64.

Трудова медицина и хигиена на труда-предмет,обект,

цел и задачи.Ергономия и промишлена естетика-същност
и задачи.
Трудът, прилаган в хигиенни условия, е могъщо средство за
укрепване на здравето и хармоничното развитие на човешкия
организъм.

При неспазване на изискванията за правилна организация на труда,

при нарушаване на технологичните процеси или хигиенните
изисквания към санитарно-техническото устройство на работната
среда могат да възникнат професионални вредности и професионални
заболявания. Наред с класическите проблеми за оптимизиране
условията на труда научно-техническият прогрес, интензификацията н
химизацията на селското стопанство поставят нови проблеми,
свързани с производствената дейност на човека. Внедряват се висока
механизация и нови, по-съвършени форми на организация на труда.

Съвременните тенденции за усъвършенстване на организацията на

труда се характеризират с няколко особености:

- все повече отпадат значителните физически усилия в работата,

свързани с голям разход на енергия, като се създават условия за
хипокинезия;

- с автоматизацията и роботизацията броят на работниците в

даден работен цикъл рязко се намалява, но те придобиват много по-
отговорна за производството роля - повишават се отговорността,
нервно-психичното напрежение, необходимостта от бързи и точни
реакции, създават се предпоставки за възникване при определени
условия на увреждания на централната и периферната нервна
система.

Все повече зачестяват неврозите, изразени в най-различна степен и с

различен характер. Установена е безспорна връзка между редица
соматични заболявания като хипертония, язвена болест, коронарна
недостатъчност, диабет и др. Не по-малко значение, макар и с
нетолкова тежки последици, имат и многобройните еднообразни
движения, при които се увреждат периферните нерви и двигателния
апарат. Съвременната интензификация на труда поставя и редица
проблеми по научната организация, физиологията, психологията на
труда и ергономията.

Хигиената на труда (ХТ) е комплексна профилактична медицинска

дисциплина. Предметът й включва изучаването на връзката и
взаимодействието на работника с трудовия процес и
производствената среда. Нейните цели са запазване и укрепване на
здравето и осигуряване на висока и дълготрайна работоспособност.

Обекти на ХТ са:

- работникът

- производственият процес

- производствената среда.

Основните задачи на хигиената на труда са да разработва:

- физиологично обосновани норми относно факторите на средата

и организма на работниците;

- хигиенни нормативи, правила и материали за трудово-

хигиенното законодателство за оздравяване на условията на труда;

- хигиенни изисквания към устройството и поддържането на

промишлените предприятия;

- рационализация на производствените процеси и оборудването;

- участие в решаването на ергономичните проблеми и тези на

механизацията, автоматизацията, роботизацията, херметизацията и
измененията в технологията на вредните, тежките и
непривлекателните производствени процеси, конструкцията на нови
машини и т.н.;
 - мерки и средства за лична хигиена и защита, за предпазване на
здравето и закаляване на работниците, предложения за рационална
организация на труда и бита.

ХТ прилага комплексна методика, включваща: санитарен оглед

(обследване), физични, химични, микробиологични, физиологични,
психологични, биохиомични, биологични, клинико-лабораторни,
патофизиологични, токсикологични, експериментални, санитарно-
статистически, епидемиологични и други методи.Прилагат се
мероприятия, които целят да обезпечат такива санитарно-технически
условия в промишлените предприятия, които да способстват
отстраняването на производствените вредности, предпазват от
възникването на професионални заболявания и травматизъм,
укрепват здравето, осигуряват висока работоспособност и
производителност на труда.Това може да се постигне при
обединяване усилията на лекари, инженери, химици, физици,
социолози, психолози, икономисти идруги специалисти. Наред със
задачите по опазване здравето на работещите и осигуряване на
висока работоспособност хигиената на труда допринася съществено и
за повишаване на производителността на труда, която се определя от
оптимизирането на сложната система "човек - машина".

Необходимостта от научно решаване на проблемите "човек - машина"

обуслови създаването на сравнително новата наука ергономия „(от гр.
ерго — работа, номос — знания).

Хигиена на труда и ергономия: Производителността на труда не

нараства пропорционално само с усложняването на техниката.
Колкото по-сложни стават машините, толкова по-големи са
изискванията към обслужващия ги човек, към неговите физически,
психични, интелектуални качества и възможности.

Обединяването на двата основни подхода при решаване на проблема

"човек - машина", т.е. взаимното приспособяване на човека, от една
страна, и на средствата на труда и трудовия процес - от друга, прави
възможно човекът и машината да се схващат като единство, като
система от взаимозависими елементи.
Качествените различия между човека и машината налагат при
решаването на този проблем да се черпят знания както от науките за
човека (антропология, физиология, психология, хигиена на труда и
др.), така и от техническите науки. Затова ергономията е комплексно,
междудисциплинарно направление.Единно общоприето определение
на ергономията все още няма. Най-общо тя се приема като комплексно
оптимизиране на системата "човек - машина".

Целта на ергономията е повишаване работоспособността на човека

чрез постигане на най-добро съответствие между възможностите на
работещия и изискванията на машината и трудовия процес да се
произведе и по-вече, и по-качествен продукт. За достигането на тази
цел ергономията разработва нормативи и изисквания по отношение
планирането и организацията на:

- работното място

- работната поза и движения на оператора (работника)

- работната мебел

- машините и работните съоръжения (командни органи,

индикаторни устройства и др.).

Съществено значение за повишаване на производителността на труда

имат съответствието на стола и работната маса на антропометричните
данни на работещия, работната поза, която благоприятства работата
или ускорява настъпването на умора, дали работникът се труди с
напрежение, или всичко преди него е организирано удобно ръцете му.
За целта ергономията активно използва знанията на трудовата
физиология.

Отстраняването на всякакви излишни, необусловени от трудовия

процес натоварвания и напрежения намалява умората и прави труда
по-производителен. Колкото по-рационален е режимът на труд и
отдих, по-удобна е машината, по-лесно е обслужването и, толкова по-
продуктивен е трудовият процес. Тези и десетки още ергономични
въпроси са обект на изследвания, които целят да се създават условия
системата "човек - машина" да функционира оптимално.Пишещата
машина и клавиатурата на компютрите са типичен пример за
съобразяване с ергономичните изисквания. При тях буквите
(съответните клавиши) са поставени в такова разположение, което
прави писането на машина при работа с компютъра най-бързо, удобно
и производително.Необходимо е още височината на работната маса и
на стола да са съобразени с ръста на пишещия, редуването на труда и
почивката да са в съответствие с характера на работата и др. В
промишлените предприятия, където машините са много по-обемни и
по-сложни, с много движещи се части, бутони, ръкохватки, ключове,
лостове, педали, скали и др., оптимизирането на системата "човек -
машина" изисква съобразяване с много по-голям брой ергономични
изисквания и нормативи. Тази система обаче може да функционира
успешно само ако условията на труд отговарят на хигиенните
изисквания. Внедряването на ергономичните изисквания е ефективно
само когато работната среда е напълно оздравена, което е обект и
задача за изследване и оптимизиране от ХТ.В условията на все по-
разгръщащата се научно-техническа революция, на по-масовото
прилагане на сложни машини и съоръжения нарастват значението и
ролята на ергономията за висока ефективност и по-голяма
обществена производителност на труда.