123.

Заболявания от пренапрежение на периферната

нервна система-вегетативни полиневропатии-застрашени
професии,клиника,диагностика,лечение и профилактика
Вегетативни невропатии: всички увреждания на опорно-двигателния
апарат от физически фактори-пренапрежение,пренатоварване,
микротравматизиране,вибрации,както и всички ендокринни-обменни,
автоимунни и възпалителни заболявания започват и се развиват на
фон от вегето-вазални и вегетативно-неврални прояви. Вегетативните
невропатии са самостоятелни вегетативно-вазални прояви,които могат
да се развиват изключително под въздействието на физични фактори
– пренапрежение,претоварване,вибрации и други.

Клиничната картина на вегетативно-вазалните синдроми в началото е

неясна и неопределена.Развива се несръчност за определени фини и
специфични движения,а впоследствие-обща слабост по-често за
ръцете и предмишниците и по-малко подчертана за долните крайници.
Явява се обща,дифузна болка,понякога с парещ характер.
Парестезиите не са по зоната на сетивен нерв,тъй като се развиват по
вазален тип.Обикновено оплакванията се завилват в края на работния
ден.Сутрин,а понякога през нощта болният се събужда с изтръпнали,
вдървени ръце.Обяснението на тази нощта и сутрешна болка е в
цикличната промяна на симпатико-парасимпатиковия тонус в
денонощния цикъл.Нарушаването на съня довежда до разстройства на
нервната система от реактивен тип.Сутрин пръстите и ръцете трудно
се раздвижват,едва след вграждането в дневната двигателна дейност
оплакванията изчезват,за да се появят отново в края на работния ден.
Това циклично развитие е характерно за вегето-вазалните синдроми.
Липсват нарушения в двигателната и рефлекторната дейност.
Сетивните разстройства са от типа на преходните парестезии.
Понякога има дисоциация на сетивността с преобладаване усета за
болка и термичния усет.Не се уврежда тактилният усет.

Различават се следните степени на вегетативни отклонения: 1 – лека

степен:анамнестичните данни са несигурни,вегето-вазалните прояви
са бледи и с преходен характер; 2 – лека към средна степен,при която
към горните прояви се явява и ангиноспазъм; 3 – средна степен:
появява се дистална хипестезия,нарушава се координацията на
двигателния стереотип,изразен в непохватност и несръчност.
Наблюдават се белезите на симпатик хипертонус-влажни и
имбибирани ръце,изгладени кожни папили,побледняване на крайните
фаланги.Капиляроскопията показва изтънени и нагънати капиляри в
артериалната част на бримката и разширяване с нагъване в
преходната венозна част.Кожата е бледа,има кожна хипотермия с
температурна асиметрия в засегнатата част на крайника или
крайниците.Студовата проба показва забавено възстановяване на
кожната температура; 4 – средно тежка към тежка степен-
преобладават клиничните и капиляроскопските прояви на
спастикоатония; 5- тежка степен:наблюдават се пермеабилитетни
прояви с оток в интерстициалните пространства при капиляроскопия, а
клинично-цианоза с видим оток на кожата.Съдовата реактивност
ангажира и артериолите,като се появява пулсова асиметрия с
положителен симптом на Пал,трофични промени на кожата,която
изтънява,чупливост на ноктите.Понякога се стига до мускулни атрофии
с нарушаване на контура на двигателния орган-пръсти и длани,
предмишници.Диференциална диагноза трябва да се прави с болест
на Рейно,акроцианоза,акропарестезии и ангионеврози от
инфекциозен, токсичен или възпалителен характер,амиотрофии,
стенозни съдови и нервни синдроми на крайниците.

Стенозни съдови синдроми:най-значим от тях е скаленовият,който се

предизвиква от хипертрофия на m.scalenus anterior и притискане на
субклавната артерия.Стига се до нарушена васкуларизация на
крайника в моменти на максимална потребност от двигателно
натоварване.Основен белег за доказване е симптомът на Адсон,при
който се търсят артериални асиметрии.Диференциална диагноза се
прави със съдови аномалии в горния шиен триъгълник,костно-
фасциални аномалии от акцесорни ребра или хорди.Лечението по
принцип е оперативно.

Професионални неврити:това са заболяванията от метамерен

тип.Характерен симптом е спонтанната болка на шията и торса с
дистална ирадиация.Болката се предизвиква при натиск на точките на
Валей-паравертебрално и по хода на нервните стволове,а също и чрез
симптомите за разтягане на Ремак.Сетивните прояви са по коренчев
тип.Когато се засегнат коренчетата на С5-С6,се явява слабост в
мускулите на рамото и мишницата.При засягане коренчето на С 7 се
увреждат екстензорите на ръката и пръстите,а на С8 и Th1-
хипотенърът,тенарът и интеросеите.Диференциална диагноза се
прави с епидурит.В условията на труда най-често брахиални
радикулити или плексити,неврити на лъчевия,средния или лакътния
нерв с пареза,атрофии,невралгии и полиневрити се развиват при
машинописци, стенографи, пианисти, барабанчици, полировчици,
опаковчици на бонбони и цигари,килимарки и други.

Засягането на гръбначния стълб или на долните крайници се среща

най-често при миньори,докери,изкопчии,ковачи,котляри,прокатчици и
други.Уврежданията се проявяват с болков симптомокомплекс-
продължителни рецидивиращи и ирадииращи болки в кръстната или
седалищната област.Професионалните лумбоишиалгии са в тясна
връзка с тежък физически труд и неблагоприятни метеорологични
условия.

