Тестове-рентген-всичко1

ОБЩА ЧАСТ
1.На кое свойство на рентгеновите лъчи се основава рентгеноскопията като метод на изследване:
А. фотохимично действие.
Б. Флуоресценция.
В. Йонизация.
2.На кое свойство на рентгеновите лъчи се основава рентгенографията като метод на изследване:
А. Фотохимично действие.
Б. Флуоресценция.
В. Йонизация.
3.Предимства на рентгеноскопията като метод на изследване са:
А. Методът е бръз и евтин.
Б. Методът е функционален и физиологичен
В. И двата отговора са верни.
4.Предимства на рентгенографията като метод на изследване са:
А. Методът е бръз и евтин.
Б. Методът е функционален и физиологичен.
В. Методът е обективен.
5.Основен недостатък на рентгеноскопията е:
А. Методът е скъп и бавен.
Б. Значително лъчево натоварване на пациента.
В. Представя измененията само в една равнина.
6.Съвременната рентгенова тръба е:
А. Термоелектронна тръба.
Б. Йонна тръба.
В. Круксова тръба.
7.Задължително условие за получаване на рентгенови лъчи е наличието на електронна емисия.

Това условие се осигурява от:
А. Катода на рентгеновата тръба.
Б. Анода на рентгеновата тръба.

В. От създаденото високо напрежение между катода и анода.
8.Задължително условие за получаване на рентгенови лъчи е ускоряването на електронната

емисия. Това условие се осигурява от:
9.Задължително условие за получаване на рентгенови лъчи е рязкото спиране на ускорената

електронната емисия. Това условие се осигурява от:
10.Кои от изброените части на рентгеновия апарат имат лъчезащитна функция.
А. Стативната маса.
Б. Кабели за високо напрежение.
В. Електронно-оптичния преобразовател.
В. Двуразрезна бленда.
В. Триделна престилка.
В. Хаубето на рентгеновата тръба.
14.Ултразвуковите вълни имат честота на трептения:
А. Под 16 Hz.
Б. Между 1000-16000 Hz.
В. Над 20000 Hz.
15.Като физично явление в основата на ултразвука стой:
А. Дефракция на вълните.
Б. Йонизация.
В. Пиезоелектричния ефект.
16.Рентгеновият образ се характеризира с това, че е само:
А. Плоскостен.
Б. (бемен.
в Безструктурен
17.Рентгеновият образ се характеризира с това, че е само:
А. Обемен.
Б. Структуриран.
В. Хармснизиран.
18.Задължително условие за получаване на рентгенов образ е наличието на:
A. Рентгенова тръба.
Б. Фокусно разстояние.
В. Използване на антидифузионни средства.
19.Задължително условие за получаване на рентгенов образ е наличието на:
А. Фокусно разстояние.
Б. Обект на изследване (пациент).
В. Използване на антидифузионни средства.
20.При ортоградна проекция централният рентгенов лъч е:
А. Перпендикулярен на обекта.
Б. Съвпада с надлъжната ос на обекта.
В. Под ъгъл от 45 °.
21.С електронно-оптичния преобразовател в рентгеновата уредба се постига:
А. Увеличаване на яркостта на рентгеновия образ.

Б. Пространствено топизиране на патологичната находка.
В. Заземяване на рентгеновата уредба.
22.С електронно-оптичния преобразовател в рентгеновата уредба се постига:
А. Намаляване на лъчевото натоварване на пациента.
Б. ІТространствено топизиране на патологичната находка.
В. Заземяване на рентгеновата уредба.
ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА
1.Основен метод за образна диагностика на белите дробове е:
А. Бронхоскопията.
Б. Ултразвуковата диагностика.
в Рентгенографията,
2.Хиповентилация при нарушена бронхиална проходимост настъпва при:
А. Проста стеноза на бронх,
Б. Вентилна стенуза на бронха.
В. Пътна обтурация на бронха.
3.Експираторен емфизем при нарушена бронхиална проходимост настъпва при
А. Праста стеноза на бронх.
Б. Вентилна стеноза на броїха.
В. Пълна обтурация на бронха.
4.Ателектаза при нарушена бронхиална проходимост настъпва при:
А. Проста стеноза на бронх.
Б. Вентилна стеноза на бронха.
В. Пълна обтурация на бронха.
5.При ателектаза медиастиналната сянка се измества към:
А. Болната страна,
Б. Здравата страна.
В. Медиастиналната сянка не променя положението си.

6.Най-честата причина за нарушена бронхиална проходимост в детската възраст е:
А. Белодробен карцином.
Б. Чуждо тяло в бронхите.
В. Интерстициална пневмония.
7.Най-честата причина за нарушена бронхиална проходимост в напреднала възраст е:
А. Белодробен карцином.
Б. Чуждо тяло в бронхите.
В. Интерстициална пневмония,
8.При бронхопневмония рентгенологично се наблюдава:
А. Инфилтративно засенчване с размери над 10 см.
Б. Сгрупирано дребно и среднопетнисто засенчване.
В. Кръгла силна сянка в хилусната област.
9.При новородени и деца в кърмаческа възраст в хода на възпалително заболяване на белите

дробове появата на плеврален излив, тънкостенни кухини сенки и пневмоторакс е характерно за:
А. Вирусна пневмония.
Б. Стафилококова пневмония.
В. Хипостатична пневмония.
10.При белодробен абсцес рентгенологично се наблюдава:
А. Ивицесто засенчване.
Б. Триъгълно засенчване.
В. Хидро-аерична сянка.
11.При белодробен тромбоемболизъм рентгенологично се наблюдава:
А. Слаба безструктура сянка.
Б. Триъгълна сянка с връх насочен към съответния хилус.
В. Пръстеновидна сянка.
12.При новородени и кърмачета бронхопневмоничните промени най-често се локализират в:
А. Белодробните върхове.
Б. Белодробните хилуси.
В. Белодробните основи.
13.При крупозна пневмония рентгенологично се установява:
А. Дребнопетнисто засенчване.
Б. Ивицесто-мрежовидно засенчване.
В. Инфилтративню засенчване със сегментарна или лобарна локализация.
14.При тотален плеврален излив медиастиналната сянка се измества към:
А. Болната страна.
В. Не променя положението си.
15.Инкапсулираните плеврални излива биват:
А. Върхови или диафрагмални.
Б. Сегментарни.
В. Лобарни.
A. Пристенни или интерлобарни.
Б. Сегментарни.
В. Лобарни.
А. Сегментарни.
Б. Лобарни.
В. Медиастинални
18.При частичен или тотален пневмоторакс рентгенологично се наблюдава:
A. Хомогенно засенчване,
Б. Слаба, безструктурна сянка.
В. Дребнопетнисто засенчване.
19.При тотален пневмоторакс медиастиналната сянка се измества към:
А. Болната страна.
в. При вдишване към болната страна, а при издишване към здравата страна.
20.Туберкулозата на белите дробове бива:
А. Гървична.
Б. Вторична.
21.Разпространението на причинителя при първична туберкулоза на белите дробове е:
A. По хематогенен КТЪТ.
Б. По бронхогенен път.
B. По алиментарен път.
22.Разпространението на причинителя при вторична туберкулоза на белите дробове е:
А. По хематогенен път.
Б. По бронхогенен път.
B. По алиментарен път.
23.Първичният комплекс се формира от:
A.Първичен афект.
Б. Туберкулом.
В. Облаковиден инфилтрат.
А. Туберкулом.
Б. Облаковиден инфилтрат.
В. Лимфангит.
А. Туберкулом.
Б. Облаковиден инфилтрат.
В. Лимфаденит.
26.Огнище на Гон (Ghon) е:
А. Калцификати в хилусите.
Б. Вкълцявания в гръдната стена.

В. Калциран първичен афект.
27.Щампованите каверни са:
А. Участъци с масивни вкълцавання.
Б. Дебелостенни каверни.
В. Тънкостенни каверни.
28.Към туберкулозата на вътрегръдните лимфни възли отнасяме следните форми:
А. Туморовидна форма.
Б. Интерстициална форма.
В. Злокачествена форма.
29.Към туберкулозата на вътрегръдните лимфни възли отнасяме следните форми:
А. Инфилтративна форма.
Б. Интерстициална форма.
В. Злокачествена форма.
30.Рентгенологично при туморовидната форма на туберкулозата на вътрегръдните лимфни възли

се наблюдава:
А. Усилване на белодробния рисунък.
Б. Уголемяване на хилусната сянка.
В. Изместване на медиастиналната сянка.
31.Рентгенологично измененията в белите дробове при туберкулоза се локализират в:
А. Белодробните основи.
Б. Белодробните върхове.
В. Средните белодробни полета.
32.Формите на хематогенно дисеминираната туберкулоза на белите дробове са:
А. Две форми.
Б. Три форми.
В. Петири форми.
33.При острата милиарна туберкулоза на белите дробове измененията рентгенологично се

представят като засенчвания:
A. Еднакви по силан голiсiмiнia.
Б. Различни по големина и еднакви по сила.
В. Различни по големина и сила.
34.При остра милиарна туберкулоза измененията рентгенологично са с:
A. Едностранна локализация.
Б. Двустранна локализация.
В. Двустранно засягане само на върхово-подключичните области.
35.Размерите на засенчванията при остра милиарна туберкулоза са:
А. 1-3 mm
Б. 4-8 mm
B. 8-12 mm
36.Петнистите засенчвания при подостро дисеминираната туберкулоза на белите дробове са:
A. Еднакви по големина и сила.
37.Петнистите засенчвания при хронично хематогенно дисеминираната туберкулоза на белите

дробове са:
A. Еднакви по големина и сила,
38.Острата милиарна туберкулоза на белите дробове е:
A. Еднотласъчно заболяване.
Б. Двутласъчно заболяване.
В. Многотласъчно заболяване.
39.Огнищната туберкулоза на белите дробове се представя под:
A. Една форма.
Б. Две форми.
В. Три форми.
40.Задължително условие за огнищната туберкулоза на белите дробове е измененията да са:

А. Субплеврално разположени.
Б. Разположени в рамките на две междуребрия.
В. Разположени в белодробните основи.
41.Меко-огнищната и фиброзно огнищната форми на туберкулоза отнасяме към:
А. Инфилтративно-пневмонична туберкулоза.
Б. Фиброзно-кавернозна туберкулоза.
В. Огницна туберкулоза.
42.Пулмофиброза, хроничен ход на развитие и наличие на каверни с дебели фиброзни стени са

задължителни условия за:
А. Инфилтративно-пневмонична туберкулоза.
Б. Фиброзно-кавернозна туберкулоза.
В. Огнищна туберкулоза.
43.Според локализацията бронхогенният карцином се разделя на:
А. Централен и периферен.
Б. Еднофокусен.
В. Многофокусен.
44.Според типа на разрастване централният белодробен рак бива:
А. Ендобронхиален.
Б. Периваскуларен.
В. Интерстициален.
А. Перибронхиален
В. Интерстициален. бива:
А. Екзобронхиален.
В. Интерстициален.
47.При ендобронхиално развитие на белодробния рак водещи рентгенологични симптоми са:

А. Нарушена бронхиална проходимост.
Б. Плеврални изливи.
В. Пулмофиброза.
48.При периферен белодробен карцином са ангажирани следните бронхи:
А. Главни.
Б. Лобарки.
В. Бронхи от IV-VI порядък.
49.Най-често срещаните рентгенологични промени при периферен белодробен карцином са:
А. Прояви на нарушена бронхиална проходимост.
Б. Плеврални изливи.
В. Деформация на гръдната стена.
50.Белодробен карцином тип Pancoast-Tobias отнасяме към:
А. Централен белодробен карцином.
Б. Териферен карцином.
В. Перисферен карцином с върхова локализация.
51.За карцином тип Pancoast-Tobias е характерна триадата:
А. Птоза, миоза и енотугалм.
Б. Изместване на медиастиналната сянка.
В. Ателектаза.
52.За карцином тип Pancoast-Tobias е характерно:
А. Остеолиза на съседни костни структури.
В. Ателектаза.
53.Мантелните възпалителни заболявания на белите дробове са характерни за:
А. Вродени заболявания на белите дробове.
Б. Белодробен карцином.
В. Доброкачествени тумори на белите дробове.
54.Основни форми на белодробните метастази са:

А. Милиарна карциноматоза.
Б. Лимфангитна карциноматоза.
55.Най-често белодробните метастази имат:
А. Кръгла форма.
Б. Триъгълна форма.
B.Eлептична форма.
56.Белодробните метастази рентгенологично се представят като:
А. Силна сянка.
Б. Слаба сянка.
57.Слоевете на собствената капсула на ехинококовата киста са:
A. Един слой.
Б. Два слоя.
В. Три слоя. Третия е от организма, за да ограничи възпалението.
58.Рентгенологично ехинококовата киста на белите дробове в закрита фаза е:
Б. Слаба сянка.
59.Рентгенологично ехинококовата киста на белите дробове в открита фаза е:
Б. Петниста сянка.
60.Симптомът на отлепване е характерен за:
А. Цистицеркоза.
Б. Белодробна ехинококоза.
В. Трихенилоза.
61.Симптомът на хитиновата мембрана е характерен за:

А. Белодробна ехинококоза.
Б. Цистицеркоза.
В. Трихенилоза.
62.Симптомът на Ескудеро-Неменов при белодробна ехинококоза се характеризира с:
А. Промяна формата на кистата в двете фази на дишане.
Б. Промяна на очертанията на кистата в зависимост от локализацията.
В. Този симптом не е характерен за белодробната ехинококоза.
63.Пневмокониозите са:
А. Системни заболявания на белите дробове.
Б. Туморни заболявания на белите дробове.
В. Професионални заболявания на белите дробове.
64.Рентгенологично при силикоза I степен наблюдаваме:
А. Дифузно ивицесто засенчване.
Б. Кръгли силни сенки.
В. Петнисти сенки двустранно диффузно с размери 1-3 mm.
65.Терминът "съчмен бял дроб" е характерен за:
А. Силикоза I степен.
Б. Силикоза II степен.
В. Силикоза III степени.
66.При силикотуберкулозата са характерни следните изменения:
А. Засенчвания с върхова локализация, кавериги, калцификати в хилусите.
В. Висок стоеж на диафрагмалните куполи.
67.Нормалното количество течност в свободната плеврална кухина е:
А. 100 mm.
Б. 150 мм,
В. 50 mm.
68.Симптомът на Ленк е характерен за:

А. Рак на белите дробове.
Б. Саркоидоза.
В. Лимфогрануломмагоза.
69. При кое от изброените заболявания настъпва изменение в место-положението на

медиастинаната сянка:
А. Белодробен емфизем.
Б. Плеврален излив.
В. Периферен белодробен карцином.
70.На рентгенография на белите дробове, наличието на двустранни, множествени кръгли силни

сенки е характерно за:
А. Стафилококова пневмония.
Б. Белодробни метастази.
В. Инфилтративно-пневмонична туберкулоза.
71.На рентгенография на белите дробове хидро-аерична сянка срещаме при:
А. Белодробна ехинококоза-закрита фаза.
Б. Белодробен абсцес.
В. Хроничен бронхит.
72.На лицева рентгенография на белите дробове пръстеновидна сянка се среща при:
А. Белодробен инфаркт.
Б. Белодробни метастази.
В. Каверна.
73.За разграничаване на солидна от кистозна формация в белите дробове използваме:
A. Рентгенография на белите дробове.
Б. Бронхоскопия.
В. Компотър томография на белите дробове.
74.Кой от изброените методи се използва за скринингова диагностика на белодробните

заболявания при рискови групи:
А. Томография на белите дробове.
Б. Компютър томография на белите дробове.

