява.
7. Много важно е да се спаза правилен режим на хранене –
увеличена честота на приемите и правилно разпределение на
храната в отделните приеми. Най-често хранененто е
четирикратно и тогава 25% от енергийната стойност и обемът
на храната се падат на сутрешната закуска, 40% - на обяда,
15% - на следобедната закуска, 20% - на вечерята. При
редица болести се налага 5-кратен режим на хранене – при
болести на храносмилателната система, на черния дроб и
жлъчните пътища, затлъстяване.
8. При по-голяма част от заболяванията се наблюдава
безапетитие, затова се изисква ястията да бъдат приготвени
вкусно и да имат привлекателен вид и приятен аромат.
9. При назначаване на диетичното лечение е необходимо
болният да бъде осведомен за същността на диетата и
режима на хранене, за очаканото въздействие и след какъв
срок ще се прояви, както и за крайния лечебен резултат.
10. У нас е въведена номеричната система (от 1 до 15) за
означаване на диетите. С вариантите си тя позволява
гъвкавост в осъществяването на лечебното хранене, като се
считат и характерът и особеностите на заболяването и
действието на другите лечебни подходи.

Характеристика на основните диети:

Диети при заболявания на стомаха и дуоденума:

 1. Диета №1. Тя е предназначена за болни с хронични
заболявания след преминаване на острата фаза – хроничен
гастрит с повишена киселинност, гастродуоденит, язвена
болест на стомаха или дванадесетопръстникът. Приилага се
до 6 месеца и се доближава до нормалното хранене, с
изключване на дразнещите храни (груба целулоза, силни
подправки, пържени и солени храни, алкохолни напитки и
силно кафе).
2. Диета №1-А. Тя е преходна диета, прилагаша се 7-10 дни при
остри или обострени гастрити, язвена болест и оперирани
болни. Съдържа течно-кашеви храни, предимно млечно-
яйчени пюрета и кремове с брашно и нишесте и в края –
пасирани пилешко и телешко месо, плодови и зеленчукови
пюрета, сокове и компоти. Изключени са всички дразнещи
храни.
3. Диета №2. Прилага се при – хроничен гастрит с понижена
секреция и киселинност. С цел да се стимулират апетитът и
стомашната секреция се разрешават по-пикантни храни –
силни бульони и сосове, повече подправки,пържене без
паниране. Режимът на хранене е 5-6 приема дневно.

Диети при чревни заболявания:

1. Диета №3. Прилага се при болни със спастичен колит и

констипационеен сииндром. Не се различава по химически
състав с диета №4. Препоръчва се включването на повече
растителни влакнини (сурови плодове и зеленчуци,
пълнозърнест хляб и изделия), млечни продукти.
2. Диета №4. Тя е основна при чревни заболявания – ентерити,
ентероколити, колити. От диетата се ограничават прясното
мляко, яйцата и техните производни, поради често наличие на
хранителна алергия и лактазен дефицит; редуциран е с 50%
приемът на прости захари (дизахаридазни дефицити); намален
е приемът на мазнини, особено животински; увеличен е
всносът на лесноусвоими животински белтъци (телешко и
пилешко месо и краве сирене); отстранена е грубата
целулоза, а плодовете и зеленчуците са варени, пасирани или
под формата на сокове и нектари.
 3. Диета №4 – безглутенова. Прилага се при бони с глутенова
ентеропатия (вродена или придобита) и е основно лечебно
средство. Основното изискване е отстраняване от диетата на
глутен съдържащите храни – пшеница, ръж, както и техните
производни продукти. Въглехидратите се осигуряват с изделия
от царевично брашно, картофи, ориз.

