В началото на м. февруари 2024 г.

Людмила Иванова инициира допитване до

учители и родители за необходимите реформи в образованието в групата във
Фейсбук „За качествена и иновативна образователна система”. Техните мнения и
предложения са обобщени в няколко аспекта:

1. Промяна на системата на финансиране – Основната функция на директорите е

да организират, управляват и контролират учебния процес. Задължението да
управляват и финансите на училището отнема от времето им, за да могат
ефективно и качествено да изпълняват основните си задължения. Делегираните
бюджети водят до лоши практики. Зависимостта на бюджета на едно училище от
броя ученици предполага затваряне на очите за лошата дисциплина и
отсъствията и преминаване на ученици от клас в клас без да са усвоили
необходимите знания. Учениците, които повтарят не носят пари на училището.
Записването на мъртви души, за да се увеличи бройката също е недопустима
практика. Учителите трябва да са свободни да учат и оценяват учениците по
съвест.
2. Мандатност на директорите – Учителите са против политическо назначаване на
директори от МОН и искат да има мандатност на длъжността директор с
възможност за няколко мандата при атестация за добри резултати на училището
и успешна работа с трудовия колектив на училището. Оценка за работата на
директорите и атмосферата в училище може да бъде дадена от самите учители.
Изборът на нов директор да става от Педагогическия съвет след представяне на
визията за развитието на училището от всеки кандидат.
3. Увеличаване правата на учителите, които от години са заложници на ученици и
родители, които пречат на работата им или грубо се намесват в нея. Да се
стимулира кариерното развитие на учителите и повишаване на компетенциите
им. Допитване до учителите за всичко важно, което се предприема, не както до
сега формално. Седмичната им заетост да не надвишава 22 часа в клас.
Учителите да се оценяват анонимно от учениците като начин на преподаване. Да
работят в екип с родителите за решаване на проблеми с обучението и
дисциплината. По-ранно пенсиониране на учителите. Да станат държавни
служители.
4. Намаляване на обема от нови знания по всички предмети, нови учебни планове
и учебници. Това води след себе си до нови учебни програми и намаляване на
броя часове през седмицата за всички класове от 1 до 12 . Премахване на
излишната фактология в учебниците и излишното запаметяване на голям по

1
 обем информация. Учителите задължително да участват в екипите, които пишат
учебници. Учебното съдържание да е повече практически насочено и адаптивно
към съвременния живот и постиженията в науката и технологиите. Повече
часове за упражнение и затвърждаване на новите знания с примери от реалния
живот. Увеличаване свободата на избор на учениците, ранно кариерно развитие.
Дигиталната раница в действие. Един учебник и тетрадка са достатъчни.
Учебните помагала да са препоръчителни, а не задължителни поради тежките
чанти. Часовете за спорт да са след 16.00 ч., а не като 7 или 8 час. Повече отдих
и занимания на открито с децата. Да се премахнат задължителните часове по
занимания по интереси. Намаляване броя на учениците в клас, както и на
децата в групите в детските ясли и градини.
5. Възпитание на учениците в морални ценности. Да се върне уважението на
учениците към училището като институция и учителите. Часове по етика и
възпитание в часовете на класния. Съпричастност, съдействие и помощ на
родителите в образователния процес. Проблемът с дисциплината се
задълбочава поради това, че учениците са претоварени и преуморени. В
часовете всеки си прави каквото иска, децата нямат интерес и мотивация. Някои
от учениците, знаейки за своя финансов принос за делегираните бюджета на
училището злоупотребяват с лошото си и арогантното поведение в час.
Чувството за безнаказаност ескалира все повече с възрастта и нещата излизат
от контрол. Учениците могат да си позволят едно по-свободно поведение, но не
като „свобода” а като „свободия” . Отношенията Учител – Ученик са изкривени.
Това е и една от главните причини да се промени системата на финансиране.
6. Да влязат млади хора в системата. Да се забрани със закон или наредба
назначаването на пенсионери. Нека студентите докато учат да имат възможност
да работят и практикуват като учители в училище, за да преценят дали това е
тяхното бъдеще.
7. Да се преосмисли ролята на профсъюзите на учителите към КНСБ и Подкрепа.
Да се помисли са създаване на нов независим профсъюз.
8. Оценка на работата на РИО (Районните Инспекторати по Образование). Повече
учители и директори сътрудници на МОН.
9. Редуциране на дирекциите в МОН, които не допринасят с нищо съществено за
по-доброто качество на образование.