В. Флуорография на белите дробове.
75.Плоскоформените ателектази на белите дробове се представят като:
А. Кръгла силна сянка.
Б. Триъгълна сянка.
B. Хоризонтална силна ивицеста сянка.
76.Линиите на Kerly са израз на:
А. Белодробна хипертензия.
Б. Лимфостаза.
В. ГІepибронхиална фиброза.
77.Рентгенография на околоносните кухини се извършва в:
А. Легнало положение на болния.
Б. Право положение на болния.
В. Латерография на болната страна.
78.Признаци за злокачественост при изменения в белите дробове са:
А. Засенчвания с неправилна форма, нерезки очертания и нехомогенна структура.
Б. Засенчвания с правилна форма, резки очертания и хомогенна структура.
В. Засенчвания с ивецисто-мрежовиден характер.
79.За ориентиране на лицева рентгенография на белите дробове като критерии използваме:
А. Маркировката на рентгенографията.
Б. Хилусните сенки.
В. Голожението на диафрагмалните куполи.
80.Латерография на белите дробове извършваме при едно от изброените заболявания:
А. Периферен карцином.
Б. Плеврален излив.
В. Кавернозна туберкулоза.
СЪРДЕЧНО-СЪДОВА СИСТЕМА
1. Косо разположеното сърце е:
A. Нормално разположеното сърце.
Б. Форма на сърцето при вроден сърдечен порок.
В. Форма на сърцето при придобити сърдечни пороци.
2. Капковидното сърце е:
A. Нормално сърце.
3. Хоризонталното сърце е:
A. Нормално сърце.
4. Ъгъл на наклонение от 45 ° се наблюдава при:
А. Косо разположено сърце.
Б. Хоризонтално сърце.
В. Капковидно сърце.
5. Ъгъл на наклонение по - голям от 45 ° се наблюдава при:
Б. Хоризонтално сърце.
В. Капковидно сърце.
6. Ъгъл на наклонение по - малък от 45 ° се наблюдава при:
Б. Капковидно сърце.
В. Хоризонтално сърце.
7. Коя от изброентие сърдечни кухини нормално не се наблюдава на лицева

рентгенграфия:
А. Дясна камера.
Б. Лява камера.
в. Дясно предсърдие.
8. Коя от изброентие сърдечни кухини нормално не се наблюдава на лицева

рентгенграфия:
А. Ляво предсърдне.
В. Дясно предсърдие.
9. Сърдечна талия наричаме дъгата образувана от:
А. Възходящият клон на аортата.
Б Аркус аорте.
В. Левият клон на бeлoдробната артерия.
10. Нормално кардиодиафрагмалните ъгли на лицева рентгенография са:
А. Остри.
Б. Правоъгълни.
В. Тъпи.
11. Положението на тялото оказва ли влияние върху формата на сърцето:
А. Да.
Б. Не
В. В единични случаи.
12. В легнало положение сърцевага сянка е:
А. По - голяма.
Б. По - малка.
В. Не се променя.
13. Сърцево - белодробният коефициент нормално е съотношение:
А. 1:1
Б. 1:2
В. 1:3
14. На лицена рентгенография сърдечният връх нормално се разполага:
А. Над диафрагмата.
Б. Под диафрагмата.
B. На нивото на диафрагмата.
15. Сърдечният връх при увеличаване на левите сърдечни кухини се:
А. Повдига.
Б. Пропада.
В. Не променя положението си спрямо дикиррагмата.
16. На лицева рентгенография сърдечната талия се изглажда при уголемяване на:
В. Ляво предсърдие.
17. Сърдечният връх при уголемяване на десните сърдечни кухини се:
А. Повдига.
Б. Пропада.
В. Не променя положението си спрямо диафрагмата.
18. На профилна рентгенография на белите дробове ретростерналното пространство се

затваря при увеличение на:
А. Десните сърдечни кухини.
Б. Левите сърдечни кухини.
В. Изолирано увеличение на ляво предсърдне.
19. На профилна рентгенография на белите дробове ретростерналното пространство се

затваря при уголемяване на:
А. Десните сърдечни кухини.
Б. Левите сърдечни кухини.
В. Възходящият клон на аортата.
20. Сърдечната талия се изглажда при уголемяване на:
А. Дясно предсърдие
Б. Ляво предсърдие
В. Лява камера
21. Сърдечната талия се подчертава при уголемяване на:

А. Дясна камера
Б. Ляво предсърдие.
В. Лява камера.
22. Сърдечната талия при митралната конфигурация на сърцето е:
А. Непроменена.
Б. Изгладена.
В. Подчертана.
23. Сърдечната талия при аортна конфигурация на сърцето е:
Б. Изгладена.
В. Подчертана.
24. Към основните сърдечни диаметри отнасяме:
А. Надлъжният диаметър.
Б. Косият диаметър.
В. Коронарният диаметър.
А. Напречният диаметър.
В. Коронарният диаметър.
А. Коронарният диаметър.
В. Бералният диаметър.
27. Кой от изброените образни методи има най-голямо значение за диагностика на

сърдечно - съдовите заболявання:
А. Зонография.
Б. Кимография.
В. Ехокардиография.
28. На профилна рентгенография с контрастиране на хранопровода той се измества "като

дъга с малък радиус" при увеличаване на:
Б. Дясно предсърдие.
29. На профилна графия с контрастиране на хранопровода, той се измества като "дъга с

голям радиус" при увеличаване на:
В: Ляво предсърдие.
30. Дясна камера при изолирана митрална стеноза е:
А. Уголемена.
Б. Нормална.
В. Намалена.
31. Лява камера при митрална инсуфициенция е:
А. Уголемена.
Б. Нормална.
В. Намалена.
32. Увеличаването на бифуркационният ъгъл от избутване на левия главен бронх се среща

при увеличаване на:
А. Дясно предсърдие.
Б. Ляка камера.
33. Хемодинамичните промени в ляво предсърдие при изолирана митрална стеноза се

дължат на:
А. Белодробна клетора.
Б. Наличие на регургитираща кръв при систола на лява камера.
В. Наличие на резидуална кръв при систола па ляво предсърдие.
34. Сърцевата сянка увеличава размерите си при:
А. Конгестивен тип кардиомиопатия.
Б. Рестриктивен тип кардиомиопатия.
в. Хипертрофичен тип кардиомиопатия.
35. Метод на избор за диагнозата на перикардиалният излив е:
A. Рентгенографията.
Б. Ехокардиографията.
В. Пневмомедиастинографията.
36. Нормално в перикардиалната кухина течността е:
А. 50 cm3
Б. 100 cm3
В. 150 cm3
37. При ексудативен перикардит сърцевата сянка увеличава размeра си:
А. За сметка на лезите кухини.
Б. За сметка на десните кухини.
В. Общо увеличение на сърдечните размери.
38. Aoртата се удължава, уплътнява и разширява при:
А. Атеросклероза на аортата.
Б. Аневризма на аортата.
В. Аортна дисекация.
39. Вкалцявания в аортата са израз на:
А. Атеросклероза на аортата.
Б. Аневризма на аортата.
В. Аортна дисекация.
40. Най-често приложимият способ за осъществяване на артериография е:
А. Пункционният метод пo Dos Santos.
Б. Пункционният метод пo Seldinger.
В. Нито един от двата метода.
41. На рентгенография на белите дробове при интерстициален оток се наблюдава:
А. Двустранно околюхилустно засенчване като "криле на пеперуда".
Б. Двустранно дребнопетнисто засенчване.
В. Ивицести сенки - линии на Kerly.

42. На рентгенография па белите дробове при алвеоларен оток се наблюдава:
А. Двустранно околхилусно засенчване като" криле на пеперуда".
Б. Ивицесто засенчване - линии на Kerly.
В. Двустранно върхоно наличие на дребнолетнието
засенчване
43. Лимфографията е контрастен метод на изследване на:
А. Артериални кръвоносни съдове.
Б. Венозни кръвоносни съдове.
В. Лимфни съдове.
44. Флебографията е контрастен метод на изследване на:
А. Артериални кръвоносни съдове.
Б. Венозни кръвоносни съдове.
В. Лимфни съдове.
45. Кое от изброените заболявания е най - често показание за извършване на лимфография:
А. Травматични заболявания.
Б. Неопластични заболявания - първични и вторични.
В. Специфични възпалителни заболявания.

ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА
1. При рентгеново изследване на храносмилателния канал в условията на естествен

контраст могат да се открият следните патологични паходки:
А. Добавна сянка
Б. Дефект в изпълването.
В. Рентгенпозитивни конкременти, чужди тела и водно - въздушни нива.
2. Рентгеновото изследване на гастро - интестиналния тракт се осъществява в условията на:
А. Естествен контраст.
Б. Изкуствен контраст.
В. Троен контраст.
3. Основно контрастно вещество за изследване на храносмилателния канал е:
А. Бариев сулфат.
Б. Омнипак.
в. Урографин.
4. Пътища за въвеждане на бариев сулфат за изследване храносмилателния канал са:
А. Пер ос (пер ректум).
Б. Парентерален път.
В. Чрез използване на фистулен ход (фистулография).
5. Подготовката на болния при изследване на хранопровода налага:
А. Изследването се извършва без предварителна подготовка.
Б. Изследването се извършва сутрин на гладно.
В. Изследването се извършва след медикаментозно повлияване.

6. Подготовката на болния при необходимост от pентгеноконтрастно изследване на стомаха
и дуоденума, изисква:
А. Провеждане на диетичен режим.
Б. Извършване на очистителни клизми.
В. Изследването да се проведе сутрин на гладно.
7. При необходимост от провеждане на иригоrрафня, подготовката на болния включва:
A. Не се налага предварителна подготовка на болния.
Б. Налага се комплексна подготовка: диетичен режим, медикаментозно повлияване и

извършване на очистителни клизми.
В. Проба за чувствителност към използваного контрастно вещество.
8. Противопоказания за перорално приложение на бариев сулфат са:
А. Перфорация на кух коремен орган.
Б. Появата на алергични реакции.
В. Наличие на силен болкови синдром.
9. Противопоказания за перорално приложение на бариев сулфат са:
А. Смущения в акта на гълтане или чревна непроходимост.
Б. Клипично изразен диаричен синдром.
В. Наличие на холелитиаза.
10. С метода на полепките се получава информация за:
А. Перисталтичната активност на изследвания орган.
Б. Със сиянието на лигавичния релеф.
В. Контурите (очертанията на изследвания орган).

11. С метода на отливките се получава информация за:
А. Състоянието на лигавичния релеф.
Б. Наличие на дефекти в изпълването и/или добавни сенки
В. Перисталтичната активност.
12. Положение Тренделенбург на болния при рентгеноконтрастно изследване на стомаха се

налага при търсене на:
А. Форникално разположени стомашни язви или карцином на стомаха.
Б. Xиатална херния и гастро - езофагиален рефлукс.
B. Всички писани по-горе патологични състояния.
13. Целта на дозираната компресия при рентгеноконтрастно изследване на стомаха е:
А. Способства откриването на язвенната ниша и установяване симптома на локализираната

болезненост.
Б. Не се прилага при изследване на храносмилателния канал.
В. Дава информация за тонуса на изследвания орган.
14. Пасажът на червата като рентгеноконтрастен метод за изследване на

рентгеноконтрастния канал, дава информация за:
А. Наличие на функционални нарушения в тонуса, моториката и евакуаторната дейност на

гастро - интестиналния тракт.
Б. Морфологични промени в храносмилателния канал.
В. Както за функционални, така и за морфологични промени на стамашно - чревния канал.

15. Иригоскопията е рентгеноконтрастен метод на храносмилателния канал, който дава
информация метод за:
А. Налични функционални нарушения на тонуса, моториката и евакуаторната дейност на

гастро - интестиналния тракт.
Б. Морфологични промени в храносмилателния канал.
В. Както за функционални, така и за морфологични промени в стомашно - чревния канал.
16. Полиграфията е метод за изследване на храносмилателния канал, който дава

информация за:
A. Не се прилага при изследване на гастро - интестиналния тракт.
Б. Съществува ригидност на стената на изследвания орган от храносмилателния канал.
В. Функцията на преходните зони: кардия и пилорен канал.
17. Методът на двоен контраст при изследване на стомашно - чревния канал дава
информация:
А. Не се използва при изследване на храносмилателния канал.
Б. Състоянието на лигавичния релеф на изследвания орган.
В. Промени в местоположението на изследвания орган.
18. Физиологичните стеснения на хранопровода са:
А. Две.
Б. Три.
В. Четири.
19. Хипертоничният стомах е:
А. Високо и косо разположен на гръбначния стълб.
Б. Разположен отляво на гръбначния стълб линия и над биилиачната линия.
В. Удължен и пресичащ биилиачната линия.

20. Нормотоничният стомах е:
Б. Разположен отляво на гръбначния стълб и над биилиачната линия.
21. Хипотоничният стомах е:
Б. Разположен отляво на гръбначния стълб и над биилиачната линия.
22. Перистолата на стомаха е израз на запазен:
А. Тонус.
Б. Моторика.
В. Евансуаторна дейност.
23. Перисталтиката на стомаха представлява последователни ритмични насочени в

дистално направление пръстеновидни свивания и отпускания на циркулаторната
мускулатура на стомашната стена. Промените в перисталтичната дейност са израз на
нарушен:
А. Тонус.
Б. Моторика.
В. Евакуаторна дейност.
24. Рентгеновият симптом “Добавна сянка" се наблюдава при рентгеноконтрастно

изследване на стомашно - чревния канал при следните заболявания:
А. Чуждо тяло в стомаха.
Б. Карцином на стомаха.
В. Язва на стомаха.
25. Рентгеновият симптом "дефект в изпълването" се наблюдава при рентгеноконтрастно
изследване на стомашно - чревния канал при следните заболявания:
А. Дивертикул на стомаха.
26. Пулсационните дивертикули на хранопровода са:
А. Истински - трислойни.
Б. Лъжливи - двуслойни.
В. Смесени.
27. Тракционните дивертикули на хранопровода са:
А. Истински - трислойни.
Б. Лъжливи - двуслойни.
В. Смесени.
28. Ракът на хранопровода се локализира най-често в:
А. Горната трета на хранопровода.
Б. Средната трета на хранопровода.
В. Долната трета на хранопровода.
29. При коя форма на рака на хранопровода се наблюдава рентгенологично дефект в

изпълването, прекъсване на лигавичния релеф и перисталтиката?
А. Медуларна форма.
Б. Инфилтративна форма.
В. Смесена форма.
30. Peнтгеновите симптоми; неправилното стеснение на просвета на хранопровода,
надстенозно разширение и ригидност на стените на хранопровода са характерни за:
А. Медуларна форма.
Б. Инфилтративна форма.
В. Смесена форма.
31. На какво се дължи ахалазията на хранопровода:
A. На денеравация.
Б. На неопластичен процес.
B. На специфичен процес.
32. Предразполагащи фактори за появата на рака на хранопровода са:
А. Кръвногрупната припадлежност.
Б. Стриктурата на хранопровода.
B. Вредни хранителни навици.
33. Гастро - езофагиалният рефлукс е най - честа причина за:
А. Варици на хранопровода.
Б. Кардиоспазъм.
В. Стриктура на хранопровода.
34. При корозивен езофагит рентгеновото изследване се използва:
А. В острия стадий.
Б. След 14 ден.
B. По всяко време при нужда.

