ЧУВСТВОТО Е ТАЙНАТА

Изкуството да реализирате желанията си

Невил Годард
(1905 – 1972)

Всичко от Невил Годард на английски език (безплатно):

https://imaginationandfaith.com/neville-goddard/

Канал в YouTube:
https://www.youtube.com/c/imaginationandfaith

Всички права запазени. Никоя част от тази публикация не може да бъде възпроиз-
веждана, разпространявана или продавана под каквато и да е форма или по
какъвто и да е начин, включително чрез фотокопиране, записване или други
електронни или механични методи, без предварителното писмено разрешение на
издателя, с изключение на кратки цитати, включени в критични рецензии и някои
други некомерсиални употреби, разрешени от закона за авторското право.
Може да споделяте тази електронна книга с приятелите си.

© imaginationandfaith.com, 2016
© “The Feeling is the Secret” by Neville Goddard,
1944 Превод и редакция: Роза Дерменджиева, 2023
https://4eti.me
 Съдържание

Анотация ............................................................................. 4

Предговор ............................................................................ 5

Първа глава. ЗАКОНЪТ И НЕГОВОТО ДЕЙСТВИЕ ..... 6

Втора глава. СЪН .............................................................. 12

Трета глава. МОЛИТВА ................................................... 19

Четвърта глава. ЧУВСТВО .............................................. 22

За автора ............................................................................ 23

Библиография.................................................................... 24

3
 Анотация
„Чувството е тайната“ (1944 г.) е много малка книга, но с голяма
сила, провокираща мисълта; базирана е изключително и само на
личните преживявания на автора. Мислите ви имат силата да формират
живота ви, да конструират вашата реалност и в крайна сметка да
ограничат или разширят истинския ви потенциал.
Книгата обяснява как нашите мисли и чувства определят как
израстваме и какво постигаме, изследва силата на нашите емоции и как
те оформят реалността ни. Ние имаме силата да променим обстоятел-
ствата, здравето и целта на живота си.
Това е книга, която учи как да използваме чувствата си като инстру-
мент за създаване на живота, който желаем. Кратко и ясно показва на
читателите как бързо да постигнат целите си, разкривайки дълбоката
връзка между съзнанието и реалността, между съзнателните и под-
съзнателните предпоставки за изграждането ѝ. Авторът предлага метод
за използване на вашите мисли и емоции, като ви помага да пре-
дефинирате разбирането си за собственото си съществуване – и да про-
мените живота си. „Чувството е тайната“ е практическа пътна карта
за използване на силата на въображението за създаване на реалността,
в която искаме да живеем.
В тази малка книга Невил Годард прави интересен паралел и ориги-
нално тълкуване на кратки текстове от Библията, доказвайки, че това,
което ни казва в книгата си, вече е казано много отдавна. Тази малка
книга носи в себе си дълбока мъдрост.
За кого е „Чувството е тайната“? За всеки, който търси себе си и
се стреми към лично израстване, както и за философи и теолози, които
се интересуват от пресечната точка между духовността и науката.
Чувството е тайната създава усещането, че всичко написано по те-
мата след тази книга сякаш е стъпило именно върху нея. Тя сякаш
свенливо повдига завесата към една бездънна реалност, в която всеки,
опитващ се да открие истината за живота, би се потопил с усещане за
без начало и без край.
Книгите на Невил Годард не са превеждани на български език.
„Чувството е тайната“ е първата книга фен превод, която се предлага
на българския читател през платформата на https://4eti.me

4
 Предговор
Тази книга е посветена на изкуството да реализирате желанията
си. Тя ви дава представа за механизма, използван при създаването
на видимия свят. Това е малка книга, но не и незначителна. В нея
има съкровище, ясно очертан път към осъществяването на вашите
мечти.
Ако беше възможно да предадем убеждението на другия с по-
мощта на аргументирани доводи и подробни примери, тази книга
щеше да бъде многократно по-голяма. Рядко обаче е възможно
това да стане с помощта на писмени изложения или аргументи, тъй
като на онзи, който съди отстрани, винаги му се струва правдо-
подобно да каже, че авторът е бил нечестен или заблуден и следо-
вателно неговите доказателства са опорочени. Ето защо умишлено
пропуснах всички аргументи и свидетелства и просто предиз-
виквам непредубедения читател да практикува закона на съзна-
нието, разкрит в тази книга. Личният успех ще се окаже много по-
убедителен от всички книги, които биха могли да бъдат написани
по този въпрос.