Диети при жлъчно-чернодробни и панкреасни заболявания:

1. Диета №5-А. Прилага се при болни с остри или обострени

хронични хепатити или холецистити и при чернодробна
недостатъчност. Тя е преходна и с краткотрайно приложение.
Характеризира се с рязко намаление на дневния внос на
белтъци и мазнини и увеличен дял на въглехидратите. От нея
се изключват животинските мазнини. Белтъците са предимно
растителни, а по-късно постепенно се прибавят мечни, от
яйчен белтък и крехки меса. От диетата се изключват
екстрактивните вещества (месни супи, бульони, сосове и др.).
грубо целулозните и дразнещи храни. Широко се използват
лесноусвоими сладки хранни и нишестено-млечни кремове.
Храненето е 5-кратно.
2. Диета №5. Прилага се като основна диета при хронични
чернодробни и жлъчни заболявания. Основно изискване на
стандартната диета №5 е ограничаването на животинските
мазнини и холестеролсъдържащите храни, оптимално
количество животински белтъци и особено млечните (прясно
сирене, прясна извара), достатъчен внос на въглехидрати,
пресни плодове и зеленчуци. Ограничават се грубо
целулозните храни, бобовите храни. При диетата важат
технологичните кулинарни изисквания, както и стомашно-
чревните диети.
3. Диета №6. Прилага се при хронични панкреатити. Диетата се
характеризира с известно ограничаване на мазнините, особено
животинските. Количеството на белтъците в диетата трябва да
бъде оптимално, а 2/3 от тях – от животински произход.
Дневното количество на въглехидратите се осигурява от
храни, съдържащи полизахариди: хляб, ориз, картофи,
 нишестени храни, а също и от плодови и зеленчукови пюрета,
компоти и др.

Диети при бъбречни заболявания:

1. Диета №7. Тя е основна диета при бъбречни заболявания с

пълна компенсация на бъбречната функция ( с нормални
стойности на уреята и креатитина). Диетата цели да осигури
достатъчен белтъчен внос. Въглехидратите са в оптимално
количество, мазнините също. Приемът на готварска сол е
минимален. Количеството на течностите се изчислява според
диурезата +400 мл. Режим на хранене – 5 приема дневно.
2. Диета №7-Н - при нефрозен синдром. Поради изразената
албуминурия, отоци, хипопротеинемия, хипертриглицеридемия
и хиперхолестеролемия, основното изискване на диетата е да
осигури висок белтъчен внос (1.5 г/кг телесна маса), да се
намали вносът на наситени мастни киселини, да се ограничи
вносът на натрий и на течности съобразно диурезата.
3. Диета №14 – при бъбречнокаменна болест. В диетата се
включват повече течности – вода, шипков и липов чай, супи,
компоти и минерални води (алкални и кисели според рН на
урината). Количеството на солта не намалява. При уратоурия
и окалатурия се ограничават месото, рбата и богатите на
оксалова киселина храни (спанак, лапад, сини падладжани и
др.), за да се алкализира урината. В диетата се включват
повече плодове, зеленчуци и млечни храни. При фосфатурия,
обратното – ограничават се алкалзиращите и богатите на
калций храни. Диетата съдържа месо, риба, яйца, хляб и
тестени произведения, растително и краве масло.

Хипоенергийна диета №8:Прилага се при наднормено тегло и

затлъстяване и при дислипидемии. Диетата е нормобелтъчна,
хиполипидна (предмино растителни мазнини), хиповъглехидратна,
предимно полизахариди с редуциране на моно- и дизахаридите и
увеличение на растителните влакнини. Вносът на енергия е
намален 1000-1500 kcal дневно. Препоръчват се разтоварващи дни
1-2 пъти седмично със сурови зеленчуци и до 500 г кисело мляко.
Ограничава се готварската сол. Режим на хранене – 5кратен.
Диетата се съчетава с повишена двигателна активност.
Диета при захарен диабет (диета №9):Диетата е задължително и
абсолютно необходимо лечебно средство при захарен диабет. За
основа на диетололечението се приема физиологичната диета,
която съдържа 15-20 енергийни % белтъци, които не намаляват при
съпътстваща бъбречна недостатъчност и се увеличават пти слаби и
изтощени болни; до 30 енергийни % мазнини, които при
придружаваща дислипидемия намаляват под 20%; 50-60 енергийни
% въглехидрати, предимно полизахариди и растителни влакнини с
почти пълно изключване на моно- и дизахаридите.