35. Деференциална диагноза на корозивния езофагит правим с:
А. Скирозен карцином на хранопровода.
Б. Кардиоспазъм.
В. Вродено къс хранопровод.
36. При корозивния езофагит измененията най - често са локализирани в областта на:
A. Първото и второто анатомично стеснение на хранопровода.
Б. Третото и четвъртото анатомично стеснение на хранопровода.
B. Всички анатомични стеснения на хранопровода.
37. Стриктурата на хранопровода е предимно:
A. Рентгенова диагноза.
Б. Ендоскоска диагноза.
В. Нито един от двати метода.
38. Чуждите тела в хранопровода се задържат най - често в:
А. Проксималната част на хранопровода.
Б. Дисталната част на хранопровода.
В. В областта на анатомичните стеснения на хранопровода.
39. Гръдният стомах е аномалия в развитието, която е равнозначна с:
А. Хиатална херния на стомаха.
Б. Диафрагмална херния.
В. Вродено къс хранопровод.

40. Хипертрофичната пилорна стеноза е заболяване, характерно за:
А. Кърмаческата възраст.
Б. Детско - юношестката възраст.
B. Всяка възрастова група.
41. Язвената болест е заболяване по - често локализиращо се в:
А. Стомаха.
Б. Дуоденалната дъга.
В. Булбус дуодени.
42. Водещ клиничен синдром при язвената болест е:
А. Дастегичен синдром.
Б. Болкови синдром.
В. Консумативен синдром.
43. Дуоденалните язви са локализирани най - често в областта на:
А. Зална стена.
Б. Предна стена.
В. Апекс булби дуодени.
44. Стомашните язви са локализирани най-често в областта на:
А. Голяма кривина.
Б. Задна стена.
В. Малка кривина.
45. Стоманите язви по-често:
А. Малигнизират.
Б. Перфорират.
В. Пенетрират.
46. Дуоденалните язви по - често:
А. Малегнизират.
Б. Перфорират.
В. Пенетрират.
47. Язвите локализирани в областта на апекс булби дуодени са:
А. Дуоденални язви.
Б. Постбулбарни язви.
в. Нито едно от изброените по - горе.
48. Стомашните язви разположени в областта на малката кривина пенетрират към:
А. Панкреаса.
Б. Предна коремна стена.
В. Черен дроб.
49. Стомашните язви разположени в областта на задна стена пенетрират към:
в. Черен дроб.
50. Стомашните язви разположени в областта на предна стена пенетрират към:
В. Черен дроб.
51. Редки локализации на стомашната язва са следните области:
А. Антрум.
Б. Корпус вентрикули.
В. Форникса на стомаха или голяма кривина.
52. Кой от изброените рентгенови симптоми е характерен за язвентата ниша:
А. Дефект в изпълването.
Б. Симптом на отлепването.
В. Добавна сянка.
53. Кой от изброените критерии е признак за малигненост на стомашна язва:
А. Големина на язвената ниша.
Б. Форма на язвената ниша.
В. Локализация на язвената ниша.
54. Ерозиото е мукозна лезия, която се диагностицира:
А. Ендоскопски.
Б. Рентгенологично.
В. Както ендоскопски, така и рентгенологично.

55. Медикаментозните язви са най-често:
A. Единични.
Б. Двойни целуващи се язви.
В. Множествени
56. Кой от изброените на рентгенови симптоми не отнасяме към преките рентгенови

симптоми на язвената болест?
А. Ниша фас или ниша профил.
Б. Възпалителен вал или конвергенция на лигавичните гънки.
В. Хиперсекреция или пилороспазъм.
57. Каскадният стомах е трайна деформация на стомаха като усложнение на:
А. Язвена болест.
Б. Обемен поцес в главата на панкреаса.
В. Гастрит.
58. Охлювиден стомах се наблюдава при локализация на язвената ниша по:
А. Форникалната стомах на стомаха.
Б. Тялото на стомаха в областта на малката кривина.
В. Антралната част на стомаха в областта на малката кривина.
59. Билокулиран стомах се наблюдава при локализация на язвената ниша по:
А. Форникалната стомах на стомаха.
Б. Тялото на стомаха в областта на малката кривина.
В. Антралната част на стомаха в областта на малката кривина.

60. Стомашна язва с локализация в областта на пилора води до едно от изброените
усложнения:
А. Хипертрофична пилорна стеноза.
Б. Остра дилатация на стомаха.
В. Пилорна стеноза.
61. Задържането на контрастна материя в стомаха при пилорита стеноза I степен е:
А. До 3 час
Б. До 6 - 8 час.
В. До 8 - 12 часа
62. Задържането на контрастна материя в стомаха при пилорна стеноза II степен е:
А. До 3 час.
Б. До 6 - 8 час
В. До 8 - 12 час.
63. Задържането на контрастна материя в стомаха при пилорна стеноза II степен е:
А. Между 12 - 24 час.
Б. До 6 - 8 час.
В. До 8 - 12 час.
64. При перфорация на дуоденална язва се наблюдава рентгенологично:
А. Наличие на водно - въздушни нива.
В. Сърповидню просветляване под диагфрагмалните куполи от свободен газ под тях.

65. В кои от изброените случаи при перфорация на дуоденалната язва не се наблюдава
свободен газ под диафрагмалните куполи.
А. Липса на газови колекции в стомаха или при късна перфорация с резорбция на въздуха.
Б. Наличие на масивни сраствання в абдоминалната област или при така наречената

припокрита перфорация.
В. При всички изброени по - горе състояния.
66. В кой случай може да се наблюдава свободен газ под диафрагмалните куполи без да
има перфорация на кух коремен орган.
А. Продухване на фалопиевите тръби при стерилитет или скорошна лапаротомия.
Б. Певмоцистис интестине или синдром на Хелайдити.
В. При всяко от изброените по - горе състояния.
67. При съмнение за перфорация на кух коремен орган рентгеновото изследване на

абдоминална област се извършва в:
А. Право положение на болния.
Б. Латерография при легнал по гръб пациент.
68. Полипите на стомаха са доброкачествени тумори от епителен произход, които най-често

се локализират във:
А. Форникалната част на стомаха.
Б. Субкардиално.
В. В антралната част на стомаха.
69. Рентгенологично стомашните полипи се представят като:
А. Добавна сянка.
Б. Дефект в изпълването с резки очертания.
В. Като неравности в очертанията на стомаха.

70. Диференциална диагноза на стомашните полипи можем да направим с:
Б. Стомани безорари.
71. Предразполагащи факгори за рака на стомаха са:
А. Пернициозна анемия или атрофичен гастрит.
Б. Язва на стомаха или стомашната полипоза.
B. Всички по-горе изброени заболявания.
72. За диагностиката на стомашния карцином водещо е:
А. Ендоскопското изследване.
Б. Рентгеноконтрастното изследване на абдоминалната област.
В. КТ на абдоминалната област.
73. При карцином на стомаха рентгенологично се наблюдава:
А. Добавна сянка.
Б. Дефект в изпълването.
В. Нито един от двата отговора не е верен.
74. Лиганичният релеф при карцином на стомаха е:
А. Остава непроменен.
Б. Настъпва преустройство на лигавичните гънки.
В. Прекъсва лигавичният релеф.

75. При стомашен карцином перисталтиката е:
A. Прекъсва перисталтичната вълна.
Б. Перисталтиката е двустранна симетрична, но повърхностна.
В. Няма промяна в перисталтичната дейност.
76. Микрогастрия като рентгенологичен симптом наблюдаваме при:
А. Медуларна форма на стомашния карцином.
Б. Скриозна инфилтративна форма.
В. И при двете форми на стомашен карцином.
77. За отдиференциране на стомашен полип от чуждо тяло в стомаха, кой е водещият

рентгенов признак?
А. Промяна в перисталтичната активност.
Б. Промяна в лигавичният релеф.
В. Промяната в локализацията на находката в зависимост от положението на болния.
78. При язва на дванадесетопръстника, локализирана в задната стена на булбус дуодени се

наблюдава:
А. Скъсяване на медиалния контур, ампутиране на медиалния рецесус, торбовидно

разширяване па латералния рецесус.
Б. Скъсяване на латералния контур, ампутиране на латералния рецесус, торбовидно

разширяване на медиалния рецесус.
В. Ексцентрично разположен спрямо основата на булбус дуодени пилорен канал.

79. При язва на дванадесетопръстника локализирана в предната стена на булбус дуодени
се наблюдава:
А. Скъсяване на медиалния контур, ампутиране на медиалния рецесус, торбовидно

разширяване на латералния рецесус.
Б. Скъсяване на латералния контур, ампутиране латералния рецесус, торбовидно

разширяване на медналния рецесус.
В. Ексцентрично разположен спрямо основата булбус дуодени пилорен канал.
80. Джоб на Харт е:
А. Дивертикул на булбус дуодени.
Б. Торбовидно разширен рецесус на булбус дуодени.
В. Пито един от двата отговора не е верен
81. Фтизис булби дуодени регтгенологично се представя като:
А. Хипотоничен разширен булбус дуодени с оформено ниво.
Б. Нормален булбус дуодени с появата на локален хипермотилитет.
В. Силно стеснен до степен на тръба булбус дуодени.
82. Симптом на Крейн - симптом на връвчицата се наблюдава при:
А. Хроничен улцеро-хеморагичен колит.
Б. Спастичен колит.
В. Болест на Хиршпрунг.
83. Рентгенологично при латентния хроничен апендицит се наблюдават следните

функционални и морфологични признаци:
А. Апендикостаза, илеостаза, цекостаза, фиксиране на апендикса, апендикoлити.
Б. Ретроцекално разположение на апендикса.
В. Кардиоспазъм и пилороспазъм.
84. Рентгеновото изследване при съмнение за хроничен апендицит продължава до:
А. От 12 - 24 час.
Б. От 24 - 48 час.
В. След 48 час.
85. Симптомът на "оризорите зърна" или на "снежната буря" е характерен за:
А. Ентерит.
Б. Колит.
В. Чуждо тяло в дебелото черво.
86. При съмнение за чревна непроходимост в рентгеновото изследване на абдоминарната

област се извършва в.
87. При обзорна рентгенография на абдоминална област водно - въздушните нива с

характерни за:
А. Илеус.
Б. Дискинетични промени на колона.
В. Долихосигма.
88. При чревна непроходимост иритографията има:
А. Диагностична стойност.
Б. Терапевтична стойност.
В. Както диагностична, така и терапевтична стойност.

89. Най-често карцинома на дебелото черво се локализира в:
A. Ректум - сигма.
Б. Колон транзверзум.
в. Цекум.
90. Водещ рентгенов симптом при карцином на дебелото черво е:
А. Дефект в изпълването.
Б. Промяна в евакуаторната функция.
В. Промяна в местоположението и очертанията на чревните бримки.
91. Морбус Крон е заболяване, което рентгенологично се представя с:
А. Промяна и местоположението на чревните бримки.
Б. Промяна в лигавичния релеф.
в. Промяна в евакуаторната дейност.
92. Промяната в лигавичният релеф, стеснен лумен, неравни и нерезки очертания,

ригидност на чревните стени са характерни за:
А. Фоликулярната форма на Морбус Крон.
Б. Стенозиращата форма на Морбус Крон.
в. Нито един от двата отговора не е верен.
93. Основен скринингов метод на изследване на заболяванията на черния дроб и жлъчният

мехур е:
A. Рентгеновият метод.
В. Радиоизотопната диагностика.
94. Холестериновите конкрементти са:
A. Рентген негативни.
Б. Рентген позитивни.
В. Нито един от двата отговора не е верен.
95. Кой от изброените методи на изследване на жлъчно - чернодробната област е най -

информативен.
А. Нативната рентгенография.
Б. Орална холецистография.
В. Ултразвукова диагностика.
96. Оралната холецистография като метод на изследване дава информация за:
А. Състоянието на жлъчния мехур.
Б. Екстрахепатални жлъчни пътища.
В. Както за жлъчния мехур, така и за екстрахепатални жлъчни пътища.
97. При заболявания на екстрахепатални жлъчни пътища метод на избор за диагностика е:
А. Ултразвуковата диагностика.
Б. Оралната холецистография.
В. Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография.
98. При орална холецистография холестериновите конкременти представят в право

положение на болния като:
А. Множество дефекти в изпълването, дифузно пръснати в жлъчния мехур.
Б. Множество дефекти в изпълването подредени като слой.

В. Множество силни сенки.
99. Конкрементите в жлъчния мехур при рентгенокотрастно изследване (орална или

венозна холецистография) се разграничават от карцином на жлъчния мехур по:
А. Изразена подвижност при промяна на положението на болния.
Б. Сключване на остър ъгъл между конкремента и мехурната стена.
100. Разграничаването на конкремент в жлъчния мехур от конкремент в десният бъбрек

при нативно рентгеново изследване налага извършване допълнително на:
А. Латерoгрaфия.
Б. Снимка в положение на Тренделенбург.
В. Профилна рентгенография.
101. Диагностиката на жлъчните дискинезии е предимно:
А. Ендоскоска.
Б. Рентгенова.
В. Ултразвукова.
102. За изключен жлъчен мехур говорим, когато конкремента е локализиран в:
А. Дуктус холедохус
Б. Дуктус цистикус.
В. Дуктус хепатикус комунис.
ОТДЕЛИТЕЛНА СИСТЕМА
1. Скринингов метод за диагностика на заболяванията на отделителна система е:
А. Венозна урография.
Б. Ехография на бъбреците.
В. Магнитен резонанс.
2. Кой от изброените рентгенови методи няма стойностпри изследване на отделителна система:
Б. Рентгеноскопия на отделителна система

В. Обзорна (пативна) рентгенография на отделителна система.
3. За разграничаване на конкремент в десния бъбрек от конкремент в жлъчния мехур извършваме:
Б. Профилна рентгенографин.
В. Латерография.
4. Обзорната (нативна) рентгенография на отделителна система е метод:
А. Който не се прилага.
Б. Предхожда всяко друго рентгеново изследване на отделителна система.
В. Прилага се рядко.
5. Ретроградната пиелография е метод на изследване,който дава информация за:
А. функционални заболявания на отделителна система.
Б. Морфологични заболявания на отделителна система.
В. Функционални и морфологични заболявания на отделителна система.
6. Венозната урография е рентгеноконтрастен метод на изследване на отделителна система, който

дава информация за:
А. Функционални заболявания на отделителна система.
Б. Морфологични заболявания на отделителни система.
В. Функционални и морфологични заболявания на отделителна система.
7.За извършване на пневморен и/или пневморетропнеритонеум се исползва:
А.негативен контраст
Б.Позитивен контраст
В.Двоен контраст
8.Реновазография е рентгеноконстрастен метод за исзледване който исползваме за диагностика на:
А.Въспалителни заболявания на отделителна система
Б.Вродени аномалии на отделителната система
В.Бъбречнокамана болест
9. Реновазографията за диагностика е рентгеноконтрастен метод на изследване, който исползваме

за диагностика на:
А. Възпалителни заболявания на отделителна система.