Невил

5
 Първа глава.
ЗАКОНЪТ И НЕГОВОТО ДЕЙСТВИЕ
Светът и всичко в него е обективизирано условно съзнание на
човека. Съзнанието е както причината, така и същността на целия
свят.
Затова трябва да се обърнем към съзнанието, ако искаме да от-
крием тайната на сътворението.
Познаването на закона за съзнанието и метода за неговото
прилагане ще ви позволи да постигнете всичко, което желаете в
живота.
С познаването на този закон можете да изградите и поддържате
идеален свят.
Съзнанието е единствената реалност – не в преносен, а в дей-
ствителен смисъл. За по-голяма яснота тази реалност може да се
оприличи на поток, който се дели на две части – съзнателна и
подсъзнателна. За да можем интелигентно да оперираме със закона
за съзнанието, е необходимо да разберем връзката между съзна-
нието и подсъзнанието.
Съзнанието е лично и селективно; подсъзнанието е безлично и
неселективно. Съзнанието е царството на следствието, а подсъз-
нанието – царството на причината. Тези два аспекта са мъжкото и
женското разделение на съзнанието. Съзнанието е мъжко; подсъз-
нанието е женско.
Съзнанието генерира идеи и внушава тези идеи на подсъз-
нанието; подсъзнанието приема идеите и им придава форма и
израз.
По силата на този закон – първо замисляне на идея и след това
влагане на замислената идея в подсъзнанието – всички неща се
развиват от съзнанието и без тази последователност нищо не се
създава.
Съзнанието впечатлява, оставя отпечатък1 в подсъзнанието, а
подсъзнанието го изразява; проявява всичко, което го е впечатлило.

1
Impress (англ., същ.) – отпечатък, впечатление, белег. – Б. пр.

6
 Подсъзнанието не създава идеи, а приема за верни тези, които
съзнанието смята за верни, и по начин, известен само на него,
обективизира 2 приетите идеи.
Следователно, благодарение на способността си да си представя
и чувства и на свободата си да избира идеята, която ще му хрумне,
човек има контрол над творението. Контролът над подсъзнанието
се осъществява чрез контрол над вашите представи и чувства.
Механизмът на сътворението е скрит в дълбините на подсъз-
нанието – женския аспект или утробата на сътворението.
Подсъзнанието е отвъд разума и е независимо от индукцията 3.
То съзерцава чувството като факт, съществуващ вътре в него и въз
основа на това започва да действа, за да го изрази. Творческият
процес започва с идея, цикълът му протича като чувство и за-
вършва с воля за действие.
Идеите се отпечатват върху подсъзнанието чрез чувствата.
Никаква идея не може да бъде внушена в подсъзнанието, докато
не бъде усетена, но веднъж усетена – била тя добра, лоша или
неутрална – тя трябва да бъде изразена.
Чувството е единственото средство, чрез което идеите се пре-
дават на подсъзнанието.
Затова човек, който не контролира чувствата си, може лесно да
впечатли подсъзнанието си с нежелани състояния. Под контрол на
чувствата не се разбира ограничаването или потискането им, а по-
скоро самодисциплина – да си представяте и да се наслаждавате
само на такива чувства, които допринасят за вашето щастие.
Контролът върху чувствата е важен за пълноценния и щастлив
живот.
Никога не изпитвайте нежелани, неприятни чувства, нито пък
мислете със съжаление за грешките под каквато и да е форма. Не
се занимавайте със собствените си несъвършенства или с тези на
другите – да го правите, означава да ги внушавате на подсъзна-
нието си. Не влагайте чувство в онова, което не искате да се случи

2
Обективизирам – проявявам, изразявам нещо в обективна, достъпна за
възприемане форма. – Б. пр.
3
Индукция – възникване на едно явление под въздействието на друго. –
Б. пр.

7
на вас или на някой друг. Това е целият закон на пълноценния и
щастлив живот. Всичко останало е коментар.
Всяко чувство прави впечатление на подсъзнанието и то трябва
да го изрази, освен ако съответното чувство не бъде неутрали-
зирано от друго по-силно и противоположно чувство.
Доминиращото от двете чувства е това, което се изразява. „Аз
съм здрав“ е по-силно чувство от „ще бъда здрав“. Да чувстваш
„ще бъда“, означава да признаеш, че „не съм“; „аз съм“ е по-силно
от това да „не съм“.
Това, което чувствате, че сте, винаги доминира над това, което
чувствате, че бихте могли да бъдете. Следователно, за да бъде
осъществено, желанието трябва да се почувства като състояние,
което е, а не като състояние, което не е.
Усещането предхожда проявлението и е основата, върху която се
базират всички проявления. Бъдете внимателни към настроенията
и чувствата си, защото има непрекъсната връзка между вашите
чувства и вашия видим свят. Тялото ви е емоционален филтър и
носи безпогрешните белези на преобладаващите във вас емоции.
Емоционалните смущения, особено потиснатите емоции, са
причина за всички болести. Да изпитвате силно чувство за нещо
негативно, без да го изразявате, е началото на болест (неразпо-
ложение) както в тялото, така и в обкръжаващата среда. Не се
забавлявайте с чувството на съжаление или неуспех, защото раз-
очарованието или откъсването от целта водят до болести.
Мислете с чувство само за състоянието, което желаете да пости-
гнете. Пътят към всички привидни чудеса е способността да
почувствате реалността на търсеното състояние и да живеете и
действате според това убеждение за реалност. Всички промени в
изразяването се осъществяват чрез промяна на чувствата. Про-
мяната на чувствата променя и съдбата. Всяко съзидание се случва
в областта на подсъзнанието. Следователно това, което трябва да
усвоите, е способността за рефлексивен 4 контрол върху работата
на подсъзнанието, т. е. контрол върху вашите идеи и чувства.
Шансът или случайността не са отговорни за нещата, които ви
се случват, нито пък предопределената съдба е причината за вашия

4
Инстинктивен, машинален, автоматичен, по рефлекс. – Б. пр.

