Хранене и затлъстяване

Затлъстяването е хронично състояние, дължащо се на много фактори, включващи

околна среда, генетични, физиологични, метаболитни, поведенчески и психологични компоненти. То е

втора по честота пряка или косвена причина за смъртността по света.

Различават се два вида затлъстяване;

• Хиперпластично, при което броят на мастните клетки е увеличен. То е характерно за

детската възраст.

• Хипертрофично, което се дължи на уголемяване размера на мастните клетки и се среща по-често в

зряла възраст.

В зависимост от анатомичното разпределение на мастната тъкан, класификацията

на затлъстяването е: абдоминално или "андроидно" затлъстяване, с натрупване на мастна тъкан в

корема и горната част на тялото и "гиноидно" затлъстяване, с депониране на мастната маса в
глутеалната и бедрена област. Абдоминалното или висцерално затлъстяване се свързва с по-висок
здравен риск, в сравнение с гиноидното и корелира с по-голяма честота на хипертония, ИБС,
дислипопротеинемии, инсулинова резистентност.

В над 90% от случаите затлъстяване се развива в резултат на това, че постъпването

на енергия с храната в организма превишава неговите енергозагуби. Затлъстяването се

среща по-често при хора, злоупотребяващи с въглехидрати и храни, богати на мазнини и злоупотребата
с алкохол. Ролята на въглехидратите се счита, че е комплексна: увеличават мастното

натрупване (липогенезата) и намаляват мастната мобилизация (липолизата). Вследствие на това при

затлъстяване се наблюдават значителни увреждания на сърдечно съдовата система, черния дроб,
панкреаса и бъбреците.

За оценка на теглото, понастоящем се използва Индекса на телесната маса (ИТМ), който може да се
изчисли като се раздели теглото в кг на височината в м

Теглото е нормално, когато стойностите на индекса са от 18,5 до 24,9; наднормено е

когато стойностите му са от 25 до 29,9, а затлъстяване се регистрира когато ИТМ е над

30. Понастоящем някои автори считат, че с възрастта нормалният ИТМ трябва да се коригира с по-
високи стойности

При оценката на здравния риск е необходимо ИТМ да се интерпретира заедно със съпътстващи
рискови фактори:

• фамилна анамнеза за болести на органите на кръвообращението (БОК) и по-специално

за исхемична болест,

• Възраст над 45 години за мъже, а за жените след менопауза.

• Редовно тютюнопушене.

• Ниска двигателна активност.

• Повишено кръвно налягане (>140/90 mm Hg).

• Дислипопротеинемии (повишен LDL-холестерол, понижен HDL-холестерол, хипертриглицеридемия).

• Диабет.

Протективни фактори спрямо свръхтегло и затлъстяване

Контролът над енергоприема (да не надвишава енергоразхода), ограниченият прием

на енергийно-плътни, богати на мазнини и захари храни и увеличеният енергоразход чрез

регулярна физическа активност с умерен интензитет е изключително важен за превенция

на наднорменото тегло.

Профилактиката трябва да бъде насочена в следните направления:

1. Свръхтегло и затлъстяване се развиват кумулативно при хроничен дисбаланс между хранителен

енергиен прием и енергоразход, с доминиране на приема, дори при слабо

надвишаване на енергоразхода. Мастната тъкан нараства при позитивен енергиен прием

и/или намален енергоразход, съответно теглото спада при по-нисък енергиен прием и/или

увеличен енергоразход.

Енергодонорите в храната са макронутриентите - белтъци, мазнини и въглехидрати,

както и алкохолът. Енергийната стойност на мазнините (9 ккал/г) и на алкохола (7 ккал/г)

надвишава над 2 пъти и съответно почти 2 пъти, тази на въглехидратите (4 ккал/г) и на

белтъците (4 ккал/г)

2. Редуциран прием на мазнини

Счита се, че редукцията на мазнини с храната допринася за значим благоприятен ефект вьрху здравето
с намаление на честотата на свръхтегло и затлъстяване 4. Прием на белтък

Белтъчният прием се утилизира предимно за пластични нужди, предизвиква най-силно изразена дието-
индуцирана термогенеза, т.е. покачване на енергоразхода с 16-24 ^ от нивото на основната обмяна и
най-силен ефект на засищане в сравнение с приема на въглехидрати и мазнини. Потенциален риск за
метаболитна ацидоза и калциуретичен ефект при повишен белтъчен прием може да се буферира от
висока консумация на плодове и зеленчуци с превантивното им алкализиращо въздействие.