Б. Злокачествени тумори на отделителна система
В. Бъбретенокаменна болест.
10. Скринингов метод на изследване на пикочния мехур е:
А. Нативна рентгенография на пикочния мехур.
Б. Ехография на пикочния мехур.
В. Цистоскопия.
11. Цистографията е рентгеноконтрастен метод на изследване на пикочниямехур.По начина на

изпълнение тя може да бъде:
А. Възходяща.
Б. Низходяща.
12. Бъбреците са разположени:
A. Ретросперитониално.
Б. Интрэпертониално.
В. Само задните им повърхности са ретроперитониалаго разположени.
13. Физиологичните стеснения на уретерите са:
А. Едно
Б. Две
В. Три
14. Аксесорният (трети бъбрек) най-често е:
А. Хинопластичен.
Б. Дистоличен.
В. Хипопластичен и дистончен.
15. За разграничаване на дистопичният от птозирал бъбрек значение има:
А. Формата на бъбрека.
Б. Очергарияти и структурата на бъбрека.
В. Дължината на съответния уретер.
16. L-образният бъбрек се образува при:
А. Срастване на едноименни полюси при хетеролатерална дистония па единия бъбрек.

Б. Срастване на разноймени поюси на бъбреците при хетеролатерална дистопия на единият бъбрек.
В. Срастване на долните полоси на бъбреците с хомолатерална дистония на двата бъбрека.
17. S-образният бъбрек се образува при:
А. Срастване на едноименни полюси при хетеролатерална дистония на единия бъбрек.
Б. Срастване на разнойменни поюси на бъбреците при хетеролатерална дистопия на единият бъбрек.
В. Срастване на долните полюси на бъбреците е хомолатерална дистопия на двата бъбрека.
18. Поликистозата е заболяване на бъбреците с формиране на кисти:
А. В единия бъбрек.
Б. В двата бъбрек.
В. Само в горните полоси на двата стъбрекн.
19. Най приложим и информативен метод за диагнозата на бъбречните кистозни формации е:
А. Венозната урография.
Б. Ехографията на бъбреците.
В. Реноназографията.
20. Ехографски бъбречните кисти се представят като:
А. Хиперехогенна зона.
Б. Хипоехогенна зона,
В. Лехогенна зона
21. Към рентгенпозитивните конкременти на отделителна система отнасяме:
А. Оксалати.
Б. Урети.
В. Ксантинови.
22. Към рентген негативните конкременти на отделителна система отнасяме:
А. Оксалатни
Б. Уратни
В. Карбонатни.
23. Конкрементите в уретера най често се локализират в:
А. Проксизмалната част на уретера

Б. Дисталната част на уретера.
В. В областта на физиологичните стеснения.
24. Най-честото усложнение на бъбречна колика е:
А. Хематурия.
Б. Анемичен синдром.
В.Хидронефроза.
25. Метод на на избор за диагнозата на бъбречната хидронефроза е:
А.КТ на бъбреците
Б. Реновозагрария.
В. Ехография на бъбреците.
26. От венозната урография водещи рентгенови симптоми при хроничен пиелонефрит са:
А. ГІромени в големината и очертанията на бъбреците
Б. Промени в местоположението на бъбреците.
В.Промени в пиелокаликсна система на бъбреците
27. Рентгенологичната триада разширени чашки (псевдокаверни) стеснено или липсващо легенче и
дилатиран уретер е характерна за:
А.Поликистоза на бъбреците
Б. Тумори на бъбреците,
В. Туберкулоза на бъбреците.
28. Ехографският образ на бъбречната хидронефроза е:
А.Хиперехогена зона
Б. Хипоехогенна зона.
В. Аехогенна зона.
29. За диагнозата на бъбречните тумори исползваме:
А.Нативна рентгенография на
Б. Ретроградна пиелография.
В. КТ на бъбреците.
30. От обзорната (нативна) рентгенография на отделителна система при бъбречен тумор се

наблюдават следните симптоми:
А. Промяна в положението, формата, големината и очертанията на бъбрека.
Б. Декормирани, дислоцирани малки чашки с дефекти в изпълването им.
В. Разширяване на бъбречната артерия, наличие на патологична съдова мрека.
31. Най-често наблюдаваните рентгенови симптоми при тумори на бъбреците от венозна урография
са:
А.Промяна, в положението, формата, големината и очертанията на бъбрека
Б. Деформирани, дискицирани малки чашки с дефекти в изпълването им.
В. Разширяване на бъбречната ерия, наличие на патологична съдова мрежа.
ОБРАЗНА ДИАГНОСТИКА ВАКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ. МЛЕЧНА ЖЛЕЗА

1. Хистеросалпингографията се използва за диагностика на:
А. Стерилитет.
Б. Травматични увреди на органн от малкия таз.
В. Възпалителни заболявания.
2. Мамографията е:
A. Рентгеноконтрастен метод на изследване на млечните жлези.
Б. Нативна рентгенография на млечните жлези.
В. Ехографски метод на изследване на млечните жлези.
3. Коя от; изброените причини не е показание за извършване на мамография
А. Диагностика на доброкачествени и злокачествени процеси
Б.Периодичен контрол на предраковите заболявания
В. Бременност.
4. Ефективността на мамографията е най-голяма при изследване на:
А. Жени под 25 години.
Б. Жени по време на брзменност лактация,
В. Жени след менопауза.
5. Основен скринингов метод за изследване на млечните жлези е:
А. Мамографията.
Б. Ехографията.
В. Дуктографията.
6. За разграничаване на кистозни от плътни формации на млечните жлезди използваме:
А. Мамографии га.
Б. Ехографията.
В. Дуктографията.
7. От рак на млечните жлези боледуват по често
А. Мъжете.
Б. Жените,
В. Както мъжете, така и жените.
8. Кой от изброените фактори не е рисков за рак на млечната жлеза:
А. Географски и расови фактори.
Б. Семейно и социално положение
В. Цвят на очите.
9. Кой от изброените фактори не е рисков за рак на млечните жлезди:
А. Ръст, тегло и начин на хранене.
Б. Контрацептивни средства и йонизиращо лъчение
В. Бременост.
10. Кой от изброените фактори не е рисков за рак на млечната жлеза:
А. Ендокринни и генетични фактори.
Б. Травми и изгаряния на млечната жлеза.
В. Период на лактация.
11. Мамографски ракът на млечната жлеза се представя като:
А. Силна неправилна по форма сянка с нерезки очертания
Б. Слаба сянка
В. Сложна сянка.
12. Ехографски кистата на млечната жлеза се представя като:
А. Аехогенна зона.
Б. Хиперехогенна зона.
В. Изоехогенна зона.
13. Дуктографията е контрастен метод на изследване на:
А. Лактиформените канали.
Б. Кисти на млечната жлеза.
В. Плътни формации в млечната жлеза.
КОСТНА СИСТЕМА
1. На колко вида се разделят рентгенологично костите:
А. Два.
Б. Три.
В. Четири.
2. За кои от изброените кости е характерно разделянето на епифиза,метафиза и диафиза
А. Плоски кости.
Б. Къси кости
В. Дълги кости.
3. Диплоето е присъщо за:
А. Късите кости.
Б. Дългите кости.
В. Плоските кости.
4. Основен рентгенов метод за диагностика на костите заболявания е:
A. Ретгенография-лицева и профилна.
Б. Директно уголемени снимки.
В. Рентгеноскопия.
5. Най-богати на спогноза са:
А. Дългите тръбести кости.
Б. Плоските кости.
В. Късите кости.
6. Нормално периоста рентгенологично се представя като:
А. Силна линейна сянка.
Б. Не се наблюдава.
В. Изхождащи като лъчи от повърхността на кости силни сенки.
7. Периостът е:
А. Само инервиран.
Б. Само кръвоснабден.
В. Инервиран и кръвоснабден.
8. Остеоидната тъкан изграждаща костта се образува от:
А. Костният мозък.
Б. Периостът
В. Компактният слой.
9. Остеопорозата е:
А. Процес на разграждане на костната структура.
Б. Процес на уплътняване на костната структура.
В. Процес на стапяне на косата структура.
10. Остеопорозата е процес на:
А. Деминерализация
Б. Хиперминерализация.
В. Преустройство на костната структура.
11. Остеопорозата рентгенологично се представя под:
А. Дяе форми.
В. Четири форми.
12. При еднородната (дифузна) остеопороза настъпва:
А. Изтъняване на компактята, разширяване на медуларния канал и костно-мозъчните пространства и

изтъняване на костните гредички.
Б. Ебурниация на костта с облетерация на медуларния канал.

В. Оформяне на секвестър.
13. Остеосклерозата е:
В. Процес на стапяне на костната структура.
14. Остеосклерозата е процес на:
А. Деминерализация.
В. Преустройство на костнета структура.
15. Остеосклерозата рентгенологично се представя под:
16. При еднородна (дифузна) остеосклероза настъпва:
А. Изтъняване на компактата, разширяване на медуларния канал и костно-мозъчните пространства и

изтъняване на костните гредички.
17. Ебуриация на костта настъпва при:
А. Остеолиза.
Б. Остеонекроза.
В. Остеосклероза.
18. Ебурниацията на костта се представя рентгенологично като:
А. Ивицисти силни сенки.
Б. Петнисти силни сенки,
В. Лифузно уплътняване на костната структура.
19. Компактният остров (еностоза) отнасяме към:
А. Огнищна остеосклероза,
Б. Петниста остеосклероза.
В. Ивициста остеосклероза.
20. Водеща клинична проява при остеопорозата е:
А. Деформация на костите,
Б. Болкони синдром и патологични фрактури
В. Няма клинични оплаквания.
21. Остеолизата е:
В. Процес на стапяне на костната структура
22. Остеолизата е:
А. Деминерализация.
В. Преустройство на костната структура.
23. На кой от основните патологични процеси на костта е израз костната узура (кариес):
А. Остеопороза.
Б. Остеосклероза.
В. Остеолиза
24. Костният кариес е процес на остеолиза с:
А. Периферна локализация в засегнатата кост
Б. Централна локализация в засегнатата кост.
В. Може да е както с периферна така и с централна локализация.
25. Остеонекрозата е:
А. Процес на разграждане на костната структура,
В. Процес на умъртвяване на костната структура
26. Остеонекрозата настъпва вследствие на увреждане на:
А. Кръвоснабдяването на костта
Б. Инернацията на костта.
В. Периостта на костта.
27. Образуването на костни секвестри е характерно за един от изброените основни патологични

процеси на костната структура:
Б. Остеонекроза
В. Остеолиза
28. Компактните секвестри характерни за остеомиелита са:
А. Силна сянка с игловидна форма, резки очерталия и хомогенна структура.
Б. Силна синка полигонална форма, нерезки очертания нехомогенна структура.
В. Слаба сянка е нерезки очертания и малък остеосклеротичен вал.
29. Спонгиозният секвестър характерен за костно-ставната туберкулоза се представя като:
А. Силна сянка с игловидна форма, резки очертания и хомогенна структура.
Б. Силна сянка с полигонална форма, нерезки очертания и нехомогенна структура.
В. Слабка сянка е нерезки очертания и малък остеосклеротичен вал.
30. Периостозата е процес на:
A. Преустройство на костната структура.
Б. Наслояване на нова костна тъкан върху повърхността на костта
В. Разреясдане на костната тъкан.
31. Коя от изброените форми не се отнася към периостозата:
А. Слоеста.
Б. Ендостална
В. Триъгълна.
32. Коя от изброените форми не отнасяме към остеопорозата:
А. Лъчиста.
Б. Дантелковидна.
В. Мозаечна
33. Фрактурата е:
А.Нарушаване цялостта на костта с непълно прекъсване на костните гредички

Б. Нарушаване цялостта на костта с пълно прекъсване на костните гредички
В. Няма верен отговор
34. Фисурата е:
А.Нарушаване цялостта на костта с нетълно прекъсване на костните гредички
Б.Нарушаване. цялостта на костта е пълно прекъсване на костните гредички
В. Пяма верен отговор
35. Патологична наричаме тази фрактура която настъпва вследствие на
А.Надпрагов етиологичен фактор при непроменена костна структура
Б. Подпрагов етиологичен фактор с голяма честота (фрекфенция) и непроменена костна структура
В. Липса на етиологичен фактор и патологично преустройство на костната структура
36. Пълзящи (хронични) фактури настъпват при:
А.Надпрагов етиологичен фактор при непроменена костна структура
Б.Подпрагов етиологичен костен фактор с голяма честота(фреквенция) и непроменена костна

структура
В. Липса на етиологичен фактор и патологично преустроиство на костната структура
37.Кой от изброените рентгенове симптоми не се отнася за фрактура на кост:
А.Фрактурна ивица
Б. Костен калус
В. Триъгълник на Codmann
38.Кой от изброените рентгенови симптоми не се отнася за фрактура на кост:
A. Прекъсване сянката на компактата
Б.Дислокация на фрагментите
В. Появата на костен карнес
39. Рентгенологично фрактурната линия може да се претстави:
А.Само като силна сянка
Б. Само като слаба сянка.
В.Както като силна сянка, така и като слаба сянка
40. Регенологично като силна сянка фрактурната линия се наблюдава при:

А.Вклинена фрактура
Б. Фрактура със завъртване
В.Фрактура под ъгал
41. Фрактура тип зелен клонка (субпериостална фрактура) е типична за:
А.Сенилна възраст
Б. Зрялата възраст.
В.Детската възраст
42. Субперностална фрактура периоста (тип. зелена клонка) настъпва поради:
А.Расъсване на периост
Б. Запазване цялостта на периоста
В. Настъпила епифизиолиза.
43. При епифизиолиза фрактурната линия преминава:
А.Напречно през диафиза
Б.Спираловидно през епиметафизата
В.През епифизарна зона
44. Образуването на костен калус преминава през:
А.Две фази
Б. Три фази
В. Четири фази.
45. Остеомиелитът е:
А.Асептична некроза на костната тъкан
Б.възпалително заболяване на костната система
В.дегенеративно заболяване на костната система
46. Промените при остеомиелит на дългите тръбести се локализират най-често в:
А.Метафизите на дългите търбести кости
Б. Плоските кости.
В. Късите кости.
47. Според начина на проникване на инфекцията остеомиелита бива:
А.Хематогенен
Б. Травматичен (рапеви).
В. Както хематогенен така и травматичен
48. При остеомиелит наблюдаваните секвестри са:
А.Компактни
Б. Сонгисизни.
В. Периостали.
49. При остеомиелитът наблюдаванита периостална реакция е:
А.Лъчиста
Б. Слоеста
В. Даrrелковидна.
50. Абсцесът на Броди е атипична форма на остеомиелит, която се характеризира рентгенологично

като:
А.Слаба сянка с резки очертания остеосклеротичен вал и локализация в метаспифизите на дългите

търбести кости
Б.Остеопластични промени и вретеновидно задебеляване на диафизата на дългите търбести кости
В.Узура в областа на нокътните фаланги
51. Panaritium с ossale е атипична формана остеомиелит, които се характеризира с:
А. Слаба сянка с резки очертания, остеосклеротичен вал и локализация в метаепифизите на дългите