8
късмет или нещастие. Подсъзнателните ви впечатления определят
условията във вашия свят. Подсъзнанието не е избирателно; то е
безлично и без отношение към личността. [Деяния 10:34; Римляни
2:11] Подсъзнанието не се интересува дали това, което чувствате е
истина или лъжа. То винаги приема за вярно това, което чувствате,
че е вярно. Чувството е това, което убеждава подсъзнанието да се
съгласи, че онова, което е обявено за истина, е истинно. Благо-
дарение на това качество на подсъзнанието, за човека няма нищо
невъзможно. Всичко, което човешкият ум може да възприеме и
усети като истина, подсъзнанието може и трябва да обективизира.
Чувствата ви създават модела, от който е изграден вашият свят, и
промяната на чувствата води до промяна на модела.
Подсъзнанието никога не пропуска да изрази това, което му е
било внушено.
В момента, в който получи впечатление, започва да разработва
начини за неговото изразяване. То приема внушеното му чувство
като реално съществуващ вътре в него факт и веднага се заема да
създаде във външния или обективния свят точно подобие на това
чувство.
Подсъзнанието никога не променя общоприетите вярвания на
човека. То ги пресъздава до последния детайл, независимо дали са
полезни или не.
За да впечатлите подсъзнанието с желаното състояние, трябва да
изпитате чувството, което бихте имали, ако вече бяхте осъ-
ществили желанието си. При определянето на целта си трябва да
се интересувате единствено от самата цел. Не трябва да раз-
глеждате начина на проявление на желаното или свързаните с него
трудности. Да мислите с чувство за някое състояние, прави впечат-
ление на подсъзнанието. Затова, ако се спирате на трудности,
пречки или забавяне, подсъзнанието, поради самата си неселек-
тивна природа, приема усещането за трудности и пречки като ваше
искане и пристъпва към тяхното създаване във вашия външен свят.
Подсъзнанието е утробата на сътворението. То получава идеята
за себе си чрез чувствата на човека. То никога не променя полу-
чената идея, но винаги ѝ придава форма. Следователно подсъз-
нанието извайва идеята по образа и подобието на полученото

9
чувство. Усещането за безнадеждност или невъзможност за нещо,
означава да се внуши на подсъзнанието идеята за провал.
Въпреки че подсъзнанието служи вярно на човека, не бива да се
смята, че връзката е като между слуга и господар, както се е
смятало в древността. Древните пророци са го наричали роб и
слуга на човека. Свети Павел го олицетворява като „жена“ и казва:
„Жената трябва да се подчинява на мъжа във всичко.“ [Ефесяни
5:24; също 1 Коринтяни 14:34, Ефесяни 5:22, Колосяни 3:18, 1
Петър 3:1] Подсъзнанието наистина служи на човека и вярно
придава форма на неговите чувства. Въпреки това подсъзнанието
има подчертана неприязън към принудата и реагира по-скоро на
убеждаване, отколкото на заповед; следователно то прилича
повече на любимата съпруга, отколкото на слугата.
„Мъжът е глава на жената“ [Ефесяни 5:23], може и да не е вярно
за мъжа и жената в техните земни отношения, но е вярно за
съзнанието и подсъзнанието или за мъжките и женските аспекти
на съзнанието. Тайната, за която говори Павел, когато пише: „Това
е велика тайна [5:32] ... Който обича жена си, обича и себе си
[5:28] ... И двамата ще бъдат една плът [5:31]“, е просто тайната
на съзнанието. В действителност съзнанието е едно и неделимо,
но заради природата на сътворението изглежда разделено на две.
Съзнателният (обективен) или мъжкият аспект наистина е
главата и доминира над подсъзнателния (субективен) или женския
аспект.
Това доминиране обаче не е на тиранина, а на влюбения.
И така, като изпитвате чувството, което бихте имали, ако вече
сте постигнали целта си, подтиквате подсъзнанието да изгради
точно подобие на онова, което допускате за възможно.
Желанията ви не се приемат подсъзнателно, докато не изпитате
усещането за тяхната реалност, защото само чрез усещането идея-
та се приема подсъзнателно и само чрез това подсъзнателно прие-
мане тя може да се прояви.
По-лесно е да припишеш чувството си на събитията в света,
отколкото да признаеш, че условията в света отразяват твоето чув-
ство. Въпреки това вечна истина е, че външното е отражение на
вътрешното.

