113. Хронично отравяне с бензол.

Професионален риск,
патогенеза, клиника, стадий на заболяването,
трудоустрояване, лечение и профилактика.
Токсикологична характеристика. Източници на професионална
експозиция и здравен риск. Бензенът (бензол) е течен, безцветен и
с приятна миризма. Представител е на ароматните въглеводороди с
изразена летливост и липидоразтворимост. Парите му (които са
основни замърсители на работната среда) са по-тежки от въздуха.

Бензенът е рисков химически фактор при процесите на органичния

синтез в нефтопреработването, коксохимическо производство, при
получаване и употреба на моторни горива (съдържание на бензен
от 1 до 5%) или при използването на някои разтворители, където
той присъства като примес в малки количества. Въпреки отличните
си качества на разтворител, бензенът от дълги години не се
използва като такъв поради високата му цитотоксичност.

Токсокинетика и токсодинамика. Парите на бензена постъпват в

организма през дихателните пътища и кожата. Има бърза резорбция
в кръвта (около 80% до 5-та минута) и с нея се разпределя към
структури и органи, богати на липиди (нервна тъкан, черен дроб,
бъбреци, подкожно-мастна тъкан, костен мозък). Разграждането му
се извършва в черния дроб и преминава през няколко междинни
(хидрохинон, пирокатехин, миконалдехид) метаболитна, с които се
свързва основно токсичното и особено хемотоксичното му действие.

Екскрецията на бензена е частично (непроменен) през белите

дробове, или като метаболити през бъбреците с урината.

Клиника. Като класически органичен разтворител при остри

отравяния бензенът има наркотично действие, което се проявява с
еуфория, главоболие, световъртеж, адинамия, объркано съзнание
до пълна загуба на съзнание и кома.

При хроничното отравяне се наблюдава:

 Неврастенна симптоматика (неврозоподобен синдром,

хиперстенни форми на невроза – безсъние, раздразнителност,
избухливост, емоционална лабилност, лесна умора, паметови
 нарушения) в началните стадии. Характерни са проявите на
вегетосъдова дистония – лабилен пулс със склонност към
тахикардии, изпотяване, нарушение на анализаторните
функции (напр. хипосмия) и ендокринни жлези (напр.
хипертиреоидизъм).
 Токсична енцефалопатия – при по-тежките форми на отравяне
 Токсична сензомоторна полиневропатия
 Хипо- и апластична анемия. Бензенът е класическа кръвна
отрова при подостро и хронично въздействие

Хемотоксичността на бензена се свързва с директното (на

митохондриално ниво) токсично действие на негови метаболити
върху полипотентните стволови клетки в костния мозък и далака.
Нарушена е както способността за диференциране на трите
кръвни реда (гранулоцитен, мегакариоцитене и еритробластен),
така и пролиферацията на диференцираните вече кръвни клетки.
Обективно това се изразява в последователно развитие в
периферната кръв на левкопения, тромбоцитопения и анемия
или панцитопения. Клинично – в намалена имунологична
резистентност, хеморагична диатеза с вторична
желязодефицитна анемия.

Канцерогенен риск. Бензенът е доказан канцерогенен за човека.

Потвърдено е, че има отношение към левкозите и някои видове
лимфоми.

Диагнозата се гради на обективните документирани данни за

бензенова експозиция. Като достоверни тестове за експозиция
могат да се използват метаболитите на бензена в урината –
транс-муконова киселина (до 2мг/л в урина) и S-
фенилмеркаптурова киселина (до 0.045мг/г креатинин), фенол.
Задължително се изследва пълна кръвна картина с левкограма.

Диференциалната диагноза изключва системни кръвни

заболявания или цитопении с друга етиология (лекарствени
средства: сулфонамиди, туберкулостатици, бисептол, аспирин,
цитостатици; други заболявания: туберкулоза, карциноми, някои
инфекциозни заболявания и др). При неврологична симптоматика
се имат предвид невротични състояния от друго естество –
депресивна невроза, посттравматична церебростения и др.

Лечението е комплексно и неспецифично в зависимост от

клиничните прояви на отравянето. То е ефективно само ако
контактът с бензен бъде преустановен.

Медицинска експертиза. При първите симптоми на отравяне с

бензен е необходимо временно прекратяване на контакта с
ноксата. Тежките форми са свързани с трайна загуба на
работоспособност и окончателно преустановяване на
професионалната експозиция,