тръбести кости.
Б. Остеопластични промени и вретеновидно задебеляване на диафизата на дългите тръбести кости.
В. Узури в областта на нокътните фаланги.
52. Склерозиращият остеомиелит на Гаре е атипична форма на остеомиелит която се характеризира

с:
А. Слаба сянка резки очертания, остеосклеротичен вал и локализация в метаепифизите на дългите

търбести кости
Б. Остеопластични промени и вретеновидно задебеляване на деафизата на дългите търбести кости
В. Узури в областта на нокътните фаланги.
53. Кой от изброените: основни патологични процеси не е характерен за остеомиелит:
А. Остеонекроза.
Б. Периостаза.
В. Остеодистрофия.
54. Рентгенологично студен абсцес наблюдаваме при:
А. Остеомиелит.
Б. Анкилозиращ спондилит.
В. Туберкулозен спондилит
55. При костно-ставна туберкулоза секвестрите биват:
А.Компактни
Б.Спонгиозни
В.Периостални
56. При костно ставна туберкулоза ставната междина на засегната става е:
А.Непроменена
Б. Разширена.
В. Стеснена до пълно заличаване-анкилозиране.
57. Кой от основните патологични процеси не е присъщ за костно ставна туберкулоза:
Б. Остеонекроза.
В. Остсадистрофия.
58. Osteochondritis luеtіса отнасяме към:
А. Вроден сифилис.
Б. Придобит сифилис.
В. Третичен сифилис.
59. Рентгенологично луетичните гуми се представят като:
Б. Слаба слика.
В. Хидро-серична сянка.
60. Остеодистрофията е процес на:
A. Преустройство на костната структура.
Б. Наслояване на нова костна тъкан върху повърхността на костта.
В. Разреждане на костната тъкан.
61. Остеомът е доброкачествен костен гумор, който отнасяме към:
А. Костообразуващи тумори.
Б. Съдови туморн.
В. Хрущялообразуващи тумори.
62. Рентгенологично остеомът се представя под:
63. Най-често остеомът се локализира в:
А. Лицерия череп.
Б. Фалангите на ръцете и стъпалата,
В. Черепните кости и телата на прешлените.
64. Рентгенологично остеомът се представя като:
А. Окръглена силна сянка с резки очертания и хомогенна структура
Б. Окръглена слаба сянка с резки очертания и хомогенна структура.
В. Нееднородна сянка, слаба по периферията и с вкалцяване в централната зона.
65. Хондромът е костен тумор, който отнасяме към:
А. Костокубразувани тумори.
Б. Съдови тумори.
В. Хрущялообразуващи тумори
66. Хондромъг рентгенологично се представя под:

А. Две форми
67. Най-често хондромът се локализира в:
А. Плоски кости.
Б. Къси кости.
В. Фалангите на ръцете и стъпалата
68. Рентгенологично хондромът се представя като:
А.Окръглена силна сянка с резки очертания и хомогена структура
Б.Окръглена слаба слянка с резки очертания и хомогена структура
В.Нееднородна сянка слаба по периферията и с вкалцяване в централната зона
69. Хемангиомьте костен тумор, който отнасяме към:
А. Костообразуващи тумори
Б.Съдови тумори
70. Рентгенологично хемангиомът се представя под
А. Две прорми.
Б. Три форми
В. Четири дороги.
71. Най-често хемангиомът се локализира в:
А. Лицевия череп
Б. Фалангите на ръцете и стъпалата.
В. Черепните кости и телата на преплените
72. Остеокластомът е първичен костен тумор който отнасяме към:
А.Костно мозъчни тумори
Б. Турлороподобните заболявания.
В. Гигантско-клетъчен тумор
73. Рентгенологично остеокластомът се представя под:
Б. Гри форми
74. Най-честата локализация на остеокластомът са:
A. Ребра.
Б. Метаенфизите на бедрената кост и тибията в областта на коляното.
В. Симфизата
75. Солитарната коста киста отнасяме към:
А. Съединителнотъканните тумори.
Б. Тумороподобни заболявания.
76. Най честата локализация на солитарната костна киста е в:
А.Плоски кости
Б. Къси кости
В. Метафизите на дългите тръбести кости.
77. Рентгенологично солитарната костна киста се представя като:
А.Окръглена силна сянка
Б.Окръглена слаба сянка с резки очертания и хомогена структура
В.сложна нехомогена сянка, слаба сянка по периферията и вълцяване в средата
78. Кой от изброените костни тумори е преходен по своето протичане:
А. Остеохондром.
Б. Остеокластом.
В. Остеом.
79. Остеосаркомът е първичен злокачествен костен тумор който отнасяме към групата на:
А. Костообразуващите тумори
Б. Хрущялообразуващите тумори
В. Костно-мозъчните тумори
80. Остеогенният сарком най-често метастазира в:
А. Слезката.
Б. Белите дробове
В. Бъбреците.
се отнасу
81. Коя от изброените рентгенологични форми не се отнася за остеогения сарком:
А. Килиичеста
Б. Остеолитична.
В. Остеопатична.
82. Типична локализация за развитие на остеогения сарком е:
А.Епифизи на дълги търбести кости
Б.Метафизи на дълги търбести кости
В. Диафизи на дълги тръбести кости.
83. Най типичната периостална реакция при остеогения сарком е:
А.Еднослойна периостална реакция
Б.Многослойна периостална реакция
В.Лъчиста (спикулообразна) периостална реакция
84. Саркомът на Еwing (Юинг) отнасяме към:
Б.Хрущиялообразуващите тумори
В.Костно мозъчни тумори
85. В коя от изброените групи костни тумори не се наблюдават доброкачественни тумори
А. Костообразуващите тумори.
В.Костно-мозъчните тумори
86. Саркомът на Юинг най-често се локализира в:
А. Епифизите
Б. Метафизите.
В. Диафизите
87. Саркомът на Юинг отнасяме към:
А. Силно лъчечуствителните костни тумори
Б.Не лъчечуствителните костни тумори
В.Слабо лъчечуствителните костни тумори
88. Миеломът е първичен тумор който отнасяме към групата на:
В.Костно-мозъчните тумори
89. Типична локализация за развитие на миелома са:
А. Дълги тръбести кости.
Б. Плоски кости
В. Къси кости
90. Рентгенологично миеломът се представя под:
А. Дзе форми.
В. Четири форми
91. Най-честа от формите на миелома е:
А. Мултиплен миелом
Б. Солигарен миелом.
В. Остеопластична форма на миелом.
92.Рентгенологично вторичните (метастатични) костни гумори се претставят под:
Б. Три форми
93. Остеопластичен тип метастази наблюдаваме при:

А. Карцином на простатата
Б. Карцином на млечната жлеза.
В. Карцином на стомаха.
94. Болестта на Бехтерев се характеризира рентгенологичню с:
А. Остеопороза анкилоза,сакроилеит, гръбначен стълб като бамбукова пръчка
Б. Остеосклероза лигаментоза на Форестие, разширяване на ставите междини
В. Сакронлеит, при клинични данни за конюктивит и уретрит.
95. Синдром на Райхер включва следните симптоми:
А. Сакрилент, конюктивит, уретрит
Б. Иридоциклит, цистит, хроничен улцеро-хеморагичен колит.
В. Терминален илейт, иридоцеклит, простатит.
96. Кой от изброените рентгетови признаци не отнасям към дегенеративно дистрофичните

заболявания(артрозни) на опорнод-двигателния апарат:
А. Анкилоза
Б. Остеофити.
В. Субхондрална остеосклероза.
97. Кой от изброените рентгенови признаци нe отнасяме към дегенеративно-дистрофичните

заболявания (артрозни) на опорно двигателния апарат:
А. Разширяване на ставната междина
Б. Сублуксация и дивияция.
В. Остеопороза – петниста и или дифузна.
98. Кой от изброените рентгенови признаци не отнасяме към дегенеративно дистрофичните

заболявания(артрозни) на опорнодвигателния апарат
А. Уплътняване на меките тъкани.
Б. Вкъпявания в меките тъкани.
В. Огнище на остеолиза
99. Болестта на Пертес отнасяме към групата на:
А.Специфични възпалителни заболявания на костна система.

Б.Асептична некроза
В. Туморни заболявания на костна система.
100. Морбус Пертес е асептична некроза на:
А. Главичката на бедрената кост.
Б. На апофизата на петната кост
В.На апофизалното ядро на tuberositas tibiae.
101. Кой от рентгеновите признаци не е присъщ за Морбус Пертес:
А. Раздиряване на ставната мелодина на тазобедренита става.
Б. Деформация на главичката на бедрената кост.
В.Остеодистрофия
102. Асептичните некрози протичат рентгенологично в
А. Три стадия.
Б. Четири стадия.
В. Пет стадия.
103. Терминат " ставна мишка" е характерен за:
А. Болест на Шоерман-Мау.
Б. Дисекиращ остеохондрит-болест на Кьониг
В. Болест на Кьолер II
104. Кой от описаните рентгенови симптоми не присъщ за акромегалията:
А.Намалена села турцика
Б.Задебеляване на ребра, тела на прешлени
В.Разширени нокътни фаланги като „покрив на будистичка пагода“
105.Акромегалията и гигантизмът настъпват в резултат на:
А.Повишено отделяне на соматотропен хормон
Б.Повишено отделяне на паратхормон
В.Понижено отделяне на соматотропен хормон
106. Кой от изброените снимки не се отнася към признаците на увеличено вътречерепно налягане:
А. Импресионес дигитате
Б. Вътречерепни вкалцвания
В.Зеене на шевове истъняване на костите на калварията разширени диплоечни вени
107. Дисковата херния на лумбални прешлени най-често се локализира на ниво:
A. Първи-втори лумбален преглен.
Б. Трети-четвърти лумбален преглен.
В. Пети лумбален-първи сакрален пръшлен.
108. Спондилолистеза наричаме:
А. Асептична некроза на препленге лумбалния дал на гръбначния стълб:
Б.Приплъзване в предно-задно направление на по-горен спрямо по-долен прешлен
В. Странично приплъзвате на два съседни прешлена.
109.Фрактурите le Fort. се срещат при фрактура на:
А.Лицевия череп
Б. Черепния покрив.
В. Черепната основа
110. За диагностика заболяванията на главния и гърбначния мозък кой от изброените методи не

намира приложение:
А. Пневмоенцефалография.
Б. КТ на главен и гръбначен мозък.
В. Спинална и мозъчна ДСА.
111.Миелографията е метод на контрастно изследване на:
А.Гърбначно мозъчен канал
Б.Пулпозно ядро на интервертебрален диск
В.Лактиформените канали на млечната жлезда

А. Лицевия череп.
А. Окръглена силна сянка с резки очертания и хомогенна структура.
В. Нееднородна сянка, слаба по периферията и с вкълцяване в централната зона
В.Дълги тръбести кости
А. Костно-мозъчните тумори.
Б. Тумороподобните заболявания.
В. Гигантско-клетъчен тумор.
А. Окръглена силна сянка.
В. Сложна, нехомогенна сянка , слаба сянка по периферията и вкълцяване в средата.
6. Хондромът е :
А.Костообразуващ тумор
Б.Хрущялообразуващ тумор
В.Съдов тумор
1. Основен рентгенов метод за диагностика на костните заболявания е :
А. Рентгенография-лицева и профилна.
В. Рентгеноскопия
А. Процес на разграждане на костната структура
А. Изтъняване на компактата,разширяване на медуларния канал и костно-мозъчните
пространства и изтъняване на костните гредички
6. Остеолизата е :
7. Остеонекрозата е :
В. Слаба сянка с нерезки очертания и малък остеосклеротичен вал.
А. Преустройство на костната структура.
Тема: Възпалителни заболявания
1. Основен метод за диагностика на възпалителните заболявания на костите е :
2. Кои основни патологични процеси се наблюдават при остеомиелит :
А. Остепороза и остеосклероза.
Б. Остепороза, остеосклероза,остеонекроза, периостална реакция и остеолиза.
В. Остепороза, остеосклероза,остеонекроза, остеодистрофия и остеолиза.
3. Основните патологични процеси при остеомиелит се наблюдават:
А. Всички едновременно.
Б. Самостоятелно
В. В различни съчетания
4. Рентгенологично секвестрите се откриват:
А. След около два и повече месеца.
Б. След първата седмица от началото на остемиелита.
В. След около месец от началото на остемиелита.
5. Периосталната реакция при остеомиелита най-често е:
А. Прекъсната
Б. Непрекъсната
6. Остеомиелитът е :
А. Асептична некроза на костната тъкан.
Б. Възпалително заболяване на костната система.
В. Дегенеративно заболяване на костната система
А. Компактни.
Б. Спонгиозни.
В Периостални.
8. При остеомиелитът наблюдаваната периостална реакция е :
А. Лъчиста.
Б. Слоеста.
В. Дантелковидна
В. Периостални.
10. При костно-ставна туберкулоза ставната междина на засегнатата става е:
В. Стеснена до пълно заличаване-анкилозиране

2. Остеогенният сарком най-често метастазира в :
Б. Белите дробове.
3. Най-типичната периостална реакция при остеогенен сарком е:
А. Еднослойната периостална реакция
Б. Многослойната периостална реакция.
В. Лъчистата (спикулообразна) периостална реакция.
4. Саркомът на Ewing (Юинг) отнасяме към:
Б. Хрущялообразуващите тумори.
В. Костно-мозъчните тумори.
5.Саркомът на Юинг най-често се локализира в:
А. Епифизите.
В. Диафизите.
Б. Плоски кости.
В. Къси кости.
7. Рентгенологично вторичните (метастатични) костни тумори се представят под:
В. Четери форми.
А. Карцином на простатата.

1. Предимства на рентгенографията като метод на изследване са:

А. Методът е бърз и евтин.
2. На кое своество на рентгеновите лъчи се основава рентгеноскопията като метод на
изследване:
Б. Флуорисценция.
В. Йонизация
3. Рентгеновият образ се характеризира с това, че е само:
Б. Обемен.
В. Безструкторен.
4. Основен метод за образна диагностика на белите дробове е:
В. Рентгенографията.
5. Ателектаза при нарушена бронхиална проходимост настъпва при:
В. Пълна обторация на бронха
6. Кой от изброените образни методи има най-голямо значение за диагностика на
сърдечно- съдовите заболявания :
В. Ехокардиография
Б. Омнипак
В. Урографин
8. С метода на отливките се получава информация за :
Б. Наличие на дефекти в изпълването и или добавни сенки
В. Перисталтичната активност
9. За разграничаване на конкремент в десния бъбрек от конкремент в жлъчния мехур
извършваме:
Б. Профилна рентгенография.
В. Латерография
10. Фрактурата е :
А. Нарушаване цялостта на костта.
Б. Нарушаване цялостта на костта с непълно прекъсване на костните гредички.
В. Нарушаване цялостта на костта с пълно прекъсване на костните гредички.
Тема: Травматични увреждания на костите
2. Фисурата е :
3. Патологична наричаме тази фрактура, която настъпва вследствие на:
А. Надпрагов етиологичен фактор при непроменена костна структура.
Б. Подпрагов етиологичен фактор с голяма честота (фреквенция) и непроменена костна
структура .
В. Липса на етиологичен фактор и патологично преустройство на костната структура.
4. Рентгенологично, фрактурната линия може да се представи:
А. Само като силна сянка.
В. Както като силна сянка, така и като слаба сянка
5. Субпериостална фрактура (тип зелена клонка) настъпва поради:
А. Разкъсване на периоста.
Б. Запазване цялостта на периоста.
В. Настъпила епифизиолиза
Тема: ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА

Б. Омнипак.
В. Урографин.
2. Пътища за въвеждане на бариев сулфат за изследване на храносмилателния канал са :

В. Чрез използване на фистулен ход (фистулография.