10
 „Както вътре, така и вън.“ [„Както горе, така и долу; както долу,
така и горе; както вътре, така и вън; както вън, така и вътре“ –
„Кореспонденция“, вторият от Седемте принципа на Хермес Трис-
мегист].
„Човек не може да получи нищо, ако не му е дадено от небе-
то.“ [Йоан 3:27] и „Небесното царство е вътре във вас.“ [Лука
17:21] Нищо не идва отвън; всичко идва отвътре – от подсъз-
нанието.
Невъзможно е да виждате друго, освен съдържанието на соб-
ственото си съзнание. Вашият свят във всеки негов детайл е
обективизирано съзнание. Обективните състояния свидетелстват
за подсъзнателните впечатления. Промяната на впечатлението
води до промяна на проявлението.
Подсъзнанието приема за вярно това, което чувствате като вярно
и, тъй като сътворението е резултат от подсъзнателни впечатления,
чрез чувствата си определяте сътворението.
Вие вече сте това, което искате да бъдете и отказът ви да
повярвате в това е единствената причина да не го виждате.
Да търсите отвън това, което не чувствате, че сте, означава да
търсите напразно, защото никога не намираме това, което искаме;
намираме само това, което сме.
Накратко, вие изразявате и притежавате само това, което
съзнавате, че сте или че притежавате. „На този, който има, му се
дава.“ [Матей 13:12; 25:29; Марк 4:25; Лука 8:18; 19:26] Отхвър-
лянето на доказателствата на сетивата и приемането на усещането
за изпълнено желание са начините за реализиране на желанието
ви.
Овладяването на самоконтрола над мислите и чувствата е най-
високото постижение.
Въпреки това, докато не постигнете съвършен самоконтрол, при
който въпреки реалността да можете да чувствате всичко, което
искате да чувствате, трябва да използвате съня и молитвата, за да
си помогнете в осъществяването на желаните състояния.
Сънят и молитвата са двете врати към подсъзнанието.

11
 Втора глава.
СЪН
Сънят – животът, който живеем през една трета от престоя ни на
земята, е естествената врата към подсъзнанието.
Затова сега ще се занимаем със съня. Съзнателните две трети от
живота ни на земята зависят от това колко внимание отделяме на
съня. Нашето разбиране и удоволствието от това, което сънят може
да ни даде, ще ни накара вечер след вечер да бързаме към него,
сякаш сме си уговорили среща с любим човек.
„В сън, в нощно видение, когато дълбокият сън обзема хората,
когато дремят на леглото; тогава той отваря ушите на хората и
запечатва наставленията им.“, Йов 33.
По време на сън и молитва (състояние, подобно на съня) човек
влиза в подсъзнанието, за да остави впечатленията си и да получи
указания. В тези състояния съзнанието и подсъзнанието са твор-
чески свързани. Мъжкото и женското начало стават едно тяло.
Сънят е времето, когато мъжкият (съзнателният) ум от света на
чувствата се насочва да търси своята любима или подсъзнателния
си Аз.
За разлика от жената, която се омъжва за мъжа, за да го промени,
подсъзнанието не желае да променя съзнателното, будно състоя-
ние, а го обича такова, каквото е, и вярно възпроизвежда подобието
му във външния свят на формите.
Условията и събитията в живота ви са ваши създания, оформени
в шаблоните на подсъзнателните ви впечатления по време на сън;
създадени по образа и подобието на най-вътрешното чувство, за да
могат да се разкрият пред самите вас.
„Както на небето, така и на земята.“ [Матей 6:10; Лука 11:2]
Както в подсъзнанието, така и на земята.
Каквото имате в съзнанието си, докато заспивате, такъв е и
критерият, по който се изразявате през двете трети от живота си на
земята в будно състояние.
Нищо не ви пречи да осъществите целта си, освен неуспехът да
почувствате, че вече сте това, което искате да бъдете или че вече

12
притежавате желаното. Вашето подсъзнание дава форма на жела-
нията ви само когато почувствате, че желанието ви е изпълнено.
Безсъзнанието по време на сън е нормалното състояние на
подсъзнанието. Тъй като всички неща идват от самите вас и
представата ви за себе си определя това, което сте, винаги трябва
да чувствате желанието си изпълнено, преди да заспите.
Винаги извличате от дълбините си това, което сте, а не онова,
което искате. А вие сте това, което чувствате, че сте, както и онова,
което чувствате, че е вярно за другите.
Следователно, за да бъде реализирано, желанието трябва да се
превърне в усещане за съществуване, притежание или очевидност
на търсеното състояние. Това се постига, като се изпита усещането
за изпълнено желание. Чувството, което се появява в отговор на
въпроса „Как бих се чувствал, ако желанието ми се осъществи?“,
е чувството, което трябва да монополизира и прикове вниманието
ви, докато се отпускате в съня. Преди да заспите, трябва да сте със
съзнанието, че сте или имате това, което искате да бъдете или да
имате.
Веднъж заспал, човек няма свобода на избор. Целият му сън е
доминиран от последната му будна представа за себе си.
Оттук следва, че преди да се оттегли в съня си, човек винаги
трябва да изпитва чувство на удовлетворение и задоволство: „Дой-
дете пред мен с пеене и благодарност.“ [Псалм 95:2]; „Влезте в
портите Му с благодарност и в дворовете Му с хваление.“ [Псалм
100:4] Настроението ви преди сън определя състоянието на
съзнанието ви, когато навлизате в обсега на невидимата сила на
вечната си любима – подсъзнанието. Тя ви вижда точно такива,
каквито се чувствате.
Ако, докато се подготвяте за сън, настроите и поддържате съзна-
ние за успех, като почувствате „аз съм успешен“, трябва да сте
успешен. Легнете по гръб с глава на едно ниво с тялото си. Чув-
ствайте се така, както бихте се чувствали, ако притежавахте
желаното и спокойно се отпуснете в безсъзнателността на съня.