Професионалните координационни неврози или дискинезии са

функционални заболявания,които възникват при машинописци,
пианисти,стенографи,телеграфисти и други.Доячите при ръчно доене
извършват от 20 000 до 30 000 движения на ден с пръстите на ръцете.
Главният белег на професионалните дискинезии е графоспазъмът,
„писарският гърч“-спазми на съответните малки мускулни групи на
ръката при опит за писане,свирене или изпълнение на характерните за
производствения процес движения.Това са разстройства на
двигателната трудова дейност,последица от ограничени поражения в
асоциираната нервна дейност при извършването на фини,сложни
прецизни и усилени движения,заучавани системно и упорито и
прилагани многократно и продължително.Касае се за двигателни
неврози.Различават се няколко форми съобразно преобладаващата
симптоматика: спастична,треморна,алгична и паретична.Често
отделните форми се съчетават-спастично-треморна,спастично-
алгична и други.Патоморфологично се касае за несъответствие на
тонуса на агонисти и антагонисти,което довежда до причудливи
работни пози.Протичането е бавно и с неблагоприятна прогноза.

Наблюдавани са и спазми на езика на музиканти и духови

инструменти,спазми на m.orbicularis oculi при микроскописти,
часовникари и други.Професионални спазми на гласните връзки се
наблюдават при оратори,певци и учители,при които може да настъпи и
пълна дисфония.Те трябва да се различават от промените в гласкиде
връзки от възпалителен или дистрофичен характер,които често са
причина за поява на професионални възли на гласните връзки.

Патогенезата на координационните неврози или дискинезии е

свързана с преумора в координационните центрове на дадените
мускулни групи в кората на мозъка.

Лечение и рехабилитация на заболяванията от пренапрежение на

ОДА: в основата на лечението е даването на фукционален покой на
заболялата кинематична верига.Намаляват се стандартни
пластмасови шини,който ограничават натоварването и специфичните
движения,предизвикали заболяването,и допускат останалите,които да
поддържат нормалния вегетативно-трофичен тонус.Същевременно се
препоръчват изометрични движения.Това състояние се поддържа 7-15
дни,след което при липса на оток постепенно заболелият се вгражда в
трудовите движения.Задължително се дават и противоексудативни
препарати-антиревматици,съобразно състоянието до изчезването на
оточните прояви и болката.Използват се нестероиди или стероидни
антиревматици.При остро начало и протичане може да се проведе
локално лечение в заболялата зона с новокаин и суспендиран
кортикостероид.Дозите за еднократно приложение не следва да
превишават 20-40 мг,а броят на апликациите-1-3.В началото за
подобряването на съдовия тонус и ускоряването на резорбцията се
включва електротерапия.Прилагат сеинтерферентен ток,
диадинамотерапия,йонофореза и други.Топлинните процедури в
инфилтративния стадий са неподходящи.След започване на
резорбтивните процеси са наложителни.Използват се диатерм,
ултратерм и други.

Особено важно в вграждането на заболелия в трудовия процес

така,че да се избегнат рецидивите и хронифицирането.Затова по
принцип след приключване на лечението следва трудоистрояване за
1-3 седмици,в което време се осъществява професионалната
тренировка.В този период се налага активна рехабилитация по
програма.Нормалните срокове за лечение от 1 до 3 седмици се
удължават при поява на рецидиви и хронифициране.Преоценка на
състоянието следва да се прави ежеседмично.

Профилактиката на заболяванията от принудителна работна поза,

пренапрежение и микротравматизиране на различните органи и
системи се свежда главно до избор на технологии и до механизация на
труда,които да са най-продуктивни,но да се избягва претоварването на
организма и на отделни органи и да се подобрява работната поза.
Осигуряват се рационална мебел и работни места,съобразени с
физиологичните и ергономичните изисквания.Допустимите норми за
ръчно вдигане и пренасяне на тежести са 25 кг за мъже и 15 кг за
жени, съответно 20 кг и 10 кг при продължителна работа.

При работа на конвейер трябва да се прилага такава организация на

труда,която да осигурява спазване на физиологичните норми за брой,
честота,темп,ритъм,натовареност на работните движения и да позволи
избягване на монотонните движения (комбиниране на едни работни
движения с други,групиране на операциите и усвояване на няколко
манипулации),които да създават условия за редуване на
обременените кинематични вериги.Осигуряват се производствено
осветление според хигиенните норми и нормално разстояние на
обекта от очите.

Медицинската профилактика се състои в правилната физическа и

психофизиологична оценка на кандидата за определена трудова
дейност при първичния преглед за издаване на медицинско
свидетелство.Периодичните медицински прегледи следва да
регистрират точното състояние на работника,като не пропуснат нито
едно от състоянията,които могат да благоприятстват развитието на
увреждане от пренапрежение от вторичен тип.При професии с
професионален риск от заболявания от пренапрежение трябва да се
провеждат задължителна профилактика и закаляване на опорно-
двигателната система и други.Осигуряват се работни паузи,които се
включват рехабилитационни двигателни комплекси.Прилагането на
комплекс от физически упражнения,т.нар. корекционна физкултура,е
ефикасно средство за профилактика на костните деформации.