Б. Наличие на дефекти в изпълването и или добавни сенки.
4. Рентгеновият симптом “добавна сянка”се наблюдава при рентгеноконтрасно

изследване на стомашно-чревния канал при следните заболявания:
Б. Карцином на стомаха
5. Рентгеновият симптом “дефект в изпълването” се наблюдава при рентгеноконтрастно

изследване на стомашно-чревния канал при следните заболявания:

А. Наличие на водно-въздушни нива.
В. Сърповидно просветляване под диафрагмалните куполи от свободен газ под
тях.
7. При съмнение за перфорация на кух коремен орган рентгеновото изследване на

абдоминална област се извършва в:
8. При обзорна рентгенография на абдоминална област водно-въздушните нива са

характерни за:
А. Илеус.
9. Кой от изброените методи на изследване на жлъчно-чернодробната област е най-

информативен.
10. Разграничаването на конкремент в жлъчният мехур от конкремент в десният

бъбрек при нативно рентгеново изследване налага извършване допълнително на:
А. Латерография.
1.Ортопантомографията е:
a. Интраорален метод
b. Екстраорален метод
c. И двата отговора са верни
2.Рентгенографията за околоносни кухини е:
a. Аксиална проекция
b. Лицева проекция
c. Полуаксиална проекция
3.Най- прецизен метод за диагностика на ТМС е:
a. ОПГ
b. КТ
c. МРТ
4. Най- прецизен метод за диагностика на околоносни кухини е:
a. Рентгеноскопия
b. Компютърна томография
c. Рентгенография
5. С кой интраорален метод се избягва максимално проекционната деформация:
a. Метода на Дик
b. Паралелна техника
c. Метода на Бело
6. Фронталните синуси са:
a. Развити при раждането
b. Имат прилика с тези на родителите
c. Индивидуална особеност за всеки
7. Сегментно интраалвеоларно изследване на зъбите се осъществява с:

a. Интраалвеларен ретроалвеоларен центраж по Дик
b. Интерпроксимален центраж по Рапер
c. Оклузални центражи за изследване на зъбите по Бело и Симсън
d. Всички изброени
8. По метода на Рапер най-добре се виждат:
a. Апексите на корените на зъбите
b. Само корените на зъбите
c. Коронка, шийка и част от корените на зъбите
9. По метода на Дик най-добре се виждат:
a. Само коронката и шийката на зъба
b. Само корените на зъбите
c. Целият зъб (коронка, шийка и корен)
10.При фрактура на челюстните кости е необходимо да се направят най-малко:
a. Една снимка в лицева проекция
b. Две рентгенографии в две взаимно перпендикулярни проекции
c. Една рентгенография в профилна проекция
11. Кистите са
a. Нормални кухини
b. Патологични кухини, отграничени със съединителнотъканна капсула и тапицирана
отвътре с епител
c. Патологични кухини без епител
12. Основният патологичен процес при формиране на кистите в челюстите е :
a. Остеодистрофия
b. Периостална реакция
c. Остеолиза
13. Корените при хиперциментоза са:
a. Концентрично изтънени със скъсяване и заостряне на апикалната част
b. Разширени напречно, понякога значително превишаващи ширината на входа на
алвеолата
c. Непроменени
14.Основният рентгенов образ при хроничен дифузен периодонтит е:
a. Силна сянка с нерезки и неравни граници
b. Слаба сянка с окръглена форма резки и гладки граници
c. Слаба сянка с неправилна форма нерезки и неравни граници
15.Причина за рентгеновите изменения при хроничен периодонтит са:
a. Извличане на Са от костта в огнището на процеса
b. Извличане на органична съставка от костта в огнището на процеса
c. И двата отговара са верни
16. Кои видове рентгенографии дават най-точни данни при заболявания на пародонта:
a. Интраалвеларен ретроалвеоларен центраж по Дик
b. Интерпроксимален центраж по Рапер
c. Паралелна техника
d. Оклузален центраж за изследване на зъбите по Симсън
17.Доброкачествените тумори се характеризират с:
a. Резки и гладки граници
b. Нерезки и неравни граници
c. Дават метастази
18.Хемангиомът е изграден от:
a. Нови кръвоносни съдове от капилярен и кавернозен произход
b. Хрущял
c. Кост
19. Злокачествените тумори на рентгенова снимка имат:
a. Резки и гладки граници
b. Нерезки и неравни граници
20.Кои слюнчени жлези са обект на рентгеново изследване
a. Само големите
b. Само малките
c. Големите и малките
1.Рентгеновите лъчи са:
-електромагнитни трептения
2.Образа върху рентгеновия филм е:
-двойноконтрастен
3.Ангиография е метод за иследване на:
-кървоносните съдове с контраст
4.При ретроалвеоларен метод на Дик рентгенов филм се поставя:
-долепен до лингвалната повърхност на зъбите
5.Разширението на ставната цепка на челюстната става е симптом на:
-артрит
6.Радикуларна киста вкючва:
-част от корена на зъба
7.Кой от следните тумори е одонтогенен
-одонтом
8.Рентгенонегативни конкременти в бъбреците се откриват чрез:
-ехография
9.С термина белодробен рисунак се означават:
-разклонения на съдови структури и съпътстващите ги бронхиални разклонения
10.Дискова херния се диагностицира най точно чрез:
-компютерен томограф
11.Основно свойство на рентгеновите лъчи е:
-фотохимично действие
12.Най-лъчерезистентни са:
-костите
13.Рентгеновото изследване на зъбите при бремени:
-позволено е при необходимост и следва да се съобразим с месеца на бременост
14.Остеопороза е симптом при:

-остеомиелит
15.При локализиран периодонтит се набюдава:
-периапикална слаба сянка
16.Телерентгенографията е метод за иследване в стоматологията на:
-лицево чеюстни деформации
17.Ставната ивица на челюстната става рентгенологично не се установява при:
-пълна анкилоза
18.Рентгенопозитивни конкременти в отделителната система се откриват при:
-обзорна рентгенография
19.С термина огнище на Гои се означава:
-вкалцеи първичен афект
20.Разширена сянка на лявата сърдечна камера се наблюдава при:
-аортни и митрални пороци
21.В медицинската рентгенология се исползва следното свойство на рентгеновите лъчи:
-фотохимично действие
22.Основа част на рентгенов апарат е:
-рентгеновата търба
23.Венозна урография е метод на изследване на:
-отделителна система
24.При хроничния локализиран периодонтит се набюдава:
-периапикална слаба сянка
25.Рентгенографията по метода на Рапер има индикации при:
-изменения в интердентални септи
26.Калкулозата в слюнчените жлезди се изследва рентгенологично с:
-конвенционална рентгенография
27.Ехографията може да се исползва при изследването на:
-лимфни възли
28.На рентгенография на гръдната клетка неусложнената белодробна киста се представя
като:
-силна сянка
29.Хидроаеричните сенки в коремната област са белег на:
-смутена чревна проходимост
30.При ексудативен перикардит сърдечната сянка е:
-общо уголемена
31.За получаване на рентгенови лъчи са необходими:
-рентгенова търба и трансформатори
32.Центраж при рентгеново изследване се нарича:
-взаиморасположение между обекта на исзледване посока на централния рентгенов лъч и

филма
33.Основните методи на рентгеновото исзледване са:
-рентгеноскопия и рентгенография
34.Най рания рентгенологичен симптом при острите периодонтити е:
-разширение на периодонтално пространство
35.За прецизиране на рентгеновото изследване при кисти на челюстите можем да

исползваме:
-контрастно исзледване
36.Кой от посочените тумори е с одонтогенен произход:
-адамантином
37.Като усложнение след лъчева терапия може да се набюдава:
-ксеростомия
38.За локализация на чуждо тяло с метална плътност в максиларните синуси исползваме:
-рентгенография в две заимноперпендикуларни проекции
39.Симпотомат на снежинките при контрастно изследване на пасажа на тънките черва е белег

на:
-ентерит
40.Ангиопулмография е контрасен рентгенов метод за изследване на:
-белодробни съдови структури
41.Радиоизотопна диагностика се извършва с помоща на:
-радиоактивни изотопи
42.Рехтгенов образ е:
-плоскостен
43.Разгъването на стомаха при навлизане на контрасната материя в него се нарича:
-перистола
44.Остеома е тумор на:
-костите
45.Косите рентгенографии на зъбите имат индикации при:
-разделно изследване на зъбните корени
46.Рехтгеново изследване при съмнение за фрактура на челюстите започва с:
-рентгенография в лицева и странична проекция
47.Сиалография е метод за изследване на:
-големи слюни жлезди
48.Хидроаерична сянка в белите дробове е рентгенов белег на:
-белодробен абсцес
49.Подковообразния бъбрек е следната бъбречна аномалия:
-аномалия в формата
50.При лимфография използваната контрастна материя е:
-масленоразтворима
51.Кое свойство на рентгенови лъчи се исползва при рентгенографията:
-фотохимично свойство
52.Основна единица за погълнато доза лъчение е:
-грей
53.Остеоскерозата се характеризира с:
-стесняване на костно мозъчните пространства
54.Паралелната техника за рентгенография на зъбите има индикации:
-при изследване на остеолитичните промени в интерденталните септи
55.Кой од следните тумори е с одонтогенен произход:
56.Основен рентгенологичен симптом при фрактури на челюстите е:
-наличие на фрактурна линия
57.Стоматологичната подготовка за лъчелечение вкючва:
-цялостно саниране
58.Линия на Домоазо се наблюдава при:
-ексудативен плеврит
59.Ехография може да се исползва при:
-заболяванията на подчелюстните лимфни възли
60.Язвата на стомаха най често е локализирана в:
-малка кривина
61.Основни свойства на рентгеновите лъчи са:
-фотохимично и биологично
62.Характеристичното рентгеново лъчение се състой от лъчи:
-с определена дължина на вълната/прекъснат спектър
63.Функционално движение на белите дробове се изследва с:
-ренгеноскопия
64.Рентгеновият апарат тип ортопантомограф е предназначен за:
-лицевия скелет
65.Рентгенографиите по Бело имат индикации при:
-ограничение в отворението на устата
66.Вертикалната остеолиза на интерденталните септи се наблюдава при:

-възпалителна форма на пародонт
67.Лъчева терапия има индикации при:
-злокачествени образувания
68.С термина огнище на Гон се означава:
-Вкалцен първичен афект
69.Разхирената сянка на лявата сърдечна камера се наблюдава при:
70.Сцинтиграфия на слюнчените жлезди се извършва с:
-радиоактивен технеции
71.Основни физични параметри на рентгеновите лъчи са:
-дължина на вълната и брой на трептенията в секунда
72.В стоматологията най често исползван рентгенов метод е:
-рентгенография
73.Бронхография е метод за изследване на:
-функционално изследване на диафрагма
74.Рентгеново изследване при остър периодонтит:
-има индикации не по рано от 5 дни от началото му
75.Резидуална киста е киста од група на:
-одонтогени кисти
76.Луксацията на зъбите рентгенологично се претставя с:
-разширение на периодонталното пространство
77.Остеома е:
-неодонтогенен доброкачествен тумор на челюстите
78.Симптомат на снежинките е рентгенов белег при:
-ентерити
79.Хидроаеричната сянка в белите дробове е рентгенов белег на:
-белодробен абсцес
80.Качества на ретгенов образ са:
-контраст и рязкост
81.При увеличение на фокусното растояние рентгеновия образ в сравнение с обекта на

изследване е:
-увеличен
82.Остеопороза се характеризира с:
-намаление на минералния състав на коста
83.Рентгенография по Симсон/в захапка/ има индикации при:
-изследване на твърдото небце и пода на устната кухина
84.При маргиналния периодонти с налице:
-остеолиза на интердентална септа
85.При фрактура на зъбите се наблюдава:
-прекъсване на контура на корена
86.Ехографията намира приложение при изследване на:
-слюните жлезди
87.При образно изследване на млечната жлеза мамографията се съчетава с:
-ехография
88.Свободен газ под диафрагмените куполи се наблюдава при:
-перфорация на кух коремен орган
89.При съмнение за злокачествен тумор на бъбреците образното изследване започва с:
-реновазография ехография
90.Кое свойство на рентгеновите лъчи се исползва при рентгенография:
-фотохимично свойство
91.Остеосклерозата се характеризира с:
-стесняване на костно мозъчните пространства
92.Паралелната техника за рентгенография на зъбите има индикации:

-при изследване на остеолитични промени в интерденталните септи
93.Кой от следните тумори е с одонтогенен произход:
94.Основен рентгенологичен симптом при фрактурите на челюстите е:
-наличие на фрактурна линия
95.Линия на Домоазо се наблюдава при:
-ексудативен плеврит
96.Ставната ивица на челюстната става рентгенологично не се установява при:
-пълна анкилоза
97.Разширеня сянка на лявата сърдечна камера се набюдава при:
98.Рентгенови лъчи са открити от Рентген в:
-1895
99.Образуването на двойка електрон-протон е възможно при:
-много голяма енергия на фотоните
100.При ретроалвеоларан метод за рентгенография на зъбите и пародонта по Дик

рентгеновия лъч се насочва перпендикулярно на:
-ъглополовящате на ъгала между дългата ос на зъба и равнината на филма
101.Хоризонтална остеолиза на интералвеоларните септи е симптом при:
-дистрофична форма на пародонтоза
102.Артрозата на челюстната става рентгенологично се характеризира с:
-неравност на контура на ставната главичка

1.Основен метод за диагностика на възпалителните заболявания на костите е :
А. Лъчиста.
Б. Слоеста.