13
 „Онзи, който пази Израил5, няма да задреме, нито ще за-
спи.“ [Псалм 121:4] Въпреки това „Той дава сън на любимите
си.“ [Псалм 127:2]
Подсъзнанието никога не спи. Сънят е вратата, през която съзна-
телният, буден ум преминава, за да се свърже творчески с подсъз-
нанието.
Сънят прикрива творческия акт, докато обективният свят го
разкрива.
По време на сън човек впечатлява подсъзнанието си със своята
представа за себе си.
Какво по-красиво описание на тази романтика между съзна-
нието и подсъзнанието от това, разказано в „Песен на песните“6:
„Нощем на леглото си търсех този, когото душата ми обича [3:1] ...
Намерих оногова, когото душата ми обича; задържах го и не го
пуснах, докато не го заведох в дома на майка си и в стаята на оная,
която ме е заченала.“ [3:4]
Подготвяйки се за сън, вие се чувствате в състояние на отгово-
рено желание и след това се отпускате в безсъзнание. Вашето
реализирано желание е този, когото търсите. През нощта, в леглото
си, вие търсите усещането за изпълнено желание, за да можете да
го вземете със себе си в стаята на тази, която ви е заченала, в съня
или подсъзнанието, което ви е дало форма, за да може това
желание също да бъде изразено.
Това е начинът да откриете и отведете желанията си в подсъз-
нанието. Почувствайте се в състояние на осъществено желание и
спокойно заспете.
Нощ след нощ трябва да пораждате чувството, че сте, имате и
сте очевидец на това, което искате да бъдете, притежавате и видите
проявено. Затова никога не си лягайте с чувство на обезсърчение

5
В Стария завет Господ дава името Израил на Яков, син на Исаак и внук
на Авраам (Бит. 32:28; 35:10). Името Израил може да се отнася за самия
Яков, за неговите потомци или за царството, което тези потомци са прите-
жавали по времето на Стария завет (2 Цар. 1:24; 23:3). – Б. пр.
6
„Песен на песните“ е приписвана на цар Соломон; тя е Седемнадесетата
книга на Танаха (еврейската Библия, известна още като Стария завет). – Б.
пр.

14
или неудовлетвореност; никога не заспивайте със съзнанието, че
сте се провалили.
Подсъзнанието, чието естествено състояние е сънят, ви вижда
такива, каквито вярвате, че сте и независимо дали убеждението ви
е добро, лошо или неутрално, то ще го формира вярно. Както чув-
ствате, така го впечатлявате, а то придава форма на тези впе-
чатления.
„Хубава си, любов моя, нямаш петно.“ [Песен на песните 4:7] е
нагласата на чувството, което трябва да имаме, преди да заспим.
Абстрахирайте се от видимото и почувствайте, че нещата са
такива, каквито искате да бъдат, защото „Той нарича невидимите
неща сякаш са били и невидимото става видимо.“ [Прибл., Римля-
ни 4:17] Да допуснете чувството на удовлетворение означава да
задействате условията, при които то ще се прояви.
„Знаците следват, а не предшестват.“
Доказателството, че сте, ще последва съзнанието, че сте, а няма
да го предшества.
Вие сте вечен мечтател, който сънува не-вечни сънища. Съни-
щата придобиват форма, когато придобиете усещане за тяхната
реалност.
Не се ограничавайте само с миналото.
Знаейки, че за съзнанието няма невъзможни неща, започнете да
си представяте състояния отвъд преживяванията от миналото.
Всичко, което човешкият ум може да си представи, може да се
осъществи. Всички обективни (видими) състояния са били първо
субективни (невидими); вие ги правите видими, чрез усещането за
тяхната реалност.
Творческият процес се състои в това първо да си представим, а
след това да повярваме в това, което си представяме. Винаги си
представяйте и очаквайте най-доброто.
Светът не може да се промени, докато вие не промените пред-
ставата си за него. „Както вътре, така и вън.“
Нациите, както и хората, са само това, което вярвате, че са. Без
значение какъв е проблемът, къде се намира, кого засяга, не можете
никого да промените, освен себе си, и нямате нито противник,
нито сътрудник в осъществяването на промяната в себе си. Не ви

