Упражненията, редовната физическа акивност, промяната в начина на живот,

отказването от редица вредни навици, редовната профилактика или започването на

здравословен начин на хранене не са достатъчни стъпки за промяна и сами по себе си
може да не повлияят значително, ако не се съблюдават факторите на средата.
Въздухът, който дишаме, е рисков фактор за хипертония.
Хипертонията е сред водещите сърдечно-съдови заболявания, които са разпространени в
световен мащаб и са свъзрани с повишен сърдечносъдов риск.

От своя страна, сърдечносъдовите заболявания са една от водещите причини за

смъртност, усложнения и нарушено качество на живот.
Замърсяването на околната среда и планетата вече причинява 4,2 милиона смъртни
случая годишно и поради това Световната здравна организация го смята за един от
най-големите опасности за здравето.
Хроничното излагане на замърсен въздух благоприятства респираторните заболявания и
е особено вредно за сърдечносъдовото здраве, тъй като благоприятства развитието на
хипертония в дългосрочен план.

Най-вредните за здравето замърсители на въздуха са азотният диоксид - NO2 и фините

прахови частици във въздуха - PM 2,5 и PM 10.
Попадайки в кръвта те причиняват възпаление и оксидативен стрес, тоест дисбаланс
между количествата свободните радикали и антиоксидантите системи и механизми в
тялото, които възстановяват увреждането на клетките и ги предпазват.
Този механизъм уврежда вътрешната обвивка на артериите - ендотела, като ги кара да
се стесняват и втвърдяват.

Качество на въздуха и хипертония:

Връзката между ефекта на замърсяването върху кръвното налягане в краткосрочен план
е изследвана още преди време, но малко проучвания са анализирали как дишането на
замърсен въздух влияе върху развитието на хипертония в дългосрочен план.
Скорошно проучване в тази насока, дава яснота върху това и е стигнало до
заключение, че превантивните стратегии за справяне с такова разпространено и
социално значимо заболяване като хипертонията трябва да се стремят към подобряване
на качеството на въздуха.