2. На кое своество на рентгеновите лъчи се основава рентгеноскопията като метод на изследване:
Б. Обемен.
6. Кой от изброените образни методи има най-голямо значение за диагностика на СС-заболявания:
Б. Омнипак

Б. Омнипак.
2. Пътища за въвеждане на бариев сулфат за изследване на храносмилателния канал са:
4. Рентгеновият симптом ,,добавна сянка” се наблюдава при рентгеноконтрасно изследване на
стомашно-чревния канал при следните заболявания:
5. Рентгеновият симптом “дефект в изпълването” се наблюдава при рентгеноконтрастно изследване
на стомашно-чревния канал при следните заболявания:
В. Сърповидно просветляване под диафрагмалните куполи от свободен газ под тях.
7. При съмнение за перфорация на кух коремен орган рентгеновото изследване на абдоминална
област се извършва в:
8. При обзорна рентгенография на абдоминална област водно-въздушните нива са характерни за:
А. Илеус.
9. Кой от изброените методи на изследване на жлъчно-чернодробната област е най- информативен.
10. Разграничаването на конкремент в жлъчният мехур от конкремент в десният бъбрек при нативно
рентгеново изследване налага извършване допълнително на:
1. Основен рентгенов метод за диагностика на костните заболявания е:

А. Изтъняване на компактата, разширяване на медуларния канал и костно-мозъчните
А. Изтъняване на компактата, разширяване на медуларния канал и костно-мозъчните
2. Фисурата е:
1 Каква е функцията на анода в рентгеновата тръба Immersive Reader
Превръща електроните във фотони
Излъчва фотони
Всички отговори са грешни
2 Хомогенна единична слаба сянка се вижда при всичките патологични състояния освен:
Гигантско-клетъчен гранулом
Примордиална Киста
Амелобластома
3 Ако пациентът има лезия в максиларния синус, кое от изброените рентгенови изследвания ще е
метод на избор за визиализиране на лезията
Полуаксиална снимка Нос - Брада
ОПГ
КЛКТ
4 Ако изложим непокрита рентгенова снимка на слънчева светлина, след което е проявим, тя ще
бъде... :Д
Напълно черна
Напълно прозрачна
Няма да се промени изобщо
5 Кое от изброените спомага за отдиференцирането на костна неоплазма от киста на рентгенова

снимка
Размерът
Локализацията
Периферно костообразуване
6 Рентгенови белези на илеус са
водно-въздушни нива
липса на перисталтика
и двата отговора са верни
7 Рентгенологично, нормалната хоризонтална равнина на алвеоларната кост вътре в зъба е

свързана с
Емайло-циментовата граница на съсдните зъби
Трабекуларната структура на зъба
Епителния атачмънт на съседните зъби
8 При рентгеновото изследване на непоникнали зъби
Bite-wing техниката е безполезна
Оклузалното изследане е безсмислено
и двата отговора са верни
9 Всички находки се представят като слаби сенки, ОСВЕН
Амелобластома
Цементобластома
Кератокиста
10 Рентгеновите снимки не могат да спомогнат диагнозата при
Циментома
Остър алвеоларен абсцес
Непоникнали кучешки зъби
11 Кое от изброениете е тотална контраиндикация за извършване на МРТ изследване

Имплантирани метални васкуларни клипси
Възраст под 1 година
Клаустрофобия
12 Дефект в изпълването е
Област с повишена плътност
Област с понижена плътност
Област с липса на контраст
13 Всички изброени рентгенови белези се срещат при пародонтит и могат да бъдат оценени с bite-
wing или периапикална рентгенография, освен?
Отношението Коронка: Корен
Височината на алвеоларния гребен
Броя на стените на пародонталния дефект
14 Овална слаба сянка между апикалните части на максиларните резци може да се се дължи на
Назопалатиналния форамен
Фоса Назалис
Инцизивния канал
15 Опишете рентгенографията и дайте диагноза и/или по възможност диференциална диагноза.
(за по-голямо изображение, моля дайте десен бутон върху образа и го запаметете на вашите
устройства, след което го отворете.
16 Коя от изброените типове клетки е най-рентгеночувствителна
Скелетно-мускулни клетки
Неврони
Стволови клетки
17 Множествени силни сенки се наблюдават при
Мултиплен миелом
Остеопетроза
Одонтом
18 Подготовката за рентгеново изследване а ГИТ включва

Специално обучение на пациента
Изследване на гладно
Нужна е клизма през нощта преди изследването
19 "Лъчи на изгряващото слънце" на рентгенография се наблюдават при
Остеосарком
Остеофибром
Остеопетроза
20 Апикална фрактура на корена се вижда при
Интраорална периапикална рентгенография
Bite-wing рентгенография
Оклузална рентгенография
21 Интерпроксимално разположеният кариес се визуализиря най-добре чрез
bITE-WING техника
Периапикална рентгенография
Оклузален филм
Семестриален изпит по Образна диагностика – примерен вариант
Модул 1:
1.Образите при компютърна томография се получават чрез:
а/ използване на високочестотни ултразвукови вълни;
б/ използване на рентгенови лъчи;
в/ използване на високочестотни гама лъчи.
2. Рентгеновият признак „добавна силна сянка“ при контрастно излседване на стомах е свързана
с : а/ доброкачествен тумор; б/ злокачествен тумор; в/ язва на стомаха.
3. Венозната урография:
а/ използва бариева суспензия за диагностика;
б/ е динамично изследване на ПОС, при което се извършват рентгенографии на определено време
след инжектиране на контрастно вещество;
в/ е първи метод за диагностика на бъбреци.
4. Диагнозата илеус се
поставя: а/ ендоскопски;
б/ чрез контрастно изследване с бариева суспензия;
в/ чрез обзорна рентгенография на корема в право положение.
5. Клод‐Бернар‐Хорнер е синдром характерен при:

а/ централен белодробен карцином;
б/ остеосарком на хумерус;
в/ периферен върхов белодробен карцином;
6. Периостална реакция тип „триъгълник на Кодман“ най‐често свързваме

с : а/ хемангиом на костта; б/ остеосарком; в/ костна киста;
7. Полуаксиалната краниография с отворена уста е метод за диагностика

на: а/ двете челюсти; б/ мастоиди;
в/ параназални кухини;
8. Метод на избор при политравматичен пациент
е: а/ ехография и рентгенография; б/ компютърна‐
томография;
в/ магнитно‐резонансна томография;
9. Основно противопоказание за използването на нискоосмоларни нейонни, йод

съдържащи контрастни вещества е:
а/ остра тиреотоксикоза;
б/ илеус; в/ алергия към
полени;
10. Сърповидна слаба сянка под диафрагмата на лицева рентгенография е свързана с :

а/ пневмоперитонеум;
б/ хидроторакс;
в/ пневмоторакс
11. При тотален пневмоторакс медиастиналната сянка се измества

към: а/ Болната страна.
б/ Здравата страна.
в/ При вдишване към болната страна, а при издишване към здравата страна.
12. Туморите на ЦНС се представят най‐добре при :

а/ ехография;
б/ магнитно‐резонансна томография;
в/ краниография;
13. Диагностичен и терапевтичен метод за оценка на билиарната система

е: а/ ехография с биопсия; б/ компютърна томография;
в/ ендоскопска ретроградна холецистопанкреатография;
14. Рентгеноивте лъчи се получват:

а/ в рентгеновата тръба;
б/ във високоволтовия генератор на рентгеновата
уредба; в/в PACS системата;
15. ALARA означава:
а/ Толкова ниска, колкото е разумно постижимо;
б/ Толкова ниска, колкото е предписано;
в/ Анализ на приложението на ниската абсорбция;
16. Нормално кардиодиафрагмалните ъгли на лицева рентгенография

са : а/ Правоъгълни; б/ Остри; в/ Тъпи;
17. „Дефект в изпълването“ е рентгенов признак свързан с :

а/ тумор на пикочния мехур при контрастното му изпълване;
б/ дивертикул на хранопровода при контрастното му
изпълване; в/ язва на стомаха при контрастно изследване;
18. Лъчезащитата на пациентите се извършва
чрез: а/ оловни престилки; б/ оловно фолио в
помещението;
в/ PACS системата;
19. Най‐честото усложнение на реналната колика

е: а/ бъбречен карцином; б/ хидронефроза; в/
дивертикул на уретера;
20. Основен метод за диагностика на гастроинтестиналния тракт

е : а/ магнитно‐резонансна томография; б/ ентерография; в/
ендоскопия.
Модул 2:
1. Избройте образните методите за диагностика на дихателна система:
‐
Рентгенография
Кт
‐
‐
2. Жена на 34г с палпаторна формация на дясна млечна жлеза. Кои образно‐
диагностични методи бихте използвали и в каква последователност?
‐ехография
‐мамография
‐кт/ямр
3. Пациент на 65г с доказан ендоскопски карцином на ректум. Каква ще е ролята на
образната диагностика при този пациент?
‐кт-стартиране
4. Основни рентгенологични белези при контрастните изследвания на ГИТ са:
‐дефект в изпълването
‐добавна сянка
5. Избройте рентгеновите признаци при контрастното изследване на хранопровода
при кардиоспазъм:
‐дилатиран хранопровод
‐промяна във формата, функцията
‐нерезки очертания
‐
Модул 3:
Опишете изследванията:
1.
Рентгениграфия лицева проекция-десен среден лоб, силна сянка с неправилна форма гладки очертания, чуждо
тяло
2.
Скенер в сагитална рекострукция, многофрагментна фрактура в Л1
1.Основен метод за диагностика на възпалителните заболявания на костите е :

6. Остеомиелитът е:
А. Лъчиста.
Б. Слоеста.
Б. Обемен.
6. Кой от изброените образни методи има най-голямо значение за диагностика на сърдечно- съдовите
заболявания :
Б. Омнипак
Б. Омнипак.


4. Рентгеновият симптом “добавна сянка”се наблюдава при рентгеноконтрасно изследване на





А. Илеус.





Тема: Възпалителни заболявания
1. Основен метод за диагностика на възпалителните заболявания на костите е :
А. Лъчиста.
Б. Слоеста.
2. Остеогенният сарком най-често метастазира в :
Б. Белите дробове.
3. Най-типичната периостална реакция при остеогенен сарком е:
А. Еднослойната периостална реакция
Б. Многослойната периостална реакция.

В. Лъчистата (спикулообразна) периостална реакция.
4. Саркомът на Ewing (Юинг) отнасяме към:
Б. Хрущялообразуващите тумори.
В. Костно-мозъчните тумори.
5.Саркомът на Юинг най-често се локализира в:
А. Епифизите.
В. Диафизите.
Б. Плоски кости.
В. Къси кости.
7. Рентгенологично вторичните (метастатични) костни тумори се представят под:
В. Четери форми.
А. Карцином на простатата.

Б. Обемен.
6. Кой от изброените образни методи има най-голямо значение за диагностика на сърдечно- съдовите
заболявания :
Б. Омнипак
Тема: Травматични увреждания на костите


Тема: ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА
Б. Омнипак.
4. Рентгеновият симптом “добавна сянка”се наблюдава при рентгеноконтрасно изследване на


А. Илеус.
1.Ортопантомографията е:
d. Интраорален метод
e. Екстраорален метод
f. И двата отговора са верни
2.Рентгенографията за околоносни кухини е:
d. Аксиална проекция
e. Лицева проекция
f. Полуаксиална проекция
3.Най- прецизен метод за диагностика на ТМС е:
d. ОПГ
e. КТ
f. МРТ
4. Най- прецизен метод за диагностика на околоносни кухини е:
d. Рентгеноскопия
e. Компютърна томография
f. Рентгенография
5. С кой интраорален метод се избягва максимално проекционната деформация:
d. Метода на Дик
e. Паралелна техника
f. Метода на Бело
6. Фронталните синуси са:
d. Развити при раждането

e. Имат прилика с тези на родителите
f. Индивидуална особеност за всеки
7. Сегментно интраалвеоларно изследване на зъбите се осъществява с:
e. Интраалвеларен ретроалвеоларен центраж по Дик

f. Интерпроксимален центраж по Рапер
g. Оклузални центражи за изследване на зъбите по Бело и Симсън
h. Всички изброени
8. По метода на Рапер най-добре се виждат:
d. Апексите на корените на зъбите

e. Само корените на зъбите
f. Коронка, шийка и част от корените на зъбите
9. По метода на Дик най-добре се виждат:
d. Само коронката и шийката на зъба

e. Само корените на зъбите
f. Целият зъб (коронка, шийка и корен)
10.При фрактура на челюстните кости е необходимо да се направят най-малко:
d. Една снимка в лицева проекция

e. Две рентгенографии в две взаимно перпендикулярни проекции
f. Една рентгенография в профилна проекция
11. Кистите са
d. Нормални кухини
e. Патологични кухини, отграничени със съединителнотъканна капсула и тапицирана отвътре с
епител
f. Патологични кухини без епител
12. Основният патологичен процес при формиране на кистите в челюстите е :
d. Остеодистрофия
e. Периостална реакция
f. Остеолиза
13. Корените при хиперциментоза са:
d. Концентрично изтънени със скъсяване и заостряне на апикалната част

e. Разширени напречно, понякога значително превишаващи ширината на входа на алвеолата
f. Непроменени
14.Основният рентгенов образ при хроничен дифузен периодонтит е:
d. Силна сянка с нерезки и неравни граници

e. Слаба сянка с окръглена форма резки и гладки граници
f. Слаба сянка с неправилна форма нерезки и неравни граници
15.Причина за рентгеновите изменения при хроничен периодонтит са:
d. Извличане на Са от костта в огнището на процеса

e. Извличане на органична съставка от костта в огнището на процеса
f. И двата отговара са верни
16. Кои видове рентгенографии дават най-точни данни при заболявания на пародонта:
e. Интраалвеларен ретроалвеоларен центраж по Дик

f. Интерпроксимален центраж по Рапер
g. Паралелна техника
h. Оклузален центраж за изследване на зъбите по Симсън
17.Доброкачествените тумори се характеризират с:
d. Резки и гладки граници

e. Нерезки и неравни граници
f. Дават метастази
18.Хемангиомът е изграден от:
d. Нови кръвоносни съдове от капилярен и кавернозен произход

e. Хрущял
f. Кост
19. Злокачествените тумори на рентгенова снимка имат:
c. Резки и гладки граници
d. Нерезки и неравни граници
20.Кои слюнчени жлези са обект на рентгеново изследване
d. Само големите
e. Само малките
f. Големите и малките
1.Рентгенологично острият периодонтит се характеризира с (1 точка)

Слаба сянка периапикално
Без видими промени в периапикалната кост
Силна сянка периапикално
2.Рентгенопозитивни конкременти в отделителната система се откриват при (1 точка)

Инфузионна урография
Обзорна рентгенография
Ретроградна
Пиелография
3.Артрозата на челюстната става рентгенологино се характеризира с (1 точка)

Неравност на контура на ставната главичка
Разширение на ставната цепка
Наличие на некротични участъци в ставните хрущяли
4.Диференциална диагноза на остеом на челюстите се прави с (1 точка)

Циментом
Комплексен одонтом
Амелобластом
5.Рентгеновото изследване на зъбите при бременни (1 точка)

Не е позволено
Позволено е при витални показания
Позволено е при информирано съгласие на майката
6.На рентгенографията на гръдната клетка неусложнената белодробна киста се представя като (1

точка)
Сложна сянка
Силна сянка
Слаба сянка
7.Диференциална диагноза между гингивит и лека форма на пародонтит рентгенологично се

прави с (1 точка)
Коси рентгеногрефии
Метод на Дик
Bite-wing методика
8.Кое свойство на рентгеновите лъчи се използва при рентгенографията (1 точка) Биологично

действие
Фотохимично свойство
Флуорисценция
9.Кой от следните тумори е одонтогенен (1 точка)

Осифициращ фибром
Хемангиом
Одонтом
10.Рентгеновият апарат тип “ортопантомограф” е предназначен за (1 точка)

Лицевия скелет
Изследване на гръдната клетка
Темпоралните кости
11.При ексудативен перикардит сърдечната сянка е (1 точка)

Деформирана
Общо уголемена
Разширена наляво
12.Венозната урография е метод за изследване на (1 точка)

Жлъчно-чернодробна система
Отделителната система
Яйчниците
13.Стоматологичната подготовка за лъчелечение включва (1 точка)

Екстракция на зъбите с кариозни дефекти
Отстраняване на пластмасовите зъбни протези
Цялостно саниране
14.Рентгенографията по метода на Рапер има индикации при (1 точка)