5. Повишен прием на растителни фибри

Включването на фибри в диетата ефективно намалява енергийната плътност, поради

ниската енергийна стойност на разтворимите фибри, както и поради свойството им да

свързват вода и да набъбват, фибрите забавят пасажа на храната през стомаха, редуцират

абсорбцията на мазнините в чревния тракт и намаляват смилаемостта на макронутриентите Приемът

на фибри с растителна храна или като суплемент увеличава чувството на засищане и намалява
чувството на глад. Препоръките за прием на фибри при редуциращите диети са над 25-30 грама, което
се постига чрез консумация на зеленчуци, плодове, пълнозърнести и бобови храни.
3. Прием на храни с нисък гликемичен индекс

Гликемичният индекс (GI) е цифрова скала, която показва колко бързо и колко високо определена
храна може да повиши нашата кръвна глюкоза (кръвна захар). Храните с нисък GI обикновено
стимулират по-умерено покачването на кръвната захар, а храните с висок GI предизвикват рязко й
повишаване.

Гликемичният индекс ни помага да контролираме нивата на кръвната захар, което от своя страна има
редица ползи за здравето: може да ви помогне да избегнете болести на сърцето, инсулинова
резистентност, диабет тип 2, някои видове рак, а също така помага за постигане или поддържане на
здравословно тегло.

Гликемичният индекс на глюкозата се приема за 100 и спрямо него се определя GI на всички други
храни. Храните с нисък гликeмичен индекс (55 или по-малко) не карат нивата на кръвна захар да се
дига твърде много и рязко. При тях енергията се освобождава постепенно и равномерно.

Храните с висок гликемичен индекс (70 или повече) карат нивата на кръвната захар да се повишат
високо и рязко. Хронично високата кръвна захар може да увреди органите, а също така да доведе до
затлъстяване.

6. Регулярна физическа активност с умерен интензитет

Регулярната физическа активност за продължителен период от време редуцира в голяма степен

мастната маса и същевременно увеличава безмастната или мускулна маса, като

общият енергиен баланс е негативен и теглото спада, физическата активност с умерен

и висок интензитет се явява протективен фактор срещу покачването на теглото при

индивиди с нормално тегло с напредване на възрастта. При лица със свръхтегло и зеседнал

начин на живот, физическата активност се отразява благоприятно както за редукция на

теглото, така и против възстановяване на първоначалното тегло след намалението му.

Регулярната, с умерен интензитет, физическа активност редуцира риска, както от свръхтегло и

затлъстяване, така и за ИБС, цереброваскуларна болест, хипертония, диабет тип 2, остеопороза.

7. Опасността от прилагането на нашумели диети:

Такива за бързо отслабване са "лечебният глад", "разделното хранене", диетите "Аткинс", "Зоната",
"Кръвни групи" и др.

Колкото по-бърз и драстичен е методът, толкова по-нетраен е резултатът от отслабването. Когато човек
от години изпробва различни диети и редува периоди на лишения с периоди на безразборно хранене,
намаляването на теглото става все по-трудно и качените килограми след диетата са все повече.

Лекарствата също водят до трайни смущения в метаболизма и намаляват шансовете за отслабване и

запазване на желаното здравословно тегло.

Единственият начин да се постигне и запази едно разумно ниво на килограмите е превъзпитание на

хранителното поведение за цял живот. Това в никакъв случай не означава постоянно лишение,
напротив - обемът на храната трябва задължително да задоволява глада, а съставът й да подсигурява
всички нужди на организма.

В заключение за профилактика на затлъстяването трябва да се спазват следните по-важни принципа:

 Да се приема храна с енергийна стойност, съответстваща на енергоразхода през деня.
 Храната да се приема на 3 основни приема с 2 междинни закуски.
 Да се вечеря не по-късно от 2 часа преди лягане за сън.
 Да се увеличи консумацията на плодове и зеленчуци, а зърнените продукти да са
пълнозърнести.
 Да се избягват пикантните подправки и солта.
 Да се пие не по-малко от 1,5 л течности дневно.
 Да се намали консумацията на мазнини и алкохол.
 Да се ограничи консумацията на сладкарски и тестени изделия и тлъсти меса.
 Ежегодно да се ходи пеша поне 1 час и да се прилагат леки физически упражнения.