Диетата варира широко от хипо- до нормоенергийни стойностии, в

зависимост от индивидуалните особености на диабеtа. Режим на
хранене 5 приема с равномерно разпределени на въглехидратите
през деня.

Диети при сърдечно-съдови заболявания:

1. Диета №10. Тя основна при сърдечни заболявания в

компенсация или начална декомпенсация, хипертонична
болест 1-2 стадий, атеросклероза.

Основните изисквания са ограничаване на готварската сол;

ограничаване на течностите; общат енергийност да се съобразява с
телесната маса наа пациента; ограничаване на грубо целулозни,
пикантни и трудносмилаеми храни; осигуряване на достатъчно
алкализираща растителна храна – плодове и зеленчуци, умерено
намаляване на животинските мазнини; осигуряване на храни, богати
на калий, магнезий, липотропни вещества и витамини.

2. Диета №10-А. Тази диета е вариант на предходната и е

предназначена за сърдечно-съдови заболявания с изразена
сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда (в първия
месец), хипертонична болест на сърцето в III стадий.

Диетата е нискоенергийна със снижение на белтъците, мазнините и

въглехидратите. Готварската сол не се разрешава, а течностите се
ограничават до 0.5л дневно. Диетата е предимно кашава,
компотите са пасирани, плодовете – печени или под формата на
пюрета.
Общи диети (диета №11 и №15):Прилагат се при болни от общ
профил, които не се нуждаят от специални диети. Те отговарят на
изискванията за здравословно хранене. При тях се използват
обичайните кулинарни технологии, включително и пържене.

1. Диета №11. Известна е като „усилена“ хипоенергийна диета и

се прилага при слаби и изтощени хронично болни. Тя е
хипербелтъчна, хиперлипидна, хипервъглехидратна.
2. Диета №15. Тя е обща храна, която се дава на голяма част от
пациентите в болничните заведения, потъпили за клинични
изследвания, без показания за специална диета. Диетата е
балансирана по отношение на основните си съставки и се
доближава до обичайното хранене.

Освен тук представените диети в клинични условия се прилагат

редица други варианти, комбинации и специални диети като:
плодови, разтоварващи, вегетариански и много други.

Ентерално и парентерално хранене:Ентералното и парентералното

хранене се прилагат в клиничната практика при различни форми и
степени на малнутриция.

Малнутрицията е състояние на недостатъчен прием, абсорбция или

усвояване на макро- и микронутриенти, изразяващо се в загуба на
тегло, нарушени функции на тъканите и органите о водещо до
неблагоприятен изход от заболяването и лечението.

Недохранването влошава хранителния статус и хомеостазата в

организма и намалява неговите физически и психически
потенциали. Тежките случаи на недохранване дори могат пряко да
застрашат живота на пациентите.

До скоро недохранването се диференцираше като тип „маразъм“

при недостатъчен внос на енергия и тип „квашиоркър“ при дефицита
на белтък. Понастоящем се приема, че винаги има дефицит и на
двата компонента с преобладаване на единия от тях и се въведе
понятието белтъчно-енергийно недохранване. Без хранителен внос,
резервите на организма от белтъци и енергия се изчерпват напълно
за не повече от 10-15 дни.
Най-често недохранването се развива при следните състояния:

- Анорексия невроза
- Строги диети за отслабване
- Органични прични, въпрепятстващи приема на храна
- Онкологични заболявания
- Критични състояния – шок, травма, сепсис, кома, големи
операции и др.

Всеки пациент с малнутриция се нуждае от клинично хранене.

Прилагането му трябва да бъде съобразено, както с типа на
недохранване, така и с индивидуалните особености на пациента и
степентта на риск. Тя се изчислява след оценка на хранителния
статус на пациента и тежестта на заболяването.