Кисти в ментума
Остеосклеротични изменения в периапикалното пространство
Изменения в интерденталните септи
15.Ангиографията е метод за изследване на (1 точка)

Жлъчните пътища с контраст
Кръвоносните съдове с контраст
Лимфните съдове с контраст
16.Остеомът е (1 точка)
Одонтогенен доброкачествен тумор на челюстите
Злокачествен тумор на челюстите
Неодонтогенен костен доброкачествен тумор
17.Образът върху рентгеновия филм е (1 точка)

Двойноконтрастен
Негатив
Позитив
18.Язвата на стомаха най-често е локализирана в (1 точка)

Малка кривина
Фундус
Голяма кривина
19.Ехографията може да се използва при изследването на (1 точка)

Остеома на долната челюст
Възпалителните заболявания на костите
Лимфните възли
20.Остеопорозата е симптом при (1 точка)

Язва на дуоденума
Пансинуит
Остеомиелит
21.“Линия на Домоазо” се наблюдава при (1 точка)

Пневмония
Ателектаза
Ексудативен плеврит
22.Лъчевата терапия има индикации при (1 точка)

Злокачествените новообразувания
Хроничните възпалителни процеси
Сиалолитиазата
23.Основни физични параметри на рентгеновите лъчи са (1 точка)

Експозиция и йонизираща способност
Мощност на дозата и биологично действие
Дължина на вълната и брой на трептенията в секунда
24.Основни свойства на рентгеновите лъчи са (1 точка)

Корпускулурно и катализиращо
Фотохимично и биологично
Дейонизиращо и луминисценция
25.Ехографията може да се използва при (1 точка)

Остеомиелит на долната челюст
Заболяване на лицевите нерви
Заболявания на подчелюстните лимфни възли
26.Рентгенонегативни конкременти в бъбреците се откриват чрез (1 точка)

Реновазография
Ехография
Обзорна рентгенография
27.Сцинтиграфия на слюнчените жлези се извършва с (1 точка)

Радиоактивен технеций
Радиоактивен йод
Радиоактивен кобалт
28.Бронхографията е метод за изследване на (1 точка)

Определяне дължината на хранопровода
Функционално изследване на диафрагмата
Контрастно изследване на дихателните пътища
29.Остеопорозата се характеризира с (1 точка)

Наличие на костни секвестри
Изтъняване на костните гредички
Образуване на узури и костни каверни
30.Паралелната техника за рентгенография на зъбите има индикации (1 точка)

При дентикли в пулпната камера
При острите периодонтити
При изследване на остеолитичните промени в интерденталните септи
31.Основната единица за погълната доза лъчение е (1 точка)
Грей
Бекерел
Рентген
32.При хроничния маргинален периодонтит е налице (1 точка)

Периапикална остеопороза
Слаба сянка маргинално
Стеснение на периодонталната цепка
33.За прецизиране на рентгеновото изследване при кисти на челюстите можем да използваме (1

точка)
Телерентгенография
Компютърна томография
Ангиографията
34.“Симптомът на снежинките” е рентгенов белег при (1 точка)

Ентерити
Злокачествени тумори на тънките черва
Смутена чревна проходимост
35.Функционалното движение на белите дробове се изследва с: (1 точка)

Флуорография
Рентгеноскопия
36.Разширена сянка на лявата сърдечна камера се наблюдава при: (1 точка)

Миокардит и перикардит
Аортни и митрални пороци
Трилогия и тетралогия на Фало
37.Рентгенографията по Симпсон/в захапка/има индикация при (1 точка)

Изследване на челюстните стави
Изследване на твърдото небце
50.Ставната ивица на челюстната става рентгенологично не се установява при (1 точка)

Сублуксация
Артроза
Пълна анкилоза
51.При ретроалвеоларния метод за рентгенография на зъбите и пародонта по Dieck рентгеновият

лъч се насочва перпендикулярно на (1 точка)
Ъглополовящата на ъгъла между дългата ос на зъба и равнината на филма
Дългата ос на зъба
Равнината на филма
52.Характеристичното рентгеново лъчение се състои от лъчи (1 точка)

С различна дължина на вълната /непрекъснат спектър/
С определена дължина на вълната /прекъснат спектър/
Дължината на вълната на които не може да се определи
53.Кой от посочените тумори е с одонтогенен произход (1 точка)

Остеобластокластом
Хемангиом
Адамантином
54.При ретроалвеоларния метод на Дик рентгеновият филм се поставя (1 точка)

Долепен до лингвиналната повърхност на зъбите
Захапан между зъбите
Долепен до вестибуларната повърхност на зъбите
55.Дисковата херния се диагностицира най-точно чрез (1 точка)

Компютърен томограф
Ангиография
Профилна рентгенография
56.В медицинската рентгенология се използва следното свойство на рентгеновите лъчи (1 точка)

Диплопия
Фотохимично действие
Рековаленсценция
57.Рентгенографиите по Бело имат индикации при: (1 точка)

Ограничение в отварянето на устата
Визуализиране на носната кухина
Карцином на езика
58.Радикуларната киста включва (1 точка)

Част от корена на зъб
Интердентална септа
Зъбен фоликул
59.Центраж при рентгеновото изследване се нарича (1 точка)

Насочването на тубуса на рентгеновия апарат
Ъгълът между обекта на изследване и рентгеновите лъчи
Взаиморазположението между обекта на изследване, посоката на централния рентгенов лъч
и филма
60.С термина белодробен рисунък се означават (1 точка)

Разклоненията на белодробната артерия
Патологични находки
Разклоненията на бронхите
61.Телерентгенографията е метод за изследване в стоматологията на (1 точка)

Големите слюнни жлези
Кистите на околоносните кухини
Лицево-челюстнете деформации
62.Вертикална остеолиза до средната трета на интерденталните септи се наблюдава при (1 точка)

Хроничен бавно прогресиращ пародонтит
Генерализиран гингвинит
Хроничен бързо прогресиращ пародонтит
63.Основна част на рентгеновия апарат е (1 точка)

Колиматора
Трансформатора
Рентгеновата тръба
64.Основните методи за рентгеново изследване са (1 точка)

Ехография и магнитно-резонансна томография
Томография и контрастно изследване
Рентгеноскопия и рентгенография
65.В стоматологията най-често използвания рентгенов метод е (1 точка)

Рентгенографията
Компютърна томография
Рентгеноскопията
66.Свободен газ под диафрагмените куполи се наблюдава при (1 точка)

Илеус
Карцином на бъбрек
Перфорация на кух коремен орган
67.За локализация на чуждо тяло с метална плътност в максиларните синуси използваме (1 точка)
Рентгенография в две взаимноперпендикулярни проекции
Ехография
Ортопантомография
68.При ексудативен перикардит сърдечната сянка е (1 точка)

Удължена с остри ъгли
Общо увеличена
Деформирана
69.Като усложнение след лъчева терапия може да се наблюдава (1 точка)

Ксеростомия
Пародонтоза
Фрактури на зъбите
70.Хроничен бързо прогресиращ пародонтит –средно-тежка към тежка форма се характеризира

рентгенологично с:Концентриран четец (1 точка)
Вертикална остеолиза на интерденталните септи до първата трета на корените Генерализирана
костна резорбцияа от хоризонтален тип
Вертикални костни дефекти до апикалната трета на корена с ангажиране на би- и
трифуркациите
Модул 1:
1.Образите при компютърна томография се получават чрез:
а/ използване на високочестотни ултразвукови вълни;
б/ използване на рентгенови лъчи;
в/ използване на високочестотни гама лъчи.
4. Рентгеновият признак „добавна силна сянка“ при контрастно излседване на стомах е свързана
с : а/ доброкачествен тумор; б/ злокачествен тумор; в/ язва на стомаха.
5. Венозната урография:
а/ използва бариева суспензия за диагностика;
б/ е динамично изследване на ПОС, при което се извършват рентгенографии на определено време
след инжектиране на контрастно вещество;
в/ е първи метод за диагностика на бъбреци.
6. Диагнозата илеус се
поставя: а/ ендоскопски;
б/ чрез контрастно изследване с бариева суспензия;
в/ чрез обзорна рентгенография на корема в право положение.
7. Клод‐Бернар‐Хорнер е синдром характерен при:

а/ централен белодробен карцином;
б/ остеосарком на хумерус;
в/ периферен върхов белодробен карцином;
8. Периостална реакция тип „триъгълник на Кодман“ най‐често свързваме

с : а/ хемангиом на костта; б/ остеосарком; в/ костна киста;
9. Полуаксиалната краниография с отворена уста е метод за диагностика

на: а/ двете челюсти; б/ мастоиди;
в/ параназални кухини;
11. Метод на избор при политравматичен
пациент е: а/ ехография и рентгенография; б/
компютърна‐томография;
в/ магнитно‐резонансна томография;
12. Основно противопоказание за използването на нискоосмоларни нейонни, йод

съдържащи контрастни вещества е:
а/ остра тиреотоксикоза;
б/ илеус; в/ алергия към
полени;
13. Сърповидна слаба сянка под диафрагмата на лицева рентгенография е свързана с :

а/ пневмоперитонеум;
б/ хидроторакс;
в/ пневмоторакс
13. При тотален пневмоторакс медиастиналната сянка се измества

към: а/ Болната страна.
б/ Здравата страна.
в/ При вдишване към болната страна, а при издишване към здравата страна.
14. Туморите на ЦНС се представят най‐добре при :

а/ ехография;
б/ магнитно‐резонансна томография;
в/ краниография;
15. Диагностичен и терапевтичен метод за оценка на билиарната система

е: а/ ехография с биопсия; б/ компютърна томография;
в/ ендоскопска ретроградна холецистопанкреатография;
16. Рентгеноивте лъчи се получват:

а/ в рентгеновата тръба;
б/ във високоволтовия генератор на рентгеновата
уредба; в/в PACS системата;
16. ALARA означава:

а/ Толкова ниска, колкото е разумно постижимо;
б/ Толкова ниска, колкото е предписано;
в/ Анализ на приложението на ниската абсорбция;
18. Нормално кардиодиафрагмалните ъгли на лицева рентгенография

са : а/ Правоъгълни; б/ Остри; в/ Тъпи;
19. „Дефект в изпълването“ е рентгенов признак свързан с :

а/ тумор на пикочния мехур при контрастното му изпълване;
б/ дивертикул на хранопровода при контрастното му

изпълване; в/ язва на стомаха при контрастно изследване;
21. Лъчезащитата на пациентите се извършва
чрез: а/ оловни престилки; б/ оловно фолио в
помещението;
в/ PACS системата;
22. Най‐честото усложнение на реналната колика

е: а/ бъбречен карцином; б/ хидронефроза; в/
дивертикул на уретера;
23. Основен метод за диагностика на гастроинтестиналния тракт

е : а/ магнитно‐резонансна томография; б/ ентерография; в/
ендоскопия.
Модул 2:
3. Избройте образните методите за диагностика на дихателна система:
‐
Кт
‐
4. Жена на 34г с палпаторна формация на дясна млечна жлеза. Кои образно‐

диагностични методи бихте използвали и в каква последователност?
‐ехография
‐мамография
‐км/ямр
4. Пациент на 65г с доказан ендоскопски карцином на ректум. Каква ще е ролята на
образната диагностика при този пациент?
‐ст-стартиране
6. Основни рентгенологични белези при контрастните изследвания на ГИТ са:
‐дефект в изплакването
‐добавна сянка
7. Избройте рентгеновите признаци при контрастното изследване на хранопровода

при кардиоспазъм:
‐дилатиран хранопровод
‐промяна във формата, функцията
‐нерезки очертания
‐
Модул 3:
Опишете изследванията:
1.
Рентгениграфия лицева проекция-десен среден лоб, силна сянка с неправилна форма гладки
очертания, чуждо тяло
2.
Скенер в сагитална рекострукция, многофрагментна фрактура в Л1

Тестове-рентген-всичко1

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Тестове-рентген-всичко1

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ОБЩА ЧАСТ

3.Предимства на рентгеноскопията като метод на изследване са:

А. Методът е бръз и евтин.

Б. Методът е функционален и физиологичен

В. И двата отговора са верни.

4.Предимства на рентгенографията като метод на изследване са:

А. Методът е бръз и евтин.

Б. Методът е функционален и физиологичен.

5.Основен недостатък на рентгеноскопията е:

А. Методът е скъп и бавен.

Б. Значително лъчево натоварване на пациента.

В. Представя измененията само в една равнина.

6.Съвременната рентгенова тръба е:

7.Задължително условие за получаване на рентгенови лъчи е наличието на електронна емисия.

А. Катода на рентгеновата тръба.

Б. Анода на рентгеновата тръба.

8.Задължително условие за получаване на рентгенови лъчи е ускоряването на електронната

А. Катода на рентгеновата тръба.

Б. Анода на рентгеновата тръба.

В. От създаденото високо напрежение между катода и анода.

9.Задължително условие за получаване на рентгенови лъчи е рязкото спиране на ускорената

А. Катода на рентгеновата тръба.

Б. Анода на рентгеновата тръба.

В. От създаденото високо напрежение между катода и анода.

10.Кои от изброените части на рентгеновия апарат имат лъчезащитна функция.

Б. Кабели за високо напрежение.

11.Кои от изброените части на рентгеновия апарат имат лъчезащитна функция.

Б. Кабели за високо напрежение.

12.Кои от изброените части на рентгеновия апарат имат лъчезащитна функция.

Б. Кабели за високо напрежение.

13.Кои от изброените части на рентгеновия апарат имат лъчезащитна функция.

Б. Кабели за високо напрежение.

В. Хаубето на рентгеновата тръба.

14.Ултразвуковите вълни имат честота на трептения:

В. Над 20000 Hz.

15.Като физично явление в основата на ултразвука стой:

16.Рентгеновият образ се характеризира с това, че е само:

17.Рентгеновият образ се характеризира с това, че е само:

18.Задължително условие за получаване на рентгенов образ е наличието на:

В. Използване на антидифузионни средства.

19.Задължително условие за получаване на рентгенов образ е наличието на:

Б. Обект на изследване (пациент).

В. Използване на антидифузионни средства.

20.При ортоградна проекция централният рентгенов лъч е:

Б. Съвпада с надлъжната ос на обекта.

21.С електронно-оптичния преобразовател в рентгеновата уредба се постига:

А. Увеличаване на яркостта на рентгеновия образ.

В. Заземяване на рентгеновата уредба.

22.С електронно-оптичния преобразовател в рентгеновата уредба се постига:

А. Намаляване на лъчевото натоварване на пациента.

Б. ІТространствено топизиране на патологичната находка.

В. Заземяване на рентгеновата уредба.

1.Основен метод за образна диагностика на белите дробове е:

2.Хиповентилация при нарушена бронхиална проходимост настъпва при:

А. Проста стеноза на бронх,

Б. Вентилна стенуза на бронха.

В. Пътна обтурация на бронха.

3.Експираторен емфизем при нарушена бронхиална проходимост настъпва при

А. Праста стеноза на бронх.

Б. Вентилна стеноза на броїха.

В. Пълна обтурация на бронха.

4.Ателектаза при нарушена бронхиална проходимост настъпва при:

А. Проста стеноза на бронх.

Б. Вентилна стеноза на бронха.