125.

Вибрационна болест от общо въздействие-

застрашени професии, патогенеза, стадии, клиника,
лечение,трудова експертиза и профилактика
Етиология:заболяването се предизвиква от комплекс рискови фактори
на работната среда и трудовия процес-общи вибрации,наднормен
шум,неблагоприятен микроклимат,динамично и статично физическо
натоварване и психо-емоционално пренапрежение,като водещо е
значението на общите вибрации.

Източниците на общи вибрации са:

 Тежки машини-по пътища,железопътна мрежа,море

 Товарни платформи,трактори,бусове,влакове,включително
подземни влакове
 Селскостопански тежки машини;самотоварачни машини;
ескаватори;влекачи;кранове
 Булдозери;багери;движещи се земни съоръжения,машини с
гъсенични вериги
 Хеликоптери
 Вибриращи платформи

Застрашени професии:трактористи,багеристи,булдозеристи,шофьори
на тежкотоварни машини,кранисти,вибробетонджии,миньори
(пробиващи комини,които работят с телескоп върху вибриращи
площадки при осъществяване на вертикално пробиване) и други.

Патогенеза:в развитието на патологичния процес участват редица

механизми:

 Автономна дисфункция
 Локално механично увреждане на периферните структури в
крайниците
 Рецепторна дисфункция
 Асептичен възпалителен процес
 Отключване на реакцията на хроничен стрес
Класификация:определя следните стадии:

 Вибрационна болест от общи вибрации 1 стадий

 Вибрационна болест от общи вибрации 2 стадий
 Вибрационна болест от общи вибрации 3 стадий

За нуждите на клиниката и медицинската експертиза се използват и

междинни стадии:

 Вибрационна болест от общи вибрации от 1-2 стадий

 Вибрационна болест от общи вибрации от 2-3 стадий

Клинична картина:симптоматиката на вибрационната болест от общо

вибрационно въздействие е представена от няколко основни
синдрома.

1. Костно-ставен дистрофичен синдром:обикновено този синдром

включва развитието на остеоартрози с различна локализация.
Най-често при общо вибрационно въздействие се засягат
структурите на гръбначния стълб в поясната област.Развиват се
лумбална остеохондроза,спондилоза,дископатия с вторични
симптоматични радикуларни синдроми.В тези случаи освен
общите вибрации определено значение имат и съпътстващите
тласъци и статично натоварване на поясната област,както и
неблагоприятният микроклимат.Нерядко се намират и
цервикална остеохондроза и симтоматични радикулопатии,
кубитална артроза,омартроза или асептична некроза на
карпалните костички със съответна клинична симптоматика.
2. Вестибулопатия от централен произход:наблюдават се нарушено
равновесие,виене на свят,зашеметеност,залитане в
неопределена посока и преходни вестибуло-автономни кризи.
Може да се установяват и хоризонтален нистагъм,нестабилност
при пробата на Ромберг и възбудни вестибуларни прояви.
Нерядко при обективното отоневрологично изследване се
наблюдава повишена вестибуларна реактивност.Едновременно с
тези нарушения може да се установи отслабване на слуха: чрез
 тоналната надпрагова аудиометрия се доказва намаление на
слуховата острота двустранно и симетрично за 4000 Hz
3. Полиневритен синдром предимно със сетивна и автономна
симптоматика в крайниците (дистална симпатикова невропатия).
Първоначално и най-често се ангажират долните крайници.
Проявява се с изтръпвания на пръстите предимно нощем,
дифузни болки в покой,особено в дисталните отдели,нерядко
изпотяване,пристъпи от побеляване и скованост на пръстите.
Обективното изследване намира промени в общата сетивност по
полиневритен тип:страдат усетът за болка,вибрационната
сетивност,температурният и дискриминационният усет.
Установяват се и автономни разстройства в крайниците
(побледняване,цианоза,промени в кожната температура,
отичане,хиперхидроза).При напреднали форми на вибрационна
болест се наблюдават и различни трофични нарушения.По-късно
изброените отклонения се установяват и в горните крайници.
4. Мононевритен синдром:характеризира се със засягане на един
или повече периферни нерва,най-често на горните крайници-
nn.ulnaris,medianus,radialis.Обикновено увреждането е резултат
на константно притискане на нерва в остео-фиброзен канал, при
претунелна невропатия.При вибрационна болест от общи
вибрации обикновено освен вибрационните етиопатогенетично
значение има и статичното натоварване,включително
принудителната работна поза,определящо компресията на
нерва.Клинично мононевритният синдром се характеризира със
сетивни разстройства по зонален тип,слабост и положителни
специфични симптоми върху мястото на притискането;
двигателни нарушения по органичен тип (хипотонии, хипотрофии
и други).Характерен признак са автономните и съдовите
отклонения-хиперхидроза,дистална хипотермия,промяна в цвета
на кожата на дланите и пръстите и други.
5. Мускулно-сухожилен синдром:наблюдават се стенозиращи
тендовагинити,инсерциопатии (най-често радиален епикондилит),
раменен периартрит,тендомиози на екстензорите на ръката и
 други. Клиничната им симптоматика не се различава от тази на
професионалните мускулно-сухожилни синдроми въобще.
6. Церебрастенен синдром:характеризира се с непостоянна
общомозъчна симптоматика с функционален характер като
липсват огнищни неврологични признаци.Налице са главоболие
без гадене и повръщане,замаяност,неустойчивост,нарушение на
съня,когнитивни разстройства,астения.В някои случаи са налице
различни прояви на централна автономна дисфункция (предимно
невро-циркулаторни разстройства често с пароксизмален
характер):пулсов лабилитет,колебания и нестабилност на
артериалното налягане (най-често поява на повишени
стойности), ортостатична хипотония,сърцебиене,вазомоторна
игра,хидроза и други.Липсват отклонения в биохимичните и
хемореологичните показатели,от невросонографските техники и
при невроизобразяващите методи.При наличие на автономна
дисфункция се намират промени както в интегративните
показатели за автономния тонус (например в систолното и
диастолното артериално налягане,честотата на сърдечните
съкращения,в минутния обем,кожната температура,
дермографизма,потоотделянето и т.н),така и при орто- и
клиностатичния тест и другите кардио-циркулаторни тестове
обикновено в посока на симпатиковия и повишена симпатикова
реактивност.
7. Хипоталамусен синдром:хипоталамусният синдром,обусловен
само от общо вибрационно въздействие ( с характерната
полиморфна симптоматика-автономни,невро-ендокринни, невро-
трофични и невро-психични нарушения),почти не се среща през
последните години.Могат да се установят отделни
хипоталамусни признаци и симптоми при комбинирано
въздействие на интензивни общи вибрации,значителен
наднормен шум и токсични нокси.