Ентерално хранене : То се реализира най-често чрез назогастрална

сонда по стомашен път и чрез назо-йеюнална сонда по йеюнален
път.

Стомашният път е предпочитан пред йеюналния като по-

физиологичен за постпване на храната в тънкото черво. Доказано е,
че по този начин абсорбционните свойства наа тънкото черво се
използват оптимално. По йеюнален път се прилагат само фабрични,
готови за употреба ентерални храни, които отговарят на строги
критерии за състав и стерилност. Храните могат да бъдат
полимерни или олигопептидни.

Доказано е, че прилагането на полимерни и олигополимерни храни

е по-физиологичен от прилаганто на мономери, тъй като се спазва
основният принцип за постепенно разграждане на биополимерите,
характерно за естественото храносмилане.

Интересен феномен е, че прилагането на готови мономери –

глюкоза и аминокиселини, при ентералното хранене обикновено се
усвояват по-лошо, отколкото ако се прилагат като съставки олиго- и
полимери.

Когато ентералното хранене се осъществява посредством сонда,

може да бъъде под формата на болус (в стомаха) или като
постоянна инфузия в стомаха или йеюнума с помощта на помпа.
Скоростта на инфузия обикновено е между 20 и 150 мл на час.

Дозирането на ентералната храна трябва да бъде съобразено с

дневните и индивидуални нужди на пациента от течности,
макронутриенти, електролити, витамини и микроелементи.

При липса на противопоказания от страна на стомашно-чревния

тракт, ентералният път е по-добрия начин за приеманее на
хранителни вещества. Абсолютни противопоказания за ентерално
хранене са механичен или паралитичен илеус, кървене и стенози в
стомашно-чревния тракст, остър хеморагичен колит, упорити
повръщания, нарушение в храносмилателните и резорбтиивни
функции на стомашно-чревния тракт.

Парентерално хранене:При парентералното хранене хранителните

вещества се въвеждат в организма венозно, без участие на
стомашно-чревния тракт.

Парентералното хранене се прилага при пациенти, при които

перорално или сондово хранене не е възможно или е
противопоказно. То се прилага при:

- Тежки форми на гастро-ентеро-колит

- Чревни фисури
- Доказана малдигестия
- Стенози и обтурации на стомашно-чревния тракт

Противопоказания за парентерално хранене на практика не

съществуват, освен ако има възможност прилаганто на по-добрия
вариант за пълноценно ентерално хранене. Парентералното
хранене може да се осъществи посредством периферен или
централен венозен път.

Периферният венозен път се избира, когато продължителността на

прилагането му ее за не повече от 5 дни и осмоларитетът на
разтвора е под 850 mosmol/l. централният венозен път се избира,
когато парентералното хранене е повече от 5 дни и осмоларитетът
на разтвора е по-голям от 850 mosmol/l.
Парентералното хранене трябва да доставя на организма
достатъчно макронутриенти, вода, електролити (Na, K, Ca, P, Mg) и
микронутриенти.

При възрастни микронутриентите се дозират по определени

стандартни схеми при различните клинични случаи. Изчисляват се
за 24 часа като общо количество или като количество за килограм
телесна маса. В зависимост от състоянието на организма,
парентералното хранене осигурява на организма аминокиселини
под формата на разтвори. Целта при това хранене е да се подобри
отрицателния азотен баланс, характерен за пациенти с травма,
сепсис, изгаряния.

Мазнните при парентералното хранене се прилагат като мастни

емулсии, изградени от дребни мастни капки в основата, на които са
триглицеролите, обвити с тънък слой фосфолипиди от яйчен
произход. С тях обикновено се внасят мастноразтворимите
витамини А, Д, Е и К.

Като въглехидрати при парентералното хранене се използват

основно разтвори на глюкоза. Тя се прилага заедно с
аминокиселинните разтвори или мастните емулсии. Когато се
прилага при диабетици е необходим контрол на кръвната захар.