15
остава нищо друго, освен да се убедите в истинността на това,
което искате да видите проявено.
Щом успеете да се убедите в реалността на исканото, следват
резултати, които потвърждават твърдото ви убеждение. Невъз-
можно е да предложите на другия състоянието, което искате да
изразява; вместо това се убеждавате, че той вече е това, което
искате да бъде.
Осъществяването на желанието се постига, като изпитате усе-
щането за изпълнено желание. Не можете да се провалите, освен
ако не успеете да се убедите в реалността на желаното. Промяната
на убеждението се потвърждава от промяна във външното прояв-
ление.
Всяка вечер, когато заспивате, се чувствайте удовлетворени и
безупречни, защото субективното подсъзнание винаги формира
обективния свят по образа и подобието на вашата представа за
него, съпроводена от вашето чувство.
Проявленията в будните две трети от живота винаги потвърж-
дават подсъзнателните ви впечатления. Действията и събитията
през деня са последици, а не причини. Свободната воля е само
свобода на избора.
„Изберете си днес, кому да служите“ [Исус Навин 24:15] е
вашата свобода да изберете вида настроение, което ще изпитвате,
но изразът на настроението е тайна на подсъзнанието. По известен
само на него начин, то придава форма и израз само на получените
чрез чувствата впечатления.
Действията на човека се определят от неговите подсъзнателни
впечатления.
Илюзията му за свободна воля, вярата му в свободата на
действие е само незнание за причините, които го карат да действа.
Той се смята за свободен, защото е забравил връзката между себе
си и събитието.
Будният човек няма как да не изразява подсъзнателните си
впечатления. Ако в миналото безконтролно сте впечатлявали под-
съзнанието си, сега започнете да променяте мисълта и чувствата
си, защото само така ще промените своя свят. Не изпитвайте нито
за миг чувство на съжаление, защото да мислите с чувство за
грешките от миналото, означава да се заразявате отново и отново.

16
„Нека мъртвите погребват мъртвите.“ [Матей 8:22; Лука 9:60]
Игнорирайте привидното и изпитайте чувството, което бихте
изпитали, ако вече сте този, който искате да бъдете.
Усещането за определено състояние води до това състояние.
Ролята, която играете в този свят, се определя от вашата предста-
вата за себе си.
Като чувствате, че желанието ви е изпълнено и тихо се отпускате
в съня, вие се вживявате в звездната роля, която ще изиграете утре
на земята, и докато спите, репетирате и получавате инструкции за
ролята си.
Приемането на целта автоматично води до средствата за нейното
осъществяване. Не се заблуждавайте по този въпрос. Ако, докато
се подготвяте за сън, не се почувствате съзнателно в състояние на
изпълнено желание, тогава ще вземете със себе си в покоите на
тази, която ви е заченала 7 сбора от реакциите и чувствата на будния
ден; и докато спите, ще бъдете инструктирани за начина, по който
те ще бъдат изразени утре. Ще се събудите с убеждението, че сте
свободно действащ, без да осъзнавате, че всяко действие и събитие
от деня е предопределено от представата ви за себе си, когато сте
заспивали. Следователно единствената ви свобода е свободата на
реакцията. Свободни сте да избирате как да се чувствате и да
реагирате на драмата на деня, но драмата – действията, събитията
и обстоятелствата на деня – вече е определена.
Ако съзнателно и целенасочено не определите умствената нагла-
са, с която да заспите, тогава несъзнателно ще заспите с умствена
нагласа, определена от всички чувства и реакции през деня. Всяка
реакция оставя впечатление в подсъзнанието и, освен ако не бъде
неутрализирана от противоположно и по-доминиращо чувство, е
причина за бъдещи действия.
Обгърнатите от чувство идеи са творчески действия. Използ-
вайте божественото си право разумно. Благодарение на способ-
ността си да мислите и чувствате имате власт над цялото творение.
Докато сте будни, сте като градинар, който избира семена за
градината си, но „Ако житното зърно не падне в земята и не умре,
то остава самό; но ако умре, дава много плод.“ [Йоан 12:24]

7
Подсъзнанието. – Б. пр.

17
Вашата представа за себе си, когато заспивате, е семето, което
пускате в почвата на подсъзнанието. Когато заспивате с чувство на
удовлетворение и щастие, във вашия свят се появяват условията и
събитията, които потвърждават тази нагласа на ума.
Сънят е вратата към рая. Това, което изпитвате като чувство, го
извеждате като състояние, действие или обект в пространството.
Затова заспивайте с усещането за изпълнено желание.

18
 Трета глава.
МОЛИТВА
Молитвата, подобно на съня, също е начин за влизане в подсъз-
нанието.
„Когато се молиш, влез в стаята си, и като затвориш вратата,
помоли се на Отца си, който е в тайно, и Отец ти, който е в тайно,
ще ти въздаде наяве.“ [Матей 6:6]
Молитвата е илюзия за сън, която отслабва впечатленията от
външния свят и прави ума по-възприемчив към внушенията
отвътре. Умът по време на молитва е в състояние на отпуснатост и
възприемчивост, подобно на състоянието, в което изпада
непосредствено преди заспиване.
Молитвата не е толкова какво искаш, колкото как се подготвяш
за получаването му. „Каквото и да желаете, когато се молите,
вярвайте, че сте го получили, и ще го имате.“ [Марк 11:24]
Единственото условие е да вярвате, че молитвите ви вече са
осъществени.
Молитвата ви трябва да получи отговор, ако изпитвате чувст-
вото, което бихте изпитвали, когато молитвата ви се сбъдне. В мо-
мента, в който почувствате желанието като реален факт, подсъз-
нанието намира средства за неговото осъществяване. Следова-
телно, за да се молите успешно, трябва да се оставите на желание-
то, т. е. да почувствате желанието изпълнено.
Перфектно дисциплинираният човек винаги е в хармония с же-
ланието като свършен факт.
Той знае, че съзнанието е единствената реалност, че идеите и
чувствата са действителност на съзнанието и са толкова реални,
колкото и обектите в пространството. Затова никога не изпитва
чувство, което не допринася за щастието му, защото чувствата са
причините за действията и обстоятелствата в живота му.
От друга страна, недисциплинираният човек трудно вярва в
онова, което не се потвърждава от сетивата и обикновено приема
или отхвърля само въз основа на впечатленията на сетивата.
Поради склонността да се вярва само на сетивата, е необходимо да