Диагноза:основните методи,използвани в диагностиката на

вибрационната болест от общи вибрации включват:
  Доплерова сонография на мозъчните съдове и дистална
доплерова сонография на крайниците
 Капиляроскопия
 Термисторна термометрия на крайниците
 Палестезиометрия
 Алтернираща динамометрия
 Провокационни тестове-напр.студов провокационен тест на горни
и долни крайници
 ЕМГ,ЕНМГ
 ЕЕГ
 Отоневрологично изследване
 Евокирани слухови потенциали
 Образни изследвания-рентгенографии,компютърна томография,
магнитнорезонанстна томография

Основните клиничн признаци и констелации според стади на

вибрационната болест,обусловена от общо вибрационно въздействие,
варират от дискретни,една незабелязани субективни и обективни
данни при вибрационна болест 1 стадий до изразена и трайна
симптоматика,включваща признаците на основните синдроми при по-
напредналите стадии на болестта.

Диференциална диагноза на вибрационната болест:тя най-често

включва следните заболявания:

 Спондилоза,остеохондроза,дископатии и симптоматични
радикулопатии с непрофесионална генеза
 Генерализирана остеоартроза
 Вторичен синдром на Рейно при колагенози,ендокринни и
метаболитни заболявания
 Невротични разстройства
 Ранния стадий на исхемичните мозъчносъдови нарушения
(асимптоматични исхемични нарушения на мозъчното
кръвообръщение) и други
 Критерии за диагноза на вибрационната болест от общо вибрационно
въздействие-те включват следното:

 Достатъчна среднодневна и обща експозиция на общи вибрации

 Доказване на комбинация поне от два синдрома,характерни за
клиниката на вибрационните увреждания от общи вибрации
 Изключване на други болести и състояния,протичащи с подобна
симптоматика
 Елиминационен тест

Лечение на вибрационната болест:етиологично лечение-прекратяване

на контакта с вибрации и другите рискови фактори на работната среда
и трудовия процес.Осъществява се по различен начин според стадия
на болестта.

Медикаментозно (патогенетично) лечение включва:

 Нестероидни противовъзпалителни средства

 Кортикостероиди
 Вазодилататори
 Витамини (група В и Е)
 Медиатори
 Седативни медикаменти

Физиотерапия:прилагат се топлинни процедури,късовълнова

диатермия,ултразвук,йонофореза,общи вани с хвойна;рефлекторен
масаж-ръчен или с уреди,и лечебна физкултура.Препоръчва се и
балнеосанаториално лечение.

Медицинска експертиза:цели да се осигурят оптимални условия за

лечение и да се предотвратят евентуалните рецидиви на болестта.
При вибрационната болест 1 стадий болните са работоспособни, но
подлежат на динамично наблюдение и при възможност курсове на
балнеосанаториално лечение.При вибрационна болест 1-2 стадий се
определят 10% загуба на работоспособност,което налага временно
трудоустрояване на работа без вибрации,статично пренапрежение и
неблагоприятен микроклимат.Вибрационна болест 2 стадий обуславя
40% загуба на работоспособност-това води до временна
неработоспособност с оглед последователна и активна терапия.
Обикновено болните с вибрационна болест 2-3 стадий са 50%,а тези с
вибрационна болест 3 стадий-65% намалена работоспособност.