19
ги изключим, преди да започнем да се молим, преди да се опитаме
да почувстваме онова, на което те се противопоставят. Винаги,
когато сте в състояние на ума „бих искал, но не мога“, колкото
повече се стараете, толкова по-малко сте в състояние да се отда-
дете на желанието. Тогава привличате не това, което искате, а оно-
ва, което съзнавате, че е.
Молитвата е изкуството да почувстваш, че си и имаш това, което
искаш.
Когато сетивата твърдят, че желанието е нереално, всички съзна-
телни усилия да се противопоставите са безполезни и по-скоро
засилват внушението им.
Молитвата е изкуството да се подчиняваме на желанието, а не
да го налагаме. Винаги, когато чувството е в конфликт с желание-
то, чувството надделява. Доминиращото чувство неизменно се
реализира. Молитвата трябва да бъде без усилия. При опит да се
фиксира нагласа на ума, която в противоречие с чувствата, уси-
лието е фатално.
За да приемете успешно желанието като осъществен факт, тряб-
ва да изпаднете в пасивно състояние, вид мечтателност или меди-
тативно размишление, подобно на чувството, което предшества
съня. В това отпуснато състояние умът се отклонява от обективния
свят и лесно приема субективното състояние за реалност. Това е
състояние, в което сте в съзнание и сте напълно способни да се
движите или да отворите очи, но нямате желание да го направите.
Лесен начин да постигнете това пасивно състояние е да се
отпуснете в удобен стол или на легло. Ако сте на легло, легнете по
гръб с глава на едно ниво с тялото, затворете очи и си представете,
че ви се спи. Почувствайте – сънлив съм, толкова сънлив, толкова
много сънлив.
След известно време ви обхваща усещане за отдалеченост,
придружено от обща отпадналост и загуба на желание за движе-
ние. Чувствате приятен, комфортен покой и не сте склонни да
променяте положението си, въпреки че при други обстоятелства
това положение може изобщо да не ви е удобно. Когато достигнете
това пасивно състояние, представете си, че сте осъществили жела-
нието си – не как е било осъществено, а просто, че е изпълнено.
Представете си в картинна форма това, което искате да постигнете

20
в живота си, а след това се почувствайте така, сякаш вече е постиг-
нато. Мислите пораждат малки речеви движения, които могат да
бъдат чути в пасивното състояние на молитвата като изказвания
отвън. Тази степен на пасивност обаче не е от съществено зна-
чение за осъществяването на молитвите ви. Всичко, което е необ-
ходимо, е да създадете пасивно състояние и да почувствате, че
желанието е изпълнено.
Всичко, от което може да се нуждаете или да желаете, вече е
ваше. Не се нуждаете от помощник, който да ви го даде; то е ваше
сега. Извикайте желанията си, като си представите и почувствате,
че са изпълнени. Когато формулирате целта, трябва да останете
напълно безразлични към евентуален неуспех, защото форму-
лирането на целта води до създаването на средства за постигането
ѝ. Когато излезете от момента на молитвата, се усещате сякаш ви
е бил показан щастливият и успешен край на една пиеса, въпреки
че не ви е било показано как се е стигнало до този край. Въпреки
това, след като сте станали свидетели на края, независимо от
всякаква антиклимактична 8 последователност, вие оставате спо-
койни и сигурни в знанието, че краят е бил напълно определен.

8
Anticlimactically (англ., прил.) – липса на кулминация; разочароващо или
незначително следствие на нещо започнало впечатляващо. Напр. „След
цялото обещаващо изграждане на историята, краят беше антиклимактично
разочарование.“; (англ., същ.) – литературен метод, при който авторът прави
леки намеци за нещо важно, което предстои да се случи в историята. – Б. пр.

21
 Четвърта глава.
ЧУВСТВО
„Не със сила, нито с власт, а с Моя дух, казва Господ на
Силите.“ [Захария 4:6] Влезте в духа на желаното състояние, като
изпитате чувството, което бихте изпитали, ако вече бяхте този,
който искате да бъдете. Изпитвайки това чувство, се освобож-
давате от всички усилия да го постигнете, защото то вече е постиг-
нато. В човешкото съзнание всяка идея е свързана с определено
чувство. Уловете чувството, свързано с осъщественото от вас
желание, като го изпитате така, сякаш вече притежавате желаното,
и желанието ви ще се обективизира.
Вярата е чувство: „Според вярата ви (чувството) да ви бъ-
де.“ [Матей 9:29] Винаги привличате това, което сте, а не това,
което искате. Какъвто е човекът, така и вижда. „На този, който има,
ще му се даде, а на този, който няма, ще му се отнеме...“ [Матей
13:12; 25:29; Марк 4:25; Лука 8:18; 19:26] Това, което чувствате,
че сте, това и сте, и ви се дава това, което сте. Така че изпитвайте
чувството, което бихте изпитвали, ако вече притежавахте жела-
ното, и желанието ви трябва да се осъществи.
„И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го
създаде.“ [Битие 1:27] „Да бъде във вас този ум, който беше и в
Христос Исус, Който, бидейки в Божия образ, не счете за грабеж
да бъде равен на Бога.“ [Филипяни 2:5, 6] Вие сте това, което вяр-
вате, че сте.
Вместо да вярвате в Бог или в Исус – вярвайте, че вие сте Бог
или Исус. „Който вярва в Мене, делата, които Аз върша, ще върши
и той.“ [Йоан 14:12] трябва да бъде: „Който вярва, както Аз вяр-
вам, делата, които Аз върша, ще върши и той.“ Исус не е намирал
за странно да върши Божиите дела, защото е вярвал, че е Бог: „Аз
и Моят Отец сме едно.“ [Йоан 10:30] Естествено е да вършиш де-
лата на този, за когото вярваш, че си ти. Затова живейте с усе-
щането, че сте този, който искате да бъдете и който ще бъдете.
Когато човек вярва в стойността на дадените му съвети и ги
прилага, той създава в себе си реалността на успеха.

22
 За автора

Невил Годард е четвъртото от десет деца, роден на 19 февруари

1905 г. в Барбадос, Британска Западна Индия. На 17-годишна въз-
раст заминава за Ню Йорк, където учи драма и започва театралната
си кариера като танцьор в Ню Йорк. Духовните си занимания за-
почва с наставничеството на етиопски равин на име Абдула, при
когото се запознава с Кабала и учи иврит. Невил Годард е натура-
лизиран като гражданин на САЩ, а по-късно получава и британско
гражданство. В Англия, докато е на турне с танцовата си компания,
той проявява интерес към метафизиката благодарение на срещата
си с шотландеца Артър Бегби, който го въвежда в света на психич-
ните изследвания. След завръщането си в САЩ, Годард се свързва
с местното розенкройцерско дружество и започва да изнася лекции
в Ню Йорк. По-късно се установява в Лос Анджелис, където в
началото на 50-те години започва да изнася лекции на религиозна
тема в The Town Hall. По-късно започва участие в телевизионно
предаване по Channel 11 Studios на Телевизия Лос Анджелис,
където се излъчват 26 негови предавания, свързани с езотерика и
библейски езотеризъм, с аудитория от над 300 000 зрители. През
60-те и началото на 70-те години повечето си лекции изнася в Лос
Анджелис, Сан Франциско и Маями.
Невил Годард е духовен учител и автор, известен с пионерската
си работа върху силата на ума при формирането на реалността.
Неговите забележителни книги продължават да вдъхновяват без-
брой хора в техните духовни търсения.
Според Дж. Уолтън (автор, етик и религиозен учен, президент
на Принстънската теологична семинария и декан на Факултета по

23
богословие на университета Уейк Форест) Невид Годард оказва
силно влияние върху дейността на Фредерик Айкеренкотер
(известен като преподобния Айк), който признава, че в неговите
теории са залегнали идеите на Годард. Ронда Бърн и Уейн Дайър
споделят, че Годард е оформил техните възгледи, залегнали в
произведенията им. Бившата съпруга и на Карлос Кастанеда и
негов биограф, Маргарет Кастанеда го запознава с идеите на Го-
дард, които намират отражение в творчеството на световноизвест-
ния писател.
Годард има два брака с по едно дете от всеки брак. Почива на
1 октомври 1972 г., на 67-годишна възраст.
Трудовете на Невил Годард са събрани в книги, лекции и аудио
записи на английски език, които могат да се намерят в мрежата.

Библиография
• At Your Command (1939; Goddard Publications)
• Your Faith Is Your Fortune (1941; Goddard Publications)
• Freedom for All – A Practical Application of the Bible (1942; Goddard
Publications)
• Feeling Is the Secret (1944; Goddard Publications)
• Prayer – The Art of Believing (1946; Goddard Publications)
• Out of This World (1949; Goddard Publications)
• The Power of Awareness (1952; unknown)
• The Creative Use of Imagination (1952; Goddard Publications)
• Awakened Imagination (1954; DeVorss & Company)
• Seedtime and Harvest (1956; DeVorss & Company)
• I Know My Father (1960; DeVorss & Company)
• The Law and the Promise (1961; DeVorss & Company)
• He Breaks the Shell (1964; DeVorss & Company)
• Resurrection (1966; DeVorss & Company)

Всичко от Невил Годард на английски език (безплатно):

imaginationandfaith.com/neville-goddard/

Канал в YouTube: www.youtube.com/c/imaginationandfaith

24
 Невил Годард

ЧУВСТВОТО Е ТАЙНАТА
Изкуството да реализирате
желанията си

Copyright © 2016 by imaginationandfaith.com

Превод и редакция
Роза Дерменджиева, 2023

https://4eti.me